Stefka Mineva

Днес празнува рожден ден мецосопранът Стефка Минева

Драги приятели на оперната музика, днес на 17 май 2020 г. празнува рожден ден една от гранддамите на българското оперно изкуство, мецосопранът Стефка Минева. С нея сме отдавна ФБ-приятели, тя чете редовно моите „оперни истории“ и аз познавам много добре нейния творчески път като певица и вокален педагог, защото още от 2014 г. в началото на февруари пиша редовно статии за нейния баща – легендарният тенор в Старозагорската опера Миньо Минев (1919-1984).

Понеже Стефка Минева е родена на 17 май, а аз в тия дни в средата на май никога не съм в Германия, където пиша статиите си, никога не мога да почета с отделна статия Стефка Минева точно на тази дата. Поради това правя така, че заедно със статията за баща й пиша редица данни и за нея. Понеже тази година поради „корона“-кризата не заминах както винаги в началото на май за България, мога най-сетне именно днес да посветя специална статия за нея. Вярно е, до сега съм писал доста неща за нея при статиите за Миньо Минев, но днес се радвам да й обърна специално внимание.

Както всички оперни любители знаят, Стефка Минева има забележителна вокална кариера както в България, така и зад граница, но и сега в Стара Загора и в София тя е активна в редица отношения, свързани с вокалното изкуство. По косвен начин стигам до такива информации, при които става въпрос за нейна помощ по отношение съвети и препоръки към по-млади нейни колеги-певци, които черпят знания от многогодишния й опит по различните оперни сцени и са доволни от тези съвети. Съвсем пресен случай в това отношение беше вчерашната ми статия за сопрана Елена Баръмова, която също има отлични спомени за помощ и съвети, които Стефка Минева й оказва при подготовка на ролята си за операта „Трубадур“ от Верди през 2019 г., в която тя участва в ролята на Леонора при продукция на Старозагорската опера. Нека припомня това – извадка от едно интервю на Елена Баръмова:

„ (…) На 7 юли 2019 г. Елена Баръмова ще изпълни ролята на Леонора в мега-спектакъла „Трубадур“ на стадион „Берое“ Стара Загора.

Госпожо Баръмова, в навечерието сме на мега-оперното събития на годината -„Трубадур“ от Джузепе Верди на стадион „Берое“ в Стара Загора. Вие имате честта и предизвикателството да изпълните ролята на една от главните героини – Леонора. Кога се докоснахте до този шедьовър на Верди?

Това беше на сцената на частната опера в  Русе през 1998 г., но в ролята на Инес. Много се радвам, че творческият ми път започна от малките роли. Т.е. постепенно съм се изградила като актриса, защото певческият глас с всяка година се развива, стига човек да попадне на правилния педагог. Но актьорските качества се изграждат единствено на сцената.  Малките роли са ми дали доста опитност, тъй като освен своите роли, съм наблюдавала изпълненията и на големите роли. През 2001 г., отново в Русе, с майестро Георги Димитров започнах да работя върху ролята на Леонора, но я изпях едва две години по-късно поради ред събития. Дебютът ми беше в Русенската опера. Режисьор беше Огнян Драганов. След това съм я пяла на открито на турне в Германия с диригент Найден Тодоров. В Стара Загора през 2015 г. беше поредната постановка на „Трубадур“ с режисьор Георги Динев, който имаше интересни хрумки. Диригент беше Мартин Пантелеев.

Как през годините се промени Вашата Леонора? Какъв образ ще защитите на Стадиона, на 7 юли 2019 г.?

Независимо от младата възраст на героинята ми по автор, тя е доста зряла. Тя е смела жена, която въпреки страховете, обстоятелствата и препятствията до последно се бори да спаси своя любим Манрико. Едно е да си жертва на любовта,  безучастно да гледаш как любимият ти страда и не може да му се помогне. Докато Леонора се хвърля смело, самоотвержено се бори, за да го спаси от смъртта и сама умира. Много ми харесват костюмите на Денис Иванов. Сигурно ще ни бъде много горещо с тях, но си струва жертвата. Надявам се и времето да бъде с нас.

Сега с кого подготвяте партията?

С маестра СТЕФКА МИНЕВА. Макар, че тя е мецосопрано и е изпълнявала по световните сцени ролята на младата циганка Азучена, техниката, по която работим,  е валидна за всички. Тя ми припомня забравени неща. Преоткривам техниката, която съм научила от Гена Димитрова, тъй като през годините, признавам си, не съм работила с никого. Госпожа Минева много ми помага за упора, за чистоти, за по-светло пеене за височините, позиционна точност, което в случая е изключително важно, за да издържа цялата много тежка партия.

(край на цитата)

През 2019 г. Стефка Минева имаше кръгъл рожден юбилей, който беше празнуван твърде тържествено в Старозагорската опера и аз отразих това в последната си статия през февруари 2020 г. за баща й. Но днес, понеже пиша специално за нея, наново ще цитирам важни данни от биографията и от творческия й път през годините.

Искам да започна с това, по какъв начин установих контакт със Стефка Минева още в началото на моята дейност като автор на „оперните истории“ от средата на 2013 г. След като знаех кога и къде е роден Миньо Минев и че Стефка Минева е негова дъщеря, помолих в края на януари 2014 г. г-жа Минева в страницата й във Фейсбук за известно съдействие (имаше няколко лица със същите имена, но само една оперна певица). Един ден по-късно тя ми отговори много любезно. Преди да цитирам текста, пак искам да подчертая ползата от такива социални мрежи, ако те се използват за разумни цели. Не е ли било винаги така през стотиците години развитие на техниката и науката, че революционни идеи и открития винаги са се ползвали за противоположни цели – много хуманни и улесняващи живота на човека или за такива, които го правят жертва или роб (в най-различен смисъл) на тази цивилизация. Примери много – откриването на барута от Алфред Нобел за мирни цели и произлезлите после средства за масово унищожаване, атомната енергия, чието използване за мирни цели днес се дискутира интензивно по целия свят, не на последно място компютрите и информационните технологии, ако не се прилагат разумно. Не случайно един от пионерите в тази съвременна техника – световно известният професор по компютърна техника Вайценбаум (вече покойник) в края на живота си беше твърде разочарован и се стремеше да пропагандира умното манипулиране с тия нови медии.

Преди да цитирам текста на писмото, в което ще научим доста неща за бащата на Стефка Минева, нека да припомня основни неща от нейния творчески път:

На първо място ще покажа нейната Уикипедия-страница, която бе написана преди няколко години:

Стефка Минева е българска оперна певица, мецосопран.

Родена е на 17 май 1949 г. в Стара Загора в семейството на оперните певци Миньо Минев и Йовка Бунарджиева. Завършва Вокалния факултет на Държавната консерватория в класа на проф. Сима Иванова и проф. Илия Йосифов. Дебютните си роли прави през 1972 г. в операта в Стара Загора. През 1976 г. получава Втора награда на Международния конкурс за млади оперни певци в София, а през 1977 г. Награда на публиката от Международния оперен и балетен конкурс в ОстендеБелгия. Същата година се присъединява към солистите на Софийската опера. През 1981 г. триумфира на певческия конкурс в Рио де Жанейро.

Репертоарът на Минева включва всички големи мецосопранови партии от оперите на ВердиБелиниДоницетиБизеРосиниПучиниВагнерЧайковскиРимски-Корсаков, както и ролите в български творби, сред които Мария в „Ивайло“ от Марин Големинов, Сара в „Мария Дисислава“ от Парашкев Хаджиев, Зоя в „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, Инес в „Почивка в Арко Ирис“ от Александър Йосифов, и Циганката в „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. Има редица участия в Метрополитън опера в Ню Йорк, Миланската „Ла Скала“, Арена ди Верона и много други.

Стефка Минева е почетен гражданин на Стара Загора с решение на Общинския съвет от 1 октомври 1999 г.

(край на цитата)

Четейки тези редове, как да не си кажем: „крушката не пада далеч от дървото“. За мен тия неща са общо взето познати, тъй като съм я гледал още през годините 1972-1974 при гостувания на Старозагорската опера в Габрово (Сузуки в „Мадам Бътерфлай“, Олга в „Евгений Онегин“, Амнерис в „Аида“ – една от любимите й роли). Тя вече се отличаваше още тогава с големия си талант. После тук в Германия съм имал възможност да гледам по телевизията оперни предавания с нейно участие и да чета материали за нея – критиките бяха общо взето много положителни. Отбелязваха се нейните големи постижения преди всичко във Виена, Париж, Женева, Торино, Флоренция, Цюрих, Барселона, Москва, особено в САЩ, където през 1983-1988 г. в ролите на Марфа в „Хованщина“ и Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски тя имаше огромен успех в Ню Йоркската МЕТ.

Нека бъда конкретен: Стефка Минева има общо 21 участия в МЕТ Ню Йорк в оперите „Борис Годунов“ (10 изяви като Марина) и „Хованщина“ (11 изяви като Марфа) през годините от 1983 до 1988. Цитирам ансамблите при дебюта и при последната й изява там (по-точно този дебют е при гостуване на МЕТ в Минеаполис в щат Минесота):

[Met Performance] CID:272610
Boris Godunov {227} University of Minnesota, Northrop Memorial Auditorium, Minneapolis, Minnesota: 05/19/1983.

(Debut: Stefka Mineva)

Minneapolis, Minnesota
Northrup Auditorium
May 19, 1983

BORIS GODUNOV {227}

Boris Godunov...........Paul Plishka
Prince Shuisky..........John Gilmore
Pimen...................Richard Vernon
Grigory.................Wieslaw Ochman
Marina..................
Stefka Mineva [Debut]
Rangoni.................John Darrenkamp
Varlaam.................Ara Berberian
Simpleton...............James Atherton
Nikitich................Andrij Dobriansky
Mitiukha................James Courtney
Shchelkalov.............Richard Fredricks
Innkeeper...............Geraldine Decker
Missail.................Charles Anthony
Officer.................William Fleck
Xenia...................Betsy Norden
Feodor..................Charles Coleman
Nurse...................Batyah Godfrey Ben-David
Khrushchov..............Emil Filip
Lavitsky................Darren Nimnicht
Chernikovsky............Anthony Laciura
Boyar in Attendance.....Emil Filip

Conductor...............James Conlon

(край на цитата)

По-долу е съставът при последната й 21-а изява в МЕТ, този път в „Хованщина“:

Metropolitan Opera House
March 17, 1988

KHOVANSHCHINA {24}

Ivan Khovansky..........Aage Haugland
Andrei Khovansky........Vladimir Popov
Marfa...................
Stefka Mineva [Last performance]
Dosifei.................Paul Plishka
Golitsin................Wieslaw Ochman
Shaklovity..............Donald McIntyre
Scrivener...............Andrea Velis
Emma....................Judith Haddon
Kuzka...................Mark (W.) Baker
Strelets................Philip Cokorinos
Strelets................Morley Meredith
Varsonofiev.............Andrij Dobriansky
Streshniev..............Thomas Booth
Servant.................John Bills

Conductor...............James Conlon

(край на цитата)

За дебюта на Стефка Минева в операта „Хованщина“ на 29 октомври 1985 г. (горният състав е при последната й изява на сцената на МЕТ на 17 март 1988 г.) четем следната рецензия на критика Мартин Майер в списанието „Опера“ във Великобритания:

Review of Martin Mayer in Opera (UK)

Jarvi was less universally satisfying. As noted in last year's "Onegin" he plays slow,
and "Khovanshchina" is a work that needs pacing. But it is also true that he makes very beautiful phrases, and much of "Khovanshchina," especially the choral music for the Old Believers, benefits from his kind of fierceness of love. The October 29 performance saw the Met debut of the Bulgarian mezzo
STEFKA MINEVA as Marfa. Carefully controlled, regal rather than passionate, she held attention and sang effectively. One would like to hear her in Verdi, who was, I think, the influence on Mussorgsky in much of the music Marfa sings.

(край на цитата)

Критикът Мартин Майер казва хубави думи за Стефка Минева, но очевидно прави грешка като пише, че „това е неин дебют в МЕТ“. Сигурно не е знаел, че през май 1983 г. е нейният дебют там и то в операта „Борис Годунов“ в ролята на Марина.

Това бяха моите бележки за изявите на Стефка Минева в МЕТ Ню Йорк – 21 участия в две главни роли, което е голямо постижение за българската певица в този авторитетен оперен театър.

Ето текста на писмото на Стефка Минева от 2014 г. до мен:

Уважаеми г-н Контохов


Нямате представа колко ме развълнувахте и зарадвахте с Вашето писмо, защото не можех да си представя че все още има хора като Вас, макар и далеч от Родината, които си спомнят за онези колоси – дали толкова много за изкуството. Тук в България те отдавна са забравени. Уви!!


Не зная дали Ви е известно, че и майка ми е била оперна певица, също в Стара Загора, една от известните изпълнителки на Тоска в онова време и заедно с баща ми са едни от основателите на Старозагорската опера. Преди да стане оперен певец, баща ми е бил банков чиновник, тъй като бащата на татко не му позволявал да работи в Операта, като казвал, че “цигулар къща не храни” – такива са били времената. По-късно баща ми става един от стожерите на Старозагорската опера! През 1955-56 г. той заедно с Р. Райчев, Катя Попова, Надя Шаркова, Н. Николов и Дим. Узунов са специализанти в Болшой театър за една година, като участват и в спектакли като “Палячо” от Леонкавало и “Евгений Онегин” от Чайковски и “Царска годеница” от Римски-Корсаков. Баща ми получава висока оценка и блестящи критики за Ленски в операта “Онегин”.


…Това са може би неща, които не са Ви известни, а всичко друго знаете, щом следите кариерите на тези забравени вече певци!


Желая Ви много здраве и успехи във Вашето благородно дело!


П.П. Снимките, които съм пратила не са много качествени, затова Вие преценете дали могат да бъдат публикувани..

С уважение: Стефка Минева Минева

(край на писмото)

Как човек да не се развълнува от тези редове, сега писмото на г-жа Минева допълва най-важното за баща й, което няма къде да се прочете. Така че аз няма какво да добавя, нямам специални информации за Миньо Минев в сравнително съвременния ми оперен архив, освен някои откъси от сведения за Старозагорската опера, които съм извадил от някои общи архиви.

Сега ще направя някои допълнения по отношение на Стефка Минева, които станаха възможни, след като през изминалите години от 2014 г. научих редица нови информации, които тогава бях пропуснал. Най-важната беше във връзка с 30-годишната сценична кариера на Стефка Минева през 2004 г., която бе отпразнувана с нейно участие като Азучена в „Трубадур“ от Верди на сцената на Софийската народна опера.

Ето цитат от нейно интервю по този случай, отпечатано във в. “Новинар“ от 21 февруари 2004 г.:

Стефка Минева, оперна певица:

Интервю на Ваня ЕМИЛОВА

“По-рано купувах всички вестници и дори гледах петъчния парламентарен контрол. Сега наблягам на женските издания, защото не искам да чувам за политика.”

Оперната певица Стефка Минева ще отбележи днес 30-годишна творческа кариера с коронната си роля на Азучена от “Трубадур” в Софийската опера. През май 2004 г. известното мецосопано, в чиито репертоар са всички големи партии от оперите на Верди, Пучини, Вагнер, Мусоргски, Чайковски и др., ще навърши 55 години. В навечерието на празника си Стефка Минева направи равносметка за професионалния и житейския си път и за щастливия си съпружески живот с балетиста от Музикалния театър Генчо Димитров, който почина наскоро.

– Г-жо Минева, защо избрахте Азучена за своята 30-годишнина на сцената?

– Имах предложение за концерт или за “Трубадур”. Силата ми е в спектаклите, затова избрах да пея Азучена, която винаги ми е била на сърцето.

– Искали ли сте някога да приличате на някоя своя героиня? Покрай операта човек не губи ли реална представа за живота?

– Моите героини са или царици, или циганки (смее се). Имам нещо общо с Амнерис – нося същата властност. Може би това идва и от зодията ми – според различните хороскопи съм Телец, Вол или Бик, все рогати животни. А що се отнася до живота, операта наистина много отдалечава от него. Живея си в моя собствен сценичен свят – хубав начин да се забравят неприятните неща.

– Казвате, че големи личности като Елена Николай и Руслан Райчев са ви помогнали да се изградите като певица. А скоро колежката ви Мария Белчева ми каза, че младите в операта вече дори не казват “Добър ден” на по-възрастните…

– Сигурно не го е казала без причина. Наскоро и аз си позволих да посъветвам една млада колежка, но тя се отнесе с такова пренебрежение, че си обещах повече никога да не се обаждам, ако не ме питат. А навремето благоговеехме пред по-възрастните. Когато постъпих в Софийската опера, аз и връстниците ми не смеехме дори да заговорим големи артисти като Юлия Винер, Никола Николов и Любомир Бодуров. Закърмена съм с уважение към оперните артисти. Вкъщи беше оазис, където се отбиваха всички колеги на баща ми, певеца Миньо Минев, и пиеха прословутото турско кафе на майка ми Йовка Бунарджиева.

– Стряска ли ви думата “пенсионерка”?

– Един актьор наскоро каза, че по света всички актьори са пенсионери, защото са на свободна практика. Не е толкова страшно да си пенсионер. Стряскам се само защото знам, че рано или късно трябва да сляза от сцената.

– Седем момчета и момичета изпаднаха в кома след алкохолно отравяне на 14 февруари. Само при трагедии ли се сещаме за децата си?

– Точно за това си мислех, като чух новината. Не бива да обвиняваме само обществото или дискотеките, възпитанието идва от дома. Наскоро бях в Испания и ми направи страхотно впечатление как към 21 часа, когато започва вечерната им литургия, цялото семейство отива на църква, преди да седне на масата да се храни.

– Дори аборигените в Сидни се вдигнаха да протестират. Ние срещу какво трябва да скочим?

– Не знам. Ние, българите, малко протестираме. Повечето от хората се страхуват за утрешния ден и за хляба си, затова не се надигат открито.

– Отразяват ли ви се статистики като тази, че 30 на сто от всички българи сменят тв- канала, щом видят политик?

– И аз съм от тях. А по-рано купувах всички вестници, дори гледах петъчния парламентарен контрол. Сега наблягам на женските издания, не искам да чувам за политика. Пренаситихме се от нея, от лъжите.

– Според друго проучване повече от 50 на сто от младите между 18 и 19 години са напуснали страната. Вие какво съветвате дъщеря си?

– Със съпруга ми имахме доста разправии през 1986 г., когато пях в Метрополитън опера и ми предложиха да остана за една година. Мъжът ми ме навиваше, а аз отсякох: “Който иска да остава, да се развежда.” Тогава не помислих, че едно обучение в Америка ще даде друго бъдеще на дъщеря ми Татяна. Водех се от максимата, че камъкът си тежи на мястото, но сега не бих й попречила да емигрира.

– Наистина ли сте успяла да размекнете самия Хосе Карерас?

– Вярно е. Тогава бях само на 24 години и треперех при мисълта, че ще застана до такъв певец и дори ще пеем любовен дует. Той обаче дойде, хвана ме за ръката и каза: “Спокойно, мила, не се плаши” и докрая се държа приятелски. За жалост повече не съм пяла с него.

– Спомняте ли си любопитни случки с известни личности, с които сте се срещали по световните сцени?

– Пяла съм с много от тях – с големите баритони Пиеро Капучили и Ренато Брузон, срещала съм се на сцена и с Мара Дзампиери. Пяла съм и под диригентството на Рикардо Мути, който след месец пак ще дойде у нас. Той гостуваше в България с Миланската скала и Шърли Верет, с която трябваше да пеем в “Норма” от Белини. Казаха ми, че тя ще вземе централната партия, която по принцип е за сопрано. Изненадах се как едно мецосопрано, каквото е тя, ще влезе в ролята и дори я попитах. Тя ме погледна учудено и каза: “Никога не съм се замисляла, щом мога да изпея нещо, го пея, трябва да опиташ и ти.”

– Кой е най-големият комплимент, който са ви правили?

– С великия руски режисьор и челист Мстислав Ростропович репетирахме “Царска годеница” в Рим. В нея има едно прекрасно ариозо със съпровод на виолончело. Аз пея, той връща отначало, аз пак пея, а той пак недоволен. Притесних се, че вината е в мен, а се оказа, че челото не можело да го изсвири така красиво, както звучал гласът ми.

– Съпругът ви спокойно ли приемаше вашата известност? Не ви ли ревнуваше?

– Може и да ме е ревнувал, но никога не го показа с нищо. Той винаги ме придружаваше и стоеше зад кулисите, за да ме подкрепя. Благодаря на Господ, че бяхме заедно и в добро, и в лошо цели 30 години. На 27 февруари имахме годишнина от сватбата, а на 28 почина“.

(край на интервюто)

Само какви хубави мисли на Стефка Минева, изказани от дълбочината на сърцето й …

През 2015 година писах още:

„Независимо, че през 2014 година не съм знаел за това интервю, то има своето значение и днес. Намирам редица от въпросите за Ваня Емилова за подходящи и уместни, а съответните отговори на Стефка Минева са хубави и много поучителни, особено мнението й за отношението на младите оперни певци към по-възрастните. Това е един общ феномен, който сега прави впечатление, но в много страни по света е също така – младите не обичат да получават съвети. Това виждам вече 40 години в Германия на всяка крачка и по всеки повод. Българското традиционно възпитание винаги е предполагало респект и уважение към по-възрастните, съобразяване с мнението на родители и познати. Тук много млади хора обичат да рискуват и сами да вземат решенията си, макар и да грешат. Няма да давам мнение, тъй като и аз често имам проблеми с намиране на правилната алтернатива. Все пак възрастните хора имат много по-голям опит, но днес по целия свят в епохата на глобализация ценностната система на хората много се е променила. При всички случаи искам да подчертая, че това не значи, че младите хора не са добре възпитани – много често при мои разходки по полето или по улиците ме поздравяват любезно съвсем млади хора с кимване на глава или даже с „Гутен таг“, без да ги познавам. Напълно съм сигурен, че всичко зависи от домашното възпитание. Що се отнася до самите оперни певци, не знам как по-младите се държат към по-възрастните си колеги“.

(край на цитата)

Искам да отбележа една инициатива от 2015 г. на Старозагорската опера за т.н. „съботни матинета“. Ето съответна информация:

Сайт на Старозагорска опера, 7 май 2015 г.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Съботно матине „Звездите на Старозагорската опера“, епизод първи от една вълнуваща поредица в юбилейната за нас година започва на 16 май (събота) от 11 часа във фоайето на Операта. В тези съботни матинета ще представяме всеки път един от именитите творци, свързали живота и сърцето си с нашата опера.

За всички нас е изключителна чест, че „Звезди на Старозагорската опера“ започва с матинето на именитата ни съгражданка Стефка Минева. Това ще е нашият най-красив подарък и най-искрено „Благодаря и Поклон!“ пред таланта, който тя раздаде на сцената в Града на липите. Подарък, защото на следващия ден (17 май) Стефка Минева ще има рожден ден!

Водещ на вълнуващото матине ще бъде Красимир Къшев – диригент в Държавна опера – Стара Загора. Ще участват с изпълнения дългогодишните солисти на Операта ни – Александър Марулев, Милко Михайлов и Офелия Христова и младите надежди Гергана Русекова и Михаела Берова – мецосопрани като примата Стефка Минева.  Очаквайте и много неочаквани моменти – както за зрителите, така и за самите артисти в матинето и особено за главната героиня в него – прекрасната ни Стефка Минева.

(бел. Б.К.: следва кратко описание на биографията и творческия път на Стефка Минева).

Прессъобщението завършва с думите:

„Стефка Минева е „Почетен гражданин на Стара Загора“ с Решение на Общинския съвет от 1.10.1999 г.“

(край на цитата)

През 2015 г. Стефка Минева е имала интересен разговор в Стара Загора с журналистката Донка Йотова, при който е споделила ценни подробности от собствения си живот и от живота на баща си, както и от отношенията между баща и дъщеря. Днес ще цитирам тази статия, публикувана на 19 юли 2015 г.:

Портал „НБП“

Оперната прима Стефка МИНЕВА: С баща ми си имахме свой език

19 юли 2015 г. СЦЕНА

Донка ЙОТОВА

– Старозагорската опера празнува 90-годишнина, твоето семейство е неразривно свързано с нея…?

– Моите родители са пряко свързани със Старозагорската опера още преди да я одържавят. Майка ми е била солистка. Тогава артистичното й име е било Йовка Бунарджиева. Дядо ми не е позволявал на татко да става артист, преди това е бил банков чиновник. Баща ми Миньо Минев започва като хорист в операта покрай майка ми, тъй като по това време е била тяхната голяма любов(майка ми по същото време е пеела в църковния хор на храм „Св. Богородица“). Коронната й оперна роля е била Тоска. Даже Катя Спиридонова и всички, които са идвали от София, единодушно са казвали, че майка ми е една от най-интересните Тоски на онова време. (Една голяма част от известните наши оперни певци като Руслан Райчев, Катя Спиридонова, Баталовите, режисьорът Драган Кърджиев след бомбардировките в София били пратени в Стара Загора, докато преминат военните събития.) (б.а. Б.К.: тук има грешка – Руслан Райчев е диригент, а не оперен певец! Освен това не само бомбардировките в София да са причина за това „пращане“ в Стара Загора, за някои от тях е имало и политически причини след 9 септември 1944 г. За това стана въпрос наскоро в моя статия на оперна тема, когато старозагорецът – оперният певец Жоро Стефанов направи критични бележки).

– Ти от колко годишна се помниш в операта?

– Бях тригодишна, когато майка ме заведе на премиерата на „Евгений Онегин“.Татко играеше Ленски, Ромео Райчев беше на диригентския пулт. Другото, което си спомням в Стария театър тогава, беше черното подово масло, с което бяха намазали дъските на пода. И имаше една голяма печка встрани с въглища и дърва, тръбите вървяха нагоре, за да може да се отоплява салонът. Тогава седнахме в ложата на артистите и в пета картина с дуела на Ленски и Онегин, когато „убиват“ татко, като писнах: „Искам при татко!“. Публиката не знаеше дали да плаче или да се смее. Майка не може да свари да ме изведе от салона… А пък Ромео Райчев имаше едно много хубаво обръщение към мен като дете. Когато ме видеше, все ми викаше „Хахаха!“и ме щипваше по бузката. Но тогава и той излезе от образа, обърна се нагоре към ложата и продължи с онова „Хахаха!“ и целият салон избухна в смях на една трагична сцена и то на премиера.

– Първата ти изява в оперен спектакъл?

– В „Севилският бръснар“, когато пяхме с татко през 1972 г., щом завърших консерваторията. Той тогава щеше да получи удар.Пък да не ти казвам какво беше на „Евгений Онегин“, когато пеехме Олга и Ленски! Той трепереше повече от мен…

– При всяко твое излизане на сцената стоеше прав до вратата.

– Ние си имахме и знаци, които той ми даваше от ложата, която беше по-близо до сцената. С тях ми показваше дали да дам повече глас, дали да туширам, дали да отида напред. Имахме си свой език.

– Колко време пя на старозагорска сцена?

– Бях шест сезона. Всъщност това ми беше стартът за големите оперни сцени, най-напред на Софийската опера. Тогава беше много трудно да се пее в Софийската опера, тъй като там бяха големите звезди – мецосопрани Александрина Милчева, Надя Афеян, Рени Пенкова. Пробих благодарение на едно заместване, когато ни извикаха заедно с Райна Кабаиванска на един „Трубадур“. Иначе бях спечелила два конкурса на „Млади оперни певци“ и в Москва – в „Чайковски“. Тогава ми гласуваха доверие и благодарение на намесата на Гена Димитрова и Стоян Попов,с които бях пяла на старозагорска сцена „Трубадур“ – те гарантирали за мен. Кабаиванска беше в най-голямата сила и пя в „Трубадур“ на софийска сцена Леонора. В последния момент се разболяла артистката в ролята на Азучена. Тук Азучена, там Азучена – няма Азучена. Тогава Стоян Попов казал: „Стефка Минева може да ви свърши работа най-добре…“ След това ме прехвърлиха със заповед на Комитета по култура, тогава оглавяван от Павел Писарев. Но трябваше да изчакам премиерата на „Фаворитката“, след което започнах работа в София.

– Какъв беше твоят по-нататъшен път по световните сцени?

– Имах късмет, че на международния конкурс „Млади оперни певци“ у нас пребиваваха много импресарски къщи. Тогава семейство Владарски от Виена ме видяха в ролята на Кармен, след което ми предложиха договор да работя с тях по всички оперни сцени. Първата ми изява по техен договор беше в Женева с „Хованщина“, „Борис Годунов“. След това се прехвърлих в Цюрих с „Борис Годунов“ и с „Набуко“.Тогава имаше много агенти, които обикаляха оперните сцени. Оттам започнах в „Метрополитън“, където пет години поддържах репертоара на „Хованщина“ и „Борис Годунов“. След това дойде Италия с почти всички оперни театри с изключение на Долна Сицилия. В „Скалата“ пях с Рождественски „Приказка за цар Салтан“, а в Рим пях „Царска годеница“ с Ростропович като диригент. От него получих и най-големия комплимент. Сравни ме тогава с Ирина Архипова, а Любаша от „Царска годеница“ е много трудна партия.Той каза, че това, което притежавам в гърлото си, е едно богатство, едно злато, което никой не може да го вземе. Както и Борис Христов, когато навремето се явих на конкурса във Франция, но за съжаление стигнах само до втория тур. Той беше в журито. Аз се разплаках, а той дойде при мен и каза: „Г-жа Минева, въобще не се притеснявайте, вие имате такова богатство в гласа си. Аз например, никога не съм се явявал на конкурс, така че не се притеснявайте“.

– Всъщност гастролите продължиха много години?

– Да, много години навсякъде. В „Арена ди Верона“ – „Набуко“. С Гена Димитрова и с Капучини бях два сезона. Гастролирах по италианските сцени, по испанските сцени. Имах много хубава среща с нашия Емил Чакъров в Мадридза „Борис Годунов“, където ме извикаха много спешно да заместя, поради заболяване на колежка в последния момент. Бяхме правили вече запис с Емил Чакъров на „Борис Годунов“ и той ме извика много бързо. В Барселона пях с Карерас… Трябва да напиша книга. Особено със спомените ми от Старозагорската опера още от дете, с всички колеги на баща ми и майка ми. Бяха като едно голямо семейство. Тъй като нашата къща беше до самата опера, след репетиции всички се събираха вкъщи. Пиеше се мастика на поразия и ядяха таратор с много краставици, чесън и орехи. Целият град се умирисваше на мастика и анасон. Оттогава не обичам този аромат. И за много други неща трябва да напиша. И за Стойко Диков и Софка Дикова – фамилията баритон и сопран, Надежда Харитонова и Ромео Райчев – прекрасни хора!

– В онова време как я виждаш старозагорската общественост?

– Публиката е абсолютно променена. Това не е някогашната публика, аз я знаех още от дете. Първият ред в театъра винаги беше запазен за т. нар. старозагорски хайлайф.Това бяха всички известни фамилии от лекари, зъболекари, инженери. И като се отвореше завесата, ние знаехме, че там отпред са семейство д-р Димитрови, семейство Бакалови, семейство Куртеви – доктори – всичките отпред с цялата фамилия бяха там на първия ред. Беше много тържествено. Ходеше се на опера с дълги рокли, мъжете бяха с официални костюми. Сега това вече не може да се изисква. Даже и в големите опери по света не е така. Може би в „Скала“ се е запазило, но в „Метрополитън“ даже и по дънки са влизали в салона.Публиката вече е много променена, но тя не може да бъде и друга. В момента ме боли, че операта в Стара Загора не е това, което знам, плаче ми се. И трябва да има по-сериозно отношение и да има по-авторитетно застъпничество за Старозагорската опера за нейното по-нататъшно съществуване като театър. Някога това беше емблемата на Стара Загора. Липите, поетите, правите улици, художниците и Старозагорската опера – така се възприемаше Стара Загора. Колкото до оперното изкуство, нещата трябва да започнат още с децата в невръстна възраст.Вече има натрупан опит. Някога операта ходеше и в детските градини.

– За какво си мечтае Стефка Минева?

  • Отдавна съм се откъснала от сцената, защото вече не мога да пея. Получих заболяване, което не бе открито навреме, затова повреди и гласните връзки. Мечтая за спокоен живот, внучката ми да расте покрай мен. Не иска да пее, но може да танцува като дядо си, като майка си.

(край на статията)

Хубава статия, с важни и ценни подробности, но с редица грешки на авторката при имена на известни певци и други: Александрина Милчева е цитирана като Александрина Милева, Рени Пенкова като Рени Петкова, Пиеро Капучили като Капучини, импресариото Владарски от Виена като Влатарски.

В началото на февруари 2018 г. научих за ново интервю, което Стефка Минева е направила през април 2017 г. Интервюто е голямо, но е забележително с редица интересни факти, които са полезни за научаване и го помествам днес:

Портал „Долап.бг“

Оперната прима, старозагорката Стефка МИНЕВА пред Долап.БГ: “Операта даде смисъл на живота ми“

7.04.2017 Долап.бг Стара Загора,

Интервю на Росица РАНЧЕВА

– Госпожо Минева, казват, че човек се формира в първите си седем години. В каква среда преминаха те за Вас?

Имам много красиво детство в семейство на оперни певци. Учих във Второ средно училище, където сега е ГПЧЕ „Ромен Ролан“. След това продължих в Първа гимназия с директор Екатерина Миронова. Откакто се помня, винаги съм имала дълга коса. Майка ми сплиташе плитки, а аз тайничко си слагах и тел в тях, подвивах ги като Пипи – дългото чорапче и им вързвах панделки. Щом се появявах така в училище, директорката винаги ми изправяше плитките и тихичко ми казваше: “Не е позволено!“

Кога пропяхте?

Може да прозвучи банално, но както се казва от утробата на мама. Била е бременна с мене, когато е пяла последните спектакли на Тоска. Разказват, че е била чудесна в тази роля. Поради заболяване на щитовидната жлеза, на което не е обърнала внимание навреме, си губи гласа и става суфльор.

Същото нещо и мене ме сполетя. След смъртта на съпруга ми, изживях много силен стрес, не обърнах внимание и две години съм влачила хашимото. Спектаклите ми ставаха все по-трудни. Накрая помолих директора на Националната опера г-н Пламен Карталов да ме пенсионира преждевременно. „Липсва ми твоята артистичност. Няма с кого да те заменя!“ – бяха думите му, но уважи желанието ми. От 2009 г. съм в редицата на пенсионерите, ако може да се каже така за един артист.


Да продължим със семейството Ви:
По-възрастните старозагорци добре познават моите родители Йова и Миньо Миневи. Абсолютно никога не е ставало дума да се занимавам и да уча пеене. Татко много уважаваше професията с белите престилки и настояваше да завърша фармация. Живеехме с тази мисъл, но нещата се преобърнаха с пристигането на Пенка Гекова в нашата опера. Тя беше приятелка на семейството и след репетиция се отбиваше на гости. У нас често се ядеше таратор с много чесън и се пиеше мастика. На един обед Пенка изведнъж заяви: “Миньо, от твоите две дъщери, едната не може да не пее!“ Баща ми категорично отсече, че това не може и няма как да се случи. След кафенцето излязохме двете на разходка и отидохме в старата репетиционна сграда на операта.
„Хайде да се помъчим да попеем!“, каза тя и започна да ме разпява. Една октава глас нямам. Някъде нещо „долу“ се чува, „горе“ – някакъв топъл въздух, както ние певците казваме.

Започнахме тайно работа. Сутрин правим уроци с дишането, следобед – вокали. Но както винаги се намира някой Яго (герой от „Отело” на Шекспир б.м.), който съобщил на татко за моите занимания и с обяснението, че пея фалшиво. По едно време, както пеем, вратата се отваря, татко застава пред нас и ми нарежда да изляза от залата.
„Няма да изляза! Аз ще ставам певица!“ – заявих категорично и си заслужих първия и единствен шамар, който съм получавала в живота си заради неподходящия тон. Много се обидих и дълго му бях сърдита. Не зная какво са говорили с Пенка Гекова, но продължихме работа с нея.

След гимназия не кандидатствах никъде и учих сериозно пеене. На изпита в Консерваторията се явих с първата ария на Азучена от „Трубадур“ и абсолютно в оригинал арията на Розина от „Севилският бръснар“. За етюда ме подготви артистът от театъра Веселин Савов. В комисията бяха Христо Бръмбаров, Михаил Попов, Любомир Пипков, Черкин… все най-големи имена. Приеха ме в класа на проф. Сима Иванова и започна голямото мъчение. Едни от професорите казваха че съм сопран, другите – мецосопран. До края на следването си имах тези проблеми, защото татко беше ученик на проф. Илия Йосифов, а майка – на проф. Бръмбаров. Явно всички са си мислили, че дъщерята на един лиричен тенор и спинтов сопран – не може да бъде мецосопран. При един от изпитите ми в трети курс двамата професори се обзаложили какъв глас съм. В четвърти курс, по-гласовитите студенти – Нели Божкова, Любчо Дяковски, Христо Христов – баса, аз и други, бяхме събрани от проф. Бръмбаров, по повод одържавяването на операта в Плевен да правим „Севилският бръснар“ под диригентството на Димитър Манолов. След спектакъла, в който пях Берта, проф. Бръмбаров заяви на всеослушание, че съм мецосопран.

По желание след завършване на Консерваторията се учеше още две години за майсторски клас. Баща ми попитал главния диригент и директор на Старозагорската опера Димитър Димитров дали да остана в София или да пробваме в нашата опера. Маестрото заявил, че най-голямото училище е сцената. Явих се пред Художествения съвет с Азучена и Фаворитката и маестрото каза: “Добре дошла в Старозагорската опера“.


Започнахме с него една постоянна и сериозна работа, от която съм безкрайно благодарна. Заедно с изключителната корепетиторка Елена Корабарова, те двамата ме оформиха.

След толкова години на сцената съм абсолютно убедена, че задължително за младия певец трябва да има корепетитор, който да знае всичко и да може да му показва. Подготвен от него, да отиде при диригента, който да надгради усвоеното. Така започнахме с маестро Димитров, който беше непрекъснато до мене. Стартирахме с по-малките партии. Първата ми роля беше Берта в „Севилският бръснар“. Няма да забравя 21 октомври 1972 г., когато беше дебютът ми. Татко пееше Граф Алмавива и толкова бъркаше от вълнение да не би „нещо да не ми излезе“. След това изиграх Олга от „Евгений Онегин“, пак с татко в ролята на Ленски. Минах през „Вълшебна флейта“ – Трета дама, Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ и най-накрая на първия сезон получих ролята на Амнерис от „Аида“. Окуражен, че може да разчита на мене, маестрото реши да направи „Кармен“. Започнахме сезона с много репетиции. Режисьор беше Георги Петров, който също много ми помогна в изграждането на образа. Операта е направена по драмата на Проспер Мериме, която препрочитах многократно, за да разбера героинята. Бях само на 24, когато дебютирах в тази прекрасна опера. Ролята на Дон Хосе изпълни Коста Арнаудов – много хубав партньор. Ескамильо бяха Георги Динев и Борислав Дойчев. Всички казаха, че съм направила прекрасен образ. Голямата музикална критичка Розалия Бикс се изрази, че „старозагорската „Кармен“ има Кармен“.

Какви други роли направихте на Старозагорска сцена?
По-голямата част от репертоара си направих на нашата сцена в продължение на шест сезона: „Трубадур“, „Царска годеница“, „Фаворитката“, „Набуко“, „Аида“ и т.н. След конкурса за млади оперни певци със заповед ме прехвърлиха на работа в Софийска опера. Тук срещите ми с различни диригенти и режисьори изиграха важна роля за формирането ми като певица.


– Как стартира международната Ви кариера?
Началото беше с Гранд театър дьо Жанев в Женева с Марфа от „Хованщина“. Пиер Луиджи Пици прави постановката – режисура и костюми. След това ме поканиха за „Борис Годунов“ в ролята на Марина Мишек. Продължих в Цюрих с „Борис Годунов“ и „Набуко“. Като се разчу за мене получих покана в Метрополитън опера. Със състава на трупата гостувахме в Детройт с постановка на „Борис Годунов“ – било е нещо като изпит за мене, който явно съм издържала с отличен. На Метрополитън играх много дълго в „Хованщина“ и „Борис Годунов“. В Сан Франциско имах удоволствието да се срещна с Николай Гяуров. Той пя Борис, аз – Марина Мишек. Една вечер след репетиция, късно звъни телефонът в хотела и ми се обажда някакъв Никола. Помислих, че е някой българин емигрант, който е зажаднял за българска реч. Като разбрах, че е Гяуров, щях да изтърва слушалката от вълнение. Покани ме на обед с Мирела да си поговорим. На другия ден дойде специално да ме вземе с кола. Колкото той обикновен – Мирела Френи – три пъти.

„Стефка, виждаме, че си деликатна и притеснена. Съветваме те, когато излизаш от България, остави си в нея славянската душа, защото тук нещата са други. Трябва да се бориш и да отстояваш позиции…“ Това съм запомнила с благодарност от Мирела Френи.


– Кога разбрахте, че сте на най-високи позиции на големите оперни сцени?
Наистина голяма чест е на 28 години да стъпиш на Метрополитън опера, на Арена ди Верона, на Париж, на Болшой театър…С изключение на Неапол, пяла съм в цяла Италия…Кариерата си дължа на личности като диригента Покровски, който ми помогна да направя ролята на Графинята в „Дама пика“ (б.а. Б.К.: тук има грешка – става въпрос за големия руски оперен режисьор Борис Покровски (1912-2009), а не за диригент с това име – няма такъв диригент).

„Много е важна първата поява на Графинята“, съветваше ме маестрото. – Трябва цялата зала да разбере, че това е Дама пика – картоиграчката, от която цяла Русия е треперела в игралните зали от нея“. Графинята стана моя коронна роля. Голямо удоволствие е да направя Елен Безухова от „Война и мир“. С нея предизвикахме фурор при гостуването на Софийска опера в Гранд опера Париж.

Колко роли, спектакли и концерти имате в творческата си биография?
Всички мецосопранови партии от оперите на Верди, Пучини, Росини, Доницети, руската класика. Коронни роли са в „Аида“, „Трубадур“, „Норма“, „Дон Карлос“, „Хованщина“, „Дама Пика“, „Борис Годунов“, „Царска годеница“…Всички казват, че съм била прекрасна Кармен, но не ми е била от най-любимите, може би защото много лесно ми се отдаде. От българските опери никога не съм отказвала. Голям комплимент получих от Александър Йосифов, който написа операта „Почивка в Арко Ирис“ заради мене. Когато правех моята доня Инес си представях артистката от Старозагорския драматичен театър Дора Маркова, която сътвори изключителен образ.

Каква е ролята на партньора?
Партньорът е много важно нещо на сцената. Имаш ли добър партньор до себе си, той те увлича, той ти подава и трябва да бъдеш на нивото му. Много е трудно да играеш с партньор, който пее сам за себе си. Моите партньори винаги са били много всеотдайни. От старозагорска сцена – най-напред с татко ми Миньо Минев, който винаги трепереше заради мене, Коста Арнаудов, Борислав Дойчев, Дамян Низамов, Евдокия Здравкова, Мария Клинчева, с която направихме знаков спектакъл на „Кола Брюнон“, Офелия Христова. С Гена Димитрова се работи и лесно и трудно. За „Набуко“ на Арена ди Верона, за първия терцет с тенора и мене, тя ни събираше винаги преди спектакъла, за да го изпеем предварително. „Този терцет е много важен да се спеят гласовете, да не се откроява никой! Давай, Стефо! Ще ме слушаш мене и тъй ще пееш!“ – така се разпореждаше Гена. Много ми е помагала. Много концерти сме изнасяли заедно. Пяла съм с Гяуров, Гюзелев. С Хосе Карерас срещата ми беше в „Луиза Милер“ в Барселона. Той също е много земен. С Пласидо Доминго не можахме да пеем, но имахме много хубава среща в кантината (кафенето) на Метрополитън, където се запознахме. Нямате представа колко го боготворят всички. Колко са земни и обикновени големите певци. Такава е и новозеландката Кири Те Канава. Като влезеше в театъра, портиерите стават на крака винаги. Тя отива при тях, здрависва ги… Така правеше и Доминго. Когато влезе в кантината всички започнахме да ръкопляскаме. „О, не на мене, браво на вас, че показвате високо изкуство… Искам да ви почерпя…“ Така постъпи и Пиеро Капучили, когато бяхме на Арена ди Верона. Събираше ни и ни черпеше…

– Как подготвяте дадена роля?
Когато получа ролята, най-напред прочитах всичко за епохата, за която е написана операта. Исках да влизам в кожата на героините си. Научавах всички реплики на колегите си, защото много е важно да знаеш какво ти пеят, за да можеш да реагираш. Освен вокалния образ, трябва да имаш и драматичния образ. Когато и двете неща се съчетаят, постигаш някакъв връх.

Когато започваш да работиш с корепетитора, много важно е какво пише под пианото от автора, какви динамики е създал за оркестъра, за да можеш да се съобразяваш къде можеш да пуснеш глас, къде можеш да го прибереш. Тогава нашите диригенти се съобразяваха с това. На първо място слагаха певеца, а оркестърът звучеше като акомпанятор. Сега времето е много динамично и за съжаление за 20 дни се вдига една постановка. Ние имахме на разположение месец-два, особено когато се прави руска класика, която е много трудна. Тогава имахме възможност освен корепетиторските часове за индивидуална работа, да минем заедно с него ансамбловите изпълнения, после индивидуална работа с диригента и чак тогава слизаме на сцената, съвсем готови музикално, за да работим с режисьора. Освен това за една постановка бяхме по няколко състава, с които всеки си изграждаше ролите.

– Можем ли да говорим за потребност от единство между духовната и певческата хигиена?
Това е задължително условие в актьорството, защото това, което носиш в себе си, показваш и на сцената. Голямата режисьорка Галина Вишневска веднъж ми каза: “Всичко се вижда на сцената. Ти си артист“. Образът се изгражда не само с пеене и звукоизвличане, а с лице и поведение.

Каква е цената на славата?
Много е висока. Най-напред съм лишила семейството от присъствието си. Дъщеря ми израстна при моята майка. Когато не пътуваше с мен, съпругът ми също се грижеше за нея, но друго е майката. Когато се прибирах от чужбина, на мене казваше мама Стефче, а на баба си – майко. Не можах да й помогна и когато израстваше и имаше най-голяма потребност от мене. Чувствам се много виновна. Затова сега гледам да компенсирам с внучката ми, защото имам време и възможности.

Ако някой мисли, че като ходим по чужбина сме видяли всичко, много се лъже. Животът ни там е репетиция – хотел, хотел – репетиция. Абсурд е да си позволиш цигари, алкохол или газирано. Ако е студено, ставаш заложник на хотела и гледаш през прозореца как вали дъжд или сняг. Увиваш се със шалове, вземаш такси, за да отидеш до театъра на репетиция или представление и после обратно по същия начин. Това е.
И въпреки всичко, ако трябва да избирам отново пътя си, бих го повторила, защото операта даде смисъл на живота ми.

На колко езика, освен на български, сте пяли?
Руски, италиански, френски и немски.

Каква беше публиката, пред която сте показвали своето изкуство и талант?
Най-хубавата публика беше и си остава в Стара Загора. Това е публиката, която ме създаде, защото винаги съм чувствала любовта и отношението й към мене. А това е много важно за артиста. В Софийска опера беше много трудно, докато се наложа, независимо че ме познаваха. Винаги ме сравняваха с Надя Афеян, с Илка Попова, Стефка Попангелова, Александрина Милчева, Христина Ангелакова. Но тогава си знаехме йерархията.

Преди излизане на сцена имахте ли някакви ритуали?
Аз съм вярващ човек и винаги на тоалетката за гримиране си нареждах иконите и снимката на баща ми, който ми беше най-големият критик. Той никога не ми каза „много хубаво, браво“. Винаги вървеше след мене и ми нареждаше – това не изпя, това не направи както трябва, помисли си. Такъв подход помага много. Не е нужно артистът да се главозамайва, защото в изкуството таван няма. При моите пътувания винаги съм си купувала малки куклички клоуни. Моята професия е същата като на клоуните: на сцената си блестяща царица, графиня и пр., след аплодисментите зад кулисите си почти никой. Прибираш се сама в стаята и на сутринта – пак започваш отначало.

Как изглежда сега Старозагорската опера?
Почти два сезона съм тук. Освен, че съм Почетен член на операта, както ме произведе преди години тогавашният директор Румен Нейков, сегашният Огнян Драганов ме направи „Почетен солист на Старозагорската опера“, за което съм безкрайно благодарна. От 1999 г. съм Почетен гражданин на Стара Загора и съм носител на наградата „Христина Морфова“.

Когато преди две години се върнах в Стара Загора ме удари новината, че Министерство на културата иска за закрие операта ни. Все едно ме прободоха с нож, кръв ми капеше от сърцето. Много помогна Общината, за което безкрайно благодарим. Вече се промени отношението на Министерство на културата към нас и не напразно. Прекрасни млади ентусиазирани оперни солисти имаме. Ръководството на трупата е много амбициозно и с подчертани мениджърски и естетически качества. Според мене много е необходимо за младите певци да има диригент, който непрекъснато да работи с тях. Сега за премиерата на „Бохеми“ със солистите работи италианският диригент Мауро Фабри, който едновременно с това е и корепетитор. Резултатите от тази колаборация са перфектни. Друго е, когато си млад, да има кого да попиташ, да ти покаже, да му се довериш. Вокалната техника също трябва да се поддържа с вокален педагог.

Какъв е Вашият ангажимент към операта сега?
Реших да помогна на хористи в интерпретация. С всеки, който желае, работя вокално. Не съм вокален педагог и се уча заедно с тях. Аз им предавам това, което зная, което съм научила с моите педагози и диригентите по света.


Госпожо Минева, защо се върнахте отново в Стара Загора, а не останахте в столицата, където всички възможности са по-големи?
Ако трябва да бъда максимално откровена – защото бях решила, че ще умирам и да умра в родния си град. Направих белодробна емболия и едва ме спасиха. Имам чувство за хумор и често се шегувам най-вече със себе си, но за първи път се уплаших след като ми се обясни за какво става дума. Всичко в София раздадох като за последно… и сега се смея на глупостта си. Тук моите колеги и съграждани ме приеха толкова топло и сърдечно, че това ми даде сили и кураж и живея нов живот.

(край на цитата)

Прекрасно интервю в стила на Стефка Минева – обстойно, добре аргументирано изреждане на възлови моменти от артистичния живот на тази амбициозна и упорита певица, достигнала върховете на вокалното изкуство. Колко съвременни певци и певици могат да се похвалят за такива изяви по целия свят, каквито е имала на тяхната възраст Стефка Минева? Разбира се, сега времената са други, но все пак има стандарти, които не се изменят.

Старозагорци се гордеят със своята видна съгражданка Стефка Минева. Така през март 2017 г. в Стара Загора е имало музикално събитие посветено на нея – творчески портрет на певицата, за което четем в информация на регионална библиотека „Захарий Княжески“:

Събитие, посветено на оперната певица Стефка Минева (25.03.2017)

25 март 2017 г. (събота), 11:00 ч., зала първи етаж


Една старозагорка, омаяла света


Творчески портрет на Стефка Минева направи Татяна Станчева, известна старозагорка, председател на СНЦ “Приятели на Старозагорска опера“ – на 25 март от 11 часа в Залата на РБ “Захарий Княжески“. Бяха показани и записи от личния архив на певицата, правени по време на нейните гостувания по световните оперни сцени (…)

(край на цитата)

Цитирах само началото на информацията, остатъкът е биографична справка и творчески път на певицата, за които писах подробно по-горе в моята статия. Има редица снимки от това събитие, някои от които ще покажа след статията.

А сега нещо от септември 2017 г., което показва, че Стефка Минева продължава с музикалната си дейност, макар и в друга област:

Портал „NBP.bg“

Концерт на артисти от студията на именитата оперна певица Стефка Минева

27 септември 2017, СЦЕНА

Именитата ни оперна прима Стефка Минева от година и половина е вокален консултант на артист-хористи от Държавна опера – Стара Загора. В концерта на 7-те артисти от нейната студия – на 27 септември от 17 часа във фоайето на Операта –  ще чуете 13 изпълнения (арии и дуети) от оперите „Дон Жуан“ и „Сватбата на Фигаро“ от В. А. Моцарт, „Дама Пика“ от Чайковски, „Отело“ и „Трубадур“ от Джузепе Верди, „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, “Кармен“ от Жорж Бизе, „Момчил“ от Любомир Пипков. Клавирен съпровод – Ерна Пушева, Полина Влахова и Светлана Денева.

Изпълняват артист-хористите – Лиляна Ходжева, Теодор Петков, Нели Нечева, Християна Христова, Кремена Добрева, Ивона Иванова, Камелия Стойчева.

(край на цитата)

Както е известно, през ноември 2019 г. в Стара Загора се проведе традиционния вече Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), което е събитие от извънрегионален характер, при което често се изнасят нови оперни и балетни продукции, които се отразяват редовно в централни и местни медии. Понеже през 2019 г. Стефка Минева имаше кръгъл рожден юбилей през май с.г., ръководството на Старозагорската опера прояви голямо внимание и респект към дейността й, което се изрази в организирането на впечатлителен концерт по време на ФОБИ в Стара Загора. Този концерт се състоя под формата на „Пета вечер на ФОБИ“ и бе отразен в медиите. На концерта са взели участие редица известни български и чуждестранни артисти, между които Калуди Калудов, Александър Крунев, Татяна Шиварова, Нико Исаков, Беса Лугичи, Саня Анастасия, Веселин Михайлов.

След концерта е имало редица изказвания, прожектирани са части от оперни изяви на Стефка Минева на различни сцени. Директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов споделя свои спомени от минали години, когато е работил в Софийската опера и помни оттогава изявите й на тази сцена. Въобще цялата вечер е протекла при една приятна и интересна атмосфера.

И при този случай една от най-хубавите статии, която основно описва тази юбилейна вечер за Стефка Минева е от журналистката Росица Ранчева, която и при други поводи пише статии за Стефка Минева. Цитирам въпросната публикация като последна информация в днешната ми статия:

Портал „Долап.бг

Росица Ранчева

Стефка Минева: “Три неща трябва да притежава добрият певец – ум, глас и сърце“

01.12.2019

Петата вечер на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) беше посветена на 70-годишнината, 50 от които на сцената, на световната оперна прима, Почетен гражданин на Стара Загора Стефка Минева.

Вълнуващото преживяване започна в по-интимен кръг в барчето на операта, което беше препълнено с почитатели, колеги и възпитаници на юбилярката. Със съдействието на Държавен архив, стените бяха украсени с афиши на спектакли на Старозагорската опера с участие на младата певица, както и табла със снимки от различни постановки, световно известни партньори, отзиви и пр. Водещата на срещата Елена Драгостинова, директор на Къщата-музей „Борис Христов“ в София, умело провокира г-жа Минева към откровеност за началото на творческия й път, за ролята на родителите й – също оперни певци Йовка и Миньо Миневи, диригентите, учителите й, критиката и пр.

Първото излизане на сцена на Стефка става, когато е едва на 4 годинки в операта „Лакме“ от Делиб. Следва участие в „Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Бохеми“ и пр. Първата й професионална изява е след завършване на Консерваторията през 1972 г. в ролята на Берта от „Севилският бръснар“, заедно с татко й Миньо като Граф Алмавива. Участие с него има по-късно и в „Кармен“, „Евгений Онегин“ и др. През 1976 г. печели конкурса за млади оперни певци – сребърен медал, като златен не се присъжда и се завръща в родния град като солистка на операта. Софийска опера я открива, когато „спасява“ от провал „Трубадур“ с участие на Райна Кабаиванска, поради заболяване на „циганката Азучена“. Получава предложение да бъде назначена в Метрополитен опера, но за изпълнение на по-малки роли. Гордата българка отказва, завръща се в родината, за да изгради големите си над 40 роли. Според певицата изключително много надгражда в актьорско отношение след половингодишното си обучение при Борис Покровски в Москва. Там тя обиква руската класическа опера, която й носи големи творчески успехи по света.

Г-жа Минева заяви, че винаги с удоволствие и отдаденост е участвала в български опери. А Александър Йосифов специално за нея е написал „Почивка в Арко Ирис“.

От няколко години Стефка Минева е консултант на хора на Държавна опера Стара Загора. Тя съветва „децата си“ – младите колеги да участват при всяка възможност в конкурси, защото повечето от тях изискват камерно пеене, различни стилове, разнообразен репертоар. От друга страна от там може да стартира и кариерата им. На младите оперни певци пожелава да бъдат себе си, да имат кураж и да обичат това, което правят в оперното изкуство. За да бъде един артист на ниво трябва да притежава три неща:ум, глас и сърце.

По време на срещата бяха прожектирани видеозаписи с участието на Стефка Минева в различни роли и постановки. Организаторите предложиха на публиката снимки на актрисата, върху които тя дълго раздава автографи.

Под диригентската палка на Владимир Бошнаков, концертът посветен на маестра Минева започна с увертюра към „Кармен“ в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Стара Загора. Водена умело и много интелигентно от актрисата Силвия Лулчева по сценарий на журналиста от БНТ Миглена Стойчева, публиката изживя вълнуваща вечер, в която музиката начерта траекторията на един живот, посветен на операта и изживян стократно на сцената, чрез героини със силни характери. Блестящата сценична биография и кариера на мецосопраното Стефка Минева беше припомнено с помощта на фрагменти от опери, повечето от които самата тя е изпълнявала великолепно на сцената, с помощта на приятели и колеги, които през годините са били свързани с нейните звездни мигове на артист. А щом става дума за мецосопран с голяма кариера, няма как вечерта да не започне с операта „Кармен“. Стефка Минева буквално е отгледана в Старозагорската опера. И двамата й родители са основатели и солисти на този театър. Затова не е чудно, че и нейната кариера тръгва точно от тази сцена. Пак тук Стефка Минева прави своя дебют в ролята на „Кармен“. След премиерата не друг, а Розалия Бикс – безспорният капацитет и последна инстанция в музикалната критика по онова време, пише статия със заглавието „Старозагорската „Кармен“ има Кармен“.

На екрана беше прожектиран фрагмент от първо действие на операта „Кармен“ с участието на Стефка Минева, видеозапис от Седмия ФОБИ.

По лично настояване на маестрата Александър Крунев изпълни ария на Тонио от операта „Палячи“ от Леонкавало.

Със следващата изпълнителка в концерта Стефка Минева е свързана още от студентските си години. И двете са в класа на вокалния педагог професор Сима Иванова. Учителката им умеела да създава топли отношения между своите студенти. Съдбата обаче разделя двете певици, защото едната остава в България, а другата е отведена от кариерата си в чужбина. Срещат се отново след години, в продукцията на „Джоконда“ на сцената на Софийската опера. Стефка Минева минава през труден период заради тежко заболяване на съпруга й. Тогава единствената колежка, която й предлага помощ и разбиране е точно Татяна Шиварова. Тя изпълни ария на Манон, от едноименната опера на Джакомо Пучини.

Следващите гости в концерта бяха двама кавалери на оперната сцена, които Стефка Минева много обича. Единият помни от първите му стъпки в професията. Дошъл направо от студентската скамейка, но очаровал всички солисти на Софийската опера със сладкия си теноров глас, който няма конкуренция и до днес. За другия, Стефка Минева не помни точното оперно заглавие, в което за пръв път го среща, но казва, че имат топло приятелство и си помагат и до днес. Двамата изпълниха най-красивия и труден дует за тенор и баритон от операта „Силата на съдбата“. Самата Стефка Минева също е имала щастието да се превъплъти в предизвикателната партия на Прециозила от тази опера. Но за съжаление не я е пяла така често, както своите коронни вердиеви партии като Азучена и Амнерис например.

Дуетът на дон Алваро и дон Карлос, изпълниха Калуди Калудов и Нико Исаков.

Връщайки се към началото на своята кариера Стефка Минева не пропуска да си спомни за първия си вокален педагог – Пенка Гекова. С нея тя работи тайно от баща си, тенорът Миньо Минев, защото той бил категоричен противник на идеята дъщеря му също да стане певица. Мечтаел да я направи фармацевт. Но съдбата си знае работата. Три шамара са цената, която Стефка Минева плаща, за да последва мечтата си. Първият получава от баща си, когато я залавя на местопрестъплението в операта да се разпява с Пенка Гекова. Другите два получава пред вратата на изпитната комисия в Консерваторията. Когато идва нейният ред да пее, тя уплашено решава да си тръгне. Този път шамарите са от самата Пенка Гекова, но точно те помагат на Стефка Минева да се яви пред комисията. Може би тези спомени за първите стъпки в кариерата са причина голямата ни певица да е съпричастна към вълненията на младите й колеги днес. Точно една такава млада певица беше следващата участничка в концерта. Стефка Минева признава, че това е голямата любимка на публиката в Стара Загора. Нарича това момиче свеж полъх и то наистина донесе свежест на сцената с Валс на Жулиета от „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно и прекрасната Беса Лугичи.

Любопитно е, че по време на следването си в Консерваторията Стефка Минева вечно получава ниски оценки на изпитите си по пеене, защото преподавателите й спорят какъв глас е. Професор Бръмбаров твърди, че е сопран, а преподавателката й Сима Иванова, че е мецосопран. В спора се включва и професор Илия Йосифов. Той поема класа, в който учи Стефка Минева след трети курс. Заради тези разногласията за гласа й, винаги се оказвало, че ако единият професор е доволен от материала, който пеела на изпитите, другият е категорично против. Докато в края на четвърти курс Бръмбаров не организира в Плевен спектакъл на „Севилският бръснар“ с участието на студенти. Тогава чува Стефка Минева в партията на Берта и отсича : “Сега вече се убедих, че си мецосопран!“

Следващият изпълнител в концерта беше един от хората, които днес решават сложния въпрос кой е сопран и кой мецосопран в качеството си на декан на Вокалния факултет на Държавната музикална академия – проф. Нико Исаков. Той изпълни ария на Макбет от едноименната опера на Джузепе Верди.

Световната кариера на Стефка Минева започва с явяването й на 6-тия международен конкурс за млади оперни певци в София през 1976 година. Точно там я чува импресариото Владарски и й предлага договор за постановката на „Хованщина“ в Женева. Продукцията е на един от най-големите оперни режисьори – Пиер Луиджи Пици. Пак операта „Хованщина“ води Стефка Минева на друга престижна оперна сцена – тази на Метрополитън опера. Там пее и Марина Мнишек от „Борис Годунов“. Преди обаче да я пуснат на най-голямата оперна сцена в Съединените щати, американците правят своеобразен тест на българката. Включват я в турне на трупата в големите американски градове. Пускат я да пее в „Кливланд“ без никаква репетиция. Тя се справя блестящо и това й отваря вратите на Метрополитън. На екрана беше прожектирана известната сцена с гаданието на Марфа от операта „Хованщина“ в изпълнение на Стефка Минева. Записът е правен в студио на Българската национална телевизия. Интересно е, че в този запис й партнира съпругът й Гено Генчев. Нямало кой да изпее единствената реплика на Галицин, а той така или иначе бил на снимачната площадка и набързо му намират костюм. И така двамата остават запечатани в архива на БНТ.

Кариерата на Стефка Минева я отвежда на редица престижни сцени и я среща с не една от знаменитите оперни звезди на нейното време. Сред партньорите й са Шърли Верет, Ренато Брузон, Пиеро Капучили, Хосе Карерас, Мара Зампиери, Розалин Плаурайт, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Мартти Талвела, Николай Гяуров, Никола Гюзелев. На концертната вечер за нея пя друг български певец стигнал до световните сцени – Калуди Калудов. Той изпълни ария на Де Грийо от операта „Манон Леско“ на Пучини.

За следващия певец в програмата Стефка Минева казва, че е близка по старозагорска линия. На сцената са се срещали десетки пъти в оперите „Набуко“, „Риголето“, „Трубадур“ и „Аида“. Освен общите им спектакли ги сближава и общата им слабост към шегите и смеха. Това е баритонът Александър Крунев, който изпълни ария на Жерар от „Андре Шение“ на Умберто Джордано.

Следващата дама пристигна от Сърбия. Тя не е пяла никога заедно със Стефка Минева, но получава покана от нея за този концерт заради изпълнението й на Кармен. Стефка Минева я слуша на сцената в Стара Загора и преценява, че интерпретацията на тази певица доста се доближава до нейното лично усещане как трябва да се изпълнява Кармен. Саня Анастасия изпълни Хабанерата от операта на Бизе.

Стефка Минева е пяла ролята на Кармен само и единствено за българската публика. Даже нарича тази своя партия „роля за вътрешна консумация“. Първоначално учи операта на български, както се пее преди години във всички театри у нас и така и не се осмелява да обърне партията на френски. Дори й се е случвало да участва в спектакъл, в който тенорът Емил Иванов пее на френски, а тя му отговаря на български. Но нейният най-любим дон Хосе си остава тенорът Никола Николов. В забележителния концерт арията на Ескамилио прозвуча в изпълнение на един млад певец. Той е син на близката приятелка и колега на г-жа Минева, дългогодишната примадона на Софийската опера Мария Белчева. Куплети на Тореадора от „Кармен“– изпълни блестящо Веселин Михайлов.

Амнерис от „Аида“ е първата голяма партия, която Стефка Минева прави на професионалната сцена. Именно тук, в Стара Загора. Тя е и една от ролите, които най-често пее в своята кариера. Концертът завърши с един от любимите дуети за тенор и мецосопран – Радамес и Аида от операта „Аида“ изпълнен от Саня Анастасия и Калуди Калудов.

На финала, когато солистите излязоха за поклон, започна една сантиментална и много човешка публична изповед на хора, които назад през годините са били близко до големия талант и още по-голяма човечност на Стефка Минева:

„През далечната 1987 година бях в обслужващия персонал на Софийската държавна опера“, сподели директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов не като длъжностно лице, а като артист. „Зад кулисите строяхме декора на много тежка френска продукция на „Кармен“. Тогава видях едно огнено момиче, качено върху маса, което възпламени публиката и докосна най-искрените мои чувства, въпреки там, зад завесата. Това беше моята съгражданка Стефка Минева, която ми даде силата и куража да продължа напред, да поискам да се занимавам с това изкуство. Госпожо Минева, искам да Ви поканя на сцената, която винаги е била Ваша, е и ще остане за Вас завинаги! (Бурни и продължителни аплаузи). Сега нашата любима маестра е част от оперния ни театър и дава цялата си творческа енергия и целият си талант на всички нас. В изкуството винаги трябва да има двама, а с нея винаги може да се прави любов на сцената. Благодарим Ви от сърце! Дълбок поклон! Бъдете с нас! Дарявайте ни с всичко, което сте добили през годините! Ние сме с Вас! Благодарим Ви от все сърце!

Подаряваме Ви Почетния знак на нашата – на Вашата опера! Нека той бъде частица от нашето уважение, от нашето смирение и мълчание към изкуството Ви!

Убеден съм, че всички колеги от операта и публиката ни, изпращат най-добрата енергия и благопожелания за нашата прекрасна Стефка Минева!“, каза Огнян Драганов.

Последваха дълги аплодисменти и възторжени овации, както и цветя от Държавна опера Стара Загора, от министъра на културата Боил Банов, от кмета на Стара Загора Живко Тодоров, от областния управител Гергана Микова, от Държавен музикален театър София.

„Много съм развълнувана, защото „изпях“ цялата концертна програма с моите колеги“, каза маестра Минева. „Безкрайно благодаря на всички, които дойдоха, за да споделят моя празник. Благодаря на моите колеги, с които делихме на сцената и радости, и мъки, и шеги…Безкрайно ви благодаря! За мене беше голяма чест, че се отзовахте на моята покана за участие. Благодаря на Огнян Драганов, който намери начин да направи този концерт. Безкрайно благодаря на вас – моята публика! Старозагорската публика със своята любов, със своята всеотдайност, великодушно ми прощаваше грешките, радваше се на успехите ми, подкрепяше ме, възнаграждаваше ме…Безкрайно ви благодаря! Дълбок поклон!“

Развълнуван Александър Крунев сподели: “Спомням си като бях млад певец в Софийска опера, се срещахме със Стефка. Тя дойде при мене и ми рече: “Дете, много хубаво пееш!“. От тогава така се наричаме: “Дете“! Дете, обичам те!“

„Спомням си разкошен „Реквием“ в Сиена. За мене беше чест да пея със Стефка Минева“, сподели Татяна Шиварова. „След това се срещнахме в много хубава постановка на „Джоконда“ в Софийска опера. Изпяхме я след това много пъти и тя беше моята мама… Както съм пяла с нея, никога и никъде другаде не се получи така хубаво“…

„За нас е чест, че сме поканени на този концерт, за да ощастливим себе си и да бъдем част от празника на Стефчето“, каза Калуди Калудов.

За публиката също беше чест и незабравимо удоволствие.

Росица Ранчева

(край на цитата)

Едно прекрасно структурирано четиво, което особено ми хареса – конкретно и стегнато, информиращо напълно миналото и настоящето на Стефка Минева – респект към авторката!

Нека днес на 17 май 2020 г. почетем 71 години от рождението на голямата певица Стефка Минева, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и все така да се интересува от музикалния живот в Стара Загора и другаде.

…………….