Сопранът от Швеция Биргит Нилсон, която се помина преди 15 години на 25 декември
В интервю в средата на 90-те години певицата от Швеция Биргит Нилсон изглежда щастлива, спокойна и непретенциозна както винаги. „Винаги съм се опитвала да си спомня какво ми казваше майка ми“, казва тя: “Стойте близо до земята. Тогава, когато паднете, няма да боли толкова много” .
(цитат от статия за Биргит Нилсон)
Драги приятели на оперната музика, на 25 декември 2020 г. – точно на Първия ден на Коледа се навършиха кръглите 15 години от кончината на една от най-великите оперни певици на съвремието – драматичмния сопран от Швеция Биргит Нилсон (Birgit Nilsson), родена на 17 май 1918 г., починала през 2005 г. Понеже на Коледа имах статия за певицата Соня Йончева и писах тогава за нея, реших да отложа планираната статия за Биргит Нилсон за друг ден, в който нямам предвидена статия. Понеже днес на 30 декември имам свободна дата, сега ще изложа материалите, които съм подготвил за нея.
Веднага искам да отбележа, че до ден днешен не съм писал статия за Биргит Нилсон (1918-2005), макар че тя отдавна е заслужила тази чест. Причина е факта, че пиша за чужди дейци на оперното изкуство при кръгли годишнини, и именно през 2020 г. се навършиха 15 години от смъртта й през 2005 г. Сигурно голяма част от моите читатели и приятели познават името на тази знаменита певица, оставила извънредно важно вокално наследство – тя е имала изяви по всички големи оперни сцени и фестивали в света. В някои творби, като такива на Рихард Вагнер и Рихард Щраус е била еталон за изпълнение в ролите, които е играла. В хода на статията ми ще изложа редица подробности, но нека още в началото дам малък предговор:
В момента за Биргит Нилсон има Уикипедия-страници на 45 различни езика в Интернет. Написани са хиляди страници в специализирани речници, енциклопедии, музикални списания и поредици – тя е пример в много отношения и през втората половина на миналия век оставя златни следи в историята на световното оперно изкуство. Гласът й се отличава с непреодолимата си сила, обилните запаси от мощ и блестящия блясък и яснота в горния регистър.
Биргит Нилсон прави по време на цялата си знаменита кариера толкова силно впечатление върху педица оперни роли, че те стават известни като „репертоара на Нилсон“. Тя пее особено успешно редица роли в опери на Рихард Щраус и има огромен успех специално в ролята на Турандот от операта на Пучини, но музиката на Вагнер е тази, която е направила кариерата ѝ. При едно нейно изказване Биргит Нилсон веднъж е казала, че „Изолда я е направила известна, а Турандот я е направила богата“. Нейното „олимпийско владеене“ на музиката на Вагнер е сравнимо с това на Кирстен Флагстад, тази знаменита певица от Норвегия, която доминира в репертоара на Вагнер в Метрополитън опера през годините преди Втората световна война. Биргит Нилсон гастролира в много големи оперни театри по света, включително Виена, Берлин, Милано, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Токио, Париж, Буенос Айрес, Чикаго, Хамбург и много други. Особено ценно е нейното участие при тържествения концерт с творби на Вагнер, при който тя пее със симфоничен оркестър в Сидни, с който концерт е открита Концертната зала на Оперния театър в Сидни през 1973 г.
Наред с роли в опери от Вагнер тя пее и много други известни сопранови роли, сред които Леонора, Аида, Турандот, Тоска, Донна Анна, Лейди Макбет, Амелия, Електра и Саломе. Според „Ню Йорк Таймс“ тя е имала „глас с безупречна истинност и непревземаема издръжливост“. Диригентът Ерих Лайнсдорф смята, че нейното вокално дълголетие, подобно на това на Кирстен Флагстад, има нещо общо със скандинавското й наследство, отбелязвайки, че Вагнер изисква „внимателни, търпеливи и методични хора“. Нилсон приписва дългата си кариера на никакъв определен начин на живот или режим. “Не правя нищо специално”, казва тя веднъж. “Не пуша. Пия малко вино и бира. Родена съм с правилния набор от родители”.
Биргит Нилсон гастролира 232 пъти във Виенската държавна опера от 1954–82 г., а оркестърът на Виенската филхармония я прави свой почетен член през 1999 година. Йоан Холендер, директор на Виенската държавна опера казва следното: „Ако някога е имало някой, който днес може да се нарече истинска звезда и световно известна оперна певица, по нейно време това беше Фрау Биргит Нилсон”!
Биргит Нилсон е известна с остроумния си хумор: тя не се разбира особено добре с известния диригент Херберт фон Караян. Веднъж, когато репетира на сцената във Виенската държавна опера, нейната огърлица от бисери се скъсва. Докато й помага да ги събере на пода, Караян попитва: “Тези истински бисери ли са, закупени с вашите хонорари от Миланската Скала?”. Нилсон отговаря: “Не, това са фалшиви перли, закупени с хонорарите ви във Виена.”
Или друг пример: Когато Биргит Нилсон започва да играе в ролята на Аида в МЕТ, сопранът Зинка Миланова е доста огорчена, тъй като Аида досега е била нейна роля. След едно представление, в което Нилсон участва, Миланова напуска театъра, като потегля в леката кола „Rolls Royce“, която е била ангажирана за Нилсон след спектакъла. Когато в следните дни попитват Миланова за това, тя отговаря: „Щом мадам Нилсон взема моите роли, то аз трябва да й взема „Rolls Royce“ (игра на думи.
Ето текста на оригинален английски език – звучи много хубаво: „ After one performance in which Nilsson was singing, Milanov commandeered and drove off in the Rolls Royce Nilsson had hired for after the performance. When asked about this afterwards, Milanov said, “If Madame Nilsson takes my roles, I must take her Rolls)“.
(край на цитата)
И последно в този кратък предговор: Биргит Нилсон умира на 87-годишна възраст на 25 декември 2005 г. в дома си в Bjärlöv – малко селце близо до Кристианстад в Сконе в същия окръг, където е родена. Не е съобщена причината за смъртта. През последните години на живота си Биргит Нилсон страда от тежки заболявания на сърцето и бъбреците. Съгласно шведските всекидневни вестници „Expressen“ и „Svenska Dagbladet“ тя умира на Коледа – на 25 декември 2005 г. в Bjärlöv. Смъртта й е обявена чак на 11 януари 2006 г. след погребението й в селското гробище на родното й място Västra Karup.
След тези най-общи бележки ще се спра подробно на биографията и дейността на тази легендарна вече шведска певица.
Марта Биргит Нилсон (17 май 1918 г. – 25 декември 2005 г.) е известен шведски драматичен сопран. Въпреки че пее широк репертоар от оперни и вокални произведения, Нилсон е известна най-вече с изпълненията си в оперите на Рихард Вагнер и Рихард Щраус. Гласът й се отличава с непреодолимата си сила, обилните запаси от мощ и блестящия блясък и яснота в горния регистър.
Общ преглед
Нилсон прави по време на цялата си знаменита кариера толкова силно впечатление върху педица оперни роли, че те стават известни като „репертоара на Нилсон“. Тя пее особено успешно редица роли в опери на Рихард Щраус и има огромен успех специално в ролята на Турандот от операта на Пучини, но музиката на Вагнер е тази, която е направила кариерата ѝ. При едно нейно изказване Биргит Нилсон веднъж е казала, че „Изолда я е направила известна, а Турандот я е направила богата“. Нейното „олимпийско владеене“ на музиката на Вагнер е сравнимо с това на Кирстен Флагстад (1895-1962), която доминира в репертоара на Вагнер в Метрополитън опера през годините преди Втората световна война.
Биография
Ранен живот
Биргит Нилсон (Birgit Nilsson) е родена на 17 май 1918 г. като Марта Биргит Свенсон във ферма във Вестра Каруп в Сконе (100 км / 60 мили северно от Малмьо) в семейството на Нилс Свенсон и Юстина Свенсон (родена Полсон). Когато е на три години, тя започва да подбира мелодии на пиано с играчки, които майка й е купила за нея. Веднъж тя казва на интервюиращ, че може да пее, преди да може да ходи, добавяйки: „дори пях в сънищата си“. Вокалният й талант е забелязан за първи път, когато започва да пее в църковен хор. Хормайстор в близост до дома й я чул да пее и я посъветвал да вземе уроци по пеене. След завършване на средното си образование Биргит Нилсон учи с Рагнар Бленоу в Асторп в продължение на шест месеца, за да се подготви за прослушване в Кралската музикална академия в Стокхолм, където е приета първа от група с 47 певци и получава стипендия на името на известния сопран Кристина Нилсон. Нейни учители в Академията са Джоузеф Хислоп и Арне Сунегардх. Тя обаче се смята за самоука: „Най-добрият учител е сцената“, казва тя пред интервюиращ през 1981 г. „Излизаш на нея и трябва да се научиш да играеш“. Тя съжалява за ранните си инструкции и приписва успеха си на родния талант. „Първият ми гласов учител почти ме уби …той беше толкова лош.“
Ранна кариера
През 1946 г. Нилсон дебютира в Кралската опера в Стокхолм само с тридневно предизвестие, замествайки болната титулярка в ролята на Агата във „Вълшебният стрелец“ от Карл Мария фон Вебер. Диригентът Лео Блех не е бил много мил с нея и, както тя пише в автобиографията си, дори обмисляла самоубийство след представлението. През 1947 г. тя предизвиква вече национално внимание като Лейди Макбет в операта от Верди под ръководството на Фриц Буш. Следва богатство от нови прекрасни изяви в опери от Рихард Щраус, Верди, Вагнер, Пучини и Чайковски. В Държавната опера в Стокхолм тя изгражда стабилен репертоар от роли в лирико-драматичния жанр, включително Донна Анна, Аида, Лиза, Тоска, Венера, Зиглинда, Сента и Маршалката в „Кавалерът на розата“ – една от любимите й роли, изпята на шведски език. През 1949 г. играе в ролята на Ариадна в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, заедно с Hjördis Schymberg и Elisabeth Söderström.
Международни ангажименти
Под ръководството на Фриц Буш кариерата на Биргит Нилсон получава широка подкпепа. Той играе важна роля за осигуряване на първия й важен ангажимент извън Швеция, като Елетра в „Идоменей“ от Моцарт на Летния оперен фестивал в Глайндбърн във Великобритания през 1951 г. Дебютът й във Виенската държавна опера през 1953 г. е повратна точка; тя е редовен изпълнител там повече от 25 години. Ето повече подробности на тази авторитетна сцена.
Vorstellungen mit Birgit Nilsson in Wiener Staatsoper:
AIDA
Aida | 8 Vorstellungen | 27.04.1954–22.01.1964
DER FLIEGENDE HOLLÄNDER
Senta | 5 Vorstellungen | 25.05.1954–22.06.1964
DIE FRAU OHNE SCHATTEN
Färberin | 18 Vorstellungen | 16.01.1977–09.05.1982
DIE WALKÜRE
Sieglinde | 2 Vorstellungen | 18.04.1954–22.05.1954
DIE WALKÜRE
Brünnhilde | 27 Vorstellungen | 02.04.1957–11.05.1976
DON GIOVANNI
Donna Anna | 5 Vorstellungen | 26.01.1956–24.09.1958
ELEKTRA
Elektra | 32 Vorstellungen | 16.12.1965–22.01.1982
FIDELIO
Leonore | 15 Vorstellungen | 12.12.1956–12.09.1975
GÖTTERDÄMMERUNG
Brünnhilde | 13 Vorstellungen | 12.06.1960–24.10.1976
KONZERT
Mitwirkende | 1 Vorstellung | Konzert | 01.09.1979
LOHENGRIN
Elsa von Brabant | 1 Vorstellung | 20.04.1954
MACBETH
Lady Macbeth | 5 Vorstellungen | 13.09.1970–15.01.1972
SALOME
Salome | 4 Vorstellungen | 19.12.1956–24.03.1957
SIEGFRIED
Brünnhilde | 15 Vorstellungen | 23.12.1957–19.10.1976
TANNHÄUSER UND DER SÄNGERKRIEG AUF WARTBURG
Elisabeth | 4 Vorstellungen | 23.04.1954–10.04.1958
TOSCA
Floria Tosca | 14 Vorstellungen | 06.09.1958–20.02.1979
TRISTAN UND ISOLDE
Isolde | 29 Vorstellungen | 04.03.1956–15.06.1977
TURANDOT
Turandot | 24 Vorstellungen | 05.12.1957–07.05.1974
UN BALLO IN MASCHERA
Amelia | 10 Vorstellungen | 23.09.1958–15.12.1962
(край на цитата)
Както виждаме, Биргит Нилсон има общо 232 участия във Виенската държавна опера в 17 различни опери (в някои и по две роли, както във „Валкюри“) в периода от 20 април 1954 г. до 9 май 1982 г. Освен тия оперни изяви, на 1 септември 1979 г. Биргит Нилсон участва в тържествен концерт там.
Ще цитирам ансамблите при дебюта й в ролята на Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер на 20 април 1954 г. и този при последната й изява в ролята на Бояджийката в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус на 9 май 1982 г.:
BESETZUNG | 20.04.1954
| Musikalische Leitung | Rudolf Moralt |
|---|---|
| Inszenierung | Rudolf Hartmann |
| Bühnenbild und Kostüme | Emil Preetorius |
| Chordirektion | Richard Rossmayer |
| Heinrich der Vogler | Ludwig Hofmann |
| Lohengrin | Wolfgang Windgassen |
| Elsa von Brabant | BIRGIT NILSSON |
| Ortrud | Gertrude Grob-Prandl |
| Der Heerrufer des Königs | Josef Metternich |
| Vier brabantische Edle | Hermann Gallos, Erich Majkut, Harald Pröglhöf, Ljubomir Pantscheff |
| Friedrich von Telramund | Karl Kamann |
| Vier Edelknaben | Liselotte Maikl, Berta Seidl, Polly Batic, Hilde Rössel-Majdan |
…..
Последна изява:
BESETZUNG | 09.05.1982
| Dirigent | Christof Prick |
|---|---|
| Regie | Helge Thoma |
| Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
| Kostüme | Ronny Reiter |
| Chorleitung | Helmuth Froschauer |
| Der Kaiser | James King |
| Die Kaiserin | Sabine Hass |
| Die Amme | Helga Dernesch |
| Geisterbote | Peter Wimberger |
| Ein Hüter der Schwelle des Tempels | Lotte Rysanek |
| Stimme eines Jünglings | Thomas Moser |
| Die Stimme des Falken | Lotte Rysanek |
| Eine Stimme von oben | Gertrude Jahn |
| Barak, der Färber | Walter Berry |
| Färberin | BIRGIT NILSSON |
| Der Einäugige | Rudolf Kostas |
| Der Einarmige | Rudolf Mazzola |
| Der Bucklige | Helmut Wildhaber |
| Stimmen der Wächter der Stadt | Robert Riener, Georg Tichy, Neven Belamaric |
| Stimmen der Ungeborenen | Elfriede / Elfie Höbarth / Hobarth, Lesley Manring, Gabriele Sima, Joanna Borowska, Waltraud Winsauer |
| Dienerinnen | Elfriede / Elfie Höbarth / Hobarth, Lesley Manring, Waltraud Winsauer |
| Solostimmen | Elfriede / Elfie Höbarth / Hobarth, Lesley Manring, Gabriele Sima, Joanna Borowska, Waltraud Winsauer, Margareta Hintermeier |
(край на цитата)
Продължавам с други международни изяви на Биргит Нилсон: Следват участия в ролята на Елза в „Лоенгрин“ от Вагнер на Вагнеровия фестивал в Байройт през 1954 г., след това първата й Брюнхилда в целия „Пръстен на нибелунга“ в Баварската държавна опера на Мюнхенския фестивал през 1954 г. По-късно тя се завръща там в ролите на Зиглинда, Брюнхилда и Изолда, в които роли играе до 1969 година.
Биргит Нилсон играе главната роля на Турандот в операта от Пучини не в особено продължителен период, но рецензиите за изявите й имат необичайно голям отзвук. За първи път тази роля тя играе в Миланската Скала през 1958 г., а след това и в други театри в Италия. Нилсон казва по-късно, че „най-голямото събитие в живота й е оставил спомена за откриването на 180-ия сезон в Миланската Скала в ролята на Турандот през 1958 година“. Нилсон прави своя американски дебют като Брюнхилда във „Валкюри“ от Вагнер през 1956 г. в Оперния театър в Сан Франциско. Тя постига международна слава след спектакъл като Изолда в „Тристан и Изолда“ в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1959 г., като реакцията е статия на първа страница в централния печат.
Понеже стана дума за изяви в МЕТ Ню Йорк, ще се спра по-подробно на тия участия. Общия брой на тия участия там е 223 – дебют на 18 декември 1959 г. в ролята на Изолда в „Тристан и Изолда“ от Вагнер. Ето началото на този огромен списък от 223 изяви:
| [Met Performance] CID:183540 New production Tristan und Isolde {368} Metropolitan Opera House; 12/18/1959 Debuts: Birgit Nilsson, Teo Otto Review | |
| [Met Performance] CID:183590 Tristan und Isolde {369} Metropolitan Opera House; 12/23/1959 | |
| [Met Performance] CID:183640 Tristan und Isolde {370} Metropolitan Opera House; 12/28/1959 Birgit Nilsson and three tenors: Ramon Vinay, Act I Karl Liebl, Act II Albert DaCosta, Act III Review |
(…)
Освен в „Тристан и Изолда“, тя играе и в други опери: „Валкюри“ от Вагнер, „Фиделио“ от Бетовен, „Танхойзер“ от Вагнер, „Марта“ от Флотов, „Турандот“ от Пучини, „Аида“ от Верди, „Залезът на боговете“ и „Зигфрид“ от Вагнер, „Тоска“ от Пучини, „Бал с маски“ от Верди, „Макбет“ от Верди, „Саломе“, „Електра“ и „Жената без сянка“ от Рихард Щраус. Ще цитирам ансамбъла при дебюта на Биргит Нилсон и при последната й изява в МЕТ:
Metropolitan Opera House
December 18, 1959
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New production
TRISTAN UND ISOLDE {368}
Wagner-Wagner
Tristan……………..Karl Liebl
Isolde………………Birgit Nilsson [Debut]
Kurwenal…………….Walter Cassel
Brangäne…………….Irene Dalis
King Marke…………..Jerome Hines
Melot……………….Calvin Marsh
Sailor’s Voice……….Charles Anthony
Shepherd…………….Paul Franke
Steersman……………Louis Sgarro
Conductor……………Karl Böhm
(край на цитата)
Ето и ансамбъла при последната й изява на 29 октомври 1981 г. в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус:
Metropolitan Opera House
October 29, 1981
DIE FRAU OHNE SCHATTEN {34}
Empress……………..Eva Marton
Emperor……………..Gerd Brenneis
Dyer’s Wife………….Birgit Nilsson [Last performance]
Barak……………….Franz Ferdinand Nentwig
Nurse……………….Mignon Dunn
Messenger……………Franz Mazura
Falcon………………Louise Wohlafka
Hunchback……………John Gilmore
One-Eyed…………….Russell Christopher
One-Armed……………James Courtney
Servant……………..Gwendolyn Bradley
Servant……………..Therese Brandson
Servant……………..Isola Jones
Apparition…………..Timothy Jenkins
Unborn………………Betsy Norden
Unborn………………Therese Brandson
Unborn………………Isola Jones
Unborn………………Jean Kraft
Unborn………………Shirley Love
Unborn………………Claudia Catania
Watchman…………….Dana Talley
Watchman…………….Robert Goodloe
Watchman…………….John Darrenkamp
Voice……………….Batyah Godfrey Ben-David
Guardian…………….Eleanor Bergquist
Conductor……………Erich Leinsdorf
(край на цитата)
Продължавам с информации за международните изяви на Биргит Нилсон:
Тя е гастролирала в много големи оперни театри по света, включително Виена, Берлин, Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Милано, Токио, Париж, Буенос Айрес, Чикаго, Хамбург и много други. Особено ценно е нейното участие при тържествения концерт с творби на Вагнер, при който тя пее със симфоничен оркестър в Сидни, с който концерт е открита Концертната зала на Оперния театър в Сидни през 1973 г.
От 60-те до 80-те години
Биргит Нилсон е широко известна като водещ вагнеров сопран за своята епоха, наследник на великия норвежки сопран Кирстен Флагстад, особено като Брюнхилда. Наред с роли в опери от Вагнер тя пее и много други известни сопранови роли, сред които Леонора, Аида, Турандот, Тоска, Електра и Саломе. Според „Ню Йорк Таймс“ тя е имала „глас с безупречна истинност и непревземаема издръжливост“.
Диригентът Ерих Лайнсдорф смята, че нейното вокално дълголетие, подобно на това на Кирстен Флагстад, има нещо общо със скандинавското й наследство, отбелязвайки, че Вагнер изисква „внимателни, търпеливи и методични хора“. Нилсон приписва дългата си кариера на никакъв определен начин на живот или режим. “Не правя нищо специално”, казва тя веднъж. “Не пуша. Пия малко вино и бира. Родена съм с правилния набор от родители”.
За изключително силните й високи тонове понякога Биргит Нилсон е сравнявана с тези на бродуейската мюзикъл-певица Етел Мерман. Въпреки това Нилсон твърди, че нейните „експлозивни“ високи ноти, които са били най-големия й актив на сцената, „не са записани така, както би трябвало“ в студиото. По-късно тя се оплаква: “Винаги ме натъжаваше малко, когато чувах собствените си записи. И много хора ми казваха, че пея много по-добре на живо, отколкото на записите! Това изобщо не ме поласка, защото аз знам какво ще остане, когато вече не пея”.
Понеже по-горе стана въпрос за певицата от Бродуей Етел Мерман, ще дам малка информация на английски език:
„Ethel Merman (born Ethel Agnes Zimmermann, January 16, 1908 – February 15, 1984) was an American actress, artist, and singer. Known primarily for her distinctive, powerful voice and leading roles in musical theatre, she has been called “the undisputed First Lady of the musical comedy stage”. Over her distinguished career in theater she became known for her iconic performances in shows such as Anything Goes, Annie Get Your Gun, Gypsy, and Hello, Dolly!. She is also known for her film roles in Anything Goes (1936), Call Me Madam (1953), There’s No Business Like Show Business (1954), and It’s a Mad, Mad, Mad, Mad World (1963). Among many accolades, she received the Tony Award for Best Actress in a Musical for her performance in Call Me Madam, a Grammy Award for Gypsy and Drama Desk Award for Hello, Dolly!.
Among the many standards introduced by Merman in Broadway musicals are “I Got Rhythm” (from Girl Crazy); “Everything’s Coming Up Roses“, “Some People”, and “Rose’s Turn” (from Gypsy—Merman starred as Rose in the original 1959 Broadway production); and the Cole Porter songs “It’s De-Lovely” (from Red, Hot and Blue), “Friendship” (from DuBarry Was a Lady), and “I Get a Kick Out of You“, “You’re the Top“, and “Anything Goes” (from Anything Goes). The Irving Berlin song “There’s No Business Like Show Business“, written for the musical Annie Get Your Gun, became Merman’s signature song“.
(край на цитата)
Два пъти в кариерата на Биргит Нилсон на сцената на МЕТ в Ню Йорк тя получава наранявания, които не й позволяват да играе. През февруари 1971 г. тя изкълчва глезена си по време на представление на „Електра“, което довежда до отмяна на едно представление. На мястото му се играе спектакъл на операта „Фиделио“ от Бетовен с историческото участие на немската певица Криста Лудвиг в главната роля. Нилсон се възстановява бързо и планирания спектакъл на „Електра“ се изнася на 27 февруари 1971 г. Второто нараняване е по-сериозно: през март 1974 г. тя пада и размества рамото си по време на репетиция на „Залезът на боговете“ от Вагнер. Докато се възстановява в болничната си стая в болницата „Рузвелт“ тя казва, че „освен моите синини и черно-сините ми петна се чувствам добре“. Въпреки че може да пее в ролята на Брюнхилда в първите два спектакъла с превързана ръка, нараняването й я кара да пропуска следващи изпълнения, включително предаването по радиото на „Залезът на боговете“ от този сезон. Рецензията на “Ню Йорк Таймс” за откриването на продукцията на 8 март е препечатана в архивите на Метрополитън опера.
“Госпожица Н.”
Започвайки през лятото на 1968 г. своите изяви на фестивала в Байройт, Биргит Нилсон е натрапчиво преследвана от много по-млада американска актриса и модел – Нел Теобалд (Nell Theobald). До самоубийството на Теобалд девет години по-късно през 1977 г., Нилсон разказва подробно преживяванията си с Теобалд в своите мемоари „La Nilsson“, в които тя се позовава на Теобалд единствено като „госпожица Н.“. По-късно инцидентът с дебненето е представен в списание „Opera News“ и във „The New York Times“.
Хуморът на Нилсон
Биргит Нилсон не се разбира особено добре с известния диригент Херберт фон Караян. Веднъж, когато репетира на сцената във Виенската държавна опера, нейната огърлица от бисери се скъсва. Докато й помага да ги събере на пода, Караян попитва: “Тези истински бисери ли са, закупени с вашите хонорари от Миланската Скала?”. Нилсон отговаря: “Не, това са фалшиви перли, закупени с хонорарите ви във Виена.” Когато Нилсон за първи път пристига в MЕТ, за да репетира продукцията на „Валкюри“ от Вагнер, дирижирана от Караян, тя казва (предавам това в оригинал на английски език): „Nu, where’s Herbie?” And Karajan once sent Nilsson a cable several pages long, proposing in great detail a variety of projects, different dates and operas. Nilsson cabled back: “Busy. Birgit.”
Шведският фотограф Ленарт Нилсон, който става световно известен с фото-документацията си за бременността от зачеването до раждането, е помолен от списание „Life“ да снима гласните струни на Биргит Нилсон, докато тя пее особено високи тонове. Биргит Нилсон отхвърля предложението с думите: „Вашият фотограф иска да погълна мъничката камера, за да може да прави снимки на гласните ми струни. Не искам това, тъй като знам къде е била камерата преди това”. В крайна сметка обаче тя се съгласява да се направят тия снимки.
Между Биргит Нилсон и тенора Франко Корели е имало здравословна конкуренция за това кой може да задържи най-високо ниво на „горното до“ във второ действие на „Турандот“. При такава надпревара, след като тя го изпреварва на „горното до“, Корели се втурва към директора на МЕТ Рудолф Бинг по време на следващия антракт, казвайки, че няма да продължи изпълнението. Рудолф Бинг, който знае как да се справи с истеричните набези на Корели, му дава съвет как да си отмъсти – именно, като ухапе Нилсон по врата, когато Калаф целува Турандот в трето действие. Корели не я ухапва, но е толкова възхитен от идеята, че той й разказва за предложението на Бинг. След това тя съобщава на Бинг, като го информира, че трябва да отмени следващите два спектакъла, защото е преболедувала от бяс.
Когато Биргит Нилсон започва да играе в ролята на Аида в МЕТ, сопранът Зинка Миланова е доста огорчена, тъй като Аида досега е била нейна роля. След едно представление, в което Нилсон участва, Миланова напуска театъра, като потегля в леката кола „Rolls Royce“, която е била ангажирана за Нилсон след спектакъла. Когато в следните дни попитват Миланова за това, тя отговаря:
„Щом мадам Нилсон взема моите роли, то аз трябва да й взема „Rolls Royce“ (игра на думи. Ето текста на оригинален английски език – звучи много хубаво: „ After one performance in which Nilsson was singing, Milanov commandeered and drove off in the Rolls Royce Nilsson had hired for after the performance. When asked about this afterwards, Milanov said, “If Madame Nilsson takes my roles, I must take her Rolls)“.
(край на цитата)
Ето още няколко афоризма за Биргит Нилсон, които ще цитирам също в оригинал на английски език: „The secret to singing Isolde, she said, was “comfortable shoes.” After a disagreement with the Australian soprano Joan Sutherland, Nilsson was asked if she thought Sutherland’s famous bouffant hairdo was real. She answered: “I don’t know. I haven’t pulled it yet.”
Once, asked what was her favourite role, she answered: “Isolde made me famous. Turandot made me rich”. When long-time Metropolitan Opera director Sir Rudolf Bing was asked if she was difficult, he reportedly said, “Not at all. You put enough money in, and a glorious voice comes out”. When Nilsson was preparing her taxes and was asked if she had any dependents, she replied, “Yes, just one, Rudolf Bing”.
(край на цитатите)
Бизнес
Биргит Нилсон е известна и със способността си да печели пари. Тя се превръща в една от най-добре платените оперни певици, отчасти поради рядкостта на нейните умения. Като проницателна бизнесдама, тя преговаря лично за голяма част от собствената си кариера. Никога не е прибягвала и не се е впускала в истерични настроения. Тя започва преговори по договор, като отказва всяка оферта и гледа да избегне наличността на такава оферта. Това продължава до момента, докато импресариото не предложи нещо, което тя иска. Отговорът на Нилсон най-често е “може би”. Вече контролирайки, тя ще бъде молена да приеме това, което е искала на първо място.
Взаимодействия с диригенти (в оригинал на английски език):
„Nilsson was known for standing up to conductors. In a 1967 rehearsal of Die Walküre with Herbert von Karajan conducting, Nilsson responded to the gloomy lighting of the production by wearing a miner’s helmet (complete with Valkyrian wings). When on some occasion von Karajan urged a retake “but this time with more heart. That’s the place where you have your purse”, Nilsson replied, “I’m so pleased to find we have something in common.” When Georg Solti, in Tristan und Isolde, insisted on tempos too slow for Nilsson’s taste, she made the first performance even slower, inducing a conductorial change of heart. After a tiff with Hans Knappertsbusch, Nilsson reported: “He called me by a name that begins with “A” and ends with ‘hole'”.
(край на цитата)
Самокритичност
Въпреки световното си признание, Биргит Нилсон заявява, че е била нервна преди всяко голямо представление. „Преди премиера, по пътя към операта, бих се надявала само на малък, малък инцидент, не е трябвало да бъде много, но само за да не ми се налага да пея“, казва тя в интервю от 1977 г. по шведската телевизия. Нилсон често говори за нейните граници. Тя казва, че гласът й не се вписва добре в това, което тя описва като по-нежни пасажи и изискани тонове в италианските опери. Въпреки това тя пее роли в италиански опери като Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт.
Записи
Биргит Нилсон записва всичките си основни роли в големи комерсиални издания на цялостни произведения, както и около дузина солови рецитали с арии, песни, концерти и химни – всички първоначално са издадени във винил LP формат и повечето са преиздадени на CD или в цифров формат. Отчасти заради нейната готовност да играе в ролята на Брюнхилда, фирма „Decca Records“ предприема скъпия проект за създаване на студиен запис на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, дирижиран от Джордж Шолти и продуциран от John Culshaw. Усилията отнемат седем години – от 1958 до 1965 г.
Отсъствие от Ню Йорк и Залцбург
Въпреки че е чест гост-солист на Метрополитън опера, Нилсон не винаги се вижда очи в очи нито със своя неоспорим генерален мениджър Рудолф Бинг (за когото често се казва, че не харесва Вагнер), нито с диригента Херберт фон Караян. Впоследствие тя има по-малко участия в Ню Йорк, отколкото се е надявала в началото на 70-те години и на практика е изключена от фестивала в Залцбург. Американската й кариера е извадена от релсите в средата на 70-те години поради исковете на американската служба за вътрешни приходи спрямо нея за допълнително плащане на данъци. Няколко години по-късно е разработен график на плащанията и паузата на Нилсон от САЩ приключва. Когато се завръща след пауза в МЕТ, Донал Хенахан пише в „Ню Йорк Таймс“ (в оригинал на английски език): “The famous shining trumpet of a voice is still far from sounding like a cornet.”
Биргит Нилсон има гастроли в Метрополитън опера общо 223 пъти в 16 роли. Тя изпява два пълни цикъла от „Пръстенът на нибелунга“ през сезона 1961–62 и още един през 1974–75. Тя играе като Изолда 33 пъти, а Турандот – 52 пъти. Играе редица други основни партии за сопран: Аида, Тоска, Императрицата в „Жената без сянка“ от Щраус, Саломе, Електра, Лейди Макбет в операта на Верди и Леонора във „Фиделио“ на Бетовен. През 1966 г. тя едновременно изпълнява ролите на Венера и Елизабет (които никога не се появяват заедно) в „Танхойзер“ от Вагнер. Тя замества спешно освен в ролята си на Зиглинда и тази на Брюнхилда поради заболяване на певицата Рита Хънтър през 70-те години. Биргит Нилсон гастролира 232 пъти във Виенската държавна опера от 1954–82 г. (писах по-горе подробности за тия изяви), а оркестърът на Виенската филхармония я прави свой почетен член през 1999 година. Йоан Холендер, директор на Виенската държавна опера казва следното: „Ако някога е имало някой, който днес може да се нарече истинска звезда и световно известна оперна певица, по нейно време това беше Фрау Биргит Нилсон”!
Късни години
Автобиографията на Биргит Нилсон – „Mina minnesbilder“ (Моите мемоари в снимки) е публикувана в Стокхолм през 1977 г. Певицата слиза от сцената през 1984 г. и живее оттогава до смъртта си в дома си от детството в провинция Сконе в Южна Швеция, където баща й е бил шесто поколение фермер и тя е работила, за да расте цвекло и картофи до 23-годишна възраст. В интервю в средата на 90-те години тя изглежда щастлива, спокойна и непретенциозна както винаги. „Винаги съм се опитвала да си спомня какво ми казваше майка ми“, казва тя: “Стойте близо до земята. Тогава, когато паднете, няма да боли толкова много” . През 1981 г. Швеция издава пощенска марка, показваща Нилсон в ролята на Турандот. Тя получава златния медал „Illis Quorum“ – днес най-високата награда, която може да бъде присъдена на шведски гражданин от правителството на Швеция. През 1988 г., по случай 350-годишнината на Нова Швеция – първото шведско селище в Америка, Американско-скандинавската фондация определя награда за обещаващи млади американски оперни певци под името „Награда Биргит Нилсон“. Тя самата е лично председател на журито при няколко състезания.
Смърт
Биргит Нилсон умира на 87-годишна възраст на 25 декември 2005 г. в дома си в Bjärlöv – малко селце близо до Кристианстад в Сконе в същия окръг, където е родена. Не е съобщена причината за смъртта. През последните години на живота си Биргит Нилсон страда от тежки заболявания на сърцето и бъбреците. Съгласно шведските всекидневни вестници „Expressen“ и „Svenska Dagbladet“ тя умира на Коледа – на 25 декември 2005 г. в Bjärlöv, както писах по-горе. Смъртта й е обявена чак на 11 януари 2006 г. след погребението й в селското гробище на родното й място Västra Karup. Тялото й е положено до тленните останки на нейните родители – бащата Nils Svensson и майката Justina Pälson. Точните причини за смъртта не са изяснени и по-късно.
Тя умира 2 години преди съпруга си Бертил Никласон (починал през март 2007 г.), който е бил ветеринарен хирург, с когото се е запознала във влак и се е омъжила през 1948 г. Те не са имали деца. Целият архив на Биргит Нилсон е подарен от фамилията й на Кралската библиотека в Стокхолм. От 16 май 2008 г. архивът й е предоставен на изследователи и студенти по музика и съдържа цялата официална кореспонденция на Биргит Нилсон, манускрипти, лични дневници и дати на изяви, фотографии, ноти и коментари във вестници.
Музей на името на Биргит Нилсон
В родното място на Нилсон в Швеция – Västra Karup е открит музей на нейно име, в който се съхраняват всички ценни предмети на певицата, нейни оперни и концертни облекла, картини, предмети за всекидневна употреба, които са били постоянно в нейна близост.
Наследство
Три години след смъртта на Биргит Нилсон, през декември 2008 г., Фондация „Биргит Нилсон“ обявява, че ще присъжда награда на всеки две до три години на концертен или оперен певец, класически или оперен диригент или конкретна постановка от оперна компания. Наградата е финансирана от самата Биргит Нилсон. Фондацията заявява, че Биргит Нилсон е избраал първия победител, който ще бъде обявен в началото на 2009 г.одина.
На 20 февруари 2009 г. испанският тенор Пласидо Доминго е обявен за първоначален получател на наградата, която му е присъдена – парична награда от 1 милион долара. Първата церемония по награждаването се провежда в Кралската шведска опера на 13 октомври 2009 г. Шведският крал Карл XVI Густав лично връчва наградата на определения победител Пласидо Доминго. Фондацията е създала жури, което да дава препоръки за бъдещи награди. Вторият носител на наградата „Биргит Нилсон“ е Рикардо Мути, който получава наградата в Стокхолм на 13 октомври 2011 г. На 9 април 2014 г. е обявено, че третият получател на наградата ще бъде Виенската филхармония. На 6 април 2011 г. Централната банка на Швеция обявява, че портретът на Биргит Нилсон ще се появи на банкнотата от 500 крони, започвайки през октомври 2016 г.
Награди на Биргит Нилсон (цитат от източник на английски език):
Awards
- 1954 Royal Court Singer (Swedish: Hovsångerska), Stockholm, Sweden
- 1958 Gold Medal, Teatro Liceo, Barcelona, Spain
- 1960 Royal Medal Litteris et Artibus, Stockholm, Sweden
- 1960 Honorary member of the Royal Swedish Academy of Music, Stockholm
- 1966 Sonning Award, Denmark
- 1967 Gold Medal For the Promotion of the Art of Music (Swedish: För tonkonstens främjande) of the Royal Swedish Academy of Music, Stockholm
- 1968 Austrian Kammersängerin in 1968
- 1968 Honorary Member of the Vienna State Opera, Vienna, Austria
- 1970 Honorary doctorate from Merrimack College, Andover, Mass. USA
- 1970 Honorary Member of the Royal Academy of Music, London, England
- 1970 Bavarian Kammersängerin, Munich, Germany
- 1972 Royal medal Ingenio et Arti, Denmark
- 1974 Commander of the Order of Vasa, first class, Stockholm, Sweden
- 1975 Commander of the Order of St. Olav, first class, Norway
- 1981 Illis Quorum gold medal, 18th grade with chain, Stockholm
- 1981 Gold medal of the Royal Opera Stockholm (Swedish: Kungliga Teatern), Stockholm
- 1982 Honorary doctorate from the Manhattan School of Music, New York City
- 1982 Honorary doctorate from Michigan State University, East Lansing, USA
- 1982 Swedish-American of the Year Award, New York City
- 1988 Cross of merit, first class, of the Land of Lower Saxony, Germany
- 1991 Commandeur des Arts et des Lettres, France
- 1993 Royal Opera House Silver Medal for 25-year’s service as a Guest Artist, London, England
- 1994 Award of the Sweden–America Foundation (Swedish: Sverige-Amerikastiftelsen), New York City
- 1997 Honorary doctorate of the Sibelius Academy, Helsinki, Finland
- 1999 Honorary member of the Vienna Philharmonic Orchestra, Vienna, Austria
- 2012 Gramophone‘s Hall of Fame in 2012
(край на цитата)
Цитирам оперния репертоар на Биргит Нилсон от източник на италиански език:
Repertorio
Repertorio operistico
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Leonora | Fidelio | Beethoven |
| Elettra | Idomeneo, Re di Creta | Mozart |
| Donna Anna | Don Giovanni | Mozart |
| Floria Tosca | Tosca | Puccini |
| Minnie | La fanciulla del West | Puccini |
| Turandot | Turandot | Puccini |
| Salome | Salome | Strauss |
| Elektra | Elettra | Strauss |
| La moglie di Barak | Die Frau ohne Schatten | Strauss |
| Lady Macbeth | Macbeth | Verdi |
| Amelia | Un ballo in maschera | Verdi |
| Aida | Aida | Verdi |
| Elisabeth Venus | Tannhäuser | Wagner |
| Elsa von Brabant | Lohengrin | Wagner |
| Brünnhilde | Die Walküre | Wagner |
| Brünnhilde | Siegfried | Wagner |
| Brünnhilde | Götterdämmerung | Wagner |
| Isolde | Tristan und Isolde | Wagner |
| Agathe | Der Freischütz | Weber |
| Rezia | Oberon | Weber |
(край на цитата)
Цитирам дискографията на Биргит Нилсон от източник на италиански език:
Discografia
| Anno | Titolo Ruolo | Cast | Direttore | Casa |
|---|---|---|---|---|
| 1958 | La fanciulla del West Minnie | João Gibin, Andrea Mongelli | Lovro von Matačić | EMI |
| 1959 | Don Giovanni Donna Anna | Cesare Siepi, Fernando Corena, Cesare Valletti, Leontyne Price | Erich Leinsdorf | RCA |
| Turandot Turandot | Jussi Björling, Renata Tebaldi, Giorgio Tozzi | Erich Leinsdorf | RCA | |
| 1960 | Tristan und Isolde Isolde | Fritz Uhl, Regina Resnik, Tom Krause | Georg Solti | Decca |
| 1960/61 | Un ballo in maschera Amelia | Carlo Bergonzi, Cornell MacNeil, Giulietta Simionato | Georg Solti | Decca |
| 1961 | Salomè Salomè | Eberhard Wächter, Gerhard Stolze, Waldemar Kmentt | Georg Solti | Decca |
| Die Walküre Brunhilde | Jon Vickers, George London, Rita Gorr | Erich Leinsdorf | RCA | |
| 1962 | Siegfried Brunilde | Wolfgang Windgassen, Gerhard Stolze, Joan Sutherland | Georg Solti | Decca |
| 1964 | Fidelio Leonore | James McCracken, Tom Krause, Graziella Sciutti | Lorin Maazel | Decca |
| Götterdämmerung Brunilde | Wolfgang Windgassen, Gottlob Frick, Dietrich Fischer-Dieskau | Georg Solti | Decca | |
| Macbeth Lady Macbeth | Giuseppe Taddei, Bruno Prevedi, Giovanni Foiani | Thomas Schippers | Decca | |
| 1965 | Turandot Turandot | Franco Corelli, Renata Scotto, Bonaldo Giaiotti | Francesco Molinari-Pradelli | EMI |
| Die Walküre Brunhilde | James King, Régine Crespin, Christa Ludwig, Hans Hotter | Georg Solti | Decca | |
| 1966 | Tosca Floria Tosca | Franco Corelli, Dietrich Fischer-Dieskau | Lorin Maazel | Decca |
| Elektra Elektra | Regina Resnik, Tom Krause, Marie Collier | Georg Solti | Decca | |
| Tristan und Isolde Isolde | Wolfgang Windgassen, Claude Heater, Martti Talvela | Karl Böhm | Deutsche Grammophon | |
| Siegfried Brünhilde | Wolfgang Windgassen, Erwin Wohlfahrt, Theo Adam, Gustav Neidlinger | Karl Böhm | Philips | |
| 1967 | Aida Aida | Franco Corelli, Grace Bumbry, Mario Sereni | Zubin Mehta | EMI |
| Don Giovanni Donna Anna | Dietrich Fischer-Dieskau, Walter Berry, Peter Schreier, Martina Arroyo | Karl Böhm | Deutsche Grammophon | |
| Die Walküre Brünhilde | James King, Theo Adam, Leonie Rysanek, Helga Dernesch | Karl Böhm | Philips | |
| Götterdämmerung Brünhilde | Wolfgang Windgassen, Josef Greindl, Martha Mödl, Helga Dernesch | Karl Böhm | Philips | |
| 1968 | Der Freischütz Agathe | Nicolai Gedda, Walter Berry | Robert Heger | EMI |
| Oberon Reiza | Donald Grobe, Plácido Domingo, Hermann Prey | Rafael Kubelík | Deutsche Grammophon | |
| Tannhäuser Venere, Elizabeth | Wolfgang Wingassen, Dietrich Fischer-Dieskau, Theo Adam | Otto Gerdes | Deutsche Grammophon |
…..
Video
- Turandot – Birgit Nilsson, Gianfranco Cecchele, Gabriella Tucci, Boris Carmeli, dir. Georges Prêtre – RAI 1968 – DVD-Hardy Classic
- Elettra – Birgit Nilsson, Leonie Rysanek, Mignon Dunn, regia Paul Mills, dir. James Levine – dal vivo Metropolitan 1980 – DVD-Deutsche Grammophon
(край на цитатите)
Цитирам още една дискография на Биргит Нилсон от източник на руски език:
Дискография
Сборники
- 1957 — «Немецкие и итальянские арии». Дирижер Леопольд Людвиг.
- 1958 — «Немецкие арии». Дирижер Хайнц Уоллберг.
- 1962 — «Нильссон поет Верди». Оркестр театра Ковент-Гарден, дирижер А. Квадри.
- 1965 — «Песни из страны полуночного солнца». Музыка Грига , Сибелиуса и Рангстрёма. Дирижер Бертиль Бокстедт.
- 1975 — «Песни Рихарда Штрауса и Яна Сибелиуса».
……
Оперы
- 1958 — Джакомо Пуччини. «Девушка с Запада» (Партия Минни). Хор и оркестр театра Ла Скала, дирижер Ловро фон Матачич. EMI.
- 1959 — Вольфганг Амадей Моцарт. «Дон Жуан» (партия Донны Анны). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер Эрих Лайнсдорф. В других партиях: Леонтина Прайс, Чезаре Сьепи.
- 1959 — Джакомо Пуччини. «Турандот» (партия Турандот). Хор и оркестр Римской оперы, дирижер Эрих Лайнсдорф. В других партиях: Юсси Бьёрлинг, Рената Тебальди и Джорджо Тоцци. RCA.
- 1960 — Рихард Вагнер. «Тристан и Изольда» (партия Изольды). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер сэр Георг Шолти. Decca.
- 1961 — Джузеппе Верди. «Бал-маскарад» (партия Амелии). Оркестр Национальной академии Санта-Чечилия, дирижер сэр Георг Шолти. В других партиях: Карло Бергонци, Джульетта Симионато. Decca.
- 1961 — Рихард Вагнер. «Валькирия» (партия Брунгильды). Лондонский симфонический оркестр, дирижер Эрих Лайнсдорф. В других партиях: Джон Викерс, Дэвид Уорд, Джордж Лондон, Рита Горр. Decca.
- 1961 — Рихард Штраус. «Саломея» (партия Саломеи). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер сэр Георг Шолти. В других партиях: Герхард Штольце. Decca.
- 1963 — Рихард Вагнер. «Зигфрид» (партия Брунгильды). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер сэр Георг Шолти. В других партиях: Вольфганг Виндгассен, Ханс Хоттер, Герхард Штольце, Джоан Сазерленд. Decca.
- 1964 — Людвиг ван Бетховен. «Фиделио» (партия Леоноры). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер Лорин Маазель. В других партиях: Том Краузе. Decca.
- 1965 — Рихард Вагнер. «Гибель богов» (партия Брунгильды). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер сэр Георг Шолти. В других партиях: Вольфганг Виндгассен, Густав Найдлингер, Готлоб Фрик, Дитрих Фишер-Дискау, Криста Людвиг, Гвинет Джонс. Decca.
- 1965 — Рихард Вагнер. «Валькирия» (партия Брунгильды). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер сэр Георг Шолти. В других партиях: Готлоб Фрик, Джеймс Кинг, Криста Людвиг. Decca.
- 1965 — Джузеппе Верди. «Аида» (партия Аиды). Хор и оркестр Римской оперы, дирижер Зубин Мета. В других партиях: Франко Корелли, Грейс Бамбри. EMI.
- 1965 — Джузеппе Верди. «Макбет» (партия леди Макбет). Оркестр Национальной академии Санта-Чечилия, дирижер Томас Шиппер. В других партиях: Джузеппе Таддеи, Бруно Преведи. Decca.
- 1965 — Джакомо Пуччини. «Турандот» (партия Турандот). Хор и оркестр Римской оперы, дирижер Франческо Молинари-Праделли. В других партиях: Франко Корелли, Рената Скотто. EMI.
- 1967 — Рихард Штраус. «Электра» (партия Электры). Хор и оркестр Венской оперы, дирижер сэр Георг Шолти. В других партиях: Регина Резник, Том Краузе, Герхард Штольце. Decca SET 354—355.
- 1967 — Джакомо Пуччини. «Тоска» (партия Флории Тоски). Оркестр Национальной академии Санта-Чечилия, дирижер Лорин Маазель. В других партиях: Франко Корелли, Дитрих Фишер-Дискау. Decca.
- 1967 — Вольфганг Амадей Моцарт. «Дон Жуан» (партия Донны Анны).
- 1969 — Карл Мария фон Вебер. «Вольный стрелок» (партия Агаты). Оркестр Баварского радио под управлением Роберта Хегера. В других партиях: Николай Гедда. EMI.
- 1970 — Карл Мария фон Вебер. «Оберон» (партия Резии). Оркестр Баварского радио под управлением Рафаэля Кубелика. В других партиях: Пласидо Доминго. DG.
- 1970 — Рихард Вагнер. «Тангейзер» (партии Елизаветы и Венеры). Немецкий оперный оркестр под управлением Отто Герда. В других партиях:Вольфганг Виндгассен, Дитрих Фишер-Дискау. DG.
- (край на цитата)
- Нека днес на 30 декември 2020 г. отбележим 15 години от кончината на знаменитата шведска певица Биргит Нилсон, която се навърши на 25 декември т.г.
Мир на праха й!
…….
Изпълнения на Биргит Нилсон:
Биргит Нилсон и Франко Корели в „Тоска“ от Пучини:
Birgit Nilsson (17 May 1918 – 25 December 2005) was a celebrated Swedish dramatic soprano who specialized in operatic and symphonic works. Her voice was noted for its overwhelming force, bountiful reserves of power and the gleaming brilliance and clarity in the upper register. Nilsson made such strong imprints on many roles that they came to be known as the “Nilsson repertory”. She sang the operas of Richard Strauss and made a specialty of Puccini’s Turandot, but it was the music of Wagner that made her career; her command of his music was comparable to that of Kirsten Flagstad, who owned the Wagner repertory at the Metropolitan Opera during the years before World War II. Nilsson recorded all of her major roles. Partly because of her availability to play Brünnhilde, Decca Records undertook the expensive project of making the first studio recording of Wagner’s four-opera Ring cycle, conducted by Solti and produced by John Culshaw. The effort took seven years, from 1958 to 1965. A film of the proceedings made her a familiar image for arts-conscious television viewers… :
…….
Биргит Нилсон и Франко Корели в „Турандот“ от Пучини:
(Giacomo Puccini, TURANDOT, Birgit Nilsson, Turandot – Franco Corelli, Calaf – Mirella Freni, Liu – Bonaldo Giaiotti, Timur – Zubin Mehta, Conductor – Live performance 03 December 1966) :
…..
Биргит Нилсон изпълнява ария на Изолда от „Тристан и Изолда“ на Вагнер
(Isolde’s Liebestod): Осака, Япония, 1967
https://www.youtube.com/watch?v=z5ILG8OctGg&ab_channel=Oneguin65
…..