Драги приятели на оперната музика, вчера на 20 септември 2020 г. се навършиха точно 140 години от рождението на един малко известен за широкия кръг любители на музиката в България италиански композитор, който е широко познат в редица страни по света – Илдебрандо Пицети (Ildebrando Pizzetti), роден през 1880 г., починал през 1968 г., който е автор и на 19 опери (съгласно информация от италиански източници).
Лично аз не съм познавал името на Илдебрандо Пицети до 1974 г., когато живях в България по простата причина, че негови опери не са представяни в български оперни театри, а за други творби – макар и техния брой да е внушителен, не съм чувал. Тук в Германия особено през декадата 1990-2000, когато събирах сведения за участия на български оперни певци на немскоезичните оперни сцени в Европа съм срещал заглавия на опери от Пицети, поставяни на такива сцени. По-късно, когато от средата на 2013 г. започнах да пиша моите „оперни истории“, поне 5-6 пъти съм попадал при изброяване репертоара на даден артист (не от България) на участия в негови опери, най-често в оперите „Fedra“ (писана през годините 1906–1915), „Orseolo“ (1931–1935), с премиера на 4 май 1935 г. във Флоренция, „Ifigenia“ (1950), Assassinio nella cattedrale“ (1955–1957) и „Clitennestra“ (1961).
Нека още тук в началото подчертая, че в музикалната история Пицети остава преди всичко като оперен композитор. Наред с тези 19 опери (някои от тях не са завършени докрай, за други има само проекти, крайният брой завършени опери е 12), той е работил и в редица други жанрове. Наред с тази си дейност, той има изяви и като диригент, музикален критик и особено по-късно като изявен педагог и директор на няколко консерватории в Италия. За тази последна дейност ще дам подробности по-късно.
Оперните му творби са преди всичко по библейски и исторически сюжети от средновековието. Много от тях са поставени в Миланската Скала и другаде, като успеха на голяма част от тях е забележителен. Оперната драматургия на Пицети се основава на свободното динамично развитие извън рамките на затворени форми. Музиката му има влияние от тази през 15-и до 17-и векове, като в частност се чувства силното влияние на Монтеверди, особено в хоровите сцени, в които Пицети използва мадригалната форма и мелодиите на грегорианските хорали. В соловите вокални партии Пицети обръща особено внимание при подбора на текста, като го свързва тясно с музикалната интонация. Поради тази причина значително място в неговите опери заемат и декламациите.
Може би поради известно консервативно отношение в музикалните възгледи на Пицети е причина той да не стане пълен и пълноценен участник в европейския музикален живот през годините 1910-1920, когато в европейската музика настъпват нови течения, които коренно променят насоките в развитието й. Имам предвид музиката на импресионизма и късния романтизъм, особено теченията, които създават Дебюси и Равел във Франция, или Игор Стравински по-късно в балетните си творби, изнасяни преди всичко в Париж. Така например Илдебрандо Пицети не приема музиката на балета „Пролетно тайнство“ (Le Sacre du printemps) от 1913 година, който Стравински написва за балетната трупа на Дягилев в Париж. Пицети се отказва от участие в издаването на авангардното музикално списание «Dissonanza», а членството му през годините 1917-1919 в основаното от колегата му Алфредо Казела „Италианско дружество за съвременна музика“ е повече от символично.
След тези уводни бележки ще се спра на биографията и творческия път на Илдебрандо Пицети.
Илдебрандо Пицети (Ildebrando Pizzetti), роден на 20 септември 1880 г. в Парма, починал на 13 февруари 1968 г. в Рим, е италиански композитор, диригент, музикален критик и педогог. Ражда се в семейството на пианиста Одоардо Пицети, от когото получава и първоначалното си музикално обучение. От 1884 г. семейството се премества и живее в града Реджо нел’Емилия в Северна Италия, регион Емилия-Романя. През 1895 г. Пицети постъпва в Консерваторията в Парма, където учи хармония и контрапункт при Телесфоро Риги и композиция при Джовани Тебалдини. Именно Тебалдини събужда в него интереса към старинната италианска музика, което повлиява по-късно при развитието на композиционния стил на Пицети.
След като завършва обучението си в Парма през 1901 г., Пицети работи като помощник диригент в Кралския театър в Парма, и тогава още планира написването на крупно сценично произведение, без още да има предвид точно на каква тема. Собствените му планове за това не го задоволяват. През 1905 г. той се запознава с поета Габриеле д’Анунцио и написва музика за няколко театрални постановки по негови произведения. От 1907 г. Пицети преподава композиция в консерваториите в Парма и Флоренция, по-късно започва за публикува и критики в специализирани музикални списания, особено в прочутото списание «La voce».
През 1909 г. Габриеле д’Анунцио предлага на Пицети либретото на операта „Федра“, което е написал по мотиви от древногръцка трагедия. Пицети пише музиката за тази опера в продължение на 3 години, постановката е през 1915 г. и операта има голям успех. До 1927 г. той написва още 3 опери: „Debora e Jaele“ (1915–1921), „Lo straniero“ (1922–1925) и „Fra Gherardo“ (1925–1927).
Заедно с това той поема и редица ръководни длъжности: през годините 1917-1923 е директор на Консерваторията във Флоренция, а през 1924 г. поема поста директор на Миланската консерватория. През годините 1931-1935 компонира операта си „Orseolo“ с премиера на 4 май 1935 г. в „Teatro Communale“ във Флоренция.
През 1936 г. Пицети заминава за Рим, където води класове по композиция до 1958 г. в Академия „Санта Чечилия“. През тия години той често дирижира в Европа и в Америка, продължава да пише критични статии и издава книги.
През годините до 1961 г. компонира и другите си оперни творби: „L’oro“ (1938–1942), „Vanna Lupa“ (1947–1949), „Ifigenia“ (1950), „Cagliostro“ (1952), „La figlia di Jorio“ (1952–1954), „Assassinio nella cattedrale“ (1955–1957), „Il calzare d’argento“ (1961), „Clitennestra“ (1961).
Не всички от оперите на Пицети намират възторжен прием на фона на големите успехи на съвременниците му Пучини, Маскани, Леонкавало и други, при които стила „веризмо“ намира в тази епоха възторжен прием.
След смъртта на Пучини през 1924 г. друг композитор в Италия – Франко Алфано (1876-1954) продължава тези традиции на веризмото в редица свои опери, някои от които имат голям успех в оперните театри в Италия, също и в чужбина. Между другото, Алфано довършва изцяло някои сцени в операта „Турандот“ от Пучини, които поради неочакваната му смърт при операция в Брюксел не са били окончателно готови за сцена. Не знам дали всеки знае тази интересна история, поради което искам да я цитирам накратко. На места съм ползвал и цитати от източник на български език:
„Последната опера на Пучини – „Турандот“ има премиерата си на 25 април 1926 г. в Миланската Скала под диригентството на Артуро Тосканини, но в недовършен вид поради смъртта на композитора през 1924 г. Спектакълът трае до момента, в който Тосканини дирижира тази премиера до мястото в партитурата, където е стигнал Пучини при работата си с нея. Тогава Тосканини се обръща към публиката с думите: „На това място маестрото се помина“. При следващите спектакли се включват вече и недовършените части, които Франко Алфано е компонирал според проекта на Пучини. Ето още подробности: Недовършени остават дуетът на Турандот и Калаф и финалът на трето действие. Пучини обаче успява да остави 23 страници с нахвърляни ескизи за тях. Недовършените части са дописани от ученика му Франко Алфано, който е натоварен с тази мисия от самия Пучини, допускащ, че операцията може да се окаже фатална за него. Алфано се придържа към стила на учителя си, но може да разбере и ползва само малка част от ескизите, оставени от него. Първото изпълнение на „Турандот“ е на 25 април 1926 г. в Миланската Скала. Премиерата е под диригентството на Артуро Тосканини и започва с политически скандал. Мусолини, който присъства на нея иска операта да започне с изпълнението на химна на фашистката организация „Черноризците“. Тосканини категорично отказва и заявява, че или „Турандот“ ще бъде представена без химна, или ще трябва да си търсят друг диригент. В резултат изпълнението на химна отпада. Премиерата преминава като операта е изпълнена само до мястото, до което е стигнал Пучини. Едва на второто представление е представена цялата, заедно с допълненията и финала на Алфано.
В България „Турандот“ е реализирана за първи път от Софийската народна опера през 1930 г. под диригентството Херман Щанге и с режисурата на Христо Попов. През 1998 г. „Турандот“ е изпълнена за първи път и на китайска сцена в операта на Пекин. Постановката струва 15 милиона долара и привлича любители на операта от цял свят“.
(край на цитата)
Както вече стана въпрос и по-горе, Илдебрандо Пицети играе огромна роля в целия музикален живот на Италия в първата половина на 20-и век като един от най-добрите педагози по композиция, който наред с Алфредо Казела и Джан Франческо Малипиеро се считат за основатели на модерната италианска музика.
В края на тази статия искам да посоча творби на Пицети и в други музикални жанрове. Цитирам от източник на английски език, в който са включени и оперните творби на Пицети:
Selected works
Orchestral music
- Symphony in A in celebrazione del XXVIo centenario della fondazione dell’Impero giapponese. 1940
- Incidental music, especially to plays by d’Annunzio, especially
- La Pisanelle (1912-3)
- Suite from La Pisanelle (premiered 1919)
- Harp concerto in E-flat (1960)
- 3 Sonetti del Petrarca
- Tre composizioni corali
- Other vocal works, e.g. Epithalamium (1939? 1940, played at a Library of Congress concert in April 1940 and again in 1977)
- Cello concerto in C minor (1933-4)
- Violin concerto in A (1944)
- Viola concerto (1955, unfinished)
- Canti della stagione alta: concerto for piano and orchestra (1930)
- Sinfonia del fuoco (from music for the silent film Cabiria)
- Rondo veneziano (1929)
- Concerto dell’Estate
- Tre Preludii sinfonici per L’Edipo Re di Sofocle (1903)
………
Operas
- Sabina (1897)
- Il Cid (1903)
- Aeneas (1903)
- Mazeppa (1905, unfinished)
- Fedra (1909–12)
- Gigliola (1914, unfinished)
- Dèbora e Jaéle (1915–21)
- Fra Gherardo (1928)
- Lo straniero (1930)
- Orsèolo (1935)
- L’Oro (1947)
- Vanna Lupa (1949)
- Ifigenia (1950)
- Cagliostro (1953)
- La figlia di Jorio (1954)
- Povera gente (1956, unfinished)
- Assassinio nella cattedrale (1958) (with Nicola Rossi-Lemeni and Leyla Gencer in the first cast, conducted by Gianandrea Gavazzeni, staged by Margherita Wallmann at La Scala)
- Il calzare d’argento (1961)
- Clitennestra (1965)
………
Chamber music
- Violin sonata in C minor (1900)
- String Quartet n.1 in A major (1906)
- Violin sonata in A (championed by Yehudi Menuhin) written 1918–9, pub. 1920
- Cello sonata in F 1921, pub. 1922
- Tre canti for cello and piano (1924)
- Piano sonata pub. 1942
- Piano trio in G minor (1900)
- Piano trio in A (from 1925)
- String Quartet n.2 in D (written 1932-33, pub. 1934.)
……..
Sacred music
- Messa di Requiem (1922-1923)
- Cantata: Filiae Jerusalem, Adjuro Vos (1966)
………
Film scores
- The Betrothed (1941)
(край на цитата)
В източник на италиански език са дадени много подробности за оперните творби на Илдебрандо Пицети, особено кога и къде са имали своите премиери. В него са включени и незавършени творби. Цитирам тази важна информация:
Opere liriche
| Titolo | Atti | Libretto | Première[2] | Città, teatro | Note |
|---|---|---|---|---|---|
| Sabina | un atto | BeggiAnnibale Beggi | 1897-00-001897 | Non rappresentata. Distrutta | |
| Romeo e Giulietta | un atto | PizzettiIldebrando Pizzetti (Da William Shakespeare) | 1899-00-001899–1900 | Non rappresentata. Distrutta | |
| CidIl Cid | due atti | BeggiAnnibale Beggi (Da Pierre Corneille) | 1903-00-001903 | Non rappresentata. Distrutta | |
| Lena | BeggiAnnibale Beggi | 1904-00-001904 | Progetto non realizzato | ||
| Aeneas | un prologo e tre atti | BeggiAnnibale Beggi | 1904-00-001904-1907 | Solo abbozzi | |
| Mazeppa | tre atti | BeggiAnnibale Beggi | 1905-00-001905 | Incompiuta | |
| Fedra | un atto | SilvaniMario Silvani (Da Euripide) | 1908-00-001908 | Incompiuta | |
| Gigliola | tre atti | (Da La fiaccola sotto il moggio di Gabriele d’Annunzio) | 1914-00-001914 | Incompiuta | |
| Fedra | tre atti | DannunzioGabriele d’Annunzio | 1915-03-2020 marzo 1915 | Milano, Teatro alla Scala | |
| Debora e Jaele | tre atti | PizzettiIldebrando Pizzetti (Dal Libro dei giudici) | 1922-12-1616 dicembre 1922 | Milano, Teatro alla Scala | |
| Fra Gherardo | tre atti | PizzettiIldebrando Pizzetti (Dalle Cronache di Salimbene da Parma) | 1928-05-1616 maggio 1928 | Milano, Teatro alla Scala | |
| StranieroLo straniero | due atti | PizzettiIldebrando Pizzetti | 1930-04-2929 aprile 1930 | Roma, Teatro dell’Opera | |
| Orseolo | tre atti | PizzettiIldebrando Pizzetti | 1935-05-044 maggio 1935 | Firenze, Teatro Comunale | |
| SacraLa sacra rappresentazione di Abram e d’Isaac | un atto | CastellinoOnorato Castellino (Da Feo Belcari) | 1937-10-022 ottobre 1937 | Perugia, Teatro Morlacchi | Derivata da precedenti musiche di scena |
| OroL’oro | tre atti | PizzettiIldebrando Pizzetti | 1947-01-022 gennaio 1947 | Milano, Teatro alla Scala | |
| Vanna Lupa | tre atti | PizzettiIldebrando Pizzetti | 1949-05-044 maggio 1949 | Firenze, Teatro Comunale | |
| Ifigenia | un atto | PizzettiIldebrando Pizzetti e Alberto Perrini | 1950-10-033 ottobre 1950 | Torino, Auditorium RAI | Première radiofonica. Première scenica: Firenze, Teatro Comunale, 9 maggio 1951 |
| Cagliostro | un prologo, un atto e un epilogo | PizzettiIldebrando Pizzetti | 1952-11-055 novembre 1952 | Milano, Auditorium RAI | Première radiofonica. Première scenica: Milano, Teatro alla Scala, 24 gennaio 1953 |
| FigliaLa figlia di Jorio | tre atti | DannunzioGabriele d’Annunzio (rivisto da Ildebrando Pizzetti) | 1954-12-044 dicembre 1954 | Napoli, Teatro San Carlo | |
| Povera gente | un atto | PizzettiIldebrando Pizzetti | 1956-00-001956 | Incompiuta | |
| Assassinio nella cattedrale | due atti e un interludio | PizzettiIldebrando Pizzetti (Dalla traduzione di Alberto Castelli di Murder in the cathedral di Thomas Stearns Eliot ) | 1958-03-011º marzo 1958 | Milano, Teatro alla Scala | |
| CalzareIl calzare d’argento | due atti | BacchelliRiccardo Bacchelli | 1961-03-2323 marzo 1961 | Milano, Teatro alla Scala | |
| Clitennestra | due atti | PizzettiIldebrando Pizzetti (Da Orestea di Eschilo e Elettra di Sofocle) |
(край на цитата)
Нека днес на 21 септември 2020 г. почетем 140 години от рождението вчера на 20 септември на големия италиански композитор, диригент, музикален критик и педогог Илдебрандо Пицети, починал на 13 февруари 1968 г.
Мир на праха му!
…….
Ildebrando Pizzetti: Messa di Requiem – Requiem
Ildebrando Pizzetti: (1880–1968): Messa di Requiem – I. Requiem, National Youth Choir of Australia David Hill, conductor (UK) Recorded in performance at Deakin Edge, Federation Square Melbourne on 9 July 2016. Videographer: James Lauritz, Copyright © 2016 National Youth Choir of Australia | www.nyca.org.au
´´´´´´
Ildebrando Pizzetti: Sinfonia del fuoco (1914)
Ildebrando Pizzetti (1880-1968): Sinfonia del fuoco (dal film Cabiria) (1914) — Boris Statsenko, baritono — Städtischer Opernchor, Chemnitz e Robert-Schumann-Philharmonie diretti da Oleg Caetani — The music published in our channel is exclusively dedicated to divulgation purposes and not commercial. This within a program shared to study classic educational music of the 1900’s (mostly Italian) which involves thousands of people around the world. If someone, for any reason, would deem that a video appearing in this channel violates the copyright, please inform us immediately before you submit a claim to Youtube, and it will be our care to remove immediately the video accordingly. Your collaboration will be appreciated.
´´´´´´´´
Ildebrando Pizzetti – Concerto in Do per violoncello e orchestra (1934)
Ildebrando Pizzetti (1880-1968) Concerto in Do per violoncello e orchestra (1934) I. Concitato (0:01) II. Largo (13:30) III. Allegro energico, ma non troppo mosso (24:08) violoncello: Silvia Chiesa, Orchestra Sinfonica Nazionale della RAI / dir: Corrado Rovaris nell’immagine: Mario Tozzi – In riva al mare (1935)
´´´´´´