Mariana Paunova

Мецосопранът и алт Мариана Паунова, която е родена на днешния ден преди 70 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 13 юни 2021 г. ще се запознаем с живота и дейността на една почти „Забравена вече българска оперна певица“ – мецосопранът и алт Мариана Паунова, чийто творчески живот на певица протича изключително извън България и по тази причина не е позната на широк кръг оперни любители. За голямо съжаление тя умира през 2002 г. в САЩ, тленните й останки са пренесени в България и е погребана в родното Къпиново – недалеч от Велико Търново.

Един кратък, но интересен живот, пълен с драматични епизоди и характерен за ония български артисти, рано напуснали родината си, направили значителна кариера в други държави и по тази причина останали почти непознати в отечеството си.

За Мариана Паунова аз писах в предните години няколко пъти статии – последен път през 2019 г., но миналата година в този ден имах друга тема за „оперна история“, поради което не писах за нея и тя още не е включена в моя нов блог „operastars.de“, който за сега съдържа ония български оперни дейци, за които съм писал статии през 2020 г. Ето защо днешната ми статия ще бъде поместена първо във ФБ, както правя доскоро, заедно със снимките, които имам.

В някои източници за Мариана Паунова на латиница като година на раждане е дадена 1951, в други – 1954, така че не мога да твърдя кое е вярно. Мариана Паунова има жива сестра (става въпрос за годината 2014) – Ганка Паунова, учителка по история във Велико Търново, която може да каже каква е истината. Не съм попадал на източник на български език, в който да се даде точната година. Това не е толкова важно, но все пак Мариана Паунова рано е напуснала житейската сцена – около 50-годишна. Ако приемем като година на раждане 1951, то днес на 13 юни 2021 г. се навършват 70 години от нейното раждане.

Аз попаднах още през 2014 г. на нейното име по една случайност, ровейки се из архива на Виенската държавна опера, когато при една изява на Гена Димитрова там в операта „Трубадур“ от Верди срещнах името на Мариана Паунова. Помислих, че това може да бъде и певица от Чехословакия, потърсих и други източници и се уверих, че това е българска певица. Оказа се, че в списъка на ония 100-120 оперни певци от България, за които има сведения на английски език в портала „Bulgаriаn Opera Stars“ на г-н Франк Фишър в САЩ (често го цитирам в моите статии) фигурира името на Мариана Паунова, както и нейна снимка. Ето какво пише за нея (в някои пунктове правя мои допълнения, специално при изявите в МЕТ Ню Йорк):

„Мецосопраното Мариана Паунова е родена недалеч от Велико Търново на 13 юни 1954 г. (бел. Б.К.: както вече писах, според други източници – през 1951 г.) Артистичната си кариера започва като концертна пианистка след дипломиране в Софийската държавна музикална академия. Допълнителна диплома получава и от Варшавската музикална академия, където учи при Jan Ekier. Клавирното си обучение продължава и в Италия в консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим и „Accademia Chigiana“ в Сиена, като неин учител е легендарният Артуро Бенедети-Микеланджело (1920-1995). Мариана Паунова става носител на сребърен медал от Международен клавирен конкурс в Италия (бел. Б.К.: за този голям клавирен виртуоз от Италия бях чел преди много години, че „при концертите си извън Италия е пътувал със самолет, който пренася (може и друг самолет) неговия личен концертен роял – не е искал да свири на чужди инструменти!).

След обучение във факултета по пиано в „McGill University“ в Канада, Мариана Паунова започва вокално обучение при Dina Maria Narici и получава диплома като певица с отличието „Grand Distinction“ от „L’Academie de Musique“ в провинцията Квебек. След това се явява на няколко вокални конкурса в Канада и във Франция, при които печели награди. Оперният й дебют е през 1977 г. в ролята на Паулина в продукцията на операта „Дама Пика“ от Чайковски в Чарлстон, Южна Каролина. Следват оперни изяви във Виенската държавна опера (б.а. Б. К.: по-късно ще дам подробности, там пее заедно с Гена Димитрова в „Трубадур“ и с Николай Гяуров в „Борис Годунов“), в театъра „Сан Карлос“ в Лисабон, в оперния театър в Сантиаго / Чили, по-късно има изяви в Рим, Южна Африка, Пуерто Рико и Канада.

Дебюта на Мариана Паунова в МЕТ в Ню Йорк е на 11 април 1979 г. в ролята на Олга в „Евгений Онегин“ от Чайковски. На 14 април следва още един спектакъл със същия състав. Цитирам ансамбъла при тези две изяви:

Metropolitan Opera House
April 11, 1979

EUGENE ONEGIN {51}

Eugene Onegin...........Lenus Carlson
Tatiana.................Teresa Kubiak
Lensky..................Nicolai Gedda
Olga....................
Mariana Paunova [Debut]
Prince Gremin...........Paul Plishka
Larina..................Jean Kraft
Filippyevna.............Batyah Godfrey Ben-David
Triquet.................Andrea Velis
Captain.................Mario Bertolino
Zaretsky................Andrij Dobriansky

Conductor...............Neeme Järvi

(край на цитата)

Великолепен състав, особено в ролите на Татяна (Тереза Кубиак), Ленски (Николай Геда) и Гремин (Пол Плишка, роден в САЩ през 1941 г. в семейство на емигранти от Украйна – един от басите в МЕТ с огромен брой участия – 1673, започнал е от 1967 г. и пее чак до сега. Последната му изява е на 10 март 2018 г. в „Бохеми“ в ролите на Беноа и Алсиндоро, Мими е Соня Йончева). Баритонът от САЩ Ленус Карлсон (Евгений Онегин), роден през 1945 г., продължава още оперната си дейност. Последните му изяви са в операта „Били Бъд“ от Бенджамин Бритън през 2017 г. на сцената на Дойче Опер Берлин.

През 1986 г. Мариана Паунова пее в МЕТ в ролята на Еболи в „Дон Карлос“ от Верди. Следват редица гастроли в САЩ – Сан Франциско, Хюстън, Филаделфия, Далас, Ню Орлиънс, Вашингтон DC, Сан Диего (щат Калифорния) и Балтимор (щат Мериленд). Нейните оперни и концертни изпълнения са придружени от огромен успех – концертира с оркестри като „National Symphony“, „Cleveland Orchestra“, „Dallas Symphony“, „Orchestre National de France“, „Orchestre Symphonique de Montreal“ и „Тhe Toronto Symphony“.

В оперния й репертоар фигурират роли като: Далила в „Самсон и Далила“ от Сен Санс, Улрика в „Бал с маски“ от Верди, Марина в „Борис Годунов“ и Марфа в „Хованщина“ от Мусоргски, Ерда и Фрика в „Пръстенът на нибелунга“ от Рихард Вагнер, Лаура в „Джоконда“ от Понкели, Амнерис в „Аида“ и Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, Адалджиза в „Норма“ от Белини, Кармен в операта от Бизе, Сантуца в „Селска чест“ от Маскани“.

(край на статията)

Както е прието в този справочник, след статията се дават примери за изпълнения от съответния артист. При Мариана Паунова са дадени следните заглавия:

Cilea: Adriana Lecouvreur O vagabonda stella
Meyerbeer: Le Prophete O pretres de Baal
Verdi: Don Carlo O don fatale!

В друг източник на латиница (на английски език) са дадени следните подробности от биографията и кариерата на Мариана Паунова (може да има повторения с някои от тези, дадени по-горе):

Мариана Паунова, контраалт и пианистка, е родена в Къпиново / България на 13 юни 1951 г., натурализирана канадка от 1975 г., починала на 27 юли 2002 г. в Port Jefferson, щат Ню Йорк. Музикални дипломи: Музикална академия София (1967), M MUS пиано (Conservatorio Santa Cecilia, Rome) 1970, lauréat (Académie de musique du Québec) 1971.

След петгодишно обучение в София, Паунова учи пиано във Варшава при Jan Ekier (лятото на 1967 г.), после в Рим (1967-1970) при Guido Agosti и Vincenzo Vitale. През 1970 г. спечелва втора награда на конкурса „Francesco Paolo Neglia International Piano Competition“ в Ена, Сицилия. През следващата година заминава за Канада и учи в „McGill University“. След това изучава вокално изкуство при Dina Maria Narici. Участва пре 1972 г. в концерт на вокалната педагожка Сара Фишер (б.а. Б. К.: в Интернет открих тази Сара Фишер и тук цитирам един откъс от страницата й в Уикипедия на немски език:

„Nach Ausbruch des Zweiten Weltkrieges kehrte Sarah Fischer 1940 nach Montreal zurück und eröffnete dort ein Gesangsstudio. U.a. studierten dort Roger Doucet, Yolande Dulude und Jean-Pierre Hurteau bei ihr. 1941 eröffnete sie die Sarah Fischer Concerts for the benefit of Canadian musicians. In den 145 Konzerten, die bis Januar 1975 stattfanden, traten u.a. Pierrette Alarie, Violet Archer, Réjane Cardinal, Clarice Carson, Fernande Chiocchio, Yolande Dulude, Marie-José Forgues, Maureen Forrester, Hélène Gagné, Claire Gagnier, Denis Harbour, Mary Henderson, Jacques Labrecque, MARIANA PAUNOVA, André Prévost, Jacqueline Richard, Claude Savard, Robert Silverman und Micheline Tessie auf. Ihren letzten eigenen Auftritt hatte sie im Rahmen dieser Konzerte 1942 mit Ausschnitten als Pelléas et Mélisande neben José Delaquerrière und Roger Filiatrault, danach widmete sie sich ganz der Lehrtätigkeit. 1946 stiftete sie die Sarah Fischer Concerts scholarships in memory of Dame Emma Albani.“

В превод давам най-важното: „След избухване на Втората световна война Сара Фишер се връща през 1940 г. в Монреал и открива вокално студио (дават се имена на нейни ученици). През 1941 г. тя слага началото на т.н. „концерти на Сара Фишер с канадски артисти“. В 145 концерта, които се изнасят до 1975 г. участват редица артисти (дават се имената, между които срещаме и името на Мариана Паунова). Самата Сара Фишер участва за последен път в концерта през 1942 г. с откъси от „Пелеас и Мелисанде“ от Клод Дебюси. След това се посвещава изцяло на педагогическа дейност. През 1946 г. тя дава началото на стипендии на нейно име – Sarah Fischer Concerts scholarships в памет на Дамата Ема Албани“.

(край на превода и на моя цитат)

Продължавам нататък с биографията на Мариана Паунова. През същата 1972 г. Мариана Паунова спечелва сребърен медал на Международния вокален конкурс в Тулуза / Франция. През 1973 г. спечелва канадските конкурси „Canadian Music Competition“ и „CBC Talent Festival“, като през лятото учи интерпретация на песни при John Newmark в „Orford Art Centre“. През годините 1973-1976 се занимава със сценично майсторство и вокална техника в „McGill Opera Studio“ при педагозите Edith Della Pergola и Luciano Della Pergola. Мариана Паунова пее като солистка с „Тhe Quebec Symphony Orchestra“ (Messiah) и „Тhe Montreal Elgar Choir (Mozart’s Mass in C Minor, Bach’s Mass in B Minor) и има редица изяви в „CBC-Radio“ и телевизионни програми.

През 1978 г. Паунова дебютира в „Карнеги Хол“ в ролята на Isaura при концертното изпълнение на „Танкреди“ от Росини (има запис – Historical Recording Enterprises HRE-238-3) в съпровод на „Opera Orchestra of New York“. Дебюта й на сцената на МЕТ в Ню Йорк е през април 1979 г. като Олга в „Евгений Онегин“ от Чайковски, като пее наново тази роля при концертно изпълнение през 1980 г. с оркестъра на „Toronto Symphony“. Следват записи на операта „Ариане“ от Пол Дюка (ролята на Barbe-Bleue) с „Nouvel orchestre philharmonique“ при диригента Armin Jordan (1983, Erato ECD-88097). В този период Мариана Паунова гостува в различни страни – САЩ, Мексико и Канада, също и в Европа. През 1982 г. играе в Монреал в ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди. Друго нейно особено добро постижение е ролята на La Comandante в операта „Cavalieri di Ekebù“ от Рикардо Дзандонаи, която играе през 2000 г. в „Alice Tully Hall“. В този период преди смъртта й през 2002 г. Мариана Паунова започва и педагогическа дейност в „Manhattan School of Music“.

(край на цитатите)

След статията са дадени някои източници за допълнителна информация. Цитирам ги:

Jones, Robert T. ‘Mariana Paunova: vocal gold,’ Charleston News and Courier, 12 Jun 1977.

Moisan, Daniel. ‘Une nouvelle étoile : Mariana Paunova,’ Aria, vol 5, Spring 1982.

“Obituaries: Mariana Paunova,” Opera News vol 67, no 8 Feb 2003.

(край на справката)

Както казах в началото, Мариана Паунова има общо 14 изяви във Виенската държавна опера (в „Борис Годунов“ и „Трубадур“), заедно с други български артисти. Ето информация:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Boris GodunowMarina Mnischek28.01.1984–12.02.19845 mal
Il trovatoreAzucena21.09.1983–09.06.19849 mal

(край на цитата)

Ето състава от 28 януари 1984 г.:

BORIS GODUNOW

Samstag, 28. Januar 1984 | 18:00 | in russischer Sprache

33. Aufführung in dieser Inszenierung

Wiederaufnahme

(край на цитата)

Дирижира Димитри Китаенко от Русия, който направи сетне световна кариера. В състава четем имената на Николай Гяуров, Курт Мол, Владимир Атлантов, Маргарита Лилова и очевидно днешната рожденичка Мариана Паунова.

Цитирам и две изяви на Паунова в „Трубадур“ – първата на 21 септември 1983 г. и последната – на 9 юни 1984 г.:

IL TROVATORE

Mittwoch, 21. September 1983 | 19:30 | in italienischer Sprache

128. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

При тази изява в ролята на Леонора играе Гена Димитрова (има запис на компакт-диск с този състав, който се счита за един от най-сполучливите на операта „Трубадур“!).

IL TROVATORE

Samstag, 9. Juni 1984 | 19:30 | in italienischer Sprache

136. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Тук Леонора играе голямата британска певица Гуинет Джоунс (за нея писах статия през 2014 г.), също и Лео Нучи и Никола Мартинучи – отличен състав.

Както стана въпрос преди, Мариана Паунова участва при записа на „Танкреди“ от Росини през 1978 г. в Ню Йорк. Ето подробности за този запис с участието на Мерилин Хорн и Катя Ричарели:

Rossini* / Marilyn Horne, Katia Ricciarelli, Eve Queler ‎– Tancredi

Label:

Historical Recording Enterprises ‎– HRE 238-3

Format:

3 × Vinyl, LP
Box Set

Country:

US

Released:

Genre:

Classical

Style:

Opera, Romantic

Composed By – Rossini*

Conductor – Eve Queler

Voice [Amenaide] – Katia Ricciarelli

Voice [Argirio] – Ernesto Palacio

Voice [Isaura] – MARIANA PAUNOVA

Voice [Orbazzano] – Nicola Zaccaria

Voice [Roggiero] – Carmen Balthrop

Voice [Tancredi] – Marilyn Horne

Notes

Recorded live in New-York, 1978.

След смъртта на Мариана Паунова през 2002 г. в медиите в Северна Америка се появява следното официално съобщение:

WORLD-FAMOUS BULGARIAN OPERA SINGER MARIANA PAUNOVA WILL BE BURIED IN …

August 17, 2002, Saturday

World-famous Bulgarian opera singer MARIANA PAUNOVAwill be buried in Kapinovo, her native village in Veliko Turnovo region next week. Paunova, who lived in the United States for years, died on July 27, 2002. Her body will be transported to Bulgaria on Tuesday, the Bulgarian News Agency reported. In 1975 Paunova won a prize at a competition for singers in Toulouse, France. She made her debut at the Metropolitan Opera and Carnegie Hall, New York. She performed at the best opera theatres in the United States, Canada, Mexico, and a number of European countries.

(край на съобщението)

Кратко, но съдържателно съобщение, което сигурно е направило впечатление на любителите на оперното изкуство в Америка. Трябва да добавя, че специално в Канада и в САЩ името на Мариана Паунова е широко известно в канадските и американски културни среди. Не случайно в много енциклопедични справочници там нейното име се цитира всяка година в новите издания на тия източници. Ето примери от последните години:

Chicago – 16th Edition:

Annick Poussart, Anik Larose. MARIANA PAUNOVA. In The Canadian Encyclopedia. Historica Canada, 1985–. Article published June 17, 2007. http://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/mariana-paunova-emc/.

Turabian

Annick Poussart, Anik Larose. 2007. MARIANA PAUNOVA. The Canadian Encyclopedia http://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/mariana-paunova-emc/ (accessed January 16, 2015).

While every effort has been made to follow citation style rules, there may be some discrepancies. Please refer to the appropriate style manual or other sources if you have any questions.

(край на цитата)

Какво да коментирам, след като Мариана Паунова е напуснала България преди толкова години, едва ли някое официално лице в тия години се е заинтересувало за нея, макар че вече бързо се забравиха след 1989 г. забраните и трудностите за т.н. „невъзвръщенци“, характерни за годините преди това. Не са ми известни конкретните подробности, но като изхождам от подобни случаи, сигурен съм, че преди 1989 г. Мариана Паунова сигурно е била „персона нон грата“ за България. Дали въобще е гостувала като артистка в родината си в периода преди смъртта си, не знам. По-късно ще дам в края на тази статия една интересна подробност, свързана с нейна идея за създаване на Международен младежки център “Орфей” (на оперната прима МАРИАНА ПАУНОВА) във Велико Търново, част от средствата за който да бъдат дадени лично от нея.

До тук изложих редица неща, касаещи Мариана Паунова, дадени в източници на латиница. А какво се пише за нея в източници на родния български език или на руски език? Не са много сведенията за нея, и то повечето са от последните няколко години. Ето една интересна информация на руски език:

Болгарское контральто на сцене МЕТ

Мариана Паунова пела с Квебекским симфоническим оркестром (Quebec Symphony Orchestra), исполняя ‘Мессию’ (Messiah) Генделя (Handel), и с хором ‘Montreal Elgar Choir’, исполняя Моцарта (Mozart) и Баха (Bach), а также часто выступала по телевидению и на радио CBC-Radio.

Автор: Елена Мурзина
Сайт: Знаменитости

Она родилась 13 июня 1951 года в Капиново, Болгария (Kapinovo, Bulgaria), и получила канадское гражданство в 1975. Получив после пяти лет обучения диплом Государственной музыкальной школы в Софии (Sofia), летом 1967 года Паунова прошла курс игры на фортепиано у пианиста и композитора Яна Экера (Jan Ekier) в Польше (Poland). Затем в 1967-1970 она училась по классу фортепиано в римской Национальной академии Санта-Чечилия (Accademia Nazionale di Santa Cecilia) у Гвидо Агости (Guido Agosti) и Винченцо Витале (Vincenzo Vitale). В 1970 году она выиграла вторую премию на международном конкурсе пианистов ‘Francesco Paolo Neglia International Piano Competition’ в Энне, Сицилия (Enna, Sicily), и неожиданно отправилась за океан – Мариане предложили стать аккомпаниатором в Университете Макгилла (McGill University), старейшем университете Монреаля (Montreal) и Канады (Canada).

В 1971 Паунова стала лауреатом Квебекской музыкальной академии (Académie de musique du Québec). В том же году она начала заниматься вокалом под началом Дины Марии Наричи (Dina Maria Narici), а в 1972 – участвовала в концерте Сары Фишер (Sarah Fischer) и привезла серебряную медаль с международного конкурса вокалистов в Тулузе (Toulouse).

В 1973 году Паунова стала победительницей Канадского музыкального конкурса (Canadian Music Competition) и фестиваля талантов ‘CBC Talent Festival’, а летом изучала исполнение немецких романсов под руководством Джона Ньюмарка (John Newmark) в Оксфордском центре искусств (Orford Art Centre).

С 1973 по 1976 год Паунова работала в департаменте сценической механики в ‘McGill Opera Studio’ с Эдит Деллой Пергола (Edith Della Pergola) и Лучано Делла Пергола (Luciano Della Pergola).

Дебютное выступление Пауновой в Карнеги-холле (Carnegie Hall) состоялось в 1978 году – она пела Изауру (Isaura) в концертной версии ‘Танкреда’ (Tancredi) Россини (Rossini) в сопровождении Нью-Йоркского оперного оркестра (Opera Orchestra of New York). На сцене Метрополитен-Опера (Metropolitan Opera) Паунова дебютировала в апреле 1979, в роли Ольги (Olga) в ‘Евгении Онегине’ (Eugene Onegin). Позже она повторила эту партию в концертном исполнении оперы в сопровождении Симфонического оркестра Торонто (Toronto Symphony) в 1980.

В 1983 она записала оперу ‘Ариадна и Синяя Борода’ (Ariane et Barbe-bleue) композитора Поля Дюка (Paul Dukas) в сопровождении Нового филармонического оркестра (Nouvel orchestre philharmonique) под управлением Армина Джордана (Armin Jordan).

На протяжении большей части своей карьеры Паунова выступала и записывалась, в основном, в США (USA), но бывала с гастролями в Европе (Europe), Мексике (Mexico) и Канаде, включая выступление 1982 года в роли Азучены (Azucena) в ‘Трубадуре’ (Il Trovatore) на сцене Монреальской оперы (Opera de Montréal). В 2000 она участвовала в постановке ‘Кавалеров из Экебю’ (I cavalieri di Ekebù) Рикардо Дзандонаи (Riccardo Zandonai) в нью-йоркском Линкольн-центре (Lincoln Center). Кроме того, Паунова до конца жизни преподавала в Манхэттенской школе музыки (Manhattan School of Music).

Она скончалась 27 июля 2002 года в Порт-Джефферсоне, штат Нью-Йорк (Port Jefferson, New York).

(край на цитата)

В електронните медии има няколко информации на български език, на които ще се спра. Първата от тях е предаване на Радио София на 20 август 2012 г. – почти 10 години след смъртта й.

Радиожурналистката Красимира Йорданова (често съм впечатлен от нейните хубави предавания до сега) припомня някои неща, които масовият български слушател не знае по простата причина, че не познава такава певица. Има и снимка, от която се вижда каква красива и впечатлителна жена е била Мариана Паунова. Ето текста на съобщението:

Спомен за Мариана Паунова

публикувано на 20.08.2012 г.

Помните ли Мариана Паунова?

През 80-те години на ХХ век по световните сцени се появява българската певица Мариана Паунова – красавица с великолепен контраалт. След близо 20-годишна успешна кариера тя неочаквано си отива от този свят на 27 юли 2002 г., едва на 52 години.

Първите й стъпки в музиката са като пианистка – със солидно образование и награди от конкурси. Но една среща с вокален педагог променя съдбата на Мариана Паунова. След усилени занимания разцъфтява прекрасен глас и втората награда на конкурса в Тулуза й отваря много врати. Дебютира в “Дон Карлос” от Верди в Монреал и международната й кариера започва.

Чуйте разказа на Красимира Йорданова с интересни биографични факти. В Златния фонд на БНР е запазено интервю с Мариана Паунова и нейно изпълнение от операта “Адриана Лекуврьор” от Чилеа. 

Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче   

(край на статията)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/horizont/post/100051311/spomen-za-mariana-paunova

Втората информация е две години по-късно – на 23 юли 2014 г., поместена във Великотърновска медия, и отразява нещо много важно – среща-разговор във Велико Търново по повод 12 години от смъртта на певицата. Ето текста:

Спомен за Мариана Паунова

Добавена: 23.07.2014 г.

Среща-разговор по повод 12-годишнината от кончината на оперната певица Мариана Паунова организират от Етнографския музей във Велико Търново. Споменът за световноизвестния контраалт ще се състои на 24 юли от 10,00 часа в Сарафкината къща. Биографични данни за Мариана Паунова ще представи сестра й Ганка Паунова, интересни факти се очаква да разкажат дъщерята и синът й, съобщи музейният уредник Надя Василева. В срещата със свои музикални изпълнения ще участват възпитаници на СОУ „Емилиян Станев” и Хуманитарната гимназия.

Първите стъпки на Мариана Паунова в музиката са като пианистка в Софийското музикално училище. По-късно следва във Варшавската консерватория, учи три години в Рим. Следват награди от конкурси, но една среща в Монреал с вокалния педагог Дина Мария Наричи променя съдбата й. Мариана Паунова печели конкурса за млади оперни певици в Тулуза, Франция. Заема първите места в 14-ия конкурс на Националното канадско радио и Музикалния конкурс в Канада през 1976 г. Дебютира в Метрополитен, гастролира в най-известните оперни театри в САЩ, Европа, Япония. 30 оперни заглавия влизат в репертоара на Мариана Паунова, сред които „Трубадур”, „Бал с маски”, „Дон Карлос”, „Аида”, „Норма”. Пее с Пласидо Доминго, Мерилин Хорн, с Николай Гяуров, Гена Димитрова. Обявена е за контраалт номер едно в света. 

Галя Бояджиева 

(край на статията)

Когато през 2014 г. събирах първите сведения за Мариана Паунова, не ми беше известно това съобщение и факта, че е погребана в родното Къпиново край Велико Търново. Зарадвах се, че все пак великотърновци са отдали необходимата почит към бележитата си сънародничка, че най-после се е вдигнала завесата на мълчание, характерна за редица български артисти, правили кариера преди 1989 г. в чужбина.. Най-после и този болезнен въпрос бавно намира разрешението си. Жалко за това, че Мариана Паунова така рано ни е напуснала. Сигурно съвсем по друг начин би протекла кариерата й при нормални условия. Като чета само каква основна подготовка е имала както в областта на клавирното изкуство, така и във вокалното, просто се впечатлявам от такива постижения.

И последното сведение на български език, с което се запознах, наново помрачи настроението ми – типичното българско отношение към редица инициативи на видни наши артисти, които искат от чужбина да помогнат за известни въпроси с материална помощ. В сайта на Община Велико Търново прочетох неща, част от които цитирам тук:

(из сайта на Община Велико Търново)


„ (…) През 1992 г. вниманието на търновци отново е насочено към летния театър. Този път проектът е на арх. Пламен Цанев за създаването на Международен младежки център “Орфей” на оперната прима МАРИАНА ПАУНОВА, която по онова време живее в Ню Йорк. Строителството трябвало да струва 13 млн. лв., но проектът търпи разширение и стъпва на 25 млн. лева. Заради двойното гражданство на Мариана Паунова-Алджи, решението на общинските съветници за отстъпено право на строеж се съгласува с Министерството на финансите.

Първата копка е направена на Димитровден – 26 октомври 1992 г. Трябва да се появи уникален амфитеатър с 2700 места, четири допълнителни зали за общо 600 зрители, магазини, ресторанти, луксозни фоайета. Сградата е решена на два етажа, като на първия освен гримьорните се предвижда и малък арт клуб за актьорите. Входът откъм парка е замислен като раздвижена сграда с голяма лятна тераса. Стълбище надолу отвежда в помещение, предвидено за изложбена зала. Тук се намира и прожекционната, оборудвана с модерна техника.


Още навремето Мариана Паунова-Алджи споделя, че не може да осигури всички средства за изграждането на комплекса “Орфей”. Надявала се да намери разбиране и подкрепа от родните бизнес среди. “Но нали не става дума за мис мокра фланелка, родният бизнес си затрайва. Строителството гълта пари, не се плаща и е зарязано. Сега, когато каруцата отдавна е обърната, няма никакво значение кой каква благородна идея е имал, какви пари е дал и какви пари още има да получава. Като отворен гроб в най-красивата част на Велико Търново вече години зее мястото на обичания някога летен театър”, четем в местната преса през есента на 1997 г.

Скандалите около името на Мариана Паунова-Алджи не секват. Оперната прима, която става почетен гражданин на В. Търново на 29 юни 1992 г., е подложена на унищожителни критики, а името й е очернено до неузнаваемост. Стига се до там, заради провала на проекта й за младежкия център “Орфей”, искат да се отнеме почетното й гражданство. От ктиторката се отмята дори пълномощничката й, учителката по история Ганка Паунова (сестра на Мариана Паунова). В просторни интервюта тя твърди, че не знаела, че ще се разчита на чужди пари, че певицата поискала да се прекрати договора с общинската строителна фирма “Ятрус”. Хули по Мариана Паунова-Алджи чрез вестниците сипе и строителят Ангел Пейнов, който твърди, че възложителите изобщо нямали намерение да плащат. Строителната фирма замразява обекта през февруари 1993 г. Извършените строителни работи до тогава възлизат на 800 000 лв. 20 дена след спиране на работата се получава паричен превод и строителите отново започват. В края на март 1993 г. “Ятрус” ЕООД окончателно напуска обекта, оставяйки след себе си излят бетон и стърчаща арматура. Твърдят, че са вложили в обекта 1 315 000 лв., които не са им разплатени. През 1997 г. изтича 5-годишният давностен срок по Закона за устройство на територията, а летният театър остава зееща дупка. В края на юли 2002 г. Мариана Паунова-Алджи умира, месец след това тленните й останки са докарани и погребани в родното село Къпиново.


Годината вече е 2005. На сцената се появява нова идея. Предложението идва от Емил Павлов за Международен фестивален и конгресен център (…)

(край на цитата)

Не са необходими коментари. Великотърновци знаят по-добре развитието на въпроса, но защо са били тези неприятни скандали, хули и обвинения по отношение на Мариана Паунова – нейното желание е било толкова хубаво и ако не се е поминала неочаквано, сигурно резултатите биха били други.

При всички случай Мариана Паунова не е вече между нас от 2002 година. Направеното от нея, макар и в чужбина е повод да се замисли българската културна общественост и съответните лица в София за отдаване на необходимото внимание към такива личности, които са допринесли да се знае името на България далеч извън пределите й. Време е вече истинската културна политика на днешна България да намери правилните си посоки и приоритети.

През изминалите години от 2014 писах статии за Мариана Паунова, които намериха широк отзвук. Искам тук да припомня някои важни факти от тогава. Ето цитат от 2016 г.:

„Драги приятели, през 2015 г. на днешния ден публикувах статия за Мариана Паунова с подобно съдържание. Статията намери особено голям отзвук и се получиха редица коментари и бележки, с част от които сега искам да ви запозная. Цитирам:

Violina Anguelov, Весела Петрова, Valentina Slavova-Trendafilova und 18 anderen gefällt das.

Bojidar Nikolov Bjahme dobri prijateli …. po dobre posnavam mugut i Stefano Algieri prekrasna dvojka i imat saedno ako se ne luga 3 deza. Stefano snae 6 esika vklju4itelno i Bulgarski i to dosta dobre – kasa mi, ce sam go e u4il i ce s Mariana ne govorel na Bulgarski, a na English i Italianski, samo kogato trjabvalo nesto strogo da se kage govorili pomegdu si na Nemski ha ha ha

Boris Kontohow Благодаря ти Божидаре, много ценна информация.

Румяна Раднева ЧИСТ, ЗВЪНКАВ ГЛАС И КРАСИВА БЪЛГАРКА! ВЕЛИКОЛЕПНА! ЖАЛКО, ЧЕ НЕ СМЕ ИМАЛИ ВЪЗМОЖНОСТ ДА Я СЛУШАМЕ! СВЕТЛА Й ПАМЕТ! БОРИС, НИЕ ОТ ЗАДОЧНИЯ КУРС ОТ МУЗИКАЛЕН УНИВЕРСИТЕТ ПО ФБ СМЕ ТИ МНОГО БЛАГОДАРНИ. ВЯРВАШ ЛИ ДНЕС ЦЯЛ ДЕН СЛУШАМ АНАСТАСОВ И МАРИАНА ПАУНОВА! СЪРДЕЧНИ ПОЗДРАВИ!

Boris Kontohow Румяна, трябва да благодариш преди всичко на Антония, тя дава винаги тон на моите статии, като ги допълва с много подходящи музикални илюстрации.

Stefka Evstatieva Боре, запознах се с нея, чрез мъжа й Стефано Алджери, когато пяхме с него „Андре Шение“ в Страсбург 1989 год. Говорехме си на български и веднаж ми разказа как в БГ една жена го попитала как така е научил български и той се пошегувал, че в Америка българският е втори език. Между другото имат две деца, момче и момиче. На малката й казваха Верчето.

Година и половина по-късно с нея пяхме „Княз Игор“ в Далас. В тази постановка пя и Стефан Еленков, Кончак. А Мариана беше разкошна Кончаковна. Само четири месеца по-късно, пяхме „Бал с маски“ в Болтимор. Изпя много красиво Улрика.


Почина от рак на панкреаса шест месеца след като й го откриха.
Стефано продаде къщата в Лонг Айланд, Ню Йорк и се премести с децата в Монреал. Преподаваше у Мак Гил университета.


Не съм чувала Мариана да има сестра, познавах майка й, дали тя не се казваше Ганка???
Мир на праха й

Stefka Evstatieva И още, обичаше много балета. И в Канада е свирила на клас по балет и е танцувала, после е корепетирала на певци за вокална педагожка в замяна за уроци по пеене.

Boris Kontohow Стефче, сърдечно благодаря за информацията относно Мариана Паунова. За Стефано Алджиери прочетох вчера интересни неща. Цитирам ти ги в оригинал:

……………. Stefano Algieri has been a guest lecturer at the University of Missouri, Royal College of Music in Glasgow, Scotland, Sibelius Academy (Helsinki), Biennale Copenhagen, Summer Music Academy, Siena, Italy, Orpheus International Music Festival in Turnovo, Bulgaria, Schlern International Music Festival, Italy, Natal University, Brazil and at AIMS in Graz, Austria. In 2002-3 Stefano Algieri was a member of the Faculty of Manhattan School of Music’s Preparatory Division.
In 2003 Professor Algieri was invited to join the Faculty at McGill University’s Schulich School of Music. He is most fortunate to have, and to have had, talented Students assuming the mantle of this Tradition, many of whom who have gone on to win International Voice Competitions, and receive International engagements with Opera Companies, Orchestras and join Young Artist Programs.
Stefano Algieri continues his international career as a Singer and as a Teacher. It is with this life-long passion dedicated to the Tradition of the Art of Singing, through Technique, Musicianship, Style, Language and Stagecraft, that he meets, and mentors his Students as individuals. With careful attention to the detail, and with the reference of noted Colleagues at the Schulich School of Music, Stefano Algieri works with his Students, helping them to discover their own unique Voice, their Spirit. Encouragement is given to his Students to think creatively and critically, thereby equipping those with the tools that they will need to teach themselves as successful and fulfilling Artists.
In 2012 Dr. Marcel A. Desautels, in whose honour the Desautels Faculty of Management at McGill University is named, instituted, through his love of singing and his friendship, The Mariana Paunova and Stefano Algieri Scholarship in Voice at the Schulich School of Music in honour of these distinguished Artists.


(…) Хубаво, че в този университет е създадена тази стипендия, за да не се забравя името на Мариана Паунова. Желая ти много здраве и хубави дни !


Bojidar Nikolov Mila Chef, Ima6 li njakakuv kontakt sus Stefano Algieri? As imah otdavna tehen tel.,no toj sled kato e prodal kustata javno ne e aktualen. Snae6 li kude givee toj sega ? Snam, ce e Prof. v njakakuv Universitet, no povece nisto ne snam i sagubihme kontakt v godinite.Ti ste si idva6 li v BG ? Ste se radvam da se vidim Stefka Evstatieva Не Божидаре. Точно като продаваше къщата се видяхме на едно парти, където той беше подготвената изненада за мен и от тогава загубихме връзка. Не съм се и опитвала, така хората се забравят. Ще проверя дали не е тук във ФБ. Още нямам планове за БГ, първи Младен трябва да отиде, пък после ще мисля и аз. Все някой трябва да гледа котките….ха, ха, хаааа….
Прегръщам те много. (край на цитатите)

През 2015 и 2016 г. получих писма от тенора Михаил Светлев, който е имал преди години съвместни изяви с Мариана Паунова. Цитирам част от неговите думи:

Михаил Светлев:

Боре, хубаво е, че ни напомняш за Марияна. Много се разбирахме и често пеехме заедно в Америка. Изпращам ти нещо от моят архив (като Азучена “Трубадур” във Филаделфия и Улрика в “Бал с маски“ във Вашингтон). Жалко, че си отиде толкова рано.

Михаил Светлев през 2016 г.:

Драги Боре, не знам дали тази година ще отделиш време и напишеш нещо във връзка с рождената дата 13.06.1951 на изключителната певица контраалто, Марияна Паунова. По този повод ти писа, мисля, миналата година. Понеже с нея заедно сме пяли доста представления, премиери и концерти, предимно в Канада и Съединените Щати, се разрових из архивите си и намерих автентични записи от нас (на живо) както се казва. Аз отдавна бях ги приготвил да си отидат заедно с мен, но реших да публикувам запис от онова време (макар и без днешната звукова техника). Може би някой да иска да чуе нейния глас (неподправен), начин на пеене и интерпретация. Поздрави.

https://youtu.be/1tlr8BJz2FI

Аз му отговорих: Сърдечно ти благодаря, Мишо – ще пиша, защото много я уважавам. Като бях в Габрово, една вечер слушах по програма “Христо Ботев” на БНР нейни изпълнения – почти 2 часа. Впечатли ме гласа й и разнообразието на роли, например тази на Юдит в операта “Замъкът на херцог Синята брада” от Барток – много трудна роля, при това на унгарски език.

(край на диалога)

Интересно, през май 2017 г. по време на престоя ми в Габрово наново слушах по програма “Христо Ботев” на БНР изпълнения на Мариана Паунова – почти 2 часа. И пак останах впечатлен от гласа й. Сигурно това беше същото предаване от предната година, пак звуча гласа й в ролята на Юдит в операта “Замъкът на херцог Синята брада” от Барток. Великолепна певица!

В края на 2017 г. получих писмо от тенора Арсений Арсов от Варна, който ми написа следните редове:

27.12.2017

Арсений Арсов – Това е най-големият контраалт в историята на българското, а и не само, но и в международен план оперно изкуство. По-голяма от Марияна Паунова контраалтова белкантистка лично аз не познавам в съвременнта история на оперния театър в България, а и в голяма част по света през последните двадесет, тридесет години. Жалко, че българското соцправителство през 1986 година й даде малки възможности да се изяви на софийска оперна сцена в “Аида” в партньорство на великата Гена Димитрова с цел да бъде даден приоритет на силния глас на Гена и да бъде омаловажено виртуозното пеене на Паунова, нали беше невъзвращенка, живееща в Канада и пееща по световните оперни сцени… Аз присъсътвах на спектакъла. Публиката разбра подмолния сценарий и възнагради Паунова подобаващо. Тогава Гена не беше още придобила онова съвършенство в пеенето, което по-късно я превърна в безапелационна Дива…. Познавах като студент лично нейната майка – на Паунова. От нея съм научил много за тази изключителна певица, почти неизвестна в България. Чуйте записите и в ю тюб и сами се уверете.

https://youtu.be/QOiJVngjRcYVerwalten

Mariana Paunova – Aria from Le Prophèthe by Meyerbeer

Mariana Paunova – sings from Le Propheète aria O,…

youtube.com

….

Boris Kontohow Драги Арсений, сърдечно благодаря за хубавите думи, които казваш за г-жа Паунова. Вместо тогава нашите “културтрегери” в София да се радват на тия международни почести (колко тогава бяха българите, пели на сцената на МЕТ или във Виенската опера), но това е завистта и пристрастията само по дадени личности! Дано не се повторят такива времена! Добре че има свидетели като теб! Бъди здрав и все така работлив и през идващата 2018 година!

(край на цитата)

Забележка: Божидар Николов написа след статията ми през 2019 г.:

Bojidar Nikolov Ivan Konsulov sus Mugut i sme priateli toj e Tenor i Govori Mn. dobre Bulgarski. Toj peeshe v Staatsoper Boris v Katia Kabanova, a s Mariana se saposnat e vuv Wien – Osven, ce e goljama peviza beshe i krasaviza zarstvena osanka s prekrasni koši-bjaha ciudesno semenstvo.
Gialko, ce si isgubihme dirite…. Stefano e Profesor v Hochschule mislja v Canada.
Posledníat put mi kasa, ce imal Neverojatno problém s Bulgarskata bjurokrazia, kogato e hodil do seloto i dá postaví urnata po nejno gelanie…

(край на цитата)

А сега в края на тази статия ще направя следното допълнение:

На 1 февруари 2020 г. попаднах на информация за Мариана Паунова на руски език в рубрика „Прочути контраалти“. Цитирам данните:

Мариана Паунова
Канадская пианистка и певица-контральто Имя: Мариана
Фамилия: Паунова
Дата рождения: 13.06.1951
Гражданство: США Она родилась 13 июня 1951 года в Капиново, Болгария (Kapinovo, Bulgaria), и получила канадское гражданство в 1975. Получив после пяти лет обучения диплом Государственной музыкальной школы в Софии (Sofia), летом 1967 года Паунова прошла курс игры на фортепиано у пианиста и композитора Яна Экера (Jan Ekier) в Польше (Poland). Затем в 1967-1970 она училась по классу фортепиано в римской Национальной академии Санта-Чечилия (Accademia Nazionale di Santa Cecilia) у Гвидо Агости (Guido Agosti) и Винченцо Витале (Vincenzo Vitale). В 1970 году она выиграла вторую премию на международном конкурсе пианистов ‘Francesco Paolo Neglia International Piano Competition’ в Энне, Сицилия (Enna, Sicily), и неожиданно отправилась за океан – Мариане предложили стать аккомпаниатором в Университете Макгилла (McGill University), старейшем университете Монреаля (Montreal) и Канады (Canada). В 1971 Паунова стала лауреатом Квебекской музыкальной академии (Académie de musique du Québec). В том же году она начала заниматься вокалом под началом Дины Марии Наричи (Dina Maria Narici), а в 1972 – участвовала в концерте Сары Фишер (Sarah Fischer) и привезла серебряную медаль с международного конкурса вокалистов в Тулузе (Toulouse). В 1973 году Паунова стала победительницей Канадского музыкального конкурса (Canadian Music Competition) и фестиваля талантов ‘CBC Talent Festival’, а летом изучала исполнение немецких романсов под руководством Джона Ньюмарка (John Newmark) в Оксфордском центре искусств (Orford Art Centre). С 1973 по 1976 год Паунова работала в департаменте сценической механики в ‘McGill Opera Studio’ с Эдит Деллой Пергола (Edith Della Pergola) и Лучано Делла Пергола (Luciano Della Pergola). Дебютное выступление Пауновой в Карнеги-холле (Carnegie Hall) состоялось в 1978 году – она пела Изауру (Isaura) в концертной версии ‘Танкреда’ (Tancredi) Россини (Rossini) в сопровождении Нью-Йоркского оперного оркестра (Opera Orchestra of New York). На сцене Метрополитен-Опера (Metropolitan Opera) Паунова дебютировала в апреле 1979, в роли Ольги (Olga) в ‘Евгении Онегине’ (Eugene Onegin). Позже она повторила эту партию в концертном исполнении оперы в сопровождении Симфонического оркестра Торонто (Toronto Symphony) в 1980. В 1983 она записала оперу ‘Ариадна и Синяя Борода’ (Ariane et Barbe-bleue) композитора Поля Дюка (Paul Dukas) в сопровождении Нового филармонического оркестра (Nouvel orchestre philharmonique) под управлением Армина Джордана (Armin Jordan). На протяжении большей части своей карьеры Паунова выступала и записывалась, в основном, в США (USA), но бывала с гастролями в Европе (Europe), Мексике (Mexico) и Канаде, включая выступление 1982 года в роли Азучены (Azucena) в ‘Трубадуре’ (Il Trovatore) на сцене Монреальской оперы (Opera de Montréal). В 2000 она участвовала в постановке ‘Кавалеров из Экебю’ (I cavalieri di Ekebù) Рикардо Дзандонаи (Riccardo Zandonai) в нью-йоркском Линкольн-центре (Lincoln Center). Кроме того, Паунова до конца жизни преподавала в Манхэттенской школе музыки (Manhattan School of Music). Она скончалась 27 июля 2002 года в Порт-Джефферсоне, штат Нью-Йорк (Port Jefferson, New York).

(край на цитата)

Нека днес на 13 юни 2021 г. почетем 70 години от рождението на Мариана Паунова и сведем глави пред светлата й памет. Колко е хубаво, че вечната й почивка е там където се е родила – в хубавото Къпиново край Велико Търново.

…………

Изпълнение на Мариана Паунова:

Mariana Paunova-Isaura’s aria-Act II- “Tu che i miseri conforti.”-Tancredi, Gioachino Rossini

Act II- “Tu che i miseri conforti.”; Opera: Tancredi; Composer: Gioachino Rossini; Tancredi: Marilyn Horne; Amenaide: Katia Ricciarelli; Argirio: Ernesto Palacio; Isaura: Mariana Paunova; Roggiero: Carmen Balthrop; Orbazzano:Nicola Zaccaria; Dir.:Eve Queler. Carnegie Hall, 1978

…..

Изпълнение на Мариана Паунова:

Cilea: Adriana Lecouvreur O vagabonda stella

…..

Изпълнение на Мариана Паунова:

Meyerbeer: Le Prophete O pretres de Baal

……

Изпълнение на Мариана Паунова:

Verdi: Don Carlo O don fatale!

……