Днес се навършват 121 години от рождението на диригента Асен Найденов
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 12 септември 2020 г. се навършват 121 години от рождението на един от най-великите български диригенти – незабравимият Асен Найденов, роден на този ден през 1899 г. във Варна, починал на 10 септември 1995 г. в София – само 2 дни преди да навърши достойните 96 години.
Асен Найденов е забележителна фигура в историята на българската музика – едва ли има друг диригент с такава продължителна дейност, с такова излъчване и с такива заслуги особено към оперното изкуство. Цели 71 години е на диригентския пулт, ръководи над 100 опери и балети, 1318 спектакли и голяма цифра не преброени концерти. Наистина, уникална кариера!
Но и големия парадокс – когато през 1961 г. е пенсиониран на 61 години от поста Главен диригент на Софийската народна опера (какъв позор!), той не се отказва от дейността си, заминава за Ленинград (сега Санкт Перербург), където на сцената на Малий театър за опера и балет поставя музикално „Отело”, „Риголето”, „Турандот”, „Летящият холандец” и в продължение на три сезона е главен диригент. След успеха в Санкт Петербург, идва покана от Болшой-театър в Москва. Асен Найденов дирижира първо „Дама Пика” от Чайковски, поставена музикално от прочутия Евгений Светланов. Присъстващата на спектакъла примадона на Софийската опера Юлия Винер съобщава, че успехът на нашия маестро е бил толкова голям, че интерпретацията му била дотолкова високо оценена, че след неговия гастрол титулярът Евгений Светланов отказал повече да дирижира тази партитура.
(част от горните мисли за изявите в СССР са взети от статия на Огнян Стамболиев за Асен Найденов. Цялата статия ще поместя по-долу, понеже е много интересна).
Мисля си, какви са тия „пенсионерски порядки“ в България в областта на музикалното изкуство … Как в редица други държави на такива хора като Асен Найденов (и на много други от такъв ранг) се позволява да работят докато желаят и могат, а в България не му позволяват това. Бил е само на 61 години, при това с доказани извънредно високи качества на музикалните си постановки. Наред с десетки опери от чужди автори, той поставя музикално почти всички български опери и балети от този период – споменавам само “Женско царство” и “Саламбо” от Веселин Стоянов, “Иванко” от Князев, “Цар Калоян” от Панчо Владигеров, “Янините девет братя” и “Момчил” от Любомир Пипков и много други, като „Нестинарка”, „Луд Гидия”, „Змей и Яна”.
Това е, уникална държава е България.
Днес в деня на 121 години от рождението на Асен Найденов пиша статия за него за втори път. Обикновено в този период през месец септември не съм в Германия, където пиша статиите си – това е било причина до 2019 година да не му посветя статия. Лично аз имам много спомени от негови изяви главно през годините 1951-1956, когато бях студент в София и съм посещвал редовно спектакли на Софийската опера, които дирижираха преди всичко той и Атанас Маргаритов. Не мога да дам точни заглавия, понеже е изтекло много време, но помня много добре, че винаги съм оставал с отлични впечатления от музицирането му. Имах приятел в хора на операта, който ми е говорил за това, колко прецизен е Асен Найденов в работата си при подготовка на дадена опера, не само с оркестрантите, но и с певците солисти и хористи.
След 1956 г. при мои посещения в София също съм бил на негови спектакли, но по-рядко. Все пак си спомням, че през 1961 г. доста се говореше в Габрово, където работех тогава, за пенсионирането на Асен Найденов и после за заминаването му в СССР. Чел съм и много статии, отзиви и рецензии за изкуството му, както в дневната и седмична преса, така и в списания като „Българска музика“, за което бях абониран чак до 1974 г., когато заминах за Германия. Чел съм после в Германия (там в нашия клуб на Немско-българското културно дружество в Дармщадт получавахме редовно вестници като „Народна култура“, от където съм получавал информации за важни факти в българската музика. Когато Асен Найденов се помина през 1995 г., мисля че бях в България и там четох за кончината му. Респект пред делото на този забележителен артист!
В медиите сега има редица сведения за Асен Найденов – статии, отзиви, части от репертоара на редица български оперни театри, в които той е имал изяви. За него има и малка Уикипедия-страница на български език, която ще цитирам сега:
Aсен Найденов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Асен Найденов български оперен диригент Роден: 12 септември 1899 Варна, Княжество България Починал: 10 септември 1995 (95 г.) София, България |
|---|
Асен Яков Найденов е български оперен диригент.
Биография
(Снимка: Паметна плоча на дома на Асен Найденов в София на ул. „Солунска“ № 45)
Роден е във Варна на 12 септември 1899 г. В периода 1920 – 1921 г. посещава лекции по музикознание при Гвидо Адлер във Виенския университет, учи теория на музиката и композиция при Йозеф Маркс и пиано при Пол де Кон. От 1921 до 1923 г. следва композиция при П. Гренер, теория и контрапункт при Щефан Крел, пиано при Роберт Тайхмюлер и диригентство при Макс Хохкофлер в Лайпциг.
От 1925 г. е диригент, а през 1946 – 1979 г. е главен диригент в Софийската опера. Основава и ръководи мъжкия хор „Родина“ в периода 1933 – 1937 г. През 1962 – 1963 г. е гост-диригент в „Малък академичен театър за опера и балет“ в Ленинград, а през 1963 – 1964 г. – в „Болшой театър“. Почетен диригент е на Фестивалния оркестър на НДК от 1986 г. Почива на 10 септември 1995 г. в София.
(край на цитата)
Хубаво че има такава страница за него, но е толкова непълна, като се има предвид голямата роля, която Асен Найденов играе за цялата българска музикална култура. За диригенти от неговия ранг в други държави съответните Уикипедия-страници са богато и подробно написани, защо в България всичко е съвсем друго?
Не е чак толкова важно това, защото сравнително едно подробно описание на биографията и дейността на Асен Найденов може да се прочете от статия на Огнян Стамболиев, която той публикува през 2015 г. по повод 20 години от смъртта на Асен Найденов. Цитирам тази статия:
Портал „Съюз на свободните писатели в България“
2015 година (няма дата)
Огнян Стамболиев
20 години от смъртта на големия български диригент Асен Найденов
Маестро Асен Найденов беше епоха в българската опера. Представете си – 71 години на диригентския пулт, над 100 опери и балети, 1318 спектакли и голяма цифра, не преброени концерти. Наистина, уникална кариера! Като имаме предвид, че българската опера неотдавна отбеляза своята стогодишнина, можем да кажем, че Маестро Найденов имаше щастлива съдба.
„Музиката ме срещна и запозна с големи личности – заяви той в интервю по повод своята 95-годишнина. Джàкомо Пучини, Феодор Шаляпин, Борис Христов, Сергей Прокофиев, Херберт фон Караян, Борис Покровски, Мирела Френи, Плàсидо Доминго и др. Моята максима е: „Учи се от всички! Учи се от доброто и лошото! Избягвай излишното тровене на нервите от клюки и интриги!”
Роден е 12 септември 1899 година под знака на Девата в черноморската ни столица, в културно семейство, в което музиката е на особена почит. От дете свири на цигулка и пиано. Когато през 1905 година неговият вуйчо донася от Санкт Петербург във Варна огромен роял, шестгодишният Асен направо се пристрастява към него! През 1912-1914, като ученик в гимназията вече свири като виолист в градския симфоничен оркестър. През 1920 година учи композиция във Виена при Йозеф Маркс и пиано при Пол дьо Кон. През 1921 е в Лайпциг. Вече студент по композиция и пиано. Издържа се като свири в различни оркестри. Тогава решава да стане диригент и започва уроци при прочутия Ханс Хохкофлер от Лайпцигската опера.
Завърнал се в България – вече солидно образован, постъпва като стажант-диригент в Софийската опера. Тук искам да отворя една скоба: по това време практиката у нас, както и в музикалните театри в Европа е съвсем различна от днешната. Днес младите диригенти – с или без добро образование, а някои и със съмнителни дипломи! – веднага застават на диригентския пулт и това невинаги води до добри резултати, особено сега, в днешна България, където критериите се снижиха, чувства се липса на добри диригенти, а и лошите финансови условия и делегираните бюджети си казват думата. По времето на Асен Найденов и на неговите колеги от епохата (Тодор Хаджиев, Асен Димитров, Атанас Маргаритов и много други), младите диригенти са първо корепетитори, хормайстори, диригенти-репетитори, стажанти, но не и постановчици. Затова, макар и с немска школа и талант и диплома, Асен Найденов чака цели 8 години (!), докато получи самостоятелна постановка (сравнително камерната опера на Доницети „Паскуале”, а след нея и „Вертер” на Масне. През тези години той е само асистент, трупа опит, поема вече поставени от други, по-старши от него диригенти, постановки.
Постепенно за Асен Найденов Софийската опера се превръща не във втори дом, а в храм, в който всекидневно извършвал своя музикален ритуал. Връзката му със Софийската опера е толкова силна, кармична, че неговото име и името на института бяха просто неделими десетилетия наред. „Асен Найденов дишаше с певците и с невиждана сръчност и гъвкавост, им носи спокойствие, възможност за пълна творческа изява, без това да нарушава неговата концепция. Диригентското самообладание и сръчност, рефлексите и гъвкавостта му са пословични” – сподели режисьорът Михаил Хаджимишев, друг голям многозаслужил градител на националната ни музикална сцена.
Безспорни са заслугите му и за българското оперно творчество. С неговата помощ на сцената в столицата ни се раждат редица български опери и балети като: „Нестинарка”, „Цар Калоян”, „Момчил”, Янините девет братя”, „Луд Гидия”, „Змей и Яна”, „Женско царство”. По-късно те стават класика. Той е и първият наш интерпретатор на Вагнер, на „Фиделио” от Бетовен, на опери от Верди, Пучини, Сен Санс, Голдмарк, Римски- Корсаков, Прокофиев, Кабалевски…
Интересно е, че през 1961 година народният артист и лауреат на Димитровска награда Асен Найденов беше…пенсиониран от Операта. Това, за съжаление, не предизвика поне един обществен дебат, а и в онези времена беше почти невъзможно. Но последвалата покана за постоянна работа в Ленинград (Санкт Петербург), където на сцената на Малий театър за опера и балет поставя „Отело”, „Риголето”, „Турандот”, „Летящият холандец” и в продължение на три сезона е главен диригент, даде нов тласък на кариерата му. Мисля, че ако Асен Найденов беше музикант от голяма, западноевропейска страна сигурно щеше да бъде световно име. Защото диригентските му качества бяха от най-висок разред. Ето и една много точна оценка за тях от композитора и диригента акад. Васил Казанджиев: „На първо място, това е изключителната хармоничност на интерпретатора творец. Под ръководството на Асен Найденов спектакълът „диша”, живее и пулсира в най-малките детайли, при впечатляваща монолитност на общия замисъл. На диригента Асен Найденов е присъща строго разчетена и неизменно постигната цялостност на изпълнението, подчинено на неумолима логика, пределно ясна концепция и усет за стройно архитектонично изграждане на формата. Съществува само стремежът към вярност и честност към изпълнявания автор, завладяващата простота, искреност на израза и изтънчена нюансировка”.
След успеха в Санкт Петербург, идва покана от Болшой. Асен Найденов дирижира първо „Дама Пика” от Чайковски, поставена музикално от прочутия Евгений Светланов. Присъстващата на спектакъла примадона на Софийската опера нар. арт. Юлия Винер съобщи, че успехът на нашия маестро е бил толкова голям, че интерпретацията му била дотолкова високо оценена, че след неговия гастрол титулярът Евгений Светланов отказал повече да дирижира тази партитура.
През тези „съветски или руски години” маестро Найденов беше „носен на ръце” в Москва. Новата зала на Конгреса на съветите беше открита от него с премиера на „Дон Карлос”. Тази опера, която той поставя за първи път у нас в София през далечната 1936 година заедно с големия режисьор проф. Драган Кърджиев, ще бъде едно от любимите му заглавия. Ще я постави още няколко пъти, ще я дирижира повече от 30 години с наши и чужди певци, в София, във Варна, Русе, и други музикални състави в страната, а и на чужди сцени. Гастролите на Асен Найденов в чужбина бяха относително малко. Той работеше за своята любима сцена, софийската, за България, за българската публика и певци. Под негово крило израснаха и се утвърдиха няколко поколения български артисти. Невъзможно е да се изброят всичките – те са не десетки, а стотици.
Народният артист Асен Найденов беше работохолик и истински перфекционист. Достатъчно е да чуем сега някой от неговите записи (не само студийните, но и документалните!), съхранени в Златния фонд на Радиото, за да се уверим във високата му класа. И в огромните заслуги на този голям и всеотдаен музикант и градител.
От онези, които вече се срещат все по-рядко…
(край на цитата)
Чудесна статия, която ни дава възможност да научим редица много важни детайли от многостранната дейност на маестро Асен Найденов.
През 2019 г. Огнян Стамболиев публикува още един път (с малки допълнения) същата статия – по всяка вероятност заради 120 години от рождението на Асен Найденов, но в друга медия, и то преди известно време – на 10 април, 5 месеца преди тази годишнина. Понеже текста е почти същия, ще цитирам само началото на статията:
Портал „Поглед“
Маестро Асен Найденов беше епоха в историята на операта
10.04.2019, Огнян Стамболиев
120 години от рождението на големия български диригент
Маестро Асен Найденов (1899-1995) беше епоха в българската опера. Представете си – 71 години на диригентския пулт, над 100 опери и балети, 1318 спектакли и голяма цифра, не преброени концерти. Наистина, уникална кариера! Като имаме предвид, че българската опера неотдавна отбеляза своята стогодишнина, можем да кажем, че маестро Найденов имаше щастлива съдба.
„Музиката ме срещна и запозна с големи личности – заяви той в интервю по повод своята 95-годишнина. Джàкомо Пучини, Феодор Шаляпин, Борис Христов, Сергей Прокофиев, Херберт фон Караян, Борис Покровски, Мирела Френи, Плàсидо Доминго и др. Моята максима е: „Учи се от всички! Учи се от доброто и лошото! Избягвай излишното тровене на нервите от клюки и интриги!” (…)
(край на цитата)
Както виждаме, текста е същия като този от 2015 г., поради което давам само първите два абзаца.
Българското национално радио също е излъчвало предавания, посветени на маестро Асен Найденов. Цитирам такова предаване от 2014 г. във връзка със 115 години от рождението му:
БНР
Спомен за диригента Асен Найденов
публикувано на 16.09.2014 | обновено на 24.09.2014
Автор: Алегро виваче
Помните ли Асен Найденов?
На 12 септември 2014 г. се навършиха 115 години от рождението на големия български диригент Асен Найденов – творец с най-продължителна кариера на сцената на Националната ни опера. Цели 71 години маестро Найденов е на пулта, дори и когато е на 90, дирижира на юбилея си.
Асен Найденов има изключителни
заслуги към родното певческо изкуство.
Неговият репертоар е огромен. Именно
той осъществява премиерите на повечето
български оперни творби през 30-те и
40-те години на ХХ век: “Женско царство”
и “Саламбо” от Веселин Стоянов,
“Иванко” от Князев, “Цар Калоян”
от Панчо Владигеров, “Янините девет
братя” и “Момчил” от Любомир
Пипков и много други.
Негови са и първите постановки на
шедьоври като “Рейнско злато” от
Вагнер, “Фиделио” от Бетовен,
“Силата на съдбата” и “Дон Карлос”
от Верди и т.н.
Чуйте рубриката “Помните ли…” в звуковия файл с още интересни подробности от биографията на Асен Найденов, разказани от Красимира Йорданова, която ни предлага и запис от Златния фонд на БНР на самия Маестро, който си спомня за първите си стъпки като диригент в Софийската опера.
(край на цитата)
Линк към това предаване на БНР:
http://bnr.bg/horizont/post/100464107/spomen-za-dirigenta-asen-naidenov
(край на цитата)
На други материали няма да се спирам – делото на маестро Асен Найденов е недвусмислено и не се нуждае от нови подробности …
Нека днес на 12 септември 2020 г. почетем 121 години от рождението на маестро Асен Найденов и си спомним за великото дело, което той е оставил в съкровищницата на българската музикална култура.
Мир на духа му!
…….
Забележка:
На 12 септември 2019 г. след статията ми за Асен Найденов певицата Стефка Евстатиева ми написа следното писмо от САЩ:
„Боре, нещо не е съвсем така за пенсионирането на Асен Найденов. Преди да ме назначат в Софийската опера (мисля, че беше 1978-79 год.) аз пях на турне из Европа с тях „Андре Шение“ и после на конкурса за Млади опери певци и той ме дирижираше. Беше доста възрастен и даваше много бавни темпа, но дирижираше. Не знам до коя година.“
Аз отговорих: Драга Стефче, от 1925 г. Асен Найденов е диригент, а през 1946 – 1979 г. е главен диригент в Софийската опера. По думите на Огнян Стамболиев: „Интересно е, че през 1961 година народният артист и лауреат на Димитровска награда Асен Найденов беше…пенсиониран от Операта. Това, за съжаление, не предизвика поне един обществен дебат, а и в онези времена беше почти невъзможно. Но последвалата покана за постоянна работа в Ленинград (Санкт Петербург), където на сцената на Малий театър за опера и балет поставя „Отело”, „Риголето”, „Турандот”, „Летящият холандец” и в продължение на три сезона е главен диригент, даде нов тласък на кариерата му. След успеха в Санкт Петербург, идва покана от Болшой-театър в Москва. Асен Найденов дирижира първо „Дама Пика” от Чайковски, поставена музикално от прочутия Евгений Светланов. Присъстващата на спектакъла примадона на Софийската опера нар. арт. Юлия Винер съобщава, че успехът на нашия маестро е бил толкова голям, че интерпретацията му била дотолкова високо оценена, че след неговия гастрол титулярът Евгений Светланов отказал повече да дирижира тази партитура“.
(край на цитата)
Драга Стефче, мисля че след тези големи успехи в СССР ръководните органи в България са получили нареждане от Москва и той е бил възстановен като диригент в Софийска опера. Това не е писано официално, но факта е такъв … След като Огнян Стамболиев пише, „Представете си – 71 години на диригентския пулт, над 100 опери и балети, 1318 спектакли и голяма цифра не преброени концерти. Наистина, уникална кариера! Като имаме предвид, че българската опера неотдавна отбеляза своята стогодишнина, можем да кажем, че Маестро Найденов имаше щастлива съдба.“
Така че през 1978-79 година е работил за Соф. Опера, може би вече не като главен диригент, при твоето турне … Дирижирал е почти до края на живота си. След като от 1925 г. е диригент в продължение на 71 години, по „сметките на Стамболиев“ това са точно 71 години до 1995 година …
Сърдечен поздрав!
……..