Veröffentlicht am

Krzystof Penderecki

На 23 ноември 2023 г. щеше да навърши 90 години полският композитор Кшищоф Пендерецки

Драги приятели на музиката, на 23 ноември 2023 г. се навършиха кръглиге 90 години от рождението на един от най-значителните съвременни композитори на камерна, хорова, симфонична и оперна музика – полският композитор със световна слава Кшищоф Пендерецки (Krzysztof Penderecki), без съмнение един изключително надарен и способен творец, създал оригинални образци в света на съвременната музика, които го отличават от всички негови колеги по света. Аз имах намерение на тази дата да напиша статия за него, но поради пътуването ми за няколко дни в Полша отложих това за по-късно, което правя днес на 29 ноември 2023 г.

Тази статия не е първата за него – преди това писах два пъти статии за Пендерецки, като последната беше на 23 ноември 2018 г. във връзка с неговата 85-годишнина.

Междувременно Кшищоф Пендерецки се помина на 29 март 2020 г. в Краков, така че настоящата статия е първата след неговата кончина. Цитирам траурно съобщение в немска медия при смъртта му:

Портал „BR Klassik“

29.03.2020

ZUM TOD DES KOMPONISTEN KRZYSZTOF PENDERECKI

ER HATTE RECHT

von Annika Täuschel

Erst experimenteller Avantgardist, dann massentauglicher Publikumsliebling: Krzysztof Penderecki faszinierte und provozierte die Musikwelt gleichermaßen. Am 29. März 2020 ist er im Alter von 86 Jahren gestorben, berichtet die Agentur PAP unter Berufung auf seine Ehefrau. Ein Nachruf.

Wenige nur haben die Musikwelt des späten 20. Jahrhunderts so gespalten wie der polnische Komponist Krzysztof Penderecki. Er wird am 23. November 1933 in Debica bei Krakau geboren, erhält in frühen Jahren Violin- und Klavierunterricht und studiert Komposition an der Krakauer Staatsakademie. In Darmstadt und Donaueschingen staunt man in den 1950er Jahren nicht schlecht über den Musik-Pionier aus dem Ostblock. Was Krzysztof Penderecki von jenseits des Eisernen Vorhangs an Klängen mitbringt, lässt Luigi Nono, Mauricio Kagel und Karlheinz Stockhausen aufhorchen.

PENDERECKI VERZÜCKT DIE AVANTGARDE

Es sind Werke wie “Anaklasis”, “Fluorenscences”, “Threnos für die Opfer von Hiroshima”, kammermusikalische Miniaturen und experimentelle Streichquartette, mit denen Krzysztof Penderecki die westliche Avantgarde verzückt. Sein kompositorisches Talent, seine brillante Technik, sein virtuoses Spiel mit Klangfarben verschaffen ihm schnell einen Platz bei den Großen.

„Dass man meine Musik versteht, war auch Vorwurf gegen mich. Die Leute haben sie verstanden, weil sie gute Musik ist. Musik einfach.“ (Krzysztof Penderecki)

PENDERECKI SCHOCKIERT DIE AVANTGARDE

Umso größer der Schock, als der Pole nach zwanzig Jahren Karriere der Avantgarde den Rücken kehrt. Als “Penderadetzky” verhöhnt ihn Helmut Lachenmann ob der Dur- und Molltöne. Die Kritiker nennen ihn einen “avantgardistischen Verräter” und bezeichnen die 2. Sinfonie von 1979 als “Breitleinwandschinken.” Dass Penderecki Auftragswerke für die UNO und die Olympischen Spiele in München schreibt, dass seine Musik in Luzern und an der Scala erklingt und vom Publikum gemocht wird, macht ihn für die einstigen Weggefährten noch suspekter. Für ihn selbst ist der stilistische Bruch schlicht eine “Synthese”, ein “zurück zu den Wurzeln”.

Im sowjetischen Polen gibt es für den jungen Penderecki nur Volkslieder und Propagandamusik. “Ich war immer ein Enfant terrible und habe das gemacht, was verboten war. Das war gerade geistliche Musik”, sagte der Komponist. Mit der “Lukas-Passion”, einem Stabat mater, dem “Utrenja-Zyklus” schreibt Krzysztof Penderecki bedeutende geistliche Vokalmusik. Freunde bringt ihm das im kommunistischen Polen keine ein. “Ich war der Erste, der das gewagt hat und ich habe natürlich viele Probleme dadurch gehabt. Sie wollten mir deswegen meinen Pass entziehen – und haben das auch gemacht.”

KEINE POLITISCHE MUSIK

Was andere über ihn sagen, hat den polnischen Einzelgänger und Vorreiter noch nie sonderlich gekümmert. Zu stark ist dafür die Überzeugung, das Richtige zu tun. Ausreichend stark auch das Selbstbewusstsein. Trotzdem sieht sich Penderecki nie als politischer Künstler.

„Ich schreibe eigentlich keine politische Musik, ich schreibe Musik“ (Krzysztof Penderecki)

Im 21. Jahrhundert sucht Krzysztof Penderecki die alten Formen, schreibt Opern, Sinfonien, Serenaden und Konzerte für Cello, Horn – oder für die Geige, die er selbst als Jugendlicher studiert hat. “Ich habe meine ganze Jugend geübt, manchmal acht Stunden am Tag. Das ist wie Schwimmen, das vergisst man nicht”, sagte er. “Entweder man hat das Gefühl für ein Instrument oder nicht. Und ich glaube, ich habe es.”

KOMPLIZIERTE WERKE WERDEN NEU ENTDECKT

Krzysztof Penderecki versteht die stilistischen Wandlungen in seinem Kompositionsleben rückblickend nie als Brüche, er hat nur irgendwann genug experimentiert. Gelten lässt er immer alle seine Werke. “Es ist für mich eine Renaissance”, sagte er, “weil gerade die kompliziertesten Werke heute mehr gespielt werden als die spätere Musik.” Eine Genugtuung? “Natürlich freue ich mich sehr, dass ich doch Recht hatte damals. Jetzt erst versteht man diese Musik.”

(край на цитата)

Превод:

Портал “BR Classic”.
29 март 2020 г

ОТНОСНО СМЪРТТА НА КОМПОЗИТОРА КШИЩОФ ПЕНДЕРЕЦКИ

ТОЙ БЕШЕ ПРАВ

от Aника Тойшел

Първо експериментален авангардист, а след това любимец на публиката: Кшищоф Пендерецки очарова и провокира музикалния свят в еднаква степен. Той почина на 29 март 2020 г. на 86-годишна възраст, съобщава агенция ПАП, позовавайки се на съпругата му. По този повод – нашият некролог:

Малко хора са разделяли музикалния свят от края на 20-ти век толкова, колкото полският композитор Кшищоф Пендерецки. Той е роден на 23 ноември 1933 г. в Денбица близо до Краков, получава уроци по цигулка и пиано от ранна възраст и учи композиция в Държавната академия на Краков. В Дармщадт и Донауешинген през 50-те години на миналия век хората са изумени от музикалния пионер от Източния блок. Звуците, които Кшищоф Пендерецки носи отвъд Желязната завеса, карат Луиджи Ноно, Маурисио Кагел и Карлхайнц Щокхаузен да седнат и да обърнат внимание.

ПЕНДЕРЕЦКИ ОМАЙВА АВАНГАРДА

Това са произведения като „Anaklasis“, „Fluorenscences“, „Threnos for the Victims of Hiroshima“, миниатюри за камерна музика и експериментални струнни квартети, с които Кшищоф Пендерецки омагьосва западния авангард. Композиторският му талант, брилянтната му техника и виртуозната му игра с тембри бързо му спечелват място сред великите.


„Фактът, че хората разбират музиката ми също беше обвинение срещу мен. Хората го разбраха, защото беше хубава музика. Само музика.” (Кшищоф Пендерецки)


ПЕНДЕРЕЦКИ ШОКИРА АВАНГАРДА


Шокът беше още по-голям, когато полякът обърна гръб на авангарда след двадесетгодишна кариера. Хелмут Лахенман го иронизира като “Пендерадецки” заради мажорните и минорните тонове. Критиците го наричат ​​”авангарден предател” и описват Втората симфония от 1979 г. като “широкоекранна шунка”. Фактът, че Пендерецки пише произведения по поръчка за ООН и Олимпийските игри в Мюнхен, че музиката му се слуша в Люцерн и в Скалата и се харесва на публиката, го прави още по-подозрителен за бившите му другари. За него стилистичното прекъсване е просто „синтез“, „връщане към корените“.


В съветска Полша младият Пендерецки има само народни песни и пропагандна музика. „Винаги съм бил „enfant terrible“ и съм правил това, което е забранено. Това беше именно сакралната музика“, казва композиторът. Със „Страстите по Лука“, „Стабат матер“, „Цикълът на утреня“ (Утренният цикъл), Кшищоф Пендерецки пише важна сакрална вокална музика. Това не му спечелва приятели в комунистическа Полша. “Аз бях първият, който се осмели да направи това и, разбира се, имах много проблеми заради това. Искаха да ми отнемат паспорта заради това – и това направиха.”


БЕЗ ПОЛИТИЧЕСКА МУЗИКА


Полският самотник и пионер никога не се е интересувал особено какво говорят другите за него. Твърде силно е убеждението му, че постъпва правилно. Самочувствието му е също достатъчно силно. Въпреки това Пендерецки никога не се вижда като политически артист.


„Аз всъщност не пиша политическа музика, аз пиша музика“ (Кшищоф Пендерецки)


В 21-и век Кшищоф Пендерецки търси старите форми, пише опери, симфонии, серенади и концерти за виолончело, валдхорна или цигулка, които самият той е учил като юноша. “Тренирах през цялата си младост, понякога по осем часа на ден. Това е като плуването, не го забравяш”, казва той. „Или имаш чувство за инструмент, или нямаш. А аз мисля, че го имам.“


СЛОЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СЕ ПРЕОТКРИВАТ


Поглеждайки назад, Кшищоф Пендерецки никога не вижда стилистичните промени в своя композиционен живот като паузи; той просто експериментира достатъчно в даден момент. Той винаги приема всички свои творби. „За мен това е ренесанс“, казва той, „защото най-сложните произведения се изпълняват повече днес, отколкото по-късната ми музика.“ Удовлетворение? “Разбира се, че съм много щастлив, че тогава бях прав. Едва сега хората разбират тази музика.

(край на превода)

Във връзка с кончината и личния живот на Кшищоф Пендерецки цитирам следните подробности от източник на полски език:

Смърт


Кшищоф Пендерецки умира след продължително боледуване на 29 март 2020 г. в Краков. Урната с праха му е поставена до погребението в базиликата „Св. Флориан“, а на 2 април 2020 г. се провежда заупокойна литургия. Поради пандемията от COVID-19 церемониите по погребението на композитора се провеждат две години след смъртта на композитора, т.е. на 29 март 2022 г. Прахът на Кшищоф Пендерецки е погребан в Националния пантеон в криптата на църквата “Свети Петър и Павел” в Краков.


Личен живот


На 21-годишна възраст Кшищоф Пендерецки се оженва за приятелката си от гимназията, пианистката Барбара Грака, която взема неговото фамилно име. Двамата имат дъщеря Беата, която завършва Музикална академия и става журналист в Полското радио в Краков. Двойката се развежда.

На 19 декември 1965 г. Пендерецки се жени за Елжбета Солецка, която също приема неговото фамилно име. Двамата имат две деца, Лукаш (роден през 1966 г.) и Доминика (родена през 1971 г.) Синът е завършил четири специалности: медицина, психология, мениджмънт и полонистика, практикувал е и като психиатър, а дъщерята е завършила италианска филология.

(край на бележките за смърт и личен живот)

Ето как започнах моята статия от 23 ноември 2018 г.:

„ (…) Във връзка с 85-годишнината на Кшищоф Пендерецки редица медии в цял свят отбелязват кръглия юбилей на този бележит наш съвременник, може би най-известният жив творец в модерната класическа музика. Особено в родината му Полша от дълго време медиите пишат за него и тържествата около 23 ноември – рождената му дата.

И тук в Германия през последните дни се появиха в Интернет доста статии с различен характер, някои от които дават представа за делото му, други съобщават само факти от последно време, като например такива за големия музикален фестивал на негово име, който се провежда в момента във Варшава.

Цитирам две такива публикации от Германия и от Австрия:

Портал „Frankenpost“ Германия

“Musikfestival mit Freunden” – Komponist Krzysztof Penderecki wird 85

Mit einem eigenen Festival und Freunden aus der internationalen Musikszene feiert Polens Komponist Krzysztof Penderecki seinen 85. Geburtstag. Nach Ruhe steht dem berühmten Musiker noch lange nicht der Sinn. 

Warschau –  Mit Pomp und eigenem Musikfestival würdigt Polen einen seiner brillantesten Komponisten: Zu Ehren von Krzysztof Penderecki spielen in Warschau Musiker aus aller Welt seine Werke. «Was kann man sich mehr wünschen?», fragt Penderecki, der am diesem Freitag 85 Jahre alt wird. Mit den Feierlichkeiten hat er schon eine Woche zuvor begonnen. «Meine Musik wird in meiner Heimat gespielt und geschätzt», sagt er und schätzt sich deswegen überaus glücklich. Penderecki gilt als herausragendster polnischer Komponist der Gegenwart.

(край на цитата)

Превод:

„Музикален фестивал с приятели“ – композиторът Кшищоф Пендерецки навършва 85

Полският композитор Кшищоф Пендерецки празнува своя 85-и рожден ден със собствен фестивал и с приятели от муждународната музикална сцена. Прочутият музикант не намира смисъл да се отдаде на почивка още дълго време.

Варшава – С блясък и негов собствен музикален фестивал Полша се отплаща на един от най-брилянтните си композитори: В чест на Кшищоф Пендерецки музиканти от цял свят изпълняват негови творби. „Какво може да си пожелае даден човек повече?“ – пита Пендерецки, който в идващия петък навършва 85 години. Празникът започна със съответните събития вече преди седмица. „Моята музика се изпълнява и цени в родината ми“, казва той и се чувства навсякъде щастлив заради това. Пендерецки е считан за най-известният съвременен полски композитор.

(край на превода)

В друга медия от Австрия четем на 22 ноември 2018 г.:

Krakau (Krakow) / Wien (APA) – Krzysztof Penderecki geht als Musikschaffender schon seit Jahrzehnten seinen eigenen Weg. Nicht zuletzt deshalb gehört der Pole heute zu den erfolgreichsten lebenden Komponisten. Morgen, Freitag, wird der umtriebige Tonsetzer 85 Jahre alt – und Polen feiert schon seit einer Woche. Konkret spielen in Warschau Musiker aus aller Welt die Werke des Jubilars beim Krzysztof-Penderecki-Musikfestival.

Zu den musikalischen Gratulanten gehören Weggefährten wie der russische Dirigent und Bratschist Juri Baschmet, sein deutscher Kollege Christoph Eschenbach sowie Stargeigerin Anne Sophie Mutter. Sie spielt zum Höhepunkt des Festivals am eigentlichen Geburtstag das ihr gewidmete zweite Violinkonzert Pendereckis in der polnischen Hauptstadt.

(край на цитата)

Превод: Краков / Виена (АПА) – Кшищоф Пендерецки върви от десетилетия като музикален творец по свой собствен път. Не само за това този полски артист принадлежи днес към групата на най-успешните живи композитори. Утре – петък, този неуморен майстор на тоновото изкуство навършва 85 години и Полша празнува вече от една седмица. Казано конкретно, във Варшава участват музиканти от целия свят с негови творби при Музикалния фестивал носещ неговото име.

В групата на поздравяващите го музиканти са негови артистични колеги, като руският диригент и виолист Юри Бахмет, немският му колега Кристоф Ешенбах и прочутата цигуларка Анне Софи Мутер. Тя ще изпълни във Варшава като връхна точка на фестивала точно на рождения му ден Втория концерт за цигулка от Пендерецки, който концерт той е посветил лично на нея.

(край на превода)

Кшищоф Пендерецки е един от най-големите и заслужили синове на съвременна Полша – голям родолюбец и патриот, но в същото време и изявен интернационалист, който с цялото си мноогообразно творчество повече от 60 години стои в челните редици на световните интелектуалци, прегърнали идеята за всеобщ мир, разбирателство и толерантност между всички нации и раси. Тясно свързан с Краков и нейната велика история, дълги години преподавател и няколко мандата ректор на Музикалната академия в този стар полски град с големи музикални традиции. Ония, които са имали възможност да гледат точно преди пет години големите тържества, които полската официална власт във всички нейни подразделения му устрои по случай навършване на 80-годишна възраст, могат да разберат респекта и признателността, с които този човек се ползва в родината си, както и в много други страни.

Ако се влезе в Интернет и се потърси неговата страница в Уикипедия, ще се намерят версии на 39 различни езици – с много снимки, подробности за живота и творчеството му, което показва този международен респект, който му се засвидетелства. Има и малка страница на български език. Ето в оригинал първия абзац от съответната страница на полски език в Уикипедия:

Krzysztof Eugeniusz Penderecki (ur. 23 listopada 1933 w Dębicy) – współczesny polski kompozytor, dyrygent i pedagog muzyczny, przedstawiciel tzw. polskiej szkoły kompozytorskiej w latach sześćdziesiątych. Były rektor, do dnia dzisiejszego profesor Akademii Muzycznej w Krakowie. Doctor honoris causa m.in. Uniwersytetu Jagiellońskiego, Uniwersytetu Yale, Uniwersytetu Warszawskiego, Uniwersytetu Muzycznego Fryderyka Chopina oraz Akademii Muzycznej w Krakowie. Członek Polskiej Akademii Umiejętności. Honorowy obywatel Bydgoszczy. Od 1978 r. członek Społecznego Komitetu Odnowy Zabytków Krakowa (SKOZK). Kawaler Orderu Orła Białego.

(превод: Кшищоф Еугениуш Пендерецки, роден на 23 ноември 1933 г. в Дембица – съвременен полски композитор, диригент и музикален педагог, представител на т.н. „полска композиторска школа“ през 60-те години. Бивш ректор, а и до днес професор в Музикалната академия в Краков. Почетен доктор на много университети, като: Ягелонският университет в Краков, Yale-университет в САЩ, Варшавският университет, Музикалният университет на името на Фредерик Шопен в Краков, както и Музикалната академия в Краков. Член на Полската академия на науките, почтен гражданин на Бидгошч. От 1978 г. член на Обществения комитет за опазване забележителностите на Краков. Носител на ордена „Бял орел“).

(край на превода)

Що се отнася до неговото кредо в музикалната му дейност, ето собствени думи на Пендерецки на немски език:

„Ich habe Jahrzehnte damit verbracht, neue Klänge zu suchen und zu finden. Gleichzeitig habe ich mich mit Formen, Stilen und Harmonien der Vergangenheit auseinandergesetzt. Beiden Prinzipien bin ich treu geblieben… Mein derzeitiges Schaffen ist eine Synthese“.

Превод: десетилетия се занимавах с това, да търся и да намирам нови звучности. Същевременно с това се конфронтирах с форми, стилове и хармонии от миналото. Останах верен и на двата принципа … Моето сегашно творчество е една синтеза“.

(край на превода)

Не е случаен факт обстоятелството, че още съвсем млад Пендерецки обръща внимание на световния елит в музикалното изкуство, за да получи толкова рано всеобщо признание. Благодарение на едно отлично музикално и философско образование, както и на такова в областта на история на литературата и на изкуствата, вроден талант и работоспособност, Пендерецки започва от авангардните течения на музиката през 50-те години, после постепенно се доближава към тенденциите на „постромантизма“, близки до музиката на Малер, Брукнер, Сибелиус, но създава свой собствен стил, подобно на предната генерация колеги от Русия – Стравински, Прокофиев, Шостакович. При всички случаи негова е огромната заслуга, изиграла налагането в Полша и в света на знаменития есенен музикален фестивал на модерната музика „Варшавска есен“, основан през 1956 г., който се провежда всяка година в края на септември (обикновено една седмица) и на който редовно са били представяни негови творби, както и на колеги от целия свят. Този фестивал е образец за любителите на „новата класическа музика“ и събира вече 61 години композитори, музиколози, солисти и инструменталисти от целия свят, имащи влечение към тази музика.

Забележете, когато в много страни от т.н. „социалистически лагер“ не всеки род музика се популяризираше и свиреше публично, когато в СССР имаше доста голяма цензура към „модерните течения“ в това изкуство (спомнете си за Прокофиев и Шостакович например), когато чувахме за препоръките на Сталин, на Жданов и на отговорните лица в сферата на културата „да не се поддаваме на формализма, на западните влияния и на чуждата на реализма култура, включително и музика“, тогава единствено поляците си имаха своя собствена линия в областта на „новата музика“, която се очерта като авангардна в много отношения и този есенен фестивал във Варшава привличаше и привлича и сега интереса на многобройните почитатели на нови течения в съвременното музикално изкуство.

Ако прегледаме програмите на този фестивал през последните години, ще видим едно голямо разнообразие от теми, нови насоки и разширяване обхвата на тази програма. Освен традиционните следобедни и вечерни концерти в големи и в по-малки зали са включени още публични дискусии, изложби, мултимедийни инсталации, представяне на книги с музикален характер (в Полша все още съществува „Държавно музикално издателство“ в Краков, което координира издаването на музикална литература), срещи на композитори и изпълнители. Преди 5 години Фестивалът се проведе от 20 септември до 28 септември 2013 г. и наред с многобройните изяви на местни и чужди композитори и изпълнители на нова музика, в две вечери с два симфонични концерта беше концентрирано вниманието върху две личности със световно значение: бележитият полски композитор Витолд Лутославски (1913-1994), честван в цялата страна по случай 100 години от рождение му – баща на полската „модерна класическа музика“ (концерт за пиано и оркестър със солист доайенът на полските пианисти Кристиан Цимерман и Трета симфония) и на 24 септември концерт, посветен на 80-годишнината на Пендерецки, дирижиран от световно известният диригент – полякът Антони Вит. В програмата – най-известното грандиозно произведение на Пендерецки от 1965 г., с което той обръща вниманието на целия авторитетен музикален елит по света върху себе си – ораторията-кантата „Pasja wedlug sw. Lukasza“ (заглавието на полски език), пълното название на латински език „Passio et Mors Domini Nostri Jesu Christi, secundum Lucam“ – за солисти и рецитатор, 3 смесени хора и детски хор, голям оркестър, с трайност около 80 минути. Произведението се състои от две големи части, като във втората част особено място заема Stabat Mater за хор „a cappella“. Какъв по-хубав подарък за рождения ден на композитора на това велико произведение, написано преди 53 години (Пендерецки е работил 3 години – от 1963 до 1965 г. над този си епохален опус).

Малко история: по поръчка на „Westdeutscher Rundfunk“ във връзка с 700 години от изграждането на прочутата катедрала в Мюнстер / Германия, Пендерецки създава в тези 3 години една монументална творба, която се изпълнява на 30 март 1966 г. за пръв път в тази катедрала. Той ползва един нов музикален език, с нови звукови багри, свързващ класическите традиции на Бах с многото стилове на сакрална музика, появили се по-късно. В крайна сметка творбата е една синтеза на най-разнообразни стилове и форми на религиозната музика от няколко века, но вече изразена със средства, типични за „новото време“. Именно в тази насока е голямата заслуга на Пендерецки, проправяйки пътя на една нова генерация музиканти, верни на класическата традиция, но изразявайки я по нов начин. Пендерецки синтезира различните техники, познати от религиозната музика в течение на векове, като апелира на слушателя за „чувство на респект към историята“ и онова, което е било създадено през вековете.

Като пиша тези редове, веднага правя сравнение с британския композитор Бенджамин Бритън, за който писах подробна статия вчера във връзка с рождения му ден на 22 ноември. Има известна аналогия между двамата големи артисти – Бритън и Пендерецки, разликата в годините на раждане е точно 20 години – Бритън е роден през 1913 г., Пендерецки – през 1933. Като че ли Пендерецки продължава в известен смисъл делото на Бритън по отношение на музикалните техники, които прилага в много от творбите си. Както Пендерецки често се връща далеч в миналото (имам предвид като пример класическите традиции на Бах с многото стилове на сакрална музика, появили се по-късно), така и Бритън отива също много назад към творчеството на Хенри Пърсел и търси идеи от него. Разбира се, Пендерецки е типичен представител на „авангарда“ в музикалното изкуство, докато Бритън желае произведенията му да се разбират и от най-обикновените любители на музиката. Аз се съмнявам, че Пендерецки е на същото мнение – той живее и твори в една друга епоха.

Като говорим за „авангард“, разбираме ли какво точно се разбира под този термин? Както е известно, тази дума се прилага във военното дело и в света на изкуствата. За авангард във военната област няма да пиша, не е моя работа. В света на изкуствата „авангардно изкуство“ има навсякъде – от литература и изобразително изкуство до музика и архитектура. Тук искам да кажа няколко думи за света на музиката. Ето цитат на немски език от авторитетен източник:

„Als musikalische Avantgarden gelten Stilrichtungen in der E-Musik bereits seit Beginn des 20. Jahrhunderts, hier wurden sie oft unter dem Schlagwort Neue Musik zusammengefasst. Gemeinsam ist ihnen der Bruch mit traditionellen Hörgewohnheiten, etwa durch die breite Verwendung von Dissonanzen und unregelmäßigen Rhythmen sowie durch Atonalität. Beispiele für musikalische Avantgarden sind die Musik des Expressionismus, die Zwölftonmusik, später die Serielle Musik, die Aleatorische Musik, die Klangkomposition, die Minimal Music und die aus aufgenommenen Klängen zusammengesetzte Musique concrète. Seit der Nachkriegszeit entstanden auch außerhalb des Bereichs der E-Musik avantgardistische Formen, hier stellen Genres wie der Free Jazz, die daraus weiterentwickelte frei improvisierte Musik sowie Industrial und Noise mit die bedeutendsten musikalischen Avantgarden dar“.

(край на цитата)

Ето и превод:

„Като „музикални авангарди“ в сериозната музика (от E-Musik в немската литература – „Еrnste-Musik – сериозна музика)“ още от началото на 20-и век се считат различните течения, които често се синтезират под името „нова музика“. Общото при тях е отказа от традиционните слухови навици и широкото използване на дисонанси, както и непостоянни ритми и атоналности. Примери за музикални авангарди са музиката на експресионистите, музиката на основа на дванадесеттоновата система, по-късно сериалната (серийна) музика, алеаторната музика, звуковата композиция, минималната музика, т.н. „конкретна музика“, която се композира от вече запаметени на носители звукови сентенции. След годините на световните войни изникват извън обхвата на „сериозната музика“ авангардни форми в такива жанрове като „свободния джаз“, сетне произлязлата от него „музика на импровизацията“, както и „Industrial“ и „Noise“, които представят най-важните течения в този авангард“.

(край на превода)

На фона на тези мисли споделям, че в България полето на „авангардната“ музика е съществувало, имало е пионери на много високо ниво и имащи подобни амбиции като тия на полските си колеги. Ще спомена няколко имена и то на композитори, десетина години по-възрастни от Пендерецки. Напълно съм сигурен, че ако в България

условията са били такива, каквито в Полша, българската „нова музика“ е щяла да получи огромен тласък и международно признание. За жалост условията са били други. Кои са тия личности (по възраст): Лазар Николов (1922-2005), Трифон Силяновски (1923-2005), Константин Илиев (1924-1988), Георги Тутев (1924-1994), Симеон Пиронков (1927-2000), имало е и други. Разбира се, и петимата са имали отлично музикално и общо образование, всестранни интереси, особено към новите течения в съвременната музика на 20-и век. За съжаление до голяма степен тяхното творчество или не е било достатъчно познато или не са били подпомогнати то да стане достояние в други страни (с малки изключения). Лазар Николов е гостувал на „Варшавска есен“ през 1962/1964/1968 г., Георги Тутев – също няколко пъти. Константин Илиев е познат на много любители на музиката като превъзходен диригент и композитор на всякакъв вид музика – от детски песни до опери, от инструментални произведения до симфонии и пр. А колко знаят за трудностите, които са му били създадени при неговите стремежи като композитор да лансира „авангардната“ музика в България, спъван от по-възрастни колеги, играещи ръководни роли в Съюза на композиторите или в други важни органи. Той е имал не малко трудности даже с учителя си Панчо Владигеров, който е бил на друго мнение за развитието на съвременната българска музика. Когато през 1968 г. в зала „България“ в София се свирят неговите „Фрагменти“, написани в доста „модерна“ форма и приети с бурни овации от публиката, предимно млади хора, колегите в ложите с „официални лица“ на балкона в зала „България“ са останали доста равнодушни. Константин Илиев е типичният представител на този български авангард. Ако желаем по-подробно да се запознаем с тези трудности, трябва да прочетем статията на неговия ученик – прочутият диригент Пламен Джуров, публикувана във в. „Култура“. Тогава много неща ще станат ясни.

Ето и голямата разлика с Полша – докато там се дава пълна свобода за музикални експерименти и то от страна на водещите деятели в областта на музикалната култура, какъвто е самият Пендерецки, в България това развитие се спъва „по поръчка“. За Симеон Пиронков, Георги Тутев и Трифон Силяновски нещата стоят още по-зле – Пиронков е един от водачите на „музикалния авангардизъм“ в България и този род музика не е популярен, трябва да пише между другото музика за филми и да работи в радиото, Георги Тутев е известен със свои творби и в чужбина, живял е в Германия (майката е немкиня), а Силяновски е за мене „българският Солженицин в музиката“ – високо образован и всестранно надарен музикант – композитор и пианист, потенциален „български Шостакович“ (при едно посещение на руския композитор в София той се е запознал с някои творби на Силяновски и му е предрекъл бляскаво бъдеще!). За съжаление по политически причини Силяновски изпада в немилост и е изпратен на лагер (подобно на Сашо Сладура, но оживява) и цялото му бъдеще пропада. Не е необходимо да пиша много – в Уикипедия има в момента достатъчно сведения в страниците на български език за всичките пет музиканти. Всеки може да прочете подробностите и да си отговори на много въпроси, отговорите на които преди години не се знаеха. Когато погледнах списъка с научните статии на Силяновски – над 40-50 с теми във всички сфери на живота, в изкуствата и науката, просто се изумих – едва ли има друг българин с такава обща и специална култура. Просто един похабен талант!

Кшищоф Пендерецки е роден на 23 ноември 1933 г. в градчето Денбица, в югоизточна Полша. От рано проявява композиторски талант, свири на пиано и на цигулка, получава в младежките си години частно обучение при Franciszek Skolyszewski, после постъпва в Краковската музикална академия и учи композиция при Artur Malawski и Stanislaw Skolyszewski, като се дипломира през 1958 г. Заедно с това обучение той следва паралелно в Краковския университет философия и история на литературата и на изкуството. Още на 25 години Пендерецки обръща внимание в Академията с изключителните си музикални качества и става професор по композиция в същата академия. През 1972 г. той става ректор на тази академия, на който пост остава 15 години – до 1987 г. През годините 1966 до 1968 Пендерецки е доцент по композиция в Германия – „Folkwang-Hochschule“ в Есен (там, където българският цигулар Минчо Минчев от много години е професор по цигулка). Пендерецки е известен и като диригент – през 1988 г. той е назначен за първи гост-диригент на симфоничния оркестър на NDR (Norddeutscher Rundfunk). Много често той дирижира собствени произведения – симфонична или оперна музика.

Пендерецки стои на „авангардни“ позиции в началото на творческата си кариера, като развива т.н. „постсерийна“ музика. В течение на времето (писах за това) той се връща към по-традиционни похвати, с което спечелва интереса на по-консервативната публика, докато „верните на авангарда“ композитори го обвиняват в „измяна на идеята“. Може би това връщане е причина негови произведения да се свирят и изпълняват в големите концертни зали, като залата на „Wiener Musikverein“ или оперите му да се играят в Хамбург, в Миланската Скала или по време на Музикалния фестивал в Залцбург. Интересно, много от авангардните му произведения се ползват като примери за филмова музика, например от композиторите Don Davis и Elliot Goldenthal. Така също и негови оригинални творби от този период са ползвани в някои филми: „Der Exorzist“ (1973), „Shining“ (1980), „Inland Empire“ (2006), „Children of Men“ (2006), „Shutter Island“ (2010).

В тази статия няма да се спирам на многообразното творчество на композитора. То е огромно: 16 творби за голям симфоничен оркестър, 10 – за струнен оркестър, 4 – за духов оркестър, 21 – за соло инструмент и оркестър, 22 – камерна музика, 11 – за хор „а капела“, 6 – за хор и оркестър, 17 – за солови гласове, хор и инструментален ансамбъл или оркестър. Пендерецки е написал и 4 опери, повечето с премиера не в Полша, също поръчки от определени оперни театри. През 1969 г. е премиерата на „Дяволът от Лоудън“ в Хамбург по негов текст (на немски език), играна на повече от 20 различни сцени, през 1978 г. – „Изгубеният рай“, по поръчка на Операта в Чикаго, през 1986 г. – „Черната маска“ с премиера по време на Фестивала в Залцбург (поръчка на ръководството на Фестивала), под негово диригентство (текстът е по новелата на Герхард Хауптман, той и Хари Купфер (известен немски оперен режисьор, писах през 2015 г. статия за него във връзка с рожден ден) са автори на либретото), играна също и през септември с.г. във Виенската държавна опера. През 1991 г. е премиерата на четвъртата опера на Пендерецки – „Ubu Rex“ в Хамбург. Много от тези опери са играни по целия свят.

Пендерецки не е престанал никога да пише музика, от началото на новото хилядолетие творбите му имат не вече толкова грандиозен характер, както някои от началните години на творчеството му, но обхващат най-разнообразни жанрове. По-долу давам един списък на всички негови творби, написани през годините след 2000 (подреждането не е в хронологичен вид, взети са от източник на италиански език):

  • Drei Chinesische Lieder per baritono e orchestra (2008)
  • Kadisz per soprano, tenore, voce recitante, coro maschile e orchestra (2009)
  • Powiało na mnie morze snów… per soprano, mezzo soprano, baritono, coro misto e orchestra (2010)
  • Ein feste Burg ist unser Gott per coro misto, ottoni, percussioni e orchestra d’archi (2010)
  • Fanfarria Real per orchestra (2003)
  • Sinfonia n. 8 “Lieder der Vergänglichkeit” (2004/2005)
  • Ciaccona in memoria di Papa Giovanni Paolo II (parte del Requiem polacco) (2005)
  • De natura sonoris n. 3 per orchestra (2012)
  • Concerto Grosso n. 1 per tre violoncelli e orchestra (2000/2001)
  • Concerto per pianoforte e orchestra “Resurrezione” (2001/2002)
  • Largo per violoncello e orchestra (2003)
  • Concerto Grosso n. 2 per tre clarinetti e orchestra (2004)
  • Concerto per corno e orchestra “Viaggio d’inverno” (2007/2008)
  • Concerto doppio per violino, viola e orchestra (2012)
  • Sarabanda per viola sola (2000)
  • Tanz per violino solo (2009)
  • Violoncello totale per violoncello solo (2011)
  • Sonata n. 2 per violino e pianoforte (2000)
  • Sestetto per violino, viola, violoncello, pianoforte, clarinetto e corno (2000)
  • Serenata per tre violoncelli (2007)
  • Quartetto per archi n. 3 (2008)
  • Duo concertante per violino e contrabbasso (2010)
  • Prelude for Peace per ottoni, timpani e percussione (2009)

…..

Добавка на полски език (Филмова музика):

Драги приятели на музиката, на 23 ноември 2023 г. се навършиха кръглиге 90 години от рождението на един от най-значителните съвременни композитори на камерна, хорова, симфонична и оперна музика – полският композитор със световна слава Кшищоф Пендерецки (Krzysztof Penderecki), без съмнение един изключително надарен и способен творец, създал оригинални образци в света на съвременната музика, които го отличават от всички негови колеги по света. Аз имах намерение на тази дата да напиша статия за него, но поради пътуването ми за няколко дни в Полша отложих това за по-късно, което правя днес на 29 ноември 2923 г.

Тази статия не е първата за него – преди това писах два пъти статии за Пендерецки, като последната беше на 23 ноември 2018 г. във връзка с неговата 85-годишнина.

Междувременно Кшищоф Пендерецки се помина на 29 март 2020 г. в Краков, така че настоящата статия е първата след неговата кончина. Цитирам траурно съобщение в немска медия при смъртта му:

Портал „BR Klassik“

29.03.2020

ZUM TOD DES KOMPONISTEN KRZYSZTOF PENDERECKI

ER HATTE RECHT

von Annika Täuschel

Erst experimenteller Avantgardist, dann massentauglicher Publikumsliebling: Krzysztof Penderecki faszinierte und provozierte die Musikwelt gleichermaßen. Am 29. März 2020 ist er im Alter von 86 Jahren gestorben, berichtet die Agentur PAP unter Berufung auf seine Ehefrau. Ein Nachruf.

Wenige nur haben die Musikwelt des späten 20. Jahrhunderts so gespalten wie der polnische Komponist Krzysztof Penderecki. Er wird am 23. November 1933 in Debica bei Krakau geboren, erhält in frühen Jahren Violin- und Klavierunterricht und studiert Komposition an der Krakauer Staatsakademie. In Darmstadt und Donaueschingen staunt man in den 1950er Jahren nicht schlecht über den Musik-Pionier aus dem Ostblock. Was Krzysztof Penderecki von jenseits des Eisernen Vorhangs an Klängen mitbringt, lässt Luigi Nono, Mauricio Kagel und Karlheinz Stockhausen aufhorchen.

PENDERECKI VERZÜCKT DIE AVANTGARDE

Es sind Werke wie “Anaklasis”, “Fluorenscences”, “Threnos für die Opfer von Hiroshima”, kammermusikalische Miniaturen und experimentelle Streichquartette, mit denen Krzysztof Penderecki die westliche Avantgarde verzückt. Sein kompositorisches Talent, seine brillante Technik, sein virtuoses Spiel mit Klangfarben verschaffen ihm schnell einen Platz bei den Großen.

„Dass man meine Musik versteht, war auch Vorwurf gegen mich. Die Leute haben sie verstanden, weil sie gute Musik ist. Musik einfach.“ (Krzysztof Penderecki)

PENDERECKI SCHOCKIERT DIE AVANTGARDE

Umso größer der Schock, als der Pole nach zwanzig Jahren Karriere der Avantgarde den Rücken kehrt. Als “Penderadetzky” verhöhnt ihn Helmut Lachenmann ob der Dur- und Molltöne. Die Kritiker nennen ihn einen “avantgardistischen Verräter” und bezeichnen die 2. Sinfonie von 1979 als “Breitleinwandschinken.” Dass Penderecki Auftragswerke für die UNO und die Olympischen Spiele in München schreibt, dass seine Musik in Luzern und an der Scala erklingt und vom Publikum gemocht wird, macht ihn für die einstigen Weggefährten noch suspekter. Für ihn selbst ist der stilistische Bruch schlicht eine “Synthese”, ein “zurück zu den Wurzeln”.

Im sowjetischen Polen gibt es für den jungen Penderecki nur Volkslieder und Propagandamusik. “Ich war immer ein Enfant terrible und habe das gemacht, was verboten war. Das war gerade geistliche Musik”, sagte der Komponist. Mit der “Lukas-Passion”, einem Stabat mater, dem “Utrenja-Zyklus” schreibt Krzysztof Penderecki bedeutende geistliche Vokalmusik. Freunde bringt ihm das im kommunistischen Polen keine ein. “Ich war der Erste, der das gewagt hat und ich habe natürlich viele Probleme dadurch gehabt. Sie wollten mir deswegen meinen Pass entziehen – und haben das auch gemacht.”

KEINE POLITISCHE MUSIK

Was andere über ihn sagen, hat den polnischen Einzelgänger und Vorreiter noch nie sonderlich gekümmert. Zu stark ist dafür die Überzeugung, das Richtige zu tun. Ausreichend stark auch das Selbstbewusstsein. Trotzdem sieht sich Penderecki nie als politischer Künstler.

„Ich schreibe eigentlich keine politische Musik, ich schreibe Musik“ (Krzysztof Penderecki)

Im 21. Jahrhundert sucht Krzysztof Penderecki die alten Formen, schreibt Opern, Sinfonien, Serenaden und Konzerte für Cello, Horn – oder für die Geige, die er selbst als Jugendlicher studiert hat. “Ich habe meine ganze Jugend geübt, manchmal acht Stunden am Tag. Das ist wie Schwimmen, das vergisst man nicht”, sagte er. “Entweder man hat das Gefühl für ein Instrument oder nicht. Und ich glaube, ich habe es.”

KOMPLIZIERTE WERKE WERDEN NEU ENTDECKT

Krzysztof Penderecki versteht die stilistischen Wandlungen in seinem Kompositionsleben rückblickend nie als Brüche, er hat nur irgendwann genug experimentiert. Gelten lässt er immer alle seine Werke. “Es ist für mich eine Renaissance”, sagte er, “weil gerade die kompliziertesten Werke heute mehr gespielt werden als die spätere Musik.” Eine Genugtuung? “Natürlich freue ich mich sehr, dass ich doch Recht hatte damals. Jetzt erst versteht man diese Musik.”

(край на цитата)

Превод:

Портал “BR Classic”.
29 март 2020 г

ОТНОСНО СМЪРТТА НА КОМПОЗИТОРА КШИЩОФ ПЕНДЕРЕЦКИ

ТОЙ БЕШЕ ПРАВ

от Aника Тойшел

Първо експериментален авангардист, а след това любимец на публиката: Кшищоф Пендерецки очарова и провокира музикалния свят в еднаква степен. Той почина на 29 март 2020 г. на 86-годишна възраст, съобщава агенция ПАП, позовавайки се на съпругата му. По този повод – нашият некролог:

Малко хора са разделяли музикалния свят от края на 20-ти век толкова, колкото полският композитор Кшищоф Пендерецки. Той е роден на 23 ноември 1933 г. в Денбица близо до Краков, получава уроци по цигулка и пиано от ранна възраст и учи композиция в Държавната академия на Краков. В Дармщадт и Донауешинген през 50-те години на миналия век хората са изумени от музикалния пионер от Източния блок. Звуците, които Кшищоф Пендерецки носи отвъд Желязната завеса, карат Луиджи Ноно, Маурисио Кагел и Карлхайнц Щокхаузен да седнат и да обърнат внимание.

ПЕНДЕРЕЦКИ ОМАЙВА АВАНГАРДА

Това са произведения като „Anaklasis“, „Fluorenscences“, „Threnos for the Victims of Hiroshima“, миниатюри за камерна музика и експериментални струнни квартети, с които Кшищоф Пендерецки омагьосва западния авангард. Композиторският му талант, брилянтната му техника и виртуозната му игра с тембри бързо му спечелват място сред великите.


„Фактът, че хората разбират музиката ми също беше обвинение срещу мен. Хората го разбраха, защото беше хубава музика. Само музика.” (Кшищоф Пендерецки)


ПЕНДЕРЕЦКИ ШОКИРА АВАНГАРДА


Шокът беше още по-голям, когато полякът обърна гръб на авангарда след двадесетгодишна кариера. Хелмут Лахенман го иронизира като “Пендерадецки” заради мажорните и минорните тонове. Критиците го наричат ​​”авангарден предател” и описват Втората симфония от 1979 г. като “широкоекранна шунка”. Фактът, че Пендерецки пише произведения по поръчка за ООН и Олимпийските игри в Мюнхен, че музиката му се слуша в Люцерн и в Скалата и се харесва на публиката, го прави още по-подозрителен за бившите му другари. За него стилистичното прекъсване е просто „синтез“, „връщане към корените“.


В съветска Полша младият Пендерецки има само народни песни и пропагандна музика. „Винаги съм бил „enfant terrible“ и съм правил това, което е забранено. Това беше именно сакралната музика“, казва композиторът. Със „Страстите по Лука“, „Стабат матер“, „Цикълът на утреня“ (Утренният цикъл), Кшищоф Пендерецки пише важна сакрална вокална музика. Това не му спечелва приятели в комунистическа Полша. “Аз бях първият, който се осмели да направи това и, разбира се, имах много проблеми заради това. Искаха да ми отнемат паспорта заради това – и това направиха.”


БЕЗ ПОЛИТИЧЕСКА МУЗИКА


Полският самотник и пионер никога не се е интересувал особено какво говорят другите за него. Твърде силно е убеждението му, че постъпва правилно. Самочувствието му е също достатъчно силно. Въпреки това Пендерецки никога не се вижда като политически артист.


„Аз всъщност не пиша политическа музика, аз пиша музика“ (Кшищоф Пендерецки)


В 21-и век Кшищоф Пендерецки търси старите форми, пише опери, симфонии, серенади и концерти за виолончело, валдхорна или цигулка, които самият той е учил като юноша. “Тренирах през цялата си младост, понякога по осем часа на ден. Това е като плуването, не го забравяш”, казва той. „Или имаш чувство за инструмент, или нямаш. А аз мисля, че го имам.“


СЛОЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ СЕ ПРЕОТКРИВАТ


Поглеждайки назад, Кшищоф Пендерецки никога не вижда стилистичните промени в своя композиционен живот като паузи; той просто експериментира достатъчно в даден момент. Той винаги приема всички свои творби. „За мен това е ренесанс“, казва той, „защото най-сложните произведения се изпълняват повече днес, отколкото по-късната ми музика.“ Удовлетворение? “Разбира се, че съм много щастлив, че тогава бях прав. Едва сега хората разбират тази музика.

(край на превода)

Във връзка с кончината и личния живот на Кшищоф Пендерецки цитирам следните подробности от източник на полски език:

Смърт


Кшищоф Пендерецки умира след продължително боледуване на 29 март 2020 г. в Краков. Урната с праха му е поставена до погребението в базиликата „Св. Флориан“, а на 2 април 2020 г. се провежда заупокойна литургия. Поради пандемията от COVID-19 церемониите по погребението на композитора се провеждат две години след смъртта на композитора, т.е. на 29 март 2022 г. Прахът на Кшищоф Пендерецки е погребан в Националния пантеон в криптата на църквата “Свети Петър и Павел” в Краков.


Личен живот


На 21-годишна възраст Кшищоф Пендерецки се оженва за приятелката си от гимназията, пианистката Барбара Грака, която взема неговото фамилно име. Двамата имат дъщеря Беата, която завършва Музикална академия и става журналист в Полското радио в Краков. Двойката се развежда.

На 19 декември 1965 г. Пендерецки се жени за Елжбета Солецка, която също приема неговото фамилно име. Двамата имат две деца, Лукаш (роден през 1966 г.) и Доминика (родена през 1971 г.) Синът е завършил четири специалности: медицина, психология, мениджмънт и полонистика, практикувал е и като психиатър, а дъщерята е завършила италианска филология.

(край на бележките за смърт и личен живот)

Ето как започнах моята статия от 23 ноември 2018 г.:

„ (…) Във връзка с 85-годишнината на Кшищоф Пендерецки редица медии в цял свят отбелязват кръглия юбилей на този бележит наш съвременник, може би най-известният жив творец в модерната класическа музика. Особено в родината му Полша от дълго време медиите пишат за него и тържествата около 23 ноември – рождената му дата.

И тук в Германия през последните дни се появиха в Интернет доста статии с различен характер, някои от които дават представа за делото му, други съобщават само факти от последно време, като например такива за големия музикален фестивал на негово име, който се провежда в момента във Варшава.

Цитирам две такива публикации от Германия и от Австрия:

Портал „Frankenpost“ Германия

“Musikfestival mit Freunden” – Komponist Krzysztof Penderecki wird 85

Mit einem eigenen Festival und Freunden aus der internationalen Musikszene feiert Polens Komponist Krzysztof Penderecki seinen 85. Geburtstag. Nach Ruhe steht dem berühmten Musiker noch lange nicht der Sinn. 

Warschau –  Mit Pomp und eigenem Musikfestival würdigt Polen einen seiner brillantesten Komponisten: Zu Ehren von Krzysztof Penderecki spielen in Warschau Musiker aus aller Welt seine Werke. «Was kann man sich mehr wünschen?», fragt Penderecki, der am diesem Freitag 85 Jahre alt wird. Mit den Feierlichkeiten hat er schon eine Woche zuvor begonnen. «Meine Musik wird in meiner Heimat gespielt und geschätzt», sagt er und schätzt sich deswegen überaus glücklich. Penderecki gilt als herausragendster polnischer Komponist der Gegenwart.

(край на цитата)

Превод:

„Музикален фестивал с приятели“ – композиторът Кшищоф Пендерецки навършва 85

Полският композитор Кшищоф Пендерецки празнува своя 85-и рожден ден със собствен фестивал и с приятели от муждународната музикална сцена. Прочутият музикант не намира смисъл да се отдаде на почивка още дълго време.

Варшава – С блясък и негов собствен музикален фестивал Полша се отплаща на един от най-брилянтните си композитори: В чест на Кшищоф Пендерецки музиканти от цял свят изпълняват негови творби. „Какво може да си пожелае даден човек повече?“ – пита Пендерецки, който в идващия петък навършва 85 години. Празникът започна със съответните събития вече преди седмица. „Моята музика се изпълнява и цени в родината ми“, казва той и се чувства навсякъде щастлив заради това. Пендерецки е считан за най-известният съвременен полски композитор.

(край на превода)

В друга медия от Австрия четем на 22 ноември 2018 г.:

Krakau (Krakow) / Wien (APA) – Krzysztof Penderecki geht als Musikschaffender schon seit Jahrzehnten seinen eigenen Weg. Nicht zuletzt deshalb gehört der Pole heute zu den erfolgreichsten lebenden Komponisten. Morgen, Freitag, wird der umtriebige Tonsetzer 85 Jahre alt – und Polen feiert schon seit einer Woche. Konkret spielen in Warschau Musiker aus aller Welt die Werke des Jubilars beim Krzysztof-Penderecki-Musikfestival.

Zu den musikalischen Gratulanten gehören Weggefährten wie der russische Dirigent und Bratschist Juri Baschmet, sein deutscher Kollege Christoph Eschenbach sowie Stargeigerin Anne Sophie Mutter. Sie spielt zum Höhepunkt des Festivals am eigentlichen Geburtstag das ihr gewidmete zweite Violinkonzert Pendereckis in der polnischen Hauptstadt.

(край на цитата)

Превод: Краков / Виена (АПА) – Кшищоф Пендерецки върви от десетилетия като музикален творец по свой собствен път. Не само за това този полски артист принадлежи днес към групата на най-успешните живи композитори. Утре – петък, този неуморен майстор на тоновото изкуство навършва 85 години и Полша празнува вече от една седмица. Казано конкретно, във Варшава участват музиканти от целия свят с негови творби при Музикалния фестивал носещ неговото име.

В групата на поздравяващите го музиканти са негови артистични колеги, като руският диригент и виолист Юри Бахмет, немският му колега Кристоф Ешенбах и прочутата цигуларка Анне Софи Мутер. Тя ще изпълни във Варшава като връхна точка на фестивала точно на рождения му ден Втория концерт за цигулка от Пендерецки, който концерт той е посветил лично на нея.

(край на превода)

Кшищоф Пендерецки е един от най-големите и заслужили синове на съвременна Полша – голям родолюбец и патриот, но в същото време и изявен интернационалист, който с цялото си мноогообразно творчество повече от 60 години стои в челните редици на световните интелектуалци, прегърнали идеята за всеобщ мир, разбирателство и толерантност между всички нации и раси. Тясно свързан с Краков и нейната велика история, дълги години преподавател и няколко мандата ректор на Музикалната академия в този стар полски град с големи музикални традиции. Ония, които са имали възможност да гледат точно преди пет години големите тържества, които полската официална власт във всички нейни подразделения му устрои по случай навършване на 80-годишна възраст, могат да разберат респекта и признателността, с които този човек се ползва в родината си, както и в много други страни.

Ако се влезе в Интернет и се потърси неговата страница в Уикипедия, ще се намерят версии на 39 различни езици – с много снимки, подробности за живота и творчеството му, което показва този международен респект, който му се засвидетелства. Има и малка страница на български език. Ето в оригинал първия абзац от съответната страница на полски език в Уикипедия:

Krzysztof Eugeniusz Penderecki (ur. 23 listopada 1933 w Dębicy) – współczesny polski kompozytor, dyrygent i pedagog muzyczny, przedstawiciel tzw. polskiej szkoły kompozytorskiej w latach sześćdziesiątych. Były rektor, do dnia dzisiejszego profesor Akademii Muzycznej w Krakowie. Doctor honoris causa m.in. Uniwersytetu Jagiellońskiego, Uniwersytetu Yale, Uniwersytetu Warszawskiego, Uniwersytetu Muzycznego Fryderyka Chopina oraz Akademii Muzycznej w Krakowie. Członek Polskiej Akademii Umiejętności. Honorowy obywatel Bydgoszczy. Od 1978 r. członek Społecznego Komitetu Odnowy Zabytków Krakowa (SKOZK). Kawaler Orderu Orła Białego.

(превод: Кшищоф Еугениуш Пендерецки, роден на 23 ноември 1933 г. в Дембица – съвременен полски композитор, диригент и музикален педагог, представител на т.н. „полска композиторска школа“ през 60-те години. Бивш ректор, а и до днес професор в Музикалната академия в Краков. Почетен доктор на много университети, като: Ягелонският университет в Краков, Yale-университет в САЩ, Варшавският университет, Музикалният университет на името на Фредерик Шопен в Краков, както и Музикалната академия в Краков. Член на Полската академия на науките, почтен гражданин на Бидгошч. От 1978 г. член на Обществения комитет за опазване забележителностите на Краков. Носител на ордена „Бял орел“).

(край на превода)

Що се отнася до неговото кредо в музикалната му дейност, ето собствени думи на Пендерецки на немски език:

„Ich habe Jahrzehnte damit verbracht, neue Klänge zu suchen und zu finden. Gleichzeitig habe ich mich mit Formen, Stilen und Harmonien der Vergangenheit auseinandergesetzt. Beiden Prinzipien bin ich treu geblieben… Mein derzeitiges Schaffen ist eine Synthese“.

Превод: десетилетия се занимавах с това, да търся и да намирам нови звучности. Същевременно с това се конфронтирах с форми, стилове и хармонии от миналото. Останах верен и на двата принципа … Моето сегашно творчество е една синтеза“.

(край на превода)

Не е случаен факт обстоятелството, че още съвсем млад Пендерецки обръща внимание на световния елит в музикалното изкуство, за да получи толкова рано всеобщо признание. Благодарение на едно отлично музикално и философско образование, както и на такова в областта на история на литературата и на изкуствата, вроден талант и работоспособност, Пендерецки започва от авангардните течения на музиката през 50-те години, после постепенно се доближава към тенденциите на „постромантизма“, близки до музиката на Малер, Брукнер, Сибелиус, но създава свой собствен стил, подобно на предната генерация колеги от Русия – Стравински, Прокофиев, Шостакович. При всички случаи негова е огромната заслуга, изиграла налагането в Полша и в света на знаменития есенен музикален фестивал на модерната музика „Варшавска есен“, основан през 1956 г., който се провежда всяка година в края на септември (обикновено една седмица) и на който редовно са били представяни негови творби, както и на колеги от целия свят. Този фестивал е образец за любителите на „новата класическа музика“ и събира вече 61 години композитори, музиколози, солисти и инструменталисти от целия свят, имащи влечение към тази музика.

Забележете, когато в много страни от т.н. „социалистически лагер“ не всеки род музика се популяризираше и свиреше публично, когато в СССР имаше доста голяма цензура към „модерните течения“ в това изкуство (спомнете си за Прокофиев и Шостакович например), когато чувахме за препоръките на Сталин, на Жданов и на отговорните лица в сферата на културата „да не се поддаваме на формализма, на западните влияния и на чуждата на реализма култура, включително и музика“, тогава единствено поляците си имаха своя собствена линия в областта на „новата музика“, която се очерта като авангардна в много отношения и този есенен фестивал във Варшава привличаше и привлича и сега интереса на многобройните почитатели на нови течения в съвременното музикално изкуство.

Ако прегледаме програмите на този фестивал през последните години, ще видим едно голямо разнообразие от теми, нови насоки и разширяване обхвата на тази програма. Освен традиционните следобедни и вечерни концерти в големи и в по-малки зали са включени още публични дискусии, изложби, мултимедийни инсталации, представяне на книги с музикален характер (в Полша все още съществува „Държавно музикално издателство“ в Краков, което координира издаването на музикална литература), срещи на композитори и изпълнители. Преди 5 години Фестивалът се проведе от 20 септември до 28 септември 2013 г. и наред с многобройните изяви на местни и чужди композитори и изпълнители на нова музика, в две вечери с два симфонични концерта беше концентрирано вниманието върху две личности със световно значение: бележитият полски композитор Витолд Лутославски (1913-1994), честван в цялата страна по случай 100 години от рождение му – баща на полската „модерна класическа музика“ (концерт за пиано и оркестър със солист доайенът на полските пианисти Кристиан Цимерман и Трета симфония) и на 24 септември концерт, посветен на 80-годишнината на Пендерецки, дирижиран от световно известният диригент – полякът Антони Вит. В програмата – най-известното грандиозно произведение на Пендерецки от 1965 г., с което той обръща вниманието на целия авторитетен музикален елит по света върху себе си – ораторията-кантата „Pasja wedlug sw. Lukasza“ (заглавието на полски език), пълното название на латински език „Passio et Mors Domini Nostri Jesu Christi, secundum Lucam“ – за солисти и рецитатор, 3 смесени хора и детски хор, голям оркестър, с трайност около 80 минути. Произведението се състои от две големи части, като във втората част особено място заема Stabat Mater за хор „a cappella“. Какъв по-хубав подарък за рождения ден на композитора на това велико произведение, написано преди 53 години (Пендерецки е работил 3 години – от 1963 до 1965 г. над този си епохален опус).

(край на първа част от статията за Кшищоф Пендерецки)

…..

(начало на втора част от статията за Кшищоф Пендерецки)

Малко история: по поръчка на „Westdeutscher Rundfunk“ във връзка с 700 години от изграждането на прочутата катедрала в Мюнстер / Германия, Пендерецки създава в тези 3 години една монументална творба, която се изпълнява на 30 март 1966 г. за пръв път в тази катедрала. Той ползва един нов музикален език, с нови звукови багри, свързващ класическите традиции на Бах с многото стилове на сакрална музика, появили се по-късно. В крайна сметка творбата е една синтеза на най-разнообразни стилове и форми на религиозната музика от няколко века, но вече изразена със средства, типични за „новото време“. Именно в тази насока е голямата заслуга на Пендерецки, проправяйки пътя на една нова генерация музиканти, верни на класическата традиция, но изразявайки я по нов начин. Пендерецки синтезира различните техники, познати от религиозната музика в течение на векове, като апелира на слушателя за „чувство на респект към историята“ и онова, което е било създадено през вековете.

Като пиша тези редове, веднага правя сравнение с британския композитор Бенджамин Бритън, за който писах подробна статия вчера във връзка с рождения му ден на 22 ноември. Има известна аналогия между двамата големи артисти – Бритън и Пендерецки, разликата в годините на раждане е точно 20 години – Бритън е роден през 1913 г., Пендерецки – през 1933. Като че ли Пендерецки продължава в известен смисъл делото на Бритън по отношение на музикалните техники, които прилага в много от творбите си. Както Пендерецки често се връща далеч в миналото (имам предвид като пример класическите традиции на Бах с многото стилове на сакрална музика, появили се по-късно), така и Бритън отива също много назад към творчеството на Хенри Пърсел и търси идеи от него. Разбира се, Пендерецки е типичен представител на „авангарда“ в музикалното изкуство, докато Бритън желае произведенията му да се разбират и от най-обикновените любители на музиката. Аз се съмнявам, че Пендерецки е на същото мнение – той живее и твори в една друга епоха.

Като говорим за „авангард“, разбираме ли какво точно се разбира под този термин? Както е известно, тази дума се прилага във военното дело и в света на изкуствата. За авангард във военната област няма да пиша, не е моя работа. В света на изкуствата „авангардно изкуство“ има навсякъде – от литература и изобразително изкуство до музика и архитектура. Тук искам да кажа няколко думи за света на музиката. Ето цитат на немски език от авторитетен източник:

„Als musikalische Avantgarden gelten Stilrichtungen in der E-Musik bereits seit Beginn des 20. Jahrhunderts, hier wurden sie oft unter dem Schlagwort Neue Musik zusammengefasst. Gemeinsam ist ihnen der Bruch mit traditionellen Hörgewohnheiten, etwa durch die breite Verwendung von Dissonanzen und unregelmäßigen Rhythmen sowie durch Atonalität. Beispiele für musikalische Avantgarden sind die Musik des Expressionismus, die Zwölftonmusik, später die Serielle Musik, die Aleatorische Musik, die Klangkomposition, die Minimal Music und die aus aufgenommenen Klängen zusammengesetzte Musique concrète. Seit der Nachkriegszeit entstanden auch außerhalb des Bereichs der E-Musik avantgardistische Formen, hier stellen Genres wie der Free Jazz, die daraus weiterentwickelte frei improvisierte Musik sowie Industrial und Noise mit die bedeutendsten musikalischen Avantgarden dar“.

(край на цитата)

Ето и превод:

„Като „музикални авангарди“ в сериозната музика (от E-Musik в немската литература – „Еrnste-Musik – сериозна музика)“ още от началото на 20-и век се считат различните течения, които често се синтезират под името „нова музика“. Общото при тях е отказа от традиционните слухови навици и широкото използване на дисонанси, както и непостоянни ритми и атоналности. Примери за музикални авангарди са музиката на експресионистите, музиката на основа на дванадесеттоновата система, по-късно сериалната (серийна) музика, алеаторната музика, звуковата композиция, минималната музика, т.н. „конкретна музика“, която се композира от вече запаметени на носители звукови сентенции. След годините на световните войни изникват извън обхвата на „сериозната музика“ авангардни форми в такива жанрове като „свободния джаз“, сетне произлязлата от него „музика на импровизацията“, както и „Industrial“ и „Noise“, които представят най-важните течения в този авангард“.

(край на превода)

На фона на тези мисли споделям, че в България полето на „авангардната“ музика е съществувало, имало е пионери на много високо ниво и имащи подобни амбиции като тия на полските си колеги. Ще спомена няколко имена и то на композитори, десетина години по-възрастни от Пендерецки. Напълно съм сигурен, че ако в България

условията са били такива, каквито в Полша, българската „нова музика“ е щяла да получи огромен тласък и международно признание. За жалост условията са били други. Кои са тия личности (по възраст): Лазар Николов (1922-2005), Трифон Силяновски (1923-2005), Константин Илиев (1924-1988), Георги Тутев (1924-1994), Симеон Пиронков (1927-2000), имало е и други. Разбира се, и петимата са имали отлично музикално и общо образование, всестранни интереси, особено към новите течения в съвременната музика на 20-и век. За съжаление до голяма степен тяхното творчество или не е било достатъчно познато или не са били подпомогнати то да стане достояние в други страни (с малки изключения). Лазар Николов е гостувал на „Варшавска есен“ през 1962/1964/1968 г., Георги Тутев – също няколко пъти. Константин Илиев е познат на много любители на музиката като превъзходен диригент и композитор на всякакъв вид музика – от детски песни до опери, от инструментални произведения до симфонии и пр. А колко знаят за трудностите, които са му били създадени при неговите стремежи като композитор да лансира „авангардната“ музика в България, спъван от по-възрастни колеги, играещи ръководни роли в Съюза на композиторите или в други важни органи. Той е имал не малко трудности даже с учителя си Панчо Владигеров, който е бил на друго мнение за развитието на съвременната българска музика. Когато през 1968 г. в зала „България“ в София се свирят неговите „Фрагменти“, написани в доста „модерна“ форма и приети с бурни овации от публиката, предимно млади хора, колегите в ложите с „официални лица“ на балкона в зала „България“ са останали доста равнодушни. Константин Илиев е типичният представител на този български авангард. Ако желаем по-подробно да се запознаем с тези трудности, трябва да прочетем статията на неговия ученик – прочутият диригент Пламен Джуров, публикувана във в. „Култура“. Тогава много неща ще станат ясни.

Ето и голямата разлика с Полша – докато там се дава пълна свобода за музикални експерименти и то от страна на водещите деятели в областта на музикалната култура, какъвто е самият Пендерецки, в България това развитие се спъва „по поръчка“. За Симеон Пиронков, Георги Тутев и Трифон Силяновски нещата стоят още по-зле – Пиронков е един от водачите на „музикалния авангардизъм“ в България и този род музика не е популярен, трябва да пише между другото музика за филми и да работи в радиото, Георги Тутев е известен със свои творби и в чужбина, живял е в Германия (майката е немкиня), а Силяновски е за мене „българският Солженицин в музиката“ – високо образован и всестранно надарен музикант – композитор и пианист, потенциален „български Шостакович“ (при едно посещение на руския композитор в София той се е запознал с някои творби на Силяновски и му е предрекъл бляскаво бъдеще!). За съжаление по политически причини Силяновски изпада в немилост и е изпратен на лагер (подобно на Сашо Сладура, но оживява) и цялото му бъдеще пропада. Не е необходимо да пиша много – в Уикипедия има в момента достатъчно сведения в страниците на български език за всичките пет музиканти. Всеки може да прочете подробностите и да си отговори на много въпроси, отговорите на които преди години не се знаеха. Когато погледнах списъка с научните статии на Силяновски – над 40-50 с теми във всички сфери на живота, в изкуствата и науката, просто се изумих – едва ли има друг българин с такава обща и специална култура. Просто един похабен талант!

Кшищоф Пендерецки е роден на 23 ноември 1933 г. в градчето Денбица, в югоизточна Полша. От рано проявява композиторски талант, свири на пиано и на цигулка, получава в младежките си години частно обучение при Franciszek Skolyszewski, после постъпва в Краковската музикална академия и учи композиция при Artur Malawski и Stanislaw Skolyszewski, като се дипломира през 1958 г. Заедно с това обучение той следва паралелно в Краковския университет философия и история на литературата и на изкуството. Още на 25 години Пендерецки обръща внимание в Академията с изключителните си музикални качества и става професор по композиция в същата академия. През 1972 г. той става ректор на тази академия, на който пост остава 15 години – до 1987 г. През годините 1966 до 1968 Пендерецки е доцент по композиция в Германия – „Folkwang-Hochschule“ в Есен (там, където българският цигулар Минчо Минчев от много години е професор по цигулка). Пендерецки е известен и като диригент – през 1988 г. той е назначен за първи гост-диригент на симфоничния оркестър на NDR (Norddeutscher Rundfunk). Много често той дирижира собствени произведения – симфонична или оперна музика.

Пендерецки стои на „авангардни“ позиции в началото на творческата си кариера, като развива т.н. „постсерийна“ музика. В течение на времето (писах за това) той се връща към по-традиционни похвати, с което спечелва интереса на по-консервативната публика, докато „верните на авангарда“ композитори го обвиняват в „измяна на идеята“. Може би това връщане е причина негови произведения да се свирят и изпълняват в големите концертни зали, като залата на „Wiener Musikverein“ или оперите му да се играят в Хамбург, в Миланската Скала или по време на Музикалния фестивал в Залцбург. Интересно, много от авангардните му произведения се ползват като примери за филмова музика, например от композиторите Don Davis и Elliot Goldenthal. Така също и негови оригинални творби от този период са ползвани в някои филми: „Der Exorzist“ (1973), „Shining“ (1980), „Inland Empire“ (2006), „Children of Men“ (2006), „Shutter Island“ (2010).

В тази статия няма да се спирам на многообразното творчество на композитора. То е огромно: 16 творби за голям симфоничен оркестър, 10 – за струнен оркестър, 4 – за духов оркестър, 21 – за соло инструмент и оркестър, 22 – камерна музика, 11 – за хор „а капела“, 6 – за хор и оркестър, 17 – за солови гласове, хор и инструментален ансамбъл или оркестър. Пендерецки е написал и 4 опери, повечето с премиера не в Полша, също поръчки от определени оперни театри. През 1969 г. е премиерата на „Дяволът от Лоудън“ в Хамбург по негов текст (на немски език), играна на повече от 20 различни сцени, през 1978 г. – „Изгубеният рай“, по поръчка на Операта в Чикаго, през 1986 г. – „Черната маска“ с премиера по време на Фестивала в Залцбург (поръчка на ръководството на Фестивала), под негово диригентство (текстът е по новелата на Герхард Хауптман, той и Хари Купфер (известен немски оперен режисьор, писах през 2015 г. статия за него във връзка с рожден ден) са автори на либретото), играна също и през септември с.г. във Виенската държавна опера. През 1991 г. е премиерата на четвъртата опера на Пендерецки – „Ubu Rex“ в Хамбург. Много от тези опери са играни по целия свят.

Пендерецки не е престанал никога да пише музика, от началото на новото хилядолетие творбите му имат не вече толкова грандиозен характер, както някои от началните години на творчеството му, но обхващат най-разнообразни жанрове. По-долу давам един списък на всички негови творби, написани през годините след 2000 (подреждането не е в хронологичен вид, взети са от източник на италиански език):

  • Drei Chinesische Lieder per baritono e orchestra (2008)
  • Kadisz per soprano, tenore, voce recitante, coro maschile e orchestra (2009)
  • Powiało na mnie morze snów… per soprano, mezzo soprano, baritono, coro misto e orchestra (2010)
  • Ein feste Burg ist unser Gott per coro misto, ottoni, percussioni e orchestra d’archi (2010)
  • Fanfarria Real per orchestra (2003)
  • Sinfonia n. 8 “Lieder der Vergänglichkeit” (2004/2005)
  • Ciaccona in memoria di Papa Giovanni Paolo II (parte del Requiem polacco) (2005)
  • De natura sonoris n. 3 per orchestra (2012)
  • Concerto Grosso n. 1 per tre violoncelli e orchestra (2000/2001)
  • Concerto per pianoforte e orchestra “Resurrezione” (2001/2002)
  • Largo per violoncello e orchestra (2003)
  • Concerto Grosso n. 2 per tre clarinetti e orchestra (2004)
  • Concerto per corno e orchestra “Viaggio d’inverno” (2007/2008)
  • Concerto doppio per violino, viola e orchestra (2012)
  • Sarabanda per viola sola (2000)
  • Tanz per violino solo (2009)
  • Violoncello totale per violoncello solo (2011)
  • Sonata n. 2 per violino e pianoforte (2000)
  • Sestetto per violino, viola, violoncello, pianoforte, clarinetto e corno (2000)
  • Serenata per tre violoncelli (2007)
  • Quartetto per archi n. 3 (2008)
  • Duo concertante per violino e contrabbasso (2010)
  • Prelude for Peace per ottoni, timpani e percussione (2009)

…..

Добавка на полски език (Филмова музика):

2017: Twin Peaks w reżyserii Davida Lyncha (Ofiarom Hiroszimy – tren)

Добавка на немски език:

2011: Duo concertante für Violine und Kontrabass, UA: 9. März 2011, Kuppelsaal, Hannover mit Anne-Sophie Mutter und Roman Patkoló

2012: Konzert für Violine, Viola und Orchester, Auftragswerk der Gesellschaft der Musikfreunde in Wien, UA: 22. Oktober 2012 mit Janine Jansen, Julian Rachlin und dem Symphonieorchester des Bayerischen Rundfunks unter Mariss Jansons

2015: Konzert für Trompete und Orchester, UA: 3. Mai 2015, Congresshalle, Saarbrücken mit Gábor Boldoczki und dem Saarländischen Staatsorchester unter David Robert Coleman (im Rahmen der Musikfestspiele Saar)

2017: 6. Sinfonie Chinesische Lieder nach Gedichten von Li-Tai-Po, Thang-Schi-Yie-Tsai und Tschan-Jo-Su in der Nachdichtung von Hans Bethge für Bariton und Orchester

2 CD

Hommage à Penderecki

Krzysztof Penderecki

Anne-Sophie Mutter, Roman Patkaló, Lambert Orkis, London Symphony Orchestra, Krzysztof Penderecki

Erscheinungsdatum: 10. August 2018

Deutsche Grammophon, 289 483 516 33 (2 CD)

(край на цитата)

В течение на годините Пендерецки получава десетки награди, отличия и почести – 28 до сега. Първата е от 1959 г. – на „Втория варшавски конкурс за млади полски композитори“ той получава и трите награди за три свои творби. Последната е от 2013 г. – „Grammy“ за най-добрата класическа сборна програма (Best Classical Compendium). През тези 54 години получава отличия и награди от Полша, Германия, Италия, САЩ, Франция, Ирландия, Австрия, Люксембург, Аржентина. Той е почетен доктор и професор на много университети в Полша, Германия, САЩ, Великобритания, Русия, Южна Корея, Франция, Белгия, Сърбия, Испания, Китай. Освен това е почетен член на музикални академии и музикални организации в Полша, Великобритания, Италия, Швеция, Германия, Аржентина, Австрия. През последните шест години към горните отличия и награди се прибавят още следните (цитат на полски език):

  • Nagroda Grammy za utwór „Penderecki conducts Penderecki vol.1” w kategorii Muzyka chóralna (ang. Best Choral Performance) (2017)

(край на цитата)

Особено ценен е медалът от 2015 година. Имам снимка от връчването му, която ще приложа след статията. Снимката има следния текст: „Uroczystość wręczenia nagrody Per Artem Ad Deum 2015 – od lewej: Wincenty Kućma, Volker Resing (wydawnictwo Herder), Krzysztof Penderecki“.

А това е списъкът на университетите по света, които са му връчили титлата „почетен доктор“, заедно със съответната година (източник на полски език):

Doktoraty honoris causa

(край на цитата)

Дискографията на Пендерецки е също значителна – обхваща голяма част от творбите му, главно симфоничните и тези за хор и оркестър. Един забележителен запис е този на концерта му за цигулка и оркестър № 2 със солист видната немска цигуларка Анне-Софи Мутер в съпровод на London Symphony Orchestra с диригент автора, издаден от фирмата DGG.

Ето подробности по това издание:

2 CD

Hommage à Penderecki

Krzysztof Penderecki

Anne-Sophie Mutter, Roman Patkaló, Lambert Orkis, London Symphony Orchestra, Krzysztof Penderecki

Erscheinungsdatum: 10. August 2018

Deutsche Grammophon, 289 483 516 33 (2 CD)

Пендерецки е получавал поръчки за написване на определени произведения при особени случаи: през 1970 г. – „Kosmogonia“ за солисти, смесен хор и оркестър – по поръчка на генералния секретар на ООН по случай 25 години от основаването на международната организация; 1972 г. – „Ekechejria“ – музика за откриване на 20-те Олимпийски игри в Мюнхен; 2012 г. – Концерт за цигулка, виола и оркестър, поръчан от „Дружеството на приятелите на музиката“ във Виена, изпълнен на 22 октомври 2012 г. със солисти Janine Jansen и Julian Rachlin в съпровод на симфоничния оркестър на Баварското радио с диригент Mariss Jansons.

Кшищоф Пендерецки е истински интернационалист, останал верен на полското си отечество. Завършил Краковската музикална академия, той остава неин верен почитател и служител като дългогодишен ректор на същата, професор по композиция и е обучил десетки талантливи млади композитори и диригенти. Живее от много години в покрайнините на Краков във възстановен средновековен замък, където често приема гости от Полша и от чужбина, пътува, гостува и преподава по целия свят, но винаги се връща в „родното гнездо“. Ето какво четем по този повод: „Od 1976 mieszka w odrestaurowanym dworze w Lusławicach. Założył tu międzynarodową akademię muzyczną Europejskie Centrum Muzyki, otwartą 21 maja 2013.”

В превод на български език: „От 1976 г. той живее във възстановен средновековен замък в Lusławicе , като на 21 май 2013 г. тук се открива основаната от него международна музикална академия с название „Европейски музикален център“.

Нека днес на 29 ноември 2023 г. да почетем 90 години от рождението на Кшищоф Пендерецки, които се навършиха на 23 ноември и не забравяме неговата композиторска и педагогическа дейност.

Мир на праха му!

……..

Penderecki: Metamorphosen, Konzert für Violine und … Anne-Sophie Mutter

https://www.google.de/search?q=you+tube+krzystof+penderecki&sca_esv=586071440&source=hp&ei=L2dmZc30L5fXi-gPxYm-8AU&iflsig=AO6bgOgAAAAAZWZ1P1PBf6qsuI_UxeQkurhzpMOB3guo&ved=0ahUKEwiNyIPg3OeCAxWX6wIHHcWED14Q4dUDCAw&uact=5&oq=you+tube+krzystof+penderecki&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihx5b3UgdHViZSBrcnp5c3RvZiBwZW5kZXJlY2tpMgYQABgWGB4yCBAAGAgYHhgNSJHwAVAAWIG8AXAAeACQAQGYAdYDoAG6HaoBCjIyLjYuMi4wLjK4AQPIAQD4AQHCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAg4QLhiABBiKBRixAxiDAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIFEAAYgATCAhAQLhjHARixAxjRAxiABBgKwgILEC4YgwEYsQMYgATCAgUQLhiABMICCBAAGIAEGMkDwgILEAAYgAQYigUYkgPCAg4QLhiABBixAxiDARjUAsICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIHEAAYgAQYCsICCBAAGIAEGLEDwgIHEAAYgAQYDcICBhAAGB4YDcICBxAhGKABGArCAgQQIRgVwgIIEAAYgAQYogQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:649caab9,vid:ndFAW3vvI9Q,st:0

´´´´´´

Krzysztof Penderecki – Duo concertante für Violine und Kontrabass …

https://www.google.de/search?q=you+tube+krzystof+penderecki&sca_esv=586071440&source=hp&ei=L2dmZc30L5fXi-gPxYm-8AU&iflsig=AO6bgOgAAAAAZWZ1P1PBf6qsuI_UxeQkurhzpMOB3guo&ved=0ahUKEwiNyIPg3OeCAxWX6wIHHcWED14Q4dUDCAw&uact=5&oq=you+tube+krzystof+penderecki&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6Ihx5b3UgdHViZSBrcnp5c3RvZiBwZW5kZXJlY2tpMgYQABgWGB4yCBAAGAgYHhgNSJHwAVAAWIG8AXAAeACQAQGYAdYDoAG6HaoBCjIyLjYuMi4wLjK4AQPIAQD4AQHCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAg4QLhiABBiKBRixAxiDAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIFEAAYgATCAhAQLhjHARixAxjRAxiABBgKwgILEC4YgwEYsQMYgATCAgUQLhiABMICCBAAGIAEGMkDwgILEAAYgAQYigUYkgPCAg4QLhiABBixAxiDARjUAsICCxAuGIAEGMcBGK8BwgIHEAAYgAQYCsICCBAAGIAEGLEDwgIHEAAYgAQYDcICBhAAGB4YDcICBxAhGKABGArCAgQQIRgVwgIIEAAYgAQYogQ&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:2aa65d64,vid:BLxkqtIbOpE,st:0

´´´´

Penderecki: “Polish Requiem”- 1 – (Kyrie)

https://www.google.de/search?q=youtube+penderecki+requiem&sca_esv=586071440&source=hp&ei=KWdmZZn6Eo6ni-gPiMaw0Ac&iflsig=AO6bgOgAAAAAZWZ1OfpaI1b2c0EAl_LnPYLp1JDe5e2s&oq=you+tube+prenderecki&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhR5b3UgdHViZSBwcmVuZGVyZWNraSoCCAEyBhAAGB4YDTIGEAAYHhgNMgYQABgeGA0yBhAAGB4YDTIGEAAYHhgNMgYQABgeGA0yCBAAGAgYHhgNMggQABgIGB4YDTIIEAAYCBgeGA0yCBAAGAgYHhgNSNq3AVAAWN96cAB4AJABAJgBjwGgAc0NqgEEMjQuMrgBAcgBAPgBAcICERAuGIMBGMcBGLEDGNEDGIAEwgIREC4YgAQYsQMYgwEYxwEY0QPCAgsQABiABBixAxiDAcICDhAuGIAEGIoFGLEDGIMBwgILEC4YgAQYsQMYgwHCAgUQABiABMICEBAuGMcBGLEDGNEDGIAEGArCAgsQLhiDARixAxiABMICBRAuGIAEwgIIEAAYgAQYyQPCAgsQABiABBiKBRiSA8ICDhAuGIAEGLEDGIMBGNQCwgILEC4YgAQYxwEYrwHCAgcQABiABBgKwgIIEAAYgAQYsQPCAhMQLhiDARjHARixAxjRAxiABBgKwgINEAAYgAQYsQMYgwEYCsICBBAAGAPCAg4QABiABBiKBRixAxiDAcICDxAuGIAEGA0YxwEY0QMYCsICCRAAGIAEGA0YCsICBxAAGIAEGA3CAhMQABiABBgNGLEDGIMBGLEDGIMBwgINEAAYgAQYDRixAxiDAcICEBAAGIAEGA0YsQMYgwEYsQPCAgYQABgDGA3CAhAQABiABBiKBRgNGLEDGIMBwgIIEAAYBxgeGArCAgsQABgHGB4Y8QQYCsICChAAGAcYHhgPGArCAg0QABgHGB4YDxjxBBgKwgINEAAYCBgHGB4Y8QQYCsICDBAAGAgYBxgeGA8YCsICChAAGAgYBxgeGArCAg4QLhgHGB4YxwEY0QMYCsICBhAAGBYYHsICCBAAGBYYHhgKwgIIEAAYFhgeGA_CAgoQABgIGB4YDRgPwgIHECEYoAEYCg&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:d9e89288,vid:f77QWLEkmNw,st:0

´´´´

Penderecki “Violin Concerto No 1” Isaac Stern

Violin Concerto No 1 by Krzysztof Penderecki, Isaac Stern, Violin, Minnesota Orchestra Stanislav Skrowaczewski, Conductor

https://www.google.de/search?sca_esv=586071440&cs=0&q=Penderecki+Concerto&sa=X&ved=2ahUKEwjg7tn33ueCAxXt2QIHHdreA2UQpboHegQIAxAA&biw=1366&bih=629&dpr=1#fpstate=ive&vld=cid:78f2ce2c,vid:-mkIiiX5ddE,st:0

´´´´

Penderecki: Threnody for the Victims of Hiroshima 

https://www.google.de/search?q=youtube+penderecki+hiroshima&sca_esv=586071440&source=hp&ei=KWdmZZn6Eo6ni-gPiMaw0Ac&iflsig=AO6bgOgAAAAAZWZ1OfpaI1b2c0EAl_LnPYLp1JDe5e2s&oq=youtube+penderecki&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IhJ5b3V0dWJlIHBlbmRlcmVja2kqAggCMgcQABiABBgTMggQABgWGB4YEzIIEAAYFhgeGBMyCBAAGBYYHhgTMggQABgWGB4YEzIIEAAYFhgeGBMyCBAAGBYYHhgTMggQABgWGB4YEzIKEAAYFhgeGBMYCjIIEAAYFhgeGBNIyVpQAFi9QXAAeACQAQCYAVugAcUIqgECMTi4AQHIAQD4AQHCAhEQLhiDARjHARixAxjRAxiABMICERAuGIAEGLEDGIMBGMcBGNEDwgILEAAYgAQYsQMYgwHCAg4QLhiABBiKBRixAxiDAcICCxAuGIAEGLEDGIMBwgIFEAAYgATCAgQQABgDwgIOEAAYgAQYigUYsQMYgwHCAggQABiABBixA8ICBhAAGBYYHsICCxAAGBYYHhjxBBgKwgIIEAAYFhgeGAo&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&vld=cid:d2e6ec8b,vid:Dp3BlFZWJNA,st:0

´´´´