Мецосопраното Валерия Мирчева празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 21 август 2025 г. празнува рожден юбилей една певица от Пловдивската опера, за която писах статия за първи път през 2019 г. – мецосопраното Валерия Мирчева. След това писах още два пъти статии за нея – през 2022 г. и през 2024 г., когато тя навърши 70 години. През изтеклите 6 години от първата ми статия нямам нови данни за нея, освен едно предаване на БНР през септември 2021 г., посветено на 40 години от началото на нейната вокална дейност.
Отдавна имам информации за нея, но по различни причини не съм писал нищо, макар че тя отдавна заслужава тази чест. Освен това през месец март 2017 г. станахме с нейния син Андрея ФБ-приятели. Той е един от най-младите ми приятели, роден е през 1999 г. и с него си разменяме информации в мрежата по различни въпроси. Той ми е писал за майка си, а и в материали за нея се споменава, че Андрея върви по стъпките й. Валерия Мирчева по начало е от фамилия с големи традиции в музиката и вокалното изкуство, родителите й са били оперни певци. Майка й Климентина, някога хористка в операта, и досега не пропуска нито едно музикално събитие. По всяка вероятност синът ще „поеме щафетата“, той вече има изяви в Пловдивската опера и в профила му във ФБ могат да се прочетат информации за него.
За Валерия Мирчева има достатъчно сведения в медиите, така че аз събрах през последните години редица материали, някои от които ще цитирам във връзка с нейния юбилей днес. Цитирам основни данни от биографията й:
Валерия Мирчева е родена в Пловдив на 21 август 1954 г. в семейството на артисти от Пловдивската опера. Завършва Средното музикално училище в родния си град. През 1973 г. става лауреат на международния конкурс “Антонин Дворжак” в Карлови Вари, на който завоюва първа награда, златен медал и Специалната награда на Чешкото радио и телевизия. Продължава музикалното си образование в Българската държавна консерватория, след което специализира в майсторски клас по оперно пеене, актьорско майсторство и камерна музика.
От 1981 г. е солистка на Пловдивската опера, впоследствие на Оперно-филхармонично дружество – Пловдив. Репертоарът й включва централни мецосопранови роли в опери на Верди – “Аида”, “Трубадур”, “Набуко”, “Бал с маски”; Бизе – “Кармен”, Моцарт – “Сватбата на Фигаро”, Чайковски – “Евгений Онегин”, Мусоргски – “Борис Годунов”, Бородин – “Княз Игор”, Стравински – “Едип цар”, Бърнстейн – “Уестсайдска история” и др. Многобройни са изявите й в областа на кантатно-ораториалната и камерна музика.
Валерия Мирчева е гастролирала в Гърция, Малта, Испания, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, Русия, Армения, Латвия, Украйна, Италия, Куба, Унгария, Чехия, Швеция, Румъния и др. Има осъществени записи в Българското радио и телевизия, под диригентството на М. Арена, Добрин Петков, Йордан Дафов, Емил Чакъров, Васил Казанджиев, Минг-Янг Чунг и др. Сред партньорите й са звезди на оперното изкуство като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Николов, Бруно Себастиян, Мауро Агостини, Никола Гюзелев, Сета дел Гранде и др.
(край на цитата)
Тези данни са допълнени с една малка анотация – също в Интернет, в много съкратена форма. Цитирам ги:
МИРЧЕВА, Валерия Славчева (21.08.1954)
Певица. Родена в Пловдив. Завършва Музикалната академия в София при Илия Йосифов. Пее в Русенската опера 1979-1981, в Пловдивската опера от 1981 и в Плевенската опера. Роли в Русенската опера под ръководството на Ромео Райчев: Сестра Агнеса и Грубиянката в “Юла” от Красимир Кюркчийски, Зурая в “Хан Аспарух” от Александър Райчев, Фрау Райх във “Веселите уиндзорки” от Ото Николай, Амнерис в “Аида” от Верди, Лаура Адорно в “Джоконда” от Понкиели, Кармен в “Кармен” от Бизе и други. Награди: II награда на прегледа на оперните театри в Стара Загора; I награда и златен медал на конкурса в Карлови Вари, 1973; I награда и златен медал “Млади оперни надежди” в Скопие, 1978, и др. Ползва италиански и руски език. Хоби: плуване, балет, книги. Пловдив 4004, ул. “Братя Бъкстон” 113.
(край на цитата)
Името на Валерия Мирчева се среща в редица публикации в Интернет, както и в периодичния печат. Аз лично в годините от 2013 до сега при подготовка на стотиците мои статии също го срещам при различни поводи, тъй като тя редовно взема участие не само в оперни постановки главно в Пловдив, но и на други сцени, както и при концерти с най-разнообразна програма. Събирал съм доста материали и сега ще изложа най-важните от тях по възможност в хронологичен порядък:
в. „Култура“, брой 25, 20 юни 2003 г.
Наталия Илиева
Софийски музикални седмици
Програмата на фестивала “Софийски музикални седмици” продължи до края да бъде изпълнена с годишнини. Почти нямаше концерт без позоваване на нечие рождение или смърт. В някои случаи това беше и повод да чуем малко известни или неизвестни за българския слушател имена: камерното дуо Георг Кацурис, виола, и Катарина Херман, пиано, изпълни Соната за виола и пиано от Арнолд Бакс. Поводът бе 120-годишнината от рождението на композитора (…)
(…) Другият “руски” концерт беше съвсем различен: две едноактни опери – “Женитба” от Мусоргски и “Моцарт и Салиери” от Римски-Корсаков. Отлично изпълнение на певците Александър Текелиев, Николай Моцов, Пеньо Пирозов и ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА с Плевенската филхармония под диригентството на Йордан Дафов. Това концертно изпълнение е доста смела идея, тъй като и двете опери са музикално неатрактивни за традиционния оперен меломан. Операта на Мусоргски е изцяло речитативна, разчита на силно сценично присъствие и на силната драматургия на Гогол. Много трудно е оркестърът да бъде през цялото време акомпанятор на речитативи и да следи прецизно словото. И певците, които “играеха” майсторски с гласовете си, и оркестърът се справиха чудесно.
Операта на Римски-Корсаков е скучновата, с наивна драматургия и не дотам майсторски колажи с моцартови фрагменти, които трябваше да бъдат изпълнени прозрачно и с финес и да градят образа на наивен, безпомощен и нещастен образ на Моцарт. Не се получи достатъчен оркестров контраст между “плътния” Салиери и “ефирния” Моцарт, но иначе и солистите, и диригентът дадоха всичко от себе си, за да запознаят Софийската публика и с това произведения на Римски-Корсаков (…)
(край на цитата)
Следващият материал е от далеч по-късна дата – 19 май 2011 г.
Портал „Haskovo Net“
Лауреат от световен конкурс пя в Първомай
Първомай, 19 май 2011 г.
Теди Кирякова
С камерния концерт „Вокална лирика от епохата на романтизма“ вчера беше задоволен вкуса на най-изтънчената част от публиката – тази, която обича класическата музика. Изпълнени бяха произведенията на едни от най-големите романтици в музикалното изкуство – Шуман, Чайковски и Бизе. Те бяха представени от две дами – оперната певица ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА и пианистката Злателина Коларова.
Ритуалната зала беше достатъчна да събере желаещите, но се оказа малка за гласа на Валерия Мирчева. Тя е родена в Пловдив, завършила е средното музикално училище в родния си град. През 1980 г. е допусната за участие в световния конкурс „Пьотр Илич Чайковски“. Тя е един от малкото българи изобщо допуснат до конкурсната програма и е носител на шеста награда. От 1981 г. е солистка на Пловдивската опера. Гастролирала е в поти всички европейски страни, носител е на множество награди от световни конкурси.
Злателина Коларова е свързана с Първомай от годините след завършването на „Академията за музикално и танцово изкуство“ в Пловдив. Тя става преподавател по пиано в школата към читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Първомай. Носител е на почетни грамоти, отличия и награди за високохудожествен акомпанимент. Член е на сдружение „Акомпанятори“ .
Програмата на Майските тържества продължава на 20 май с Празник на старата градска песен – „Помниш ли..” с участие на групи от Асеновград, Харманли, Първомай и оркестър „Ретротон” – от 18.30 в големия салон на Читалището.
(край на цитата)
…..
Сайт на Държавна опера Пловдив
29.01.2012
◊ СЪБИТИЕТО
Oперата “Мадам Бътерфлай” от Пучини ще имат възможност да видят пловдивчани следващата седмица.
Спектакълът на Държавна опера Пловдив ще се състои на 2 февруари 2012 г. от 19 часа в Концертна зала и ще бъде със субтитри на български език.
За ролята на Чо Чо Сан е поканена гост-солистката Линка Стоянова. Освен като солист на Държавна опера Варна, в последните години тя се изявява в оперните театри на Германия, Австрия, Италия, САЩ, Испания, Португалия, Норвегия, Дания, Белгия, Франция, гостува в София, Пловдив и др.
В постановката на “Мадам Бътерфлай” на 2 февруари 2012 г. ще й партнират Ивайло Михайлов, ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА, Михаил Пулиев, Надежда Воща и др. Участват хор и оркестър на Държавна опера Пловдив.
Режисьор Иванка Далийска, диригент Христо Михалев, диригент на хора Весела Гелева.
(край на цитата)
Следва една изява на Валерия Мирчева заедно с моя ФБ-приятел Андрей Найденов:
Сайт на Министерство на културата
13 май 2014
МУЗЕЯТ „БОРИС ХРИСТОВ” ОТКРИВА ДЕСЕТИЯ ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА „БОРИС ХРИСТОВ”, ПОСВЕТЕН НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВЕЛИКИЯ ОПЕРЕН АРТИСТ, ПЕДАГОГ И ДАРИТЕЛ
Трийсет художествени събития, в които взимат участие около 150 изпълнители, изграждат програмата на Десетия фестивал на изкуствата „Борис Христов”, който се открива в деня на рождението на великия бас – 18 май – и продължава до 10 юли 2014 г.
Програмата на фестивала е селекционирана от Елена Драгостинова, директор на музея „Борис Христов” в София.
Още на 17 май, в Европейската нощ на музеите, в дома на Борис Христов на улица „Цар Самуил” 43 от 21 часа ще се съберат десетки млади таланти от Нов български университет, за да почетат с изпълненията си великия Маестро. Веднага след техния концерт гостите на музея „Борис Христов” ще могат да се насладят и на образци в интерпретаторското творчество на Борис Христов от световните подиуми и сцени. За целта организаторите са се погрижили да направят специална аудио-визуална композиция (…)
Във фестивала вземат участие и млади артисти, които вече имат признанието на националната ни и международна сцена. Сред тях е мецосопраното Мария Жекова с програмата „Наяве и насън” – любовни песни от различни стилове и епохи, а тенор-алтиното Андрей Найденов заедно със своите партньорки на сцената Жанета Стегарева и ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА представя творбата на Шостакович „Из еврейската народна поезия”.
В съзвучие с пристрастията на Борис Христов към храмовите песнопения е концертът на камерния ансамбъл „Осанна” под диригентството на Елица Христова. Далеч назад във времето ни връща и програмата на ансамбъл „Музика антика – София”, чиито изпълнители свирят на инструменти, използвани преди векове. Барокови шедьоври представя флейтистът Димитър Маринкев заедно с финландския клавесинист Апо Хакинен. Централно място в програмата е отредено на интерпретаторския гений на Борис Христов като певец и артист, както и на голямата му личност. Негови изпълнения ще прозвучат чрез представянето на аудиозаписи, филми и заснети концертни изпълнения. За да отдадат почит към Маестрото, във фестивала се включват и изпълнители от Австралия, Германия, Финландия, Швеция, Република Македония, Кипър, Гърция.
Оперният артист Кристиян Челебиев, роден и израснал в Германия, с успешни изяви на Байройтския фестивал, ще изнесе своя първи рецитал в България тъкмо в рамките на фестивала, в къщата на Борис Христов. Любопитен факт е, че неговите родители са били съседи на великия певец, познавали са го, пазели са спомена за него. Първото завръщане на Кристиян Челебиев към родната сцена е с Шубертовия „Зимен път” заедно с германския пианист и диригент Вилхелм Кайтел (…)
(край на цитата)
Сайт „Teatre.art.bg“
46-ти Фестивал за оперно и балетно изкуство – Стара Загора 2015
24.11.2015
Ден трети
Модерен, различен, провокативен – Пловдивската опера гостува със своя уникален спектакъл „Омагьосаният”.
На 25 ноември, от 19.00 часа на сцената на Драматичния театър „Гео Милев” Пловдивската опера ще представи своята изключително новаторска и впечатляваща продукция „Омагьосаният”. Нейните създатели я определят като танц-театър, мадригална комедия от Божидар Спасов. Диригент Драгомир Йосифов, режисьор Симеон Симеонов, пластика Татяна Соколова, мултимедийна сценография Валентина Бонева, костюми Яна Дворецка.
Солисти: Вера Гиргинова, Димитър Зашев, Пламен Кумпиков, ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА
Фабулата в „Омагьосаният” трудно може да послужи като основен носител на съдържание в спектакъла. Историята, която присъства като линия и в „Доктор Фауст” от Томас Ман, е кратка: Жена омагьосва любимия си да не може да прави секс с други жени. Обзет от съмнения, той посещава публичен дом, където открива, че може да извърши акт само с неговата любима. Мъжът споделя за опасенията си с отец и жената е изгорена на клада като магьосница.
В дълбочина „Омагьосаният” се занимава с Обсебването – желанието на човек да притежава нещо или някого на всяка цена, без да си дава сметка за последствията. От друга страна, всеки сам прави избора да бъде обсебен до степен на зомбиране. Инертността в ежедневието ни тласка да вършим едни и същи неща, по един и същи начин, а неизвестността ни плаши – предпоставка да позволим да бъдем обсебени. Нямаме право да съдим подобно житие, но се надяваме, че всеки притежава дух, воля за свобода, инициативност и индивидуалност, които могат да му помогнат да се освободи от зомбирането на фона на заобикалящия го инертен поток.
Авторът е описал „Омагьосаният” като мадригална комедия, което не изисква строга поучителност при поставянето на творбата на сцена. С лека усмивка творческият екип споделя наблюденията си върху „обсебването” без дидактика и насаждане на готови модели. Симбиозата от различни изразни средства позволява темата да се погледне от различни ъгли, а липсата на строга драматургична рамка стимулира процес на творческо търсене.
„Омагьосаният” е средоточие на различни мощни артистични сили. Електронна и инструментална музика, игра на светлини и 3D проекции, танци и пеене създават виртуална, но все пак – реалност. Физически театър, в който тялото води действието – летящи, разтягащи се, изчезващи, усукващи се тела, марионетни дуели, здрачни ритуали, фолклорни видения заместват актьорското уподобяване на живота. Многообразието на форми – танц, визия, музика, пеене – поставя трудност в обединението им в единна стилистична рамка. Предполага и интерес от различна публика – с афинитет към съвременното търсене, към свободата на формите и свободата на избора.
За Автора:
Божидар Спасов е роден през 1949 в София, завършва Московската консерватория в класовете по композиция на Николай Сиделников и музикознание на Юрий Холопов. До 1990 година работи в БНР, ДМА, Пловдивската музикална академия и в БАН. Основател и ръководител на семинара по съвременни композиционни техники в ДМА – алтернативен център на напредничавите и несклонни към конюнктурно поведение млади музиканти от 80-те години на ХХ в. Тук негови студенти са били Боян Воденичаров, Михаил Големинов, Георги Арнаудов, Емил Мирчев, Андриан Первазов, Иван Стоянов, Цветана Иванова, Драгомир Йосифов. Всяка премиера на Божидар Спасов раздвижва българското музикантство. Заедно с това неговата международна популярност също расте – участия в Дармщад, Франкфурт на Майн, Берлин, Лайпциг, Витен, Мюнхен, Москва, Братислава, изпълнения и поръчки от най-престижни форуми за нова музика, контакти с някои от най-големите фигури на съвременния музикален свят, ежегодни участия като теоретик на музиколожките конференции по време на знаменития Залцбургски фестивал, множество творчески стипендии. След 1990, Божидар Спасов живее и работи в Германия. В момента е доцент по оркестрация и теория във Висшето училище за музика и сценични изкуства в Есен. Автор е на издателство Ricordi – факт, който говори за композиторското му ниво. Сътрудник е на Центъра за изкуство и медии (ZKM) в Карлсруе, където създава множество мултимедийни творби, получили значително признание и разпространение.
Омагьосаният
Цялата програма на фестивала, подробна информация за събитията, видео фрагменти от гостуващите спектакли ще намерите в уеб сайта на Старозагорската опера www.operasz.bg.
(край на цитата)
Цитирам едно участие на Валерия Мирчева в оперите „Селска чест“ и „Палячи“ в Стара Загора:
Пловдивската опера гостува със „Селска чест” и „Палячи” на сцената на Старозагорската опера на 27 януари
25.01.2016
На 27 януари 2016 г. от 19.00 часа оперната публика в Стара Загора ще се наслади на едноактните опери «Селска чест» от Маскани и «Палячи» от Леонкавало, представени от Пловдивската опера. Режисьор на двете постановки е Нина Найденова, художник на декора Иван Токаджиев, художник на костюмите и куклите Николина Костова-Богданова, хореограф Боряна Сечанова.
На диригентския пулт ще застане Диан Чобанов, а главните роли са поверени на солистите на Пловдивската опера Марияна Панова, Таня Иванова, Стоян Даскалов, Михаил Пулиев, Петър Данаилов, ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА, Светлана Иванова и Марк Фаулър.
Когато младият Маскани решава да участва в конкурса за едноактни опери на издателя Сонзонио с операта „Селска чест”, дори и през ум не му е минавало, че ще спечели първата награда. И не само това – неговата опера се превръща в една от най-гледаните и обичани опери в оперната литература. По ирония на съдбата на същия конкурс е отхвърлена операта „Палячо” на Леонкавало, защото не отговаря на условията – тя е в две действия. Но ето че вече десетилетия двете вълнуващи общочовешки драми се представят с голям успех в една вечер и шестват по световните сцени като ярки образци на веристичната идея.
Сюжетът е от живота на обикновения човек, драмата е подчинена на вечните теми за любовта и изневярата. Според режисьорската концепция „двете едноактни заглавия са обединени от една и съща тема, разглеждана огледално, в един спектакъл от две части, където действието се развива на едно и също място – Сицилия, земята на Честта, но в различно време, пречупено през погледа на Жената и през погледа на Мъжа. Внушение правят и гигантски кукли в мащаб 1:20, които се извисяват над изпълнителите на сцената.
Режисьорката Нина Найденова:
„ (…) В “Селска чест” доминира женската позиция по въпроса за изневярата. Майката, Годеницата и Любовницата – три жени, три различни съдби под погледа на “обществото”. В “Палячо” мъжкото его, мъжката чест, мъжката страст, надпревара, похот, сила са водещите в действието доминанти. Личната драма на Артиста – клоун Палячо, прераства в протест срещу своята Публика, нещо повече, прераства в протест срещу влиянието на общественото мнение. Дали това обаче е проблем само на Артиста, който разгръща, своите страсти, разголва своето Аз на сцената – арена, сам пред своята публика или е проблем на много от нас? Като, че ли всички ние правим повече заради другите, които гледат, изискват, очакват и ни съдят, а не заради самите нас или близкият човек до себе си. В това се състои и актуалността на темите, поставени в “Селска чест” и “Палячо” – две произведения написани един век назад, където Любовта, Изневярата като предателство и Честта воюват в името на това, да си свободен да избираш, да бъдеш “Себе си”!”
(край на цитата)
Следва информация за участие на Валерия Мирчева в ролята на Мари в операта „Летящият холандец“ от Вагнер в Пловдив:
Портал „EuroPlovdiv.com“
,,Летящият Холандец“ изправи на крака пловдивската публика
26.06.2016
Пловдивчани имаха удоволствието да се насладят на един уникален оперен спектакъл, който би могъл да е гордост за всяка световна сцена. Вагнеровият шедьовър „Летящият холандец“ се игра на Античния театър. Уникалният глас на сопранът със световна слава Елизабет Стрид и диригентската палка на маестро Жан Ангелов създадоха едно естетско представление, което ще се помни още дълго.
Предлагам на вашето внимание и рецензията, която написа цигуларят, маестро Мичо Димитров.
„Паметно първо изпълнение на ранния шедьовър на Рихард Вагнер поднесе чудесният колектив на Пловдивската Опера с букет световни солисти, под блестящата палка на големия Иван Ангелов! Запълнения до краен предел Античен театър изригна във възгласи „Браво“ и дълго аплодираше солистите, оркестъра, хора и диригента на този спектакъл – събитие!
Мисля, че за всички стана ясно, Вагнер вълнува сърцата на Пловдивската публика не по-малко от италианските майстори Верди и Пучини!
Трябва да отдадем заслуженото на изчистената и въздействаща режисура на младата Магдалена Фуксбергер. Тя създава силно внушение чрез трите цвята: Черно – тъмното начало, Червено – изпепеляващата сила на любовта и Бялото – пречистването и опрощението. Младата режисьорка, в екип с видео дизайнера Арон Кициг, представят хармонична серия от впечатляващи картини на сцената и двете видео стени над нея. Както лайтмотивът на ,,Холандеца“ се повтаря неумолимо в музиката, така от екрана се натрапва смразяващото видение на призрачния кораб, бледият лик на Холандеца и прекрасното лице на младата Сента.
Представлението постепенно набира динамична и експресивна скорост, за да достигне до разтърсваща кулминация, подкрепена с изключителни светлинни и цветови ефекти и внушения, които буквално спират дъха на публиката.
Всичко това е в пълен синхрон с емоционалното натрупване и необуздания размах на творческия гений на великия Вагнер!
Боян Савов поднесе един запомнящ се Даланд, експресивен и добронамерен капитан, но подвластен на желанието за богатства, готов да жертва прекрасната си дъщеря. Звуково и сценично прекрасно създаден образ. Поздравления за дебюта в такава тежка опера на младия певец!
Отново имахме щастието да се насладим на драматичния тенор Бойко Цветанов – Ерик, който е безспорно една от големите звезди на българската оперна школа по света. С чудесен, изравнен и емоционално обагрен глас, той се бори за любовта на своята Сента.
Едно изключително свежо сценично присъствие и обаятелен глас демонстрира и младия австралиец Марк Фаулър, който влезе в образа на Кормчията. Марк е разностранен талант и за кратко време стана един от любимците на пловдивчани.
Много силно бе и участието на ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА – мецосопран (в ролята на Мари), една от звездите на Пловдивската опера. Звучният и дълбок глас бе прекрасно партниран от дамския хор на Операта. Перфектни сценично и гласово на сцената се изявиха и мъжете хористи, които пресъздадоха моряците.
Силно противоречивия и многостранен образ на Холандеца беше майсторски превъплътен от именития шведски баритон Козма Рануер. Изключително владеене на прекрасния пробивен глас с много дълбочина и светлина, с респектиращо и фокусиращо сценично присъствие. Самата му поява високо горе на Античния театър, в характерна поза с гръб към публиката приковаваше вниманието и караше хората неволно да потръпват. Чудесно режисьорско решение!
Сента бе за мен най-силният и въздействащ образ в тази дълбоко символична опера! Любовта на жената, гореща, всеотдайна, готова на всичко, безумна….
Няма по-съвършено и по-изключително превъплъщение от това на световноизвестното шведско сопрано Елизабет Стрид. Невероятно балансиран, мек, но концентриран и изключително изнесен и с прекрасен тембър глас! Имал съм щастието да работя с големи Вагнерови певици – Жанин Алтмайер и Александра Марк, но толкова изравнен и красив в целия си регистър и обем глас не съм чувал! Великолепно сценично изграждане на образа от малкото крехко още момиче до готовата за саможертва в името на любовта зряла жена. Истинско срастване с героинята, за което помага и великолепната външност на Елизабет. В последните няколко години тя се превърна в една от любимките на пловдивската публика.
Оркестърът на Държавна опера Пловдив е един изключителен колектив, с който ме свързват 40 годишни спомени. Изпълнението им беше необикновено гъвкаво, с прекрасна звучност и хомогенност. От огромната и виртуозна увертюра, през нарастващата бързина и динамика на действието, до разтърсващата кулминация накрая. Всичко изглеждаше като великолепен инструмент с пластичен и виртуозен щрайх, с красиви сола на дървените духови, със сурова и безкомпромисна точност в медни, със смразяващи и съдбоносни ударни.
И всичко това под удивителното диригентско ръководство от Иван Ангелов! Познаващ идеално и операта, и режисьорската концепция, на която е съавтор, той водеше суверенно оркестъра. След забележително изпълнената увертюра, поведе действието с една невероятна драматургична насоченост към големите кулминации и водеше солистите гъвкаво и подвижно с красива и точна диригентска техника. Градеше огромни емоционални натрупвания, водеше ансамбъла до невероятната прозрачна звучност в пианисимите и акомпанимента на младата Сента. Завърши този спектакъл с грандиозен финал от който ти настръхва кожата.
Големият Иван Ангелов е безспорно един от най-надарените и изключителни български диригенти! Само човек с толкова богат опит и изключителен музикален инстинкт може да събере такъв чудесен екип от блестящи световни солисти, прекрасна модерна режисура и чудни визуални ефекти, които допълваха това запомнящо се първо изпълнение на операта ,,Летящият холандец“ от Рихард Вагнер!
Вълшебната обстановка на древния Античен театър в Пловдив беше също част от шарма на тази вечер. Аз лично си пожелавам по-чести срещи с изкуството на Иван Ангелов и неговия прекрасен отбор артисти на оперния фестивал „Opera Open.“
Мичо Димитров
(край на цитата)
През 2018 г. Валерия Мирчева има участие в операта „Травиата“ от Верди при гостуване на Пловдивската опера в Ямбол:
Портал „Делник“ Ямбол
януари 2018 г.
Реномирани музиканти от световна класа очакваме за музикалните празници “Златната Диана”
(…) Най-известната опера в света – „Травиата” от Верди ще гостува в Ямбол на 17 април 2018 г. от 18 ч. Премиерата на спектакъла на Опера Пловдив бе на Античния театър през 2017 година пред 2000 души. Една от най-трагичните любовни истории, разказвани някога, е базирана на романа „Дамата с камелиите” на Александър Дюма – син. Интерпретацията на доц. Нина Найденова избягва необузданата и сиропирана баналност, въпреки заложените вечни теми и конфликти в произведението: общество и личност, морал и праведност, експлоатация и експлоатирани, родители и деца, болест и живот, прегрешение и изкупление. В пъзела от теми режисьорката се фокусира над „смирението” в различните му проекции и търсенето на път към него. Сцена е превърната от художника Николина Костова – Богданова в „златна клетка” за безпътната куртизанка Виолета и нейните богати обожатели. Хореограф е Боряна Сечанова – директор на балет „Арабеск”, която освен с балета, работи неуморно със солистите и хора на Опера Пловдив, за да пресъздаде блясъка и суетата на разгулния Париж.
Диригент: Диан Чобанов. Режисьор: Нина Найденова. Художник: Николина Костова – Богданова. Хореограф: Боряна Сечанова.
Солисти: Евгения Ралчева, Марк Фаулър, Михаил Пулиев, Светлана Иванова, Борис Кучков, Евгений Арабаджиев, Август Методиев, Владимир Ников, ВАЛЕРИЯ МИРЧЕВА. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Пловдив. Времетраене: 2:30 часа с антракт.
(край на цитата)
През октомври 2018 г. Валерия Мирчева участва в мюзикъла “Моя прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, което е отразено в предаване на Българското национално радио и в портал в Интернет:
БНР
Бенефис на Валерия Мирчева тази вечер
публикувано на 09.10.2018
Автор: Веселина Пеева
Бенефис на известната оперна певица Валерия Мирчева с мюзикъла “Моя прекрасна лейди” от Фредерик Лоу ще се състои днес в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Режисьор на спектакъла е Нина Найденова, а диригент Константин Добройков.
С Валерия Мирчева разговаря Веселина Пеева
Оперната прима е трето поколение музикант. През 1973 г. Валерия Мирчева става лауреат на международния конкурс “Антонин Дворжак” в Карлови Вари, на който завоюва първа награда и златен медал, както и Специалната награда на Чешкото радио и телевизия. Завършва музикалното училище „Добрин Петков“, впоследствие Българската държавна консерватория при Илия Йосифов, след което специализира в майсторски клас по оперно пеене, актьорско майсторство и камерна музика.
През 1978 г. Мирчева получава Първа награда и златен медал “Млади оперни надежди” в Скопие. Пее в Русенската опера, София и Плевен, а от 1981 г. е солистка на Пловдивската опера. На нейната сцена, както и в многобройните турнета по европейските сцени Валерия Милчева пресъздава сложни и силни женски образи – Кармен, Азучена в “Трубадур”, Амнерис в “Аида”, принцеса Еболи в “Дон Карлос”, Фенена от “Набуко”, Мадалена от “Риголето”, Улрика от “Бал с маски”, Марина Мнишек от “Борис Годунов”, Олга от “Евгений Онегин”, Кончаковна от “Княз Игор”, Изабела в “Италианката в Алжир”.
Гастролирала е в Гърция, Малта, Испания, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, Русия, Армения, Латвия, Украйна, Италия, Куба, Унгария, Чехия, Румъния. Сред партньорите й са звезди на оперното изкуство като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Николов, Бруно Себастиан, Мауро Аугустини, Никола Гюзелев, Сета дел Гранде…
Синът ѝ Андрея също прави първи стъпки в оперния театър и в пеенето.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/plovdiv/post/101029072/benefis-na-valeria-mircheva-tazi-vecher
Ето и съответна информация в Интернет:
Портал „Дума“
9 октомври 2018 г.
Честваме примата Валерия Мирчева
Бенефис на известната оперна певица Валерия Мирчева с мюзикъла “Моя прекрасна лейди” от Фредерик Лоу ще се състои днес, 9 октомври 2018 г. в Държавната опера в Пловдив.
Сантиментално свързана с Пловдивската опера е Валерия Мирчева. Тя е от семейство на музиканти, пловдивчани. Майка й Климентина, някога хористка в операта, и досега не пропуска нито едно музикално събитие. През 1973 г. Валерия става лауреат на международния конкурс “Антонин Дворжак” в Карлови Вари, на който завоюва първа награда и златен медал, както и Специалната награда на Чешкото радио и телевизия.
В Радио Пловдив за интервю я довежда нейната преподавателка в Пловдивското музикално училище. После тя продължава образованието си в Българската държавна консерватория при Илия Йосифов, след което специализира в майсторски клас по оперно пеене, актьорско майсторство и камерна музика. През 1978 г. заслужава Първа награда и златен медал “Млади оперни надежди” в Скопие. Пее в Русенската опера през 1979-1981 г. Под ръководството на Ромео Райчев създава образите на Сестра Агнеса и Грубиянката в “Юла” от Красимир Кюркчийски, Зурая в “Хан Аспарух” от Александър Райчев, Фрау Райх във “Веселите уиндзорки” от Ото Николай, Амнерис в “Аида” от Верди, Лаура Адорно в “Джоконда” от Понкиели… Именно от 1981 г. е солистка на Пловдивската опера. На нейната сцена, както и в многобройните турнета по европейските сцени Валерия Мирчева пресъздава сложни и силни женски образи – Кармен, Азучена в “Трубадур”, Амнерис в “Аида”, принцеса Еболи в “Дон Карлос”, Фенена от “Набуко”, Мадалена от “Риголето”, Улрика от “Бал с маски”, Марина Мнишек от “Борис Годунов”, Олга от “Евгений Онегин”, Кончаковна от “Княз Игор”, Изабела в “Италианката в Алжир”.
“На сцената тази жена е цял спектакъл. Нейната безпогрешна вокална техника, нейният пленителен и чувствен тембър, гласовата й постановка, обемът и широтата на излъчване напомниха легендарната Симионато”, пишат за нея в испанската преса. Многобройни са изявите й в областта на кантатно-ораториалната и камерната музика. Многократно е пяла мецосопрановата партия във Вердиевия “Реквием”. Гастролирала е в Гърция, Малта, Испания, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, Русия, Армения, Латвия, Украйна, Италия, Куба, Унгария, Чехия, Румъния. Сред партньорите й са звезди на оперното изкуство като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Николов, Бруно Себастиан, Мауро Аугустини, Никола Гюзелев, Сета дел Гранде…
Напоследък влиза и в роли от друг възрастов регистър – Нянята в “Евгений Онегин”, мисис Пиърс в “Моя прекрасна лейди”, играе с удоволствие и в детски представления. Актрисата в нея си е актриса – винаги предизвиква оживена реакция, запомня се. За нея операта е животът й. Синът й Андрея също прави първи стъпки в оперния театър и в пеенето.
(край на цитата)
През септември 2021 г. Българското национално радио излъчва ново предаване за Валерия Мирчева, посветено на 40 години от началото на нейната вокална дейност. Цитирам информация за това предаване:
БНР
Среща с оперната певица Валерия Мирчева
публикувано на 02.09.2021
Автор: Светлана Димитрова
40 години на сцената – солистката на Пловдивската опера Валерия Мирчева.
На 27 август на сцената на Античния театър в Пловдив със спектакъл на операта „Севилският бръснар” на Росини бяха отбелязани 40 години сценична дейност на солистката на Пловдивската опера Валерия Мирчева. През 1981 г. започва сценичният ѝ път в родния Пловдив с партията на Лаура от „Джоконда” на Понкиели.
„В нашата професия край няма. Докато човек е на сцената и е възможно да изглежда добре, да пее добре, ние сме едни безкрайни ученици. Все сме с ноти, все гледаме, все учим – ноти, текст” – споделя певицата.
Родителите ѝ са сред основателите на Пловдивската опера. „Моят път започна малко след това, през 1954 г.” – смее се Валерия. Като малка мечтае да следва медицина, да стане хирург. Тренира баскетбол и до днес е запленена от този спорт, но все пак музиката надделява.
Първите ѝ роли в Русе са в български опери – в „Юла” на Красимир Кюркчийски през 1979 г., в „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев и в „Хан Аспарух” на Александър Райчев. Първата й голяма роля е Амнерис от „Аида” на Верди.
В звуковия файл може да чуете разказа на певицата.
Валерия Мирчева завършва музикалното училище в Пловдив, а след това и консерваторията в София в класа на проф. Илия Йосифов.
„Ние бяхме щастливи, че имахме такива професори и не само по пеене. Колоси. Будители… Моят професор не съм го чула веднъж да се скара, да повиши тон, но когато се дадат задачи, на другия ден ти трябва да си готов. Как ще се подготвиш, никой не се интересува” – спомня си Валерия. Самата тя обаче решава да не преподава. „Аз съм строг човек… При мен компромиси с ноти, с музика не може да има. Гласова хигиена, внимание, концентрация, учене, солфеж – вероятно съм била малко по-строга, затова хората са преценили, че по-добре да не преподавам”.
От всички роли, които е представила, най-големи трудности е срещнала с принцеса Еболи от „Дон Карлос” на Верди.
„Усилията, нервите, желанието да го направиш, защото имаш още тези качества и тази сила, бяха неимоверни. Аз съм работила на пианото и е имало моменти, когато повтаряш едно и също, и не става. Мисля, слушам и започват да текат сълзи. Затварям пианото и казвам „Не, това няма да стане”. След това се успокоявам и пак наново тръгвам да работя. Е, слава Богу, стана”. Има и една роля, останала мечта – Далила от операта „Самсон и Далила” на Сен-Санс.
Друга голяма страст за певицата е камерната музика. Пяла е Шуберт, Малер, Шостакович, много песни на Йордан Дафов.
„Обичам камерната музика и по-точно съвременната камерна музика… Обичам съвременната музика. Обичам и да я слушам, защото тя много учи”. Едно от големите предизвикателства е участието й в постановката на „Омагьосаният” на Божидар Спасов. Освен в оперите на Кюркчийски и Хаджиев е пяла в опера на Жул Леви и в „Почивка в Арко Ирис” на Александър Йосифов.
В звуковия файл чуйте какво още сподели Валерия Мирчева.
Репертоар:
• Сестра Агнеса и Грубиянката от „Юла” на Красимир Кюркчийски;
• Сестра Василиса от „Мария Десислава” на Парашкев Хаджиев;
• Зурая от „Хан Аспарух” на Александър Райчев;
• Хуана от „Печалбата” на Ж. Леви;
• Инес от „Почивка в Арко Ирис” на Ал. Йосифов;
• Мадам от „Омагьосаният” на Б. Спасов;
• фрау Райх от „Веселите уиндзорки” на Ото Николай;
• Верди – Амнерис от „Аида”, Азучена от „Трубадур”, принцеса Еболи от „Дон Карлос”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Мадалена от „Риголето”;
• Лаура от „Джоконда” на Понкиели;
• Лола и мама Лучия от „Селска чест” на Маскани;
• Кармен в „Кармен” на Бизе;
• Фидалма от „Тайният брак” на Чимароза;
• Марина Мнишек от „Борис Годунов” на Мусоргски;
• Олга от „Евгений Онегин” на Чайковски;
• Кончаковна от „Княз Игор” на Бородин;
• Марта/Екатерина от „Петър I” на А. Петров;
• Изабела от „Италианката в Алжир” на Росини;
• Реквием на Моцарт, и Форе;
• Миса бравис в Си бемол мажор на Моцарт;
• Мизерер от И. Спасов;
• Меса от И. Спасов;
• Меса, оп. 126 от Райнбергер.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
Нека днес на 21 август 2025 г. поздравим Валерия Мирчева за рождения й ден, като й пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи. Аз поздравявам специално и сина й Андрея, като му желая да се развие като певец така, че да защити реномето на цялата фамилия Мирчеви – от дълги години с музикални традиции в Пловдив!
….
Изпълнение на Калуди Калудов и Валерия Мирчева:
Mascagni – Cavalleria Rusticana – Turiddu – Kaludi Kaludov
´´´´
Изпълнение на Валерия Мирчева:
Yassen Vodenitcharov : SINFONIA (2019) excerpt
……
Изпълнение на Валерия Мирчева:
Дон Карлос
Дон Карлос – Румен Щерионов, Елизабет Валоа – София Иванова, Принцеса Еболи – Валерия Мирчева, Маркиз Поза – Александър Крунев, Крал Филип ll – Димитър Петков, Велик Инквизитор – Орлин Павлов, Тебалдо – Тиха Генова, Диригент – Борислав Иванов
…..
Изпълнение на Валерия Мирчева:
От 18 минута: ария на Далила от „Самсон и Далила“ на Камий Сен Санс
…….