Преди два дни се навършха 120 години от рождението на певицата Мария Митович
„ (…) Беше ми интересно да науча, че в годината на моето рождение – 1931, в София е била изпълнена за първи път в България Деветата симфония на Бетовен, и то съвместно от оркестъра на Народната опера, оперния хор, хора на Музикалната академия и хор „Гусла“, под диригентството на Херман Щанге, главен диригент на Народната опера. Така че през настоящата 2021 г. имаме кръгъл юбилей – преди 90 години в София е прозвучало това велико произведение на Бетовен!“
(мой цитат в днешната статия за Мария Митович)
Драги приятели на оперната музика, днес на 27 май 2021 г. пиша статия за първи път за една певица от Софийската опера, която през първата половина на миналия век до 1934 г. е била една от най-значителните солистки в състава на националната опера. Това е сопранът Мария Митович, родена на 25 май 1901 г. в София, а кога се е поминала, това никъде не е документирано. Единствените източници за информация, от които вземам сведения за нея, са писани през годините 1967 и 1979, а там не е отбелязана година на кончината й, вероятно това е станало по-късно. Парадокс е, че в сайта на Софийската опера няма нито ред за нея, макар че цялата й недълга кариера до 1934 г. и протекла само в този оперен театър. Мария Митович е имала здравословни проблеми, които са я принудили едва на 33 години да приключи с вокалната си дейност.
Никога до сега не писах статия за тази забележителна певица по простата причина, че тя е родена през месец май, а по това време аз обикновено съм в България, където не пиша моите „оперни истории“. Поради световната пандемия тази година през май 2021 съм в Германия и затова реших да й посветя необходимото внимание, макар и два дни след деня на рождението й – 25 май. Не писах в този ден, понеже на 25 май беше рожденият ден общо на 5 оперни дейци, поради което отложих статиите за повечето от тях на други дати.
Веднага трябва да отбележа, че за Мария Митович (по съпруг Дюгмеджиева) няма особено много данни в медиите. Уикипедия-страница за нея все още не е написана, нито са й посветени статии или предавания на Българското Национално Радио, на Софийската опера или на други медии. Единствените източници са две енциклопедични книги от годините 1967 и 1979, в които има не големи статии, посветени на Мария Митович. Само в една обзорна статия за историята на българското оперно изкуство се споменава в един абзац за нейното постъпване на работа в Софийската опера.
Ще започна именно от този абзац:
Из „История на българското оперно изкуство“:
„ (…) На 5 юни 1909 е представена първата постановка на цяла опера – “Палячи” от Леонкавало. Наред с произведения от световната оперна класика се играят и първите български оперни творби – “Сиромахкиня” от Емануил Манолов, “Камен и Цена” от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, “Борислав” от Маестро Георги Атанасов и “Тахир Беговица” от Димитър Хаджигеоргиев.
В трупата на Дружбата постепенно се вписват имената на изтъкнатите български певци Петър Райчев, Стефан Македонски, Христина Морфова, Ана Тодорова, Мария Милкова – Золотович, Цветан Каролев, Петър Золотович, Диана Герганова, Пенка Тороманова, МАРИЯ МИТОВИЧ и др., постановките се осъществяват от Драгомир Казаков, Константин Михайлов – Стоян, Петър Райчев, Христина Морфова, танците са дело на Александър Александров, Пешо Радоев, Руска Колева. Декорите и костюмите се проектират от родоначалника на българската сценография Александър Миленков. Спектаклите се съпровождат от военни духови оркестри като през 1920 се създава първият щатен оркестър от 32 музиканти, сред които са Саша Попов, Тодор Лечев, Никола Стефанов, Арсени Лечев и др. (…) “
(край на цитата)
В „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН през 1967 г., на стр. 309 има малка статия за Мария Митович-Дюгмеджиева. Цитирам я:
Мария Митович-Дюгмеджиева е певица (сопран), родена на 25 май 1901 г. в София. Като ученичка в първоначалното училище и в прогимназията тя участва в хора „Детска китка“, ръководен от Димо Бойчев. След прогимназията постъпва в Държавното музикално училище в класа по пеене на Димитър Попиванов. Още през периода на следването си тя показва ценни вокални и артистични данни на публичните концерти, уреждани от Музикалното училище.
На 17 март 1919 г. Мария Митович дебютира на сцената на Българската оперна дружба в ролята на Есмералда от „Продадена невеста“ на Сметана, след което е включена в артистичния й състав.
През 1924 г. Мария Митович специализира в Берлин при Пиетро Албини и Макс Румпел. В края на същата година се завръща в България и разгръща широка артистична дейност в Софийската опера.
През 1931 г. Мария Митович участва в Девета симфония от Бетовен, изпълнена за първи път в България съвместно от оркестъра на Народната опера, с участието на хоровете на Операта, Музикалната академия и хор „Гусла“, под диригентството на главния диригент Херман Щанге и със сътрудничеството на Добри Христов. Тя участва активно и в редица концерти.
През 1934 г. Мария Митович-Дюгмеджиева напуска Народната опера по здравословни причини.
В продължение на 15-годишната си артистична дейност Мария Митович изгражда с дълбоко чувство за художествена правда множество най-различни вокално-сценични образи, като създава дори в малките епизодични роли живи и правдиви човешки характери. Нейният глас – лирико-колоратурен сопран – се отличава с мекота на тембъра, широк тонов обем, бляскъв във височините, напевен в средния и ниския регистър, безукорно ясна дикция.
РОЛИ В ОПЕРИ
Бизе – Микаела в „Кармен“ (1926), Лейла в „Ловци на бисери“ (1927); Вебер – Енхен във „Вълшебният стрелец“ (1930); Глук – Евридика в „Орфей и Евридика“ (1927); Д’Албер – Нури във „В долината“ (1928); Леонкавало – Неда в „Палячи“ (1926); Лорцинг – Мария в „Цар и дърводелец“ (1928); Масне – Манон в едноименната опера (1927); Моцарт – Блонда в „Отвличане от сарая“ (1928), Церлина в „Дон Жуан“ (1930), Памина във „Вълшебната флейта“ (1931); Пучини – Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ (1924); Римски-Корсаков – Красавица Пролет в „Снежанка“ (1929), Милитриса в „Цар Салтан“ (1933); Сметана – Есмералда в „Продадена невеста“ (1919); Тома – Миньон и Филина в едноименната опера (1924); Хумпердинг – Гретел в „Хензел и Гретел“ (1932) и други.
(край на цитата)
В тази енциклопедия на същата страница има и малка снимка на певицата, която е единствената, която може да се намери в медиите. Аз я сканирах и ще я приложа в моята статия.
Последният източник за информация относно Мария Митович-Дюгмеджиева се съдържа в една мемоарна книга от 1979 г. на журналиста и писател Петко Тихолов. Искам да кажа няколко думи за тази книга:
Понеже често пиша негативни изводи по отношения на липсата от достатъчно сведения за българските оперни певци от близкото и по-далечно минало, нека сега споделя, че всичко не е толкова черно, както го представям. Винаги е имало хора в областта на оперното дело, които са мислили за бъдещето. Става дума за журналиста, поет и публицист Петко Тихолов (1903-1978), който е една от тези личности. Ето за какво намеквам:
През месец май 2019 г. успях да получа като подарък при мой престой в България една много ценна книга, за която не съм знаел че съществува – сборникът репортажи на известния журналист, поет и публицист от миналото Петко Тихолов със заглавие „Към върховете на изкуството“ – 105 статии за български и няколко чужди оперни дейци – главно певци, диригенти, режисьори, сценографи, балетисти и други, написани до годината 1979, когато тя е издадена от издателство „Музика“ в София.
До май 2019 г. не бях чел по-интересна и задълбочена мемоарна книга от български автор, посветена на тази тема. Кое е особеното при нея – със всички тия 105 личности Петко Тихолов е водил продължителни и изчепателни разговори, най-често в жилищата им главно в София, посещавал е някои от артистите по няколко пъти и е писал по дати подробен дневник на тия разговори. Няма да се спирам на отделни лица – това са най-известните дейци още от зараждането на оперното изкуство в България, като се започне от Иван Вулпе, Драгомир Казаков и Константин Михайлов-Стоян и се стигне до Илия Йосифов, Надя Афеян, Мати Пинкас и десетки други от това време.
В тези репортажи се дават автентични сведения за съответните дейци, разказани лично от тях и са едно колкото документално четиво, толкова и полезно за запознаване с епохата, нравите, порядките и особеностите на „оперния свят“ в тези отдавна отминали години. А това е толкова важно за българската оперна историография, която не разполага с особено много лични архиви на такива дейци, много от които са останали по домовете им, след като те са напуснали този свят.
Жалко, няма снимки на тези личности, но това, което четем в тази книга, е несравнимо ценно и полезно.
За голямо щастие там има малка статия и за Мария Митович-Дюгмеджиева и днес ще цитирим всичко, което Петко Тихолов е написал за нея:
„ (…) Гласът на Мария Митович-Дюгмеджиева – лирико-колоратурен сопран – е топъл и красив. Пее със затрогващо чувство. Играта й е искрена и правдива, дикцията – чиста и безупречна. Изгражда редица интересни вокално-сценични образи като Микаела в „Кармен“, Есмералда в „Продадена невеста“, Евридика в „Орфей“, Неда в „Палячи“, Манон в едноименната опера, Блонда в „Отвличане от сарая“, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Памина във „Вълшебната флейта“, Филина в „Миньон“ и други.
Посетих Мария Митович на 5 април 1959 г. в дома й на ул. „Шипка“ № 22.
– Баща ми беше административен чиновник, а майка ми домакиня. Родена съм на 25 май 1901 г. в София. Като ученичка в основното училище пеех в детската музикална китка на Димо Бойчев и още тогава изпълнявах соловите партии. Може да се каже, че това е първото ми влечение към музиката, в частност към пеенето.
– Кои певци или педагози смятате за свои учители?
– След завършване на прогимназията постъпих в Музикалното училище и взех като специален предмет пеене в класа на проф. Димитър Попиванов, който е и първият ми учител по предмета и пръв мой педагог. Като ученичка в Музикалното училище бях канена в Оперната дружба като Есмералда от „Продадена невеста“, Пажа от „Хугеноти“ и други. Още преди да завърша училището, през 1918 г. бях назначена в Оперната дружба за стажант-артистка. Наскоро станах и редовна артистка. В Народната опера постъпих направо като редовна артистка.
– Разкажете за годините на специализацията си в Германия!
– През 1923-1924 г. бях на специализация в Берлин. При италианския музикален педагог Пиетро Албини учех постановка на гласа, а с Макс Румпел – германски педагог, разучавах оперите „Бохеми“ и „Риголето“.
– Как разучавахте ролите си?
– Най-напред се запознавах с либретото, а след това подготвях ролята музикално. Музикалната подготовка се извършваше до известна степен с корепетитори, но най-вече съм работила сама в къщи. Дълбоко съм чувствала и съм се вживявала в ролите си. На това се дължи главно вярното ми и точно интерпретиране.
– Участвала ли сте в концерти?
– Да. В много концерти, изнасяни по разни поводи в София. През 1931 г. участвах и в Деветата симфония на Бетовен, изпълнена за първи път у нас съвместно от оркестъра на Народната опера, оперния хор, хора на Музикалната академия и хор „Гусла“, под диригентството на Херман Щанге, главен диригент на Народната опера.
– Концентирала ли сте в чужбина?
– Само по време на специализацията си.
– Колко време сте работила в Народната опера?
– От 1918 до 1934 г., когато по здравословни причини напуснах сцената“.
(край на цитата)
Това беше всичко, което можах да науча и споделя днес за Мария Митович-Дюгмеджиева. Жалко, в архива на Софийската опера няма абсолютно нищо за нея, нико другаде, и макар че по всяка вероятност е имала дълъг живот, никой не се е сетил след Петко Тихолов да я посети и направи интервю с нея, от което да научим сега повече подробности за живота и дейността й. Поне да знаем кога се е поминала и как е протекъл живота й след края на вокалната й кариера.
Беше ми интересно да науча, че в годината на моето рождение – 1931, в София е била изпълнена за първи път в България Деветата симфония на Бетовен, и то съвместно от оркестъра на Народната опера, оперния хор, хора на Музикалната академия и хор „Гусла“, под диригентството на Херман Щанге, главен диригент на Народната опера. Така че през настоящата 2021 г. имаме кръгъл юбилей – преди 90 години в София е прозвучало това велико произведение на Бетовен!
Нека днес на 27 май 2021 г. почетем кръглите 120 години от рождението на Мария Митович-Дюгмеджиева, които се навършиха на 25 май т.г.
Мир на праха й!
………