Мецосопраното от Швейцария Ивон Наеф празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 9 ноември 2017 г. навършва кръглите 60 години една от най-профилираните мецосопрани в генерацията си – певицата от Швейцария Ивон Наеф (Yvonne Naef), чието име съм срещал при редица предавания по радио и телевизия, но не съм обръщал внимание на рождената й дата.
Едва преди 3 месеца съвсем случайно си спомних за нея по следния повод: обикновено в неделя сутрин от 8 до 9 часа немският тв-канал NDR (Norddeutscher Rundfunk) със седалище в Хамбург предава редовно от години наред записи със симфонична и оперна музика, които следя при възможност, тъй като най-често това са творби, изнесени на големи музикални фестивали – най-често в Северна Германия. Там гостуват прочути оркестри и солисти, така че винаги слушането и гледането им е твърде полезно.
На 6 август т.г. слушах такова предаване – запис от концерт през 2009 г. на „Фестивал Шлезвиг-Холщайн“ с диригент Кристоф фон Донани и много ми хареса изпълнението на прочутите „Везендонк-Лидер“ от Вагнер, особено изявата на солистката, чието име не знаех, понеже включих телевизора малко след като започна изпълнението им. Слушах до края с особено внимание и когато предаването завърши, на екрана беше обявено името на солистката – Ивон Наеф (Yvonne Naef).
После се информирах в Интернет, намерих данни за нея и си отбелязах датата на раждане – именно 9 ноември 1957 г. Събрах още данни за нея и реших днес да й посветя статия за кръглия рожден ден. Оказа се, че действително Ивон Наеф е забележителна певица с международна кариера, особено в партии от драматичния мецосопранов репертоар, но също така и превъзходна песенна изпълнителка с голямо чувство за тълкуване на съответната творба. Това забелязах при тези великолепно изпълнени „Везендонк-Лидер“ от Вагнер.
Преди да премина на биографични данни, нека спомена за участията й на сцената на МЕТ в Ню Йорк. Това не е случайно, защото участията на даден артист на тази „специална“ сцена са в известен смисъл един барометър за неговата популярност и талант. Както е известно от много десетилетия, там се канят за изяви такива певци от Европа за главни роли, които вече са се наложили по други бележити световни сцени. В това се уверявам вече 4 години, след като наблюдавам тази тенденция в написаните от мен повече от 600-700 статии за певци от целия свят.
Ивон Наеф е имала до сега общо 39 изяви на сцената на МЕТ през годините от 2001 до 2009, в следните опери: „Рейнско злато“ (през 2004 и 2009) в ролята на Фрика, „Валкюра“ (през 2004, 2006 и 2009) и „Залезът на боговете“ (през 2004 и 2009) от тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, както и в „Аида“ през 2005 г. Но още през 2001 г. – на 7 юни Ивон Наеф гостува като солистка заедно с оркестъра на МЕТ в Япония за концерт, в програмата на който е включена ораторията „Гурре Лидер“ от Арнолд Шьонберг – за солисти, хор и голям оркестър. Дирижира главният диригент на МЕТ Джеймс Ливайн. Цитирам състава на солистите при този концерт:
Tokyo, Japan
Bunka Kaikan
June 7, 2001GURRELIEDER {2}
SchoenbergThe MET Orchestra
The Metropolitan Opera Chorus
Conductor...............James Levine
Tove....................Andrea Gruber
Wood Dove...............Yvonne Naef [First appearance]
Waldemar................Ben Heppner
Klaus the Jester........Matthew Polenzani
Peasant.................Richard Paul Fink
Speaker.................Ernst Haefliger
(край на цитата)
Ще цитирам и състава при истинския дебют на Ивон Наеф на сцената на МЕТ в операта „Рейнско злато“ от Вагнер:
Das Rheingold {147}
Ring Cycle [103] Uncut. Matinee ed. Metropolitan Opera House: 03/20/2004., Broadcast
(Debuts: Yvonne Naef, Gerhard Siegel)Metropolitan Opera House
March 20, 2004 Matinee Broadcast
DAS RHEINGOLD {147}
Der Ring des Nibelungen: Cycle [103] Uncut
Wagner-Wagner
Wotan...................James Morris
Fricka..................Yvonne Naef [Debut]
Alberich................Richard Paul Fink
Loge....................Philip Langridge
Erda....................Elena Zaremba
Fasolt..................Evgeny Nikitin
Fafner..................Sergei Koptchak
Freia...................Jennifer Welch-Babidge
Froh....................Mark Baker
Donner..................Alan Held
Mime....................Gerhard Siegel [Debut]
Woglinde................Lyubov Petrova
Wellgunde...............Maria Zifchak
Flosshilde..............Jane Bunnell
Conductor...............James Levine
Production..............Otto Schenk
(край на цитата)
Давам биографични бележки за Ивон Наеф от източници на немски език:
Ивон Наеф (Yvonne Naef) е драматично сопрано от Швейцария, родена на 9 ноември 1957 г. в Шафхаузен. След завършване на средното си образование тя учи педагогика с цел да стане учителка, но после започва музикално обучение в Цюрих през периода 1978-1983, без да се дипломира. Заедно с това учи в Цюрих при Курт Видмер (Kurt Widmer) и получава през 1984 г. диплома от Швейцарския съюз на музикалните педагози. По време на обучението си е 5 години член на ансамбъла „Мадригални певци от Базел“ (Basler Madrigalisten). От 1987 г. продължава обучението си при Барбара Мартиг-Тюлер (Barbara Martig-Tüller), както и майсторски курсове при Бурга Шварцбах (Burga Schwarzbach).
Сценичният дебют на Ивон Наеф е през 1989 г. в главната роля в операта „Пепеляшка“ от Росини в аулата на университета във Фрайбург. През периода 1990-1995 тя има изяви в продукции на ансамбъла „Opera mobile Basel“, първо в ролята на Розина в операта „Севилският бръснар“ от Росини.
След началния старт като лирично мецосопрано в колоратурния жанр Ивон Наеф бързо разширява репертоара си в драматичния жанр. През годините 1990-1993 тя има постоянен договор за ангажименти в Градския театър в Санкт Гален в Швейцария, където играе в редица първостепенни роли, като: Nancy Waters в операта „Алберт Херинг“ от Бенджамин Бритън, Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Орфей в „Орфей и Евридика“ от Глук, главната роля в операта „Ариоданте“ от Хендел, Сара в операта „Роберто Деверьо“ от Доницети.
През годините 1993-1995 Ивон Наеф принадлежи към ансамбъла на Държавния театър на провинция Хесен във Висбаден. Тук играе роли като: Прециозила в „Силата на съдбата“ от Верди, Адалджиза в „Норма“ от Белини, Брангене в „Тристан и Изолда“ от Вагнер. В този период следват и нейни изяви на други сцени: през 1994 г. тя играе ролята на Джована Сеймур в операта „Анна Болейн“ от Доницети, а през 1995 г. участието й като Жулиета в операта „Хофманови разкази“ от Офенбах на сцената на Миланската Скала я причислява към групата на артистите с международна кариера и отваря пътя към нови изяви на редица други оперни сцени.
Основна насока в оперния репертоар на Ивон Наеф е италианският жанр – преди всичко опери от Верди, но и опери от Рихард Вагнер. Цитирам такива роли: Амнерис в „Аида“ от Верди (на различни сцени, преди всичко в „Дойче Опер Берлин“), Еболи в „Дон Карлос“ от Верди (на Музикалния фестивал в Залцбург през 1998 г. като неин дебют там, през 2000 г. също дебют във Виенската държавна опера и през 2003 г. в Оперния театър в Цюрих), Азучена в „Трубадур“ от Верди в Оперния театър в Цюрих, в „Дойче Опер Берлин“ и през 2002 г. също дебют в „Ковънт Гардън Лондон“. По отношение на опери от Рихард Вагнер, тя участва в следните роли: Фрика, Валтрауте и Зиглинде във „Валкюри“ (през 1997 г. неин дебют като Валтрауте при Фестивала в Байройт, също Валтрауте и Втората орисница в „Залезът на боговете“), както и Венера в „Танхойзер.
Цитирам участията на Ивон Наеф на сцената на Виенската държавна опера – общо 7:
Eboli | 1 Vorstellung | 15.11.2000
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg
Venus | 3 Vorstellungen | 15.06.2001–22.06.2001
Brangäne | 3 Vorstellungen | 14.12.2009–22.12.2009
(край на цитата)
Заедно с тези роли Ивон Наеф играе роли и във френския и руски оперен репертоар, като: Branghien в операта „Le Vin herbé” от швейцарския композитор Франк Мартин, която роля играе в Оперния театър в Цюрих, Гертруде в „Хамлет“ от Амброаз Тома през 2003 г. в „Ковънт Гардън“ Лондон, Марина в „Борис Годунов“ от Мусоргски през 2001 г. в Държавната опера в Хамбург, както и Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски през 2002 г. в Оперния театър в Цюрих.
Наред с оперните си изяви Ивон Наеф гастролира в целия свят и като концертна певица с голям песенен и ораториално-кантатен репертоар. Както писах още в началото, именно нейната изява като солистка в прочутите „Везендонк-Лидер“ от Вагнер на „Фестивал Шлезвиг-Холщайн“ в Германия и много ми хареса. Тогава тя беше съпровождана от симфоничния оркестър на Северогерманското Радио в Хамбург с диригент Кристоф фон Донани (той е съпруг на голямата невска певица Аня Силя, за която съм писал вече 2-3 пъти статии по повод на неин рожден ден).
Понеже тук стана въпрос за „Везендонк-Лидер“ от Вагнер, нека спомена нещо за тях, тъй като обикновено името на Вагнер се свързва само с неговите опери. Тази негова творба, разбира се, е позната за специалисти и негови почитатели, но за широкия кръг любители на музиката едва ли е така. Скоро ми попадна едно интервю на младата диригентка във Варненската опера – Вилияна Вълчева (тя е моя ФБ-приятелка), която казва следните думи при това интервю:
„Какво от Вагнер сте дирижирали? Може ли да се каже, че е труден от диригентска гледна точка, или пък на вас ви допада?“
Следва отговор:
„Oт Вагнер съм дирижирала “Зигфрид – Идилия”, фрагменти от “Лоенгрин”, “Танхойзер” и “Тристан и Изолда”, както и “Везендонк – Лидер”. Вагнер е комплексен, както от музикална, така и от драматургична гледна точка. Той е инстанция и цяла епоха в музикалния свят. Не може да говорим за трудности, по-скоро – дали човек е готов и има разбирането и капацитета да интерпретира Вагнер“.
(край на цитата)
Лично на мен тези думи на г-жа Вълчева ми хасесаха, защото действително за да се хареса и обича музиката на Вагнер, трябва известна подготовка и то в различни насоки.
Ще дам някои подробности по творбата „Везендонк-Лидер“ от Вагнер:
История на създаването им
Дрезденското въстание през май 1849 г., което е резултат на събитията по това време в Париж и в което въстание Вагнер взема непосредствено участие, рязко променя неговия живот. По това време той е преуспял кралски капелмайстор в Саксония, поставил 3 свои опери в Дрезден, но е принуден да напусне Дрезден и бяга в Швейцария под заплахата да бъде арестуван от кралската полиция. Живота му в Швейцария протича трудно. Той не желае да търси постоянна работа, занимава се със случайни литературни теми, има отделни изяви като диригент. Преследва го липсата на средства. При това съпругата му Мина има сърдечни проблеми, от предишната им любов не са останали и следи. Вагнер поддържа връзки в Швейцария само с няколко предани приятели, от някои от които получава помощи за да преживява семейството му. Сред тези приятели е и семейството Везендонк.
С богатия търговец Ото Везендонк и съпругата му Матилда (1828—1902) Вагнер се запознава в началото на 1852 г. Знаейки неговото тежко финансово положение, фамилията Везендонк му предлага своето гостоприемство в имението си край Цюрих, където му предоставят по-късно в имота си малка къща. Вагнер идва да живее със съпругата си в този по неговите думи „Приют на зеления хълм“ през май 1857 г. и това още повече го сближава с Матилда, която по това време е майка на дъщеря и двама сина. Матилда Везендонк е жена с богата натура. Природата я надарява с рядка красота и обаяние, има литературна дарба, пише стихове и проза, драми и музика, като се прекланя пред гения на Вагнер. „Най-доброто, което познавах, получих от Вагнер“ – пише тя по-късно в спомените си.
Вагнер споделя с нея своите мисли и планове, приобщава я към философията на Шопенхауер и симфониите на Бетовен, тя е първата слушателка на онова, което той компонира в тези години. По това време той работи над две части от тетралогията си „Пръстенът на нибелунга“ – „Валкюри“ и „Зигфрид“, а вечер свири на пианото части от тях пред Матилда. Между двамата се заражда любов, но Матилда споделя на съпруга си, че никога няма да изостави семейството и децата си. Тя става вдъхновителка на неговата оригинална опера „Тристан и Изолда“. Самият живот повтаря средновековната легенда за непреодолимата и неосъществена любов. В края на краищата ревността заставя Вагнер да напусне „Приюта на зеления хълм“ и през август 1858 г. той заминава за Венеция.
Като паметник на любота му към Матилда Везендонк остават написаните от него в годините 1857-1858 пет песни по нейни стихове – единственото камерно-вокално съчинение на Вагнер от зрелите му години. „По-хубаво от тези песни аз никога не създадох, макар че много от моите други произведения могат да издържат сравнението с тях“ – споделя композиторът. „Последователността при съчиняването на тия 5 песни представлява точна картина от развитието на чувствата при любовта между двамата“ – споделя един от немските биографи на Рихард Вагнер: 30 ноември 1857 г. – „Ангел“, четири дни след това – „Сънища“, 17 декември – „Скръб“, 22 февруари 1858 г. – „Спри!“, 1 май – „В оранжерията“. Основно водещо значение на думите е необикновеното авторско название на жанра – не песен или романс, а стихотворение. Самият Вагнер ги назовава „Пет любителски стихотворения“ (междинната дума е премахната при изданието им през 1862 г.). Две от тях – № 3 и № 5 са обозначени като „етюди към „Тристан и Изолда“, а последното стихотворение е инструментирано от самия Вагнер за камерен оркестър в качеството на подарък за Матилда Везендонк по случай рождения й ден на 25 декември 1857 г.
Музика на произведението
„Пет песни“ е типично съчинение на Рихард Вагнер. В тях се чувства присъщия му романтичен патос, приповдигнатото декламиране на вокалната партия, наситения съпровод на пианото с дълбоко изразни сложни хармонии, смяна на музикалните форми и темпо.
Песента с номер 3 – „В оранжерията“ е ескиз от встъплението къв трето действие на операта „Тристан и Изолда“. Мрачното настроение е предадено в непрекъснато развиващата се партия на пианото, с което е тясно свързана вокалната мелодия на текста в стихотворението – без нито един единствен светлинен проблясък. Песента с номер 4 – „Скръб“ има енергичен и решителен характер и се отделя от съседните номера, които имат лирична основа с накъсан текстов характер. „Сънища“ е също ескиз към „Тристан и Изолда“ и подготвя централната сцена – любовния дует във второ действие. Хроматичните хармонии и безкрайната мелодия изразяват намаляването на любовта, но това е само на пръв поглед: в самата опера тази любов е изразена прецизно и многообразно, като в същото време се развива в епични мащаби.
(край на цитата)
По-голямата част от горния текст преведох от източници на немски и руски езици.
По-долу в тази статия искам да цитирам в оригинал на немски език сведения за Ивон Наеф от последните 7-8 години. После ще дам превод на български език:
„Yvonne Naef gilt als eine der gefragtesten dramatischen Mezzosopranistinnen, wie ihre gefeierten Auftritte als Brangäne/TRISTAN UND ISOLDE unter Sir Simon Rattle an der Wiener Staatsoper, als Didon in Berliozs LES TROYENS an der Nederlandse Opera und als Fricka in Wagners WALKÜRE an der Opéra National de Paris unter Philippe Jordan eindrucksvoll unter Beweis stellen. Mit der ihr eigenen ausgefeilten Musikalität und spritziger Komödiantik stellte sie sich dem Publikum des Opernhauses Zürich im März 2011 unter der Stabführung Daniele Gattis zum ersten Mal als Mrs. Quickly in Verdis FALSTAFF vor und sang im Sommer 2011, ebenfalls unter Daniele Gatti, die Kundry in Wagners PARSIFAL ebendort.
Sie ist regelmäßiger Gast der bedeutendsten Opernhäuser und Konzertsäle und tritt mit einem breitgefächerten Opernrepertoire (Amneris, Eboli, Azucena, Ulrica von Verdi, Didon, Cassandre, Marguerite, Carmen, Ariane im französischen Fach und natürlich beinahe allen Mezzopartien in den Opern Richard Wagners) am Opernhaus Zürich, an der Staatsopern von Hamburg und Wien, am Monnaie in Brüssel, am Teatro alla Scala, bei den Festspielen von Bayreuth und Salzburg, an Covent Garden, an der Opéra National de Paris und an der Metropolitan Opera ebenso wie als gefragte Konzertsolistin im Wiener Musikverein und Konzerthaus, an der Berliner Philharmonie, am Gasteig in München, in der Laeiszhalle in Hamburg, in der Salle Pleyel, in der Royal Albert Hall und in der Carnegie Hall auf.
Große Erfolge der vergangenen Saisonen waren u.a. Quickly/FALSTAFF, Ulrica/UN BALLO IN MASCHERA und Kundry/PARSIFAL am Opernhaus Zürich, Fricka/DIE WALKÜRE und Ulrica/UN BALLO IN MASCHERA an der Staatsoper Hamburg und zahlreiche Konzerte und Liederabende in Berlin, München, Freiburg, Köln, Bern, Grenoble, Paris und Washington. Unter Seiji Ozawa war sie in Ravels L’ENFANT ET LES SORTILÈGES beim Saito Kinen Festival in Japan zu Gast. In Konzerten war Yvonne Naef u.a. in bei den Salzburger Festspielen (Mahlers Achte Sinfonie unter Gustavo Dudamel) und Bern zu erleben und in kürzlich wieder mit Mahlers LIED VON DER ERDE in Hamburg und Bremen. Konzerte der vergangenen Saisonen führten die Künstlerin in den Wiener Musikverein und die Prager Smetana Hall, sowie nach Tokyo, Boston, Kattowitz und Karlsruhe mit Dirigenten wie Charles Dutoit, Vladimir Fedoseyev und Jonathan Nott. Höhepunkte der Saison 2015/2016 waren Konzerte von Mahlers LIED VON DER ERDE in Genf, Schuberts WINTERREISE in der Tonhalle Zürich sowie Genviève/PELLEAS ET MELISANDE am Opernhaus Zürich.
In der Spielzeit 2016/2017 wird Yvonne Naef u.a. in Wagners WESENDONCK LIEDER mit dem Orchestre de Chambre de Paris als auch als Quickly/FALSTAFF an der Mailänder Scala unter Leitung von Zubin Mehta zu hören sein, bevor sie Anfang Juni 2017 beim Seattle Symphony Orchestra mit zwei konzertanten Aufführungen von Ravels L’ENFANT ET LES SORTILEGES gastieren wird.
Häufig singt Yvonne Naef unter der musikalischen Leitung von James Levine, Christoph Eschenbach, Christoph von Dohnanyi, Bernard Haitink, Vladimir Fedoseyev, James Conlon, Daniele Gatti, Semyon Bychkov, Michael Tilson Thomas, Franz Welser-Möst, Marc Minkowski und Jonathan Nott und gibt zahlreiche Liederabende.
Es gibt mehrere Rundfunk, TV- und CD/DVD Aufnahmen der Künstlerin, darunter IL TROVATORE aus Covent Garden, PARSIFAL vom Opernhaus Zürich, Wagners RHEINGOLD, Schönbergs MOSES UND ARON und GURRELIEDER, Mahlers 2. Symphonie mit dem WDR und dem Philadelphia Orchestra, Bachs Weihnachtsoratorium, Rossinis Petite Messe Solennelle, Schoecks PENTHESILEA, Beethovens 9. Symphonie, Brahms Altrhapsodie und Lieder von Berlioz und Wagner. CD Mitschnitte der WALKÜRE von der Hamburgischen Staatsoper sowie von Mahlers 8. Sinfonie mit dem San Francisco Symphony Orchestra und dem Tonhalle Orchester sind kürzlich erschienen.
Yvonne Naef ist seit August 2014 Dozentin für Gesang an der Zürcher Hochschule der Künste (ZHdK).
(край на цитата)
Превод:
„Ивон Наеф се смята за един от най-търсените драматични мецосопрани, както се вижда от нейните аплодирани изпълнения като Брангене в „Тристан и Изолда“ под диригентството на сър Саймън Ратъл във Виенската държавна опера, като Дидон в „Троянците“ на Берлиоз в „Nederlandse Opera“ и като Фрика във „Валкюри“ на Вагнер в Националната опера в Париж, представена впечатляващо под ръководството на Филип Жордан. Със собствената си изтънчена музикалност и оживено чувство за хумор, Ивон Наеф се представя на публиката на Цюрихската опера за първи път като г-жа Куикли във „Фалстаф“ на Верди през март 2011 г. под диригентството на Даниеле Гати и пее Кундри в „Парсифал“ от Вагнер през лятото на 2011 г. там с диригент също Даниеле Гати.
Тя е редовен гост в най-важните оперни театри и концертни зали и изпълнява широк оперен репертоар (Амнерис, Еболи, Азучена и Улрика в опери от Верди, Дидон, Касандра, Маргерит, Кармен, Ариана във френския оперен жанр и разбира се почти всички мецо роли в оперите на Рихард Вагнер) на сцените в Париж и в Метрополитън опера, както и като желан концертиращ солист на Виенската музикална асоциация, в Берлинската филхармония, в „Gasteig“ в Мюнхен, в „Laeiszhalle“ в Хамбург, в „Salle Pleyel“, в „Royal Albert Hall“ и в „Карнеги Хол“.
Големи нейни успехи през последните сезони включват Куикли във „Фалстаф“, Улрика в „Бал с маски“, Кундри в „Парсифал“ от Вагнер в Цюрихската опера, Фрика във „Валкюри“ на Вагнер и Улрика в „Бал с маски“ в Хамбургската държавна опера и множество концерти и рецитали в Берлин, Мюнхен, Фрайбург, Кьолн, Берн, Гренобъл, Париж и Вашингтон. Под ръководството на Сейджи Озава тя се изявява в „L’ENFANT ET LES SORTILÈGES“ на Равел на фестивала „Saito Kinen“ в Япония.
Ивон Наеф участва в концерти на фестивала в Залцбург (Осмата симфония на Малер под ръководството на Густаво Дудамел) и Берн, а наскоро отново с „Песен за земята“ на Малер в Хамбург и Бремен. Концерти през последните сезони отвеждат певицата във Виенския „Музикферайн“ и Пражката зала „Сметана“, както и в Токио, Бостън, Катовице и Карлсруе с диригенти като Шарл Дютоа, Владимир Федосеев и Джонатан Нот. Акценти на сезон 2015/2016 са концертите на „Песен за земята“ на Малер в Женева, „Зимно пътуване“ на Шуберт в „Tonhalle Zurich“ и участие в ролята на Женевиев в операта „Пелеас и Мелизнда“ от Дебюси в Цюрихската опера.
През сезон 2016/2017 Ивон Наеф ще бъде слушана във „Везендонк Лидер“ на Вагнер с „Orchestrе de Chambre de Paris“ и като Куикли във „Фалстаф“ в Миланската Скала под диригентството на Зубин Мета, преди да се присъедини към Сиатълския симфоничен оркестър в началото на юни 2017 г., който ще бъде домакин на две концертни изпълнения на „L’ENFANT ET LES SORTILEGES“ от Равел.
Ивон Наеф често пее при множество песенни вечери под музикалното ръководство на Джеймс Ливайн, Кристоф Ешенбах, Кристоф фон Донани, Бернард Хайтинк, Владимир Федосеев, Джеймс Конлон, Даниеле Гати, Семьон Бичков, Майкъл Тилсън Томас, Франц Велзер-Мост, Марк Минковски и Джонатан Нот.
Има няколко радио, телевизионни и CD/DVD записи на певицата, включително „Трубадур“ от „Ковънт Гардън“, „Парсифал“ от Цюрихската опера, „Рейнско злато“ на Вагнер, „Мойсей и Аарон“ и „Гурри Лидер“ на Шьонберг, 2-ра симфония на Малер с WDR и оркестъра на Филаделфия, Коледната оратория на Бах, „Petite Messe Solennelle“ на Росини, „PENTHESILEA“ на Шок, 9-та симфония на Бетовен, Алтрапсодия на Брамс и песни от Берлиоз и Вагнер. Наскоро са издадени CD записи на „Валкюри“ от Хамбургската държавна опера и 8-а симфония на Малер със Симфоничния оркестър на Сан Франциско и оркестъра на „Тонхале“ Цюрих.
Ивон Наеф е преподавател по пеене в Цюрихския университет по изкуства (ZHdK) от август 2014 г.
(край на превода)
Що се отнася до нейни музикални записи, цитирам данни от източници на френски език:
- Le Trouvere de Giuseppe Verdi avec interprète : Simone Kermes, Herbert Lippert ; Orchestre : The Orchestra of the Ludwigsburg Schlossfestsiele ; dir. : Michael Hofstetter, Label Oehms, 2011.
- Gürzenich Orchester live / Sinfoniekonzert, 2009.
- Messa da Requiem, Giuseppe Verdi, SWR Media; SCM-Verlag, 2009.
- Symphony 2, Gustav Mahler, Philadelphia Orchestra, dir.: Christoph Eschenbach, avec Simona Saturova.
- Gurrelieder; Arnold Schönberg, Hänssler Classic, 2007.
- Rhapsody for alto, Johannes Brahms, 2003, Dir. Hans Vonk, Netherlands Radio Symphony Orchestra & choir.
- Zaïde, Hector Berlioz, Klassik-Center Kassel, 2003.
- Weihnachts-Oratorium, Bach, Universal Music, 2000.
- Petite messe solennelle, Gioachino Rossini, Edel, 2000.
- Moses und Aron, Arnold Schönberg, Polygram, 1996.
(край на цитата)
Като финал на днешната ми статия ще цитирам плана от изяви на Ивон Наеф за годините от 2012 до 2017 (не е напълно подробен):
| Yvonne Naef: Terminplan Von Oper 1-8 Sep 2017 Falstaff Mrs Quickly Teatro alla Scala, Astana (ML:Mehta, R:Michieletto) Astana Opera Feb 2017 Falstaff Mrs Quickly Teatro alla Scala, Milano (ML:Mehta, R:Michieletto) Mai 2016 Pelléas et Mélisande [P] fr Geneviève Opernhaus Zürich (ML:Altinoglu, R:Tcherniakov) Mai-Jun 2015 Un ballo in maschera it Ulrica Staatsoper Hamburg (ML:Fisch, R:Schulin) Apr 2014 Oedipus rex fr Jocaste Théâtre des Champs-Elysées, Paris (ML:Gatti) Okt 2013 Parsifal de Kundry Korea National Opera, Seoul (ML:Zagrosek, R:Arlaud) Jul 2013 Requiem Mezzosoprano St Galler Festspiele, St Gallen (ML:Tausk) Mai 2013 Die Walküre de Fricka Staatsoper Hamburg (ML:Young, R:Guth) Apr-Mai 2013 Falstaff it Mrs Quickly Opernhaus Zürich (ML:Santi, R:Bechtolf) Nov-Dez 2012 Un ballo in maschera it Ulrica Opernhaus Zürich (ML:Santi, R:Pountney) (край на цитата) Ето и състава при изпълненията на „Фалстаф“ през септемри 2017 г. при гостуванията на Миланската скала в Астана / Казахстан: |
| Giuseppe Verdi : Falstaff 1, 4, 6, 8 Sep 2017 Astana, Astana Opera Teatro alla Scala Dirigent Zubin Mehta Regisseur Damiano Michieletto Bühnenbild Paolo Fantin Kostüme Carla Teti video Roland Horvath Beleuchtung Alessandro Carletti ~ Falstaff Ambrogio Maestri Ford Massimo Cavalletti Fenton Francesco Demuro Dr Cajus Luca Casalin Bardolfo Francesco Castoro Pistola Gabriele Sagona Mrs Alice Ford Carmen Giannattasio Mrs Quickly Yvonne Naef Nannetta Eva Liebau Mrs Meg Page Annalisa Stroppa |
(край на цитата)
Нека поздравим днес на 9 ноември 2017 г. мецосопраното Ивон Наеф с навършване на 60 години, като й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови музикални успехи.
……………
Yvonne Naef – All afflitto e dolce il pianto ( Roberto Devereux …
…..
Giusy Devinu -Yvonne Naef “Sul suo capo aggravi un Dio ...
……
Gurre-Lieder, Pt. 1: No. 10, Tauben von Gurre!
…..
Petite messe solennelle: Agnus Dei
…….
Wesendonck-Lieder: II. Stehe still !: Bewegt
…..