Pavlova, Malina (BGR, Sopran)

Сопраното Малина Павлова празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, днес на 24 юли 2025 г. празнува рожден ден една българска певица от близкото минало, за която писах за пръв път кратка статия на този ден през 2023 г. Това е чудесното сопрано Малина Павлова, която има профил във Фейсбук и там научих тогава рождената й дата, в който профил е получила редица поздрави.

Днес на 24 юли пиша за втори път статия за Малина Павлова, тъй като с нея сме ФБ-приятели и след като й писах преди няколко дни, че искам пак да пиша статия за нея, тя се съгласи да ми изпрати нови данни за себе си, които аз не знам и с удоволствие ще ги поместя днес в края на тази статия.

Що се отнася до кариерата на Малина Павлова, сценичната й дейност е била преди години, след като завършва Софийската музикална академия през 1977 г. Веднага е назначена в Плевенската опера и остава там до 1990 г. Ето още някои подробности:

„ (…) В началото на 80-те години на миналия век операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини, спектакъл на Плевенската опера, участва в националния преглед на оперните театри, който се провежда в Стара Загора. На оркестъра е присъдена Първа награда. От немай къде същата се присъжда и на Софийска опера. С най-високото отличие е награден диригентът на плевенската постановка – главния диригент на Плевенската опера Георги Нотев.

Втора награда е присъдена на една от солистките – МАЛИНА ПАВЛОВА. Това е първата й голяма роля в кариерата. Тя идва в Плевенската опера веднага след завършване на консерваторията през 1977 г. и остава в Плевен до 1990 г. След две прослушвания й е поверена ролята на Мими в „Бохеми“. После се подреждат още роли – целия централен сопранов репертоар, още аплодисменти… Спомня си, че при въпросното участие в Стара Загора един от критиците възкликнал: „Такава топлина лъха от сцената, че си личи колко много се обичат тези хора“.

(край на цитата)

Както е добре известно, след политическите промени в България в края на 80-те години Плевенската опера преустановява своята дейност и много от нейните солисти напускат Плевен, някои отиват в други оперни театри в България, но и много от тях заминават на работа в чужбина, между които и Малина Павлова.

Когато аз започнах да пиша моите „оперни истории“ в средата на 2013 г., особено се интересувах от много български оперни певци, които не работят в България, а са заминали за други държави. Така случайно научих и за други бивши артисти от Плевенската опера, които са имали прекрасна кариера там до ликвидирането на театъра, след което са заминали главно за Германия. По това време станах приятел с тенора от Плевен Любомир Дяковски, с когото често съм разменял информации и съм го питал за певци, които той познава.

През 2015 г. научих за една българска певица с голяма кариера в Германия , която се помина след тежко боледуване на 7 януари 2015 г. в Германия. Това е мецосопраното Лиляна Нейчева, родена в Силистра, чието име тук в Германия беше широко известно и аз се заинтересувах, за да напиша статия за нея. Вярно е, тя е учила и имала кариера преди това в България, на след като заминава около 1975 г. за Германия, бързо е забравена в родината си, а там прави прекрасна кариера.

Ще цитирам част от моята статия за нея, накрая ще дам линк към статията ми в Интернет, чрез който може да се прочете цялата статия в моя оперен блог „operastars.de“:

„ (…) Особено важна изява на Лиляна Нейчева е участието й през 1982 г. в продукцията на операта „Луиза Милер“ от Верди в Държавната опера в Хамбург, където Пласидо Доминго играе в ролята на Родолфо, а Луиза е румънската певица Еугения Молдовеану (родена през 1944 г.). Нейчева пее в ролята на Федерика. Дирижира италианският диригент и композитор Джузепе Синополи…

При по-задълбочено разглеждане на вокалната кариера на Лиляна Нейчева се забелязва, че особено в годините на ангажимента й в Манхайм тя е имала възможност да участва и на други оперни сцени, за което стана въпрос. Но договора й там й позволява да играе и при особено интересни и важни спектакли в големи театри и извън Германия. Също и да участва в концерти с интересни програми, заедно с прочути колеги като солисти.

Разполагам с постер от спектакъл на “Борис Годунов” от Мусоргски във Франция, с участието на Лиляна Нейчева и тенора Михаил Светлев. През октомври 1987 г. Нейчева е поканена за 5 спектакъла на „Борис Годунов“ във Франция, по всяка вероятност в Марсилия. Сигурно тази продукция на Парижката опера е била показана там, но не съм сигурен.

Виждам само едно международно участие на солисти, като освен Нейчева има и друг българин – моят добър приятел Михаил Светлев, който в тия години тържествува по редица европейски и американски сцени. А знаменитият белгийски бас-баритон Жозе ван Дам сигурно е играл в главната роля (няма сведение за отделните роли).

Като писах през 2015 г. горния цитат в ръкописа си, ми хрумна да попитам лично Михаил Светлев за някои подробности по тези спектакли от октомври 1987 г. При подобни случаи съм постъпвал точно така и той винаги е бил акуратен и ми е отговарял бързо, стига да е в жилището си в Германия.

Така постъпих и в този случай – написах му чрез Фейсбук моето желание за известни пояснения и още след обед получих следния отговор: „Боре, до четвъртък съм в Германия. Жалко, не можах да намеря програмата със снимки, но ти изпращам нещо от афиша. За Лиляна мога да кажа само хубави неща. Срещали сме се и по други сцени в Германия. Пеехме и играехме образите си с удоволствие. Сериозна певица. Имам някъде и записи от продукцията на „Борис Годунов“. По парижки манталитет, режисьорът беше направил “полската” сцена да се играе в баня с голям брой голи момичета – миманс. Можеш да си представиш какво “пеене” падаше. Тази продукция имаше голям успех, а пък костюмите бяха истинско богатство. Изпращам ти и една моя снимка, на която не се харесвам, но заради костюма си заслужава да я видиш и да имаш малка представа. До скоро“.

(край на писмото от Михаил Светлев).

Жалко, малцина познават в България мецосопраното Лиляна Нейчева (1945-2015), тя е имала голяма карира предимно в Германия, Нидерландия, Франция и другаде. Особено трогателно е съобщението в медиите след смъртта й на 7 януари 2015 г. в Манхайм / Германия, което се публикува от вокалното студио „ORFFEO“. В него Лиляна Нейчева е имала ученици:

„ (…) Оперната певица Лиляна Нейчева почина в Манхайм след почти двегодишна борба с коварната болест. Събитията в тукашния Национален театър – нейният оперен театър от 1980 до 1994 г., тя следеше съвсем доскоро с голям интерес. В студиото „orffeo“ тя придружаваше преди всичко напреднали ученици, беше педагог на професионални певци и ги ръководеше като „добра душа на дома“.

Лиляна Нейчева е родена на 5 юли 1945 г. в Силистра / България. Следва в Националната консерватория в София и през 1969 г. поема първия си ангажимент в Оперния театър в Лайпциг. През 1973 г. младата певица приема достойното предложение на Баварската държавна опера в Мюнхен, където до 1978/1979 г. пее в интересни оперни роли. Когато през сезона 1979/1980 тя се премества в Манхайм, нейната встъпителна роля е именно тази на Клитемнестра в операта „Електра“ – ролята, в която тя приключва вокалната си кариера. Но този оперен театър има редица драматични мецосопранови роли в легендарния си тогава репертоар, в които Лиляна Нейчева участва.

Нейният мецосопранов глас със сигурни височини, с особено голям диапазон и перфектно звучащ е подходящ за големите роли в опери от Верди, като Еболи, Азучена, Амнерис, Улрика и Прециозила. Един от нейните най-големи успехи е пламенната Адалджиза (заедно с Моника Пик-Хиероними в главната роля) в операта „Норма“ от Белини. И тъй като през 80-те години музикалните драми на Рихард Вагнер стоят твърде интензивно в плана на театъра в Манхайм, тя участва и в ролите на Ортруд, Валтраут, Фрика, Кундри, Венера и Брангене.

След изтичане на договора й в Манхайм, Лиляна Нейчева остава вярна на „квадратния град“ (бел. авт. Б.К.: градът Манхайм е известен с това, че много от улиците му са разположени перпендикулярно една на друга, т.е, отделните жилищни участъци в определени райони образуват фигури, подобни на квадрати), където тя намира много приятели.

Тя продължава да гостува на големи оперни сцени в Германия и извън нея, започва да се занимава с вокална педагогика и е търсена като отлична концертна певица. Много колеги от Манхайм и оперни любители ще запазят светли спомени за нея“.

(край на цитата)

Във връзка с тази моя статия за Лиляна Нейчева научих по-късно, че тя е била съпруга на друг голям български оперен певец – басът Михаил Миланов, който след като е бил редица години в Плевенската опера, също е заминал на работа в Германия след ликвидиране на този оперен театър.

Няколко месеца след написване на статията за Лиляна Нейчева ми беше интересно да науча повече и за другите бивши артисти от Плевенската опера, главно за баса Михаил Миланов. Преди това бях попаднах в Интернет на една друга интересна новина, заедно с една хубава снимка – през 2014 г. в Плевен са се събрали редица бивши солисти от Плевенската опера, които са гостували на тенора Любомир Дяковски. По тази причина в края на юни 2014 г. написах кратко писмо с няколко въпроса до моя приятел в Плевен – Любомир Дяковски, на което той ми отговори:

Любомир Дяковски на 4 юли 2015 г.:

„Драги Борисе! Извинявай, че не ти отговорих веднага, но съм на концерти с тенорите и с моята съпруга Росица в Швейцария и едва днес по-спокойно видях пощата си. На тази снимка няма Лили (Лиляна Нейчева). Те с Мишо (Михаил Миланов) са се разделили някъде около 1975-1976 година! На снимката до мен е Малина Павлова, която също след закриването на Плевенската опера пее в Германия! До нея е Роза Гръчка, съпругата на Мишо, дългогодишна певица в Германия, до нея е моята съпруга – Росето (пианистка), после Мишо и крайната в дясно – Мила Дюлгерова, след закриването на операта – преподавател в Консерваторията и сега – професор и декан на Вокалния факултет! Борисе, не е вярно, че Мишо е роден през 1950 година. Аз съм роден тогава … Мишо е поне …1945 г. И мисля, че празнува 70-годишен юбилей. Но това ще проверя, като се върна, в архивите на филхармонията“.

(край на писмото)

По-късно написах подробна статия и за баса Михаил Миланов, която също е внесена в моя операн блог и може да се чете в Интернет.

Във връзка с тази среща на бивши солисти от Плевенската опера медия от Плевен публикува следната статия:

Портал „BG Север“ Плевен

7 септември 2014 г.

Първите солисти на Плевенската опера се върнаха отново в бохемските си младини

На спонтанната среща се роди идеята пак да се съберат на една сцена

През 1920 г. в читалище „Съгласие“ в Плевен се поставя първото оперетно представление със самодейни певци и оркестранти. Изграденият по-късно оперетен колектив поставя началото на Плевенския оперетен и оперен театър. През 1971 г., отново там, се поставят основите на Общинска опера с постановките на „Травиата“ от Джузепе Верди и „Албена“ от Парашкев Хаджиев. Свири Плевенска филхармония под палката на диригента Димитър Карагьозов, режисьорите и солистите са от Софийската опера или от Русе, Варна, Пловдив, но винаги най-добрите за съответната роля по това време в страната. Подборът се прави под зоркото наблюдение на Маестрото – проф. Христо Бръмбаров. Постепенно започват да се създават професионален хор и балет.

През 1973 г. главен диригент на Плевенска филхармония става Георги Нотев. С тържествен спектакъл на операта „Риголето“ през януари 1975 г. и при личното присъствие на тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев е прочетен указът, с който Плевенска общинска опера става Плевенска държавна опера „Христо Бръмбаров“. Само няколко месеца не достигат Маестрото да доживее да види осъществена своята мечта.

В атмосферата на младежки дух, който могат да върнат само хубавите спомени, след повече от 30 години се срещнаха отново няколко от първите солисти на Плевенската опера – Любомир Дяковски, проф. Мила Дюлгерова, МАЛИНА ПАВЛОВА, семейство Роза Гръчка и Михаил Миланов. Идеята за срещата идва спонтанно след едно обаждане от Германия, с което колегите на Дяковски го поздравяват за новия пост. Поддържат контакти помежду си, но срещата на живо за някои е отлагана повече от 30 години. Повечето са били избрани и изпратени да пеят тук лично от проф. Христо Бръмбаров. Някои остават завинаги свързани с културния институт, за други той е трамплин в професионалното им развитие. Почти на една възраст и свързани от общите стремежи, проблеми и радости, те не са просто колектив професионалисти, които правят запомнящи се спектакли. На сцената и извън нея те са винаги заедно. Споделят сценичната треска, аплодисментите, но и любовните трепети, скромната трапеза и времето за забавления. Бохеми в едноименната опера, бохеми и извън светлината на прожекторите.

В началото на 80-те години на миналия век операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини, спектакъл на Плевенската опера, участва в националния преглед на оперните театри, който се провежда в Стара Загора. На оркестъра е присъдена Първа награда. От немай къде същата се присъжда и на Софийска опера. С най-високото отличие е награден диригентът на нашата постановка, гл. диригент на Плевенската опера Георги Нотев. Втора награда е присъдена на една от солистките – МАЛИНА ПАВЛОВА. Това е първата й голяма роля в кариерата. Идва в Плевенската опера веднага след завършване на консерваторията през 1977 г. и остава до 1990 г. След две прослушвания й е поверена ролята на Мими в „Бохеми“. После се подреждат още роли – целия централен сопранов репертоар, още аплодисменти… Спомня си, че на въпросното участие в Стара Загора един от критиците възкликнал: „Такава топлина лъха от сцената, че си личи колко много се обичат тези хора“.

Личните взаимоотношения в изключително младия колектив само помагат на работата. Проф. Мила Дюлгерова – тогава млад солист в „Бохеми“, днес декан на Вокалния факултет в Музикалната академия, си спомня: „По време на репетицията Жоро Нотев не беше убеден как се чува в залата и напусна пулта, за да се отдалечи и да провери. През това време оркестър и солисти като часовник работеха без него“.

През 1976 г. Румен Нейков, който току-що е завършил оперна режисура в Берлин, поставя на плевенска сцена „Гергана“ на Георги Атанасов. Главната роля е поверена на младата оперна певица Роза Гръчка, родена в Благоевград, която по настояване на проф. Бръмбаров идва да пее в Плевен още преди да завърши следването си в Консерваторията. Партнира й най-възрастният солист – 31-годишният бас Михаил Миланов. На сцената той е богатият турчин, който в края на постановката изрича: „Изворът чешма да стане!“. Романтичният сюжет запалва искрата на истинските чувства между тях. 38 години по-късно те са все още заедно. Кариерата им се развива успоредно.

След Плевен те заминават за Германия, където Михаил вече 7 години е пял – първо в Източна, после в Западна. Обикалят световните сцени. Роза става примадоната на Дрезденската опера, но с времето се оказва, че общата професия ги свързва, но повече ги разделя. В името на семейството кариерата си жертва тя. Днес концертира само Михаил. В 45-ия му сезон той участва в постановка на Дюселдорфския театър, в която изпълнява ариите си на турски език. Че в живота няма нищо случайно, доказва тяхната история. За добро или за лошо, Роза се качва на професионалната сцена твърде млада. Съдбата довежда Михаил при нея съвсем случайно. На път за концерт в Русе той се отбива при своя добър приятел – Димитър Димов, който пее в Плевенската опера.

Към компанията се присъединява братът на Михаил, който е женен за плевенчанка. В сладката раздумка на ракийка и скромни мезета се заражда идеята Михаил да се яви на прослушването, което е на следващата сутрин. И краткото гостуване се оказва доста продължително. Тръгва си от Плевен не само с хубавите спомени, но и с жената на живота си. „Годините в Плевен бяха бохемски години, не само заради легендарната постановка. Живеехме заедно, не бяхме само на сцената. Всички бяхме много млади. Изкарвахме доста време в кафенетата. В ония времена в магазините нямаше нищо. Но за спагети и нещо скромно, сготвено с ориз, все се намираше начин да се съберем заедно“, спомня си с усмивка за онези времена Миланов. Завръщанията им на българска сцена са кратки.

През 1990 година Роза пее в „Риголето“ на софийска сцена. Първата си изява в тази опера в Плевен определя като провал. Тази – като реабилитация. Въпреки полупразния салон в онези мътни години. Преди няколко месеца пък двамата участват в юбилейния концерт на хор „Ален мак“ в Благоевград. Там Роза започва израстването си като певица още 11-годишна.

Плевенската опера събира и друго музикално семейство – Любомир и Росица Дяковски. „През 1972 г. Маестрото, срещайки ме в коридорите на Консерваторята, ми предложи с още двама колеги от по-горните курсове – Христо Христов и Димитър Димов, да се включим в постановката на операта „Севилският Бръснар“ от Дж. Росини, чиято премиера се стоя месец по-късно. Диригент беше вече новият диригент на Плевенска филхармония Димитър Манолов, а режисьор – директорът на Софийска опера Емил Бошнаков. Ние бяхме хем студенти, хем артисти, прекарващи доста от времето в Плевен“, разказва за повода да дойде в Плевен Дяковски. В операта остава до закриването й. Тук среща съпругата си Росица, която идва да свири още като ученичка. „Тази опера е дала много такива семейства. Имаше любовни двойки, терзания… Младост. 20-годишни артисти, за които морето беше до коляно. От тях излязоха много певци, които обикалят международните сцени“, спомня си настоящият директор на филхармонията.

През 1994 г. с Постановление 194 на МС се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена „Христо Бръмбаров“. Това става по предложение на Явор Димитров, тогава шеф на Националния център за музика и танци. С подписано споразумение от 1.02.1995 г. между общината и Плевенска филхармония се регламентират отношенията между филхармонията (изцяло на държавна издръжка) и специализираните артистични формации – хорова и балетна, финансирани от общината, за осъществяване на съвместна дейност за реализиране на музикално-сценични произведения на територията на община Плевен, страната и чужбина. Фактът среща бурна съпротива. Започват стачки, черни страници, вълнения. В един от случаите филхармонията стачкува по време на представлението на „Севилския бръснар“, с което се чества годишнина на Росини. На сцената излизат само диригентът и артистите. Музикалният съпровод е на едно пиано. С времето всичко замира. Оперни спектакли в Плевен има от време на време, и само гостуващи.

„Грандиозният“ проект на екскмета Найден Зеленогорски да „възроди“ операта успя само да разбуни духовете и да отклони немалко пари от едно перо на общинския бюджет в друго. При прословутата реформа в сценичните изкуства на правителството на ГЕРБ Плевенската филхармония (още с открита оперна сцена), трябваше да се превърне в симфониета. Договорът между общината с кмет Найден Зеленогорски и министерството на културата с министър Вежди Рашидов за съвместно финансиране съзнателно или не пропуска тази подробност.

И в крайна сметка от всичко изброено на Плевен му остава една филхармония на смесено финансиране и общински хор, който по чудо е запазен. В концепцията на новия директор на филхармонията Любомир Дяковски обаче една от основните цели е връщане на стария статут с открита оперна сцена. Тази година не чествахме 40 години от кончината на Маестро Бръмбаров, но през 2015-а ще честваме 110 г. от рождението му и 40 г. от създаването на Плевенска опера и то с оперен спектакъл, категоричен е Дяковски. Първите разговори вече са проведени, макар и в неформална обстановка. А защо спектакълът да не бъде легендарният „Бохеми“ – 30 години по-късно?

(край на цитата)

Сега на днешния 24 юли 2025 г. ще припомня факти и за певицата от Плевенската опера Малина Павлова, която празнува рожден ден. Както научавам от профила й във ФБ, тя живее в София и се занимава с вокална педагогика. Ето едно мнение във ФБ от юни 2022 г. на журналистката Миглена Стойчева, моя ФБ-приятелка:

Miglena Stoicheva

26 Juni 2022

Концертът снощи – Дуо “Колаж” на 10 години, беше много емоционален за мен. Нона и Мария са две много умни и активни момичета, които имат широки интереси. С тях винаги е интересно да се разговаря, те са отворени за идеи, имат дух на авантюристки. Всъщност Нона беше първият човек, с който споделих, че искам да направя курс в Академията. Мария пък беше тази, която ми помогна с вътрешната логистика той да се осъществи. Професионално ни срещна техния фестивал за камерна музика “Agitato”. Още една точка, по която си приличаме, защото аз все повече осъзнавам, че харесвам много този тип музициране. След програмата имах страхотен разговор с колежката ми Лили Големинова и певицата Вера Николова. Но най-хубавото за мен беше срещата ми с моята най-любима оперна певица МАЛИНА ПАВЛОВА. Ако има човек, който наистина е виновен за страстта ми към операта, това е тя. Цялото ми детско обожание беше свързано с нея и нейните роли. Снощи двете стигнахме до извода, че добър вкус съм култивирала в Плевенската опера.

(край на цитата)

Горната статия ми стана известна едва през юни 2023 г. по време на мой престой в България. Тогава аз предложих на г-жа Павлова ФБ-приятелство, което тя прие и от 17 юни сме такива. Тогава й написах следните редове:

„Уважаема Малина, като си отида на 3 юли в Германия, ще ви се обадя да науча за вашата оперна дейност. Може и статия да стане за моя оперен блог. Бъдете здрава!“

(край на цитата)

След като се прибрах в Германия, не можах да се обадя на г-жа Малина, но събрах данни за нея и на 24 юли 2023 г .написах първата си статия за нея – кратка по размер, но така изпълних решението си. Понеже с нея вече бяхме ФБ-приятели, тя е прочела статията и 2 дни след това – на 26 юли ми написа следното: като а моя блог. те здрава!

Малина Здравейте господин Контохов! Много мило от Ваша страна, че по случай моят рожден ден, направихте представяне на част от кариерата ми, за което сърдечно ви благодаря! Пожелавам Ви много здраве и все така да ни радвате с публикациите си за музикалния свят!

(край на цитата)

За голямо съжеление в медиите няма почти нищо за оперната дейност на Малина Павлова в България и в чужбина. Оше през 2023 г. аз разбрах, че тя има и друг профил във Фейсбук – „артистичен профил“, в който са поместени нейни снимки от изяви в миналото, заедно с надписи. Освен това тя е поместила в този профил линкове за редица свои изпълнения и такива с нейни колеги, така че в края на тази статия аз ще цитирам такива изпълнения, за да чуем гласа й – различни изяви в оперите: „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“ от Пучини, „Ернани“, „Бал с маски“ и „Аида“ от Верди, „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа и много други.

Въз основа на дадените от нея сведения в артистичния си профил във ФБ и данните, които тя ми изпрати през настоящата 2025 г., аз изготвих списък на нейния оперен репертоар и както ще видим, той е толкова богат и разнообразен по съдържание: опери от различни епохи, стилове и направления. Цитирам го:

ОПЕРЕН РЕПЕРТОАР НА МАЛИНА ПАВЛОВА (в хронологичен ред по композитори):

Берлиоз, Ектор – „Проклятието на Фауст“ (Маргарита).

Бойто, Ариго – „Мефистофел“ (Маргарита и Елена).

Бородин, Александър – „Княз Игор“ (Ярославна).

Верди, Джузепе – „Аида“ (Аида), „Бал с маски“ (Амелия), „Дон Карлос“ (Елизабет), „Ернани“ (Елвира), „Трубадур“ (Леонора)

Владигеров, Панчо – „Цар Калоян“ (Царица Мария)

Глук, Кристоф Вилибалд – „Ифигения в Таврида“ (Ифигения).

Гомес, Антонио Карлос (от Бразилия) – „Мария Тюдор“ (Мария Тюдор), „Фоска“ (Фоска).

За операта „Фоска“ пише следното в Уикипедия на португалски език:

„Фоска – бразилска постановка на Операта в София, България, с повторни представления в Общинския театър на Сао Пауло, Театро да Пас и Театро Амазонас“.

(край на цитата)

През септември 2023 г. в портала на „Софийската опера и балет“ може да се прочете следното:

„След годините на пандемията, които затвориха границите за международни ангажименти, отново след гастролите си в Бразилия, Япония, Германия, Гърция, Полша, Русия и Италия, Софийската опера се завръща на международните сцени.

Минали събития

Националният ни оперен театър в художественото ръководство на Пламен Карталов, за първи път гастролира в Бразилия, с операта „Фоска“ от бразилският композитор Карло Гомес и концерт с българска музика. Седем пъти представи в Япония едни от най-успешните си постановки „Турандот“, „Тоска“, „Бохеми“, „Джани Скики“ на Пучини, „Отело“, „Дон Карлос“, „Риголето“, „Бал с маски“ на Верди, „Селска чест“ на Маскани, „Княз Игор“ на Бородин.

(край на цитата)

Гуно, Шарл – „Фауст“ (Маргарита).

Джордано, Умберто – „Андре Шение“ (Мадлен).

Леонкавало, Руджеро – „Палячи“ (Неда).

Маскани, Пиетро – „Селска чест“ (Сантуца).

Пучини, Джакомо – „Бохеми“ (Мими), „Мадам Бътерфлай“ (Чо Чо Сан), „Мантията“ (Жоржета), „Сестра Анджелика“ (Сестра Анджелика), „Тоска“ (Тоска).

Чайковски, Пьотр – „Дама Пика“ (Лиза), „Евгений Онегин“ (Татяна), „Йоланта“ (Йоланта).

Чилеа, Франческо – „Адриана Лекуврьор“ (Адриана).

Шуберт, Франц – „Фиерабрас“ (Ема).

Яначек, Леош – „Йенуфа“ (Йенуфа).

(край на цитата)

Както вече писах в началото, реших наново през настоящата 2025 г. да поздравя Малина Павлова със статия за рождния й ден на 24 юли. Преди 5 дни й написах за плана ми и я помолих да ми напише конкретни неща за оперната си дейност както в Плевен, така и другаде. Тя веднага ми отговори:

„Здравейте господин Контохов! Много мило, че сте се сетили пак за мен. Аз в момента се намирам с приятели в Еленския балкан. Мислех, че във Фейсбук, в арт страницата ми има доста материал и снимки. Ако бях в София, можех направо да ви снимам арт биографията си, но до 24-ти няма да се прибирам. Мога да напиша нещо, но не знам дали няма да се повтарям:

След Консерваторията започнах работа в Плевен. Първата ми роля беше Мими от „Бохеми“ на Пучини. Там главен диригент беше вече Георги Нотев, с който работих почти през цялото ми пребиваване в Плевен. Спокойно мога да кажа, че се смятам за Пучиниева певица, макар че изпях и няколко опери от Верди. Просто Пучини ми беше по-на сърце. От Пучини изпях „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“, „Мантията“, „Сестра Анджелика“. От Верди: „Трубадур“, „Ернани“, „Дон Карлос“, „Бал с маски“. В Плевен направих Аида, Маргарита от „Фауст“, а в Германия – Маргарита в „Мефистофел“ от Бойто и Маргарита от „Проклятието на Фауст“ от Берлиоз. Така че в репертоара ми бяха и трите Маргарити.

В Германия първото ми участие беше в „Мефистофел“, където бяхме двама българи. Аз като Маргарита и Елена и Михаил Миланов като Мефистофел. Жалко, че не мога да ви покажа отзиви. „Триумф на белкантото“, написаха за изпълнителите на трите централни роли. Разбира се, в репертоара ми влизаха и „Селска чест, „Палячи“, „Йоланта“, „Евгений Онегин“. В Плевен постановчиците бяха от Кировски театър – Санкт Петербург. Мога да кажа, че имахме прекрасни моменти както с режисьорката, така и с диригента.

В Германия имах удоволствието да работя в постановката на „Ифигения в Таврида“ заедно с Пина Бауш, тъй като беше съвместно с нейния танцов театър. С тази постановка гостувахме в „Гранд Опера Париж“, в Торино и Рим. Интересен детайл – имах честта да се запозная с Джулиета Мазина малко преди да почине. В Рим получих като подарък юбилейният медал на Римската опера с облика на Тоска.

Други опери в Германия в които участваха бяха: „Фиерабрас“ от Франц Шуберт, „Йенуфа“ от Леош Яначек. Разбира се, пях и в суперпродукции като „Ернани“, „Княз Игор“ и последно в „Цар Калоян“ на площада в София.

Надявам се да съм споделила и нещо ново. Пожелавам Ви крепко здраве! А може би ще успеем да се видим при следващото Ви идване. Сърдечни поздрави!

Малина Забравих да ви напиша, че след като се върнах в София, бях поканена да участвам в две опери от бразилския композитор Гомес – „Фоска“ и „Мария Тюдор“, след това в „Андре Шение“ и „Цар Калоян“. И накрая преподавах пеене години наред в „Нов Български Университет“.

За съжаление нямам афишите пред мен, но ще спомена някои участия в концерти и спектакли поне в градове и държави: Катовице и Лодз в Полша, Лисабон в Португалия, Братислава в Словакия, Прага в Чехия, Москва в Русия, Улан Батор в Монголия, Монпелие, Екс-ан-Прованс и Париж във Франция, Скопие в Северна Македония, Торино и Рим в Италия. В Германия имах гостувания, но през цялото време бях с постоянен ангажимент в Оперния театър във Вупертал. В България съм гостувала във всички оперни театри, на Варненско лято и при Софийски музикални седмици. През 2007 г. водих майсторски клас в Сеул – Южна Корея.

Извинявам се, ако се повтарят неща от преди. Радвам се обаче, че бяхме отново в контакт. Желая Ви да сте все така активен и продуктивен. Всичко добро!

(край на цитата)

Трябва в края на тази статия да благодаря най-сърдечно на г-жа Малина за хубавите допълнения, които тя написа тия дни, с което научихме основните неща в репертоара й, както в България, така и в чужбина. Забележително е, че както Лиляна Нейчева, така и Малина Павлова след кариера в Плевен са продължили успешно вокалната си дейност и в чужбина, което показва висотата на българската вокална школа, за което е известно в целия музикален свят. Респект!

Нека днес на 24 юли 2025 г. поздравим Малина Павлова за рождения й ден, като й полежалем добро здраве, лично щастие и нови успехи във вокалната педагогика. Аз слушах нейни изпълнения от миналото и останах дълбоко впечатлен от прекрасния й глас.

…….

Изпълнение на Малина Павлова:

Ария на Тоска от “Тоска” – Дж. Пучини

https://www.facebook.com/MalinaPavlovaOperaSinger/videos/961343067577407

….

Изпълнение на Малина Павлова:

Терцет из последно действие от “Ернани” – Дж. Верди,

изп. Малина Павлова, Емил Иванов и Помпей Харащяну (Румъния)

https://www.facebook.com/MalinaPavlovaOperaSinger/videos/511212076117526

……

Изпълнение на Малина Павлова:

Дует на Аида и Радамес от “Аида” – Дж. Верди,…