Moffo, Anna (USA, Sopran)

Днес се навършват 20 години от кончината на сопраното от САЩ Анна Мофо

„Не можех да си представя, че някоя толкова красива певица може да пее така добре; затова затворих очи и Анна Мофо спечели само със силата на гласа си“.

(думи на диригента Юджийн Орманди, казани при певчески конкурс с участието на сопраното Анна Мофо)

Драги приятели на оперната музика, днес на 9 март 2026 г. пиша за пръв път статия за легендарното сопрано от САЩ с италиански корени Анна Мофо (Anna Moffo) във връзка с 20 години от нейната кончина на 9 март 2006 година.

Преди да премина към подробности от живота и кариерата на тази забележителна певица, нека отбележа, че вчера на 8 март 2026 г. медия в Австрия отбелязва тази 20-годишнина. Цитирам в оригинал на немски език и после в превод на български:

Портал „Австрийско радио Ö1“

8. März 2026

Apropos Oper

Opern-Schönheit mit singulärer Stimme

Erinnerungen an die Sopranistin Anna Moffo – zum 20. Todestag

In den mittleren 1950er Jahren hat die Welt-Karriere der in Pennsylvania geborenen Anna Moffo begonnen – und es waren nicht nur das außergewöhnliche Timbre der Sängerin und ihre in frühen Jahren bemerkenswerte Gesangstechnik, die die schnelle Entwicklung der Sängerin beflügelt haben, sondern auch ihr optisches Erscheinungsbild. Der Dirigent Eugene Ormandy soll einmal nach einem Gesangswettbewerb gesagt haben: “Ich konnte mir nicht vorstellen, dass jemand, der so schön ist, gut singen kann; also schloss ich die Augen, und Anna Moffo gewann allein dank ihrer Leistung.”

Auf jeden Fall hat sie sehr früh in Wien und Salzburg, an der Mailänder Scala und in Neapel, in Aix-en-Provence und Chicago gesungen. Ende der 1950er Jahre hat sie an der New Yorker Metropolitan Opera debütiert, an der sie mehr als 200 Mal aufgetreten ist – in Rollen des Belcanto-Repertoires, als Verdi- und Mozart-Sängerin, aber auch als lyrische Mélisande in “Pelléas et Mélisande” und in allen vier Frauenpartien in “Hoffmanns Erzählungen”. Hätte ihre Laufbahn länger gewährt, hätte sie auf Rollen verzichtet, die doch auch dramatische Kraft erfordern, wie beispielsweise die “Butterfly” oder die Nedda in “Bajazzo”. Eine solche Frage muss reine Theorie bleiben, auf jeden Fall ist die eigentliche Opernlaufbahn der Moffo in den mittleren 1970er Jahren zu Ende gegangen – und die meisten Ankündigungen der Künstlerin, in einem neuen Fach an frühere Triumphe anzuknüpfen, sind nicht Realität geworden.

Vor 20 Jahren, im März 2006, ist Anna Moffo in New York verstorben.

(край на цитата)

Превод:

Портал “Австрийско радио Ö1”

8 март 2026 г.

По повод на оперна тема

Оперна красавица с уникален глас

В памет на сопраното Анна Мофо – По случай 20-годишнината от смъртта ѝ

В средата на 50-те години на миналия век започва международната кариера на родената в Пенсилвания Анна Мофо – и не само изключителният тембър на певицата и забележителната ѝ вокална техника в ранните ѝ години са подхранвали бързото ѝ развитие, но и поразителният ѝ външен вид. Твърди се, че диригентът Юджийн Орманди е отбелязал след певческо състезание: „Не можех да си представя, че някоя толкова красива певица може да пее така добре; затова затворих очи и Анна Мофо спечели само със силата на гласа си.“

Тя със сигурност пее много рано във Виена и Залцбург, в Миланската Скала и в Неапол, в Екс ан Прованс и Чикаго. В края на 50-те години на миналия век дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, където се изявява повече от 200 пъти – в роли от репертоара на белканто, като сопрано на Верди и Моцарт, но също и като лиричната Мелизанда в „Пелеас и Мелизанда“ и във всичките четири женски роли в „Хофманови разкази“. Ако кариерата ѝ можеше да продължи по-дълго, може би щеше да откаже роли, които също изискват драматична сила, като например Бътерфлай или Неда в „Палячи“. Такъв въпрос трябва да остане чисто теоретичен; във всеки случай, действителната оперна кариера на Мофо приключва в средата на 70-те години на миналия век – и повечето от обявленията за изяви на артистката за завръщане към нов жанр, за да надгради по-ранните си триумфи, никога не се материализират.

Преди двадесет години, през март 2006 г., Анна Мофо умира в Ню Йорк.

(край на превода)

Преди 20 години, когато Анна Мофо умира в САЩ на 9 март 2006 г., световните медии отразяват тази кончина с редица траурни съобщения и предавания по радио и телевизия. Днес аз ще цитирам само едно такова съобщение тогава в оригинал на немски език, после в превод на български:

Портал „Klassik.com“

13.03.2006

Sopranistin erlag einem Schlaganfall

Opernsängerin Anna Moffo in New York verstorben

New York, 13.03.2006. Die Opernsängerin Anna Moffo ist tot. Nach Angaben der Metropolitan Opera starb die Sängerin an einem Schlaganfall im Alter von 73 Jahren. Anna Moffo, als Tochter eines Schuhmachers in Wayne (Pennsylvania) geboren, startete ihre Opernkarriere Ende der 50er Jahre als Cho-Cho-Sun in Giacomo Puccinis „Madame Butterfly“. Mit Partien aus Puccini- und Verdi-Opern feierte die Sopranistin ihre größten Erfolge. Vor allem für ihre Interpretation der Mimi in Puccinis „La Bohème“ und der Violetta in Verdis „La Traviata“ wurde sie auf internationalen Bühnen hoch gelobt. Dirigenten wie Herbert von Karajan und Carolo Maria Giulini verpflichteten sie für Schallplatteneinspielungen und Festivals.

1959 holte sie Sir Rudolf Bing an die New Yorker Metropolitan Opera, wo sie fast 20 Jahre auftrat. Ein Kritiker der „New York Times“ lobte die Sängerin seinerzeit als „eine der schönsten Frauen, die je der Bühne eines Opernhauses die Ehre gaben.“ Auch in Film und Fernsehen versuchte sich die Sängerin, was ihr allerdings von konservativen Opernliebhabern viel Kritik eintrug. In Italien hatte sie drei Jahre ihre eigene Fernsehshow.

Ihre Karriere auf der Opernbühne musste Moffo nach einer Krebsoperation im Alter von 40 Jahren beenden. Der anschließende Versuch eines Comebacks an der Metropolitan Opera misslang.

(край на цитата)

Превод:

Портал „Klassik.com“

13.03.2006

Сопраното получи инсулт

Оперната певица Ана Мофо умира в Ню Йорк

Ню Йорк, 13 март 2006 г. Оперната певица Анна Мофо почина. Според Метрополитън опера, певицата е починала от инсулт на 73-годишна възраст. Анна Мофо, дъщеря на обущар в Уейн, Пенсилвания, започва оперната си кариера в края на 50-те години на миналия век като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини. Сопраното отбелязва най-големите си успехи с роли в опери на Пучини и Верди. Тя е особено хвалена на международни сцени за интерпретациите си на Мими в „Бохеми“ от Пучини и Виолета в „Травиата“ от Верди. Диригенти като Херберт фон Караян и Карло Мария Джулини я ангажират за записи и фестивали.

През 1959 г. сър Рудолф Бинг я довежда в Метрополитън опера в Ню Йорк, където тя се изявява почти 20 години. Критик от „Ню Йорк Таймс“ хвали певицата по онова време като „една от най-красивите жени, които някога са красили оперната сцена“. Певицата се впуска и във филми и в телевизията, което обаче предизвиква значителна критика от консервативните любители на операта. В Италия тя има собствено телевизионно шоу в продължение на три години.

Кариерата на Мофо на оперната сцена е прекъсната след операция при рак на 40-годишна възраст. Последващият ѝ опит за завръщане в Метрополитън опера е неуспешен.

(край на превода)

От източници на английски език цитирам подробни данни за живота и кариерата на сопраното Анна Мофо:

Анна Мофо (Anna Moffo), родена на 27 юни 1932 г., починала на 9 март 2006 г., е американска оперна певица, телевизионна личност и актриса. Един от водещите лирико-колоратурни сопрани от своето поколение, тя притежава топъл и лъчезарен глас със значителен обхват и пъргавина. Отбелязана с физическата си красота, тя получава прякора “La Bellissima”. Спечелвайки стипендия „Фулбрайт“ за обучение в Италия, Мофо става популярна там, след като изпълнява водещи оперни роли в три телевизионни продукции на „RAI“ през 1956 г. Тя се завръща в Америка за дебюта си в „Lyric Opera“ в Чикаго на 16 октомври 1957 г. Дебютът на Анна Мофо в Метрополитън опера Ню Йорк се състои на 14 ноември 1959 г. Тя участва в MЕТ повече от седемнадесет сезона. Най-ранните записи на Анна Мофо са направени за „EMI Records“; тя подписва изключителен договор с „RCA Victor“ през 1960 г., записвайки за компанията до края на 70-те години. В началото на 60-те години тя води собствено шоу по италианската телевизия и участва в няколко оперни филма заедно с други непеещи роли.

В началото на 70-те години Мофо разширява международната си популярност в Германия чрез оперни представления, телевизионни участия и няколко филма, като същевременно продължава своите американски оперни изпълнения. Поради изключително голямо натоварване Мофо претърпява сериозен вокален срив, от който така и не се възстановява напълно. Последната й поява в Метрополитън опера е през 1983 година.

Ранен живот

Ана Мофо е родена в Уейн, Пенсилвания, САЩ с италиански родители: Никола Мофо (обущар) и съпругата му Реджина Синти. След като завършва гимназията „Раднор“, Мофо отказва предложение да отиде в Холивуд и вместо това отива в Музикалния институт „Къртис“ във Филаделфия, където учи при Евфемия Джанини-Грегори, сестра на сопрано Дусолина Джанини. През 1954 г. тя заминава за Италия със стипендия „Фулбрайт“, за да завърши обучението си в „Accademia Nazionale di Santa Cecilia“ в Рим, където е ученичка на Мерцедес Льопарт и Луиджи Ричи. По-късно тя учи частно вокално обучение в Ню Йорк с Бевърли Пек Джонсън.

Кариера

Мофо прави своя официален оперен дебют през 1955 г. в Сполето като Норина в „Дон Паскуале“. Малко след това, все още почти неизвестна и малко опитна, й е предложена предизвикателната роля на Чо Чо Сан в италианската телевизия „RAI“ – продукция на „Мадам Бътерфлай“. Телевизионното предаване се излъчва на 24 януари 1956 г. и прави Анна Мофо сензация за цяла Италия. Офертите бързо последват и тя се изявява в две други телевизионни продукции през същата година, като Нанета във „Фалстаф“ и като Aмина в „Сомнамбула“. Мофо се изявява като Церлина в „Дон Жуан“ от Моцарт на фестивала в Aix-en-Provence във Франция и дебютира в запис за „EMI“ като Нанета във „Фалстаф“ под ръководството на Херберт фон Караян и като Mюзета в „Бохеми“ заедно с Мария Калас, Джузепе ди Стефано и Роландо Панераи.

През следващата 1957 г. тя дебютира във Виенската държавна опера, Залцбургския фестивал, в Миланската Скала и в Театъра „Сан Карло“ в Неапол.

Мофо се завръща в Америка за дебюта си там, като Mими в „Бохеми“ заедно с Юси Бьорлинг като Родолфо в „Lyric Opera“ в Чикаго на 16 октомври 1957 г. Мофо има три други роли в „Lyric Opera“ през този сезон: Миньон, в „Сватбата на Фигаро“ (с Тито Гоби, Джулиета Симионато и Елеонора Щебер) и в „Лучия ди Ламермур“. В едно нейно изпълнение при сцената на полудяването на Лучия, Мофо спечелва 10-минутни овации.

Дебютът на Мофо в Метрополитън опера в Ню Йорк се състои на 14 ноември 1959 г. като Виолета в „Травиата“, която роля бързо ще се превърне в нейна триумфална роля. Мофо има изяви в Метрополитън опера в продължение на седемнадесет сезона в роли като Лучия, Джилда, Адина, Мими, Лиу, Неда, Памина, Маргьорита, Жулиета, Манон, Мелисанда, Перихоле и четирите героини в „Хофманови разкази“ от Офенбах. Постановката на „Травиата“ на Алфред Лънт като част от откриването на новия Метрополитън опера в „Линкълн център“ през 1966 г. е монтирана специално за нея. В края на 50-те години тя записва Сузана в „Сватбата на Фигаро“ заедно с Елизабет Шварцкопф и Джузепе Тадей, дирижирана от Карло Мария Джулини; и рецитали с Моцартови арии при лейбъла „EMI“. След това тя става изключителен артист на „RCA Victor“.

Мофо също е поканена да пее в Оперния театър в Сан Франциско, където дебютира като Амина на 1 октомври 1960 г. През този период тя прави и няколко участия в американската телевизия, докато се наслаждава на успешна международна кариера, пеейки в повечето големи оперни театри в света (Стокхолм, Берлин, Монте Карло, Мексико Сити, Буенос Айрес и др.). В Метрополитън опера през март 1961 г. тя играе в ролята на Лиу в „Турандот“ заедно с Биргит Нилсон и Франко Корели, дирижирана от Леополд Стоковски. Тя дебютира в Кралския оперен театър в Лондон в ролята на Джилда в постановката на Франко Дзефирели на операта „Риголето“. Малко след като италианският тенор Серджо Франки се присъедини към „RCA Victor“, те записват популярен албум от оперетни дуети – „The Dream Duet“, който достига до позиция 97 в „Billboard 200“ през 1963 г.

По-късно същата година Серджо Франки и Анна Мофо си сътрудничат при записването на редица сцени от оперетата „Прилепът“ с Виенския държавен оркестър и хор, дирижирани от Оскар Данон. През 1999 г. този албум е преработен и преиздаден в „High Performance Stereo“. Мофо остава особено популярна в Италия и редовно имя изпълнения там. Тя води програма по италианската телевизия „Шоуто на Анна Мофо“ (две поредици: първата през 1964 г., втората през 1967 г.) и е избрана за една от десетте най-красиви жени в Италия. Тя се изявява във филмови версии на „Травиата“ (1967) и „Лучия ди Ламермур“ (1971), и двете продуцирани с италианския телевизионен режисьор Сандро Болчи и режисирани от първия й съпруг Марио Ланфранчи, както и неоперативни филми, включително „Menage all ‘italiana“ (1965), противоречивия тогава „Una storia d’amore“ (1970), „The Adventurers“ (1970), „A Girl Called Jules““ (1970) и The Weekend Murders“ (1970).

В началото на 70-те години Мофо започва да се изявява по германската телевизия и в оперетни филми като „Царицата на чардаша“ и „Хубавата Галатея“. Също така записва с „Eurodisc“ албум песни и главни роли в „Кармен“ и „Ифигения в Аулис“, както и ролята на Хензел в „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк. Тежкото й натоварване довежда до физическо изтощение и сериозно гласово увреждане през 1968 г., от което тя така и не се възстановява напълно. Въпреки че продължава да пее в постановка на опера през 1980 г., изявите й стават по-спорадични. Последното й представяне в MЕТ е по време на честването на стогодишнината от 1983 г., където тя пее дуета на Зигмунд Ромберг „Ще помниш ли? заедно с с Робърт Мерил. След като Мофо се оттегля от вокалната си кариера, тя остава активна като член на борда на гилдията на Метрополитън опера, като провежда периодични майсторски класове.

Личен живот

Мофо е омъжена два пъти, първо за режисьора Марио Ланфранчи на 8 декември 1957 г. Двойката се развежда през 1972 г. Вторият й брак е с Робърт Сарноф, председател на фирмата „RCA Corporation“, като женитбата е на 14 ноември 1974 г. Робърт Сарноф умира на 22 февруари 1997 г. Ана Мофо прекарва последните години от живота си в Ню Йорк, където умира през 2006 г. от инсулт на 73-годишна възраст, след десетилетна битка с рак на гърдата. Погребена е заедно със Сарноф в гробището Кенсико, Валхала, Ню Йорк. (край на цитатите от източници на английски език)

Следват данни за Анна Мофо от източници на немски език в превод на български:

Семейството й е от италиански произход, баща й работи като обущар. За първи път учи литературна история и музика в Америка в института „Къртис“ във Филаделфия и идва в Италия през 1953 г., за да завърши това обучение. Там учи в Университета на Перуджа, едновременно с това има и обучение по пиано и пеене в Академията „Санта Чечилия“ в Рим. По време на следването си тя също има успех като спортистка и е била член на италианския национален отбор по хокей за жени. Нейни учители по пеене са Eufemia Giannini Gregory във Филаделфия, Luigi Ricci и Mercedes Llopart в Италия.

Анна Мофо дебютира на фестивала в Сполето през 1955 г. като Норина в „Дон Паскуале“ и пее в Римската опера през същата година. През 1956 г. тя играе Црлина в „Дон Жуан“ от Моцарт на фестивала в Екс ан Прованс във Франция. След като има голям успех там, както и в театъра „Сан Карло“ в Неапол, тя има изяви в Миланската Скала“ от 1957 г. (встъпителна роля: Нанета във „Фалстаф“ от Верди). Това е последвано от гостувания във Виенската държавна опера, в Мюнхен и в Париж. През 1957 г. тя пее Нанета във „Фалстаф“ от Верди на фестивала в Залцбург и изнася концерт там.

От 1957 г. Мофо гостува в Чикагската опера. През 1959 г. е нейният дебют в Метрополитън опера в Ню Йорк (встъпителна роля: Виолета в „Травиата“). В Метрополитън опера тя се изявява през 17 сезона от 1959 г. насам общо в 21 роли, които пее в 250 представления, включително Лучия в „Лучия ди Ламермур“, Памина в „Вълшебната флейта“, Джилда в „Риголето“, Адина в „Любовен еликсир“, Маргьорита във „Фауст“ от Гуно, Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от същия композитор, Неда в „Палячи“, Манон в операта от Масне, Мелисанда в „Пелеас и Мелисанда“ и Лиу в „Турандот “от Пучини. Там, както и в оперните театри в Чикаго (дебют през 1957 г. като Мими в „Бохеми“) и Сан Франциско и в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес, тя има многократни успехи. През 1962 г. тя е чествана в Метрополитън опера като Мелисанда в „Пелеас и Мелисанда“ под ръководството на диригента Ернест Ансерме.

През 1964 г. Мофо се изявява като Джилда в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон. Има е и много успешна оперетна и филмова кариера. Гласовото пренапрежение води до вокална криза през 1974-75 г., но тя успява да възобнови кариерата си през 1976 г.

Анна Мофо има първи брак с режисьора Марио Ланфранчи, а от 1974 г. е омъжена за Робърт У. Сарноф, един от директорите на лейбъла „RCA“.

Музикалната критика се изказдва ласкаво за нея: „Хубаво образован, технически овладян колоратурен глас“.

В допълнение към успехите си на сцената, Мофо също се представя с обширен репертоар в концертната зала. На сцената отличителната й красота и външният й вид са не по-малко очевидни от нейния енергичен талант.

Записи: Нейният глас е в музикални носители на „Columbia“ (“Бохеми” като Mюзета с Мария Калас в ролята на Mими, “Сватбата на Фигаро”, “Капричио” от Рихард Щраус, “Кармен”, “Фалстаф”), „Eurodisc“ (“Капмен”, “Лучия ди Ламермяр”, “Хензел и Гретел”, „Ифигения в Аурис“ от Глук), „RCA (“Мадам Бътерфлай”, “Il filosofo di campagna” от Галупи, “Слугинята господарка”, “Луиза Милер” от Верди, „Бохеми“ – вече като Мими, “Травиата”, “Amore dei tre Re” от Монтемеци, “Лучия ди Ламермур”, “Лястаовичката“ от Пучини, “Риголето”, “Орфей” от Глук, “Таис” от Масне), „HRE“ (Нанета във “Фалстаф“), „Pathé“ (Церлина в “Дон Жуан“) и „DGG“ – Видеоклип „VAI“ („Травиата“).

(край на цитатите от източници на немски език)

Следват данни от източници на руски език в превод на български:

Анна Мофо (1932-2006) е италианско-американска оперна певица (лирично-колоратурно сопрано) и филмова актриса.

Биография

Ранни години

Анна Мофо е родена на 27 юни 1932 г. във Филаделфия, Уейн, Пенсилвания (САЩ). Родителите на бъдещата певица – обущарят Николо Мофо и съпругата му Реджина Чинти – са италианци. След като завършва гимназия, Анна Мофо започва да учи вокално изкуство във Филаделфия в Музикалния институт „Къртис“ при Евгения Джанини-Грегори, сестра на известната певица – сопраното Дусолина Джанини. През 1954 г. Анна Мофо получава стипендия „Фулбрайт“, която й дава възможност да пътува до Италия, за да продължи музикалното си образование. В Италия тя учи в Рим в Националната академия „Санта Чечилия“, където нейни учители са известната певица, сопраното Мерцедес Льопарт и маестро Луиджи Ричи.

Оперна кариера

През 1955 г. Анна Мофо прави своя италиански дебют на фестивала в Сполето, където пее ролята на Норина в „Дон Паскуале“ от Доницети. На 24-годишна възраст, на 24 януари 1956 г., певицата се изявява като Чо Чо Сан в телевизионната версия на операта от Пучини „Мадам Бътерфлай“. Този филм е заснет от италианската телевизия „RAI“. Режисьор е Марио Ланфранчи, който става първи съпруг на Анна Мофо на 8 декември 1957 г. Малко преди сватбата Анна Мофо изнася концерт в Римската опера. Херберт фон Караян я поканва да изпее партията на Нанета във „Фалстаф“. Анна Мофо също е поканена да изпълни ролята на Церлина в „Дон Жуан“, Амина в „Сомнамбула“ на фестивала в Екс-ан-Прованс, и прави дебютните си записи в „EMI“: арии на Нанета („Фалстаф“) под палката на Караян, такива на Мюзета в „Бохеми“ цаедно с Мария Калас, Джузепе ди Стефано и Роландо Панераи. През 1957 г., веднага след сватбата си, певицата дебютира в Миланската Скала, във Виенската държавна опера, на фестивала в Залцбург, в „Teatro San Carlo“ в Неапол. През 1959 г. Мофо дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк с ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди, в която роля ще участва повече от 880 пъти. Анна Мофо е участвала в Метрополитън опера в продължение на седемнадесет сезона. Репертоарът й там включва роли като Амина през 1959 г., Елвира в „Пуритани“, Адина в „Любовен еликсир“, Жулиета в „Ромео и Жулиета“, Мари в „Дъщерята на полка“, Джилда в „Риголето“, Маргьорита във „Фауст“, Микаела в „Кармен“, Манон, Тоска, Мими в „Бохеми“, Лиу в „Tурандот“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Памина във „Вълшебната флейта“, Леонора в „Трубадур“, Луиза Милер, Кармен и други … Певицата често играе както в Европа, така и в САЩ, на сцените на различни театри и градове. Честите пътувания и големият обем на дейността й довеждат до физическо изтощение и проблеми с гласа, така че от 1976 г. насам оперната й кариера запада.

Следващи години

Анна Мофо се доказва не само като оперна певица, но и се опитва като пианистка, цигуларка, киноактриса, телевизионен водещ, танцьорка, автор на песни. Така например, през 1960 г. тя участва във филма “Битката при Аустерлиц”, през 1962 г. като Серпина във филма-опера “Слугинята господарка”, през 1965 г. тя участва във филма “Домакинство на италиански”, през 1970 г. участва във филма “Развод”, от 1960 до 1973 г. тя води програмата на италианската телевизия “Шоуто на Анна Мофо”. През 1968 г. Анна Мофо участва в операта „Травиата“, а през 1971 г. в операта „Лучия ди Ламермур“. И двата оперни филма са заснети по италианската телевизия „RAI“, режисирани от Сандро Болчи и първия съпруг на певицата Марио Ланфранчи. В началото на 70-те години Анна Мофо започва да играе по германската телевизия в оперетни филми като „Царицата на чардаша“ (1971), „Прилепът“ (1971) и „Хубавата Елена“ (1975). Анна Мофо участва и в няколко филма: „Любовна история“ (1970), „Концерт за един пистолет“ (1970) и други. През 1972 г. Анна Мофо се развежда с Марио Ланфранчи, а две години по-късно, на 14 ноември 1974 г., се омъжва за един от директорите на лейбъла „RCA“ – Робърт Сарноф. Те остават заедно до смъртта на Сарноф на 22 февруари 1997 г.

Смърт

Последните години от живота си Анна Мофо са тежки: тя е сериозно болна, има рак на гърдата и в продължение на 10 години се бори с болестта. Певицата умира на 9 март 2006 г. в Ню Йорк на 73-годишна възраст от инсулт. Погребана е до Сарноф на гробището „Кенсико“ във Валхала, Ню Йорк. (край на цитатите от източници на руски език)

В една статия на руски език през 2010 г. се дават интересни подробности от живота и кариерата на Анна Мофо. Цитирам в превод на български:

Портал „Opera News Russia“
22 август 2010 г.

„Най-красивата жена на света“: Анна Мофо

Ирина Сорокина
Специален кореспондент

Това беше името на италианския филм за оперната дива от началото на миналия век, Лина Кавалиери, в своето време, в допълнение към музикалните таланти, отличаващи се с изключителната си красота. В този филм ролята на певицата беше изиграна от божествената Джина Лолобриджида. Днес си спомняме друга красавица на оперната сцена – “синьора балканто”, американска певица от италиански произход Анна Мофо.

Най-красивата жена и най-талантливата музикантка, тя ни остави наследство от незабравими интерпретации на ролите на Сузана, Амина, Лучия, Виолета, Микаела, Манон, Мими и Лиу.

Нашето списание предлага на своите читатели портрет на примадоната, подготвен от нашия редовен италиански кореспондент Ирина Сорокина, както и превод на интервю, което дивата даде през 1990 г. в немското телевизионно предаване „Da capo“. Лаконичните изказвания на „последната примадона“, както често е наричана Мофо, рисуват очарователен портрет и остават интригуващи и ценни и днес.

Прекрасната американска певица от италиански произход Анна Мофо, е изкушаваща да бъде наречена красавица, умна жена и най-очарователна жена. Нищо чудно, че е пленила сърцата на диригенти и любители на операта!

Анна Мофо е родена на 27 юни 1932 г. в Уейн, Пенсилвания. Фамилията ѝ подсказва несъмнено: родителите на бъдещата звезда са италианци. Тя започва да учи пеене във Филаделфия при Евгения Джанини Грегори. През 1955 г. Мофо получава стипендия „Фулбрайт,“ която ѝ позволява да пътува до Италия и да продължи обучението си в Университета в Перуджа и Академия „Санта Чечилия“ в Рим. Талантът на Мофо е „усъвършенстван“ от някогашното именито сопрано Мерседес Льопарт. Същата година тя прави своя дебют в Италия: на фестивала в Сполето тя пее ролята на Норина в „Дон Паскуале“ от Доницети.

Само година по-късно, на двадесет и четири години, Анна Мофо се изявява като Мадам Бътерфлай в телевизионна адаптация на едноименната опера от Пучини. Филмът е заснет за италианската телевизионна мрежа „RAI“ и е режисиран от Марио Ланфранки, който става първи съпруг на Анна Мофо в края на 1957 г. Но още преди сватбата Негово Величество Случайността се намесва в кариерата на младата красавица: на концерт в Римската опера тя успешно замества самата Елизабет Шварцкопф. Веднага след сватбата певицата дебютира в миланската „Ла Скала“, Виенската държавна опера и Залцбургския фестивал. Самият Херберт фон Караян я кани в града на Моцарт, за да изиграе ролята на Нанета във „Фалстаф“.

От 1959 г. насам Анна Мофо е безспорна господарка на европейските и американските оперни театри. Сред нейните също толкова безспорни силни страни са Амина в „Сомнамбула“, Адина в „Любовен еликсир“, Лучия ди Ламермур, Мари в „Дъщерята на полка“, Джилда в „Риголето“, Маргьорит във „Фауст“, Микаела в „Кармен“, Манон в едноименната опера, Мими в „Бохеми“, Лиу в „Турандот“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“ и Памина във „Вълшебната флейта“. Тя пее огромен брой спектакли в „Травиата“ и е трудно да си представим певица, по-подходяща за ролята на Виолета от Мофо: тя е толкова красива, очарователна и музикална.

Кариерата ѝ е ослепителна, но краткотрайна. Анна Мофо е не само превъзходна вокалистка, за която Караян казва, че „пеенето ѝ би разтопило алпийски ледници“, но и жизнена артистка, надарена с мощен драматичен темперамент, да не говорим за изключителната ѝ красота. Именно дарбата ѝ на актриса е това, което въвлича Мофо в рисковани приключения: гласът ѝ е естествено лирично-колоратурно сопрано, но певицата се оказва ограничена до ролите, написани за този тип. Тя изпълнява ролите на драматичните героини като Тоска при Пучини и такива при Верди – Лиза Милер, Лина в „Стифелио“ и Леонора в „Трубадур“ – и това не допринася за артистичното ѝ дълголетие. Преувеличената интензивност на работата ѝ също играе роля: за една година тя може да се появи в дванадесет нови роли. Така че на възраст малко над четиридесет, блестящата кариера на тази уникална певица може да се счита за приключила.

Но преди да напусне сцената през 1976 г., сбогувайки се с обожаваната си публика в любимата роля на Виолета, тя ще си изгради името и като артистка с многократни участия, изпълнявайки най-различни роли: не само като оперна певица, но и като пианистка, виолистка, филмова актриса, телевизионна водеща, танцьорка и дори автор на песни. През 1960 г. тя участва във филма „Битката при Аустерлиц“, а през 1962 г. се радва на голям успех като хитрата Серпина в оперния филм „Слугинята-господарка“ по творбата на Перголези. През 1964 г. тя е водеща на италианското телевизионно предаване „Шоуто на Анна Мофо“, а година по-късно участва във филма „Италианският начин на живот“ с участието на Уго Тоняци. През 1970 г. излиза филма „Развод“ с нейно участие. Друг неин филм – „Любовна история“ е свързан със скандал: в една сцена актрисата се появява гола, въпреки че много по-късно твърди, че е носила дрехи. Малко хора знаят, че Анна Мофо е била и капитан на националния отбор по хокей…

През 1972 г. тя се развежда с Ланфранки (той я е режисирал във филма-опера „Слугинята-господарка“ и телевизионното предаване „Шоуто на Ана Мофо“), а две години по-късно се омъжва за изпълнителния директор на „RCA“ Робърт Сарноф. Те остават заедно до смъртта на Сарноф на 22 февруари 1997 г.

Последните години на „последната дива“ са помрачени от сериозно заболяване: рак на гърдата. Ана Мофо умира в Ню Йорк на 9 март 2006 г.

…

Следва превод на интервюто, което дивата даде през 1990 г. в немското телевизионно предаване „Da capo“. Лаконичните изказвания на „последната примадона“, както често е наричана Мофо, рисуват очарователен портрет и остават интригуващи и ценни и днес.

Ана Мофо: Мисли на глас

Партитура. Не обичам особено да чета партитури, но мога да го направя. И това е добре, защото винаги искам да знам кой инструмент какво свири. „Оцветяването“ на музиката е важно, така че четенето на партитурата помага много.

Изучаване на роли. В началото чета всичко, което мога, защото трябва да знам повече от това, което е написано в либретото. Свиря на пиано, за да мога да изсвиря цялата опера. Изучавам личността на героя, например, като се гледам в огледалото, за да видя дали съм подходящ за Виолета. Но никога не слушам записи на други певци, преди да съм изучила ролята и да съм обмислила героя си.

Виолета. Препрочитала съм романа на Дюма много пъти. Неговото описание на Виолета: много слаба, черна коса, снежнобели зъби… Пяла съм Виолета 889 пъти.

Песни. Пеенето на песни е като участие в кратких опери. Песента е кратка опера. Пеенето на художествени песни е по-трудно от пеенето на опери; Трябва да пееш много „чисто“. Особено харесвам немски песни, от Брамс до Хуго Волф. Джералд Мур записа последните си дискове с мен.

Съвременна музика. Пяла съм съвременна музика, например „Художникът Матис“ на Хиндемит. Но гласът ми е много по-подходящ за белканто!

Песни. Имах собствена телевизионна програма в Рим, за която пишех песни, а също така пеех, танцувах и играех. Смятам, че всеки опит е полезен.

Диригенти. Имах отлични отношения с диригентите, защото животът ме е благословил с късмета да работя с отлични диригенти. Тайната ми е следната: когато работех с диригент А, никога не съм мислила за това как работя с Караян. Винаги съм се старала да си върша работата по най-добрия възможен начин. Имах прекрасно преживяване с баварския диригент Курт Айххорн. Той искаше да изпея партията на Хензел в неговия запис на операта „Хензел и Гретел“. Но аз исках да пея Гретел. Тогава Айххорн ми каза: операта се казва „Хензел и Гретел“, а не „Гретел и Хензел“. И така, аз изпях ролята на Хензел.

Езици. Пяла съм на тридесет и четири езика, включително японски, унгарски, шведски и така нататък. Но говоря само шест. Научих „Русалка“ на Дворжак на чешки и отидох на фестивал в Братислава. Диригентът ме попита на какъв език пея. „Чешки“, отговорих аз. „Но тук говорят само словашки!“

Режисьори. Един режисьор във Флоренция искаше да изпуша пура в „Травиата“, защото всички туберкулозни дами пушеха пури по онова време. Аз не пушех! Ото Шенк, от друга страна, не ми каза нищо за „Травиата“. Попитах го: „Маестро, защо не ми казвате нищо?“ А той отговори: „Пяли сте в „Травиата“ седемстотин пъти; какво да ви кажа? Разкажете ми за нашата интерпретация.“ След това разменихме няколко мисли.

Публика. Никога не са ме освирквали. Но винаги съм се страхувала от публиката и винаги съм била нервна. Не защото се страхувам да пея лошо, а защото искам да дам на публиката най-доброто от себе си.

Колеги. Винаги съм имала добри отношения с колегите си. Имам нужда от енергия, за да пея, а не да се карам. С Франко Корели обаче имах малки проблеми. Пяхме „Ромео и Жулиета“ в Метрополитън опера. Корели мразеше репетициите, никога не се появяваше и никога не репетираше любовния дует в леглото. На представлението той каза: „Тръгвам си, това легло е много твърдо.“ И си тръгна! Аз изпях любовния дует сама, като пях както в ролята на Ромео, така и на Жулиета. Корели се появи в следващото действие.

Нови поколения. Водя майсторски класове и виждам много таланти. Но никой няма търпение! Младите певци са като състезателни коне; искат да станат известни веднага. Напротив, в нашия бизнес е нужно голямо търпение. Мария Калас ме научи на това: малко по малко…

Мото: Правя само това, което ме забавлява и което ми доставя удоволствие, защото това е единственото нещо, което правя добре, а обичам да правя всичко добре.

Преведено от италиански на руски от Ирина Сорокина

(край на статията от медия в Русия)

Давам подробни сведения за изявите на Анна Мофо във Виенската държавна опера. Цитирам всички нейни изяви от архива на този театър:

СARMEN

Micaëla | 1 Vorstellung | 28.06.1958

FALSTAFF

Nannetta | 6 Vorstellungen | 15.09.1957–10.06.1958

FAUST

Marguerite | 3 Vorstellungen | 13.09.1964–28.09.1964

LA BOHÈME (PUCCINI)

Mimì | 1 Vorstellung | 01.11.1964

LA TRAVIATA

Violetta Valéry | 9 Vorstellungen | 03.09.1963–04.10.1969

MANON

Manon Lescaut | 1 Vorstellung | 13.01.1972

RIGOLETTO

Gilda | 5 Vorstellungen | 13.03.1962–23.10.1964

(край на цитата)

От горното изложение се вижда, че Анна Мофо е имала общо 26 изяви в 7 различни опери на сцената на Виенската държавна опера.

Нейният дебют там е на 15 септември 1957 г. в ролята на Нанета във „Фалстаф“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:

BESETZUNG | 15.09.1957

Dirigent	Herbert von Karajan
Inszenierung	Herbert von Karajan
Bühnenbilder und Kostüme	G. Bartolini-Salimbeni
Choreographie	Willy / Wilhelm Fränzl
Einstudierung der Chöre	Roberto Benaglio
Sir John Falstaff	Tito Gobbi
Ford	Rolando Panerai
Fenton	Luigi Alva
Bardolfo	Renato Ercolani
Pistola	Mario Petri
Dr. Cajus	Tomaso Spataro
Alice Ford	Elisabeth Schwarzkopf
Nannetta	Anna Moffo
Mrs. Quickly	Giulietta Simionato
Meg Page	Anna Maria Canali
Der Wirt vom Gasthause “zum Hosenbande”	Josef Hauer
Robin (Falstaffs Page)	Günther Falusy
Eine Page Fords	Christian Hudec

(край на цитата)

Последната изява на Анна Мофо във Виенската държавна опера е на 13 януари 1972 г. в ролята на Манон в едноименната опера от Масне. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява:

BESETZUNG | 13.01.1972

Dirigent	Berislav Klobučar
Inszenierung, Bühnenbild und Kostüme	Jean-Pierre Ponnelle
Chorleitung	Helmuth Froschauer
Manon Lescaut	Anna Moffo
Chevalier Des Grieux	Giacomo Aragall
Graf Des Grieux	Tugomir Franc
Lescaut	Yves Bisson
Guillot de Morfontaine	Heinz Zednik
Brétigny	Erland Hagegaard
Poussette	Arleen Auger
Javotte	Rohangiz Yachmi
Rosette	Gertrude Jahn
Dienerin	Laurence Dutoit
Wirt	Alois Pernerstorfer
Pförtner	Ljubomir Pantscheff
Zwei Gardisten	Franz Riedl, Hubert Csillag

(край на цитата)

Изяви на Анна Мофо в Метрополитън опера в Ню Йорк:

В този оперен театър Анна Мофо има общо 206 изяви.

Цитирам плана на всички нейни изяви (началото и края на същите):


[Met Performance] CID:183180 La Traviata {434} Metropolitan Opera House; 11/14/1959 Debut: Anna Moffo Review
[Met Performance] CID:183350 La Traviata {437} Metropolitan Opera House; 11/30/1959
[Met Performance] CID:184650 La Traviata {441} Metropolitan Opera House; 04/1/1960 [Met Performance] CID:184860 Faust {567} Metropolitan Theatre. Boston, Massachusetts; 04/19/1960

(….)

[Met Performance] CID:244370
La Traviata {630}
Metropolitan Opera House; 02/26/1976

[Met Performance] CID:244510
La Traviata {631}
Metropolitan Opera House; 03/11/1976

[Met Performance] CID:244550
La Traviata {632}
Metropolitan Opera House; 03/15/1976

[Met Performance] CID:245380
Madama Butterfly {574}
New York, Queens, Crocheron Park; 06/16/1976

[Met Performance] CID:245400
Madama Butterfly {575}
New York, Bronx, Van Cortlandt Park; 06/19/1976

[Met Performance] CID:245440
Madama Butterfly {577}
New York, Brooklyn, Marine Park; 06/26/1976

(край на цитата)

Дебюта на Анна Мофо в МЕТ Ню Йорк е на 14 ноември 1959 г. в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:

Metropolitan Opera House
November 14, 1959 Matinee

LA TRAVIATA {434}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Violetta…………….Anna Moffo [Debut]
Alfredo……………..Cesare Valletti
Germont……………..Cornell MacNeil
Flora……………….Helen Vanni
Gastone……………..Gabor Carelli
Baron Douphol………..Calvin Marsh
Marquis D’Obigny……..George Cehanovsky
Dr. Grenvil………….Louis Sgarro
Annina………………Teresa Stratas
Giuseppe…………….Lou Marcella
Gardener…………….John Trehy

Conductor……………Nino Verchi

(край на цитата)

Предпоследната изява на на Анна Мофо в МЕТ Ню Йорк е на 15 март 1976 г. също в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при тази предпоследна изява (има грешка в архива на МЕТ, понеже пише по-долу „последна изява), което не е вярно:

Metropolitan Opera House
March 15, 1976

LA TRAVIATA {632}
Giuseppe Verdi–Francesco Maria Piave

Violetta…………….Anna Moffo [Last performance]
Alfredo……………..John Alexander
Germont……………..Robert Merrill
Flora……………….Cynthia Munzer
Gastone……………..Charles Anthony
Baron Douphol………..Robert Goodloe
Marquis D’Obigny……..Gene Boucher
Dr. Grenvil………….Edmond Karlsrud
Annina………………Constance Webber
Giuseppe…………….Abram Morales
Gardener…………….Glenn Bater
Dance……………….Skiles Fairlie
Dance……………….Jan Mickens
Dance……………….Alastair Munro

Conductor……………Sarah Caldwell

(край на цитата)

Последната изява на Анна Мофо в МЕТ Ню Йорк е на 26 юни 1976 г. в ролята на Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Цитирам състава на ансамбъла при тази последна изява (това е концертна изява):

New York, Brooklyn, Marine Park
June 26, 1976
In Concert

MADAMA BUTTERFLY {577}

Cio-Cio-San………….Anna Moffo
Pinkerton……………Enrico Di Giuseppe
Suzuki………………Shirley Love
Sharpless……………Richard Fredricks
Goro………………..Robert Schmorr
Bonze……………….Andrij Dobriansky
Yamadori…………….Russell Christopher
Dolore………………not performed
Kate Pinkerton……….Carlotta Ordassy
Commissioner…………Gene Boucher
Registrar……………Kun Yul Yoo

Conductor……………Jan Behr

(край на цитата)

Цитирам от източник на италиански език оперния репертоар на Анна Мофо:

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Giulietta Capuleti	I Capuleti e i Montecchi	Bellini
Amina	La sonnambula	Bellini
Elvira	I Puritani	Bellini
Carmen Micaëla	Carmen	Bizet
Mélisande	Pelléas et Mélisande	Debussy
Adina	L’elisir d’amore	Donizetti
Lucia Ashton	Lucia di Lammermoor	Donizetti
Maria	La figlia del reggimento	Donizetti
Norina	Don Pasquale	Donizetti
Eugenia	Il filosofo di campagna	Galuppi
Clara	Porgy and Bess	Gershwin
Euridice	Orfeo ed Euridice	Gluck
Iphigénie	Iphigenie en Aulis	Gluck
Sidonia	Armida	Gluck
Marguerite	Faust	Gounod
Juliette	Roméo et Juliette	Gounod
Eudoxie	La Juive	Halévy
Hänsel	Hänsel und Gretel	Humperdinck
Sylva Varescu	Die Csárdásfürstin	Kálmán
Nedda	Pagliacci	Leoncavallo
Manon	Manon	Massenet
Thaïs	Thaïs	Massenet
Fiora	L’amore dei tre re	Montemezzi
Susanna	Le nozze di Figaro	Mozart
Zerlina	Don Giovanni	Mozart
Pamina	Die Zauberflöte	Mozart
Hélène	La belle Hélène	Offenbach
La Périchole	La Périchole	Offenbach
Antonia Giulietta Olympia Stella	Les Contes d’Hoffmann	Offenbach
Serpina	La serva padrona	Pergolesi
Manon Lescaut	Manon Lescaut	Puccini
Mimì Musetta	La bohème	Puccini
Floria Tosca	Tosca	Puccini
Cio-Cio-San	Madama Butterfly	Puccini
Magda de Civry	La rondine	Puccini
Lauretta	Gianni Schicchi	Puccini
Liù	Turandot	Puccini
Monica	La fiamma	Respighi
Rosina	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Adele Rosalinde	Die Fledermaus	Strauss, Johann
Annina	Eine Nacht in Venedig	Strauss, Johann
Cantante italiana	Capriccio	Strauss, Richard
Galathée	Die schöne Galathée	Suppé
Philine	Mignon	Thomas
Luisa Miller	Luisa Miller	Verdi
Lina	Stiffelio	Verdi
Gilda	Rigoletto	Verdi
Leonora	Il trovatore	Verdi
Violetta Valery	La traviata	´Vvvvvvvvv

(край на цитата)

Цитирам от източник на италиански език дискографията и видеографията на Анна Мофо:

Discografia e videografia

Anno	Titolo	Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1956	Madama Butterfly (Video-RAI) regia di Mario Lanfranchi	Cio Cio San	Anna Moffo, Renato Cioni, Afro Poli, Mitì Truccato Pace	Oliviero De Fabritiis	VAI
1956	La sonnambula (Video-RAI) regia di Mario Lanfranchi	Amina	Anna Moffo, Danilo Vega, Plinio Clabassi	Bruno Bartoletti	Legato Classic
1956	La bohème	Musetta	Maria Callas, Giuseppe Di Stefano, Rolando Panerai, Anna Moffo, Nicola Zaccaria	Antonino Votto	Columbia/EMI
1956	Falstaff	Nannetta	Tito Gobbi, Elisabeth Schwarzkopf, Rolando Panerai, Anna Moffo, Luigi Alva, Fedora Barbieri	Herbert von Karajan	Columbia/EMI
1956	Don Giovanni	Zerlina	Antonio Campo, Teresa Stich-Randall, Suzanne Danco, Marcello Cortis, Anna Moffo, Nicolai Gedda	Hans Rosbaud	Pathè/EMI
1957	Madama Butterfly	Cio-Cio-San	Anna Moffo, Cesare Valletti, Rosalind Elias	Erich Leinsdorf	RCA
1958	Il filosofo di campagna	Eugenia	Anna Moffo, Elena Rizzieri, Mario Petri, Rolando Panerai	Renato Fasano	HMV
1959	Lucia di Lammermoor Video-RAI	Lucia Ashton	Anna Moffo, Nicola Filacuridi, Dino Dondi	Fernando Previtali	House of Opera
1960	Le nozze di Figaro	Susanna	Giuseppe Taddei, Anna Moffo, Elisabeth Schwarzkopf, Eberhard Waechter, Fiorenza Cossotto	Carlo Maria Giulini	Columbia/EMI
1960	La traviata	Violetta Valery	Anna Moffo, Richard Tucker, Robert Merrill	Fernando Previtali	RCA
1961	La bohème	Mimì	Anna Moffo, Richard Tucker, Robert Merrill, Mary Costa, Giorgio Tozzi	Erich Leinsdorf	RCA
1962	La serva padrona	Serpina	Anna Moffo, Paolo Montarsolo	Franco Ferrara	RCA
1963	Rigoletto	Gilda	Robert Merrill, Anna Moffo, Alfredo Kraus, Ezio Flagello	Georg Solti	RCA
1963	Manon Lescaut selez.	Manon	Anna Moffo, Flaviano Labò, Robert Kerns	René Leibowitz	RCA
1963	Manon selez.	Manon	Anna Moffo, Giuseppe Di Stefano	Renè Leibowitz	RCA
1965	Orfeo ed Euridice	Euridice	Shirley Verrett, Anna Moffo, Judith Raskin	Renato Fasano	RCA
1965	Luisa Miller	Luisa Miller	Anna Moffo, Carlo Bergonzi, Shirley Verrett, Cornell MacNeil	Fausto Cleva	RCA
1966	Lucia di Lammermoor	Lucia Ashton	Anna Moffo, Carlo Bergonzi, Mario Sereni, Ezio Flagello	Georges Prêtre	RCA
1966	La rondine	Magda	Anna Moffo, Daniele Barioni, Graziella Sciutti	Francesco Molinari-Pradelli	RCA
1968	La traviata (Film-TV) regia di Mario Lanfranchi	Violetta Valery	Anna Moffo, Franco Bonisolli, Gino Bechi	Giuseppe Patanè	VAI
1970	Carmen	Carmen	Anna Moffo, Franco Corelli, Helen Donath, Piero Cappuccilli	Lorin Maazel	Eurodisc/Cetra
1971	Lucia di Lammermoor (Film-TV) regia di Mario Lanfranchi	Lucia Asthon	Anna Moffo, Lajos Kozma, Giulio Fioravanti, Paolo Washington	Carlo Felice Cillario	VAI/Eurodisc
1974	Thaïs	Thais	Anna Moffo, Gabriel Bacquier, José Carreras	Julius Rudel	RCA
1974	La Juive	Eudoxie	Martina Arroyo, Anna Moffo, Richard Tucker, Bonaldo Giaiotti	Antonio De Almeida	RCA
1976	L’amore dei tre re	Fiora	Anna Moffo, Plácido Domingo, Cesare Siepi	Nello Santi	RCA

Strauss R., Capriccio – Anna Moffo, Dietrich Fischer-Dieskau, Elisabeth Schwarzkopf, Nicolai Gedda, Philharmonia Orchestra & Wolfgang Sawallisch, 1957 EMI
The Great Moments from Die Fledermaus – Risë Stevens, George London, Chor der Wiener Staatsoper, Oscar Danon, Richard Lewis, Anna Moffo, John Hauxvell, Jeanette Scovotti, Edward Houser, Sergio Franchi & Orchester der Wiener Staatsoper, 1963 BMG/RCA
Offenbach, Die Schöne Helena – Anna Moffo, Ivan Rebroff, René Kollo, 1975 Philips
Tra il 1971 ed il 1973 la Moffo incise per l’ARIOLA EURODISC/RCA altre due opere complete: Hansel und Gretel ed Iphigenia in Aulis

(край на цитата)

Цитирам филмографията на Анна Мофо:

Filmography

Year	Title	Role
1960	Austerlitz	La Grassini
1962	La serva padrona	Serpina
1965	Menage all’italiana	Giovanna
1967	La traviata	Violetta Valery
1970	Una storia d’amore	Evy
1970	The Adventurers	Dania Leonardi
1970	The Divorce	Elena, Leonardo’s wife
1970	A Girl Called Jules	Lia
1970	The Weekend Murders	Barbara Worth
1971	Die Csárdásfürstin	Sylva Varescu
1971	Lucia di Lammermoor	Lucia

(край на цитата)

Ще завърша настоящата статия за сопраното Анна Мофо със списък на нейните записи при лейбъла “RCA Victor” :

Selected “RCA Victor” recordings

1957 – Puccini – Madama Butterfly – Anna Moffo, Cesare Valletti, Rosalind Elias, Renato Cesari – Rome Opera Chorus and Orchestra, Erich Leinsdorf.
1960 – Anna Moffo – Arias from Faust, La bohème, Dinorah, Carmen, Semiramide, Turandot, Lakmé – Rome Opera Orchestra, Tullio Serafin.
1960 – Verdi – La traviata – Anna Moffo, Richard Tucker, Robert Merrill – Rome Opera Chorus and Orchestra, Fernando Previtali.
1961 – Puccini – La bohème – Anna Moffo, Richard Tucker, Mary Costa, Robert Merrill, Giorgio Tozzi, Philip Maero – Rome Opera Chorus and Orchestra, Erich Leinsdorf.
1962 – Pergolesi – La serva padrona – Anna Moffo, Paolo Montarsolo – Rome Philharmonic Orchestra, Franco Ferrara.
1962 – Recital of Verdi Heroines – The RCA Italiana Opera Orchestra, Franco Ferrara.
1963 – Verdi – Rigoletto – Robert Merrill, Anna Moffo, Alfredo Kraus, Rosalind Elias, Ezio Flagello – The RCA Italiana Opera Chorus and Orchestra, Georg Solti.
1963 – Puccini – Manon Lescaut (Highlights) – Anna Moffo, Flaviano Labò, Robert Kerns – The RCA Italiana Opera Orchestra and Chorus, René Leibowitz.
1963 – Massenet – Manon (Highlights) – Anna Moffo, Giuseppe Di Stefano, Robert Kerns – The RCA Italiana Opera Orchestra and Chorus, René Leibowitz.
1964 – Canteloube: Songs of the Auvergne / Villa-Lobos: Bachianas Brasileiras / Rachmaninoff: Vocalise – Anna Moffo – American Symphony Orchestra, Leopold Stokowski.
1964 – Verdi – Luisa Miller – Anna Moffo, Carlo Bergonzi, Shirley Verrett, Cornell MacNeil, Giorgio Tozzi, Ezio Flagello – The RCA Italiana Opera Chorus and Orchestra, Fausto Cleva.
1965 – Gluck – Orfeo ed Euridice – Shirley Verrett, Anna Moffo, Judith Raskin – Polyphonic Chorus of Rome, I Virtuosi di Roma, Renato Fasano.
1965 – Donizetti – Lucia di Lammermoor – Anna Moffo, Carlo Bergonzi, Mario Sereni, Ezio Flagello – The RCA Italiana Opera Chorus and Orchestra, Georges Prêtre.
1966 – Puccini – La Rondine – Anna Moffo, Daniele Barioni, Graziella Sciutti, Piero de Palma, Mario Sereni – The RCA Italiana Opera Chorus and Orchestra, Francesco Molinari-Pradelli.
1974 – Halevy – La Juive (Highlights) – Richard Tucker, Martina Arroyo, Anna Moffo, Juan Sabate, Bonaldo Giaiotti – Ambrosian Opera Chorus, New Philharmonia Orchestra, Antonio de Almeida.
1974 – Massenet – Thaïs – Anna Moffo, José Carreras, Gabriel Bacquier, Justino Díaz – Ambrosian Opera Chorus, New Philharmonia Orchestra, Julius Rudel.
1976 – Montemezzi – L’amore dei tre re – Anna Moffo, Plácido Domingo, Pablo Elvira, Cesare Siepi – Ambrosian Opera Chorus, London Symphony Orchestra, Nello Santi.