Сопраното Вася Радева, която се помина на днешния ден през 2020 година
Драги приятели на оперната музика, днес на 17 август 2025 г. се навършват 5 години от кончината на една българска оперна певица, за която до сега писах статия един път през 2022 г. – сопраното Вася Радева, родена през далечната 1924 година, починала на 17 август 2020 г. на 96 години, и която по времето, когато е имала основната си вокална кариера в София, е била много високо оценена не само като притежаваща прекрасен глас, но и заради изящната си сценична игра.
Тя е дъщеря на една от основателките на Софийската опера и голяма певица Пенка Тороманова (1892-1961) и съпругът й генерал Тодор Радев (1887-1957), военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. След връщането си в България той e министър на просветата в три последователни кабинета. Негова е идеята за осигуряване на стипендии на млади български артисти, които учат в големите европейски центрове.
Все още в някои източници може да се прочетат коментари за Вася Радева като следния:
„ (…) Вася Радева беше изключителна Царица на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт“ или „ (…) Очарованието, което притежава, силната ѝ виталност, изтънченият вкус към изкуството, острият ум и несъмнено прекрасният ѝ глас я правят един от най-комплексните артисти на българската оперна сцена“.
(край на цитата)
Басът, оперен режисьор и педагог проф. Павел Герджиков казва за нея: „ (…) Преди години, в едно предаване на Националното радио, я бях нарекъл най-изящната българска певица. Вася Радева беше много интелигентна и образована. Притежаваше висока обща и стилова култура, знаеше няколко езика. Нейните Розина, Джилда, Лучия, Царица на нощта… ще останат вградени в паметта на много оперни любители и в историята на Софийския оперен театър. През изминалите десетилетия съвсем естествено помежду ни се зароди приятелство, което е мое скъпо достояние и което продължи до последните ѝ дни. Когато помисля за Вася, първото нещо, което зазвучава в съзнанието ми, е „Момичетата от Кадикс“ на Делиб – най-прелестното изпълнение, което съм чувал през всичките години до днес“.
(край на цитата)
Веднага изниква въпроса, след като Вася Радева е певица от такъв висок ранг, защо в медиите, особено преди политическите промени през 1989 г., пък и по-късно чак до днес, няма почти нищо за нея? Отговорът е ясен и категоричен – причините са чисто политически. Ето една „визитна картичка“ на това забележително семейство – Пенка Тороманова и съпругът й генерал Тодор Радев:
„Вася Радева е родена през 1924 година в семейството на една от първите истински оперни звезди на родната сцена – Пенка Тороманова и изтъкнатия генерал Тодор Радев. В това семейство с изградени традиции на почит към културата и изкуството расте Вася Радева. Тодор Радев е възпитаник на Петербургската генералщабна академия, той е военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. След политическите промени през 1944 година генерал Радев е изправен пред Народния съд, който му дава условна присъда, но малко по-късно, в края на 40-те години – от 1949 дo 1955 г. тoй e интepниpaн c цялoтo cи ceмeйcтвo в гp. Лyĸoвит, а синът му е изпратен в Белене. Ocтaвeн бeз пeнcия, poдeният нa 27.02.1887 г. гeнepaл Toдop Paдeв yмиpa в нeмилocт и зaбpaвa в гp. Coфия нa 3.11.1957 г. Четири години по-късно – през 1961 г. умира съпругата му Пенка Тороманова“.
(край на цитата)
Като допълнение към горното, музикалният журналист Марин Бончев пише следното в книгата си „Великите сопрани на България“: „ (…) Много са певците, които са интернирани в провинцията или има заповед да се спре международното им развитие след 9 септември 1944 година – такива са Елисавета Йовович, Катя Спиридонова, Вася Радева, Катя Георгиева (…)“.
(край на цитата)
Ето защо и аз през годините 1951-1956, когато следвах в София, не знаех за певицата Вася Радева, по това време тя е била интернирана в Луковит, едва през началото на 1956 г. започва наново да пее в Софийската опера, но не съм бил на нейни изяви. Разбира се, по-късно славата й се разнася бързо, както пише проф. Павел Герджиков, но тогава аз съм бил в Габрово и не съм следил оперния живот в София. След толкова години спомените ми са почти излечени, не съм си водил бележки.
Интерсно е това, че след големи трудности Вася Радева може да се изяви и в чужбина по време на известните тогава Младежки или Студентски фестивали в някои градове на Европа. Ето подробности:
„ (…) След много разговори и обяснения и след като няколко пъти разказва биографията си в Държавна сигурност, Вася Радева е допусната до „Младежкия фестивал“ във Варшава през 1955 г., от който се връща с медал и лауреатско звание. С големи успехи се връща и от „Пражка пролет“ и „Общобългарското състезание за певци и инструменталисти“.
(край на цитата)
След тези встъпителни бележки ще изложа малкото документи и сведения за Вася Радева, които могат да се открият в медиите, главно в Интернет:
Сайт на Софийската опера и балет
17 август 2020 г.
ПОЧИНА ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ВАСЯ РАДЕВА
На 17 август почина оперната певица Вася Радева (1924-2020 г.).
Вася Радева е родена през 1924 година в семейството на една от първите истински оперни звезди на родната сцена – Пенка Тороманова и изтъкнатия генерал Тодор Радев.
Пенка Тороманова учи в Консерваторията в Женева. Тя е един от артистите, положили основите на днешната Софийска национална опера и останала в историята със забележителния си глас и изключителното актьорско дарование. Първата българска Аида, по-късно е и професор в Музикалната академия, където подготвя Елисавета Йовович, Събчо Събев, Мими Балканска, Иванка Митева-Коралова, Таня Начева.
Нейният съпруг Тодор Радев, възпитаник на Петербургската генералщабна академия, е военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. В това семейство с изградени традиции на почит към културата и изкуството расте Вася Радева. Докато следва немска филология, Вася учи пеене при леля си – Геновева Списаревска. След като завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет, тя се явява на конкурсния изпит в Операта и то с виртуозната ария на Лучия от операта на Доницети. Комисията е озадачена как толкова млада и неопитна певица изпълнява тази трудна ария абсолютно точно и с естествена лекота.
Съвсем скоро идва дебютът на младата певица с ролята на Розина от „Севилският бръснар“. Освен нея на сцената са едни от най-големите имена от състава на Софийската опера – Илия Йосифов, Михаил Люцканов, Павел Елмазов.
Обкръжението ѝ от драматични актьори, а може би и вроденият ѝ усет към театрално изкуство, я подтикват да търси човешкия заряд във всеки от своите образи.
Гласът ѝ служи на драматургията и подчертава всеки детайл в психологията на персонажа. На концертния подиум присъствието ѝ също е ярко. Прецизен музикант, с богата обща култура, големи познания по литература и история, Радева поднася забележителни интерпретации на творби от камерния репертоар. Изпълнява много произведения на български композитори, но и песни от Моцарт, Хендел, Скарлати, Хайдн, Рахманинов, Чайковски. Изпълнява всичко в оригинал, все пак тя владее немски, френски и английски.
Вася Радева създава героини, които продължават да живеят в съзнанието на оперните почитатели години след като тя слиза от сцената. Очарованието, което притежава, силната ѝ виталност, изтънченият вкус към изкуството, острият ум и несъмнено прекрасният ѝ глас я правят един от най-комплексните артисти на българската оперна сцена. Сред коронните роли на сопраното са Розина, Лучия, Джилда, Адина и разбира се, Царицата на нощта.
Опелото на тленните останки на Вася Радева и поклонението ще бъде в църквата „Свети Седмочисленици“, от 15 часа, на 21 август, петък.
Софийската опера и балет изказва своите съболезнования на близките на певицата Вася Радева.
(край на цитата)
Ето какво споделя певецът и режисьор Павел Герджиков:
В памет на Вася Радева
Отиде си от този свят Вася Радева – дългогодишна солистка на Софийската опера. Преди години, в едно предаване на Националното радио, я бях нарекъл най-изящната българска певица. Днес отново повтарям тези думи.
Чух я за първи път като студент, а няколко години по-късно (от 1962 г.) бях вече неин колега. Първата ни среща на сцената беше в „Севилският бръснар“ от Росини, а след това в „Галантни Индии“ от Рамо.
Вася Радева беше много интелигентна и образована. Притежаваше висока обща и стилова култура, знаеше няколко езика. Нейните Розина, Джилда, Лучия, Царица на нощта… ще останат вградени в паметта на много оперни любители и в историята на Софийския оперен театър. През изминалите десетилетия съвсем естествено помежду ни се зароди приятелство, което е мое скъпо достояние и което продължи до последните ѝ дни.
Когато помисля за Вася, първото нещо, което зазвучава в съзнанието ми, е „Момичетата от Кадикс“ на Делиб – най-прелестното изпълнение, което съм чувал през всичките години до днес.
Нека е щастлива душата ѝ.
(край на цитата)
Отзиви във връзка с кончината на Вася Радева
Margarita Basnarova – Поклон! Учителката Катя Вълева казваше за нея, че е била изключителна Царица на нощта.
Bronislava Ignatova – Изключителна дама! Поклон!
Aron Aronov – Дълбок поклон и вечна признателност!
Reni Brambarova – Поклон! Бог да я прости!
Фани Иванова – Бог да я прости! Беше прекрасна певица!
Nina Dandolova-Ivanova – Познавах я отблизо, като студентка в Консерваторията често съм гостувала в дома й. Беше и на сватбата ми. Майка и – Пенка Тороманова е една от първите оперни певици в България. Баща й – генерал Радев е бил военно аташе в Лондон. Затова са и репресирани и изселвани след 9.09.1944 г. Изключително фин и талантлив музикант, с уникални записи в радиото. Поклон пред паметта й!
Natalia Tsoneva – Поклон!
Maya Timenova – Поклон!
Cvetana Kostova – Имаше невероятно колуратурно сопрано! Поклон пред светлата й памет!
(край на отзивите)
За бащата на Вася Радева – генерал Тодор Радев има редица сведения в медиите. Цитирам част от неговата Уикипедия-страница:
Тодор Радев е роден на 27 февруари 1887 година в Дупница, в семейството на опълченеца Димитър Радев, участвал в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново. След Освобождението Димитър Радев е кмет на Дупница, депутат в няколко народни събрания.
Тодор Радев завършва Военното училище в София през 1906 година, а през 1915 година – и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург, Русия. От 1906 година е подпоручик и служи в 7-и артилерийски полк в Самоков. На 22 септември 1909 година е произведен в чин поручик. Служи във 2-ри планински артилерийски полк.
Участва в Балканската война (1912–1913) като командир на батарея в Македоно-одринското опълчение. На 8 август 1913 година е повишен в чин капитан. Същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас.
В Първата световна война служи в щаба на Планинската дивизия, в щаба на 2-ра пехотна тракийска дивизия и в Оперативния отдел при Щаба на Действащата армия. От 30 май 1917 година е майор и същата година е награден с орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас и германски „Железен кръст“ II степен. През 1918 г. е награден с австрийски кръст за военни заслуги, III степен.
В периода 1922–1928 година е преподавател във Военното училище, а след това – началник на отделение в Щаба на армията. От 1920 година е подполковник, а от 1926 г. – полковник. Същата година е назначен за преподавател във Военното училще. През 20-те години Радев, заедно с поручик Тома Прендов е офицер за връзка между генерал-майор Иван Вълков и Тодор Александров]. В периода 1927–1929 г. е началник на Военната академия в София.
В 1930 година Тодор Радев е началник на Школата за запасни офицери, а през 1931 – 1932 е военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. През 1932 година е началник на Търновския гарнизон, началник на артилерийския отдел в щаба на 4-та военно-инспекционна област и началник на 5-а пехотна дунавска дивизия. Назначен е за командир на 18-а пехотна етърска дружина (16 юни 1932 – 26 май 1934), а на 26 август 1934 година е произведен в чин генерал-майор. За кратко през 1934 година е командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия, след което е началник на 2-ра военно-инспекционна област. През 1935 година е офицер за поръчки към Кабинета на военния министър. Награден е с полски орден „Полония реститута“ и в края на годината е уволнен от армията.
Политическа дейност
Участието на Тодор Радев в политическия живот на България е свързано с членството му във Военния съюз. Макар че не е член на Централното управление на Съюза, Тодор Радев е един от активните дейци на неговото умерено течение. След разрива между Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, при съставянето на кабинета на генерал Пенчо Златев (22 януари 1935 – 21.04.1935) генерал Радев поема поста министър на народното просвещение. Този пост той запазва и в правителството на Андрей Тошев (21 април 1935 – 23 ноември 1935). По негово решение през 1935 година в Дупница е създаден Учителския институт „Св. Иван Рилски“.
В запас
След уволнението си от армията Тодор Радев се отдава на стопанска дейност. През 1942–1944 година е ръководител на тютюневата фирма АД „Златолист“, работи в Дупница и Кавала, Егейска Македония. Председател е на Българо-японското дружество, с подпредседател инженер Иван Иванов.
След Деветосептемврийския преврат многократно е подлаган на репресии. Подведен е под отговорност от т. нар. Народен съд през 1945 година, но е освободен. По-късно е интерниран в Дулово, а през 1949 – 1955 година – в Луковит.
Генерал-майор Тодор Радев умира в мизерия на 3 ноември 1957 година в София. През 1998 година Тодор Радев е избран посмъртно за почетен гражданин на Дупница.
Награди
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1913)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
Чуждестранни
- Орден „Железен кръст“ II степен, Германска империя (1917)
- Орден „Кръст за военна заслуга“ III степен, Австро-Унгария (1918)
- Орден „Полония реститута“, Полша (1935)
(край на цитата)
Каква внушителна кариера е имал генерал Тодор Радев, и то в полза на България … Въпреки това, да бъде така репресиран след 9 септември 1944 година!
Във връзка с кончината на Вася Радева през 2020 г., Българското Национално Радио излъчва предаване на 21 август:
БНР
In memoriam: Вася Радева
публикувано на 21.08.2020
Една от най-ярките певици на Софийската опера – Вася Радева почина на 17 август 2020 година.
В предаването „Български изпълнители“ на 21 август от 23 часа ще може да слушате блестящи интерпретации на сопраното с необикновено красив глас, фрагменти от опери на Росини, Моцарт, Гретри, Росини, „Сътворението“ на Йозеф Хайдн и камерни творби от Антонио Калдара и Лео Делиб.
Вася Радева е родена през 1924 година в семейството на една от първите истински оперни звезди на родната сцена – Пенка Тороманова и изтъкнатия генерал Тодор Радев. Тороманова учи в Консерваторията в Женева. Тя е един от артистите, положили основите на днешната Софийска национална опера и останала в историята със забележителния си глас и изключително актьорско дарование. Първата българска Аида, по-късно е и професор в Музикалната академия, където подготвя Елисавета Йовович, Събчо Събев, Мими Балканска, Иванка Митева-Коралова, Таня Начева. Нейният съпруг Тодор Радев, възпитаник на Петербургската генералщабна академия, е военен аташе едновременно в Букурещ, Берлин и Лондон. След връщането си в България e министър на просветата в три последователни кабинета. Негова е идеята за осигуряване на стипендии на млади български артисти, които учат в големите европейски центрове.
В това семейство с изградени традиции на почит към културата и изкуството расте Вася Радева. Първите стъпки на младата певица на сцената са съпроводени с драматични събития. След политическите промени през 1944 година генерал Радев е изправен пред Народния съд, който му дава условна присъда, но малко по-късно е интерниран от София. В края на 40-те години цялото семейство е изселено в Луковит, а синът е изпратен в Белене.
Докато следва немска филология, Вася учи пеене при леля си – Геновева Списаревска. След като завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет тя се явява на конкурсния изпит в Операта и то с виртуозната ария на Лучия от Доницетиевата опера. Комисията е озадачена как толкова млада и неопитна певица изпълнява тази трудна ария абсолютно точно и с естествена лекота.
Съвсем скоро идва дебютът на младата певица с ролята на Розина от „Севилският бръснар“. Освен нея на сцената са едни от най-големите имена от състава на Софийската опера – Илия Йосифов, Михаил Люцканов, Павел Елмазов.
След много разговори и обяснения и след като няколко пъти разказва биографията си в Държавна сигурност, Вася Радева е допусната до Младежкия фестивал във Варшава, от който се връща с медал и лауреатско звание. С големи успехи се връща и от Пражка пролет и Общобългарското състезание за певци и инструменталисти.
Обкръжението ѝ от драматични актьори, а може би и вроденият ѝ усет към театрално изкуство, я подтикват да търси човешкия заряд във всеки от своите образи. Гласът ѝ служи на драматургията и подчертава всеки детайл в психологията на персонажа.
На концертния подиум присъствието ѝ също е ярко. Прецизен музикант, с богата обща култура, големи познания по литература и история, Радева поднася забележителни интерпретации на творби от камерния репертоар. Изпълнява много произведения на български композитори, но и песни от Моцарт, Хендел, Скарлати, Хайдн, Рахманинов, Чайковски. Изпълнява всичко в оригинал, все пак тя владее немски, френски и английски.
Сякаш успяла да се дистанцира напълно от драматичните събития, засегнали нея и най-близките ѝ, Радева създава героини, които продължават да живеят в съзнанието на оперните почитатели години след като тя слиза от сцената. Очарованието, което притежава, силната ѝ виталност, изтънченият вкус към изкуството, острият ум и несъмнено прекрасният ѝ глас я правят един от най-комплексните артисти на българската оперна сцена. Сред коронните роли на сопраното са Розина, Лучия, Джилда, Адина и разбира се, Царицата на нощта.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
Един месец след горното предаване на БНР, същото излъчва ново предаване за нея на 23 септември 2020 г. Цитирам:
В памет на певицата Вася Радева
публикувано на 23.09.2020
Автор: Красимира Йорданова
На 17 август 2020 г. почина изтъкнатата наша певица Вася Радева – колоратурен сопран. Някои от нашите по-възрастни слушатели веднага ще си спомнят нейните изяви на сцената на Софийската опера през 50-те и 60-те години на отминалия век. Тя беше очарователна Розина от “Севилският бръснар“, нежна Джилда от „Риголето“, въздействаща Лучия от „Лучия ди Ламермур”, виртуозна Царица на нощта от „Вълшебната флейта“, изпълни и още много други запомнящи се героини. И на сцената, и в живота тя бе очарователна, изящна, добронамерена.
Вася Радева е родена през 1924 г.. Нейната майка е прочутата певица Пенка Тороманова – първата българска Аида, успешна преподавателка в Музикалната академия по вокална постановка, а баща й е известният генерал Тодор Радев, дълги години работил като военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. Затова и детството на Радева преминава в чужбина. Леля й, известната пианистка Геновева Списаревска, се занимава с музикалното й възпитание и с постановката на гласа й, а тя завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет.
Явява се на конкурс в Софийската опера с трудната ария на Лучия ди Ламермур. Представя се блестащо и веднага я назначават за солистка на театъра. Но в годините след 1944-та започват и големите затруднения: баща й е обявен за враг на народа, а това в онези години означава, че и децата му нямат право на кариера. Изселват ги. Генералът чука чакъл, а майка й – българската Аида – плете не срещу заплащане, а срещу храна. Вземат им апартамента в София. Въпреки тези обстоятелства за Радева се застъпват най-големите музиканти и нейни колеги в Операта – въпросът стига до най-висшето ръководство на държавата и…. позволяват на Вася Радева да пее в операта. Връщат й жителството, но никога не й присъждат награди и звания, които тя заслужава. Въпреки блестящата кариера като певица и наградите от конкурси – като Общобългарското състезание за млади певци, Младежкия фестивал в Букурещ и фестивала “Пражка пролет”, тя винаги е подминавана и даже пенсионирана преди да навърши 50 години. В това жестоко изпитание тя изгражда кариерата си в операта, изнася стилни камерни концерти – винаги много музикална, много артистична, много обичана и от публиката, и от колегите си.
В едно интервю Вася Радева споделя: “Много съм била скромна в мечтите си, а и не съм имала време да мечтая. Целият живот беше борба за оцеляване на мен и семейството ми. Благодарна съм на съдбата и на хората, които ми протегнаха ръка в трудни моменти. Аз уважавам и ценя хората по техните дела и хуманноста, а не по техния цвят и партия, към която принадлежат“.
Вася Радева почина на 96-годишна възраст, запазила бистрия си ум, чувството за хумор и обичта си към света. Чуйте в звуковия файл нейно изпълнение на Ария на Царицата на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт.
(край на цитата)
Цитирам линк към горното предаване на БНР, при което може да се чуе изпълнение на Вася Радева на ария на Царицата на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт:
https://bnr.bg/horizont/post/101345345/v-pamet-na-pevicata-vasa-radeva
Ще завърша тази кратка статия – няма други източници за Вася Радева – с една публикация, която има връзка със семейството й:
Из спомени на Иван Хаджийски на 15 ноември 2018 г. в статия с надслов:
Навършват се 100 г. от смъртта на строителя на Градската градина в Дупница Димитър Радев, гробът му тъне в бурени и забрава
(…)
Heгoвият cин гeнepaл-мaйop Toдop Димитpoв Paдeв e изтъĸнeт вoeнeн тeopeтиĸ и ĸaтo миниcтъp нa нapoднoтo пpocвeщeниe пpeз 1935 г. e cъздaл Учитeлcĸия инcтитyт в гp. Дyпницa, ĸoйтo пpocъщecтвyвa oт 1935 дo 2006 г.
Πoлoжиx oгpoмни гpижи и нa 6 мaй 1998 г. ce зaпoзнax пoдpoбнo cъc ceмeйния apxив нa гeнepaл Toдop Paдeв. Oт 1949 дo 1955 г. тoй e интepниpaн c цялoтo cи ceмeйcтвo в гp. Лyĸoвит. Ocтaвeн бeз пeнcия, poдeният нa 27.02.1887 г. гeнepaл Toдop Paдeв yмиpa в нeмилocт и зaбpaвa в гp. Coфия нa 03.11.1957 г. Heгoвaтa cъпpyгa Πeнĸa Topoмaнoвa e билa блecтящa oпepнa пeвицa и нeйнoтo дeлo e пpoдължилa дъщepя им Bacя T. Paдeвa ĸaтo oпepнa пeвицa. Cинът инж. Димитъp T. Paдeв e paбoтил ĸaтo инжeнep пo тoплoтexниĸa. Bacя Paдeвa e нa 94 гoдини, живa и пoнacтoящeм и мнoгo ce гopдee cъc cвoя изтъĸнaт дyпнишĸи poд. B ĸнижĸa пъpвa нa “Boeннoиcтopичecĸи cбopниĸ” oт 1999 г. пyблиĸyвax cтaтия зa гeнepaл Toдop Paдeв и нeгoвoтo ceмeйcтвo. Ha 24 мapт 1999 г. пpeдcтaвиx тaзи мoя пyблиĸaция пpeд Bacя T. Paдeвa и Baня Paдeвa, cъпpyгa нa пoĸoйния инж. Димитъp T. Paдeв. Дълбoĸo paзвълнyвaнa, Bacя Paдeвa caмo пpoмълви:
„Мили татко, добре дошъл отново в гр. Дупница!”.
Ha 11 юни 1998 г. Oбщинcĸият cъвeт в гp. Дyпницa нa cвoя тъpжecтвeнa cecия eдинoдyшнo yдocтoи пocмъpтнo c виcoĸoтo звaниe “Πoчeтeн гpaждaнин нa гpaд Дyпницa” гeнepaл-мaйop Toдop Димитpoв Paдeв.
Ha 22 мaй 1998 г. пo мoя инициaтивa и в пpиcъcтвиeтo нa нeгoвитe нacлeдници нa нeгoвo имe бe нaимeнoвaнa 203-тa ayдитopия в Πeдaгoгичecĸия ĸoлeж – Учитeлcĸия инcтитyт в гp. Дyпницa.
(край на цитата)
Хвала на този господин Иван Хаджийски от Дупница, който е бил свидетел на последните 20 години от живота на Вася Радева, която е живяла постоянно в Дупница.
Нека днес на 17 август 2025 г. да почетем 5 години от смъртта на голямата певица Вася Радева, която и до днес е почти непозната за широкия кръг любители на вокалното изкуство.
Мир на праха й!
……….
Важна забележка:
Радвам се, че след като напразно търсих в Ю Тюб записи от изпълнения на Вася Радева и не намерих такива, случайно тази сутрин открих в портала „music.apple.com“ нейни записи – ария на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ на Моцарт, в съпровод на Държавния радиооркестър с диригент Васил Стефанов, изпълнение от 1961 г., както и 6 поеми за сопран, рецитатор и оркестър от Георги Златев-Черкин.
Цитирам линк към тези записи със забележката, че текста към съдържанието е на турски език. Не знам защо е така. И освен това, в записите има и такива на певците Юлия Винер-Ченишева, Елисавета Даскалова, Серафина Динева, Румяна Михайлова, Петър Петров (баритон), Мария Бохачек и Тодор Костов. Жалко само, че след минута изпълнение, записа се прекъсва – не знам причината, може би в този портал „music.apple.com“ практиката да е такава – предварително записване с абонамент:
Накрая с горчевина отбелязвам, че няма кой да се загрижи да се извадят многото записи на Вася Радева от „Златния фонд“ на БНР (такива има според статията за нея „In memoriam: Вася Радева“ от август 2020 г.) и да се публикуват поне в Ю Тюб, за да може любопитния български (или чуждестранен) любител на вокалното изкуство да се запознае с тази голяма българска певица, обречена на жестока съдба. Моля ви, пуснете записа на Царицата на нощта от „Вълшебната флейта“ и ще се уверите.
…..
Записи:
Ария на Царицата на нощта» (Вася Радева, Bulgarian National Radio Symphony Orchestra & Vasil Stefanov)
……