Днес празнува рожден ден певецът Пеньо Пирозов
– Имате ли любимци сред съвременните български тенори?
– Първо ще спомена Калуди Калудов. Той е мой ученик. Има един друг мой ученик – Божидар Николов. Той също прави световна кариера и аз съм много щастлив от това. Също и Костадин Андреев – много е музикален и гласът му като плътност напомня на моя. Имам и един ученик в оперетата – Пеньо Пирозов. Там имат нужда от него, но се надявам по-нататък да го поканят и в операта нещо да направи.
(цитат от интервю на Никола Николов в медиите през юни 2005 г.)
Драги приятели на оперната и оперетна музика, по каприз на съдбата се случва така, че през последните 2 дни пиша статии все за тенори – и то български: вчера на 11 декември – за Петър Гугалов, който навърши 95 години – най-добрият тенор между спортистите и най-добър спортист между тенорите, направил впечатление във Виенската опера и на Пласидо Доминго, когато го е слушал в оперна изява, и ето днес на 12 декември пиша отново за тенор, който днес навършва 55 години – оперния и оперетен певец Пеньо Пирозов.
За трети път пиша статия за този симпатичен човек, когото въобще не познавам, но често срещам името му по различни поводи, когато проучвам материали за негови колеги, преди всичко от Музикалния театър „Стефан Македонски“, където Пеньо Пирозов и член на ансамбъла му от 2001 година, когато завършва висшето си образование в Музикалната академия в София. Не съм бил дълги години на изяви на този театър, но от различни отзиви в медиите, също и във Фейсбук, където той има профил и често споделя мисли там, виждам, че е твърде популярна личност, обичан от много негови почитатели, които му правят комплименти и се изказват за изкуството му на певец с голяма харизма. Това не е случайно, Пеньо Пирозов има впечатлителна външност и хубава осанка, изглежда контактна личност с отлична игра на сцената, както в оперетни постановки, така и в оперни… Това е чудесно, че той се е посветил и на двете изкуства, независимо че основната му дейност е в оперетния жанр. Няма нищо случайно, получил е сериозно вокално обучение и това му позволява да се изявява в двата жанра.
През 2019 г. на този ден писах за първи път статия за Пеньо Пирозов, която се посрещна с голям интерес от моята „оперна аудитория“. Тогава ми направи впечатление, че още в навечерието на кръглия му рожден ден вече имаше редица поздрави. Нека бъда конкретен:
Що се отнася до личните качества на Пеньо Пирозов, късно вечерта на 11 декември 2019 г. надникнах в неговия профил във ФБ и забелязах, че вече е получил и първите поздрави във връзка с кръглия му рожден ден – 50 години. Нека цитирам:
Bonka Vatchkova – бъди жив и здрав!! Честит юбилей, абе кога порасна бе момче мое? Успехи, радости, сбъднати мечти и щастие от сърце ти желая!! Наздраве!!
Radka Hristova Toncheva – Успех, моята любима Венеция. На времето за първи път излязох като хор и кандидат солистка в този спектакъл със солисти Видин, Арон и Кошлукова. Желая на младите успехи и голяма любов към МУЗИКАТА.
(край на цитата)
А още по-интересна беше забележката на оперната прима Благовеста Карнобатлова под снимката му: „Красив мъж … Моля за автограф?“.
Трябва да споделя, че във връзка с кръглия рожден ден на Пеньо Пирозов през декември 2019 г. приятелите му са организирали подходящо тържество, от което е направен малък филм от 6 минути, който е публикуван в Ю Тюб през февруари т.г. При
подготовка на настоящата статия тия дни аз попаднах на този филм и понеже ми хареса непринудената и весела атмосфера на празника, помествам линк към това видео:
Пиша тия неща, защото макар и миниатюрни, те говорят достатъчно ясно за черти от характера на артиста, независимо какъв е той… Хората долавят много често важни детайли от психиката и харизмата на даден артист, не само от играта му на сцената, и желаят да изразят симпатията си към такъв артист.
Исках да се уверя, че това не е случайност и отидох в профила му малко назад… Ето какво пишат през 2013 година негови почитатели (също цитат от ФБ):
Декември 2013 г.:
Kati Avramova – Имам едно крайно егоистично (от моя страна) пожелание – още като минимум 20 години да ми пеете така. После… не знам дали ще имам сили или възможност да идвам на представления, но… поне толкова.
Boni Milcheva – Прекрасен тенор. Браво, оперетата трябва да се гордее с такъв артист!
Galina Radulska – Пеньо, невероятен си!!!!!!!!
(край на цитата)
Разбира се, това
са единични мнения, но аз имам и други
информации, че Пеньо Пирозов е не само
чудесен певец, но и човек, който се
интересува от професионалния живот на
колегите си. Става въпрос за следното:
от доста години в сферата на музикалните
изкуства и театъра в България се правят
редица нововъведения от Министерство
на културата за финансиране на съответните
институции и в хода на тия промени се
стигна до големи сътресения и парадокси,
което се отразява негативно при заплащане
труда на артистите. Пеньо Пирозов е
един от най-активните дейци при защита
на техните права, той е председател на
Национална федерация “Култура”
към КНСБ, той е един от хората, подписали
синдикалното писмо до министъра на
културата Вежди Рашидов през 2015 г.,
когато проблемът се изостри особено
много. Пеньо Пирозов разказа тогава за
абдикирането от власт на Министерството
на културата (МК), за осакатяването на
творческия потенциал на музикалните
институти, за мизерното заплащане и
смазващата работа, за бавените с месеци
от министерството заработени от театър
„Стефан Македонски“ пари, за провала
на реформата на Рашидов и още.
Преди да премина към биографията и творческия път на Пеньо Пирозов, нека направя по-конкретни обяснения към този проблем, като цитирам две статии, които дават необходимата светлина:
Портал „OFF News“
Нарочното унищожаване на музикалните институти от Рашидов
Калоян Константинов
18 юни 2015 г.
Преди малко повече от 2 седмици публикувахме писмото на синдикатите “Музикално сценичен арт” към КНСБ и “Театър, музика и танц” към КТ “Подкрепа” до Вежди Рашидов и финансовия министър Владислав Горанов, в което алармират, че реформата в културата ги унищожава.
Творците тогава описаха опасността от обезличаване на музикално-сценичните институти – оперите, музикалните театри, балетите и т.н., и призоваха за спешни мерки. Тежката ситуация там обаче се шири от месеци и години, а с времето на става по-добре, а напротив, даже по-зле.
Последва второ писмо до министъра, този път от Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК), в което се алармира, че се нарушава Методиката на финансиране на сценичните изкуства и те са в колапс. Отново не последва реакция от отговорния орган.
Сред все по-често надигащите се гласове от културния бранш против реформата на Рашидов, OFFNews се свърза с тенора от Националния музикален театър „Стефан Македонски“ – ПЕНЬО ПИРОЗОВ, който е един от хората, подписали синдикалното писмо до министъра.
Той разказа за абдикирането от власт на Министерството на културата (МК), за осакатяването на творческия потенциал на музикалните институти, за мизерното заплащане и смазващата работа, за бавените с месеци от министерството заработени от театъра пари, за провала на реформата на Рашидов и още.
В какво се състои реформата
на г-н Рашидов, която създава проблеми,
и по-точно последната поправка от
началото на тази, година?
Тази реформа стартира през 2010 г., като преди да започне в действителност, бяха преструктурирани институтите и имаше съкращения на около 25-30% от работещите в тях. Това беше първото дебалансиране на музикалните културни институти. Всички ние се занимаваме с класическо изкуство и тук отделните колективи са творчески определени като брой хора, защото това е консервативно изкуство и в изпълнението на едно оперно заглавие или оперетно имаме хор, оркестър, солисти – те трябва да отговарят на определени гласове и изисквания, затова бройката на участващите в продукта е доста голяма. Като започна тази реформа, намалиха творческите състави и по този начин останалите започнаха да изпълняват задълженията и на липсващите в трупата. След което въведоха делегирания бюджет, който формира нашите заплати на базата на продадени билети и няма никакъв критерий за качество на продукцията. През 2013 г. собственият принос, който е длъжен всеки музикален институт да даде според Методиката за получаване на субсидиите, беше 20%, а сега вече е 40%, което в парични измерения означава, че билетът за българския гражданин в един репертоарен оперен или музикален театър трябва да започне от 20 лв. Нагоре.
Много хора ще си зададат въпроса – защо не изнасяте повече представления, защо нямате повече шоута вместо да е 20 лв. билетът?
Ние го правим. Работим все повече и повече. Но всяко представление освен приход е и разход. Например поради липса на хора – не само артисти, но и оркестранти и балетисти, такива се наемат на граждански договори. В момента кризата е много явна и дълбока, защото когато ръководствата на театрите наемат някой артист на граждански договор, на него трябва да му се плати, но тези договори не са изплащани от ноември миналата година. Тези хора до този момент участват в нашите спектакли, без да взимат пари. Затова казах какво се случи, преди да започне реформата. А с идването на Вежди Рашидов с втори мандат системата потъна.
Значи Министерството на културата трябва да изплаща парите на артистите на граждански договор?
Те трябва да ги изплащат. Ще говоря за нашия театър, защото не мога да следя всички театри. А и информацията много често се манипулира, променя се, даже и не вярвам на официалните документи, които се получават от министерството, защото всеки път са различни. Ние примерно сме имали 63 хиляди души публика за един сезон, като нашият сезон е от 9 месеца, защото имаме лятото почивка, докато предишният директор на театъра е имал 53 хил. зрители. Само че той е взел в абсолютна стойност пари много повече отколкото ние. Само в края на 2014 г. ни орязаха 10 хиляди билета, тоест ние не сме получили субсидия за тези билети. Методиката е такава, че колкото повече работиш и имаш повече публика, ти не получаваш субсидия, защото е фиксиран бюджетът на МК, а те нямат буфер, с който да ти изплатят това, което си заработил. И накрая на годината на нас ни отрязаха към 450 000 лв., които трябваше да минат в новия сезон като преходен остатък и така ние да започнем плюс 450 000 напред, защото сме ги изработили. Артистите, хористите, балетистите, музикантите – всички са били на работа, няма паднали представления, залата е пълна на 60-70% среден показател, което е доста добре спрямо статистиките от предишни години. От тук идват дисбалансът и нашето притеснение, заради които се обърнахме с писмо към МК, но получихме такъв отговор, който не решава проблема на артистите (…)
(част от интервюто)
……
БНТ
Реформа на реформата в културата
20.07.2015
Ще се промени ли механизмът, по който се финансират сценичните изкуства? Смисълът на тази промяна коментираха в студиото на “Денят започва с култура” проф. Здравко Митков, режисьор и директор на Сатиричния театър, Боряна Сечанова, хореограф и артистичен директор на балет „Арабеск“, ПЕНЬО ПИРОЗОВ, солист в Музикалния театър “Стефан Македонски”, председател на Национална федерация “Култура” към КНСБ, Кирил Бинев, председател на федерация “Култура” към КТ Подкрепа.
В предложените проекторешения на Министерски съвет средства се отпускат не за продаден билет, а за 1 лв. собствен приход. Проф. Митков уточни, че става дума за 1 лв. приход от продаден билет. Странното е, че по средата на финансовата година се променят правилата на играта, коментира директорът на Сатиричния театър. Той припомни, че методиката за финансиране през 2015 г. е била подадена през февруари и е влязла в сила със задна дата от януари, той предположи, че сега същото ще се получи и с новото постановление, ако то бъде подписано. Притеснително е, че не се мисли за оптимизация на театралната и музикална мрежа, поддържана от държавни средства в България, а се прави едно упражнение, което е свързано единствено с твърде недостатъчния малък бюджет за култура в България, коментира Здравко Митков.
С новите правила и старите правила на финансиране, влизайки в системата на делегирани бюджети, Министерство на културата прехвърля целия си социален ангажимент върху директорите, подчерта ПЕНЬО ПИРОЗОВ и поясни, че така то спира да следи средната работна заплата, спира да се грижи за евентуални срещи в Социалното министерство за откриване на механизми, с които да се увеличи и на практика за тези 5 години с делегиран бюджет заплатите са се увеличили с 10-20 %, но заплатите са толкова ниски, че това не се отразява на доходите. “Затова казваме, че не е въпрос да се увеличи заплатата с 10-20 %, въпросът е да се увеличи със 150-200 лв., което вече отива на 35 % увеличение на сумата, която трябва да влезе за заплати в системата”, категоричен беше Пирозов.
Той беше подкрепен от колегата си Кирил Бинев, който заяви, че има хора, които работят на 380-400 лв. и новата минимална работна заплата вече ги застига. Това са хора не само от техническия персонал, а и артисти, певци, балетисти, подчерта той. Новото предложение всъщност репродуцира тези проблеми, които имахме досега, каза синдикалистът.
Боряна Сечанова коментира, че непрекъснато в културата се говори за количествени показатели, в нито едно решение, в нито едно постановление не вижда качествения показател. “Когато се обсъждат неща, свързани с културата, нека преди всичко да говорим за философията и мястото на културата”, призова артистичният директор на балет „Арабеск“.
Реформа на реформата
“Култура.БГ” | “Реформа на реформата” – 20.07.2015
(край на цитатите)
Мисля, че с тези цитати виждаме каква важна роля играе Пеньо Пирозов, не само като артист на сцената, но и в „живия живот“, и то в полза на колегите си, което особено ми хареса… Респект за неговия ангажимент в тази борба за справедливост!
Сега ще премина към биографията и творческия път на артиста Пеньо Пирозов. В медиите има редица информации по този въпрос, най-често от Музикалния театър „Стефан Македонски“, но и от други източници.
Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“
(без дата)
Пеньо Пирозов – артист-солист и координатор на проекти
Роден е на 12.12.1969 г. През 2001 г. завършва ДМА ”Проф. Панчо Владигеров”, специалност „Оперно пеене“, след което е приет за артист-солист в НМТ ”Стефан Македонски”. Вокалната си техника през годините е развивал с такива имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтов. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков. През годините е работил с диригенти като Руслан Райчев, Генадий Рождественски, Росица Баталова, Юли Дамянов, Игор Богданов, Огнян Митонов и много други. Утвърждава се като водещ тенор в репертоара на Националния музикален театър с ролите:
Павлин от „Българи от старо време” – Асен Карастоянов,
Херцога на Урбино от “Една нощ във Венеция” – Щраус,
Парис от “Хубавата Елена” – Офенбах,
Шандор Баринкай от “Цигански барон” – Щраус,
Алфред от “Прилепът” – Щраус,
Граф Цедуал от “Виенска кръв” – Щраус,
Граф Данило и Камий дьо Росион от “Веселата вдовица” – Лехар,
Граф Тасило от „Графиня Марица” – Калман,
Йожи от „Циганска любов” – Лехар,
Шандор Борис от „Хецогинята на Чикаго” – Калман
Едвин от „Царицата на чардаша” – Калман
По същото време участва и в продукцията на оперните театри на България и в чужбина. Изпълнавя и много оперни роли с голям успех като:
Дон Отавио – “Дон Жуан” – Моцарт,
Паолино -“Тайният брак” – Чимароза,
Граф Алмавива – “Севилскияг браснар” – Росини,
Херцогът – “Риголето” – Верди,
Рудолфо – „Бохеми” – Пучини,
Алфред – “Травиата”- Верди,
Граф Енрико – „Истинското постоянство” – Хайдн
Участва във всички турнета на Националния музикален театър в периода 2001- 2009 год. в Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания, Гърция и Япония.
На 22 май 2006 г. участва в изпълнението на “Реквием “ в ре минор от Моцарт под палката на Генадий Рождественски, а сопрановата партия е изпълнена от Анна Томова – Синтова.
През сезон 2009-2010 г. на Софийската опера и балет дебютира в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на Граф Енрико.
В репертоара на Националния музикален театър е водещ солист-тенор и в момента. Познат е от изпълненията му на всички централни тенорови роли, както и в множество участия в концертни програми и турнета.
В най-новите постановки на Националния музикален театър – сред които „Царицата на чардаша“, „Фантомът на операта“ и други – участва със свои дизайнерски проекти. В тези постановки е „Координатор на проекти“ и е включен в поставъчните екипи.
Паралелно с тази си дейност Пеньо Пирозов продължава да радва публиката с блестящите си тенорови изпълнения.
(край на цитата)
В горния списък от роли на Пеньо Пирозов не е включена една хубава негова роля от 2014 г. – Белият коминочистач в детската оперета по приказката на Андерсен „Малката кибритопродавачка“, за която в медиите има редица снимки от тази постановка на Музикалния театър и такива на Пеньо Пирозов в неговия екстравагантен бял костюм на коминочистач.
Цитирам информация за тази много успешна продукция на Музикалния театър:
Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“
Приказката на Ханс Кристиян Андерсен за бедното момиче, което в Новогодишната нощ трябва да продава кибрит, за да донесе пари вкъщи, оживява на сцената на Националния музикален театър с музиката на композитора Румен Бояджиев – син. Спектакълът е режисьорски дебют на актрисата Деляна Хаджиянкова.
„Опитахме се да създадем ведър разказ за това момиче, което в приказката на Андерсен умира. В нашия спектакъл децата разбират, че то заспива и отива на небето, в един чуден свят, за да се срещне отново с любимата си баба” – казва Деляна Хаджиянкова.
Творбата е една от малкото български класически детски оперети. За музиката на „Малката кибритопродавачка” композиторът Румен Бояджиев – син печели наградата на Българското национално радио „Музикант на годината 2012“ за дебют. За работата си в Музикалния театър той споделя: „Всеки музикант, който иска да изучи класическата музика из основи, е добре да изучава и оперетните майстори, защото те са изключителни оркестратори. Те извършват прехода между популярната и класическата музика, когато е било необходимо да се променят изразните средства.”
Премиерата на сцената на Националния музикален театър – декември 2014 година.
МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА
Класическа детска оперета
Музика: Румен Бояджиев-син
Либрето: Венелин Методиев по приказката на Х.К. Андерсен
Режисьор: Деляна Хаджиянкова
Диригент: Григор Паликаров
Сценография и костюми: Евгения Раева
Хореография: Антоанета Алексиева
МАЛКАТА КИБРИТОПРОДАВАЧКА – Добрина Икономова, Анна Вутова
БЕЛИЯТ КОМИНОЧИСТАЧ – ПЕНЬО ПИРОЗОВ
БАБАТА НА КИБРИТОПРОДАВАЧКАТА – Олга Динова
СТАРИЯТ ЛАТЕРНАДЖИЯ – Александър Мутафчийски, Денко Проданов
ЗНАТНАТА ДАМА – Катерина Тупарова
ЛОШИЯТ ПОЛИЦАЙ – Иван Панев
Със специалното участие на детски хор „Пим-пам” при читалище „Петър Берон”- София с диригент Ирена Христова
Хор, балет и оркестър на Националния музикален театър
(край на цитата)
В Интернет е дадена и допълнителна информация от биографията и творческия път на Пеньо Пирозов:
Пеньо Пирозов – тенор. Завършва НМА ”Проф. Панчо Владигеров”, след което е приет за солист-артист в НМТ ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините развива с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков.
В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. Гастролира с всички турнета на музикалния театър от 2001 г. досега в Гърция (Солун), Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Япония (Токио).
От 2005 г. участва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 дебютира в ролята на Херцога от „Риголето” на сцената на Софийска опера и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна е изпълнявал ролите на Херцога от ”Риголето”, Алфред от „Травиата” на Верди и Илия от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев.
(край на цитата)
Във връзка с изяви на Пеньо Пирозов във Варна четем следната информация:
Портал „Moreto.net“, сряда, 6 юли 2011 г.
Новини – Любопитно
„Риголето” с Пеньо Пирозов, Пламен Димитров и Ирина Жекова тази вечер
Днес от 19.00 ч. на Основна сцена в
ТМПЦ Варна предстои спектакъл на операта
„Риголето” от Джузепе Верди с участието
на госта от ДМТ „Стефан Македонски”
Пеньо Пирозов, който за пръв път ще се
представи във Варна в ролята на Херцога.
(Припомняме, че в първия спектакъл от
Опера в Летния театър – Варна 2011 Пеньо
Пирозов спечели симпатиите на публиката
с партията на Алфред от операта
„Травиата”.) Своя забележителен Риголето
отново ще пресъздаде солистът на Държавна
опера Варна Пламен Димитров, а Джилда
ще бъде талантливата Ирина Жекова, също
солистка на Държавна опера Варна.
Пеньо
Пирозов завършва НМА ”Проф. Панчо
Владигеров” с оперно пеене през 2001 г.,
след което е приет за солист-артист в
ДМТ ”Стефан Македонски” (сега Национален
музикален и балетен център – София).
Вокалната си техника певецът развива
с такива имена като Никола Николов,
Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова.
Специализира в Залцбург при проф. Борис
Баков, пее под диригентството на Руслан
Райчев, Генадий Рождественски, Иван
Филев, Росица Баталова, Юли Дамянов,
Игор Богданов, Григор Паликаров, Огнян
Митонов и др.
Утвърждава се като
водещ тенор в лиричния и героичен
репертоар на театъра с ролите: Павлин
от „Българи от старо време” – Асен
Карастоянов, Херцога на Урбино от “Една
нощ във Венеция” – Щраус, Парис от
“Хубавата Елена” – Офенбах, Шандор
Баринкай от “Цигански Барон” – Щраус,
Алфред от “Прилепът” – Щраус, Граф
Цедуал от “Виенска кръв” – Щраус, Граф
Данило и Ками де Росион от “Веселата
Вдовица” – Лехар, Граф Тасило от „Графиня
Марица” – Калман, Йожи от „Циганска
Любов” – Лехар. Шандор Бори от „Хецогинята
на Чикаго” – Калман, Едвин от „Царицата
на чардаша” – Калман.
Пеньо Пирозов участва и в
продукцията на оперните театри на
България и чужбина. Изпълнява оперни
роли с голям успех: Дон Отавио – “Дон
Жуан” – Моцарт, Паолино -“Тайният брак”
– Чимароза, Граф Алмавива – “Севилският
браснар” – Росини, Херцог – “Риголето”
– Верди, Рудолф – „Бохеми” – Пучини,
Алфред – “Травиата”- Верди, Граф Енрико
– „Истинското постоянство” – Хайдн и
др. Гастролира с продукциите на Музикалния
театър от 2001 г. до днес в Германия,
Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария,
Дания, Токио и Солун. На 22 май 2006 г. участва
в изпълнението на “Реквием “ от
В.А.Моцарт под палката на Генадий
Рождественски, а сопрановата партия е
изпълнена от Анна Томова – Синтова.
През
сезон 2009-2010 на сцената на „Софийската
Националната опера и балет” дебютира
в ролята на Херцога от „Риголето” и в
европейската продукция на „Истинското
постоянство” – Хайдн в ролята на граф
Енрико.
(край на цитата)
През 2013 г. Пеньо Пирозов е претърпял голяма неприятност – леката му кола е била взривена пред жилището му. Подробности могат да се научат от следната публикация:
Портал „Блиц“
Тенорът с взривения автомобил пред БЛИЦ: Бях следен!
Близък до Тодор Димитров вероятно е поръчал атентата, казва Пеньо Пирозов
30 юли 2013 г.
Даниела НИКОЛОВА, БЛИЦ
Автомобилът на тенора от Музикалния театър Пеньо Пирозов е бил взривен с коктейл от нафта и бензин пред дома му, разказва той пред БЛИЦ. Запалителната течност била поставена под бронята на леката кола. В резултат на експлозията цялата предна част на возилото е стопена. За полицията няма съмнение, че става въпрос за атентат срещу тенора. Изключва се версията късо съединение да е причинил пожара. “Бил съм следен, знаели са къде живея, какво правя…”, смята тенорът. Подпалвачите не са мислили за безопасността на жителите на блока, в който живее певецът. Автомобилът е можел да подпали първия етаж, пред който е бил паркиран, убеден е изпълнителят.
На 29 юни колата му е била изподраскана с остър предмет, припомни Пирозов. Това още веднъж потвърждава версията, че инцидентът е умишлен, смята той. Единствено пререкания е имал с шефа на трупата Тодор Димитров, който е искал да преструктурира Музикалния театър.
“Лично той не вярвам да е поръчал запалването, но може би е някой близък до него, чийто кооперативни интереси съм засегнал”, коментира тенорът и допълва, че преди време го плашел с Вежди Рашидов. Димитров му казал да си трае, тъй като каквото е наумил да прави с Театъра, ще стане.
Иначе като зам.-кмет на район “Изгрев” никой нямал зъб на Пирозов, тъй като той се е занимавал с култура и не е имал достъп до сделки за терени, категоричен е певецът.
(край на цитата)
Следващите данни в днешната ми статия за Пеньо Пирозов са сравнително нови – от 2019 г., свързани са негови изяви в Музикалния театър „Стефан Македонски“. Цитирам:
Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“
НА 8 ЮНИ 2019 г. ДУХЪТ НА ВИЕНА СЕ ПРЕНАСЯ В МУЗИКАЛНИЯ ТЕАТЪР
05.06.2019
Музикалният
театър посвещава концерта „Виенска
гала” на 100 години от рождението на
Руслан Райчев.
Заповядайте
на нашата оперетна гала в стила на
виенската класическа оперета на 8 юни
от 19 часа – концертът–спектакъл „ВИЕНСКА
ГАЛА”. На него ще прозвучат най-популярните
музикални номера от оперети и мюзикъли
на Роберт Щолц, Франц Лехар, Йохан Щраус
– син и Имре Калман. Те са подбрани от
концертните и оперетни спектакли, с
които Националния музикален театър
гастролира в цяла немскоезична Европа
и в Япония през 90-те години под палката
на маестро Руслан
Райчев.
В периода 1999–2009 година
Националният музикален театър пътува
на ежегодни гастроли в Германия, Австрия,
Швейцария, Люксембург, Дания и други
части на немскоезична Европа с постановки
на класически оперети от Щолц, Калман,
Лехар и Щраус, изпълнени в оригинал на
немски език. На тези гастроли освен с
концертни гали, посветени на Щраус,
Лехар и Калман, артистите на Музикалния
театър изпълняват оперетите: „Една нощ
във Венеция”, „Веселата вдовица”,
„Херцогинята от Чикаго”, „Прилепът”,
„Последен валс” и други.
През 1996 г. е първото гостуване в Германия с оперетата „Цигански барон” под палката на Маестро Руслан Райчев. Той дирижира турнетата на Музикалния театър до 2003 г., след което неговото място заемат диригентите Юли Дамянов и Огнян Митонов.
Двамата ще дирижират на 8 юни концерта „Виенска гала”, посветен на Маестро Райчев. На концерта „ВИЕНСКА ГАЛА” ще чуете и част от солистите, които са участвали на тези гастроли: Калина Ангелова, Марияна Арсенова, Олга Динова, Светлана Иванова, Добрина Икономова, Еделина Кънева, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Стефан Петков, ПEНЬО ПИРОЗОВ, Христо Сарафов и Богомил Спиров.
Руслан
Райчев (1919–2006) е дългогодишен главен
диригент на Националния музикален
театър и музикант на световно ниво. В
блестящата си кариера има над 140 оперни,
оперетни и балетни премиери и близо
2000 симфонични концерта в България и на
най-престижните сцени по света. Дирижирал
е турнетата в чужбина на Националния
музикален театър, Пловдивската филхармония
и Софийската опера и балет.
Снимките
са от гастролите на Музикалния театър
през 2008 и 2009 година в Европа – фотограф
е Валентин Николов.
…..
Сайт на Музикален театър „Стефан Македонски“
11 юли 2019, четвъртък, от 20 часа – оперетата „ЕДНА НОЩ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ” от Йохан Щраус – син, на откритата лятна сцена в парк „Военната академия”
Насладете се
на една от най-популярните оперети на
Щраус-син под звездите в парка на Военната
академия. Още преди написването й нейният
автор Йохан Щраус-син е провъзгласен
за „Кралят на валса”. Една нощ във
Венеция” е сред любимите оперети на
публиката и най-дълго играният спектакъл
на Музикалния театър – вече десета
година той пълни залите на националната
оперета. Постановката на режисьора
Светозар
Донев – с премиера на 31 октомври
2009 година на сцената на Музикалния
театър – е играна с голям
успех и по време на гастролите на театъра
в Европа и Япония.
„Една нощ във
Венеция” ни пренася в средновековна
Италия по време на карнавала във Венеция.
Маски прикриват лицата и това прави
възможно поне за една нощ богатият да
стане беден, а бедният да седне на масата
на богатия. След поредица от комични
ситуации и обрати придворният бръснар
Кармело успява да получи добре платена
служба, а неговата съпруга, скрита зад
маската на придворна дама, от слугиня
се превъръща в херцогиня.
Участват:
Добрина
Икономова (Анина), ПEНЬО
ПИРОЗОВ (Херцогът), Катерина
Тупарова
(Чиболета), Богомил
Спиров (Кармело), Александър
Мутафчийски (Папакода), Румен
Григоров (Тестачо), Иван
Панев (Делакуа), солисти, хор, балет и
оркестър на Музикалния театър с диригент
Огнян
Митонов.
В началото на
юли заповядайте на спектаклите на
Музикалния театър и Балет „Арабеск”
под звездите на откритата лятна сцена
в парка на Военната академия в София!
(край на цитата)
През 2020 г. въпреки големите ограничения, свързани с „корона“-пандемията, Музикалният театър в София продължава със свои изяви, макар и в редуцирана форма. Цитирам една информация за изява в последно време, при която взема участие и тенора Пеньо Пирозов:
Портал „Столица.bg“
Звездите на Музикалния театър канят “Отново на оперета” на 21 ноември 2020
20.11.2020
Блясък и прекрасна музика обещават на почитателите си от Оперетата на 21 ноември 2020 г. Звездите на Музикалния театър канят своята публика от 19:00 часа на концерта-спектакъл „Отново на оперета” със специалното участие на Балет „Арабеск”, солистите и Балета на “Стефан Македонски”.
Билетите за концерта са ограничени до запълване на 30 процента от капацитета на залата. Театърът посреща публиката при спазване на всички мерки за безопасност и дистанция. Спектакълът поднася и леко иронична гледна точка към изискването да се спазва дистанция и между артистите на сцената, докато изпълняват своите любовни дуети или музикални и танцови ансамбли.
В спектакъла ще прозвучат най-големите оперетни хитове на Калман, Лехар, Офенбах и Щраус, изпълнени от солистите и Балета на Музикалния театър. Солистите на Балет „Арабеск“ ще изпълнят откъс от спектакъла „Свободно разположени мисли” на хореографа Аршак Галумян. Звездите на Музикалния театър, които ще се качат на сцената на 21 ноември, са солистите Марияна Арсенова, Илона Иванова, Добрина Икономова, Александър Мутафчийски, Александър Панайотов, ПЕНЬО ПИРОЗОВ, Денко Проданов и Богомил Спиров. В комичната роля на санитарен инспектор ще се изяви Георги-Маноел Димитров.
(край на цитата)
В днешната ми статия през декември 2024 г. ще направя нови допълнения и информации относно живота и кариерата на Пеньо Пирозов.
Ще започна с една съвсем нова информация от тия дни: юбилеен спектакъл на оперетата „Царицата на чардаша“ в Музикалния театър в София, с която се чества неговата кръгла 55-годишнина. Той ще играе в ролята на Едвин. Цитирам информация за тази изява:
Портал „Dnes.bg“
10.12.2024 обновена на 12.12.2024
Анисия Иванова
Юбилей на тенора Пеньо Пирозов с “Царицата на чардаша”
Музикалният театър ми даде моето развитие, каза той
Музикалният театър отбелязва юбилей на тенора Пеньо Пирозов със спектакъла “Царицата на чардаша”. На 13 декември почитателите му отново ще го видят в ролята на Едвин, когато ще отбележи 25 години творческа дейност и 55 житейски години.
“Доста щастлив човек съм, защото почти всички творчески цели, които съм си поставил, съм ги постигнал. Много пъти ми се е налагало да излизам от зоната на комфорт. “Царицата на чардаша” е класическа операта, която оперетен театър не може да няма в репертоара си”, сподели Пеньо Пирозов в “България сутрин”.
В последната постановка той е не само артист, а и като човек, който организира целия процес на сцената.
“Много съм горд с тази постановка, защото е много красива”, отбеляза тенорът пред “Bulgaria ON AIR”.
По думите му музиката е най-висшата хармония.
“За да можеш да я разбереш, трябва да вкараш и себе си в хармония. Това е математика с ноти. Трябва да интерпретираш музиката и задачите, които имаш поставени от режисьора”, посочи Пеньо Пирозов.
Големият му учител е Никола Николов. Работил е с още много известни изпълнители и творци в България и зад граница. Всичките му срещи са му помогнали да има самочувствието да експериментира на сцената.
“Музикалният театър ми даде моето развитие. Аз съм плод на този театър, това е моят дом”, подчерта Пирозов.
(край на цитата)
Цитирам линк към горната информация, защото чрез нея може да се гледа и видео от около 10 минути, в което Пеньо Пирозов споделя моменти от артистичния си живот:
Само преди един ден – вчера на 11 декември 2024 г. Пеньо Пирозов дава голямо интервю пред Българската Телеграфна Агенция (БТА) във връзка с навършване на 55 години днес. Цитирам съответна информация от сайта на БТА:
Портал БТА
11.12.2024
Даниел Димитров, БТА
Тенорът Пеньо Пирозов пред БТА: Разговорът с Господ е на сцената
На сцената се случват много по-съвършени неща, там има един разговор с Господ. Затова обичам да казвам, че сцената е храмът. Ако ти си чист и истински, ти се дава да имаш тази връзка с него. Това казва пред БТА тенорът Пеньо Пирозов. Една от звездите на Музикалния театър отбелязва юбилей със спектакъла „Царицата на чардаша” на 13 декември.
„Музикалният театър е целият ми живот“, допълва артистът: „Обръщам доста внимание на всяка роля. Има роли, които са по-близки до моята природа. Има някои, които са отдалечени и трябва да придобия нови знания, за да мога да ги изиграя така, както ги иска режисьорът… Никога не излизам на сцената, без да съм прибавил нещо ново в следващото си изпълнение. За да се получи един цялостен образ, всичко трябва да се случи вътре, в теб, в мозъка ти, в природата ти“, смята Пеньо Пирозов.
Разказва, че е решил да се занимава с изпълнителско изкуство, след като за първи път чува тримата тенори: „Тогава си казах, че ще стана оперен певец, и така прегрупирах целия си жизнен път, за да стигна дотук“.
Тенорът Пеньо Пирозов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за началото, първата подадена ръка, първите учители, първите роли и първите незабравими уроци от сцената, за оперетата и/или мюзикъла. И още – какво е гласът за един артист, защо е специална датата 12.12.2012 и често ли се чувства като Белият коминочистач.
– Какво беше Вашето начало в музиката?
– Моето начало е една голяма мечта, която дойде някак си от моята интуиция. Защото чух тримата тенори да пеят в Париж или в Ню Йорк… Не помня точно къде. И тогава си казах, че ще стана оперен певец, и така прегрупирах целия си жизнен път, за да стигна дотук.
– Коя беше първата подадена ръка?
– Първата подадена ръка беше на професор Герджиков и на моя професор по пеене Константин Карапетров, когато участвах в една продукция в Музикалната академия. Още не бях студент, а се бях явил като в подготвителен клас към академията. Извикаха ме на бис още с първото ми участие и така тръгна моят път в професията.
– Кой беше първият Ви учител?
– Първият ми учител по пеене е Зарко Нишанян, хорист от хор „Кавал“, който пееше и солистични партии. Имал съм много учители, но най-важният за мен е Никола Николов, който след една криза в обучението ми и в развитието ми, ме завърна за операта и за оперетата. Получих доста стабилна школа покрай него. Всеки ден се сещам за някоя фраза, която ми е казал, и която се случва точно по този начин на сцена. Това са най-вече технологични неща. Когато пееш регистрово, какво се случва в гласа, как се случва, колко е опрян тона, дали ти тече въздухът… Отделно от това, аз вече съм от певците, които не могат да пеят без да имат предвид смисъла на текста. Не мога да произнеса тон, без да влагам смисъл в думите. Всичко това, като знание, съм го придобил от него.
– Имате ли първи незабравим урок от сцената?
– От сцената най-интересното е, че аз започнах в Учебния оперен театър. Така се стекоха нещата, че изпълних граф Данило от „Веселата вдовица“. Направихме пълната версия на пиесата в Лом, в читалището. Тогава за първи път стъпих на сцена като оперен певец. Наскоро, съвсем случайно, видях, че е качен запис от ломското читалище и гледах с такъв интерес. Защото за мен това е първа проява, първо стъпване на сцената, първи диалози… И виждам колко съм бил уверен, и колко искрен съм бил на сцената като студент.
– Кой е незабравимият образ?
– Обръщам доста внимание на всяка роля. Има роли, които са по-близки до моята природа. Има някои, които са отдалечени и трябва да придобия нови знания, за да мога да ги изиграя така, както ги иска режисьорът. Може би граф Тасило (от „Графиня Марица“ на Имре Калман – бел. а.) е нещо много близко като природа и като музика до моята същност. Другата голяма роля е в „Цигански барон“ (Пирозов играе Шандор Баринкай в една от най-популярните оперети на Йохан Щраус – бел. а.). Много често изпълнявам „Една нощ във Венеция“ – Гуидо, херцога на Урбино… Ролите са безкрайно много и всяка една си я обичам. Когато трябва да я изпълня отново, почвам отдалече да си припомням, да добавям… Никога не излизам, без да съм прибавил нещо ново в следващото си изпълнение.
Имах една мечта от години – да пея в „Селска чест“ като Туриду и това лятото имах възможност да участвам в едни летни фестивали в Италия. Почувствах се толкова щастлив, защото моят глас за първи път се извисява над Италия. И наистина, беше извисяване, защото публиката много ме хареса, и колегите, и аз изпитах пълно удоволствие от това си участие в продукцията.
– Какво е един артист без глас в Музикалния театър?
– Артистът без своя глас в Музикалния театър вече не е артист. Защото при нас има музикална драматургия и тя е водещото нещо. Ако ти не можеш да интерпретираш с гласа си и да работиш нормално с него, нямаш място тук… За мен това е инструментът, с който изразявам най-пълно емоцията си и чувствата, които изпитвам, докато творя. Макар че като артист изпълнявам и задачите, които са ми поставени от режисьора. Но винаги има и тази лична интерпретация, която без гласа ми няма да достигне публиката.
– Какво има след гласа?
– Не мога да кажа кое е първото – дали мисълта или гласа. Но, за да се получи един цялостен образ, всичко трябва да се случи вътре, в теб, в мозъка ти, в природата ти. Защото този спомен, който остава в теб от работата, на сцената, когато започне спектакъла, работи като интуиция. И някой път на сцената се случват много по-съвършени неща. Там има един разговор, дори с Господ. Затова обичам да казвам, че сцената е храмът. И, ако ти си чист, и си истински, ти се дава да имаш тази връзка с него.
– Защо е специална датата 12.12.2012 г.?
– На 12 декември 2012 г. е премиерата на „Малката кибритопродавачка“, произведение на Румен Бояджиев-син, което имаше своята уникална премиера в зала „България“. Дори спечелихме наградата на публиката на „Алегро виваче“ за премиера. Аз бях Белият коминочистач, в същото време бях и продуцент на цялата продукция, сценограф и какво ли не – и организатор, и участник… И се гордея много с това нещо, защото успях да намеря финансиране. Успях да събера най-добрите артисти, най-добрият оркестър. Григор Паликаров беше диригент. Премиерата беше вълшебна. Получавахме много дълго време поздрави от публиката, която беше в залата, и дори се наложи да го повторим втори път и пак беше отново пълно. След една година, това заглавие влезе в афиша на Музикалния театър и вече над десет години го играем, вече с друга сценография.
– Често ли се чувствате като Белият коминочистач?
– Белият коминочистач е приятелят на Малката кибритопродавачка. Той успява да сбъдне нейни мечти. Така е и на сцената. Като артист, а и не само като артист, като част от ръководството на театъра и като човек, който реализира още други неща, винаги разсъждавам, че трябва да се създаде среда и обстановка, в която да се сбъдват идеите и на колегите, и на всички, които сме на тази сцена. И тогава съм точно Белият коминочистач…
– Оперета или мюзикъл?
– О, отговорът за мен е много прост, защото аз харесвам оперетата като жанр, както и операта. Мюзикълът не ми е близък до природата. В миналото съм се занимавал с рокмузика и тогава някак си се наситих и спрях. И се обърнах към класиката. Харесвам отделни арии. Ето, примерно, сега правихме „Любовта никога не умира“ и там съм разпределен в ролята на Фантома на операта. Но самото произведение е много близко до пучиниевото пеене, до пучиниевата музика, и мен много ме трогва. Научих го и очаквам по-нататък, когато влезе отново в репертоара, да участвам. Но дотам. Съвременните мюзикъли не ме драскат, не ме докосват толкова…
– Как бихте продължил изречението „Музикалният театър е…“?
– Музикалният театър е целият ми живот. В момента прекарвам от осем до дванадесет часа на ден – дали ще е репетиция, дали ще е някакво събиране на ръководството, дали ще е някаква нова постановка, около която трябва да се решат технически проблеми, срещи с режисьори, със сценографи, с всички участници… Това е моето ежедневие, на практика.
– Има ли дума, която най-добре Ви описва като човек?
– (Замисля се – бел. а.) Мъжкар (Смее се – бел. а.) Ако говорим за отговорност и да гониш нещата си докрай.
– Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича…“?
– (Замисля се – бел. а.) Аз съм човек, който обича… Проблемът е, че обичам много неща. Обичам приятелите си.
…….
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
Пеньо Пирозов е роден на 12 декември 1969 г. През 2001 г. завършва Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” със специалност „Оперно пеене“, след което е приет за артист солист в Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Вокалната си техника през годините е развивал с такива имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков. През годините е работил с диригенти като Руслан Райчев, Генадий Рождественски, Росица Баталова, Юли Дамянов, Игор Богданов, Огнян Митонов.
Утвърждава се като водещ тенор в репертоара на Националния музикален театър с ролите на Павлин от „Българи от старо време” – Асен Карастоянов, херцога на Урбино от „Една нощ във Венеция” на Щраус, Парис от „Хубавата Елена” на Офенбах, Шандор Баринкай от „Цигански барон” на Щраус, Алфред от „Прилепът” на Щраус, граф Цедуал от „Виенска кръв” на Щраус, граф Данило и Камий дьо Росион от „Веселата вдовица” на Лехар, граф Тасило от „Графиня Марица” на Калман, Йожи от „Циганска любов” на Лехар, Шандор Борис от „Хецогинята на Чикаго” на Калман, Едвин от „Царицата на чардаша” – Калман. По същото време участва и в продукцията на оперни театри в България и в чужбина. Изпълнява и много оперни роли като Дон Отавио от „Дон Жуан” на Моцарт, Паолино от „Тайният брак” на Чимароза, граф Алмавива от „Севилскияг браснар” на Росини, херцогът от „Риголето” на Верди, Рудолфо от „Бохеми” на Пучини, Алфред от „Травиата” на Верди, граф Енрико от „Истинското постоянство” на Хайдн. Участва във всички турнета на Националния музикален театър в периода 2001-2009 година – в Германия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Швейцария, Дания, Гърция, Япония. На 22 май 2006 г. участва в изпълнението на „Реквием “ в ре минор от Моцарт под палката на Генадий Рождественски, заедно с Анна Томова-Синтова. През сезон 2009-2010 год. на Софийската опера и балет дебютира в ролята на херцога от „Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн, в ролята на граф Енрико. В репертоара на Националния музикален театър е водещ солист-тенор и в момента. Познат е от изпълненията му на всички централни тенорови роли, както и в множество участия в концертни програми и турнета. В най-новите постановки участва и със свои дизайнерски проекти. В тези постановки е координатор на проекти, и е включен в постановъчните екипи.
(край на цитата)
Цитирам линк към горната информация, защото чрез нея може да се гледа и сравнителмно дълго видео, в което Пеньо Пирозов споделя моменти от артистичния си живот, както и да се чуят негови изпълнения:
Ще завърша днешната юбилейна статия за тенора Пеньо Пирозов с едно предаване на Българското Национално Радио от вчера – 11 декември 2024 г. Чрез това предаване редица радио-слушатели, които не се интересуват пряко от опера и оперета, са научили интересни неща са този симпатичен артист и певец. Цитирам съответната информация:
БНР
На 13 декември, със спектакъла “Царицата на чардаша”
Музикалният театър отбелязва творчески и житейски юбилей на тенора Пеньо Пирозов
публикувано на 11.12.2024
Музикалният театър отбелязва юбилей на своя артист Пеньо Пирозов със спектакъла “Царицата на чардаша”, с която ден след житейския си празник, на 13 декември, ще отбележи 25 години творческа дейност и 55 житейски години. Почитателите му отново ще го видят в ролята на Едвин. Пеньо Пирозов е едно от най-популярните и обичани имена от трупата на Националния музикален театър. Вече 25 години радва публиката с таланта си.
Роден е на 12.12.1969 г. През 2001 г. завършва ДМА ”Проф. Панчо Владигеров” специалност „Оперно пеене“, след което е приет за артист-солист в НМТ ”Стефан Македонски”. Вокалната си техника през годините е развивал с такива имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков. През годините е работил с диригенти като Руслан Райчев, Генадий Рождественски, Росица Баталова, Юли Дамянов, Игор Богданов, Огнян Митонов и много други.
Утвърждава се като водещ тенор в репертоара на Националния музикален театър с ролите: Павлин от „Българи от старо време” по Асен Карастоянов, Парис от “Хубавата Елена” – Офенбах, участва със знакови роли и в едни от най-известните творби на Йохан Щраус – Херцога на Урбино от “Една нощ във Венеция”, Шандор Баринкай от “Цигански Барон”, Алфред от “Прилепът“ и редица други.
Изпълнява и много оперни роли с голям успех като Дон Отавио в “Дон Жуан” на Моцарт, Паолино в “Тайният брак” на Чимароза, Граф Алмавива в “Севилският бръснар” на Росини, Херцогът в “Риголето” на Верди, Рудолфо в „Бохеми” на Пучини, Алфред в “Травиата” на Верди, Граф Енрико в „Истинското постоянство” на Хайдн. Участва във всички турнета на Националния музикален театър в периода 2001- 2009 год. в Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания, Гърция и Япония.
На 22 май 2006 г. участва в изпълнението на “Реквием “ в ре минор от Моцарт, под палката на Генадий Рождественски, а сопрановата партия е изпълнена от Анна Томова – Синтова. През сезон 2009 – 2010 г. на Софийската опера и балет дебютира в ролята на Херцога от “Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн, в ролята на Граф Енрико. В репертоара на Националния музикален театър е водещ солист-тенор и в момента.
Пеньо Пирозов бе гост в предаването “Радиокафе“ и в разговора той сподели каква е значимостта на спектакъла “Царицата на чардаша“ в неговия житейски и професионален път. “Този спектакъл е класическа оперета, в която доста години играя. В преценката кое е най-добро, най-познатият спектакъл, преценихме, че този юбилей ще бъде отбелязан с “Царицата на чардаша“, посочи артистът.
“Твърдя, че публиката има нужда точно от тези класически спектакли, защото ежедневието няма нужда да се прехвърля на сцената. Когато излезеш от представлението, ти си превъзбуден и развълнуван, някак си идеализираш света, имаш малко време да се отделиш от реалността след това“, допълни той. Публиката е многобройна и за всички спектакли до края на годината билетите са почти изчерпани.
Още след завършването на Музикалната академия, при прослушванията от Руслан Райчев и проф. Светозар Донев, младият тенор разбира, че неговото място е именно в Музикалния театър и не отива в Стара Загора, където е приет за солист.
“Истината е, че аз много преди това посещавах Музикалния театър и участвах в малки роли, обичах да гледам репетициите, които ме заинтригуваха с това, че освен пеене и музика, в тях имаше и театър, и някак си това ме увлече, същевременно ме отдалечи малко от операта“, посочва Пеньо Пирозов. Така започва неговото участие в турнетата на Музикалния театър в Европа.
“Тогава направихме „Една нощ във Венеция“ за Германия, която беше първата цялостна пиеса, в която съм основен герой и вече двадесет и пет години фигурира в афиша на театъра“, разказа още той. Много са турнетата за българските артисти тогава. Посещават Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Норвегия, Дания – по думите на Пирозов – държави със сериозна публика и сериозна критика.
“Излизаха сериозни критики. И сега, когато са минали повече от 15 тодини оттогава, когато си пусна запис от някой концерт или представление, виждам че сме били на доста добро ниво“, изтъкна той. След 25 години творческа дейност в Музикалния театър казва, че за него той е духовен дом, с който е свързано всичко.
“Освен че пея, в момента съм част от управленския екип на театъра. Занимавам се със сценография, конструкция на декори, ако не съм на сцената, ще правя нещо друго, но отново там.”
Още аспекти от разказа на известния тенор за неговия професионален път, чуйте в разговора на Лили Големинова в звуковия файл.
По публикацията работи: Спаска Давранова
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР, защото чрез него може да се чуе разговора на Лили Големинова с Пеньо Пирозов:
Нека днес на 12 декември 2024 г. поздравим тенора Пеньо Пирозов за неговата 55-годишнина, като му пожелаем добро здраве, много щастие и нови музикални успехи в бъдеще.
За много години уважаеми г-н Пирозов!
……
Записи:
Тенорът Пеньо Пирозов пред БТА: Разговорът с Господ е на сцената
На сцената се случват много по-съвършени неща, там има един разговор с Господ. Затова обичам да казвам, че сцената е храмът. Ако ти си чист и истински, ти се дава да имаш тази връзка с него. Това казва пред БТА тенорът Пеньо Пирозов. Една от звездите на Музикалния театър отбелязва юбилей със спектакъла „Царицата на чардаша” – на 13 декември 2024 г.
……
Пеньо Пирозов: Музиката е най-висшата хармония
Музикалният театър отбелязва юбилей на тенора Пеньо Пирозов със спектакъла “Царицата на чардаша”. На 13 декември 2024 г. почитателите му отново ще го видят в ролята на Едвин, когато ще отбележи 25 години творческа дейност и 55 житейски години. “Доста щастлив човек съм, защото почти всички творчески цели, които съм си поставил, съм ги постигнал. Много пъти ми се е налагало да излизам от зоната на комфорт. “Царицата на чардаша” е класическа операта, която оперетен театър не може да няма в репертоара си”, сподели Пеньо Пирозов в “България сутрин”.
….
Пеньо Атанасов Пирозов mit Svetlana Ivanova und Nikolay Petrov.
DIE FLEDERMAUS – Trinke Liebchen, trinke schnell, trinken macht die Augen hell!
….
Линк към изпълнение на Пеньо Пирозов – “Графиня Марица” – Ария от първи финал на граф Тасило:
´´´´´´
Линк към изпълнение на Пеньо Пирозов – FREUNDE DAS LEBEN IST LEBENSWIRD – LEHAR – 08 06 2019:
´´´´´´
Линк към изпълнение на Пеньо Пирозов – Дует Ханна и Данило – „Веселата вдовица“:
….
Линк към изпълнение на Пеньо Пирозов – “Орфей в ада” – Сцена и ария на Хадес от първо действие, Спектакъл ДМБЦ – София – 08.11.2017 г. Участват: Пеньо Пирозов, Александър Мутафчийски, Илияна Генева:
´´´´