На 1 септември празнува рожден ден японският диригент Сейджи Озава

Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 4 септември 2020 г. ще почета със статия един от най-известните живи съвременни диригенти – японският маестро Сейджи Озава (Seiji Ozawa), който навърши на 1 септември достойните 85 години. В този ден имах неотложна работа и не можах тогава да го почета, поради което ще го сторя днес с 3 дни закъснение.

Както е добре известно на всички любители на класическата музика, до преди няколко години – още по времето на неговия ангажимент като музикален шеф на Виенската държавна опера – Сейджи Озава заболя през 2010 г. тежко и няколко години целият музикален свят следеше със затаен дъх развитието на коварната болест. За щастие на всички негови почитатели, той успя да се пребори с болестта и сведенията от изминалите 7-8 години са оптимистични – той продължава дейността си като диригент, но вече в твърде намален размер през последните 5 години. Ето едно съобщение на руски език от 2012 година:

Сэйдзи Озава взял отпуск, чтобы поправить здоровье

27.09.2012 г.

Сэйдзи Озава взял годичный отпуск, чтобы привести в порядок здоровье. 77-летний бывший музыкальный директор Бостонского симфонического оркестра (1973-2002) и Венской Штаатсопер (2002-2010) отменил все выступления до февраля 2013 года.

В 2010 году у Одзавы диагностировали рак пищевода, в прошлом году он завершил курс лечения. В 2011 году он также перенес операцию по поводу грыжи, а в феврале этого года переболел воспалением легких. Врач порекомендовал ему взять перерыв, чтобы укрепить здоровье.

«Для меня это было очень трудное решение, – заявил маэстро. – Предстоящий год я посвящу себя реабилитации и диетарной терапии, чтобы восстановить физические силы, чтобы я снова смог дирижировать».

Озава регулярно выступает с ведущими оркестрами мира, в том числе Венским филармоническим и Берлинским филармоническим оркестрами. Он является лауреатом многочисленных наград, причем не только музыкальных. Озава – почетный доктор Гарварда, Массачусетского университета, Консерватории Новой Англии и Сорбонны, а также обладатель ордена Почетного легиона и многих других наград.

(край на цитата)

Разбира се, това не е единствената информация в това отношение. Световните медии бяха пълни през последните години с най-различни сведения относно здравословното му състояние, пишеше се на много езици и в най-различни медии. За съжаление, на български език няма публикации и това е твърде печално – за един от най-известните в световен мащаб съвременни диригенти, който е получил десетки награди и отличия по целия свят, няма даже една мъничка Уикипедия-страничка на български език. За сведение, ако влезете в търсачката Гугъл с неговото име, ще откриете точно 27 Уикипедия-страници – малки, големи и огромни, на толкова различни езици. За основните езици да не говоря, но има и на унгарски, полски, румънски, португалски, украйнски езици. Как да е, не е за пръв път интересът към големи личности в областта на музиката да не се демонстрира на български език.

Понеже говорим за здравословното състояние на маестро Сейджи Озава, ето една информация на немски език от 2014 година:

Dirigent Seiji Ozawa kehrt ans Pult zurück

Tokio, 06.08.2014. Der japanische Dirigent Seiji Ozawa teilte auf einer Pressekonferenz mit, dass er seine Krebskrankheit überwunden habe und komplett gesundet sei. Für die nächsten Jahre habe er noch einige Pläne, unter anderem will er wieder eine Oper dirigieren. Bei dem 78-jährigen Ozawa war im Januar 2010 Speiseröhrenkrebs diagnostiziert worden, weshalb er sich einer Operation am unteren Rücken unterzog. Daraufhin litt er bis zum Sommer 2013 an mehreren Lungenentzündungen. Beim Saito Kinen Festival, das Ozawa vor 23 Jahren mitbegründet hatte, trat er erstmals wieder öffentlich als Dirigent auf. Das Festival soll nun zu seinen Ehren in Seiji Ozawa Masumoto Festival umbenannt werden. Noch 1994 hatte er die Benennung eines Probensaals in den USA mit der Begründung abgelehnt, dies fühle sich ein wenig wie ein Grabstein an.

Ozawa wurde am 1. September 1935 in Shenyang als Sohn eines Zahnarztes geboren. Er studierte Dirigieren und erhielt mehrere Preise und Einladungen zu internationalen Festivals. Im Jahr 1961 wurde Ozawa Assistent von Leonard Bernstein bei den New Yorker Philharmonikern und leitete ein Jahr später bereits Konzerte mit dem San Francisco Symphony Orchestra. In den Jahren 1964 bis 1969 war er als Musikdirektor beim Ravinia Festival in Chicago tätig. Parallel leitete er ab 1965 auch das Toronto Symphony Orchestra als Musikdirektor und von 1970 bis 1976 das San Francisco Symphony Orchestra. Im Jahr 1973 übernahm er das gleiche Amt auch beim Boston Symphony Orchestra und blieb dort bis 2002. 1984 gründete Ozawa das Saito Kinen Orchestra in Japan und war Mitbegründer des Saito Kinen Festivals in Matsumoto im Jahr 1992. Im Oktober 2002 übernahm Ozawa das Amt des Musikdirektors an der Wiener Staatsoper, wo er bis zu seiner schweren Erkrankung 2010 tätig war.

(край на цитата)

Тъй като първият абзац е свързан с това заболяване, ще дам превод на български език:

Диригентът Сейджи Озава се завръща на пулта

Токио, 6 август 2014 г. Японският диригент Сейджи Озава съобщи на една пресконференция, че е преодолял раковото си заболяване и е окончателно здрав. Той има известни планове за следващите години, между другото възнамерява да дирижира една оперна постановка. При 78-годишния през януари 2010 г. бе диагностициран рак на хранопровода, поради което той се подложи на операция в долната част на гърба. Следствие на операцията до лятото на 2013 г. той страда от няколко остри възпаления на дробовете. За пръв път след това заболяване Озава наново се изяви публично като диригент при „Saito Kinen Festival“, който фестивал той основа преди 23 години. Този фестивал сега е преименуван в негова чест на „Seiji Ozawa Masumoto Festival“. Още през 1994 г. Озава отклони наименуването с това название на една репетиционна зала в САЩ под претекса, че тя изглежда малко като гробница.

(край на превода)

Нека след тези встъпителни бележки се спра на биографията на маестрото и творческата му кариера. Сейджи Озава (на японски 小澤征爾, транскрипция на латиница Ozawa Seiji), е роден на 1 септември 1935 г. в Shenyang, Mandschukuo (днес в територията на Китай) и е световно известен японски диригент и композитор.

Сейджи Озава израства в семейството на зъболекаря Ozawa Kaisaku в район от окупирана от Япония територия в Китай. След като завършва средно образование постъпва във Висшето музикално училище Tōhō Gakuen Daigaku in Chōfu, започвайки обучение по пиано. Скоро се отказва от кариерата на пианист, понеже по време на спортуване в ръгби поврежда пръстите на едната си ръка и продължава обучението си в класовете по дирижиране и композиция. През 1959 г. завършва успешно обучението си и още същата година печели първа награда на Международния конкурс за млади диригенти в Безансон / Франция. Веднага след конкурса е поканен на обучение от диригента Шарл Мюнш (Charles Münch) в Tanglewood Music Center. През 1960 г. Сейджи Озава спечелва като студент авторитетната награда за диригенти на името на Сергей Кусевицки. Чрез посредничеството на Michiko de Kowa-Tanaka той получава стипендия за обучение при Херберт фон Караян.

През 1961 г. Озава става асистент-диригент на Ленард Бърнстейн при Ню Йоркските филхармоници. Една година след това той изнася самостоятелни концерти с Филхармонията в Сан Франциско. От 1964 до 1969 г. той е музикален директор на Фестивала за симфонична музика „Ravinia Festival“, който се организира от Филхармонията в Чикаго. От 1965 до 1969 г. Сейджи Озава е музикален директор на Симфоничния оркестър в Торонто, а от 1970 до 1976 г. – на този в Сан Франциско. По време на този пост той става през 1973 г. музикален директор на Симфоничния оркестър в Бостън, на който пост е чак до 2002 г. – в течение на 30 години, което е уникум в световната практика на големите симфонични оркестри. В момента няма друг жив диригент в целия свят, който да е работил толкова дълго, и то непрекъснато с един голям оркестър. Сейджи Озава довежда този оркестър от епохата на традиционното музикално изкуство в света на модерната музика. Той ръководи стотици концерти с този оркестър от Бостън при турнета по целия свят – в Европа, Китай, Япония, Южна Америка и в цялата територия на САЩ.

Понеже говорим за този първокласен симфоничен орекстър в САЩ, нека припомня, че от много години там е познато в музикалния свят понятието „Big Five Orchester“. Това са петтях най-известни и определени като най-добри симфонични оркестри в Щатите. Ето списъка им с годината на основаване:

(край на цитата)

Както се вижда, оркестърът в Бостън е на второ място „по възраст“ след този в Ню Йорк. През последните десетилетия има спорове по отношение на тази група от оркестри. Понятието „Big Five“ се счита междувременно като остаряло, тъй като много други оркестри – както в южните, така и в западните Щати са достигнали качествата на тези пет. Даже има спорове групата да се разшири до „Big Ten“ или „Big Twenty Five“, но точно кои да влязат в съответната група, е спорен проблем.

През 1976 г. Сейджи Озава получава за пръв път наградата „Emmy Award“ за серии от симфонични концерти, предавани по телевизията. През септември 1984 г. той основава

в Япония много известния сега симфоничен оркестър „Saito Kinen Orchestra“. През 1990 г. той дирижира редица празнични концерти по случай 50-годишния юбилей на Tanglewood Music Center. През 1992 г. заедно с други музиканти Озава основава в Матсумото Saito Kinen Festival . Този фестивал носи името на неговия учител в Токио – Hideo Saito, който въвежда в Япония западната музика и инструментално изкуство.

Наред с тези ангажименти Сейджи Озава през всички години на дейността си ръководи като гост-диригент редица други оркестри, като Orchestre National de France , с който предприема и концертни турнета. Наред със симфоничната музика, той дирижира и оперни постановки в редица оперни театри по целия свят, също така и в Миланската Скала, Виенската държавна опера, Ковънт Гардън в Лондон и други. Преди да поеме през 2002 г. поста музикален директор на Виенската опера, той е дирижирал там редица опери, като „Ернани“ (1998-1999) и Фалстаф (1993) от Верди, „Евгений Онегин“ (за пръв път през 1988 г.) и „Дама Пика“ (за пръв път през 1992 г.) от Чайковски, „Саломе“ от Рихард Щраус (за пръв път през 2001 г.), както и един концерт през 1995 г. в чест на композитора Густав Малер. Цитирам пълен списък на всички изяви на Сейджи Озава като диригент във Виенската опера:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Così fan tutte	Dirigent	16.03.2003–24.03.2003	5 mal
Der fliegende Holländer	Dirigent	05.12.2003–14.05.2007	18 mal
Die Zauberflöte für Kinder	Dirigent	28.02.2003–01.02.2008	6 mal
Don Giovanni	Dirigent	18.06.2003–19.01.2005	12 mal
Elektra	Dirigent	21.04.2005–29.04.2005	3 mal
Ernani / Hernani	Musikalische Leitung	14.12.1998–17.06.1999	10 mal
Eugen Onegin	Dirigent	16.05.1988–13.10.2009	18 mal
Falstaff	Dirigent	27.03.1993–03.06.1993	7 mal
Festkonzert 50 Jahre Wiedereröffnung	Dirigent: Fidelio	05.11.2005	1 mal
Fidelio	Dirigent	30.10.2004–11.11.2004	5 mal
Jenůfa	Dirigent	24.02.2002–07.10.2003	17 mal
Jonny spielt auf	Dirigent	16.12.2002–28.06.2004	14 mal
Konzert zum Gedenken an Gustav Mahler	Dirigent	18.05.1995–17.05.2007	3 mal
Le nozze di Figaro	Dirigent	06.11.2003–29.01.2005	16 mal
Manon Lescaut	Dirigent	04.06.2005–27.06.2005	6 mal
Pique Dame	Dirigent	16.05.1992–02.10.2009	23 mal
Salome	Dirigent	24.09.2001–08.12.2002	4 mal
Tosca	Dirigent	23.05.2003–31.05.2003	3 mal
Wozzeck	Musikalische Leitung	07.04.2005–12.11.2005	5 mal

(край на цитата)

През октомври 2002 г. Сейджи Озава поема поста на музикален директор на Виенската опера, на който пост остава до 2010 г., когато се разболява тежко и не е в състояние да продължи работата си там. Чрез поемането на този пост той демонстрира нарастващия си интерес към оперното изкуство. Освен гостуванията си там (по-горе ги цитирах), той дирижира Виенските филхармоници на редица турнета или при Фестивала в Залцбург.

Той ръководи също и Новогодишния концерт през 2002 г. на Виенските филхармоници. След заболяването му през 2010 г. той се оттегля от концертна дейност чак до 2013 г., за което писах още в началото на тази статия.

Една от най-важните цели на Сейджи Озава в цялостната му дейност е поощряването на модерната музика и подкрепата на младите композитори. Също така и голямото разпространение на музикални записи, в която област той има своеобразен рекорд – над 400 записа на компакт-дискове, преди всичко с Бостънските симфоници. На този въпрос ще се спра в края на статията. През 2004 г. той основава „Международна музикална академия“ в Швейцария.

За огромната си дейност Сейджи Озава е получил редица отличия и награди от цял свят. Ето списък на най-важните от тях (на немски език):

Ozawa erhielt die Ehrendoktorwürden der University of Massachusetts, des New England Conservatory of Music und des Wheaton College, Norton (Massachusetts).

1976 Emmy Award für die TV-Serie Evening at Symphony
1981 Grammy für die „beste Soloinstrument-Darbietung mit Orchester“
1994 Erster Empfänger des Inouye Award (nach Inoue Yasushi, einem berühmten japan. Autor)
1994 Emmy Award für Programm Antonín Dvořák in Prag.
Einweihung der Seiji Ozawa Hall in Tanglewood, dem Sommerquartier des BSO in Massachusetts, wo er auch für die internationale Akademie junger Musiker lehrte.
1997 Musician of the Year (Musical America)
2001 – nebst anderen Ehrungen – Chevalier de la Légion d’Honneur (Ehrenlegion), u.a. für die Förderung französischer Komponisten
2002 Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst I. Klasse
2002 Les Victoires de la Musique Classique (französischer CD-Preis).
2007 Ehrenring der Wiener Staatsoper
2011 Praemium Imperiale, Kategorie Musik

2011: Orden der Freundschaft (Russland)

2012: Verleihung der Tanglewood-Medaille Zu Ehren der 75. Staffel von Tanglewood beginnt BSO eine neue Tradition mit der ersten Medaille, die Seiji Ozawa, Preisträger des BSO-Musikdirektors, Tanglewood, verliehen wird
2015: Kennedy Center Honoree
2016: Grammy Award für die beste Opernaufnahme
2016: Ehrenmitglied der Berliner Philharmoniker

(край на цитата)

Съгласно източници на руски език са му присъдени и други награди:

Лауреат премии Кусевицкого (1960).
Кавалер Ордена Почётного легиона (1999).
Кавалер Ордена Культуры (2008)
Кавалер ордена Дружбы (Россия) (2011). Указ Президента Российской Федерации от 16 декабря 2011 года № 1634 «О награждении орденом Дружбы Одзавы С.»

(край на цитата)

Прави впечатление, че Сейджи Озава няма особено много изяви в Метрполитън Опера в Ню Йорк – през цялата си кариера до сега той е дирижирал там само две опери – „Евгений Онегин“ и „Дама Пика“ от Чайковски, при първата – 5 пъти, при втората – 6 пъти. Ето списък на всичките му изяви там:

[Met Performance] CID:310740
Eugene Onegin {96}
Metropolitan Opera House; 12/4/1992
Debut: Seiji Ozawa

[Met Performance] CID:310770
Eugene Onegin {97}
Metropolitan Opera House; 12/7/1992

[Met Performance] CID:310860
Eugene Onegin {98}
Metropolitan Opera House; 12/16/1992
Debut: Sergei Leiferkus
Review

[Met Performance] CID:310890 Opera News
Eugene Onegin {99}
Metropolitan Opera House; 12/19/1992
Broadcast

[Met Performance] CID:310920
Eugene Onegin {100}
Metropolitan Opera House; 12/22/1992

[Met Performance] CID:352705
The Queen of Spades {60}
Metropolitan Opera House; 11/21/2008
Broadcast/Streamed

[Met Performance] CID:352710
The Queen of Spades {61}
Metropolitan Opera House; 11/24/2008
Broadcast

[Met Performance] CID:352727
The Queen of Spades {63}
Metropolitan Opera House; 12/03/2008
Broadcast

[Met Performance] CID:352734
The Queen of Spades {64}
Metropolitan Opera House; 12/06/2008

[Met Performance] CID:352742
The Queen of Spades {65}
Metropolitan Opera House; 12/10/2008

[Met Performance] CID:352747
The Queen of Spades {66}
Metropolitan Opera House; 12/13/2008
Broadcast

(край на цитата)

Цитирам съставите при дебюта му („Евгений Онегин“) и при последната му изява („Дама Пика“):

[Met Performance] CID:310740
Eugene Onegin {96} Metropolitan Opera House: 12/4/1992.

(Debut: Seiji Ozawa)

Metropolitan Opera House December 4, 1992EUGENE ONEGIN {96} P. I. Tchaikovsky-P. I. Tchaikovsky/Shilovsky Eugene Onegin...........Dwayne Croft Tatiana.................Mirella Freni Lensky..................Francisco Araiza Olga....................Birgitta Svendén Prince Gremin...........NÍCOLAI GHIAUROV Larina..................Rosalind Elias Filippyevna.............Judith Christin Triquet.................Anthony Laciura Captain.................John Fiorito Zaretsky................Kevin Short Conductor...............Seiji Ozawa [Debut]

´´´´

Metropolitan Opera House
December 13, 2008 Matinee Broadcast

THE QUEEN OF SPADES {66}
Tchaikovsky-Tchaikovsky

Lisa…………………..Maria Guleghina
Gherman………………..Ben Heppner
Countess……………….Felicity Palmer
Prince Yeletsky…………VLADIMIR STOYANOV
Count Tomsky……………Mark Delavan
Chekalinsky…………….Alan Oke
Surin………………….Paul Plishka
Paulina………………..Ekaterina Semenchuk
Governess………………Kathryn Day
Masha………………….Erin Morley
Master of Ceremonies…….Bernard Fitch
Daphnis………………..Ekaterina Semenchuk
Chloé………………….Wendy Bryn Harmer
Plutus…………………Mark Delavan
Catherine the Great……..Sheila Ricci
Chaplitsky……………..Mark Schowalter
Narumov………………..LeRoy Lehr

Piano Solo……………..Lydia Brown

Conductor………………Seiji Ozawa

(край на цитата)

Прави впечатление, че и при двете изяви има българско участие – Николай Гяуров е в ролята на Гремин в „Евгений Онегин“, Владимир Стоянов – в ролята на Йелецки в „Дама Пика“. Двамата имат и други участия при останалите изяви в тия две опери.

През толкова десетилетия непрекъсната работа с редица симфонични оркестри и оперни театри Сейджи Озава създава огромен репертоар от всички епохи и стилове, започвайки от Бах и Хайдн и стигайки до Ксенаксис и Такемицу. Сред най-големите му постижения се числят световните премиери на творбите „Полифония Сан Франциско“ от Дьорд Лигети през 1975 г. и операта на Оливие Месиен „Свети Франциск от Асизи“ през 1983 г. Една голяма част от този репертоар е записана на музикални носители в различни държави (повече от 140 заглавия от 55 композитори в записи на 10 фирми). Тук влизат произведения от Клод Дебюси, Густав Малер, Йоханес Брамс, Феликс Менделсон, Оливие Месиен, Сергей Прокофиев (всички симфонии), Морис Равел, Тору Такемицу, Пьотр Чайковски, Арнолд Щьонберг, Алфред Шнитке, Рихард Щраус и десетки други. Една сравнително пълна дискография мога да посоча от източник на италиански език:

Discografia parziale

J.S. Bach: Transcriptions by Stokowski, Schoenberg, Stravinsky & Webern – Tanglewood Festival Chorus/Boston Pops Orchestra/Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1992 Decca
Beethoven, Piano Concerto No. 5 “Emperor” – Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1981 Telarc
The Best of Beethoven – Atlanta Symphony Chorus/Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1981 Telarc
Beethoven, The Five Piano Concertos – Boston Symphony Orchestra/Rudolf Serkin/Seiji Ozawa, 1984 Telarc
Beethoven, Symphony No. 3 “Eroica” – San Francisco Symphony/Seiji Ozawa, 1975 Philips
Berg Ravel Stravinsky, Conc. vl./Tzigane/Conc. vl. – Perlman/Ozawa/Mehta, Deutsche Grammophon – Miglior interpretazione solista di musica classica con orchestra (Grammy) 1981
Berlioz, Requiem – Seiji Ozawa/Boston Symphony Orchestra/John Oliver/Tanglewood Festival Chorus/Vinson Cole, 1994 RCA/BMG
Bizet, Carmen – Ozawa/Norman/Shicoff/Estes, 1988 Decca
Ciaikovsky, Lago dei cigni – Ozawa/BSO, Deutsche Grammophon
Ciaikovsky, Schiaccianoci/Bella add. suite – Ozawa/BSO/San Francisco SO, 1990 Deutsche Grammophon
Ciaikovsky Sibelius, Conc. vl. – Mullova/Ozawa/BSO, 1985 Philips
Tchaikovsky, Pique Dame/the Queen of Spades – Seiji Ozawa/Boston Symphony Orchestra, 1992 RCA/BMG
Tchaikovsky, Symphony No. 5/Overture Solennelle “1812” – Berliner Philharmoniker/Seiji Ozawa, 1995 Deutsche Grammophon
Tchaikovsky, Symphony No. 6/The Sleeping Beauty Suite – Orchestre de Paris/Seiji Ozawa, 1974 Philips
Fauré, Pelléas/Dolly/Pavane/Elegia – Ozawa/BSO/Eskin, Deutsche Grammophon
Faure, Requiem – Seiji Ozawa/Jay David Saks/Boston Symphony Orchestra, 2003 RCA/BMG
Fauré: Pavane, Op. 50 – Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 2009 Deutsche Grammophon
Honegger, Jeanne d’Arc au Bûcher – Marie-Claude Vallin/Orchestre national de France/Seiji Ozawa, 1991 Deutsche Grammophon
Liszt, Conc. pf. n. 1-2/Totentanz – Zimerman/Ozawa/BSO, 1987 Deutsche Grammophon
Mahler, Sinf. n. 1-10/Kindertotenlieder – Ozawa/Norman/Horne/Kanawa, 1980/1993 Decca
Mendelssohn, Sogno di una notte – Ozawa/BSO/Battle/Von Stade, 1992 Deutsche Grammophon
Mendelssohn: Violin Concerto; Beethoven: Romances In G & F Major – Isaac Stern/Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1981 Sony
Messiaen, Turangalîla Symphony – Seiji Ozawa/Toronto Symphony Orchestra, 2004 RCA/BMG
Mozart, Clarinet Concerto, Flute Concerto No.1 & Bassoon Concerto in B – Boston Symphony Orchestra/English Chamber Orchestra/Seiji Ozawa, 1993 Deutsche Grammophon
Mussorgsky: Pictures at an Exhibition & Britten: Young Person’s Guide to the Orchestra – Seiji Ozawa/Chicago Symphony Orchestra, 1967 Sony
Offenbach, Les contes d’Hoffmann (The Tales of Hoffmann) – Orchestre national de France/Seiji Ozawa, 1989 Deutsche Grammophon
Orff, Carmina Burana – Seiji Ozawa/Sherrill Milnes/Katherine Edmonds Pusztai/New England Conservatory Chorus/Children’s Chorus of the New England Conservatory/Boston Symphony Orchestra, 2004 RCA/BMG
Poulenc, Gloria/Stabat Mater – Boston Pops Orchestra/Kathleen Battle/Seiji Ozawa/Tanglewood Festival Chorus, 1989 Deutsche Grammophon
Poulenc: Concerto in D Minor for 2 Pianos – Milhaud: Scaramouche – Katia Labèque/Marielle Labèque/Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1991 Philips
Prokofiev, Romeo e Giul. (sel.)/Sinf. n. 1/Lieutenant Kijé – Ozawa/BSO/BPO/Dutoit/Montreal, 1986/1989 Deutsche Grammophon
Prokofiev, Sinf. n. 1-7/Kijé – Ozawa/BPO/Schmidt, Deutsche Grammophon
Prokofiev, Piano Concerto No. 2 in G Minor, Op. 16 – Ravel: Piano Concerto in G Major – Yundi Li/Berliner Philharmoniker/Seiji Ozawa, 2007 Deutsche Grammophon
Rachmaninov, Conc. pf. n. 1, 2 – Zimerman/Ozawa/BSO, 1997/2000 Deutsche Grammophon
Rachmaninoff, Piano Concerto No. 3 – Evgeny Kissin/Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1993 Sony
Ravel, Bolero/Alborada/Valse/Rapsodie – Ozawa/BSO, Deutsche Grammophon
Ravel, Bolero/Pavane/Rapsodie espagnole/La valse – Ozawa/BSO, 1974/1975 Deutsche Grammophon
Ravel, Bolero/Rapsodie espagnole – Ozawa/BSO, 1974/1975 Deutsche Grammophon
Ravel, Enfant et les sortilèges/Shéhérazade/Alborada del gracioso – Ozawa/Leonard/Graham/Saito Kinen, 2015 Deutsche Grammophon
Respighi, Pini/Feste romane/Fontane – Ozawa/BSO, Deutsche Grammophon
Russo: Street Music; Three Pieces & Gershwin: An American in Paris – Corky Siegel/San Francisco Symphony/Seiji Ozawa/Siegel-Schwall Band, 1977 Deutsche Grammophon
Schnittke: Concerto No. 2 for Cello and Orchestra, In memoriam…for Orchestra – London Symphony Orchestra/Mstislav Rostropovich/Seiji Ozawa, 1992 Sony
Schoenberg, Gurrelieder – Boston Symphony Orchestra/James McCracken/Jessye Norman/Seiji Ozawa/Tanglewood Festival Chorus/Tatiana Troyanos, 1979 Universal
Sibelius Tchaikovsky, Violin Concertos – Viktoria Mullova/Boston Symphony Orchestra/Boston Pops Orchestra/Seiji Ozawa, 1986 Universal
Strauss, Don Quixote/Sonata for Cello and Piano – Boston Symphony Orchestra/Emanuel Ax/Seiji Ozawa/Yo-Yo Ma, 1985/1989 SONY BMG
Strauss, Elektra – Boston Pops Orchestra/Hildegard Behrens/Seiji Ozawa, 1989 Decca
Strauss, R.: Also sprach Zarathustra – Joseph Silverstein/Boston Symphony Orchestra/Seiji Ozawa, 1982 Philips
Vivaldi, The Four Seasons – Boston Symphony Orchestra/Joseph Silverstein/Seiji Ozawa, 1982 Telarc
Ozawa, 75° Anniversario – Te Kanawa/Horne/Battle/Pinnock, 1986/2004 Decca
Ozawa, L’arte di Seiji Ozawa – Le migliori interpretazioni, Deutsche Grammophon
Ozawa, A life for music/Una vita per la musica – BPO/WPO/BSO/Saito Kinen/SFSO, 2014 Deutsche Grammophon
Ozawa, German masterworks. Capolavori tedeschi – Bach/Beethoven/Brahms/Bruckner, 1989/2003 Decca
Ozawa, The Philips Years – Edizione limitata – 2014 Decca
The American Album: Bernstein Barber Foss – Boston Symphony Orchestra/Perlman/Ozawa, 1995 EMI – Miglior interpretazione solista di musica classica con orchestra (Grammy) 1996
New Year’s Day Concert 2002 – Seiji Ozawa & Wiener Philharmoniker, Philips – prima posizione in classifica in Austria
National Anthems: Music of the World – New Japan Philharmonic Orchestra & Seiji Ozawa, 1997 Philips

………

DVD parziale

Orff Beethoven, Carmina burana/Sinf. n. 9 – Ozawa/Battle/Allen/BPO/Saito K, Philips
Stravinsky, Oedipus Rex – Ozawa/Norman/Langridge/Tanaka, regia Julie Taymor, Philips

(край на цитата)

Нека сега добавя, че преди 5 години, когато Сейджи Озава навърши 80 години, аз писах пак статия по този повод. Ще цитирам някои неща оттогава:

„На днешния 1 септември 2015 г., в който ден Сейджи Озава посреща своята 80-годишнина, световните медии са пълни с поздравителни статии, съобщения и поздравления по случая. Само тази сутрин в медии на немски език има най-малко 10 различни статии в електронните портали. Все пак една нова малка неприятност причини през последните седмици някои промени в плана на маестрото. В едно кратко съобщение от 7 август 2015 г. четем:

07. August 2015, Tokio/Berlin (MH) – Seiji Ozawa muss nach einem Knochenbruch pausieren. Der Dirigent sei am 1. August gestürzt und habe eine Fraktur des Lendenwirbels erlitten, teilten die Organisatoren des Seiji Ozawa Festivals im japanischen Matsumoto am Freitag mit. Der 79-Jährige müsse drei Wochen lang im Krankenhaus behandelt werden.

Ende August wollte Ozawa, der künstlerischer Leiter des Festivals ist, die Oper “Beatrice et Benedict” von Hector Berlioz dirigieren. Für ihn springt der US-Amerikaner Gil Rose ein. Sein Geburtstagskonzert am 1. September werde Ozawa aber wie geplant dirigieren, teilten die Organisatoren weiter mit.

(край на цитата)

Превод: Сейджи Озава трябва да направи пауза след счупване на кост. Диригентът е паднал на 1 август и е получил пукване на гръбначен прешлен, съобщиха в петък организаторите на Фестивала на името на Сейджи Озава в японския град Матсумото. 79-годишният маестро трябва да остане 3 седмици в болница, за да бъде лекуван. В края на август Озава, който е художествен ръководител на фестивала трябваше да дирижира операта „Беатриче и Бенедикт“ от Хектор Берлиоз. На негово място ще го замести диригентът от САЩ Gil Rose. Организаторите съобщават още, че заплануваният концерт на 1 септември по спучай рождения му ден ще бъде дирижиран от него, както е било предвидено.

(край на превода)

А на нас остава днес на 1 септември 2015 г. да поздравим маестро Сейджи Озава с 80-годишнината му и дано вече това е последната неприятност по отношение на здравното му състояние. Нека още дълги години той продължава благородната си мисия по целия свят в чест на музикалното изкуство.

………….

(Мишо Светлев на 1 септември 2015 – около 21 часа)

„Запознах се с Озава в Скалата, когато ме повикаха по спешност да заместя Павароти в „Тоска“. Аз пеех по това време „Тоска“ в Цюрих. На 3-то или 4-то представление Павароти отказа внезапно вечерното представление. Обадиха ми се в Цюрих към 12.30 и ме поканиха да спася спектакъла. Артистичният директор на Скалата дойде с частен самолет да ме вземе лично. Пристигнах към 16,30 -17.00 в Милано и с червени светлини в Операта. Озава ме чакаше, но вместо да репетираме, само ме попита, дали искам да държа високите тонове по-дълго и как пея една, две по-важни фрази. С Тоска – Кабаиванска и Скарпия – Виксел, бях вече пял на други сцени, а и нямаше време за режисьорска репетиция. Дори нямаше време да сменят имената на състава, а ме обявиха като “спасител”, който вече е пял на тази сцена и е познат на миланската публика. Мисълта ми е: Озава е малък, невзрачен, около 55 килограма човек (заедно със зелената “пролетарска” парка), която не свали докато се уточнявахме, но … извънредно талантлив. Не всеки голям музикант е и добър оперен диригент. Кариерата му показва, че таланта му е огромен. Аз само ще прибавя, че нищо не е случайно. Поздрави.“
Отговорих:
„Крайно съм ти благодарен. Мога ли да прибавя това още тази вечер на моята стена ?, Той още празнува, много е интересно!“ ………….

20 бележити диригенти на XX век – „самураят” Сейджи Озава

Автор: Томи Вичев

01.09.2014

Сейджи Озава ще остане в историята на дирижирането като ярък представител на т.нар. „jet-set conductors“, т.е. диригенти, които пристигат някъде, дирижират една-две репетиции и си заминават. Озава е първият диригент, който работи и е базиран едновременно на 3 континента – Америка, Азия и Европа. Разбира се, той е известен най-вече като главен диригент на Бостънския симфоничен оркестър, като наследява там легендарния Серж Кусевитски.

Озава е легенда в Япония, като е провъзгласен за най-великия японски диригент със солидно количество ордени и медали, макар че е роден в… Китай. Когато семейството му се премества в Япония по време на войната, малкият Сейджи започва веднага уроци по пиано. Когато е на 15 години, той навехва фатално пръста си при игра на ръгби. Това слага край на мечтата му да стане прочут пианист, но находчивостта на учителя му променя живота му. Озава още като тийнейджър е помолен да дирижира Бетовен, 5-а симфония, и огромният му талант е разпознат светкавично. На 24 години, той печели първа награда на конкурса за диригенти в Безансон, Франция. Диригентските акули веднага го надушват – Шарл Мюнш, тогава директор на Бостънския симфоничен оркестър, го кани да специализира в музикалния център “Тангълууд”, където учи и при легендарния Пиер Монтьо. Година по-късно (1960) там Озава печели наградата „Кусевитски” за най-добър млад диригент.

Веднага след успеха си в „Тангълууд” Сейджи Озава работи и с Бърнстейн, и с Караян, като с последния е работил интензивно около година в Берлинската филхармония, докато Бърнстейн направо го кани като помощник-диригент на Нюйоркската филхармония за 4 години. Америка става обетована земя за Озава. Там той започва шеметна кариера, като става главен диригент на оркестъра на Сан Франциско през 1969 г, едва на 34 години! Само 4 години по-късно, маестрото получава предложението на живота си – да стане главен диригент на легендарния Бостънски симфоничен оркестър – пост, който не изпуска цели 29 години, като остава в историята на града завинаги, надминавайки по престой легендарният Серж Кусевитски (25 години в Бостън).

През 1994 г. в Бостън правят нещо нечувано – приживе наименуват зала на негово име в чест на неговия 20-и сезон там! Две години по-рано Озава не забравя и родината си – основава прочутия „Saito Kinen фестивал“ и оркестър, с който даваше концерти до миналата година и е може би най-таченият състав в Япония. Имам шанса да пътувам регулярно до Япония и мога да ви уверя, че там Озава и гореспоменатият оркестър имат статут на полубожество.

Редно е да се спомене, че маестрото прави две знакови премиери. Едната е на знаменития съвременен унгарски композитор Георг Лигети – San Francisco Polyphony, а другата – от не по-малко известния французин Оливие Месиен, операта Saint François d’Assise.

Споменавайки Сейджи Озава, човек неволно се сеща за „Кармина Бурана” на Карл Орф – един от неговите култови видеозаписи от 1989 г. с Берлинската филхармония – с Кетлин Батъл и Томас Елън, записан веднага след смъртта на Караян.

Знаменитият полски пианист Кристиан Цимерман казва: „Озава винаги ме вдъхновява по време на концерт и неговата твърда убеденост в това какво може да прави ме впечатлява дълбоко. Имам пълно доверие в неговото майсторство на подиума – той често променя детайли по време на концертно изпълнение, без да предупреждава оркестъра, защото знае, че може да покаже ясно какво иска. Това е изумително!”

През 2002 г. Сейджи Озава дирижира знаменития Новогодишен концерт във Виена (един от най-силните през последните 20 години), а след това получава покана за главен диригент от Виенската опера, където остава до 2010 г., правейки серия от знаменити постановки. Към днешна дата (юли 2014) маестрото е с разклатено здраве и много рядко може да го видим в публични изяви. Говори се, че през септември 2015 г. японците се готвят за грандиозно честване на неговата 80-а годишнина, като ще преиздадат почти всички негови записи на CD и DVD.

(край на цитата)

И накрая в тази юбилейна статия за Сейджи Озава – нещо за неговия личен живот:

Сейджи Озава има трима братя – Katsumi, Toshio и Mikio, като последният е автор на музикални статии и радиомодератор в Токио. Маестрото е оженен за Miki Irie (“Vera”), която в миналото е била модел и актриса. Тя не е първа негова съпруга, преди това е бил женен за пианистката Kyoko Edo. Сейджи Озава има две деца с Miki Irie, една дъщеря на име Seira и един син на име Yukiyoshi. За да могат децата му да се възпитат в Япония, така че да наследят културните традиции на острова, по време на служебните си задължения в САЩ (Бостънския оркестър) той живее без семейството си там – те са в Япония.

Един интересен факт от по-късните години на неговата дейност е, че когато руският челист и диригент Мстислав Ростропович е в последната фаза на активната си дейност, двамата – много добри приятели – пътуват заедно из цяла Япония, за да придружават студенти и да дават безплатни концерти в страната на изгряващото слънце.

Що се отнася до почетни титли, Сейджи Озава е почетен доктор на Университета в Харвард, също и на „New England Conservatory of Music“ , на „University of Massachusetts Amherst“ , на „National University of Music Bukarest“ и на „Wheaton College“ .

Последното голямо внимание в САЩ, което е демонстрирано на Сейджи Озава, е от 6 декември 2015 г., когато му е оказана особена почит в „Kennedy Center“, където е поканен заедно със семейството си.

Нека днес на 4 септември 2020 г. почетем 85-а годишнина на диригента Сейджи Озава, която той навърши на 1 септември, като му пожелаем добро здраве, лично щастие и вероятно още някоя и друга изява като диригент.

За много години, драги маестро Озава!

…….