Италианският композитор Джакомо Пучини, роден на днешния ден 22 декември

Драги приятели на оперната музика, в една от последните ми статии за този месец декември 2020 г. ще си спомним за един оперен композитор, чията музика слушаме почти всеки ден по радио, телевизия или на различни звукови носители, оперите на когото се играят непрекъснато по целия свят (сигурен съм, че няма ден от годината, в който някъде по света да не се изнася негова опера) – великият маестро Джакомо Пучини, който днес – на 22 декември 2020 г. е роден преди 162 години в Лука / Италия. Незабравимите му опери са имали сюжетите си в много кътчета на Европа, Азия и Америка.

Лично за мен Пучини е бил винаги – заедно с Верди и Вагнер, най-високият еталон в това изкуство, който съм можел да си представя, не само заради широкия спектър на теми в сюжетите на оперите му, но преди всичко поради голямото разнообразие на музикалната му мисъл, сътворила образци в много отношения ненадминати до сега. Жалко, че така неочаквано и сравнително рано е починал – на 65 години. Неговият стил непрекъснато е получавал нови линии и след последната му опера „Турандот“ – недовършена до смъртта му и 2 години след това – на 27 април 1926 г. представена в Милано в тази форма, до която Пучини е работил (диригент е Артуро Тосканини) е подсказвала навлизането в един нов период – още по-интересен и задълбочен. Било е възможно музиката на Пучини да достигне до нови върхове, останали само в копнежите на милионите му почитатели. Неговата музика, както и тази на Верди, се харесва от широките маси – не само от специалистите, което го прави заедно с Верди връх в оперната музика на миналия век.

Като юноша на 14 години за пръв път в живота си видях „на живо“ опера по време на гостуване на семейството ни в София. Това беше неговата опера „Бохеми“. Всеки знае, че всяко първо нещо в живота оставя незалечими спомени в съзнанието. Когато светлините в утихналата зала на Народната опера угаснаха преди да започне първото действие, аз вече бях се унесъл в очакването на онова, за което отдавна мечтаех – да видя на живо това, което в далечната 1945 г. можеше да се чуе само по радиото или евентуално на грамофон. После завесата се вдигна, вълшебната музика се понесе в препълнения салон на Софийската опера и солистите започнаха първото действие.

Сега вече само си спомням, че Мими беше известната тогава Нели Карова (само преди един ден писах статия за нея!), другите участници не си спомням, мен ме беше увлякло това, което ставаше на сцената и самата музика. Кой ли е бил Родолфо, не помня, мисля, че беше Илия Йосифов. Оттогава тази опера ми е любима, слушал съм я десетки пъти, също и по телевизията и винаги съм откривал нещо ново, така ми допада този сюжет от епохата на веризмото. Няма да забравя Катя Попова, Никола Николов и много други в главните роли, различни състави от Русе, Варна, Стара Загора и Пловдив са гостували в Габрово с тази опера, а по-късно през периода 1951-1956 съм я гледал няколко пъти на софийска сцена. Тук в Германия – само по телевизията, но с първокласни солисти, няма да цитирам имена. Не случайно и Руджеро Леонкавало, съвременик на Пучини, също е написал опера със заглавие „Бохеми“, която е била играна обаче не с такъв успех като тази на Пучини.

Все още си спомням един чудесен жест на моите колеги в „Юнисис Дойчланд“, които при напускане на фирмата, когато през май 1994 г. преминах в пенсия, бяха събрали сума за малък подарък. Близкият ми колега Дитер Плайер дискретно ме беше запитал, каква книга бих си пожелал. Той знаеше, че имам влечение към музиката и искаше подаръка да е от областта на това изкуство. Ние си бяхме говорили с него често за музика и опера – той обичаше Италия, специално остров Сицилия и често пътуваше в отпуска там – и разбра, че Пучини е един от любимите ми композитори. В деня на раздялата, когато във фирмата дадох малък прощален обед с колегите от отдела ни, около 20 души, получих великолепна луксозна книга-албум – голям формат, на немски език, но с резюмета на разни езици, посветена на Пучини – биография, творчество, житейски път. Наред с текста имаше над 30-40 големи многоцветни фотоси. Много се зарадвах и често сега прелиствам тази книга, за да възстановя моменти от спомените ми, свръзани с този велик композитор, който много обичам. Има мелодии и арии от негови опери, които като ги слушам, независимо в какво състояние и къде се намирам, ми действат като опиат.

В продължение на 30 години – след големия успех на „Манон Леско“ през 1896 г., когато след първите му две опери „Le villi“ от 1884 г. и „Edgar“ от 1989 г. големият успех е все още далеч, а при „Манон Леско“ Пучини намира своя истински стил в посоката на веризмото, чак до 1926 година – премиерата на последната му опера „Турандот“, над която той работи до смъртта си през 1924 г., цяла Италия и много страни по света са под влиянието на музиката му и триумфалните премиери на „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“ и следващите още пет до 1918 г. следват една след друга по десетки световни сцени с нарастващ интерес. Както често се случва в историята на музиката, първоначалното мнение на музикалната критика не е единодушно – в началото на новия век голяма част от нея вярва, че музиката на Пучини е „временно явление“, което няма да бъде с траен характер. Даже някои критици определят музиката му като „кич“. Eто конкретни примери:

През 1912 г. водещ италиански музикален критик пише по повод постановката на една от оперите на Пучини, че това е старомоден мелодист, а неговите произведения са позор за италианската музика и то във време, когато в страната живее и твори такъв голям композитор като Илдебрандо Пицети.

Музикалният критик Карло Берсезио пише в “La gazetta” след премиерата на “Бохеми”, че тази опера няма да остави никаква следа в историята на италианската опера, а авторът трябва да приеме създаването ѝ като своя голяма грешка.

(край на цитата)

Виждате ли как критиците също се лъжат и често обезсърчават младите и надеждни таланти, които често надхвърлят представите на модата за момента. Но така е било в цялата история на музиката. Например Сергей Рахманинов след първите си произведения, почти отречени от критиката, няколко години е бил психично болен и е престанал да пише музика. Без лекарска помощ нямало е да стане това, което после се развива в него – световно прочут композитор и пианист. Що се отнася днес до „чалгата“ в България, не вярвам нейните критици да се лъжат. И нейната мода ще отмине, но пораженията ще останат, както става след тежка болест.

Много от тези критици на Пучини не отричат, че начинът му на оркестрация с изключителното си богатство на цветовете ще бъде пример за бъдещите генерации оперни композитори. Пучини създава свой музикален език, тъй както след него Арнолд Шьонберг, Албан Берг, Игор Стравински и други също създават собствени музикални езици, отличаващи ги един от друг и оставящи контрастни впечатления при слушане на музиката им. Други критици намират, че въпреки известен сантиментализъм, характерен за веризмото, ролите в оперите на Пучини са изградени с финес и носят белезите на идващия импресионизъм в изкуството и в музиката специално. Драматичното действие е изградено в кратки форми, оркестровият съпровод – пестелив, но с богати цветове. Симфонични компоненти почти липсват, но в центъра на вниманието е винаги линията на соловите партии, особено при дамските роли, изградени бляскаво и с финес. Въпреки обстановката на чужди страни в действието при някои от оперите, музиката носи съответните черти, но остава като че ли типично италианска. Така след доста години критиката почти се обединява и успява да прецени, че с общото си оперно творчество Пучини принадлежи към последните големи представители на италианската опера в епохата последвала романтизма – късният романтизъм.

Двете години преди смъртта на Пучини музикални издатели, специалисти и любители на музиката му са в тревожно очакване, знае се, че след последните му три малки опери с премиери през 1918 г. – „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ композиторът работи върху нова опера, която ще бъде може би апотеоз на творчеството му. Сетне се оказва, че той променя до известна степен музикалния си език, мелодиите се отличават от тия в предните му опери с малко повече суровост, изразена чрез двутоналната хармония с неочаквани промени. Честото приложение на ударни инструменти подчертава особения профил на далекоизточната обстановка. И накрая прочутата ария „Nessun dorma“, станала една от най-популярните арии от негови опери, особено през годините около новото хилядолетие, благодарение на изключителното изпълнение на Лучано Павароти.

Краят на Пучини прилича на сюжет от негова опера – след тежкото раково заболяване през тези две години, той не може да довърши „Турандот“, заминава за чужбина и след операция на гърлото, където е болестта, не донесла желания резултат, Джакомо Пучини умира на 29 ноември 1924 година в болница в Брюксел. В деня на погребението му в Милано в цяла Италия е обявен всенароден траур. Две години по-късно тленните му останки са пренесени от Милано в „Torre del Lago“ и положени в специално построената гробница-мавзолей в градината на вилата, където Пучини е прекарал близо 25 години от живота си и където е създал най-значителните си опери. Ето повече конкретни данни за този решителен и трагичен етап в живота на Джакомо Пучини:

През 1922 г., когато Бенито Мусолини завзема властта, Пучини не успява да се ориентира бързо в обстановката и остава в Италия. Други музиканти като Артуро Тосканини например напускат страната и емигрират. Композиторът отстоява политическите и човешките си възгледи и не се присъединява към фашистката власт. Дори когато Мусолини му поръчва опера с националистически сюжет, той отказва да я напише. Меланхолията му се задълбочава и все по-често се чувства зле, а освен това има проблеми и с гърлото. Пише на редактора си Тито Рикорди, че “самотата му е безкрайна като море и черна като нощта”.

Пучини започва да пише последната си опера “Турандот” в лошо здравословно състояние. Болките в гърлото са се оказали симптоми на рак и през есента на 1924 г. състоянието му съвсем се влошава. На 4 ноември заминава със сина си Антонио в Брюксел за да се подложи на лъчетерапия. След нея се чувства малко по-добре и там за последен път присъства на изпълнението на неговата опера “Бохеми”. След това обаче здравето му бързо се влошава и се налага операция. Когато го подготвят за нея, той написва на лист хартия: “Господа, дайте ми само 12 дни, за да довърша “Турандот”. Операцията е направена на 24 ноември, но за съжаление не помага на композитора и на 29 ноември 1924 г. Пучини умира в Брюксел на 66 годишна възраст.

Няколко дни след смъртта му пренасят праха му в Италия. В Милано е организирано всенародно поклонение, а в чест на толкова обичания композитор приятелят му Артуро Тосканини дирижира трагична музика от операта му “Едгар”. Погребан е в Торе дел Лаго, където над гроба му е издигнат внушителен бронзов паметник. Вилата му край езерото е превърната в музей, в който е организирана експозиция от много негови документи, ръкописи и произведения. В края на годината на дома на фамилия Пучини е поставена възпоминателна плоча със следния надпис:

„Тук на 22.ХІІ.1858 г. се роди Джакомо Пучини, произхождащ от стар музикален род. Той създаде леко запомнящи се, правдиви и изящни мелодии, обогатени с нови гласове на живота. Като прославен майстор той чрез стилично съвършенство и гъвкави форми отново утвърди в цял свят националното съдържание на изкуството.

От гордеещия се със своя син град – на тридесетия ден от смърта му, 29 декември 1924 г.“

(край на надписа)

Забележително е, че във връзка с 90 години от смъртта на Джакомо Пучини, през 2014 година в България беше публикувана чудесна статия във в. „Труд“, написана от журналистка, която работи тогава в Италия. Статията ми хареса – съдържа много моменти от живота и дейността на Пучини, които не са широки известни. По тази причина я цитирам дословно:

Според музикалните специалисти Джакомо Пучини е последният от плеядата италиански оперни композитори, започваща през ХVII век с Клаудио Монтеверди и продължила с Джоакино Росини и Джузепе Верди.

СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА
Флоренция
Специално за в. “Труд”

30.11.2014 г.

На 29 ноември 1924 г. на 66 години в клиника в Брюксел умира Джакомо Пучини. Дори Мусолини почита паметта му в Камарата на депутатите. На същия ден след 90 години кралската църква “Света Мария” в белгийската столица отбелязва събитието с литургия и концерт. В Италия официално започва месецът на Пучини с изпълнения на негови произведения в родния му град Лука. Финалът на “Лука фестивал” ще е на рождения ден на композитора, 22 декември. Концертът “Пучини и другите” с участието на виенски музиканти ще бъде показан в около 5000 киносалона между САЩ, Канада и Европа.

Миланската скала предвижда в репертоара си три опери на Пучини – “Турандот”, с която на 1 май ще се открие официално Експо 2015 под диригентството на Рикардо Шайи, “Тоска” и “Бохеми”. С този храм на лириката са свързани животът и творчеството на родения в семейство с антични музикални традиции Джакомо Пучини.

Още 10-годишен той свири на орган където му попадне. Така освен пари печели и солидна известност. Младежът, който по време на литургиите вмъква сред свещените псалми и арии от Вердиевите “Травиата”, “Трубадур” и “Риголето”, става все по-търсен. Музиката още не е главното в живота му, докато на 18 години не чува “Аида” в Пиза. Покорен от гениалния композитор, Пучини оставя родния си град, за да учи в консерваторията в Милано. Първите му две опери – “Вилиси” и “Едгард”, нямат особен успех. Късметът идва десет години по-късно с “Манон Леско”, представена в театър “Реджо” в Торино през 1893-та. Пак с тази творба, но след година, в Пиза става първата среща между композитора и Артуро Тосканини, който за пръв път дирижира опера на Пучини. Това е началото на творческото и човешкото приятелство, осеяно с любов и омраза, с препирни и сдобрявания.

След овациите за “Манон Леско” в Торино се готви и премиерата на “Бохеми” (1896) под палката на Тосканини. В началото Пучини се противопоставя на избора на града за “кръщене” на новородената му опера. “Не съм много доволен – пише той на Джулио Рикорди. – Театърът няма подходящата акустика, а диригентът е един дебелак.” Рикорди настоява за Торино и композиторът отива на репетициите. Лека-полека се успокоява: “Намерих Тосканини изключително любезен.” А недоверието му преминава в тотална възхита: “Оркестърът и Тосканини са изключителни!”

Мнозинството от критиците изразяват по-строги мнения. “Операта няма да се задържи”, пише един от тях в известна и смешна телеграма до колегите си в Милано. А “Бохеми” има все по-растящ успех сред публиката при всичките 23 представления. С нея се открива сезонът в “Ла скала” (1900-1901), паметен с дебюта в ролята на Родолфо на 27-годишния тенор Енрико Карузо.

Бъдещият идол на меломаните прави прощъпулника си точно с Тосканини. Изнервен и преуморен от многото репетиции, на премиерата той се проваля. За щастие със следващите представления успехът на Карузо нараства лавинообразно. Първото американско представяне на “Бохеми” е на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк (1910-1911) пак под палката на Тосканини, който е и неин съдиректор заедно с Густав Малер. По същото време започват репетициите за най-новата опера на Пучини “Момичето от златния Запад” отново с Карузо. Тосканини праща телеграма до Пучини, успокоява го, че всичко е наред. Композиторът му отговаря: “Не можеш да си представиш колко ме зарадва твоята телеграма. Сега съм доволен и спокоен.”

Пучини отива в Ню Йорк, за да присъства на репетициите през последните седмици. Нюйоркската публика посреща “Момичето от златния Запад” триумфално. В “Таймс” се отбелязва, че “изпълнението на операта е един от шедьоврите на маестро Тосканини”. Пучини също пише: “Музикалното интерпретиране е великолепно и постановката изненадваща. Карузо е голям. Тосканини е огромен, истински ангел.” През същата 1911-а диригентът отива в Рим за италианската премиера на “Момичето от златния Запад” по случай 50 години от обединението на Италия.

През лятото на 1914 г. семействата на Тосканини и Пучини почиват заедно във Виареджо. “Татко и Пучини разговаряха за музика и за политика – спомня си една от дъщерите на Тосканини. – Пучини е германофил, а татко мразеше немците. Един ден Пучини се оплака, че всичко в Италия върви към лошо и завърши: “Да се надяваме, че ще дойдат немците, за да оправят нещата.” Татко се превърна в див звяр. Подскочи и влезе вкъщи. Каза, че няма да излиза, защото, ако срещне Пучини, ще му зашлеви шамар. Но след седмица се сдобриха.”

Голяма рана в техните отношения слага Първата световна война. Патриотизмът на Тосканини се сблъсква с двусмисления опортюнизъм на Пучини. Отношенията им се deлюшкат между големи караници и вълнуващи сдобрявания. Крехкият Пучини, често плах и неуверен, се сблъсква с агресивния и мрачен Тосканини. Диригентът презрително заявява, че “Оперният триптих” е с “лош вкус”. Пренебрегва лековатата тематика на неговата драматургия, намира, че е в услуга на публиката. Точно обратно е мнението на българското сопрано Райна Кабаиванска, която дебютира в Италия преди 55 години в една от оперите на триптиха – “Мантията”: “За мен Пучини е театър, дори не толкова пеене. Той е абсолютната връзка между музика и текст”, сподели ми тя при една от срещите ни.

Кой по-добре от примата, пяла 30 години и повече от 400 пъти по света “Тоска” и “Мадам Бътерфлай”, може да го усети? Когато “Триптихът” е представен в Рим през 1919-а, диригентът напуска театъра. Пучини е обиден до смърт и като разбира, че Тосканини ще дирижира операта и в лондонската “Ковънт Гардън”, пише: “Не искам тази свиня Тосканини. Когато един диригент има лошо мнение за оперите, които дирижира, не може да им бъде добър интерпретатор.”

Но двамата не са създадени, за да се мразят. Пучини признава професионализма и подготовката на диригента, както и Тосканини не престава да цени музикалния гений на композитора. Времето изглажда отношенията им. Пучини не устоява на изключителното интерпретаторско майсторство на приятеля-неприятел Тосканини при дирижирането на възстановената “Манон Леско” в Скалата през декември 1922 г. по случай 30 г. от първото изпълнение на операта.

Няколко месеца преди това двамата се срещат във Виареджо, за да дискутират промени в партитурата. Пучини присъства на репетициите и ден преди премиерата споделя пред приятел: “Тази вечер е “Манон”, голямата “Манон”. Тосканини е чудо. Онова, което той извършва в Скалата, е възхитително. Какво удоволствие изпитах по време на репетициите! Никога не съм се наслаждавал толкова да чуя моя музика.”

Успехът е толкова голям, че операта остава в репертоара няколко сезона. Преди да напусне Милано, Пучини пише на Тосканини: “Скъпи Артуро, ти ми даде най-голямото удовлетворение в живота! “Манон” в твоята интерпретация е над всичко, което си представях. Ти направи моята музика недостижима с твоята поезия, гъвкавост и страст. Снощи усетих любовта ти към твоя стар приятел. Аз съм щастлив, защото ти можа да разбереш целия ми младежки страстен дух отпреди трийсет години! Благодаря от дъното на душата си.”

През 1924 г. двамата отново са в конфликт, докато Пучини привършва новата си опера. Той пише на свой приятел: “С Тосканини сме в негласна война. “Турандот” лежи недовършена, от месеци не докосвам пианото.” В началото на септември Тосканини, предупреден от жената на Пучини за болестта му, отива да го види. Това е последната им среща. Контрастите изчезват. “Сигурен съм – споделя композиторът, че “Турандот” в неговите ръце ще има идеалното изпълнение. Показах му и му изсвирих неща и ми се струва, че остана много доволен.”

Докато Тосканини репетира в Скалата “Борис Годунов” от Мусоргски, идва вестта за смъртта на Пучини. Той хвърля палката, тича в гримьорната си, просва се на дивана и започва да плаче. “Турандот” остава недовършена. В деня на премиерата в “Ла скала” – 25 април 1926 г., Тосканини спира представлението на мястото, където Пучини прекъсва с писането. Обръща се към публиката: “Тук маестрото е починал.” Просълзен, слиза от подиума. От следващата вечер операта се свири с довършената от неаполитанския композитор Франко Алфано музика по предложение на самия Тосканини. На миланското погребение на Пучини Тосканини го изпраща, като дирижира реквиема от неговата опера “Едгар”. Двамата вечно спорещи приятели се помиряват завинаги.

(край на статията)

Трябва да споделя, че тази статия дълбоко ме развълнува. Как двама титани на музикалното изкуство – Пучини и Тосканини – показват целия диапазон на човешките чувства чрез одобрение и неодобрение на музикални творби и тяхното интерпретиране, как два силни характера не се стремят да се харесат един на друг, а храбро бранят възгледите си, поради което са както приятели, така и неприятели. Защо днес хората не са такива, особено политиците и хората в управлението на културата, които често нямат собствено мнение, а се водят от мисли за подражаване и харесване на лицата, от които зависят.

Интересът към оперното творчество на Джакомо Пучини в България, показан през 2014 г. във връзка с 90 години от смъртта му, не се демонстрира само с горната статия. Още през лятото на 2014 г. моят ФБ-приятел Томи Вичев публикува в портала си „Гласове“ чудесна статия за Пучини, придружена с музикални илюстрации. Ето текста (без музикалния съпровод):

90 години от смъртта на Джакомо Пучини

Автор: Томи Вичев

12.08.2014 г.

Парадоксално или не, Пучини е най-изпълняваният оперен композитор. След него остават такива имена като Вагнер и Верди. Според списанието „Opera America” от 10-те най-изпълнявани опери в света 4 са на Пучини – „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Турандот”. Впечатляващ, но и закономерен факт предвид това, че Пучини е композитор драматург, който не само е тънък познавач на сценичните закони, но умее и виртуозно да изгражда драматургичното развитие на музикалния материал. Проявяващ се и като блестящ оркестратор, той влага в оркестровата партия чертите на истинския симфонизъм от края на ХIХ век.

В своето творчествоПучини изхожда от най–добрите традиции на италианската опера и предимно на Верди. Същевременнотой е близък и до тенденциите на веристичната италианска опера. Дори може да бъде смятан за творец,довел развитието на течението „веризъм” до нов етап на развитие.

Пучини е изключително известен в България, затова, без да ви занимавам с биографията му, искам да ви дам моето скромно мнение за едни от най-добрите интерпретации на гореспоменатите 4 опери.

„Бохеми”. Музикалният критик Карло Берсезио пише в „La gazetta” след премиерата на „Бохеми”, че тази опера няма да остави никаква следа в историята на италианската опера, а авторът трябва да приеме създаването й като своя голяма грешка. Всъщност става точно обратното – операта е най-изпълняваната в света след „Кармен” на Бизе. Може да ме обвините в пристрастност, но линкът, който ще дам, е от Миланската Скала от 1979 г. под диригентството на Карлос Клайбер със солисти Илиана Котрубас и Лучано Павароти. Запис, който все още не е издаден официално.

„Тоска”. След премиерата в Рим авторът е извикан на сцената 20 пъти под бурни аплодисменти. Тази опера шества триумфално на почти всички оперни театри в Европа и Америка до ден днешен. Предлагам ви един запис отново от Миланската Скала, като в ролята на Тоска е нашата Райна Кабаиванска, а Марио е Лучано Павароти, диригент – Сейжи Озава, запис от 1980.

„Мадам Бътерфлай”. За написването й Пучини изучава японските народни песни и се запознава и с традиционните такива от жената на японския посланик Окияма в Рим, някои от които използва в операта си. Този път обаче, за разлика от „Тоска”, публиката освирква произведението, операта претърпява пълен провал, а Пучини приема този неуспех много тежко. Композиторът основно преработва операта и включва в нея ново, трето действие. Премиерата този път преминава с невероятен успех. Чуйте и вижте тази велика опера под диригентството на Херберт фон Караян и с Мирела Френи, Пласидо Доминго и Криста Лудвиг. Запис от 1974 г., с Виенската филхармония.

„Турандот”. Операта представлява една чудесна китайска приказка, в която главната героиня на Пучини е отрицателен образ. За първи път в нея композиторът създава толкова масови хорови сцени. Музиката е колоритна, наситена с източни мотиви, като на някои места авторът е използвал за основа китайския фолклор. За съжаление композиторът умира, преди да довърши цялата опера. Предлагам ви един запис отпреди 30 години от Миланската Скала с изцяло звезден състав – Турандот пее нашата Гена Димитрова, Калаф е Пласидо Доминго, а Лиу е Катя Ричарели.

С Пучини завършваме годишнините за 2014 година. Следващия месец – февруари, ще се съсредоточим върху конкретни произведения с конкретни интерпретации. Благодаря ви за вниманието и мненията!

(край на цитата)

След този голям увод ще се спра на биографията и творчеството на Пучини.

Джакомо Пучини е роден на 22 декември 1858 година в Лука в семейство, където от няколко генерации се е упражнявало музикално изкуство, макар и на любителски начала с местно значение. Малкият Джакомо не показва особен музикален талант, но майката, за да запази семейната традиция, го записва в местната музикална школа. Бързо се оказва, че Джакомо притежава талант, който той развива в школата и през 1875 г. той поема длъжността на органист в местната църква. През 1877 г. на локален конкурс Пучини представя своята кантата „Juno“, с която обаче не получава никаква награда. Младият Пучини обаче така се запалва в музикалното изкуство, че решава твърдо да посвети живота си на него. С помощта на стипендия от кралица Маргарита той постъпва в Миланската консерватория (1880-1883) и година след завършване на образованието си написва първата си опера „Le Villi“ (премиера на 31 май 1884 г. в Милано).

Известното музикално издателство „Ricordi“ съзира може би чертите на бъдещ талант и му предлага да напише втора опера. Така през 1889 г. Пучини компонира „Edgar“, чиято премиера е на 21 април 1889 г. също в Милано. Издателството „Ricordi“ не се излъгва – въпреки критиките главно по отношение на либретото, отчита се добрата музика, написана в традициите на Верди. Така между това издателство и Пучини се изгражда дългогодишна връзка и сътрудничесто, което носи големи успехи и за двете страни през следващите години. От 1893 г. започват триумфите: премиерата на „Манон Леско“ в Торино (премиера на 1 февруари 1893 г.) е пълен успех за Пучини, ообено факта, че диригент е прочутият Артуро Тосканини. През 1896 г. идва още по-голям успех – „Бохеми“ с премиера на 1 февруари пак в Торино и пак под ръководството на Тосканини. Благодарение на последните две опери, само за няколко години Пучини добива световна слава и значително материално богатство. През 1900 г. следва „Тоска“ (премиера на 14 януари в Рим), през 1904 г. идва премиерата на „Мадам Бътерфлай“ (17 февруари в Милано). Чак след 6 години следва „Момичето от Златния Запад“ (премиера на 10 декември 1910 г. в Ню Йорк пак с диригент Тосканини и Енрико Карузо в главната тенорова партия). Успехът в САЩ е огромен, операта се играе в Бостън и в Чикаго, после в Европа. 7 години по-късно идва „Лястовичката (La rondine)“ с премиера на 27 март 1917 г. в Монте Карло, а през 1918 г. следват трите кратки опери (играят се и по-късно заедно) – „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ с премиери в Ню Йорк на 14 декември 1918 г.

Наред с големите успехи в оперите си след 1893 г., Пучини преживява и доста лични трагедии. Първоначалната му „приятелка“ Еlwira Geminiani, с която той после сключва брак и живеят заедно в хубавата вила „Torre del Lago“ е доста ревнива и поради някакъв романс на Пучини с домашната им прислужница последната се самоубива. Въпреки големите частни проблеми (да си спомним за същите при Верди и Росини) Пучини работи над оперите си много успешно и делото му остава безсмъртно, особено след Втората световна война, когато започва един незапомнен ренесанс на повечето от оперите му. Най-добрите певци и певици от съответната епоха играят главните роли и показват в тях напълно отличните си качества. Много от оперите са екранизирани или играни на открито (като „Тоска“ и „Турандот“), записани на различни фононосители и така допринесли за популярността на делото му. Както писах, „Турандот“ се изнася две години след смъртта му в този вид, до който Пучини е стигнал. При премиерата на 27 април 1926 г. в Милано под диригентството на Тосканини същият прекъсва спектакъла точно до мястото, до което Пучини е завършил самостоятелно това свое последно произведение. Едва по-късно операта е окончателно завършена от Franco Alfano и сега се играе в този й завършен вид. Финалните скици са били вече композирани от Пучини.

Пучини е известен не само с оперната си музика. Редно е да пишем и за други музикални жанрове, в които той също е оставил значително музикално наследство. Ето списък на тези произведения:

Вокални композиции

A te — за глас и фортепиано – 1875
Plaudite populi — четиригласен мотет – 1877

29 април 1877 – първо изпълнение в Лука

Credo – за тенор, баритон и оркестър – 1878

12 юли 1878 – първо изпълнение в Лука, по-късно вмъкнато в меса

Vexilla Regis – химн за мъжки хор и орган, текст Ваненцио Фортунато – 1878
Меса за четирима солисти и оркестър — за баритони и тенори, хор и оркестър. Състои се от 5 части — Kyrie, Gloria, Credo и Sanctus и Agnus Dei. Музиката на Kyrie е използвана в операта “Едгар”, а Agnus Dei – в “Манон Леско”. Сега месата е известна като “Меса Глория”. – 1878-1880

12 юли 1880 – първо изпълнение в Лука

Salve del ciel Regina – за сопран и хармониум, ползвано във “Вилиси” – 1882
Mentìa l’avviso – речитатив и ария за тенор и фортепиано, стихове от Феличе Романи. Използвано в “Манон Леско” – 1882
Ad una morta – за баритон и пиано, стихове от Антонио Ghislanzoni, фрагменти са използвани във “Вилиси”
Storiella d’amore – за сопрано или тенор и фортепиано, стихове от Антонио Ghislanzoni, използвано в “Едгар” – 1883
Sole ed amore – матината за сопрано или тенор и фортепиано. Авторът на текста е неизвестен, но има предположение, че е на Пучини. Използвано в “Бохеми” – 1888
Avanti Urania! – за глас и фортепиано, стихове от Ренато Fucini. Мелодичната идея е използвана в “Мадам Бътърфлай” – 1896
Inno a Diana – за глас и фортепиано, стихове от Карло Abeniacar – 1897
E l’uccellino – приспивна песен за глас и фортепиано, стихове от Ренато Fucini – 1899
Terra e mare – за глас и фортепиано, стихове от Енрико Panzacchi – 1902
Canto d’anime — за глас и фортепиано, текст Луиджи Илика – 1904
Requiem – за хор, виола, хармониум или орган – 1905

януари 1905 – първо изпълнение в Милано

Casa mia, casa mia – за глас и фортепиано – 1908
Sogno d’or – приспивна песен за глас и фортепиано, текст от Карло Марсили, използвана в “Лястовичката” – 1913
Morire? – за глас и фортепиано, текст от Джузепе Адами, използвано във втората версия на “Лястовичката” – 1917
Inno a Roma – за глас и фортепиано, текст от Фаусто Салватори – 1919

1 юни 1919 – първо изпълнение в Рим ………

Инструментална музика

Прелюдия за оркестър – 1876
Adagio in A major – за фоптепиано – 1881. Използвано във “Вилиси”.
Largo Adagetto in F major — за оркестър – 1881-1883. Фрагменти са използвани в “Едгар”.
Preludio sinfonico in A major – за оркестър – 1882

15 юли 1882 – първо изпълнение в Милано. Използвано във “Вилиси” и първата версия на “Едгар”.

Три фуги за струнен квартет – 1883 (Andante poco mosso в C минор, Andante sostenuto в A мажор, Andante mosso в G мажор)
Скерцо в D – за струнен оркестър – 1883
Симфонично капричио в F мажор (дипломна работа) – за оркестър – 1883. Части са ползвани във “Вилиси”, “Едгар” и “Бохеми”
Три менуета – за струнен квартет – 1884. Използвано в “Манон Леско”.
Хризантеми – елегия за струнен квартет – 1890

1890 – първо изпълнение в Консерваторията на Милано.

Piccolo valzer – за фортепиано – 1894. Ползвано в “Бохеми”.
Scossa elettrica — марш за фортепиано – 1896
Пиеса за фортепиано – 1916

(край на цитата)

Симфоничното капричио във фа-мажор, макар и да е било негова дипломна работа, е едно великолепно произведение, което се слуша с голямо удоволствие, поне на мен.

И накрая – три интересни подробности:

Според изследване на “OPERA America”, включваща 116 професионални сдружения от 44 щата на САЩ и 19 в Канада, най-често поставяните опери в Северна Америка за сезона 2006–2007 г., степенувани по честота на постановките са: “Кармен”, “Бохеми”, “Тоска”, “Севилският бръснар, “Турандот”, “Мадам Бътърфлай”, “Риголето”, “Травиата”, “Лучия ди Ламермур”, “Аида” и “Сватбата на Фигаро”.

Един от кратерите на Меркурий носи името на Джакомо Пучини.

В Уикипедия в момента съществуват страници за Джакомо Пучини на 98 различни езика – уникум, който е внушителен и показва неговата популярност в целия свят. Има и обширна страница на български език, написана много добре и съдържаща редица подробности, както и снимки. Само Джузепе Верди го надминава в Уикипедия – той има страници на 115 езика !

(край на цитата)

Както стана въпрос и по-горе, Пучини е особено познат и любим композитор в България. Така е било преди десетилетия, така е и днес. Ето малка справка, която показва това – цитирам извадки от Интернет-линкове през последните години (до 2015):

Арии от Пучини и Масне ще изпълни Соня Йончева в зала “България“ 01.04.2015г.

Бохеми от Джакомо Пучини – премиера – Пловдив … 22.03.2014 г.

Турандот – опера от Джакомо Пучини 2013 … София 24.04.2013 г.

Бохеми – Държавна Опера Бургас 17.04.2012 г.

Джани Скики, Концертът – Софийска опера и балет 25.03.2015 г.

Гостува солистката на Албанската Национална опера – Рамона Тулумани.

На 25 март Рамона Тулумани ще пее ролята на Лаурета в операта „Джани Скики” от Пучини.

През 2008 г. Тулумани беше избрана от Райна Кабаиванска да участва в Осмия международен майсторски клас в Нов Български университет, заедно с други млади изпълнители от пет държави. Тулумани е една от водещите сопрани на Операта в Тирана. Тя участва всяка година в програмата Охридско лято, на Античния театър в Охрид. Певицата е известна сред интелектуалците в Албания като приятелка на културата на България. На тържествен форум в Тирана, посветен на Деня на народните ни будители, организиран от нашето Министерство на външните работи, Тулумани изпълни концерт от оперната класика.

Рамона има български корени. Нейният прадядо Георги Лилов е бил строителен инженер и помага на архитект Лазар Парашкеванов при строителството на Софийската опера. През 1963 г. Николета Лилова, дъщеря на Георги Лилов, бабата на Рамона, се омъжва за албанеца Рамиз Ковач. По това време г-н Ковач учи оперно пеене при проф. Христо Бръмбаров. След като завършва следването си, той заминава със съпругата си за Тирана, Албания.

Утре старозагорската публика се наслаждава на две …

11.06.2015 г. – … опери на Джакомо Пучини – „Джани Скики“ и „Сестра Анджелика“. Уникалният проект събира музикални творци от САЩ и България и …

Явор Гърдев експериментира с опера на Пучини … 01.04.2015 – България …

Явор Гърдев експериментира с опера на Пучини … Театралът ще постави „Лястовичка” на Джакомо Пучини с учениците на … Явор Гърдев поема към нов експеримент – този път с опера. Театралът ще постави „Лястовичка” на Джакомо Пучини с учениците на Дарина Такова, съобщи „Площад Славейков”, цитирайки певицата.

Екипът ще работи по спектакъла по време на лятната Академия на изкуствата в Созопол, а премиерата е планирана за 28 юли. Идеята за „Лястовичка” също е на Дарина Такова, която е пяла в този спектакъл в апогея на своята кариера на сцената на Римската опера. Репетициите започват през май в София, а на 12 юли трупата продължава работа по представлението в Созопол, където Явор Гърдев ще проведе и майсторски клас по режисура, Дарина Такова по пеене, а сценографът на постановката Чавдар Гюзелев – по живопис.

Седмица с шедьоврите на Пучини – DarikNews.bg 11.05.2015 – Шедьоври от Пучини ще звучат през седмицата в Пловдивска опера. …

Национална опера и балет – Декември 2008 – Eventim.bg

Самият Пучини смята „Момичето от Златния запад” за най-хубавата си … не е от най-често поставяните пучиниеви заглавия в България и по света.

Русенската опера чества Пучини с Тоска – Bnews.bg

15.11.2013 – Операта „Тоска” е петата опера на Пучини. Премиерата ѝ е на 14 януари …

7 септември 2009 г.

„ ….. Райна Кабаиванска и нейните ученици ще изнесат концерт и в Бургас по случай 150-годишнината от рождението на Джакомо Пучини. За галаспектакъла на 27 септември в операта в морския град ще пристигне внучката на Джакомо Пучини – Симонета Пучини. “Тя е единственият потомък на Пучини, вероятно е над 80-те. Много сме близки – сигурно защото много си приличаме. И Симонета, като мен е борбена жена, която отстоява своята правда. Рекордьор е по съдебни дела – в защита на достойнството на оперите на Пучини. Води дела и срещу самозвани потомци на композитора”, разказа Кабаиванска ……“.

(край на цитатите)

Наред с оперното си творчество Пучини оставя значително количество песни, за които става въпрос и в една статия на българска медия от 2006 г. Цитирам части от нея:

Непознатият Пучини

02.02.2006 г.

„Mузикалната компания “Гега Ню” отново ни изненадва с едно стилно и интересно заглавие от своя каталог, което няма как да бъде подминато. Албум, който попада в категорията “само за ценители” и е предназначен за всички, които намират удоволствието от изкуството в по-сериозната музика. Заглавието се казва „Sogno d’Or“ и съдържа песни от Джакомо Пучини. Зад всичко това стоят Красимира Стоянова – сопран, и Мария Принц – пиано. Идеята за тази малко нестандартна колекция се заражда след съвместен рецитал на двете изпълнителки …“ (…..)

„ ….. В началото да кажем и нещо за самите изпълнения. Творбите на Пучини са основно в оперния жанр, така че песните, включени в настоящото заглавие, сами по себе си ще изненадат всички почитатели на композитора. Те са много малко познати и стават обществено достояние едва през 1987 г., когато един от най-големите изследователи на творчеството на Пучини – Майкъл Кей, публикува “Непознатият Пучини”. В изданието той е успял да намери манускрипти, скици, ранни ученически творби и първи редакции на опери на композитора. Именно тази рядка ценителска стойност прави албума „Sogno d’Or“ още по-вълнуващо и интересно заглавие.

Определено можем да кажем, че песните нямат централно място в творчеството на Пучини, като голяма част от тях са написани случайно, по определен повод или по настояване на близки на композитора. „Casa Mia“ например е композирана специално за издателя Едуардо Фонтеска за приложение към интервюто му с Пучини, публикувано в списание “Ла каса” през 1908 г. Преди това композиторът е написал „Terra E Mare“ за новогодишния брой на списанието, а „Canto d’Anime“ е написана по поръчка на шефа на италианската грамофонна компания. Особено интересен е фактът, че съществуват ярки тематични връзки между повечето песни и оперите на Пучини. Както споделя Майкъл Кей: песните са като ранни мисли за бъдещи опери. Така например прочутата ария на Де Грийо от операта “Манон Леско” е изградена върху „Mentia l’Avviso“ – речитатив и ария за тенор и пиано. Мотиви от песента „Avanti Urania!“ пък проличават в оперите “Мадам Бътерфлай” и “Тоска”. Това са само някои от по-интересните истории зад част от изпълненията в „Sogno d’Or“.

Ето и един от поводите за създаването на настоящата колекция: “Когато открих песните му, бях пленена от бликащата от тях сърдечност и искреност, от струящата жизненост”, споделя певицата Красимира Стоянова. Самата тя има определени пристрастия към песенния жанр, а Пучини е един от любимите й композитори. В желанието си да представи на аудиторията целия диапазон от песенното творчество на Пучини тя изпълнява дори арията за тенор „Mentia l’Avviso“, а песента „A Te“, предназначена за баритон, е транспортирана специално за нейния глас. Изпълнението на „Salve Regina“ може да бъде чуто в два варианта – с акомпанимент на орган, както е оригиналната версия (това е нещо като бонус за слушателите от страна на двете дами), така и в акомпанимент на пиано, вписващ се по-добре в цялата звукова картина на проекта ….“.

(край на цитата)

Очевидно Крисимира Стоянова е открила и е интерпретирала чудесно това песенно богатство на великия италианец. Тя признава любовта си към цялото негово творчество.

На нас остава да си спомним и почетем днес на 22 декември 2020 г. паметта на този знаменит италианец и гражданин на света, роден преди 162 години, който е направил толкова много чрез музикалното си изкуство за това, че жанрът „опера“ да стане достояние за милиони хора по целия свят.

Мир на праха му!

………………………..

Puccini: Turandot – Nessun Dorma!

Luciano Pavarotti – The Official Motion Picture Soundtrack

In Decca’s 90th anniversary year, the historic label releases the official soundtrack to the film, continuing Pavarotti’s musical legacy and celebrating his extraordinary life. See the greatest like you’ve never seen him before, and listen to the performances that thrilled audiences all around the world.

´´´´´´´´

Puccini: “O mio babbino caro” / Fleming · Marin · Berliner Philharmoniker

Giacomo Puccini: “O mio babbino caro” from Gianni Schicchi / Renée Fleming, soprano · Ion Marin, conductor · Berliner Philharmoniker / Recorded at the Waldbühne, Berlin, 27 June 2010 The Berliner Philharmoniker’s Digital Concert Hall:

´´´´´´´´

Puccini – arias from operas (Sonya Yoncheva)

Sonya Yoncheva (soprano) – arias from operas by Puccini 00: 00: 01 Interlude from the opera “Madame Butterfly” 00: 08: 20 Mimi’s Aria from act III of the ppera “Bohemia” 00: 11: 55 Aria Manon from act II of the opera “Manon Lescaut” 00: 15: 02 Intermezzo from the opera “Manon Lescaut” 00: 21: 00 Aria of Rudolph, Aria of Mimi, a Duet of Mimi and Rudolph from act I of the opera “Bohemia” 00: 36: 16 La regenta from the opera “Willis” 00: 40: 16 Scene and romance of Anna from the act I of the opera “Willis” 00: 47: 00 Tosca’s Aria from act II of the opera “Tosca” 00:51:22 Intermezzo from the opera “Sister Angelica” 00: 57: 04 Aria Cio-Cio-San from act II of the opera “Madame Butterfly” 01: 02: 07 Aria Manon from act IV of the opera “Manon Lescaut” 01: 11: 09 Aria Lauretta (O mio babbino caro) of the opera “Gianni Schicchi” 01: 14: 40 Bis 01: 21: 47 Bis Sonya Yoncheva (soprano) Marin Yonchev (tenor) Svetlanov Symphony Orchestra Conductor – Diego Matheuz 13.11.2019 Moscow

´´´´´´