Alessandro Pagliazzi

Италиано-българският диригент Алесандро Паляци, който днес празнува рожден ден. Негов баща е италианският баритон Франко Паляци, като и двамата са женени за българки

Драги приятели на оперната музика, днес на 18 януари 2021 г. ще поздравя за рождения му ден една личност, за която ни най-малко съм предполагал преди месец, че ще предизвика такова внимание в дейността ми, но както ще разберете след малко, това е факт, който не се случва всеки ден. Но нека започна така:

Както почти във всяка опера има увертюра, в която композиторът се стреми да обрисува основните неща в операта, така и аз искам да започна с една писмена увертюра, която наподобява на невероятна история. Представете си моля следното „либрето“ (всичко което пиша по-долу е ВЯРНО):

(…) Един млад певец от Италия се явява на вокален конкурс през 1963 г. в София. Както много оперни любители знаят или са чували, в тия години в България бяха широки известни „Конкурсите за млади оперни певци“, които се провеждаха на няколко години и имаха голямо международно участие. Лично аз съм бил на такива конкурси – работех вече в Габрово, но вземах отпуска 2-3 дни и съм пътувал до София, особено при финалните концерти. Така този певец от Италия спечелва призово място на конкурса през 1963 г., съвсем конкретно казано, става лауреат на Втория международен конкурс за оперни певци в София, при това маестро Михаил Ангелов дирижира на конкурса през 1963 г. „Риголето“ в Софийската опера с този певец в главната роля, а през 1965 г. Михаил Ангелов става кум на сватбата му с българка в София. След това въпросният певец е поканен и участва многократно като солист в България – в Софийската народна опера, и то в главните роли на Риголето и Граф ди Луна в оперите „Риголето“ и „Трубадур“ от Верди, също така записва и грамофонни плочи за „Балкантон“.

Но това е само началото – същият певец се запознава и после се оженва за българката Деница Сандева Сергиева, която е колоратурен сопран, учила пеене в София при Зорка Вазова (племенница на Иван Вазов), а после във Флоренция, в Консерваторията „Луиджи Керубини“. Като студентка преди това в София тя е била член на Академичния хор, където е пяла като солистка заедно с Никола Гюзелев, Маргарита Лилова и Петър Гугалов. Няколко години по-късно Деница Сергиева спечелва конкурс за сопран в хора на “Маджо Музикале Фиорентино” по времето на Маестро Рикардо Мути, и пее там до пенсионирането си. Очевидно семейството на двамата артисти живее в Италия, после и в Австрия.

Това не е всичко: на младото семейство се ражда син, който също като майка си и баща си се посвещава на музиката – той става пианист, диригент и вокален педагог. И кое е най-интересното – понеже майка му е българка, той израства с този език, научава го перфектно, независимо че не живее постоянно в България и като финал – когато „му идва времето“, се ОЖЕНВА СЪЩО ЗА БЪЛГАРКА! Съпругата му е Донка Дисанска, българска цигуларка и виолистка. А нека кажа още нещо: в техния дом са гостували приятели, колеги и композитори като например Любомир Пипков. Пипков е бил възхитен от изпълнението на баща му на неговата песен “На Черньо гости дойдоха”, изпълнена на хубав български език и записана на плоча от „Балкантон“. Пипков е казал на баща му, че той е изпял арията по-добре отколкото той си я е представял.

Освен това синът говори български език много добре, както и бащата също го е говорил добре и много обичал България. Двамата са имали контакт с най-добрите български артисти, певци, музиканти и диригентите с които бащата е пял, като например Михаил Ангелов, Руслан Райчев, Иван Маринов, Асен Найденов, Васил Стефанов, Константин Илиев и други. Имали са голямо приятелство с Маестро Георги Робев, както и с тенора Никола Николов и великата Гена Димитрова, която синът е акомпанирал в няколко незабравими рецитали. За нея той казва: „Феноменална певица и незабравим човек, с нея сме имали дългогодишно приятелство, до края на живота й“.

(край на моята увертюра)

Каква по-интересна увертюра за днешната ми статия от тази? Нека сега кажа,че именно синът за който казвам, че е наследил музикалните интереси на родителите си има днес на 18 януари 2021 г. рожден ден и тази моя статия е посветена както на него, така и на баща му, който вече е покойник от няколко години, но е бил прекрасен баритон и изявен вокален педагог в Италия.

Всеки ще попита с право, как съм стигнал до такава информация за тези две личности, при което днешният рожденик е българо-италианец по произход, а съпругата му е също българка. Това е голяма рядкост, но очевидно в България не е писано за тях, иначе щяхме да знаем за тази интересна история.

Ето как аз научих всичко: от няколко години моя много добра ФБ-приятелка е певицата и вокален педагог Ива Йонова, която отдавна живее във Виена, но има изяви и в България и в други държави. За нея аз писах вече няколко пъти статии на рождения й ден – 16 септември. В последно време Ива Йонова прекарва дълги периоди в Турция, където работи много успешно като вокален педагог в Консерваторията в Анкара. Неин брат е певецът Христофор Йонов, който е също мой ФБ-приятел.

Преди месец получих следното писмо от Ива Йонова (цитирам ония части от него, които са важни за днешната ми статия):

„Здравей, Борис! Бях ти споменала за един българо-италиански диригент – Маестро Алесандро Палиаци, който е син на големия баритон Франко Паляци – дългогодишен член на Миланската Скала. Маестро Алесандро Паляци е не само блестящ диригент, но и пианист, завършил със златен медал Консерваторията във Флоренция със специалност пиано. Музикалната среда, в която израства го прави и блестящ корепетитор, вокален педагог и една всестранно развита личност, която е безценна за музикалния свят! Аз лично съм работила всичките си италиански оперни партии с него, като се мине през Леонора в “Трубадур”, Чо-Чо-Сан в “Мадам Бътерфлай”, Мими в “Бохеми”, Донна Елвира и Донна Анна в “Дон Жуан”, Графиня Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, графиня Аделе в “Граф Ори” от Росини и много други.

Маестро Паляци познава в детайли италианската вокална техника и пеенето на речитатив, певческото произношение, стила и всяка една палитра в трудното оперно изкуство. Фактът, че е работил с Гена Димитрова и е дирижирал “Турандот” в „Большой театр” говори за неговите неоспорими качества като диригент! Маестро Палияци многократно дирижира в Австрия и Швейцария, подготвя ролите на много певци от Виенската Опера и Фолксопера, както и се грижи за изработването на всички оперни роли в множество оперни фестивали. Интересен факт е сътрудничеството и приятелството му с диригента Нелло Санти (1931-2020), който до последния си дъх е в непрестанна професионална и духовна връзка с Алесандро Паляци. Маестрото притежава и колосална фонотека със записи на живо от Миланската Скала, Виенската опера и редки записи на “Балкантон”.

Очаквам той да ми изпрати и подробна биография на немски, която да приложите към “оперните истории”. Скромната му личност няма никаква амбиция за показност и медийна гласност, но неговата личност не само че заслужава да бъде представена на българската публика, но и оперните ни директори би трябвало да обърнат внимание на такъв диамант в музикалния свят и да го включат в наши български оперни постановки. Аз вярвам, че това време е дошло! Да се обърнем навътре към нашите таланти, които да влеят нова творческа енергия в родното музикално пространство! Рожденият му ден е на 18 януари. Ще ти пратя скоро подробности! Сърдечни поздрави от мен!“

(край на цитата)

Италианският баритон Франко Паляци, баща на диригента Алесандро Паляци

Сега всичко стана ясно – бащата е Франко Паляци, който става лауреат на Втория международен конкурс за оперни певци в София през 1963 г., а синът е Алесандро Паляци, за който ми пише Ива Йонова. Научихме, че както бащата, така и синът са женени за българки … Както виждаме, историята действително е твърде интересна, защото това не става много често.

Вие знаете, че аз особено много се интересувам за български оперни дейци, които имат дейност не само в България, но и в чужбина, понеже за повечето от тях в медиите на български език не се пише много, даже често няма нищо. А в случая днес за Франко и Алесандро Паляци това е особено важно, защото се случва твърде рядко в кръга на едно семейство.

В крайна сметка аз се радвам, че в последните няколко дни получих редица информация за бащата и за сина чрез Ива Йонова, както биографични бележки и сведения за дейността им, така също и десетки снимки от техни изяви на различни сцени. Още по-важно е това, че между снимките има редица такива на легендарната Гена Димитрова, която при много нейни концерти в Италия е била акомпанирана на пиано именно от Алесандро Паляци. Сигурно тия снимки са уникални, може би и неизвестни в България, а както научихме от Ива Йонова, Алесандро Паляци притежава колосална фонотека със записи на живо от Миланската Скала, Виенската опера и редки записи на “Балкантон”. Вижда се, че той е запален колекционер на важни музикални събития.

Както се разбира вече, днешната ми статия е съвкупност от труда на различни личности, като най-важна от тях е тази на днешния рожденик. Вчера сутринта получих чрез Ива Йонава всички важни неща, които сега ще изложа в статията си.

На първо място стоят данните за Алесандро и Франко Паляци и аз реших да ги изложа в оригиналната форма, както ги получих от Алесандро Паляци. Неговото описание е много картинно и хубаво, затова го цитирам само с поправка на някои печатни грешки, в стила на писане няма какво да се каже – респект към една личност, която не живее в България, но езиковите знания са съвършени! Цитирам:

Едно Музикално пътешествие със Семейство Паляци.

Уважаеми Господин Контохов,

Искам от сърце да благодаря на Вас и на г-жа Ива Йонова, че ме поканихте да пиша във вашия форум, и да мога да разкажа за моята и на баща ми музикална дейност. Надявам се, че ще бъде интересно на вас и на вашите читатели.

Аз съм Алесандро Паляци (Alessandro Pagliazzi), българо-италиански диригент и пианист. Роден съм във Флоренция и съм син на оперни певци. Баща ми, който почина наскоро, беше флорентинският баритон Франко Паляци (Franco Pagliazzi), известен в Европа от началото на 60-те до средата на 80-те години. Той е лауреат на Втория международен конкурс за оперни певци, София 1963, и е пял многократно в България и е записал грамофонни плочи за „Балкантон“.

Майка ми Деница Сандева Сергиева е българка, и е колоратурен сопран. Учила е пеене в София при Зорка Вазова (племенница на Иван Вазов), а после във Флоренция, в Консерваторията „Луиджи Керубини“ при Андрейна Рисоне Дездери. Майка ми е била член на Академичния хор в София, където е пяла като солистка заедно с Никола Гюзелев, Маргарита Лилова и Петър Гугалов. Няколко години по-късно спечелва конкурса като сопран в хора на “Маджо Музикале Фиорентино” по времето на Маестро Рикардо Мути, и пее там до пенсионирането си.

Първата опера, която видях когато бях на 4 години и половина, беше „Риголето“ във Флоренция, в главната роля баща ми, а като Херцог на Мантуа – големят тенор Ричард Тaкер. Сред младежките ми спомени е една „Аида“ във Флоренция с Фиоренца Косото и Рикардо Мути, и една чудесна „Тоска“ в София на 2 октомври 1975 г., с Гена Димитрова, Никола Николов, Николай Смочевски и диригент Михаил Ангелов. Маестро М. Ангелов е дирижирал „Риголето“ в Софийската опера с баща ми на конкурса през 1963 г., а през 1965 г. e станал кум на сватбата на моите родители в София.

Като малък съм имал възможността да чуя най-великите певци и диригенти във Флоренция и в други италиански театри. В нашият дом са гостували приятели, колеги и композитори като например Любомир Пипков. Пипков е бил възхитен от изпълнението на баща ми на неговата песен “На Черньо гости дойдоха”, на хубав български език и записана на плоча от „Балкантон“. Пипков е казал на баща ми, че той е изпял арията по-добре отколкото той си я е представял.

Искам да ви кажа, че аз говоря български много добре, но и баща ми Франко също го говореше добре и много обичаше България. Ето защо сме имали контакт с най-добрите български артисти, певци, музиканти и диригентите с които баща ми е пял, като например Михаил Ангелов, Руслан Райчев, Иван Маринов, Асен Найденов, Васил Стефанов, Константин Илиев и други. Имахме голямо приятелство с Маестро Георги Робев, Никола Николов и великата Гена Димитрова, която съм акомпанирал в няколко незабравими рецитали. Феноменална певица и незабравим човек, с нея сме имали дългогодишно приятелство, до края на живота й.

Имам прекрасни спомени от гостуванята на баритоните Джанджакомо Гуелфи и Джузепе Валденго, и диригентите Бруно Ригачи, Ино Савини, Джанфранко Риволи и Фламинио Контини (диригент и корепетитор, роден в края на 19-и век). Няколко от тези музиканти и диригенти са били в контакт с Пучини, Респиги, Маскани, Чилеа и Джордано. Запознал съм се също с един от учителите на баща ми – Еторе Кампогалиани, прочут вокален педагог и чудесен пианист. Всички тези музиканти имаха едно общо нещо. Познаваха в детайл италианските опери и добрата традиция, но най-много се занимаваха с дишането и с верните фразировки.

На 6 годишна възраст аз започнах да уча пиано. Малко по-голям, на 12-13 години, започнах да свиря и същевременно да пея италиански арии. Между моите педагози искам да спомена пианистите Пиетро Ригачи, Луиджина Дзанарди, преподавателя ми по солфеж Енио Чиполлоне и блестящата българска пианистка Рут Пардо, ученичка на Люба Енчева, с която учих и завърших пиано в консерваторията “Фрескобалди“ във Ферара. Много й дължа за моето музикално развитие и пианистичната подготовка.

Благодарен съм и на големия български пианист Иван Дреников, ученик на Панчо Владигеров и на А. Бенедети-Микеланджели. От него получих ценни музикални и технически съвети. Приятелството му е голяма чест за мен. С хоровия диригент Пиетро Роси учих хорово дирижиране, хармония и контрапункт, а при Маестро Роберто Габиани – хормайстор на Миланската Скала, завърших курс по хорово дирижиране.

Отварям една скоба. Когато баща ми, в края на 80-те години, завърши соловата си кариера и започна да преподава пеене във Флоренция, аз започнах да акомпанирам на неговите ученици, от млади начинаещи до оперни певци вече в кариера. Той беше методичен в преподаването и спонтанен в подхода си. Опитваше се да осъществи психологически контакт със студента, да намери подходящия репертоар за вокалните му качества. Той беше много взискателен в техническата вокална подготовка и работеше върху дихателната техника и “аподжото”. Мога да кажа, че тези години с него останаха незабравими и ползвам в моята практика всичко това, което съм научил и видял от него.

Съвсем случайно ми бе дадена възможността да взема в ръцете един църковен хор във Флоренция. Много се задълбочих в работата, и даже скоро взехме участие в концерти и важни църковни служби. Известнят оперен диригент Джанфранко Риволи ме посъветва да отида във Виенската консерватория да уча дирижиране. Приеха ме и така започнах един много строг четиригодишен курс по оркестрово и оперно дирижиране под ръководството на известния берлински диригент Райнхард Шварц и неговия асистент Георг Марк. Райнхард Шварц е учил при италианския диригент Франко Ферара и при Херберт фон Караян, беше един добър капелмайстор със широк оперно-симфоничен репертоар. Той е дирижирал в цяла Европа, и има над 130 представления във Виенската Щатсопер. От него се научик как да дирижирам оперни представления без никаква оркестрова репетиция, нещо което ми се е случвало много често.

Една година преди да завърша, участвах в майсторските класове на руския диригент Владимир Федосеев, и също два пъти при румънския диригент Ервин Ацел, страхотен педагог и преди всичко, невероятен психолог, който ми даде голям импулс преди дипломата. На моята открита диплома по дирижиране във Виена дирижирах увертюрата на “Силата на съдбата” и финала от 4-то действие. Две седмици по-късно тръгнах за Кейптаун, Южна Африка, където останах шест месеца в театъра “Нико Малан“ като пианист и асистент-диригент в “Кармен” и “Аида”. Там имах и първите си опити като диригент на сцената. След като се върнах във Виена, дирижирах концерти с разни камерени оркестри и с младежкя оркестър “ÖJAB Kammerorchester“, който създадохме аз и моята съпруга Донка Дисанска, българска цигуларка и виолистка. С този оркестър имахме концерти в разни виенски зали – „Вивалдизаал“, „Бьозендорферзаал“, „Концертхаус“ и в Айзенщадт, където изпълнихме произведения от Моцарт, Михаел и Йозеф Хайдн.

Започнах да работя като пианист, хормайстор, асистент и втори диригент в различни оперни сезони близо до Виена, както например в Клостернойбург. В продължение на едно цяло десетилетие бях ангажиран в Летния фестивал “Gars am Kamp” до Виена. Там дирижирах “Турандот”, “Кармен” (2 продукции), “Аида”, “Трубадур”, “Продадена невеста“ и други.

От голямо значение беше ангажиментът който имах в „Болшой Театър“ в Москва. Там постъпих първоначално като асистент-хормайстор. Добре се предствих и официално поех хора в “Турандот”. Главният диригент на Болшой – Маестро Александър Ведерников ми даде представления и така дебютирах в московския „Болшой Театър“ в “Турандот” с голям успех. В „Болшой Театър“ се върнах пак по-късно във „Фалстаф“, в прекрасната постановка на Джорджо Стрелер, една копродукция с Миланската Скала.

А сега искам да кажа няколко думи за една голяма личност, която има голямо влияние в моята музикална дейност – големят италиански диригент Нелло Санти. Дълги години имах интензивен контакт с него и често съм посещавал неговите представления и репетиции. Беше един много мил и сърдечен човек с огромно излъчване. Научих много от него и съм му много благодарен за неговите точни и ефективни съвети.

Сред концертите които съм дирижирал, с удоволствие си спомням за концертите на открито в Каунас (Литва) пред прекрасен замък и около 4000 души публика. На един от тези концерти дирижирах изтъкнатият литовски тенор Виргилиус Нореика, тогава седемдесетгодишен, но все още с красив и свеж глас. Дирижирал съм в Унгария, Гърция, Литва, Норвегия, с оркестри като „Академична Капела Санкт Петербург“, „ÖJAB Kammerorchester“ във Виена, „Симфоничен оркестър на град Солун“, “Симфоничен оркестър на Савария“, “Филхармония Сату Маре“, “Руски младежки симфоничен оркестър“, “Оркестър на Словашкия Национален Театър – Братислава”, “Оркестър на театър Баден” до Виена, “Симфоничен оркестър на Опера Бърно” и други. В Солун, Гърция, дирижирах рядко изпълнявани симфонични произведения от Пучини, а във втората част, освен арии и дуети, дирижирах цялата четвърта картина на „Манон Леско“. В Норвегия съм сътрудничил с великия английски режисьор Джонатан Милър, от който имам чудесни спомени. Гениална личност. В Австрия съм дирижирал с голям успех няколко представления на “Кармен” във фестивала “Сан Маргаретен”, пред 6000 души.

Бих искал да кажа няколко думи за великия словашки тенор Петър Дворски. Бях го чул във Флоренция в началото на 80-те години в „Травиата“ с Клайбер и в „Риголето“. Много години по-късно той ме видя да дирижирам „Трубадур“ и ми предложи една нова постановка на “Лучия ди Ламермур“ в Държавния Театър Кошице, Словакия. Премиерата мина прекрасно и там дирижирах още няколко преставления, имахме и турне с “Лучия ди Ламермур” в Братислава. След като стана художествен ръководител на Операта в Братислава, Дворски ме покани там да дирижирам един интересен новогодишен концерт с обширен репертоар, от оперета до мюзикъл.

Бил съм и Втори капелмайстор в Държавния оперетен театър в Баден, близо до Виена, където съм дирижирал многобройни оперетни и симфонични концерти. През лятото често дирижирах на открито в парка, в красивия павилион където самият Щраус е дирижирал своите концерти.

Съвсем наскоро съм работил и дирижирал в Швейцария, в град Ньошател (и на турне във Франция) в операта “Така правят всички”. Миналата година бях поканен пак там, за една нова постановка на операта “Капулети и Монтеки”. Трябваше също да участвам в “Сватбата на Фигаро“, но представленията отпаднаха поради пандемията. Надяваме се скоро да мине този мрачен и тъжен период, и да могат да се осъществят отпадналите продукции на които бях и съм поканен.

Повече от 20 години работя с десетки певци, млади или вече в кариера, с които сме изработвали различни произведения. Между тях са и певци от виенските театри „Фолксопер“ и „Щатсопер“. Работата която върша с певците не е само да ги акомпанирам. Заедно с тях работим върху фразите, върху правилния образ на всяка роля, и да намерим едно чисто и правилно италианско произношение. Това е много важно и за продукция на самия звук. Италианската опера се състои не само от тъй наречената традиция, но от подходящия стил, на който трябва да се обръща внимание. Правил съм многобройни майсторски курсове по пеене и интерпретация в Норвегия, Литва, Швейцария и често в Консерваторята в Ньошател.

А сега дойде момента да говоря за баща ми Франко Паляци, който за съжаление почина внезапно във Флоренця на 11 май 2018 г на 81 годишна възраст. Беше жизнен и здрав до края. Отиде си набързо и без да страда. Баща ми беше чудесен човек с голямо чувство за хумор, отдал се напълно на музиката, театъра и в последните 30 години на преподаването. Той имаше голяма международна кариера зад гърба си. Това, което научих от него оказа голямо влияние върху мен. Много съм му благодарен за всичко, което ми е дал. В YouTube може да се намерят няколко блестящи изпълнения, предимно на живо. В България той е пял в 25 представления и беше обичан от публиката и остави чудесни спомени. С него са пяли Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Никола Николов, Анна Томова-Синтова, Юлия Винер-Ченишева, Надя Афеян и много други.

Ето неговата биография: Баритонът Франко Паляци (Franco Pagliazzi) е роден във Флоренция на 8 април 1937 година. Започва да учи пеене при баса Уго Новели, а по- късно в Мантуа при прочутия педагог Еторе Кампогалиани.

Той е лауреат на няколко международни конкурси:

1960 – As. Li. Co. Милано.

1962 – Бусето “Voci Verdiane”

1963 – Втори международен конкурс в София.

1964 – Международен конкурс “G. B. Viotti” във Верчели – Първа награда.

Дебютира през 1960 г. в операта “Елиза“ от Л. Керубини в “Маджо Музикале Фиорентино”. Пее във “Федора ” (De Sireux) и “Бохеми ” (Schaunard) в “Teatro Nuovo” Милано и в “Театро ала Пергола ” във Флоренция като победител на конкурса „As. Li. Co“ и „Мадам Бътерфлай“ (Scharpless) в Бусето, като победител на конкурса “Voci Verdiane”. От 1960 до 1963 г. пее различни роли във Флоренция в “Театро комунале”

и участва в Гала-концерти с оркестър във Флоренция, Месина, Бари, Тревизо. В Пиза е пял в концерт в чест на 10-годишнината от смъртта на Тита Руфо.

През юни 1963 г. става лауреат на “Втори международен конкурс за млади оперни певци” в София и дебютира с голям успех в „Риголето“ в Софийската опера, диригент Михаил Ангелов. Тоти дал Монте (член на журито) сравнява неговата интерпретация с тази на великия баритон Карло Галефи.

Франко Паляци – с голям и плътен глас, блестящи и сигурни височини, е пял Риголето (коронната му роля, с десетки изпълнения), Граф ди Луна, Жорж Жермонт, Амонасро, Яго, Поза, Карло V, Тонио, Марчело, Карло Жерар, Енрико Аштън, Нело („Пиа де Толомей“ от Доницети), Зурга („Ловци на бисери“), Фигаро („Севилският бръснар“) и други роли до 1974 г. След двугодишно прекъсване се връща на сцената като драматичен тенор и пее успешно до средата на 80-те години с псевдонима Марк Александър (Marc Alexander), в ролите на Дон Алваро, Енцо („Джоконда“), Калаф, Радамес, Макдъф, Габриеле Адорно, Манрико, Канио.

Пял е в „Театро Комунале“ във Флоренция (Тонио в „Палячи“ с Рикардо Мути и „Риголето“ с Робърт Такър), в Сан Карло в Неапол (две постановки на „Риголето“

и две на „Палячи“ като Тонио, „Аида“ с Лабо и Косото, диригент Джузепе Патанé, Марчело в „Бохеми“), Виенска Щатсопера („Палячи“), Оранж във Франция („Риголето“), „Gran Teatrо del Liceo“ в Барселона („Джоконда“ с А. Гулин и Сабин Марков) и „Макбет“ (Макдъф), Дъблин („Лучия ди Ламермур“, „Дон Карлос“ и „Бохеми“), Лил („Палячи“), Билефелд в Германия („Риголето“ с Ерика Кьот), Валенсия и Бордо (Габриеле Адорно в „Симон Боканегра“ с басите Джаиоти и Никола Гюзелев ), София („Риголето“, „Трубадур“, „Бал с маски“, „Бохеми“), Билбао и Овиедо („Аида“ с Чекеле и „Ловци на бисери“ с Алфредо Краус), Брюксел, Катания, Лугано („Палячи“ и „Пиа де Толомей“), Прага („Трубадур“), Острава („Дон Карлос“, „Трубадур“, „Палячи“), Антверпен, Лил, Хага, Амстердам („Риголето“), Плевен („Травиата“ с Анна Томова-Синтова и Владимир Атлантов), Фестивала в Сан Джиминяно („Ернани, „Риголето“ – две продукции, „Отело“, „Травиата“, „Турандот“ – Калаф), Риека и Опатия (Манрико в „Трубадур“), Комо и Мантуа (Дон Алваро), Руан (Дон Алваро и Макдъф с Гена Димитрова), многократно е пял във Варна, Бургас, Русе, Пловдив и много други театри в Италия и Европа.

От втората половина на 80-те години започва да намалява изявите си и участва в рецитали и гала-концерти с оркестри в Италия и Швейцария, в Ньошател, Женева, Ла-Шо-де-Фон, Ивердон. През 1993 г. изнася два рецитала в Лондон с пианистката Нина Уокър, а през 1998 г. пее в един гала-концерт с оркестър в Кагошима, Япония. През септември 2002 г. пее Алтум в „Турандот“ в „Болшой Tеатър“ в Москва.

Франко Паляци е пял с диригентите Рикардо Мути, Джузепе Патане, Франко Патане, Бруно Бартолети, Франко Капуана, Джанфранко Риволи, Ино Савини, Миунг-Вунг-Чунг, Манно Волф-Ферари, Джанфранко Мазини, Франко Ферарис, Едоардо Мата, Бруно Ригачи, Джузепе Морели, Вилхелм Лойбнер, Бернард Конц, Зденек Кослер, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Иван Маринов, Пол Етуан и много други.

Записите му включват цялата опера “Трубадур” в ролята на Граф ди Луна. Диригент е Ино Савини с „Пражки Камерен Оркестър“ за фирмата „Супрафон“ (Supraphon/Fratelli Fabbri Editori). Дълги години този запис се е продавал в България на грамофонни плочи „Супрафон“. Записал е и “Пиа де Толомей” от Доницети в ролята на Нело, в Лугано, диригент Бруно Ригачи (CD Nuova Era). През юли 1963 г., веднага след Конкурса в София, записва за Радио София и „Балкантон“ (2 плочи 0342-0343 и по късно BOA 342-343), три арии от “Трубадур”, “Ернани”, “Бал с маски” с Оркестъра на Радио София, дириген Васил Стефанов). На средна плоча „Балкантон“ (BKH 447) е песента “На Черню гости дойдоха“ от Любомир Пипков (на български).

През 1990 г. Франко Паляци започва във Флоренция една призната педагогическа дейност като вокален педагог, с млади певци и певци вече в кариера. Някои от тях са печелили големи конкурси и сега имат международна кариера. Провеждал е майсторски курсове във Флоренция, Женева и в консерваториите в Ньошател и в Ла-Шо-де-Фон. От 2001 до 2006 г. е бил вокален педагог в „Болшой Театър“ в Москва. Успешно е подготвил певците в новите продукции на „Силата на съдбата“, „Адриана Лекуврьор“, „Турандот“ (където е играл в ролята на Алтум), „Руслан и Людмила“, „Макбет“, „Фалстаф“, „Мадам Бътерфлай“ и „Набуко“.

Искам най-искренно да благодаря отново на уважаемия господин Борис Контохов заедно със сопраното г-жа Ива Йонова за чудесната възможност да ви разкажа не само за моята музикална дейност и на баща ми Франко Паляци, но и да разкажа факти, събития и срещи с бележити италиански и български музиканти, диригенти и певци, които оставиха дълбока следа в мен, и са незабравими.

Сърдечни поздрави на всички !!!

Желая ви една щастлива нова година и много здраве !!!

Алесандро Паляци

Виена, 16 януари 2021

(край на цитата)

Какъв коментар да направя след това голямо изложение на уважаемия юбиляр Алесандро Паляци – нямам думи, толкова дълбоко съм впечатлен от кариерата на двамата артисти – баща и син! Нека всеки мой читател да си направи своите собствени изводи.

Сега ще приложа и някои допълнителни сведения за Франко Паляци, като първото от тях получих вчера също от Ива Йонова – това са данни на английски език за него, поместени в информация за него в медиите, която е било изпратено на нея от Алесандро Паляци. Цитирам:

Anton Rubinstein International Music Academy

Vocal-Masterclass – FRANCO PAGLIAZZI

14. & 15. April 2018, Florence

Franco Pagliazzi (8.4.1937-11.5.2018)

Franco Pagliazzi, Baritone, born in Florence Italy in 1937, begun to study singing with the Bass Ugo Novelli.  He studied later in Mantova with the world famous Maestro Ettore Campogalliani.

He was quickly noticed by winning several International Competitions including:

1960 – As.Li.Co. Milano.

1962 – Busseto “Voci Verdiane”

1963 – Second Sofia International Opera competition.

1964 – “G.B.Viotti” International Competition in Vercelli.  First Prize.

He debuted in 1960, in Cherubini´s Elisa at the Maggio Musicale Fiorentino.  He sung in Fedora (De Sireux) and Boheme (Schaunard) at the Teatro Nuovo di Milano and the Teatro alla Pergola in Florence as a winner of the As.Li.Co Competition and Madama Butterfly (Scharpless) in Busseto as a winner of the Busseto Voci Verdiane Competition.  

From 1960 to 1963 sung various roles at the Teatro Comunale in Florence and sung in Gala Concerts with Orchestra  in Florence, Messina, Bari, Treviso. In Pisa he sung in a Concert Commemorating the 10th  Anniversary of the death of Titta Ruffo.

In June 1963 he won the Sofia Opera Competition and debuted with a huge success in Rigoletto at the Sofia Opera House (live broadcasted). Toti dal Monte (Jury member) , compared his interpretation with that of the great baritone Carlo Galeffi.

Franco Pagliazzi, with a rich, ringing and round voice,sung Rigoletto (his mostly sung role),  Conte di Luna, Giorgio Germont, Amonasro, Jago, Posa, Carlo V, Tonio, Marcello, Carlo Gerard, Enrico Ashton, Nello (Pia de´Tolomei di Donizetti), Zurga, Figaro (Barbiere di G. Rossini)  until 1974.

After a pause of two years, he returned on stage as Dramatic tenor and sung successfully until the mid-80 as MARC ALEXANDER, in roles like Don Alvaro, Calaf, Radames, Macduff, Gabriele Adorno, Manrico, Canio.

He sung at the Teatro Comunale di Firenze (Tonio in Pagliacci with R.Muti and Rigoletto with R. Tucker), at the San Carlo di Napoli (two productions  of Rigoletto and two of Pagliacci as Tonio,  Aida with G.Patané, Marcello in Boheme), Staatsoper Wien (Pagliacci), Chorégies of Orange (Rigoletto), Gran Teatre del Liceu in Barcelona (Enzo in Gioconda and Macduff),  Dublin (Lucia di Lammermoor, Don Carlos and Boheme), Lille (Pagliacci), Bielefeld (Rigoletto with Erika Köth), Valencia and Bordeaux (Gabriele Adorno in Simon Boccanegra), Sofia (Rigoletto, Trovatore, Un Ballo in Maschera, Boheme), Bilbao and Oviedo (Aida and I Pescatori di perle con A. Kraus), Bruxelles, Catania, Lugano (Pagliacci and Pia de´ Tolomei), Praga (Trovatore), Ostrava (Don Carlos, Trovatore), Anversa, Lille, Den Haag, Amsterdam, Pleven (Traviata), San Gimignano (Ernani, Rigoletto-two productions, Otello, Traviata, Rjeka and Opatja (Manrico in Trovatore), Como and Mantova (Don Alvaro in La Forza del Destino), Rouan (Macduff e Don Alvaro),Varna, Bourgas, Plovdiv and many others province venues in Italy.

Franco Pagliazzi sung in the 90’s, although only sporadically, in Recitals with orchestra in Italy and Switzerland in Neuchatel, Geneva, La Chaux-de-Fonds, Yverdon.

in 1993 sung twice in London with pianist Nina Walker and 1998 he sung with Orchestra in an Opera Gala in Kagoshima, Japan.

In September 2002  he sung Altoum in Turandot  at the Bolshoi Theater in Moskow.

From 1990 he begun an intense and very appreciated Pedagogic Activity with young students and emerging Singers. Some of them won important Competitions and are now enjoying an international career.

He gave Masterclasses  in Florence, Geneva and the Neuchatel and La Chaux-de-Fonds Conservatories.

From 2001 to 2006 he was Voice Coach at the Bolshoi Theater in Moskow, working in the new productions of La Forza del Destino, Adriana Lecouvreur, Turandot (Singing Altoum), Rouslan and Ludmilla, Macbeth, Falstaff, Madama Butterfly, Nabucco.

Franco  Pagliazzi  sung with conductors like Riccardo Muti, Giuseppe Patané, Bruno Bartoletti, Myung Wung Chung, Franco Capuana, Gianfranco Masini, Edoardo Mata, and some of the best Italian Old-School conductors like Franco Patané, Ino Savini, Gianfranco Rivoli, Giuseppe Morelli, Bruno Rigacci, as well as Wilhelm Loibner, Bernard Conz, Zdenek Kossler,  Rouslan Raichev, Michail Angelov, Ivan Marinov,  Paul Ethuin and Others.

(край на цитата)

Както се вижда, това е биографично описание за Франко Паляци, направено във връзка с майсторски клас през 2018 г. във Флоренция. Редица данни са подобни с тези, които пише синът му Франко Паляци в своето изложение.

В медиите има редица сведения на италиански и немски езици за Франко Паляци. Аз съм избрал само едно такова, което ще цитирам в края на тази статия – описание на неговата биография и репертоар. Данните са взети от Интернет – от банка данни за оперни певци на немски език:

Stimmlage:Bariton, Tenor
geboren:08.04.1937 in Firenze / Florenz, IT-52 – Italien
Familienstand:Vater des Dirigenten Alessandro Pagliazzi
Verwandtschaft: 
Studium:in Florenz und bei Ettore Campogalliani [Tenor, Meastro] in Mantua
Wettbewerbe: 1960 AS.LI.CO-Wettbewerb in Mailand 1962 “Voci Verdiane”- Wettbewerb in Busseto 1963 Preisträger beim “Internationalen Gesangswettbewerb” in Sofia 1964 Erster Preis beim “Gesangswettbewerb G.B.Viotti” in Vercelli
Debüt (Konzert):1959 in Prato
Debüt (Oper): 1960 als Bariton in der Rolle des Un converso in Cherubinis “Elisa” in Florenz 1976 als Tenor
Auszeichnungen: 
Bühnenabschied: 1974 [Bariton] als Marcello in Puccinis “La Bohème” in Neapel 1998 letztes Konzert in Kagoshima 2002 [Tenor] noch kleine Rollen gesungen u.a. als Altoum in Puccinis “Turandot” in Moskau
Tätigkeit:seit 1990 Pädagoge und seit 2001 Gesangspädagoge in Moskau
Sonstiges:  Er sang ab 1978 bis etwa 1984 unter dem Pseudonym Marc ALEXANDER Lehrer von Garrie Davislim [Tenor], Daichi Ito [Tenor], Dimity Shepherd [Mezzo], Irrina Bossini [Mezzo], Olga Shernisheva [Sopran], Josira (de Aquino) Salles [Sopran], Kristine Gailite [Sopran], Cheryl Hasani [Sopran]

………….. 

REPERTOIRE / REPERTORY
KomponistOperRolleUraufführung
Bizet Les pêcheurs de perles Die Perlenfischer
Zurga 
CherubiniElisa Un converso Ein Laienbruder
 
DonizettiLucia di Lammermoor Lord Enrico Ashton Heinrich Ashton
  Pia de Tolomei Pia von Tolomei
Nello della Pietra 
GiordanoFedoraDe Siriex 
Andrea Chénier Carlo Gérard Karl Gérard
 
Leoncavallo I pagliacci Die Bajazzi (eingebürgert hat sich: Der Bajazzo)
Silvio Silvius
 
Canio  Tonio Anton
 
PonchielliLa Gioconda Enzo Grimaldi Heinrich Grimaldi
 
MussorgskiBoris Godunow  
Paisiello La molinara Die schöne Müllerin
1.medico 1.Arzt
 
Prokofiew Igrok Der Spieler
  
Puccini La bohème Die Boheme
Marcello Marcellus
  Rodolfo Rudolf
 
Schaunard 
Madama ButterflySharpless 
Turandot Calaf Kalaf
  Imperatore Altoum Kaiser Altoum
 
Rossini Il barbiere di Siviglia Der Barbier von Sevilla
Figaro 
Schostakowitsch Nos Die Nase
  
VerdiAïdaAmonasro 
Radamès  Un ballo in maschera Ein Maskenball
Renato Renatus
  Don Carlo Don Carlos
Rodrigo di Posa Roderich von Posa
  Ernani Hernani
Don Carlo  La forza del destino Die Macht des Schicksals
Don Alvaro 
MacbethMacduff  Otello Othello
Iago Jago
 
RigolettoRigoletto  Simone Boccanegra Simon Boccanegra
Gabriele Adorno Gabriel Adorno
  La Traviata Violetta
Giorgio Germont Georg Germont
  Il trovatore Der Troubadour
Il conte di Luna Der Graf von Luna
 
Manrico 


(край на цитата)

Нека днес на 18 януари 2021 г. да поздравим Алесандро Паляци за рождения му ден, като му пожелаем преди всичко много здраве, щастлив личен живот и нови успехи в многостранната му музикална дейност. И дано чрез настоящата статия неговата дейност и тази на баща му Франко Паляци получи широка известност в България. Както казва Ива Йонова: „Скромната му личност няма никаква амбиция за показност и медийна гласност, но неговата личност не само че заслужава да бъде представена на българската публика, но и оперните ни директори би трябвало да обърнат внимание на такъв диамант в музикалния свят и да го включат в наши български оперни постановки. Аз вярвам, че това време е дошло! Да се обърнем навътре към нашите таланти, които да влеят нова творческа енергия в родното музикално пространство!“

(край на цитата)

За много години Маестро Алесандро Паляци!

…….

Алесандро Паляци дирижира:

G.Verdi: La Forza del Destino Sinfonia (Ouverture) Conductor: ALESSANDRO PAGLIAZZI Live – Vienna

…..

Изпълнение на Франко Паляци

(G.Verdi: Il Trovatore Il Balen del suo sorriso Baritono: FRANCO PAGLIAZZI. Here is the Italian Baritone Franco Pagliazzi, Florence Italy (1937-2018) in a role he also recorded for Supraphon/Fratelli Fabbri Editori in Praga 1968, conductor Ino Savini. In this nice Photos you can also see his teacher Maestro Ettore Campogalliani at the piano and the Tenor Gianfranco Cecchele in Aida, Bilbao 1964.There are some Photos from the recording Sessions of Il Trovatore Fabbri/ Supraphon in Praga, 8-15 January 1968):

……..

Изпълнение на Франко Паляци

(Ruggero Leoncavallo: I PAGLIACCI Prologo (Tonio) Baritono: FRANCO PAGLIAZZI, Conductor: M° Giacomo Maggiore, Live from Napoli, Teatro San Carlo. 28 April 1968):

……

Изпълнение на Франко Паляци

(Gioacchino Rossini: Il Barbiere di Siviglia, Largo al factotum Baritono: FRANCO PAGLIAZZI):

……

Изпълнение на Франко Паляци

(Italian Baritone Franco Pagliazzi (Florence 1937-2018) sings Cortigiani from Verdi Rigoletto – Live recording. This was his favourite role that he sung a lot in Europe, including Napoli S.Carlo (two productions), Orange Festival, Teatro Comunale di Firenze with Richard Tucker in 1971, Antwerp, Bielefeld, Sofia, Verona, Germany, Amsterdam, Holland, and many other Italian Theaters…..):

……