Вчера беше годишнина от рождения ден на тенора Павел Миров
Драги приятели на оперната музика, вчера на 18 юни 2020 г. се навършиха 109 години от рождението на един български тенор от Пловдив, който е почти непознат в България по простата причина, че никога не е имал изяви в родината си – певецът Павел Миров. За него пиша статии вече от няколко години. Ето как започнах статията си на този ден през 2016 г.:
„Драги приятели на оперната музика, от днес 18 юни 2016 г. започвам да пиша от време на време „оперни истории“ в една специална рубрика, която ще нарека „ЗАБРАВЕНИ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ (ЗБГ)“. Защо точно така?
Отговорът е твърде прост: наред с известните имена на български певци, които познава почти всеки, в историята на българското вокално изкуство има личности, които са непознати (или почти непознати) за много любители на това изкуство днес. Защо е така? Причините са няколко, но за мен основни са следните две:
Първата е, че редица от тия личности са напуснали отечеството си по различни причини, най-често за да учат в чужбина и после не се завръщат поради семейни причини или изграждане на професионална кариера зад граница. Има и смесени случаи, когато такъв артист прави кариера както в чужбина, така и в родината си.
Втората причина е, че след политическите промени в България през 1944 г. редица артисти – обучени или все още необучени, по различен начин напускат България и повече не се завръщат в нея. Много от тях вече са покойници, други все още живеят някъде по света.
За много от въпросните артисти има сведения в различни справочници на латиница – книги, библиографии, енциклопедии и речници, докато на български език няма почти нищо написано. В електронните портали положението е същото. За някои от живите артисти през последните две десетилетия нещата се промениха – написаха се статии за тях, Българското Радио посвети предавания и направи интервюта с някои, в Интернет има известни информации на български език (както стана например за певеца-бас Антон Дяков – мир на праха му), но за покойниците нещата са по-сложни. Има редица български певци и певици, които цял живот (или почти цял живот) са работили в чужбина, за които малко се знае. Разбира се, аз до сега писах и за такива личности, като за: Ariè, Raphael (22.08.1922-17.03.1988) – Bass, Bajew, Christo (15.08.1922-26.08.1983) – Tenor, Stoyanov, Stojan (28.12.1929) – Tenor, Tagger, Nicola (30.05 / 10.05.1930) – Tenor, Todorova-Mader, Marina (20.08.1949) – Sopran, Tokatyan, Armand (16.06.1894) – Tenor, Tschergoff, Michail (1.10.1928) – Tenor, Vasileva, Mara (21.02.1896) – Sopran, Vishegonov, Ljubomir (18.07.1912-7.01.1995) – Bass, Nicola Tagger (30.05.1930) – Tenor и още няколко други.
Все пак искам да отделя в бъдеще ония от тях, за които имам сведения на латиница, често без да знам точната дата на раждане. Понеже до сега писах на „календарен принцип“ – по дати на рождение или на смърт, за такива артисти не съм писал, понеже нямах данни за това. Така че в тази рубрика ще включа и такива, за които не знам точните дати. Все пак понятието „забравени гласове“ е малко относително, поради което ще се стремя да селекционирам поне в началото такива, за които действително малко или въобще не се знае.
Ето днес (става въпрос за годината 2016) започвам с един тенор – Павел Миров, за който съм сигурен, че напълно попада в тази група. При това той има днес рожден ден, именно на 18 юни, роден е през далечната 1911 г., точно преди 105 години (Б.К.: относно годината 2016!). Нито дума няма за него в източник на български език. Той просто само е учил в България, после заминава за чужбина и остава там до края на живота си. Парадокс е, че не се знае дали още е жив. За него има страница на немски език в Уикипедия, без да е дадена дата на смъртта му. Дали днес няма да навърши 105 години? Ще пиша по-късно на тази тема. За Павел Миров има доста данни и в речника „Големи оперни певци“ от Kutsch & Riemens (на немски език), който често ползвам, изданието което имам е от 1997 г. Именно от него ще ви запозная с първите данни относно Павел Миров:
„Павел Миров (Pavel Mirov) е роден на 18 юни 1911 г. в Пловдив. Баща му е православен свещеник, след завършване на средното си образование Павел Миров следва теология и психология. По-късно той заминава за Прага, където учи вокално изкуство при прочутия бас-баритон Friedrich Plaschke. През годините 1938-1941 Павел Миров е ангажиран в Пражкия национален театър. През сезона 1941/1942 той е ангажиран в Градския театър в Aussig (Usti nad Labem), в който спектаклите се изнасят на немски език. През сезоните 1942-1944 по време на Втората световна война Павел Миров играе в ансамбъла на Дрезденската държавна опера.
След края на войната Миров се връща в Прага и играе през годините 1946-1948 наново в Пражкия национален театър. След това напуска Чехословакия и пее в Градския театър в Бремен през годините 1949-1951, после гостува на сцени в Швейцария и Австрия – през 1952-1954 в Швейцария, през 1954-1956 – в Австрия. През 1956 г. Павел Миров предприема турне във Великобритания с оперетата на Франц Лехар „Веселата вдовица“, при което легендарните Марта Егерт (Martha Eggerth) и Ян Кипура (Jan Kiepura) играят в главните роли (бел. авт. Б.К.: двойката Марта Егерт (родена унгарка) и Ян Кипура (един от най-известните тенори в тази епоха, роден в Полша, двамата са и семейна двойка, световно известни и като филмови артисти. В моето детинство те бяха централни фигури в българските кина, когато се прожектираха музикални филми). Павел Миров играе в ролята на Rossillon. Само в Лондон оперетата е представена непрекъснато в продължение на три месеца.
През 1956 г. Павел Миров е приет в ансамбъла на Оперния театър в Нюрнберг, където играе почти двадесет години до пенсионирането си. В тия години той гостува в редица немски оперни театри, също в Барселона и в Лисабон. Неговият оперен репертоар обхваща тенорови роли в опери от Верди и Пучини, Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен, Танхойзер в операта от Рихард Вагнер, Laca Klemen в „Йенуфа“ от Леош Яначек, Разколников в едноименната опера от Sutermeister (швейцарски композитор), също така голям брой роли в класически оперети. Музикални записи: фирма „Urania“ – в ролята на Lucentio в операта „Укротяване на опърничавата“ от Хайнрих Гьотц (немски композитор) (бел.авт. Б.К.: по-късно ще дам пояснения за двете опери „Разколников“ и „Укротяване на опърничавата“, както и за съответните композитори“.
(край на цитата и на бележките от 2016 г.)
Както писах в началото, за Павел Миров има кратка страница на немски език в Уикипедия. Нека видим какво се казва там:
„Павел Миров е роден на 18 юни 1911 г. в Пловдив. Той е български певец – тенор. Миров следва теология и психология, преди да учи в Прага вокално изкуство при бас-баритона Friedrich Plaschke. От 1938 до 1941 г., както и от 1946 до 1948 г. той пее в Националния театър в Прага. От 1942 до 1944 г. Миров принадлежи към ансамбъла на Държавната опера в Дрезден. След известен брой години на свободно музициране той е от 1956 г. член на ансамбъла на Оперния театър в Нюрнберг до пенсионирането си там. Гастролира в този период и преди това в Швейцария, Австрия, Великобритания, Испания и Португалия. Репертоара му обхваща Rossillon във „Веселата вдовица“, Флорестан във „Фиделио“, Laca в „Йенуфа“, Lucentio в „Укротяване на опърничавата“ и главните роли в „Разколников“ от Sutermeister и Танхойзер в едноименната опера от Рихард Вагнер.
(край на превода)
След този превод давам някои допълнения в оригинала на немски език. Те са полезни, ако някой читател иска да научи допълнителни неща:
Weblinks:
- Werke von und über Pavel Mirov im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
- Literatur von und über Pavel Mirov in der bibliografischen Datenbank WorldCat
- Pavel Mirov im Bayerischen Musiker-Lexikon Online (BMLO)
- Pavel Mirov bei operissimo.com
- Pavel Mirov bei Allmusic (englisch) Einzelnachweise
- ↑ Hochspringen nach: a b Eintrag zu Pavel Mirov in: Karl J. Kutsch, Leo Riemens: Großes Sängerlexikon. Berlin: Directmedia Publishing u. a., 2000.
Последната забележка се отнася за речника на Kutsch & Riemens, от който и аз цитирах най-важните неща за Павел Миров. Ще цитирам и някои линкове, посочени по-горе:
Mirov, Pavel
Overview
Works: | 6 works in 10 publications in 2 languages and 34 library holdings |
---|---|
Roles: | Singer, Performer |
Classifications: | M1500.G59, 782.1 |
Publication Timeline
.Most widely held works by Pavel Mirov
Der
Widerspenstigen Zähmung by Hermann Goetz( Recording )
3
editions published between 1999 and 2000 in German and held by 25
WorldCat member libraries worldwide
Der
Widerspenstigen Zähmung : komische Oper in 4 Akten by Hermann
Goetz( Recording )
2 editions published between 1999 and 2000 in
German and Undetermined and held by 5 WorldCat member libraries
worldwide
The
taming of the shrew by Hermann Goetz( Recording )
2 editions
published in 1952 in German and Undetermined and held by 1 WorldCat
member library worldwide
Opera
Highlights – MOZART, W.A. ( )
1 edition published in 2011 in
English and held by 1 WorldCat member library worldwide
The
taming of the shrew opera ; in 4 acts by Hermann Goetz(
Recording )
and held by 1 WorldCat member library worldwide
Dresden
die Oper ( Recording )
in Undetermined and held by 1
WorldCat member library worldwide
Mirov, Pavel
* 18. Juni 1911 Plovdiv
Geschlecht männlich
Konfession orthodox
Musikalische Berufe Bassist, Bariton ????
Weitere Tätigkeiten Theologe, Psychologe
Träger/Sparte Hochschule, Staat, Stadt
Wirkungsorte Aussig, Barcelona, Bremen, Dresden, England, Lissabon, Nürnberg, Österreich, Prag, Schweiz
(край на цитатите)
Както виждаме, и в Германия правят грешки – в последния цитат е казано, че Миров е бас и баритон, затова съм сложил тези питанки!
А сега едно отклонение за двете опери „Разколников“ и „Укротяване на опърничавата“, които са малко познати в България, а Павел Миров е имал успехи в тях. И без това в статията за него няма други подробности.
Първо за „Укротяване на опърничавата“ и нейния автор – немският композитор Хайнрих Гьотц. Ето кратка информация за него:
Херман Гьотц (на немски език Hermann Götz или Goetz) е немски композитор, роден на 7 декември 1840 г. в Кьонигсберг, починал на 3 декември 1876 г. в Хотинген (сега в района на Цюрих в Швейцария). Баща му се занимава с търговия. Гьотц обича музиката, но сериозно започва да се занимава с нея едва след като навършва 17 години. Преди това следва математика, но след три семестра постъпва в Консерваторията на Щерн, където негови учители са самият Щерн (дирижиране), Ханс фон Бюлов (пиано) и Хуго Улрих (композиция и контрапункт). Завършва учението си в консерваторията през 1862 г., след което през следващата година е назначен за органист във Винтертур / Швейцария, където работи и преподава до 1872 г. Едно от най-добрите му произведения е операта „Укротяване на опърничавата“ със сюжет от едноименната пиеса на Шекспир. Няколко години след написването й същата е представена в Манхайм (през октомври 1874 г.) и има огромен успех. Скоро след това е играна във всички големи оперни центрове в Германия. Това събитие прави името на Херман Гьотц да стане популярно в цяла Германия. Две години след премиерата във Манхайм Гьотц умира от туберколоза.
Втората му опера – „Франческа да Римини“ остава само във фрагменти, но според завещанието му е завършена от Ернст Франк и поставена през 1877 г. Други произведения на Херман Гьотц от особено значение са двата му концерта за пиано и оркестър и концерт за цигулка и оркестър (и трите в наше време записани на музикални носители), както е редица композиции в областта на камерната музика, оратории и сонати.
Ето и някои сведения за самата опера „Укротяване на опърничавата“:
Der Widerspenstigen Zähmung (Goetz) (Укротяване на опърничавата)
Werkdaten | |
---|---|
Titel: | Der Widerspenstigen Zähmung |
Form: | Komische Oper |
Originalsprache: | Deutsch |
Musik: | Hermann Goetz |
Libretto: | Joseph Viktor Widmann |
Literarische Vorlage: | „Der Widerspenstigen Zähmung“ von William Shakespeare |
Uraufführung: | 11. Oktober 1874 |
Ort der Uraufführung: | Nationaltheater Mannheim |
Ort und Zeit der Handlung: | Padua und Verona im 17. Jahrhundert |
Personen | |
Baptista, ein reicher Edelmann in Padua (Bass) Katharina, dessen ältere Tochter (Sopran) Bianca, seine jüngere Tochter (Sopran) Hortensio, Freier Biancas (Bariton) Lucentio, ein weiterer Freier Biancas (Tenor) Petrucchio, ein Edelmann aus Verona (Bariton) Gremio, sein Diener (Bass) Ein Schneider (Tenor) Haushofmeister (Tenor) Haushälterin (Alt) Bedienstete, Gäste, Nachbarinnen und Nachbarn (Chor) |
Der Widerspenstigen Zähmung ist eine Komische Oper in vier Akten von Hermann Goetz, die er von 1868 bis 1873 erarbeitet hatte. Das Libretto stammt von dem Schweizer Schriftsteller und Journalisten Joseph Viktor Widmann. Es basiert auf der gleichnamigenKomödie von William Shakespeare. Uraufführung war am 11. Oktober 1874 am Nationaltheater Mannheim.
(край на цитата)
Мисля, че не се налага превод, немският текст е ясен. Що се отнася до ролята на Павел Миров, в която той е играл, това е Lucentio. По-долу цитирам някои от музикалните носители, в които той участва:
H. Goetz: Der Widerspenstigen Zähmung
Zusatz:
Gesamtaufnahme 1943 / 1944
Label:
Preiser
Vertrieb:
Naxos Deutschland
Bestellnummer:
PR90416
Medium:
2 CD
1. Person:
Karl Elmendorff (Dirigent)
On Track
1
Nr.
Art
Komponist
Titel – (Detail) – Zusatz
CD/Tr.
1
Werk
Der Widerspenstigen Zähmung (Oper in 4 Akten (Widmann und Goetz nach Shakespeare))
Dirigent
Elmendorff, Karl
Sänger
Dietrich, Edith (Sopran)
Sänger
Teschemacher, Margarete (Sopran)
Sänger
Trötschel, Elfride (Sopran)
Sänger
MIROV, PAVEL (Tenor)
Sänger
Velder, Jakob (Tenor)
Sänger
Wessely, Karl (Tenor)
Sänger
Ahlersmeyer, Matthieu (Bariton)
Sänger
Löbel, Hans (Bariton)
Sänger
Frick, Gottlob (Bass)
Sänger
Nilsson, Sven (Bass)
Chor
Chor d. Sächs. Staatsoper
Orchester
Sächs. Staatskapelle
В по-ново време има друг запис от този спекакъл в Дрезденската опера, който може да се закупи от портала „Amazon“ (в края на статията ще приложа факсимиле на записа):
Goetz: Der Widerspenstigen Zähmung
Orchester der Staatsoper Dresden, Karl Elmendorff, Margarete Teschemacher, Elfride Trötschel, Gottlob Frick, Sven Nilsson, Mathieu Ahlersmeyer, PAVEL MIROV
(Обявата е от 29 август 2014 г.)
EUR 9,49 (Alle Preisangaben inkl. MwSt.)
Другият композитор, за който писах в началото и в чиято опера „Разколников“ Павел Миров играе главната роля на Разколников, е Хайнрих Зутермайстер, роден в Швейцария. Ето кратка информация за него:
Хайнрих Зутермайстер (Heinrich Sutermeister) е швейцарски композитор, роден на 12 август 1910 г. във Feuerthalen, починал на 16 март 1995 г. във Vaux-sur-Morges. Той е известен преди всичко с оперните си творби, една от които е „Raskolnikoff“ по сюжет от романа „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, с премиера през 1948 г.
Зутермайстер става известен от 1940 г., след като операта му „Ромео и Жулиета“ по сюжет от Шекспир има своята премиера на сцената на Дрезденската „Земпер“-опера под диригентството на Карл Бьом и скоро след това е преведена на 5 езика. През 1942 г. следва операта „Вълшебният остров (Die Zauberinsel)“, също поставена в „Земпер“-опера с диригент Карл Бьом. През 1946 и 1948 г. се поставят две нови негови опери – „Niobe“ в Градския театър в Цюрих (1946) и „Разколников“ в Кралската опера в Стокхолм (1948). За „Разколников“ музикалната критика пише с възторг: „тази опера под сценичното и музикално ръководство на Исай Добровен (Issay Dobrowen) скоро бе поставена и на Миланската Скала в Италия“. Либретото за операта пише братът на композитора – Петер Зутермайстер. През 1951 г. е премиерата на операта „Червеният ботуш (Der rote Stiefel)“. Най-доброто вокално произведение на Зутермайстер – хоровата творба „Missa da Requiem“ е изпълнена за първи път в Рим през 1952 г. под диригентството на Херберт фон Караян. Следват нови музикално-сценични произведения, като премиерата през 1958 г. на операта „Titus Feuerfuchs“ в Градския театър в Базел, която през същата година се играе на Световното изложение в Брюксел. През 1967 г. на сцената на Оперния театър в Цюрих е премиерата на новата опера на Зутермайстер – „Madame Bovary“. В главната роля играе легендарната певица Анелизе Ротенбергер (Anneliese Rothenberger). През 1985 г. е премиерата на последната опера на Зутермайстер – „König Bérenger“, на сцената на „Cuvilliés-Theater“ в Мюнхен с диригент Волфганг Завалиш.
Зутермайстер създава и други музикални произведения – кантати, песни, камерна музика, инструментални концерти и други, но остава в музикалната история главно с оперите си – 10 на брой, всичките имали голям успех. Музикалната критика пише така за него: „Композиторския му талант, при който негов пример е Джузепе Верди и влиянието на Карл Орф и Вернер Егк от времето на студентските години в Мюнхен, показва един безспорен драматичен инстинкт, като вокално-сценичното му творчество съдържа подчертан литературен вкус“.
(край на информацията)
За операта „Разколников“ чета следното в един източник на немски език: „На 14 октомври 1948 г. Хайнрих Зутермайстер празнува в Стокхолм огромен успех при премиерата на операта си „Разколников“. Той започва да работи върху тази опера още през 1945 г., като брат му Петер Зутермайстер пише либретото. Драматургичната трактовка на чисто психологичния сюжет от романа на Достоевски „Престъпление и наказание“ е много проблематичен въпрос, тъй като характерите на героите в романа трябва да се представят на нивото на оперни фигури. Това се удава на либретиста, като музиката в операта не е толкова мелодична (като в „Ромео и Жулиета“ например). Често речитативите са музикално-говорни, напомнят на някои такива от оперите на Рихард Щраус, дава се предпочитание на текста. Предимстват хорови ансамбли и малко арии на солисти. Успехът на премиерата са дължи особено на добрата работа на Исай Добровен като режисьор и диригент. Още от началото на Втората световна война Добровен напуска СССР и се преселва в Швеция.
И така българинът Павел Миров има честта да пее главната роля в тази „модерна“ опера (разбира се, не при премиерата, няма сведения в кой театър точно е играл тази роля), за която малко се знае. Още в Уикипедия-страницата на немски език за него пише:
„Sein Repertoire umfasste den Rossillon in Die lustige Witwe, Florestan in Fidelio, Laca in Jenůfa, Lucentio in Der Widerspenstigen Zähmung und die Titelpartien in Raskolnikoff (Sutermeister) und Tannhäuser“, – значи „главна роля в „Разколников“.
Накрая една „весела забележка“: много исках да знам, какво е станало с Павел Миров след завършване на оперната му кариера около 1977-78 година (съгласно немските биографи). Понеже няма от къде да се информирам, през 2017 г. писах е-писмо до администрацията на Оперния теаътър в Нюрнберг, където Павел Миров е работил през последните 20 години, с молба за информация, ако имат такава. За съжаление до днес не получих отговор. Днес ще поместя това, което написах до момента, ако получа отговор, ще информирам читателите си допълнително.
Също през 2017 г. реших да погледна за последен път относно някоя новина в Интернет за Павел Миров. Попаднах на един портал, който често следя за други събития – порталът „Online Merker“ от Австрия, който се занимава с въпроси от различни сектори на културата. Там често се дават кръгли годишнини на оперни певци. Действително имах късмет, понеже попаднах на следната информация:
Portal „Online Merker“ Österreich
18. Juni 2016 PAVEL
MIROV wird 105
Следва
малка снимка на певеца, която ще
приложа след тази статия, после
следният текст на немски език:
„Er war der Sohn eines
orthodoxen Priesters und studierte zunächst Theologie und
Psychologie. Er kam dann nach Prag und studierte Gesang bei
dem berühmten Bass-Bariton Friedrich Plaschke. In den
Jahren 1938-41 war er am Nationaltheater Prag engagiert. In
der Spielzeit 1941-42 wurde er an das Theater von Aussig
(Ustí nad Labem) verpflichtet, an dem die Aufführungen in
deutscher Sprache stattfanden. 1942-44 gehörte er der
Staatsoper Dresden an, 1946-48 wiederum dem Prager
Nationaltheater und 1949-51 dem Stadttheater Bremen. In den
Jahren 1952-54 gastierte er an Bühnen in der Schweiz,
1954-56 in Österreich. 1956 unternahm er eine
England-Tournee mit der Lehár-Operette »Die lustige
Witwe«, bei der Jan Kiepura und Martha Eggerth die
Hauptrollen sangen, und er den Rossillon übernahm; allein
in London wurde diese Inszenierung drei Monate hindurch
gegeben. Seit 1956 war er dann für fast zwanzig Jahre
Mitglied des Opernhauses von Nürnberg, wo er auch seinen
Ruhestand verbrachte. Er gab Gastspiele an deutschen
Theatern, in Barcelona und Lissabon. Sein Bühnenrepertoire
enthielt Tenorpartien in Opern von Verdi und Puccini, den
Florestan im »Fidelio«, den Tannhäuser, den Laça in
Janáceks »Jenufa«, den Raskolnikoff in der gleichnamigen
Oper von Sutermeister, dazu eine Anzahl von Rollen aus dem
Bereich der klassischen Operette.
Schallplatten: Urania (Lucentio in »Der Widerspenstigen
Zähmung« von H. Goetz).“
|
(край на цитата)
Няма да давам превод, тъй като информацията е текст, който вече написах по-горе в моята статия. Само заглавието е интригуващо: „На 18 юни 2016 г. Павел Миров ще навърши 105 години“.
Не знам колко е вярна тази информация, може и да е истина, че Павел Миров е бил жив през 2016 г. Този портал е много сериозен, авторът на тези биографични данни е музикалният критик от Австрия Валтер Новотни. Ако Павел Миров е бил жив тогава, той би бил най-възрастният оперен артист от България, за който аз имам сведения. Както е известно, певицата Иванка Митева-Коралова надмина 100 години, но се помина през 2013 г. в София на 102-годишна възраст. Тя също беше родена през 1911 г. като Павел Миров.“
(край на статията от 2017 г.)
През 2019 година наново потърсих в Интернет нови информации за Павел Миров – няма нищо ново, освен в архива на Дрезденската опера едно негово участие в музикален запис с ансамбъла на тази опера през 1944 г., по време на Втората световна война. Цитирам от този архив:
(….)
„Er kommt, er kommt“ 3’04
Margarete Teschemacher,
Sopran
PAVEL MIROV,
Tenor
Mathieu Ahlersmeyer, Sven Nilsson, Bariton
Gottlob Frick,
Bass
Chor und Orchester der Staatsoper Dresden
Dir.: Karl
Elmendorff
1944
(…..)
При всички случаи нека днес на 19 юни 2020 г. да си спомним за рождения ден на Павел Миров – 18 юни 1911 г. И да не забравяме този „ЗБГ“ (Забравен Български Глас). Той е направил много за българското вокално изкуство, независимо че е работил извън България. Както видяхме, винаги се отбелязва в чуждите справочници, „че е роден в Пловдив“. Той си е останал цял живот „български певец“. За съжаление, имам само една негова чудесна снимка, която открих през 2016 година. Има само обложки на музикални записи с негови изпълнения. Ще поместя някои от тях, както и оперни театри, в които е пял – преди всичко в Нюрнберг, Дрезден и Прага.
………………….
Забележка: след статията ми за Павел Миров през 2017 г. получих следното писмо от тенорът Михаил Светлев:
Svetlev Michail – Boris Kontohow: (…) Боре, много е възможно да се запознах през 1972 г. с Павел Миров в Нюрнберг. Аз бях отишъл от Пасау до там на прослушване за следващия сезон. При мен дойде един българин, на когото не запомних името, но ми каза, че му е направило голямо впечетление свободното ми пеене и държане на сцената. Каза, че от много години пеел в тази опера. Много е възможно да беше Павел Миров (нисичък). Когато след дълго време ми се обадиха от този театър да отида отново да им изпея нещо, вече имах три-годишен договор за в Мюнхен. Та… изглежда съм един от малкото живи, които да са се запознали с този “открит” от теб български певец!
(край на цитата от Михаил Светлев)
Твърде интересен спомен на Мишо Светлев – жалко, че в България не е проявен интерес от официални лица, работещи в сферата на музикалната историография, които до сега да се заинтересуват за Павел Миров и да проучат повече подробности. Все още не е известно, къде и кога се е поминал!
Все пак аз съм любител на оперното изкуство – има хора, които би трябвало да се занимават професионално с подобни въпроси. Във висшите музикални училища в България се правят редица докторски дисертации по различни теми, защо не се правят такива и в тази твърде интересна и благодарна за бъдеще тема?
……………