На днешния ден е родена преди 100 години немската певица Хелга Пиларчик
Драги приятели на оперната музика, днес на 12 март 2025 г. се навършват кръглите 100 години от рождението на немската оперна певица Хелга Пиларчик (Helga Pilarczyk), родена на този ден през 1925 г., починала преди 14 години – на 15 септември 2011 г.
Хелга Пиларчик е една от най-известните сопрани в следвоенните години от края на 1945 г. не само в Германия, но и в Западна Европа и Северна Америка, където има редица гостувания след края на Втората световна война. Именно в двете десетилетия след 1950 г. до края на 60-те години тя изгражда завидна вокална кариера, тръгвайки от малки оперни театри, после развива кариерата си в големи театри в Германия, като Държавната опера в Хамбург, където става особено известна в ролите си от съвременни опери, където има особен успех и това й дава възможност да стартира кариера извън Германия – във Великобритания, Франция, Белгия, Нидерландия, Швейцария, Италия, Австрия и другаде, после и в САЩ. Във Вашингтон тя пее при американската премиера на монодрамата на Арнолд Шьонберг „Erwartung“ (Очакване) през 1960 г., в Лиричната опера в Чикаго (сезон 1965/1966 г. като Мари във „Воцек“). Връх в американската й кариера се явяват гастролите й през 1965 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк, където е поканена да изпълни ролята на Мари в операта „Воцек“ от Албан Берг.
Вярно е, че основната кариера на Хелга Пиларчик трае само около 20 години – до 1967 г., но причината за това е лична – в този период тя има две малки деца и решава да се посвети на тях и тяхното възпитание. Това е доста интересен факт, защото редица оперни артисти по правило посвещават живота си на кариерата, но има и изключения, каквото е Хелга Пиларчик – да постави не преден план личния и семеен живот, а професионалната кариера – на второ място. Ясно е, всичко зависи от характера на дадената личност. По-късно, когато децата й са вече пораснали, тя се завръща отново на сцената, разбира се, в по-ограничени размери.
За всичко това ще стане въпрос в днешната ми статия, но нека още в началото подчертая, че Хелга Пиларчик има голямата заслуга да се профилира в репертоар главно от съвременни опери, които в тези години все още не са популярни, а тя по този начин помага на тия съвременни композитори да направи произведенията им познати и да стимулира някои от тях за написване на нови творби. Като примери ще посоча нейните участия в главните роли на двете опери от Албан Берг – Мари във „Воцек“ и Лулу в едноимената му опера. Други примери са нейните участия в творби от Арнолд Шьонберг – в драматичния монолог „Erwartung“ (Очакване) и „Pierrot lunnaire“ (Лунен Пиеро), както и Майката в операта „Затворникът“ от италианския композитор Луиджи Далапикола, Рената в „Огненият ангел“ от Прокофиев, Йокаста в „Цар Едип“ от Стравински, главната роля в операта „Пенелопа“ от Ролф Либерман, Колумбина в „Арлекин“ от Феручо Бузони, главната роля в „Антигона“ от Артур Онегер и други.
Хелга Пиларчик участва на 23-ти септември 1956 г. при премиерата на операта „Кönig Hirsch“ (Крал Елен) от Ханс-Вернер Хенце в Градската опера в Берлин. След това през 1963 г. има изяви в Държавната опера в Хамбург при сценичната премиера на операта „The Flood“ (Потопът) от Игор Стравински. Също там през 1955 г. тя участва в операта „Pallas Athene weint“ (Атина Палада плаче) от Ернст Кшенек, а през 1964 г. участва в премиерата на операта „Златният овен“ също от Ернст Кшенек.
Хелга Пиларчик не пее само роли в съвременни опери. В нейния репертоар влизат роли и от традиционни опери: „Турандот“ и „Мантията“ от Пучини, Кармен в операта на Бизе (началото на кариерата си тя започва като мецосопран, също в „Ковачът на оръжия“ от Лорцинг и принцеса Еболи в „Дон Карлос“ от Верди). Като сопран има участия в ролята на Саломе в едноименната опера, Композиторът в „Ариадна на Наксос“ и „Жената без сянка“ от Рихард Щраус и други.
От 1975 г. Хелга Пиларчик преподава пеене в Хамбургската консерватория. През 1982 г., след артистична пауза от почти 15 години, тя отново интерпретира цикъла поезия „Pierrot Lunaire“ от Арнолд Шьонберг в Театър Бремен. През декември 1983 г. / януари 1984 г. и през април 1985 г. тя се завръща на сцената на Хамбургската държавна опера за „Вечерта на Шьонберг“ със сценично изпълнение на ораторията „Die Jakobsleiter“. През 1988 г. тя може да бъде чута и в изпълнения на „Die Jakobsleiter“ в Лондон.
Хелга Пиларчик умира на 15 септември 2011 г. в Хамбург след кратко, тежко боледуване на 86-годишна възраст в хамбургския хоспис „Leuchtfeuer“. Погребана е в Женската градина на гробището Олсдорф в Хамбург.
След този кратък увод ще изложа данни от биографията и дейността на певицата:
Хелга Пиларчик, родена на 12 март 1925 г. в Шьонинген, област Хелмщед, починала на 15 септември 2011 г. в Хамбург, е немска оперна певица (сопрано).
Живот
Първоначално Пиларчик иска да стане пианистка. Тя взима уроци по пиано в Консерваторията в Брауншвайг и продължава обучението си по пиано в Музикалния университет в Хамбург. В същото време учи вокално изкуство в Брауншвайг и Хамбург, където обучава гласът си първоначално като мецосопран.
През 1951 г. дебютира като оперна певица в Държавния театър в Брауншвайг в ролята на гувернантката Ирментрауд в операта „Ковачът на оръжия“ от Лорцинг. От 1951 до 1954 г. е постоянен член на ансамбъла. През сезон 1954/55 Пиларчик, вече като драматичен сопран, се премества в ансамбъла на Държавната опера в Хамбург, където е постоянно ангажирана до сезон 1966/67.
Пиларчик играе почти всички важни роли в Хамбург и скоро се превръща в специалист по модерна музика, особено по дванадесет-тонална музика от 20-ти век. Репертоарът й включва главната роля в „Саломе“ и Жената на бояджията в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, главната роля в „Турандот“ от Пучини, Рената в „Огненият ангел“ и Йокаста в „Цар Едип“ от Стравински, Майката в „Затворникът“ от Луиджи Далапикола и други.
Нейните най-забележителни роли, с които се представя успешно и в международен план, са Мари във „Воцек“ и главната роля в „Лулу“ от Албан Берг. Тя пее Лулу в нова продукция в Хамбург през 1957 г., заедно с Тони Бланкенхайм като Доктор Шьон, с „ясна, ярка, незамъглена чистота на тона“, във вече легендарната постановка на режисьора и оперен директор Гюнтер Ренерт (1911-1978); тя е „демонична, стройна и ослепително красива, редуваща се в играта между змийска подвижност и бездушна твърдост“. Освен това монодрамите „Erwartung“ и „Pierrot Lunaire“ от Арнолд Шьонберг са сред важните й вокални творби.
Въпреки това, през цялата си кариера Пиларчик понякога изпълнява и мецосопранови роли. Например тя пее главната роля в „Кармен“ и принцеса Еболи в „Дон Карлос“.
Пиларчик участва в няколко оперни премиери, включително през октомври 1955 г. в Хамбургската държавна опера в „Pallas Athene weint“ от Ернст Кршенек, през септември 1956 г. в „Дойче Опер Берлин“ като Момичето в „König Hirsch“, през 1963 г. в Хамбург като съпругата на Ной в произведението на Игор Стравински „Die Sintflut“ (Потоп) и през юни 1964 г. в Хамбург като Медея в операта „Der goldene Bock“, също от Ернст Кршенек.
Пиларчик има договори за гостуване в Цюрихската опера (1955–1958) – там през 1955/56 като Мари във „Воцек“, в главната роля в „Антигона“ от Артур Онегер и като Майката в „Завръщането у дома“ от Марсел Михалович, в „Дойче Опер Берлин“ (1956–1960), включително през 1960 г. като Мари във Воцек, а от 1964 г. също и в „Дойче Опер на Рейн“ в Дюселдорф-Дуисбург.
Пиларчик участва в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон (1958 г. като Саломе), на Холандския фестивал (1958 г. като Жената в „Erwartung“; 1960 и 1968 г. като Мари във Воцек), в Maggio Musicale във Флоренция (1959 г. като Композитор в „Ариадна на Наксос“ и като Жената в „Erwartung“ от Арнолд Шьонберг), на фестивала в Глайндбърн във Великобритания (1960 г. като Коломбина в „Арлекино“ от Феручо Бузони), във Вашингтонската опера (1960 г. като Жената в „Erwartung“), в „Гранд опера Париж“ (1963 г. като Мари във „Воцек“), в Миланската Скала (1963 г. – гостуване на Хамбургската държавна опера, главна роля в „Лулу“), на Музикалното биенале в Загреб (май 1963 г., гостуване на Хамбургската държавна опера, главна роля в „Лулу“), на Виенския фестивал (1965 г. като Жената в „Erwartung“) и в Лиричната опера в Чикаго (сезон 1965/1966 г. като Мари във „Воцек“) . През февруари / март 1965 г. тя също пее Мари във „Воцек“ в Метрополитън опера в Ню Йорк.
През 1967 г. Пиларчик до голяма степен се оттегля от оперната сцена по семейни причини, за да се посвети на отглеждането на децата си. През юли 1969 г. тя поема ролята на куртизанката Метела в оперетата „Парижки живот“ в Кьолнската опера в постановка на Жан-Луи Баро.
От 1975 г. тя преподава вокално изкуство в Хамбургската консерватория. През 1982 г., след артистична пауза от почти 15 години, тя отново интерпретира цикъла поезия „Pierrot Lunaire“ в Театър Бремен. През декември 1983 г. / януари 1984 г. и през април 1985 г. тя се завръща на сцената на Хамбургската държавна опера за „Вечерта на Шьонберг“ със сценично изпълнение на ораторията „Die Jakobsleiter“. През 1988 г. може да бъде чута и в изпълнения на „Die Jakobsleiter“ в Лондон.
За музикалните си постижения Хелга Пиларчик е обявена за „Камерзенгерин“ в Хамбург. Тя е член на Свободната академия на изкуствата в Хамбург от 1973 г.
Пиларчик е майка на две деца. Дъщеря й Изабела Вертес-Шутер е артистичен директор на „Ernst Deutsch Theater“ в Хамбург. Хелга Пиларчик последно е живяла в хамбургския квартал „Хохкамп“.
Тя умира след кратко, тежко боледуване на 86-годишна възраст в хамбургския хоспис „Leuchtfeuer“. Погребана е в Женската градина на гробището Олсдорф в Хамбург.
Аудио записи
Съществуват сравнително малко оригинални студийни записи, които документират гласа на Хелга Пиларчик. През 60-те години на миналия век „Europäischen Buch- und Phonoclub“ издава обобщено издание на операта „Кармен“ (с Пиларчик в главната роля) на запис с нейните партньори Херберт Ернст Гро (Дон Хосе), Ернст Круковски (Ескамилио), Валери Бак (Микаела) и Рут-Маргрет Пютц (Фраскита). Под диригентството на Ленард Бърнстейн, Пиларчик пее сопрановото соло в „Глаголическата меса“ (Glagolská mše) от Леош Яначек, също издадена от „CBS“ през 60-те години. През 1962 г. монодрамата „Erwartung“ от Арнолд Шьонберг (с Пиларчик като Жената) е записана от звукозаписната компания „WERGO“ под музикалното ръководство на Херман Шерхен. През същата година лейбълът „Mercury“ записва т. нар. „Lulu Suite“ под ръководството на Антал Дорати. С Пиер Булез е направен запис на мелодрамата „Pierrot Lunaire“ от Шьонберг.
Освен горните записи Пиларчик има няколко записа на живо при оперни представления и радио записи. През 1955 г. тя пее заедно с Хелмут Кребс в радиозапис за „Norddeutscher Rundfunk“ в ролята на Грете в операта „Der ferne Klang“ (Далечният звук) от Франц Шрекер под ръководството на Winfried Zillig. Има и запис на живо от Баварското радио от март 1956 г., в който Пиларчик, под музикалното ръководство на Херман Шерхен, пее ролята на Майката в едноактната пиеса „Затворникът“ от Луиджи Далапикола. Изпълнението на Пиларчик в ролята на Коломбина в операта „Арлекин“ от Феручо Бузони през 1960 г. на фестивала в Глайндбърн също е запазено като запис на живо.
Хамбургският архив за вокално изкуство издава пълен запис на операта „Мантията“ от Пучини, продукция на Западногерманското радио от 1961 г., на CD на немски език, в който Пиларчик пее ролята на Жоржета.
(край на цитата за биография и дейност)
Цитирам в мой превод на български език допълнителни данни за Хелга Пиларчик от речника за певците на Kutsch & Riemens (изданието през 1997 г.):
Хелга Пиларчик е немска певица – сопран, родена на 12 март 1925 г. в Шьонинген при Брауншвайг, Германия. След като първоначално тя има планове да стане пианистка, решава след това да се занимава с вокално изкуство и тренира своя глас в Брауншвайг и в Хамбург при вокалния педагог Джиобек.
В началото работи като оперетна певица, обаче от 1951 г. има вече оперни изяви. През годините от 1951 до 1954 тя играе в Градския театър в Брауншвайг, където в началото пее в ролята на Ирментрауд в операта „Ковачът на оръжия“ от Лорцинг, която партия е за мецосопран. През годините от 1954 до 1968 играе като член на Държавната опера в Хамбург в партии за драматични сопрани.
Хелга Пиларчик се специализирва преди всичко върху модерни съвременни опери. Като едно от най-големите й постижения важи ролята на Мари в операта „Воцек“ и в главната роля на операта „Лулу“ от Албан Берг. Също така тя играе в ролята на Жената на бояджията в „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, в „Турандот“ от Пучини, Майката в операта „Затворникът“ от италианския композитор Луиджи Далапикола, след това играе ролята на Рената в „Огненият ангел“ от Прокофиев, също Йокаста в „Цар Едип“ от Стравински и главната роля в операта „Пенелопа“ от Ролф Либерман.
Хелга Пиларчик участва на 23-ти септември 1956 г. при премиерата на операта „Кönig Hirsch“ (Крал Елен) от Ханс-Вернер Хенце в Градската опера в Берлин. След това през 1963 г. има изяви в Държавната опера в Хамбург при сценичната премиера на операта „The Flood“ (Потопът) от Игор Стравински. Също там през 1955 г. тя участва в операта „Pallas Athene weint“ (Атина Палада плаче) от Ернст Кшенек, а през 1964 г. участва в премиерата на операта „Златният овен“ също от Ернст Кшенек.
През 1958 г. Хелга Пиларчик участва при „Холанд фестивал“ в драматичния монолог на Арнолд Шьонберг „Erwartung“ (Очакване). През 1959 г. при музикалния фестивал в Кьолн тя изпълнява ролята на Рената в „Огненият ангел“ от Прокофиев, през 1958 г. гостува в Лондонската опера „Ковънт Гардън“ в ролята на Саломе в операта от Рихард Щраус. През същата година тя пее при Музикалният фестивал в Глайндбърн във Великобритания в ролята на Коломбина в операта „Арлекин“ от Феручо Бузони.
Следват гостувания и концерти в Амстердам, Брюксел, „Гранд опера Париж“, в държавните опери във Виена, Мюнхен и Щутгарт. През годините от 1955 до 1958 Хелга Пиларчик има изяви чрез договори за гостуване в Държавната опера в Цюрих. Също така през годините от 1956 до 1960 тя гостува в Градската опера в Берлин, а от 1964 г. – в „Немската опера на река Рейн“ в Дюселдорф / Дуисбург, където има постоянен договор.
През 1963 г. тя гостува успешно на Миланската Скала. Преди това – през 1962 г. тя има изяви във Вашингтон, а през 1964 г. – в операта в Чикаго. Във Вашингтон тя пее при американската премиера на монодрамата на Арнолд Шьонберг „Erwartung“ (Очакване) през 1960 г. Връх в американската й кариера се явяват гастролите й през 1965 г. в Метрополитън опера в Ню Йорк, където е поканена да изпълни ролята на Мари в операта „Воцек“ от Албан Берг. Други роли в Метрополитън опера тя не е изпълнявала.
Хелга Пиларчик е известна и в друго произведение на Арнолд Шьонберт със заглавие „Pierrot lunnaire“ (Лунен Пиеро). В края на своята кариера през 1964 г. тя издава и собствена биографична книга със заглавие „Kann man die moderne Oper singen?“ (Може ли да се пее модерна опера?).
Хелга Пиларчик има записи на опери при различни лейбъли, например: при „Westminster“ – „Erwartung“ от Арнолд Шьонберг, при „Electrola“ и американската фирма „Columbia“ – различни записи на „Pierrot lunnaire“ и „Erwartung“ от Шьонберг.
(край на цитата)
В данните за дейността на Хелга Пиларчик се споменава, че тя има участия и във Виенската държавна опера. Нека припомня: „Гостуване на Хамбургската държавна опера на Виенския фестивал (1965 г. като Жената в „Erwartung“). Но това е при гостуване във Виена на Държавната опера в Хамбург, а не участие на Пиларчик в продукции на Виенската опера. Поради тази причина в архива на Виенската държавна опера няма сведения за изяви на Пиларчик.
Що се отнася до нейни изяви в МЕТ Ню Йорк, в архива на МЕТ са внесени три изяви на
Хелга Пиларчик в ролята на Мари във „Воцек“ от Албан Берг. Датите са 19 февруари, 2 и 10 март 1965 г. Други изяви на сцената на МЕТ Пиларчик не е имала.
В архива на МЕТ има рецензия за първия спектакъл на операта „Воцек“ в този сезон – на 19 февруари. Цитирам текста в оригинал на английски език и после в превод на български:
Review of Douglas Watt in the New York Daily News
Alban Berg’s nightmarishly effective operatic curio, “Wozzeek,” was heard again at the Met last night for the first time since the 1960-61 season. But it had something less than its desired impact this time out.
Karl Boehm, who led the first performances of this production in early 1959, was once more in charge in the pit. For that first occasion the conductor was permitted 24 orchestra rehearsals of Berg’s massive shock score. Last evening, the orchestra sounded as if it might have had one.
Sure, Boehm, a superior conductor whose services are greatly needed at the opera house, received an ovation when he came out for Act Three. But he didn’t deserve one for it was a sloppy orchestral performance in which the many diverse elements in this atonal score were often out of balance.
Language Barrier
The Met, to continue, offers “Wozzeck” in English. So what do we get? We get Helga Pilarczyk, a German soprano making her Met debut in the pivotal role of Marie, Wozzeck’s wanton common-law wife.
Miss Pilarczyk acted wantonly enough but her voice, a far from pleasant one, was unable to cope with the music and was a joke in the English translation.
A New Wozzeck
William Dooley, American, in the title role for the first time, was better, but not much better. A speech defect, sibilance, frequently interfered with complete understanding of what he had to sing and say. He has a nice baritone voice but one that is not really up to the dramatic demands of this part, Nor is his acting.
Gabor Carelli, replacing an indisposed Paul Franke as the Captain on short notice, was utterly dependent on the prompter and utterly unintelligible in this strained tenor part, probably through no fault of his own.
Makes Himself Heard
The fast-rising young Justino Diaz, in the brief one-scene role of the drunken First Apprentice, did the best singing of the evening, singing richly, clearly and warmly. Donald Gramm’s nutty Doctor was also clearly and admirably delivered.
(край на цитата)
Превод:
Преглед на Дъглас Уат в „New York Daily News“:
Кошмарно ефективната опера на Албан Берг “Воцек”, беше изслушана отново в MЕТ снощи за първи път през сезон 1960-1961. Но този път имаше нещо по-малко от желаното въздействие.
Карл Бьом, който ръководи първите представления на тази постановка в началото на 1959 г., отново беше отговорен за музикантите в оркестрината. За тази първа изява на диригента бяха разрешени 24 оркестрови репетиции на масивната ударна партитура на Албан Берг. Снощи оркестърът звучеше така, сякаш можеше да има такъв.
Разбира се, Бьом, превъзходен диригент, чиито услуги са много необходими в операта, получи овации, когато излезе за трето действие. Но той не заслужаваше такива, тъй като това беше небрежно оркестрово изпълнение, в което многото различни елементи в тази атонална партитура често не бяха балансирани.
Езикова бариера
Метрополитън опера предлага “Воцек” на английски. И така, какво получаваме? Получаваме Хелга Пиларчик, немско сопрано, което прави своя дебют в MЕТ в ключовата роля на Мари – развратната гражданска съпруга на Воцек.
Госпожа Пиларчик се държеше достатъчно развълнувано, но гласът й, далеч от приятен, не можеше да се справи с музиката и беше шега в английския превод.
Нов Воцек
Уилям Дули, американец, в главната роля за първи път, беше по-добър, но не много по-добър. Дефект на говора, сибиланс, често пречеше на пълното разбиране на това, което трябваше да пее и казва. Той има хубав баритон, но такъв, който не отговаря на драматичните изисквания на тази роля, нито пък актьорската му игра.
Габор Карели, който замени в кратък срок неразположения Пол Франке като Капитанът, беше напълно зависим от суфльора и напълно неразбираем в тази напрегната тенорова партия, вероятно без вина.
Прави себе си чут
Бързо изгряващият млад Джустино Диас, в кратката едносценова роля на пияния първи чирак, направи най-доброто пеене за вечерта, пеейки богато, ясно и топло. Лудият Доктор на Доналд Грам също беше ясно и възхитително представен.
(край на цитатите)
Както четем, рецензията е твърде негативна – както за много от солистите, в това число и за Хелга Пиларчик, така и за диригента Карл Бьом. Аз се учудвам от факта, че операта „Воцек“ се изнася в МЕТ на английски език. Това е голяма трудност, защото оригиналният текст е на немски език, има редица речитативи и сигурно всичко звучи много по-различно на английски език. Защо през 1965 г. в МЕТ са постъпили така, може би защото доста от артистите са американци и е по-леко те да пеят на родния език. Не е било леко на Хелга Пиларчик да пее тази тежка роля не на немски език, както е в оригинала.
Ще завърша днешната статия за Хелга Пиларчик с едно траурно съобщение в немска медия във връзка със смъртта й през септември 2011 г. Цитирам текста в оригинал на немски език, после в превод на български:
Портал „WELT“
Tod einer Legende der Oper
Von Monika Nellissen
Veröffentlicht am 17.09.2011
Helga Pilarczyk setzte Maßstäbe
Helga Pilarczyk, Hamburger Kammersängerin und bedeutendste Interpretin moderner Opernpartien im Nachkriegsdeutschland, ist Donnerstag früh nach kurzer, schwerer Krankheit im Alter von 86 Jahren im Hospiz Hamburg Leuchtfeuer gestorben. Selbst wenn jüngere Operngänger mit ihrem Namen wenig anfangen können, war sie es, die von 1954 bis 1967 im Ensemble der Hamburgischen Staatsoper mit ihrem dramatischen Sopran und ihrer enormen Bühnenpräsenz in Rollen Maßstäbe setzte, die bis heute noch Gültigkeit haben: in Alban Bergs “Lulu” und in “Salome” von Richard Strauss.
Diese Partien sang sie rund um den Globus neben Werken von Arnold Schönberg und Alban Berg, was ihr den Ehrentitel einer “Zwölfton-Primadonna” einbrachte. Doch eigentlich war der viel zu eng gegriffen, weil Helga Pilarczyk mit derselben Hingabe Belcanto-Rollen sang. “Ich war immer bemüht, auch technisch extreme Partien so schön wie möglich zu singen. Ich habe krasse hohe Töne nie hingefetzt und gebrüllt, sondern sie durch Rundungen zum Klingen gebracht”, erläuterte die am 12. März 1925 in der Nähe Braunschweigs geborene Pilarczyk in einem Interview mit der “Welt” ein Gesangs-Ethos, das selten geworden ist.
Auf der Bühne leidenschaftlich, doch im Leben pragmatisch, gab sie ihre Gesangskarriere zugunsten der Erziehung ihrer beiden Kinder auf, an denen sie mit ebenso zärtlicher Liebe hing wie an ihren Enkelkindern. Isabella Vértes-Schütter, Intendantin des Ernst Deutsch Theaters, ist ihre Tochter. Wenn es ihr Gesundheitszustand erlaubte, saß Helga Pilarczyk bei Premieren in der ersten Reihe. Sehr schmal, fast zerbrechlich geworden, doch mit unvermindert kritischem Verstand – eine der größten Sängerinnen ihrer Zeit, die keine Sekunde dem einstigen Ruhm nachtrauerte. (MN)
(край на цитата)
Превод:
Портал “СВЯТ”
Смъртта на една оперна легенда
От Моника Нелисен
Публикувана на 17.09.2011 г.
Хелга Пиларчик постави стандарти
Хелга Пиларчик, Камерзенгерин в Хамбург и най-значимият интерпретатор на модерни оперни роли в следвоенна Германия, почина в четвъртък сутринта на 86-годишна възраст в хосписа „Leuchtfeuer“ в Хамбург след кратко, тежко боледуване. Въпреки че по-младите оперни артисти не знаят много за нейното име, тя беше тази, която от 1954 до 1967 г. наложи стандарти в ансамбъла на Държавната опера в Хамбург с драматичното си сопрано и огромно сценично присъствие в роли, които са валидни и днес: в „Лулу“ от Албан Берг и в „Саломе“ от Рихард Щраус.
Тя пя тези роли по целия свят заедно с произведения на Арнолд Шьонберг и Албан Берг, които й спечелват почетната титла „примадона с дванадесет тона“. Но всъщност това беше твърде тясно, защото Хелга Пиларчик пееше белкантови роли със същата отдаденост. „Винаги съм се стремяла да пея дори технически екстремни части възможно най-красиво. Никога не съм изкрещявала или извиквала крещящи високи ноти, а по-скоро съм ги накарвала да резонират чрез закръглени ноти“, обяснява Пиларчик, родена близо до Брауншвайг на 12 март 1925 г., в интервю за „Die Welt“ – един морал на вокално изкуство, който е станал твърде рядък.
Страстна на сцената, но прагматична в живота, тя зарязва певческата си кариера, за да отгледа двете си деца, към които се вкопчва с нежна любов, както към внуците си. Изабела Вертес-Шутер, артистичен директор на „Ernst Deutsch Theater“, е нейна дъщеря. Когато здравето й позволяваше, Хелга Пиларчик седеше на първия ред на премиерите. Много стройна, почти крехка, но с неотслабнал критичен ум – една от най-великите певици на своето време, която нито за миг не оплакваше предишната си слава. (MN)
(край на цитата)
Нека днес на 12 март 2025 г. почетем 100 години от рождението на немската певица Хелга Пиларчик, останала в музикалната история като една от най-известните сопрани от генерацията си в средата на миналия век.
Мир на праха й!
……
Записи:
Helga Pilarczyk as “Emilia Marty”
Schönberg “Erwartung” Helga Pilarczyk
Helga Pilarczyk, soprano Nordwestdeutsche Philharmonie, Hermann Scherchen, conductor
´´´´´´
Glazbeni Susreti 4 – Arnold Schönberg: Erwartung, op.17.
´´´´´´