Баритонът от САЩ Шерил Милнс празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 10 януари 2020 година празнува кръгла годишнина – 85 години, един от най-големите баритони през втората половина на миналия век – от началото на 60-те години почти до края на века – певецът от САЩ Шерил Милнс (Sherrill Milnеs), който е оставил отлични впечатления в спомените на ония, които са имали щастие да го гледат на живо.

Тъй като той е певецът с изключително голям брой музикални записи, достатъчно е да се слушат негови изпълнения например в YouTube, за да се направи подобен извод. Даже в една поредица от записи там под заглавие „Десетте най-добри баритони“, Шерил Милнс е поставен на второ място. Той е известен в оперния свят като един от най-добрите интерпретатори на роли в оперите от Верди. Именно в такъв запис, който ще цитирам в края на статията, той като Риголето в едноименната опера от Верди прави изключително впечатление. Моля, пуснете този запис, ще се уверите – изравнен във всички регистри глас, проникновено изпълнение, пълно с драматизъм, характерен за тази прекрасна роля. Записът е по време на пряко предаване, накрая бурните овации на публиката показват въздействието на това изпълнение на Шерил Милнс.

Ще започна с малък увод, в който ще наблегна на основни неща от биографията на певеца.

Шерил Милнс е всеобщо признат за най-важният оперен баритон на своето поколение. Със своя мощен глас, впечатляващо сценично присъствие и особена красота на цялата си осанка той получава овациите на публиката, които обикновено са запазени за тенорите. Шерил Милнс е некоронованият баритон на оперния театър МЕТ в Ню Йорк, където в разстояние на повече от 30 сезона (от 1965 до 1997 година) играе в точно 657 спектакъла на неговата сцена, общо в 34 продукции (при което повечето са нови постановки), има участия като солист в седем концертни вечери на тази сцена и десет национални предавания. По-късно в хода на тази статия ще дам конкретни подробности за тия изяви, но нека дам списък на ролите, които е играл в МЕТ (в хронологичен ред на участията му):

„Фауст“ от Гуно (Валентин) – дебют през 1965 г., „Дама Пика“ от Чайковски (Принц Йелецки), „Фиделио“ от Бетовен (Дон Фернандо), „Аида“ от Верди (Амонасро), „Момичето от Златния Запад“ от Пучини (Джек Ренс), „Андре Шение“ от Джордано (Карло Жерард), „Бал с маски“ от Верди (Ренато), „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (Енрико), „Самсон и Далила“ от Сен Санс (Върховният жрец), „Кармен“ от Бизе (Ескамилио), „Лоенгрин“ от Вагнер (Харалд), „MOURNING BECOMES ELECTRA“ от Marvin David (Адам) – световна премиера на операта през 1967 г., „Травиата“ от Верди (Жорж Жермон), „Джоконда“ от Понкиели (Барнаба), „Силата на съдбата“ от Верди (Дон Карло), „Луиза Милер“ от Верди (Милер), „Симон Боканегра“ от Верди (Паоло Албиани), „Рейнско злато“ от Вагнер (Донер), „Севилският бръснар“ от Росини (Фигаро), „Трубадур“ от Верди (Граф ди Луна), „Палячи“ от Леонкавало (Тонио), „Ернани“ от Верди (Дон Карло), „Отело“ от Верди (Яго), „Дон Карлос“ от Верди (Родриго), „Риголето“ от Верди (Риголето), „Макбет“ от Верди (Макбет), „Сицилиански вечерни“ от Верди (Херцог Ги дьо Монфор – губернатор на Сицилия), „Дон Жуан“ от Моцарт (Дон Жуан), „Пуритани“ от Белини (Рикардо), „Тоска“ от Пучини (Скарпия), „Евгений Онегин“ от Чайковски (Онегин), „Таис“ от Масне (Атанаел), „Фаворитката“ от Доницети (Алфонсо), „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа (Мишонне).

(край на цитата) Като водещ артист във всички големи оперни театри по света, Шерил Милнс е партньор на сцената или има записи с артисти като Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Монсерат Кабайе, Джоан Съдърланд, Беверли Силс, Мерилин Хорн, Леонтин Прайс, Рената Тебалди и десетки други. Той е носител на три награди “Грами” и американският певец с най-много музикални записи в своето време. През 2008 г. получава наградата „Opera News“ за отлични постижения. Воден от своята всеотдайност да направи вокалното изкуство жизнено и достижимо в днешния свят, Шерил Милнс продължава и до сега да води майсторски класове, участва в журита на международни вокални конкурси и дава наставления на нови поколения певци. Със съпругата си Мария Зуувс (Maria Zouves) той е съосновател и ръководи програмите VOICE: „VOICExperience Foundation“ и „Savannah VOICE Festival“, които осигуряват обучение за начинаещи млади артисти, като същевременно насърчават нова публика за оперното изкуство. (край на увода) А сега самата му биография и творчески път: Ранни години Шерил Милнс (Sherrill Milnes) е роден на 10 януари 1935 г. и израства в млечна ферма в Даунерс Гроув, Илинойс. По време на детинството си и като младеж, наред с ежедневните занимания, той взима уроци по пеене и изучава пиано, цигулка, виола, контрабас, кларинет и туба. Когато идва времето за висше образование, той се ориентира първо към медицината, по-специално анестезиолигията, но след година и половина разбира, че музиката е неговото истинско призвание. Записва се в Университета в Дрейк (Drake University), където учи заедно с Ендрю Уайт (Andrew White) и постига бакалавърска и магистърска степен по музика с надеждата да стане учител. Следват допълнителни занимания по вокално изкуство с Херманус Баер (Hermanus Baer) в Northwestern University. През тези години на обучение младият баритон Шерил Милнс се издържа като свири в местни джаз групи, пее където може – в женски клубове, с местни оперни групи, в църкви и синагоги и за телевизионни и радио реклами. Голямата възможност идва, когато той се явява на прослушване и е приет в Оперната трупа на Борис Голдовски (Boris Goldovsky Opera Company) – събитие, което той нарича по-късно „най-щастливото възможно начало“ за кариерата си. Той гастролира из Съединените щати с тази компания – над 100 000 мили с автобус – пеейки в над 300 изпълнения с повече от дузина оперни роли.

Кариера

Малко изключение е, че кариерата на Шерил Милнс стартира в неговата родна страна, тъй като редица американски певци първо пеят в малките европейски оперни театри, преди да спечелят уважението на американските критици и публика. Много от неговите биографи считат, че началото на впечатлителната му кариера е участието през 1960 г. в ролята на Мазето в операта „Дон Жуан“ от Моцарт в Оперния театър в Бостън. Шерил Милнс прави първия си важен дебют през 1964 г. като Валентин във Фауст на Гуно в един от най-значителните американски оперни театри – Нюйоркската градска опера (New York City Opera), при която изява в ролята на Мефистофел играе басът Норман Трегъл (Norman Treigle). Може би доброто му представяне там е забелязано, защото през следващата година – на 22 декември 1965 г. Шерил Милнс има своя дебют на сцената на МЕТ в същата роля. Интересно е, че дебют там има в същата вечер и испанската легендарна певица Монсерат Кабайе в ролята на Маргерите. Аз имам състава на ансамбъла от 22 декември 1965 г. и го цитирам по-долу:

Metropolitan Opera House December 22, 1965FAUST {594} Faust...................John Alexander Marguerite..............Montserrat Caballé [Debut} Méphistophélès..........Justino Díaz Valentin................Sherrill Milnes[Debut] Siebel..................Marcia Baldwin Marthe..................Gladys Kriese Wagner..................Russell Christopher Conductor...............Georges Prêtre

(край на цитата) Очевидно и в МЕТ Шерил Милнс обръща особено внимание с играта и с пеенето си, защото през идващите години започва една шеметна негова кариера там, каквато никой друг баритон не е имал на тази сцена. Особено след изявите му от 1968 г. в ролята на Милер от операта „Луиза Милер“ на Верди, Шерил Милнс става доминиращ баритон на своето време. Но от дебюта му през 1965 г. до тази роля през 1968 г. Шерил Милнс вече е показал достатъчно добре възможностите си в редица опери. Избраявам ги в хронологичен ред на участия: „Дама Пика“ от Чайковски (Принц Йелецки), „Фиделио“ от Бетовен (Дон Фернандо), „Аида“ от Верди (Амонасро), „Момичето от Златния Запад“ от Пучини (Джек Ренс), „Андре Шение“ от Джордано (Карло Жерард), „Бал с маски“ от Верди (Ренато), „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (Енрико), „Самсон и Далила“ от Сен Санс (Върховният жрец), „Кармен“ от Бизе (Ескамилио), „Лоенгрин“ от Вагнер (Харалд), „MOURNING BECOMES ELECTRA“ от Marvin David (Адам) – световна премиера на операта през 1967 г., „Травиата“ от Верди (Жорж Жермон), „Джоконда“ от Понкиели (Барнаба), „Силата на съдбата“ от Верди (Дон Карло). Това са точно 14 роли – респект! Цитирам началото и края на огромния списък от 657 изяви на Шерил Милнс в МЕТ:

[Met Performance] CID:204850 Faust {594} Metropolitan Opera House; 12/22/1965 Debuts: Montserrat Caballé, Sherrill Milnes Review
[Met Performance] CID:204910 The Queen of Spades {12} Metropolitan Opera House; 12/28/1965 Review
[Met Performance] CID:205000 The Queen of Spades {13} Metropolitan Opera House; 01/6/1966 Review
[Met Performance] CID:205030 Fidelio {92} Metropolitan Opera House; 01/8/1966 Debut: James King Review
[Met Performance] CID:205070 Fidelio {93} Metropolitan Opera House; 01/12/1966 Review

(...)

[Met Performance] CID:327680
Aida {1008}
Metropolitan Opera House; 03/15/1997

[Met Performance] CID:327700
Aida {1009}
Metropolitan Opera House; 03/18/1997
Debut: Lisa Gasteen

[Met Performance] CID:327750
Aida {1010}
Metropolitan Opera House; 03/22/1997

(край на цитата)

Що се отнася до международната кариера на Шерил Милнс, особено в Европа, неговата първа изява във Виенската държавна опера е в ролята на Макбет от едноименната опера на Верди – на 18 април 1970 г. Цитирам всички негови участия във Виена:

Vorstellungen mit Sherill Milnes

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Don Carlo (Ital.)	Rodrigo	03.06.1977–30.11.1977	2 mal
Faust	Valentin	26.04.1970	1 mal
Il trovatore	Graf von Luna	04.05.1970–05.09.1971	6 mal
Konzerte	Mitwirkende	01.09.1979	1 mal
La forza del destino	Don Carlos de Vargas	27.05.1977–18.06.1977	3 mal
La traviata	Giorgio Germont	13.06.1977–13.06.1987	3 mal
Macbeth	Macbeth	18.04.1970–10.06.1971	7 mal
Otello	Jago	11.06.1987–30.06.1991	3 mal
Pagliacci	Tonio (Taddeo)	12.05.1971–14.12.1971	3 mal
Rigoletto	Rigoletto	16.12.1977	1 mal
Tosca	Baron Scarpia	01.09.1977–30.06.1994	17 mal
Un ballo in maschera	René Ankarström	25.05.1971–02.12.1977	4 mal

(край на цитата)

Както се вижда, той има общо 51 участия в 11 роли и едно участие в концерт през 1979 г. Прави впечатление, че веднага след дебюта му на 18 април 1970 г., следват бързо още участия в ролите на Валентин във „Фауст“ (26 април) и Граф ди Луна (5 май). Последната му изява там е на 13 юни 1987 г. като Жорж Жермон в „Травиата“. На това място искам да споделя нещо лично: имах възможност да посетя именно този спектакъл на „Травиата“ във Виена на 13 юни 1987 г. Бях в командировка от компютърната фирма „Юнисис“, в която работех по това време, и с мой колега от Виена посетихме този спектакъл. Шерил Милнс беше великолепен – както гласово, така и с играта си. Ролята беше напълно подходяща за възрастта му тогава – 52 години. От тези години името му е останало в паметта ми – такова изпълнение не се забравя бързо! По-късно тук в Германия, след като започнах в края на миналия век да се интересувам интензивно от оперно изкуство (бях вече изляъл в пенсия), срещах често името на Шерил Милнс в музикалните списания. Тогава той беше намалил вече оперните си участия, както в Америка, така и в Европа, но в различни статии името му фигурираше като образец на оперен артист с голям принос в световната съкровищница на оперното изкуство. Беше много известен и като изявен вокален педагог. По-късно, след 2013 година, когато започнах да пиша моите „оперни истории“ и станах близък приятел с големия български тенор Михаил Светлев, който живее в Германия, научих интересни подробности именно от него – Светлев, както е известно, е имал голяма кариера не само в Европа, но и дълги години в САЩ. От размяна на информации с него научих, че двамата със Шерил Милнс са имали там редица съвместни изяви, не само в оперни спектакли, но и в концертни участия. От тази професионална връзка се е развило интензивно приятелство между двамата певци, както и между семействата им. Предполагам, че една от причините е била и близостта на местоживеенето им в известни периоди – от дълги години Шерил Милнс живее със съпругата си и общия им син във Флорида, където също е живял и е имал оперна и концертна дейност Михаил Светлев. Преди няколко години той ми прати една чудесна снимка – колаж, на която са мотиви от общи техни снимки, заедно със семействата им. Сега – съвсем наскоро, само преди няколко дни, Мишо Светлев ми напомни за днешния кръгъл рожден ден на Шерил Милнс, което много ме зарадва – те поддържат и до днес връзките си, даже по Коледа и Новата 2020 година са си разменили поздрави. В края на тази статия ще поместя тази забележителна снимка, която имам от Михаил Светлев. Интересно е да отбележа, че Шерил Милнс има общи изяви и с други български оперни певци на различни сцени в Европа и в Америка. По-късно в тази статия ще се спра специално на това, но понеже пиша за изяви във Виена, нека обърна внимание, че той е пял заедно с Анна Томова-Синтова в „Тоска“ от Пучини, където тя пее Тоска, а той е Барон Скарпия. Цитирам състава при една от тези съвместни изяви:

TOSCA

Donnerstag, 1. September 1977 | 19:30 | in italienischer Sprache

218. Aufführung in dieser Inszenierung

Giuseppe Patané | Dirigent
Margarethe Wallmann | Inszenierung
Nicola Benois | Bühnenbild und Kostüme

Anna Tomowa-Sintow | Floria Tosca
José Carreras | Mario Cavaradossi
Sherill Milnes | Baron Scarpia
Reid Bunger | Cesare Angelotti
Erich Kunz | Der Mesner
Heinz Zednik | Spoletta
Rudolf Kostas | Sciaronne
Helmut Reischütz | Roberti
Ljubomir Pantscheff | Ein Schließer
Czeslawa Slania | Ein Hirt

(край на цитата)

Впечатлителен състав: Хосе Карерас е Каварадоси наред с Анна Томова-Синтова и Шерил Милнс в главните роли. Четем името и на друг българин – Любомир Панчев („царят на малките роли“ във Виена), за който съм писал статии вече.

Наред с тези впечатлителни изяви във Виенската държавна опера, Шерил Милнс изгражда постепенно огромна международна кариера, която включва всички големи оперни столици на света: Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон; Миланската Скала; Берлинската държавна опера; Парижката опера; прочутият „Театър Колон“ в Буенос Айрес; „Liceu“ в Барселона; Баварската държавна опера в Мюнхен; Музикалният фестивал в Залцбург; Хамбургската държавна опера, московският Болшой театър. Шерил Милнс има изяви също в Ню Йорк Опера, Сан Франциско опера, „Lyric Opera“ в Чикаго и оперните театри в Питсбърг, Сан Диего, Маями и Денвър, както и много други в САЩ. В Метрополитън опера той пее в 657 спектакъла от 1965 до 1997 г., включително при един тържествен гала-концерт в MЕТ през 1991 г., отбелязващ своята 25-годишнина в „Линкълн Център“. Записът на този концерт е издаден от фирмата „Deutsche Grammophon“ на DVD. Както писах още в началото на тази статия и по-горе, Шерил Милнс има общо 657 изяви в МЕТ, с дебют като Валентин във „Фауст“ от Гуно на 22 декември 1965 г. Малко по-горе дадох състава на ансамбъла при този спектаъл. В началото на статията дадох и списъка на всички негови роли на тази сцена, нека го цитирам още един път:

Изяви на Шерил Милнс в МЕТ в следните опери (в хронологичен ред на участията му):

„Фауст“ от Гуно (Валентин) – дебют, „Дама Пика“ от Чайковски (Принц Йелецки), „Фиделио“ от Бетовен (Дон Фернандо), „Аида“ от Верди (Амонасро), „Момичето от Златния Запад“ от Пучини (Джек Ренс), „Андре Шение“ от Джордано (Карло Жерард), „Бал с маски“ от Верди (Ренато), „Лучия ди Ламермур“ от Доницети (Енрико), „Самсон и Далила“ от Сен Санс (Върховният жрец), „Кармен“ от Бизе (Ескамилио), „Лоенгрин“ от Вагнер (Харалд), „MOURNING BECOMES ELECTRA“ от Marvin David (Адам) – световна премиера на операта през 1967 г., „Травиата“ от Верди (Жорж Жермон), „Джоконда“ от Понкиели (Барнаба), „Силата на съдбата“ от Верди (Дон Карло), „Луиза Милер“ от Верди (Милер), „Симон Боканегра“ от Верди (Паоло Албиани), „Рейнско злато“ от Вагнер (Донер), „Севилският бръснар“ от Росини (Фигаро), „Трубадур“ от Верди (Граф ди Луна), „Палячи“ от Леонкавало (Тонио), „Ернани“ от Верди (Дон Карло), „Отело“ от Верди (Яго), „Дон Карлос“ от Верди (Родриго), „Риголето“ от Верди (Риголето), „Макбет“ от Верди (Макбет), „Сицилиански вечерни“ от Верди (Херцог Ги дьо Монфор – губернатор на Сицилия), „Дон Жуан“ от Моцарт (Дон Жуан), „Пуритани“ от Белини (Рикардо), „Тоска“ от Пучини (Скарпия), „Евгений Онегин“ от Чайковски (Онегин), „Таис“ от Масне (Атанаел), „Фаворитката“ от Доницети (Алфонсо), „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа (Мишонне).

Последната изява на Шерил Милнс в МЕТ е на 22 март 1997 г. в ролята на Амонасро в „Аида“ от Верди. Цитирам състава:

Metropolitan Opera House March 22, 1997AIDA {1010} Giuseppe Verdi--Antonio Ghislanzoni Aida....................Lisa Gasteen Radamès.................Richard Margison Amneris.................Dolora Zajick Amonasro................Sherrill Milnes [Last performance] Ramfis..................Carlo Colombara King....................René Pape Messenger...............Anthony Dean Griffey Priestess...............Christine Goerke Dance...................Glen Harris Dance...................Annemarie Lucania Dance...................Victoria Rinaldi Conductor...............Adam Fischer

(край на цитата)

Искам преди да премина към други информации за Шерил Милнс да дам линк към едно негово изпълнение в ролята на Родриго от „Дон Карлос“ на Верди (YouTube):

Следва малко обяснение на английски език:

(Am 18.02.2014 veröffentlicht)

Sherrill Milnes (born January 10, 1935) is an American operatic baritone most famous for his Verdi roles. From 1965 until 1997 he was associated with the Metropolitan Opera. His voice is a high dramatic baritone, combining good legato with an incisive rhythmic style; furthermore, he has a commanding and handsome stage presence. By 1965 he had made his debut at the Metropolitan Opera. His international debuts followed soon thereafter, and Milnes became one of the world’s prominent Verdi baritones of the 1970s and 1980s

(край на цитата)

Нека тук обърна внимание, че Шерил Милнс е имал съвместни оперни изяви в МЕТ с българските певци Николай Гяуров и Анна Томова-Синтова. Цитирам някои от ансамбите при техни общи изяви:

С Николай Гяуров (в операта „Симон Боканегра“ от Верди):

През октомври и ноември 1968 г. – общо 5 изяви. Цитирам съставите при две от тях:

Metropolitan Opera House October 17, 1968SIMON BOCCANEGRA {54} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave/Arrigo Boito Simon Boccanegra........Cornell MacNeil Amelia..................Rita Orlandi-Malaspina [Debut] Gabriele Adorno.........Richard Tucker Jacopo Fiesco...........Nicolai Ghiaurov Paolo Albiani...........Sherrill MilnesPietro..................Paul Plishka Maid....................Ann Florio [Debut] Captain.................Rod MacWherter [Debut] Conductor...............Francesco Molinari-Pradelli

……

Metropolitan Opera House November 11, 1968SIMON BOCCANEGRA {58} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave/Arrigo Boito Simon Boccanegra........Cornell MacNeil Amelia..................Milka Stojanovic Gabriele Adorno.........Bruno Prevedi Jacopo Fiesco...........Nicolai Ghiaurov Paolo Albiani...........Sherrill MilnesPietro..................Louis Sgarro Maid....................Ann Florio Captain.................Rod MacWherter Conductor...............Francesco Molinari-Pradelli

(край на цитата)

Николай Гяуров е имал и други общи изяви със Шерил Милнс по-късно в други опери не само на сцената на МЕТ, както и в музикални записи. В източник на английски език се посочват следните общи изяви: 1980

Massenet: Le roi de Lahore (with Sutherland, Lima, GHIAUROV, Morris, Tourangeau – Bonynge, cond.) 1981

Ponchielli: La Gioconda (with Caballé, Baltsa, Pavarotti, GHIAUROV – Bartoletti, cond.) (край на цитата)

С Анна Томова-Синтова (в операта „Симон Боканегра“ от Верди):

от ноември 1984 до януари 1985 – общо 11 изяви.

Състав при първата изява:

Metropolitan Opera House November 23, 1984 New ProductionSIMON BOCCANEGRA {76} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave/Arrigo Boito Simon Boccanegra........Sherrill Milnes Amelia..................Anna Tomowa-Sintow Gabriele Adorno.........Vasile Moldoveanu Jacopo Fiesco...........Paul Plishka Paolo Albiani...........Peter Glossop Pietro..................James Courtney Maid....................Dawn Upshaw Captain.................Robert Nagy Conductor...............James Levine….

Последната изява в тази серия:

Metropolitan Opera House January 4, 1985SIMON BOCCANEGRA {88} Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave/Arrigo Boito Simon Boccanegra........Sherrill Milnes Amelia..................Anna Tomowa-Sintow Gabriele Adorno.........Vasile Moldoveanu Jacopo Fiesco...........Ferruccio Furlanetto Paolo Albiani...........Richard J. Clark Pietro..................Terry Cook Maid....................Dawn Upshaw Captain.................Robert Nagy Conductor...............James Levine

(край на цитата)

После следват още 5 изяви през интервала 21 февруари 1986 до 7 март 1986 г. – същия състав. След това в ролята на Амелия играе в друга серия Кири Те Канава на мястото на Анна Томова-Синтова.

Има запис на „Deutsche Grammophon” от участията на Анна Томова-Синтова и Шерил Милнс:

Verdi, Simon Boccanegra – Levine/MET/Milnes/Tomowa, 1984 Deutsche Grammophon

(край на цитата)

След тези бележки за общи участия с български артисти продължавам с кариерата на Шерил Милнс: През цялата своя забележителна кариера Шерил Милнс проявява привързаност към оперите на Джузепе Верди, чиито произведения са крайъгълен камък на репертоара му от около 70 роли. Тук се включват главните баритонови роли в „Отело“, „Дон Карлос“, „Аида“, „Травиата“, „Трубадур“, „Силата на съдбата“, „Луиза Милер“, „Ернани“ и „Бал с маски“, както и монументалните главни роли в заглавията на „Риголето“, „Симон Боканегра“, „Макбет“ и „Набуко“, всички посрещнати от публика и критика с огромна възхвала. Шерил Милнс триумфира също в „Дон Жуан“ от Моцарт, като Ескамилио в „Кармен“ от Бизе, като Фигаро в „Севилският бръснар“ от Росини, като Скарпия в „Тоска“ от Пучини и Джек Ренс в „Момичето от Златния Запад“ на Пучини, в „Хамлет“ от Амброаз Тома, Атанаел в „Таис“ от Жюл Масне и главната роля на Хенри VIII от операта на Сен Санс, както и много други. Той продължава постепенно да разширява обширния си оперен репертоар, да включва нови роли, включително главната роля във „Фалстаф“ от Верди, граф Уестморланд в „Sly“ от Волф-Ферари“, Съдията Търпин в мюзикъла „Sweeney Todd“ от Стивън Сондхайм (Stephen Joshua Sondheim – роден на 22 март 1930 г. в Ню Йорк) – американски композитор на мюзикъли и текстове към тях). Този мюзикъл има премиера в Бродуей през 1979 г. Следват още ролите на Джани Скики в едноименната опера от Пучини, както и ролята на Аякс в операта от 1930 г. „Трансатлантик“ („Transatlantic“) на композитора и пианист от САЩ Джордж Антейл (George Antheil), роден на 8 юли 1900 г. в Трентън в Ню Джерси, починал на 12 февруари 1959 г. в Ню Йорк) – премиера в САЩ.

Някои от последните му оперни изяви са: в Билбао в Испания – през 1987 г. в операта „Ернани“ от Верди, през 1992 г. участва в „Симон Боканегра“ на сцената на „Teatro Massimo“ в Катания на о-в Сицилия.

Една забележителна изява на Шерил Милнс е участието му на 5 юли 1986 г. в Ню Йорк при тържествата посветени на 100 години от откриването на „Статуята на свободата“, при които той е солист заедно с Ню-Йоркската филхармония. Концертът се изнася в „Central Park“, дирижира Зубин Мета, и е предаван по „ABC Television“.

Шерил Милнс се изявява с големите оркестри на Северна Америка и Европа, взема участие на важни световни концерти и е солист при тържествени концерти в чест на всеки нов президент на САЩ – от Джералд Форд до Джордж У. Буш. В по-късен етап от кариерата си Шерил Милнс започва да добавя и дирижирането като още едно измерение към многостранната си дейност; особени акценти тук са записи, при които той дирижира Пласидо Доминго, а има и такива, при които пее под диригентската палка на Доминго! Към изявите на Шерил Милнс като диригент на първо място трябва да се споменат изпълнениата на ораторията „Elijah“ от Менделсон в Карнеги Хол (това е диригентския му дебют в Ню Йорк) и операта „Аида“ в Оперния театър в Мемфис (негов дебют за оперно дирижиране).

Награди

Шерил Милнс получава множество отличия по време на своята знаменита вокална кариера, включително седем почетни докторски звания. Той е особено горд с това, че е избран като „Commendatore“ на Италианската република заради големия си ангажимент към италианската опера. През 1987 г. получава особено признание от „New York City’s Seal of Recognition“ за богатия си принос в културния живот на града. Той също е избран от Американското библейско дружество (American Bible Society) да получи 25-милионното копие на тяхната „Библия за добри новини“ (Good News Bible). През 1993 г. Шерил Милнс организира благотворителен концерт в прочутата катедрала “Св. Стефан” във Виена за жертвите на войната в Босна и Херцеговина. През септември 1996 г. Шерил Милнс е удостоен от френското правителство с отличителния орден „Chevalier de l’Ordre des Arts et des Lettres“, а през 2003 г. става член на „Академията в Линкълн“ (Lincoln Academy) – най-високата чест, присъдена от щата Илинойс. Той е носител на „Sanford Medal Yale University“.

Музикални записи и автобиография

Шерил Милнс има отличието, че е най-записваният американски оперен певец на своето време, с дискография, включваща големите му оперни роли, както и песни, участия в оратории и симфонии, но също и участия в Бродуей. Записите му на оперите „Така правят всички“, „Аида“ и „Бохеми“ печелят награди „Грами“, а записът му на „Четирите песни от Брамс“ (с Ерих Лайнсдорф на пианото), както и сакралният запис „Amazing Grace“, получава номинации за награда „Грами“. В края на тази статия ще цитирам подробен списък на цялата му дискография. През 1997 г. фирмата „Video Arts International (VAI)“ издава два от няколко концертни албума на живо: „There But For You Go I“ и „Kingdom By the Sea“. Шерил Милнс е представен и в три музикални филма: „Почитание на Верди“, „Шерил Милнс: All Star Gala“ и „Шерил Милнс в Джулиард: Оперен майсторски клас“, както и в многобройни спектакли на Метрополитън опера в тяхно собствено издание. Както е известно, МЕТ има практика да издава записи на свои спектакли. По телевизията Шерил Милнс се изявява в солови участия при предаването „Love, Sidney“ на Тони Рандал и участва многократно в предавания на CBS-TV на „Центъра в памет на Кенеди“ (Kennedy Center Honors), включително участия заедно с Карол Бърнет (Carol Burnett) и Виктор Бордж (Victor Borge).

Шерил Милнс е артистичен съветник на Оперния театър в Тампа (Флорида). Той е Национален патрон на „Delta Омикрон“ – международна професионална организация за музика.

През 1998 r. Шерил Милнс публикува своята автобиографична книга с название „American Aria: Encore“. Следва второ издание на същата книга в издателство „Amadeus Press“.

Вокален педагог Шерил Милнс работи интензивно с млади певци през цялата си кариера. Води майсторски класове в училищата „Джулиард“ и „Манхатън“ в Ню Йорк, участва в „Програмата за развитие на младите артисти от МЕТ“ (Met Opera’s Lindemann Young Artists Development Program) и тази при Оперния театър в Чикаго (Lyric Opera of Chicago’s Ryan Opera Center), в големите университети и музикални училища в цялата страна и в „Моцартеума“ в Залцбург. Шерил Милнс работи като преподавател в Департамента по музика на Йейлският университет (Faculty at the Yale School of Music) и в Северозападния университет (Northwestern University). Допълнителни преподавателски ангажименти го водят в Консерваторията на името на Чайковски в Москва, Консерваторията в Шанхай в Китай, Северния кралски музикален колеж в Манчестър (Northern Royal College of Music), Израелския институт за вокални изкуства в Тел Авив и Международния институт за вокални изкуства в Киари, Италия. Той е член на жури в няколко международни вокални конкурса, включително „BBC Cardiff Singer“ и този на „Музикалната фондация на името на Ричард Тъкър (Richard Tucker)“, на която фондация Шерил Милнс е член на учредителния съвет. През януари 2013 г. Шерил Милнс е член на журито в Международния вокален конкурс във Франция „Paris Opera Awards“.

Програмите VOICE на Шерил Милнс През 2000 г., заедно със съпругата си Мария Зуувс, Шерил Милнс основава „VOICExperience“ – фондация с нестопанска цел, предназначена да обучава и наставлява млади певци. През годините хиляди амбициозни артисти във Флорида, Джорджия, Илинойс и Ню Йорк се възползват от тяхната всеотдайна работа. Като допълнение на „VOICExperience“, през 2013 г. Шерил Милнс и Мария Зуувс основават фестивала „Savannah VOICE“, донасяйки класически вокални постижения в Савана, Джорджия, чрез концерти, напълно поставени опери, образователни презентации и обществени инициативи. С програми, вариращи от класическа музика до музикален театър и популярни песни, „Savannah VOICE Festival“ осигурява възможности за изпълнение на участниците във „VOICExperience“, тъй като изгражда публика за жанровете на вокалното изкуство. Ще дам още една информация за горната фондация: VOICExperience Foundation През 2000 г. Милнс и съпругата му, сопраното Мария Зуувс, основават фондацията „VOICExperience“, нестопанска организация за образование на млади певци. Тя се развива от поредица от майсторски класове, водени от Шерил Милнс, Тони Рандал, Мартина Аройо и Бари Тъкър, президент на музикалната фондация „Ричард Тъкър“. Базирана във Флорида, тази фондация предлага няколко образователни програми, семинари, информационни мероприятия и програми за обогатяване на обществеността. Във Флорида фондацията провежда проекта за подготовка във Флорида на певци в района на залива Тампа. В Ню Йорк, фондацията управлява програмата „Opera As Drama“ – седмична програма за кариерно развитие на нови професионални оперни певци, която завършва с публично представяне в Националния оперен център на „Opera America“. Като част от фестивала на „Savannah Voice“, фондацията провежда семинар за „Teen VOICE“ и студио „Milnes VOICE“.

Както и при други мои статии, в края ще приложа оперния репертоар и дискографията на Шерил Милнс (източници на италиански език):

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Sir Riccardo Forth	I Puritani	Bellini
Escamillo	Carmen	Bizet
Michonnet	Adriana Lecouvreur	Cilea
Enrico Ashton	Lucia di Lammermoor	Donizetti
Carlo Gérard	Andrea Chénier	Giordano
Valentin	Faust	Gounod
Tonio	Pagliacci	Leoncavallo
Scindia	Le roi de Lahore	Massenet
Athanaël	Thaïs	Massenet
Garrido	La Navarraise	Massenet
Nèlusko	L’Africaine	Meyerbeer
Don Giovanni Masetto	Don Giovanni	Mozart
Guglielmo	Così fan tutte	Mozart
Barnaba	La Gioconda	Ponchielli
Marcello	La bohème	Puccini
Barone Scarpia	Tosca	Puccini
Jack Rance	La fanciulla del West	Puccini
Michele	Il tabarro	Puccini
Guido	Monna Vanna	Rachmaninov
Figaro	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Guglielmo Tell	Guglielmo Tell	Rossini
Jochanaan	Salomè	Strauss
Hamlet	Hamlet	Thomas
Nabucco	Nabucco	Verdi
Carlo V	Ernani	Verdi
Giacomo	Giovanna d’Arco	Verdi
Ezio	Attila	Verdi
Macbeth	Macbeth	Verdi
Miller	Luisa Miller	Verdi
Rigoletto	Rigoletto	Verdi
Conte di Luna	Il trovatore	Verdi
Giorgio Germont	La traviata	Verdi
Guido di Monforte	I vespri siciliani	Verdi
Simon Boccanegra	Simon Boccanegra	Verdi
Renato	Un ballo in maschera	Verdi
Don Carlo	La forza del destino	Verdi
Rodrigo di Posa	Don Carlo	Verdi
Amonasro	Aida	Verdi
Jago	Otello	Verdi
Conte di Westmoreland	Sly	Wolf-Ferrari

(край на цитата)

Discografia

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1967	La traviata Giorgio Germont	Montserrat Caballé, Carlo Bergonzi	Georges Prêtre	RCA
	Così fan tutte Guglielmo	Tatiana Troyanos, Leontyne Price, Ezio Flagello	Erich Leinsdorf	RCA
1968	Salomè Iokanhaan	Montserrat Caballé, Regina Resnik, Richard Lewis	Erich Leinsdorf	RCA
1969	Il trovatore Conte di Luna	Placido Domingo, Leontyne Price, Fiorenza Cossotto	Zubin Mehta	RCA
1970	Aida Amonasro	Leontyne Price, Placido Domingo, Grace Bumbry	Erich Leinsdorf	RCA
	Don Carlo Rodrigo di Posa	Placido Domingo, Ruggero Raimondi, Shirley Verrett	Carlo Maria Giulini	EMI
	Un ballo in maschera Renato	Luciano Pavarotti, Renata Tebaldi, Regina Resnik	Bruno Bartoletti	Decca
1971	Il tabarro Michele	Leontyne Price, Placido Domingo	Erich Leinsdorf	RCA
	Pagliacci Tonio	Montserrat Caballé, Placido Domingo	Nello Santi	RCA
	Lucia di Lammermoor Enrico Ashton	Joan Sutherland, Luciano Pavarotti, Nicolai Ghiaurov	Richard Bonynge	Decca
	Rigoletto Rigoletto	Joan Sutherland, Luciano Pavarotti, Martti Talvela	Richard Bonynge	Decca
1972	Giovanna d’Arco Giacomo	Montserrat Caballé, Placido Domingo	James Levine	EMI
	Attila Ezio	Ruggero Raimondi, Cristina Deutekom, Carlo Bergonzi	Lamberto Gardelli	Philips Records
1973	Tosca Baron Scarpia	Leontyne Price, Placido Domingo	Zubin Mehta	RCA
1974	La bohème Colline	Montserrat Caballé, Placido Domingo	Georg Solti	RCA
	I vespri siciliani Guido di Monforte	Martina Arroyo, Placido Domingo, Ruggero Raimondi	James Levine	RCA
1975	Il barbiere di Siviglia Figaro	Beverly Sills, Nicolai Gedda, Renato Capecchi	James Levine	EMI
	Luisa Miller Miller	Montserrat Caballé, Luciano Pavarotti	Peter Maag	Decca
	La Navarraise Garrido	Marilyn Horne, Placido Domingo	Henry Lewis	RCA
1976	Andrea Chénier Carlo Gerard	Placido Domingo, Renata Scotto	James Levine	RCA
	Macbeth Macbeth	Fiorenza Cossotto, Ruggero Raimondi, José Carreras	Riccardo Muti	EMI
	Thaïs Athanael	Sherrill Milnes, Nicolai Gedda	Lorin Maazel	EMI
1977	Adriana Lecouvreur Michonett	Renata Scotto, Placido Domingo, Elena Obratzsova	James Levine	RCA
	Don Giovanni Don Giovanni	Edith Mathis, Walter Berry, Peter Schreier	Karl Bohm	Deutsche Grammophon
	Carmen Escamillo	Teresa Berganza, Placido Domingo, Ileana Cotrubas	Claudio Abbado	Deutsche Grammophon
	La fanciulla del West Jack Rance	Carlo Nablett, Placido Domingo	Zubin Mehta	Deutsche Grammophon
	La forza del destino Don Carlo	Placido Domingo, Leontyne Price, Fiorenza Cossotto	James Levine	RCA
	La traviata Giorgio Germont	Ileana Cotrubaş, Placido Domingo	Carlos Kleiber	Deutsche Grammophon
1978	Guglielmo Tell Guglielmo Tell	Mirella Freni, Luciano Pavarotti, Nicolai Ghiauov	Riccardo Chailly	Decca
	Rigoletto Rigoletto	Beverly Sills, Alfredo Kraus, Samuel Ramey	Julius Rudel	EMI
	Otello Jago	Placido Domingo, Renata Scotto	James Levine	RCA
	Tosca Baron Scarpia	Mirella Freni, Luciano Pavarotti	Nicola Rescigno	Decca
1979	Le roi de Lahore Scindia	Joan Sutherland, Luis Lima	Richard Bonynge	Decca
1980	La Gioconda Barnaba	Montserrat Caballé, Luciano Pavarotti, Agnes Baltsa	Bruno Bartoletti	Decca
1983	Hamlet Hamlet	Joan Sutherland, James Morris	Richard Bonynge	Decca
1987	La Gioconda Barnaba	Eva Marton, Giorgio Casellato Lamberti, Samuel Ramey	Giuseppe Patané	Sony

…….

DVD & BLU-RAY parziale

Puccini, Tosca (film 1976)
Verdi, Simon Boccanegra – Levine/MET/Milnes/Tomowa, 1984 Deutsche Grammophon
Verdi, Trovatore – Levine/Marton/Pavarotti/Milnes, Deutsche Grammophon (край на цитата)

Давам отделно позициите, в които участват и български артисти:

1971 – Лучия ди Ламермур, с Николай Гяуров

1978 – Вилхелм Тел, с Николай Гяуров

1984 – Verdi, Simon Boccanegra – Levine/MET/Milnes/Tomowa, 1984 Deutsche Grammophon, с Анна Томова-Синтова.

В края на тази статия ще цитирам и линка към изпълнението на Шерил Милнс в ролята на Риголето, заедно с малък текст:

В YouTube има една поредица от записи под заглавие „Десетте най-добри баритони“. На второ място е поставен баритонът от САЩ Шерил Милнс, който днес на 10 януари навършва кръглите 85 години. Шерил Милнс е известен в оперния свят като един от най-добрите интерпретатори на роли в оперите от Верди. Именно в този запис който цитирам по-долу, той е Риголето в едноименната опера от Верди. Моля, пуснете този запис, ще се уверите – изравнен във всички регистри глас, проникновено изпълнение, пълно с драматизъм, характерен за тази прекрасна роля. Записът е по време на пряко предаване, накрая бурните овации на публиката показват въздействието на това изпълнение на Шерил Милнс.

Цитирам линк към неговото изпълнение:

Нека днес на 10 януари 2020 г. отбележим 85-годишнината на Шерил Милнс и му пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи в музикалната педагогика.

……

Изпълнение на Шерил Милнс и Емил Иванов: