
55 години от смъртта на големия оперен и оперетен режисьор Христо (Хитьо) Попов
Драги приятели на оперната и оперетна музика, днес на 16 януари 2025 година искам да припомня една важна годишнина – 55 години от кончината на Христо (Хитьо) Попов (1891-1970), починал на 16 януари 1970 г. в София – един от най-известните и заслужили оперни и оперетни режисьори на България.
Хитьо Попов е синоним на първите големи достижения в българското оперно и оперетно изкуство през първите десетилетия на миналия век, той е първият основно изучен български режисьор в областта на музикалния театър, получил специално образование в редица известни центрове на Европа по това време, специализирал в Миланската Скала, парижките „Гранд опера“ и „Опера Комик“, берлинската държавна опера и Виенската държавна опера.
Той работи с няколко поколения наши артисти и среща българската публика с голям брой заглавия от класиката и съвременността, а също и от български автори. Около 120 са оперите и оперетите, които той представя в София и страната и може да се каже, че близо половината от постановките от този период са негово дело. При това много от тях – за първи път у нас.
Имах щастието като студент в годините 1951-1956 да присъставам на редица спектакли с негови постановки в София, да се наслаждавам на добрата му работа. Името му по това време се споменаваше с голяма почит и уважение. Това се отнася особено за периода когато съм бил в София, понеже Хитьо Попов именно тогава имаше редица постановки в ДМТ „Стефан Македонски”, където беше главен режисьор в годините 1948-1954, а също и директор (1954-1957). В продължение на 3 години между 1954 и 1956 г. аз живях като студент съвсем близо до сградата на ДМТ „Стефан Македонски” и често вечер при свободно време съм посещавал спектакли на най-различни оперети. По начало обичам от младеж това изкуство наред с оперното изкуство.
За Хитьо Попов има редица информации в специализираната литература, за разлика от медиите в Интернет – даже няма Уикипедия-страница за него, въпреки големите му заслуги за оперното и оперетно изкуство.
В сайта на Софийската опера има статия за него от 2016 г., като данните са взети преди всичко от книгата „Енциклопедия на българската музикална култура“, издание на БАН от 1967 г. Автор е Огнян Стамболиев, който е написал чудесно статията за Хитьо Попов, с една малка грешка – той пише, че същият се е поминал през 1968 година – точната дата е 16 януари 1970 г., както е дадена и в един календар на БТА от тази година.
Преди 5 години на днешната дата написах първата си статия за Христо Попов, която беше съвсем кратка – една информация от сайта на Софийската опера и балет от 2016 г. Днес допълвам статията си с редица нови данни за Христо Попов, главно сведения за негови постановки в София, Стара Загора, Варна и Русе, които са реферирани в една основна книга за българския музикален театър през годините 1890-2010, издадена през 2015 г. в Института за изследване на изкуствата при БАН (ИИИ). Там са реферирани изцяло само 36 опери от чужди и български композитори, изнасяни на български сцени в годините 1890-2010. Така че имам сведения при кои от тези 36 опери Христо Попов е бил режисьор. Наистина впечатлително е, че от 25 класически опери от чужди композитори, той е поставил 20 такива, и то често по няколко пъти, както в София, така и в други български оперни театри. От реферираните 11 български опери той е поставил две: „Гергана“ от маестро Георги Атанасов през 1920 г. и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров през 1936 г.
На редица подробности ще се спра малко по-късно в днешната ми статия, като тази от 16 януари 2020 г. започнах след кратък увод така:
„В тази моя кратка статия ще дам само основните данни за Хитьо Попов, цитирани от сайта на Софийската опера. Поправил съм годината на смъртта му:
Сайт на Софийската опера
2016 година
125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА – ХРИСТО ПОПОВ, ПЪРВИЯТ ОПЕРЕН РЕЖИСЬОР – 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ
125 години българска опера и 125 години от рождението на първия български оперен режисьор. Щастливо съвпадение, нали?! Христо или още Хитьо Попов (1891–1970) е не само първият професионален оперен постановчик, но и един от стълбовете на нашия музикален театър (оперен и оперетен) от 20-те до 60-те години на миналия век, с огромни заслуги за националната опера и оперета, а също и за театрите в страната. Той работи с няколко поколения наши артисти и среща българската публика с голям брой заглавия от класиката и съвременността, а също и от български автори. Около 120 са оперите и оперетите, които представи той в София и страната и може да се каже, че близо половината от постановките от този период са негово дело. Много от тях за първи път у нас.
Роден е на 23 септември 1891 година, под знака на артистичните Везни, в София, в културно семейство. Баща му е съдия, а майка му гимназиална учителка. От дете се влюбва в театъра. Шестнадесетгодишен е вече приет в трупата на Пловдивския драматичен театър, най-стария у нас, после за кратко играе и във Видинския. Баща му го подкрепя в кариерата и го изпраща да учи в школата на прочутия Московски художествен театър. Там Хитьо Попов има големия шанс да учи при такива колоси като Константин Станиславски и Владимир Немирович Данченко. По това време в Москва е и бъдещият главен режисьор на Народния театър Николай Масалитинов. През 1910 година учи и в актьорската школа на прочутия Анри Масе в Париж. После отново се връща в Москва, за да продължи обучението си и да се дипломира там. През 1913 година е вече в България, помощник-режисьор в Оперната дружба, където работи заедно с основателите Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков. С тях реализира „Кармен” на Бизе и „Гергана” на Маестро Атанасов, две постановки, които се радват на огромен успех сред публиката в цяла България.
През декември 1919 година прави самостоятелния си дебют като режисьор на „Евгений Онегин” от Чайковски. След това поставя „Миньон” на Амброаз Тома и „Хофманови разкази” на Жак Офенбах. През 1924-1925 г. е изпратен от правителството на специализация в Западна Европа – за по няколко месеци е в миланската Ла Скала, парижките Гран опера и Опера Комик, берлинската Щатсопер и Виенската опера. След това е режисьор в Софийската опера, главен режисьор от 1933 до 1937, когато е пенсиониран преждевременно, но продължава да работи – заедно с маестро Тодор Хаджиев (първият професионален оперен диригент у нас) основава първата българска Студия за млади певци (1937-1942). От 1943 до 1947 е режисьор в Художествения оперетен театър, а след това и в Народната оперета (ДМТ „Стефан Македонски”), където е главен режисьор (1948-1954) и директор (1954-1957). Същевременно е постоянен гост-режисьор на оперните театри в Русе, Варна и Стара Загора и директор на Варненската опера. Една дълга и плодотворна за българската музикална сцена кариера.
Убеден привърженик на реалистичния музикален театър, възпитаник на школата на Станиславски, Хитьо Попов изгражда своите спектакли със здрав, стегнат ансамбъл, с ярко очертани ситуации и конфликти и добре разкрити и психологически плътни характери на героите, при широко разгърнати, пределно раздвижени масови сцени, в които всеки участник – до последния хорист е със своя задача. Тясно свързан с общи естетически позиции и сходство на вкуса с диригента Тодор Хаджиев и нашите първи художници-сценографи Александър Миленков и Иван Пенков, той създава една добра основа, оставя една добра традиция, поета и доразвита от постановчиците след него, повечето от тях също учили в Русия и Европа. Голямата класика – руска и западна му дава възможност да разкрие пълноценно таланта си на постановчик и да създаде спектакли-жалони в историята на българската опера като: „Садко”, „Хованщина”, „Снежанка”, „Аида”, „Цар Салтан”, „Еврейката”, „Турандот”. Сериозно, задълбочено работи той с артистите-певци. Под негово ръководство изграждат редица от най- силните си роли забележителните Петър Золотович, Христо Бръмбаров, Събчо Събев, Цветана Табакова, Констанца Кирова, Катя Спиридонова, Мария Милкова-Золотович.
Тук специално трябва да споменем и абсолютната премиера на операта „Цар Калоян” на 20 април 1936 година, определена от тогавашната критика като „величествена”, но свалена по настояване на Борис Трети след деветото представление. Този първи прочит, достоен за шедьовъра на Владигеров от него, от диригента Асен Найденов, художниците Александър Миленков и Иван Пенков и балетмайсторката Мария Димова, е нов, преломен момент в историята на Софийската опера и изобщо на българската култура.
Огнян Стамболиев“
(край на цитата от 2020 г.)
Тук е и краят на статията ми от 2020 г. Днес продължавам с нови данни, както писах в началото:
На 22 септември 2021 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на Христо Попов. Цитирам:
БНР
22.09.2021
Автор: Красимира Йорданова
Спомени за режисьора Хитьо Попов
Имаме повод да си припомним първия български оперен режисьор Христо Попов, познат по-скоро като Хитьо Попов – на 23 септември се навършват 130 години от рождението му. От 20-те до 60-те години на ХХ век, близо 40 години той е стълб на българския оперен и оперетен театър, поставя 120 музикално сценични творби, в повечето случаи за първи път на наша сцена. Според изчисленията на музиковедите почти половината от постановките, които се играят у нас в този период, са негово дело. Христо Попов има огромен принос за развитието на българския оперен и оперетен театър.
Роден е в София и още от малък театърът го влече – на 16 години той е вече на сцената в Пловдивския драматичен театър, след това и във Видинския. Баща му, съдия по професия, оценява таланта му и го изпраща да учи в школата на МХАТ (Московски художествен академичен театър), а това е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко – прочута школа, призната от цял свят.
През 1910 г. Попов учи и в школата на Анри Масе в Париж, после продължава следването си в Москва. Три години по-късно, вече в София, той заема длъжността помощник-режисьор в Оперната дружба. Фактически той е първият оперен режисьор у нас с нужната квалификация – до тогава оперите са поставяни от певците Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков.
Първите постановки с негово участие като режисьор са „Кармен“ и „Гергана“. Самостоятелният му дебют е през декември 1919 г. с операта „Евгени Онегин“ на Чайковски, а след това поставя “Миньон“ от Тома, “Хофманови разкази“ от Офенбах. В годините 1924/1925 Попов специализира оперна режисура в Западна Европа – в Парижките Гранд опера и Опера Комик, в Миланската Скала, Берлинската държавна опера, Виенската държавна опера. Продължава дейността си в Софийската опера до 1937 г., когато е пенсиониран. Тогава заедно с диригента Тодор Хаджиев основават първата студия за млади певци, съществувала до 1942 г.
След това се насочва като режисьор към оперетния театър – първо в Художествения оперетен театър, след това в Народната операта и създадения Държавен музикален театър, който носи днес името на Стефан Македонски. Даже Хитьо Попов става негов директор от 1954 до 1957. В целия този период той поставя редица опери и оперети в извънстоличните театри – във Варна, където за кратко е и директор на театъра, в Русе, в Стара Загора. Сред най-често поставяните от него опери са тези от руската класика, подготвя премиери на български опери като „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров през 1936 г., събитие в нашия културен живот. Поставя и много творби от Пучини, от Халеви, Бизе, Верди и др, както и оперети от виенската класика – огромен репертоар.
Христо Попов умира през 1970 г. В Златния фонд на БНР са запазени спомени на писателя Драган Тенев за постановката на Хитьо Попов на оперетата „Хубавата Елена“ в Народния театър. Чуйте в звуковия файл.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР, в което може да се чуе изказване на писателя Драган Тенев за постановката на „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах в Народния театър в София, която е имала близо 100 представления:
https://bnr.bg/search?tag=%D0%A5%D0%B8%D1%82%D1%8C%D0%BE%20%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2
На 19 август 2022 г. в българска медия е публикувана статия за режисьора Христо Попов. Фактически това е текста на Огнян Стамболиев, който поместих в началото на тази статия.
Портал „SKiF“ (С книга и филм) 19 август 2022 г.
Да не забравяме Христо Попов – първият оперен режисьор
(Следва текста на Огнян Стамболиев, който поместих в началото на тази статия)
Освен този текст, дадени са още снимка на Христо Попов и две снимки на оперни представления, режисирани от Христо Попов: „Кармен” от Бизе, постановка на Христо Попов от 1920 година с участието на тенора Петър Райчев и операта “Аида” от Верди, постановка на Христо Попов от 1925 г., художник Ал. Миленков.
(край на цитата)
Сега ще се спра на подробностите, за които загатнах по-горе (сведения за постановки на Христо Попов в София, Стара Загора, Варна и Русе, които са реферирани в една основна книга за българския музикален театър през годините 1890-2010, издадена през 2015 г. в Института за изследване на изкуствата при БАН (ИИИ). Там са реферирани изцяло само 36 опери от чужди и български композитори, изнасяни на български сцени в годините 1890-2010. Така че имам сведения при кои от тях Христо Попов е бил режисьор. Наистина впечатлително е, че от 25 класически опери от чужди композитори, той е поставил 20 такива, и то често по няколко пъти, както в Софиа, така и в други български оперни театри. От реферираните 11 български опери той е поставил две: „Гергана“ от маестро Георги Атанасов през 1920 г. и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров през 1936 г.)
Цитирам сведенията за постановки на Христо Попов по азбучен ред на оперите, къде е постановката и на коя дата е премиерата:
„Аида“ от Верди, София, 25 септември 1925 г.
„Бал с маски“ от Верди, София, 22 октомври 1926 г.
„Бохеми“ от Пучини, Стара Загора, 3 юни 1950 г.
„Вълшебната флейта“ от Моцарт, София, 1 май 1931 г.
„Дама Пика“ от Чайковски, София, 9 март 1936 г.
„Евгений Онегин“ от Чайковски, София, 8 декември 1919 г., после пак в София на 30 ноември 1923 г. и още един път в София на 3 април 1931 г. (заедно с диригента Херман Щанге)
„Кармен“ от Бизе, София, 12 април 1920 (заедно с Петър Райчев), после във Варна на 12 юни 1952 г.
„Княз Игор“ от Бородин, София, 17 октомври 1932 г., после във Варна на 8 март 1952 г.
„Лучия ди Ламермур“ от Доницети, София, 24 април 1929 г., после в Стара Загора на 19 февруари 1949 г.
„Отвличане от сарая“ от Моцарт, София, 14 март 1928 г.
„Палячи“ от Леонкавало, София, 25 септември 1931 г., после в Русе на 28 октомври 1953 г.
„Риголето“ от Верди, София, 13 декември 1920 г., после пак в София на 16 юни 1930 г.
„Севилският бръснар“ от Росини, Стара Загора, 3 януари 1945 г.
„Селска чест“ от Маскани, София, 29 март 1921 г., после пак в София на 4 октомври 1926 г.
„Тоска“ от Пучини, София, 10 юни 1925 г.
„Травиата“ от Верди, София, 8 юни 1925 г., после в Стара Загора на 16 декември 1944 г.
„Трубадур“ от Верди, София, 1 май 1933 г.
„Турандот“ от Пучини, София, 10 ноември 1930 г.
„Фауст“ от Гуно, Стара Загора, 18 март 1944 г.
„Хованщина“ от Мусоргски, София, 5 юни 1933 г.
…….
Що се отнася до опери от български композитори, Христо Попов режисира следните опери:
„Гергана“ от Георги Атанасов, София, 5 ноември 1920 г.
„Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, София, 20 април 1936 г.
(край на справката от книгата „Български музикален театър 1890-2010“ на БАН)
Искам да споделя, че в тази много ценна книга, на страниците от 158 до 161 е дадена подробна справка за всички оперни постановки в България през годините 1890-2010 на различин оперни сцени. Крайният брой на тия оперни постановки е 295, подредени по азбучен ред на оперите и на кои оперни сцени са поставени по години. Справката е направена от д-р Емилия Жунич – една от авторките на тази книга, написана от 5 изтъкнати специалисти от ИИИ в разделите опера, оперета, балет и мюзикъл.
Що се отнася до Христо Попов, като се има предвид факта, изтъкнат от Огнян Стамболиев в статията му по-горе, че той е направил около 120 оперни и оперетни постановки и те са половината на всички играни заглавия в България, верен е този извод: аз писах по-горе, че броят на оперните постановки в България е 295 (по данните на д-р Емилия Жунич), така че цифрата 120 е почти половината на общия брой 295.
Действително ролята на Христо Попов за развитието на операта и оператата в България е от особено голямо значение и това не трябва да се забравя.
В днешната ми статия ще дам кратки сведения за няколко оперни постановки на Христо (Хитьо) Попов:
„Любовен еликсир“ от Гаетано Доницети
„Любовен еликсир“ – чаровната и завладяваща с щедрия извор на неподправен хумор опера на Гаетано Доницети невинно ни запознава с горделивостта на влюбените сърца. Музиката неусетно рисува нежната и обезоръжаваща сила на любовното чувство, завладява зрителя с простодушието и неприкритата италианска емоционалност. Наслаждаваме се на майсторството на композитора, което оперните артисти на Русенската опера с виртуозното си и красиво пеене показват как се достигат висините на мистичното белканто – също носещо усещане за любов, но често също така горделиво и недостъпно. Само смелостта, която може да бъде разпалена от невидимия еликсир на любовта към изкуството довежда изпълнители и публика до удовлетворение в щастливия край на магичната италианска приказка.
Първо изпълнение: 12 май 1832 година в Милано (Teatro della Cannobiana).
Първо изпълнение в България: 28 декември 1934 година на сцената на Софийската народна опера в постановка на режисьора ХРИСТО (ХИТЬО) ПОПОВ с диригент Асен Найденов.
(край на цитата)
„Турандот“ от Джакомо Пучини
Идеята за „Турандот“ хрумва на Пучини след като в Берлин гледа пиесата на Карло Гоци със същото име. Възлага либретото на Джузепе Адами и Ренато Симони. От 1920 г. започва да работи върху музиката. Прекъсва работата си в 1924 г., а две години по-късно умира. Преди да почине възлага на Франко Алфано да довърши музиката. Преди да пристъпи към писането на музиката, маестрото изучава ръкописи върху китайската музика в Британския музей, както и се запознава с класически китайски музикални инструменти. Не бива да ви изненадва и тематиката…в края на 19 век и до началото на Първата световна война в Европа е модерно „Ар Нуво“ (art nouveau), което се вдъхновява от Изтока.
Премиерата на операта е на 25 април 1926 г. в театър „Ла Скала“ – Милано, дирижирана от дългогодишния приятел на маестрото – Артуро Тосканини. Операта е изпълнена дотам, докъдето е композирал Пучини. Вече на второто представление на другия ден – 26 април 1926 г., е изпълнен вариантът с края, написан от Франко Алфано. Още същата година е поставена на много места по света – Рим, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Дрезден, Виена, Берлин, Брюксел, Ню Йорк. А през 1927 г. – в Кайро, Берн, Лондон, Прага, Будапеща и Стокхолм.
В България за първи път „Турандот“ е реализирана през 1930 г. в Софийска народна опера, диригент Херман Щанге, режисьор ХРИСТО (ХИТЬО) ПОПОВ (1891–1970) – първият български оперен режисьор.
(край на цитата)
„Андре Шение“ от Умберто Джордано
На 15 януари 1932 година завесата на Софийската опера се вдига за първата българска премиера на шедьовъра на Умберто Джордано – операта „Андре Шение”.
Постановката е дело на режисьора ХРИСТО (ХИТЬО) ПОПОВ и сценографа Александър Миленков. На пулта е Саша Попов. Той ще дирижира за първи път опера. Според критиката и спомените на музиканти от онова време се справя отлично. Големият музикант е голям във всичко! Той умее да чува и да води певците, оркестърът за него не е проблем (разбира се, прави доста и дълги репетиции, за да постигне желаното от него съвършенство, нещо което по-късно и Добрин Петков ще търси и в операта). Успехът е голям. За щастие и съставът е отличен: Любен Минчев (Андре Шение), Михаил Золотович (Карло Жерар), Цветана Табакова (Мадалена) в главните роли, но силни са и изпълнителите на вторите роли: Диана Герганова, Елена Димитрова-Гебел, Михаил Люцканов, Резо Ризов, Слави Филев, Цветана Величкова. Операта има успех и се играе по няколко пъти в месеца в продължение на три сезона.
(край на цитата)
„Лакме“ от Лео Делиб
На дванадесет години Лео Делиб постъпва в Парижката консерватория, където има шанса да бъде ученик на големия Адолф Адам. На 17 години работи като пианист- корепетитор в Театър Лирик, Париж, и като органист в една църква. По-късно става хормайстор в Гранд Опера, а от 1881 г. до края на живота си е щатен професор по композиция в Консерваторията. Връх в кариерата му е избирането за член на Френската академия през 1884 г., което е публично признание за неговите заслуги пред френското изкуство.
Лео Делиб оставя диря и в операта. Неговият шедьовър „Лакме“ (1883) не слиза от световните сцени. Изисканият колорит на тази партитура, богатата и разнообразна звукова палитра, ярките, запомнящи се мелодически характеристики на действащите лица и не на последно място романтичната екзотика и драматизмът на сюжета правят тази творба привлекателна и сега, повече от сто години след написването `и. Макар и да не е новатор, Делиб намира свой оригинален стил, чийто връх е именно „Лакме“.
Първата постановка на шедьовъра на Делиб се е състояла на 11 април 1883 година в Парижката Гран опера.
На 13 септември 1926 година завесата на Националната опера се вдига за първата българска премиера на „Лакме”. Постановъчният екип е силен – диригент, руснакът Юрий Померанцев, тогава на работа у нас, режисьор ХРИСТО (ХИТЬО) ПОПОВ, тогава главен режисьор, а автор на декорите и костюмите е главният художник, немският възпитаник Александър Миленков.
(край на цитата)
Както е добре известно, Христо Попов е не само оперен, но и оперетен режисьор с впечатлителна дейност наред с тази при оперните си постановки. Писах, че през годините 1948-1954 той е бил главен режисьор на ДМТ „Стефан Македонски” в София, а после в периода 1954-1957 е директор на същия театър.
Така както направих по-горе с оперните постановки на Христо Попов, същото ще направя и с неговите оперетни постановки, като вземам данни от същата книга – „Български музикален театър 1890-2010“ на БАН, раздел „Оперета“, написан от проф. д-р Румяна Каракостова. Излагам данните по схемата, както при оперите: по азбучен ред на оперетите, къде е постановката и на коя дата е премиерата:
„Веселата вдовица“ от Лехар, София ДМТ, 22 март 1958 г.
„Една нощ във Венеция“ от Йохан Щраус-син, София ДМТ, 10 януари 1960 г.
„Прилепът“ от Йохан Щраус-син, София, 21 април 1937 г., после в София ДМТ на 14 октомври 1954 г., след това наново в София ДМТ на 17 април 1965 г.
„Птицепродавецът“ от Карл Целер, София ДМТ, 21 март 1951 г.
„Хубавата Елена“ от Офенбах, София, Народен театър, 4 ноември 1935 г., после в София ДМТ на 21 януари 1955 г., след това пак в София ДМТ на 28 април 1963 г. и възстановена постановка през 1971 г.
…..
Постановки на оперети от съветски композитори:
„Тревога сред момите“ от Юрий Милютин, София ДМТ, 29 юли 1948 г.
…….
Постановки на оперети от български композитори:
„Българи от старо време“ от Асен Карастоянов, София ДМТ, 24 януари 1959 г., после възстановена постановка в София ДМТ през 1964 г., след това режисират заедно с Коста Райнов в София ДМТ на 1 декември 1968 г.
„Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев, София ДМТ на 11 април 1957 г.
„Златната птица“ от Марин Големинов, София ДМТ, 20 декември 1961 г.
„Мадам Сан-Жен“ от Парашкев Хаджиев, София ДМТ на 25 юли 1958 г.
……
Както и при оперните заглавия, така и при оперетите на страниците от 375 до 379 е дадена подробна справка за всички оперетни постановки в България през годините 1890-2010 на различин сцени. Крайният брой на тия оперетни постановки е 343, подредени по по азбучен ред на оперетите и на кои сцени са поставени по години.
Направи ми впечатление, че в този списък броят на оперетните постановки – 343 надвишава броя на оперните постановки за същия период от време – 295. Не трябва да се изненадваме, в България оперетата като изкуство винаги е била много добре посрещана в различните слоеве на обществото още от началото на миналия век. Също ми направи впечатление, че някои заглавия фигуририт и в двата списъка. Ето кои: „Отвличане от сарая“ от Моцарт, „Ако бях цар“ от Адолф Адам и „Цар и дърводелец“ от Лорцинг. Съответните данни в двата списъка са почти еднакви. Не знам защо е така, но докато „Ако бях цар“ може да се тълкува и като опера, и като оперета, то за „Отвличане от сарая“ и „Цар и дърводелец“ не е така. Може би в някои театри в България са изнасяли тия заглавия като оперетни. Да не забравяме, че в България само ДМТ „Стефан Македонски” е обособен като оперетен театър. В оперните театри в Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Плевен (преди време) са се изнасяли често и оперетни спектакли. Така е и в редица големи оперни театри на Запад – често Виенската държавна опера, Метрополитън опера в Ню Йорк и другаде поставят с голям успех заглавия от класическия оперетен жанр с участие на най-добрите си оперни артисти. Мисля че тук в Германия е същото, само в Лайпциг има обособен оперетен театър също като в София, наред с Оперния театър в Лайпциг.
Така че днес трябва да сме благодарни на делото на Христо Попов както в дейността му на оперен, така и на оперетен режисьор.
Нека днес на 16 януари 2025 г. си спомним за режисьора Христо (Хитьо) Попов, починал преди 55 години и оставил едно огромно богатство от оперни и оперетни постановки …
Мир на праха му!
……