Испанската певица Аделина Пати, починала на 27 септември преди 100 години
Драги приятели на оперната музика, на 27 септември 2019 г. се навършиха точно 100 години от смъртта на една от най-великите певици, които е притежавал светът на вокалната музика в цялото си съществуване – невероятният сопран от Испания Аделина Пати (Adelina Pátti) – (1843-1919), за която и до сега се разправят куриози, които са просто невероятни. Нейния сценичен живот е продължил цели 60 години – просто невероятно! Джузепе Верди един път е определил „явлението Аделина Пати като изключение в изкуството”. Нейният гласов диапазон е бил от “си” – малка октава до “фа” на третата октава. Може би заради това преди десетки години един кратер на планетата Венера е бил назован на нейно име – кратер „Adelina Pátti“. Освен това в музикалните летописи се отбелязва, че „е била една от най-предпочитаните певици лично от Верди“ при негови опери.
Поради факта, че на тази дата писах статия за българския писател, автор на книги и с музикално съдържание Драган Тенев, а в следващите 2 дни такива за тенора Арсений Арсов и хоровата диригентка Петя Павлович, отложих статията си за Аделина Пати за днес – 30 септември 2019 г.
Жалко, че Аделина Пати е живяла и пяла в епоха, когато звукозаписната техника е била в „детските си обувки“ и заради това не са останали качествени записи на невероятния й глас, но редица важни документи и рецензии на специалисти са документирали възможностите на нейния глас и сценична игра. В един източник на английски език е дадена информация даже за нейна дискография, нека цитирам:
Discografia
- Adelina Patti, Ah! Non credea mirarti: Scena ultima / Bellini; Adelina Patti, soprano, Hayes, Middlesex, The Gramophone & Typewriter Co., 1906, SBN IT\ICCU\DDS\0023979. 1 Disco sonoro: 78 rpm, Acustica, Mono; 12 in. (30 cm)
- Adelina Patti, Pur dicesti / Lotti; Adelina Patti, soprano; con acc. di pianoforte di Sir Landon Ronald, Hayes, Middlesex, The Gramophone & Typewriter Co., 1906, SBN IT\ICCU\DDS\0023647. 1 Disco sonoro: 78 rpm, Acustica, Mono; 12 in. (30 cm)
- Vincenzo Bellini, Norma: Casta diva che inargenti / Vincenzo Bellini; soprano A. Patti, s. l., La Voce del Padrone, 1900-1950, SBN IT\ICCU\DDS\0199977. 1 Disco sonoro: 78 rpm, Mono; 12 in. (30 cm)
- Adelina Patti, Adelina Patti, s. l., Rococo Records, 196., SBN IT\ICCU\DDS\1040170. 1 Disco sonoro: 33 1/3 rpm, Elettrica/analogica, Mono; 12 in. (30 cm)
(край на цитата)
Нека веднага добавя, че това са записи от началните години на звукозаписната индустрия, когато във Великобритания се основава първата фирма за тогавашни грамофонни плочи под името „The Gramophone & Typewriter Co.”, доколкото съм чувал, предвестникът на голямата днешна фирма „Дойче Грамофон“ с прочутата жълта окраска на логото. Какво е било качеството на тия записи, не мога да кажа. А въпроса защо тия записи на Аделина Пати са станали във Великобритания, след като тя е испанка по произход – по простата причина, че в последните години на живота си тя е живяла и починала през 1919 г. именно във Великобритания, по-точно в собствения си замък в Уелс.
Тия дни четох в информация на руски език нещо много интересно. Нека добавя, че Аделина Пати е обичала да гостува често в Русия за спектакли и концерти, поради което в руските музикални архиви са останали ценни документи за нея и за изкуството й. Имало е един период от живота й, в който тя в продължение на 8 години всяка година е гостувала за опери и концерти в Москва и в Санкт Петербург.
Именно в такъв документ става въпрос и за нейните музикални записи. Цитирам част от такава информация в мой превод на български език:
„(…) Като „пенсионерка“ в замъка си в „Craig-y-Nos“ в Брекон, Уелс, Аделина Пати продължава да се изявява понякога в малкия театър на замъка си. Между 1903 и 1906 г., вече в началото на нейните 60 години, тя решава да запише собствения си глас благодарение на устройствата на грамофонната компания „The Gramophone & Typewriter Co.”, която по онова време търси известни певци, които да обогатят каталога на фирмата. С тази компания Аделина Пати записва около двадесет пиеси, вариращи от оперни арии („Casta diva“ от „Норма“, „Ah non credea mirarti“ от „Сомнамбула“ и др.), както и някои популярни английски песни на мода в края на XIX век. Въпреки възрастта, гласът й все още е пластичен и хармоничен, което в съчетание с отличната й вокална техника прави тия записи особено ценни и днес за феновете на предверистичното пеене (…)
(край на цитата)
Ще дам превод на още един абзац, свързан с тези първи нейни записи на музикални носители:
„Аделина Пати доживя до появата на първите грамофонни плочи, тя по детски се възхищава да чуе собствения си глас, запечатан на грамофонна плоча. Говори се, че когато за пръв път чула записан вече на плоча гласа си, артистката ме можела да сдържи сълзите си от радост, че идните поколения ще могат да съдят за нейното изкуство, а не само да слушат спомени на нейни съвременници“.
(край на цитата)
Ще дам още една информация за Аделина Пати, този път на оригинален руски език, тъй като там става въпрос за имена като тия на К.С. Станиславски, Лев Толстой, Пьотр Чайковски и други, нека цитата бъде на оригиналния им руски език. Защо именно правя това – по простата причина, че в тия години Аделина Пати е била личност с извънредно висока популярност, не само като певица, но и с редица качества, с които е правила особено впечатление. За всичко това ще пиша по-късно в тази статия. Цитирам:
„ (…) В книге “Моя жизнь в искусстве” К.С. Станиславский с восхищением вспоминал “о сверхъестественно высоких нотах чистейшего серебра” Патти, об её необыкновенной колоратуре и технике. В его памяти, уже на склоне лет, ярко воскресала её “точёная небольшая фигурка, с профилем, точно вырезанным из слоновой кости”. Молодой, только начинающий свою карьеру П.И. Чайковский слушал певицу в московском Большом театре. Она пела Розину. Сохранились строки, написанные великим композитором о Патти: “В чарующей красоте её голоса и в соловьиной чистоте её трелей, в баснословной лёгкости её колоратуры есть что-то нечеловеческое. Да, именно нечеловеческое…”
Восемь лет, из года в год, Петербург и Москва испытывали наслаждение, видя и слушая Патти. В 1873-1877 годах Лев Толстой писал “Анну Каренину”. Помните, в одной из глав пятой части романа он отправляет свою героиню в театр на представление с участием Патти. Наверное, Аделина Толстого не читала, хотя она была очень способной к языкам и знала французский, английский, испанский, итальянский. Но необходимости учить русский, по-видимому, у неё не было, так как в России окружающие певицу люди спокойно общались на одном из перечисленных выше языков. Интересно, что и великий писатель Патти никогда на сцене не видел, просто он описал атмосферу её спектакля по рассказам очевидцев (…)“.
(край на цитата)
И още един интересен цитат от източник на руски език:
„(…) Через двадцать семь лет после своих последних гастролей в России Патти приехала по просьбе императорской семьи в Петербург, чтобы выступить в благотворительном концерте в 1904 году в фонд помощи раненым русским воинам, участникам русско-японской войны. Шестидесятилетнюю актрису встречали с восторгом, но с опасением. Она держалась за руку своего молодого мужа и выглядела рядом с ним молодящейся старухой, с жидкими крашенными рыжими волосами. Но когда она запела, слушатели были ошеломлены её звонким, по-прежнему серебристым голосом. Долголетие Патти на сцене, не искусственное, не растянутое поклонением бывшим её заслугам, было феноменальным – шестьдесят лет продолжалась её сценическая деятельность. Верди однажды определил явление Патти, как “исключение в искусстве”. Современники находили голос певицы, хотя и не отличавшийся особой силой, уникальным по мягкости, свежести, гибкости и блеску, а красота тембра буквально гипнотизировала слушателей. Патти был доступен диапазон от “си” малой октавы до “фа” третьей. В лучшие свои годы ей никогда не приходилось “распеваться”, чтобы войти в форму, – с первых же фраз она являлась во всеоружии своего искусства“.
(край на цитата)
Но и в спомени на критици и музикални изследователи в други държави се говори за изключителните вокални качества на Аделина Пати. Нека още тук в началото, преди да премина към данни от биографията и творческата й дейност, цитирам такива (превод от информации на италиански и английски езици):
Вокалност и интерпретация
„Надарена с глас не мощен, но ясен и с великолепен тембър, както и с изключителна ширина и пъргавина, тя беше една от най-автентичните театрални диви на своето време и като такава си позволи всякакъв вид свобода в адаптирането на партитурите към своите вокални възможности. Говори се, че един ден, изпълнявайки арията «Una voce poco fa» от операта „Севилският бръснар“, придружена от вече възрастният Росини на пианото, тя добавила при интерпретацията си такова богатство от разкраски, че композиторът, след като възторжено я поздравил след изпълнението, я попитал с ирония кой е написал тази ария (…)“. ……
Глас и гласови възможности
„Аделина Пати имаше топъл, кристален и много пъргав висок сопранов глас. Вокалната й емисия беше перфектно изравнена и нейният гласов диапазон беше широк, от нисък тон C до висок тон F (C4 – F6). Що се отнася до нейната техника, критикът Родолфо Дзелети казва: „Гласът й беше техническо чудо. Стакатото беше чудеса на точността, дори в най-трудните интервали, легатото й беше впечатляващо гладко и чисто; тя свързва гласа си от нота до нота, фраза до фраза, повдигане и плъзгане с изключителна виртуозност. Нейната хроматична скала беше особено сладка и приятна, а трелите й бяха прекрасни и солидни“. (край на цитатите)
Ще изложа основни данни от биографията и творческия път на певицата.
Аделина Пати (Adelina Pátti), по-точно Адела Хуана Мариа Пати (Adela Juana Maria Patti), родена на 18 февруари 1843 г. в Мадрид, починала на 27 септември 1919 г. в Крайг-и-Нос (Craig-y-Nos) в Уелс, Великобритания, е испанска оперна певица, но с корени от Италия. Тя е сопран, по-точно „сопран ‘sfogato‘“ (на английски език: Soprano sfogato (“Vented” soprano) is a contralto or mezzo-soprano who is capable—by sheer industry or natural talent—of extending her upper range and being able to encompass the coloratura soprano tessitura. An upwardly extended “natural” soprano is sometimes called soprano assoluto).
В превод на немски език този термин „сопран ‘sfogato‘“ има по-друг смисъл. Давам това тълкуване на немски език: „Das italienische Wort „sfogato“ führt leicht zu Missverständnissen. Es ist von dem Verb „sfogare“ abgeleitet und wurde in einem italienisch-englischen Wörterbuch von 1816 mit „exhaled, evaporated, vented, allayed“ (deutsch etwa „ausgeatmet, verdunstet, entlüftet, beschwichtigt“) übersetzt. In der Instrumentalmusik (beispielsweise bei Chopin) ist damit ein „luftiger“ oder „leichter“ Ausdruck gemeint. Bei Sängern wurde es gelegentlich mit „unlimited“ („unbegrenzt“) übersetzt, womit allerdings nicht ein unendlicher Tonumfang gemeint war, sondern analog zum Begriff „senza impedimento“ eher ein offenes Freiluftareal. Da diese Übersetzungen hier nicht zielführend sind, schlug Jeffrey Snider vor, es bei der Hauptbedeutung „vented“ (‚entlüftet‘) oder „poured out“ (‚herausgeströmt‘) zu belassen“.
(край на цитата)
Няма да превеждам, но се разбира, че при инструменталната и вокална музика италианският термин „sfogato“ има различен смисъл (дава се пример със Шопен). Докато при вокалната музика би трябвало да се разбира „безграничен диапазон“, но в такъв смисъл, че не се касае за „безкраен обхват на нотния текст“, а като аналог на израза „senza impedimento“ става въпрос за „една отворена зона на свободно дишане“. Поради тези разлики в превода вокалният специалист Джефри Снайдер предлага да се ползва термина „vented“ от английски език.
Как да е, по-късно ще видим конкретно какво се казва за гласовите възможности на Аделина Пати. Във всички източници на информация за нея пише, че „тя е била една от най-прочутите и отлични колоратурни сопрани в епохата“.
Аделина Пати е дъщеря на италианския певец Салваторе Пати и на испанката Катерина Барили-Пати, после става ученичка на съпруга на по-голямата си сестра Амалия Пати – Морис Стракош (Moritz Strakosch). Още като дете на 7 години Аделина е в състояние да изпълнява по памет без грешки и най-сложни оперни арии. През 1852 г. – почти като дете (тя е на 9 години) е нейният публичен дебют в Ню Йорк.
През 1859 г., вече като 16-годишна девойка Аделина Пати има своя оперен дебют в ролята на Лучия в операта „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. Както е известно, тази роля поставя пред всеки сопран огромните изисквания за стабилност на колоратурите в партията на Лучия. Именно това качество на гласа на Аделина Пати още тогава поставя основата за нейната кометна кариера по-късно. Благодарение на нейния звучен и чист глас и забележителната ширина на неговия диапазон Аделина Пати получава най-важните роли в опери от Белини, Доницети, Росини и Верди.
Певицата има изяви на редица европейски сцени, също и в Южна Америка, както и в Метрополитън Опера в Ню Йорк.
Понеже изявите на Аделина Пати в МЕТ Ню Йорк поставят редица интересни въпроси, ще се спра на този въпрос специално. Ако влезем в архива на МЕТ, ще установим следното: на пръв поглед той е идеално съставен и поддържан на съвременно ниво чрез компютърна система, тъй като при всички изяви на тази сцена са вкарани в архива съставите на съответния ансамбъл при всяко представление, и то още от началото на дейност на този авторитетен оперен театър. Най-често аз ползвам архива чрез търсене изявите на даден артист, за който пиша статия, ако той има изяви в този театър. Това става чрез влизане посредством името на артиста, но точно написано на английски език. Ако се сгреши даже и с една буква, не се получава информация. Бедата е в друго – много често установявам, че ако дам име на артист, при който има и други артисти със същото име, но само част от него, излизат информации и за тези ненужни на мен артисти. Пример: давам името Thomas Allen (това беше в статията ми на 11 септември т.г. Когато получих редица от стотици „негови“ изяви в МЕТ, оказа се после при конкретните ансамбли, че наред с неговите няколко десетки изяви са се появили и тези на други певци, които също се наричат „Allen“, но имат други малки имена, като George, Christopher, Hans и какви ли не още. Да не забравяме, че имената на немски, италиански, френски и други певци от Западна Европа са вкарани в компютъра с оригиналните им имена, с които гостуват по другите световни сцени. При певци от Източна Европа (също и от България) и други континенти, имената са в английска транслитерация или както са писани при изяви в Европа. Например при Николай Гяуров, за да търсим изявите му в МЕТ, трябва да влезем с Nicolai Ghiaurov, както той се водеше редица години по световните сцени.
Спирам се подробно на този въпрос, защото той е много важен – при всички плюсове, които се приписват на МЕТ в редица отношения, тази грешка в архива им е НЕПРОСТИМА! Тя се дължи не на съответния орган на МЕТ, който е изготвил тези ансамбли, а на компютърната програма, която търси имената. Понеже разбирам професионално от тези работи, допускам, че при програмирането не са обърнали достатъчно внимание на „търсене с цялото име, а не само с част от него“. Нямам друго обяснение.
Защо именно днес се спирам на този въпрос. При писане на статията за Аделина Пати исках да видя какви изяви е имала в МЕТ. Влязох чрез името й на латиница Adelina Patti и останах твърде „очарован“ от факта, че след секунди на екрана на компютъра ми се появи дълъг списък точно от 27 изяви – по дати, заглавия, място на изявите (често състав на МЕТ гостува и на други сцени в САЩ). Като се кликне при дадена изява, веднага се появява състава на ансамбъла в този ден. Именно това ме разочарова и то не за пръв път. Наред с нейните „действителни“ изяви на сцената на МЕТ – те се оказаха общо 9 (ДЕВЕТ), бяха и останалите 18, но на други артисти, и то с имена в които няма част от нейното име – Аделина или Пати. Значи и друга грешка има в компютърната им система.
Не е моя задача да се меся в тези работи, но исках да ви осведомя, че и в САЩ (толкова похвали четем по различни поводи) също се правят грешки в различни области. Все пак за мен е чудно, че други потребители на архива им не са открили този не малък пропуск в системата им за осведомяване.
Сега конкретно: при тези 9 изяви на Аделина Пати ме изненада и факта, че тя е била подложена на ужасен стрес: в интервал само от една седмица има участия в главни роли в няколко опери (това става през далечната година 1892): на 19 март пее главната роля в операта „Марта“ от Флотов, 3 дни по-късно – на 22 март – в ролята на Семирамида в едноименната опера от Росини, на 26 март – Виолета в „Травиата“ от Верди, на 6 април – Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети и на 9 април – Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Последната й изява в МЕТ е на 26 април 1892 г. в „Марта“. Между тези дати са и останалите й изяви в тези 5 опери – общо 4 в „Марта“, по 1 в „ Семирамида“, „Лучия ди Ламермур“ и „Севилският бръснар“ и 2 в „Травиата“.
Така че от споменатите по-горе 27 изяви, те са всъщност само 9. Има едно малко изключение – 2 от тях са нейни участия в концерти на италиански оперни певци на сцената на МЕТ на датите 18 и 20 януари 1892 г., където тя пее арии от някои опери, заедно с други нейни колеги от Италия.
Мисля си, колко „сурово“ е било тогава ръководството на МЕТ да подлага на такива жестоки изпитания някои певци, както в случая Аделина Пати. През тази година 1892 тя вече има такива големи успехи в Европа (писах за това в началото на статията), тогава тя е на почти 50 години, след върха на световната си слава (изключвам МЕТ). Защо е трябвало да пее между 19 март и 26 март 1892 г. (само една седмица) в ТРИ ГЛАВНИ РОЛИ И ТО МНОГО ТЕЖКИ И ТРУДНИ РОЛИ!?! Нямам отговор … И след тези 9 изяви до 26 април повече не е поканена да гостува в МЕТ. Ако се вярва на данните в архива (27 изяви), нейните гастроли там са продължили чак до 28 ноември 1941 г. – изява в „Любовен елексир“. Само каква неточност! Та тя се е поминала през 1919 гдина … Проверих ансамбъла в „Марта“ в един от междинните й „изяви“ през 1915 г. – съвсем друг състав – без нея очевидно!
На много други „фиктивни“ дати се оказа, че в редица от горните и други роли участват други много известниа по това време и след него певици – Лили Понс, Амелита Гали-Курчи, Емили Харди, Нина Моргана и други, но това е през 20-те и 30-те години на миналия век.
За да приключа с конкретни данни тази тема за МЕТ, цитирам съставите при всички първи участия на Аделина Пати в нейните 5 опери там, както и при последната й изява в „Марта“ на 26 април 1892 г.
През 1892 г. тя има участие в два концерта в МЕТ на 18 и 20 януари 1892 г., където пее арии от някои опери, заедно с други нейни колеги от Италия.
Дебют в операта „Марта“ от Флотов:
Boston, Massachusetts
Mechanics Building Auditorium
March 19, 1892 Matinee
In ItalianMARTHA
{10}
Lady Harriet............Adelina Patti
[Debut]
Lionel..................Fernando Valero
Nancy...................Guerrina Fabbri [Debut]
Plunkett................Franco Novara
Sir Tristram............Agostino Carbone
Sheriff.................Antonio De Vaschetti
Servant.................Giuseppe Cernusco
Conductor...............Luigi Arditi [Debut]
….
Следват участия в:
Boston, Massachusetts
Mechanics Building Auditorium
March 22, 1892
Metropolitan Opera PremiereSEMIRAMIDE
{1}
Rossini-Ga. Rossi
Semiramide..............Adelina Patti
Arsace..................Guerrina Fabbri
Assur...................Franco Novara
Idreno..................Antonio Rinaldini
Oroe....................Lodovico Viviani
Nino's Ghost............Antonio De Vaschetti
Conductor...............Luigi Arditi
….
Boston, Massachusetts
Mechanics Building Auditorium
March 26, 1892LA TRAVIATA
{7}
Giuseppe Verdi--Francesco Maria Piave
Violetta................Adelina Patti
Alfredo.................Fernando Valero
Germont.................Giuseppe Del Puente
Flora...................Ida Klein
Gastone.................Antonio Rinaldini
Baron Douphol...........Antonio De Vaschetti
Dr. Grenvil.............Lodovico Viviani
Annina..................Mathilde Bauermeister
Dance...................Rebecca Salmoiraghi
Conductor...............Luigi Arditi
…
Metropolitan Opera House
April 6, 1892LUCIA DI LAMMERMOOR
{11}
Donizetti-Cammarano
Lucia...................Adelina Patti
Edgardo.................Fernando Valero [Last performance]
Enrico..................Giuseppe Del Puente
Raimondo................Franco Novara
Normanno................Antonio Rinaldini
Alisa...................Mathilde Bauermeister
Arturo..................Mr. Grossi [Last performance]
Conductor...............Luigi Arditi
….
Metropolitan Opera House
April 9, 1892 MatineeIL BARBIERE DI SIVIGLIA
{11}
Figaro..................Giuseppe Del Puente
Rosina..................Adelina Patti
Count Almaviva..........Italo Campanini
Dr. Bartolo.............Agostino Carbone
Don Basilio.............Franco Novara
Berta...................Mathilde Bauermeister
Fiorello................Antonio Rinaldini
Conductor...............Luigi Arditi
……
Последна изява на Аделина Пати в МЕТ:
Philadelphia, Pennsylvania
April 26, 1892
In ItalianMARTHA
{13}
Lady Harriet............Adelina Patti
[Last performance]
Lionel..................Alfred Guille
Nancy...................Guerrina Fabbri
Plunkett................Franco Novara [Last performance]
Sir Tristram............Agostino Carbone
Sheriff.................Mr. Proverba [Last performance]
Servant.................Giuseppe Barberis
Conductor...............Luigi Arditi [Last performance]
(край на цитатите)
Продължавам с други изяви на Аделина Пати. На сцената на Виенската държавна опера тя има общо 4 изяви (преди тези в МЕТ) в следните опери:
Rosina | 1 Vorstellung | 03.04.1876
La traviata
Violetta Valéry | 1 Vorstellung | 31.12.1885
Les Huguenots
Valentine | 2 Vorstellungen | 18.03.1876–24.03.1876
(край на цитата)
Така че нейният дебют там е на 18 март 1876 г. в ролята на Валентина в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер, последната й изява там е на 31 декември (срещу Нова година) през 1885 г. в ролята на Виолета в „Травиата“. Няма да цитирам ансамблите при тези изяви, имената на партньорите са почти неизвестни – толкова отдавна е станало това! Между другото, архивът на Виенската държавна опера е на много високо компютърно ниво – там при търсене с името на даден артист, още като се внесе част от името (малко или фамилно), на екрана се появяват всички имена на артисти, които имат в имената си ТОВА, КОЕТО СМЕ ВНЕСЛИ при търсенето. Това е много полезно и е направено идеално – избираме онова име от съответния списък, което ни интересува. После при кликване на това име идва списък на ролите по опери с дати и брой на съответните участия в дадена роля – както по-горе при Аделина Пати – абсолютно никаква грешка! При желание се дават и имената на съответните ансамбли за деня, който сме избрали.
Особено интензивна е дейността на Аделина Пати в Русия – писах в началото, в течение на 8 години тя е имала оперни участия в Москва и Санкт Петербург всяка година. Каква са били причините? Една от тях – любовта и почитта на руската публика към нейното изкуство и особа, но има и друга – особено високите хонорари, които е получавала там. Да не забравяме, че Аделина Пати е водила твърде луксозен живот, обличала се е с дрехи – последна дума на модата по това време, в много ог ролите си е желаела да получи особено скъпи сценични костюми, независимо от цената, а в Русия са откликвали на нейните прищевки и особени желания. За някои детайли четем в оригинал на руски език такива неща, част от които давам в превод или цитати в оригинал в края на моята статия:
„При един театрален сезон оперната дива Аделина Пати е ангажирана изцяло в Русия като „придворна певица“ и там е била отрупана с голямо богатство. В годините 1869-1877 тя взема участие в главни оперни роли многократно в Русия. Освен това песенни концерти в Москва и Санкт Петербург дооформят извънредно големия й успех в Русия. Не става въпрос само за високи хонорари – в Русия тя свърза връзки с такива личности – редица аристократи, артисти и музиканти от най-висок ранг, като Чайковски, Рубинщайн, Серов, Стасов и други. През сезона 1874-1875 тя се запознава в Санкт Петербург с италианския тенор Ернесто Николини (сетне той става неин втори съпруг). По това време се запознава с големия руски историк Дмитри Иловайски и със семейството му. Това приятелство с него продължава с десетилетия, даже през първите години на декадата 1880 Дмитри Иловайски, придружен с един от братята си посещава Аделина Пати в Уелс.
Серов и Чайковски високо са оценявали изкуството на Аделина Пати, а Лев Толстой в романа си „Ана Каренина“ я споменава за нейните „скандални гастроли“ в Русия. Нека кажа и това, че Модест Мусоргски е написал малка сатирична творба с името «Раёк», която се е отнасяла за Аделина Пати.
Що се отнася до хонорарите й както в Русия, така и навсякъде по света, четем следната информация: „ (…) Тя е гостувала в толкова много държави. Тези изяви са имали триумфален характер – например хонорарът за един концерт по време на гастролите й в САЩ през 1881 г. е бил огромната по това време сума 1000 фунта стерлинги! Сега си мисля, може би това е била и причината, след ония 9 оперни гастроли и 2 участия в концерти в МЕТ през март и април 1892 г. повече да не е поканвана за изяви там.
От друга страна на Аделина Пати тези суми за били крайно необходими за финансиране на особено луксозния й живот. Един пример: за своите европейски турнета тя пътува в специално за нея изработен частен влак, заедно с 50 куфара, плюс цяла „менажерия“ от домашни животни, със своя частен секретар и няколко готвача начело с нейния личен готвач. В тази информация (превод от немски език) се казва още:
„Никоя друга певица в тази епоха не е получавал по-високи хонорари, тя е безспорно „суперзвездата“ на италианската опера през втората половина на 19-и век. Било е запланувано през ноември 1903 г. да замине за САЩ и в продължение на 6 месеца да изнесе общо 60 концерта в това „последно турне“ в кариерата й, като за всеки концерт да получи 5000 долара (огромна сума тогава) плюс участие в проценти от чистата печалба в цялото турне. В крайна сметка това гостуване се е състояло при цитираните по-горе условия“.
(край на цитата)
Продължавам с още няколко цитата на други теми от информацията на немски език:
„Прочутите скъпоценности и украшения, които Аделина Пати е имала стават притежание след смъртта й на сопрана Ева Търнер, която пък от своя страна ги завещава на певицата Гуинет Джоунс (Gwyneth Jones). (Моя забележка – Б.К.: За световно известния сопран Гуинет Джоунс, родена на 7 ноември 1936 г. писах статия във връзка с нейната 80-годишнина през 2016 г. Там не попаднах на тази информация за скъпоценностите и украшенията, които е притежавала преди това Аделина Пати)“.
И по-нататък:
„За ролята на Аделина Пати като Виолета в „Травиата“ един музикален критик пише на 28 март 1866 г. следното: „По мое мнение Аделина Пати трябва да играе само в първото действие на „Травиата“, понеже участието й в него оценявам като най-хубавия скъпоценен камък в нейната вокална корона. Първото действие е като едно опиянение от наркотик. Тя пее с идеална брилянтност, със свеж глас, младежко излъчване и една луксозна фиоритура, които превръщат залата на слушателите в един тържествен салон от най-висш порядък! За такава прелест, гланц и виртуозност това вдъхновение на слушателя няма граници“.
(край на цитата)
Понеже по-горе накрая се цитира думата „фиоритура“, давам следното обяснение на термина: Фиоритура (на италиански: fioritura, буквално – цъфтене) е музикален термин, означаващ добавяне на музикална орнаментика във вокална или инструментална партия. Терминът е италиански и е равнозначен на термина колоратура, въведен в някои други страни. За разлика от колоратурата обаче, той не се използва само за вокални изпълнения. (Моя забележка – Б.К.: Този цитат е взет без промени от Уикипедия-страницата за термина „фиоритура“ и то на български език).
В тази част на моята статия за Аделина Пати искам да цитирам някои мнения за нея и изкуството й, дадени тогава от нейни съвременници – видни дейци на изкуствата.
Писателят Оскар Уайлд (Oscar Wilde) издига паметник в нейна чест в романа си „Портретът на Дориан Грей“ (на английски: The Picture of Dorian Gray). Преди да дам конкретния повод, нека припомня накратко на читателите си за този знаменит роман на този писател от Ирландия, живял в годините от 1854 до 1900.
„Портретът на Дориан Грей“ е сред най-популярните произведения на Уайлд и единственият роман в творчеството му. Скандалният роман „Портретът на Дориан Грей” за пръв път достига до читателската аудитория през 1890, когато започва публикацията му в американското литературно списание „Lippincott’s Monthly Magazine”. Макар че става жертва на безпощадна цензура, преди да бъде отпечатано на страниците на списанието, произведението успява да всее смут сред литературните кръгове, дотогава все още сковани от консервативните викториански ценности. Уайлд преработва и разширява изданието. През април 1891 г., редакторски къщи публикуват преработения вариант на „Портретът на Дориан Грей“. Като част от литературата на 19 век, „Портретът на Дориан Грей“ е пример за готически роман със силни теми интерпретирани от легендарния „Фауст“.
(край на цитата)
А сега съответния цитат от романа, свързан с Аделина Пати:
„Мой любими Базил, от къде мога да зная това?“ – промърмори Дориан Грей, като отпиваше глътки от светложълтото вино, налято в чашата от венецианско стъкло с позлатени ръбове, като поглеждаше вътре в чашата с особено скучен поглед. „Аз бях в оперния театър, вие трябваше също да дойдете. Там се запознах с лейди Гуендолен – сестрата на Хенри. Ние бяхме в нейната ложа. Тя беше особено любезна и АДЕЛИНА ПАТИ пя божествено …“
(край на цитата)
Няколко думи за фамилията на Аделина Пати и нейния личен живот.
Двете сестри на Аделина Пати са също видни певици – Карлота Пати (Carlotta Patti, (1835–1889) и Амелия Пати (Amelia Patti, 1831–1915). Нейният брат Карло Пати (Carlo Patti, 1842–1873) е бил известен цигулар и диригент, който между другите си ангажименти е работил в Оперния театър в Ню Орлиънс, по-късно в Ню Йорк и Сент Луис в САЩ.
Аделина Пати е била три пъти омъжена. Тя се оженва през 1868 г. за маркиз Sébastien Henri de Cahuzac, Marquis de Caux (1825–1889), който работи като танцьор и сътрудник в придворните конюшни на френския крал. Бракът се разтрогва през 1885 година.
Аделина Пати се оженва за втори път за тенора Ернесто Николини (Ernst Nocolini), по-точно Ернест Николас (Ernest Nikolas), роден на 23 февруари 1834 г., починал на 19 януари 1898 г. Той е бил преди това женен и има вече 5 деца и един скандален развод след това. За Ернесто Николини стана въпрос по-горе в моята статия, когато Аделина Пати е гостувала в Русия, където двамата са се запознали.
След неговата смърт през 1898 г. Аделина Пати се омъжва през 1899 г. за барон Олоф Рудолф фон Цедерстрьом от Швеция, който по това време е на 23 години! (Аделина Пати е през 1899 г. на възраст от 56 години – тя е с 33 години по-възрастна от барона!) Имам една снимка от годината 1900, когато двамата пристигат с влак на 29 септември в Скокхолм (вероятно за пръв път), като на тази снимка тя извива лицето си встрани, за да не се вижда то на многото снимки, които тогавашните „папараци“ правят на гарата при посрещането. На снимката отдолу е написано на шведски език: „Adelina Patti och Оlof Rudolf Cederström utanför Stockholms centralstation. Ur tidningen Idun 29 sept 1900“.
Доста години и краят на живота си Аделина Пати прекарва в нейния замък „Craig-y-Nos“ край Brecknock в Уелс. За тоя замък писах в началото на статията, когато стана въпрос за нейните музикални записи в студиото на фирмата „The Gramophone & Typewriter Co.”.
Аделина Пати умира на 27 септември 1919 г. в Крайг-и-Нос (Craig-y-Nos) в Уелс, Великобритания. По нейно желание тя е погребана в известното гробище Пер Лашез (Père Lachaise) в Париж.
Исках да науча нещо повече за третия мъж на Аделина Пати – барон Олоф Рудолф фон Цедерстрьом, за когото е дадено само възрастта му при женитбата с нея – 23-годишен. Но какво е станало после, кога се е поминал – няма сведения. Потърсих в Интернет данни – също няма. Но има доста сведения за друго лице със същите имена, но живял далеч по-рано – от 1764 до 1833 г. – известен шведски адмирал. В неговата Уикипедия-страница не се казва нищо за наследниците му, но имам чувството, че е бил дядо на третия съпруг на Аделина Пати – имат съвършенно еднакви имена. Не е важно, цитирам само за сведение първия абзац от Уикипедия-страницата за него на английски език:
“Olof Rudolf Cederström (8 February 1764 – 1 June 1833) was a Swedish naval commander. Cederström enlisted in the Swedish admiralty in 1779 and as captain, he conducted a raid against Rogervik. He distinguished himself in 1790 at the naval Battle of Reval and the Battle of Viborg Bay. During the following years he led ships against English privateers in the North Sea. He was sent in 1801 to fight alongside the United States Navy in the Mediterranean during the First Barbary War. In 1808 his ships were sent to blockade Gotland in order to repel the Russian invaders. His last military action was against Denmark and France in 1813, when he helped Swedish forces capture Vorpommern. In 1815, he was appointed a minister but returned to the navy in 1818. He finally resigned in 1828”.
(край на цитата)
Ще завърша тази интересна статия за Аделина Пати с някои цитати от сведения на английски и руски езици за нея. Както вече писах, в Русия тя е била на особена почит и в руските музикални архиви са останали редица важни материали за нейните изяви там и за сравнително бурния и разкошен живот, който е водила. За мен – след като четох толкова различни материли за нея в последно време – има някаква прилика между нея и легендарната Мария Калас. И двете са великолепни сопрани, едни от най-прочутите за съответните епохи, имат подобен репертоар, но и в стила на личен живот има редица паралели. Нека любопитният читател сам си направи изводите, за които само намеквам.
Сега цитатите първо от източници на английски език:
Citations and homages
La Vie parisienne by Jacques Offenbach, with book by Henri Meilhac and Ludovic Halévy (1866), mentions Adelina Patti: “Je veux, moi, dans la capitaleVoir les divas qui font fureurVoir la PATTI dans Don PasqualeEt Thérésa dans le Sapeur”
Other works of literature and music evoking Patti include:
- Anna Karenina by Leo Tolstoy
- The Picture of Dorian Gray by Oscar Wilde
- The Age of Innocence by Edith Wharton
- Nana by Émile Zola
- Boroña by Leopoldo Alas
- Sherlock Holmes by Arthur Conan Doyle
- The Village in the Treetops by Jules Verne
- Hitty, Her First Hundred Years by Rachel Field
- The song “The Deadwood Stage (Whip-Crack-Away!)” featured in both Calamity Jane film and Calamity Jane stage musical mentions a hat that Patti wore as part of the contents for sale in the stagecoach’s offerings.
- In the 1890s, African-American singer Sissieretta Jones adopted the stage name “Black Patti,” and called her company “Black Patti’s Troubadours.”
(край на цитата)
Твърде интересни детайли за тази екстравагантна певица Аделина Пати.
Накрая цитатите от източници на руски език. Основните от тях са в една публикация от 2017 г.:
Оперная примадонна Аделина Патти
28.09.2017
(Портрет Аделины Патти,1863 Франца Винтерхальтера)
Итальянская певица, колоратурное сопрано. Пела во многих странах. Партии: Розина (“Севильский цирюльник” Дж. Россини), Виолетта (“Травиата” Дж. Верди), Маргарита (“Фауст” Ш. Гуно).
Сами обстоятельства её происхождения, казалось, не оставили Аделе-Хуане-Марии Патти (полное имя нашей героини) никакого выбора будущего. Появление на свет четвёртого ребёнка в семье драматических певцов, итальянца-отца и матери испанки, принесло с собой не только радость. Мать Аделины, пользовавшаяся на итальянской сцене заслуженной популярностью под именем Барилли, совершенно потеряла голос, разрешившись последним ребёнком. “Аделина все взяла у меня”, – говорила артистка, навсегда расставшись с театром.
Однако природа, как известно, пустоты не терпит: лишив мать голоса, она подарила гениальный дар дочери.
В семье, где всё было связано с музыкой, Аделина, конечно, не могла остаться равнодушной к гармонии звуков, однако даже для видавших виды актёров Патти ошеломляющим показался талант их последыша. В связи с денежными затруднениями семья вынуждена была перебраться в Америку, где в 1850 году юная певица и вышла впервые на сцену. Чувствуя себя уже настоящей артисткой, семилетняя Аделина наотрез отказалась появиться на сцене с куклой в руках, как того хотели устроители концерта, надеясь умилить американских слушателей.
Строптивость характера, проявившаяся у Патти в раннем возрасте, не раз испытали на себе антрепренёры, партнёры актрисы по сцене, служащие театра (…)
(…)
Иной раз её вздорность помогала карьере, но чаще служила поводом для анекдотов о несносной диве. Аделина была так капризна, что её единственный учитель, он же – муж её старшей сестры, Морис Стракош, никогда не спрашивал Патти, расположена ли она сегодня заниматься. Во избежание ссор этот хитрый педагог садился за инструмент и начинал проигрывать ту оперу, которую необходимо было выучить. Через некоторое время дверь репетиционной комнаты распахивалась и на пороге появлялась бодро напевающая только что исполненный Стракошем отрывок ученица… К счастью, музыкальная память её казалась феноменальной: трех-четырех раз прослушивания Аделине было достаточно для точного воспроизведения своей партии.
Помимо голоса и прекрасных музыкальных способностей природа наделила Патти редкой выносливостью. Родители, конечно, понимали, что частые выступления маленькой дочери могут отрицательно сказаться на её голосе, но поскольку другого выхода из отчаянной нужды у них не предвиделось, они разрешали Аделине отправляться на новые и новые гастроли. За четыре года странствий по городам Южной и Северной Америки девочка дала более трехсот концертов.
С юной Патти в этих путешествиях случались самые настоящие приключения: в Сантьяго девятилетнюю артистку настигло сильнейшее землетрясение, разрушившее весь город; в плавании к берегам Кубы она едва не погибла во время шторма. Говорят, что маленькая Аделина выказала при этих катаклизмах невозмутимое присутствие духа.
(…)
В Старом Свете молодая Патти предполагала сразиться за звание первой певицы мира. Надо сказать, что ситуация для завоевания оперного Олимпа сложилась весьма подходящая. Единственная певица, которая могла бы поспорить с Аделиной за сердца обожателей классического пения – Бозио почила в бозе на тридцать третьем году жизни. 14 мая 1861 года Патти уже срывала первые листки лаврового венка перед лондонцами, заполнившими театр “Ковент Гарден”, в роли Амины (“Сомнамбула” Беллини). Этот первый триумф, по-видимому, так поразил певицу, что Англия стала настоящей любовью Патти. На берегах туманного Альбиона Аделина провела большую часть жизни, а с конца 1890-х годов она окончательно обосновалась в этой стране.
Но наиболее экзальтированных поклонников Патти обрела в Париже, куда впервые приехала в 1862 году. Черноглазая, грациозная Аделина сделалась любимицей французов, поэты слагали в честь неё оды, её привычки и манеры стали основой всех светских сплетен Парижа. Трудно было устоять девятнадцатилетней девушке перед лестью и преклонением. Избалованная восхищением Патти даже перестала появляться на репетициях, предоставляя возможность подавать реплики своему импресарио Стракошу. Бедному Морису приходилось распевать любовные дуэты Розины, Лючии или Сомнамбулы. Большого труда стоило добиться согласия артистки хоть на одну репетицию, разве только она внимала уговорам, чтобы разучить новую оперу.
О тирании дивы стали даже ходить анекдоты.
Много сплетен родилось в Париже и по поводу чрезмерной страсти Патти к роскоши. Она соглашалась выступать лишь за баснословные гонорары и только с теми постановщиками, которые одевали её в фантастически дорогие костюмы, сшитые по последней моде. Естественно, что головокружение от триумфа не способствовало шлифованию мастерства Аделины. И вскоре среди восторженных дифирамбов газетчиков появились нотки разочарования серьёзных критиков. В одном из отзывов на исполнение Патти роли Розины в “Севильском цирюльнике” рецензент отмечал, что певица внесла в партию множество украшений, совершенно несоответствующих характеру музыки Росини. “…Поневоле говорится об одной лишь Аделине Патти, о её грации, молодости, чудном голосе, изумительном инстинкте, беззаветной удали и, наконец… о её мине избалованного ребёнка, которому было бы далеко не бесполезно прислушаться к голосу беспристрастных судей, без чего ей вряд ли удастся дойти до апогея своего искусства”.
Надо сказать, что безмерное честолюбие помогло Патти в испытаниях “медными трубами”. Она-таки смогла заставить себя работать и, вступая в полосу творческой зрелости, отказаться от прежних дурных привычек. Патти медленно, но неуклонно взрослела, становилась личностью, не дав дурному воспитанию возобладать и погубить её уникальный талант.
(…)
Восемь лет, из года в год, Петербург и Москва испытывали наслаждение, видя и слушая Патти. В 1873-1877 годах Лев Толстой писал “Анну Каренину”. Помните, в одной из глав пятой части романа он отправляет свою героиню в театр на представление с участием Патти. Наверное, Аделина Толстого не читала, хотя она была очень способной к языкам и знала французский, английский, испанский, итальянский. Но необходимости учить русский, по-видимому, у неё не было, так как в России окружающие певицу люди спокойно общались на одном из перечисленных выше языков. Интересно, что и великий писатель Патти никогда на сцене не видел, просто он описал атмосферу её спектакля по рассказам очевидцев.
1 февраля 1877 года состоялся бенефис артистки в “Риголетто”. Никто не думал тогда, что в образе Джильды она последний раз предстанет перед петербуржцами. Так случилось, что именно в северной российской столице Патти мучительно, с тяжелейшими истериками расставалась с первым мужем. Подробности скандала со сладострастием смаковались петербургской публикой. Для Аделины воспоминания о разводе стали поводом для того, чтобы надолго забыть дорогу в северную столицу.
Через двадцать семь лет после своих последних гастролей в России Патти приехала по просьбе императорской семьи в Петербург, чтобы выступить в благотворительном концерте в 1904 году в фонд помощи раненым русским воинам, участникам русско-японской войны. Шестидесятилетнюю актрису встречали с восторгом, но с опасением. Она держалась за руку своего молодого мужа и выглядела рядом с ним молодящейся старухой, с жидкими крашенными рыжими волосами. Но когда она запела, слушатели были ошеломлены её звонким, по-прежнему серебристым голосом. Долголетие Патти на сцене, не искусственное, не растянутое поклонением бывшим её заслугам, было феноменальным – шестьдесят лет продолжалась её сценическая деятельность. Верди однажды определил явление Патти, как “исключение в искусстве”. Современники находили голос певицы, хотя и не отличавшийся особой силой, уникальным по мягкости, свежести, гибкости и блеску, а красота тембра буквально гипнотизировала слушателей. Патти был доступен диапазон от “си” малой октавы до “фа” третьей.
В лучшие свои годы ей никогда не приходилось “распеваться”, чтобы войти в форму, – с первых же фраз она являлась во всеоружии своего искусства.
Патти дожила до появления первых грампластинок, и её по-детски восхищала возможность услышать собственный голос. Говорят, что, когда ей как-то проиграли одну из записей, артистка не смогла сдержать слёз от радости: ведь теперь будущее поколение будет судить о её искусстве не только со слов современников.
20 октября 1914 года Аделина Патти навсегда простилась с публикой на концерте, организованном в целях помощи Обществу Красного Креста. Шла Первая мировая война, и знаменитая певица смотрелась на сцене словно осколок ушедшего XIX века. Её последним сольным номером стала любимая англичанами простая песенка “Дом, мой милый дом”.
Источник: the100.ru
(край на цитата)
Изключително интерсни подробности от пъстрия живот на Аделина Пати, части от който се засягат в тия цитати. На ония читатели, които искат да прочетат целия репортаж от този източник на руски език препоръчвам да влязат в Гугъл със заглавието в началото на цитатите, за да имат статията в целия й вид.
Нека днес на 30 септември 2019 г. почетем 100 години от смъртта на легендарната певица Аделина Пати, починала на 27 септември 1919 г.
Мир на праха й!
…..
Изпълнение на Аделина Пати:
Adelina Patti Sings “Home, Sweet Home” 1905 (?)
´´´´´´
Изпълнение на Аделина Пати:
Great Songs by Great Artists: Arditi – Il bacio – Adelina Patti …
……
Изпълнение на Аделина Пати:
Soprano Adelina Patti: La Serenata (1906)
……
Изпълнение на Аделина Пати:
Adelina Patti in great sound: La Sonnambula, Mignon, Martha …
……
Изпълнение на Аделина Пати:
Soprano Adelina PATTI: Voi che sapete (1905)
……