Mariana Pencheva

Мецосопранът със световна кариера Мариана Пенчева празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, в средата на тази „трета работна седмица“ на новата 2020 година, след като уважихме юбилеите и делото на незабравимите Тодор Мазаров, Виргиния Попова, Евгения Бабачева, Лилия Гюлева, Пенка Маринова, Радосвета Бояджиева, Михаил Зидаров, Васко Абаджиев, Ана Ангелова, Андреана Николова и Христо Попов, на днешния 17 януари 2020 година отново имаме възможност да поздравим за рождения й ден една талантлива и амбициозна българска оперна певица и вокален педагог – мецосопранът Мариана Пенчева, която днес навършва 54 години.

През годините от 2014 до 2019 на същата дата аз писах статии за нея, като днес ще повторя последната от 2019 г. с нови данни за кариерата й. През този период моите читатели значително се увеличиха и много от тях не са чели написаното за Мариана Пенчева, а то е особено интересно, защото засяга не само нейната биография и творчески път, но и редица други важни моменти и събития в света на оперното изкуство. При това аз имах през много месеци на 2014 г. усилени писмени контакти с певицата по време на подготовката на втората статия, така че се получи една статия-разговор между артист и автор. През 2015 г. този контакт не беше така интензивен, но през май се срещнах с нея при мой престой в София и се запознахме, макар и да бяхме заедно само десетина минути. В началото на 2015 г. тя ми писа, че през сезона 2014 е имала гастроли като Улрика в „Бал с маски“ от Верди в Триест, като Лаура в „Джоконда“ от Понкиели в Лисабон (май 2014 г.) и като Мадалена в „Риголето“ от Верди в Анкона и Фано в Италия. За други нейни изяви през последните няколко години ще прочетем по-долу.

От началото на 90-те години на миналия век Мариана Пенчева триумфира по всички известни оперни сцени в Европа и по света – от тези в почти цяла Италия, после из Европа, Америка, Азия и през последните години – в далечна Австралия. Дали Мариана Пенчева не е българската певица с най-голяма сума от прелетяни и пропътувани километри в момента? Това не е важно, но поради факта, че тя е една от тези, които не са постоянно обвързани с даден оперен театър, това й е дало възможност да пътува по широкия свят и да опознава толкова много оперни театри и музикални фестивали, както и съответната публика и оперни колеги, диригенти, постановчици и географски места. За всичко това ще стане въпрос по-долу.

Днес ще направя едно малко отклонение, преди да се спра на живота и делото на Мариана Пенчева. През 2017 г. ми попадна една статия на журналистката Людмила Първанова във в. „Стандарт“, публикувана през 2008 г. Тази статия звучи така оптимистично по отношение на сегашните успехи на много от най-добрите български оперни артисти през последните години. За да създам „добро настроение“ в началото на годината, се изкушавам да я цитирам дословно. Ето текста:

МЛАДОЦИ ВЪЗРОДИХА МИТА ЗА ГЕНА И ГЯУРОВ

Светът отново говори за българското оперно чудо

Младоци възродиха мита за Гена и Гяуров. Ако някое от изкуствата в България има великолепна история, престижни изяви по света и традиции, това безспорно е оперното. Не случайно читателите на “Стандарт” подредиха певците от Храма на белкантото сред “10-те неща, които ни карат да се гордеем, че сме българи”.
Новите поколения са млади, талантливи, красиви и известни. Аплодират ги в най-големите зали на планетата. Благодарение на тях отново оживяват легендите за

страната на Орфей. Оперното ни чудо е без конкуренция. Трима българи пеят в “Метрополитън”, каза за “Стандарт” примадоната Стефка Евстатиева, която от години живее в Щатите и е гуру за нашите изпълнители там. Орлин Анастасов е в “Джоконда” с партията на Алвидо, Красимира Стоянова е Донна Анна в “Дон Жуан”, а Владимир Стоянов влезе в ролята на Енрико от “Лучия ди Ламермур”, след като дебютира в “Щаатсопер” като Жорж в “Травиата”. На 13 януари Стоянов ще има премиера в Цюрихската опера в “Сид” от Масне (б.а. Б.К.: Да не забравяме, че статията е от 2008 г., през последните години има нови български имена в МЕТ, на първо място това на Соня Йончева. Не искам да допълвам тази статия).


Орлин живее и пее в Италия. Когато дебютира в “Ла Скала” на 23 години, оркестърът го гледа подозрително. Но когато свършва спектакълът, му става на крака. Сега е чест гост в “Арена ди Верона”, а наскоро пя в “Сицилиански вечерни” в Генуа. Казват, че не всички пътища водят до Рим и до папата. Българката Красимира Стоянова обаче пя във Ватикана на 80-ия рожден ден на Светия отец Бенедикт XVI и бе Дездемона с Пласидо Доминго в галаспектакъл, с който Виенската опера чества 40-годишна сценична дейност на легендарния тенор. Родената във Велико Търново звезда всъщност е цигуларка по образование. Историята се превръща в приказка, когато в Залцбург я викат да замести болна колежка. Оприличават гласа й на сребърен инструмент, а немската критика я обявява за откритие. Сега е фаворитка на много от световните диригенти. С космическия си глас превзе и “Метрополитън”. Нюйоркчани я наредиха сред най-прочутите дами в жанра. Почитателите й у нас имат фенклуб и пътуват специално за изявите й в Мюнхен и Виена. Изтичащата 2008-а бе посветена на 100-годишнината от рождението на Херберт фон Караян. Нашата Красимира бе солистка на оркестъра на Баварското радио в “Немски реквием” от Брамс в Мюнхен и на фестивала в Люцерн.


Александрина Пендачанска, дъщерята на Валери Попова, продължава триумфа си по световните сцени. Когато беше само на 25, в зората на славата си, българката пя на стадион с Пласидо Доминго. А създадеш ли си име, не бива да спираш да работиш за него. През ноември сопраното блесна в концертното изпълнение на Моцартовата опера “Идоменео“ в Кьолн. Спектакълът бе под диригентството на обсипания с отличия фламандски диригент и специалист по барокова музика Рене Якобс. Заедно с него Александрина беше отличена с авторитетната награда “Грами”.


Надя Кръстева, най-младата певица във виенската “Щаатсопер”, отново обра овациите през годината. Мецосопраното срази конкуренцията в премиерата на “Борис Годунов” от Мусоргски. С ефектна, властна осанка, предизвикателна красота и открояващ се тембър омайницата направи великолепен образ на изкусителната Марина. Във фаталната жена е влюбен самозванецът Дмитрий, пресъздаден перфектно от тенора Мариян Талаба. Надя Кръстева е откритие на прочутия вече бивш директор на “Щаатсопер” Йоан Холендер, известен с безпогрешния си усет да разпознава и насърчава млади таланти. Голямата Агнес Балца я спира възхитена с въпроса защо е толкова красива. “Защото съм българка!”, отговаря Надя. Нашето момиче пее с Пласидо Доминго, Ренато Брузон, Нийл Шикоф. А с коронната си роля в “Кармен” от Бизе това лято гастролира на фестивала Savonlinna във Финландия. През новия сезон е включена в премиерните състави на “Сицилиански вечерни” от Верди и “Дама Пика” на Чайковски.


“Тя е млада, стройна, красива, приковаваща вниманието актриса, притежаваща един от онези ярки, свободни, неуморни източноевропейски гласове, които предлагат изискан вкус, стил и музикалност”. С тези думи критиката открива звездата на фестивала “Уексфорд ’96” Цветелина Василева. Наричат я сопрано кинжал, когато безстрашно атакува кастинга за операта “Шарка” от Фибих. Това е звездният миг, отворил вратите на световните сцени пред талантливата певица. Момичето от Етрополе влиза в елитния оперен свят, без дори да мечтае за този жанр. Като малка свири на акордеон в читалището, а после вярва, че животът й ще бъде подчинен на естрадата и пее хитовете на Лили Иванова. Но по света забелязват дарбите й без връзки. Според критиците вълнуващото драматично сопрано е откритието на десетилетието. На концерта на звездите в “Албърт роял хол” е поканена да пее с Хосе Кура и Агнес Балца. Желан гост е в Сан Франциско, Балтимор, Детройт, Чикаго, Хюстън, Торонто. Самият Франко Дзефирели я кани в “Травиата” в Метрополитън опера. (Бележка от мене – Б.К. : още през 1996 г. случайно четох статия в „Opernwelt“ (бр. 12/1996, стр. 9-10, в която се отразяваше успешното участие на младата и почти непозната Цветелина Василева на летния фестивал в Уексфорд / Ирландия през лятото. После винаги съм оставал възхитен от широкия й репертоар, често изненадващ с такива участия като Юдит в операта на Бела Барток „Замъкът на херцог Синята брада“ при премиерата в Брюксел на 24 февруари 1998 г. („Opernwelt“, бр. 4/1998 г., стр. 47), при това пеейки тази трудна роля на оригиналния унгарски език (така предполагам, както преди десетина години българският бас Михаил Михайлов игра другата главна роля в тази трудна опера на сцената в Манхайм и пя на унгарски език – вече писах за това на други места в моите „оперни истории“). А на 7 август 1999 г. имах щастие в близкия град Ашафенбург да чуя Василева заедно с Пласидо Доминго като солисти в един концерт, изнесен в този не голям, но живописен стар град в Северна Бавария, разположен на брега на р. Майн (в този град живяхме 5 месеца след идването ми през 1974 г. в Германия). Имам и други бележки за блестящи прояви на Цветелина Василева – нека ги споделя при повод – например годишнина от рождения й ден, който за съжаление не знам кога е!).

(край на бележката ми)

Имената на Светла Василева и Мариана Пенчева рядко се споменават у нас, но и двете правят фурор по световните сцени (моя бележка – Б.К. : от много години в музикални списания и други източници се пише тук на Запад за две „Василеви“ – Цветелина или Светелина и Светла. Радвам се, че през 2016 г. разбрах от Мариана Пенчева, че действително Цветелина и Светла са две различни личности, които тя добре познава). Така е и с Дарина Такова – най-титулуваната българска певица, пробила в оперните крепости “Ла Скала” и “Ковънт Гардън”. Фаворитка е на диригентите Рикардо Мути, Клаудио Абадо и Зубин Мета. Пяла е с всички големи баритони – Ренато Брузон, Лео Нучи, Карлос Алварес, Гаванели. Живее със семейството си в България, но 11 месеца в годината е извън страната.


Швейцария е в краката на Веселина Кацарова. Мецосопраното е от Стара Загора, града на първия оперен театър извън столицата. Случайността я среща с професор Реса Колева. Бащата на бъдещата певица работи като таксиметров шофьор и веднъж вози педагожката в колата си. Днес дискове на българката с вулканичния глас, който достига до причудливо ниски тонове, недостъпни и за мъжете, се продават във всички специализирани магазини в Швейцария. Няма и фестивал или престижна сцена в немски говорещия свят, на който да не е пяла. Неотдавна екип на “Дойче Веле” засне филм за нея.


Людмила Първанова

(край на статията)

След тази „ободрителна разходка“, написана във вдъхновен стил през 2008 година, но съдържаща много истини за засегнатите в нея артисти, повечето от които и сега продължават триумфалната си кариера, ще се върна на Мариана Пенчева. Имам щастието да разполагам с доста сведения и нейни автентични изказвания, направени в различни години в България, затова ще пиша повече цитати, те обрисуват най-точно картината за един артист, след като са изказани лично от него. Така направих например преди известно време с Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Елена Филипова, Татяна Шиварова, Стефка Евстатиева, Виолина Ангелова (отдавна пее в Южна Африка), Валентина Куцарова и други (споменавам само певици), и по този начин любопитните читатели научиха подробностите от „самия извор“.

Мецосопраното Мариана Пенчева е родена на 17 януари 1966 г. в Пловдив. След като завършва Музикалното училище там като ученичка на Иванка Михайлова, продължава обучението си при проф. Мати Пинкас и проф. Мила Дюлгерова в Музикалната академия в София. Нейният студентски дебют е в „Бал с маски“ от Верди с Плевенската опера през 1989 г., но както подчертава самата певица в контакт помежду ни, „истинският ми студентски дебют беше малко след това – през ноември 1989 г. на сцената на Учебния оперен театър в Сливен в ролята на Фидалма в „Тайният брак“ от Доменико Чимароза“. Професионалният дебют на Мариана Пенчева е в Италия – първо при две концертни изпълнения на оперни произведения – „Глория“ от Антонио Вивалди и съвременната опера на италианския композитор Луиджи Далапикола „Йоб“ (премиера през 1950 г.) в „Teatro Comunale“ във Флоренция, после през декември-януари 1991-1992 г. на оперната сцена в „Театро ла Фениче“ във Венеция в ролята на Флора в „Травиата“ от Верди. Нейни партньори са знаменити певци като Едита Груберова, Нийл Шикоф и Джорджо Дзанканаро.

Мариана Пенчева е носител на много награди от международни конкурси, включително: „Viotti Competition“ в Италия през 1989 г., „Cascinalirica Competition“ в Италия през 1991 г., „Voci Verdiane“ в Busetto / Италия през 1991 г. и при „Luciano Pavarotti International Competition“ във Филаделфия през 1992 г. През 1991 г. Мариана Пенчева специализира във Верона, а през следващата година посещава класа на Александрина Милчева в Академия „Борис Христов“ в Рим. Певицата работи с най-великите диригенти на нашето време като Рикардо Мути, Рикардо Шайи, Даниел Орен, Густав Кун, Золтан Песко, Даниеле Гати, Карло Рици, Нело Санти, Антонио Папано, Ричард Бониндж, Philippe Jordan, Vladimir Jurowski, Gustav Kuhn, Emmanuel Krivine. Впечатляващ е дебютът на Мариана Пенчева на сцената на Миланската „Ла Скала“ през 1993 г. в операта „Весталката“ от Спонтини с диригент Рикардо Мути. Под негово ръководство следват участия във Вердиевите опери „Риголето“, „Набуко“, „Силата на съдбата“ и „Бал с маски“. В „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах тя участва под ръководството на диригента Рикардо Шайи. Неаполитанският театър „Сан Карло“ заема водещо място в кариерата на мецосопраното. Там през 1994 г. певицата участва в постановката на „Бал с маски“ от Верди (Улрика) редом с Лучано Павароти. Следват „Лоенгрин“ от Вагнер (Ортруд), „Селска чест“ от Маскани (Сантуца), „Танхойзер“ от Вагнер (Венус), „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа (Принцесата). Българката е предпочитан гост на сцените на италианските оперни театри в Рим, Болоня, Палермо, Катания, Торино, Венеция, Триест, Парма, Арена ди Верона, Пезаро, Модена, Пиаченца, Реджио Емилиа и др., както и на „Maggio Musicale“ във Флоренция.

Извън Италия Мариана Пенчева пее на много от най-престижните сцени: „Кралската опера Ковънт Гардън“ в Лондон, „Teatro Real“ в Мадрид, „Gran Teatrо del Liceu“ в Барселона, „Teatro de La Maestranza“ в Севиля, „Teatro Colón de Buenos Aires“, „New National Theatre of Tokyo“, в Париж, Мюнхен, Брюксел, Цюрих, Лас Палмас, Сан Диего, Страсбург, Сеул, в Ирландия, Бразилия. Дебюта й в САЩ е през 1993 г. с „Opera Company of Philadelphia“ като Леоноре във „Фаворитката“ от Доницети, през февруари 2000 г. като Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер в „San Diego Opera“ в Калифорния. Други нейни главни роли в Европа и по света: Еболи в „Дон Карлос“, Азучена в „Трубадур“, Амнерис в „Аида“, Мадам Quickly във „Фалстаф“ от Верди, Олга в „Евгений Онегин“ от Чайковски, Лаура в „Джоконда“ от Понкели, Jocaste в „Oedipus Rex“ от Игор Стравински, Адалджиза в „Норма“ от Белини, в операта „Moise et Pharaon“ от Росини и други, също солови партии в Реквиема на Верди, в „Stabat mater“ от Росини и други.

В моите бележки от годините 1990 до 2000 имам и други оперни участия на Мариана Пенчева: през януари 1996 г. – 8 участия в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини на сцената на Миланската Скала („Opernwelt“, бр. 1/1996, стр. 96), също и през февруари 1996 г., през март същата година пак там в „Набуко“ от Верди („Opernwelt“, бр. 3/1996, стр. 63), както и изявата й като солистка в „Petite Messe Solennelle“ на 11 и 19 август 1997 г. при „Rossini Opera Festival“ в Pesaro („Opernwelt“, бр. 5/1997, стр. 73).

През последните години участията й се концентрират освен в Италия, главно в Германия (Берлин, Дюселдорф, Лайпциг, Дрезден, Мюнхен), Монте Карло, Лозана, Скопие, Атина, също и в София, а през пролетта на 2013 г. тя пее последователно от януари до май на оперните сцени в Мелбърн и в Сидни в ролята на Улрика в „Бал с маски“ от Верди. За тези участия в далечна Австралия ще стане въпрос по-късно. Ето един откъс за гастролите й през годините 2008 до 2013 :

Apr-Mai 13 Un ballo in maschera Ulrica it Melbourne(OA) ML: Molino; R: A Ollé Jan-Feb 13 Un ballo in maschera Ulrica it Sydney(OA) ML: Molino; R: A Ollé Jun 12 Il trovatore Azucena it Athens(N) ML: Karytinos; R: Poda Mär-Apr 12 Aida Amneris Piacenza(TM) ML: Antonino Fogliani; R: Joseph Franconi Lee Mär-Apr 12 Aida Amneris Modena ML: Antonino Fogliani; R: Joseph Franconi Lee Feb 12 Aida Amneris it Reggio Emilia ML: Antonino Fogliani; R: Joseph Alberto Fassini / Franconi Lee Jan-Feb 12 Aida Amneris Parma ML: Antonino Fogliani; R: Alberto Fassini / Joseph Franconi Lee Okt 11 Il trovatore Azucena Palermo ML: R Palumbo; R: Paul Curran Jun-Sep 11 Aida Amneris Verona(Arena) ML: Oren; R: de Bosio Mai 11 Un ballo in maschera Ulrica Skopje ML: Vito Clement; R: Uschi Horner Apr-Mai 11 Aida Amneris Firenze(Maggio) ML: Zubin Mehta; R: Ferzan Ozpetek Jan 11 Cassandra Cassandra Catania ML: Renzetti / Antonino Manuli; R: Rech Okt-Nov 10 Un ballo in maschera Ulrica Lausanne ML: Ranzani; R: Sireuil Aug 10 Il trovatore Azucena Verona(Arena) ML: Marco Armiliato; R: Zeffirelli Mär 10 Falstaff Mistress Quickly Monte-Carlo(Opera) ML: Gelmetti; R: Grinda Nov 09 Il trovatore Azucena Trieste(Verdi) ML: Maurizio Barbacini; R: S Vizioli Sep-Okt 09 Un ballo in maschera Ulrica it Dusseldorf ML: Güttler; R: Winge Mai-Jun 09 Un ballo in maschera Ulrica it Berlin(UDL) ML: Philippe Jordan; R: Wieler / S Morabito Mär 09 Don Quichotte Dulcinée Sofia ML: Roza; R: Kartaloff Jan 09 Aida Amneris Trieste(Verdi) ML: N Santi; R: Michieletto Nov-Dez 08 Aida Amneris Palermo ML: Maurizio Benini; R: Zeffirelli / M Gandini

(край на цитата)

През март 2009 г. Мариана Пенчева е предвидена да играе в Софийската опера в ролята на Дулсинея в рядко представяната в последно време и на Запад опера „Дон Кихот“ от Жул Масне (1842-1912), премиера на 24 февруари 1910 г. в Монте Карло. Поради заболяване тя не може да участва в предвидените спектакли. Веднага трябва да се добави, че връзката на Мариана Пенчева със Софийската опера има традиция: тя е гастролирала там като Азучена в „Трубадур“, Улрика в „Бал с маски“, Еболи в „Дон Карлос“ от Верди, както и като солистка в неговия „Реквием“. Трябва да допълним, че един превъзходен състав от солисти – Анна Томова-Синтов, Мариана Пенчева, Бойко Цветанов, Никола Гюзелев и Владимир Стоянов, заедно с целия състав на Софийската опера с диригент Владимир Гяуров гостуваха с изключителен успех при турнето на операта през 2002 г. в Япония с операта „Дон Карлос“ от Верди.

Така че през всички години на многото си изяви в чужбина Мариана Пенчева посещава родината си и гастролира в оперни и други спектакли. Например на 9 и 12 юни 2010 г. тя е предвидена да играе в Пловдив в ролята на Сантуца от операта „Селска чест”, но поради заболяване трябва да откаже участието си. Пловдивчанката, която не слиза от афиша на Миланската „Ла Скала“, изпълва обещанието си да гостува в родния Пловдив и през следната 2011 година за първи път пред родна публика пее в ролята на Азучена в „Трубадур“ от Верди на сцената на Античния театър. В друга главна роля пее нейният близък колега – прочутият български тенор от Оперния театър в Цюрих Бойко Цветанов.

Аз разполагам с две интервюта на Мариана Пенчева, дадени през 2005 г. и 2012 г. в България, които дават чудесна представа за творческия път, целите и основните задачи, които бележитата певица е преследвала в живота си до сега или си е поставяла за решаване. Част от тях ще цитирам по-долу:

Мариана Пенчева

(интервю пред в. „Капитал“ от 21.05.2005 г.)

„Ако не си поставиш таван, можеш да стигнеш много високо, чак до върха!“, твърди световноизвестното мецосопрано

Финалът на третия цикъл концерти на Оркестъра на „Класик ФМ радио“ – „Българските диви“ е увенчан с присъствието на световноизвестното мецосопрано Мариана Пенчева. Тя е от златните български гласове, които не чуваме на живо в родината. На 14 май 2005 г. Мариана Пенчева пя за първи път в зала „България“! За първи път с оперен рецитал. За първи път с широк спектър от нейни любими арии, които я представят най-добре като певица.

Неаполитанският театър „Сан Карло“ заема водещо място в кариерата на мецосопраното. Там през 1994 г. певицата участва в постановката на „Бал с маски“ от Верди редом с Лучано Павароти. Следват „Лоенгрин“ от Вагнер, „Селска чест“ от Маскани, „Танхойзер“ от Вагнер, „Адриана Лекуврьор“ от Чилеа. Настоящият сезон започна за Мариана Пенчева с концертно изпълнение на „Джоконда“ от Понкели в „Ковънт гардън“, последвано от откриване на сезона в Триест. Тя участва в постановката на „Фалстаф“ от Верди в Страсбург, в „Стабат матер“ от Росини в Осло под диригентството на Нело Санти, в „Реквием“ от Верди в Дрезден и в „Трубадур“ в Торино и в Болоня редом с Лео Нучи. Мариана Пенчева пее в „Аида“ в Рим под диригентството на Пласидо Доминго, „Джоконда“ в Барселона, Ница и Парма, „Дон Карлос“ в Лисабон, „Адриана Лекуврьор“ в Лас Палмас и в „Аида“ в Сан Диего.
Специално за „Капитал light“ оперната дива сподели:

Съгласна ли сте с мнението, че на мецосопраните им било по-лесно в кариерата, отколкото на сопраните?

Не, не мисля. Вярно е, че сопраните са повече. Но ако погледнем и оперите – има много повече централни партии за сопрани отколкото за мецосопрани. Така че, ако те са примерно два пъти повече, и партиите им са два пъти повече. Мецосопраните са по-трудни за изграждане като вид глас. Вокалните педагози казват, че с мецосопран се работи много по-трудно. Хайде да не се караме между сопрани и мецосопрани, ами да приемем, че за всеки от нас е достатъчно трудно да вър­ви по пътя си! Но и достатъчно лесно, ако обича професията си и има малко повече късмет и шанс. Ето това е необходимо на всеки един от нас! Да попаднеш на точното място в точния момент и да го уловиш! Тогава независимо какъв глас си, ще успееш!

Кои нетрадиционни мецосопранови партии са включени във вашия репертоар?

В моята кариера се случва да пея доста партии, които рядко се изпълняват и не само в България, а изобщо по света. Например „Весталката“ на Спонтини (1774-1851) бе моят дебют в Миланската „Ла Скала“ през 1993. След това пях в „Сафо“ на Пачини на фестивала в Уексфорд (Ирландия). Участвала съм и в две доста рядко изпълнявани опери на Росини на фестивала в Пезаро – „Ричардо и Зорайде“ и „Мойсей и фараон“- опери, които едва ли някога ще бъдат поставени в България. Една от последните творби, в които пях и са рядко поставяни дори в Италия, е операта „Кавалерите на Екебу“ от Рикардо Дзандонай (1883-1944). С това заглавие се откри настоящият сезон в Триест. Последната жива легенда, която е изпълнявала моята роля, е била Федора Барбиери. Ето това може да даде представа от колко отдавна тази опера не е представяна в световен мащаб.

Какво предизвиква възраждането на тези малко популярни опери?

В Италия всички опери на Верди и Пучини например публиката ги знае наизуст. Хората са много взискателни и отиват да ги слушат с най-голямо удоволствие, когато съставът от певци е на изключително високо ниво. А оперите, които не са правени от години, са много интересни и заради самата музика, позабравени са и това е предизвикателство както за публиката, така и за изпълнителите. Когато се предложат неочаквани заглавия, изненадата е голяма, публиката ги приема с възторг и е щастлива да ги чуе, защото това е нещо свежо и ново.

Каква е политиката на оперните театри извън Италия по отношение на заглавията?

По света се поставят много нови и модерни заглавия. Често се осъвременяват класическите опери и постановки – поставят се например в друга епоха. Извън Италия това е традиция. И когато в Германия, Холандия или Белгия например се предложи класическа постановка, много често режисьорите, диригентите, а и публиката са недоволни, защото искат нови неща – невиждани и нечувани до този момент.
В Италия е обратното – поставят се повече класически заглавия, постановки във времето, в което е създадена операта, и ако има по-модерни неща, те се приемат добре единствено ако са направени с много вкус и чувство за мярка.
В Америка нямам много голям опит, но досега съм пяла винаги в класически постановки. Но мога да кажа, че в по-голямата част на Европа традиционното представяне се възприема като скучно. Търсят се по-модерните неща. В Страсбург например скоро пях във „Фалстаф“ от Верди. Действието бе пренесено през 50-те години на ХХ век със съответните костюми, прически и всичко, което произхожда от това. Дори се прожектираше видеоматериал, който течеше отзад на стената през по-голямата част от спектакъла. Ето такива неща те търсят и доста се харесват.

Забавлявате ли се по време на спектакъл, или се страхувате от провал?

Много се забавлявам. В никакъв случай не се страхувам. Ако имам проблеми, разрешавам ги предварително. Защото за мен е задължително в момента, в който изляза на сцената, да мога да се отпусна и да се забавлявам. Просто да ми бъде приятно. Ако операта е драматична, тогава забавление естествено няма, а повече е преживяно удоволствие, че аз съм на сцената и заразявам хората с моята емоция.

За да постигнете тези успехи, най-важното освен таланта и гласа е изграждането на силен характер. Как го постигнахте?

О, да! Човек не може да върви напред в своя път, ако не се изгради като личност и ако няма характер. Аз не вярвам в случайностите и смятам, че човек без силен характер и воля, не може да успее да направи нещо голямо в живота. Да преследва своите цели, да се самоусъвършенства докрай. Смятам, че характерът е най-важното нещо, за да можеш да вървиш напред. Когато човек знае какво иска и по какъв начин да го постигне, не е чак толкова трудно. Изправяш се пред различни предизвикателства, посрещаш ги ден след ден и това е…

Може би повечето хора се затрудняват именно в конкретизирането на целта и начина, по който да я постигнат?

Това каква е твоята цел, какъв таван си поставяш определя и това докъде можеш да стигнеш. Защото, ако ти самият не вярваш и си кажеш: „Ами аз сега ще започна така малко да правя това, малко тук, малко там, пък ще видим как ще тръгне…“. Просто така не става. Особено с пеенето. От такъв половинчат подход едва ли може да излезе сериозно предизвикателство в живота. Не бива сам да си поставяш таван, а по-скоро да си кажеш: „Да, чувствам, че имам възможности, и искам да разбера докъде се простират те.“ Аз следвам този принцип и моята цел е тази – аз да успея да развия докрай всичко, което природата е заложила у мен като гласови данни, характер, целеустременост. Да успея да дам най-доброто от себе си, да мога да се развивам непрекъснато. Аз не мога да се огранича и да кажа: „Ето, пяла съм в едни от най-големите театри в света, постигнах каквото можах, оттам нататък просто си пея“. Не! Това за мен означава да спра да се развивам. За мен винаги са определени едни стъпала, по които вър­вя нагоре и се опитвам да стигна все по-нависоко. Така че, ако не си поставиш таван, ще можеш да стигнеш много високо, чак до върха!

Казват за вас, че сте имали специални отношения с маестро Рикардо Мути?

Да, доколкото специални могат да се нарекат отношенията в резултат на 5-6 постановки, които съм пяла под негово диригентство. Този контакт наистина бе доста продължителен в моята кариера. От една личност като Рикардо Мути могат да се научат много неща. Работата ми с него ми даде много, защото той успява да насочва енергията в положителна посока, да помогне на певците да дадат максимума от себе си. Още от първите ни срещи разбрах, че просто няма място за резерви.

Какви оперни героини предпочитате да изпълнявате – комични, драматични, трагични…

Аз не съм от хората, които обичат да се вписват само в едно амплоа. За мен е голямо удоволствие, ако мога да „скачам“ от характер в характер. Голямо предизвикателство е да пея Улрика в „Бал с маски“ на Верди и веднага след това например Адалд­жиза в „Норма“ на Белини. Случвало ми се е вече два пъти и точно в този ред. Това са коренно различни партии. Или пък комична роля във „Фалстаф“, след което драматична в „Трубадур“. За мен така никак не е скучно. Ако се насоча само в едно амплоа, мисля, че това ще ме изчерпа, ще ме направи тенденциозно гледаща само в една посока. А аз обичам да търся по-широк спектър на изява и да се опитвам да потърся максимума на своите възможности. Като артист, като певец и във всяка житейска насока.

Ще има ли опера оттук нататък в епохата на новите технологии?

Операта ще продължи да бъде обичана от публиката. Някак си прекалено много станаха всички тези технологии, които заместват истинските неща. По света ръчната изработка на нещата като стока все повече се цени. Мисля, че хората започват да се връщат към истинските, живите неща, сътворени от човешката ръка. А операта несъмнено е едно от най-живите творения. Няма как да стане певецът да излезе и да пее в една оперна постановка на плейбек например. Това е немислимо и невъзможно. Мисля, че хората наистина започват да преоткриват тези, по-простичките и истински ценности. И ще продължат да обичат операта, дори ще се наслаждават все повече и повече. Защото удоволствието е наистина истинско и преживяването е невероятно, когато пред теб се случва нещо толкова хубаво.

(край на интервюто)

Малко преди това – на 13 май 2005 г. Мариана Пенчева направи друго интересно интервю с Юлияна Караатанасова, части от което предавам по-долу:

Мариана Пенчева: Целият живот е безкраен урок

(Мецосопраното поставя финалния акорд на цикъла на Оркестъра на Класик ФМ радио “Българските диви”. Ето няколко въпроса, които й бяха поставени:

  • Госпожо Пенчева, как открихте операта за себе си?
    Много случайно. В никакъв случай не мога да кажа, че до първите 14 години от живота си съм била закърмена с оперната музика. Това не е така. Но с музика – да! Защото моята майка беше народна певица и в нашето семейство винаги се е пеело. На 15 години реших да кандидатствам в музикалното училище. След първите няколко месеца от началото на заниманията ми, аз вече знаех, че операта ми харесва много и че ще дам всичко от себе си за да мога да посветя живота си на това изкуство. Майка ми, бе много доволна. Но моят баща, който е бивш национален състезател по вдигане на тежести и е бил на две олимпиади – човек, който е свикнал да се справя с предизвикателства, той беше изключително резервиран. Според него, не трябваше да избирам тази професия, ако нямам изключителни данни за нея. А той се съмняваше, че моя случай е такъв. Когато ми каза, че ще е много трудно за мен в това поприще, аз попитах “Защо, татко? Виж майка ми е народна певица!” А той отговори – “Да, но майка ти има глас!” Ето това беше неговото мнение. Но след като ме приеха в музикалното училище, той беше доста изненадан и от там нататък прие всичко безрезервно. Сега вече стана голям мой фен и повярва във възможностите ми.
    – След обучението си в Българя, как се чувствахте през първите години в Италия?
    В Италия се опитах сама да си дам сметка до къде съм стигнала и какво е различното. Защото когато излезеш навън, виждаш много неща, които в България не си подозирал, че са поставени по този начин. В Италия получих помощ от Александрина Милчева по време на специализацията ми в Академията “Борис Христов”. С нейна помощ аз успях да видя моя глас в по-различен аспект. Тя ми помогна на разбера и други неща за себе си, които до тогава не бях открила и това също допринесе до голяма степен за изграждането ми като певица. От там нататък толкова много хора ми помогнаха, всяка една среща, всяко едно излизане на сцената… Всичко, целият живот е един безкраен урок. По-възрастното поколение в България си спомня как почитатели са чакали артистите след представление на дълги опашки, как са ги носили на ръце…
    – Случвало ли ви се е това по света?
    Точно по този начин се случва например в Япония. Там публиката е невероятна. Хората преживяват точно така оперното изкуство както е било в онези предишни години и у нас. Случвало се е да даваме автографи заедно с колегите по два часа след представление на дълги опашки, които не свършат и се е налагало да връщат феновете, защото заключват театъра. А хората тичат след колите, които ни откарват и ни молят за още автографи. Ето това в Япония в момента го има. Това е една невероятно отворена страна за положителните емоции, които носи операта. Хората идват за автографи с абсолютно всички записи и дискове, които ти някога някъде си записвал! Аз се изненадах, колко много дискове са били записани при мои участия, защото ги видях в ръцете на японците. Те си носят всички снимки, които са ти направили при предишното ти гостуване в голям формат за да ги разписваш! Плочки с лика на певците специално направени с позлатен край на които те молят да се разписваш в огромен формат. Това отношение към артиста е невероятно.
    – Защо в човешката природа е заложено да се прекланя пред артиста, а ние българите сме изгубили чувството за благодарност?
    Не мисля, че сме го изгубили, защото тук в България също съм имала много хубави изживявания. Когато съм имала ангажименти в Софийската опера например винаги съм виждала хора, които чакат отзад и искат да се докоснат по някакъв начин до артиста. Едва ли българите сме изгубили чувството за благодарност. Българската публика е много топла, невероятно емоционална. Може би с времето ще станем още по-спонтанни. Имахме много трудни години и хората не ходеха чак толкова често на опера. Сега интересът отново се събужда.

(край на интервюто)

В едно друго интервю от 2012 г., този път не директно с Мариана Пенчева, а с друга българска оперна певица – Габриела Георгиева, става въпрос и за Мариана Пенчева. Ето една част от това интервю:

(извадка от статията за Габриела Георгиева от 2012 г.)

„Миналата година в Цюрихската опера се събраха трима българи – Габриела Георгиева, МАРИАНА ПЕНЧЕВА и Владимир Стоянов в трите главни роли от операта “Бал с маски”. Разчувствана, Габриела разказва колко е хубаво да си сред свои – за подкрепата и приятелството на Мариана и Влади. Определя оперната прима Мариана Пенчева като най-милата колежка, с която е била на сцената. За нея е незабравимо усещането как я следи зад кулисите и грижовно ѝ помага с присъствието си.

И ето сега, в началото на 2013 година, Габриела Георгиева вече направи своя дебют във „Виенската Щатсопера“ – в ролята на Амелия от операта „Бал с маски” на Верди в компанията на любимеца на публиката от цял свят тенорът Роберто Аланя (в ролята на Рикардо). „Лесно и приятно се работи с големите артисти. Аланя е топъл партньор, слънчев, раздаващ се докрай на сцената певец”.

За успеха на един певец огромно значение има шансът. Шансът, за когото обаче трябва да си готов. Габриела не забравя уроците, които ѝ дава професията. Тя се е научила да внимава и да не изразява колебание, да се вслушва в изискванията на режисьора и диригента и цитира диригента Христо Игнатов – дългогодишен директор на Варненската опера: “Казвам веднаж, повтарям и след това забравям” – безценен урок, който издържа проверката на опита и времето! Споделя, че обича да работи с колеги, които са над нейното ниво – тогава има стимул да върви “в крак”, да догонва, да се хвърли в благородно състезание.

Трудно е да взимаш решенията светкавично – обаждат ти се в последния момент с предложение за хубав и престижен гастрол и още вечерта трябва да си на репетиция, а на другия ден вече на сцена. Бързо трябва да прецениш дали можеш да поемеш този ангажимент – откажеш ли, може да няма следващ път. Но ако отдавна не си пял тази роля, рискуваш името си и отново няма да има следващ път. Певецът определено трябва да има характер. Не е достатъчно да си само много талантлив. Габриела Георгиева е от тези певици, които имат всички качества за голяма кариера. Нейната работоспособност е пословична“.

А сега още едно интересно съобщение от есента на 2013 година, което показва широкия спектър на дейност на Мариана Пенчева:

Българка ще пее с Варшавската филхармония

На 23 август 2013 г. Варшавската филхармония под палката на Антони Вит ще дебютира на сцената на Роял Албърт Хол. Този концерт ще бъде част от престижния музикален фестивал „BBC Proms“, който се провежда в Лондон. Солист на концерта ще бъде номинираният за Грами и носител на множество отличия руски пианист Александър Мелников. Той ще представи Концерт за пиано и оркестър № 2 във фа мажор, оп.102 от Дм. Шостакович, като в програмата присъства още едно произведение на композитора – Симфония № 6 в си минор. В рамките на концертната вечер ще прозвучат Концерт за оркестър от Витолд Лютославски, като по този начин ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на полския композитор, както и „Трагична увертюра“ и „Приспивна песен“ от Анджей Пануфник.

На 1 септември 2013 г. в концертната зала на Варшавската филхармония ще бъде представен „Реквием“ от Верди. Българската следа в този концерт се дължи на мецосопраното МАРИАНА ПЕНЧЕВА, която ще изпълни партията на алта. На сцената ще й партнират италианското сопрано Кармен Джинатасио, аржентинският тенор Густаво Порта, полският бас Рафал Сивек. Хормайстор ще бъде Хенрих Войнаровски, а на диригентския пулт на Варшавската филхармония ще се качи Яцек Каспшик.

(край на съобщението)

Мариана Пенчева е добре позната на полската публика от редица нейни гостувания в тази страна. През 2016 г. ми попадна една информация за нея на полски език, в която между другото се говори и за нейните концертни изяви. Направи ми впечатление, че е пяла и соловата партия за мецосопран в Първата симфония на Александър Скрябин. Ето цитат от статията: „Mariana Pentcheva wykonuje również repertuar koncertowy: Die Schöpfung Haydna, I Symfonia Skriabina, II, III, VIII Symfonia i Kindertotenlieder Mahlera oraz Messa da Requiem Verdiego“ (превод: Мариана Пенчева изпълнява също и концертни творби: „Сътворението“ от Хайдн, Първа симфония от Скрябин, Първа, Трета, Осма симфонии от Густав Малер, както и неговите „Kindertotenlieder“, също и „Реквием“ от Верди).

През 2014 година писах следните подробности за Мариана Пенчева:

„От 2011 г. тя не е прекъсвала участията си в оперни произведения от Джузепе Верди, чиято 200-годишнина от рождението се отбелязва през 2013 г. по целия свят. Публиката в Италия все още не може да забрави превъплъщението й в Амнерис от операта „Аида“. В началото на 2013 г. ролите на Азучена от „Трубадур“ и Улрика от „Бал с маски“ впечатлиха публиката в Атина, Сидни и Мелбърн. На 7 и 10 октомври Мариана Пенчева се появи отново в ролята на гадателката Улрика в продукцията на Берлинската Щатсопер, където си партнира с друг известен българин – Камен Чанев (в ролята на Рикардо). Припомням, че през 1994 г. именно в постановката на „Бал с маски“ на неаполитанския театър „Сан Карло“ българското мецосопрано застана на сцената редом с Лучано Павароти, а при едно изпълнение в Рим на операта „Аида“ е дирижирал самият Пласидо Доминго. Световноизвестното мецосопрано Мариана Пенчева е излизала на българска сцена в съпровод на Оркестъра на „Класик ФМ радио“ в рамките на цикъла „Българските диви“- 2004/2005 г.

Какви са плановете на Мариана Пенчева за сезона 2013/2014 ? Ето една извадка :

Giuseppe Verdi : Un ballo in maschera
(“Ein Maskenball”)

14, 19, 22, 26 Sep 2013; 7, 10 Okt 2013
Auf Italienisch mit Übertiteln auf Deutsch
Berlin, Schiller Theater
Dirigent Massimo Zanetti
Regisseur Jossi Wieler, Sergio Morabito
Bühnenbild Barbara Ehnes
Kostüme Anja Rabes
Dramaturg Jossi Wieler, Sergio Morabito
~
Riccardo KAMEN CHANEV
Renato Alfredo Daza
Amelia Norma Fantini
Ulrica Marina Prudenskaya / MARIANA PENTCHEVA
Oscar Valentina Naforniţă
Silvano Gyula Orendt
Samuel Grigory Shkarupa
Tom Alin Anca / Jan Martinik
Der Oberste Richter Stephen Chambers

……

Giuseppe Verdi : Un ballo in maschera
(“Ein Maskenball”)

9, 11m, 12m, 14, 16, 18 Jan 2014
Trieste, Teatro Verdi
Dirigent Gianluigi Gelmetti
Regisseur Massimo Gasparòn
Bühnenbild Pier Luigi Samaritani

Riccardo Gianluca Terranova / Leonardo Caimi
Renato Devid Cecconi / Aris Argiris
Amelia Rachele Stanisci / Virginia Todisco
Ulrica MARIANA PENTCHEVA
Oscar Sandra Pastrana
Silvano Dario Giorgelè
Samuel Gianpiero Ruggeri
Tom Giacomo Selicato
Produktion von Teatro Regio, Parma; Teatro Communale, Modena

……

Giuseppe Verdi : Rigoletto
15 Feb 2014
Ancona, Teatro delle Muse
Orchestra Filarmonica Marchigiana
Coro Lirico Marchigiano V. Bellini
Dirigent Francesco Ivan Ciampa
Regisseur Alessandro Talevi

Rigoletto Mauro Bonfanti
Gilda Laura Giordano
Il Duca di Mantova Aquiles Machado
Sparafucile Carlo Malinverno
Maddalena MARIANA PENTCHEVA

В хода на подготовката на тази статия през 2014 г. реших в началото на 2014 г. да задам няколко въпроса директно на Мариана Пенчева, която по това време имаше гастроли в „Бал с маски“ в Триест. Тя беше любезна да ми отговори на зададените въпроси. Ето нейните отговори, които получих преди няколко дни (става въпрос за януари 2014 г.) :

Въпрос:

Г-жа Пенчева, през януари / февруари 2013 г. имахте изяви в Австралия (Сидни), после през април / май в Мелбърн. Малко български артисти са гостували в този далечен континент, не са познати на широката публика оперните традиции там, освен внушителната сграда на Операта в Сидни, за която писах статия през лятото на 2013 г. във “Фейсбук”. Кажете накратко какви са впечатленията Ви от публиката в двата града, от музикалното и сценично оформление на “Бал с маски”, в която опера гастролирахте там ? В тази опера пяхте през същия сезон в Берлин, сега в Триест. Кои са съществените разлики в постановките ?

Като добавка към този въпрос : в Берлин през септември / октомври 2013 г. в “Бал с маски” заедно с Вас в ролята на Рикардо игра българският тенор Камен Чанев, който през последните години има все повече международни участия на големи оперни сцени. В някои от спектаклите във Вашата роля пя и известната напоследък Марина Пруденская (не знам в колко спектакъла). Като имам предвид, че берлинската постановка на “Бал с маски” беше подготвена от двама режисьори (също и драматурзи) – Jossi Wieller и Sergio Morabito, какви са впечатленията Ви от тази постановка, ръководена музикално от италианския диригент Massimo Zanetti. Като правите паралел с Австралия, какви са най- съществените разлики ?

Отговор: „За мен беше особено приятно да гостувам на сцените на оперните театри в двата най-големи австралийски града и да успея да се докосна до културата, навиците и манталитета на техните жители. В Австралия има изключително голям интерес към оперното изкуство, там е намерен начин да се пропагандират и рекламират непрекъснато предстоящите оперни събития и хората ги очакват с огромно нетърпение. Разбира се,това се отразява и на нас, изпълнителите, защото се работи в една непрекъсната празнична еуфория, която допринася за окончателния добър резултат, в крайна сметка. Тази постановка на „Бал с маски“ беше съвсем модерна и нетрадиционна, дело на Алекс Оле’, който е един от режисьорите на небезизвестната каталунска “групировка” La Fura dels Baus. Публиката я прие изключително добре и всички спектакли и в Сидни, и в Мелбърн минаха при пълни зали. Що се отнася до постановката на същата опера в Щатсопер Берлин, то тя също беше с модерен прочит и доста предизвикателни режисьорски решения. За разлика от австралийската, тя не беше нова, аз участвам в нея за втори път, като първият беше през май-юни 2009-та година, под диригентството на Philippe Jordan, заедно с Piotr Beczala, Catherine Naglestad, Alfredo Daza. Сегашната постановка на „Бал с маски“, в която пея в момента в Триест е съвсем различна от последните две, тя е съвсем класическа, няма нищо модерно и “особено” в нея, първоначално е била дело на големия италиански режисьор Пиерлуиджи Самаритани, но в момента е предоставена и доразвита по нов начин от Масимо Гаспарон. В Берлин имах удоволствието да се срещна на сцената с моя колега Камен Чанев, с който ни свързва приятелство още от студентските ни години заедно в Музикалната Академия. Той направи една особено добра и силна интерпретация на ролята на Рикардо и безспорно беше звездата на вечерта на берлинска сцена. Лично за мен берлинската постановка на „Бал с маски“ е много повече псевдо интелектуална и не особено ясна в посланието си от тази на Алекс Оле’ в Сидни, където посланието стига много по-директно и ясно до зрителя“.

Въпрос:

През април / май 2011 г. имахте гастроли като Амнерис в “Аида” от Верди във Флоренция на “Maggio musiсale” под диригентството на Зубин Мета – един от най-известните и уважавани съвременни оперни диригенти. Какво може да ни кажете за работата си с него ?

Отговор: „През април-май 2011-та година осъществих още една своя мечта – пях под диригентството на Зубин Мета и то в една от любимите ми опери – „Аида“ на Джузепе Верди. Срещата и работата ми с него се оказа толкова вълнуваща и ползотворна, колкото очаквах, той не случайно е един от най-големите световни диригенти! Истинско удоволствие беше работата над всеки най-малък музикален детайл, търсенето на звук и динамики, които да подпомогнат и допринесат за истинско и много силно емоционално внушение“.

Въпрос:

Сезонът 2012/2013 се очерта в световен мащаб като “сезон на Верди” главно поради 200 години от рождението му. По една статистика на авторитетен музикален източник през този сезон много от оперите на Верди са представяни интензивно по целия свят. “Травиата” държи рекорд от всички опери, не само от Верди – на първо място с 553 постановки. Ето и следващите в класацията до 25- о място: “Риголето” (395 постановки – 9 място), “Аида” (272 – 12 място), “Набуко” (224 – 18 място), “Трубадур” (190 – 20 място), “Бал с маски” (150 – 24 място) и “Отело” (143 – 25 място). Вие сте участвали в много от тези опери на Верди, на какво се дължи неотслабващия интерес на зрителите по целия свят към това музикално наследство на великия италианец?

Отговор: „2013 година беше заслужено посветена на 200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер – двама от най-обичаните оперни композитори. Що се отнася до Вагнер, моето участие в негови опери е доста скромно (участвала съм в четири постановки на „Лоенгрин“ и една на „Танхойзер“). За това пък мога да се похваля с това, че съм пяла всички централни мецосопранови и контраалтови партии в оперите на Верди: от „Оберто“ до „Фалстаф“. Публиката обожава неговите творби и това винаги ще бъде така, защото музиката му стига директно до сърцата на слушателите и никога не ги оставя безразлични! И както се казва тук в Италия: W Verdi!!! (Viva Verdi)“.

(край на текста на основната статия през 2014 година)

Както вече се разбра, днешната ми статия през 2020 г. е седма под ред, посветена на Мариана Пенчева – след 2014, 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 години. През 2016 г. тя беше и юбилейна – за кръглата й 50-годишнина. Лично аз се радвам, че вече над 6 години имам контакти с тази забележителна артистка и чудесен приятел.

Както научавам през последните години, Мариана Пенчева от известно време разширява обсега на своята дейност – по разни причини тя е намалила броя на ангажиментите си на оперната и концертна сцена. През последните 6 години има изяви в „Бал с маски“ от Верди в Триест, Берлин, София, Мелбърн и Сидни, в „Джоконда“ от Понкиели в Лисабон, в „Риголето“ от Верди в Анкона и във Фано, както и в „Трубадур“ в Атина. Освен това няколко солови изяви в „Реквием“ от Верди в Англия, в Италия и в Полша. Нека дам конкретни данни от нейния сайт в Интернет – от 1016 до 2013 г. в обратен ред (за последните години след 2016 ще стане въпрос на отделно място):

2016

21 April – Ulrica (Un ballo in maschera – Verdi) – Sofia

2014

13, 15, 17 May,  Laura  (La Gioconda – Ponchielli) – Teatro Nacional de São Carlos, Lisbon

21 Feb,  Maddalena  (Rigoletto – Verdi) – Teatro della Fortuna, Fano

15 Feb,  Maddalena  (Rigoletto – Verdi) – Teatro delle Muse, Ancona

January,  Ulrica  (Un ballo in maschera – Verdi) – Teatro Verdi, Trieste­

2013

Oct,  Ulrica  (Un ballo in maschera – Verdi) – Berlin

01.Sept,  Requiem – Verdi – Warsaw

Apr-May,  Ulrica  (Un ballo in maschera – Verdi) – Melbourne

Jan-Feb,  Ulrica  (Un ballo in maschera – Verdi) –  Sydney

Juny,  Azucena (Il trovatore – Verdi) – Athens

(край на цитата)

За сметка на това сценично редуциране тя е започнала да се занимава с преподавателска дейност като асистент на проф. Нико Исаков в Софийската музикална академия. Това е прекрасно – тя има такъв голям сценичен опит, който вече е време да започне да показва и предава на младите оперни таланти. Остава да й пожелаем големи успехи и в тази област.

Какво е новото в сценичната й дейност през 2017 г. – нещо забележително – редица участия на сцената на Миланската Скала през декември в новата постановка на „Андре Шение“ от Умберто Джордано заедно с първокласни артисти като Анна Нетребко и Юсиф Ейвазов и диригент Рикардо Шайи. Цитирам състава при тези изяви (извадка от база данни за оперни изяви):

Umberto Giordano   Andrea Chénier [P] 7, 10, 17, 24, 31 Dez 2017   Milano, Teatro alla Scala Teatro alla Scala Dirigent   Riccardo Chailly Regisseur   Mario Martone Bühnenbild   Margherita Palli Kostüme   Ursula Patzak Beleuchtung   Pasquale Mari   ~ Andrea Chénier    Yusif Eyvazov Maddalena di Coigny    Anna Netrebko Carlo Gérard    Luca Salsi La mulatta Bersi    Annalisa Stroppa La Contessa di Coigny    Mariana Pentcheva Madelon    Judit Kutasi Roucher    Gabriele Sagona Pietro Fléville    Costantino Finucci Fouquier Tinville    Gianluca Breda Mathieu    Francesco Verna Un incredibile    Carlo Bosi L’Abate    Manuel Pierattelli Schmidt    Romano Dal Zovo Il maestro di casa/ Dumas    Riccardo Fassi Premiere

(край на цитата)

Както се научава от сайта на Мариана Пенчева в Интернет, тя има и други изяви в тази роля не само през декември, но и в началото на януари 2018 г. Цитирам:

03, 07, 10, 13, 16, 19, 22 Dec 2017; 02, 05 Jan 2018 – “Andrea Chénier” (Giordano) – Teatro alla Scala, Milano­ .

(край на цитата)

През настоящия сезон – до днешния 17 януари 2020 г. в медиите има отделни информации за изяви на Мариана Пенчева преди всичко в България. Цитирам една такава изява през февруари 2019 г. в Пловдив – Европейски град на културата през годината:

State opera Plovdiv – Държавна опера Пловдив

3. Februar 2019 ·

Голямата българска оперна певица МАРИАНА ПЕНЧЕВА гостува в камерния формат на Опера Пловдив – “Опера Бутик”. В уютната атмосфера, близо до публиката, световноизвестното мецосопрано разказа за интересните си срещи с Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Андреа Бочели и Анна Нетребко, за цената на славата, пътя към най-престижните сцени и най-новата си роля – тази на преподавател.

С участието на Веселина Андреева и Катя Асенова – възпитанички на Мариана Пенчева

На рояла – Зарина Гетоева
Водещ – Лили Бързева

Фотограф – Alexander Bogdan Thompson

(край на цитата)

Особен успех за Мариана Пенчева е участието й в солова партия в Реквием от Верди, в която тя участва на 12 декември 2019 г. при концерта на Софийската филхармония в зала „България“ в София, под диригентствто на Росен Миланов. Цитирам информация за това събитие, излъчена по Радио София:

БНР

“Реквием” на Верди в зала „България“

публикувано на 12.12.2019

Седмица след завръщането си от Виена и Загреб, където изнесоха концерти под диригентството на Найден Тодоров, филхармониците ни ще зарадват софийската публика с „Реквием“ на Джузепе Верди. След известно отсъствие от родните сцени с тази творба се завръща диригентът Росен Миланов.

Той е един от основателите на Нов Симфоничен оркестър, чийто главен диригент беше повече от 15 години. Бил е главен диригент на симфоничния оркестър на Българското национално радио.

В момента Росен Миланов ръководи оркестъра на Словенското радио в Словения. Освен това той е музикален директор на Columbus Symphony и на Принстънския симфоничен оркестър.

  • Светлана Димитрова разговаря с Росен Миланов за ”Метроном”

В изпълнението на “Реквием” участват софийската филхармония, Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров и солистите Цветелина Василева-сопран, МАРИАНА ПЕНЧЕВА-мецосопран, Михаил Михайлов-тенор, Ивайло Джуров-бас.

(край на цитата)

Линк към предаването на БНР:

https://www.bnr.bg/hristobotev/post/101203537/rekviem-na-verdi-v-zala-balgaria

И като последно съобщение в тази статия – една информация за участие на Мариана Пенчева в операта „Фалстаф“ от Верди в рамките на Фестивала за оперно и балетно изкуство (ФОБИ) през 2019 г. в Стара Загора – постановка на Пловдивската опера:

„Пловдивската опера ще закрие фестивала на 7 декември 2019 г. със своята нова постановка на „Фалстаф“ от Джузепе Верди с участието на Кирил Манолов, Свилен Николов, МАРИАНА ПЕНЧЕВА, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Елена Чавдарова-Иса, Марк Фаулър, Александър Баранов, Михаил Кучков, Евгений Арабаджиев“.

Във връзка с този спектакъл в предаване на БНР, посветено на тази постановка, между другото се казват следните неща:

„Едно от големите творчески постижение на Верди – неговата последна опера „Фалстаф“, която самият автор определя като лирична комедия, има премиера в Пловдивската опера. „Фалстаф“ е опера, която не е поставяна много отдавна у нас. Музиката й, богата на най-тънки нюанси, изисква от певците безупречна дикция и актьорско майсторство и крие големи изпълнителски трудности. „Двама големи титани – Шекспир и Верди се събират на една сцена“, казва директорката на операта в Пловдив и режисьор на „Фалстаф“ Нина Найденова.

Затова, според нея, се изисква много смелост и кураж на всеки един оперен театър. За първи път на пловдивска сцена тази опера събира и двама големи български изпълнители, които пеят в чужбина. Това са Кирил Манолов и МАРИАНА ПЕНЧЕВА.

(край на цитата)

Какъв по-хубав финал за една оперна история и за една оперна певица в разцвета на кариерата й, също и като вокален педагог, която днес на 17 януари 2020 г. празнува рожден ден – Мариана Пенчева. Остава да й пожелаем добро здраве, нови сили и успехи в попрището на вокалното изкуство!

………………