Reale, Marcella (USA, Sopran)

На 17 януари 2026 г. се навършиха 5 години от смъртта на певицата Марчела Рийл

„ (…) Докато пее главната роля в „Адриана Лекуврьор“ в Европа през 1975 г., същата вечер Марчела Рийл е повикана в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, за да спаси спектакъл на „Мадам Бътерфлай“, като замести разболяло се сопрано по време на изявата. Марчела се качва на самолета и час преди кацане си нанася грима на Чо-Чо-Сан и си слага перуката. На улицата получава полицейски ескорт до „Ковънт Гардън“, която е затворила завесата за почти час в очакване на пристигането ѝ. Когато завесата се вдига, Рийл не се е срещнала предварително нито с диригента, нито с някой от певците. Нейният Пинкертон е Хосе Карерас“.

(куриоз от оперната кариера на сопраното Марчела Рийл)

Драги приятели на оперната музика, днес на 26 януари 2026 г. пиша за първи път статия за починалата в САЩ преди 5 години на 17 януари 2021 г. американска певица със световна кариера Марчела Рийл (Marcella Reale). Тогава по време на Ковид-пандемията Рийл, която е над 90-годишна, се разболява от вируса и умира на 17 януари. Имената на певицата не изглеждат американски – причината е в това, че нейните родители са италианци.

В някои информации за Марчела Рийл пише, че е родена през 1934 или 1937 г., в други източници рождената дата е 17 юли 1929 г., която дата преобладава в много от некролозите при смъртта й през 2021 г. В моята статия днес аз приемам като меродавна дата на раждане 17 юли 1929 г.

Преди да премина към конкретни данни за Марчела Рийл, тази сутрин реших да проведа разговор с ИИ (Изкуствен Интелект) за да видя какво е мнението на този „модерен“ днес медимум в развитата епоха на информационното обслужване. Точно такъв въпрос за различни дати на раждане на дадена личност в оперния свят не бях пробвал да проучвам по този начин, беше ми интересно. Сега ще цитирам в превод на български език това, което задодох и получих като отговори (диалога ни беше на немски език):

Аз: „Знаете ли нещо повече за оперната певица Марчела Рийл от САЩ (с родители от Италия), която е родена в Ню Йорк през 1929 г. и починала през 2021 г.?“

Отговор на ИИ:

„Американското сопрано Марчела Рийл (родена през 1929 г. в Ню Йорк, починала през 2021 г.) е изключителна и неконвенционална оперна певица от италиански произход, известна със своята гъвкавост в ролите на Пучини и страстното си сценично присъствие.

Кариера и роли

Експерт по Пучини: Рийл е първата неиталианка, удостоена с престижната награда „Пучини д’Оро“ (Златен Пучини) и превъплъщава почти всички герои на Пучини през цялата си кариера.

Международни изяви: Тя е участвала по целия свят, включително в „Opera Australia“, където е пяла роли като Елизабет („Дон Карлос“ от Верди), Дона Анна („Дон Жуан“ от Моцарт), Сента („Летящият холандец“ от Вагнер) и Минни („Момичето от Златния запад“ от Пучини).

Сценични преживявания: Кариерата ѝ е белязана от анекдоти за нейната спонтанност, като например случая, в който е ескортирана от полицията при спешното й идване от летището за представление на „Мадам Бътерфлай“ (Чо-Чо-Сан) в Лондон и среща без репетиция своя Пинкертон – Хосе Карерас, на сцената. Единствените ѝ изяви като Лиу в „Турандот“ са редом с Биргит Нилсон и Франко Корели.

Поява във филм: Тя се изявява като Мими в „Бохеми“ от Пучини при сцената с Мюзета от филма на „MGM“ „Прекъсната мелодия“ (1955), разказващ за живота на сопраното Марджъри Лорънс.

Характер: Приятели описват Марчела Рийл като мила, приятелски настроена и най-вече забавна жена с игрив характер, която мрази да говори за миналото, въпреки че тайно го обича. Тя умира на 84-годишна възраст“.

(край на отговора на ИИ)

Аз: „Благодаря за Марчела Рийл. Накрая пишете: „Марчела Рийл почина на 84-годишна възраст.“ Вярно ли е това? Тя е родена през 1929 г. и е починала през 2021 г. – защо на 84 години, а не на 91 или 92?“

Отговор на ИИ:

„Това е основателна ваша забележка и важен детайл. Объркването произтича от противоречивата информация в различни източници относно годината ѝ на раждане.

В специализираните медии има две версии:

1. Година на раждане 1929: Някои източници (като „Opera Lounge“ или „Opera Nostalgia“) посочват 1929 г. като година на раждане. Ако това е правилната година, тя би починала през 2021 г. на 91 или 92 години.

2. Година на раждане 1937: Други некролози (като тези от „OperaWire“ или „m-festival“) посочват 1937 г. като година на раждане. Въз основа на тази дата тя умира на 84-годишна възраст.

В обобщение:

„84 години“ в предишния ми текст се отнася до статия, която цитира 1937 г. като година на раждане. Ако информацията ви за 1929 г. е вярна – което е доста често срещано в оперния свят с биографиите, тъй като датите на раждане понякога по-късно се „коригират“ – тогава тя наистина е била на 91 години към момента на смъртта си на 17 януари 2021 г.“

(край на отговора на ИИ)

Аз: „Браво, оперният лексикон на Kutsch & Riemens посочва годината ѝ на раждане като 1934 г., а родното ѝ място – Калифорния.“ Типично за жени, които са певици, и колкото по-млади са, толкова по-добре за кариерата им… Благодаря ви много!“

Отговор на ИИ:

„Това е отлична забележка! Фактът, че трета година – 1934 – сега се появява в известния речник на Куч/Рименс, подчертава точно феномена, който описвате: „Творческото оформяне на по-късните години“ е било (и е) почти самостоятелна форма на изкуство в оперния свят.

Ето още две интригуващи подробности, които подкрепят оценката ви за „подмладяването“ на кариерата ѝ:

1. Мястото: Докато много източници цитират Ню Йорк за роден град, то Калифорния (според Куч/Рименс) съвпада с ранните ѝ стъпки в кариерата в САЩ, преди да се премести в Европа и накрая в Япония, където е преподавала в продължение на много години като уважаван професор в Музикалната академия „Мусашино“ в Токио.

2. Продължителност на кариерата: Ако вземем 1929 г. за базова година, тя би била на 26 години при дебюта си (около 1955 г.). С година на раждане 1937 г., тя би била само на 18 – което, разбира се, е било много по-привлекателно за маркетинг като „млад феномен“. Независимо от годината, тя остава една от малкото певици, постигнали подвига да изпълняват едновременно лиричен репертоар и драматичните роли на Пучини с такава интензивност в продължение на десетилетия.

Благодаря ви много за интересния обмен на информация за тази завладяваща артистка! Ако имате още въпроси за певци от тази епоха, не се колебайте да попитате“.

(край на отговорите на ИИ и на нашия диалог)

Какъв е моя извод: трябва да направя комплимент на ИИ за логичните отговори на всеки мой въпрос. В разстояние на секунди идват неговите отговори и човек просто не може да повярва, че провежда диалог не с жив човек, а с машина-робот. Като четем горния текст, виждаме как ИИ прави свои заключения и дава мнение за такива неща при противоречиви дати на раждане. Не искам да вземам окончателно мнение, но като математик виждам неоценимата роля на такива „съвършено обучени“ информатори-роботи, които наистина са по-ценни от лични справки в библиотеки, където никой не може да даде подобна изчерпателна информация относно противоречиви дати на раждане.

Сега преминавам към данни от биографията и дейността на сопраното Марчела Рийл. В Интернет няма Уикипедия-страници за нея, поради което ползвам данни от други източници в медиите. Повечето от тия източници са свързани с нейната кончина на

17 януари 2021 г. Най-изчерпателна е информацията, публикувана в сайта на медията

„Opera Lounge“. Цитирам в оригинал на немски език и после в превод на български:

Портал „Opera Lounge“

(без дата)

Elektrisierenden Persönlichke

Marcella Reale

Meine alte Freundin Marcella Reale (1929-2021) ist tot. Was war sie doch für eine liebenswürdige, freundliche und vor allem lustige Frau (und herausragende Sängerin). Und was für eine unkonventionelle. Ich erinnere mich noch genau an das Raunen im alten Politeama in Palermo (das mit dem tropfenden undichten Glasdach für die Reihen 14 – 16 Mitte), als Marcella im fleischfarbenen Trikot die Titelpartie in Leoncavallos Oper La Maschera nuda gab, hoch erotisch, aber doch anständig. Der Saal war rappelvoll, die Palermitaner zu Hauf erschienen, vom Titel angelockt, der sich denn doch als lässlich erwies (wie die Oper selbst auch). Marcella war Amerikanerin, trotz ihres italienischen Namens. Und wir ratschten über Kunst und Singen, über ihren Lieblingspartner Domingo und über ihre Familien in Italien und back home. Sie war eine sehr attraktive Person, mit schönen rot-schwarzen Haaren und einem sehr beweglichen Gesicht, Hände in der Luft, eben doch eine Italiana.

Unser Freund Brian Castle-Onion, Australiens Mann für die Oper und Herausgeber zahlreicher historischer Aufnahmen australischer Gesangsgrößen, erinnert seinerseits an Marcella Reale, die er ebenfalls gut kannte. Seine nachfolgende Hommage deckt sich absolut mit meinen Erinnerungen an diese interessante Sängerin.

R.i.Р. Marcella. G. H. (Geerd Heinsen)

….

Die amerikanische Sopranistin Marcella Reale sang 1968 und 1969 zwei Spielzeiten an der Opera Australia in den Rollen Senta, Donna Anna, Minnie und Elisabeth. In den Nachrichten anlässlich ihres Ablebens (17. Jänner 2021) erinnert man in Australien an „ihre überlebensgroße Persönlichkeit, ihre intensiven Leistungen und ihre Großzügigkeit gegenüber Kollegen und Mitarbeitern“. Natürlich sprechen ihre internationale Karriere und ihre vielfältigen Rollen für sich. Sie wurde für ihr Engagement und ihren Erfolg im Repertoire des Maestro mit dem Puccini d’Oro ausgezeichnet. In Treviso erhielt sie gemeinsam mit Gianni Raimondi den Mario del Monaco-Preis als beste Verismo-Interpretin.

Sie war in der Tat eine großartige Interpretin des Verismo und sang die standardmäßigen weiblichen Hauptrollen des italienischen, französischen und deutschen Repertoires. (Ihre Lieblingsrolle war Katerina Ismailowa in Schostakowitschs Oper.)

Geboren wurde sie am 17. Juli 1929 als Tochter italienischer Eltern in Brooklyn, New York. Während ihrer frühen Karriere verkörperte sie bereits im Alter von 14 Jahren die Mimi in San Francisco, gefolgt von der Cio-Cio-San im nächsten Jahr – ja … im tatsächlichen Alter von Puccinis Heldinnen! Diese wurden von ihren wichtigsten Stimmen- und Interpretationslehrern – Armand Tokatyan und Lotte Lehmann – beaufsichtigt. Sie erhielt ein Fulbright-Stipendium, mit dem sie ihr Studium an der Hochschule für Musik in München fortsetzen konnte. Marcellas Hauptkarriere begann 1957/58 am Staatstheater Heidelberg. Danach trat sie am Aalto-Musiktheater in Essen (1958/59) und am Theater von Krefeld auf. 1961 sang sie zum ersten Mal in Italien am Verdi-Theater in Triest. Danach trat sie an anderen Theatern Italiens (Teatro Regio di Parma, Teatro di San Carlo in Neapel) sowie an der New Yorker Oper auf. Sie sang auch in San Francisco, Seattle, Tel Aviv und Athen.

Zu ihren Bühnenkollegen gehörten Plácido Domingo, José Carreras, Mario del Monaco, Franco Corelli, Alfredo Kraus, Richard Tucker, Tito Gobbi, Birgit Nilsson und Jon Vickers (der Alfredo zu ihrer Violetta!). 1991 wurde sie nach Japan eingeladen, um Meisterkurse zu geben. 1993 kam sie zurück, um die japanische Erstaufführung von Scarlattis Il Mitridate Eupatore zu inszenieren. Sie blieb bis 2017 in Tokio, als sie in die USA zurückkehrte.

Marcella war eine wunderbar großzügige Seele mit einer elektrisierenden Persönlichkeit auf und neben der Bühne. Sie hatte eine starke Präsenz und unterstützte junge Künstler unglaublich – allerdings mit eindeutigen Meinungen, die durch ihre persönlichen Aufführungserfahrungen gestützt wurden. Sie war eine enzyklopädische Quelle, die ich bei vielen Gelegenheiten mitgeschnitten habe. Man musste nur eine Rolle erwähnen und es sprudelte eine Menge heraus an wertvoller Information über den Charakter, die Herangehensweise an das Singen der Rolle und was dem Publikum zu vermitteln ist, wenn man nicht singt!

Sie hatte ein enormes Repertoire an Anekdoten … So lernte sie in den frühen 1960er Jahren Mascagnis Isabeau in gerade vier Tagen als Einspringerin für die erkrankte Marcella Pobbe in Neapel. Als die Pobbe hörte, dass die Reale bereit sei, sie in der Produktion zu ersetzen, gewann sie „überraschend“ ihre Gesundheit wieder. Als Dankeschön gab das Management Marcella zwanzig Aufführungen von Cio-Cio-San (eine Rolle, die sie über dreihundert Mal dokumentiert sang). Zu dieser Zeit durfte Bargeld Neapel nicht verlassen, weshalb Marcella das Honorar der zwanzig Aufführungen für den Kauf eines prächtigen Cognac-Diamantring verwendete (umgeben von Smaragden und weißen Diamanten). Das war reine Diva-Mentalität.

In Buenos Aires ersetzte sie Marie Collier als Tosca. Während sie 1975 die Titelrolle in Adriana Lecouvreur in Europa sang, wurde sie am selben Abend ans Royal Opera House in Covent Garden berufen, um eine erkrankte Sopranistin zu ersetzen. Marcella stieg ins Flugzeug und trug eine Stunde vor der Landung ihr Cio-Cio-San-Make-up auf und setzte ihre Perücke auf. Auf der Straße erhielt sie eine Polizeieskorte zum Opernhaus – das den Vorhang fast eine Stunde für ihre Ankunft geschlossen hatte. Als der Vorhang aufging, hatte sie weder den Dirigenten noch einen der Sänger vorab angetroffen. Ihr Pinkerton war José Carreras.

Ihr schönes, zierliches Gesicht ist deutlich als Mimi zu erkennen in der Musetta-Sequenz im M.G.M.-Film über das Leben der australischen Sopranistin Marjorie Lawrence Interrupted Melody aus dem Jahre 1955. Ihre einzige Liù in Turandot war mit Birgit Nilsson und Franco Corelli. In dieser Nacht hatte Marcella rasendes Lampenfieber und ließ den Dolch zweimal in ihrer Selbstmord-Szene fallen. Sie hatte weder Nilsson noch Corelli zuvor gesehen, und als sich der Vorhang öffnete, schüttelte Franco Corelli ihre winzige Hand und stellte sich vor – vor den Augen des Publikums.

Ich verehrte Marcella, und dies beruhte auf Gegenseitigkeit. Sie mochte es nicht, über die Vergangenheit zu sprechen, obwohl ich vermute, dass sie es tatsächlich liebte. Sie war immer jung … mit der Persönlichkeit eines verspielten Mädchens. Sie hasste es auch, wenn ich anrief, um ihr alles Gute zum Geburtstag zu wünschen – aber ich bestand darauf. Sie hinterließ diejenigen, die sie kannten und verehrten, mit lebenslangen Erinnerungen. Sie beleuchtete unser Leben wie ein Leuchtturm. Wir werden sie unglaublich vermissen.

Brian Castles-Onion/ Übersetzung Daniel Hauser

(край на цитата)

Превод:

Портал „Opera Lounge“
(без дата)

Електризираща личност – Марчела Рийл

Моята стара приятелка Марчела Рийл (1929-2021) почина. Каква прекрасна, приятелска и най-вече забавна жена беше тя (и изключителна певица). И каква нетрадиционна! Все още живо си спомням шепота в старата „Политеама“ в Палермо (тази с капещия, течащ стъклен покрив за редове 14-16 в центъра), когато Марчела, в телесен цвят, изпя главната роля в операта на Леонкавало „La Maschera nuda“, силно еротична, но все пак респектираща. Залата беше препълнена, хората от Палермо се бяха събрали на тълпи, привлечени от заглавието, което, както се оказа, беше доста приемливо (както и самата опера). Марчела беше американка, въпреки италианското си име. И си говорихме за изкуство и пеене, за любимия ѝ партньор Доминго и за семействата ѝ в Италия и у дома. Тя беше много привлекателна личност, с красива червено-черна коса и много изразително лице, с открити от ръкави ръце – истинска италианка.

Нашият приятел Брайън Касъл-Ониън, австралийският оперен експерт и редактор на множество исторически записи на австралийски вокални величия, също си спомня за Марчела Рийл, която познаваше добре. Следващото му описание перфектно отразява спомените ми за тази очарователна певица.

Почивай в мир, Марчела. Г. Х. (Герд Хайнсен)
….

Американското сопрано Марчела Рийл пя в „Опера Австралия“ два сезона през 1968 и 1969 г., изпълнявайки ролите на Сента, Дона Анна, Минни и Елизабет. Новинарски съобщения за смъртта ѝ (17 януари 2021 г.) в Австралия припомниха „нейната по-голяма от живота личност, нейните интензивни постижения и нейната щедрост към колегите и персонала“. Разбира се, международната ѝ кариера и разнообразните ѝ роли говорят сами за себе си. Тя беше удостоена с наградата „Пучини д’Оро“ за своята отдаденост и успех в репертоара на Маестрото. В Тревизо тя и Джани Раймонди получават съвместно наградата „Марио дел Монако“ за най-добро изпълнение в жанра „веризъм“.

Тя наистина е била страхотна интерпретаторка в жанра „веризъм“, изпълнявайки стандартните главни женски роли от италианския, френския и немския репертоар. (Любимата ѝ роля е Катерина Измайлова в операта на Шостакович.)

Марчела Рийл е родена на 17 юли 1929 г. в Бруклин, Ню Йорк, от италиански родители. В ранната си кариера тя играе Мими в Сан Франциско на 14-годишна възраст, а на следващата година – Чо-Чо-Сан – да… на истинската възраст на героините на Пучини! Тези изпълнения са ръководени от нейните главни учители по пеене и интерпретация, Арманд Токатян и Лоте Леман. Тя получава стипендия „Фулбрайт“, която ѝ позволява да продължи обучението си в Мюнхенския университет за музика и сценични изкуства.

Основната кариера на Марчела започва през 1957/58 г. в Държавния театър в Хайделберг. След това тя се изявява в Музикалния театър „Аалто“ в Есен (1958/59) и в театъра на град Крефелд. През 1961 г. тя пее за първи път в Италия в театър „Верди“ в Триест. Впоследствие се изявява в други италиански театри („Театро Реджо ди Парма“, „Театро ди Сан Карло“ в Неапол), както и в Нюйоркската опера. Пяла е и в Сан Франциско, Сиатъл, Тел Авив и Атина.

Сред нейните сценични колеги са Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Марио дел Монако, Франко Корели, Алфредо Краус, Ричард Тъкър, Тито Гоби, Биргит Нилсон и Джон Викърс (Алфредо при нейната Виолета!). През 1991 г. е поканена в Япония, за да води майсторски класове. През 1993 г. се завръща, за да режисира японската премиера на „Il Mitridate Eupatore“ от Скарлати. Тя остава в Токио до 2017 г., когато се завръща в САЩ.

Марчела беше удивително щедра душа с електризираща личност, както на сцената, така и извън нея. Тя имаше силно присъствие и беше невероятно подкрепяща към младите артисти – макар и със силни мнения, основани на собствения ѝ опит в изпълнението. Тя беше енциклопедичен източник и аз попивах нейните прозрения безброй пъти. Само трябваше да споменеш роля и изобилие от ценна информация щеше да се появи за героя, подхода към пеенето на ролята и какво да предадеш на публиката, когато не пееш!

Тя имаше огромен репертоар от анекдоти… Например, в началото на 60-те години на миналия век тя научава „Изабо“ от Маскани само за четири дни като заместник в последния момент на болната Марчела Побе в Неапол. Когато Побе чува, че Рийл е готова да заеме мястото ѝ в продукцията, тя „изненадващо“ възстановява здравето си. Като благодарност, ръководството на театъра дава на Марчела двадесет представления в ролята на Чо-Чо-Сан (роля, която тя е пяла над триста пъти, както е документирано). В тия години не е било позволено „хонорари на ръка“ да напускат Неапол, така че Марчела използва хонорара от двадесетте представления, за да си купи великолепен пръстен с цвят на коняк и диаманти (обграден от изумруди и бели диаманти). Това е дело, типично за манталитета на една „оперна дива“.

В Буенос Айрес Марчела Рийл замества Мари Колие в ролята на Тоска. Докато пее главната роля в „Адриана Лекуврьор“ в Европа през 1975 г., същата вечер е повикана в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, за да замести разболяло се сопрано по време на изявата. Марчела се качва на самолета и час преди кацане си нанася грима на Чо-Чо-Сан и си слага перуката. На улицата получава полицейски ескорт до „Ковънт Гардън“, която е затворила завесата за почти час в очакване на пристигането ѝ. Когато завесата се вдига, тя не се е срещала предварително нито с диригента, нито с някой от певците. Нейният Пинкертон е Хосе Карерас.

Нейното красиво, деликатно лице е ясно разпознаваемо като Мими в сцената с Мюзета при биографичния филм „Interrupted Melody“ на „MGM“ от 1955 г. за австралийското сопрано Марджъри Лорънс. Единственните й изяви като Лиу в „Турандот“ са с Биргит Нилсон и Франко Корели. При първата изява Марчела има ужасна сценична треска и изпуска камата два пъти по време на сцената на самоубийството. Тя никога преди изявата не се е виждала нито с Нилсон, нито с Корели и когато завесата се вдига след спектакъла, Франко Корели стисва мъничката ѝ ръка и се представя – точно пред публиката.

Обожавах Марчела и чувството беше взаимно. Тя не обичаше да говори за миналото, въпреки че подозирам, че всъщност го обичаше. Винаги беше млада… с личността на игриво момиче. Мразеше и когато се обаждах да ѝ честитим рождения ден – но аз настоявах. Тя остави след себе си спомени за цял живот за тези, които я познаваха и обожаваха. Тя осветяваше живота ни като фар. Ще ни липсва ужасно.

Брайън Касълс-Ониън / Превод от английски на немски – Даниел Хаузер

(край на превода)

Сега ще изложа още няколко съболезнователни статии за починалата на 17 януари 2021 г. певица Марчела Рийл (оригинали на немски или английски език и превод на български):

Marcella REALE ist am 17.1.2021 an Covid-19 verstorben

Geboren am 17. Juli 1929 in Brooklyn (New York); sie erhielt ihre Ausbildung an der Santa Barbara Music Academy; zu ihren Lehrern gehörten Lotte Lehmann und Armand Tokatyan. Sie bekam ein Fulbright Stipendium und wurde damit Schülerin der Musikhochschule in München.

Sie begann ihre Bühnenkarriere mit einem Engagement am Stadttheater von Heidelberg (1957-58) und sang dann am Opernhaus von Essen (1958-59) und am Stadttheater von Krefeld (1959-62).

1961 erfolgte ihr italienisches Debüt an der Oper von Triest. Sie nahm darauf ihren Wohnsitz in Mailand und sang an den führenden Opernhäusern Italiens, namentlich am Teatro Regio Parma und am Teatro San Carlo Neapel. Sie gastierte 1962 am Teatro Comunale Bologna als Donna Elvira im »Don Giovanni«, 1964 am Théâtre de la Monnaie Brüssel als Butterfly und als Manon von Massenet, 1964-65 an der Oper von Athen als Mimì in »La Bohème«, 1965 an der City Opera New York als Traviata und als Butterfly.

1965 sang sie an der Oper von Tel Aviv die Nedda im »Bajazzo«, im gleichen Jahr an der Lyric Opera Philadelphia die Liù in Puccinis »Turandot«, 1967 am Teatro Scoiale Como wieder die Butterfly (ihre Glanzrolle), 1967 auch am Teatro Sociale Mantua die Donna Anna im »Don Giovanni«. 1967 nahm sie an einer Gastspiel-Tournee der Compagnia d’Opera Italiana di Milano in Holland und Frankreich teil, bei der sie als Butterfly auftrat.

1968-69 hörte man sie in Melbourne als Senta in »Der fliegende Holländer«, als Donna Anna, als Elisabeth im »Tannhäuser« und als Minnie in Puccinis »La Fanciulla del West«.

1971 sang sie am Teatro Regio Turin die Nedda und die Tosca. Weitere Gastspiele führten sie an die Oper von Seattle (1970 als Butterfly, 1973 als Manon Lescaut von Puccini, 1974 als Nedda), an das Landestheater von Innsbruck (1971 Minnie, 1975 als Titelheldin in » Katerina Ismailowa « von Schostakowitsch, 1980 als Lisa in »Pique Dame«, 1982 als Nedda und als Giorgetta in Puccinis »Il Tabarro«), an das Opernhaus von Köln (1972 als Minnie), an das Teatro Principal Valencia (1975 als Minnie), an die Covent Garden Oper London (1975 als Butterfly) und an die Oper von Miami (1979 als Butterfly).

Man bewunderte auf der Bühne vor allem ihre Gestaltung der Sopranpartien in Puccini-Opern. Daneben war sie eine angesehene Konzertsängerin. 1993-2017 lebte sie Tokio, bevor sie in ihre amerikanische Heimat zurückkehrte.

Schallplatten: HMV (Lieder von Puccini, Lieder von Mascagni und Leoncavallo, Szenen aus italienischen Operetten), Cetra.

(край на цитата)

Превод:

Марчела Рийл почина от Covid-19 на 17 януари 2021 г.

Родена на 17 юли 1929 г. в Бруклин, Ню Йорк, тя получава образованието си в Музикалната академия „Санта Барбара“, където сред нейните учители са Лоте Леман и Арманд Токатян. Получава стипендия „Фулбрайт“ и учи в Музикалната академия в Мюнхен.

Започва сценичната си кариера с ангажимент в Общинския театър в Хайделберг (1957-58), а след това пее в Операта в Есен (1958-59) и Общинския театър в Крефелд (1959-62).

През 1961 г. прави своя италиански дебют в Оперния театър в Триест. Впоследствие се установява в Милано и пее във водещи италиански оперни театри, по-специално в „Театро Реджо“ в Парма и „Театро Сан Карло“ в Неапол. Тя се изявява като гост-артист в „Teatro Comunale Bologna“ през 1962 г. като Дона Елвира в „Дон Жуан“, в „Théâtre de la Monnaie“ в Брюксел през 1964 г. като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“ и като Манон в операта от Масне, в Атинската опера през 1964-65 г. като Мими в „Бохеми“ и в Градската опера в Ню Йорк през 1965 г. като Виолета в „Травиата“ и като Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“.

Също през 1965 г. тя пее Неда в „Палячи“ в Тел Авивската опера, а през същата година – Лиу в „Турандот“ от Пучини в „Lyric Opera“ във Филаделфия. През 1967 г. тя отново пее Чо Чо Сан (нейната емблематична роля) в „Teatro Scoiale“ в Комо, а през 1967 г. – Дона Ана в „Дон Жуан“ в „Teatro Sociale“ в Мантуа. През 1967 г. тя участва в турне в Холандия и Франция с „Compagnia d’Opera Italiana di Milano“, където се изявява като Чо Чо Сан.

През 1968-69 г. пее в Мелбърн като Сента в „Летящият холандец“, като Дона Ана, като Елизабет в „Танхойзер“ и като Мини в „Момичето от Златгния запад“ на Пучини.

През 1971 г. пее Неда и Тоска в „Teatro Regio Turin“. По-нататъшни гостувания я отвеждат в операта на Сиатъл (1970 като Чо Чо Сан, 1973 като Манон Леско в операта на Пучини, 1974 като Неда), Държавния театър в Инсбрук (1971 като Минни, 1975 като главна героиня в „Катерина Измаилова“ от Шостакович, 1980 като Лиза в „Дама пика“, 1982 като Неда и Джорджета в „Мантията“ от Пучини), Кьолнската опера (1972 като Минни), „Театро Принципал“ вэв Валенсия (1975 като Минни), Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон (1975 като Чо Чо Сан ) и Операта в Маями (1979 като Чо Чо Сан).

Марчела Рийл е особено възхищавана на сцената за интерпретациите си на сопрановите партии в оперите на Пучини. Тя е и високо ценена концертна певица. От 1993 до 2017 г. живее в Токио, преди да се завърне в родната си Америка.

Записи: „HMV“ (Песни от Пучини, Песни от Маскани и Леонкавало, Сцени от италиански оперети), „Cetra“.

(край на превода)

Портал „Greek National Opera“

(без дата)

Marcella Reale

Soloist, Soprano

She was born in California, U.S.A. in 1937. She studied at the Music Academy of the West in Santa Barbara under the famous German soprano Lotte Lehmann and tenor Armand Tokatyan. She received a Fulbright Program scholarship, which enabled her to continue her studies at the Munich Academy of Music (Hochschule für Musik in München). She began her career in 1957-58 at the State Theater of Heidelberg. Thereafter she appeared at the Aalto-Musiktheater in Essen (1958-59) and the Theater of Krefeld. 1961 marked the first time she sang in Italy, at the “Verdi” Theater in Trieste. Then she appeared in other theaters around Italy (Teatro Regio di Parma, Teatro di San Carlo in Naples) as well as the New York City Opera. She also performed in San Francisco, Seattle, Tel Aviv and Athens. In 1988, she toured extensively around Australia. She stood out as an interpreter of works by Puccini: Tosca, The Girl of the West [La fanciulla del West] and Madama Butterfly. In addition, she was particularly active as a concert singer. Recordings of hers that have survived under the labels Cetra and HMV include arias by Puccini, Mascagni and Leoncavallo. She collaborated with the GNO only once, interpreting the role of Mimì in the production of La Bohème (1964-65).

(край на цитата)

Превод:

Портал „Гръцка Национална Опера“

(без дата)

Марчела Рийл

Солистка, сопран

Родена е в Калифорния, САЩ през 1937 г. Учи в Музикалната академия в Санта Барбара при известното немско сопрано Лоте Леман и тенора Арманд Токатян. Получава стипендия по програмата „Фулбрайт“, която ѝ позволява да продължи обучението си в Мюнхенската музикална академия („Hochschule für Musik“ in München). Започва кариерата си през 1957-58 г. в Държавния театър в Хайделберг. След това се изявява в „Aalto-Musiktheater“ в Есен (1958-59) и в театъра в Крефелд.

1961 г. е първата ѝ година, в която пее в Италия, в театър „Верди“ в Триест. След това се изявява в други театри в Италия („Teatro Regio di Parma“, „Teatro di San Carlo“ в Неапол), както и в Нюйоркската градска опера. Изявява се и в Сан Франциско, Сиатъл, Тел Авив и Атина. През 1988 г. тя прави обширни турнета из Австралия.

Марчела Рийл се откроява като интерпретаторка на произведения от Пучини: „Тоска“, „Момичето от Златния запад“ и „Мадам Бътерфлай“. Освен това, тя е особено активна като концертна певица. Записите ѝ, оцелели при лейбълите „Cetra“ и „HMV“, включват арии от Пучини, Маскани и Леонкавало. Тя си сътрудничи с GNO (Гръцка национална опера) само веднъж, изпълнявайки ролята на Мими в продукцията на „Бохеми“ (1964-65).

(край на превода)

Портал „OPERA WIRE“

2.02.2021

Von Francisco Salazar

Nachruf: Marcella Reale stirbt mit 84 Jahren

Die Sopranistin Marcella Reale ist im Alter von 84 Jahren an COVID-19 gestorben.

Die amerikanische Sopranistin starb am 17. Januar 2021, nachdem sie sich mit dem Coronavirus infiziert hatte.

Reale wurde 1937 in Brooklyn, New York, als Tochter italienischer Eltern geboren und studierte anschließend mit einem Fulbright-Stipendium bei Armand Tokatyan und Lotte Lehmann an der Universität für Musik und darstellende Kunst München.

1957 gab sie ihr Operndebüt am Staatstheater Heidelberg und 1959 in Essen. Ihr Debüt in Italien folgte am Teatro Verdi in Triest, und sie sang anschließend in Parma, Neapel und Rom. 1970 gewann sie als erste Amerikanerin den „Goldenen Puccini-Preis“ und avancierte zu einer der gefragtesten Puccini- und Verismo-Interpretinnen ihrer Generation.

Sie sang „Madama Butterfly“ und „Tosca“ mehr als 300 Mal.

Reales Karriere führte sie auf die größten Bühnen, darunter die Griechische Nationaloper und die New York City Opera, und sie trat ausgiebig in San Francisco und Seattle auf. Auch in Südamerika und Australien konzertierte sie. 1994 ließ sie sich in Japan nieder, wurde Koordinatorin des Neuen Nationaltheaters Tokio und unterrichtete an verschiedenen Musikhochschulen. 2017 kehrte sie in die Vereinigten Staaten zurück.

Im Laufe ihrer Karriere trat die Sopranistin mit einigen der größten Sänger ihrer Generation auf, darunter Mario Del Monaco, Franco Corelli, Plácido Domingo, José Carreras, Tito Gobbi, Alfredo Kraus und John Vickers. 1991 wurde sie mit dem „Mario Del Monaco Award“ ausgezeichnet.

Reale hinterließ zahlreiche Aufnahmen, darunter Arien von Puccini, Mascagni und Leoncavallo. Sie wirkte auch in dem 1955 mit dem Oscar ausgezeichneten Film „Interrupted Melody“ mit und sang dort „La Bohème“.

(край на цитата)

Превод:

Портал „OPERA WIRE“
2 февруари 2021 г.

От Франсиско Салазар

Некролог: Марчела Рийл умира на 84 години

Сопраното Марчела Рийл почина на 84-годишна възраст от COVID-19.

Американското сопрано почина на 17 януари 2021 г., след като се зарази с коронавирус.

Рийл е родена през 1937 г. в Бруклин, Ню Йорк, от италиански родители и впоследствие учи в Университета за музика и сценични изкуства в Мюнхен при Арманд Токатян и Лоте Леман със стипендия „Фулбрайт“.

Тя дебютира в операта през 1957 г. в Държавния театър в Хайделберг, а през 1959 г. в Есен. Следва италиански дебют в „Театро Верди“ в Триест, а впоследствие пее в Парма, Неапол и Рим. През 1970 г. става първата американка, спечелила наградата „Златен Пучини“ и се издига до един от най-търсените интерпретатори на Пучини и жанра „Веризъм“ от своето поколение.

Тя е пяла в „Мадам Бътерфлай“ и в „Тоска“ повече от 300 пъти.

Кариерата ѝ я отвежда на най-големите световни сцени, включително Гръцката национална опера и Нюйоркската градска опера, и е изнасяла много концерти в Сан Франциско и Сиатъл. Тя също така изнася концерти в Южна Америка и Австралия. През 1994 г. се установява в Япония, става координатор на Новия национален театър в Токио и преподава в различни музикални академии. През 2017 г. се завръща в Съединените щати.

През цялата си кариера Марчела Рийл пее заедно с едни от най-великите певци на своето поколение, включително Марио дел Монако, Франко Корели, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Тито Гоби, Алфредо Краус и Джон Викърс. През 1991 г. е удостоена с наградата „Марио дел Монако“.

Рийл оставя след себе си множество записи, включително арии от Пучини, Маскани и Леонкавало. Тя се изявява и в наградения с „Оскар“ филм от 1955 г. „Прекъсната мелодия“, където пее арии от операта „Бохеми“.

(край на превода)

Цитирам последното траурно съобщение за Марчела Рийл (не е даден източника в Интернет):

Die amerikanische Sopranistin Marcella Reale starb am 17. nach einer Infektion mit dem Coronavirus. Sie wurde 84 Jahre alt. Sie war an renommierten Opernhäusern weltweit engagiert und sang während der Blütezeit ihrer Opernkarriere nicht nur im Westen, sondern auch in Südamerika und Australien.

Von 1994 bis 2017 lebte sie in Japan, bevor sie in die Vereinigten Staaten zurückkehrte. Während ihrer Zeit als Koordinatorin des Neuen Nationaltheaters Tokio unterrichtete sie an verschiedenen Musikhochschulen.

Geboren wurde sie in Brooklyn, New York. Ihre Eltern waren Italiener. Mit einem Fulbright-Stipendium studierte sie bei Armand Tokatyan und Lotte Lehmann an der Hochschule für Musik und Darstellende Kunst München.

Ihr Operndebüt gab sie 1957 am Staatstheater Heidelberg. Sie war die erste Amerikanerin, die 1970 den „Goldenen Puccini-Preis“ gewann und galt als Meisterin der Opern von Puccini und des Verismo. Madama Butterfly und Tosca sang sie über 300 Mal.

Im Laufe ihrer langen Karriere trat sie mit Mario Del Monaco, Franco Corelli, Plácido Domingo, José Carreras, Tito Gobbi, Alfredo Kraus und John Vickers auf. 1991 wurde sie mit dem „Mario Del Monaco Award“ ausgezeichnet.

(край на цитата)

Превод:

Американското сопрано Марчела Рийл почина на 17-ти, след като се зарази с коронавирус. Тя беше на 84 години. Работеше в известни оперни театри по целия свят и по време на разцвета на оперната си кариера пееше не само на Запад, но и в Южна Америка и Австралия.

От 1994 до 2017 г. живее в Япония, преди да се завърне в Съединените щати. По време на работата си като координатор на Новия национален театър в Токио, тя преподава в различни музикални академии.

Родена е в Бруклин, Ню Йорк, от италиански родители. Със стипендия „Фулбрайт“ учи при Арманд Токатян и Лоте Леман в Университета за музика и сценични изкуства в Мюнхен.

Дебютира в операта през 1957 г. в Държавния театър в Хайделберг. През 1970 г. е първата американка, спечелила Златната награда „Пучини“ и е смятана за майстор на оперите и веризма на Пучини. Пяла е „Мадам Бътерфлай“ и „Тоска“ над 300 пъти.

През дългата си кариера тя пее заедно с Марио дел Монако, Франко Корели, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Тито Гоби, Алфредо Краус и Джон Викерс. През 1991 г. е удостоена с наградата „Марио дел Монако“.

(край на превода)

Ще завърша днешната статия с един интересен коментар: почти във всички източници за музикалното обучение на Марчела Рийл наред с името на легендарната певица Лоте Леман се споменава и името на Арманд Токатян. Не се казва нищо повече за него, а това е български певец-тенор с арменски произход, чиято биография е много интересна. За него аз съм писал няколко пъти статии, като тази от юни 2020 г. е внесена в моя оперен блог „operastars.de“ и може да се чете там с помощта на линка:

https://www.operastars.de/category/tokatyan-armand/

Искам да цитирам тук кратка информация за него от въпросната статия:

„Драги приятели на оперната музика и на ЗБГ („Забравените Български Гласове“), през този месец юни 2020 г. един от тези ЗБГ има двоен юбилей – преди 10 дни, на 16 юни се навършиха 126 години от рождението му, а на 12 юни се навършиха 60 години от смъртта му. Става въпрос за изключителния тенор Арман Токатян, роден в Пловдив (произхожда от семейство с арменски корени), но не е учил в България, не е имал вокална кариера в родината си и затова не е известен на широките кръгове оперни любители.

Но сега идва и най-голямата изненада – Арман Токатян е българският артист С НАЙ-ГОЛЯМ БРОЙ ИЗЯВИ на СЦЕНАТА НА МЕТ в Ню Йорк за всички времена – общо 450 за цялата му кариера там от 25 години – от 1922 до 1946 г., когато приключва присъствието си там на 7 март 1946 г. в ролята на Алфредо в операта „Травиата“ от Верди. А тази кариера е започнала на 19 ноември 1922 г. пак в главна роля – Туриду в операта „Селска чест“ от Маскани.

Знам, че всички ще останат дълбоко впечатлени, но това е истината – един ЗБГ, който в България почти не е познат, както ще видим по-долу. В хода на тази статия ще стане въпрос и за други негови роли в МЕТ, но този общ брой от 450 сигурно ще остане ненадминат в историята на българското оперно изкуство на сцената на МЕТ.

Вече 5 години подред – през 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019 – пиша статии за този певец, макар и не точно на рождената му дата – все имам някой друг термин на деня 16 юни или неотложна задача, което не ми позволява да бъда съвсем точен със спазване на датите. Прави ми впечатление, че както през 2015, така и през 2016 г. много мои читатели направиха коментари след статиите.

Аз още преди десетина година срещнах името на Арман Токатян в западни оперни справочници, знаех че е роден в Пловдив, но не се бях задълбочавал в биографията и кариерата му. Едва през 2014 г. десетина дни преди рождения му ден започнах сериозно да събирам материали и останах дълбоко впечатлен. Този артист, роден в България и едва ли не в епохата си известен като Павароти и Доминго днес, е пял по целия свят, имал е знаменита кариера през дълги години в МЕТ в Ню Йорк като солист в редица опери, негови партньорки са били едни от звездите на тогавашния оперен свят (Мария Йерица, Дороти Кирстен, Лили Понс и много други), най-големите оперни тенори в тази епоха са негови приятели – Ян Кипура, Рихард Таубер, Рудолф Лаубентал, Макс Лоренц. Открих една знаменита снимка от 1931 г., когато петимата тенори заминават за Америка с параход през океана, правят там знаменита кариера, докато някои от тях тук в Европа вече са почти „нежелани“ заради еврейските им корени. Ще приложа тази снимка – и петимата са весели и засмени, със свои автографи на снимката. Едно истинско богатство, че и българинът Арман Токатян е между тях.

Арман Токатиян (Токатян) е един от най-известните оперни певци и оперни педогози в САЩ. Роден е в Пловдив, България през 1894 г. в семейството на арменски бежанци от Турция. Оригиналното име на фамилията е „Токатлиян“ и произхожда от името Токат (Tokat) – малък град на север от Истанбул.

Габриел и Виржини Токатлиян пристигат в Пловдив заедно с малката си дъщеря Евгения. В България се раждат синовете им – Леон, Арман и Люсиен – последният през 1899 г. Бащата е аптекар и в Пловдив отваря аптека. Около 1910 г. решават да се върнат в Турция, но безуспешно. Заминават за Александрия в Египет. В Александрия бащата отваря аптека в центъра – „La pharmacie du Phare“. Семейството е много добре финансово, децата учат в частно френско училище. Евгения свири на пиано, Люсиен на флейта, Арман пее.

Арман заминава за Париж да учи за моден шивач по настояване на бащата. Младежът започва да пее в кафенета в Латинския квартал и става известен като певец с голям талант. През 1919 г. вече учи пеене в Милано, където се обучава и друг роден в България оперен певец – Енрико ди Мазей (Enrico di Mazzei). Дебюта му в Италия е през 1921 г. в „Манон Леско“ от Пучини в „Teatro Dal Verme“, а две години по-късно има договор в Метрополитен опера в Ню Йорк, където пее с великия Енрико Карузо. Дон Хосе в „Кармен“ и граф Алмавива в „Севилският бръснар“ изправят на крака неговите почитатели.

По време на дългата си кариера той прави много успешни турнета в Европа. Става любимец на публиката в европейските столици. След Втората световна война изнася благотворителни концерти за набиране на средства, които да помогнат на арменски семейства да емигрират в САЩ. Първата му телевизионна изява е през 1940 г. в ролята на Канио от „Палячи“. Участва с голям успех и във филми. В плочата „Italian popular songs“, наред с имената на Бениамино Джили, Тито Скипа, Марио дел Монако, са имената на Арман Токатян и Енрико ди Мазей, двамата са родени в Пловдив, България. Плочата излиза през 1926 г. Продава се в цял свят с огромен успех, у нас също. Българската преса по това време винаги е отразявала изявите на личности, свързани с България. Любителите на оперното изкуство ще запомнят изпълненията му в „Турандот“, „Кармен“, „Лакме“, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Селска чест“ и др.

Арман Токатян умира от инфаркт през 1960 г.

(край на цитата за Арман Токатян)

Самият аз не съм знаел, че Токатян след приключване на вокалната си кариера е бил педагог, както сега научихме от биографията на сопраното Марчела Рийл. Колко много важни български оперни дейци с дейност в чужбина са останали почти непознати в родината си. Мир на праха на Арман Токатян!

Нека днес на 26 януари 2026 г. почетем 5 години от кончината на певицата Марчела Рийл, починала на 17 януари 2021 г. Имам нейни записи, които ще приложа след настоящата статия.

Мир на праха й!

…….

Записи: