Maxwell, Donald (GBR, Bariton)

Британският баритон от Шотландия Доналд Максуел празнува днес кръгъл рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 12 декември 2018 г. навършва кръглите 70 години един оперен артист от Шотландия, за когото пиша статия за първи път – баритонът Доналд Максуел (Donald Maxwell), роден на този ден през 1948 г. Сигурен съм, че той не е много познат на българските оперни любители, макар че вокалната му кариера се проявява на сцените на редица европейски държави, също и в Америка и Азия.

Няма да пиша конкретни данни в това отношение, направо цитирам информации от биографията и вокалната му дейност:

Доналд Максуел е роден на 12 декември 1948 г. в Пърт / Шотландия. Пърт (на гаелски Peairt; на английски: Perth) е град в Централна Шотландия, близо до устието на река Тей. Той е историческа столица на Кралство Шотландия и на бившето графство Пъртшър. Административен център на област Пърт анд Кинрос. Населението му е 43 590 жители при преброяването през 2004 г. Пърт е наричан „Красивият град“ (The Fair City). При преоценката на формалните критерии за голям град (city) през 90-те години на XX век градът не е включен в списъка на одобрените градове и ефективно е принизен до градче (town), което се възприема болезнено за шотландската национална гордост. Много градове и градчета по света носят името Пърт по името на шотландския град, като най-известен е град Пърт – столицата на щата Западна Австралия.

След завършване на средното си образование Доналд Максуел следва и завършва география в Университета в Единбург, но поради интереса си към музикалното изкуство заедно със следването отделя време и за вокално обучение на аматьорски принцип. След това от 1971 г. до 1976 г. преподава география и заедно с това пее с няколко любителски групи в Шотландия. През 1976 г. решава да се посвети на вокалното изкуство и през 1977 г. дебютира в „Scottish Opera Glasgow“ в операта „Mary Queen of Scots“ от шотландската композиторка Thea Musgrave. Понеже нито авторката, нито операта е позната в България, ще кажа няколко думи за тях:

Thea Musgrave е родена на 27 май 1928 г. в Бемтън – недалеч от Единбург. Тя е композиторка от САЩ със шотландски корени. Следва музика в Университета в Единбург, после при Надя Буланже в Париж, преди да се наложи като композиторка във Великобритания. В Лондон ръководи редица години вокалната група „Saltive Singers“. През 1970 г. е гост-професор в Университета в Калифорния в Санта Барбара. През 1971 г. сключва брак с цигуларя и оперен диригент Питър Марк и се преселва в САЩ. През 1974 г. получава наградата „Koussevitzky Award“. Голяма част от творбите й са издадени в печатен вид. Цитирам малък списък на по-важните й творби (от източник на немски език):

Rorate Coeli (1973)
Viola Concerto (1973)
„Mary Queen of Scots“, Oper (1977)
„Simón Bolívar“, Oper in zwei Akten (1993)

(край на цитата)

Понеже по-горе стана въпрос за операта „Mary Queen of Scots“, давам малка информация за нея:

„Mary Queen of Scots“ е опера в три действия от Thea Musgrave, която написва и либретото по сюжет на творба от шотландската писателка Amalia Elguera. В центъра на действието стои живота на Мери – кралица на Шотландия, в периода от завръщането й в Шотландия през 1561 г., където остава до 1568 г., когато е принудена да избяга в Англия.

Операта има премиера на 6 септември 1977 г. в „King’s Theatre“ в Единбург и е продукция на „Scottish Opera“. Бързо получава добър прием и се играе на редица оперни сцени във Великобритания, САЩ и Германия.

(край на информацията)

Доналд Максуел остава до края на вокалната си кариера тясно свързан със „Scottish Opera Glasgow“, където е започнал професионалната си кариера през 1977 г., но гостува и на редица оперни сцени по целия свят. В Глазгоу играе в редица централни и по-малки роли като: Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини, Зурга в „Ловци на бисери“ от Бизе, в „Хитрата лисичка“ и „Мъртвият дом“ от Яначек, в бароковата опера „Egisto“ от Кавали. После ще дам сведения и за негови изяви на други оперни сцени, но искам още в началото да цитирам доста подробен списък на репертоара му (извадка на английски език):

(край на цитата)

Цитирам изяви на Доналд Максуел на други оперни сцени:

Той гостува успешно във „Welsh Opera Cardiff“ в Уелс в ролите на: Реното в „Бал с маски“ от Верди и Риголето в едноименната опера от Верди, Дон Карло в „Ернани“ и Яго в „Отело“ от Верди. През 1985 г. участва в „Buxton Festival“ в ролята на Нардо в операта „Il Filosofo di calpagna“ от Galuppi. Интересно, за този бароков композитор, когото аз не познавам, има доста подробна Уикипедия-страница на български език. Цитирам началото й:

„Балдаса̀ре Галу̀пи (на италиански: Baldassare Galuppi) (Бурано, 18 октомври 1706 – Венеция, 3 януари 1785) е италиански бароков композитор, забележителен с творчеството си за клавесин и с оперите си. Роден е на остров Бурано във Венецианската лагуна, заради което бил наричан „Буране(ле)ца“ (Il Buranello). Дебютът му в операта е La fede nell’incostanza, ossia gli amici rivali (1722), който се оказва зрелищен провал и предизвика освирквания от страна на публиката. Галупи започва да учи музика при Антонио Лоти, а не след дълго – във Флоренция като клавесинист, но впоследствие се завръща във Венеция, за да се заеме с опера. По това време неговата опера-серия Dorinda (1729) печели признание и това изстрелва нагоре театралната му кариера“.

(край на цитата)

Това беше само началото на статията за Галупи. Следват още редица подробности, които при интерес могат да се прочетат. Сега продължавам за Доналд Максуел:

През 1987 г. той има своя дебют на сцената на Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, и то при британската премиера на една опера от финландския композитор Aulis Sallinnen. Операта се нарича „The King goes forth to France“. Понеже и той не е твърде познат в България, цитирам кратка част от биографията му (източник на английски език):

“Aulis Sallinen (born 9 April 1935) is a Finnish contemporary classical music composer. His music has been variously described as “remorselessly harsh”, a “beautifully crafted amalgam of several 20th-century styles”, and “neo-romantic”. Sallinen studied at the Sibelius Academy, where his teachers included Joonas Kokkonen. He has had works commissioned by the Kronos Quartet, and has also written seven operas, eight symphonies, concertos for violin, cello, flute, horn and English horn as well as several chamber works. He won the Nordic Council Music Prize in 1978 for his opera Ratsumies (The Horseman).

After graduating, Sallinen took a position as composition teacher at the Sibelius Academy, and continued composing. Among his pupils were i.e. the Austrian born Finnish composer Herman Rechberger and Jouni Kaipainen. He was appointed as the general manager of the Finnish Radio Symphony Orchestra in 1960, and held the position until 1969. He was the chairman of the board of the Society of Finnish Composers between 1971-74. Though he was a known teacher and was on many boards of directors, his compositions were not particularly noted until he was made “Artist Professor” by the Finnish government in 1976, letting him concentrate on composing.

Sallinen’s first opera Ratsumies (The Horseman) premiered at Savonlinna Opera Festival in 1975. Together with Joonas Kokkonen‘s The Last Temptations (1975) it started a golden era of modern Finnish opera. Second opera, Punainen viiva (The Red Line), was commissioned by the Finnish National Opera. Sallinen’s next opera Kuningas lähtee Ranskaan (The King Goes Forth to France) was a joint commission by the Covent Garden and the Finnish National Opera.”

(край на цитата)

Питам се, кога ли някоя опера от съвременен български композитор ще стане обща продукция на Софийската (или друга някоя в България) опера заедно например с Ковънт Гардън, Виенската държавна опера или Миланската Скала?

Продължавам пак за Доналд Максуел: заедно с ансамбъла на „Welsh Opera Cardiff“ Доналд Максуел гастролира през 1989 г. в ролята на Фалстаф от едноименната опера на Верди в Ню Йорк, Милано и Токио. През същата година той има изяви и в другия известен оперен театър в Лондон – „English National Opera (ENO)“ в двете опери „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев и в „Делото Макропулос“ от Леош Яначек – в ролята на Барон Пруш. Две години преди това – през 1987 г. Доналд Максуел се изявява и на сцената на „Opera North“ в ролята на Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, после през 1989 г. също там, в ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини и в операта „Летящият холандец“ от Вагнер.

През сезона 1989/1990 той гостува в Оперния театър във Ванкувър / Канада и в „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел. През 1990 г. Доналд Максуел играе ролята на Алидоро в операта „Пепеляшка“ от Росини в „Ковънт Гардън“ в Лондон, през същата година гостува в ролята на Алфонсо в операта „Така правят всички“ от Моцарт на сцената на „Welsh Opera Cardiff“. През 1991 г. той играе Донер и Гунтер в тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Вагнер.

През 1993 г. Доналд Максуел взема участие при Музикалния фестивал в Единбург в ролята на Фалстаф от едноименната опера на Верди.

През различни години той има оперни изяви в британската телевизия – в ролите на Яго от „Отело“ на Верди, Риголето в едноименната опера и като Воцек в едноименната опера от Албан Берг. В ролята на Воцек той играе още през 1990 г. на сцената на „English National Opera“.

През 1995 г. Доналд Максуел играе в ролята на Филип в операта „Якобинците“ от Антонин Дворжак – една рядко поставяна опера на чешкия композитор. През 1996 г. той има изяви на Музикалния фестивал в Глайндбърн / Великобритания в две роли от операта „Лулу“ на Албан Берг – Укротителят на зверове и Атлетът (роли за бас).

През цялата си дългогодишна кариера Доналд Максуел взема участие и в редица песенни концерти, като в репертоара му влизат творби и с по-лек характер – оперетни арии и песни със забавен (увесилителен) характер.

Тъй като много от горните данни съм вземал от източник на немски език (речника за певците на Kutsch & Riemens), а имам изданието от 1997 г., липсват оперните изяви на Доналд Максуел след 1996 г. По тази причина цитирам части от репертоара му и след годината 1996 от източници на английски език. Някои пасажи може и да се дублират с вече дадени по-горе данни. Няма да давам превод:

„His repertory has included many key baritone and bass-baritone roles, including Count Almaviva (Le nozze di Figaro), Don Alfonso (Così fan tutte), Figaro (Il barbiere di Siviglia), Pizarro (Fidelio), Don Pasquale, Rigoletto, Iago (Otello), Falstaff, the Dutchman (Der fliegende Holländer), Escamillo (Carmen), Marcello (La bohème), Sharpless (Madama Butterfly), Scarpia (Tosca), Jack Rance (La fanciulla del West), Baron Zeta (Die lustige Witwe), Golaud (Pelléas et Mélisande), Eisenstein (Die Fledermaus), Athlete (Lulu) and Wozzeck. His many character roles include Fra Melitone (La forza del destino), Somarone (Béatrice et Bénédict), Pooh-Bah (The Mikado) and Alfred Doolittle (My Fair Lady)“. He performs regularly with the National Gilbert & Sullivan Opera Company at the International Gilbert and Sullivan Festival and gives an annual masterclass in Taunton, Somerset, presented by, but not restricted to, Somerset Opera, of which he is patron. He also played the title character in the Carl Rosa Opera Company‘s 2001 film of The Mikado”.

(край на цитата)

Цитирам извадка от друг източник:

„He has a repertoire of over 100 roles ranging from Eisenstein in Die Fledermaus to Bottom in A Midsummer Night’s Dream and including Balstrode, Iago, Wozzeck, Flying Dutchman, Rigoletto, Nick Shadow, Golaud, Faninal and Don Alfonso. He is particularly noted for his portrayal of Falstaff, which he has sung at the Edinburgh International Festival and in London, Paris, New York, Tokyo, Milan and Vienna. He has also created several world premieres in works by Holt, Manoury, Harle, Berio, O’Regan and Eotvos. He appears regularly with the Royal Opera, Covent Garden, English National Opera, Scottish Opera, Welsh National Opera and Opera North. He has also appeared at the Edinburgh, Wexford, Chester and Buxton festivals. Engagements abroad include Vancouver Opera, Buenos Aires, L’Opéra National de Paris-Bastille, the Vienna Staatsoper, Stuttgart, Venice, Wiesbaden, Brussels, Nancy, Tokyo and the Athens and Macau festivals.

Recent engagements have included Faninal for the Royal Opera, Don Alfonso for WNO, Balstrode (Peter Grimes) for La Scala, Geronio (Il turco in Italia) for ENO and Mountararat (Iolanthe) for the City of Birmingham Symphony Orchestra. Subsequent engagements include Janacek for Scottish Opera and Belioz and Mozart for Welsh National Opera”.

(край на цитата)

Дебютът на Доналд Максуел на сцената на МЕТ в Ню Йорк е сравнително късно – чак през 2008 г., но там той има до сега общо 37 изяви в две опери: в ролята на Хортензиус в операта „Дъщерята на полка“ от Доницети – общо 13 изяви през годините 2008 и 2010, и в ролите на Беноа и Алсиндоро в операта „Бохеми“ от Пучини – общо 24 изяви през годините 2014 и 2018, като последната от тях е през декември 2018 г. Браво на Максуел за неговия вокален успех в навечерието на 70-годишния му рожден ден днес на 12 декември 2018 г. Цитирам състава при това участие на 6 декември – само преди 6 дни:

Metropolitan Opera House December 6 , 2018LA BOHÈME {1329} Giacomo Puccini-Luigi Illica/Giuseppe Giacosa Mimì....................Ailyn Pérez Rodolfo.................Michael Fabiano Musetta.................Angel Blue Marcello................Lucas Meachem Schaunard...............Duncan Rock Colline.................Christian Van Horn Benoit..................Donald Maxwell Alcindoro...............Donald Maxwell Parpignol...............Gregory Warren Sergeant................Joseph Turi Officer.................Edward Hanlon Conductor..............James Gaffigan

(край на цитата)

В ролята на Родолфо играе тенорът от САЩ Майкъл Фабиано, роден през 1984 г., който през последните години се очертава като един от най-добрите артисти в този вокален жанр, и то в световен мащаб.

Цитирам състава при дебюта на Доналд Максуел на сцената на МЕТ в Ню Йорк в операта „Дъщерята на полка“ – една нова продукция на операта на тази сцена:

Metropolitan Opera House April 21, 2008 Broadcast/Streamed New ProductionLA FILLE DU RÉGIMENT {89} Donizetti-Bayard/Saint-Georges Marie.......................Natalie Dessay Tonio.......................Juan Diego Flórez Marquise of Berkenfield.....Felicity Palmer Sergeant Sulpice............Alessandro Corbelli Hortentius..................Donald Maxwell [Debut] Duchesse of Krakentorp......Marian Seldes [Debut] Peasant.....................David Frye Corporal....................Roger Andrews Notary......................Jack Wetherall [Debut] Conductor...................Marco Armiliato

(край на цитата)

Един великолепен състав начело със солистите Натали Десси (родена през 1965 г.) от Франция – един чудесен колоратурен сопран и отличният тенор от Перу Хуан Диего Флорес – прекрасен артист особено в тази трудна роля на Тонио.

Ще цитирам ансамбъла и при друга изява на Доналд Максуел в “Бохеми“ – при първата му изява в тази опера – на 14 януари 2014 г.:

Metropolitan Opera House January 14, 2014 Broadcast/StreamedLA BOHÈME {1246} Giacomo Puccini-Luigi Illica/Giuseppe Giacosa Mimì....................Maija Kovalevska Rodolfo.................Joseph Calleja Musetta.................Irina Lungu Marcello................Aleksei Markov Schaunard...............Joshua Hopkins Colline.................Christian Van Horn Benoit..................Donald Maxwell Alcindoro...............Donald Maxwell Parpignol...............Daniel Clark Smith Sergeant................Jason Hendrix Officer.................Joseph Turi Conductor...............Stefano Ranzani

(край на цитата)

И тук отлични солисти: Мая Ковалевска от Латвия, родена през 1979 г. в Рига, ученичка на Мирела Френи, с голяма международна кариера през последните години и тенорът от остров Малта Джозеф Калея, който не се нуждае от реклама. Ирина Лунгу от Молдавия, родена през 1980 г. в ролята на Мюзета е следващата нова звезда на оперния небосклон, с голяма кариера в последно време. И накрая – руският баритон Алексей Марков в ролята на Марчело – един прекрасен глас, който има всички шансове да се развие като един нов Дмитри Хворостовски. Марков има изяви през последните години на всички големи оперни сцени и концертни зали по света, често като солист в симфонично-ораториални произведения.

Нека напиша и няколко реда за изяви на Доналд Максуел на сцената на Виенската държавна опера. В това отношение това участие е твърде скромно – само една изява през 1991 г. в ролята на Фалстаф в едноименната опера от Верди. Цитирам подробности:

Vorstellungen mit Donald Maxwell – Wiener Staatsoper

Falstaff

Sir John Falstaff | 1 Vorstellung | 07.03.1991

Besetzung | 07.03.1991

Dirigent	Garcia Navarro
Inszenierung und Ausstattung	Filippo Sanjust
Choreinstudierung	Harald Goertz
Sir John Falstaff	Donald Maxwell
Ford	Bernd Weikl
Fenton	Robert Gambill
Bardolfo	Helmut Wildhaber
Pistola	Rudolf Mazzola
Dr. Cajus	Heinz Zednik
Alice Ford	Karan Armstrong
Nannetta	Eva Lind
Mrs. Quickly	Brigitte Fassbaender
Meg Page	Gertrude Jahn

(край на цитата)

В ансамбъла четем имената на такива артисти като Хайнц Зедник, Бернд Вайкл, Робърт Гамбил, Каран Армстронг (съпруга на шефа на „Дойче Опер Берлин“ в тези години – Гьотц Фридрих), Ева Линд и особено мецосопранът от Германия Бригите Фасбаендер.

Макар и в напреднала възраст, Доналд Максуел продължава и до момента своите оперни участия, разбира се в по-малки роли, но с голям успех и то на известни оперни сцени. Цитирам една извадка от банка данни на немски език за изявите му от 2016 г. до сега, даже и през 2019 г. (през юли 2019 г. в ролята на Хортензиус в операта „Дъщерята на полка“ от Доницети на сцената на Кралската опера в Лондон). А съвсем наскоро – през декември – само преди дни, той има изяви в МЕТ в Ню Йорк в ролите на Алсиндоро и на Беноа в операта „Бохеми“ от Пучини:

From / To

Opera

Role

Company / Location

Production Team

Jul 2019

La Fille du régiment

Hortensius

Royal Opera, London

ROH

C: Pidò
P: Pelly

Sep-Dec 2018

La bohème

Benoît/Alcindoro

The Metropolitan Opera, New York

Metropolitan Opera House

C: Gaffigan
P: Zeffirelli, Smit

Feb-Apr 2018

Tosca

Sacristan

Welsh National Opera

C: Rizzi / Burke
P: Blakemore, Davis,

Feb-Apr 2018

La forza del destino

Fra Melitone

Welsh National Opera

C: Rizzi / Hasan
P: Pountney,

Sep-Oct 2017

Die Zauberflöte

2. Priest

Royal Opera, London

ROH

C: Jones / Hetherington
P: McVicar, Guthrie

Oct 2016

L’amico Fritz

Hanezo

Scottish Opera, Glasgow

Theatre Royal

C: Stratford

Jun-Jul 2016

In Parenthesis

Dai Great Coat

Royal Opera, London

ROH

C: Rizzi
P: Pountney

May-Jun 2016

In Parenthesis

Dai Great Coat

Welsh National Opera

C: Rizzi
P: Pountney,

Jan-Feb 2016

Tosca

Sacristan

Royal Opera, London

ROH

C: Villaume / Griffiths
P: Kent

(край на цитата)

Наред с интензивата си вокална кариера, Доналд Максуел има дейност и в други области – музикален организатор, обществен деец в музикалното изкуство, вокален педагог. Цитирам някои данни в тези области от източници на английски език:

„Maxwell was Artistic Director of Buxton Festival (1999) and has been Director of the National Opera Studio (2001–2008) and Head of Opera Studies at the Royal Welsh College of Music and Drama (2004–2009). He has had a long association with the Buxton Festival, including directing The Beautiful Galathea and Pimpinone for the Festival“.

(край на цитата)

По отношение дискографията на Доналд Максуел мога да цитирам данни също от източници на английски език:

„Maxwell’s recordings include roles in Amahl and the Night Visitors, The Marriage of Figaro, Noye’s Fludde, Carmina Burana, A Midsummer Night’s Dream, The Rape of Lucretia, Missa Sabrinensis (Howells), The Beggar’s Opera (Britten’s adaptation), The Firebrand of Florence, Cox and Box, The Contrabandista, Trial by Jury, Patience, The Mikado, The Yeomen of the Guard, The Maid of the Mountains, Kismet, Bitter Sweet, The Student Prince, Sir John in Love and an album of Scottish songs, among others”.

(край на цитата)

Редица от горните заглавия са непознати за широкия кръг оперни любители. За повече подробности трябва да се влезе в Уикипедия-страницата за Доналд Максуел на английски език, където има линкове към повечето от тези заглавия със съответни данни.

Нека днес на 12 декември 2018 г. поздравим Доналд Максуел за неговата 70-годишнина и му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи. От някои снимки, които ще поместя след статията ще видим един весел и усмихнат артист, който по всяка вероятност е такъв и в действителност. Пък и някои от оперните роли, в които играе, имат именно такъв буфо-характер – Беноа, Алсиндор, Хортензиус и други.

…..

Изпълнение на Доналд Максуел: