Мецосопранът от Чехия Ева Рандовá празнува днес своята 85-годишнина
Драги приятели на оперната музика, днес е 31 декември 2021 г. – последен ден от годината. От 2013 г. (началото на моите „оперни истории“) до 2016 г. по една случайност не съм имал статии на този ден. Просто не съм търсил задълбочено такива артисти в света на оперното изкуство с дата 31 декември на рождения ден. Не че не е имало, просто в моя архив е нямало такъв. Но случайно на 30 декември 2016 г. попаднах на такова име и понеже певицата Ева Рандовá се оказа, че е родена именно в последния ден на годината, и то точно преди 80 години тогава, реших да отделя няколко часа и й посветя статия по този случай на 31 декември 2016 г. – за първи път тогава.
Едва ли моите ФБ-приятели оттогава ще си спомнят днес за тази статия и за певицата от Чехия Ева Рандовá. При това техният брой тогава беше незначителен, сега той е нараснал близо до цифрата 1000. Ето защо на днешния 31 декември искам да уважа наново мецосопрана Ева Рандовá, която днес навършва достойните 85 години.
През следващите години след 2016 г. открих, че българската певица и вокален педагог от Пловдив Валентина Александрова – майка на известния в миналото бас Алексей Милковски също е роден на 31 декември и няколко пъти след това съм писал статии за нея. Тя е родена през 1930 г. и за нея има кратка Уикипедия-страница, която ще цитирам, понеже днес няма да пиша за нея:
Валентина Николаева Александровае българска оперна певица – сопран, професор по оперно пеене в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, родена на 31 януари 1930 г. в Свиленград (Б.К.: моя бележка – има грешка в месеца на раждане; след разговор преди няколко години лично със сина й Алексей Милковски се оказа, че този месец не е януари, а декември 1930 г.)
Първоначално започва да се занимава с пеене под ръководството на Сия Войникова. Завършва Държавната музикална академия със специалност класическо пеене, в класа на проф. Петър Райчев. Тя е един от основателите на Пловдивската народна опера от 1953 г., а до 1986 г. една от нейните най-изявени солистки.
Изиграва централните роли в оперите „Травиата“ и „Риголето“ (Верди), „Бохеми“ и „Джани Скики“ (Пучини), „Любовен еликсир“, „Звънчето“ и „Рита“ (Доницети), „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“ (Моцарт), „Фауст“ (Гуно), „Продадена невеста“ (Сметана), „Ловци на бисери“ и „Кармен“ (Бизе), „Антигона-43“ (Пипков), „Луд гидия“, „Милионерът“, „Златната ябълка“ (Парашкев Хаджиев), „Умницата“ (Орф) и други. Има многобройни гастроли в България и чужбина (Дания, Германия, Русия, Чехия, Унгария, Финландия, Румъния, Сърбия, Китай). Паралелно с оперната си дейност, реализира многобройни участия в камерни кантатно-ораториални концерти. Нейният репертоар обхваща широк кръг автори.
Много нейни изпълнения са запазени като студийни записи в България и чужбина. От 1968 г. е преподавател по оперно пеене в Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив. До края на 1999 г. е ръководител на катедра „Класическо пеене“. Автор е на редица учебни пособия.
(край на цитата)
Да пожелаем днес на Валентина Александрова щастлива 91-годишнина, добро здраве и лично щастие!
Сигурен съм, че Ева Рандовá не е позната на широкия кръг оперни любители, но в родната си Чехия тя е артистка от мащаба на една Райна Кабаиванска или Анна Томова-Синтов в България. Както редица нейни сънароднички от тази генерация (също в Словакия) , като Едита Груберова (мир на праха й, наскоро се помина), Габриела Беначкова, Лучия Поп (цитирам само 3 от най-известните имена), Ева Рандовá е изградила внушителна международна кариера по най-известни оперни театри и музикални фестивали, имала е изяви заедно с редица също прочути солисти и диригенти. После в текста ще дам подробности.
Преди да премина към подробности, нека спомена една нейна изява във Виенската държавна опера през 1987 година, в което участва и българка – знаменитата Маргарита Лилова. Цитирам:
„Jenufa“ – Leos Janacek – Wiener Staatsoper
Besetzung | 11.12.1987
Dirigent | Sir Charles Mackerras |
---|---|
Regie | Richard Bletschacher |
Nach der Inszenierung von | Otto Schenk |
Bühnenbilder | Günther Schneider-Siemssen |
Kostüme | Hill Reihs-Gromes |
Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
Die alte Buryja | Margarita Lilowa |
Laca Klemeň | Peter Lindroos |
Štewa Buryja | Josef Hopferwieser |
Die Küsterin Buryja | Eva Randová |
Jenůfa | Gabriela Beňačková |
Altgesell | Alfred Šramek |
Dorfrichter | Rudolf Mazzola |
Frau des Dorfrichters | Anna Gonda |
Karolka | Olivera Miljakovic |
Schäferin/Magd | Waltraud Winsauer |
Barena | Gunilla Wallén |
Jana/Jano | Noriko Sasaki |
Tante | Margarethe Bence |
Auch am 7. und 14. Dezember 1987
(край на цитата)
Даже тук по една случайност участва и Габриела Беначковá, чието име споменах по-горе. Искам да спомена една интересна подробност: както е известно, в момента по целия свят е прието всички оперни произведения да се изнасят на този език, на който е написано либретото, като най-често това е и езика на съответния композитор, по-точно на отечеството му. Разбира се, още в миналото е имало много изключения, тъй като например Моцарт има творби както на немски език, така и на италиански – според либретото. Така е и при Росини – главно на италиански, но много и на френски език, тъй като е бил редица години във Франция, където е създал опери по либрето на френски език.
Но както добре зная от моето детство, в България оперите се изнасяха винаги на български език, може би само тези от руската класика – на руски език. Така е било дълги години и по целия свят – НА ЕЗИКА, СЪОТВЕТЕН НА ДЪРЖАВАТА, В КОЯТО СЕ ИЗНАСЯТ ОПЕРИТЕ. Дали знаете обаче, че по инициатива на Херберт фон Караян (така пише в музикалните летописи) постепенно се е преминало към изнасяне на ОРИГИНАЛНИЯ ЕЗИК. В случая с „Йенуфа“ очевидно на оперни сцени в Чехия и Словакия това е ставало на чешки език, а как е било в чужбина? Например през 1987 г. как е изнесена „Йенуфа“ във Виена при цитираната от мен по-горе изява на 11 декември? Имам точен отговор: НА НЕМСКИ ЕЗИК, понеже той е официалния език в Австрия. Либретото е било преведено от чешки на немски, певиците от Чехословакия, като Рандовá и Беначкова е трябвало да учат главните си роли на немски език.
Както вече писах, сега не е така – по целия свят опери от чешки композитори се пеят на оригиналния чешки език, такива от Финландия (добре че са рядко!) на финландски, така е на унгарски (ужасно труден език). Веднага си спомням за случая със „Замъкът на херцог Синята брада“ от Бела Барток – една много често играна опера по целия свят, трябва да се учи на унгарски и т.н. Скоро Веселина Кацарова игра главната роля в тази опера (играят само две лица) на сцената на Оперния театър във Висбаден. А мъжката роля преди години игра с голям успех в Манхайм българският бас с голяма кариера зад граница Михаил Михайлов. Не случайно редица от най-известните оперни артисти по света са изявени полиглоти, тъй като освен основните италиански, френски, немски, английски, също руски и испански езици се налага да пеят и на такива езици като ония, за които писах по-горе. Все си спомням, че Мирела Френи е имала доста проблеми да пее на руски език главната роля в „Евгений Онегин“ от Чайковски на редица световни сцени, но съпругът й Николай Гяуров е бил в нейна помощ. Предполагам за такива случаи има и специална подкрепа от преводачи и езиковеди.
Както всички знаем, оперното изкуство в Чехословакия (нарочно пиша така, защото това се отнася както за сегашна Чехия, така и за Словакия) винаги е стояло на много високо равнище както по отношение на оперни творби, така и по отношение на изтъкнати артисти, диригенти, театри, репертоар и всичко свързано с това изкуство. Не е необходимо да припомням, че и в България това се е чувствало директно, като се има предвид, че още от зараждането на оперното дело в края на 19-и и началото на 20-и век редица чешки певци, диригенти и режисьори са работили в България, а български певци и певици са учили в Чехия. Нека спомена името на певицата Христина Морфова и пристигналата после оттам Людмила Прокопова, като двете изиграват огромна роля за разширяване и популяризиране на оперното изкуство в България. За Прокопова не е нужно да припомням и големия й принос в педагогическата и хорова дейност – това е широко известно. В моите статии и за двете съм писал редица подробности и истории с техния живот и дейност.
След този голям увод ще пиша за биографията и дейността на Ева Рандовá, която днес празнува своя 85-и рожден ден.
Ева Рандовá (Eva Randová) е мецосопрано от Чехия, родена на 31 декември 1936 г. в Колин (на чешки: Kolín, на немски: Kolin), град в централна Чехия, разположен на река Елба, с население около 30 000 жители. Център на община с разширени правомощия и административен център на едноименния окръг Колин.
През младежките си години Ева Рандовá се увлича по спорта, главно по плуването – тя е „майстор на спорта“ в Чехия, след като спечелва няколко пъти майсторски титли в различни плувни дисциплини. Началото на професионалната й кариера не е вокалното изкуство – била е учителка по спорт и математика, след като е следвала педагогика. После учи вокално изкуство в продължение на 6 години в Ustí nad Labem при J. Svábová и после 1 година в Пражката консерватория.
Оперния й дебют е през 1962 г. в Бърно, после следват ангажименти в Острава и Прага. Първият й постоянен ангажимент е в Градския театър в Острава, където през 1962 г. дебютира и веднага получава големи роли в нейния жанр: Еболи в „Дон Карлос“, Амнерис в „Аида“, Азучена в „Трубадур“ от опери на Верди, Кармен в едноименната опера от Бизе, Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер, Клисарката Бурия в „Йенуфа“ от Яначек, Чуждата принцеса в „Русалка“ от Дворжак. В някои от тия роли гостува в Националния театър в Прага, където през 1969 г. е назначена в ансамбъла на театъра.
През 1970 г. Ева Рандовá има първите си изяви зад граница – първо в Оперния театър в Нюрнберг, а от 1971 г. става редовен член на ансамбъла на Държавната опера в Щутгарт. Там остава за дълги години и играе в редица оперни роли – както малки, така и основни. Ева Рандовá редица години е в Щутгарт една от основните певици в ансамбъла на този прочут немски оперен театър. Тя живее постоянно в Щутгарт от началото на 1979 г. Лично аз имах възможност през 80-те тодини да посетя в Щутгарт две нейни изяви – в „Йенуфа“ като Клисарката Бурия и в още една друга опера (ни си спомням името). За „Йенуфа“ съм напълно сигурен, защото до тогава не бях гледал тази опера от Леош Яначек. В тия години имахме клиент във Винтербах край Щутгарт (на компютърната фирма „Юнисис“, в която работех тогава) и понеже с един колега отсядахме за 2-3 дни в хотел в центъра на Щутгарт, вечер имах време за посещения на културни изяви в този хубав град.
Едни от най-забележителните роли на Ева Рандовá в Щутгарт са: Клисарката Бурия в „Йенуфа“ от Яначек през 1986 г., а в операта „Русалка“ от Дворжак пее както в ролята на Баба Яга (за мецосопран), така и в тази на Чуждата принцеса, която е за сопран. Също в Щутгарт през 1995 г. тя участва в ролята на Клариса в операта „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев.
Оперният театър в Щутгарт се явява като трамплин за една следваща много успешна интернационална кариера. Поради добрите условия на договора й там, Ева Рандовá може да гостува на други оперни сцени. Тук искам да кажа, че в тези години в редица оперни театри в Германия е широко разпространена практиката, на постоянни артисти от ансамбъла да се позволява да имат изяви и на други сцени, щом това не е в ущърб на собствените интереси. Правя веднага паралел с практиката в България преди 1989 г. – само определени артисти можеха „свободно“ да гастролират в чужди държави, особени в такива извън пределите на Източния блок. От стотиците статии, които написах до сега за български певци можах да се убедя в правотата на думите си. А тези от тях, които по един или друг начин са заминали и не са се върнали, или пък са имали изходни визи, чиито срок е изтекъл и артистите не са си „дошли в къщи“, се обявяваха за невъзвръщенци и имаха проблеми както за себе си, така и за семействата си. Не е необходимо да давам примери, но поради тази причина редица много талантливи български артисти останаха само да показват изкуството си в България и оперният свят не можа да ги чуе. Намирам, че това е било един от най-големите грехове на тогавашното политическо управление, който грях и до днес трябва да се заплаща с известно пренебрежение към българските артисти от страна на „западни“ мениджъри и директори на театри. Преди 2-3 години четох мемоарната книга на Веселина Кацарова, там тя говори и по този важен въпрос от днешна гледна точка.
Така че Ева Рандовá успява да има гастроли на редица оперни театри и фестивали извън Щутгарт и Германия. Давам конкретни данни: тя има изяви на сцените на Държавните опери в Хамбург и Мюнхен, също и на Оперния музикален фестивал в Мюнхен (Ортруд в „Лоенгрин“ от Вагнер), Берлин, Дюселдорф / Дуисбург, Кьолн и на други сцени в Германия. Особено големи са успехите й на Музикалния фестивал в Залцбург и на Вагнеровия фестивал в Байройт. На фестивала в Байройт (участия от 1973 до 1981 г.) тя има особено голям успех в легендарната постановка през 1974 г. на „Пръстенът на нибелунга“ с режисьор Патрис Шеро и диригент Пиер Булез – т.н. „Ринг на столетието“ (писах много пъти до сега за него), както и като Кундри в „Парсифал“. По-долу ще дам точен списък на всички нейни изяви в Байройт по години и роли – в обратен хронологичен ред:
Year ▲ | Opera ▲ | Part ▲ |
1981 | Parsifal | Kundry |
1977 | Die Walküre | Fricka |
1977 | Das Rheingold | Fricka |
1977 | Parsifal | Kundry |
1976 | Parsifal | Kundry |
1976 | Das Rheingold | Fricka |
1975 | Parsifal | Kundry |
1975 | Götterdämmerung | Gutrune |
1975 | Die Walküre | Waltraute |
1974 | Götterdämmerung | Gutrune |
1974 | Die Walküre | Waltraute |
1973 | Götterdämmerung | Gutrune |
1973 | Die Walküre | Waltraute |
1973 | Parsifal | Klingsors Zaubermädchen ´ |
(край на цитата)
Тази последна нейна изява като Кундри през 1981 г. има сензационен успех. Изявите й в Залцбург започват от 1975 г., когато замества в операта „Дон Карлос“ от Верди недиспонираната Криста Лудвиг в ролята на Еболи. В Залцбург тя играе тази роля до 1978 г. Особено значителни са нейните изяви на сцената на Виенската държавна опера, където участва общо в 53 спектакъла между 1974 и 1991 г. В началото на стаията цитирах едно нейно участие в „Йенуфа“, сега давам подробен списък на всички участия там:
Vorstellungen mit Eva Randová:
Aida
Amneris | 1 Vorstellung | 09.09.1975
Cavalleria rusticana
Santuzza | 1 Vorstellung | 13.03.1987
Die Walküre
Fricka | 3 Vorstellungen | 02.10.1985–02.12.1985
Don Carlo (Ital.)
Eboli | 7 Vorstellungen | 27.06.1974–08.04.1978
Il trovatore
Azucena | 6 Vorstellungen | 12.11.1980–19.12.1989
Jenůfa
Die Küsterin Buryja | 1 Vorstellung | 11.12.1987
Lohengrin
Ortrud | 4 Vorstellungen | 02.04.1978–07.09.1985
Parsifal
Kundry | 6 Vorstellungen | 24.10.1981–01.11.1989
Rusalka
Jezibaba | 13 Vorstellungen | 10.04.1987–19.01.1991
Rusalka
Fremde Fürstin | 14 Vorstellungen | 10.04.1987–19.01.1991
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg
Venus | 5 Vorstellungen | 28.02.1985–08.05.1991
Un ballo in maschera
Ulrica | 5 Vorstellungen | 18.06.1975–05.12.1980
(край на цитата)
Искам да покажа нещо интересно: в операта „Русалка“ от Дворжак Ева Рандовá играе две роли – както в ролята на Баба Яга (Йежибаба) – за мецосопран, така и в ролята на Чуждата принцеса, която е за сопран. Ето цитат от състава на 13 април 1974 г.:
Rusalka
2. Aufführung in dieser Inszenierung
10 April 1987 Freitag 19:00 Uhr
13 April 1987 Montag 19:00 Uhr
16 April 1987 Donnerstag 19:00 Uhr
Besetzung | 13.04.1987
Dirigent | Václav Neumann |
---|---|
Inszenierung | Otto Schenk |
Bühnenbild | Günther Schneider-Siemssen |
Kostüme | Silvia Strahammer |
Choreinstudierung | Helmuth Froschauer |
Prinz | Peter Dvorský |
Fremde Fürstin | Eva Randová |
Rusalka | Gabriela Beňačková |
Wassermann | Jewgenij Nesterenko |
Jezibaba | Eva Randova |
Jäger | Alexander Maly |
Erste Elfe | Noriko Sasaki |
Zweite Elfe | Gabriele Sima |
Dritte Elfe | Margareta Hintermeier |
(край на цитата)
Един чудесен състав от изпълнители и ръководители: световно известният чешки диригент Вацлав Нойман и режисьорът от голяма класа Ото Шенк, прочутият тенор от Чехословакия Петер Дворски, басът Евгений Нестеренко от Русия, както и двете певици от Чехия Рандовá и Беначковá.
Други изяви на Ева Рандовá в Европа: Парижката опера, Ковънт Гардън в Лондон (от 1977 г., като Ортруд в „Лоенгрин“, Венера в „Танхойзер“, Марина в „Борис Годунов“ и през 1986-1987 с голям успех Клисарката в операта „Йенуфа“ от Яначек, през 1994 г. Кабаница в „Катя Кабанова“ също от Яначек), Държавната опера в Цюрих, Фестивалите във Верона / Италия (1984 г.) и Оранж във Франция (Марина в „Борис Годунов“), през 1992 г. в Новата музикална зала в Атина (Megaron Mousikis Athenon) – Клитемнестра в „Електра“ от Рихард Щраус, през 1990 г. в „Teatro Liceo Barcelona“ – Марина в „Борис Годунов“.
Ето и участията на Ева Рандовá в Америка: в Оперния театър в Сан Франциско, дебют в МЕТ Ню Йорк като Фрика във „Валкюри“ от Вагнер през 1981 г., също там през 1987 г. – Венера в „Танхойзер“.
Цитирам извадка от архива на МЕТ за участията на Ева Рандовá на тази сцена:
Search results for: Eva Randová
13 items found.
Search Results | |
[Met Performance] CID:266010 Das Rheingold {111} Metropolitan Opera House; 09/22/1981 Debuts: Eva Randová, Birgit Finnilä, Heinz Zednik, Eleanor Bergquist Review | |
[Met Performance] CID:266050 Das Rheingold {112} Metropolitan Opera House; 09/26/1981 | |
[Met Performance] CID:266130 Das Rheingold {113} Metropolitan Opera House; 10/3/1981 Debut: Jozsef Dene | |
[Met Performance] CID:266170 Das Rheingold {114} Metropolitan Opera House; 10/8/1981 Debut: Susan Davenny-Wyner | |
[Met Performance] CID:287150 Tannhäuser {442} Metropolitan Opera House; 01/15/1987 Debuts: Jan-Hendrik Rootering, Joseph Cahill, Marcello Cipriano, Paul Coffey, Michael Eggar Review | |
[Met Performance] CID:287190 Tannhäuser {443} Metropolitan Opera House; 01/19/1987 Debut: Matthew Fish | |
[Met Performance] CID:287240 Opera News Tannhäuser {444} Metropolitan Opera House; 01/24/1987 Broadcast | |
[Met Performance] CID:287270 Tannhäuser {445} Metropolitan Opera House; 01/27/1987 | |
[Met Performance] CID:287320 Tannhäuser {446} Metropolitan Opera House; 01/31/1987 | |
[Met Performance] CID:331291 Kát’a Kabanová {10} Metropolitan Opera House; 01/5/1999 | |
[Met Performance] CID:331303 Opera News 1 Opera News 2 Kát’a Kabanová {11} Metropolitan Opera House; 01/9/1999 Broadcast | |
[Met Performance] CID:331312 Kát’a Kabanová {12} Metropolitan Opera House; 01/13/1999 | |
[Met Performance] CID:331324 Kát’a Kabanová {13} Metropolitan Opera House; 01/16/1999 |
(край на цитата)
Както виждаме, Ева Рандовá има общо 13 участия от 22 септември 1981 г. до 16 януари 1999 г. в оперите „Рейнско злато“ и „Танхойзер“ от Вагнер, както и в „Катя Кабанова“ от Яначек.
Цитирам съставите при дебюта й и при последната й изява:
Metropolitan Opera House
September 22, 1981
DAS RHEINGOLD {111}
Wagner-Wagner
Wotan……………….Franz Ferdinand Nentwig
Fricka………………Eva Randová [Debut]
Alberich…………….Franz Mazura
Loge………………..Ragnar Ulfung
Erda………………..Birgit Finnilä [Debut]
Fasolt………………John Macurdy
Fafner………………Aage Haugland
Freia……………….Ellen Shade
Froh………………..Gerd Brenneis
Donner………………Vern Shinall
Mime………………..Heinz Zednik [Debut and only performance]
Woglinde…………….Eleanor Bergquist [Debut]
Wellgunde……………Brenda Boozer
Flosshilde…………..Isola Jones
Conductor……………Erich Leinsdorf
(край на цитата)
…..
Metropolitan Opera House
January 16, 1999
KÁT’A KABANOVÁ {13}
Janácek-Janácek
Kát’a Kabanová……….Catherine Malfitano
Kabanicha……………Eva Randová
Varvara……………..Katarina Karnéus
Boris……………….Peter Straka
Tichon………………Mark (W.) Baker
Vána Kudrjas…………Paul Charles Clarke
Kuligin……………..Mariusz Kwiecien
Dikoj……………….Sergei Koptchak
Glasa……………….Catherine Cook
Feklusa……………..Diane Elias
Passer………………Meredith Derr
Townswoman…………..Judith Goldberg
Conductor……………Charles Mackerras
(край на цитата)
Понеже Ева Рандовá е имала и участия в още една опера – „Танхойзер“ от Вагнер, ще цитирам състава при първата й изява на 15 януари 1987 г. в тази опера на сцената на МЕТ:
Metropolitan Opera House
January 15, 1987
TANNHÄUSER {442}
Wagner-Wagner
Tannhäuser…………..Richard Cassilly
Elisabeth……………Jessye Norman
Wolfram……………..Häkan Hagegärd
Venus……………….Eva Randová
Hermann……………..Jan-Hendrik Rootering [Debut]
Walther……………..Gary Lakes
Heinrich…………….Thomas Booth
Biterolf…………….Richard J. Clark
Reinmar……………..Terry Cook
Shepherd…………….Dawn Upshaw
Conductor……………James Levine
(край на цитата)
Както се вижда, тук тя играе в ролята на Венера – централна роля в тази опера, в която тя има редица изяви и в Европа. Заедно с нея са такива певци като Ричард Касили и Джеси Норман от САЩ, Хакан Хагегард от Швеция и Ян-Хендрик Роотеринг от Нидерландия.
Ева Рандовá е известна концертна певица и участва като солистка в редица кантатно-ораториални произведения. В крайна сметка музикалната критика я определя като „изявена специалистка“ в чешкия репертоар. За особено отличната интерпретация на ролята на Клисарката в „Йенуфа“ тя е получила в Лондон специална награда за хубавата й театрално-драматична игра.
Unter Ingo Metzmacher singen zwei deutsche Stars Janačeks „Jenufa“ erstmals in tschechischer Sprache.
07.04.2016 | 18:37 | Wilhelm Sinkovicz (Die Presse)
Einst sangen Gabriela Beňačková und Eva Randová unter Václav Neumann „Jenufa“ auf Deutsch. Nun haben die Deutschen Ingo Metzmacher, Angela Denoke und Dorothea Röschmann Janačeks populärste Oper auf Tschechisch einstudiert. Das Singen in der Landessprache hat – fast ein halbes Jahrhundert nach Karajans Initiative für die Originalsprachen in der Oper – ausgedient. Das ist international Standard.
´´´´´´´´
След приключване на активната си вокална кариера Ева Рандовá се занимава с вокална педагогика и то много успешно. През 1994 г., даже още преди изявата й в Щутгарт през 1995 г. като Клариса в операта „Любовта към трите портокала“ от Сергей Прокофиев тя е назначена за интендант на Държавната опера в Прага (старият театър на името на Сметана).
През последните години тя е често в журито на Международния певчески конкурс на името на Антонин Дворжак, който се провежда от дълги години през есента в месец ноември. За този конкурс често ми пише моят приятел от Виена – тенорът и вокален педагог във Австрия и Чехия Божидар Николов. Сега през настоящата 2021 г. той ми писа пак и през ноември ми прати обща негова снимка заедно с Ева Рандовá, която е член на журито, какъвто е и Божидар Николов от 2019 г. След тази статия ще приложа тази хубава тяхна снимка. Председател на журито от дълги години е известният тенор от Чехия Петер Дворски, роден през 1951 г., за когото писах статия на 4 декември във връзка с рождения му ден на 25 септември. Той е певец с международна кариера и на 25 септември т.г. навърши 70 години.
Цитирам линк с подробности за Международния певчески конкурс на името на Антонин Дворжак през тази година, който се проведе от 5 до 12 ноември 2021 г. в Карлови Вари:
http://www.singingcompetition.eu/index.php/de/
По време на вокалната си кариера Ева Рандовá прави редица записи на свои изпълнения при най-известни фирми като Дека, ЕМИ, Супрафон, Орфео и други. Цитирам списък на дискографията й (на немски език):
CD-Aufnahmen
- Ortrud in “Lohengrin” von Richard Wagner (Decca)
- Küsterin in “Jenufa” von Leoš Janáček (Decca)
- Fuchs in “Das schlaue Füchslein” von Leoš Janáček (Decca)
- Hexe und Fremde Fürstin in “Rusalka” von Antonín Dvořák (Orfeo)
- Vlasta in “Šárka” von Zdeněk Fibich (Supraphon)
- Lola in Irrelohe von Franz Schreker (Sony)
- Kabanicha in Katja Kabanova von Leoš Janáček (Supraphon)
- Burya in “Jenufa” von Leoš Janáček (Erato)
- Laura in “La Gioconda” von Almicare Ponchielli (Myto)
- 2. Sinfonie von Gustav Mahler (Supraphon)
- Glagolitische Messe von Leoš Janáček (Decca)
- Glagolitische Messe von Leoš Janáček (Supraphon)
- Arien und Szenen aus Opern von Antonín Dvořák (Panton)
- Famous Opera Arias (Supraphon)
- Placido Domingo: Covent Garden Gala Concert (EMI)
…….
DVD-Aufnahmen
- Kundry in “Parsifal” von Richard Wagner (Deutsche Grammophon)
(край на цитата)
Наскоро ми попадна една статия от 2007 г. за днешната юбилярка Ева Рандовá. Цитирам:
In Ostrava abgelehnt – in der Met gefeiert: zum 70. Geburtstag von Eva Randova
03.01.2007 | Martina Schneibergová
Ihre hervorragende dunkle Mezzosopranstimme hat sie in das Mekka aller Opernliebhaber – auf die Bühne der Metropolitan Opera in New York – gebracht. Sie sang aber auch in der Mailänder Scala, in der Oper in Paris und vor allem in Deutschland – in Stuttgart, Nürnberg und in München. Die Anfänge der weltberühmten Opernsängerin Eva Randova waren jedoch gar nicht einfach. Am Silvestertag feierte die Diva ihren 70. Geburtstag.
Eva Randova erinnert sich heute an ihren schwierigen Beginn im Operngesang mit Humor. In einigen tschechischen Opernhäusern wurde ihr Anfang der sechziger Jahre gesagt, sie habe keine gute Stimme, nicht einmal für den Chorgesang. Die ehemalige tschechoslowakische Meisterin im Schwimmen und Sport- und Mathematiklehrerin wurde dann von Dirigent Zdenek Kosler für das Opernhaus in Ostrava / Ostrau engagiert, wo sie bis 1968 wirkte. Auch dort stellte jedoch der so genannte Künstlerrat fest, dass dies “keine Stimme für Ostrava sei”. Wie sich später Dirigent Kosler erinnerte, traf diese Behauptung damals auch zu. 1970 nahm Randova das Angebot aus Nürnberg an und begann so gleich ihre internationale Karriere. In Deutschland war sie Jahre lang Solistin an der Staatsoper in Stuttgart. Hier wurde ihr mittlerweile auch der Titel einer Kammersängerin verliehen. Obwohl Randova nie emigriert ist und ihren tschechoslowakischen Reisepass behielt, verschwand ihr Name in der kommunistischen Tschechoslowakei für lange Jahre von der Opernszene.
Eva Randova sang inzwischen neben Deutschland auch im Covent Garden in London, in der Mailänder Scala und in der Pariser Oper. Anfang der achtziger Jahre brillierte sie als Fricka in Wagners Rheingold in der Metropolitan Opera in New York, wo sie danach noch öfter gesungen hat. Zu Randovas beliebtesten Rollen gehörten Eboli in Verdis Don Carlos und Santuzza in Mascagnis Cavalleria rusticana. Die Musikkritiker halten sie für eine phänomenale Küsterin in Janaceks Jenufa und eine hervorragende Kabanicha in der Oper Katja Kabanova desselben Komponisten.
Eva Randova war von 1995 bis 1998 Intendantin der Staatsoper in Prag. Sie hilft gerne jungen talentierten Künstlern, so beispielsweise bei internationalen Sommerkursen. Diese organisiert sie an einer Grundschule mit künstlerischer Ausrichtung im nordböhmischen Usti nad Labem / Aussig. Die Schule trägt den Namen dieser namhaften tschechischen Mezzosopranistin, die ihre professionelle Karriere inzwischen beendet hat.
(край на цитата)
Превод:
Отхвърлен в Острава – празнуван в Met: за 70-ия рожден ден на Ева Рандова
30/01/2007 | Мартина Шнайбергова
Нейният страхотен, тъмен мецосопран я отведе в Меката на любителите на операта – на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. Но тя пее и в Ла Скала в Милано, в операта в Париж и преди всичко в Германия – в Щутгарт, Нюрнберг и Мюнхен. Началните изяви на световноизвестната оперна певица Ева Рандова обаче не бяха никак лесни. Примадоната отпразнува 70-ия си рожден ден в новогодишната нощ.
Ева Рандова си спомня с хумор трудното си начало в оперното пеене. В някои чешки оперни театри в началото на 60-те години на миналия век й казват, че няма добър глас, дори за хорово пеене. Бившата чехословашка майсторка по плуване и учителка по спорт и математика тогава е наета от диригента Зденек Кослер за операта в Острава, където работи до 1968 г. Още там обаче т. нар. художествен съвет определя, че това “не е вот за Острава”. Както по-късно си спомня диригентът Кослер, това твърдение също е вярно по това време. През 1970 г. Рандова приема предложението от Нюрнберг и веднага започва международната си кариера. В Германия дълги години е била солистка на Държавната опера в Щутгарт. Тук тя междувременно е удостоена и със званието камерна певица. Въпреки че Рандова никога не емигрира и запазва чехословашкия си паспорт, името й изчезва от оперната сцена в комунистическа Чехословакия за много години.
Оттогава Ева Рандова пее в Германия, както и в Ковънт Гардън в Лондон, в Ла Скала в Милано и в Парижката опера. В началото на 80-те години тя блести като Фрика в “Рейнско злато“ на Вагнер в Метрополитън опера в Ню Йорк, където след това пее още по-често. Най-популярните роли на Рандова включват Еболи в “Дон Карлос” на Верди и Сантуца в “Селска чест” на Маскани. Музикалните критици я смятат за феноменална клисарка в „Йенуфа” на Яначек и за отлична Кабанича в операта „Катя Кабанова” на същия композитор.
Ева Рандова е директор на Държавната опера в Прага от 1995 до 1998 г. Тя обича да помага на млади талантливи певци, например в международни летни курсове. Тя организира това в основно училище с художествен фокус в Усти над Лабем в Северна Бохемия. Училището носи името на този известен чешки мецосопран, който оттогава е сложил край на професионалната си кариера.
(край на превода)
Цитирам една информация от 2017 г. за посещение на Ева Рандова в оперния театър в Пилзен:
Dienstag, 09 Mai 2017
EVA RANDOVÁ ZAVÍTALA DO PLZNĚ
Světově proslulá mezzosopranistka Eva Randová zavítala 4. května do Velkého divadla na inscenaci Tomáše Pilaře Rusalka.
Do Plzně ji přivedlo dlouholeté přátelství s ředitelem DJKT Martinem Otavou. „Velice vás chválím, inscenace se mi moc líbila. Na představení přišlo hodně rodičů s dětmi, o přestávce jsem s nadšením pozorovala, jak se malé holčičky točí ve foyer a každá už se cítí být žínkou. Je dobře, že si vychováváte mladé publikum,“ řekla slavná pěvkyně, která hostovala na významných světových scénách včetně milánské La Scaly, londýnské Covent Garden a newyorské MET. V letech 1994–1998 působila jako ředitelka Státní opery Praha.
´´´´
Превод:
вторник, 09 май 2017
ЕВА РАНДОВА ПОСЕТИ ПИЛЗЕН
Световноизвестното мецосопрано Ева Рандова гостува на 4 май в Оперния театър на Пилзен за да гледа постановката на операта „Русалка“ от Дворжак на режисьора Томаш Пиларж
Тя е доведена в Пилзен от директора на DJKT Мартин Отава, с когото има дългогодишно приятелство. „Много ви хваля, много ми хареса постановката. На представлението дойдоха много родители с деца, а през почивката с ентусиазъм гледах как малките момиченца се въртят във фоайето и всички вече се чувстваха като малки женички. Хубаво е, че възпитаваш младата публика“, казва известната певица, която е участвала на големи световни сцени, сред които миланската Ла Скала, лондонския Ковънт Гардън и нюйоркския MET. От 1994 до 1998 г. Ева Рандова работи като директор на Пражката държавна опера.
(край на превода)
През 2015 г. в немска медия имаше статия във връзка с неин вокален семинар тук в Германия – в близкия до нас град Рюселсхайм, преминал при много добър успех. Цитирам кратка статия по този случай:
„Frankfurter Rundschau“
21. Mai 2015
Meisterkurs der Opernsänger im Stadttheater Rüsselsheim / Konzert zum Abschluss.
(…) Seit 35 Jahren kooperiert der frühere Tenor Rainer Zagovec mit Kultur123 und hat die Sparte Musik durch viele Neuerungen und Konzerte bereichert. Nun aber ist ihm ein Bravourstück geglückt, denn mit dem Meisterkurs für Opernsänger – organisiert von seiner Agentur Turnus in Kooperation mit der Agentur CoRaVocale – hat er ein Format ins Stadttheater geholt, das Angeboten namhafter Staatsopern Ehre macht: Lehrer des Meisterkurses sind keine Geringeren als der spanische Tenor Giacomo Aragall (75) und die tschechische Mezzosopranistin EVA RANDOVA (78).
Die beiden Meistersänger der Generation Pavarotti hätten auf Opernbühnen höchste Sprossen erklommen – mit Engagements in nahezu allen berühmten Opernhäusern der Welt bis hin zur New Yorker Metropolitan Opera, der MET, wo Aragall mit 28 Jahren debütierte. Das erzählt Zagovec abseits des Meisterkurses im Flüsterton (…)
(край на цитата)
Превод:
Майсторски клас за оперни певци в градския театър наРюселсхайм / концерт в края.
(…) В продължение на 35 години бившият тенор Райнер Заговец си сътрудничи с Kultur123 и обогатява жанра „Музика“ с много иновации и концерти. Но сега той постигна блестящо представяне, защото с майсторския клас за оперни певци, организиран от неговата агенция „Turnus“ в сътрудничество с агенция „CoRaVocale“, той внася в градския театър формат, който уважава предложенията на известни държавни опери: преподавателите от майсторския клас са не други, а испанският тенор Джакомо Арагал (75) и чешкият мецосопран ЕВА РАНДОВА (78).
Двамата майстори певци от поколението на Павароти са се изкачвали на най-високите стъпала на оперната сцена – с ангажименти в почти всички известни оперни театри в света до Нюйоркската Метрополитън опера, MET, където Арагъл направи своя дебют на възраст от 28 години. Това разказва шепнешком Заговец освен майсторския клас (…)
(край на превода)
Нека днес на 31 декември в навечерието на Новата 2022 година да поздравим Ева Рандовá с 85-годишнината й, като й пожелаем добро здраве и нови успехи в педагогическата й дейност в Чехия, Германия и другаде.
За много години уважаема г-жа Ева Рандовá!
………
Изпълнение на Ева Рандовá:
Eva Randova sings “Voi lo sapete” (Live)
from the Opera “Cavalleria Rusticana” by Pietro Mascagni Santuzza: Eva Randova Lucia: Grace Hoffman
…..
Изпълнение на Ева Рандовá:
Eva Randová singt die Eboli in “Don Carlo”
Die tschechische Mezzosopranistin Eva Randová (*1936 in Kolin) mit der Arie der Eboli aus Verdis Oper “Don Carlo”. Eva Randová war ab 1970 Ensemblemitglied der Staatsoper Stuttgart und sang u.a. in Bayreuth (Fricka im “Jahrhundertring” von Patrice Chérau und Kundry), Salzburg, Berlin, Köln, Wien, Paris, London und New York.
……
Изпълнение на Ева Рандовá:
Eva Randová singt die Leonora aus “La forza del destino”
……
Изпълнение на Ева Рандовá и Виеслав Охман:
Wieslaw Ochman und Eva Randová singen das Duett aus “Cavalleria Rusticana”
Der polnische Tenor Wiesław Ochman (*1937 in Warschau) und die tschechische Mezzosopranistin Eva Randová (*1936 in Kolín) singen das Duett aus der Oper “Cavallerina Rusticana”.
….