Katia Popova

96 години от рождението на незабравимата Катя Попова (21.01.1924-24.11.1966)

Драги приятели на оперната музика, днес на 20 януари 2020 г. нямам дата за оперно събитие или артист, но поради това, че утре на 21 януари се събират две рождени дати, реших да изтегля с един ден напред една от тях – годишнината от рождението на легендарната оперна певица Катя Попова, родена на 21 януари 1924 г. в Плевен. Нейната печална история не е нещо ново за по-възрастните любители на оперната музика, но за младите – почти неизвестна.

Печална е историята на Катя Попова, чийто млад живот съдбата изтръгна по най-жесток начин – самолетна катастрофа на 24 ноември 1966 година, когато тя бе на 42 години – в разцвета на голямото си вокално изкуство. Ако не беше станало това, може би Катя Попова щеше да изгради световна кариера като тази на Пласидо Доминго например. В Париж тя беше предизвикала такъв фурор, който дълго не забравихме тогава. Ето един цитат от тия години:

„През 1957 г. генералният директор на Парижките оперни театри слуша нейно изпълнение и възкликва, че тя е рядък талант. След което я ангажира за ролята на Манон в „Манон Леско”. Още същата година тя играе в операта на Масне в театър „Опера комик”. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в. ”Фигаро” пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!” Внукът на композитора Масне споделя пред артистите от „Опера комик”, че той не е слушал такава Манон. Оттогава, до своя край, Катя Попова радва парижани със своите изпълнения.“

(край на цитата)

Много от по-младите читатели тогава са били малки деца или не са били още родени. Нека сега да ги запозная с цялата истина както аз я виждам и днес:

Денят 21 януари 1924 година е тясно свързан със спомените на всеки любител на българското оперно изкуство от преди повече от половин век – това е рождената дата на една отдавна залязла ярка звезда на оперния небосклон, чийто живот впезапно пресекна преди много години по един нелеп и жесток начин точно в разцвета на внушителната й кариера, която тя бе започнала да изгражда все по-успешно. Ако съдбата бе пожелала друго, тази певица щеше да навърши днес на 21 януари 2020 г. 96 години.

Става въпрос за незабравимата Катя Попова, която си отиде неочаквано от нас на 24 ноември 1966 г. след самолетна катастрофа. Всички мои съвременници, пък и по-младите знаят за този шок, който не само оперните любители изживяха тогава, но и голяма част от целия български народ – Катя Попова бе олицетворение на всичко хубаво, благородно и изящно, което природата можеше да подари на един човек и артист – прекрасна външност, голям талант, пословично трудолюбие и хубав характер, което й отваряше вратите към нови и все по-големи постижения.

В първата половина на 60-те години тя беше несъмнено една от най-ярките личности в българския оперен театър, открояваше се ярко от другите си също способни колеги и колежки и всички й предсказваха завидно бъдеще. Когато научихме тази новина, съобщена многократно по Радио София, всички бяхме онемели – какъв неочакван удар на съдбата. В тези години аз участвах активно като хорист в известния тогава Хор на запасните офицери в Габрово с диригент проф. Христо Арищиров и като „стар любител“ на хоровото и на оперното изкуство пряко следях онова, което ставаше в тези среди. Катя Попова беше започнала да изгражда блестящата си кариера чрез успешно участие в младежки световни фестивали, музикални конкурси и участия в оперни изяви още от средата на 50-те години. По това време аз бях студент и съм я слушал десетки пъти при посещенията си в Народната опера в София или другаде. Една година преди да завърша, през 1955 г. тя замина за двегодишна специализация в „Болшой“-театър в Москва, след което успехите й се удвоиха, засилиха се гастролите й в чужбина – във Виенската държавна опера, в Париж, Чехословакия, Гърция, Югославия и другаде. И когато почти пет години по-късно съдбата повтори по подобен начин следващия си удар, това беше вече неописуем ужас. На 21 декември 1971 г. завърши земния си път на летище София една друга българска звезда – незабравимата естрадна и шлагерна певица Паша Христова, която беше идол за стотици хиляди любители на тази музика и разнасяше славата на България по много страни чрез концертите си. Кой не помни още „Една българска роза“? И Паша Христова загина при една нелепа самолетна катастрофа. При излитане на път за концертно турне в Алжир самолетът не успя да се издигне достатъчно високо и се разби на летището, при което една част от пътниците загинаха, други се спасиха, между които и много известният тогава естраден певец Борис Гуджунов (той се помина през 2015 година). Както и при катастрофата през 1966 г., така и тук не се знаят и до сега точните причини за двете катастрофи – нещастни случаи или атентати. Това не е наша работа, в българския печат и другите медии има достатъчно сведения, които могат да се прочетат.

Катя Попова е родена на 21 януари 1924 г. в Плевен. През 1947 година завършва вокално изкуство в Държавната музикална академия в София в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка с възможното най-високо отличие. Особен принос за формиране на изпълнителското й и сценично изкуство оказват Катя Спиридонова и Асен Димитров. На 3 ноември 1947 г. Попова дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Есмералда в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. После следва една дългогодишна много успешна кариера главно в лирични сопранови партии.

През годините 1955-1956 тя специализира в Московския „Болшой“-театър, където изпълнява централни роли в опери от Пучини, Гуно, Масне, Чайковски и др. След тази специализация започват и гастроли в редица театри в Европа: „Гранд опера“ и „Опера комик“ в Париж, Брюксел, в оперните театри в Белград, Нови Сад, Скопие, Прага, Виенската държавна опера, Атина, в много градове в СССР: Ленинград, Киев, Одеса, Свердловск, Харков и др. Тези турнета се разширяват по-късно и имат особен успех в Германия и във Франция. През 1959 г. тя играе в ролята на Маргарита във „Фауст“ от Шарл Гуно, която роля играе после във Виенската държавна опера и в „Theatre de la Monnaie“ в Брюксел през 1962 г. Друга бележита нейна роля е тази на Манон от едноименната опера на Жул Масне, в която е също бурно аплодирана. По-късно Катя Попова изгражда и значителен концертен репертоар. От това време са и многото нейни записи на музикални носители, главно на фирмите „Балкантон“ и „Етерна“ (арии от „Манон“).

От първата половина на 50-те години в много страни от тогавашната социалистическа общност се провеждат Световни младежки фестивали, в които участват и много певци и певици. Редица български оперни артисти, които после изградиха изключителна национална и международна кариера са започнали възхода си именно от такива изяви. Подобен е случая и с Катя Попова: тя е носителка на много награди от музикални конкурси, сред които първа награда от IV Световен младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), втора награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954 г.). Наградена е с орден „Червено знаме на труда“ и „Народна република България“ – трета степен (1959 г.). През същата година е удостоена и с Димитровска награда – първа степен за ролите си на Наташа в операта „Война и мир“ от Сергей Прокофиев и на Маргарита във „Фауст“ от Шарл Гуно. През 1964 г. тя получава първа награда при Световния младежки фестивал в Будапеща. Аз лично съм бил на оперно представление в София на „Фауст“ с нейно участие и съм останал с чудесни спомени от играта й, както и от певческото й изкуство. Това може би е нейната коронна роля, която тя е играла на много оперни сцени в Европа. Две години преди да загине, Катя Попова пее тази роля на 7 октомври 1964 г. на сцената на Виенската държавна опера. Скоро бях намерил в архива на този знаменит оперен театър копие от участието на Катя Попова и го прилагам по-долу като важен документ от тази епоха:

(Из архива на Виенската държавна опера) :

FAUST от Шарл Гуно (1818-1893), Премиера на 19 март 1859 г. в Париж

Mittwoch, 7. Oktober 1964 | 18:30 | in französischer Sprache

16. Aufführung in dieser Inszenierung

© Wiener Staatsoper

Обърнете внимание на режисьора – знаменитият Жан-Пиер Понел, както и великолепният бас Чезаре Сиепи (роден през 1923 г., починал през 2010 г.) в ролята на Мефистофел.

И така, след една шеметно започнала и развила се певческа кариера, на 24 ноември 1966 г. става една от най-големите катастрофи в историята на българската гражданска авиация. Самолетът Ил-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО по линията София-Берлин – полет LZ101 – излита след междинно кацане в Будапеща. Следващата междинна аерогара е Прага. Заради лошото време в чешката столица, налага се машината да се приземи в Братислава. Самолетът излита оттам след три часа и половина престой. Но само след няколко минути, на 8 километра от летището, той се забива във връх Сакра. Загиват всичките 82 души на борда – 74 пътници и осем-членният екипаж. Между жертвите е знаменитата оперна певица Катя Попова, чието име сега носи един музикален фестивал. Поетът Павел Матев й посвещава стихотворение – “Сън ли си, или те има”, което придобива голяма популярност като текст на шлагер на Лили Иванова. Освен Катя Попова при катастрофата загива и друга видна личност – посланикът ни в ГДР ген. Иван Бъчваров, бивш началник на Генералния щаб на армията. С този полет Бъчваров се връща от IХ конгрес на БКП в мисията ни в Берлин. Генералът загива четири дни преди да навърши 54 години.


Комисията по разследването на катастрофата на два пъти публикува съобщения в българските вестници, че не изключва нито една причина. Това дава повод за слухове, които отричат официалната версия за нещастен случай. Не е наша работа да се занимаваме с този въпрос, но само ще спомена, че през 2004 г. софийският вестник „Стандарт“ публикува статия от журналиста Крум Благоев (броят от 11 декември), която хвърля известна светлина върху това нещастие отпреди 38 години (става въпрос за годината 2004). Помествам части от тази статия:

„Кой е Иван Бъчваров? Бъчваров е влиятелен човек в компартията, бивш партизанин. В продължение на десет години – от 1950-а до 1960 г. е началник на Генералния щаб на армията. По-дълго от него на този пост е останал само бившият вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев. След това генерал-полковник Бъчваров е назначен за първи зам.-министър на отбраната, а през 1962 г. – за завеждащ военноадминистративния отдел на ЦК на БКП, което му дава възможност за контрол върху силовите ведомства – армията и МВР. Но генералът влиза в конфликт с партийния лидер Тодор Живков, който по онова време е и премиер на страната. На пленум на ЦК през декември 1964 г. Бъчваров предлага да се смени Живков, който според него нямал необходимите качества за тези постове.

Журналистът Борис Темков, свидетел и участник в тези събития, твърди, че след острата критика на Бъчваров срещу Живков вицепремиерът Митко Григоров провежда на четири очи разговор с генерала, изобилстващ с остри реплики от двете страни. Държавна сигурност започва да следи генерала. Един ден, като тръгва на излет със свой съмишленик из Витоша, той забелязва някакъв мъж да ги дебне иззад шубраците. Залавят го и го разпитват. Мъжът се оказва цивилен служител от контраразузнаването.
Бъчваров е влиятелна личност с много поддръжници в партийните редици и в ЦК. Друга опозиционна групировка се събира около началника на Главното управление на водите към Министерския съвет Иван Тодоров, също бивш партизанин с псевдонима Горуня. Той подготвя военен преврат срещу Живков, като използва старите си приятели от отряд “Гаврил Генов” сред военните – началника на кабинета на военния министър полковник Иван Велчев и коменданта на софийския гарнизон генерал Цвятко Анев.
Заговорниците се опитват чрез Иван Велчев да установят връзка с ген. Бъчваров. Велчев се среща с полковник Цанко Цанков с партизанско име Бончук, другар на Бъчваров от Габровско-Севлиевския партизански отряд. Бъчваров решава, че това е провокация, подготвена от Тодор Живков, за да има повод да се разправи с него. По негово настояване Цанков решава да напише протестно писмо до Политбюро на ЦК на БКП.

Групата на Горуня е арестувана през април 1965 г. и участниците в нея са осъдени на различни срокове затвор. Между подсъдимите е и журналистът Борис Темков. По-късно той описва заговора на Горуня и процеса срещу него в спомени под заглавието “Аз бях заговорник”.

Като се възползва от обстоятелствата, Живков успява да отстрани Бъчваров от поста му. Генералът е изпратен далеч от България – посланик в ГДР. След фаталния полет плъзват слухове, че катастрофата не е случайна, а целта е била физическото отстраняване на ген. Бъчваров. Ако е така, излиза, че Катя Попова и още 80 души са били невинни жертви на чудовищен държавен заговор. По едно трагично съвпадение между стюардесите е и Светла Маринова, първата жена на днешния председател на БФС и БОК Иван Славков, станал по-късно зет на Тодор Живков. Така на 25 години „Батето“ овдовява за първи път.

Темков доживява падането на Живков и през 1990 г. е реабилитиран. Той продължава да разнищва случая. Според него Недю Ганчев, бивш прокурор в Севлиево, издигнат в тогавашния Върховен съд, е натоварен да разследва трагичния инцидент край Братислава. Скоро Ганчев се отказва да води следствието, като признава пред свои приятели, че не може “да направи това, което искали от него”. Малко след това прокурорът се самоубива.

“Странно съвпадение на обстоятелствата – казва Темков. – На човек не му се иска да вярва във възможността за това, доколко чудовищно би било такова престъпление. Дано не е вярно! Дано само си въобразявам!”

Крум Благов

(край на статията)

На 21 януари 2014 г. във връзка с 90-годишнината на Катя Попова ръководството на Софийската народна опера публикува специална статия, в която се дават различни информации за певицата. Още преди това аз се бях запознал във Фейсбук с Драга Мачуганска от София, която работи от дълги години като суфльор в Софийската народна опера. Тя разбра, че пиша „оперни истории“ и после с нея си разменяхме информации по разни въпроси. Тя ми сподели по-късно, че е братовчедка на Катя Попова и има доста спомени за нея. Един път ми изпрати копие на тази статия, заедно с един акростих за Катя Попова, съчинен от нея. Бях удивен от таланта на Драга Мачуганска и помествам днес както статията, така и този акростих:

КАТЯ ПОПОВА – ЯВЛЕНИЕ В ОПЕРНИЯ СВЯТ НА XX ВЕК

90 години от рождението на незабравимия лиричен сопран

На 21 януари 2014 г. се навършват 90 години от рождението на голямата българска певица Катя Попова. Артистичната кариера на Катя е краткотрайна, но блестяща. Тя пресъздава над 20 роли на сцената, участва в над 600 представления, има гастроли в повече от 20 страни, получава множество заслужени награди.

Катя Попова е неповторимо явление в оперния свят на XX век. Родена е на 21 януари 1924 г. в Плевен. Още от малка, на 7-годишна възраст, взема уроци по пиано при тогавашния плевенски клавирен педагог Мара Гайтанджиева. Талантът на Катя се развива бързо и тя става известна на плевенчани най-вече с участието си в редица музикални програми, продукции, оперети и др. Участва и като солистка на плевенския симфоничен оркестър. Завършва гимназия през 1944 г. и след блестящо представяне е приета в Българската държавна консерватория, в класа на вокалния педагог Мара Маринова Цибулка. През 1947 г. завършва с отличие и златна значка Консерваторията. Точно тогава Софийската народна опера провежда конкурс за солист сопрано. На  конкурса се явяват 70 млади дарования и всички се борят за едно място. Талантът на момичето от Плевен се откроява толкова силно пред другите кандидати, че тя е приета и става член на Софийската народна опера. Дебютира на 3 ноември 1947 г. в ролята на Есмералда, в операта „Продадена невеста” от Бедржих Сметана. Попова се развива бързо и изгражда солиден творчески репертоар.  На 24 години Катя печели лауреатско звание – златен медал на Международен певчески конкурс в Букурещ.

Качествено нов период в кариерата на певицата е специализацията й в оперното студио на Болшой театър в Москва. Там тя има шанса и щастието да работи с големи диригенти и композитори, които доразвиват нейния талант. След което започва триумфалният й път към световните оперни сцени.

Изтъкнати чуждестранни и наши музиколози сочат Катя Попова като една от най-добрите белкантови изпълнителки. Позната и призната в Европа, тя предизвиква интереса и на ценителите на операта в Америка и Азия. Всеки неин образ е определян като връх в певческата й практика, ненадминато явление, съвършен модел на вокалното изкуство: Наташа Ростова, Манон, Маргарита, Виолета, Мими, Йоланта, Лиу, Чо-Чо-Сан.

През 1957 г. генералният директор на Парижките оперни театри слуша нейно изпълнение и възкликва, че тя е рядък талант. След  което я ангажира за ролята на Манон в „Манон Леско”. Още същата година тя играе в операта на Масне в театър „Опера комик”. Изпълнението й е блестящо. За превъплъщението й в тази роля в.”Фигаро” пише: „Това бе Манон, истинската Манон! Претворена от една чудесна българска певица, която й даде втори живот!” Внукът на композитора Масне, споделя пред артистите от „Опера комик”, че той не е слушал такава Манон. Оттогава, до своя край, Катя Попова радва парижани със своите изпълнения.

Нейната братовчедка Драга Мачуганска, която е суфльор в Софийската опера и балет от 29 години си спомня, че преди да загине в самолетната катастрофа, Катя Попова изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър. Концертът е в зала „Г. Димитров”. Катя е облечена в светлосиня копринена рокля. След него тя е обградена с много приятели, близки, роднини, почитатели на нейния талант. Присъства и класният й ръководител, който е на достолепна възраст. Щастието на певицата е пълно. Тя изглежда като принцеса от приказка. Всички млади момичета мечтаят да са като нея – оперни богини.

Само 3 седмици по-късно Катя Попова загива при самолетна катострофа – на 24 ноември 1966 г., в Братислава, с полет LZ 101  на българската държавна авиокомпания „ТАБСО“, пътуващ по линията София-Берлин.

Драга Мачуганска я помни като много щедър и добър човек. Като такава тя остава и в спомените на своите колеги. Прочутият диригент, професор Борис Хинчев споделя пред Драга: „Катя ми подари часовник, когато бях беден специализант в Италия. Дебютът на Катя е с тенора Георги Хинчев, моят баща. Тя ме обичаше и вярваше в мен, че ще стана добър диригент”. А на един оркестрант по време на репетиции му открадват шлифера. Сопраното разбира това и му купува нов шлифер. На пръв поглед това са дребни детайли, които говорят много за човека Катя Попова…

„Семейството на певицата е свързано с музиката, разказва Драга Мачуганска. Родителите й – Асен Попов и Мария Попова са учители, които боготворят оперното пеене. Първата й братовчедка, Дора Гложенска, е оперна певица, дългогодишен педагог в музикалната гимназия „П. Пипков” в Плевен. Ивет Гложенска, нейна втора братовчедка в Плевен, е диригент.  Сестра й – Диана Попова е оперетна певица, солистка в музикалния театър „Стефан Македонски” в София. Дъщерята на Никола, брата на Катя Попова, се казва Ася и е дълги години художник в Киноцентъра. Нейната дъщеря носи името Катя и притежава певчески талант. Роднините отдавна живеят в Германия.

Пътят на Драга Мачуганска, браточедка на Катя Попова, към Софийската опера и балет също е свързан с оперното пеене. Свири на три инструмента, знае няколко  езика.  През 1982 г. тя става солистка на мандолинния оркестър на ЦКС. Ходи по турнета из бившите соцстрани. Сега суфлира на прима виста всички опери от репертоара на първия ни оперен театър. Драга е известна в музикалните среди у нас и в чужбина с астрологичните си познания. Тя е автор на сполучливия акростих, който създава  в памет на своята роднина Катя Асенова Попова (след първата буква при всеки ред оставям празно място, за да се чете във вертикална посока по-ясно името й) :

                                                   Съдба

                                 К ак страшно прозвуча

                                 А беше млада, в апогея свой

                                 Т атяна, Мими, Виолета, Чо-Чо-Сан

                                 Я пония, Русия, в път далечен те зовяха.

                                
                                 А беше млада, в апогея свой

                                 С амотна в пътя необятен

                                 Е фирът вечно теб зовеше.

                                 Н ебесата те приеха в прегръдка овъглена.

                                 О немяха в миг смълчани дървесата.

                                 В ятърът прекършваше мъглата,

                                 А беше час злокобен, мрак.

                                 
                                 П ътя свой неземен извървя ти.

                                 О брази величествени превъплъти.

                                 П оличба зла прокоба те споходи.

                                 О, как заби се самолетът в миг.

                                 В ръх Сакра обгази необратимо.

                                 А стрален знак в час злокобен, зъл злодей

                                
                                                                                        И писъците чу ги, кой ли…?

Драга Мачуганска

P.S
. 18.04.2013 г., 14 ч., София – Операта, репетиция на „Валкюра” на малка сцена.

Акростихът е от подготвяната за печат книга „Опера и мистика”.

След кончината на Катя, разкрива Драга Мачуганска, дядо Асен Попов подарява рояла на дъщеря си „Блютнер” на зала „Катя Попова” в Плевен. А диригентката на детския хор „Звъника” в Плевен, Иванка Делийска, когато следва оперно пеене в Консерваторията, получава стипендия на името на Катя Попова. Асен Попов й подарява една от концертните рокли на своята дъщеря, която по-късно Делийска дарява на Регионалния исторически музей в Плевен. 

Много голяма приятелка на голямото българско сопрано е плевенчанката Свобода Гюрова. „Веднъж, спомня си Гюрова, Катя пристигна в Плевен да изнесе концерт пред 500 войника. Един от организаторите й каза да не се притеснява, защото те едва ли разбират нещо от пеене. Попова отговаря, че само един войник да разбира малко от оперно пеене, то тя ще пее за него.”

Свобода изтъква, че не познава нотите, но разпознава гласа на Попова между много други. Тя е разочарована, че днес за нейната приятелка се говори и пише малко, дори в деня на нейния 90-годишен юбилей.

Безценен албум с 213 снимки на оперната прима Катя Попова дари преди по-малко от година фотографът Цветан Томчев на Софийската опера и балет. Томчев, който е основател на „БГ Прес Фото“, открил случайно албума със снимки на сопраното, изложен сред вехториите на софийския битпазар и предложи да го подари на онази институция, която го пожелае. Първа на поканата се отзова Софийската опера и балет. Интерес към албума впоследствие бяха проявили и от Дирекция „Архиви”, от Народния театър „Иван Вазов”, както и от Регионалния исторически музей в родния й град Плевен.

Колекцията от непоказвани уникални фотоси, която ще бъде част от бъдещия музей на оперното и балетно изкуство в България, съдържа моменти от участия на певицата във Франция, бившия Съветски съюз, Румъния. На една от тях изпълнителката се е фотографирала върху камила на Слънчев бряг през 1964 г. Друга я показва до стар мотоциклет „Иж”, модел 1960 г.  Запечатани са и лични мигове на певицата – по жътва със снопове, пред хижа „Мальовица” в Банкя, с лекари в Санкт Петербург (Ленинград).


(край на статията)

Както трябва да се очаква, в Плевен – родният град на Катя Попова също е била отбелязана 90-годишнината на певицата. Ето едно съобщение по този случай:

90-годишнината от рождението на оперната певица
Катя Попова ще бъде отбелязана в родния й Плевен


Плевен, 17 януари 2014 г. (Малин Решовски, БТА)


Деветдесетгодишнината от рождението на оперната певица Катя Попова ще бъде отбелязана в родния й град Плевен, съобщиха на БТА от общината. Инициативата за честването е на Община Плевен и на Регионалния исторически музей в областния град. По повод на годишнината са организирани прожекции на филм за живота, творческия път и достиженията по световните оперни сцени на известната в миналото българска певица.

Документалният филм ще бъде показван всеки ден от 20 до 24 януари от 14.00 ч. до 16.00 ч. в зала “Културен живот в Плевен от Освобождението до наши дни”. В музея посетителите ще могат да видят и автентични вещи на актрисата. Прожекциите на филма за Катя Попова са безплатни.

И почти накрая – нещо от февруари 2014 г., което звучи като невероятна приказка, какъвто е бил краткият живот на Катя Попова. Но за това има сериозни документи:

Индиец се влюбва в Катя Попова

15.02.2014, Буряна Божинова

Катя Попова, оперната дива, която загина при самолетна катастрофа през 1966 г., е била голямата любов на индиец. Той никога не я срещнал, не се знае и дали е чувал великолепния й глас. Образът го покорил от снимка в списание. Трогателната история е разказана в 7 писма.

Музеят в Плевен пази във фонда си тези изповеди, откакто през 1987 г. сестрата на певицата Дора Попова дарила архива. Любовта пламва у индиеца като в приказка в един мрачен ноемврийски ден на 1958 г. Говинда Рао върви под дъжда през полето на родното си село Венкаташалам. Тръгнал е на гости при приятел. Внезапно погледът му пада върху книжен свитък, загърнат в храстите. Навежда се и върху просмукано от влагата списание вижда снимка на жена.

Индиецът прибира необичайната находка и бързо се връща вкъщи. Старателно изсушава мократа страница и дълго се взира в лицето от хартията. Пленен е от красотата на младата жена – струва му се, че през очите се вглежда в душата й и сякаш долавя трептенията. Разгадава коя е непознатата по текста под снимката в списанието. Там пише: “Катя Попова, оперна певица от България, дебютира с ролята на Манон от едноименната опера на Масне в „Комик опера“ в Париж. Завладяващото певческо изкуство бе посрещнато с ентусиазъм от парижката публика. Гостенката от България е певица и актриса от висок ранг. Емануел Бондил, директор на „Гранд опера“, лично поздрави певицата за големия успех и я покани да гастролира като Маргарита във “Фауст” от Гуно в оглавяваната от него опера”.

По онова време френската музикална критика сипе суперлативи за дебюта на Катя Попова. “Една чудесна Манон. Блестящ успех! Щастливи сме да покажем на френската публика най-вярната, неповторима и очарователна Манон!”, твърди публикация в “Юманите” от 1958 г. “Това е истинската Манон, създадена от двама гении и претворена от една чудесна българска певица, която  вдъхна втори живот”, присъединява се “Фигаро”. “20 години не съм чувал такава Манон”, възкликва внукът на Масне, музикалният критик Крушон.  

Говинда Рао изрязва отзива от намереното списание и го залепва на гърба на снимката. Върху челото на Катя Попова слага точка с мастило – иска му се да я приобщи към индийската традиция. Мисли си, че съдбата му е подарила невероятното преживяване да се влюби по снимка и от хиляди километри разстояние. След 4 месеца – през февруари 1959 г., Рао изпраща първото си писмо. Не знае адреса, затова надписва плика: “За Катя Попова, певица от първи ранг, България”.

“Снимката ме привлече от пръв поглед. Духът ми бе пленен. Но не съм способен да проумея силното въздействие. Накрая реших, че между нашите две тела е имало някакво привличане в предишния ни живот. Ако това не е било, възможно ли е в мене да се породи любов?”, пише чужденецът.

Признава, че е разглеждал безброй снимки на жени от Северна и Южна Индия – нито една не е стигнала до чувствата му. И все по-убедено повтаря, че дължи влюбването си на “кръвна връзка между двамата в предишния ни живот”. “Почти нищо не знам за вас – дали имате семейство и деца”, продължава Рао. Не крие, че за него е непостижима мечта да види някога обичаната жена. Затова я моли да му изпрати друга своя фотография. Накрая се зарича: “Ще пазя снимката ви до края на дните си – тя е кръвно свързана с мене. Докато съм жив, няма да ви забравя!
Искрено Ваш: Говинда Рао, 5.02.1959 г.”

И дописва: “Бих искал да знаете, че съм заклет ерген на 67 г.”

Катя Попова загива на 24 ноември 1966 г. в една от най-тежките катастрофи в историята на гражданската ни авиация. Самолет с 82-ма пътници на борда се разбива над Братислава. Животът на певицата свършва на 42 г.

“Катя Попова е получила емоционалната изповед, изпратена от Индия. Незнайно защо
тя не е отговорила на писмото, макар да е била твърде стриктна в кореспонденцията си. През 1970 г. баща й Асен Попов попада на посланието, докато подрежда архива. И решава да пише на Говинда Рао. През януари – март 1970 г. двамата си разменят писма – някои пътуват по пощата, други са предавани чрез дипломати от посолството ни в Делхи.” Това разказва Наташа Хинкова, която е проучвала архива на Катя Попова в плевенския музей.

В писмата си до Асен Попов Рао споделя скръбта на бащата по трагично загиналата дъщеря. Моли се за мир на душата й. “Случайно намерената снимка на дъщеря ви Катя ни свързва като братя”, доверява Рао. Почти всички писма до Асен Попов той започва с обръщението “Скъпи братко”.

“Умолявам ви, нека нашата връзка продължи до последния ми дъх”, пише на 27 януари 1970 Рао, който вече е на 78 г. Твърди, че е приел Катя Попова за своя дъщеря. Нарича я Катиани на прочута богиня в Индия.

Писмата са на английски и говорят за солидно образование на автора, казва Наташа Хинкова. За себе си Говинда Рао почти нищо не споменава. Единствено в писмо от 23 март 1970 г. разкрива, че е “роден в знатно семейство”. И изцяло обсебен от мисълта за Катя Попова споделя, че събира пари, за да увековечи паметта й в Индия. Няма данни дали е успял с мемориала. Кореспонденцията между двамата мъже прекъсва в края на март 1970 г.

Катя Попова тръгва към изкуството като дете. Дори куклите си пращала на далечни пътешествия, качвала ги на измислени от нея сцени. След часовете в началното училище правела театър в двора на фамилната къща в центъра на Плевен. За завеса спускала одеяло зад въжето с простряното от майка й пране. Сама майсторяла костюмите и реквизита.

“Играехме популярните Снежанка, Пепеляшка, а когато се изчерпаха, тя пишеше пиеси с приказни сюжети на листчета от ученическата си тетрадка. По едно време превърна в сцена обърнат с дъното нагоре сандък с гасена вар. Катя намяташе майчиния шал с ресни като испанска мантия или го връзваше за циганска пола и танцуваше. Децата от квартала се трупаха да гледат представленията”, спомня си сестра й Диана Попова в книгата на Димитър Василев “Катя Попова – благословена от музиката”.

Бъдещата оперна прима пропяла в училищно тържество. Облечена в рокличка от зелена разтегателна хартия, се появила в ролята на Пролетта, прогонваща Зимата с фъртуните. Едва 7-годишна напредвала с уроците по пиано при известната музикална педагожка Мара Гайтанджиева. През април 1942 г. абитуриентката от девическата гимназия се превъплъщава в принцеса Минехаха в оперетата “Хиавата” от Лонгфелоу. Есента на същата година вече е студентка в консерваторията – учи пеене при проф. Мара Цибулка. 

На 29 юли 1947 г. е назначена за солистка в Софийската опера – класирала се е първа, на конкурса е преборила 70 кандидати. За 12 години тя прави 20 роли, сопраното звучи в 600 представления, гастролира в над 20 държави на 3 континента – Европа, Азия, Америка. Нейните Наташа Ростова, Манон, Маргарита, Виолета, Мими, Чо-Чо-Сан са върхове в оперното изкуство, оценяват световни капацитети.

На 8 юни 1965 г. Катя Попова пя Виолета в “Травиата” на Верди в Плевен. Като ученичка в гимназията имах щастието да я слушам в препълнената до предела зала на драматичния театър. Публиката бурно аплодираше всяка нейна ария и я викаше на бис. Накрая тя пристъпи на сцената и след дълбок поклон през сълзи каза, че обича Плевен, където е извървяла първите си стъпки към оперното изкуство.  

Днес с името на Катя Попова в Плевен са лауреатският фестивал за млади оперни дарования, концертна зала в центъра на града и улицата, където е била фамилната  къща. На оживеното кръстовище певицата оживява в бронз. Скулпторът Владимир Гиновски я е изваял в ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски.

(край на статията)

Независимо от всичко, незабравимата Катя Попова ни напусна завинаги и нейното място остава празно в редиците на заслужилите български оперни артисти от тази епоха.

В хода на подготовка на тази статия за Катя Попова на 20 януари 2019 г. попаднах на някои нейни снимки и статии, които до сега не съм намирал в Интернет. Предполагам, че те са били публикувани там след юбилея й през 2014 г. във връзка с 90 години от рождението й. Някои от тях бяха свързани с една кратка информация в сайта на Община Плевен, която ще цитирам. Тези снимки ще поместя заедно с редица други след тази моя статия, както и статия във в. „Дума“:

Сайт на Община Плевен

Катя Попова (1924 – 1966)

Катя Попова e голямо явление в оперния свят от средата на ХХ в. Завършила e Българската държавна консерватория, специализирала в Болшой театър. Тя създава цяла плеяда от образи с неповторима артистичност и индивидуалност. Италианската преса я нарича „Българската Тебалди”. Певицата триумфира на сцените на световните оперни театри в ролите на Наташа от „Война и мир” на Сергей Прокофиев, Маргарита от „Фауст” на Шарл Гуно, Йоланта от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски, Мими от „Бохеми” на Джакомо Пучини, Микаела от „Кармен” на Жорж Бизе, Татяна от „Евгений Онегин” на Чайковски, а нейната Манон от едноменната опера на Масне, покорява и възхищава взискателната парижка публика в „Опера Комик”.

Създава неповторими образи от българския оперен репертоар – Милкана от „Майстори”, Зорница от „Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Кремена от „Ивайло” на Марин Големинов.

Катя Попова е сред основателите и първите участници в Международния музикален фестивал в Плевен (1966), наречен по-късно на нейното име „Лауреатски дни Катя Попова”.

(край на цитата)

Цитирам и статията във в. „Дума“:

Памет за Катя Попова

в. „Дума“, 31 октомври 2014 / брой: 252

Мария Пейчева


29-ото издание на Международния музикален фестивал “Лауреатски дни Катя Попова” е достоен повод да припомним коя бе певицата, дала името си на “уникалните духовни празници”. Тъй нарече кметът на Плевен проф. д-р Димитър Стойков фестивала. По регламент и сега от концертния подиум в родния град на оперната прима радваха ценителите на прекрасната музика млади наши и чужди лауреати от международни конкурси. Аплодисментите бяха за оперните певци Доротея Доротеева и Петър Димов, инструменталистите ни Йосиф Шукеров и Георги Димитров (китаристи), Лора Маркова (цигуларка, най-млад лауреат, едва на 11 години, с доста първи отличия), пианистките Христея Маркова и Инес Симеонова, Камелия Първанова-Кем (виола), Надя Стоилова (флейта), гостите от Украйна Станислав Христенко и Саша Гринюк (пианисти), цигуларя от Белгия Марк Бушков и виртуоза с акордеон и хармоника от Сърбия Никола Пекович.

Тази година на 21 януари се навършиха 90 години от рождението на обожавания през 50-те и 60-те години на миналия век оперен глас Катя Попова. Отрано проявила дарбата си, с отличие на 23 години завършва класа на проф. Мара Цибулка в МА “Проф. Панчо Владигеров”. Приета е веднага в Софийската опера и на 3 ноември 1947 г. дебютира в “Продадена невеста” с неголямата, но тъй ефектно вокално и артистично защитена сопранова роля на Есмералда. Първа роля и уверена заявка за бъдещи паметни успехи, за нови и нови бисове в опери на Пучини, Масне, Гуно, Чайковски (забравя ли се нейната Йоланта от едноименната опера!), в българската “Майстори” и т.н.

Уроците на проф. Цибулка допълва с ценните съвети на оперната звезда от онова време Катя Спиридонова и диригента Асен Димитров, особено при артистичната защита на галерията от ярки женски образи. Катя Попова е и сред щастливците с колеги да специализира (1955-1957) в световноизвестния Болшой театър. Там учи, набира опит с участия, вече с главни роли, не в една и две постановки.

В следващото десетилетие се зареждат аплодисменти за красивата даровита българка не само в София и Москва, но и в Атина, Виена, Прага, Харков, Ленинград (сега Санкт Петербург), Свердловск, Гран опера и Опера комик в Париж и къде ли още не.
За по-малко от две десетилетия щедро дари на публиката перфектно изваяни, вълнуващи образи на силни, чувствителни, борбени жени. Донесе от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953) златен медал. В жестока конкуренция на Международния музикален конкурс в Прага през 1954 г. извоюва втора награда. Божията й дарба, обичта на опероманите, отличните оценки на критиката й донесоха на 35 години правителственото признание с ордените “Кирил и Методий” и “Червено знаме на труда” (да, имаше някога и такова отличие и много трудно се присъждаше на одарена българска гордост). С паметните до днес за мнозина от феновете й роли на Наташа Ростова от “Война и мир” на С. Прокофиев (по едноименния епохален роман на Л. Н. Толстой) и Маргарита от “Фауст” на Гуно заслужено защити първата степен на Димитровската награда…

Загина в самолетна катастрофа на 25 ноември 1966 г. Сякаш отлетя в небесните селения да радва с красота и глас ангелите.

(край на цитата)

В края на 2019 година ми попадна един материал, който днес помествам за първи път – интересна статия за Катя Попова и любовта й към един пилот (копирана от Интернет на 4.12.2019 година). Ето линк към статията:

https://www.facebook.com/petar.nenkov.5/posts/2775438152486567

Цитирам въпросната статия:

Petar Nenkov

  1. November um 05:44 ·

ГЕРОЯТ ОТ ВЪЗДУШНАТА ВОЙНА С ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И САЩ, ПОДПОРУЧИК ДИМИТЪР СОТИРОВ И ОПЕРНАТА ПРИМА КАТЯ ПОПОВА – ЕДНА ЛЮБОВ НАДЖИВЯЛА ВРЕМЕТО !

Подпоручик – летец Димитър Сотиров е роден на 28 юли 1920 г. в село Теодосиево, Горно Оряховско. Завършва Въздушна школа през септември 1942 г. Назначен е за инструктор в Изтребителната школа в гр. Долна Митрополия.

На 30 март 1944 г. подпоручик Сотиров, заедно с трима инструктори, водени от командира на школата, капитан Кръстьо Атанасов, излитат с учебно-бойните си самолети Avia – В-135 и смело влизат в бой с летящата армада от американски бомбардировачи, прикривана от изтребители, която атакува София. Двойката капитан Атанасов – подпоручик Сотиров, атакуват американска “летяща крепост” В – 24 “Либерейтър” и я повреждат.

През пролетта на 1944 г. в Плевен подпоручик Сотиров се сгодява за Катя Попова – бъдеща оперна прима.

Няколко месеца по-късно той е преведен на служба в легендарния 3/6 изтребителен орляк, с командир, капитан Чудомир Топлодолски. Участва във въздушни боеве с англо-американски самолети, които периодично атакуват българската столица и я засипват с огън и смърт.

След 9 септември 1944 г. подпоручик Сотиров взема участие във военните действия срещу хитлеристките войски в Югославия.

По време на един разузнавателен полет в района на Прищина, самолетът му е улучен от немски зенитен снаряд и се взривява във въздуха.

След смъртта му Катя Попова остава вярна на обета си и не се омъжва втори път. На 24 ноември 1966 г. тя загива трагично с още 80 пътници в авиационна катастрофа край Братислава на самолет Ил-18, пътуващ от София за Прага.

Случайно или не, освен Катя Попова, на борда на самолета се намира и посланикът на Народна Република България в Берлин, генерал-полковник от запаса Иван Бъчваров, бивш началник на Генералния щаб на БНА и опонент на Тодор Живков, който влиза в открит конфликт с него !?

(край на цитата)

Нека днес на 20 януари 2020 г. – един ден преди 96-и рожден ден на Катя Попова да си спомним с уважение и почит за нея и краткия й живот, напълно отдаден на оперното изкуство.

………………..

  • Забележка: през предните години аз писах вече 5 пъти статии за Катя Попова, след които редица читатели направиха коментари. Днес искам да поместя един спомен на певицата Весела Лепиду, която работи в Оперния театър в Берн, споделен от нея през 2015 година:

Vesela Lepidu : Беше лична приятелка на майка още от гимназията в Плевен, даже имам снимка на двете – Катя на пианото, а майка пее ! После в операта в София приятелството им беше все така силно! Много се обичаха, а и всички я обичаха! Всеки спектакъл с нея беше някаква магия в театъра! Зад кулисите се събираха всички – хор, сценични работници, перукери, гардеробиери, всички, които бяха в операта и със затаен дъх я слушаха и гледаха! Беше прелестна! Аз по това време, все още малка, но се подвизавах по сцената като миманс! Винаги бях горда да участвам в спектакъл с нея! Няма да забравя “Продадена невеста”, “Фауст”, но най-вече “Манон” от Масне, защото тя ме водеше по сцената за ръка, а аз бях на седмото небе! И още нещо си спомням, че преди смъртта й Трифон Силяновски, той се занимаваше и с астрология и много познаваше, беше я предупредил да не пътува! Спомням си, как майка се върна в къщи и каза на баба, че с Катя ще се случи нещо лошо, но тя не е повярвала на Трифон! Жалко, че си отиде толкова млада и красива!

………..