Silvana Pravcheva

Днес празнува рожден ден сопранът Силвана Пръвчева

Драги приятели на оперната музика, днес на 3 септември 2020 г. пиша за първи път статия за една певица от Софийската опера, за която това трябваше да стане, но по различни причини не се осъществи досега. Това е чаровният сопран Силвана Пръвчева, с която съм ФБ-приятел от известно време, а също така вече съм имал възможността и лично да се срещна с нея.

Нека започна именно от тази среща, която стана почти случайно: през пролетта на 2019 г. бях за известно време в България, главно в родното Габрово и на 9 юни имах резервиран самолетен билет от София за Франкфурт. През предните дни имах телефонни разговори от Габрово с мои приятели в София и много от тях знаеха, че летя на 9 юни и по обед ще бъда на софийското летище. Това правя по стар навик – вече 6-7 години – радвам се, когато си отивам от България, някой да дойде на летището „да ме изпрати“. И това става много често – идвали са моите близки приятели Фани Иванова, Неда Диманова, Жоро Стефанов, Антония Бранкова, Илонка Цонева и други. Бях се обаждал и на Силвана Пръвчева и тя пожела да дойде на този 9 юни.

Ние с нея сме имали разговори чрез Фейсбук – питал съм я за неща, свързани с работата й в Софийската опера, но също така научих и интересния факт, че тя познава добре един известен тук в Германия певец – тенорът Лъчезар Пръвчев. Именно сходството във фамилните имена беше причина – мисля през 2017 или 2018 – да я запитам дали има нещо общо с нейното фамилно име. Оказа се, че Лъчезар Пръвчев, който е добре известен тук в Германия певец, и то отдавна, е брат на нейния съпруг – те имат еднакви фамилни имена. Така че тогава аз научих от нея някои неща за Лъчезар Пръвчев, чиято вокална кариера е започнала от България.

Как да е, Силвана дойде с метрото на летището, имахме време около час да си поприказваме и после се разделихме. Успхяме да си направим и снимки (ще поместя една след статията). Не трябва да крия – до тогава познавах Силвана само от ФБ – тя е една рядко симпатична, весела, засмяна и сияеща жена, вежлива, възпитана, разговорлива и останах с отлични впечатления от жеста й с идването на летището. Това беше – остана един хубав спомен…

Важна причина да не пиша до сега статия за Силвана Пръвчева е може би факта, че в медиите – специално в Интернет – няма твърде много данни за нея. Като се изключат данните за различни нейни изяви в оперни спектакли – само с по няколко реда, както и кратка информация за биографията й в сайта на Софийската опера, няма нито статии и интервюта в медиите, нито специални предавания по радио и телевизия. Има няколко такива (ще обърна внимание и на тях), но данни къде е отрасла и учила, как е започнала кариерата й и други подобни въобще липсват.

Както често правя до сега и с други артисти, в такива случаи аз се обръщам към конкретното лице и замолвам за сътрудничество. Така съм правил при много мои статии – тогава те стават и най-хубави, най-достоверни, защото са автентични.

Така се получи и при Силвана Пръвчева – наскоро тя ми изпрати данни за себе си, които са и основата на тази статия. Преди това обаче искам да цитирам онова, което е дадено за нея в сайта на Софийската опера:

Сайт на Софийската опера

Оперната певица Силвана Пръвчева, сопран, е възпитаник на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров”. Специализира пеене при Събин Марков, както и във Висшата певческа школа в Мадрид при Анна Игерас през 1988 г.

В периода 1985 г. – 1987 г. Силвана Пръвчева е солистка на Държавния музикален театър в София, а от 1989 г. пее в Националната опера и балет. Нейният репертоар включва: Виолета в “Травиата”, Марженка в “Продадена невеста”, Памина във “Вълшебната флейта”, Оскар в “Бал с маски”, Електра в “Идоменей”, Сузана в “Севилският бръснар” и други.


Носителка е на Втора награда от конкурса “Светослав Обретенов” и на Трета награда от конкурса “Луис Колеман”, проведен в Испания.

(край на цитата)

Както се вижда – съвсем недостатъчно! Има още една малка информация в един портал за изяви на български артисти, която също цитирам:

Силвана Пръвчева

Silvana Pravcheva

Силвана Пръвчева (сопран) завършва ДМА в София и майсторски клас към академията. Специализира в Сантиаго де Компостела, във Висшата певческа школа в Мадрид при проф. Анна Игерас. Работи с доц. Сабин Марков и Александрина Милчева.

От 1989 е в Националната опера и балет в София. Изнася камерни концерти, участва в оперни фестивали и спектакли в оперни театри у нас и в чужбина с роли от произведения на Моцарт, Верди, Росини, Пучини, Сметана и др. Осъществява радиозаписи. Лауреат е на X Национален конкурс за певци и инструменталисти, както и на конкурса “Луис Колеман” (Испания). Председателка на Вагнеровото общество в България.

(край на цитата)

Нека сега цитирам данните, които ми изпрати Силвана Пръвчева:

Родена съм на 3 септември 1962 година в семейство на весели и интелигентни хора. Баба ми е дъщеря на голям търговец от Свиленград – от нея зная малко гръцки език, дядо ми е специализирал в Германия. Майка ми и баща ми бяха весели и усмихнати – непрекъснато се канеха гости вкъщи, които не си отиваха бързо за моя радост!

Баща ми беше машинен инженер и дълги години пътуваше по света – разказваше ни приказни истории и изпращаше пъстроцветни картички, които носех в училище .. Ходех на всевъзможни кръжоци и се прибирах чак вечерта. Впрочем всички деца живеехме по този начин – училище, игри и домашни задължения .. Имахме училищен хор с диригент невероятния музикант Илия Вълчев, който беше откривател на таланти, будител и много обичащ ни Учител! Заведе ни в Германия, където имахме концерти, разглеждахме исторически места, паметници на културата.. Държеше да пеем с безупречна интонация, разказваше ни за живота на композитори, водеше и духовата музика в училище. На него дължа голямата си и осъзната любов към музиката! До ден днешен се чуваме и виждаме при възможност..

Естествено продължих да уча във Варненското музикално училище “Добри Христов” при Златка Кунчева, която с вещина и търпение развиваше гласа ми. В музикалното училище срещнах първата си любов Орлин – дете на флейтисти от Варненската филхармония, с когото не пропускахме концерти и оперни спектакли.

Първата ми роля беше Бастиена из операта на Моцарт “Бастиен и Бастиена”, след това Овчарчето от “Тоска” и най-голямата награда – концерта на изявените абитуриенти с Варненската филхармония.

Същата година станах студентка в Българска държавна консерватория в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Участвах в постановки и концерти на учебния оперен театър, след което заминах на конкурс в Испания – в Сантяго де Компостела, върнах се с трета награда и покана за специализация във Висшата певческа школа в Мадрид. Междувременно имах малки изяви на сцената на Музикалния театър, което ми даваше самочувствие със съмнително покритие..

Сериозната работа започна след като станах член на Софийската опера през 1989 год. Диригентите Борис Хинчев, Иван Маринов, Георги Димитров (на първо място) ме научиха на желязна дисциплина, музикална коректност към произведението, обич към партньорите на сцената, вслушване в съветите на по-опитни колеги. През този период вече бях омъжена за прекрасния си съпруг Валентин Пръвчев, с когото се запознахме докато играех “леко момиче” в „Просешка опера“ от Бенджамин Бритън, а брат му Лъчезар Пръвчев пееше централната роля. Родиха се двете ни прекрасни деца – Лъчезара през 1991 г. и Пресиан – през 1997 г. Междувременно изпях ролите на Виолета („Травиата“) в Германия, Оскар („Бал с маски“) и някои по-малки партии…

Много се радвам, че в оперната си кариера изпях партиите на Вителия от “Милосърдието на Тит” и Електра от “Идоменео” на Моцарт. Последваха Първа Дама и Папагена от “Вълшебната флейта”, Сузанна от “Сватбата на Фигаро”, Фиордилиджи от “Така правят всички”, Реквием от Моцарт. Дойде ред на Верди: „Бал с маски” – Амелия, “Трубадур” – Леонора, “Отело” – Дездемона, Реквием. После Пучини: “Бохеми” – Мюзета, “Турандот” – Лиу, “Джани Скики” – Нелла.

Последваха български автори: Ал. Йосифов – “Съдба за двама”, Маестро Г. Атанасов – Зоя от операта “Борислав”. Също така: Фрая от “Рейнско злато” на Вагнер, както и песните му “Везендонк”. И Жорж Бизе – Фраскита от операта “Кармен”.

Един ден трябваше да пиша по-подробна автобиография и изброих 70 роли, 40 от които централни…

Пяла съм в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка..

Обичам да правя камерни концерти – запленена съм от “малката изящна форма” в музиката – песента.

Лауреат съм на 10-и конкурс за певци и инструменталисти със сребърен медал.

Приятно ми е да пея оперети – Сафи от “Цигански барон”, Анжел Дидие от “Граф фон Люксембург”, Ана Главари от “Веселата вдовица”.

(край на цитата)

Колко леко и увлекателно е написано всичко – веднага личи артистичния и поетичен талант на Силвана (позволявам си да я наричам само на малко име …). Но по-важно е другото – голяма любов към музиката, която е запалил в нея учителят и диригент на училищния хор Илия Вълчев. И само какви хубави думи говори за него тя … Каква радост от тия пътувания в чужбина, специално в Германия, където децата от Варна са видели и научили толкова нови неща.

Трябва да ви споделя, че този диригент Илия Вълчев ми направи особено впечатление. Освен това аз си поставих задача да намеря нещо повече за него, да науча какво е правил той, за да насади тази голяма любов към музиката и пеенето у Силвана. И без това данните за статията не са много, ще я разширя с такива за този маестро и хорът, в който е участвала Силвана Пръвчева.

Намерих в Интернет една много подходяща статия по този въпрос и я цитирам по-долу. След това ще има и съответни снимки:

Портал „Varnabg.net“,

(без дата)

УЧИЛИЩНИЯТ ХОР НА VII СОУ “НАЙДЕН ГЕРОВ” – ВАРНА
(“МОРИС ТОРЕЗ”)

“Който не обича музиката – той не е човек.   Който обича музиката, той е половин човек.   Който прави музика – той е истински човек.”

Йохан Волфганг Гьоте

В началото на ноември 1964 година отвори врати най-новото училище във Варна – 23. основно училище, обзаведено според изискванията, позволяващи провеждането на учебно-възпитателна работа на високо ниво. Постигнатите успехи на учениците и учителите много скоро определят облика на училището. То не е просто училище с пореден номер. Ласкавите отзиви за него се свързват с изявите на училищния хор, чиито открояващи се изпълнения могат да се обяснят както със създадената база – първия в България кабинет по музика,проектиран лично от диригента на хора, позволяващ спокойна и ползотворна работа, така и с подбора на репертоара. И най-вече чрез създаваната обич към пеенето и песента.

На следващата година хорът е определен да защити музикалната култура на Варна чрез участието си на Републиканския преглед на ученическата хорова самодейност в град Ямбол. Представянето се определя като чудо. За малкото време (до 20 юни 1966 г.) благодарение на упорития труд на децата е подготвен репертоар, който включва песни от предкласиката до песни със съвременна хармония (“Синьото влакче” от Константин Илиев). Изпълнението е блестящо и предизвиква естествения, непредубедения възторг на жури и публика. В журито са авторитетни музикални специалисти – акад. Петко Стайнов, проф. Георги Димитров, з.а. Крум Бояджиев , композиторът Тодор Попов и др. Присъстват и много хорови диригенти. Хорът е първенец и вече утвърждава своето име, макар че е само на две години.

Журналистът Карол Николов от в. “Учителско дело ” в бр 51 от 1 юли 1966г. отразява представянето: “Появи се диригентът на хора ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ без всякакво чувство в позата, естествено и обикновено. И песента тръгна към посетителите. Осемдесет гласове, обработени и шлифовани, сдържани, предварително подчинени на идеята на едно изпълнение, се издигаха и слизаха. Диференцирано, дружно, уверено и стройно, хармонично, единно – те спечелиха симпатиите на слушателите и изтръгнаха техния естествен възторг …”.

Ненужни подробности. Не! Защото това чудесно начало намира своите потвърждения в следващите изяви на училищния хор – отново на национално ниво. На Третия републикански фестивал през 1969 година в Русе хорът е лауреат и носител на златен медал. Същите отличия отбелязват успехите му и на републиканските фестивали през 1974, 1979 и 1984 г., съответно на Четвърти, Пети и Шести. На Четвъртия републикански фестивал му е присъдена грамота от Съюза на българските композитори за високо художествено изпълнение на песента “Пиленце пее, говори” от Красимир Кюркчийски.

Към богатата на изяви дейност на хора се прибавя и участието му през 1970 г. в Международния майски хоров фестивал. Изпълнението с много финес, майсторство, чиста интонация и изразителност на трудната хорова песен “Планински нощи” от Золтан Кодай прави силно впечатление на журито и на публиката.

А в отзивите във вестник “Работническо дело” от 2 юни 1970 г. може да се прочете написаното от Агапия Баларева: “Хорът при училище “Морис Торез” – Варна, бе достигнал горната граница на изпълнителските възможности на един ученически хор” и от з.а. Крум Бояджиев във в. ” Народно дело” от 31 май 1970 г.: “Истински подвиг е да организираш добър хор само от едно училище. Прекрасен пример в това отношение е пионерският хор при 23. основно училище “М.Торез” – Варна. Типичната детска звучност и умелото използване на нейните възможности създават творческата тъкан, върху която способният диригент ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ извезва релефно очертанията на песните и ги насища умело с пълнеж от тонови багри и динамика. Възкликвам: “Ако всички училища имаха такива хорове!”

Поканен през 1975 г. да участва в Пионерските хорови празници на името на Добри Войников в гр. Шумен, хорът впечатлява жури и публика. В “Шуменска заря” от 8 април 1975 г. е отбелязано: “Още след изпълнението на първата песен – “Походна песен за аления мак”, муз. Парашкев Хаджиев по текст на Георги Струмски, публиката разбра, че слуша хор от висока класа. А това пролича в изпълнението на следващите песни. Те бяха: “Да зазвучат тромпетите” – муз. Хенри Пърсел, “Унгарска хумористична песен” – музика Бела Барток, “Над миром ночь” – музика И. Галкин, текст Львов, “Гайдар” – муз. Светослав Обретенов, текст Пламен Цонев, “Какво са хубавите книги” – муз. Георги Димитров, текст Асен Босев, “Пиленце пее, говори” – муз. Кр. Кюркчийски, текст народен, и “Гълъб ми гука” – муз. Стефан Мутафчиев, текст народен, написана специално за Пионерските хорови празници в Шумен.

Хорът има изяви и извън България – в Германия, Унгария, Словакия, Румъния. Три са разменните гостувания в Германия, съпроводени с изнасяне на концерти. Ласкави са отзивите на немската преса. Ето какво пише в. “Фрайе пресе” – Щолберг от 24 юли 1975 г.: “… Българският хор очарова слушателите. Под ръководството на своя диригент ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ хорът изнесе двучасов концерт, който беше приет от публиката с ентусиазирани аплодисменти. За всички беше радостно преживяване да чуят и видят момичетата и момчетата от този хор. В своите моряшки униформи те представляваха картини на младостта и жизнерадостта. Хорът притежава голяма звукова култура, която се изразява в най-нежното пиано и най-твърдото форте. Богатият репертоар съдържа наред с бодрите пионерски и младежки песни и много български народни песни. Репертоарът включва и много модерни трудни пасажи, с които хорът се справи великолепно”.

(край на цитата)

Прекрасни рецензии – ето къде се крие успеха на редица сегашни певци и певици, учили във Варна и може би пели в този знаменит хор през тези години. Действително Силвана Пръвчева е имала щастието, че е попаднала на такъв обаятелен и способен диригент, който така е увлякъл децата в света на хоровото изкуство, успял е да запали в техните млади сърца любовта към музицирането и като резултат – ония от тях, които действително са имали необходимите гласове заложби, са отдали после живота си на вокалното изкуство.

Не познавам този голям майстор на хоровото изкуство – Илия Вълчев, но изказвам моя респект за онова, което е могъл да постигне във Варна и сега да наблюдаваме резултатите на този труд, като се запознаваме със сегашните успехи на редица негови ученици, каквато е Силвана Пръвчева.

Когато четох за пръв път нейните бележки по собствената си биография, особено внимание предизвикаха именно тия нейни думи:

„ (…) Ходех на всевъзможни кръжоци и се прибирах чак вечерта. Впрочем всички деца живеехме по този начин – училище, игри и домашни задължения .. Имахме училищен хор с диригент невероятния музикант Илия Вълчев, който беше откривател на таланти, будител и много обичащ ни Учител! Заведе ни в Германия, където имахме концерти, разглеждахме исторически места, паметници на културата.. Държеше да пеем с безупречна интонация, разказваше ни за живота на композитори, водеше и духовата музика в училище. На него дължа голямата си и осъзната любов към музиката! До ден днешен се чуваме и виждаме при възможност (…)“
(край на цитата)

Как човек да не бъде вдъхновен от тия думи, след като знае какъв е резултата от големите усилия, които Илия Вълчев е влагал във всекидневната си работа? И колко хубави са думите, които Силвана Пръвчева говори за него – с пълна и откровена любов и признателност!

Мисля си, колко важно е в тия млади души и сърца – имам предвид децата в един училищен хор – да почувстват любовта на учителя им по музика или диригент на съответния хор към тях, да разберат неговото старание да им показва с всеки нов ден, с всяка нова репетиция красотите на творбите, които те изпълняват …

Така идва любовта изобщо към музикалното изкуство – тя не е птичка, която в един момент кацва на рамото ни и запява. Ние трябва дълго да работим в тази насока, бавно и упорито да навлизаме в тайните на съответното музициране, и когато ни води човек, който самият е пример за нас в това отношение, резултатите не могат да не дойдат. Самият аз дълги години съм пял в различни хорове, сменил съм десетки диригенти и учители по музика, така че знам какво говоря.

Простете, излязох малко от „тесните рамки“ на статията ми, но това бяха особено важни мисли, които в пълен смисъл се отнасят сега и за онова, което Силвана Пръвчева е постигнала в успешната си вокална кариера, която надхвърля 30 години.

Редно е накрая да дам и някои отзиви за изкуството на този хор във Варна, за да имаме предвид какво са мислили тогава и съответните музикални специалисти. Цитирам някои данни от Почетната книга на хора:

„Пионерския хор при 23 училище “Морис Торез” във Варна с диригент ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ слушам за трети път – в Ямбол през 1966 г., Русе – 1969 и на Майския хоров фестивал във Варна – 1970 год. Проявите на този хор се отличават с топлота и непосредственост на пеенето. Слушах ги с удоволствие. Радва тяхната чиста интонация, пленява детското отношение към изпълняваните творби. Диригентът ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ работи смислено, всеотдайно, с разбиране и с голямо увлечение. Всички заедно на Майския фестивал 1970 г. достойно защитиха порасналата музикална култура на Варна. Браво! Пожелавам: още по-голяма преданост към хоровата музика. Да обичат българското творчество. Да запазят непосредствеността си в музицирането. Чрез музиката да служат на красотата и доброто в живота.

На добър час, мили приятели!

7 юни 1970 г., гр. София Ваш проф. Георги Димитров
Прекрасен хор! Чудесен диригент! – в неговите ръце детските гласчета и души вибрират чисто и искрено. Ако децата ни пеят в такива хорове, те ще израснат по-щастливи, по-пълноценни!

Благодаря, деца, благодаря, колега!

24 ноември 1973 г., гр. Варна проф. Георги Робев
Похвално е, че едно училище със своя хор и диригент имат още по-прекрасни постижения. Тези постижения би трябвало да има всяко училище в България.

Поздравявам Ви, деца и диригент!

21 април 1975 г. проф. Иван Пеев

Скъпи деца!


Ние – съветските композитори, от душа ви благодарим за вашето забележително изкуство – хоровото пеене! Нека музиката бъде постоянен спътник във вашия живот! Желаем на вас и на Вашия ръководител ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ нови големи творчески успехи, много радост и щастие!

До нови срещи!

Седмица на детската книга и изкуства за деца и юноши

21 април 1975 г., гр. Варна Ваши
Владислав Агафонников
Юрий Чичков

Скъпи деца!

Благодаря ви за вашето великолепно изкуство!
Вие сте истински чаровници!
Чест и слава на вас и на Вашия прекрасен ръководител ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ!

Да ви слушат е огромна радост!
Да се сътрудничи с вас е огромно благо!
Да бъда ваш приятел е огромно щастие!


Всичко най-добро!
До нови срещи!

18 април 1979 г., гр. Варна Винаги ваш
Владислав Агафонников
(Почетен член на вашия хор)
(край на цитата)

И накрая – един личен спомен на диригентът на хора Илия Вълчев:

„ (…) Многолетната история на хора, която е част от 40-годишния живот на VII СОУ „Найден Геров”, е написана от стотици деца и у всяко от тях музиката е оставила своя отпечатък. Тя, както пише в своето писмо Еберхард Бьорнер, директор на училището в Германия, с което са осъществени вече споменатите разменни гостувания, е “голяма сила, която успява да сближи хората. Точно чрез твоята работа, скъпи Илия, разбрах още по-добре, че музиката, също както и словото, възпитава душата и чувствата и прави човечни страстите. Нашата задача не е да направим всеки музикант, а посредством музиката да отприщим във всяко сърце животворния извор на човешките чувства. Музиката, този най-съкровен език на човешките чувства, не само доближава нашите ученици до красотата на света, тя им показва красотата на самия човек, тя им разкрива човешките висоти, човешкото достойнство. В моментите, в които се наслаждаваме на музиката, ние изпитваме чувството, че сме истински хора, че пред нас е открит пътят на творчеството, пътят, по който можеш да направиш добро за хората. По този път, скъпи Илия, вървиш ти с твоята скромност. За това твоите приятели и слушатели трябва да ти благодарят. Точно затова ти пожелавам още дълги години щастие, здраве, творчески сили.”

Да правиш “добро за хората”! Свързано с дейността на училищния хор, то, доброто, е и в многото му участия в обществени мероприятия като част от многостранния живот на град Варна. Хорът има радио- и телевизионни изяви. За високите и трайни постижения в хоровото изкуство хорът е отличен с правителствена награда – медал “Св. Климент Охридски”, а диригентът е награден с орден “Св. св. Кирил и Методий” – първа степен, първи клас-квалификация. “Успехите пишат историята!” .

В 40-годишния летопис на VII СОУ “Найден Геров” постиженията на училищния хор са потвърждение на тази истина – мото на празника.

Илия Вълчев, диригент на хора

(край на цитата)

Няма какво повече да се добави – само ще кажа: БРАВО НА Г-Н ИЛИЯ ВЪЛЧЕВ И НА ВАРНА!

Нека добавя още, че във Фейсбук има специален профил с име „Хористите на Илия Вълчев“, където се поместват периодично съобщения, новини и снимки на бивши хористи на Илия Вълчев – една прекрасна идея!

Ще приключа първата част на тази статия с едно изказване на Силвана Пръвчева:

„Солистите на Софийската опера и балет с новогодишно пожелание към публиката за 2019 гoдина – Силвана Пръвчева:

…….

Сега ще добавя нови сведения към дейността на Силвана Пръвчева. На първо място едно съобщение на Българското Национално Радио:

БНР

Софийската опера и балет открива новия сезон с “Парсифал” от Вагнер

публикувано на 20.09.2017

Интервю на Лъчезар Цветков със Силвана Пръвчева

Силвана Пръвчева, която е един от солистите на Софийската опера и балет, гостува в ефира на “Хоризонт”, за да представи новия сезон на операта:

„Интересното при нас е, че ние почти преляхме стария с новия сезон, тъй като имахме много сериозни изяви в Белоградчик – “Опера на върховете”, с много голям успех там играхме спектакли на самите скали, в пещера Магурата. Сега това, което сме подготвили за нашата любима публика е операта “Парсифал” от Вагнер. Сезонът ще бъде открит на първи октомври, когато е и Деня на музиката като един своеобразен подарък за нашите почитатели – диригент ще бъде Айра Левин и режисьор Пламен Карталов. Тази постановка ние представихме в края на миналия сезон и за всички, които не успяха да я видят по една или друга причина, сега я правим отново“.

Силвана Пръвчева припомни:

„Преди 8 години, когато започна тази “авантюра” – Вагнер в Софийската опера, никой не вярваше, може би само академик Пламен Карталов, че успехът ще бъде толкова голям. Защото всички постановки, които са от целия “Пръстен на нибелунга”, след това “Тристан и Изолда”, ето сега и “Парсифал” са изцяло с български певци. Българските певци са известни с това, че предпочитат да пеят Верди, предпочитат да пеят Моцарт – композитори, които са малко по-далеч от стилистиката и от изискванията за звукоизвличане на Вагнер“.

Повече за новия сезон и оперните и балетни постановки, които може да се видят на софийска сцена ще научите от звуковия файл.

Програма Хоризонт Арт зона Нещо повече Парсифал Софийска опера

(край на цитата)

Събития с участието на Силвана Пръвчева:

“Mamma Mia!” – понеделник, 7 септември 2020 г.

Минали събития:

25 Юли – “Рейнско злато” · в София

24 Юли – “Рейнско злато” · в София

25 Април – “Рейнско злато” · в София

06 Март – “Рейнско злато” · в София

21 Февруари – “Рейнско злато” · в София

…….

НЕБИВАЛ НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ В СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ

01.01.2019

Истински щастливци се оказаха верните зрители на Софийската опера и балет, които успяха да се снабдят с билети за двата Новогодишни спектакъла на първия ни оперен театър на 30 и 31 декември 2018 г. С много малка разлика в програмата през двете вечери, публиката възторжено оцени 16-те оперни и балетни изпълнения в първата част на концерта и 13-те – във втората част.

Съзнателно програмата на двата концерта не бе оповестена предварително, което осигури една благородна изненада за аудиторията, изпълнила голямата зала до последното мястоКато чудесна традиция можем да посочим краткия видеоклип прожектиран при откриването на концерта, в който бяха представени всички премиери и значителни прояви на Софийската опера и балет, както на софийска сцена, така и при знаменателните гостувания в през 2018 гв Италия, Полша, Япония, Москва – Болшой театър, редом с представленията на откритите сцени сред Белоградчишките скали и Парка на Военната академия „Г.СРаковски“ в СофияОркестърът на Операта озвучи тържествено тази вълнуваща филмова история с изпълнение на увертюрата „Крадливата сврака“ от Джоакино Росини.

Трудно е да се опише богатството на творческата палитра от оперни и балетни изпълнения, сътворени по идея на Маестро Пламен Карталов и реализирани под режисурата на замдиректора по художествените въпроси Вера Петрова.                                                                                           

Възпламеняващо въздейства още първото изпълнение от пребогатата програма на този Новогодишен празник! Красотата на хореографията и вълшебната сценография сякаш отведнъж омагьосаха зрителите при изпълнението на „Танц на часовете“ от „Джоконда“ на АПонкиели“ със солисти Катерина Петрова и Емил Йорданов, и балетът на театъра.

Арията на графиня Еболи от „Дон Карлос“ на ДжВерди отново бе филигранно изпълнена от младата Александрина Стоянова, Таня Иванова го последва с върховно емоционално изпълнение на арията на Чо-чо-сан от операта „Мадам Бътерфлай“ (Джакомо Пучини).


След тях СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА и Мартин Илиев изпълниха блестящо дуета на Венера и Танхойзер от операта „Танхойзер“ на Рихард ВагнерА малко по-късно оперната сцена бе завладяна от балета и неговите солисти Марта ПетковаНикола Хаджитанев и Георги Аспарухов – представили вълнуващо темперамента на „Валпургиева нощ“ от „Фауст“ (Шарл Гуно).


Като финал на първата част на тържествения концерт бе “Si ridesta” от „Травиата“ (Джузепе Верди), изпълнен от хора на Операта.


Втората част на Новогодишния спектакъл започна с „Бал на Ларина“ (“Вот так сюрприз“) от операта „Евгений Онегин“ от П. ИЧайковски (…) 

(край на цитата)

Премиера на операта “Кармен” на 3 ноември в Софийска опера и балет

18.10.2017


Пламен Карталов

РЕЖИСЬОРСКИ БЕЛЕЖКИ

КАРМЕН – ЕДНА РЕФЛЕКСИЯ НА ТРАГИЧНА ВИНА ОТ ДРЕВНОГРЪЦКА ТРАГЕДИЯ

Музика, текст и театър на движението са базовото триединство на принципите на древногръцката класическа трагедияВсички жанрове на изкуствата от епохата на Ренесанса безвъзвратно се възраждат от нея.

В нашата нова постановка на КАРМЕН от Жорж Бизе режисурата, в погледа от музикалната й драматургия към живота й на сцената, е личен избор за самостоятелен концептуален поглед в стил на смесени принципи от съвременността и традиции от древногръцкия театърНо и древният японски театър НО, който съчетава близост с него, също дава основания в търсенето на подходи, мотивиращи избора ми за бягство от клишетата на познати интерпретации на вечния шедьовър на френския музикален реалистичен театър.

В този смисъл и пространствените измерения запазват изчистена сцената от бутафория, освободена от дешифриране на жанра според класическите категорииДоминиращо място има концентрацията върху съдбата на главните действащи лица, поставени в централния кръг като главна тяхна арена на съдбовностА пространството около арената е мястото за зрителите, за тяхната игра, поведение и реакции на едновременно наблюдаващ, коментиращ и действащ Хор.

Композицията на пространствените части за действието и играта са в хармонични пропорции и съизмерност на частите в сценичното пространствоКръгът като геометрична фигура, наследство заедно с квадрата от древногръцкия канон в скулптурното мислене за пропорциите на човешкото тяло, е основната ни и повдигната сценаТя е определена и като хармонична връзка за трите основни действащи лица, вплетени в трагедията на либретото (…)
…….
                       
ДИРИГЕНТ : Кейтаро Харада

„КАРМЕН“   –   ЖОРЖ БИЗЕ

КАРМЕН       Надя Кръстева
                    Гергана Русекова
                    Саня Анастасия

ДОН ХОСЕ   Костадин Андреев
                    Даниел Дамянов
                    Мартин Илиев


ЕСКАМИЛИО            Бисер Георгиев
                    Веселин Михайлов

ДАНКАЙРО             Илия Илиев
                    
РЕМЕНДАДО            Красимир Динев                
                    Хрисимир Дамянов

ЦУНИГА                Димитър Станчев                    
                    Светозар Рангелов
                    
МОРАЛЕС            Атанас Младенов
                    
МИКАЕЛА            Ирина Жекова
                    Цветана Бандаловска

ФРАСКИТА            СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА

МЕРСЕДЕС            Цветелина Коцева

(край на цитата)

16 часа програма за Нощта на театрите в Софийска опера и балет

13.11.2014


Примата Александрина Милчева е специален гост, посланици са сопраното  СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА и примабалерината Катерина Петрова

Софийската опера и балет ще посрещне на 15 ноември от 10.00 до 22.00 ч.  гостите на второто издание на „Нощта на театрите“ с рекордна 16-часова програма от детски представления, оперен концерт, балетна премиера, открит урок и прожекции на документални филмиСпециален гост е оперната прима Александрина МилчеваСтартът на инициативата е даден през 2008 г. в Хърватия, а в тазгодишното издание на Нощта се включват 11 софийски театъра и участници от други 10 града в България (…)

(край на цитата)

Владимир Стоянов пее с Карло Коломбара в “Набуко” на 27 март

25.03.2014

София е третата сцена, на която прочутият ни баритон е Набуко

Прочутият български баритон Владимир Стоянов ще се превъплъти като вавилонския цар Набуко, а световноизвестният бас Карло Коломбара ще пее Захария в концертното изпълнение на „Набуко” на 27 март от 19.00 чв Софийската опера и балетВъв втория от спектаклите от цикъла “Tutto Verdi” като Абигайл ще участва ученичката на Гена Димитрова, сопраното Баясгалан ДашнямНа сцената ще застанат Красимир Динев – Измаел, Цвета Сарамбелиева – Фенена, Ангел Христов – Върховният жрец на Вавилон, Пламен Папазиков и СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА.

Ерих Вехтер е диригент на спектакъла, посветен на 100-годишнината от рождението на великия български бас Борис Христов (…)

(край на цитата)

Очаквайте премиерата на операта „Фиделио” от Лудвиг ван Бетовен!

05.12.2013


Очаквайте на 15 декември от 19.00 ч. дългоочакваната за Софийската опера и балет премиера на единствената опера от Лудвиг ван Бетовен – „Фиделио”.
 
Следващото представление ще бъде на 22 декември от 19.00 ч.
 
Участват солистите:  Димитър Станчев (дон Фернандо), Бисер Георгиев (дон Пизаро), Даниел Дамянов (Флорестан), Мариана Цветкова (Леонора), Светозар Рангелов (Роко), СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА (Марцелина), Красимир Динев (Жакино),  Николай Иванов (Първи затворник), Антон Радев (Втори затворник).
 
На премиерата на 15 декември в ролята на Роко публиката ще има възможността да чуе известния австрийски бас Курт РидълНа същата дата в ролята на Флорестан зрителите че чуят Ендрик Вотрих.
 
Със специалното участие на актьора Мариус Донкин в ролята на разказвача.
 
Диригент на спектакъла е маестро Григор Паликаров, режисьор – Ханс-Йоахим Фрай, сценографията е на Павлина Коцева, а хормайстор е Виолета Димитрова.

(край на цитата)

„Мечо Пух” отново на голяма сцена в операта на 1 декември

21.11.2013

Огромен интерес предизвика постановката на детския мюзикъл „Мечо Пух” от композитора Андрей Дреников с появата си отново в репертоара на Софийската опера и балетПо тази причина представлението на 1 декември, неделя, от 11.00 ч., ще бъде показано на голяма сцена в театъра.

Мюзикълът „Мечо Пух” е написан по едноименната повест на ААМилнДиригент е Стефан НедялковПостановката е дело на Юлия Кръстева, която е и автор на либретотоСтиховете са на Нина Сивинова, Андрей Дреников и Юлия КръстеваСценографията е на Борян Белчев, художник на костюмите е Християна Михалева, а хореограф – Вероника Ценкова.

В ролите зрителите ще видят Николай Павлов – Мечо Пух, Елена Стоянова и Надя Колева – Зайо, СИЛВАНА ПРЪВЧЕВА – Прасчо, в ролята на Пламен Папазиков – Бухала, Ваньо Димитров – Йори, Анна Гавраилова – Кенга, Кристина Малюкова – Бебето Ру.

Участват деца от балетна школа „Силует” с директор Вероника Ценкова и оркестърът на Софийската опера и балет.

(край на цитата)

28 септември 2012 г. 18.00 ч.ОТКРИВАНЕ НА СЕЗОН 2012/2013 – премиера – ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – опера от Парашкев Хаджиев

20.08.2012

28 септември 2012 г.  18.00 чОТКРИВАНЕ НА СЕЗОН 2012/2013

ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА

Опера от Парашкев Хаджиев

СПЕКТАКЪЛ, ПОСВЕТЕН НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОМПОЗИТОРА

Следващи спектакли 

29 септември 2012 г.  18.00 ч.

30 септември 2012 г.  11.00 ч.

Участват:

Красимир ДиневНиколай ПавловАтанас МладеновСветозар РангеловСИЛВАНА ПРЪВЧЕВАНадя КолеваАнтония ИвановаЦветан ЦветковНиколай Иванов, Николай ИвановСтоил ГеоргиевДимитър СтанчевИванка НиноваРумяна ПетроваТодор ЖелевАлександър ГеоргиевЮлиана ИвановаАнна ГавраиловаПетя Петрова, Петя ПетроваКрасимир КожухаровИлия Илиев

Диригент Борис Спасов

Режисьор Юлия Кръстева

Художник Елена Шопова

Хореография Мария Илиева

……

В края на тази юбилейна статия посочвам линк към изказване на Силвана Пръвчева по Радио София:

https://www.facebook.com/watch/?v=880808532074220

Нека днес на 3 септември 2020 г. поздравим рождения й ден певицата Силвана Пръвчева, като й пожелаем отлично здраве, много щастие и нови музикални успехи.

За много години мила Силвана!

…………………………..