Руският бас Евгений Нестеренко, роден на днешния ден преди 85 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 8 януари 2023 г. щеше да навърши кръглите 85 години един много известен и профилиран певец от втората половина на миналия век – руският бас Евгений Нестеренко, познат на българските оперни любители от гостуванията му в България и особено от спечелената награда през 1967 г. – сребърен медал при Международния конкурс за млади оперни певци в София.
За голямо съжаление, преди 2 години, на 20 март 2021 г. Евгений Нестеренко се помина във Виена от последиците на заболяване с „Корона“-вирус.
В неговата Уикипедия-страница на руски език е публикувано следното съобщение (оригинал на руски език):
„ (…) През последните години Евгений Нестеренко живееше предимно във Виена. Той почина там на 20 март 2021 г. на 84-годишна възраст от последиците на коронавирусна инфекция. Заради епидемиологичната обстановка в Австрия, семейството и близките на народния артист решиха да не провеждат публична церемония за сбогуване с оперния певец. Прахът на Евгений Нестеренко ще бъде погребан в Русия“.
(край на цитата)
Във връзка с това траурно събитие в медиите има редица съобщения през пролетта на 2021 г. Цитирам в превод едно такова от 20 март 2021 г. (оригинал на руски език):
Портал “Культура” 20.03.2021 г.
Оперният певец Евгений Нестеренко почина от последиците на COVID-19.
Съветският и руски оперен певец, народен артист на СССР Евгений Нестеренко почина във Виена на 83-годишна възраст, съобщи руското посолство в Австрия. Както уточни за ТАСС Наталия Игнатенко, генерален директор на фондация “Елена Образцова”, която е получила писмо от семейството на певеца, г-н Нестеренко е починал след хоспитализация с тежка форма на коронавируса COVID-19.
„В ситуация на пандемия не можем да застрашим ничие здраве и дори живот на хора (ние сме под карантина) и решихме да откажем публична церемония и срещи с близки за близко бъдеще“, се казва в писмо от семейството на певеца.
Евгений Нестеренко е роден на 8 януари 1938 г. в Москва. През 1965 г. завършва Ленинградската държавна консерватория „Римски-Корсаков“. От 1971 до 2000 г. е солист на Болшой театър. Пее и в Метрополитън опера в Ню Йорк, в Миланската Скала, „Ковънт Гардън“ в Лондон, във Виенската държавна опера. През последните години той живееше предимно във Виена.
(край на превода)
Цитирам линк към тази публикация, в която има и изпълнение на Евгений Нестеренко:
https://www.kommersant.ru/doc/4740218
На днешната дата – 8 януари – преди 5 години, през 2018 г., когато Евгений Нестеренко навърши кръглите 80 години, аз публикувах статия за него, която днес ще повторя с малки допълнения. Той заслужава тази чест – вече не е между нас, а неговите постижения по целия свят още се помнят.
Цитирам моята статия от 8 януари 2018 г.:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 8 януари 2018 г. навършва кръглите 80 години един много известен и профилиран певец от втората половина на миналия век – руският бас Евгений Нестеренко, познат на българските оперни любители от гостуванията му в България и особено от спечелената награда през 1967 г. – сребърен медал при Международния конкурс за млади оперни певци в София.
Още тогава младият и красив Нестеренко показа завидни вокални и артистични качества, които по-късно му позволиха за изгради голяма кариера не само в родината си, но и по най-известните оперни сцени в света – МЕТ в Ню Йорк, „Ковънт Гардън“ в Лондон, Виенската държавна опера, Миланската Скала, Театър «Колон» в Буенос Айрес, Оперният театър в Сан Франциско, Баварската държавна опера в Мюнхен, Държавните опери в Берлин, Хамбург, Щутгарт, Франкфурт и в други градове на Германия, както и в редица други държави.
Като пиша тези редове мисля за българския бас Антон Дяков, който се помина през 2016 г. и беше архитект преди да се отдаде на вокалното изкуство като основна професия. Така е и с Евгений Нестеренко, който също завършва първоначално архитектура (ще пиша за това след малко в биографията му), а след това се отдава на вокалното изкуство като професия в целия му живот. Малката разлика е в това, че той не работи както Антон Дяков като архитект в началото, а веднага тръгва по пътя на оперен артист.
Правя паралел, за да изтъкна колко различни са пътищата на оперното изкуство – някои певци още от ранна възраст знаят, че това ще бъде призванието им в живота, други стигат до същия извод след завършено образование в съвсем друга област на науката. Но интересното е, че този вътрешен импулс идва с такава сила и се налага над всичко друго, само че в различни периоди от живота. Все мисля, че едно образование в областта на архитектурата дава своето отражение в живота на оперния артист по косвен път – играта на сцената и драматургичното изграждане на дадена роля са свързани с концепции, които са триизмерими и конформни с подобни ситуации в модерната архитектура.
Евге́ний Евге́невич Нестере́нко, роден на 8 януари 1938 г. в Москва, е руски оперен певец (бас), педагог, професор, солист в „Болшой“-театър през годините 1971-2002. Произхожда от фамилия, в която бащата е на военна служба. От 1949 г. живее в Челябинск, където е преместен на работа баща му. След завършване на средното си образование постъпва в Ленинградския инженерно-строителен институт и се дипломира като архитект. Още от началото на следването си взема частни уроци по пеене при Мария Матвеева. След приключване на висшето си образование постъпва в Ленинградската държавна консерватория на името на Н. А. Римски-Корсаков, която завършва през 1965 г. в класа на проф. В. М. Луканин.
Вокалната му кариера започва още като студент в Консерваторията – през 1963, дебютирайки на сцената на „Малий“-театър в Ленинград в ролята на Гремин в „Евгений Онегин“ от Чайковски, където е солист до 1967 г. През годините 1967-1971 е член на ансамбъла на „Мариински (или С.М.Киров)“- театър също в Ленинград. През 1971 г. е назначен в „Болшой“-театър в Москва, където е солист в ансамбъла чак до 2002 г. – една продължителна и много успешна над 30-годишна кариера. На Четвъртия международен конкурс на името на Чайковски в Москва през 1970 г. той спечелва златна награда. Лично аз помня името му още от 1967 г., когато той спечели сребърен медал при Международния конкурс за млади оперни певци в София.
В течение на дългата си кариера Нестеренко участва в над 50 главни оперни роли, от които 21 в техните оригинални езици. Това са опери от най-различни стилове и автори – предимно от руски и италиански композитори, но и такива като „Замъкът на херцог Синята брада“ от Бела Барток, „Фауст“ от Гуно в ролята на Мефистофел, „Еврейката“ от Жак Халеви в ролята на Кардинал Брони. В италианския репертоар ролите му не са само в традиционни заглавия от опери на Верди, Росини, Доницети, Белини, но и роли в опери от Илдебрандо Пицети и Гаспаре Спонтини. Особено внимание заслужават ролите му в рядко изпълняваните опери „Рикардо Трети“ (в ролята на Рикардо) от Луиджи Канепа и в „I Shardana“ от Ennio Porrino в ролята на Gonnario. В руския репертоар наред с традиционните две опери от Мусоргски „Борис Годунов“ и „Хованщина“, Нестеренко играе роли в опери от Рахманинов („Алеко“), Чайковски („Евгений Онегин“ и „Йоланта“), Глинка („Иван Сусанин“ и „Руслан и Людмила“), Бородин („Княз Игор“), Римски-Корсаков (в редица опери), също и в опери от Шостакович, Свиридов и Тактакишвили.
По-долу в статията ще дам отделно целия му репертоар.
Нестеренко се представя извън СССР и Русия на най-известните и престижни оперни сцени в света, като МЕТ в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, Виенската държавна опера, Миланската Скала, Театър «Колон» в Буенос Айрес, Баварската държавна опера в Мюнхен, Оперният театър в Сан Франциско и на редица други сцени. Цитирам участията му във Виенската държавна опера (общо 56 участия в 8 различни опери от 1975 до 1993 години):
Aida
Ramfis | 4 Vorstellungen | 01.09.1993–13.09.1993
Boris Godunow
Boris Godunow | 7 Vorstellungen | 28.02.1976–01.12.1989
Die Zauberflöte
Sarastro | 2 Vorstellungen | 14.01.1982–30.01.1982
Don Carlo (Ital.)
Filippo II. | 9 Vorstellungen | 12.04.1975–31.05.1992
Faust
Méphistophélès | 3 Vorstellungen | 23.12.1990–29.12.1990
Il barbiere di Siviglia
Basilio | 11 Vorstellungen | 24.02.1978–31.03.1993
Macbeth
Banquo | 3 Vorstellungen | 09.12.1990–16.12.1990
Rusalka
Wassermann | 17 Vorstellungen | 10.04.1987–07.11.1991
(край на цитата)
Ето състава при един спектакъл на „Борис Годунов“
Besetzung | 12.03.1982
| Dirigent | Berislav Klobučar |
|---|---|
| Inszenierung | Otto Schenk |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Leo Bei |
| Boris Godunow | Jewgenij Nesterenko |
| Fjodor | Olivera Miljakovic |
| Xenia | Gabriele Fontana |
| Xenias Amme | Margarethe Bence |
| Fürst Wassili Schujski | Waldemar Kmentt |
| Andrei Schtschelkalow | Hans Helm |
| Pimen | Nikolai Stoilov |
| Grigori Otrepjew | Michail Svetlev |
| Marina Mnischek | Sena Jurinac |
| Warlaam | Oskar Czerwenka |
| Missail | Horst Nitsche |
| Schenkenwirtin | Margarita Lilowa |
| Hauptmann/Erster Polizeioffizier | Zelotes Edmund Toliver |
| Mitjuch | Friedrich Strack |
| Leibbojar | Karl Terkal |
| Bojar Chruschtschow | Kurt Equiluz |
| Gottesnarr | Heinz Zednik |
| Lowitzki | Rudolf Kostas |
| Tschernjakowski | Alfred Šramek |
| Rangoni | Peter Wimberger |
| Nikititsch | Hans Christian |
(край на цитата)
Тук срещаме три български имена: Николай Стоилов, Михаил Светлев и Маргарита Лилова.
Заслужава да се цитира състава при един спектакъл на „Дон Карлос“ от Верди с участието на Пласидо Доминго, Лео Нучи, Мара Дзампиери и Валтрауд Майер в главните роли. И тук има българин: тенорът Божидар Николов:
Besetzung | 19.05.1992
| Dirigent | Fabio Luisi |
|---|---|
| Inszenierung, Bühnenbild und Kostüme | Pier Luigi Pizzi |
| Chorleitung | Peter Burian |
| Filippo II. | Jewgenij Nesterenko |
| Don Carlo | Plácido Domingo |
| Rodrigo | Leo Nucci |
| Il Grande Inquisitore | Jaakko Ryhänen |
| Un frate (Carlo V.) | Peter Wimberger |
| Elisabetta | Mara Zampieri |
| Eboli | Waltraud Meier |
| Tebaldo | Gabriele Sima |
| Conte di Lerma | Bojidar Nikolov |
| Un aroldo reale | Bojidar Nikolov |
| Voce dal cielo | Elizabeth Carter |
| Contessa d’Aremberg | Christine Schreiner |
(край на цитата)
Като предпоследен цитат – един спектакъл на „Севилският бръснар“ с участието на Веселина Кацарова в ролята на Розина:
Besetzung | 21.09.1992
| Dirigent | Fabio Luisi |
|---|---|
| Inszenierung | Günther Rennert |
| Regie | Richard Bletschacher |
| Bühnenbild und Kostüme | Alfred Siercke |
| Chorleitung | Dietrich D. Gerpheide |
| Graf Almaviva | Ramón Vargas |
| Bartolo | Alfred Šramek |
| Rosina | Vesselina Kasarova |
| Figaro | Paolo Gavanelli |
| Basilio | Jewgenij Nesterenko |
| Fiorello | Peter Köves |
| Ambrogio | Nikolaus Simkowsky |
| Marcellina (Berta) | Marjorie Vance |
| Ein Offizier | Erich Wessner |
(край на цитата)
Последен цитат – спектакъл на „Макбет“ от Верди с диригент Пласидо Доминго и българският тенор Божидар Николов в ролята на Малколм, заедно с такива артисти като Ренато Брузон и Мара Дзампиери:
Besetzung | 16.12.1990
| Dirigent | Plácido Domingo |
|---|---|
| Inszenierung | Peter Wood |
| Bühnenbild | Carl Toms |
| Kostüme | Bruce Snyder |
| Choreinstudierung | Harald Goertz |
| Macbeth | Renato Bruson |
| Lady Macbeth | Mara Zampieri |
| Banquo | Jewgenij Nesterenko |
| Macduff | Bruno Beccaria |
| Malcolm | Bojidar Nikolov |
| Kammerfrau | Marjorie Vance |
| Arzt | Alfred Šramek |
| Diener Macbeths | Alexander Maly |
| Mörder | Claudio Otelli |
| Stimmen der Erscheinungen | Peter Köves, Wiener Sängerknaben |
| König Duncan | Robert Kaunitz |
(край на цитата)
Наред с оперните си участия Евгений Нестеренко пее в концертни програми вокални произведения от руски и задгранични композитори: руски народни песни, романси, оперни арии. Солист е в оратории, кантати и други творби за глас с оркестър, църковни песнопения и други.
Евгений Нестеренко съчетава гласовото си изкуство с изявен артистичен талант, което позволява съгласно мнението на редица критици да говорят за него така, че той се явява приемник на изкуството на Фьодор Шаляпин. Някои от тях го наричат дори „Втори Шаляпин“. Той е създал през годините на най-активната си световна кариера такива ярки оперни образи като Борис Годунов в операта от Мусоргски и редица други. Характерна е неговата изключителна дикция, позволяваща с еднакъв успех да изпълнява партии не само на родния си език, но също така и на италиански, френски и други езици. Особено рядко ценно е изпълнението на главната роля в операта „Замъкът на херцог Синята брада“ от Бела Барток на унгарски език.
Евгений Нестеренко започва вокална педагогическа дейност първо в Ленинградската консерватория (1967–1968, 1969–1972). Преподава в Московския музикално-педагогически институт на името на Гнесин (1972–1974). В Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ води клас и завежда катедрата по солово пеене (1975–1992, става професор от 1981). Преподавал е и във Виенската музикална академия (1993—2003). Тази работа той извършва с чувство на гордост и преподава на своите ученици по методи, които е научил от големите певци и вокални педагози през 19-и век – работилият в Русия белгийски педагог Камил Еверард (Camille François Everard), а чрез него и с други вокални педагози, като прочутите Мануел Висенте Гарсиа (Manuel del Pópulo Vicente García) от Испания и Франческо Ламперти (Francesco Lamperti) от Италия.
През 1976 г., в чест на 200-годишнината на „Болшой“-театър в Москва и за големите си заслуги Нестеренко е удостоен със званието «народен артист на СССР», по-късно трансформирано в «народен артист на РСФСР». Такова награждаване става много рядко, което говори за изключителното му майсторство и талант. В годините 1989–1991 той е народен депутат в руския парламент.
Евгений Нестеренко се занимава и с литературна дейност, автор е на повече от 200 печатни труда – книги, статии, интервюта. Особено ценни са двете му книги „Моят начин на работа с певците” и “Отражения върху моята професия” – заглавия в превод на български език.
По-долу ще дам отделно списък на наградите и отличията, които Нестеренко е получил, но нека още тук цитирам следното от източник на английски език (в превод):
„За дейноста си е удостоен с най-високи австрийски, италиански, немски и руски награди. Той е носител на наградата “Джовани Дзенатели” – “За изключителна интерпретация в ролята на главния герой в операта „Атила“ от Верди”. Той е носител на наградата „Шаляпин“.
(край на цитата)
Понастоящем Евгений Нестеренко живее в Москва и във Виена. Цитирам някои детайли от последно време:
На 11 май 2008 г. в чест на 70-годишнината на Евгений Нестеренко в „Болшой“-театър в Москва е представена операта „Набуко“ от Верди, в която той изпълнява с голям успех ролята на Закария.
На 27 май 2013 г. в „Болшой“-театър в Москва се провежда творческа вечер, посветена на 75-годишнината му. Изпълнени са сценични фрагменти от операта „Севилският бръснар“ от Росини, където той играе в ролята на Дон Базилио и четвърто действие на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски, в която той играе в ролята на Борис Годунов.
Евгений Нестеренко е поканен често като желан член в журито на редица авторитетни вокални конкурси в целия свят.
За дискографията му ще стане въпрос в края на статията, но нека тук спомена, че Нестеренко участва в записи на около 70 дискове, включително 20 опери в пълен размер, кантатно-ораториални и симфонични творби, песни, арии, романси, народни песни.
Цитирам оперния репертоар на Евгений Нестеренко, неговата дискография и наградите и отличията, които е получил до сега:
Repertorio (цитат от източник на италиански език – непълен):
- Giuseppe Verdi
- Oberto, Conte di San Bonifacio (Oberto)
- Macbeth (Banco)
- Simon Boccanegra (Fiesco)
- Ernani (Silva)
- Nabucco (Zaccaria)
- Rigoletto (Sparafucile)
- Don Carlo (Filippo II, Grande Inquisitore)
- Attila (Attila)
- I vespri siciliani (Procida)
- Luisa Miller (Conte Walter)
- Modest Musorgskij
- Boris Godunov (Boris Godunov)
- Charles Gounod
- Faust (Mephistofeles)
- Jacques Fromental Halévy
- La Juive (Cardinal Brogni)
- Pëtr Il’ič Čajkovskij
- Eugenio Onegin (Gremin)
- Ildebrando Pizzetti
- Assassinio nella cattedrale (Thomas Becket)
- Vincenzo Bellini
- La sonnambula (Conte Rodolfo)
- Norma (Oroveso)
- Amilcare Ponchielli
- La Gioconda (Alvise)
- Gioachino Rossini
- Il barbiere di Siviglia (Don Basilio)
- Il viaggio a Reims (Lord Sidney)
- L’Italiana in Algeri (Mustafà)
- La gazza ladra (Fernando)
- Armida (Rossini) (Idraote)
- Semiramide (Assur)
- Arrigo Boito
- Mefistofele (Mefistofele)
- Luigi Cherubini
- Medea (Creonte)
- Gaspare Spontini
- La Vestale (Sommo Sacerdote)
- Claudio Monteverdi
- L’incoronazione di Poppea (Seneca)
- Luigi Canepa
- Riccardo III (Riccardo III)
- Ennio Porrino
- I Shardana (Gonnario)
(край на цитата)
Дискография (източник на руски език)
- 1969 — «Князь Игорь», дирижёр Геннадий Проваторов (Хан Кончак)
- 1973 — «Царская невеста», дирижёр Фуат Мансуров (Собакин)
- 1974 — Д. Д. Шостакович. 14-я симфония. Дирижёр Кирилл Кондрашин
- 1976 — «Иоланта», дирижёр Марк Эрмлер (Король Рене)
- 1977 — «Дон Карлос», дирижёр Клаудио Аббадо (Филипп II)
- 1978 — «Дон Карлос», дирижёр Клаудио Аббадо (Великий инквизитор)
- 1978 — «Руслан и Людмила», дирижёр Юрий Симонов (Руслан)
- 1979 — «Богема», дирижёр Карлос Клайбер (Колин)
- 1979 — «Евгений Онегин», дирижёр Марк Эрмлер (Князь Гремин)
- 1979 — «Иван Сусанин», дирижёр Марк Эрмлер (Иван Сусанин)
- 1979 — «Дон Паскуале», дирижёр Хайнц Вальберг (Дон Паскуале)
- 1981 — «Князь Игорь», дирижёр Марк Эрмлер (Игорь Святославич)
- 1981 — «Замок герцога Синяя Борода», дирижёр Янош Ференчик (Синяя Борода)
- 1982 — «Любовный напиток», дирижёр Хайнц Вальберг (доктор Дулькамара)
- 1982 — «Набукко», дирижёр Джузеппе Синополи (Захария)
- 1984 — «Трубадур», дирижёр Карло Мария Джулини (Феррандо)
- 1985 — «Борис Годунов», дирижёр Марк Эрмлер (Борис Годунов)
- 1985 — «Аттила», дирижёр Нелло Санти (Аттила)
- 1985 — Русская и болгарская духовная хоровая музыка
- 1986 — «Моцарт и Сальери», дирижёр Марк Эрмлер (Сальери)
- 1986 — «Фауст», дирижёр Колин Дэвис (Мефистофель)
- 1987 — «Аттила», дирижёр Ламберто Гарделли (Аттила)
- 1987 — «Борис Годунов», дирижёр Александр Лазарев (Борис Годунов)
- 1987 — «Золотой петушок», дирижёр Дмитрий Китаенко (царь Додон)
- 1990 — «Алеко», дирижёр Дмитрий Китаенко (Алеко)
- 1991 — М. Мусоргский. «Без солнца». П. Чайковский. Романсы
- 1992 — «Иван Сусанин», дирижёр Александр Лазарев (Иван Сусанин)
- 1997 — «Вот мчится тройка», сб. народных русских песен, песен русских композиторов
- 2002 — «Леди Макбет Мценского уезда», дирижёр Александр Анисимов (Старый каторжник)
…………
Видеозаписи, фильмография
- 1969 — «Князь Игорь» Александра Бородина (фильм-опера, Кончак, вокал, роль исполняет Бимболат Ватаев), дир. Геннадий Проваторов;
- 1978 — «Борис Годунов» Модеста Мусоргского (Борис Годунов), реж. Александр Баранников, Леонид Баратов, дир. Борис Хайкин;
- 1981 — «Князь Игорь» Александра Бородина (Князь Игорь), реж. Олег Моралев, Александр Баранников, дир. Марк Эрмлер;
- 1983 — «Любовью за любовь» (фильм, певец);
- 1986 — «Алеко» Сергея Рахманинова (фильм-опера, Алеко), дир. Дмитрий Китаенко;
- 1992 — «Жизнь за царя» Михаила Глинки (Иван Сусанин), реж. Николай Кузнецов, дир. Александр Лазарев.
(край на цитата)
Награды и звания
- 1965 — 4-я премия на Всесоюзном конкурсе вокалистов имени М. И. Глинки
- 1967 — 2-я премия и серебряная медаль на Международном конкурсе молодых оперных певцов (София, Болгария).
- 1970 — 1-я премия и золотая медаль на IV Международном конкурсе имени Чайковского.
- 1973 — Заслуженный артист РСФСР[9]
- 1976 — Народный артист СССР
- 1980 — Орден Трудового Красного Знамени
- 1980 — Приз «Ванни Марку» (Национальная академия оперных грамзаписей, Франция)
- 1980 — Премия «Грэмми» (США) за лучшие грамзаписи
- 1981 — Медаль «Золотой Виотти» (Верчелли, Италия)
- 1982 — Ленинская премия
- 1982 — Памятная медаль «Бела Барток» (Венгрия)
- 1982 — Приз «Золотой диск» (1982, Япония)
- 1984 — Приз «Золотой диск» (Всесоюзная фирма грамзаписи «Мелодия», СССР) — за запись вокального цикла М. П. Мусоргского «Песни и пляски смерти»
- 1984 — Гран-при «Золотой Орфей» (Французская академия звукозаписи)
- 1984 — Почётный профессор Венгерской государственной музыкальной Академии им. Ф. Листа
- 1985 — Почётный диплом и медаль «Pro Cultura Hungarica» (Венгрия)
- 1986 — Член Президиума Правления Советского фонда культуры
- 1986 — Приз имени Джованни Дзенателло (Верона, Италия)
- 1988 — Герой Социалистического Труда
- 1988 — Орден Ленина
- 1992 — Почётный член Президиума Академии Творчества
- 1992 — Приз имени Вильгельма Фуртвенглера (Баден-Баден, Германия)
- 1992 — Шаляпинская премия Академии творчества (Москва).
- 1992 — Почётное звание Каммерзенгер, Австрия
- 1994 — Приз Театрально-концертного агентства «Жар-птица» (Москва)
- 2001 — Российская оперная премия «Casta diva»
- 2004 — Театральный приз «Золотой Пегас» (Польша)
- 2008 — Орден святого благоверного князя Даниила Московского II степени (Русская Православная Церковь).
- 2009 — Народная премия «Светлое прошлое», Челябинск.
- Орден Почёта (22 мая 2014 года) — за достигнутые трудовые успехи, значительный вклад в социально-экономическое развитие Российской Федерации, заслуги в освоении космоса, гуманитарной сфере, укреплении законности, активную законотворческую и общественную деятельность, многолетнюю добросовестную работу
- Орден Знамени (Венгрия)
- Орден Мира и Дружбы (Венгрия).
- Академик Международной академии творчества
- Член наблюдательного совета Полного академического собрания сочинений М. П. Мусоргского
- Член центрального совета Всероссийского общества охраны памятников искусства и культуры
- Член редколлегий Музыкального энциклопедического словаря, энциклопедии «Опера», журналов «Театр» и «Музыкальная жизнь».
(край на цитата)
(край на моята статия от 8 януари 2016 г.)
Нека днес на 8 януари 2023 г. отбележим 85 години от рождението на Евгений Нестеренко, който се помина през март 2021 г. във Виена от последиците на заболяване с „Корона“-вирус.
Мир на праха му!
…..
Изпълнение на Евгений Нестеренко:
Evgeny Nesterenko as Dulcamara in Donizetti’s L’elisir d’amore
´´´´
Изпълнение на Евгений Нестеренко:
Yevgeny NESTERENKO – Ella giammai m’amo. DON ...
……
Изпълнение на Евгений Нестеренко:
Yevgeny Nesterenko as Boris Godunov
…