Джудита Паста (1797-1865) – картина като Дездемона в операта „Отело“ от Джоакино Росини, рисувана от Франсоа Жерар около 1825, „Musée Carnavalet, Histoire de Paris“
„Музикалните историци приемат, че Джудита Паста е първата оперна прима, която с яркия си драматичен талант придава историческа правдоподобност на образите, изпълнявани от нея на сцената. Известният френски писател и неин съвременник Стендал ѝ посвещава цяла глава, изпълнена с възхищение, в биографичната си книга „Животът на Росини“. Тя е една от примадоните, които вдъхновяват Жорж Санд да напише романа „Консуело“, посветен на парижкия „Театър италиен“. Нейните нововъведения допринасят за развитието на драматичния потенциал на операта и романтиката в артистичното изпълнение на образите (…) През лятото на 1833 г. Джудита Паста заминава в Лондон заедно с Винченцо Белини. Там изпълнява ролята на Норма в неговата опера, която той сам дирижира и това представление става нейния най-голям триумф, а възторгът на публиката е неописуем“
(цитати от биографията на певицата Джудита Паста)
Драги приятели на оперната музика, днес на 1 април 2025 г. пиша за пръв път статия за една велика оперна певица от Италия, която е починала на днешния ден преди 160 години, на 1 април 1865 г. – легендарната вече Джудита Паста (на италиански: Giuditta Pasta), славата на която преди два века е била тази, с която днес свързваме една Мария Калас или Анна Нетеребко.
Гласът на Джудита Паста е „сопрано сфогато“ (неограничен сопран) – мецосопрано, който започва от контраалт и е в състояние да изпълни най-високите тонове на колоратурния сопран.
Жалко, че преди толкова години звукозаписната техника още не е била известна и днес не можем да кажем каква певица е била Джудита Паста. Историческите документи обаче сочат данни, които са неоспорими. Само факта, че нейни съвременници композитори от ранга на Росини, Белини, Доницети и други, са писали свои опери специално за нейно участие говори за гласовите възможности на Джудита Паста.
Нека бъда конкретен и още в началото да дам примери за такива опери. Цитирам в оригинал на латиница имената на оперите и съответните композитори, които са писали опери специално за Джудита Паста. После ще дам превод на български език:
Die folgenden Rollen wurden ausdrücklich für Giuditta Pasta geschrieben:
- Baronessa Isabella in Giuseppe Scappas Lopez de Vega, Karneval 1816, Mailand, Teatro degli Accademici Filodrammatici
- Elisa in Pietro Rays La contesa, 1816, Mailand, Teatro degli Accademici Filodrammatici
- Linceo in Giovanni Simone Mayrs Danao, 26. Dezember 1818, Rom, Teatro Argentina
- Clodomiro in Giuseppe Nicolinis Giulio Cesare nelle Gallie, 17. Januar 1819, Rom, Teatro Argentina
- Ippolito in Ferdinando Orlandis Fedra, 10. Juni 1820, Padua, Teatro Nuovo
- Zora in Giovanni Pacinis La schiava in Bagdad, 28. Oktober 1820, Turin, Teatro Carignano
- Gonzalvo in Giuseppe Nicolinis La conquista di Granata, 26. Dezember 1820, Venedig, Teatro La Fenice
- Titelrolle in Stefano Pavesis Arminio, 10. Februar 1821, Venedig, Teatro La Fenice
- Corinna in Gioachino Rossinis Il viaggio a Reims, 19. Juni 1825, Paris, Théâtre-Italien
- Titelrolle in Giovanni Pacinis Niobe, 19. November 1826, Neapel, Teatro San Carlo
- Titelrolle in Pietro Raimondis Giuditta, 6. März 1827, Neapel, Teatro San Carlo
- Titelrolle in Carlo Coccias Maria Stuart, regina di Scozia, 7. Juni 1827, London, King’s Theatre at the Haymarket
- Titelrolle in Giuseppe Nicolinis Malek-Adel, 8. Februar 1830, Verona, Teatro Filarmonico
- Titelrolle in Gaetano Donizettis Anna Bolena, 26. Dezember 1830, Mailand, Teatro Carcano
- Amina in Vincenzo Bellinis La sonnambula, 6. März 1831, Mailand, Teatro Carcano
- Titelrolle in Vincenzo Bellinis Norma, 26. Dezember 1831, Mailand, Scala
- Bianca in Gaetano Donizettis Ugo, conte di Parigi, 13. März 1832, Mailand, Scala
- Titelrolle in Vincenzo Bellinis Beatrice di Tenda, 16. März 1833, Venedig, Teatro La Fenice
- Titelrolle in Saverio Mercadantes Emma d’Antiochia, 8. März 1834, Venedig, Teatro La Fenice
(край на цитата)
Превод:
Следните роли са написани специално за Джудита Паста:
Баронеса Изабела в „Лопес де Вега“от Джузепе Скапа, Карнавал 1816 г., Милано, „Teatro degli Accademici Filodrammatici“
Елиза в „La contesa“ от Пиетро Рей, 1816 г., Милано, „Teatro degli Accademici Filodrammatici“
Линчео в „Danao“ от Джовани Симоне Майр, 26 декември 1818 г., Рим, „Teatro Argentina“
Клодомиро в „Giulio Cesare nelle Gallie“ от Джузепе Николини, 17 януари 1819 г., Рим, „Teatro Argentina“
Иполито във „Федра“ от Фердинандо Орланди, 10 юни 1820 г., Падуа, „Театро Нуово“
Зора в „La schiava in Bagdad“ от Джовани Пачини, 28 октомври 1820 г., Торино, „Театро Кариняно“
Гонзалво в „La conquista di Granata“ от Джузепе Николини, 26 декември 1820 г., Венеция, „Teatro La Fenice“
Заглавна роля в „Арминио“ от Стефано Павеси, 10 февруари 1821 г., Венеция, „Театро Ла Фениче“
Корина в „Il viaggio a Reims“ от Джоакино Росини, 19 юни 1825 г., Париж, „Théâtre-Italien“
Главна роля в “Ниоба” от Джовани Пачини, 19 ноември 1826 г., Неапол, Театър „Сан Карло“
Главна роля в „Giuditta“ от Пиетро Раймонди, 6 март 1827 г., Неапол, Театър „Сан Карло“
Главна роля в „Maria Stuart, regina di Scozia“ от Карло Кочия, 7 юни 1827 г., Лондон, „Кралски театър на Хеймаркет“
Главна роля в „Malek-Adel“ от Джузепе Николини, 8 февруари 1830 г., Верона, „Театро Филармонико“
Главна роля в „Анна Болейн“ от Гаетано Доницети, 26 декември 1830 г., Милано, Театър „Каркано“
Амина в „Сомнамбула“ от Винченцо Белини, 6 март 1831 г., Милано, „Театро Каркано“
Главна роля в “Норма” от Винченцо Белини, 26 декември 1831 г., Милано, „Ла Скала“
Бианка в „Ugo, conte di Parigi“ от Гаетано Доницети, 13 март 1832 г., Милано, „Ла Скала“
Главна роля в „Беатриче ди Тенда“ от Винченцо Белини, 16 март 1833 г., Венеция, Театър „Ла Фениче“
Заглавна роля в „Emma d’Antiochia“ от Саверио Меркаданте, 8 март 1834 г., Венеция, Театър „Ла Фениче“
(край на превода)
Преди да изложа последователно биографията и дейността на Джудита Паста, искам като увод да дам нейната „визитна картичка“, особено частта от живота й след като тя става знаменита оперна певица:
„ (…) През лятото на 1825 г. Джудита Паста е част от звездния актьорски състав в Париж на коронационната опера за Карл X – „Пътуване до Реймс“ от Росини, който пише ролята на Корина за нея, заедно с Лор Синти-Даморо, Естер Момбели, Доменико Донцели и Никола-Проспер Левасьор. В „Théâtre-Italien“ тя също така пее Армандо в „Il crociato in Egitto“ от Майербер и „Зелмира“ от Росини. През пролетта на 1826 г. тя отново гостува в Лондон, където изпълнява любимите си роли от Росини, Паизиело, Зингарели и Майр.
Говори се, че Джудита Паста се е скарала с Росини и затова се върнала в Италия, където играе в „Театро Сан Карло“ в Неапол от ноември 1826 г. до март 1827 г. В допълнение към „Медея в Коринт“ от Майр, тя пее в „Габриела ди Верги“ от Микеле Карафа, която роля е преработена специално за нея, и в световните премиери на „Ниоба“ от Пачини и „Джудита“ от Пиетро Раймонди. Говори се обаче, че Джудита Паста не е имала обичайния успех, защото в Неапол се е наблягало повече на чистото, красиво пеене, отколкото на драматичната актьорска игра. По-късно Хенри Ф. Чорли каза, че никой никога не е пял великата ария от „Ниоба“ на Пачини „Il soave e bel contento“ като мадам Паста, въпреки че всички са се опитвали да я пеят.
През 1827-1828 г. тя се връща в Лондон, където работи, наред с други неща, в четири концерта. Джудита Паста оставя знаковата си роля на Дездемона в „Отело“ от Росини на популярната си колежка Хенриете Зонтаг и вместо това интерпретира ролята на главния герой, която всъщност е предназначена за тенор. Критикът на „The Times“ сравнява представянето на Паста с това на известния актьор Едмънд Кийн. След това тя изнася концерти в Ирландия, Шотландия и Англия.
През февруари–март 1829 г. тя пее в „Kärntnertortheater“ във Виена и е назначена за първата „Камерзенгерин“ от император Франц I. След кратка интерлюдия във Верона, тя пее отново във Виена заедно с великия тенор Джовани Батиста Рубини като Имогена в „Пиратът“ от Винченцо Белини, за когото тя става най-важната му муза през идните години.
По време на карнавалния сезон 1830–1831 г. в миланския „Театро Каркано“ Джудита Паста участва в две от най-важните и успешни опери, композирани за нея: „Анна Болейн“ от Гаетано Доницети и „Сомнамбула“ от Белини. Тя пее и в двете опери в Лондон и Париж в една и съща година. Публиката е особено възхитена заради нейната трогателна простота в представянето на сомнамбулското бедно момиче – сирачето Амина в „Сомнамбула“, която роля рязко контрастира с благородството и енергията на нейната Анна Болейн и други драматични сериални роли.
Това е последвано през карнавалния сезон от 1831-32 г. от главната роля в „Норма“ от Белини, която остава особено свързана с името и изкуството на Джудита Паста. Белини пише на певицата в писмо, че е замислил тази роля „за вашия енциклопедичен характер“ – под което той има предвид способността й да изразява всички възможни човешки емоции. През същия сезон тя пее и Бианка в световната премиера на „Ugo, conte di Parigi“ от Доницети.
Последната роля, която Белини пише за нея, е главната роля в „Беатриче ди Тенда“, чиято премиера е в „La Fenice“ във Венеция по време на карнавала от 1832-33 г.
До пролетта на 1833 г. Джудита Паста се връща в Лондон, където се изявява в любимата си роля на Семирамида заедно с Мария Малибран като Арсаче. Това е единственият път, когато тези две звездни певици се появяват на сцената заедно. Сравненията между двете певици са в полза на Малибран в чисто музикалната и вокална област, докато за Паста се казва, че е била по-добра в цялостната концепция на нейните роли и в истинността на нейния израз. По-новите роли на Паста включват Ромео в „Капулети и Монтеки“ от Белини.
През 1833–34 г. Джудита Паста се завръща във Венеция, където се изявява във „Фауст“ и „Анна Болейн“ от Доницети и пее последната заглавна роля, композирана специално за нея: операта „Ема д’Антиохия“ от Меркаданте. Тя се появява за последен път в Миланската Скала в началото на 1835 г. в същата опера и в „Норма“ от Белини.
След като прогресивният спад във вокалните й способности вече се забелязва в последните й изпълнения – поне от 1833 г. насам – и нейният любим композитор Винченцо Белини умира напълно неочаквано и преждевременно в Париж през 1835 г., Джудита Паста се оттегля от оперната сцена.
Това е последвано през 1837 г. от турне в Лондон, където тя пее откъси от добре познатите си роли в „Ромео и Жулиета“, „Медея в Коринт“, „Танкред“ и „Капулети и Монтеки“ в концерти в „Haymarket Theatre“ и в „Ковънт Гардън“. Хенри Ф. Чорли, който присъства на последното събитие, познава я от предишни изпълнения и е голям почитател на нейното изкуство, написва:
„По време на това последно посещение гласът на Джудита Паста беше постоянно разстроен, с изключение на няколко момента. Колкото и болезнено да беше това за ухото, тя все пак е „Кралицата и чудото на магическия свят на звуците“ и притежава всички онези качества, които възрастта не може да увреди, нито постоянната употреба на гласа може да унищожи. Величието на нейния стил е прекрасното й музикално възприятие, което остава непокътнато; нейният несравним вкус, нейната смелост и дори нейната умереност в музикалните украшения”.
(край на цитата)
През януари 1838 г. Джудита Паста има изпълнения в „Миланския салон на Росини“ и в „Олимп Пелисие“. Последните й изяви на оперната сцена са на друго турне в Санкт Петербург, Москва, Варшава, Тилзит и Рига между декември 1840 г. и май 1841 г. На връщане тя е слушана и в Придворния театър в Берлин през юли 1841 г. и през септември в Лайпциг (като Танкред). Писма от Фани Хенсел (13 юли), Феликс Менделсон (23 август) и запис в дневника на Роберт Шуман (17 септември 1841 г.) съобщават за сериозните проблеми с интонацията, с които тя трябва да се бори по това време.
От 1840 г. Джудита Паста живее във вилата си „Рокабруна“ в Блевио на езерото Комо. След това, особено след смъртта на съпруга си Джузепе Паста през 1846 г., тя все повече се оттегля от обществения живот. По време на събитията около Революцията от 1848 г. тя помага на политически бежанци, които протестират срещу австрийския режим, наред с други неща, като им осигурява подслон, също така им предоставя на разположение двореца си в Милано. На 23 март същата година, по време на празненство в знак на благодарност за прогонването на австрийците, тя спонтанно започва да пее и да размахва трикольора. След възстановяването на австрийците в Милано, Джудита Паста трябва да изкупи подобни антиавстрийски демонстрации с изгнание в Лугано, където участва в концерт с други музиканти в изгнание на 5 септември.
Джудита Паста прави последна публична изява в Лондон през юли 1850 г. на концерти в „Ковънт Гардън“ и в театър „Хеймаркет“, но гласът й вече е в „състояние на пълна разруха“, така че Полин Виардо-Гарсия, която присъства на представлението, казва „с очи, пълни със сълзи“: „ (…) Това е като „Тайната вечеря“ на Да Винчи в Милано – развалина на картина, но тази картина е най-великата картина в света“.
След това Джудита Паста живее във вилата си в Блевио почти до края и трябва да стане свидетел на самоубийството на своя зет Еудженио Феранти през 1861 г. През 1864 г. тя се премества с дъщеря си и децата си в къщата в Комо, която е наследила от майка си, където умира от бронхит на 1 април 1865 г.
(край на „визитната картичка“)
Сега ще се спра подробно на биографията и дейността на певицата Джудита Паста, на нейния огромен репертоар, както и на някои публикации за нея, поместени в медии през последните години:
Джудита Паста (на италиански: Giuditta Pasta) е италианска оперна певица, сопрано сфогато, добила популярност с големия диапазон на гласа си и яркото си драматично дарование. Вокалният ѝ диапазон и сценичното ѝ присъствие са толкова забележителни, че няколко водещи композитори от онова време пишат опери специално за нея. Постепенно се превръща в муза на такива големи композитори като Винченцо Белини и Гаетано Доницети. Те създават специални арии за гласа ѝ – Белини в „Ернани“, „Беатриче от Тенда“, „Норма“ и „Сомнамбула“, Доницети – в „Анна Болейн“. За повече от десетилетие тя е най-голямото сопрано в Европа, без конкуренция с комбинацията си от гласови данни и драматично изпълнение. Остава завинаги едно от легендарните имена в оперната история.
Ранни години
Джудита Паста е родена като Джудита Анджиола Мария Констанца Негри на 28 октомври 1797 г., по други данни – на 9 април 1798 г. в град Сароно, тогава малко селце близо до Милано. Има предположения, че Джудита е от еврейски произход, които не са доказани. Вероятно са базирани на факта, че майка ѝ носи библейското име Рашел и кръщава дъщеря си с име от Стария завет. Няма сериозни доказателства обаче, че семейството е изповядвало религия, различна от католическата.
В детството си се занимава с музика под ръководството на органиста Бартоломео Лоти, защото това спада към възпитанието на момичетата от по-издигнати в културно отношение семейства по онова време. За учудване на родителите ѝ Лоти открива добри гласови данни и перспектива в гласа на момичето. Затова на 15-годишна възраст баща ѝ я изпраща в Миланската консерватория, където в продължение на 2 години се обучава при Бонифачо Азиоли. Изоставя консерваторията и започва участия в любителски спектакли. По-късно се появява на професионалната сцена в Бреша, Парма и Ливорно. Прави неуспешен дебют във второстепенна роля през 1815 г. в премиерата на операта на Джузепе Скапа „Трите Елеонори“. Представлението е в „Teatro degli Accademici Filodrammatici“ в град Бреша, а самата Джудита тогава е на 18-годишна възраст. Дебютът ѝ преминава вяло и неубедително, а певицата не е забелязана от никого.
Начало на музикалната кариера
През 1816 г. Джудита се омъжва за тенора Джузепе Паста, приема неговата фамилия и му ражда една дъщеря – Целина. След падането на Наполеон Бонапарт решава да опита да покори чуждестранната сцена, преминава заедно със съпруга си Алпите и двамата се установяват в Париж. Тя успява да си издейства представяне в „Театър италиен“, където по това време властва Анджелика Каталани, която е твърде ревнива към съперниците си. Представлението преминава незабелязано и Джудита претърпява поредното си фиаско. През 1817 г. съпрузите напускат Париж, за да може Джудита да направи нов опит в Лондон. Там тя се явява в Лондонския кралски театър и пее в операта „Пенелопа“ от Доменико Чимароза. Изявява се в още две роли в опери на Моцарт – Деспина в „Така правят всички“ и Керубино в „Сватбата на Фигаро“. Пее в опери на Росини и Джовани Паизиело и изпълнява ролята на Сервилия в „Милосърдието на Тит“ от Кристоф Вилибалд Глук. Въпреки усилията си, Джудита не успява да впечатли лондончани и се връща в Италия, където отново започва да работи над гласа си, този път под ръководството на Джузепе Скапа. Тя полага сериозни усилия да повиши вокалните си данни като предаде на гласа си максимална яркост и подвижност, равномерно звучене и в същото време се задълбочава в драматичното изпълнение на оперните арии. Показва неимоверна трудоспособност и постоянство и постига сериозен успех.
Възход
През 1818 г. зрителите виждат вече една нова Джудита Паста, готова да покори Европа със своето изкуство. На следващата година тя пее във венецианския театър „Ла Фениче“ и е обявена за най-добра изпълнителка на сопрановите партии в оперите „Танкред“, където ролята е мъжка, „Отело, или венецианският мавър“ и „Семирамида“, всички на Джоакино Росини. Пее често в Лондон, Париж и Санкт Петербург. По-късно получава и награда като най-добра изпълнителка на ролята на Пепеляшка от едноименната опера на Росини.
През 1821 г. най-после Джудита Паста жъне първите си успехи, които стават прелюдия към световната ѝ слава. Това се случва в Париж, където се появява в „Театър италиен“, започвайки с ролята на Клорина в „Принцът на Таранто“ на италианския композитор Фердинандо Паер. Знаменателни стават изпълненията ѝ във Верона през 1822 г. Обогатява репертоара си с няколко роли, включително Елвира от „Дон Жуан“ на Моцарт. В Париж изпълнява и партията на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Николо Дзингарели. Тя е добре запозната с тази опера, тъй като 5 години преди това е пяла Жулиета в родната си страна. Този път обаче е облечена в мъжки дрехи и играе водещата мъжка роля. В изпълнението ѝ няма и следа от някаква женственост. Публиката не посреща единодушно ролята на Ромео, изпълнена от жена. Париж не е свикнал с подобна трактовка, докато в Италия много често кастрати изпълняват женски партии и размяната на роли между половете се приема за нещо обичайно. Критиката обаче е по-снизходителна. Дълбокият глас на певицата, топъл и изразителен, пресъздава чудесно характера на горещо влюбения младеж. Френският поет и драматург Теофил Готие възкликва:
„Един глас толкова женствен и в същото време толкова мъжествен! Ромео и Жулиета в едно и също гърло!“
(край на цитата)
Кралицата на италианското белканто се превръща в идол за парижките любители на музиката и всяка поява на Джудита на сцената осигурява триумф на представлението. Въпреки че понякога е критикувана вокално, заради блестящата си артистичност тя е акламирана в цяла Европа като най-добрия интерпретатор на своето време. От драматичните ѝ качества се възхищава и големият френски актьор Франсоа Жозеф Талма. Скоро след завръщането си от Париж я обявяват за „първа певица на своето време“.
В периода 1821–1822 г. успехите я следват във Венеция, Рим, Торино и Париж. През 1821 г. прави блестящото изпълнение в „Театър италиен“ в Париж като Дездемона в „Отело“ от Росини. През 1824 г. завладява Лондон с поредица от роли, отново от опери на Росини, включително тази на Семирамида в най-новото му произведение. Където и да пътува обаче, Милано винаги остава в центъра на нейните културни корени и привързаност.
Слава
Статут на световна оперна звезда Джудита Паста заслужава през 1821 г., когато в „Театър италиен“ изпълнява партията на Дездемона в операта на Джоакино Росини „Отело, или венецианският мавър“. Става известна със силния си глас, огромния му диапазон и яркия си драматичен талант. Изпълнява партии за контраалт, мецосопран и колоратурен сопран. С особена сила и убедителност успява да пресъздаде драматични характери, изпълнени с чувство на страдание и мъка.
От 1823 г. в продължение на 4 години тя остава солистка на „Театър италиен“ в Париж. Името ѝ дълго време е свързвано с творчеството на Росини. Изпълнява централните партии в оперите му „Танкред“, „Елизабет, кралица английска“ и по-късно в „Семирамида“. На 19 юни 1825 г. пее в същия театър под диригентството на самия композитор. През същата година участва в премиерата на неговата опера „Пътешествие в Реймс“, написана по повод коронацията на френския крал Шарл X. Поради влошените отношения с Росини, многобройните опери на когото тя успешно представя, се налага да напусне театъра.
В средата на 19-ти век в репертоара ѝ влизат най-важните роли, изпълнявани в традициите на белкантото. Славата ѝ се разнася из Европа, а невероятният ѝ възход продължава с изпълненията ѝ като Медея в „Медея в Коринт“ от Йохан Симон Майер и особено в „Семирамида“ от Росини. Любими за нея и силно впечатляващи са изпълненията на три от най-ярките оперни роли от периода – Амина в „Сомнамбула“, Норма от едноименната опера, и двете от Белини и Анна Болейн от Доницети. Италианските периодични издания „Фигаро“ и „Il corriere delle dame“ занимават почитателите си с жестовете и стила на изпълнение на Паста и ги сравняват с тези на младата ѝ колежка и съперничка Мария Малибран, като повдигат въпроса за „автентичността“ на изпълненията им в развиващото се оперно изкуство. Концертите с нейно участие навсякъде из Европа се превръщат в големи художествени събития.
От 1824 г. Джудита Паста поделя времето си между турнета в Лондон и Париж и изпълнения в Милано и Неапол. През 1826 г. Джовани Пачини композира централната партия в операта „Ниоба“ специално за нея. Премиерата е в театър „Сан Карло“ в Неапол, но и операта, и певицата са посрещнати хладно. Паста напуска столицата на Кралството на двете Сицилии потисната, но последвалите успехи в Триест, Болоня, Верона и Милано компенсират разочарованието.
Следващите десетина години тя дели славата на най-добро сопрано на континента отново с Мария Малибран. На 26 декември 1830 г., когато е на върха на известността си, в миланския театър „Каркано“ Джудита изпълнява главната роля в премиерата на операта „Анна Болейн“ от Доницети. На 16 март следващата година на същата сцена тя става първият изпълнител на ролята на Амина в премиерата на операта „Сомнамбула“ от Винченцо Белини. На 26 декември вече пее на най-престижния оперен подиум – „Миланската Скала“. На същата сцена изпълнява ролята на върховната келтска жрица Норма в премиерата на едноименната опера на Белини. Централната ария „Каста дива“ е една от най-трудните в репертоара на сопрановите гласове и композиторът я написва специално за Джудита. А тя успява с неподражаемо майсторство и артистичност да предаде сложния вътрешен конфликт на героинята. Следват триумфални гастроли и изпълнения в Триест, Болоня, Верона, Милано.
През 1827 г. Паста купува вила „Рода“ на брега на Лаго ди Комо, принадлежала на Жозефина, първата съпруга на Наполеон Бонапарт. Реставрира я и вилата се превръща в райско кътче, където Джудита се оттегля при всяка отдала ѝ се възможност. Тук се стичат известни музиканти и любители на оперното изкуство от цяла Италия. Певицата държи личния си живот строго извън светлините на прожекторите и до нас са достигнали само откъслечни данни за него.
Възторжените отзиви за нея шестват по страниците на театралната преса в цяла Европа, които я определят като „единствена и неподражаема“. Белини казва че тя пее така, че очите му се замъгляват от сълзи и е в състояние да го разплаче, а водещият руски музикален критик Владимир Стасов пише за нея като за „гениалната италианка“. Най-добрите си партии изпълнява с особено величие, спокойствие и пластичност. Стилът ѝ на игра, мимиката и жестовете са облагородени, натурални и изящни, всяка поза сама по себе си пленява зрителите, а изразителното ѝ лица отпечатва всяко предавано чувство. Тя изключва усилените движения на тялото, които биха отклонили вниманието на зрителите от музикалното изпълнение. Въпреки голямата ѝ артистичност, драматичната актриса никога не доминира над певицата.
Музикалните историци приемат, че Джудита Паста е първата оперна прима, която с яркия си драматичен талант придава историческа правдоподобност на образите, изпълнявани от нея на сцената. Известният френски писател и неин съвременник Стендал ѝ посвещава цяла глава, изпълнена с възхищение, в биографичната си книга „Животът на Росини“. Тя е една от примадоните, които вдъхновяват Жорж Санд да напише романа „Консуело“, посветен на парижкия „Театър италиен“. Нейните нововъведения допринасят за развитието на драматичния потенциал на операта и романтиката в артистичното изпълнение на образите.
Последни години
През 1830 г. италианците най-после официално признават Джудита Паста за „първа драматична певица на своето време“. Въпреки че в края на 1830-те години гласовите ѝ данни намаляват, тя изнася концерти в Лондон и Санкт Петербург. През лятото на 1833 г. заминава в Лондон заедно с Белини. Изпълнява ролята на Норма в неговата опера, която той сам дирижира и това представление става нейния най-голям триумф, а възторгът на публиката е неописуем.
През 1833/1834 години Джудита Паста отново пее в Париж – в „Отело“, „Сомнамбула“ и „Анна Болейн“. Гласът ѝ обаче вече не е така свеж и силен, а интонацията не е достатъчно уверена. Паста често пее с полутонове, все по-ниско и по-ниско. Изкуството ѝ на превъплъщение продължава да бъде все така убедително, а нежността на обаятелната Амина и величавата трагичност на Ан са предадени виртуозно.
Официално тя се „пенсионирва“ през 1835 г., като се сбогува с публиката, изпълнявайки ролята на Анна Болейн. След две години обаче отново концертира в Лондон, а до 1841 г. пее на турнета във Виена, Берлин, Варшава, Санкт Петербург и Москва. Дълго след като приключва кариерата си, тя посещава Лондон и се качва на сцената, където е изживяла своя най-голям триумф. Участва в гала представление в дует със своя ученичка в ролята на Джейн Сеймур, с която изпълняват ария от последното действие на „Ан Болейн“. Известният критик и летописец на този период Хенри Чорли описва с възхищение това събитие в „Исторически преглед на най-големите певци“.]
През 1850 г. Джудита Паста завършва блестящата си кариера в Лондон, оттегля се от сцената и започва да преподава уроци по пеене във вилата си. Тя е забележителен учител и подготвя такива талантливи певици като английското сопрано Аделайд Кембъл и алтът Ема Албертадзи.
Джудита Паста изживява дните си спокойно в малкото градче Блевио на брега на Лаго ди Комо. Там на 1 април 1865 г. умира от белодробна инфекция.
Репертоар
Гласът на Джудита Паста е „сопрано сфогато“ (неограничен сопран) – мецосопрано, който започва от контраалт и е в състояние да изпълни най-високите тонове на колоратурния сопран.
Сред многочислените партии на Джудита критиката неизменно подчертава изпълненията на онези роли, които се развиват в драматичен и героичен план. Главните партии, които изпълнява са тези от оперите на Росини – Анджелина от „Пепеляшка“, Дездемона от „Отело“, Ерминия от „Танкред“, Семирамида от едноименната опера. Други роли, донесли ѝ световен успех са Нина от „Нина, или безумна от любов“ от Паизиело, Елвира от „Дон Жуан“ и Керубино от „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, Анна от „Анна Болейн“ на Доницети и още много. С особена трогателност и лиризъм тя изпълнява партията на Дездемона, към която се връща многократно през кариерата си. Всеки път тя внася в нея съществени промени, свидетелство за непрекъснатия ѝ стремеж към самоусъвършенстване.
В репертоара ѝ са включени 63 роли, като някои от тях като тази на Норма е изпълнявала над 100 пъти. Двадесет партии от различни композитори са създадени конкретно за нейния глас, а други 6 автора са променили и адаптирали някои от ариите си специално за нея. През живота си Джудита Паста е участвала в 1240 оперни представления и 850 концерта и рецитали. Тези цифри сами говорят за невероятния ѝ успех на оперната сцена.
Оперният театър в родния ѝ град Сароно носи нейното име. На нея е кръстена и улица в Милано.
(край на биографичните бележки)
Цитирам оперния репертоар на Джудита Паста от източник на италиански език (без превод на български):
Repertorio
Ritratto di Giuditta Pasta, soprano (1797-1865), prima del 1840.
Repertorio operistico[senza fonte]
(край на цитата)
От източник на италиански език цитирам кратка бележка относно гласовите качества и интерпретацията на Джудита Паста. След това ще дам превод на български език:
Vocalità e personalità interpretativa
Dotata inizialmente di una voce limitata e debole, “priva di charme e di flessibilità”, e che presentava notevole disomogeneità, velature e tendenza a stonare, ella seppe valorizzarne, grazie allo studio indefesso, perfino gli aspetti negativi e trasformarla in uno strumento eccezionale per sonorità, varietà di colori, duttilità, agilità ed estensione (dal la grave al re sovracuto). Come attrice possedeva una notevole presenza scenica, ottime doti recitative, straordinaria musicalità e forte temperamento drammatico. Il suo stile ampio e aulico fu definito da Bellini «sublime tragico».
Le ragioni del precoce declino della voce della Pasta sono da ricercare nella transizione dal registro di contralto a quello di soprano, le cui tessiture erano per lei troppo elevate. La Pasta era di fatto un mezzosoprano, seppure dall’ampia estensione acuta: sforzandosi di sostenere scritture acute, la sua voce accusava presto segni di stanchezza, portandola a “calare”. È noto, ad esempio, che per venire incontro a tali difficoltà, nella Norma Bellini dovette abbassare di un intero tono la Casta Diva (da sol maggiore a fa maggiore), affinché la cantante calasse il meno possibile.
La Pasta è passata alla storia soprattutto per avere contribuito tramite eccezionali interpretazioni all’affermazione dei primi melodrammi di Bellini e Donizetti.
(край на цитата)
Превод:
Гласовост и интерпретативна личност
Първоначално надарена с ограничен и слаб глас, „лишен от чар и гъвкавост“, и който показва забележителна нехомогенност, завоалиране и тенденция да излиза от мелодия, Джудита Паста успява да подобри качеството на гласа си, благодарение на неуморното изучаване, дори неговите отрицателни аспекти и да го трансформира в изключителен инструмент за звучност, разнообразие от цветове, пластичност, пъргавина и диапазон (от ниско „ла“ до много високо „ре“. Като актриса тя притежава забележително сценично присъствие, отлично актьорско майсторство, необикновена музикалност и силен драматичен темперамент. Нейният широк и придворен стил е определен от Винченцо Белини като “възвишено трагичен”.
Причините за ранния спад на гласа на Джудита Паста се крият в прехода от контраалтовия към сопрановия регистър, чиято теситура е твърде висока за нея. Паста всъщност е мецосопран, макар и с широк висок диапазон: когато се опитва да издържи високите тонове, гласът й скоро показва признаци на умора, което го кара да „отпада“. Известно е например, че за да се справи с тези трудности, в „Норма“ Белини трябва да намали за нея цял тон в арията „Каста Дива“ (от „Сол мажор“ до „Фа мажор“), така че певицата „да потъне“ възможно най-малко.
Джудита Паста остава в музикалната история преди всичко с това, че чрез изключителни изпълнения допринася за утвърждаването на първите мелодрами на Белини и Доницети.
(край на превода)
През миналата 2024 г. портал в Германия и Австрия публикува хубава обзорна статия за певицата Джудита Паста. Цитирам в оригинал на немски език, после давам превод на български:
Портал „klassik-begeistert.de“ Deutschland
und „klassik-begeistert.at“ Österreich
Peter Sommeregger, 6. April 2024
Giuditta Pasta
Selbst die spektakulärsten und medienwirksamsten Sängerkarrieren der Gegenwart, wie etwa jene von Anna Netrebko, oder im letzten Jahrhundert von Maria Callas, verblassen vor dem Ruhm, den Giuditta Pasta während ihrer Laufbahn im 19. Jahrhundert genoss.
Die am 26. Oktober 1797 nahe Mailand als Kind einer jüdisch-italienischen Familie geborene Giuditta Negri bekam ersten Musikunterricht von einem Onkel, ehe sie in Mailand professionell unterrichtet wurde. Nach Auftritten an kleineren Bühnen gastierte sie 1815 am Pariser Théâtre Italien, wo sie zusammen mit dem Tenor Giuseppe Pasta engagiert war, den sie 1816 heiratete. 1817 gastierte sie mit geringem Erfolg in London. Danach kehrte sie zu erneuten Studien nach Italien zurück, und perfektionierte ihre Gesangsausbildung. Im Jahr 1818 brachte sie ihre Tochter Clelia zur Welt.
Ihr erneutes Debüt fand 1819 in Venedig statt, und verlief äußerst erfolgreich. 1821/22 erzielte sie in Paris mit der Desdemona in Rossinis „Otello“ einen Sensationserfolg. Danach verbreitete sich der Ruhm der Sängerin in den europäischen Musikzentren, Paris, London , Mailand und Neapel feierten sie als Primadonna. In diesen Jahren begannen Komponisten, Opern bzw. Rollen dem agilen Mezzosopran Pastas auf den Leib zu schreiben. Donizettis „Anna Bolena“ führte sie bei der Uraufführung am 26. Dezember 1830 in Mailand zum Welterfolg. Die bedeutendsten Rollen, die sie kreierte, waren die Amina in der „Sonnambula“ und die Titelrolle in „Norma“ von Vincenzo Bellini, beide 1931 ebenfalls in Mailand uraufgeführt.
Giuditta Pastas Stimme, die einen Umfang von 2 ½ Oktaven hatte, war nach zeitgenössischen Berichten technisch keineswegs perfekt, ihre Wirkung erzielte sie wohl hauptsächlich durch die Intensität des Ausdrucks und temperamentvolles Spiel. Bereits 1835 begann sie sich stufenweise von der Bühne zurückzuziehen, gastierte aber noch u.a. in St. Petersburg, Moskau, Warschau und Riga.
Im Juli 1841 absolvierte sie ein umfangreiches Gastspiel an der Berliner Hofoper und dem Königstädtischen Theater, wo sie auf persönlichen Wunsch König Friedrich Wilhelms II auch als „Semiramis“ von Rossini auftrat.
Nach dem Tod ihres Gatten Giuseppe im Jahr 1846 zog sie sich immer mehr ins Privatleben zurück. Giuseppe Pasta war nicht nur als Sänger ausgebildet gewesen, sondern daneben auch studierter Jurist und hatte als solcher die Karriere seiner Frau gemanagt.
Ihren allerletzten Auftritt hatte Giuditta Pasta im Juli 1850 in Konzerten in London. Danach zog sie sich in ihre Villa am Comer See zurück, wo sie am 1. April 1865 an einer Bronchitis starb.
In die Annalen der Operngeschichte ist die Pasta nicht nur durch die von ihr kreierten Rollen eingegangen. Ihr Bühnenpräsenz und überwältigende Ausstrahlung fanden ihren Niederschlag auch in Tagebüchern und Briefen berühmter Zeitgenossen wie Fanny Hensel, Felix Mendelssohn und Robert Schumann. Mehrfach wurde seinerzeit Maria Callas als die neue Pasta bezeichnet, aber solche Vergleiche sind unseriös, weil kein heute lebender Mensch Giuditta Pasta gehört haben kann.
(край на цитата)
Превод:
Портал “klassik-begeistert.de” Германия
и “klassik-begeistert.at” Австрия
Петер Зомерегер, 6 април 2024 г.
Джудита Паста
Дори най-грандиозните и медийно ефективни певчески кариери днес, като тези на Анна Нетребко или на Мария Калас през миналия век, бледнеят в сравнение със славата, на която Джудита Паста се радва по време на кариерата си през 19-ти век.
Джудита Негри, родена на 26 октомври 1797 г. близо до Милано в еврейско-италианско семейство, получава първите си уроци по музика от чичо си, преди да получи професионално обучение в Милано. След изяви на по-малки сцени, тя се изявява като гост в „Théâtre Italien“ в Париж през 1815 г., където е ангажирана с тенора Джузепе Паста, за когото се омъжва през 1816 г. През 1817 г. тя има изпълнения в Лондон с малък успех. След това се завръща в Италия, за да учи отново и да усъвършенства вокалното си обучение. През 1818 г. Джудита Паста ражда дъщеря си Клелия.
Подновеният й дебют се състои във Венеция през 1819 г. и е изключително успешен. През 1821/22 г. тя постига сензационен успех в Париж с ролята на Дездемона в „Отело“ от Росини. След това славата на певицата се разнася в европейските музикални центрове. Париж, Лондон, Милано и Неапол я славят като примадона. През тези години композиторите започват да пишат опери и роли специално за Джудита Паста – за нейния подвижен мецосопран. Тя довежда операта “Анна Болейн” от Доницети до световен успех при премиерата й на 26 декември 1830 г. в Милано. Най-важните роли, които тя създава, са Амина в „Сомнамбула“ и главната роля в „Норма“ от Винченцо Белини, и двете с премиера в Милано през 1931 г.
Гласът на Джудита Паста, който има диапазон от 2,5 октави, според съвременни мнения, в никакъв случай не е бил технически перфектен; нейното въздействие вероятно е постигнато главно чрез интензивността на изразяването и оживената драматична игра. Още през 1835 г. тя започва постепенно да се оттегля от сцената, но продължава да играе Санкт Петербург, Москва, Варшава и Рига, наред с други места.
През юли 1841 г. тя прави голямо гостуване в Берлинската придворна опера и в „Königstädtisches Theater“, където по лична молба на крал Фридрих Вилхелм II се изявява и като Семирамида в едноименната опера от Росини.
След смъртта на съпруга си Джузепе през 1846 г. тя се оттегля все повече и повече в личния си живот. Джузепе Паста е бил не само обучен певец, но и като адвокат и като такъв е управлявал кариерата на жена си.
Джудита Паста прави последните си изяви на концерти в Лондон през юли 1850 г. След това се оттегля във вилата си на езерото Комо в Италия, където умира от бронхит на 1 април 1865 г.
Паста влиза в аналите на оперната история не само чрез ролите, които създава. Нейното сценично присъствие с невероятна харизма е отразено и в дневниците и писмата на известни съвременници като Фани Хенсел, Феликс Менделсон и Роберт Шуман.
Мария Калас често е описвана като „новата Джудита Паста“, но подобни сравнения са съмнителни, защото никой жив днес не би могъл да чуе и оцени гласа на Джудита Паста.
(край на превода)
Ще завърша днешната статия за певицата Джудита Паста с една публикация през 2019 г. на италиански език от града Комо в Италия, където тя е прекарала голяма част от живота си. За да не увеличавам много размера на статията, ще дам направо превод на български език:
Портал „Комо-Придружител“
Известните дъщери на Комо: Джудита Паста
Публикувано на 9 март 2019 г. от „comocompanion“
Музата на Белини и европейската звездна дива
Първите тактове на „Каста Дива“ от първо действие на операта „Норма“ от Белини са веднага разпознаваеми, но името на оперната звезда, за която е написана първоначално операта – много по-малко. Отделете време сега, за да преоткриете невероятната емоционална сила и патос на шедьовъра на Белини в „YouTube“, а след това изследвайте таланта и чувствителността на певицата Джудита Паста, за която е написана операта.
„Чиста богиньо, чието сребро покрива тези свещени древни растения, ние се обръщаме към твоето прекрасно лице, незамъглено и без воал… Умери, о, богиньо, закоравяването на твоя пламенен дух, умери смелия си плам. Разпространи мир на земята, ти караш небето да царува…“
(край на цитата)
Премиерата на „Норма“ от Белини е на 27 декември 1831 г. в Миланската Скала. Джудита Паста играе главната роля при първата си изява в Ла Скала. Тя се бе подготвила внимателно за тази опера, която Белини бе написал с оглед на качеството и огромния диапазон на нейния глас. Именно нейният глас го вдъхновява да напише арията „Каста Дива“, за която дори Джудита първоначално се опасява, че може да е извън нейните способности. Белини я уверява в обратното и въпреки хладния прием в премиерната нощ, „Норма“ е представена 39 пъти през първия милански сезон. По-късно, през август 1832 г., Белини вижда Джудита при „Норма“ в Бергамо. Той пише на своя либретист Романи за представлението: „Нашата Норма несъмнено има голям успех. Ако чуете как е било изпълнението й в Бергамо, може почти да си помислите, че това е нова творба… [Giuditta] трогва дори мен.“ Всъщност плаках от емоциите, които изпитвах в душата си. А магията на „Каста Дива“ все още разплаква мнозина!
Но коя беше тази млада жителка на Комо? В крайна сметка името Джудита Паста не е особено известно в наши дни, дори и в града, в който е живяла и починала. Комо има често срещаната грешка да празнува своите известни синове (Алесандро Волта, Джузепе Терани, семейство Плиний и др.) повече отколкото своите дъщери. Джудита Паста несъмнено се смята за известна дъщеря, тъй като се смята, заедно с Мария Малибран, за една от най-известните оперни певици на 19-ти век. Тя е толкова добре позната в Лондон и Санкт Петербург, колкото и в Милано, Неапол и Венеция.
Джудита е родена през 1797 г. в Сароно, град в провинция Варезе, разположен почти по средата между Милано и Комо. Скоро се премества в Комо, където прекарва детството и ранната си младост. През 1811 г. семейството се премества в Милано и на 16-годишна възраст тя започва музикалното си обучение в Миланската консерватория. Две години по-късно тя прави първата си публична изява и се омъжва за Джузепе Паста. През 1817 г. тя за първи път играе в лондонския „King’s Theatre“ в Haymarket, на мястото на сегашния „Театър на Нейно Величество“. Кариерата й обаче тръгва истински нагоре едва когато започва дългосрочното си сътрудничество с Винченцо Белини.
След като кариерата й е установена, тя купува „Вила Рода“ на брега на езерото Комо в Блевио, първото село извън Комо по пътя към Торно и Беладжо. През 1827 г. тя го преустройва според нейния вкус чрез архитекта Филипо Феранти, неин чичо. Белини става редовен посетител, пътувайки през езерото от Молтразио. Там той често отсяда във вила „Пасалакуа“ близо до приятелката си Джудита Турина, която живее в близката вила „Салтерио Еркер“.
Гаетано Доницети също посещава „Вила Рода“ и остава за един месец, за да работи върху операта си «Анна Болейн». Сътрудничеството на Джудита Паста с Белини обаче се оказва най-успешно и за двамата. Белини открива, че в Джудита е намерил перфектния глас за своя стил на експериментиране с дълги мелодични линии. Тя от своя страна вярва, че партитурите на Белини й дават възможност да разшири и развие таланта си до пълния му потенциал. Това сътрудничество дава началото не само на “Норма”, но и на другия му голям успех „Сомнамбула“, в която опера Джудита играе главната роля на Амина при премиерата на 6 март 1831 г. в „Театро Каркано“ в Милано. През юли същата година тя повтаря тази роля отново в лондонския „King’s Theatre“.
След това Белини написва “Беатриче ди Фенда” за Джудита, чиято премиера е през март 1833 г. в „Ла Фениче“ във Венеция. Малко след това Белини започва турне във Великобритания, където на 21 юни е премиерата на „Норма“ в Кралския театър с Джудита в главната роля. Гласът й може да е пострадал от интензивната дейност и в светлината на някои лоши отзиви за представянето й в „Ла Фениче“. Тя си взема двугодишна пауза, преди да поднови кариерата си в лондонския „Drury Lane Theatre“ през 1837 г.
Полин Виардо – по-малката сестра на певицата Мария Малибран, и също успешна оперна певица, описва гласа на Джудита на този етап като подобен на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи – „повредена картина, но най-красивата картина в света”.
Последното певческо турне на Джудита Паста се състои през 1841 г., когато тя обикаля Русия.
Джудита беше пламенен патриот и споделяше надеждата за създаване на италианска нация, свободна от подчинението на Ломбардия и Венето от австрийското управление. През революционната 1848 г. в Ломбардия се провежда голямо въстание, по време на което Милано, Бреша, Комо и други градове получават временна независимост, а австрийската армия временно се предава и се оттегля. Това въстание е известно като „Cinque Giornate“ (Пет дни) и е важен момент, защото Комо споделя вдъхновения от буржоазията революционен плам за демокрация и самоопределение, който е обхванал голяма част от континентална Европа.
По време на тези „Сinque Giornate“, когато Милано и Комо са в открит бунт, „Teatro Sociale“ в Комо поставя „Атила“ от Джузепе Верди. При изпълнението на арията „Cara Patria” (Скъпо отечество) публиката става и се включва в пеенето. Австрийските сановници нареждат на гвардейците да стрелят по публиката, за да ги накарат да млъкнат и да ги принудят да се върнат на местата си. Трагедията е предотвратена само с дипломатическа намеса на полицейския началник, който убеждава охраната да се оттегли, а публиката да се върне по местата си.
Джудита Паста дава подслон на някои бунтовници в Блевио преди въстанието, но същата вечер е в Брунате с група приятели, чакайки новини за въстанието в Милано. Един час преди обед на следващия ден пристигат новини, че армията на Радецки се е изтеглила и че Милано, подобно на Комо, е под революционно ръководство. От своята гледна точка, видима за всички долу в Комо, тя издига революционното знаме, трикольора, и пее „Canto degli Italiani“ – патриотичната песен, написана от Гофредо Мамели през 1847 г. и приета като италиански национален химн през 1946 г. В крайна сметка въстанието се проваля и пълното обединение на Италия не се случва до 1871 г.
От 1849 до 1863 г. Джудита Паста живее последователно във вилата си на брега на езерото в Блевио и Милано. През 1864 г. тя се премества в Комо по здравословни причини и умира там на следващата година от бронхит. Погребана е в гробището на Блевио.
Нейната вила на брега на езерото е била основно реконструирана през 1904 г. и преименувана на „Вила Рокбрюн“. Въпреки това, една от двете оригинални пристройки за гости и градините изглежда са запазени. Луксозният курорт „Каста Дива” се намира наблизо на брега на езерото и е кръстен така в нейна чест.
Родното място на Джудита Паста – Сароно, е кръстило своя театър на нейно име, а зала в „Teatro Sociale“ в Комо също е кръстена на нея. Както е обичайно в Италия, улица е кръстена на нея, но за съжаление се намира на много отдалечено място. Може би най-пълноценното й наследство обаче е частното музикално училище, кръстено на нея – Accademia „Giuditta Pasta“. Това училище е единственото частно музикално училище, упълномощено да издава държавни дипломи по музика и танци. То е тясно свързан с Консерваторията и „Театро Социале“ в Комо и се намира във великолепния „Палацо Вали-Бруни“ на „Виа Родари“ в центъра на Комо.
Джудита Паста несъмнено е една от най-известните дъщери на Комо – някоя, която е постигнала международно признание за своите артистични способности; репутация, която тя спечелва не само чрез естествен талант, но и чрез чувствителност и отдаденост към усъвършенстване на своето изкуство. Нейната къща на брега на езерото става важно място за срещи за развитието на италианското белканто в началото на 19-ти век. Този съюз между Белини в Молтразио и Джудита Паста в Блевио създава произведения със световна известност, а нейната ария „Каста Дива“ все още докосва дълбоко вкоренени човешки емоции, както несъмнено и нейното пеене на този патриотичен химн за самоопределение над покривите на Комо.
Несъмнено Джудита Паста заслужава по-голямо място в колективната памет на Комо – точно както други нейни „не толкова известни, колкото би трябвало“ известни дъщери!
(край на превода)
Нека днес на 1 април 2025 г. почетем 160 години от кончината на легендарната италианска певица Джудита Паста, родена на 26 октомври 1797 г., починала на 1 април 1865 г.
Мир на праха й!
…..