Raina Mihaylova

На днешния ден преди 105 години е родена певицата Райна Михайлова

Драги приятели на оперната музика, днес на 20 септември 2020 г. пиша статия за една действителна гранддама на българското оперно изкуство – сопранът и вокален педагог Райна Михайлова (1915-2007). Все така се случва, че на рождения й ден 20 септември не съм тук в Германия, където пиша моите „оперни истории“, така че до сега съм писал два пъти статии за нея, но в деня на кончината й – 7 април. Понеже тази година съм в Германия в деня на рождението й, за пръв път пиша именно днес. При това през тази година този рожден юбилей е кръгъл – точно 105 години от рождението й!

Райна Михайлова се помина през 2007 г. в достойна възраст – на 92 години, след един пълноценен живот, изцяло отдаден на вокалното изкуство – не само като певица, но и като забележителен вокален педагог.

Нека веднага да кажа, че лично аз съм бил от щастливците, които са били на нейни изяви през средата на миналия век. Като студент в София между 1951 и 1956 години съм гледал нейни изяви в редица опери, и то в главни роли, като Мими в „Бохеми“, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Виолета в „Травиата“, Неда в „Палячи“, Памина във „Вълшебната флейта“, Марфа в „Царска годеница“ и други, но времето изличава конкретните спомени – изминали са над 70 години от тогава, не съм си водил бележки и само помня големите успехи на тази изключителна певица и одобрението, което получаваше от възторжената публика след всяка изява.

Господ даде дълъг и ползотворен живот на Райна Михайлова – почти 93 години, както и добро здраве и дух, за да продължи след приключване на активната си певческа дейност и упражняването на много успешна педагогическа дейност. В това отношение тя е за пример на по-младите поколения, по-долу в статията ще стане въпрос и за тази й дейност.

Хубаво е, че в медиите има достатъчно материали да се напише статия за нея – аз не съм следил дейността й след 1974 година, понеже напуснах България и всичко, което пиша, е по материали от различните медии. На първо място – Уикипедия-страница за нея, редица статии на специалисти по различни поводи, предавания на Радио София във връзка с кръгли рождени юбилеи, спомени на съвременници за изявите и творческия й път и други.

Нека започна от сведенията в нейната Уикипедия-страница:

Проф. Райна Георгиева Михайлова е родена на 20 септември 1915 г. в гр. Русе, починала е на 7 април 2008 г. в София.

Завършва класическо пеене през 1937 г. в класа на Христина Морфова и Людмила Прокопова. В сезона 1937/38 г. пее в трупата на театър „Одеон”. Дебютира на сцената на Софийската опера на 17 декември 1943 г. Сред най-запомнящите се роли на проф. Райна Михайлова са: Марженка в „Продадена невеста” на Сметана, Мими в „Бохеми” и Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, Виолета в „Травиата” на Верди, Неда в „Палячи” на Леонкавало, Графинята в „Сватбата на Фигаро” и Памина във „Вълшебната флейта” на Моцарт, Микаела в „Кармен” на Бизе, Оксана в “Черевички” на Чайковски, Антонида в “Иван Сусанин” на Глинка, Марфа в “Царска годеница” на Римски-Корсаков.

Проф. Райна Михайлова е дългогодишна преподавателка в НМА „Панчо Владигеров”, а от 1992 г. е преподавател в Нов български университет. През 2000 г. Академичният съвет й присъжда почетното звание „почетен професор на Нов български университет” за заслугите й към музикалното изкуство и вокалната педагогика. Проф. Райна Михайлова е носител на редица държавни отличия, като: Юбилеен медал „1300 години България”; „Медал на София”; орден „Св. св. Кирил и Методий”, медал на „Световния съвет за мир”, тя е първата „Народна артистка” в България. Почетен гражданин на София.

(край на цитата)

Във връзка с 90-годишнината на Райна Михайлова през 2005 година в редица медии са публикувани материали за нея, които припомнят богатия й творчески път. Една особено хубава статия е публикацията на Александър Абаджиев от 16 септември 2005 г., която цитирам по-долу:

Дебют под акомпанимента на бомбите

В средата на ХХ век Райна Михайлова бе една от примадоните на Софийската опера


Александър Абаджиев, 16.09.2005

Утре вечер от 19 ч. софиянци и гостите на столицата ще могат да посетят спектакъла на “Мадам Бътерфлай” от Пучини. В новата постановка на режисьора Пламен Карталов, художника Любомир Йорданов и диригента Борислав Иванов ще излязат Цветана Бандаловска – Чо Чо Сан, и Орлин Горанов – Пинкертон. Представлението има един по-особен акцент – то е посветено на 90-годишнината на една от звездите на българския оперен театър в близкото минало – Райна Михайлова. И не случайно – Чо Чо Сан бе една от най-добрите нейни роли в доста богатия й репертоар.

Имам чисто емоционална причина да “каня” за този спектакъл – като дете съм присъствал на дебюта на певицата в Софийската опера на 23 декември 1943 г. Даже и 60-годишните са “млади”, за да знаят какво ставаше в онези дни: над София падаха първите бомби от американски и британски самолети – като наказателна акция за обявената “символична” война от България. Макар да имаше време до страшния 10 януари 1944 г., когато и през деня, и през нощта центърът на София бе разрушаван и подпалван на стотици места, все пак беше страшничко – от воя на сирените, от боботенето на стотиците самолети, свистенето на бомбите и оглушаващите експлозии.
Но въпреки това животът не спираше. Три-четири пъти в сградата на Народния театър изнасяше спектакли оперната трупа. На 23 декември 1943 г. беше премиерата на “Продадена невеста” от Сметана.

Това беше едно от десетината мои първи посещения на опера и затова съм запомнил доста неща. Няма да крия – не дебютантката Райна Михайлова в ролята на Марженка и на Йеник – Любен Минчев, спечелиха тогава симпатиите ми. Повече ми допаднаха нещастното влюбено мамино синче Вашек на Коста Гецов (едва преди дни научих, че е брат на Райна Михайлова, Гецова по баща!) и сватовникът Кецал на Михаил Попов. След три дни гледах “Кармен” с Илка Попова, Христо Бръмбаров и Любен Минчев, последва евакуацията, а когато се върнахме след месеци в София сградата на Народния театър бе сериозно пострадала и представленията се играеха в модерния кинотеатър “Балкан”, по-късно Младежки театър. И вече там имах възможността да гледам и слушам как една след друга се раждат ролите на Райна Михайлова. Най-малко 5-6 пъти месечно името й беше в афишите – тя бързо се наложи като една от безспорните примадони в оперната трупа. Не случайно името й беше в списъка и на първите, удостоени със званието “народен артист”, сред първите лауреати на Димитровска награда през 1950 г. Сред запомнящите й роли са Мими, Виолета, Микаела, Неда в “Палячи”, Графинята в “Сватбата на Фигаро”, Памина във “Вълшебната флейта”, няколко ярки образа в руски опери – Антонида в “Иван Сусанин” от Глинка, Оксана в “Черевички” от Чайковски, Марфа в “Царска годеница” от Римски-Корсаков.

Ако трябва да разкажа накратко за годините преди дебюта, то животът на певицата е едно стремително изкачване нагоре по стълбицата на музикалното изкуство. Родена е в Русе на 20 септември 1915 г. От малка проявява интерес към музиката – свири на виола, пее в ученически представления и самодейни концерти. По-късно учи пеене в Държавната музикална академия при голямата българска певица Христина Морфова и изтъкнатата педагожка Людмила Прокопова. Завършва висшето си образование през 1939 г. Като студентка е солистка на новосъздадения хор “Христина Морфова”, а освен това през сезоните 1937-1939 участва в спектакли на театър “Одеон”, а по-късно и в други оперетни трупи.

Райна Михайлова печели на сцената признанието на публиката с красивия си висок лиричен сопран, впечатляващата музикалност (даже един особено взискателен диригент като Асен Димитров рядко имаше забележки към нея!) и ярката артистична игра. Пяла е с редица от най-изтъкнатите наши оперни артисти като Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Михаил Люцканов, Събчо Събев, Любен Минчев, Димитър Узунов… Дирижирали са я прочути майстори на пулта като Херман Абендрот, Ежицио Масини, Гжегож Фителберг, Едмондо де Веки, Асен Найденов, изнасяла е концерти заедно с Мстислав Ростропович и Леонид Коган. Има многобройни гастроли в чужбина – сама и с оперния колектив.

Райна Михайлова бе широко известна и с активната си обществена дейност – особено сред военните поделения. Награждавана е с почетния медал на Световния съвет на мира, почетна гражданка е на София.

След преждевременното си пенсиониране от Софийската опера тя активно се занимава с педагогическа дейност в Държавната музикална академия от 1971 до 1997 г., а след това е професор в Нов български университет.

За повечето от присъстващите в салона 90 години е преклонна възраст изобщо в живота, но нашата славна юбилярка е пример, че и на тези години човек може да бъде полезен на младите оперни певци. Буквално преди дни при нея подготвяше своята поредна главна роля една от нейните най-изявени ученички Соня Златкова, която пее на престижни сцени. А още десетки са певците, които с гордост могат да кажат: “Аз съм възпитаник на професор Райна Михайлова, продължител на школата на Христина Морфова и Людмила Прокопова!”

Честит юбилей, маестра! Здраве, щастие и… нови творчески успехи: чрез вашите ученици!

16.09.2005

(край на цитата)

Статия с подобно съдържание е публиувана и другаде. Цитирам само началото:

КЛАСИКА

Юбилей на легендарно сопрано в Софийска опера

Кога: Довечера на 20 септември 2005 г.

90-годишнината на голямата оперна певица и педагог проф. Райна Михайлова ще бъде чествана довечера в Софийска опера със спектакъла “Мадам Бътерфлай”. Представлението започва в 19.00 ч. и негов диригент ще бъде лично директорът на операта Борислав Иванов. В оперния спектакъл ще видим Цветана Бандаловска, Иванка Нинова, Людмила Хаджиева, Орлин Горанов, Александър Крунев, Милко Михайлов, Стоян Балабанов, Димитър Станчев, Стоил Георгиев, Людмил Георгиев.

Рожденият ден на проф. Райна Михайлова е на 20 септември. Прочутото в близкото минало сопрано ще навърши 90 години. Преливаща от енергия и позитивизъм, легендарната изпълнителка на Чо-Чо-Сан продължава неуморно да предава своя мъдър опит и знания на своите ученици. Десетки са певците, които с гордост могат да заявят за себе си, че са нейни възпитаници и достойни продължители на вокалната школа на Христина Морфова и Людмила Прокопова …..

(край на цитата, по-нататък следват абзаци както в статията на Александър Абаджиев)

Хубаво е, че през 2005 г. е била тържествено чествана 90-годишнината на Райна Михайлова, тъй като почти 3 години след това – на 7 април 2008 г. тя си отиде от житейската сцена и това хубаво честване остава в летописите на българското музикално изкуство. Но и след това в медиите се появяват статии за нея, особено при нов кръгъл рожден ден, както този през 2015 г., когато се навършват 100 години от рождението й.

Българското национално радио й посвещава специално предаване, което цитирам тук:

БНР

Спомен за певицата Райна Михайлова

публикувано на 1.10.2015

Автор: Алегро виваче

Помните ли Райна Михайлова?

В рубриката за българското музикално минало Красимира Йорданова ни припомня кариерата на Райна Михайлова – видна българска певица и вокален педагог. Поводът е 100-годишнината от нейното рождение.

Райна Михайлова се изявява на сцената на Софийската опера през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век. Тя носи лиричния сопранов репертоар на театъра: пее Антонида от “Иван Сусанин” на Глинка, Памина от “Вълшебната флейта” на Моцарт, Мадам Бътерфлай и Мими от оперите на Пучини, Марженка от “Продадена невеста” на Сметана и много други.

Чуйте в звуковия файл повече за живота ѝ и разказа на самата Райна Михайлова за началото на кариерата ѝ в музиката – запис, съхранен в Златния фонд на БНР..

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР, за да може при желание да се чуят думите и гласа на Райна Михайлова:

http://bnr.bg/post/100611640/spomen-za-pevicata-raina-mihailova

По същия повод в сайта на Софийската народна опера е публикувана обширна статия от Огнян Стамблиев, която съдържа и факти, които не са били изнасяни официално до тогава, например като тези, че „за една от постановките директорът на театър „Одеон” иска от нея да изпълни главната роля като пее … зад кулисите, докато неговата фаворитка, певица без глас, ще трябва само да играе и да си отваря устата, симулирайки пеене! Тя отказва категорично и бива уволнена от „Одеон” или „в Софийската опера не я приемат по политически причини заради левите й убеждения“ или че „Главният режисьор мотивира отказа си да работи с нея под предлога, че била с „несценична фигура”. Цитирам цялата статия на Огнян Стамблиев:

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАЙНА МИХАЙЛОВА

Родена е на 20 септември 1915 г. под знака на Девата, в Русе, в много бедно работническо семейство. Влечението й към музиката се проявява още в детските години. Като ученичка в  Девическата гимназия „Баба Тонка” (училище с големи театрални и музикални традиции, до 60-те години там имаше ученически симфоничен оркестър!), тя се изявява в хора, учи виола, участва в оперетни спектакли, празнични концерти, откроява се още тогава с красивия си глас, с музикалността и очарованието си на сцената и концертния подиум. При едно от гостуванията си в Русе я открива великата Христина Морфова й я кани да стане нейна ученичка в Музикалната академия.  Няма средства да замине за столицата – стипендия й отпуска кметът- социалист и тя успява да замине. Учи в класа на Морфова и Прокопова и гласът й бива поставен правилно и солидно. Дипломира се с отличие през 1939 година и постъпва в оперетния театър „Одеон”, където изпълнява с успех редица роли от Щраус, Калман и Лехар.  Дебютната й роля е Адриана Лекуврьор от оперетата на Валтер Гьотце … Става една от любимките на публиката, но неприятен случай я откъсва за известно време от сцената. За една от постановките директорът на театъра иска от нея да изпълни главната роля като пее … зад кулисите, докато неговата фаворитка, певица без глас, ще трябва само да играе и да си отваря устата, симулирайки пеене! Тя отказва категорично и бива уволнена от „Одеон”.

В Софийската опера не я приемат по политически причини,  заради левите й убеждения. Но все пак й дават дебют – на 17 декември 1943 г. в „Продадена невеста” от Сметана и тя се справя отлично с нелеката роля на Марженка. Главният режисьор мотивира отказа си да работи с нея под предлога, че била с „несценична фигура”! Ето какво пише обаче известният музикален критик Стефан Тинтеров за този дебют: „Дебютът на тази млада певица на сцената на Народната опера идва с едно закъснение от няколко години, закъснение, което с нищо не може да се оправдае. Отличният певчески и артистичен успех на Райна Михайлова като Марженка, заедно с радостните констатации, които носи за нея самата, напомня, за съжаление, колко незаслужено същата певица е била пренебрегвана и държана вън от състава на Операта, докато през същото време други малоценни и дори бездарни певици получаваха своето щатно утвърждаване и които въпреки всичко, за разлика от нея, не могат да се доберат до сърцата и ушите на публиката” (в. „Мир”, 27 декември 1943 г.).

И така: Райна Михайлова става … чиновничка в банка. Едва след войната достъпът до Операта й е разрешен. Започва успешната й сценична кариера, продължила близо две десетилетия. Зареждат се роля след роля главно от класическия италиански, френски и руски репертоар: Виолета, Мими, Мадам Бътерфлай, Антонида, Марфа, Татяна, Маргарита, Неда. А също така и две прекрасно изпълнени Моцартови роли: Памина от „Вълшебната флейта” и Графинята от „Сватбата на Фигаро”. Като Антонида от „Иван Сусанин” Райна  Михайлова постига върха в кариерата си – участва и във филмираната версия на постановката с Михаил Попов в главната роля, получава държавната (Димитровската) награда за нея.  Сред най-добрите й роли могат да се посочат още:  Марфа от „Царска годеница”, Памина, Микаела, Мими, Марженка, Оксана от „Черевички” на Чайковски. В тях високият й, звучен, отлично школуван лиричен сопран (с добра колоратурна техника), както и сценичното й обаяние, заедно с безспорната й музикалност, се разгръщат с пълната си мощ. Тези нейни постижения за дълго време са еталон за сопраните от нейното и след нейното поколение. През 1950 година става първата „народна артистка” в България.

В разцвета на силите си като певица, Райна Михайлова решава да се посвети изцяло на преподаването. Има дар, усет за това. Става професор в Консерваторията, по- късно и в НБУ, открива и обучава с успех редица млади таланти. Като общественичка дава своя принос и за професионалните синдикати на артистите и музикантите у нас, на Движението за защита на мира, за Съюза на музикалните дейци в България.

Огнян Стамболиев

(край на цитата)

Също тази 100-годишнина е повод Нов български университет да организира особено тържествено честване, отразено в медиите. Цитирам:

Събития

Честване на 100-годишнината от рождението  на проф. Райна Михайлова – почетен професор на Нов български университет

Честване – концерт

Галерия „УниАрт“

Организатори:
департамент „Музика“
Център за документи и архивни фондове

Със съдействието на БНТ и БНР

Водещ:
Проф. Павел Герджиков

Екип:
доц. д-р Ясен Захариев
д-р Александра Трифонова
Иван Звънчаров
ас. д-р Златка Ангелова

Участват:
Илиана Куртева-Кенова и Катерина Симеонова – Нов български университет

Боян Савов, Веселина Андреева, Климентина Гецова и Мирела Ябанджиева – НМА „Проф. Панчо Владигеров“

Пианисти-акомпанятори:
доц. д-р Албена Кехлибарева-Стоянова
Мира Искърова

ПРОФ. РАЙНА МИХАЙЛОВА
20 септември 1915, Русе – 7 април 2008, София (92 г.)


На 20 април 2000 г. удостоена със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишна творческа и педагогическа дейност в програмите на департамент „Музика“. По време на церемонията учениците на Райна Михайлова представят концерт.

Райна Михайлова дебютира на сцената на Софийската опера на 17 декември 1943 година в ролята на Марженка от операта „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. Скоро след това е назначена за солистка и бързо натрупва солиден сопранов репертоар. Запомнящи се са нейните роли на Мими от „Бохеми” на Джакомо Пучини, Виолета от „Травиата“ на Джузепе Верди, Неда в „Палячи“ на Руджиеро Леонкавало, Графинята от „Сватбата на Фигаро“ и Памина от „Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт, както и няколко ярки образа в руски опери: Оксана в “Черевички“ на Пьотр Илич Чайковски, Антонида в “Иван Сусанин“ на Михаил Глинка, Марфа в „Царска годеница“ на Римски-Корсаков.

Проф. Райна Михайлова е един от основателите на департамент „Музикално-сценични изкуства“ (днешен департамент „Музика“) на Нов български университет.

(бел. Б.К.: Следва статията: 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАЙНА МИХАЙЛОВА – Огнян Стамболиев)

(край на цитата)

През 2016 г. е публикувана една хубава статия за Райна Михайлова, в която се дават информации за нейни гостувания в чужбина. В другите материали до сега няма подобни данни, така че текста по-долу е особено ценен:

Пучини в репертоара на Райна Михайлова – из архива на певицата

Университетски дневник бр. 18 (2016)

(извадка от статия в архива на НБУ)

Към най-сполучливите сценични изяви на Райна Михайлова се отнасят интерпретациите й на прочутите Пучиниеви героини Мими и Чо Чо Сан. В подкрепа на този факт говорят и документи от личния архивен фонд на певицата, съхраняван в Университетския архив на НБУ. През 1947 г. Михайлова гостува на Операта в Будапеща в рамките на българската културна седмица в Унгария и по този повод списание „Magyar Radio“ отбелязва, че красивата българска певица, претворила на будапещенска сцена образа на „Пеперудата“, е впечатлила унгарската публика с техничния си и хубав глас. За цялостното си високохудожествено представяне Михайлова е наградена от Председателя на Унгарската народна република с медала „Про арте“.

Една година по-късно българската изпълнителка е в Загреб. Вестник „Народни лист“ не закъснява с положителните оценки: „Мими на Райна Михайлова певчески беше много добра. Нейното сопрано има хубав тембър, пеенето й е чисто, фразирането – интелигентно и музикално. Особено изненадва пробивната мощ на нейния глас“.

В кратка дописка за гастрола на българските певци Райна Михайлова и Михаил Попов в Полша, поместена в ежедневника „Kurier codzienny” на 10 декември 1950 г., четем: „Много размисли предизвиква и изпълнението на Райна Михайлова в ролята на Мими в „Бохеми”. Оценяваме безкористната работа на нашите оперни артисти при варшавски условия, но трябва да признаем с известно съжаление, че Михайлова ги превъзхожда във всяко отношение. С пълнотата на звучене и прекрасния тембър гласът й се откроява дори в неакустичната зала „Рома“. В първо действие артистката придава на Мими срамежливост и младежка грация. Сполучливо развива характера на героинята си и във второ действие, за да изобрази в сцената при градската врата изключително силен трагизъм. След тази драматична кулминация последвалите сцени от четвърто действие са блестящо представени от българската артистка – без лицемерна нежност и евтин сантиментализъм, но правдиво и реалистично.“

И още един хвалебствен отзив – публикуван във вестник „Sächsische Neueste Nachrichten“ в броя му от 6 март 1953 г.: „Носителката на Димитровска награда и народна артистка на НРБ Райна Михайлова, пребиваваща в момента в ГДР в състава на делегация от български дейци на изкуството, беше удостоена с бурни и искрени аплодисменти при изявата й като гост в Дрезденската държавна опера в ролята на Мими от “Бохеми” на Пучини. Певицата притежава много красив, светъл сопран, изпълващ пространството и хармониращ с останалите гласове, близък до италианското звучене. Изключителната изразителност на нейното пеене и ярката игра на сцената бяха толкова убедителни, че никой не разбра, че не пее на родния си език. В невероятен актьорски тандем с Хелмут Шиндлер като Рудолф и заедно с Рут Глова като Мюзета и останалите артисти на Държавната ни опера младата певица сътвори запомнящ се спектакъл“.

А в поздравителния си адрес по случай 90-годишния юбилей на Райна Михайлова през 2005 г. тогавашният български министър на културата проф. Стефан Данаилов пише: „Незабравими са изпълненията Ви на Мими от „Бохеми“, Виолета от „Травиата“, Неда в „Палячи“, Памина от „Вълшебната флейта“, на които придадохте онова дълбоко откровение, извисяващо се над битието!“ С основание можем да твърдим, че Райна Михайлова заема достойно място сред българските сопранови изпълнителки, успешно изявили се под знака на Пучиниевите „Бохеми и пеперуди“, между които Христина Морфова, Елисавета Йовович, Люба Велич, Благовеста Карнобатлова, Катя Попова, Галя Йончева, и, разбира се, Райна Кабаиванска.

(край на цитата)

През 2017 г. попаднах случайно на една статия във Фейсбук, която дава интересни сведения за дейността на Райна Михайлова преди да стане известна оперна певица, когато е била често в предавания на Радио София – много интересно четиво. Ще научим как бележитият български музикант Парашкев Хаджиев е помогнал да се открие таланта на Райна Михайлова:

Фейсбук

Музей за история на радиото в България

26 септември 2015 г.

За певицата и вокалния педагог Райна Михайлова (20.09.1915-7.04.2008) днес почти не се говори, а и малцина са тези, които я помнят от оперната сцена. Нейната съдба на певица е твърде интересна и от самото начало е свързана с Радио София. Родена в Русе, като ученичка свири на виола, пее в хора, участва в училищната самодейност…

За щастие при едно гостуване в града я забелязва знаменитата Христина Морфова и по-късно Райна става нейна ученичка. Още като студентка (1937-1939) участва успешно в оперетния театър „Одеон” и други оперетни трупи, но след като завършва не я вземат в Народната опера. Нейният дебют в Радио София през 1940 г. е преди първата й поява на оперната сцена в столицата (17.12.1943). Щастливото обстоятелство, че я забелязва Парашкев Хаджиев, музикант с изключително точна преценка за певците, я свързва с радиопрограмата. До началото на 1944 г. Райна Гецова (бащината й фамилия) вече е участвала в Детския радиочас, пяла е като солистка на Камерния радиооркестър, изпълнявала е народни песни. По време на евакуацията на Радио София в с. Нови хан певицата почти ежедневно участва в програмата. За тежката 1944 г. оперната певица ми разказа интересен спомен през 2002 г.:

„По време на евакуацията живеех в с. Лесново с майка ми и малкия ми син. Отидох в Нови хан при главния музикален ръководител Венедикт Бобчевски и му предложих да участвам в програмата на хонорар. Той ме попита какво мога да пея, а аз му отговорих, че съм пяла сюити, художествени и народни песни, арии… Прие ме. И аз почти всеки ден тръгвах пеш през полето с една тояжка в ръка, за да се пазя, и изминавах по 5-6 километра до Нови хан. Колко дъжд ме е валял… и отивах като лятна пеперуда мокра в Радиото. Отначало пеех с бай Иван Кавалджиев и оркестъра му народни песни. Даваше ми все бавни и протяжни. Разбира се, изпълнявах и бързи, игриви, хумористични. След това започнах да изнасям концерти с песни от Шуберт и Шуман, накрая включих и арии из оперите „Манон”, „Травиата”, „Продадена невеста”… Така пях в Радио София до септември 1944 година”.

Този факт е достатъчно показателен, че в най-тежката военна година оперната певица Райна Михайлова е била сред хората, чиито качества и талант допринасят радиопрограмата да продължи без прекъсване.

(край на цитата)

Как мило и носталгично ми стана, като четях тия редове за първи път! Та аз съм жив свидетел на онова време, когато през първите години на декадата 1940 София беше „наказана“ с жестоките бомбардировки на англо-американци, когато десетки хиляди софиянци бяха евакуирини да живеят в различни краища на България, когато нашите учебни занятия се водеха в прогимназията с чести прекъсвания поради аларми за въздушни нападения или преминаване от Гърция на англо-американски самолети над България на път за Румъния, за да бомбардират петролните и бензинови складове и полета край Плоещ, които имаха важна стратегическа задача за Германия и нейните съюзници. И си спомням за тия хубави народни песни и други, с които Радио София внасяше известна радост в напрегнатия и несигурен живот през тези години. Не помня от това време името на Райна Михайлова, но колко е хубаво, че Парашкев Хаджиев и Венедикт Бобчевски са й помогнали да са справи с положението и после да стане такава известна оперна артистка …

Също през 2017 г. ми попадна и един материал от първите години на декадата 1950, който показва и други дейности на певицата Райна Михайлова:

Електронен архив на дом „Петко Стайнов“ в Казанлък:

(Писма, свързани с дейността на Петко Стайнов в Министерството на информацията и изкуствата – Камара на народната култура и Комитета за наука, изкуство и култура)
Съдържа кореспонденция с оперативен характер от 1951 до 1953 г .

(извадка)

Писмо от Божан Витанов до Петко Стайнов.
Русе, 12.04.1951.
Ръкопис – 2 страници
Лична и служебна кореспонденция. Музикалният деятел и приятел Б.В. изпраща на П.С. разни лакомства и го моли да командирова в Русе певицата РАЙНА МИХАЙЛОВА за съвместни концертни и оперни изяви с Илия Йосифов. Фондация “Петко Груев Стайнов”, София – Fd-HArh/51/004 Регистрирано и като H2105_51_002_00 

(край на цитата)

Ще завърша днешната си статия с цитат от една публикация на Огнян Стамболиев от лятото на 2016 година, в която става въпрос за Райна Михайлова:

Портал „Гласове“

125 години от създаването на първото филхармонично дружество в България

Автор: Огнян Стамболиев

11.08.2016

(…) От европейския Русе започват своя музикантски път редица големи имена (при това родени в този град): първият български оперен диригент Тодор Хаджиев, Ото Либих, прочутият пианист виртуоз и композитор, големият наш музикант, архитект, пианист и композитор Димитър Ненов, основателят на съвременната българска виолончелова школа Константин Попов, композиторите Георги Златев-Черкин, Йосиф Цанков, Васил Казанджиев, музиковедът Иван Камбуров, оперните и оперетните примадони РАЙНА МИХАЙЛОВА, Мими Балканска, Анета Цанкова, Надя Шаркова от миналото, а в наши дни редица русенски музиканти завладяха световните сцени и концертни подиуми. Тук ще спомена само няколко от тези имена: Емил Табаков, Светлин Русев, Стефка Евстатиева, Орлин Анастасов, Евгени Божанов…  

(край на цитата)

Нека днес на 20 септември 2020 г. си спомним с уважение за голямата певица и вокален педогаг проф. Райна Михайлова във връзка със 105 години от рождението й през 1915 година и за онова, което е направила за развитието на българското вокално изкуство.

Мир на праха й!

………………..