Moll, Kurt (DEU, Bass)

Днес се навършват 80 години от рождението на немския бас Курт Мол

Драги приятели на оперната музика, днес на 11 април 2018 г. искам да отбележа кръглия рожден ден на един от най-известните световни певци на нашето време – немският бас Курт Мол (Kurt Moll), чиято певческа кариера завърши официално на 31 юли 2006 г. по време на „Мюнхенските оперни празници“ след 47 години непрекъсната певческа дейност. Причината за слизането му от сцената бяха здравословни проблеми. Тогава оперното списание „Opernwelt“ отбеляза след няколко месеца в специална статия за него: „Er war nicht nur der größte unter allen lebenden Bassisten, sondern zweifellos ein Jahrhundertsänger (Той беше не само най-великият от живите басове, но и безспорно един певец на столетието)“.

Съдбата обаче пожела Курт Мол да не доживее кръглия си рожден ден, когато щеше днес да навърши 80 години – на 5 март 2017 година той напусна житейската сцена. По този повод аз писах тук кратка статия за него през 2017 г. – той заслужаваше това внимание. Днес най-напред ще припомня тази скръбна вест, после ще цитирам статията си за него от 2016 година с някои допълнения. Нека новите ми ФБ-приятели и читатели научат това, което съм писал за него преди две години:

IN MEMORIAM

Драги приятели на оперната музика, само след 2 месеца – на 11 април 2017 г. щях да пиша статия по случай рождения ден на един голям оперен певец – немският бас Курт Мол (Kurt Moll), за който вече 2 пъти съм писал статии. Но съдбата пожела друго – след тежко и продължително боледуване този певец – един от най-известните световни певци на нашето време напусна житейската сцена на 5 март 2017 година.

Тази сутрин научих тази тъжна новина и днес помествам настоящата статия в негова памет. Медиите в Германия съобщиха новината още снощи късно, а в електронните портали има редица съобщения през последните часове. Аз цитирам по-долу съобщението на авторитетната медия „SPIEGEL ONLINE“ от преди няколко часа:

Портал „SPIEGEL ONLINE“

Bayerische Staatsoper

Opernsänger Kurt Moll ist tot

Er sang auf allen großen Bühnen der Welt: Mit seinem samtigen Bass begeisterte Kurt Moll seine Zuhörer. Nun ist der Münchner Opernsänger nach langer Krankheit gestorben.

Montag, 06.03.2017 Eine tiefdunkle Stimme ist für immer verstummt: Der Opernsänger Kurt Moll ist am 5.03.2017 im Alter von 78 Jahren gestorben. Die Bayerische Staatsoper teilte seinen Tod am Abend mit. Der in Buir bei Köln geborene Sänger erlag am Sonntag einer langen, schweren Krankheit.

“Wie kein anderer vermochte es Kurt Moll, die großen Bass-Partien von Wagner, Mozart und Strauss zum Leben zu erwecken”, sagte der Intendant der Bayerischen Staatsoper, Nikolaus Bachler. “Sein Tod ist ein großer Verlust für die Bayerische Staatsoper und alle unsere Mitarbeiter, für sein Publikum in München, Deutschland und der ganzen Welt.”

Nach dem Studium an der Kölner Musikhochschule hatten Moll erste Engagements nach Aachen, Mainz und Wuppertal geführt. Den internationalen Durchbruch feierte er 1970 bei den Salzburger Festspielen als Sarastro in Mozarts “Zauberflöte” – eine seiner Paraderollen, die ihn sein ganzes Leben hindurch begleiten sollte.

Staatsoper widmet Vorstellung von Mozart-Oper dem Verstorbenen

Sein Debüt an der Bayerischen Staatsoper gab Moll 1971 – als Einspringer in “Die Meistersinger von Nürnberg”. Auch die Partie Veit Pogners zog sich durch seine Karriere. Darüber hinaus sang er zahlreiche andere Wagner-Partien, und natürlich Osmin in “Die Entführung aus dem Serail”. Die Staatsoper widmet die nächste Vorstellung dieser Mozart-Oper am 24. März 2017 dem Verstorbenen.

Über Jahrzehnte hinweg wurde Moll gefeiert und galt als einer der wichtigsten Interpreten seines Fachs. Er sang auf allen großen Bühnen der Welt, darunter in Hamburg, Wien, Bayreuth und Salzburg. Er war nicht nur Bayerischer, sondern auch Hamburger und Wiener Kammersänger. Zudem war Moll, der ursprünglich Cellist werden wollte, Gesangsprofessor an der Kölner Musikhochschule.

Mit der “Stimme Gottvaters” wurde sein tiefer, schwereloser Bass mehr als einmal verglichen. 45 Jahre blieb Moll seinem Publikum in der bayerischen Landeshauptstadt treu, bevor er sich 2006 verabschiedete. Nicht mit einer großen, tragenden Rolle. Sondern als Nachtwächter mit dem frommen Wunsch: “Hört, ihr Leut, und lasst euch sagen, die Glock hat elfe geschlagen: Bewahrt euch vor Gespenstern und Spuk, dass kein böser Geist eu’r Seel beruck! Lobet Gott, den Herrn!”

kry/dpa

(край на цитата)

Ще преведа само началния абзац – другата част от текста е кратко съдържание на данни от живота и кариерата му. Понеже днес ще цитирам тук моята последна статия за него от април 2016 година, редица неща са описани много подробно, така че превод на целия текст не е необходим:

ПОМИНА СЕ ОПЕРНИЯТ ПЕВЕЦ КУРТ МОЛ

Той пя на всички големи оперни сцени по света: със своя кадифен басов глас Курт Мол привеждаше във възторг своите слушатели. След дълго боледуване оперният певец от Мюнхен се помина.

Понеделник, 6 март 2017 г. Един дълбоко оцветен глас замлъкна завинаги: оперният певец Курт Мол почина на 5 март 2017 г. на 78-годишна възраст. Баварската държавна опера обяви снощи вечерта смъртта му. Роденият в Буир край Кьолн певец се помина в неделя след продължително тежко заболяване.

„Като никой друг Курт Мол можеше да дава живот на големите басови партии в опери от Вагнер, Моцарт и Рихард Щраус“, каза интендантът на Баварската държавна опера Николаус Бахлер. „Неговата смърт е голяма загуба за Баварската държавна опера и за всички наши сътрудници, за неговата публика в Мюнхен, в Германия и в целия свят“.

(край на превода)

Днес ще поместя последната си статия за Курт Мол, която написах през април 2016 година като почит към голямото дело на този изключителен певец и артист, като направя някои допълнения. Имал съм възможност преди години да го слушам на живо в няколко негови оперни изяви при мои служебни командировки в Германия и няма да забравя дълго време тези негови изяви, при които той блестеше не само с гласа си, нои с дълбоко смисленото драматично изграждане на всички свои роли. Мир на праха му!

Следва статията ми от 2016 година:

„Понеже днес става въпрос за един изключително известен певец със световно име, искам да кажа няколко думи с по-общ характер. Наред със световни имена от жанра на басовото вокално изкуство, както италианци, така и особено тези от славянските страни, които от два века и повече са специалисти в този певчески жанр (не искам да говоря конкретно за Шаляпин, за Борис Христов и много други), в немскоезичните страни, особено в Германия и Австрия е имало винаги прекрасни басови гласове, не само в областта на оперната, но и в ораториално-кантатната музика и песенния жанр.

Като се има предвид, че редица композитори от предкласиката и класиката до романтизма и модерната съвременна музика произхождат от тия страни, този факт е допринесъл за това да се изгради една „басова“ култура, специфична за тия страни. От моите наблюдения тук през последните 42 години, без да съм вокален специалист констатирам от мнението на специалистите, че много се цени (не знам дали е така при публиката) стиловото пеене, особените нюанси в музиката на отделни композитори и играта с багрите, която при певците-басове изисква една много изящна техника и богат репертоар от изразни средства. Защо например баритонът Дитер Фишер-Дискау, който си отиде преди няколко години от този свят, се смяташе за най-добрият в неговия жанр певец през редица години. За него се говореше винаги, че е ненадминат „майстор в нюансирането“ на звука, на цветовете (както сега е Томас Хемпсон, който на 28 юли миналата година навърши 60 години), на дълбоките мисли, които даден композитор е вложил в определено произведение. Изпълненията на Дитер Фишер-Дискау в произведения от Шуберт бяха и остават ненадминати и до днес. При това, понеже Рихард Вагнер е немец, особено се държи на такива певци (в случая на баси), които тълкуват прецизно и много детайлирано ролите си в негови опери, както е при Курт Мол. Аз не съм професионалист, но преди 45 години Георги Делиганев в неговите вокални лекции с хористите от Хора на запасните офицери в Габрово (пял съм в този хор като баритон от 1961 до 1974 г.) винаги наблягаше на това да правим разлика в отделните песни, така както е и в италиански, руски, френски или немски опери. Сигурно е съвсем трудно „да се улови“ онази нишка, която характеризира отделните автори. Това вече е и голямото изкуство.

За да завърша тези общи бележки, искам да отбележа, че през втората половина на миналия и началото на този век редица немски (за австрийски тук няма да говоря) баси са се наложили в световен мащаб като особено добри – не правя никакви сравнения, понеже пиша за Курт Мол, говоря за негови колеги-сънародници. Някои вече са починали, други продължават дейността си. За мен в момента „номер едно“ остава басът Рене Папе (René Pape), роден през 1964 г., който е еднакво добър както в „славянски“ репертоар, така също и в опери от Верди, Моцарт и други. Ако отворим програмите на различни оперни театри по света, и днес ще видим името му при главни роли от „Борис Годунов“, „Аида“, „Отвличане от сарая“, „Фиделио“ и др. А сега няколко други имена за любопитните: прекрасният Karl Ridderbusch (1932-1997), Hans Sotin (*1939), Gerd Nienstedt (1932-1993), Kurt Böhme (1908-1989), Franz Crass (1928-2012), Ludwig Hoffmann (1895-1963), Matthias Hölle (*1951). Повечето от тях или са покойници, или вече преди години са приключили с певческата си кариера. Все още пеят или се налагат с постиженията си певци като прекрасният Franz Hawlata (*1963), Hans-Peter König (* ?), Peter Lika (*1947), Franz-Josef Selig (*1962), триумфиращият по световните сцени Jan-Hendrik Rootering (*1950) – името му изглежда като скандинавско-холандско, но той е от Северна Германия, където много имена са такива. Всички тези певци имат голям репертоар и международна кариера, повечето от тях са се наложили като първокласни Вагнерови певци (при големите традиции на Фестивала в Байройт всяка година, когато билетите са разпродадени отдавна, това играе много важна роля !). Прави ми впечатление, че наред с десетките оперни театри в Германия, които редовно поставят Вагнерови опери, както и цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“, в много страни по целия свят има един ренесанс на творчеството на този велик немец Рихард Вагнер. Заради това добрите Вагнерови певци се търсят по целия свят и често правят своята международна кариера с роли от негови опери.

Курт Мол е роден на 11 април 1938 г. в Буир край Керпен (Buir bei Kerpen) недалеч от Кьолн. През младежките си години той свири на китара и чело и е солист в училищния хор. След това продължава с музикално образование – най-напред чело, после вокално изкуство във Висшето училище за музика в Кьолн, както и частно при Emmy Müller в Крефелд. Още като 20-годишен Курт Мол започва професионалната си кариера в Операта в Кьолн, по-късно е поканен в Оперния театър в Аахен и през 1961 г. дебютира там като Лодовико в „Отело“ от Верди. В Аахен Мол остава до 1965 г., после пее като солист в Оперния театър в Майнц и е първи бас в ансамбъла на Оперния театър във Вупертал. През 1967 г. Курт Мол пее за пръв път на Музикалните празници в Залцбург в ролята на Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, обръща особено внимание на публика и критика и получава заслужено признание, което му отваря пътя към една световна кариера. Преди това още през следната 1968 г. е поканен и за участие във Вагнеровите празници в Байройт в ролята на крал Марке в „Тристан и Изолда“, където се представя блестящо (това е една от най-значителните му Вагнерови роли) и се налага през следващите години като Вагнеров певец от най-висока класа. Дебюта му на сцената на Миланската Скала е през 1972 г. в ролята на Осмин в „Отвличане от сарая“ от Моцарт, като същата година пее и на сцената на Парижката опера в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт и в „Парсифал“ от Вагнер. Две години по-късно Курт Мол пее в САЩ – най-напред в Сан Франциско като Гурнеманц в „Парсифал“ от Вагнер, и през 1979 г. е дебюта му на сцената на МЕТ в Ню Йорк в различни роли – Роко във „Фиделио“ от Бетовен и Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, както и партията на Херман в „Танхойзер“ от Вагнер. Преди това Курт Мол гастролира и на сцените на Виенската държавна опера, на „Ковънт Гарден“ в Лондон и в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес. Ето всички участия на Курт Мол на сцената на Виенската държавна опера:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Boris Godunow	Pimen	28.01.1984–12.02.1984	5 mal
Der fliegende Holländer	Daland	17.09.1981–06.05.1992	2 mal
Der Freischütz	Ein Eremit	19.02.1989	1 mal
Der Rosenkavalier	Der Baron Ochs auf Lerchenau	17.09.1980–12.01.1999	31 mal
Die Entführung aus dem Serail	Osmin	20.06.1977–15.04.1999	14 mal
Die Meistersinger von Nürnberg	Veit Pogner	21.10.1975–12.05.1985	13 mal
Die Walküre	Hunding	01.06.1977–06.02.1989	6 mal
Die Zauberflöte	Sarastro	10.03.1973–18.01.1999	23 mal
Don Giovanni	Der Komtur	30.06.1977–05.09.1981	2 mal
Eugen Onegin	Fürst Gremin	14.11.1974–28.04.1976	2 mal
Fidelio	Rocco	08.05.1983–23.05.1992	9 mal
Konzerte	Mitwirkende	02.09.1979–03.09.1979	2 mal
La forza del destino	Pater Guardian	04.09.1980–07.09.1980	2 mal
Lohengrin	Heinrich der Vogler	22.02.1978	1 mal
Parsifal	Gurnemanz	29.10.1972–10.04.1994	8 mal
Siegfried	Fafner	05.06.1977	1 mal
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg	Hermann	18.06.1987–24.06.1992	4 mal
Tristan und Isolde	König Marke	17.01.1973–30.06.1992	6 mal

(край на цитата)

Както виждаме, внушителен брой от участия през годините 1972 до 1999 в 17 роли от най-различни опери – преди всичко от Вагнер, но също и от Моцарт, Вебер, Рихард Щраус, Бетовен, Мусоргски, Чайковски.

В течение на годините Курт Мол почти всяка година пее в Залцбург и Байройт в различни опери, като обхваща целия басов репертоар в оперите на Вагнер, Верди, Моцарт, Рихард Щраус и редица други композитори, като с всяка нова година международният му авторитет расте. Както е обичайно за големите майстори-певци, той разширява кръга на интересите си и пее на редица концерти и песенни рецитали, както и като солист в ораториално-кантатна музика. Забележително негово участие е изявата му през 1973 г. във Ватикана, когато пее в присъствието на Папа Павел Шести соловата партия в Magnificat от Йохан Себастиян Бах. Още през 1970 г. Курт Мол става член на ансамбъла на Държавната опера в Хамбург, към която принадлежи до края на кариерата си, като междувременно гостува и в други немски опери – в Мюнхен, Щутгарт, Берлин, Франкфурт и другаде. На две негови изяви в Западен Берлин съм присъствал при мои служебни пътувания през 80-те години – в опери от Моцарт и Вагнер. Големите му успехи водят до присъждане на почетната титла „Kammersänger“ в Мюнхен, Хамбург и Виена. Още по време на певческата си кариера Курт Мол показва интерес и към вокално-педагогическа работа и отдавна е професор в Музикалната академия в Кьолн.

Както вече писах в началото, през 2006 г. Курт Мол преустановява по здравословни причини активната си певческа кариера в ролята на Нощния пазач в операта „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер по време на Мюнхенските оперни празници.

По отношение на репертоара си, Курт Мол отдава внимание на големите басови партии в опери от Моцарт, Вагнер и Рихард Щраус, но също и такива в опери от Карл Мариа фон Вебер (Еремитът във „Вълшебният стрелец), Инквизиторът в операта „Огненият ангел“ от Сергей Прокофиев и много други. Много от неговите изпълнения за записани на музикални носители с диригенти като сър Джордж Шолти, Херберт фон Караян, Волфганг Савалиш, Карл Бьом и други. Като песенен изпълнител неговите интерпретации са оставили много добри впечатления сред любителите на този жанр. През 1983 г. Курт Мол записва цикъла „Winterreise (Зимно пътуване)“ от Франц Шуберт в съпровод на пиано с Cord Garben. Заедно с този пианист той записва през 1996 г. на два диска „Баладите“ от Карл Льове в рамките на общия запис на всички песни от Карл Льове. В края на тази статия ще приложа списък на дискографията му.

В личния си живот Курт Мол е женен от много години с Урсула Мол, от който брак имат три деца.

На 11 април 2008 г. – две години след като той приключва певческата си дейност, във връзка със 70-годишнината му авторитетният немски вестник „Die Welt (Свят)“ помества поздравителна статия за юбиляра от журналиста Kai Luehrs-Кaiser, в която се изброяват в кратка форма големите му успехи в областта на оперното и песенно изкуство. Ето факсимиле на статията:

Ein Bass wie der von Gottvater: Kurt Moll wird 70

„Angenommen, dass Gottvater singen kann: Kaum anders könnte man sich seine Stimme vorstellen als die von Kurt Moll. Ein mit tiefdunkelm Samt ummantelter Himmelsbass, der bei aller Schwerelosigkeit ein Moment fürsorglicher Gravität behält – beinahe Süße.

Das war nicht immer so. In jungen Jahren, als er sich von Mainz und Wuppertal nach Hamburg sang, wirkte sein Prachtorgan zuweilen etwas kernlos und unempfindlich. Im Luxus eigener Möglichkeiten schien dieser Sänger wonnig und verwöhnt. Bereits 1968 debütierte er als Nachtwächter in Bayreuth, sang dort viele Jahre lang Fafner, Marke und Pogner.

Erst als sein König in “Tristan und Isolde” allmählich dürrer wurde und in der Stimme eine gewisse Flaumigkeit schwand, da wurde Kurt Moll jener erschütternd existenzielle Sänger, dessen Intensität einem zuweilen buchstäblich die Beine wegschlug.

Wer ihn als König Marke in Peter Konwitschnys “Tristan”-Inszenierung in München – fassungslos über die Untreue seines Untergebenen – dem flammend roten Bühnen-Rahmen entsteigen sah, wird das kaum je vergessen. Selten hat sich Verinnerlichung und stiller Gram so expressiv-maßlos entäußert. Nichts sang Moll so idealtypisch streng und machtvoll wie Gurnemanz: ein Höhepunkt des Wagner-Gesangs aller Zeiten. Moll, könnte man sagen, gab der deutschen Eiche einen Ton von Güte und Menschlichkeit, so sehr, dass man ihm nicht einmal vorwarf, zu bescheiden bei sich selber zu bleiben.

Denn niemals hat dieser Sänger Versuche unternommen, die bekannten Klassenziele großer Bässe (wie Hans Sachs oder Falstaff) zu erreichen. Unstreberhaft veranlagt, betrachtete Moll schon den Ochs auf Lerchenau im “Rosenkavalier” als verwegenen Schritt, wozu er sich spät entschloss. Vielleicht war das Ausdruck der Tatsache, dass er ursprünglich gar nicht Sänger, sondern Cellist hatte werden wollen. So blieb seine Stimme flexibel genug für den Rückweg zu Schubert und Carl Loewe, vor allem aber zu Mozarts Sarastro und Osmin.

Exzentriker wie Carlos Kleiber liebten ihn heiß und innig. Karajans “Parsifal” wurde nur durch Moll zum Meilenstein. Seine Rollen gewannen bis zuletzt an überraschenden Dimensionen, Intelligenz und Härte, weil er treu zu den eigenen Grenzen stand – und sich innerhalb ihrer entwickelte.

Dass er sich 2006 – als Nachtwächter in den Münchner “Meistersingern” – vom Beruf verabschiedete, hat die Opernwelt bisher nicht verkraftet. Heute wird Kurt Moll, einer der großen Sänger des Jahrhunderts, 70 Jahre alt“.

(Превод на първия и на последния абзац): „Да приемем, че Господ-Бог можеше да пее: едва ли може да си представим неговият глас различен от този на Курт Мол. Един небесен басов глас, покрит с особено тъмно кадифе, който при всяка ситуация на безтегловност запазва в един момент грижовна тържественост – почти сладост“…. (краят): „Когато през 2006 г. – като Нощният пазач в „Майсторите певци ….“ в Мюнхен – Курт Мол обяви края на кариерата си, оперният свят все още не може да възприеме това. Днес Курт Мол – един от великите певци на столетието – навършва 70 години“.

(край на статията)

Точно 8 години след тази дата, когато авторът Kai Luehrs-Кaiser пише такива хубави думи и в сбита форма обрисува многостранния образ на този забележителен певец, ние днес на 11 април 2016 г. също ще припомним делото на Курт Мол, като му пожелаем дълъг и щастлив живот, 47 години от които е отдал на оперното и песенно изкуство. Но преди да завърша, нека отбележа някои от изявите на Курт Мол (взех тези след 1970 г.), за да видим с кои колеги е имал общи гастроли и къде. За целта ползвам източник на италиански език:

“Nel 1970 canta la Missa Solemnis (Beethoven) diretta Wolfgang Sawallisch con l’Orchestra Sinfonica di Roma della RAI, il Coro della Bayerischer Rundfunk, Christa Ludwig e Placido Domingo nella Basilica di San Pietro in Vaticano alla presenza di Papa Paolo VI ripreso dalla RAI.

Nel 1972 a Ginevra è Le roi Marke in Tristan und Isolde con Amy Shuard, a Bayreuth è Fafner in Das Rheingold, debutta alla Scala di Milano come Osmin nella prima rappresentazione di Il ratto dal serraglio ed al Wiener Staatsoper come Gurnemanz in Parsifal.

Nel 1973 a Vienna è König Marke in Tristan und Isolde e Sarastro in Die Zauberflöte ed a Salisburgo La Voce in Idomeneo (opera) diretto da Böhm.

È del 1974 il suo debutto negli Stati Uniti al San Francisco Opera come Gurnemanz nel Parsifal e poi King Marke in Tristan und Isolde con la Nilsson. Sempre nello stesso anno a Vienna è Fürst Gremin in Evgenij Onegin ed a Bayreuth Marke in Tristan und Isolde diretto da Carlos Kleiber.

Nel 1975 alla Scala è Fafner in Sigfrido (opera) diretto da Sawallisch ed a Bayreuther e Vienna è Veit Pogner in Die Meistersinger von Nürnberg.

Nel 1976 canta nella Passione secondo Matteo al Teatro Corso di Mestre ed al Teatro La Fenice di Venezia.

Nel 1977 debutta al Royal Opera House, Covent Garden di Londra come Caspar in Der Freischütz con Lucia Popp diretto da Colin Davis ed a Vienna Hunding in Die Walküre con Leonie Rysanek, Fafner in Siegfried con Edita Gruberova, Osmin in Die Entführung aus dem Serail con Edda Moser e Der Komtur in Don Giovanni (opera) con la Moser ed Edith Mathis.

Nel 1978 a Vienna è Heinrich der Vogler in Lohengrin (opera), alla Scala Re Marke nella prima di Tristan und Isolde diretto da Kleiber, a Salisburgo Der Baron Ochs auf Lerchenau in Der Rosenkavalier con Gundula Janowitz e Luciano Pavarotti e debutta alla Metropolitan Opera di New York come Hermann in Tannhäuser (opera) con Tatiana Troyanos e Kathleen Battle diretto da James Levine, interpretando, tra gli altri, Rocco nel Fidelio con Hildegard Behrens e Arleen Auger diretto da Böhm e Sparafucile nel Rigoletto con Cornell MacNeil.

Nel 1979 a Londra è Gurnemanz in Parsifal diretto da Georg Solti, a Salisburgo Il Re in Aida con Marilyn Horne, Mirella Freni, José Carreras, NICOLAI GHIAUROV e Piero Cappuccilli diretto da Herbert von Karajan e canta la Sinfonia n. 9 (Beethoven) diretto da Leonard Bernstein, a Vienna la nona di Beethoven diretta da Bernstein ed al Metropolitan Lodovico in Otello (Verdi) con Plácido Domingo e Sherrill Milnes ed Osmin in Die Entführung aus dem Serail.

A Vienna nel 1980 è Padre Guardiano ne La forza del destino con ANNA TOMOWA-SINTOW e Carreras e Der Baron Ochs auf Lerchenau in Der Rosenkavalier che interpreterà in 31 rappresentazioni viennesi fino al 1999 e nel 1981 Daland in Der fliegende Holländer.

Al Met nel 1982 è il Baron Ochs in Der Rosenkavalier con Kiri Te Kanawa.

Nel 1983 a Ginevra tiene un recital con musiche di Schubert, Schumann e Loewe, a Vienna Rocco in Fidelio e debutta all’Opera di Chicago come Daland in Der fliegende Holländer.

Nel 1984 a Chicago è Osmin in Die Entführung aus dem Serail ed a Vienna Pimen in Boris Godunov (opera).

Nel 1985 al Met è Gurnemanz in Parsifal ed a San Francisco Baron Ochs auf Lerchenau in Der Rosenkavalier con Renato Capecchi.

Nel 1986 alla Scala tiene un recital con musiche di Schubert, Brahms, Schumann e Loewe.

Nel 1987 a Salisburgo è Bartolo ne Le nozze di Figaro con Ruggero Raimondi, Frederica von Stade e Dawn Upshaw e canta ne La Creazione ed a Londra Osmin in Die Entführung aus dem Serail.

Nel 1988 alla Scala è Sir Morosus nella prima di Die schweigsame Frau con la Bayerische Staatsoper.

Nel 1989 è Baron Ochs auf Lerchenau in Der Rosenkavalier a Chicago con Anne Sofie von Otter ed a Londra, al Met è Hunding in Die Walküre con Jessye Norman ed a Vienna Ein Eremit in Der Freischütz. Moll ha preso parte a 132 rappresentazioni viennesi fino al 1999.

Nel 1990 a San Francisco è Osmin in Die Enführung aus dem Serail ed al Met il Commendatore in Don Giovanni (opera) con Samuel Ramey, Carol Vaness, Karita Mattila e Ferruccio Furlanetto.

Nel 1991 a Salisburgo canta nella Missa Solemnis (Beethoven) con Cheryl Studer e Domingo ed al Met Sarastro in Die Zauberflöte con la Battle e Luciana Serra.

Nel 1992 al Met è Dr. Bartolo ne Le nozze di Figaro. Fino al 2005 Moll canta in 128 recite del Metropolitan.

Nel 1993 a Salisburgo è Seneca ne L’incoronazione di Poppea con Sylvia McNair ed Andrea Rost diretto da Nikolaus Harnoncourt, nel 1995 all’Opéra National de Paris è Prince Grémine in Evgenij Onegin e nel 1997 a Chicago Sarastro in Die Zauberflöte.

Ancora alla Scala nel 1998 tiene un recital e nel 1999 è Il Commendatore in Don Giovanni con Anna Caterina Antonacci diretto da Riccardo Muti.

A Parigi nel 1999 è Gurnemanz in Parsifal diretto da James Conlon e canta nella ripresa in concerto nella Salle Pleyel di “Fidèlio” ed a Londra nel 2000 Daland in Der fliegende Holländer e nel 2001 è Pope Pius IV in Palestrina (opera) diretto da Christian Thielemann.

Nel 2002 a Salisburgo è Il Commendatore in Don Giovanni con Anna Netrebko e Magdalena Kozená ed a Parigi Sarastro ne Il flauto magico con Barbara Bonney.

La sua ultima esibizione è stata il 31 luglio 2006 ne I maestri cantori di Norimberga, in precedenza aveva annunciato che si sarebbe ritirato dalle scene per motivi di salute.“

(край на цитата)

В редица изяви виждаме имената на най-известни певци и певици, също и диригенти в годините 1970-2000. А през 1979 г. Курт Мол има за партньор в „Аида“ Николай Гяуров, следващата година – Анна Томова-Синтов в „Силата на съдбата“.

Ето и дискографията на Курт Мол (също от източник на италиански език):

Discografia parziale

Beethoven, Fidelio – Haitink/Goldberg/Norman/Moll, 1989 Decca
Beethoven, Missa solemnis – Bernstein/Moser/Schwarz/Kollo, 1978 Deutsche Grammophon
Haydn, Die Schöpfung – Kathleen Battle/Gösta Winbergh/Kurt Moll/Berliner Philharmoniker/James Levine, 1991 Deutsche Grammophon
Haydn, Die Schöpfung – Lucia Popp/Royal Philharmonic Orchestra/Antal Dorati, 1977 Decca
Mozart, Nozze di Figaro – Te Kanawa/von Stade/Allen/Ramey/Popp/Moll/Solti, Decca – Grammy Award for Best Opera Recording 1984
Mozart, Don Giovanni – Bernd Weikl/Dame Margaret Price/Gabriel Bacquier/Kurt Moll/London Philharmonic Orchestra/Lucia Popp/Sir Georg Solti/Stuart Burrows/Sylvia Sass, 1990 Decca
Mozart, Flauto magico – Davis/Schreier/Price/Serra, 1984 Philips
Mozart, Missa Solemnis K. 139 “Waisenhaus-Messe” – Claudio Abbado/Frederica von Stade/Gundula Janowitz/Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor/Kurt Moll/Norbert Balatsch/Rudolf Scholz/Wiener Philharmoniker/Wieslaw Ochman, 1989 Deutsche Grammophon
Schubert, Die Verschworenen – Heinz Wallberg/Adolf Dallapozza/Kurt Moll/Edda Moser, 2012 EMI
Schubert, Die Zwillingsbrüder – Wolfgang Sawallisch/Helen Donath/Dietrich Fischer-Dieskau/Nicolai Gedda/Kurt Moll, 2012 EMI
Shostakovich, Lady Macbeth of Mtsensk District – Aage Haugland/Kurt Moll/Maria Ewing/Myung-Whun Chung/Orchestre de la Bastille/Philip Langridge/Sergej Larin, 1993 Deutsche Grammophon
Verdi, Rigoletto – Giulini/Cappuccilli/Cotrubas, 1999 Deutsche Grammophon
Wagner, Parsifal – Karajan/Hofmann/Vejzovic/Moll, Deutsche Grammophon
Wagner, Tristano e Isotta – Kleiber/Price/Kollo/Moll/Götz, 1981 Deutsche Grammophon
Wagner, Oro del Reno, Levine/Morris/Jerusalem/Ludwig/Moll, 1990 Deutsche Grammophon – Grammy Award for Best Opera Recording 1991
Wagner, Der fliegende Holländer – Berliner Philharmoniker/Dunja Vejzovic/Herbert von Karajan/José Van Dam/Konzertvereinigung Wiener Staatsopernchor/Kurt Moll, 1984 EMI
Weber, Abu Hassan – Wolfgang Sawallisch/Nicolai Gedda/Kurt Moll/Edda Moser, 2012 EMI

´´´´´´´´

DVD parziale

Mozart, Flauto magico – Sawallisch/Araiza/Popp/Moll, regia August Everding, 1983 Deutsche Grammophon
Strauss, R., Cavaliere della rosa – Kleiber/Lott/Otter/Moll, regia Otto Schenk, 1994 Deutsche Grammophon
Wagner, Parsifal – Levine/Meier/Jerusalem/Moll, regia Otto Schenk, 1992 Deutsche Grammophon
Wagner, Walkiria – Levine/MET/Behrens/Norman/Moll, 1988 Deutsche Grammophon – Grammy Award for Best Opera Recording 1990

(край на извадките)

Нека днес на 11 април 2016 г. да поздравим Курт Мол с навършване на 78 години и да му пожелаем добро здраве и щастлив личен живот.“

(край на статията от април 2016 г.)

……………………

Забележка: през 2016 г., след като публикувах горната статия на стената си във ФБ, моят приятел – оперният певец Михаил Светлев ми изпрати една двойна снимка – Курт Мол и той в тяхна оперна изява и заедно с това – програма от спектакъл на операта „Риголето“ от Верди, в който участват двамата. Имаше и кратък текст, който цитирам по-долу:

Михаил Светлев на 11 април 2016 в 15 часа:

„Драги Боре, искам да прибавя, че с Курт Мол често сме пяли в различни оперни продукции заедно, не само в „Риголето“, „Русалка“, „Бал с маски“ … Понеже относно българи пяли с него, си ползвал италиански източници, ти пращам нещо, което намерих набързо и на немски език от общи изяви в Хамбург и Мюнхен. Това не променя неговата прекрасна биография, която си написал, а е само дребен детайл. Поздрави“.

(край на писмото)

След статията ми от днес, заедно с други снимки ще приложа и двете снимки, които ми изпрати Михаил Светлев.

Днес на 11 април 2018 г. искам да направя някои допълнения във връзка с 80 години от рождението на Курт Мол. В моите статии до сега не бях писал за изявите му на сцената в МЕТ в Ню Йорк – визитна картичка на всеки голям оперен артист. При това неговите изяви там не са случайни – в периода от 1978 до 2005 година той има 133 изяви в десетки опери от най-различни епохи и автори – Моцарт, Вагнер, Бетовен, Верди, Рихард Щраус. Това е един период от 28 години – респект! Дебюта му в МЕТ е на 30 септември 1978 г. в ролята на Херман в „Танхойзер“ от Вагнер, последната му изява – на 23 април 2005 г. в ролята на Зарастро във „Вълшебната флейта“ от Моцарт – една от коронните му роли. Цитирам по-долу съставите при дебюта и при последната му изява:

(Opening Night {94}
Anthony A. Bliss, General Manager
Debuts: Kurt Moll, Richard Kness, Kenneth Anderson)

Metropolitan Opera House September 18, 1978 Opening Night {94}TANNHÄUSER {403} Wagner-Wagner Tannhäuser..............Richard Cassilly Elisabeth...............Teresa Zylis-Gara Wolfram.................Bernd Weikl Venus...................Tatiana Troyanos Hermann.................Kurt Moll[Debut] Walther.................Richard Kness [Debut] Heinrich................Charles Anthony Biterolf................Vern Shinall Reinmar.................John Cheek Shepherd................Kathleen Battle Conductor...............James Levine

…..

Metropolitan Opera House April 23, 2005DIE ZAUBERFLÖTE {352} Mozart-Schikaneder Pamina..................Nicole Heaston Tamino..................Gregory Turay Queen of the Night......Erika Miklósa Sarastro................Kurt Moll[Last Performance] Papageno................Matthias Goerne Papagena................Yvonne Gonzales Monostatos..............Volker Vogel Speaker.................René Pape First Lady..............Emily Pulley Flute Solo: Michael Parloff Conductor...............James Levine

(край на цитата)

Нека днес на 11 април 2018 г. почетем 80 години от рождението на знаменития бас Курт Мол и припомним големия му принос в историята на европейското и световно оперно изкуство.

Мир на праха му!

……………..

Изпълнение на Курт Мол: