Atanas Mladenov

Баритонът Атанас Младенов навършва днес 38 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 март 2022 година е роден през 1984 година талантливият баритон от София Атанас Младенов, който през последните години върви по един възходящ път на развитие и вокални успехи.

Сигурно много мои читатели ще ме запитат, защо пиша статия за такъв млад човек. Отговарям веднага и пряко: първо – Атанас Младенов е мой ФБ-приятел от известно време, аз съм гледал негова репетиция през май 2017 г. в ролята на Амфортас в операта „Парсифал“ от Вагнер в Софийската опера, където той ми направи особено добро впечатление. От друга страна аз познавам от 7 години майка му – виолистката от оркестъра на Софийската опера Веселина Младенова и съм следил чрез нея до известна степен развитието му като млад певец през последните години. А то е особено обозримо – Атанас Младенов играе с голям успех редица главни и второстепенни роли в най-различни по стил и епоха опери (говоря за Софийската опера, преди това или заедно с това и на други сцени), налага се и като изявен концертен певец и има също така изяви при концерти със съвсем специфично съдържание – посветени на делото на легендарния Петър Дънов – бащата на „Бялото братство“. Но за това – по-късно.

Второ – от известно време аз съм си поставил за цел да пиша статии и за сравнително млади оперни певци из средата на подрастващите солисти както на Софийската опера, така и на други оперни театри в България. Не съм водил точна статистика, но през изминалите 2-3 години писах специално статии за редица солистки от Софийската опера, като Мариана Цветкова, Гергана Русекова, Радостина Николаева, Габриела Георгиева, Силвана Пръвчева, Цветана Бандаловска, като на мъжете за сега обърнах по-малко внимание. Така че започвайки днес с Атанас Младенов, ще се постарая при моя „календарен принцип“ да засегна биографията и постиженията и на други представители на мъжките фигури в състава на солистите от този оперен театър. Разбира се, в никакъв случай не пренебрегвам солисти и от други оперни театри. Писах вече статии за сравнително млади певци и певици в тези театри (също и извън България) като Андреана Николова, Мария Цветкова-Маджарова, Владислава Гарвалова, Цветелина Малджанска, Галя Павлова, Катерина Тупарова, Бойка Василева, Кремена Дилчева, Невена Продева, Ива Йонова, Ина Кънчева, Йорданка Дерилова, Борис Луков, Петър Данаилов, Деян Вачков, Мартин Цонев, Пламен Бейков, Бисер Георгиев, Росен Кръстев, Александър Крунев, Михаил Михайлов (тенор), Иван Момиров, Юлиян Константинов и други.

Изключвам световно-известните от тази генерация, като Веселина Кацарова, Соня Йончева, Красимира Стоянова, Светла Василева, Петя Петрова, Валентина Куцарова, Камен Чанев, Кирил Манолов Тодоров, Орлин Анастасов и още няколко други (за баритона Владимир Стоянов все още не), на които вече отдавна съм отделил необходимото внимание.

Нека сега се върна наново към Атанас Младенов, като спомена поне някои от ролите, които той играе от известно време на сцената на Софийската опера. На 10 март 2019 г. той игра в новата постановка на „Пепеляшка“ от Росини в ролята на Дандини. А ето и списък на други роли.

Атанас Младенов има значителен репертоар в годините на тази сцена: “Пепеляшка”, “Ловци на бисери”, „Турандот“, „Кармен“, „Мадам Бътерфлай“, „Симоне Боканегра“. През декември 2018 г. дебютира като Маркиз Поза в „Дон Карлос“ от Верди заедно с Александрина Пендачанска и Камен Чанев. Пее в „Лакме“, с голям успех също в „Евгений Онегин“ в центаралната роля на Онегин и други. Особено значими са ролите му в опери от Рихард Вагнер – „Залезът на боговете“ в София, в Болшой театър и във Фюсен, в „Тристан и Изолда“ – в ролята на Курвенал и в „Парсифал“ – централната роля на Амфортас. С лекота и бързо разучава ролите си.

Атанас Младенов участва в концерти и оперни турнета в Германия, Франция, Италия, Япония и др. Има майсторски класове в Испания, Италия и в България с Елена Филипова и Евгения Дундекова.

След този малък увод нека премина към биографията и творческата му дейност.

Атанас Младенов е роден в София на 13 март 1984 г. в семейство на музиканти. Баща му Славчо Младенов от дълги години е първи обоист в оркестъра на Софийската опера, майка му Веселина Младенова – също дългогодишна виолистка в същия оркестър.

Когато се е родил на 13 март, баща му веднага отбелязал, че това е рожденият ден на Панчо Владигеров – точно 85 години след него! При тази забележка последвал бурен смях в родилния дом, но майка му – с вродената женска интуиция предугажда, че това е знак на съдбата. Още повече, че е дете на оперни музиканти.

Малкият Атанас от 5-годишен свири на цигулка, показва абсолютен слух и голяма музикалност. Когато по-късно преустановява заниманията си по цигулка, преподавателката му от Музикалното училище много се сърди на родителите му. Но Атанас Младенов постъпва в Испанската гимназия, още в тийнейджърските си години започва и да пее, и в последния клас на гимназията започва систематични занимания по пеене.

После постъпва в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров”, където завършва с отличие в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков и в класа по актьорско майсторство на проф. Светозар Донев. Дебютира на професионална сцена в оперетата „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах, когато е в четвърти курс в Националната музикална академия.

След това заминава на специализация в Българския културен институт „Борис Христов“ в Рим. Там учи при Антон Боайо и Мирела Паруто. После продължава две години обучението си в Държавната консерватория „Джоакино Росини” в Пезаро, Италия в класа по пеене на известния мецосопран проф. Евгения Дундекова.

През 2008 г. Атанас Младенов е ангажиран в операта в Стара Загора, където изпълнява ролята на Алфио в „Селска чест“ от Маскани. Още следващата година пее на сцената на Софийската опера в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Следва участие в „Дон Жуан“ от Моцарт на летния фестивал „Августа Траяна“ в Стара Загора. Изпълнява и ролята на граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ в Ларнака, Кипър.

От 2012 г. е солист в Софийската опера, дебютира там като Фредерик от „Лакме“ на Лео Делиб през същата 2012 г. На тази сцена се изявява в ролите на: Белкоре в „Любовен еликсир” от Доницети, Пинг в „Турандот” от Пучини, Алберт във „Вертер” от Жул Масне, Зурга в „Ловци на бисери” от Бизе, Дандини в „Пепеляшка” от Росини, Борислав в едноименната историческа опера на Маестро Георги Атанасов, Онегин в „Евгений Онегин” от Чайковски. Участва с голям успех във Вагнеровите епоси „Залезът на боговете” (из тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) с ролята на Гунтер, в „Тристан и Изолда” като Курвенал и в „Парсифал” с ролята на Амфортас, за която е високо оценен от международната музикална критика. Във връзка с тази си роля на Амфортас, самият Атанас Младенов прави следния анализ:

„Амфортас е трагичен образ на агонията и саморазрушението, погълнат от безкрайна скръб и тежки безсънни нощи, пълни с вопли за един-единствен край – този на опрощението чрез смъртта …“

(край на цитата)

През сезон 2012–2013 г. той участва още в постановката на операта „Златната ябълка” от Парашкев Хаджиев на сцената на Софийската опера.

Атанас Младенов участва в концерти във Виена (Австрия), Будапеща (Унгария), Братислава (Словакия), Киев (Украйна), Пхенян (Северна Корея), Испания, Гърция, Естония, Кипър, Италия, както и в концерти на филхармоничните оркестри на Стара Загора, Враца, Хасково, Софийска Филхармония и Софийската Национална Опера . Участва в оперни спектакли във Франция, Италия, Германия.

Списък на награди и отличия:

Носител е на сребърна купа от 14-я Международен пролетен фестивал в Пхенян (Северна Корея) през 2005 г.

Носител на наградата и стипендията на „Ямаха” за млади оперни певци през 2007 г.

Стипендиянт на Българския културен институт „Борис Христов” в Рим през 2009 г.

Носител  на втора награда от международния конкурс за млади оперни дарования в гр. Пезаро, Италия – 2010 г.

Носител на първа награда от международния конкурс за млади оперни певци „Luigi Zanuccoli”, Италия – 2010 г.

Стипендиант на фондация „Elvidia Ferraccuti”.

Носител на първа награда на Националния конкурс „Розата на Евтерпа“, Карлово, през 2010 г.

Носител на сребърна лира от 20-я международен пролетен фестивал в Пхенян (Северна Корея) през 2011 г.

Награда за млад талант на традиционния Международен оперен Росиниев фестивал в Бад Вилдбад (Германия) през 2012 г.

Ларуеат е на конкурси в Италия, Корея, Албания.

(край на цитата)

В Интернет в един портал се дава много подробно описание на дейността на Атанас Младенов, заедно с биографични данни. Някои информации се дублират с дадени по-горе, но аз цитирам дословно:

Портал „RE Classical“ София

Атанас Младенов

Баритон

Завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков. Специализира Росиниева музика при видния тенор и педагог Раул Хименес в Барселона.

Постъпва като артист в Софийската опера и балет през 2012 година. Гастролира успешно с „Риголето” и „Севилският бръснар” във Франция, в ролята на Джермано („Копринената стълба” от Джоакино Росини) в Театро Росини, зала Педротти и Оперния фестивал в Пезаро, Граф Робинсън („Тайният брак” от Чимароза) в театър „Алесандро Бончи“, град Чезена, Италия.

Високооценени са дебютите му в ролите на Белкоре („Любовен еликсир” от Г. Доницети), Фредерик („Лакме” от Л. Делиб), Гаспаро („Рита” от Г. Доницети), в „Тоска”, „Бохеми” и „Джани Скики” от Пучини, в ролята на Мустакатко („Златната ябълка” от П. Хаджиев). Забележително е и участието му във „Вертер” от Масне и в премиерата на „Залезът на боговете” от Р. Вагнер на сцената на Софийската опера и балет.

Участия в спектакли:

Студентски спектакъл на операта „Рита” от Гаетано Доницети на сцената на Държавен Музикален Театър „Стефан Македонски”.
Премиерното изпълнение на операта „Реенард – лисицата” (Либрето по мотиви от белгийски фолклор, адаптация – Вероник Стеено), музика Кирил Ламбов в София през 2006 г.
Премиера и спектакли на операта „Хубавата Елена” от Жак Офенбах в Пазарджик през 2007 г., режисьор Петко Бонев.
Премиерни спектакли за откриване на сезон 2007/2008 г. в Държавна опера Стара Загора с операта „Парадокси” от Парашкев Хаджиев, режисьор Петър Одаджиев, диригент Диан Чобанов.
Премиера и спектакли на операта „Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини през пролетта и есента на 2008 г. на сцената на Държавна опера Стара Загора, режисьор Нина Найденова.
Премиера и спектакли на операта „Джани Скики“ (Джакомо Пучини) в Благоевградския камерен театър, а след това и на сцената на Държавен Музикален Театър „Стефан Македонски” и Софийска Национална Опера през 2008 г., режисьор Петко Бонев. Спектакълът печели приз „Златна лира“.
През есента на 2008 г. – пее ролята на Алфио в постановката на „Селска чест” от Пиетро Маскани в Държавна опера Стара Загора.
Спектакли на операта „Тоска“ от Джакомо Пучини в Германия, Франция, Швейцария и Австря, 2008 г.

От началото на календарната 2009 г. – дебют на сцената на Софийската Национална Опера в постановката на „Хофманови разкази” от Жак Офенбах под режисурата на Акад. Пламен Карталов, диригент Велизар Генчев.
Дебют в премиерата и последвалите спектакли на „Дон Жуан” от В. А. Моцарт, част от Летния оперен фестивал на античният форум „Августа Траяна” в Стара Загора, реализирани от италианския режисьор и сценограф Стефано Пода, диригент – маестро Диан Чобанов и известни български солисти, 2009 г.
Дебют в ролята на Граф Алмавива в премиерата и спектаклите на операта „Сватбата на Фигаро“ от В. А. Моцарт в Летния оперен фестивал в град Ларнака, Кипър. Режисьор Вера Петрова.
Участие в образователна програма за деца към Софийска Национална Опера в ролята на Фигаро от „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини, сезон 2010-2011 г. София.
Участие в спектакли на операта „Риголето“ от Джузепе Верди във Франция, 2010 г., с режисьор Атоан Селва.
Дебют като Джермано в операта „Копринената стълба“ на Джоакино Росини, в „Аудиториум Педротти“, спектакли, реализирани съвместно с „Росини Опера Фестивал“, 2011 г. Пезаро, Италия.
Спектакли на „Севилският бръснар“ (Джоакино Росини) във Франция през пролетта на 2011 г.
Дебют в ролята на Граф Робинсън в „Тайният брак“ от Д. Чимароза в театър „Алесандро Бончи“, гр. Чезена, Италия, режисьор Г. Медетти, диригент Джузепе Камерлингуо.
Дебют като Папагено в операта „Вълшебната флейта“ от Моцарт. Адаптация за деца на сцената на Софийска Национална опера, декември 2011 г.
Дебют като Белкоре в операта „Любовен еликсир“ от Г. Доницети, на сцената на Софийска Национална Опера под режисурата на Вера Немирова и диригентската палка на Диан Чобанов през пролетта на 2012 г.
Дебют като Фредерик от „Лакме“ на Лео Делиб в Софийска Национална Опера, режисура – Акад. Пламен Карталов, диригент – Григор Паликаров, пролетта на 2012 г.
Пролетта на същата година записва известни арии с оркестъра на Българското Национално Радио под диригентската палка на маестро Диан Чобанов.
Изпълнява ролята на Магьосника в първото за България изпълнение на операта „Селският гадател“ от Жан Жак Русо – май 2012 г.
Изпълнява ролята на Гаспаро в „Рита“ от Г. Доницети през юни 2012 г.
През лятото на 2012 г. участва в традиционния „Росиниев оперен фестивал“ в немския град Бад Вилдбад, изпълнявайки ролята на Мустафа в Росиниевата „Адина“ („Багдатският Халиф“) и Бертрандо от „Бриганти“ („Разбойници“) на Антонио Меркаданте. Партнира на певци като Максим Миронов, Виторио Прато, Бруно Пратико. Диригент – Антонио Фолияни, режисьор Йохан Шьонлебер.
През сезон 2012-2013 в Националната опера участва в откриващите за сезона спектакли на „Златната ябълка“ от П. Хаджиев (годишнина на композитора), а по-късно и в премиерата на „Вертер“ от Масне, съвместен международен проект на Софийска Национална опера и „Фондация Райна Кабаиванска“, под режисурата на белгиеца Ги Йостен и диригентската палка на известния от близкото минало тенор Джузепе Сабатини.
През пролетта на 2013 г. е в репетиционен процес за завършване на Вагнеровия „Ринг“, пеейки Гунтер в „Залезът на боговете“, постановка на Акад. Пламен Карталов и диригента Ерих Вехтер. Дебютира в премиерата на 22 май, като следват няколко спектакъла и цялостното изпълнение на „Пръстенът на нибелунга“ през юни 2012 г. Спектакълът е награден със „Златна лира“.
Дебют като Онегин в спектаклите на „Евгений Онегин“ през октомври 2013 г. на сцената на Софийската Национална опера.

Бъдещи проекти (след 2013 г.):

Дебют като Дандини в Росиниевата „Пепеляшка“ на сцената на Софийската Национална опера през 2014 г.

Конкурси и награди:

Носител на сребърна купа от 14-я международният пролетен фестивал на изкуствата в Пхенян (Северна Корея) през 2005 г.
Носител на наградата и стипендията на „Ямаха” от първото издание за България на конкурса за млади оперни певци „Yamaha Europe Music” 2007 г.
Стипендиянт на Българския културен институт „Борис Христов” в Рим през 2009 г.
Носител на втора награда от 7-то издание на международния конкурс за млади оперни дарования в гр. Пезаро, Италия – „Città di Pesaro”, 2010 г.
Носител на първа награда от 8-то издание на международния конкурс за млади оперни певци ’’Luigi Zanuccoli’’ в гр. Солиано ал Рубиконе, Италия – пролетта на 2010 г.
Носител на наградата и стипендията на фондация „Elvidia Ferraccuti”, с президент и основател Синьора Елвидиа Феракути, която се връчва периодично след щателен подбор на проявили се млади музикални таланти, Италия 2010 г.
Носител на първа награда в първото издание на Националния конкурс „Розата на Евтерпа“, Карлово, през септември 2010 г.
Носител на сребърна лира от 20-я международен пролетен фестивал на изкуствата в Пхенян (Северна Корея) през 2011 г.
Две награди „Златна лира“ в качеството си на участник в наградените продукции: „Джани Скики“ (Пучини), на Благоевградския камерен оперен театър, през 2008 г. и „Залезът на Боговете“ (Вагнер), Софийска Национална Опера и Балет, през 2013 г.

(край на цитата)

В този подробен списък са пропуснати някои от последните оперни участия на Атанас Младенов, като това в ролята на Амфортас в „Парсифал“ от Вагнер, и в „Тристан и Изолда“ – в ролята на Курвенал. Аз писах за тия роли в началото на статията. Очевидно информацията в този портал „RE Classical“ не е осъвременявана.

Една сравнително нова информация за оперните изяви на Атанас Младенов в последно време може да се получи от база данни на немски и английски езици, която ще цитирам по-долу:

Програма за годините 2019 и 2018:

From / To

Opera / Role / Company / Location

Production Team (Dirigent / Regie)

Mar 2019

Rigoletto / Marullo / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / P: Kartaloff

Mar-Jun 2019

La Cenerentola / Dandini / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / P: Petrova

Feb-May 2019

Eugene Onegin / Eugene Onegin / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / P: Petrova

Jan-Jul 2019

Parsifal / Amfortas / Sofia Opera / National Theatre

C: Trinks / P: Kartaloff

Dec 2018

Don Carlo / Rodrigo di Posa / Sofia Opera / National Theatre

C: Balke / P: Kartaloff

Dec 2018-Jun 2019

Carmen / Moralès / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / P: Kartaloff

Nov 2018-Feb 2019

Simon Boccanegra / Paolo Albiani / Sofia Opera / National Theatre

C: Wächter / Dimitrov – P: Tānese

Oct 2018-May 2019

Yana’s Nine Brothers / Third wood carver / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / P: Kartaloff

May 2018

Götterdämmerung / Gunther / Bolshoi Theatre, Moscow

C: Wächter / P: Kartaloff

Mar 2018

Yana’s Nine Brothers / 3. wood carver / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / Palikarov – P: Kartaloff

Feb-Mar 2018

Lakmé / Frédéric / Sofia Opera / National Theatre

C: Rosa / P: Kartaloff

Jan-May 2018

Rigoletto / Marullo / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / P: Kartaloff

Jan-Jun 2018

Turandot / No role / Sofia Opera / National Theatre

C: Palikarov / P: Kartaloff

Nov 2017-Jun 2018

Carmen / Moralès / Sofia Opera / National Theatre

C: Harada / Palikarov – P: Kartaloff

Oct 2017-Jan 2018

La Cenerentola / Dandini / Sofia Opera / National Theatre

C: Dimitrov / P: Petrova

(край на цитата)

До края на тази статия ще цитирам публикации от различни медии в България, които дават информация за различни изяви на Атанас Младенов. Ще ги изложа по възможност в хронологичен ред, ако са посочени датите на публикуването им.

Портал „Karlovo online“

Младият баритон Атанас Младенов победи на конкурса „Розата на Евтерпа“

Понеделник, 27 септември 2010 г.

Кметът на Карлово Найден Найденов връчи първа награда на националния конкурс за оперно пеене – България 2010 “Розата на Евтерпа в Карлово”. От 24 до 26 септември в Карлово се проведе за първи път конкурс за млади оперни таланти, организиран от белгийката Вероник Стеено, Народно читалище “Васил Левски -1861” и със съдействието на Община Карлово.

В продължение на два дни осем млади оперни певци от Русе, Варна, Велико Търново, Шумен, Кърджали, Бургас и София показаха певческите си умения в залата на Народно

читалище “Васил Левски – 1861”, а петчленно жури с председател проф. Павел Герджиков от Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” оценяваше кандидатите.

На заключителния гала концерт на лауреатите бяха обявени носителите на награди. Първа награда, парична сума осигурена от Община Карлово бе връчена от кмета инж. Найден Найденов на АТАНАС МЛАДЕНОВ. Негово Превъзходителство Посланикът на Белгия Марк Михилсен връчи наградата на публиката на Радостина Кацарова.

Атанас Младенов – баритон е завършил с отличие НМА “Проф. Панчо Владигеров”, в момента учи магистратура след успешно издържан конкурс (първо място) в държавната консерватория “Джоакино Росини” в гр. Пезаро, Италия. Той е стипендиант на Българския културен институт “Борис Христов” в Рим. През 2009 г. завършва курс и мастър клас с преподаватели Мирела Паруто и Антонио Боайе от Академията “Санта Чечилия” в Рим.

(край на цитата)

Както виждаме, още в началото на вокалната си кариера Атанас Младенов обръща внимание с големите си гласови възможности, които той развива постепенно в следващите 10 години до сега. Респект!

През 2015 г. Атанас Младенов обръща внимание (може би и още преди това) с една дейност, която е позната и за други български оперни певци, също и през далечното минало – интерпретации на песни от творчеството на Петър Дънов. Помня, че при една статия преди година писах такова нещо за певицата от Софийската опера Цветана-Лиляна Табакова (1913-1995), която е била възторжен привърженик на „Бялото братство“ и учението на Петър Дънов, като често е изпълнявала и негови песни.

Както ще видим в една статия малко по-късно, бабата на Атанас Младенов (над 90-годишна) е привърженик на това учение, а малките деца бързо попиват от родители и прародители онова, което наблюдават при тях. Ето съответен цитат от тази статия, публикувана през 2016 г.:

„Освен музиката, голяма страст на 90-годишната дама са и книгите. В богатата фамилна библиотека не липсват и редки издания, като дебелия том на „Българска енциклопедия“ от 1938 година – наследство от мъжа й. Напоследък София чете и препрочита Учителя Петър Дънов“.

(край на цитата)

Цитирам информацията за Атанас Младенов:

27.09.2015 Начало: 11:00, край 13:00 часа

Обетована земя

Пети концерт от цикъла „Музикалното творчество на Петър Дънов“

Петър Ганев, диригент

Солисти:

Марияна Панова, Цветана Бандаловска, АТАНАСМЛАДЕНОВ, Пламен Гиргинов, Гиргина Гиргинова, Вера Гиргинова

Велин Илиев, орган

С участието на Националния филхармоничен хор ”Светослав Обретенов”

Славил Димитров, диригент

(край на цитата)

Подобна информация се публикува и през следващата 2016 г. във Фейсбук:

20.02. 2016. ME-HEIN , МЕ-ХЕЙН – АТАНАСМЛАДЕНОВ – Баритон

Peter Ganev

(Am 12.03.2016 veröffentlicht)

В тази песен Учителят изразява копнежа на човешката душа по Божествения свят, от където е излязла. Атанас Младенов я изпълни много вдъхновено! Поздравления!

(край на цитата)

Ето и линк към песента:

Една много интересна информация за фамилията на Атанас Младенов ми попадна в Интернет при подготовка на тази статия през 2019 година. Тя е фактически за бабата на Атанас Младенов, но при запознаването ми с този материал останах крайно възхитен и ще го поместя сега:

Портал „Марица“ (няма дата, но мисля че е от 2016 г., защото в статията се казва, че Младенов е на 32 години, а днес на 13 март 2019 г. той навършва 35 години)

София Начева: На 90 години живея живота на младите

Пенсионираната рентгенова лаборантка не пропуща оперен спектакъл на внука си Атанас Младенов

ХАСКОВО, Весела ТОДОРОВА

В първия ден на септември преди 90 години е дошла на бял свят най-възрастната рентгенова лаборантка в Хасково – София Начева. Позната на мнозина в областния град от 30-годишната си работа в Стоматология, с неизменна усмивка и в делник, и в празник. Пенсионирана на 52, но работила активно чак до 70 години!

„Благодаря на Бог, че ме съхрани до такава възраст. Работата ми бе тежка, навремето нямахме защитни паравани срещу облъчването, но Слава на Бога, радвам се на спокойни старини“, споделя с огромно вълнение достолепната дама. Юбилея си тя ще отпразнува по стара традиция на Бачковския манастир, в компанията на най-близките си. Няма по-голяма радост за хасковлийката от тази, да съпреживее вълнуващата емоция от рождения ден с дъщеря си Веселина, зет си, внуци и правнуци. Възпитана в духа на най-хубавите патриархални традиции, София е щастлива, че ценностите й, изповядвани от нейното семейство, споделят и по-младите поколения от рода й.
Особена гордост за нея е внукът АТАНАСМЛАДЕНОВ, оперен певец. 32-годишният мъж, кръстен на дядо си Начо, завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков, а след това специализира Росиниева музика при видния тенор и педагог Раул Хименес в Барселона. Атанас от 2012-а е солист в Софийската опера и балет. Баба му София не пропуска негово представление още от дебюта му в ролята на Белкоре в “Любовен еликсир” от Доницети.

„Майка ми има голяма заслуга за образованието на Наско. Навремето тя продаде имот, за да може той да следва в чужбина и да се развива като оперен певец. Музиката е на почит в нашето семейство благодарение най-вече на баща ми“, споделя дъщерята Веселина. „Татко пееше в “Родна песен” и в черковния хор, имахме много плочи с класическа музика, а от Немския център беше се абонирал да му пращат Вагнер. Аз учих виола при покойния маестро Стефан Ангелов и до ден днешен музиката ми е професия. Винаги съм чувствала подкрепата на моите родители“, признава Веселина.
Другата голяма гордост на баба София е внучката Аделина, която е отгледана в Хасково до като тръгне на училище. Първите й учители в столицата не смогват да се нахвалят на родителите й колко начетено, възпитано и самостоятелно дете е малката. Тя е строителен инженер, живее със семейството си в столицата, а обичната й баба е горда и щастлива с правнук и правнучка.

Освен музиката, голяма страст на 90-годишната дама са и книгите. В богатата фамилна библиотека не липсват и редки издания, като дебелия том на „Българска енциклопедия“ от 1938 година – наследство от мъжа й. Напоследък София чете и препрочита Учителя Петър Дънов.

Обича да разглежда снимки и да се връща в спомените си в годините, когато със съпруга си са обикаляли цялата страна, по предварително начертан маршрут. Всяко лято са почивали в Несебър, а другото им любимо място е хижа “Студенец” на Пампорово. Скъпи емоции пази юбилярката и от Охрид.

„Лете в Хасково, зиме с по-възрастната си сестра Бинка – в София – това е годишният режим на София. Въпреки достолепната възраст, тя е с бистър ум и изключително организирана. Не е за вярване, но често тя ме подсеща за неща, които аз забравям. Всеки ден тя съпреживява емоциите и вълненията на всеки един от нас. Може би това е тайната на нейното духовно съхранение“, казва дъщеря й Веселина.

„Уважението в семейството е най-важното на този свят. Аз съм щастлива с обичта и грижата на близките си. Живея живота на младите и това ме крепи“, категорична е София.

(край на цитата)

Жалко, преди няколко месеца научих от Веселина Младенова – майка на Атанас Младенов, че София Начева, за която е горната статия, се е поминала почти на 95-годишна възраст. Мир на праха й!

Нека тук споделя, че с майката на Атанас Младенов – виолистката от оркестъра на Софийската опера Веселина Младенова сме добри приятели още от 2014 г., когато се запознах с нея в София при мой престой там. През 2014 г. аз издадох в Габрово моята биографична книга „Спомени“ и бях изпратил стотина броя от книгата в София в книжарницата на моя позната на бул. „Дондуков“ (до входа на Софийската опера – администрация) и там се срещнахме с Веселина и говорихме. През следващите години сме се срещали също, последно през май 2018 г., а през май 2017 г. бях на репетиция на „Танхойзер“ от Вагнер в Софийската опера и гледах играта на Атанас Младенов в ролята на Амфортас. Останах впечатлен от интерпретацията му и след репетицията се запознахме с него. От една година сме и ФБ-приятели. Особено се радвам за бързия му напредък и обогатяване с все нови особено трудни и отговорни оперни роли.

Следва информация за Атанас Младенов – едно предаване на Българското Национално Радио през 2018 г., което дооформя представите ни за таланта и постиженията на този едва 35-годишен певец, който има в репертоара си вече редица основни роли от баритоновия спектър на световното оперно изкуство. Цитирам:

БНР

Среща с неизчерпаемата енергия и талант на младия баритон Атанас Младенов

публикувано на 19.07.2018

Автор: Милена Николаева

Атанас Младенов е роден в София в семейство на музиканти. Самият той споделя, че е израстнал в коридорите на Софийската опера, тъй като родителите му свирят в оркестъра. От ранна детска възраст започва да свири на цигулка, а по-късно, в тийнейджърските си години започва и да пее. Дебютира на професионална сцена в „Хубавата Елена“ когато е в четвърти курс в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, където завършва с отличие в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков. Специализира в Българския културен институт „Борис Христов“, в Рим, след което следва две години в държавната консерватория „Джоакино Росини” в Пезаро, Италия.

През 2008 година е ангажиран в операта в Стара Загора, където изпълнява ролята на Алфио в „Селска чест“ от Маскани. Още следващата година пее на сцената на Софийската опера в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Следва участие в „Дон Жуан“ от Моцарт на летния фестивал „Августа Траяна“ в Стара Загора. Изпълнява и ролята на граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ в Кипър.

От 2012 година е солист в Софийската опера, на чиято сцена се изявява в ролите на Белкоре в „Любовен еликсир” от Доницети, Пинг в „Турандот” от Пучини, Алберт във „Вертер” от Масне, Фредерик в „Лакме” от Делиб, Зурга в „Ловци на бисери” от Бизе, Дандини в Росиниевата „Пепеляшка”, Борислав в едноименната историческа опера на маестро Георги Атанасов, Онегин в „Евгений Онегин” от Чайковски. Участва с голям успех във Вагнеровите епоси „Залезът на боговете” (из тетралогията „Пръстенът на Нибелунга”) с ролята на Гунтер, „Тристан и Изолда” като Курвенал и в „Парсифал” с ролята на Амфортас, за която е високо оценен от международната музикална критика.

Атанас Младенов е млад и изключително интересен артист. Вокалните качества на баритона са несъмнени, а живите му и органични персонажи го правят един от ярките оперни певци на родната сцена. Удоволствие беше срещата с него, а какво разказа за живота си в света на оперното изкуство ще можете да чуете в поредното издание на „Български изпълнители“.

В предаването ще прозвучат фрагменти от опери на Моцарт, Росини, Вагнер и Чайковски.

петък, 20 юли, от 23 часа

(край на цитата)

Ето линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/100997185

Ще завърша днешната статия за Атанас Младенов с една сравнително нова информация за него – статия-интервю от февруари 2020 г., която дава достатъчно сведения за него в различни посоки. Намирам тази публикация за много интересна – само нея да имах на разположение, беше напълно достатъчна да разберем всичко за този млад талантлив певец. Цитирам:

БАРИТОНЪТ АТАНАС МЛАДЕНОВ: „ОПЕРАТА Е НАЙ-ЗНАЧИМОТО НЕЩО, КОЕТО ПРАВЯ В СЪЗНАТЕЛНИЯ СИ ЖИВОТ!“

The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер

24 февруари 2020 г.


Автор © Иван Върбанов

The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер ® 

София, 24.02.2020 г.

Солистът на Софийската опера – баритонът Атанас Младенов, бе номиниран за престижното отличие „Музикант на годината“, което традиционно връчват колегите от предаването „Алегро Виваче“ на БНР.  Срещаме се за разговор с Наско дни преди неговия пореден дебют на сцената на националния оперен театър – този път в ролята на Жорж Жермон от „Травиата“ на Верди.

– Информационният повод за това интервю е твоята номинация за наградата „Музикант на годината“. Ти си в една категория и в компанията на изключително престижни имена.  Как се отнасяш към наградите – признание, стимул, важна оценка за работата, суета или …?

– Откровено казано много се учудих, защото съм номиниран сред най-изявените действащи музиканти днес. 

– Не бива да се учудваш, защото моето мнение е, че младите артисти и солистите на Софийската опера, които сте всеки ден на своя пост и изнасяте на гърба си репертоара на първия оперен театър, заедно с ветераните, трябва да бъдете разпознаваеми и за обикновения човек извън стените от Операта. Хубаво е да звучите повече в радиоефира, в телевизионните програми. В този смисъл всякакви публични събития, с фокус към Вас са добре дошли.

– Наградите са нож с две остриета. От една страна, всяко отличие гали егото на човека и казва: „Това, което вършиш не е просто нещо, което изчезва с последния изпят тон и падането на завесата в края на спектакъла, а има нещо, което остава в паметта на хората“. В този смисъл всяка награда е много хубава инициатива, за да се подкрепи един млад артист, който се  посветил на изкуството. Съгласен съм, че имаме нужда от по-голяма медийна гласност на певците. Движейки се по улиците, ние сме абсолютно непознати за хората в сравнение да кажем с актьорите, които хората може би познават повече от сериалите и тв участията им във формати, дори не толкова от театралната сцена. От друга страна, всеки, който се е качвал на сцената знае, че има опасност от едно възгордяване, да си кажеш: „Ама разбира се, аз това го заслужавам. Толкова много давам на сцената всеки ден …“ . Всъщност, всеки трябва да дава на публиката и на своето изкуство и театъра онова, което му е по силите, да направи така, че това нещо да стане значимо. За мен в това е смисъла. А не да се вслушваш единствено в големия аплауз и да мислиш, че си повече от останалите на сцената. Операта е екипно изкуство. В един отбор играем за една кауза. Важен е крайният резултат да е много добър, а не кой ще вкара най-много голове.

– Ти си роден в семейство на дългогодишните музиканти Веселина и Славчо Младенови – отдадени, обичани и уважавани колеги в Софийската опера. Това какъв отпечатък даде за теб в развитието ти? И понеже отправната ни точка бе „Музикант на годината“, как оценяваш себе си – като комплексен музикант или все пак повече си осъзнат оперен певец?

– Да, аз се родих в семейството на оперни музиканти – и двамата ми родители са инструменталисти в оркестъра на Софийската опера. Смятам, че това е страхотен плюс, защото, навлизайки в оперното поприще имам щастието да имам безрезервната подкрепа от собствените си родители.  Има един момент на една много интересна психологическа надпревара. Знаеш, че всеки път, когато излизаш на сцената, семейството ти е там долу в оркестрината, което е допълнителен стимул да се представиш още по-добре. За мен е изключително важна и специална подкрепата, която получавам от родителите си – и изказана чрез думи, и като усещането за обич, насърчаване, безрезервна опора. Същевременно, те са и много взискателни и критични, когато е нужно, обективни са винаги.

– Предполагам, че чисто професионално те те стимулират да се вгледаш и в други нива на музиката, на драматургията, успяват да те провокират чрез техния опит  съпреживяване да бъдат до теб, когато израстваш в дадена роля – процес, който продължава и след премиерата?

– Това е скритият момент. Често разговорите за музикалната страна, за цялостното произведение, за образа продължават в неформална среда в къщи. Чувствам вълнението им във всеки един момент. Те истински вярват в мен. След репетиция мога да разчитам на тяхната преценка и често обсъждаме сполучливите неща или пропуските. Вслушвам се в съветите, които ми дават. За певеца е важно да има ухо, на което да вярва по отношение на звука и пеенето.

– Как така се случи, че започна с цигулката? 

– Определено това бе решение на моите родители. С цигулката бях като частен ученик в Музикалното училище, а успоредно с това бях в хуманитарно училище. Безспорно преминах много силна музикална подготовка и като че ли това оказа основно влияние в мен. В един момент спрях да свиря на цигулка, но музиката остана в мен. 

– Между свиренето на цигулка и пеенето има фундаментално еднакви неща – по отношение на линията, преливането на тоновете, прецизността във волевото формиране на звука, кантото на певеца … И как стигна до пеенето?

– Първоначално се бях насочил към хуманитарна професия. В Испанската гимназия учих много езици. Изведнъж обаче желанието за пеене се появи в точния момент и надделя над всичко. Започнах да пея, но не за да избягам от точните науки, в които никога не съм бил добър. Явно това, което е било посадено в мен от крехка възраст е съзряло и е настъпил момента да стъпя в пътя си. Винаги съм пеел.

– Оперният певец трябва да притежава огромна палитра и арсенал от качества, можене, талант, воля, инат, бекграунд, подготовка в много направления – актьорство, езици, вокална техника, музикална култура и познание и още, и още … Образът на оперния певец е много повече от онова, което хората виждат като готов продукт или си представят. Преди певецът да се качи на сцената пътят на създаването му е много дълъг и труден, който трае с години. 

– Има един много важен момент, който малко се загатва, но е важен акцент – импровизационно майсторство. Живият спектакъл предлага всяка секунда нещо различно. Винаги на сцената може да се случи нещо. И затова е изключително важно да знаеш как, а и да можеш, да отреагираш светкавично в дадена ситуация. Това е предизвикателство. Певецът трябва да е идеално подготвен музикантски, да е много сигурен в собствените си възможност и да се отдаде с цялото си същество на спектакъла и на изкуството. 

И все пак, оперното изкуство е изградено от алгоритъм, който никой не може да променя – като музикална партитура, текст, изисквания на композитора … От друга страна си прав, че импровизацията е част от творческата страна. До колко певецът може да извоюва своя интерпретация и гледна точка в работата си с режисьора и диригента? А сигурно изненадите на сцената са много: колега закъснява да излезе, оркестърът спира, забравяш текст, декорът … Сигурно примерите от сценичната практика са доста и те са нещо нормално за живия театър?

– Именно. Важно е човек да може да отреагира. Ние не можем да спрем да пеем или да спре спектакълът. Считам, че интерпретацията на артиста е идеалния компромис между собствената концепция и изискванията на диригента и постановчика. Естествено, че всеки певец има своето чувство за образа. Представата може да е повлияна от стари записи, от онова, което творецът чувства отвътре, от емоциите, от преживяванията, от съзнателното формиране на линията на персонажа и щрихите на портрета му. Тайната на успеха е в намирането на общ език между постановъчния екип и артиста. В процеса на репетициите има достатъчно време и възможност, за да се чуят различни предложения и да се опитат различни решения. Нотите са написани, изискванията за динамика, щрихите – легато, стакато, акцентите. Но, начинът, по който ще ги изпееш е абсолютно твой. Тук е свободата на изпълнителя. Така се вижда майсторството и класата на всеки творец. Както и умението да се превъплътиш, да потънеш в един друг свят. Текстът също води. Често той предшества създаването на музиката. Осланяйки се на него, на словото, на ситуацията, в който е героя, не би могъл да сбъркаш в намирането на ключа. 

– Позволявал ли си да влезеш в друго измерение на сцената, да влезеш максимално в кожата на героя си? Това се случва в различна степен на певеца – в зависимост от ролята, от обстановката, от настройката, от емоционалното състояние, дори от партньорите му на сцената. В кои роли си успявал да забравиш, че си тук и сега и си се оставял да полетиш на крилете на музиката, за да влезеш в историята и  да се върнеш в реалността след края на спектакъла?

– Изпитвал съм щастието да имам няколко пъти толкова силно изживяване, в което буквално изчезнах аз до степен, че героят се появи на моето място. Това беше в „Парсифал“, където играя крал Амфортас. До такава степен беше реалистично онова, което се случваше  на сцената, че наистина потънах в този живот на сцената. Преживяваш толкова силни чувства на сцената, че те ти се струват много по-дълбоки в сравнение с ежедневните в живота. И да, случвало ми се е произведение да ме връхлети с цялата си сила, пренасял съм се в онази епоха, в която действието се развива, сякаш пътешествие във времето и влизане в кожата на персонажа напълно. 

– Завършваш Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ с отличие в класа на проф. Нико Исаков, който имаше на 21-ви февруари рожден ден. Кои са важните уроци, които запомни от твоя преподавател? Кои са заръките за пеенето, за сцената, които носиш в съзнанието си през годините?

– Той винаги акцентираше на това, че за да си позволи човек да излезе на сцената, то той трябва да бъде много навътре технически в пеенето. Да не допуска ситуация, в която да излезе на сцената да изпее дадена партия, а тя да се окаже, че е отвъд неговите възможности. Обръщаше ни внимание на това да не се взимаме много насериозно. Научи ни, че не трябва да гледаме на тази професия или случващото се като „на живот или смърт“, а трябва да гледаме спокойно и трезво на всичко. Говореше ни, че трябва да намерим баланса в себе си – като обикновени хора в живота и артисти на сцената. Да запазим нормалния си живот, да му се радваме, успоредно на творческата кариера и успехите, които ще постигаме на сцената. И никога да не забравяме кои сме! Да не се побъркваме, да не изпадаме в крайности, породени от паника или болезнени амбиции. Певецът не може да бъде страдалец, който да живее цял живот с мисълта дали ще успее да изпее високите си тонове на сцената. Мегаломанията също е болестно състояние или изкушение, на което не бива да се поддаваме. Да, трябва да служим на изкуството, но не можем да се изключим от живота или от реалността. Проф. Исаков създаваше една естествена атмосфера в класа на близост и приятелство. Казваше ни: „Стойте по време на уроците всички, за да се подкрепяте и за да видите, че на някой, ако нещо не излезе в пеенето, то това не е края на света. Винаги може да се намери технически прийом, който можеш да приложиш и нещата ще се получат. Пейте винаги свободно. Не се притеснявайте! Отдайте се спокойно на удоволствието да бъдеш певец“. 

– След Музикалната академия специализираш в Италия: в България културен институт „Борис Христов“ в Рим и в в държавната консерватория „Джоакино Росини” в Пезаро, Италия. Защо и с какво беше важен този етап от изграждането ти на певец? Какво ново успя да научиш там за тайната на белкантото и за професията?

– Това наистина бе крайъгълния камък в изграждането ми на певец, в моето обучение и в навлизането в професията. Имаше прослушвания за къщата „Борис Христов“, на които се явих. Там курсовете бяха няколко месеца и предоставяха възможност за срещи с преподаватели от Академия „Санта Чичилия“ в Рим. След конкурс спечелих такава специализация и отивайки там, аз използвах времето си в Италия, за да се явя на кандидат-студентски изпит за консерваторията в Пезаро. Бяхме работили заедно с моята преподавателка  Евгения Дундекова – страхотен професионалист и певец, методичен учител. Тя е в активна кариера и е запазила гласът си млад, свеж, красив, звънтящ. Невероятно бях впечатлен тогава при първата си среща с нея. Това бе много вълнуващо за мен, че тази именита певица бе мой преподавател там. Записах двугодишен мастър клас. Освен пеене изучавахме още дузина дисциплини: дикция, история на музиката, история на изкуството, анализ на музикални произведения. Благодарен съм на маестра Дундекова, защото в този етап аз получих онова лустро, което е нужно на класния певец. Работихме много за порцеланова линия в пеенето, за типичната белкантова мекота в атаката на тона, за цялостното формиране на звука. Най-мотивираща за мен бе тази атмосфера на изключително продуктивното натоварване, които имаха студентите. Имахме много спектакли, ангажименти, музикални продукции, практика. Това е страхотен трамплин, защото ти си в непрекъснат ритъм и винаги трябва да си във форма. Пеехме непрекъснато и всеки ден в някакви представяния. Благодарен съм на този етап от развитието ми.

– А професионалната трансформация?

– Буквално се промени моето цялостно отношение към музикалния текст. Тоа, че една фраза с кулминационен тон не е някаква предизвикателство, а че то е в контекста на цялостно изграждане. Белкантото е красиво пеене, а не силно или силово. Много по-ефикасен е един деликатен подход към вокалното майсторство, отколкото да погледнеш на него през погледа на бабаита. Ако всичко е овладяно в красива линия, изравнени регистри на гласа, да има изящна фраза – то ще бъде оценено и от публиката, и от специалистите. Това беше основната промяна, която настъпи в мен. Научих и много технически прийоми, които маестра Дундекова ми разкри.

– Какво е за теб операта?

– Смятам, че тя е най-значимото нещо, което правя. Осмисля до голяма степен целия ми съзнателен живот. И ме кара да потъвам в чужди животи и истории, които в моя реален живот няма как да преживея … да влизам в кожата на хора, които се вълнуват от неща, които в нашия век не са важни или нямат онази стойност. Ето това страшно много ми харесва! И възможността да изживея  чужди съдби, които в историята са били значими, да се докосна до създаденото от великите композитори творби, които извират от Божественото вдъхновение и не са подвластни на времето. Щастлив съм, че моята професия ми дава възможността да се докосна до тази красота като преживяване. 

– Кои са персонажите, които много харесваш?

– Бих казал, че няколко от ролите си чувствам много близки. Единият от персонажите е Евгений Онегин. Със сигурност до него добавям образа, който най-силно ме докосна, но който съм пресъздал в спектакъл само един единствен път. Това е Родриго, маркиз Поза. Една личност – толкова находчива и изпреварила времето си, толкова с поглед в бъдещето за това как може да функционира едно общество без да има нужда да има тирания. Има герои, които чувствам близко, но не съм изиграл. Такива са Силвио от „Палячи“ и Валентин от „Фауст“.

– Предстоят ти важни премиерни спектакли и дебюти до края на сезона в Софийската опера. Видях, че те са обявени вече в operabase и от там взех повод, за да те попитам. Буквално след дни е дебютът ти в „Травиата“, през април –

премиера на „Севилският бръснар“, а през юли – „Електра“, нали така?

– В събота, на 29-ти февруари, е моят дебют в „Травиата“ в ролята на Жорж Жермон. Това е спектакъл на маестро Пламен Карталов, който се играе вече много години. За всеки баритон тази роля е мечта, удоволствие и доста сериозно предизвикателство. В спектакъла ще си партнирам с Даниел Дамянов (Алфред) и Станислава Момекова (Виолета). След това идва „Севилският бръснар“ – нова постановка на Нина Найденова. Фигаро е друга мечтана роля от всеки баритон. Премиерата е насрочена за 11-12 април. Това ще бъде също дебют за мен, защото тази роля не съм я пял никъде до този момент. На 28-ми май излиза „Електра“, където ще се представя в ролята на Орест. Маестро Карталов вече започна репетициите на маса за предстоящата премиера.

……

Екипът на The News BG Reporter | Нюз БГ Репортер®пожелава успех на дебютните роли на баритона Атанас Младенов и на премиерните спектакли на Софийската опера! Сигурни сме, че  професионалист от неговия ранг, който е и представител на съвременното активно поколение творци, е достоен за отличието „Музикант на годината“, което би било израз на подкрепа и висока оценка за неговите постижения, насърчаващ жест за продължаващото му развитие. 

НА ДОБЪР ЧАС!


Снимки: личен архив на певеца

(край на цитата)

В навечерието на рождения ден на Атанас Младенов през 2020 година го помолих да ми изпрати кратко сведение за дейността си през последно време. Той беше любезен да се отзове на молбата ми и тук цитирам неговия отговор:

„Здравейте! Изминалата година беше доста активна – особено от есента досега! Имах отново няколко спектакъла на „Евгений Онегин“, концертно изпълнение на операта в зала 1 на НДК с Красимира Стоянова, която пя ролята на Татяна. След това имахме премиера – концертно изпълнение (в края на януари) на „Дама Пика“, там пях Княз Елецки, а в края на февруари дебютирах като Жорж Жермон в „Травиата“. Сега подготвяме „Севилският бръснар“ от Росини и „Електра“ от Рихард Щраус“.

(край на цитата)

През 2021 г. в навечерието на рождения ден на Атанас Младенов аз наново го запитах за нови неща, свързани с артистичната му дейност, които може да ми съобщи. Както винаги, той се отзова веднага и ми отговори следното:

„Привет и искрено благодаря! В изминалата година не се случиха особено много неща, повече заради епидемията, отколкото заради желанието ни да работим! Аз още в миналата календарна година дебютирах като Жорж Жермон в „Травиата“ и след това дойде дългоочакваната и няколко пъти отлагана премиера на „Електра“ от Рихард Щраус, в което представление пея Орест. Това са новите неща, другите спектакли са редовите от сезона!

Благодаря искрено за милия жест!“

(край на цитата)

В днешната статия за Атанас Младенов през 2022 г. нека добавя, че през юли 2021 г. се спещнахме в София и прекарахме хубави часове при чаша кафе и сладки приказки, което съм отразил в кратък мой спомен. Цитирам:

„ (…) Последният ден от гостуването ми в София беше неделя и както винаги отидох още на една неделна служба в “Александър Невски”, но по-късно – около 10 часа. Предварително се бях разбрал за последни срещи с приятели в този ден около 12 часа – Веселина Младенова, виолистка в оркестъра на Софийската опера и сина й – баритонът Атанас Младенов. При срещата с Веселина Младенова и Атанас, който дойде до кафенето при “Ал. Невски” с малък моторолер, дойде също и Илонка Цанева, с която исках също да се срещна, както правим това всяка година. Илонка ми донесе най-новата книга на малкия си син Петер Цанев – “Психология на изкуството”, една обширна трактовка на всички възможни аспекти в областта на психологията на всички изкуства. Петер Цанев е професор в Художествената академия в София и има издадени вече редица трудове в областта на психология на изкуствата. Пихме кафе и приказвахме, правихме си снимки и се разделихме всички около 14 часа. Това беше и последната ми среща с приятели в София – на следния ден трябваше да замина обратно за Габрово“.

(край на цитата)

Нека днес на 13 март 2022 г. поздравим Атанас Младенов с навършване на 38 години, като му пожелаем крепко здраве, лично щастие и все нови и нови музикални успехи, специално в „Севилският бръснар“, „Травиата“ и „Електра“, където играе в главни роли.

За много години, драги Атанас!

……

Линк към една песен в изпълнение на Атанас Младенов:

….

Линк към едно предаване на БНР за Атанас Младенов от 2018 г. :

http://bnr.bg/post/100997185

……………………….

Линк към едно предаване от 2019 г.: “Пролетни звуци” от Радиосимфониците и Смесеният хор на БНР, със солист Атанас Младенов

…..

Атанас Младенов за откриването на сезон 21/22 с операта „Светите Кирил и Методий“

ОСТАВА 1 ДЕН до откриването на новия сезон 21/22 на Софийска опера и балет! Споделяме с вас поздрав и приветствие от баритона Атанас Младенов, който изпълнява ролята на Методий, символ на подкрепата, която Константин-Кирил Философ винаги е имал във своя живот и която ще представи в операта-оратория от Живка Клинкова “Светите Кирил и Методий”. Очакваме ви на 3 октомври от 16:00 часа в Голямата зрителна зала на Софийската опера!

…….

…..