Композиторката от Хърватия Дора Пеячевич, която се е поминала на 5 март 1923 г. – преди 100 години
Драги приятели на музиката, днес на 4 март 2023 г. пиша статия за композиторката от Хърватия Дора Пеячевич (Dora Pejačević), живяла през годините от 1885 до 1923, чието творчество, дълго време почти забравено, изживява през последните години „световен ренесанс“ – както по отношение на вокалните и инструментални нейни творби, така и по отношение на големите симфонични форми – инструментални концерти и симфонии.
Защо именно днес се спирам на нея – първо, защото наближава 8 март – Световния ден на жената (а жени композиторки има толкова малко!) и второ – защото утре на 5 март се навършват точно 100 години от нейната ранна смърт на 5 март 1923 г. Можех и утре да напиша тази статия, но на 5 март 2023 г. щеше да навърши кръглите 85 години легендарния български бас Димитър Петков и искам утре да го уважа със специална статия.
Толкова малко са известните жени – композиторки в цялата световна музикална история! За разлика от другите изкуства, където жени са видни писателки, художнички, диригентки, режисьорки, сценографки (да не говорим за певиците и вокалните педагози – там положението е съвсем друго). Изключвам също и инструменталистите, където няма особена разлика в разпределение на мъже и жени. В областта на композирането обаче картината е съвсем друга. Знаем имената на Клара Шуман – съпруга на Роберт Шуман, на Етел Смит от Великобритания, или на София Губайдулина от Русия, на Мария Шимановска и Гражина Бацевич от Полша, на Надя Буланже от Франция и още много други, чиито произведения се свирят по целия свят, но това са единици. Има още много други, чиито имена не са толкова известни (поне за мен).
За Етел Смит има малка Уикипедия-страница на български език, в която се казва:
Етел Мери Смит (23 април 1858 – 8 май 1944) е английска композиторка, лидерка на движението на женския суфражизъм и дама-командор на Ордена на Британската империя. Като композиторка има значителен принос към възраждането на английската музика в зората на XX век.
(край на цитата)
За Надя Буланже също има малка Уикипедия-страница на български език, в която пише:
Жулиет Надя Буланжѐ (на френски: Juliette Nadia Boulanger) е френска композиторка, диригентка, пианистка и значим педагог.
Биография
Надя Буланже е родена на 16 септември 1887 година в Париж, в семейството на композитора Ернест Буланже. Баща ѝ е неин пръв музикален учител. През 1904 година Надя завършва обучението си по композиране и орган в Парижката консерватория. Там започва да преподава композиране. В своята музикална кариера публикува няколко творби. По време на Втората световна война преподава в САЩ.
Надя Буланже умира на 22 октомври 1979 година в родния си град.
Нейни ученици са имена като Арън Копланд, Ленард Бърнстейн, Куинси Джоунс, Астор Пиацола, Филип Глас, Джон Елиът Гардинър, Даниел Баренбойм, Емил Наумов, Елиът Картър.
(край на цитата)
Моя бележка – Б.К.: Емил Наумов – ученик на Надя Буланже, е с български произход.
И в България е имало и днес има жени композиторки, но също сравнително малко. В далечното минало такава е била Богдана Вулпе-Гюзелева, написала даже опера (писъл съм статия за нея на неин рожден ден), а в по-ново време можем да споменем имената на Юлия Ценова – единствената ученичка на Панчо Владигеров, на Живка Клинкова и още други от най-новото поколение, като Добринка Табакова, която живее и твори във Великобритания, но редовно посещава родината си. Такава е и Албена Петрович-Врачанска, която живее в Люксембург, но често гостува в България, където се поставят нейни опери, главно в Стара Загора. Тя е моя добра ФБ-приятелка.
Наскоро научих за една друга българска композиторка от предните генерации – Мара Петрова, за която нямах сведения. Ето няколко думи за нея (цитирам от сайта на „Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров“ – дата 15 май 2021 г.
„Мара Петрова (1921-1997) е първата българска композиторка, пианист и педагог. За нея рядко се говори, още по-малко се пише, а от рождението й е минало цяло столетие. Във втората половина на ХХ век у нас се появиха близо десетина жени-композитори, между които ярко се наложи Юлия Ценова, а днес се гордеем с успехите на Добринка Табакова във Великобритания и на други места в света. Защо тогава да не помним, почитаме и уважаваме първата сред тях – Мара Петрова. Тя е автор на музика в различни жанрове – от детската песен до симфонични творби. Редица от хоровите и симфоничните й опуси са посветени на патриотична тематика, свързани са с имената на легендарни личности и събития от българската история. За съжаление днес нейните произведения не се изпълняват, не звучат в ефира, в Златния фонд на БНР не е съхранен гласа на Мара Петрова и нито един музиколог не се е опитал да опише или анализира творческия й път. Защо след още 100 години да „откриваме“ името й, като още сега може да й отдадем заслуженото на първомайстор и първопроходец сред жените композиторки в България. Във всяко изкуство, във всяка професия, да си първи не е лесно и ние го знаем, а вероятно и при нея е било така…“.
Мара Петрова е завършила Музикалната академия и учи при известни български класици: при проф. Веселин Стоянов – композиция, при проф. Панчо Владигеров – пиано, а при проф. Марин Големинов специализира дирижиране. По-късно преподава в Института за музикални и хореографски кадри (днес вече не съществува), където става доцент. Мара Петрова активно редактира сборници с песни и пише статии. В редица европейски страни са звучали нейни музикални произведения, а някои от тях са отличени с награди. И още eдна подробност – Мара Петрова е дарила своето жилище в центъра на София на Съюза на българските композитори, както Дора Габе е направила същия жест към Съюза на българските писатели.
(край на цитата за Мара Петрова)
В Интернет има достатъчно сведения за жени-композиторки. В Уикипедия-страницата на немски език със заглавие „Liste von Komponistinnen“ са изброени в рубрики по азбучен ред имената на около 500-600 композиторки, като после в една схема най-известните от тях са представени графично в колони по епохи и род музика: стара музика, класика, романтика и нова музика.
Сега наново за Дора Пеячевич от Хърватия. Нейното име аз не познавах до преди няколко дни. Едва в началото на този месец март, слушайки предаване по моето радио от Франкфурт, научих за симфоничен концерт, който ще се състои там на 3 март 2023 г. В програмата на този концерт беше включена творба на Дора Пеячевич – нейната прочута „Симфония във фа диез минор“.
Заинтересовах се, от Интернет научих доста неща за тази голяма личност от Хърватия, родена в Унгария, и то в среда на благородници, получила съответно музикално образование, изградила великолепна кариера като композитор. За съжаление, поминала се много млада в разцвета на творческата си дейност.
Всичко това много ме наинтригува и реших днес да поместя статия за нея, още повече, че утре се навършват 100 години от смърттта й през 1923 г.
Снощи на 3 март слушах по радио Франкфурт предаване на съответния концерт и останах очарован от музиката на нейната симфония, написана в класическата форма от 4 части – близо 50 минути, с прекрасна и богата инструментация на огромния оркестър (6 валдхорни и 4 тромпета) и музика в късноромантичен стил, в която се смесват влияния от музиката на Вагнер, Рихард Щраус, Густав Малер и Рахманинов, но личи едни особен стил и майсторство, които са именно лично нейни. Жалко, ако не беше преждевременната й смърт, сигурно Дора Пеячевич щеше да сътвори още десетки творби в този неин различен стил. Както ще видим, тя е много добра и в малките форми – песни, инструментални творби за пиано и други инструменти и малки състави.
Най-интересното при моите проучвания беше, че когато влязох в Гугъл и потърсих Уикипедия-страници за нея, намерих и такава на български език – не много голяма, но все пак я има. Цитирам сега тази страница:
Дора Пеячевич (на хърватски: Dora Pejačević) , родена на 10 септември 1885 г. починала на 5 март 1923 г., е хърватска композиторка, потомка на знатния хърватски род Пеячевичи. Тя е сред композиторите, въвели оркестровата песен в хърватската музика.
Биография
Дора Пеячевич е дъщеря на Теодор Пеячевич, бан на Хърватия, Славония и Далмация, и на унгарската баронеса Лила де Вая. Започва да учи музика още като дете, отначало с нея се занимава майка ѝ, която също е пианистка, а впоследствие Дора взима частни уроци в Загреб, Дрезден и Мюнхен, и се самообразова. Композира от 12-годишна възраст.
В Хърватия Дора Пеячевич обитава родовия замък в Нашице, но често пътува до Будапеща, Мюнхен, Прага и Виена понякога за дълги периоди от време. Последните три години от живота си след женитбата си с Отомар фон Лумбе през 1921 г., прекарва основно в Мюнхен.
Умира в Мюнхен през 1923 г. на 37-годишна възраст от усложнения при раждането на сина си Тео. Погребана е в град Нашице, Хърватия.
Дора Пеячевич се разглежда като голям хърватски композитор. Оставила е значителен каталог от 58 творби (106 песни) най-вече в късен романтичен стил, включително песни, фортепианни произведения, камерна музика, както и няколко произведения за голям оркестър, симфония във фа-диез минор, първата в хърватската музика.
Нейният живот е предмет на хърватския биографичен филм „Графиня Дора“ (1993), с режисьор Звонимир Беркович и в главните роли Алма Прица и Раде Шербеджия. Във филма е използвана нейната музика.
Библиография
Кос, Коралька. Дора Пеячевич. Загреб: Хърватски Музикално-Информационен Център, 2008
Кос, Коралька. Дора Пеячевич: Живот и работа. Загреб: Musikinformationszentrum Konzertdirektion, 1987
Източници
- ↑ Historicisim in Croatia Vladimir Maleković, Vesna Lovrić Plantić, Graham McMaster – 2000 „In this period Josip Hatze composed the first modern cantata in Croatian music5; Dora Pejačević, Bersa and Baranovic introduced the song for voice and orchestra.“
- ↑ ((hr)) Dora Pejačević
- ↑ Koraljka Kos, Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, Dora Pejačević:Leben und Werk, Zagreb: Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, 1987
- ↑ ((hr)) www.film.hr Архив на оригинала от 2012-03-02 в Wayback Machine.
(край на цитата)
Сега ще се спра на източници за живота и дейността на Дора Пеячевич на различни езици, главно на немски и хърватски, които ще изложа в мой превод на български:
Графиня Мария Теодора Паулина (Дора) Пеячевич (на унгарски: Gróf verőczei Pejácsevich Mária Theodóra Paulina „Dóra“), родена на 10 септември 1885 г., починала на 5 март 1923 г., е хърватска композиторка и член на благородническата фамилия Пеячевич. Тя е един от композиторите, които въвеждат оркестровата песен в хърватската музика, а нейната „Симфония във фа диез минор“ се смята от музиколозите за първата модерна симфония в хърватската музика.
Ранен живот
Дора Пеячевич (също Пеячевич в стари документи) е родена в Будапеща, Кралство Унгария, в семейството на хърватски бан (благородник), унгарско-хърватския граф Теодор Пеячевич от Вировитица и унгарската баронеса Елизабет Жозефа Вай де Вай (1860–1941). Самата тя е добра пианистка.
Майката на Дора Пеячевич е и първата, която й дава уроци по пиано. По бащина линия тя произлиза от стария хърватски благороднически род Пеячевич, един от най-уважаваните аристократични родове в Славония, източната област на Хърватия. Семейството й по майчина линия е било смесено от векове с графовете Телеки де Сек, което им е дало политическо и икономическо значение в региона на Будапеща. Голяма част от известността на майка й накарва Дора да се насочи към музиката, а не към аристократичния начин на живот, внушен в нея от малко дете.
Дора Пеячевич започва да композира на 12-годишна възраст. Учи частно музика в Загреб, Дрезден и Мюнхен и получава уроци по инструментознание (с Драгутин Кайзер и Валтер Курвоазие), композиция (с Пърси Шерууд) и цигулка (с Анри Петри в Мюнхен). Въпреки това тя е до голяма степен самоука.
Работа и личен живот
През 1913 г. Пеячевич композира концерт за пиано, нейната първа оркестрова творба, с което става първият хърватски композитор, написал концерт. По-ранните композиции на Пеячевич се състоят главно от пиеси за пиано, сонати и песни и се считат за елитарни по природа. Много от нейните творби са били представени премиерно в Германия и са изпълнявани от важни солисти от онова време.
Когато нейната „Симфония във фа диез минор“, оп. 41, е представена премиерно в Голямата зала на „Musikverein“ във Виена, един критик е изненадан, когато една жена излиза на сцената да се поклони на публиката след изпълнението, показвайки как личните й превъзходства са допринесли за значението й като композитор, особено в началото на 20-и век.
През целия й кратък живот композициите на Пеячевич са изпълнявани в Будапеща, Виена, Прага, Мюнхен, Дрезден и в родния град на баща й Нашице.
На 14 септември 1921 г. Дора Пеячевич се оженва за Отомар Ото, рицар на Лумбе (1892–1978), син на Франц, рицар на Лумбе (1848–1920), пра-правнук на граф Франц от Тун и Хохенщайн (1786–1873) и съпругата му, графиня Тереза Анна Мария фон Брюл. Те дълго време нямат деца. Въпреки че Дора Пеячевич води самотен живот, тя се среща с много видни музиканти и писатели и се сприятелява с австрийския журналист и писател Карл Краус и чешката аристократка и меценат на изкуството графиня Сидоние фон Тун унд Хоенщайн.
Смърт
Дора Пеячевич умира в Мюнхен през 1923 г. Няколко източника описват смъртта й по противоречиви начини. Един източник твърди, че причината за смъртта на Пеячевич е бъбречна недостатъчност, която се е случила четири седмици след раждането на сина им Тео. Друг източник споменава, че смъртта й е настъпила в резултат на усложнения по време на раждането. На надгробната й плоча името й е изписано само като „Дора“ с краткото изречение „Почивай сега“. Погребана е в гробището в Нашице, Хърватия.
Музикално наследство
Дора Пеячевич е считана за един от най-значимите хърватски композитори. Тя оставя впечатляващ каталог от 58 произведения (106 композиции), предимно в късния „пост романтичен“ стил, включително песни, произведения за пиано, камерна музика и няколко композиции за голям оркестър, може би най-добрите. Нейната „Симфония във фа диез минор“ се смята от музиколозите за първата модерна симфония в хърватската музика. По-голямата част от творбите й все още не е публикувана и издадена на компактдискове, въпреки че напоследък има съгласувани усилия за коригиране на тази ситуация. Например Хърватският център за музикална информация е публикувал някои от нейните партитури, включително три от нейните оркестрови произведения (Концерт за пиано, Симфония и Концертна фантазия). През 2008 г. Центърът издава и двуезична монография (на английски и хърватски), написана от колежката на Пеячевич Коралка Кос, придружена от първи по рода си компактдиск само за Пеячевич, с пиано и камерна музика.
Животът на Дора Пеячевич е обект на хърватския биографичен филм по свободен сюжет „Графиня Дора“ (1993), режисиран от Звонимир Беркович и с участието на Алма Прица и Раде Шербеджия.
Стил
Дора Пеячевич оставя 58 композиции, произведения за оркестър, глас и инструменти, камерна музика и пиано. Нейният късноромантичен музикален език, обогатен с импресионистични хармонии, елементи на експресионистичен стил и разкошни оркестрови цветове, превръщат Дора Пеячевич в истинско дете на „de l’Art Nouveau“ (Jugendstil) в изобразителното изкуство. Зрелите творби на композиторката са белязани в еднаква степен от нейния ентусиазъм към музиката на Вагнер и от нейното мощно майсторство и виртуозност в нотирането на музиката за инструмента, който има участие в съответната композиция. Със свръхчувствителна природа, тя твори „като сеизмограф, способен да реагира и на най-фините стимули“ (Коралка Кос) и, по собствените й думи, „в състояние на транс под влиянието на музикална мания“.
Последните цялостни творби на Дора Пеячевич отразяват бурно музикално развитие, което смъртта спира в най-разкошния им разцвет: там можем да открием следите от преднамерено търсене на собствен израз и собствен музикален език, и да се срещнем с оригинална музика, дълбоко преживяна и майсторски оформена.
Заедно с няколко други музиканти от своето поколение, сред които Йосип Хаце и Благое Берса се открояват с високото качество на своето изкуство, Дора Пеячевич „отваря нови хоризонти за хърватската музика, където тя налага свои стандарти на професионализъм“ (Коралка Кос).
Повечето от нейните произведения все още не са публикувани или записани; обърнете внимание на нейната „Симфония във фа диез минор“ от 1916/20 г., нейния опус 41, клавирен квартет в ре минор опус 25, клавирен квинтет в си минор опус 40, соната за пиано в си бемол минор (опус 36, публикувана от „Hrvatsko muzikološko društvo“ през 2002 г.) и друг в ла бемол мажор (опус 57), концерт за пиано (опус 33 в сол минор, 1913 г., публикуван от „Izdanja Muzikološkog Zavoda Muzičke Akademije“ през 1982 г.), две сонати за цигулка и пиано (включително оп. 26 в ре мажор) и соната за виолончело (оп. 35 в ми минор). Силви Вучич, френско-хърватско сопрано, е в процес на запис на цялото й вокално творчество.
(край на цитата)
Моя бележка – Б.К.: понеже в последния абзац по-горе става дума за това, че „повечето от нейните произведения все още не са публикувани или записани“, искам да добавя сега през 2023 г., че това състояние в момента се променя много положително: тия дни потърсих в Ю Тюб дали има записи на едно от най-значителните творби на Дора Пеячевич – найната „Симфония във фа диез минор“. Намерих най-малко три различни записа, изпълнени от различни симфонични оркестри по целия свят, с много добро качество на записа. Така че творбите на Дора Пеячевич намират нов „ренесанс“ през последно време по целия свят. За това стана въпрос и на друго място в моята статия.
(край на цитата)
Особено ценни и задълбочени анализи на живота и дейността на Дора Пеячевич се намират в Интернет на хърватски език, които излагам по-долу в мой превод:
Мария Теодора Паулина Софи фон Лумбе, известна като Дора Пеячевич, родена в Будапеща на 10 септември 1885 г., починала в Мюнхен на 5 март 1923 г., е хърватска композиторка и цигуларка, родом от славянската графска фамилия Пеячевич.
Биография
Дора Пеячевич е родена в Будапеща през 1885 г. Тя е дъщеря на хърватския бан (благородник) граф Теодор Пеячевич и унгарската баронеса Лила Вай де Вай, обучена певица и пианистка. Нейният дядо Ладислав Пеячевич е бил бан на Тройното кралство на Хърватия, Славония и Далмация от 1880 до 1883 г.
В писмо до приятелката си Роза Лумбе-Младота през 1920 г., тя казва: „Не разбирам как може да се живее без работа… Но истината е, че не се справям с членовете на моята класа; във всичко искам съдържание и ценност и нито формите, нито традициите, нито родовете могат да сипят пясък в очите ми…”.
В нейния творчески процес работата е като дишане, тя упорито усъвършенства ръкописи и собственоръчно пише партитури. Сякаш животът й е възложил задача, на която скромно и ненатрапчиво посвещава цялото си време, сили и внимание, както и природата, която е нейното вечно вдъхновение. Композиторът, който ще я очарова до края на живота й, е Рихард Вагнер, затова тя се нарича “вагнерианка”, а елементите на Вагнеровата хармония в нейната любовна лирика са видими в първата част на нейното зряло творчество.
В Хърватия Дора Пеячевич живее в семейния замък в Нашице, но честите й пътувания я водят и до големи европейски културни центрове като Будапеща, Мюнхен, Прага и Виена, където остава за дълго време.
През есента на 1921 г. в Нашице тържествено е отпразнувана сватбата на Дора с австрийския благородник Отомар фон Лумбе, брат на приятелката на Дора Роза Лумбе. От декември същата година композиторката живее в Мюнхен със съпруга си. Раждането на първото й дете, в сравнително късна възраст, е фатално за нея. Умира от пуерперален сепсис на 5 март 1923 г. в Мюнхенската клиника за женски болести и раждане.
Писмото до съпруга й, написано няколко месеца преди края й, е трагично белязано от предчувствието за близка смърт. Цитатът от това писмо също говори за нейните напреднали мисли:
„Да даде Бог нашето дете (ако го оставя на теб) да бъде радост за теб – да стане истински, открит, велик човек. Проправи пътя му, но никога не му пречи да познае страданието, което облагородява душата, защото само така ще стане човек. Оставете го да расте като растение и ако притежава голям талант, дайте му всичко, което може да го насърчи; преди всичко, дайте му свобода, където той я изисква. Защото в зависимост от родители, роднини, много таланти се разбиват – знам това от собствен опит – така че се отнасяйте еднакво независимо дали е момиче или момче”.
(край на цитата)
Дора получава първите си уроци по музика и общо образование в дома на родителите си чрез уроци от частни учители. Започва да учи музика като дете с унгарската органистка Кароля Нозеда, която идва в Нашице през лятото. Дора създава първите си творби на 12-годишна възраст. След като навършва 14 години, тя започва сериозно да се занимава с музика и от 1902 до 1905 г. остава в Загреб, където учи частно пиано, цигулка и инструменти. В същото време тя се занимава с композиране на по-малки произведения за пиано, като „Канцонета“ oп. 8, „Животът на цветята“ оп. 19, „Шест движения за пиано и въображение“. На 16-годишна възраст тя композира „Тъжен марш“.
Когато семейството се премества в Загреб (1903-1907) поради работата на бащата на Дора като банкер, Дора продължава частното си образование с учителите в музикалното училище на Хърватския музикален институт (Цирил Юнек, Драгутин Кайзер, Вацлав Хумл). Когато родителите й разбират, че нейните наклонности към музиката надхвърлят обичайните граници на младежкото лекомислие на аристократичните момичета, те й позволяват да се обучава в Дрезден в навечерието на Първата световна война. Тя продължава частното си музикално образование в Дрезден при Пърси Шерууд, при Валтер Курвоазие (композиция) и Анри Петри (цигулка) в Мюнхен. Въпреки това, тя не е учила никъде непрекъснато дълго време, така че може да се каже, че е до голяма степен самоука, а артистичния си талант е развила предимно чрез контакти с водещи личности на своето време. Сред нейните „братя по дух“ са пианистката Алис Рипер, визуалната художничка Клара Рилке-Вестхоф, писателите Анет Колб, Райнер Мария Рилке, Карл Краус и други видни личности от европейската културна сцена от онова време.
Тя се абонира за списанието на Краус „Die Fackel“ (Факел) и се интересува живо от социалните проблеми на своето време. Тя развива собствената си артистична чувствителност под влиянието на интелектуалните светове на Уайлд, Ибсен, Достоевски, Ман, Шопенхауер, Рилке, Киркегор, Краус и Ницше, чиито произведения, наред с други, записва в своя наистина необичайно богат дневник на прочетени книги.
Изключителна черта на нейното творчество е постоянното търсене на по-дълбоки измерения, което отчасти е резултат от нейното интензивно четене и изследване, което разширява нейния духовен кръгозор. В нейното наследство е открит дневник на прочетените книги, в който освен точна информация за прочетената литература, тя вписва и коментари към прочетените текстове, а също така оставя списък с книги, които възнамерява да прочете още. Дневникът обхваща периода от 1902 до 1921 г., през който тя е прочела 470 книги по литература, философия, музика, религия, история и естествени науки.
Тя изразява откритост към хората, независимо от социалната принадлежност, и често критикува собствената си класа, като непрекъснато подчертава необходимостта от работа и отхвърляне на повърхностния и лесен начин на живот.
Тя оставя след себе си списък с желания в своя „Дневник на прочетените книги“, както и скици за музикални произведения.
След смъртта си Дора Пеячевич е временно погребана в Мюнхен. След два месеца (по нейна предишна молба) тленните й останки са пренесени в Нашице. Ковчегът е положен през нощта във францисканската църква, а на втория ден, 5 май 1923 г., е отслужена тържествена панихида. Хърватската певческа група „Лисински“ от Нашице пее, а на органа прозвучава траурния марш, композиран от Дора. Разривът със собствената й класа и дори със семейството й се изразява и в нейното устно желание – да почива в отделен гроб, в земята, извън семейната гробница в криптата на църквата „Възнесение“ (семеен параклис Пеячевич) в Нашице, която семейството построява през 1881 г. по проекти на Херман Болеа.
Приживе, освен в Хърватия, нейни произведения много често са изпълнявани в чужбина (Лондон, Дрезден, Будапеща, Стокхолм, Виена, Мюнхен и др.) в интерпретация на известни световни музиканти от нейното време, като пианистите Валтер Бахман, Светислав Станчич и Алис Рипер, цигуларите Йоан Манен, Вацлав Хумл и Златко Балокович, диригентите Оскар Недбал и Едвин Линднер и ансамблите „Thomán Trio“, Хърватския струнен квартет, Загребската филхармония, Wiener Tonkünstlerorchester и Дрезденската филхармония.
Дора Пеячевич оставя след себе си 58 произведения в областта на оркестровата, вокално-инструменталната, камерната и клавирната музика. Сред тях четирите песни за женски глас и оркестър (Verwandlung op. 37b, Liebeslied op. 39, Zwei Schmetterlingslieder op. 52), три песни оп. 53 по текстове на Ф. Ницше, цикъл миниатюри за пиано, Клавирен квинтет си минор оп. 40, Струнен квартет в до мажор, оп. 58, Симфония във фа диез минор, оп. 41, Концерт сол минор за пиано и оркестър оп. 33, Phantasie concertante в ре минор за пиано и оркестър оп. 48 и Соната за пиано в ла мажор оп. 57.
„Многонадарена, от време на време самата тя писателка, Пеячевич живее предимно в и за музиката.“ (Коралка Кос). Според късния романтичен идиом, обогатен с импресионистични хармонии, експресионистични изразни средства и богати оркестрови цветове, Дора Пеячевич е истинско дете на европейския fin-de-siècle и нейното творчество се развива успоредно с европейските модернистични движения в литературата и „Jugendstil“ във визуалните изкуства. Зрелите творби на композиторката се определят както от ентусиазма й към музиката на Йоханес Брамс и Рихард Вагнер, така и от нейното майсторско, виртуозно владеене на инструментите, за които композира.
„ (…) Свръхчувствителната природа като сеизмограф реагира на най-фините стимули. Природа, литература, емоционални състояния, всичко това създава едно особено творческо напрежение, което се освобождава при създаването на творбата” (Коралка Кос), в – по думите на композиторката – „транс на музикално увлечение”. В последните завършени произведения на Дора Пеячевич се отразява интензивно музикално развитие, което смъртта внезапно прекъсва в най-красивия му разцвет: в тях откриваме следи от съзнателно търсене на собствен израз и музикален език и откриваме оригинален, дълбоко изживяна и формално майсторски оформена музика. Заедно с няколко музиканти от нейното поколение, сред които Йосип Хатце и Благое Берса водят пътя поради високия художествен обхват на техните творби. Дора Пеячевич „откри нови хоризонти в хърватската музика и установи нови стандарти на професионализъм в нея“. (Коралка Кос).
По-късно тя заменя романтичната музика от младостта си с нови музикални изрази, които съответстват на времето, в което е живяла, бурните военни години и революционните промени от 20-те години на миналия век, които се проявяват в музиката й чрез импресионистични и експресионистични елементи и хармонии.
Годините на Първата световна война, в която самата тя участва като медицинска сестра, оставят незаличими следи в творчеството й, тя се оттегля в свой свят и търси нови композиционни пътища. Плод на тези усилия са цикли от солови песни и песни за глас и оркестър по текстове на Карл Краус, Райнер Мария Рилке и Фридрих Ницше, които носят различна творческа естетика, пропита със символиката на смъртта, самотата и безсмислието на войната. Това са първите копия на поезията на Ницше, създадени тук.
Нейната музика, водена от философски и литературни подтици от една страна и собствения й свят от емоции и преживяване на природата от друга, предава широка гама от изразителност: елегичност, драматизъм, тържествено-сериозна атмосфера или танцова закачливост.
Тя пише за работата си: „Всъщност аз съм само физически тук, всичко, което чувствам в себе си като живо и преживяно, се носи над настоящето и видимото и в някаква дълбока и красива безкрайност виждам в огледалото на чувствата си движеща сила в формата на любими същества и хиляди спомени изникват като водни цветя върху гладката повърхност на езерото. В тази безкрайност следват чувствата и мислите и там размишлявам за най-доброто си, защото всичко добро и велико израства от любов. Отплувайки в този най-невидим свят на най-личната вътрешност, аз едва тогава ставам напълно моето Аз и това Аз, което тогава се чувства твърде пълно със себе си в тази небесна отдалеченост, търси израз, търси облекчение от онзи висок умствен натиск, който само по себе си е някакъв вид наслада – и това освобождение се осъзнава, когато се създава композиция!”.
„Достойна, тиха, отдръпната; пълна с решителност, сила и желание за работа, тя прекарва дните си, поглъщайки най-прекрасните впечатления, които ни дават вековната славянска гора, златото на зрелите зърна и синевата на вълнистия лен: мраморният паметник сред листата на брезите и боровете и призрачно обагрените капки на водопад развиват скъпоценно усещане за красота – първоизточникът на цялото изкуство”.
Нейната посмъртна маска се съхранява в Хърватския исторически музей, в колекцията от картини, графики и скулптури.
(край на цитата)
До края на тази юбилейна статия за Дора Пеячевич остава още да приложа списък на всички нейни творби (цитирам от източник на немски език):
Liste der Werke
Gesangskompositionen
Lieder
- “Ein Lied”, Op. 11 (Text: Paul Wilhelm; 1900)
- “Warum?”, Op. 13 (Text: Dora Pejačević; 1901)
- „Ave Maria“, Op. 16, für Stimme, Violine und Orgel, (1903)
- Siebenlieder , Op. 23 (Text: Wilhelmine von Wickenburg-Almasy; 1907; gewidmet Eva van Osten, Melanie Páiffy-Almásy, Julia Culp)
- “Sicheres Merkmal”
- “Es hat gleich einem Diebe”
- „Taut erst Blauveilchen“
- „Es jagen sich Mond und Sonne“
- “Du bist der helle Frühlingsmorgen”
- „In den Blättern wühlt“
- “Es war einmal”
- Zwei Lieder , Op. 27 (Text: Wilhelmine von Wickenburg-Almasy; Ernst Strauss; 1909)
- “Ich schleiche meine Straßen”
- “Verweht”
- Vier Lieder , Op. 30 (Text: Anna Ritter; 1911; Marianne Konradsheim gewidmet)
- “Ein Schrei”
- “Wie ein Rausch”
- “Ich glaub’, lieber Schatz”
- “Traumglück”
- Verwandlung für Gesang, Violine und Orgel, Op. 37a (Text: Karl Kraus ; 1915; Sidonie Nádherny von Borutin gewidmet)
- Mädchengestalten , Op. 42 (Text: Rainer Maria Rilke 1916)
- „Als du mich einst gefunden hast“
- “Viel Fähren sind auf den Flüssen”
- „Ich bin eine Weise“
- „Ich war ein Kind und träumte viel“
- “Eine Falte”, Op. 46 (Text: Karl Kraus; 1918; Sidonie Nádherny von Borutin gewidmet)
- Drei Gesänge , Op. 53 (Text: Friedrich Nietzsche ; 1919–1920)
- “Venedig”
- Vereinsamt
- “Der Einsamste”
- Zwei Lieder , Op. 55 (Text: Karl Henckell ; Ricarda Huch ; 1920; Rosa Lumbe-Mladota und Juza Lumbe gewidmet)
- “Zu Dir!”
- “Ähm bei dir zu sein”
- Tri dječje pjesme (Drei Kinderlieder), Op. 56 (Text: Zmaj Jovan Jovanović; 1921)
- „Majčica, moj anđeo“ (Mama, mein Engel)
- “Dijete i baka” (Kind und Großmutter)
- “Mali Radojica” (Kleine Radojica)
Mit Orchesterbegleitung
- Verwandlung , Op. 37b (Text: Karl Kraus; 1915)
- Liebeslied , Op. 39 (Text: Rainer Maria Rilke; 1915)
- Zwei Schmetterlingslieder , Op. 52 (Text: Karl Henckell; 1920)
- „Goldne Sterne, blaue Glöckchen“
- “Schwebe, du Schmetterling”
Kompositionen für Klavier solo
- Berceuse , Op. 2 (1897)
- Gondellied , Op. 4 (In Erinnerung an die gemütlichen Tage in Našice von Dora, Našice, 25. Juli 1898)
- Chanson ohne Paroles , Op. 5, (1898)
- Papillon , Op. 6 (1898)
- Menuett , Op. 7 (1898)
- Improvisation , Op. 9a (1899)
- Chanson ohne Paroles , Op. 10 (1900; Baronin Else Szentkereszty gewidmet)
- Albumblatt , Op. 12 (1901; verloren)
- Trauermarsch , Op. 14 (1902)
- Sechs Phantasiestücke , Op. 17 (1903)
- “Sehnsucht”
- “Leid”
- “Frage”
- “Klage”
- “Bitte”
- “Wahn” (2 Versionen: A und B)
- Blumenleben – acht Klavierstücke nach der Blütenzeit im Jahresablauf komponiert, Op. 19 (1904–1905)
- “Schneeglöckchen”
- “Veilchen”
- „Maiglöckchen“
- “Vergißmeinnicht”
- “Rose”
- “Roter Nelken”
- “Lilien”
- “Chrysanthemen”
- Berceuse , Op. 20 (1906; ihrem Neffen Graf Nikola Pejačević gewidmet)
- Valse de concert , Op. 21 (1906)
- Erinnerung , Op. 24 (1908; Marie Therese Schall-Riaucour gewidmet)
- Walzer-Capricen , Op. 28 (1910; ihrem Professor Percy Sherwood gewidmet)
- “Moderat”
- “Grazioso”
- “Im Ländler-Tempo”
- “Wiegend”
- “Lento”
- “Tempo giusto”
- “Allegretto”
- “Grazioso, allegramente”
- “Moderat”
- Vier Klavierstücke , Op. 32a (1912; der Pianistin Alice Ripper gewidmet, die sie 1917 in Stockholm uraufführte)
- (verloren)
- “Libelle”
- “Papillon”
- “Abendgedanke”
- Vertige, Valse-Boston, (24. Mai 1906; romantischer Salonstil)
- Improvisation , Op. 32b (1912; der Pianistin Alice Ripper gewidmet)
- Sonate in B-Moll , Op. 36 (1914; Anny von Lange gewidmet)
- “Con fuoco non troppo allegro”
- “Andante con molta espressione”
- “Allegro risoluto”
- Zwei Intermezzi , Op. 38 (1915; Olga Schulz-Granitz gewidmet)
- “Ruhig und innig”
- “Langsam und ausdrucksvoll”
- Zwei Klavierskizzen , Op. 44 (1918; Anny von Lange gewidmet)
- “An dich!”
- “Vor deinem Bild”
- Blütenwirbel , Op. 45 (1918; 2 Fassungen: A und B; Sidonie Nádherny von Borutin gewidmet)
- Capricio , Op. 47 (1919; der Pianistin Alice Ripper gewidmet)
- Zwei Nocturnos , Op. 50 (1918; 1920)
- “Sehr ruhig, mit innigem Ausdruck” (Janowitz 20.–21. Juli 1918; der Pianistin Alice Ripper gewidmet)
- “Leicht bewegt und ferträumt”
- Humoreske und Caprice , Op. 54 (1920)
- “Humoreske”, allegretto vivo
- “Caprice”, vivace grazioso
- Sonate in As-Dur, Op. 57 (in einem Satz; 1921)
Kammerkompositionen
- Rêverie für Violine und Klavier, Op. 3 (1897)
- Canzonetta D-Dur für Violine und Klavier op. 8 (1899; ihre erste gedruckte Komposition; Stefi Geyer gewidmet)
- Impromptu , für Klavierquartett, Op. 9b (1903; Bearbeitung von op. 9a)
- Trio in D-Dur, Op. 15 für Violine, Violoncello und Klavier (1902)
- Menuett in A-Dur, Op. 18, für Violine und Klavier (1904; Jaroslav Kocian gewidmet)
- Romanze in F-Dur, Op. 22, für Violine und Klavier (1907)
- Quartett in d-Moll, Op. 25 für Violine, Viola, Violoncello und Klavier (1908)
- Sonate in D-Dur, Frühlings-Sonate , Op. 26 für Violine und Klavier (1909)
- Trio in C-Dur, Op. 29 für Violine, Violoncello und Klavier (1910)
- Streichquartett F-Dur op. 31 (1911; verloren)
- Elegie Es-Dur für Violine und Klavier, Op. 34 (1913; Johannes Nádherny-Borutin gewidmet)
- Sonate in e-Moll, Op. 35 für Cello und Klavier (1913; Olga und Ernst Schulz gewidmet)
- Klavierquintett in h-Moll, Op. 40 für 2 Violinen, Viola, Violoncello und Klavier, (1915–1918)
- Sonate in h-Moll Slawische Sonate für Violine und Klavier, Op. 43 (1917; dem Geiger Zlatko Baloković gewidmet)
- Meditation für Violine und Klavier, Op. 51 (1919; Viteszlav Novák gewidmet)
- Streichquartett in C-Dur , Op. 58 (1922)
Orchesterkompositionen
- Klavierkonzert in g-Moll, Op. 33 (1913)
- Sinfonie in fis-Moll für großes Orchester, Op. 41 (1916 – 1917, Rev. 1920; ihrer Mutter Baronin Lilla Vay de Vaya gewidmet)
- Phantasie concertante d-Moll für Klavier und Orchester op. 48 (1919; der Pianistin Alice Ripper gewidmet)
- Ouvertüre d-Moll für großes Orchester op. 49 (1919)
Lieder für Gesang und Orchester (1915–1920)
- Verwandlung für Gesang, Violine und Orchester, Op. 37b (Text: Karl Kraus)
- Liebeslied , Op. 39, (Text: Rainer Maria Rilke; ihrer Schwester Gabrielle Kochanovsky gewidmet)
- Zwei Schmetterlingslieder , Op. 52 (Text: Karl Henckell)
- Nr. 1, “Gold’ne Sterne, blaue Glöckchen”
- Nr. 2, “Schwebe du Schmetterling, schwebe vorbei”
………
Aufnahmen
- Sinfonie in fis-Moll, Op. 41; Phantasie Concertante d-Moll op. 48 für Klavier & Orchester ( CPO CD#777-418-2)
- Klaviertrio, Op. 29; Cellosonate, Op. 35 (Oliver Triendl, Andrej Bielow, Christian Poltera. CPO 777-419-2)
- Klavierquintett, op.40; Klavierquartett, Op. 25; Streichquartett, Op. 58; Improvisation, Op. 9 (Oliver Triendl, Quatuor Sine Nomine. CPO 777-421-2) [2 CDs]
- Streichquartett C-Dur op. 58 zusammen mit Streichsextett von Boris Papandopulo (CD #5558910)
- Violinsonate Nr.1 in D-Dur, Op. 26 zusammen mit Werken von Kunc, Boris Papandopulo und J. Š. Sklavenski (CD-Nr. 5872221)
- Lieder , Ein Lied, Op. 11; Warum, Op. 13; 7 Lieder, Op. 23; 2 Lieder, Op. 27; 4 Lieder, Op. 30; Verwandlung, Op. 37; Liebeslied, Op. 39; Mädchengestalten, Op. 42; An eine Falte, Op. 46; 2 Schmetterlingslieder, Op. 52; 3 Gesänge, Op. 53; 2 Lieder, Op. 55 ( Ingeborg Danz , Cord Garben. CPO 777 422-2 (2012)
- Vertige, Valse-Boston (20. Jahrhundert Foxtrots Band 3. Katalognummer GP854)
- Klavierkonzert, Op. 33; Sinfonie, Op. 41; Peter Donohoe (Klavier), BBC Symphony Orchestra , dirigiert von Sakari Oramo , Chandos CHSA 5299 (2022)
´´´´´´
In der Populärkultur
- In dem kroatischen pseudobiografischen Film Gräfin Dora (1993) wird sie von Alma Prica porträtiert .
- Dora, die kroatische Nationalauswahl für den Eurovision Song Contest, trägt den Namen der Komponistin Dora Pejačević.
(край на цитата)
Нека днес на 4 март 2023 г. почетем 100 години от кончината на композиторката от Хърватия Дора Пеячевич, които се навършват утре на 5 март.
Мир на праха й!
…….
Dora Pejacevic, opus 5: Lied ohne Worte
Live recording: 12. Dezember 2021 im Auditorium der Freien Musikschule Heidelberg. Video editing: Rick von Bracken, 22. Dezember 2021
´´´´´´
Dora Pejacevic, opus 9 (a): Impromptu
Live recording: 12. Dezember 2021 im Auditorium der Freien Musikschule Heidelberg. Video editing: Rick von Bracken, 19. Dezember 2021
´´´´´´
Dora Pejačević – Romanca I Romanze
´´´´´´
Dora Pejačević – Phantasie concertante, Op. 48, for piano and órchestra (1919) …
´´´´
Dora Pejačević – Symphony in F sharp minor, Op. 41 (1918)
……