Ljubomir Pantscheff

На днешния ден е роден, а също и починал певецът Любомир Панчев – “Царят на малките роли” във Виенската опера

Драги приятели на оперната музика, днес на 28 август 2020 г. пиша статия за един български оперен певец, който наред с титлата „цар на малките роли“, понеже в течение на дългата си кариера във Виенската държавна опера, където има хиляди участия (макар и в малки роли), е останал в музикалните летописи и с това, че е роден и починал в един и същ ден – именно 28 август. Това е легендарният бас Любомир Панчев, роден в този ден през 1913 г. и починал в същия ден през 2003 г. – точно на 90 години! Той има над 3200 участия само на сцената на Виенската опера, но моля не мислете, че ще намерите в българските медии нещо повече за него – няма поне една Уикипедия-страничка, в която да се дадат малко данни на български език.

Аз не пиша статия за Любомир Панчев за първи път – напротив, правя това вече за трети или четвърти път, но досега често имаше различни противоречия с тия дати на раждане и на смърт и едва в края на 2019 г. окончателно всичко се изясни.

Ето как се развиха нещата именно в края на август 2019 г. (цитирам началото на последната ми статия за Любомир Панчев):

„Драги приятели на оперната музика, на 17 август 2019 г. отбелязах 83 години от рождението на Никола Гюзелев, но в този ден е роден и друг български оперен певец – басът Любомир Панчев, бих добавил – един ЗБГ (Забравен Български Глас). Понеже исках да публикувам статия и за него, отложих това за 30 август, понеже на тази дата нямам предвиден юбилей за оперен деец. При това през 2018 г. се навършиха кръглите 105 години от рождението му.

През 2016 г. аз му посветих статия, но за 3 години до 2019 г. броят на моите ФБ-приятели и читатели нарасна с около 450 нови – нека те се запознаят с онова, което съм писал през тия 3 години.

Между другото, има известен спор по рождената дата на Любомир Панчев, роден през далечната 1913 г., когато в България все още е в сила Юлианския календар, като през 1916 г. се приема официално новия Григориански календар. Ето цитат, който дава точно кога става това:

„В 24.00 ч. на 31 март 1916 г. България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1-ви настъпва 14 април“.

(край на цитата)

Както знаем от практиката, редица хора от тази епоха празнуват рождения се ден по „стария календар“, други преминават към новия. Затова в справочната литература, речници, енциклопедии и др. обикновено се споменават и двете дати. При Панчев в различните източници за информация е дадена винаги датата 19 август, но скоро научих, че той е празнувал дълги години рождения си ден „по новия календар“ – на 28 август. Това ми писа скоро моят приятел Божидар Николов от Виена – тенор и вокален педагог, който е бил колега и приятел на Любомир Панчев не само в годините на общата им дейност във Виенската държавна опера, но и по-късно – до смъртта на Панчев във Виена през август 2003 г. Ето цитат от разговора ни с Божидар Николов:

Божидар на 28 август 2018 г. (той пише на латиница):

Dnes ima rogden den Ljubomir Pantscheff -105 godini ot rogdenieto mu. Toj pocina tocno na rogdenata si data predi 15 godini …. Beshe mi kato basta, kasvaha mu na prjakor „Bulgarskiat cerven krust“ – pomagashe na mnogo bulgari …

Boris:

Имам статия и за Панчев, ще я пусна след 2-3 дни, понеже всеки ден не искам по 2 статии. За него писах преди 2 години – “царят на малките роли” във Виена нали?

Bojidar

Tocno taka !

Boris

Божидаре, при мен стои като дата на раждане 19 август – така пише и в статията за него в речника на Kutsch & Riemens . Може да има разлика от различните стилове в календара – Григориански и Юлиански … през 1913 г.

Bojidar

Da taka e ! No toj go prasnuvashe vinagi na 28.08 ….

Boris

Сигурно реформата е станала след раждането му, трябва да проверя в коя година е станала …

(край на диалога)

Не е важно кога Любомир Панчев е празнувал рождения си ден – това си е негово собствено решение, но аз се учудвам на факта, че това е било на 28 август – това са 9 дни след 19 август (датата на раждане през 1913 г.), а по правилата за преминаване от стария към новия календар се прибавят 14 дни. Няма как да питаме г-н Панчев защо така е решил. Сега това не е от значение, но ми хареса онова, което Божидар ми пише за него: „Беше ми като баща, казваха му на прякор „Българският Червен Кръст“ – помагаше на много българи …“. Както ще видим от някои информации в моята статия, Любомир Панчев е бил високо интелигентен човек с висш морал и много добро отношение както към работата си на певец, така и в междучовешките отношения с колеги и приятели.

През 2019 г. реших да публикувам статията си за него днес на 30 август, тъй като на 28 август имах статия за певицата Мария Доскова-Рикарди.

След този увод сега ще премина към описание на биографията и дейността му.

Басът Любомир Панчев (в някои източници е дадено, че е бас-баритон) – така нареченият „цар на малките роли“, е от предната на Никола Гюзелев генерация певци. Причината е, че като се изключат няколко основни роли в репертоара му, като Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Цунига в „Кармен“ от Бизе, Дон Фернандо във „Фиделио“ от Бетовен, Колин в „Бохеми“ от Пучини, Спарафучиле в „Риголето“ от Верди, Анджелоти в „Тоска“ от Пучини и още няколко, Любомир Панчев – дългогодишен солист на Виенската държавна опера, в която пее почти 40 години, е участвал общо в 77 различни роли в 3246 представления, макар че по-голямата част от тях да са малки роли.

Ако погледнем в архива на Виенската държавна опера, ще останем учудени от голямото разнообразие на тези роли – от всички стилове и епохи, от десетки композитори на барока, класиката, романтизма и модерното оперно изкуство. В някои опери той пее различни роли – по 2, 3 и повече. Например в „Саломе“ от Рихард Щраус той играе в някои спектакли жител на Кападокия, в други – първи или втори войник, или пети евреин. В „Тоска“ го виждаме в три различни роли, в „Хофманови разкази“ от Офенбах – също в три роли и много други. За тази огромна дейност Панчев е получил отдавна в Австрия почетната титла „Kammersänger“. За съжаление, той е непознат за широкия кръг оперни любители в България, защото никога не е пял на българска сцена. В биографията му по-късно ще изясним подробности. Като се прибавят и изявите му на други сцени по света освен във Виенската държавна опера – в Залцбург, Лондон, Рим, Флоренция, Цюрих, Женева, Барселона, Америка (Северна и Южна – Рио де Жанейро), Токио – изявите му изцяло през неговата кариера надхвърлят 4800 – цифра, която трудно може да си представим, средно по 100-120 изяви годишно.

Не случайно заглавието на една книга, посветена на него и излязла през 1992 г. в София (данните са от източник на немски език) е „Тук, всяка вечер“. Автор е Ивета Милева, подзаглавие „Един оперен живот във Виена“, издател Кристоф Вагнер-Тренквиц, издателство „Музика“, 147 стр. Ето факсимиле на обявата:

Titel “Hier, jeden Abend …”: Ljubomir Pantscheff – ein Opernleben in Wien
Herausgeber Christoph Wagner-Trenkwitz
Mitwirkende Personen Iveta Mileva
Verlag Verlagshaus Musika, 1992
Länge 147 Seiten

(край на цитата)

Лично аз не съм чел или разглеждал тази книга, но предполагам, че там са дадени много интересни данни за Любомир Панчев и за постоянните му ангажименти в тези „малки роли“ във Виенската опера. В друга книга, излязла преди няколко години в София с автор Марин Бончев, посветена на българските певци на сцената на Виенската държавна опера, също се дават редица сведения за Панчев. Така че макар и той да не е гастролирал в родината си, името му е познато на специалисти и на най-информираните оперни любители.

През 2013 година, когато се навършиха 100 години от рождението му през 1913 г., Българското радио посвети специално предаване за него. Ето цитат:

Спомен за Любомир Панчев

(публикувано на 30.09.2013 г.)

Помните ли Любомир Панчев?

Красимира Йорданова ни припомня известния български певец, дългогодишен солист и камерзенгер на Виенската държавна опера – Любомир Панчев. За съжаление, той е непознат у нас, защото никога не е пял на българска сцена. А по света го наричат “Царят на малките роли”.

Роден преди 100 години, Панчев учи пеене при Георги Златев-Черкин. Следва във Виена. Дебютира в САЩ. Кариерата му преминава през повече от 4 800 спектакъла на престижни сцени по целия свят.

Чуйте откъс от интервю с Любомир Панчев, съхранено в Златния фонд на БНР.

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР, така може да се чуе част от интервюто – интересно за любителите на оперното изкуство:

http://bnr.bg/post/100073649/spomen-za-lubomir-panchev

Целият жизнен път на Любомир Панчев от 90 години е крайно интересен и сега ще се спра на биографията му. Той е роден на 28 август 1913 г. в София и умира на 28 август 2003 г. във Виена – 90 навършени години (в официалните известия на австрийски медии за смъртта му има грешки – че е на 88 или 89 години, или че се е поминал на 16 август. По-късно ще приложа оригинални копия на немски език).

Панчев учи в София не в обикновена гимназия, а завършва Икономическа (стопанска) гимназия, след което започва висше образование по стопански науки, с цел после да се отдаде на дипломатическа дейност (бел. Б.К.: в немския оригинал е написано „Konsularakademie von Sofia“. Аз не знам през годините около 1930-33 г. как се е наричало това висше учебно заведение – мисля, че към Софийския университет е имало Стопански факултет, но къде са се обучавали бъдещите дипломати на България тогава – не ми е известно).

Панчев заминава за Виена и довършва висшето си образование в прочутото „Виенско висше училище за световна търговия“ (Wiener Hochschule für Welthаndel), като промовира и получава научната степен „доктор на стопанските науки“. Заедно със следването във Виена той се занимава и с вокално обучение. През 1935 г. Панчев продължава това обучение във Виенската музикална академия при педагога Lierhammer. Повратен пункт в живота му настъпва, след като през 1937 г. той спечелва първата награда на Международния певчески конкурс във Виена и постъпва още същата година в ансамбъла на „Salzburg Opera Guild“, с който предприема голямо турне в Америка. През 1938 г. Панчев става член на ансамбъла на „Wiener Volksoper“, където играе по време на Втората световна война. През 1945 г. той постъпва във Виенската държавна опера, като дебютната му роля на 29 ноември е тази на Фернандо във „Фиделио“ от Бетовен (роля за баритон). Понеже през март 1945 г. основната сграда на Виенската опера е разрушена при бомбардировки, спектаклите се играят в сградата на „Theater an der Wien“.

От този ден започва една шеметна кариера в този авторитетен оперен театър, която трае чак до 1978 г. – 33 години. Последната му изява на тази сцена е на 21 септември 1978 г. в ролята на Граф Чепрано в операта „Риголето“ от Верди, в която роля е играл общо в този театър 113 пъти. Особено успешно е турнето с Виенската опера през септември-октомври 1947 г. в Ковънт Гардън в Лондон, където Панчев играе в редица роли и подкрепя целия ансамбъл, не само като певец. Изкушавам се да цитирам нещо на английски език, което четох тези дни и доста ме развесели:

„He sang frequently at the Salzburg Festival, and travelled with the VSO to several foreign opera houses, including Covent Garden in 1947. He was the kind of unassuming but totally reliable artist that forms the backbone of an opera company. He also played in the singers’ football team, regularly trounced by the orchestra“.

(край на цитата)

По време на кариерата си във Виена Любомир Панчев гостува на редица оперни сцени или заедно с ансамбъла на Виенската опера или като гост на други състави. Това са изяви в Европа (Великобритания, Италия, Швейцария, Испания, Германия) или зад океана (Рио де Жанейро и Токио). През 1950 г. той участва на Фестивала в Залцбург в операта „Фиделио“ от Бетовен, през 1960 г. пак там като Бартоло в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. На 6 август 1961 г. в рамките на Фестивала в Залцбург Панчев участва при световната премиера на операта „Das Bergwerk zu Falun“ (Подземната мина при Фалун) от съвременния композитор Rudolf Wagner-Régeny. Междувременно сградата на Виенската държавна опера е възстановена и открита през 1955 г., Панчев учи и изпълнява нови „малки“ роли. Той пее Masetto в новата постановка на „Дон Жуан“ през 1963 г., когато е вече на 50 години. През 70-те години изпълнява нови малки роли

в оперите: “Посещението на старата дама“ от Готфрид фон Айнем по романа на Дюренмат (световна премиера във Виена на 23 май 1971 г.), „Макбет“ от Верди, „Манон“ от Масне, „Мойсей и Аарон“ от Шьонберг. През 1967 г. участва при премиерата във Виена на операта „Смъртта на Дантон“ от Готфрид фон Айнем в ролята на Вторият палач (световна премиера през 1947 г. в Залцбург). През 1972 г. взема участие на Музикалния фестивал във Висбаден в операта „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в ролята на Антонио. Тази роля той е играл във Виена общо 293 пъти в продължение на 23 години, последният път през 1976 г.

А сега, драги читатели, идва големият шок: след такава шеметна кариера и над 3200 участия само на сцената на Виенската опера, мислите, че ще намерите в българските медии нещо повече за Любомир Панчев? Нищо подобно – няма поне една Уикипедия-страничка, в която да се дадат малко данни на български език. Ако не беше това предаване на Радио София през 2013 г. по случай 100-годишнината му, едва ли някой щеше да чуе в родината му за него. Каква е тази родова памет, няма ли отговорни лица, които да провеждат на правителствена основа една по-широка дейност, та това не е задача на отделни оперни театри или на предприемчиви журналисти. Няма такова нещо в никоя друга страна. От 2013 година разлиствам Интернет-страниците на стотици артисти от цял свят, такъв нихилизъм не съм срещал. Жалко, жалко. Даже една снимка на Любомир Панчев не може да се намери в Интернет. Нали в София има Централен държавен архив, защо и там не проявяват интерес, поне да издирят снимки на 200-300 заслужили музикални артисти, да ги подредят и публикуват в електронните медии. Работа колкото искате, оттам ще ви отговорят: трябва хора за това. Не съм съгласен, има стотици начини да се направи повече, стотици млади научни работници правят дисертации, има и подходящи теми за тези, които работят в областта на културата. Трябва само добра организация, именно тя липсва.

Нямам сведения за последните години от живота на певеца след приключване на активната му певческа кариера. Може би трябва да питам Божидар Николов във Виена, той положително знае повече.

На 28 август 2003 г. Любомир Панчев умира във Виена. Още на другия ден в австрийските медии се появяват официални съобщения с кратки сведения за дейността му (в някои от тях има известни грешки при възрастта му). Ето два оригинални цитата на немски език:

Der Sänger verstarb im Alter von 89 Jahren in Wien

Bass Ljubomir Pantscheff ist tot

Wien, 01.09.2003. Informationen der Wiener Staatsoper zufolge verstarb der bulgarische Sänger Ljubomir Pantscheff in der Nacht zum Samstag im Alter von 88 Jahren in Wien. Der in Sofia geborene Musiker studierte zunächst Wirtschaftswissenschaften und begann 1935 sein Gesangsstudium in Wien. 1938 kam Pantscheff an die Volksoper Wien und debütierte 1945 im Ensemble der Wiener Staatsoper.

Dem Haus am Ring war der Bass, der auch den Ehrentitel Kammersänger trug, über drei Jahrzehnte eng verbunden. Er trat dort in 3.246 Vorstellungen auf und sang 77 Partien. Seine Paraderolle war der Antonio in „La Nozze di Figaro“, den er allein in der Staatsoper 292 Mal gab.

(край на съобщението)

Wien (OTS) – Der bulgarische Baß Ljubomir Pantscheff ist in der Nacht auf Samstag, 30. August 2003 im 89. Lebensjahr in Wien verstorben. Der in Sofia geborene Wirtschaftswissenschaftler begann 1935 sein Gesangsstudium in Wien, kam 1938 an die Volksoper Wien und debütierte 1945 als Fiorillo in IL BARBIERE DI SIVIGLIA im Ensemble der Wiener Staatsoper, das damals im Gebäude der Volksoper untergebracht war. Dem Haus am Ring war der österreichische Kammersänger über drei Jahrzehnte eng verbunden und sang hier in 3.246 Vorstellungen 77 Partien. So sang er etwa in den Jahren 1953 bis 1976 292 Mal den Antonio in LE NOZZE DI FIGARO.

(край на съобщението)

Скоро след смъртта му, известната британска музиколожка Elizabeth Forbes, автор на редица статии, репортажи и интервюта в специализирани музикални издания, публикува на английски език съобщение за смъртта на Любомир Панчев. Ето текста:

LJUBOMIR PANTSCHEFF, opera singer: born Sofia 17 August 1913; died Vienna 29 August 2003.

The Bulgarian bass Ljubomir Pantscheff spent his entire career as singer – a career that lasted some 35 years – in Vienna, first with the Volksoper and then as a member of the Vienna State Opera. With a large repertory of minor roles, and one or two major ones, he clocked up more than 3,000 performances in mainly German but also in some Italian operas.

He sang frequently at the Salzburg Festival, and travelled with the VSO to several foreign opera houses, including Covent Garden in 1947. He was the kind of unassuming but totally reliable artist that forms the backbone of an opera company. He also played in the singers’ football team, regularly trounced by the orchestra.

Born and at first educated in Sofia, Ljubomir Pantscheff intended to become a diplomat. He finished his education in Vienna; at the same time he began to train his voice and from 1935 studied full-time at the Vienna Music Academy. In 1937, after winning an International Singing Competition, he joined the Salzburg Opera Guild.

In 1938 Pantscheff was engaged by the Vienna Volksoper and in October 1945 he became a member of the State Opera, making his début as Don Fernando, the Minister, in Fidelio. As the Opera House had been destroyed in March 1945, performances were given in the Theater an der Wien.

The Vienna State Opera paid a brief visit to Covent Garden in September-October 1947. They brought five operas with them, and Pantscheff certainly sang in Fidelio and Le nozze di Figaro, and very probably also in Salome. In Figaro he sang Antonio the gardener, a role he is reputed to have sung nearly 300 times in his career. The bass made his Salzburg début in 1950 in Fidelio as Second Prisoner. He took part in the world premiere of Rudolf Wagner-Régeny’s Das Bergwerk zu Falun in 1961.

Meanwhile the rebuilt Vienna Opera House opened in 1955, only a few weeks after the occupying powers had moved out. Pantscheff continued to accumulate roles. He sang Masetto in a new production of Don Giovanni in 1963 (when he was already 50).

He took part in the Vienna premiere of Gottfried von Einem’s Dantons Tod in 1967. In 1972 at the Wiesbaden Festival he sang Antonio in Le nozze di Figaro for something like the 290th time.

Elizabeth Forbes

(край на цитата)

Що се отнася до музикални носители с изпълнения на Любомир Панчев, в редица записи на фирмата „Decca“ на цели опери той играе малки роли, например в „Ариадна на Наксос“ и „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Рихард Вагнер, също и в записи на фирмата RCA.

……

Тъй като Любомир Панчев е играл изключително дълго на сцената на Виенската държавна опера, ще приложа списък на всичките му участия там:

Titel des Werks Rolle/Funktion der Person Datum der ersten/letzten Vorstellung Anzahl der Vorstellungen
Aida Der König 25.05.1948–29.06.1952 16 mal
Andrea Chénier Roucher 26.02.1955–20.05.1955 8 mal
Arabella Graf Dominik 10.12.1952–12.06.1955 10 mal
Ariadne auf Naxos Truffaldin 03.12.1958–03.04.1963 8 mal
Ariadne auf Naxos Ein Lakai 22.04.1956–14.03.1974 64 mal
Capriccio Acht Diener 02.06.1951–30.05.1978 55 mal
Carmen Zuniga 19.02.1946–30.05.1961 124 mal
Catulli Carmina Greise 10.03.1957–30.10.1959 18 mal
Dantons Tod Zweiter Henker 09.11.1967–24.03.1972 17 mal
Daphne 4. Schäfer 11.11.1950–28.05.1965 13 mal
Das Christelflein Herr von Gumpach 04.12.1952–22.12.1952 3 mal
Der Besuch der alten Dame Kameramann 13.11.1972–12.01.1973 2 mal
Der Revisor Richter 16.02.1958–13.09.1958 14 mal
Der Rosenkavalier Ein Notar 16.11.1955–18.01.1978 230 mal
Der Sturm Sebastian 17.06.1956–17.06.1958 8 mal
Dialogues des Carmélites Zweiter Kommissar 14.02.1959–24.04.1964 17 mal
Die Entführung aus dem Serail Anführer der Wachen 04.02.1963–23.06.1965 3 mal
Die Frau ohne Schatten Stimmen der Wächter der Stadt 09.11.1955–08.09.1959 14 mal
Die lustige Witwe Pritschitsch 15.05.1953–25.09.1955 22 mal
Die Meistersinger von Nürnberg Hans Foltz 14.11.1955–21.05.1972 74 mal
Die vier Grobiane (I quattro rusteghi) Lunardo 13.02.1948–23.04.1948 4 mal
Die Zauberflöte Vierter Priester 14.10.1962–27.06.1964 14 mal
Die Zauberflöte Zweiter Geharnischter 14.01.1948–13.01.1978 193 mal
Die Zauberflöte Zweiter Priester 03.05.1954–10.03.1974 75 mal
Don Carlo (Ital.) Un frate (Carlo V.) 17.01.1951–26.01.1951 2 mal
Don Carlo (Ital.) Flandrische Deputierte 07.02.1954–22.06.1955 18 mal
Don Carlo (Ital.) Flandrische Deputierte 31.03.1956–30.06.1970 131 mal
Don Giovanni Masetto 02.09.1958–20.09.1963 12 mal
Ein Sommernachtstraum Schnock 18.10.1962–21.12.1964 15 mal
Elektra Ein alter Diener 08.04.1956–20.04.1978 80 mal
Eugen Onegin Saretzki 21.10.1950–08.06.1961 26 mal
Fidelio Zweiter Gefangener 15.10.1950–28.01.1971 140 mal
Fidelio Don Fernando 29.11.1945–27.05.1950 4 mal
Fürst Igor Vier russische Gefangene 06.02.1960–18.12.1960 7 mal
Il barbiere di Siviglia Fiorello 22.03.1957–15.04.1958 7 mal
Il trovatore Ein Zigeuner 30.04.1951 1 mal
Iwan Sergejewitsch Tarassenko Gitarrespieler 28.11.1948–25.10.1954 18 mal
Jenůfa Dorfrichter 15.03.1948–05.10.1964 10 mal
Katerina Ismailowa Ein Unteroffizier 12.02.1965–19.05.1969 15 mal
La Bohème Colline 29.12.1955–07.11.1957 8 mal
La fanciulla del West Billy Jackrabbit 29.10.1952–21.04.1953 8 mal
La traviata Kommissionär 07.06.1957–06.03.1978 46 mal
La traviata Doktor Grenvil 10.06.1957–04.11.1964 39 mal
Le nozze di Figaro Antonio 09.03.1953–30.12.1976 293 mal
Le nozze di Figaro Don Bartolo 09.03.1946–09.12.1958 14 mal
Les Contes d’Hoffmann Hermann 24.10.1945–13.02.1959 176 mal
Les Contes d’Hoffmann Crespel 20.06.1949–13.01.1959 7 mal
Les Contes d’Hoffmann Luther 22.10.1966–21.11.1977 41 mal
Lohengrin Vier brabantische Edle 30.04.1948–31.05.1973 88 mal
Macbeth Escheinung 10.03.1953–24.04.1953 5 mal
Macbeth Diener Macbeths 29.03.1953–31.03.1953 2 mal
Macbeth Arzt 18.04.1970–17.02.1973 10 mal
Madama Butterfly Der Standesbeamte 19.09.1957–02.12.1962 17 mal
Manon Pförtner 20.11.1971–28.04.1975 15 mal
Manon Graf Des Grieux 08.11.1949–14.03.1950 5 mal
Martha Pächter 28.03.1950–14.06.1955 18 mal
Moses und Aron Die zwölf Stammesfürsten 20.05.1973–22.11.1976 14 mal
Pagliacci Erster Bauer 18.03.1963–14.10.1977 44 mal
Palestrina Die Erscheinungen neun verstorbener Meister der Tonkunst 27.02.1949–13.04.1975 39 mal
Palestrina Fünf Kapellsänger von St. Maria Maggiore 27.02.1949–02.11.1975 52 mal
Palestrina Bischof von Feltre 16.12.1964–26.10.1977 22 mal
Pique Dame Surin 22.03.1946–24.03.1954 27 mal
Rigoletto Sparafucile 13.06.1946–07.02.1955 16 mal
Rigoletto Graf von Ceprano 12.02.1952–21.09.1978 113 mal
Salome Ein Cappadocier 08.05.1958–27.06.1958 3 mal
Salome Zweiter Soldat 25.11.1965–14.09.1972 30 mal
Salome Erster Soldat 18.04.1947–03.10.1951 9 mal
Salome Fünfter Jude 09.06.1946–21.03.1963 98 mal
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg Reinmar von Zweter 19.10.1956–10.02.1959 12 mal
Tosca Ein Schließer 23.12.1949–07.09.1978 243 mal
Tosca Sciaronne 02.09.1945–04.10.1945 7 mal
Tosca Cesare Angelotti 18.10.1945–29.09.1955 44 mal
Turandot Ein Mandarin 14.01.1949–23.06.1956 28 mal
Un ballo in maschera Tom/Graft Warting/Berkley 15.04.1955–19.03.1970 44 mal

(край на цитата)

Малко преди да приключа варианта на тази статия през 2016 г. намерих още една информация в електронен портал, в която става въпрос за Любомир Панчев. Наред с краткия абзац, в който се говори за него, ми направи впечатление нещо повече, свързано с българите, които са живели в Австрия и във Виена, както и за тия, които сега живеят и работят там. Ето голяма част от тази информация от годината 2008:

Портал в Австрия „Public Republic“ (18 юли 2008)

Автор Natalie

(Част от разговор на 18 юли 2008 г. със Сашка Журкова – журналистка във Виена)

Маг. фил. Сашка Журкова завършва руска филология и история в България и славистика и етнология във Виенския университет.


Музеен служител до 1992 г. в „Музей за Източна и Югоизточна Европа“ – в замъка на граф Ладислаус Батяни (Museum für Ost-und Südosteuropa Graf Batthyanny – Schloßmuseum) в Китзее, федерална провинция Бургенланд, Австрия.

Много ми е приятно да запозная читателите на Public Republic с журналистката Сашка Журкова, която живее във Виена и оттам активно подкрепя изявата на националната ни идентичност и талант на международната културна сцена.

Споделям мнението й, че в 21-и век мястото за живот и творчество на всеки човек е все повече въпрос на личен избор и решение, а границите на европейския ни дом са отворени.

Инициативите и ангажиментът на Сашка Журкова за изява и популяризиране на български автори във Виена са знак за пореден път за това, че има българи, чието чувство за отговорност за родината има реални измерения и смисъл.

Как и защо се роди идеята за Музей на преселниците и Музей на Бай Ганьо във Виена?

Идеята за единствения музей на Бай Ганьо в света, музеят „История на българските преселници в Австрия”, който ще прерасне в Музей на емиграцията, се зароди много отдавна, още преди кажи-речи 20 години. Най-напред поради това,че в градчето Китзее, където в замъка на граф Ладислаус Батяни се намира Етнографският музей за Източна и Югоизточна Европа, в който работех, имаше български заселници-градинари от преди 60-70 години. И не само там, но и в градчетата Пама и Берг.

Когато в графската библиотека между старинните книги на музея открих и първото издание на книгата “Дунавска България и Балканът”, издадена през 1882 в Лайпциг, написана от Феликс Каниц – етнограф и пътешественик от Австро-Унгария, посещавал от 1860 до 1874 България, реших, че наистина трябва да се заема с един такъв проект
и че българите трябва да имат свой музей.

С какво тази инициатива е предизвикателство за теб?

Предизвикателство е в един град като Виена, който е мултикултурен, да има емиграционен музей, който да се превърне в средище на културите на преселниците – защото те имат огромни културни и научни ресурси и свой принос в развитието на страната, в която живеят и са признали като своя Родина по избор.

Голямо предизвикателство ще бъде и организирането на международен конкурс за оперни певци на името на великата Люба Велич – солистка във Виенската опера и киноартистка (бел. авт. Б.К.: в средата на месец юли 2014 г. г-жа Журкова и аз станахме ФБ-приятели. Тя се интересува от моите „оперни истории“ и установихме известна връзка. От нея разбрах, че в Австрия се провежда редовно вокален конкурс на името на Люба Велич. Това показва, че инициативата, за която става въпрос при разговора от 2008 г., вече е осъществена).

Кога ще отвори врати Музеят и къде?

Музеят, ако всичко върви добре, би трябвало в края на 2009 да отвори врати в сграда в центъра на Виена, недалеч от мястото, където нашият Бай Ганьо и българските студенти през 1895, по описание на Алеко, са отсядали – хотел “Лондон”.

Промени ли се отношението ти към Бай Ганьо, докато събираше материали и информация за експозицията?

Да, започна да ми става все по-симпатичен, като сравнявам с това, какво е сега в родината ни! И като го сравнявам с други популярни литературни герои на народите.
Аналог на нашия Бай Ганьо е Остап Бендер на руснаците, Швейк на чехите, Тартарен де Тераскон на французите, американецът на Марк Твен.

Нашият Бай Ганьо, идвайки във Виена първо мисли как да продаде мускалите и категорично заявява : “Че какво ще й гледам на Виената – град като град: хора, къщи, салтанати…

И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците, и у нас има кой да ги яде…”

А той, Бай Ганьо, не е някакъв дебел мустаклия на 65 години (пенсионер, както биха казали сега), какъвто го изигра Георги Калоянчев или какъвто го наложи като образ Бешков.

Да направим сравнение с “Глупаците в чужбина” на Марк Твен. Американците точно обратно на Бай Ганьо искат да видят и узнаят всичко, когато отидат в чужбина и изтормозват гидовете си с нелепи въпроси. Когато разглеждали някоя мумия на 4000 години, американецът задавал въпроса: “А, той жив ли е?” и когато получавал отговор : “О, не, Боже мой, мъртъв от 4000 години!”, негодувал така: “Е, не ви ли е срам! Да ни докарате чак от Америка за някакъв долнопробен стар труп и при това – ужасно много стар! Искаме си парите обратно! Покажете ни някой свеж труп, по-ароматен, така, по-модерен!”

А мнението им за немския език е сходно малко с мнението на Ганьо Балкански. Американецът смята, че немският език е объркан, хаотичен, безреден, мъчителен, раздиращ нервите и спокойствието на хората и че трябва заслужено да се нареди като почетен език към мъртвите езици, защото само един мъртвец има толкова много време да го изучава…

“Пътешествието – пише Марк Твен в „Глупаци в чужбина“ – е фатално за предразсъдъците, фанатизма и тесногръдието, а много са хората, които крайно се нуждаят от тези пътеписи”.

Какво е мястото на Бай Ганьо според теб като феномен в българската и световната култура и история? Как изглежда съвременният Бай Ганьо?

И други народи си имат своите Бай Ганьовци. Народностната самоирония на чехите с техния Швейк или на американеца Марк Твен с “Глупаци в чужбина”.

Не съм била никога съгласна, че бай Ганьо е някакъв събирателен образ на българина. Войнстващи простаци имат всички народи, хитреци, щатни безделници, грубияни, ако някои мислят, че Бай Ганьо е точно такъв… Аз не съм от тези, които казват, че Бай Ганьо е носител на всичко лошо в характера на българина като цяло.

Не мисля, че чрез един литературен образ може да се обругаят всички българи и че Бай Ганьо би могъл да задълбочи представата за това, че ние сме народ некултурен или нещо в тази посока. Което, разбира се, не може да бъде вярно и защото Австрия специално е мултикултурна държава и народ всякакъв.

Защо само Бай Ганьо да е нахален или недоверчив, и представители на други националности имат например много общо с постъпките на нашия герой, или всеки народ си има шмекери.

И други народи си имат своите Бай Ганьовци. Народностната самоирония на чехите с техния Швейк, който не е по-малък шмекер и симулант, но от това няма, убедена съм, обиден нито един чех или на американеца Марк Твен с “Глупаци в чужбина”.

Кои са съвременните български личности, от които се възхищаваш?

Ще говоря за Австрия. Това са преди всичко нашите оперни певци и големи музиканти, но и лекари, архитекти, преподаватели в университети, художници, писатели и журналисти.

Приносът на българските оперни таланти в историята на Щаатсопер Виена е огромно! Без българските гласове Виенската опера нямаше да бъде това, което е сега. Легендарната Люба Велич, българският Карузо – тенорът Тодор Мазаров, колоритният ЛЮБОМИР ПАНЧЕВ, прекрасната Нели Божкова. Тази традиция продължава и има приемственост – в момента в състава на операта са две чудесни наши солистки – Красимира Стоянова и Надя Кръстева.

Днес Красимира Стоянова пее в Метрополитен опера, в “Ковънт Гардън”, но продължава да се числи в състава на Виенската Щатсопер. А внуците на гениалния Панчо Владигеров – Александър, Константин и Екатерина са наследили великия талант на дядо си! Джаз музиканти и участници в ансамбъла на Бургтеатър.

Произведенията на Димитре Динев, като например романът “Ангелски езици” е бестселър, в Бургтеатър се игра неговата пиеса “Къщата на съдията”, а във Фолкстеатър този сезон се постави пиесата му “Душата е деликатно нещо”.

Има великолепни специалисти, български лекари, примариуси на болници, като например д-р Сава Кипров, чийто дядо е бил основател на медицинския факултет в София, архитекти, музиканти, като цигуларката Дина Шнайдерман, която живее в Баден край Виена, Стефан Камиларов.

Гордост за нас българите е, че Евгени Шевкенов – солист-цигулар, концертмайстор, диригент, преподавател в Музикалния Колеж “Густав Малер”, член на Виенската Филхармония, съветник по културните въпроси на Виенското федерално правителство през 2000 е удостоен със званието ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на града и на държавата за заслуги към Австрия в областта на културата.

Много известен е и доцент Симеон Пиронков-младши. А в Залцбург живее изключително талантливата солистка – цигуларката Йоанна Каменарска.
Високопризнати са художниците Стоимен Стоилов и Радост Бешкова-Кристофел.

С няколко думи: много от българите в Австрия имат своето заслужено място за обогатяване на културата, науката, изкуството, спортните постижения на Австрия.

(край на цитата)

Що се отнася до музикални записи, Любомир Панчев е участвал в десетки такива в най-различни роли, които могат да се чуят или закупят в различни портали. Ето примери за няколко особено ценни записа:

Beethoven: Fidelio

Julius Patzak, Kirsten Flagstad, Elisabeth Schwarzkopf, Paul Schoeffler, Josef Greindl, Anton Dermota, Hans Braun, Hermann Gallos, LJUBOMIR PANTSCHEFF, Vienna Philharmonic Orchestra, Vienna State Oper

Wagner: Tannhäuser

1956 – Liveinnspilning (Dresdenversjonen) dirigert av Karl Böhm. Gottlob Frick (landgreven), Rudolf Lustig (Tannhäuser), Marcel Cordes (Wolfram von Eschenbach), Karl Terkal (Walther von der Vogelweide), Philip Curzon (Biterolf), Karl Gustav Jehrlander (Heinrich der Schreiber), LJUBOMIR PANTSCHEFF (Reinmar von Zweter), Leonie Rysanek (Elisabeth), Birgit Nilsson (Venus), Patricia Brinton (en ung hyrde). Orchestra e Coro del Teatro di San Carlo (Napoli). Firma Melodram.

…….

Salome, Richard Strauss

Christel Goltz, Julius Patzak, Margareta Kenney, Hans Braun, Anton Dermota, Else Schürhoff, Ludwig Weber, Harold Proglhoff, Rudolf Christ, Hugo Meyer-Welfing, Kurt Preger, Murray Dickie, Franz Bierbach, Walter Berry, Herbert Alsen, LJUBOMIR PANTSCHEFF, Hermann Gallos

Label:

London Records ‎– LL-1038

Format:

2 × Vinyl, LP

Land:

US

´´´´´´

Macbeth (Live Recording, Wien 1970), Giuseppe Verdi

Sherrill Milnes, Christa Ludwig, Karl Ridderbusch, Carlo Cossutta, Ewald Aichberger, Gilels Flossman, LJUBOMIR PANTSCHEFF, Harold Pröglhöff*, Siegfried R. Frese*, Orchester Der Wiener Staatsoper, Karl Böhm

Label:

Foyer Live Recording ‎– 2-CF 2027, Foyer Live Recording ‎– 2-CF-2027

Format:

2 × CD, Album, Reissue, Stereo

Land:

Italy

Veröffentlicht:

1990

Genre:

Classical

Stil:

Opera

´´´´´´´´´´´´´´´´´´

Die Zauberflöte (The Magic Flute), Mozart

Hilde Gueden*, Leopold Simoneau, Walter Berry, Wilma Lipp, Kurt Boehme*, Emmy Loose, Paul Schoeffler*, August Jaresch, Judith Hellwig, Christa Ludwig, Hilde Roessel-Majdan*, Dorothea Siebert, Ruthilde Boesch, Eva Boerner*, Erich Majkut, Harald Pröglhöf*, Joseph Gostic*, LJUBOMIR PANTSCHEFFVienna State Opera Chorus*, Dr. Richard Rossmayer* and Vienna Philharmonic Orchestra*, Karl Böhm

Label:

London Records ‎– XLLA 33, London Records ‎– XLL.1291, London Records ‎– XLL.1292, London Records ‎– XLL.1293

Format:

3 × Vinyl, LP, Mono
Box Set, Album

Land:

US

Veröffentlicht:

1955

Genre:

Classical, Stage & Screen

Stil:

Opera, Classical

(край на цитатите)

През 2017 г. случайно научих в Интернет една интересна информация за Любомир Панчев: той е събирал стотици негови снимки в оперни роли и такива на негови колеги с посвещения, програми от разни спектакли, които е подредил в 2 големи албума. Не знам по какви причини тези албуми сега се предлагат за продажба от една фирма в Австрия за около 160 евро или 190 долара (не знам дали обявата е актуална още). Има и снимки на албума и аз ще поместя 2 такива след статията. Едно неоценимо богатство за колекционери! Ето подробности:

LJUBOMIR PANTSCHEFF

2 private Erinnerungsalben mit ca. 180 Stück einmontierten Fotos teils Privatleben, teils Rollen-/Porträtfotos auch einige Portätfotos diverser Bühnenkollegen, teils mit eigenhändiger Widmung und Unterschrift meist 1930er/1940er Jahre dazu einige Programme (meist Staatsoper) mit eigenhändigen Unterschriften diverser Mitwirkender 1950er/frühe 1960er Jahre

Превод: Два лични албума със спомени – около 180 броя монтирани снимки, отчасти от личния живот, отчасти от негови роли, също някои портрети на колеги от сцената, както и такива със саморъчно написани посвещения и подпис преди всичко от годините в декадите 1930 и 1940. Също така някои програми (повече от Държавната опера), на които са собственоръчно поставени подписите на редица от участващите в спектаклите, главно в декадите 1950 и 1960.

……

Firma „Doroteum“, Preis 160 Еuro / 190 USD

CONTACT

Palais Dorotheum
1010 Wien, Dorotheergasse 17

Tel. +43-1-515 60-0
Fax +43-1+515 60-443
E-Mail kundendienst@dorotheum.at

(край на цитата)

През 2018 г. попаднах в Интернет на една информация за Любомир Панчев от 2016 г., която не знаех и искам да цитирам днес:

Портал „Зарата – Новини“

Любомир Панчев с над 5000 спектакъла на виенската Щатсопер

Публикувани от: Мая Матева на 6 юни 2016 в: Българска гордост

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 560

За израстването на виенската Щатсопер в театър от световна величина принос имат и българите. В своята артистична кариера певецът Любомир Панчев (13.08.1913, София – 2003) има 5000 участия на сцената – предизвикателство към света на оперното изкуство. Във Виена критиката го определя като “царят на малките роли”. Изумителната работоспособност и виталност на Панчев, както и професионалните му изяви на сцената довеждат до решението на Министерството на образованието и културата на Република Австрия от 12.10.1969 г. той да бъде награден със званието “Камерзенгер” на Виенската Щатсопер. По повод 100-годишнината на операта на българина е връчена награда – Златен пръстен. Няколко дни по-късно получава и специален пръстен, даван на солисти ветерани с над 25-годишна творческа дейност. Тези три отличия получава за 40 дни. Дори след пенсионирането си е включен в програмата на театъра и всички са съгласни с думите: “В Щатсопер могат да пеят най-големите и най-известните певци по света, но малките партии определят реномето на театъра. Любомир Панчев е част от това реноме”. През 1977 г. е удостоен с „Почетния кръст за наука и изкуство на република Австрия“.

(край на цитата)

Хубаво, че има българи като Мая Матева, които все пак „разнасят мъглата“ от образите на редица заслужили личности, какъвто е бил Любомир Панчев!

Нека днес на 28 август 2020 г. да почетем 107-та годишнина от рождението на Любомир Панчев на 28 август 1913 г., този легендарен „певец на малките роли“ във Виенската държавна опера и се възхитим от неговото трудолюбие и любов към оперното изкуство. След като е имал докторат по икономика и очевидно сигурно бъдеще в една чудесна професия, само необикновената му любов към операта го е принудила да се отдаде на това изкуство.

Поклон пред паметта и делото му !

……

Забележка:

След статията ми за Любомир Панчев през 2018 г. Божидар Николов ми написа следното писмо, последвано и от други коментари:

„As nasledih pianoto mu, edin unikalen starinen ciasovnik I dvete kresla v hola mu, kudeto toj kasvashe, ce na tjah sa sedjali vsicki golemi pevzi ot gildiata: Ljuba Velitsch, Ghiaurov, Freni, Mazaroff, Uzunov, Bruno Kraiski e cet.e cet. Nasledih susto ot Ljubomir Pantscheff mnogo aftografi – ot Ljuba Welitsch, ot Franz Lehar, Tenora Helge Roswaenge, Hans Moser, Richard Straus e cet.

Imam gosti I ne moga da pisha, ako iskate mi napishete telefona si, sa da Vi raskaga edna pikantna istoria s Ljubomir i Zar Ferdinand …

Boris

Божидаре, гледай си гостите, когато имаш време, напиши я на пощата ми, защото така мога да я копирам в архива си, нека бъде автентична. По телефон нещата се рзводняват. Аз не съм привърженик на тел.-разговорите, извинявай – само когато имаш малко свободно време.

Bojidar : Rasbiram

Boris : Сега видях, че си писал нещо под една снимка.

Bojidar

Kogato sa otkrivali noviat seson na Volksoper vuv Wien, ne si spomnjam tocno ili isobsto otkrivaneto na Volksoper godinata e 1937, Ljubtscho (kakto go naricahme) e pjal Ministera vuv Fidelio na Bethoven, a v logata e bil samiat Zar Ferdinand. Suobsti li mu, ce v predstavlenieto pee Bulgarin i toj kasal v pausata da dojde v logata mu i da se predstavi. Ljibomir doshul v pausata i se predstavil s imeto Ludwig Pantscheff, a zarjat mu kasal: „Tova ne e bulgarsko ime“. Ljubomir mu objasnil, ce saradi nazistite trjabvalo da se predstavja v operata pod nemsko ime….Zarjat go popital: „Kak vi e istinskoto ime?“. Kasvam se Ljubomir! „Kakvo krasivo ime“, kasal Zarjat, „sapovjadvam na rukovodstvoto na teatura ot dnes vece da ste Ljubomir!“. Islisajki s blagodarnost ot logata Ljubomir ciul povtorno glasa na Zarja: „Vurnete se obratno Ljubomir, snaete li, ce vie ste edinstveniat bulgarin, kojto pri sboguvane s zarja ne si pokasva sadnika pri sboguvane“ (imajki v predvid, ce Ljubomir e islesul na saden hod pri sboguvaneto s zarja)…..

Svetlev Michail Любомир Панчев се представи на мен и Спас Венков по време на един спектакъл във Виена, в гардеробната ми. От него разбрах, че той е, който след като ме е чул в “Дама Пика”, се е обадил на Николай Гяуров със суперлативи за моето пеене. Така се осъществи връзката ми с Клаудио Абадо, дебюта, а после и следващите ми ангажименти в Ла Скала. Поклон и благодарност.

Boris Kontohow Браво Мишо, ето какви българи е имало …Знаех за това, че е помагал на доста българи (наричали го “Българският Червен Кръст), но тази му постъпка с теб е повече от благородна …

Svetlev Michail Boris Kontohow Така мисля и аз. Боре.

Божидар: Ne snaeh sa tosi slucaj, no e tipicno v negov stil ! Sus suprugata mu Geni (edin prekrasen ciovek) njamaha deza, no neimoverno pomagaha na mladite – bjaha mi kato roditeli i ne samo na men. Svetla im pamet !

PS. Ljubtscho (kakto go naricahme) ne prisnavashe pogovorkata – „Napravi dobro – isjash L…o“. Vinagi kasvashe : Napravi dobro – Bog stokratno ste ti go vurne !

(край на диалога)

А моят коментар е с няколко думи: Един прекрасен българин, нека бъде за пример!

…….