Днес се навършват 150 години от рождението на пианиста и композитор Сергей Рахманинов
Драги приятели на симфоничната и оперна музика, днес на 1 април 2023 г. се навършват 150 години от рождението на великия Сергей Рахманинов – един от най-големите дейци на музикалното изкуство през миналия век – композитор, знаменит пианист, диригент и един от ония артисти, които са повлияли значително за развитието на класическата музика през миналия век.
За такива хора не може да се пише, трябва да се чете всичко, което е свързано с живота им. Рахманинов има толкова интересен и разнообразен живот, както личен, така и цялото му артистично творчество е свързано с възходи и падения, с еуфория и депресии, с моменти на висше удоволствие от направеното и такива на дълбоко съмнение в ценността му.
Ето, първата му симфония, на която той залага големи надежди, след премиерата й през 1897 г. е отречена като много модерна както от зрителите, така и от критиката. Това мнение така дълбоко го засяга, че младият композитор унищожава партитурата. Години по-късно творбата е реконструирана въз основа на останалите копия за отделните инструменти в оркестъра. Рахманинов изпада в тежка депресия и се отказва от композиране. С помощта на медицинско лечение чрез хипноза от прочутия психиатър в Санкт Перербург д-р Николай Дал, който му помага да излезе от това състояние, Рахманинов създава през 1900 г. гениалния си концерт № 2 за пиано и оркестър (това е днес една от най-често изпълняваните в целия свят творби за пиано и оркестър от жанра на късната романтика), който той посвещава на д-р Дал. От това време Рахманинов възвръща вярата в собствения си талант и кариерата му на композитор и отличен пианист, най-често изпълняващ своите творби, които по това време за редица пианисти се считат като „неизпъляеми“, тръгва стремително нагоре.
Тук искам да обърна внимание на нещо ново от годината 2012, появило се в руските медии, което изменя малко представите за лекуването при д-р Дал и посвещението на този втори концерт на него. В моята статия по-долу ще стане въпрос за тази публикация, направена от внука на композитора – Александър Рахманинов.
Как да не се възхищаваме на прекрасните четири концерта за пиано и оркестър, вторият и третият не слизат от репертоара на най-добрите световни пианисти. Третият – най-трудният и за мен най-хубавият, с дълбоко – почти философско съдържание, е имал огромен успех в Америка, после в Европа. Все си спомням, че четох някъде следното: когато Рахманинов тръгва с параход за Америка, за да свири този нов концерт като премиера в Ню Йорк, той е бил в голямо напрежение поради малкото време за репетици. Ето някои подробности: концертът е завършен на 23 септември 1909 г. Поради малко останалото време до премиерата – 28 ноември, той няма достатъчно време да репетира в Русия (самият той е солист), с багажа си взема и „беззвучна“ клавиатура, за да репетира на нея трудните технически пасажи по време на пътуването с кораб за САЩ. Премиерата е в Ню Йорк – почти 2 месеца след завършване на композицията – с Ню Йоркският симфоничен оркестър и диригент Валтер Дамрош. Пътуването по море трае повече от 10 дни, при това е трябвало най-напред да замине от Москва за Великобритания, от където тръгва и парахода за САЩ.
Една година по-късно е и премиерата в Русия, като той пак е солист. Доста години по-късно този трети концерт се счита от редица изявени пианисти като почти невъзможен за изпълнение. Аз лично слушах този концерт за пръв път със солист чудесният музикант Владимир Ашкенази (имам записи с негово изпълнение на всичките четири концерта на Рахманинов).
Още преди този трети концерт следват периоди на пътувания между различни градове в Русия и в Италия, в Дрезден (1906-1909). Първото му пътуване през 1909 г. в Америка не му донася очаквания успех, публиката там все още не е свикнала с нови течения в съвременната клавирна и симфонична музика), въпреки че не кой, а Густав Малер е диригент няколко години преди това при премиерното изпълнение на Втория концерт за пиано и оркестър в Америка (с друг солист). През 1917 г. Рахманинов напуска Русия след Октомврийската революция и приема предложението да замине за Швеция, където остава в Стокхолм до 1918 г., след което заминава за САЩ и никога повече не се връща в родината си. Постепенно чрез многото гастроли като пианист и диригент в САЩ Рахманинов става световно известна личност. Между 1931 и 1939 г. той прекарва летните месеци във вилата си в Швейцария (имам снимка на тази вила, която ще приложа след статията), но след началото на Втората световна война Рахманинов не напуска до смъртта си САЩ.
Преди време четох части от биографията на Рахманинов в периода на Втората световна война. Бях много впечатлен и доста тъжен – той събира средства в САЩ за подпомагане на свои съотечественици в СССР, пострадали в хода на войната и тези средства отиват до родината, но самият той не получава входна виза. Независимо че дълги години е извън родината си и отдавна има поданство на САЩ, при всички случаи демонстрира руския си произход. Все пак да не забравяме, че СССР и САЩ са съюзници във войната. Защо обаче по това време не е могъл да посети родината си, поне за кратко – не са казва. През 1943 г. – в развоя на войната, Рахманинов умира в САЩ почти 70-годишен, след заболяване от рак.
Скоро четох нещо много интересно, написано от неговия внук Александър Рахманинов, който пише следните редове за последните часове в живота на великия си дядо (оригинал на руски език):
„Сергей Васильевич очень много курил, практически не выпускал изо рта сигарету. И заболел раком. Последние месяцы жизни он провёл в Калифорнии. Наталья Александровна и Ирина были рядом. Уход из жизни был очень тяжёлым. Сергей Васильевич шёпотом спросил: «Вы ведь слышите? На улице играют мою «Всенощную»…» В этот трагический момент тихо отворилась дверь в спальню и к изголовью теряющего последние силы композитора подошла ещё одна женщина, за которой срочно посылала шофёра сама Наталья Александровна. Ни произнеся ни звука, она жестом попросила её подойти ближе к кровати, указав на место рядом с собой. Через мгновение жизнь покинула великого Сергея Рахманинова …“
(край на цитата)
Целият текст може да се прочете в Интернет при линка, който води към следното заглавие:
30/05/2012 Ольга Шаблинская
Супруга Сергея Рахманинова раскрыла семейную тайну лишь перед смертью: сердце композитора принадлежало не ей одной
Статья из газеты: Еженедельник “Аргументы и Факты” № 22 30/05/2012
Ако желаете да прочетете цялата статия, влезте в Гугъл с изречението „Супруга Сергея Рахманинова раскрыла семейную тайну …..“ и веднага имате статията на разположение. Защо аз не я цитирам тук цялата? – имам респект към Сергей Рахманинов, защото е един от моите музикални идоли, но нещата които съпругата на композитора е доверила на внука си Александър малко преди да се помине и е пазила в тайна цели 50 години, не са съвсем добри от морална гледна точка по отношение на моя идол. Самото заглавие на линка по-горе подсказва за това. Нека всеки сам да реши дали трябва да прочете въпросната статия, или просто да остави нещата така, както ги познава света до годината 2012.
(край на справката)
Що се отнася до цялото му творчество, в тази статия ще дам списък на същото, но още сега трябва да отбележа, че Рахманинов не остава чужд и на оперното изкуство. Написал е три опери – „Алеко“ (1892 г., още като 19-годишен), „Алчният рицар“ (1904) и „Франческа да Римини“ (1905), от които третата има най-голям успех и се играе често на световните оперни сцени. Премиерата й е на 24 януари 1906 г. в Москва (за сравнение, премиерата на тази опера в Германия е през 1989 г. в Кайзерслаутерн). Операта трае 1 час и по тази причина се изнася обичайно заедно с друга опера. При московската премиера заедно с нея е била изнесена и операта „Алчният рицар“ от същия автор. За премиерата на „Франческа да Римини“ в ролята на Gianciotto Malatesta (регент на Римини) – партия за баритон, е бил предвиден Фьодор Шаляпин, но той е пял в тази роля една година по-късно – през 1907 г. в Санкт Петербург. Либретото на операта е по сюжет от творба на Данте Алегиери и е написано от Модест Чайковски (1850-1916) – по-малкият брат на Пьотр Илич Чайковски.
Цитирам още подробности от източници на немски език, някои части после в превод на български език:
Francesca da Rimini ( russisch : Франческа да Римини ), Op . 25, ist eine Oper in einem Prolog, zwei Tableaus und einem Epilog von Sergej Rachmaninoff zu einem russischen Libretto von Modest Iljitsch Tschaikowsky . Es basiert auf der Geschichte von Francesca da Rimini im fünften Gesang von Dantes epischem Gedicht The Inferno (dem ersten Teil der Göttlichen Komödie ). Der fünfte Gesang ist der Teil über den zweiten Höllenkreis (Lust). Rachmaninoff hatte das Liebesduett für Francesca und Paolo im Jahr 1900 komponiert, nahm die Arbeit an der Oper jedoch erst 1904 wieder auf. Die Uraufführung fand am 24. Januar (OS 11. Januar) 1906 im Bolschoi-Theater in Moskau statt, wobei der Komponist selbst dirigierte . in einer Doppelaufführung mit einer anderen Rachmaninoff-Oper, die gleichzeitig geschrieben wurde, The Miserly Knight .
Превод:
„Франческа да Римини“, оп. 25 е опера с пролог, две картини и епилог от Сергей Рахманинов към руско либрето на Модест Илич Чайковски. Базирана е на историята на Франческа да Римини в петата песен от епичната поема на Данте „Ад“ (първата част от „Божествена комедия“). Петата песен е частта за втория кръг на ада (похотта). Рахманинов е композирал любовния дует за Франческа и Паоло през 1900 г., но не подновява работата по операта до 1904 г. Премиерата се състои на 24 януари (11 януари) 1906 г. в Болшой театър в Москва под диригентството на самия композитор, в двойно изпълнение с друга опера на Рахманинов, написана едновременно с първата – „Алчният рицар“.
(край на превода)
Rollen (няма да давам превод)
| Rolle | Sprachtyp | Premierenbesetzung 24. Januar 1906 (Dirigent: Sergei Rachmaninow) |
|---|---|---|
| Geist von Vergil | Bariton | |
| Dante Alighieri | Tenor | Dimitri Smirnow |
| Lanciotto Malatesta | Bariton | Georg Baklanoff |
| Francesca Malatesta , Lanciottos Frau | Sopran | Nadejda Salina |
| Paolo Malatesta , jüngerer Bruder von Lanciotto | Tenor | Anton Bonachich |
……
Inhaltsangabe
Schauplatz ist die Malatesta-Burg um das Ende des 13. Jahrhunderts
Prolog
Der Geist von Virgil führt den Dichter Dante an den Rand des ersten Kreises des Infernos. Sie steigen in den zweiten hinab, wo der wortlose Chor der verdammten Seelen zu hören ist. Virgil sagt Dante, dass dies die Bereiche sind, in denen Sünder, die sich der Lust hingegeben haben, bestraft werden, indem sie von einem ewigen Wirbelwind heimgesucht werden. Dante bittet zwei solche Seelen, Francesca und Paolo, ihre Geschichte zu erzählen.
Tabelle 1
Im Schlosshof will Lanciotto Malatesta in den Krieg ziehen, gibt aber zu, dass er keine Freude mehr am Krieg hat. Lanciotto ist deformiert und weiß, dass seine Frau Francesca ihn nicht liebt. Sie war dazu verleitet worden, Lanceotto zu heiraten, indem sie dachte, sie würde Paolo Malatesta, Lanciottos hübschen jüngeren Bruder, heiraten. Lanciotto ist misstrauisch gegenüber Francesca und neidisch auf Paolo. Er plant, eine Falle zu stellen, um sie beim Ehebruch zu erwischen. Francesca tritt dann ein und bekräftigt den Gehorsam gegenüber Lanciotto, sagt aber, dass sie ihn nicht lieben kann. Sie fragt, wann er zurückkehren wird, und Lanciotto sagt, dass er erst nach dem Ende der Schlacht zurückkehren wird. Als Francesca geht, lacht Lanciotto.
Tableau 2
Paolo und Francesca sind alleine in einem Zimmer im Schloss zusammen. Paolo erzählt die Geschichte von Sir Lancelot und Königin Guinevere, die ihren eigenen Gefühlen entspricht. Dabei gesteht Paolo Francesca seine Liebe. Francesca wehrt sich zunächst und versucht, Lanciotto treu zu bleiben. Ihr eigener Widerstand erodiert jedoch bei Paolos anhaltenden Liebesbekundungen und ihrem eigenen Verlangen nach ihm. Sie singen von ihrer heimlichen Liebe und umarmen sich. Lanciotto ist zurückgekehrt und sieht die Liebenden zusammen. Er ersticht Paolo und Francesca tödlich.
Epilog
Paolo und Francesca ziehen sich in den Wirbelwind des zweiten Kreises zurück. Dante wird von Mitleid und Schrecken überwältigt, und er und Virgil bleiben bei dem Gedanken: „Es gibt keine größere Traurigkeit auf der Welt, als sich an eine Zeit der Freude in einer Zeit der Trauer zu erinnern“.
(край на цитата)
Превод:
Съдържание:
Мястото на действие е замъкът Малатеста около края на 13-и век
Пролог
Духът на Вергилий води поета Данте до ръба на първия кръг на ада. Слизат във втория, където се чува безмълвният хор на проклетите души. Вергилий казва на Данте, че това са царствата, където грешниците, отдадени на похотта, ще бъдат наказани, като бъдат пометени от вечен вихър. Данте моли две такива души, Франческа и Паоло, да разкажат своята история.
Картина 1
В двора на замъка, Ланчотто Малатеста иска да отиде на война, но признава, че вече не се наслаждава на войната. Ланчотто е деформиран и знае, че съпругата му Франческа не го обича. Тя беше измамена да се омъжи за Ланчотто, мислейки, че ще се омъжи за Паоло Малатеста, красивия по-малък брат на Ланчотто. Ланчотто е подозрителен към Франческа и ревнува от Паоло. Той планира да постави капан, за да я хване в изневяра. Тогава Франческа влиза и потвърждава подчинението си на Ланчотто, но казва, че не може да го обича. Тя пита кога ще се върне, а Ланчотто казва, че няма да се върне, докато битката не приключи. Когато Франческа си тръгва, Ланчотто се смее.
Картина 2
Паоло и Франческа са сами заедно в стая в замъка. Паоло разказва историята на сър Ланселот и кралица Гуиневир, която отговаря на собствените й чувства. Паоло Франческа признава любовта си към Франческа. Тя първоначално се съпротивлява и се опитва да остане лоялна към Ланчотто. Нейната собствена съпротива обаче ерозира при продължаващите прояви на любов от страна на Паоло и нейното собствено желание към него. Те пеят за тайната си любов и се прегръщат. Ланчотто се завръща и вижда влюбените заедно. Той намушква смъртоносно Паоло и Франческа.
Епилог
Паоло и Франческа се оттеглят във вихъра на втория кръг. Данте е обхванат от съжаление и ужас и той и Вергилий се спират на мисълта: „Няма по-голяма тъга на света от това да помниш време на радост във време на скръб“. (край на превода)
Aufnahmen (Записи на операта)
- Melodiya: Mikhail Maslov (Virgil’s Shade), Alexander Laptev (Dante), Yevgeny Nesterenko (Lanciotto Malatesta), Makvala Kasrashvili (Francesca), Vladimir Atlantov (Paolo); Orchester und Chor des Bolschoi-Theaters; Mark Ermler , Dirigent
- Deutsche Grammophon 453 455–2 (1997): Sergei Aleksashkin (Virgil’s Shade), Ilya Levinsky (Dante), Sergei Leiferkus (Lanciotto Malatesta), Maria Guleghina (Francesca), Sergej Larin (Paolo); Chor der Göteborger Oper; Göteborger Symphonieorchester ; Neeme Järvi , Dirigent
- Russische Saison: Nikolai Rechetniak (Virgil’s Shade), Nikolai Vassiliev (Dante), Vladimir Matorin (Lanciotto Malatesta), Marina Lapina (Francesca), Vitaly Taraschenko Paolo); Russischer Staatschor; Orchester des Bolschoi-Theaters; Andrey Chistiakov , Dirigent
- Chandos (CHAN10442): Gennady Bezzubenkov (Virgils Schatten), Evgeny Akimov (Dante), Sergey Murzaev (Lanciotto Malatesta), Svetla Vassileva (Francesca), Misha Didyk (Paolo); BBC-Sänger; BBC-Philharmonie; Gianandrea Noseda , Dirigent
(край на цитатите за операта „Франческа да Римини“)
Сега някои подробности по първата оперна творба на Рахманинов – едноактната опера „Алеко“ (данни в оригинал и в превод от руски и немски езици):
Aleko (TN ii/70, russisch: „Алеко“) ist die erste der drei Opern von Sergei Rachmaninow, die er noch am Moskauer Konservatorium verfasste. Das russische Libretto stammt von Wladimir Nemirowitsch-Dantschenko. Es ist eine Bearbeitung des Poems Цыганы (Zygany – Die Zigeuner, 1825) von Alexander Puschkin. Die Premiere fand am 27. April (jul.) / 9. Mai 1893 (greg.) im Bolschoi-Theater statt.
Handlung
In einem Zigeunerlager in Russland feiern die Zigeuner ihre Freiheit (Nr. 2). Der Alte erzählt die Geschichte seiner nur ein Jahr währenden Jugendliebe zu Mariula (Nr. 3). Einst war seine Gruppe bei den Wassern von Kagul mit einer anderen Zigeunergruppe zusammengetroffen. Als diese in der dritten Nacht weiterzogen, war Mariula mit ihnen gegangen, hatte aber ihre kleine Tochter Semfira zurückgelassen. Seitdem hat der Alte für alle Mädchen nur noch Verachtung übrig. Aleko merkt an, dass er unter solchen Umständen nicht auf Rache verzichtet hätte.
Während die Zigeuner tanzen und singen (Nr. 5–7), zieht sich Semfira mit einem jungen Mann zurück. Obwohl Semfira die Eifersucht ihres Gatten Aleko fürchtet, verabreden sich die beiden für eine Liebesnacht (Nr. 8). Anschließend singt Semfira ihr Kind mit einem Wiegenlied, das von ihrer Liebe zu einem anderen Mann handelt, in den Schlaf (Nr. 9). Aleko lauscht beunruhigt.
Aleko, ein ehemaliger Stadtbewohner, erinnert sich, wie er für Semfira sein früheres Leben aufgegeben und sich den Zigeunern angeschlossen hatte (Nr. 10).
In einer Romanze (Nr. 12) vergleicht Semfiras neuer Liebhaber das unaufhaltsame Gleiten des Mondes mit dem Herzen eines Mädchens, dem niemand Liebe befehlen könne.
Kurz vor Morgengrauen drängt Semfira den jungen Zigeuner zur Eile, weil sie fürchtet, dass ihr Ehemann aufwachen könnte (Nr. 13). Doch er zögert, und Aleko ertappt die beiden. Er fleht Semfira vergeblich an, zu ihm zurückzukehren. Semfira und der junge Zigeuner machen sich über ihn lustig. Daraufhin ersticht Aleko den jungen Zigeuner. Weinend fleht Semfira ihren toten Geliebten um Vergebung an und verflucht Aleko. Der ersticht nun auch sie.
Durch den Lärm aufgeschreckt, kommen die anderen Zigeuner hinzu. Der alte Mann findet seine sterbende Tochter blutüberströmt am Boden liegen. Die anderen Zigeuner klagen. Eine alte Zigeunerin fordert dazu auf, in der Nähe des Flusses Gräber zu bereiten und die Augen der Verstorbenen zu küssen. Der alte Mann und die anderen Zigeuner erklären Aleko, dass sie keine Gesetze haben, niemanden foltern und niemanden töten –, aber sie werden nicht mit einem Mörder zusammenleben. Aleko bleibt nichts anderes übrig, als seine erneute Einsamkeit zu beklagen.
Musiknummern
Im Klavierauszug und der Partitur der Oper sind die folgenden Nummern angegeben:
- Nr. 1. Introduktion / Интродукция (Introdukzija)
- Nr. 2. Chor / Хор (Chor)
- Nr. 3. Erzählung des Alten / Рассказ Старика (Rasskas Starika)
- Nr. 4. Szene und Chor / Сцена и хор (Szena i chor)
- Nr. 5. Tanz der Frauen / Пляска женщин (Pljaska schenschtschin)
- Nr. 6. Tanz der Männer / Пляска мужчин (Pljaska muschtschin)
- Nr. 7. Chor / Хор (Chor)
- Nr. 8. Duettino / Дуэттино (Duettino)
- Nr. 9. Szene und Wiegenlied / Сцена у люльки (Szena u ljulki)
- Nr. 10. Alekos Cavatine / Каватина Алеко (Kawatina Aleko)
- Nr. 11. Intermezzo / Интермеццо (Intermezzo)
- Nr. 12. Romanze des jungen Zigeuners / Романс Молодого Цыгана (Romans Molodowo Zygana)
- Nr. 13. Duett und Finale / Дуэт и Финал (Duet i Final)
Musik
Die Gesangspartien des jungen Rachmaninow orientieren sich an der „Ausdruckstypologie städtischer Romanzen“. Nur in den Liedern und Tänzen griff er auf „östliche Weisen“ zurück, die in häufigen Melismen erkennbar werden. Diese Stellen erinnern jedoch mehr an Bizets Perlenfischer als an dessen ebenfalls im Zigeunermilieu spielende Carmen. Den Rest bezeichnete der Musikkritiker Ulrich Schreiber als „handwerklich solide[n] Tschaikowski-Nachhall“. Das Orchester zeichnet den Ablauf der Tragödie psychologisch nach, wobei ein sogenanntes „Schicksalsthema“ vorherrscht. Rachmaninow versuchte, „seelische Zustände in äußere Vorgänge zu projizieren“ und die Musik nicht nur illustrierend zu nutzen. Tonarten, Instrumentalfarben, Rhythmus und die verschiedenen Gesangsstile haben für ihn die gleiche zusammenhangstiftende Bedeutung wie einzelne Motive oder Themen.
Mit seinen drei Opern Aleko, Skupoi ryzar (Der geizige Ritter) und Francesca da Rimini (beide 1906) fand Rachmaninow einen eigenen Weg. Er verband darin symphonische Elemente, Strukturen der Nummernoper, italienisches Melos und das „melodische Rezitativ“ eines Alexander Dargomyschski. Obwohl diese Opern für die weitere Entwicklung des Musikdramas eine große theoretische Bedeutung hatten, fanden sie keinen Eingang in das Repertoire
Werkgeschichte
Aleko ist die erste der drei Opern Rachmaninows. Er schrieb sie im Alter von neunzehn Jahren als Examensarbeit des Moskauer Konservatoriums. Die Aufgabe erhielt er am 27. März 1892. Abgeschlossen war seine Arbeit bereits am 13. April. Zu einer ersten Teilaufführung kam es dort am 31. Mai 1892.
Das Libretto stammt von Wladimir Nemirowitsch-Dantschenko. Es basiert auf dem 1825 verfassten und 1827 erschienenen Poem Цыганы (Zygany – Die Zigeuner) von Alexander Puschkin. Schon 1829 unternahm Michail Lermontow den ersten Versuch einer Librettofassung. Die erste Opernfassung stammt von Wladimir Kaschperow (Zygany von 1850, Libretto: Nikolai Ogarjow). Seitdem erschienen viele weitere Vertonungen, darunter Ruggero Leoncavallos Oper Zingari von 1912. Auch Dmitri Schostakowitsch hatte während seines Studiums eine Oper über diesen Stoff komponiert, die Notation aber zu seinem späteren Bedauern verbrannt. „Semfiras Wiegenlied“ (Nr. 9) wurde häufig als Lied vertont.
Die Uraufführung des vollständigen Werks fand am 27. April (jul.) / 9. Mai 1893 (greg.) im Bolschoi-Theater in Moskau statt. Es sangen Bogomir Korsow (Aleko), Lew Klementjew (junger Zigeuner), Stepan Wlassow (der Alte), Marija Deisha-Sionizkaja (Semfira) und E. A. Sciubina (alte Zigeunerin). Die musikalische Leitung hatte Ippolit Altani. Zur Premiere war auch Rachmaninows Komponistenkollege Peter Tschaikowski anwesend.
Im selben Jahr 1893 dirigierte Rachmaninow Aleko auch in Kiew. Größere Bekanntheit erhielt die Oper aber erst einige Jahre später, als sich Fjodor Schaljapin, ein Freund des Komponisten, des Werks annahm. Er sang die Titelrolle 1897 in einer Liebhaberaufführung 1897 im Taurischen Palais in Petersburg sowie 1903 am Neuen Theater in Moskau. Weitere Produktionen in Petersburg/Petrograd gab es 1914 am Mariinski-Theater und 1923 am Maly-Theater. In Rostow am Don wurde sie 1902, in Gorki 1943, in Tbilissi 1956 und in Ulan-Ude 1953 gespielt. Zur ersten Aufführung außerhalb Russlands kam es 1915 in London. Erwähnenswerte jüngere Aufführungen sind eine Amateurproduktion in Wladimir 1964, das englische Camden-Festival 1972, ein Gastspiel des Nemirowitsch-Dantschenko-Musiktheaters in Tokio 1977, sowie Produktionen in Turin 1980 (Leitung: Juri Aronowitsch, Aleko: Ferruccio Furlanetto), Oldenburg 2001 und Kiel 2018.
Eine überarbeitete Fassung und Instrumentation stammt vom Komponisten Nikolai Golowanow.
(край на цитатите)
Превод:
„Алеко“ (TN ii/70, руски: „Алеко“) е първата от трите опери на Сергей Рахманинов, които той пише, докато е още в Московската консерватория. Руското либрето е на Владимир Немирович-Данченко. Това е адаптация на поемата „Цыганы“ (Zygany – The Gypsies, 1825) от Александър Пушкин. Премиерата се състои на 27 април 1893 г. (юлиански колендар ) / 9 май (грегориански календар) в Болшой театър.
Действие
В цигански лагер в Русия циганите празнуват свободата си (№ 2). Старецът разказва историята на детската си любов към Мариула (№ 3), която продължава само една година. Веднъж неговата група среща друга група цигани край водите на Кагул. Когато на третата вечер продължават, Мариула тръгва с тях, но оставя малката си дъщеря Семфира. Оттогава старецът изпитва само презрение към всички момичета. Алеко отбелязва, че при такива обстоятелства не би се отказал от отмъщение.
Докато циганите танцуват и пеят (№ 5–7), Семфира се оттегля с млад мъж. Въпреки че Семфира се страхува от ревността на съпруга си Алеко, двамата се уговарят да се срещнат за една любовна нощ (№ 8). След това Семфира пее на детето си да заспи с приспивна песен за любовта си към друг мъж (№ 9). Алеко слуша с тревога. Бившият гражданин Алеко си спомня как се е отказал от предишния си живот заради Семфира и се е присъединил към циганите (№ 10).
В Романтика (№ 12) новият любовник на Семфира сравнява неустоимото плъзгане на луната със сърцето на момиче, което обича, и чиято любов не може да бъде заповядана.
Малко преди разсъмване Семфира подканя младия циганин да побърза, страхувайки се, че съпругът й може да се събуди (№ 13). Но той се колебае и Алеко хваща и двамата. Той напразно моли Семфира да се върне при него. Семфира и младият циганин му се подиграват. Тогава Алеко намушква младия циганин. Плачейки, Семфира моли мъртвия си любим за прошка и проклина Алеко. Сега Алеко намушква и нея.
Стреснати от шума, към тях се присъединяват и другите цигани. Старецът намира умиращата си дъщеря да лежи на земята цялата в кръв. Другите цигани се оплакват. Стара циганка моли Алеко да подготви гробове край реката и да целуне очите на починалите. Старецът и другите цигани обясняват на Алеко, че те нямат закони, според които да не се измъчва никой и да не се убива – но няма да живеят заедно с убиец. Алеко няма друг избор, освен да оплаква възобновената си самота.
Музикални номера
В нотите за пиано и в партитурата на операта са дадени следните числа (цитирани в горните описания):
№ 1. Въведение / Интродукция (Introdukzija)
№ 2. Хор / Хор (хор)
№ 3. Приказка за стареца / Рассказ Старика (Rasskas Starika)
№ 4. Сцена и хор / Сцена и хор (Szena i chor)
№ 5. Танцът на жените / Пляска жени (Plyaska zhenshchin)
№ 6. Мъжко хоро / Пляска мъже (Plyaska muschchin)
№ 7. Хор / Хор (хор)
№ 8. Duettino / Дуэттино (Duettino)
№ 9. Сцена и приспивна песен / Сцена у люльки (Szena u ljulki)
№ 10. Каватината на Алеко / Каватина Алеко (Kawatina Aleko)
№ 11. Интермецо / Интермецо (Интерлюдия)
№ 12. Romans Molodowo Zygana / Романс Молодого Цыгана
№ 13. Дует и финал / Дуэт и финал (Duet i Final)
Музика
Певческите партии на младия Рахманинов се основават на “типологията на израза на градските романси”. Само в песните и при танците той се връща към „източните мелодии“, които се разпознават в честите мелизми (моя бележка относно понятието „мелизма“: Мелизмата (от старогръцки μέλος melos, немски „песен, път, песен“) обозначава декоративна поредица от тонове или мелодия, която се пее на сричка. При мелизматичното пеене има няколко ноти на гласна. Пример е настройката Gloria, в която множество различни тонове се интонират върху гласната „o“ („Gloooo-o-o-o-o-oooo-o-o-o-o-oooo-o-o-o-o-ooo-ria“). За разлика от това, в сричковото пеене, само една нота е присвоена на всяка сричка).
Тези пасажи обаче напомнят повече за „Ловци на бисери“ на Бизе, отколкото за неговата „Кармен“, чието действие също се развива в циганска среда. Музикалният критик Улрих Шрайбер описва останалото като “твърд отзвук на Чайковски”. Оркестърът проследява психологически хода на трагедията, като преобладава така наречената „съдбовна тема”. Рахманинов се опитва да “проектира психичните състояния във външни процеси”, а не просто да използва музиката за илюстрация. Тоналностите, инструменталните цветове, ритъмът и различните стилове на пеене имат за него същото кохерентно значение като отделни мотиви или теми.
С трите си опери „Алеко“, „Скъперникът“ и „Франческа да Римини“ (и двете 1906 г.) Рахманинов намира своя собствен път. В него той съчетава симфонични елементи, структури на номеропера, италиански мелос и “мелодичния речитатив” на Александър Даргомижски. Въпреки че тези опери са от голямо теоретично значение за по-нататъшното развитие на музикалната драма, те не намират своето достойно място в репертоара на оперните театри.
Работна история
„Алеко“ е първата от трите опери на Рахманинов. Написва я на деветнадесет години като дисертация за Московската консерватория. Той получава задачата на 27 март 1892 г. Работата му е завършена на 13 април. Първото частично представление се състои там на 31 май 1892 г.
Либретото е написано от Владимир Немирович-Данченко. Базирано е върху поемата на Александър Пушкин „Цыганы“ (Zygany – Циганите), написана през 1825 г. и публикувана през 1827 г. Още през 1829 г. Михаил Лермонтов прави първия опит за версия на либрето. Първата версия на операта е написана от Владимир Кашперов („Zygany“ от 1850 г., либрето: Николай Огарьов). Оттогава се появяват много други декорации, включително операта „Zingari“ на Руджеро Леонкавало от 1912 г. Дмитрий Шостакович също е композирал опера на тази тема по време на следването си, но е изгорил нотите за свое по-късно съжаление. „Приспивната песен на Семфира“ (№ 9) често е била изпълнявана солово като песен.
Премиерата на цялото произведение се състои на 27 април (юлиански календар) 1893 г. / 9 май (грегориански календар) в Болшой театър в Москва. Пеят: Богомир Корсов (Алеко), Лев Клементиев (млад циганин), Степан Власов (старец), Мария Дейша-Сионизкая (Семфира) и Е. А. Шюбина (стара циганка). Иполит Алтани е музикален директор. Колегата композитор на Рахманинов – Петър Чайковски също присъства на премиерата.
През същата 1893 г. Рахманинов дирижира „Алеко“ в Киев. Въпреки това операта става по-известна едва няколко години по-късно, когато Фьодор Шаляпин, приятел на композитора, се заема с работата. Той пее главната роля през 1897 г. в любителски спектакъл през 1897 г. в Таврическия дворец в Петербург и през 1903 г. в „Новия театър“ в Москва.
Има още постановки в Петербург/Петроград през 1914 г. в Мариинский театър и през 1923 г. в Мали театър. Играна е в Ростов на Дон през 1902 г., в Горки през 1943 г., в Тбилиси през 1956 г. и в Улан-Уде през 1953 г.
Първото представление извън Русия е в Лондон през 1915 г. Последните представления, които си струва да се споменат, са аматьорска постановка във Владимир през 1964 г., при английския фестивал в Камдън през 1972 г., както и при гостуване на Музикалния театър „Немирович-Данченко“ в Токио през 1977 г. и постановки в Торино през 1980 г. (режисьор: Юрий Аронович, Алеко: Феручо Фурлането), в Олденбург през 2001 г. и в Кил 2018 г.
Преработена версия и инструментация идват от композитора Николай Голованов.
(край на преводите)
Aufnahmen (Записи на операта)
- 1951 (Studio-Aufnahme): Nikolai Golovanov (Dirigent), Orchester und Chor des Bolschoi-Theaters Moskau. Iwan Petrow (Aleko), Anatoly Orfenov (junger Zigeuner), Alexander Ognitzew (der Alte), Nina Pokrovskaja (Semfira), Bronislava Zlatogorova (alte Zigeunerin). Arlecchino CD: ARL 146/147, Cantus Classics 500784 (2 CD).:14791
- 1987 (Studio-Aufnahme): Dmitri Kitajenko (Dirigent), Moscow State Philharmonic Orchestra. Jewgeni Nesterenko (Aleko), Alexander Fedin (junger Zigeuner), Wladimir Matorin (der Alte), Svetlana Volkova (Semfira), Raisa Kotova (alte Zigeunerin). Melodiya CD: 1000490 (1 CD).:14792
- 1993 (Studio-Aufnahme): Rouslan Raichev (Dirigent), Plovdiv Symphony Orchestra, Bulgarian Radio Chorus Sofia. Nikola Gjusselew (Aleko), Pavel Kurschumow (junger Zigeuner), Dimiter Petkov (der Alte), Blagovesta Karnobatlova-Dobreva (Semfira), Tony Christova (alte Zigeunerin). Capriccio CD: 10 782 (1 CD).:14793
- 1993 (Studio-Aufnahme): Andrei Tschistjakow (Dirigent), Russischer Staatschor. Vladimir Matorin (Aleko), Vitalij Taraschtschenko (junger Zigeuner), Viacheslav Potschapski (der Alte), Natalia Erassova (Semfira), Galina Borisowa (alte Zigeunerin). CDM CD: LDC 288 079 (1 CD).:14794
- 1995 (Studio-Aufnahme): Roman Kofman (Dirigent), Philharmonisches Orchester Donjetzk. Marina Lapina (Semfira). Verdi Classics VMS 6803 (1 CD).:14795
- August 1996 (Studio-Aufnahme): Neeme Järvi (Dirigent), Göteborger Symphoniker, Chorus of the Opera Gothenburg. Sergei Leiferkus (Aleko), Ilya Levinsky (junger Zigeuner), Anatoli Kotscherga (der Alte), Maria Guleghina (Semfira), Anne Sofie von Otter (alte Zigeunerin). DGG 453 452-2 (1 CD), DGG 477 041-2 (3 CD).:14796
- Juni 1996 (Studio-Aufnahme): Alexei Ludmilin (Dirigent), Orchester und Chor der Staatsoper Nowosibirsk. Vladimir Urbanovitch (Aleko), Igor Borissow (junger Zigeuner), Vitaly Jefanow (der Alte), Olga Babkins (Semfira), Tatjana Gorbunowa (alte Zigeunerin). Arte Nova 74321 39119-2 (1 CD).:14797
- Mai 2000 (Studio-Aufnahme): Konstantin Orbelian (Dirigent), Moscow Chamber Orchestra, State Cappella Accademica „Aleksandr Jurlov“. Vassilij Gerello (Aleko), Vsevolod Grivnov (junger Zigeuner), Mikhail Kit (der Alte), Olga Guriakova (Semfira), Elena Manikhina (alte Zigeunerin). Delos DE 3269 (2 CD).:14798
- Mai 2005 (Studio-Aufnahme; Ausschnitte): Najden Todorow (Dirigent), Orchester und Chor der Bulgarischen Nationaloper Sofia. Alexander Tekeliev (Aleko), Boiko Zwetanow (junger Zigeuner), Peter Naydenov (der Alte), Mariana Zvetkova (Semfira), Andreana Nikolova (alte Zigeunerin). Naxos 8.557817 (1 CD).:14799
- 24. November 2006 (live, konzertant aus der Salle Pleyel in Paris): Wladimir Fedossejew (Dirigent), Orchestre Philharmonique de Radio France, Chœurs du Radio France. Viacheslav Potchapski (Aleko), Andrei Dunayev (junger Zigeuner), Egils Silins (der Alte), Maria Gavrilova (Semfira), Alexandra Durseneva (alte Zigeunerin). Premiere Opera 2546-1 (1 CD).:14800
(край на цитатите за операта „Алеко“)
Както виждаме от горния списък на записите, има и две изпълнения на български ансамбли: третият (през 1993 г. с диригент Руслан Райчев) и деветият (през 2005 г. с диригент Найден Тодоров). Респект!
От много години Сергей Рахманинов е мой любим композитор – особено симфониите и концертите му за пиано и оркестър. Имам всичко на компакт-дискове и често пускам тия творби, също и „Вариациите върху тема от Паганини“. Там има една кратка вариация – № 18, само няколко минути, но слушането й ми доставя неизмеримо удоволствие за цял ден. Не всеки харесва Рахманинов – както винаги въпрос на вкус, но за тия любители на музиката, които обичат късния романтизъм, мелодията и смяната на настроения в музикалното изграждане (говоря за симфониите му) – от нежни и изящни пианисими до мощни фортисими и акорди, в които целият оркестър ни покорява с красотата на звуковото развитие и блестящата оркестрация, тези творби на Рахманинов са нещо прекрасно.
Музикалните критици на Запад дават в общи линии следното определние за музиката на Рахманинов: „Като композитор Рахманинов е повлиян от идеите на Ференц Лист относно постромантичния музикален език, но с типично руско нюансиране. При това партитурите му за симфонични и оперни творби създават впечатлението, като че ли са конципирани за изпълнение на пиано. Музиката на Рахманинов подготвя делото на Сергей Прокофиев и Дмитри Шостакович“.
Повече няма да пиша от себе си – на български език има редица източници, поради което ще цитирам части от тях, без да променям нещо, написани са от музиколози. Само ще спомена, че от редица години в град Дармщадт, където от 1974 до 2002 г. съм живял, е седалището на „Дружество на името на Сергей Рахманинов“, което редовно провежда музикална и педагогическа дейност, кани пианисти от цял свят за концерти, организира фестивали и други.
Сега следват биографични бележки:
Сергей Василиевич Рахманинов (рус. Сергей Васильевич Рахманинов) (1873—1943) е руски композитор, пианист и диригент. Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода 19-20 век. Композиторът се явява естествен преход към модернизма в класическата руска музика, най-ярките представители на който са Дмитрий Шостакович и Сергей Прокофиев. За формирането на Сергей Рахманинов влияние оказва Пьотр Илич Чайковски, който приема голямо участие в съдбата на младия музикант, както и творчеството на почти предшественика му – Александър Скрябин. Всъщност могат да се открият редица прилики между Рахманинов и Скрябин, но разликата между двамата композитори е чувствителна, особено в усещането за мелодичност и динамичност. Рахманинов черпи вдъхновение от руския фолклор и дори от църковно-славянската музика.
Сергей Василиевич Рахманинов е роден на 20 март (стар стил, 1 април) 1873 година в имението Онег, Новгородска губерния, Русия. Умира на 28 март 1943 година в Бевърли Хилс, щата Калифорния, САЩ.
Проявява интерес към музиката още на четиригодишна възраст, започва да се обучава на пиано, а на девет години постъпва в клавирния отдел на Санкт-Петербургската консерватория. От 1888 година продължава образованието си в Московската консерватория. На 13-годишна възраст е представен на Пьотр Илич Чайковски, който по-късно има голямо участие в съдбата на младия музикант. От своя страна Рахманинов става голям привърженик на Чайковски. На 19 години с голям златен медал завършва консерваторията като пианист (в класа на А. И. Зилоти) и като композитор (ученик на С. И. Танеев и А. С. Аренски). Започва концертно турне в Русия като пианист и корепетитор. Също тогава се появява първата му опера – “Алеко”, като дипломна работа по произведението на А. С. Пушкин “Цигани”, а също първият му клавирен концерт, редица романси, пиеси за виолончело и пиано, в това число прелюдията му в до-диез минор, която донася на композитора световна известност.
Една от особеностите на Сергей Рахманинов е била необикновеното изграждане на музикалното му мислене, формирано върху детските му импровизации. Неговият чичо е бил пианист, при когото са идвали на гости да слушат музика. Малкият Сергей е казвал: “А сега ще ви изсвиря последното съчинение на Шопен“, и е свирил свои импровизации. Без да знае нотите и хармонията, той е запълвал музикални редове от звуци с опита на детските си игри и мислене. Именно това става негово оригинално мислене в областта на клавирната музика. Само помнейки това, може да се разбере творчеството на Рахманинов и славата, която получава.
Едва на 20 години Сергей Рахманинов става преподавател по пиано в московското „Мариинско женско училище“, а на 24 — диригент на Московската руска частна опера „Сава Мамонтов“ (в продължение на един сезон). Рано придобива известност като композитор, пианист и диригент, но първата му симфония и първият му клавирен концерт преминават неудачно на премиерите. Това става причина за сериозна нервна криза. В течение на няколко години Рахманинов не може да твори и само с помощта на опитния психиатър, д-р Николай Дал, успява да преодолее това състояние.
През 1901 година завършва втория си клавирен концерт, който става по-успешен. Скоро след това Рахманинов приема поканата да заеме диригентското място в Болшой театър. След два сезона се отправя на пътешествие в Италия (1906 г.), а след това живее три години в Дрезден, за да се посвети напълно на композирането.
През 1909 година Сергей Рахманинов прави голямо концертно турне в САЩ, участвайки като пианист и диригент. Скоро след революцията от 1917 година напуска окончателно Русия. Избира САЩ за постоянно местожителство. Често гастролира в американски и европейски концертни зали и скоро става признат за един от най-великите пианисти на своята епоха и значим диригент.
Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения. От тях най-известни на широката публика са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите-картини, музикалните моменти, сонатите и други, както и знаменитата му „Рапсодия на тема Паганини“. Други произведения са оперите „Алеко“, „Алчният рицар“, „Франческа де Рамини“, известните Кантата „Пролет“, Поемата „Камбани“, камерно-инструментални ансамбли (от които най-известно е „Елегично трио“). Но връх в творчеството на композитора може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята динамичност и екпресивност — три симфонии, симфонични танци, „Островът на мъртвите“ и други. Те съхраняват в себе си цялостното творческо внушение на автора, което въздейства непремерено силно. Може би затова мнозина са склонни да характеризират творчеството на Рахманинов като демонично. В същото време композиторът пише партитури за хорове „a cappella“ — „Литургия на Йоан Златоуст“ и „Всенощно бдение“.
Изостреното лирическо усещане за грандиозни социални сътресения при него е свързано с въплъщаването образа на родината. Бил е проникновен художник на руската природа. В музиката на Рахманинов заедно съществуват страстни, бурни пориви и упойващо поетическо съзерцание, волева решимост и трепетна чувствителност, мрачен трагизъм и възторжена патетичност. Музиката му притежава неповторимо мелодично и многогласно-полифонично богатство, почерпено от руската народна песенност и от особеностите на знаменития ѝ разпев. Една от отличителните черти на музикалния стил на Рахманинов е органичното съчетаване на широтата и свободата на мелодическото дишане със забързания и енергичен ритъм. Многообразното пресъздаване на колосални звучения е характерно за своеобразния му хармоничен език.
Списък с основните произведения на Рахманинов
- 4 концерта за пиано с оркестър
- 3 симфонии
- 24 прелюдии
- 15 етюди-картини за пиано
- „Рапсодия на тема Паганини“ за пиано с оркестър (1934)
- Фантазия „Скала“ (1893)
- Симфонична поема „Островът на мъртвите“ (1909)
- „Симфонични танци“ за оркестър (1940)
- Кантата „Пролет“ (1902)
- Поема „Камбани“ за сопрано, тенор, баритон, хор и оркестър (1913)
- Опера „Алеко“ (1892)
- Опера „Алчният рицар“ (1904) (върху тема от Пушкин)
- Опера „Франческа да Римини“ (1904) (върху „Божествена комедия“ на Данте)
- „Литургия на св. Йоан Златоуст“
- „Всенощно бдение“
- 83 романса и др.
(край на цитата)
Нека добавя, че на 1 април 2017 г. написах статия за Сергей Рахманинов, но дни след това намерих интересни данни от 2015 г. относно тленните му останки, които не знаех (на немски език) и искам сега да ги цитирам:
„Seine letzte Ruhestätte fand er auf dem Kensico-Friedhof in Valhalla bei New York, wunschgemäß an der Seite seiner Gattin und seiner Tochter. 2015 unternahm der Kulturminister Russlands Wladimir Medinski einen erneuten Vorstoß, die Urne in die Rachmaninow-Gedenkstätte Iwanowka überführen zu lassen“. (5)
Превод: Тленните му останки са погребани на гробището „Kensico“ във Валхала край Ню Йорк по негово желание – до тези на съпругата и дъщеря му. През 2015 г. министърът на културата на Русия Владимир Медински поема отново инициативата, урната на композитора да се пренесе в паметната местност Ивановка – (източник за информация № 5).
(5) Елке Виндиш: Връщане у дома от Ню Йорк. Един руски гроб за Сергей Рахманинов. Публикация в „Тагесшпигел“, 22 август 2015 г., стр. 24.
(край на цитата)
Нямам сведение какво е станало след 2015 година, дали урната е била пренесена в Русия.
….
Забележка: горния цитат е взет от Уикипедия-страницата за Сергей Рахманинов на немски език.
Ето една информация по този въпрос в българска медия през 2015 г.
Площад СЛАВЕЙКОВ
25.08.2015
В ход е нов епизод от надпреварата за показен културен патриотизъм, в която се е впуснала Русия, пише „Фигаро“. Преди дни Дмитрий Медведев излезе с призив към руските режисьори да правят повече оригинални филми за историята на страната, а сега Москва се опитва да си върне тленните останки на композитора Сергей Рахманинов, починал в Ню Йорк през 1943 г. Руските власти обаче се сблъскват с нежеланието на наследниците на големия композитор, избягал от родината си след болшевишката революция.
„Според американските източници Сергей Рахманинов е голям американски композитор от руски произход, заяви неотдавна руският министър на културата Владимир Медински, обвинявайки САЩ , че „са приватизирали безцеремонно името на Рахманинов”, който получил американско гражданство малко преди смъртта си.
Министърът, който направи културния патриотизъм свое кредо, призова към връщане останките на големия композитор и пианист на ХХ век, като наблегна, че гробът на Рахманинов в гробището „Кенсико”, недалеч от Ню Йорк, бил в „плачевно състояние”.
Г-н Медински предлага останките му да бъдат положени в Новгород, в северозападна Русия, където Рахманинов прекарва първите години от живота си. Един от заместник губернаторите на областта, Александър Смирнов, твърди, цитиран от ТАСС, че руските дипломати вече били в официални преговори с американската страна.
„Наследството, душата и талантът на Рахманинов принадлежат на Русия, той самият го е заявявал нееднократно”, напомня пианистът Денис Мацуев, художествен директор на Фондацията Рахманинов.
Музикантът искал да бъде погребан в Ню Йорк
За да се говори обаче за евентуално репатриране на останките на композитора, който почива в САЩ редом със съпругата и дъщеря си, „трябва преди всичко да се получи разрешение от наследниците му, обръща внимание Мацуев и призовава да не се впускаме в политически спекулации.
„Ние не възнамеряваме да действаме против волята на Сергей Рахманинов”, заяви пред Би Би Си една от правнучките на композитора, Сюзън Уонамейкър, която уверява, че в завещанието си композиторът е пожелал да бъде погребан в Ню Йорк.
Идеята за репатриране на останките, която изниква като от нищото, се обяснява повече с политически съображения, отколкото с внезапно събудил се интерес към композитора, твърди музикалният критик Сергей Ходнев, който пише за всекидневника „Коммерсант”.
„Намерението е по-скоро да се отнеме Рахманинов от САЩ, тъй като в американското съзнание той е един от тях, а и самият Рахманинов е бил силно повлиян от американския джаз“, заявява Ходнев пред АФП.
Откакто Владимир Путин се върна в Кремъл през 2012 г., той дърпа тънката струна на патриотизма, тъй като „налице е политическа необходимост от предоставянето на нов патриотичен спектакъл – тъжно, но триумфално събитие, което да даде подем на националния дух”, смята Ходнев.
Произлязъл от аристократично семейство, Рахманинов е считан по време на съветската епоха в родината за предател, защото е избягал от Русия в мътните времена на революцията от 1917 г. – независимо, че е пращал пари в помощ на Червената армия по време на Втората световна война.
Според наследниците на композитора, в завещанието си Сергей Рахманинов е пожелал да бъде погребан в Ню Йорк.
(край на цитата)
Цитирам още няколко информации относно Ивановка в оригинал на руски език:
Музей-усадьба С. В. Рахманинова «Ивановка» — музей композитора С. В. Рахманинова, расположенный в деревне Ивановка Уваровского района Тамбовской области, принадлежавшей его родственникам Сатиным. С июня 1890 по апрель 1917 года он почти каждый год жил и работал в этом имении.
К 1922 году все строения Ивановки были уничтожены во время Революции и Гражданской войны.
В настоящее время Музей-усадьба С. В. Рахманинова «Ивановка» является крупнейшим мировым центром сохранения и трансляции российского культурного наследия, связанного с жизнью и творчеством великого русского композитора, пианиста и дирижера Сергея Васильевича Рахманинова. Значительный период жизни композитора, с 1890 по 1917 год, был связан с усадьбой. Здесь зарождались и получали первоначальное воплощение многие творческие замыслы С.В. Рахманинова. В настоящее время в Ивановке проходят научные конференции, музыкальные фестивали, конкурсы, концерты, музыкальные и театральные ассамблеи.
С. А. Сатина, двоюродная сестра композитора писала:
К нашей усадьбе примыкала небольшая, около 100 дворов, деревня Ивановка. Вокруг нас простирались бесконечные поля, сливавшиеся на горизонте с небом. Вдали, на западе, виднелась колокольня нашей приходской церкви, находящейся в пяти верстах от Ивановки. На севере — чья-то ветряная мельница, на восток — ничего кроме полей, а на юг — наш осиновый лес. На протяжении многих верст вокруг Ивановки эти осины и наш сад около дома, были единственными деревьями среди полей, и поэтому этот осинник являлся убежищем для зайцев, лисиц, и даже забегавших иногда откуда-то волков, в особенности же для птиц, вивших там свои гнёзда и наполнявших воздух щебетом и пением ….
……………..
С 1998 года заложена традиция проведения фольклорных праздников:”Картошкины именнины”, “День варенья”, “Праздник блина”, “Широкая масленница”, “Троицын день”, “Святое крещение”, “Новогодние и Рождественские праздники”.
В 2003 году состоялся первый концерт Н.Л.Луганского. Воссозданы беседки в усадьбе, издается альманах “Ивановка”, издан диск “Играет С.В.Рахманинов”.
В 2006 году состоялся первый конкурс исполнителей русской народной песни им. С.В.Рахманинова.
В 2008 году – первый конкурс пианистов памяти Ю.П.Рахманинова. Воссозданы качели, создан кабинет-музей Ю.П.Рахманинова
В 2010 году – первый фестиваль вокального искусства имени И.К.Архиповой.Первый конкурс фортепианных ансамблей имени В.В.Рахманинова. Вступление музея в ассоциацию музыкальных музеев России.
В 2011 году – фольклорные праздники “День рождения капусты”, “Самоварные забавы и потехи”. Воссоздан садовый домик.
В 2012 году – открытие экспозиций Саши Сатина и Марины Шаталиной. Воссоздан розарий, дворовая изба.
В 2016 году построена новая беседка.
(край на цитата)
Днес във връзка със 150 години от рождението на Сергей Рахманинов искам да добавя нещо повече за него, взето от различни медии:
Сергей Рахманинов е роден в имението Онег, Новгородска губерния, Русия. Започва да се обучава на пиано на четиригодишна възраст. През 1882 г., деветгодишен, постъпва в клавирния отдел на Санкт-Петербургската консерватория в класа по пиано на проф. Вл. В. Демянски, а след това учи четири години пиано при Н. С. Зверев. Годините прекарани при Зверев са превъзходна пианистична школа за младия музикант – тук той има възможност да чуе изпълнения на Антон Рубинщайн и да се запознае лично с П. И. Чайковски, който по-късно има важна роля за неговото формиране и следи с внимание творческото му развитие.
Рахманинов продължава образованието си в Московската консерватория в класа на А. И. Зилоти – блестящ пианист-виртуоз, преминал пианистичната школа на Н. Рубинщайн и Ф. Лист. Една година учи теория и композиция при Сергей И. Танеев и Антон С. Аренски.
Когато през 1892 г. завършва консерватория със златен медал, 19-годишният Рахманинов започва концертно турне в големите градове на Русия като пианист и корепетитор. Същата година се появява и първата му опера – “Алеко”, написана като дипломна работа по произведението на А. С. Пушкин “Цигани”. След нейната премиера критиката и музикалната общественост оценяват операта като творба на завършен майстор.
Двадесетгодишен Сергей Рахманинов е вече преподавател по пиано в московското Мариинско женско училище, а на 24 е поканен като диригент на Московската руска частна опера „Сава Мамонтов“, където работи в продължение на две години. През следващите години Рахманинов създава свой интерпретаторски стил и ново изпълнителско виждане. По време на краткия си престой в операта Рахманинов се запознава с Ф. Шаляпин, творческото общуване с когото му помага да усети реалистичната простота и драматична сила в тълкуването на произведенията, необходими в бъдещата му диригентска дейност.
През 1895 г., двадесет и две годишен, Рахманинов композира своя Първи клавирен концерт, както и Прелюдията му в до-диез минор, която по-късно носи на композитора световна известност. След известно прекъсване, през 1900 г. той отново се връща към композиторска дейност и една година по-късно завършва Втория си концерт за пиано и оркестър и Втора сюита за две пиана. Концертът е един от върховете на Рахманиновото творчество и принос в световното клавирно наследство – доказателство за това, че 28-годишният творец е вече композитор с изграден свой собствен стил.
През 1904 г. Рахманинов приема поканата да заеме диригентското място в Болшой театър, където пренася и осъществява своите художествени принципи по отношение на оперното изпълнение. Едновременно с това той активно концертира като пианист в различни градове на Европа, изпълнявайки предимно свои авторски произведения.
В края на 1917 г. Рахманинов прави голямо концертно турне като пианист и диригент в скандинавските страни, по-късно посещава различни западноевропейски градове, а през 1918 г. той отива в САЩ, където също се занимава с концертна дейност, след което известно време живее в Париж и Швейцария. Той вече е спечелил световна известност като композитор, пианист и диригент.
От 1935 г. творецът окончателно се установява да живее със семейството си в САЩ. В създадените от композитора през този период произведения темата за родината е свързана с мотива за трагичната самота на изгнаника.
Сергей Рахманинов принадлежи към плеядата големи композитори в руската музикална култура от края на XIX и началото на XX в. Той развива на нов исторически етап традициите на композитори като Глинка, Чайковски, Бородин, Мусоргски и създава един свой свят, дълбоко самобитен и ярко национален по характер. Външната сдържаност и уравновесеност на твореца крият емоционална и чувствителна натура с богата душевност. Музиката му е изпълнена със силна експресия и патетичност. В нея по специфичен начин резонира неспокойният ритъм на епохата, която предхожда големите събития и промени в новото столетие.
Творческото наследство на композитора включва различни музикални жанрове, важно място в него имат клавирните му произведения. От тях най-известни са четирите концерта за пиано и оркестър, прелюдиите, 15 етюди-картини, както и знаменитата му „Рапсодия на тема Паганини“. В оперното си творчество Рахманинов развива трагедийния жанр в руската опера. Неговите опери “Алеко”, „Алчният рицар“ и „Франческа да Римини“ са наричани “малките трагедии”. Между по-известните му творби в другите жанрове са кантата „Пролет“, поемата „Камбани“, камерно-интрументални ансамбли (от които най-популярно е Елегичното трио, посветено на неговия кумир П. И. Чайковски), 83 романса. Но връх в творчеството на композитора заемат симфоничните му произведения, които въздействат със своята динамичност и експресивност – между тях са трите симфонии, симфоничната поема „Островът на мъртвите“, “Симфонични танци” и др.
Музиката на Рахманинов притежава неповторимо мелодично и многогласно-полифонично богатство, характерно за руската народна песенност и от особеностите на знаменития ѝ разпев – пример за това са двете известни творби с религиозна тематика „Литургия на Йоан Златоуст“ и „Всенощно бдение“ – израз на цялостното творческо внушение на автора, който черпи вдъхновение от руския бит, душевност и фолклор.
Рахманинов завършва жизнения си път на 28 март 1943 г. в американския град Бевърли Хилс, Калифорния. Погребан е в Кенсико, близо до Ню Йорк. До последния си дъх живее с носталгията по своята родна страна и изнася концерти като изпраща приходите от тях в помощ на своите страдащи сънародници.
40 години след неговата смърт в малкото руско село Ивановка, Тамбовска област, където е създал голяма част от своите творби, е създаден Дом-музей и издигнат паметник на големия руски композитор, пианист и диригент Сергей Рахманинов.
(край на цитата)
Ще завърша двешната юбилейна статия за Сергей Рахманинов с една тема, която отдавна стои в центъра на внимание на редица специалисти и любители. Както е известно, Рахманинов умира в САЩ през 1973 г. и е погребан в гробището „Кенсико” край Ню Йорк. Отдавна руските културтрегери искат тленните му останки да бъдат върнати е препогребани в родината му – Русия. Това обаче не е лесна задача, защото съгласно завещанието на самия Рахманинов, той е искал да бъде погребан в САЩ. Ето една информация от последно време по този въпрос:
Портал „Impressio“
Праправнучка на Рахманинов не позволила да върнат праха му в Русия
80 години от смъртта и 150 години от рождението на големия композитор
АВТОР : ЕМИ МАРИЯНСКА / 29 МАРТ 2023
Колко хора в света могат да се похвалят, че историята на кариерата им започва на четири?! Той е един от малкото личности, чиято биография започва като на дете-чудо, за да стигне до професионалните висоти на световно признание, да запише името си сред великите колоси на музиката. На девет вече е студент в Консерваторията в Санкт Петербург. На деветнайсет завършва със златен медал Московската консерватория, а на двайсет и осем дирижира в най-големия руски театър – “Болшой”.
Това е кратката биография на Сергей Рахманинов. Композиторът умира на 28-и март 1943-та година в Бевърли Хилс, Калифорния, мечтаейки да види за последно родината си. Тежката болест не му позволява да го стори, но той завещава на близките си:
“Аз съм руски композитор и родината ми е оставила отпечатък върху характера и възгледите ми. Музиката ми е плод на моя характер, затова тя е руска музика”.
Навършиха се 80 години от смъртта на Рахманинов, и 150 години от неговото рождение.
Сергей Василиевич Рахманинов е руски композитор, пианист и диригент от плеядата големи композитори на ΧΙΧ-ΧΧ век. Считан е за продължител на т.нар. Могъща петорка и на симфониите на Чайковски. Рахманинов е последният велик композитор на руския романтизъм.
Роден е на 1-ви април 1873-та година в едно имение в Новгородска губерния, Русия. Детството му преминава над пианото и е едва на 13, когато го представят на великия Чайковски. Между двамата се установяват силни чувства на привързаност, която ще даде отражение върху музиката на младия музикант и композитор. На своя учител и идол Чайковски, Рахманинов посвещава камерно-инструменталният ансамбъл “Елегично трио”.
Дипломната му работа е опера – “Алеко”, по произведението на Пушкин “Цигани”. Зареждат се клавирен концерт, романси, пиеси за виолончело и пиано, и знаменитата му “Прелюдия в до-диез минор”, която го прави известен. Според биографите на Рахманинов любовта към музиката у него запалил неговият чичо, пианист. Малкият Сергей обичал да импровизира на пианото, а чичо му го наричал “моят Шопен”. Познавачите твърдят, че тези детски игри от времето, когато дори не познавал нотите, породили у него желанието за собствен оригинален музикален стил. Рахманинов запазва тази своя способност – да импровизира като в игра с хармонията на звуците, до края на дните си.
От съвсем млад той преминава през цялата “кухня” на музикалното изкуство – свири, преподава по пиано, дирижира в частната опера “Сава Мамонтов” и се пробва да композира. Кариерата му като композитор минава през труден период. Първата му симфония не е посрещната ласкаво от критиката и това му създава за дълъг период от време – почти три години, комплекс. Изпада в творческа депресия. Стига се дотам, че се подлага на терапевтични сеанси при известния психиатър Николай Дал, за да превъзмогне страха си от следващ провал. Възприемал драматично случилото се. Двамата стават приятели. Дал помага на Рахманинов да преодолее всички тегоби на “ранния растеж” и свързаната с тях тревожност; съветва го как да овладява желанието си за максимален успех. През 1901-ва година младият Рахманинов отново започва да пише, а клавирният му концерт е посрещнат възторжено от публиката. Прадлагат му диригентското място в “Болшой театър” и той ръководи оркестъра цели две години, след което заминава за Италия.
От родината на музиката се премества в Дрезден, и там напълно се отдава на композирането. През 1909-а година Рахманинов предприема голямо концертно турне като пианист и диригент в САЩ.
След Октомврийската революция през 1917-а година композиторът е на кръстопътя на сериозно решение. Изземането на родното му имение от съветската власт го обижда и плаши. Споделя с приятели, че не може да работи в атмосфера, в която се чувства тревожен. Първоначално емигрира в Швеция, а после заминава за САЩ. В Америка работи като пианист и гастролира в Европа.
Славата му на музикант расте.
Погребан е в Щатите – в гробището Кенсико във Валхала, Ню Йорк. През 2015-а година културното министерство на Русия отправя искане за ексхумиране на тленните останки на Рахманинов, за да бъде погребан в Русия, позовавайки се на последната воля на композитора. Много руски културни дейци застават зад тази идея, считайки че САЩ са “приватизирали известността на руския композитор, представяйки емигрирането му от родината по погрешен начин”. Срещу преместването, обаче, се обявява праправнучката на композитора, родена в Щатите – Сюзън София Рахманинов Волконская Уанамейкър.
По думите й в пресата, тя отрича композиторът да е искал да бъде погребан в Русия. Същевременно подчертава, че никой не може да го “раздели с Русия”, защото “музиката му е олицетворение на руския романтичен дух и въплъщение на руската душа”. Според някои тази реакция вероятно е продиктувана от една предавана през поколенията обида от това, че през 1931-ва година музиката на Рахманинов бива официално забранена в СССР като “декадентска”. Скандалът тръгнал от симфонията му “Камбаните”, заради която тесногръди цензори му лепват прозвището “враг на Съветския съюз”.
Самият Рахманинов, според биографите му, жадувал за родината до смъртта си, но така или иначе остава погребан в Щатите, а днес във всяка енциклопедия можете да прочетете, че Рахманинов е “американски и руски” композитор, а”Камбаните” е като реминисценция към детството, когато бабата на малкия Сергей го водела за ръка към църквата в Новгородската губерния. Камбанният звън сякаш възвръща спомените от детството на композитора и възторгва съзнанието с усещането за принадлежност към едно братство – на православните християни.
Творческото наследство на Рахманинов обхваща различни жанрове, но централно място в него заемат клавирните му произведения. От тях най-известни на широката публика са четирите концерта за пиано с оркестър, прелюдиите, етюдите-картини, музикалните моменти, сонатите и др., както и знаменитата му “Рапсодия върху тема от Паганини”, изградена под формата на 24 свободни вариации върху Паганини и католическия реквием “Dies irae”.
Страхът от провала на първата му симфония остава забравен назад във времето, и Рахманинов създава три незабравими симфонии, много симфонични танци и симфоничната поема “Островът на мъртвите”. След първата си опера “Алеко”, написва “Алчният рицар” (върху тема от Пушкин) и “Франческа да Рамини” (върху “Божествена комедия” на Данте), наречени от критиката “малки трагедии”.
Автор е на 83 романса и на много песни за сопран и тенор със съпровод на пиано, по текстове на А. Н. Толстой, Пушкин, Гьоте, Шели, Юго, Чехов и др. Много критици са отбелязвали, че Рахманинов е “певецът на руската природа”. Така, както художникът Шишкин я рисува с четка, Рахманинов предава нейното величие със звуци. В музиката му тя е многолика – упойващо съзерцателна, но също така респектираща с мрачен трагизъм и патетика. Рахманинов съчетава цялото това чувствено многообразие в типичната за руската народна песенност многогласна полифония. Една от спецификите на стила му е хармоничното съчетание на мелодията с ритъма. Последната симфонична творба на Сергей Рахманинов е “Фантастични танци”. В нея най-силно може да се усети носталгията му по Русия.
В Щатите Рахманинов създава само шест произведения, повечето си творби написва в Швейцария. През 1942-ра година, по време на турне, лекарите го диагностицират с напреднал стадий на меланом. Когато през същата година здравето му силно се влошава, семейството му решава да се приберат в САЩ.
Композиторът умира на 69 години, отпаднал физически, но изпълнен с идеи за работа.
През март 1943-а камбаните на спомена за родното място звънят за последно в ума и сърцето му, но техният глас в музиката на Рахманинов завинаги остава в прекрасната му симфония.
´´´´´´
На 31 март 2023 г., в навечерието на рождения ден на Сергей Рахманинов, Симфоничният оркестър на БНР с главен диригент Марк Кадин ще отбележат 150-годишнината на великия композитор, чийто юбилей широко се чества в целия свят.
Програмата е ретроспекция на творбите му. Концертът ще започне с първото издание на Рахманиновата партитура – фантазия за оркестър “Скалата”, ще продължи с Рапсодия върху темата на Паганини за пиано и оркестър и абсолютния шедьовър – Симфонични танци, написан в края на живота на композитора. Събитието ще се състои от 19 часа в зала “България”.
Концертът на Симфоничния оркестър на БНР, посветен на юбилея на Рахманинов, е избран от европейски експерти за престижната селекция Premium Concerts на глобалния медиен алианс Еврорадио (EBU). През последните години концертите на Радиосимфониците се излъчват ежегодно в концертния сезон на EBU. Но за първи път тази година българският оркестър влиза в топ серия Premium Concerts, която включва транслиране на ексклузивни събития от водещи световни оркестри.
(край на цитата)
Нка днес на 1 април 2023 г. почетем 150 години от рождението на Сергей Рахманинов и благодарим за онова, което е оставил на поколенията.
…………
Rachmaninov: Vocalise (Alexandre Tharaud & Sabine …
´´´´´´
Vocalise ( Rachmaninov) : Natalie Dessay.
´´´´
Dame Kiri Te Kanawa sings “Vocalise” – Rachmaninoff
Dame Kiri Te Kanawa sings “Vocalise” Op.34 No.14 by Sergei Rachmaninoff (1873-1943). From “Winter Gala” of Royal Opera House, Covent Garden, Stephen Barlow / conductor. London, UK, 1994.
´´´´
Daniil Trifonov – Rachmaninov: Rhapsody On A Theme Of …
The Philadelphia Orchestra and Yannick Nézet-Séguin
´´´´
Елен Гримо изпълнява Соната № 2 от Рахманинов:
……
150 ГОДИНИ СЕРГЕЙ РАХМАНИНОВ
Интегрално изпълнение на концертите за пиано на Сергей Рахманинов
….
150 години от рождението на Сергей Рахманинов – руски композитор, пианист и диригент.
31.03.2023
…