Veröffentlicht am

Aribert Reimann

Вчера се навърши една година от кончината на немския композитор Ариберт Райман

„Със своите опери, песни и оркестрови пиеси Ариберт Райман ни е оставил творба, която не оставя никого незасегнат от нейната емоционална неотложност и изразителност. Имах късмета да работя с него няколко пъти и да направя премиерата на последната му опера „НЕВИДИМИЯТ“. За мен дълбоката човечност, която говори от тази музика, представлява това, което Ариберт Райман въплъти като артист и като човек. Смъртта му е лична загуба за всички нас и творбите му ни напомнят за всичко, което музиката и музикалният театър могат да означават за съществуването ни като човешки същества и за нашите взаимодействия помежду си”

(думи на диригента сър Доналд Руникълс)

Драги приятели на оперната музика, вчера на 13 март 2025 г. се навърши една година от кончината на големия съвременен немски пианист, композитор и музиколог Ариберт Райман (Aribert Reimann), роден на 4 март 1936 в Берлин, починал на 13 март 2024 г. също в Берлин. Понеже вчера се помина руската композиторка София Губайдулина, посветих й в този ден траурна статия, а днес ще почета паметта на Ариберт Райман.

Делото на починалия преди една година Ариберт Райман е огромно: наред с редица оперни творби, той създава важни творби в редица други музикални жанрове – балети, вокална и инструментална музика, оркестрови творби със солисти певци, камерна музика.

Особено плодотворно е сътрудничеството на Ариберт Райман с немския писател Гюнтер Грас (авторът на бестселъра „Тенекиеният барабан“) в областта на балета, което бележи началото на кариерата му. Сътрудничеството се осъществява с посредничеството на танцьора и хореограф Марсел Луипарт. Въз основа на либрето на Гюнтер Грас, Райман композира разказните балети „Stoffreste“ (1959) и „Die Vogelscheuchen“ (1970). През 1966 г. той също пише музика към стихотворението „Марш“ на Гюнтер Грас за говорещ глас и флейта.

Ариберт Райман е получил множество награди, включително: „Големия кръст за заслуги със звезда“ на Федерална република Германия и „Ордена за заслуги“ на провинция Берлин. През 2011 г. получава музикалната награда „Ернст фон Сименс“ за цялостно творчество.

Произведението му „Cantus“ за кларинет и оркестър, посветено на съвременния кларинетист и композитор Йорг Видман, е представено премиерно на 13 януари 2006 г. в голямата зала за излъчване на „WDR“ в Кьолн. Райман е вдъхновен да създаде това произведение от композициите за кларинет на Клод Дебюси.

Ариберт Райман живее и работи в Берлин, където умира на 13 март 2024 г. на 88-годишна възраст.

Ще цитирам като специален пример списък на оперните му творби:

„Мечтана игра“ (1964). Либрето: Карла Хениус (по едноименната пиеса на Август Стриндберг, преведена на немски от Петер Вайс). Премиера 20 юни 1965 г. Кил

„Мелюзина“ (1970). Опера в 4 действия. Либрето: Клаус Х. Хенеберг (по едноименната пиеса на Иван Гол). Премиера 29 април 1971 Шветцинген (Фестивал в Шветцинген)

„Лир“ (1976/78). Опера в 2 части. Либрето: Клаус Х. Хенеберг (по „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, немски от Йохан Йоахим Ешенбург). Премиера 9 юли 1978 г. Мюнхен (Национален театър)

„Призрачна соната“ (1983). Либрето: Уве Шендел и Ариберт Райман (камерна опера по камерната пиеса „Spöksonaten“ от Август Стриндберг). Премиера 25 септември 1984 Берлин („Hebbel-Theater“)

„Замъкът“ (1989/91). Либрето: Ариберт Райман (въз основа на едноименния фрагмент от романа на Франц Кафка и неговата драматизация от Макс Брод). Премиера 2 септември 1992 г. Берлин („Deutsche Oper Berlin“)

„Къщата на Бернарда Алба“ (1998/2000). Опера в 3 действия. Либрето: Ариберт Райман (по едноименната трагедия на Федерико Гарсия Лорка, немски от Енрике Бек). Премиера 30 октомври 2000 г. Мюнхен (Национален театър)

„Медея“ (2007/09). Опера в две части. Текстова версия от композитора по “Златното руно” на Франц Грилпарцер. Премиера 28 февруари 2010 г., Виенската държавна опера

„Невидимият“ (2011/16). Лирична трилогия по Морис Метерлинк, текстова версия на композитора. Премиера 8 октомври 2017 г., „Deutsche Oper Berlin“.

(край на цитата)

По-късно в хода на тази статия ще се спра специално на оперното му творчество.

На 13 март 2024 г. Ариберт Райман напусна земната сцена на възраст от 88 години след едни напълно оползотворен с музикална дейност живот. Реакцията на медии и специалисти беше огромна. От редицата траурни съобщения и рецензии в медиите избрах две такива, които сега ще поместя в оригинал на немски език и после в мой превод:

Портал „BR Klassik“

14.03.2024 von Meret Forster

Zum Tod von Komponist Aribert Reimann – Meister der Vokalmusik

Aribert Reimann war einer der profiliertesten Komponisten der Nachkriegsgeneration, insbesondere für Vokalmusik und Musiktheater. Am 13. März ist er im Alter von 88 Jahren in Berlin gestorben. Ein Nachruf.

Spätestens seit der Uraufführung von “Lear” an der Bayerischen Staatsoper Ende der 1970er Jahre galt Aribert Reimann als zentrale Komponistengestalt der Gegenwart, vor allem: als “unumstrittener Meister der Vokalmusik”. Er selbst führte den starken Bezug zur Stimme darauf zurück, dass er als Kind selbst viel gesungen hatte: “Ich habe 1946 den ‘Jasager’ von Brecht/Weill in Berlin im Hebbel-Theater auf der Bühne gesungen. Wenn man zehn Jahre alt ist, zwei Monate Proben hat und dann die Bühne erlebt und riecht, hat das Folgen.”

Die menschliche Stimme als Ausgangspunkt

Aribert Reimann ist in Berlin umgeben von Musik aufgewachsen. Sein Vater war Kirchenmusiker, seine Mutter eine Oratoriensängerin und gesuchte Gesangspädagogin. Im Alter von zehn Jahren komponierte Reimann seine ersten Klavierlieder. Nach dem Abitur arbeitete er als Korrepetitor am Studio der Städtischen Oper in Berlin und studierte zugleich an der Berliner Musikhochschule Komposition bei Boris Blacher und Ernst Pepping sowie Klavier bei Otto Rausch. Sehr schnell konnte er sich ein zweites Standbein mit Liedbegleitung schaffen und kompositorisch seinen ganz eigenen Personalstil entwickeln. Dieser nahm bis zuletzt seinen Ausgang von der menschlichen Stimme. “Das Singen kommt immer wieder in mir hoch, auch wenn ich nicht für Stimme schreibe”, sagte Aribert Reimann einmal im Interview mit BR-KLASSIK. “Ich habe ja auch sehr viele Stücke geschrieben, die überhaupt gar nicht für Stimme sind – Instrumentalwerke, Orchesterstücke und Kammermusik. Ich habe immer das Gefühl, wenn ich einmal etwas gesagt habe, kann ich es nicht so, wie ich es gesagt habe, noch mal sagen. Wenn ich ein Stück geschrieben habe, dann wird das nächste garantiert ein Gegenstück dazu sein.”

Oper und Lied im Zentrum

Mit ersten Aufführungen in Berlin und durch Kontakte zu renommierten Sängern wie Elisabeth Grümmer, Brigitte Fassbaender oder Dietrich Fischer-Dieskau machte sich Reimann schnell einen Namen als Liedkomponist. 1974 wurde er Professor für zeitgenössisches Lied an der Hamburger Musikhochschule. In gleicher Funktion berief man ihn 1983 an die Berliner Hochschule der Künste. Kompromisslos und mit Erfolg entwickelte der Komponist Reimann bis ins Alter seine eigene Sprache weiter, abseits der vorherrschenden Avantgarde-Zentren in Donaueschingen oder Darmstadt.

Ein Blick auf Reimanns Gesamtwerk rückt Oper und Lied ins Zentrum. Mit Zyklen wie etwa den Celan-Liedern erweiterte er das Ausdrucksspektrum des Kunstliedes, seine Bühnenwerke aus den 80er und 90er Jahren wie “Troades”, die Kafka-Oper “Das Schloss” und die Strindberg-Oper “Gespenstersonate” sind neben “Lear” bereits Klassiker des modernen Musiktheaters. Seine Oper “Medea” nach Franz Grillparzers gleichnamigem Schauspiel – ein Auftragswerk der Wiener Staatsoper – wählten Kritiker 2010 zur Uraufführung des Jahres.

(край на цитата)

Превод:

Портал „BR Klassik“
14.03.2024 г. от Мерет Форстер

По повод смъртта на композитора Ариберт Райман – майстор на вокалната музика


Ариберт Райман е един от най-известните композитори на следвоенното поколение, особено за вокална музика и музикален театър. Той почина в Берлин на 13 март на 88-годишна възраст. Некролог.

Поне от премиерата на „Лир“ в Баварската държавна опера в края на 70-те години Ариберт Райман е смятан за централен композитор на съвремието, преди всичко като „безспорен майстор на вокалната музика“. Самият той отдава силната си връзка с гласа на факта, че самият той е пял много като дете: „През 1946 г. изпях „Yes-Sager“ от Брехт/Вайл на сцената на „Hebbel Theater“ в Берлин. Когато си на десет години, имаш два месеца репетиции и след това излиташ и помиришеш сцената, което има последствия.“


Човешкият глас като отправна точка


Ариберт Райман израства в Берлин, заобиколен от музика. Баща му е църковен музикант, майка му е ораториална певица и търсена учителка по пеене. На десетгодишна възраст Райман композира първите си песни за пиано. След като завършва гимназия, той работи като репетитор в студиото на Градската опера в Берлин и същевременно учи композиция при Борис Блахер и Ернст Пепинг, както и пиано при Ото Рауш в Берлинския музикален университет.

Много бързо той успява да създаде втора кариера като акомпанира изпълнения на песни и да развие свой собствен уникален стил на композиция. Доскоро това произлиза от човешкия глас. „Пеенето винаги се връща при мен, дори когато не пиша за глас“, казва веднъж Ариберт Райман в интервю за „BR-KLASSIK“. „Също така съм написал много пиеси, които изобщо не са за глас – инструментални произведения, оркестрови пиеси и камерна музика. Винаги чувствам, че щом съм казал нещо, не мога да го кажа отново по същия начин, по който съм го казал. След като напиша едно произведение, следващото със сигурност ще бъде негов аналог.“

Опера и песен в центъра

С първите си изпълнения в Берлин и чрез контакти с известни певци като Елизабет Грюмер, Бригите Фасбендер и Дитрих Фишер-Дискау, Райман бързо си създава име като композитор на песни. През 1974 г. става професор по съвременна песен в Музикалния университет в Хамбург. През 1983 г. е назначен на същата позиция в Берлинския университет по изкуствата. Композиторът Райман продължава безкомпромисно и успешно да развива собствения си език до дълбока старост, далеч от доминиращите авангардни центрове в Донауешинген или Дармщадт.

Поглед към пълните произведения на Райман поставя операта и песента в центъра. С цикли като „Celan Lieder“ той разширява изразителния спектър на художествената песен, неговите сценични произведения от 80-те и 90-те години като „Троада“, операта по Кафка „Замъкът“ и операта по Стриндберг „Призрачна соната“ вече са класика на съвременния музикален театър, заедно с „Лир“. Неговата опера „Медея“, базирана на едноименната пиеса на Франц Грилпарцер – по поръчка на Виенската държавна опера – е избрана за премиера на годината от критиците през 2010 г.

(край на превода)

Следва втората публикация:

Портал „Deutsche Oper Berlin“

Im Gedenken an Aribert Reimann

4. März 1936 – 13. März 2024

Er habe das Gefühl, wieder nach Hause gekommen zu sein, beschrieb Aribert Reimann 2017 seine Rückkehr an die Deutsche Oper Berlin mit der Uraufführung von L’INVISIBLE. Fast schien es jedoch, als sei er nie wirklich fort gewesen, so eng war die Beziehung, die den Komponisten seit Beginn seiner Laufbahn an dieses Haus knüpfte. Schon mit 19 Jahren trat der frisch gebackene Abiturient hier seine erste Stelle als Korrepetitor an, an der Deutschen Oper – damals noch im Theater des Westens spielend – empfing er seine ersten prägenden Operneindrücke. Begierig sog er in dieser Zeit die künstlerischen Anregungen auf, die seine Heimatstadt zu bieten hatte, und entwickelte schnell – bestärkt von seinem Lehrer Boris Blacher – seine Eigenart als Komponist. Im Zentrum seines Schaffens stand schon zu dieser Zeit die menschliche Stimme, das Lied ebenso wie die Oper. Bereits sein Opernerstling, EIN TRAUMSPIEL nach Strindberg, uraufgeführt 1964, zeigte eindrucksvoll, dass hier jemand einen ganz persönlichen Weg gefunden hatte, die expressiven Möglichkeiten der Stimme zu erweitern. In Zusammenarbeit mit der Deutschen Oper Berlin entstanden in der Folge das Ballett DIE VOGELSCHEUCHEN (1970) sowie die Opern MELUSINE (1970 in Schwetzingen uraufgeführt), DIE GESPENSTERSONATE (1984) und DAS SCHLOSS (1992).

In einer Zeit, die in Europa durch das Misstrauen der Avantgarde gegenüber dem tradierten Musiktheater geprägt war, knüpfte Reimann an das große kulturelle Erbe Europas an, suchte die Auseinandersetzung mit den großen Stoffen der Weltliteratur und erschloss Euripides, Shakespeare, Strindberg, Kafka und García Lorca für das Musiktheater ebenso wie Poe, Celan und Sylvia Plath für das Lied. Dabei schrieb Reimann immer für seine Interpreten, für große Künstlerpersönlichkeiten wie Dietrich Fischer-Dieskau, Doris Soffel und Brigitte Fassbaender, mit denen er auch zusammen als Liedbegleiter auftrat. Spätestens seit seinem LEAR, 1978 in München mit Fischer-Dieskau in der Titelpartie uraufgeführt und bis heute eine der meistgespielten zeitgenössischen Opern überhaupt, lernte die Musikwelt auch über die Grenzen Deutschlands hinaus diese Qualitäten zu schätzen und überhäufte Reimann mit Aufträgen und Ehrungen. Dennoch blieb Berlin, wo er ab 1983 auch eine Professur für zeitgenössisches Lied innehatte, sein Lebensmittelpunkt – und mit der 2017 an der Deutschen Oper Berlin uraufgeführten Maeterlinck-Oper L’INVISIBLE, die sein letztes Werk für das Musiktheater bleiben sollte, schloss sich ein Kreis. Ein letztes, ebenfalls für dieses Haus geplantes Opernprojekt, konnte Aribert Reimann nicht mehr vollenden. Nachdem er noch im Februar den Preis der GEMA für sein Lebenswerk entgegennehmen konnte, ist Aribert Reimann nun im Alter von 88 Jahren verstorben.

Die Deutsche Oper Berlin trauert um einen großen Künstler, der das zeitgenössische Musiktheater maßgeblich geprägt hat, und um den Menschen Aribert Reimann, der diesem Haus sein ganzes, erfülltes Leben lang verbunden blieb.

„Das Musiktheater Aribert Reimanns hat mich durch mein Leben begleitet, seit ich 1978 in München seinen LEAR erleben durfte. Wie kaum ein anderer Komponist seiner Generation verstand es Reimann, in seinen Opern Geschichten zu erzählen, die uns Menschen im 21. Jahrhundert unmittelbar angehen. Als ich Intendant der Deutschen Oper Berlin wurde, stand für mich sofort fest, dass ich die lange Zusammenarbeit Reimanns mit diesem Haus fortsetzen wollte und ich bin glücklich, dass er uns mit L’INVISIBLE ein Werk geschenkt hat, das zu seinen persönlichsten Opern zählt.  Mit seinen Werken hat Aribert Reimann Unermessliches für das Musiktheater geleistet und ich bin mir sicher, dass seine Musik auch künftig ihren Weg zu den Herzen der Menschen finden wird.“ (Dietmar Schwarz)

 „Mit seinen Opern, Liedern und Orchesterstücken hat Aribert Reimann uns ein Werk hinterlassen, das in seiner emotionalen Dringlichkeit und Ausdruckskraft wohl niemanden unberührt lässt. Ich hatte das Glück, mehrfach mit ihm zusammenarbeiten zu dürfen und seine letzte Oper L’INVISIBLE zur Uraufführung zu bringen. Die tiefe Humanität, die aus dieser Musik spricht, steht für mich für das, was Aribert Reimann als Künstler wie als Mensch verkörperte. Sein Tod ist ein persönlicher Verlust für uns alle und seine Werke erinnern uns an all das, was Musik und Musiktheater für unsere Existenz als Menschen und unseren Umgang miteinander bedeuten kann.“ (Sir Donald Runnicles)

(край на цитата)

Превод:

Портал “Deutsche Oper Berlin”

В памет на Ариберт Райман
4 март 1936 г. – 13 март 2024 г

„Имам чувството, че се завръщам отново у дома“, казва Ариберт Райман през 2017 г., когато се завръща в „Дойче опер Берлин“ с премиерата на „Невидимият“ (L’INVISIBLE). Въпреки това всичко изглежда почти така, сякаш никога не е напускал, толкова тясна е връзката, която свързва композитора с този оперен театър от началото на кариерата му.

На 19-годишна възраст, току-що завършилият гимназист заема първата си позиция като репетитор, а в „Дойче опер“ – по това време все още свирейки в „Theater des Westens“ – той получава първите си формиращи оперни впечатления. През това време Ариберт Райман жадно поглъща артистичното вдъхновение, което родният му град може да предложи, и бързо развива – насърчен от своя учител Борис Блахер – собствената си индивидуалност като композитор. Дори по това време човешкият глас, както песента, така и операта, е в центъра на неговото творчество.

Първата му опера „EIN TRAUMSPIEL“ (Мечтана игра) по Стриндберг, премиера през 1964 г., впечатляващо демонстрира, че някой е намерил много личен начин да разшири изразителните възможности на гласа. В сътрудничество с „Deutsche Oper Berlin“ впоследствие са създадени балетът „ПЛАШИЛАТА“ (1970) и оперите „МЕЛЮЗИНА“ (премиера в Швецинген през 1970), „ПРИЗРАЧНА СОНАТА“ (1984) и „ЗАМЪКЪТ“ (1992).

Във време в Европа, белязано от недоверието на авангарда към традиционния музикален театър, Райман черпи от голямото културно наследство на Европа, търси да се ангажира с великите теми на световната литература и отваря Еврипид, Шекспир, Стриндберг, Кафка и Гарсия Лорка към музикалния театър, както и По, Целан и Силвия Плат към песента. Райман винаги е писал за своите изпълнители, за велики артистични личности като Дитрих Фишер-Дискау, Дорис Софел и Бригите Фасбендер, с които е изпълнявал много песни като корепетитор на тия певци. Най-късно след неговата опера „ЛИР“ – премиера в Мюнхен през 1978 г. с Фишер-Дискау в главната роля и все още една от най-често изпълняваните съвременни опери на всички времена, музикалният свят, дори отвъд границите на Германия, се научава да цени тези качества и обсипва Райман с поръчки и почести. Въпреки това Берлин, където той също е бил професор по съвременна песен от 1983 г. нататък, остава центърът на живота му – и с операта по творбата „НЕВИДИМИЯТ“ на Метерлинк , чиято премиера е в „Дойче опер Берлин“ през 2017 г. и трябва да остане последното му произведение за музикален театър, кръгът беше затворен. Ариберт Райман не успя да завърши окончателния оперен проект, също планиран за този оперен театър. След като получи през февруари наградата на „GEMA“ за цялостно творчество, Ариберт Райман почина на 88-годишна възраст.

„Дойче опер Берлин“ скърби за загубата на велик артист, оказал значително влияние върху съвременния музикален театър, и за Ариберт Райман, човекът, който остана свързан с тази къща през целия си пълноценен живот.

„Музикалният театър на Ариберт Райман ме съпътства през целия ми живот, откакто имах възможността да изпитам неговия „ЛИР“ в Мюнхен през 1978 г. Като едва ли някой друг композитор от неговото поколение, Райман знае как да разказва истории в своите опери, които пряко ни засягат като хора от 21-ви век. Когато станах артистичен директор на „Deutsche Oper Berlin“, веднага разбрах, че искам да продължа дългото сътрудничество на Райман с този театър и съм щастлив, че с „НЕВИДИМИЯТ“ той ни даде произведение, което е една от най-личните му опери. Със своите произведения Ариберт Райман има неизмерим принос към музикалния театър и съм сигурен, че музиката му ще продължи да намира пътя си в сърцата на хората” (Дитмар Шварц).


„Със своите опери, песни и оркестрови пиеси Ариберт Райман ни е оставил творба, която не оставя никого незасегнат от нейната емоционална неотложност и изразителност. Имах късмета да работя с него няколко пъти и да направя премиерата на последната му опера „НЕВИДИМИЯТ“. За мен дълбоката човечност, която говори от тази музика, представлява това, което Ариберт Райман въплъти като артист и като човек. Смъртта му е лична загуба за всички нас и творбите му ни напомнят за всичко, което музиката и музикалният театър могат да означават за съществуването ни като човешки същества и за нашите взаимодействия помежду си” (Сър Доналд Руникълс).

(край на превода)

Сега ще се спра на биографични данни за Ариберт Райман и такива за творчеството му и специално за оперите му:

Ариберт Райман, роден на 4 март 1936 в Берлин, починал на 13 март 2024 в Берлин, е немски пианист, композитор и музиколог.


Живот

Ариберт Райман е по-малкият син на протестантския църковен музикант Волфганг Райман (1887–1971) и певицата-алт Ирмгард Рюле (1894–1972). И двамата родители са работили като професори.

Райман композира първите си песни за пиано, когато е само на десет години. Посещава гимназия и след дипломирането си започва работа като репетитор в Берлинската общинска опера. През 1955 г. той също започва да учи композиция, контрапункт и пиано (с Борис Блахер, Ернст Пепинг и Ото Рауш и други) в Берлинския музикален университет, където е записан и следва до 1959 г. През 1958 г. Райман отива във Виенския университет, за да учи музикология.

В края на 50-те години има и първите си изяви като пианист и корепетитор. В началото на 70-те години Райман става член на Академията на изкуствата в Берлин. До 1982 г. работи като професор по интерпретация на модерна музика в Музикалния университет в Хамбург. От 1983 до 1998 г. е професор в Берлинския университет по изкуства в областта на съвременната песен.

Райман пише камерна музика, оркестрови произведения, опери и широк спектър от вокална музика, от соло пеене без съпровод, до хорови симфонии, и по този начин се превръща във важен съвременен композитор.

Сътрудничеството на Ариберт Райман с Гюнтер Грас н областта на балета бележат началото на кариерата му. Сътрудничеството се осъществява с посредничеството на танцьора и хореограф Марсел Луипарт. Въз основа на либрето на Гюнтер Грас, Райман композира разказните балети „Stoffreste“ (1959) и „Die Vogelscheuchen“ (1970). През 1966 г. той също пише музика към стихотворението „Марш“ на Гюнтер Грас за говорещ глас и флейта.

На първо място Райман се отличава като композитор на важни от литературна гледна точка опери: успешната работа на Райман като оперен композитор започва с „Мечтана игра“ по Август Стриндберг, чиято премиера е през 1965 г. Следват: „Мелюзина“ (1971, Фестивал във Шветцинген), „Лир“ (1978, Баварска държавна опера) по Уилям Шекспир, „Призрачна соната“ също по Август Стриндберг (1984, Берлин), „Троада“ по пиесата на Еврипид във версията на Франц Верфел (1986, Мюнхен), „Замъкът“ по романа на Франц Кафка (1992, Берлин), „Къщата на Бернарда Алба“ по Федерико Гарсия Лорка (2000, Мюнхен) и „Медея“ по третата част от трилогията „Златното руно“ от Франц Грилпарцер (2010, Виена).

Тези опери трайно утвърждават позицията на Райман като един от водещите съвременни немски оперни композитори.

Ариберт Райман е получил множество награди, включително: „Големия кръст за заслуги със звезда“ на Федерална република Германия и „Ордена за заслуги“ на провинция Берлин. През 2011 г. получава музикалната награда „Ернст фон Сименс“ за цялостно творчество.

По покана на Валтер Финк той е седмият композитор в годишния портрет на композитора на Музикалния фестивал в Райнгау през 1997 г.

Произведението „Cantus“ за кларинет и оркестър, посветено на съвременния кларинетист и композитор Йорг Видман, е представено премиерно на 13 януари 2006 г. в голямата зала за излъчване на „WDR“ в Кьолн. Райман е вдъхновен да създаде това произведение от композициите за кларинет на Клод Дебюси.

Ариберт Райман живее и работи в Берлин, където умира на 13 март 2024 г. на 88-годишна възраст.

Наградата за композиция „Бузони“.

Наградата за композиция „Бузони“ е основана през 1988 г. от Ариберт Райман. Това е единствената награда, присъждана от Художествената академия за насърчаване на млади композитори. От 1992 г. се включват за награди и студенти по композиция.

Награди

1962: Берлинска награда за изкуство за музика (младо поколение)
1963: Римска награда със стипендия „Вила Масимо“
1965: Награда „Роберт Шуман“ на град Дюселдорф
1966: Награда за насърчаване от град Щутгарт
1970: Награда на немската критика
1971: Действителен член на Берлинската академия на изкуствата
1976: Член на Баварската академия за изящни изкуства
1979: Голямата награда за културни връзки Париж
1983: Член на Свободната академия на изкуствата в Хамбург
1985: Голям кръст на Ордена за заслуги към Федерална република Германия
1985: Награда „Лудвиг Шпор“ на град Брауншвайг
1986: Награда за музикална композиция от фондацията на принц Пиер дьо Монако
1987: Награда Бах на свободния и ханзейски град Хамбург
1988: Орден за заслуги към града Берлин
1991: Франкфуртска музикална награда
1993: „Pour le Mérite“ за наука и изкуства
1993: Офицер на „L’Ordre du Mérite Culturall” на Княжество Монако
1995: Голям кръст на Ордена за заслуги към Федерална република Германия със звезда
1999: Командир на „L’Ordre du Mérite Culturall” на Княжество Монако
1999: Носител на „Златна игла“ от Съюза на драматурзите
2001: „Световна премиера на годината“ – Награда в проучването на критиците на списание „Opernwelt“ за неговата опера „Къщата на Бернарда Алба“
2002: Награда на Дортмундската културна фондация
2002: Берлинска награда за изкуство
2003: Баварски орден „Максимилиан“ за наука и изкуство
2006: Награда „Арнолд Шьонберг“
2010: „Световна премиера на годината“ – Награда в анкетата на критиците на списание „Opernwelt“ за операта му „Медея“
2011: Музикална награда „Ернст фон Сименс“
2011: Награда на германските музикални автори за опера/композиция на песни
2016: Награда „Роберт Шуман“ за поезия и музика от Академията на науките и литературата в Майнц
2018: Германска театрална награда „Фауст“ за цялостно творчество
2024: Награда на германските музикални автори на „GEMA“ за творчеството на живота му.

(край на цитата)


Цитирам списък на избрани творби от Ариберт Райман (текст без превод)

Ausgewählte Werke

Bühnenwerke (Entstehungszeit)

Die Gespenstersonate (1983). Libretto: Uwe Schendel und Aribert Reimann (Kammeroper nach dem Kammerspiel Spöksonaten von August Strindberg). UA 25. September 1984 Berlin (Hebbel-Theater)

´´´´

Orchesterwerke

  • Sinfonie nach der Oper Ein Traumspiel (1964)
  • Rondes für Streichorchester (1967)
  • Loqui (1969)
  • Konzert für Klavier und 19 Spieler (1972)
  • Variationen (1975)
  • Sieben Fragmente für Orchester in memoriam Robert Schumann (1988)
  • Neun Stücke (1993)
  • Konzert für Violine und Orchester (1995/96)
  • SPIRALAT HALOM, Traumspiralen (2002)
  • Nahe Ferne, Momente zu Ludwig van Beethovens Klavierstück in B-Dur (2002/03)
  • Zeit-Inseln (2004)
  • Cantus für Klarinette und Orchester (2006)

…….

Orchesterwerke mit Gesang

  • Ein Totentanz, Suite für Bariton und Kammerorchester (1960)
  • Hölderlin-Fragmente für Sopran und Orchester (1963)
  • Verrà la morte, Kantate nach Cesare Pavese für Soli (Sopran, Tenor, Bariton), zwei gemischte Chöre und Orchester (1966)
  • Engführung für Tenor und Orchester (1967)
  • Inane, Monolog für Sopran und Orchester (1968)
  • Fragmente aus der Oper Melusine (1970)
  • Zyklus nach Texten aus dem Gedichtband Atemwende von Paul Celan für Bariton und Orchester (1971)
  • Lines für Sopran und Kammerstreichorchester (1973)
  • Wolkenloses Christfest, Requiem für Bariton, Violoncello und Orchester (1974)
  • Six Poems by Sylvia Plath (1975)
  • Fragmente aus „Lear“ für Bariton und Orchester (1976/78)
  • Chacun sa chimère, Poème visuel von Charles Baudelaire für Tenor und Orchester (1981)
  • Drei Lieder nach Gedichten von Edgar Allan Poe für Sopran und Orchester (1980/82)
  • Requiem für Sopran, Mezzosopran, Bariton, gemischten Chor und Orchester (1982)
  • Finite Infinity nach Gedichten von Emily Dickinson für Sopran und Orchester (1994/95)
  • Die Pole sind in uns für Bariton und Klavier, nach einem Gedicht von Paul Celan (1995)
  • Kumi Ori für Bariton und Orchester (1999)
  • Tarde für Sopran und Orchester (2003)

……..

Vokalmusik

  • März für Sprecher und Bassflöte (1966), UA 30. Juli 1966 Biswil (CH), Alte Kirche (Günter Grass, Sprecher; Aurèle Nicolet, Flöte)
  • Entsorgt für Bariton solo (1989)
  • Shine and Dark nach einem Gedicht von James Joyce, für Bariton und Klavier (linke Hand) (1989)
  • Eingedunkelt für Alt solo. Neun Gedichte (1992)
  • Lady Lazarus für Sopran solo (1992)
  • Nightpiece für Sopran und Klavier (1992)
  • Fünf Lieder nach Gedichten von Paul Celan für Countertenor und Klavier (1994/2001)
  • …ni una sombra, Trio für Sopran, Klarinette in A und Klavier, nach einem Gedicht von Friedrich Rückert und Worten von Antonio Porchia (2006)
  • Ein Blick war’s, der mich ins Verderben riss. Zweiter Monolog der Stella aus dem gleichnamigen Schauspiel von Johann Wolfgang von Goethe, für Sopran und Klavier (2014)

…….

Kammermusik

  • Reflexionen für sieben Instrumente (1966)
  • Trovers nach altfranzösischen Troubadour-Texten für Sprechstimme und Ensemble (1967)
  • Unrevealed für Bariton und Streichquartett (1981)
  • Gedichte der Maria Stuart von Robert Schumann, op. 135 von 1852 für Mezzosopran und Kammerensemble (1988)
  • … oder soll es Tod bedeuten? Acht Lieder und ein Fragment von Felix Mendelssohn Bartholdy nach Gedichten von Heinrich Heine (1996) für Sopran und Streichquartett bearbeitet und mit sechs Intermezzi verbunden
  • Metamorphosen über ein Menuett von Franz Schubert (D 600) für zehn Instrumente (1997)
  • Drei Gedichte der Sappho, in der deutschen Übertragung von Walter Jens (2000)
  • Fanfarrias para el público für 15 Blasinstrumente (2004)

……..

Klavier solo

  • Erste Sonate (1958)
  • Spektren (1967)
  • Variationen für Klavier (1979)
  • Auf dem Weg (1989/93)

……

Violoncello

  • Cellokonzert
  • Cellosonate

(край на цитата)

Цитирам отделно оперното творчество на Ариберт Райман (оригинал на немски език, после превод на български):

Melusine (1970). Oper in 4 Akten. Libretto: Claus H. Henneberg (nach dem gleichnamigen Schauspiel von Yvan Goll). UA 29. April 1971 Schwetzingen (Schwetzinger Festspiele)

Lear (1976/78). Oper in 2 Teilen. Libretto: Claus H. Henneberg (nach König Lear von William Shakespeare, deutsch von Johann Joachim Eschenburg). UA 9. Juli 1978 München (Nationaltheater)

Die Gespenstersonate (1983). Libretto: Uwe Schendel und Aribert Reimann (Kammeroper nach dem Kammerspiel Spöksonaten von August Strindberg). UA 25. September 1984 Berlin (Hebbel-Theater)

Das Schloss (1989/91). Libretto: Aribert Reimann (nach dem gleichnamigen Romanfragment von Franz Kafka und dessen Dramatisierung durch Max Brod). UA 2. September 1992 Berlin (Deutsche Oper Berlin)

Bernarda Albas Haus (1998/2000). Oper in 3 Akten. Libretto: Aribert Reimann (nach der gleichnamigen Tragödie von Federico García Lorca, deutsch von Enrique Beck). UA 30. Oktober 2000 München (Nationaltheater).

Medea (2007/09). Oper in zwei Teilen. Textfassung vom Komponisten nach Franz Grillparzers „Das goldene Vlies“. UA 28. Februar 2010, Wiener Staatsoper.

L’invisible (2011/16). Trilogie lyrique nach Maurice Maeterlinck, Textfassung vom Komponisten. UA 8. Oktober 2017, Deutsche Oper Berlin.

(край на цитата)

Превод:

„Мечтана игра“ (1964). Либрето: Карла Хениус (по едноименната пиеса на Август Стриндберг, преведена на немски от Петер Вайс). Премиера 20 юни 1965 г. Кил

„Мелюзина“ (1970). Опера в 4 действия. Либрето: Клаус Х. Хенеберг (по едноименната пиеса на Иван Гол). Премиера 29 април 1971 Шветцинген (Фестивал в Шветцинген)

„Лир“ (1976/78). Опера в 2 части. Либрето: Клаус Х. Хенеберг (по „Крал Лир“ от Уилям Шекспир, немски от Йохан Йоахим Ешенбург). Премиера 9 юли 1978 г. Мюнхен (Национален театър)

„Призрачна соната“ (1983). Либрето: Уве Шендел и Ариберт Райман (камерна опера по камерната пиеса „Spöksonaten“ от Август Стриндберг). Премиера 25 септември 1984 Берлин („Hebbel-Theater“)

„Замъкът“ (1989/91). Либрето: Ариберт Райман (въз основа на едноименния фрагмент от романа на Франц Кафка и неговата драматизация от Макс Брод). Премиера 2 септември 1992 г. Берлин („Deutsche Oper Berlin“)

„Къщата на Бернарда Алба“ (1998/2000). Опера в 3 действия. Либрето: Ариберт Райман (по едноименната трагедия на Федерико Гарсия Лорка, немски от Енрике Бек). Премиера 30 октомври 2000 г. Мюнхен (Национален театър)

„Медея“ (2007/09). Опера в две части. Текстова версия от композитора по “Златното руно” на Франц Грилпарцер. Премиера 28 февруари 2010 г., Виенската държавна опера

„Невидимият“ (2011/16). Лирична трилогия по Морис Метерлинк, текстова версия на композитора. Премиера 8 октомври 2017 г., „Deutsche Oper Berlin“.

(край на превода)

Сега ще се спра по-подробно на операта „Призрачна соната“ от 1983 г. по либрето на Уве Шендел и Ариберт Райман. Това е камерна опера по пиесата „Spöksonaten“ от шведския писател Август Стриндберг. Премиерата е на 25 септември 1984 г. в Берлин в „Hebbel-Theater“.

Избирам тъкмо тази опера на Райман, защото през пролетта на 1985 г. имах възможността да посетя спактакъл на „Призрачна соната“ в Берлин. По това време работех като компютърен специалист във фирмата „Юнисис“ край Франфурт и понеже бяхме закупили софтуер от фирма в Западен Берлин, налагаше се често няколко колеги да пътуваме със самолет до Берлин за обучение с този софтуер. Обикновено летяхме за 3-4 дни – от вторник до четвъртък или петък и после са завръщахме. Така че в свободните вечери в Берлин често съм посещавал симфонични концерти и опери.

Така една вечер посетих спектакъл на „Призрачна соната“ от Райман в „Hebbel-Theater“. Останах доволен, музиката ми беше малко особена – както е известно, Райман пише „модерна“ музика, но аз имах вече известни познания (поне теоретични) в това отношение и ми беше крайно интересно. Да не забравяме, че сюжета е по творба на големия шведски писател Август Стриндберг, творби на когото вече бях чел още в България. Спомням си много добре, че след края на спектакъла композиторът Ариберт Райман излезе на сцената заедно със солистите, за да приемат поздравления. Беше много вълнуващо, защото аплодисментите траеха няколко минути. В тия години Райман беше на около 50 години – строен, висок, с очила, с внушителна осанка на изявен интелектуалец, сдържан при поздравите, но се обръщаше на всички страни да благодари за ръкоплясканията. Райман живее постоянно в Берлин, така че не е било никакъв проблем да присъства на спектакли на свои произведения.

Понеже днес пиша за „Призрачна соната“ по сюжет на Стриндберг, искам накратко да кажа нещо за този забележителен писател (този текст е неговата Уикипедия-страница на български език):

Юхан Огуст Стриндберг (на шведски: Johan August Strindberg, шведското произношение на фамилията е близко до Стриндбери) е шведски драматург и писател. В България е издаван и под името Август Стриндберг. От 2012 г. е възприето малкото име на писателя да се предава като “Огуст”.

Той е автор на произведения като пиесите „Госпожица Юлия“ и „Мъртвешки танц“, романа „Червеният салон“, автобиографичния текст „Инферно“ и други.

В чест на Стриндберг е наименуван кратер на планетата Меркурий.

Биография

Родителите на Стриндберг са Карл Стриндберг, от буржоазно семейство, и Улрика Елеонора Норлинг, бивша прислужница. Майка му умира, когато той е на 13 години. Стриндберг следва химия в Университета на Упсала и в Технологическия институт в Стокхолм. През 1877 г. сключва брак с баронеса Сири фон Есен.

Поради своя критичен прочит на историята на Швеция, Стриндберг предпочита по-спокоен живот във Франция, където заминава заедно със семейството си през 1883 г. Там изпада в тежка душевна криза, пие абсент и е убеден, че жена му иска да го прати в психиатрична клиника. През 1889 г. се развежда с жена си и заминава за Берлин, където среща втората си съпруга, австрийската писателка Фрида Ул.

Поради чувството си за вина и многобройните обвинения, породени от нестандартните изложени от него идеи, Стриндберг страда от мания за преследване и дори изпада в психотични състояния.

През 90-те години на ХІХ век се обръща към живописта, като предпочита морски пейзажи.

В края на ХІХ век се завръща в Стокхолм. През 1901 г. сключва брак с шведско-норвежката актриса Хариет Босе, с която се развежда през 1904 г.

Творчество

Сред основните теми, които Стриндберг засяга, са тези за брака, за интимните отношения между мъжа и жената, исторически теми и др. Известен с отрицателното си отношение към жените, Стриндберг изявява враждебно отношение изобщо към хората, като критикува остро техните недостатъци. Известни негови пиеси са: „Майстор Улоф“, „Щастливецът Пер“, „Бащата“, „Мечтана игра“ и др. От художествената му проза други важни произведения са „Ад“, „Сам“ и др.

(край на цитата за Стриндберг)

Сега ще се спра на операта на Райман „Призрачна соната“ по сюжет на Август Стриндберг:

Камерната опера на Ариберт Райман „Призрачна соната“ е създадена през 1982/1983 г. по поръчка на „Berliner Festspiele GmbH“. Либретото е базирано на шведската камерна пиеса „Spöksonaten“ от Август Стриндберг, която композиторът превежда на немски заедно с Уве Шендел и я аранжира музикално. Неговата версия по същество следва драматургичната структура на оригинала. Във втората част Райман добавя едно стихотворение на Стриндберг. Той също стяга текста и го променя на места, като частично възлага текстовете във вид на диалози между различни хора. Това се отразява например на диалога между Адел и Аркенхолц в третата част.

След операта на Райман „Ein Traumspiel“ (Мечтана игра) от 1964 г. това е вече втората музикална декорация на Райман към драма на Стриндберг. Тази камерна опера „Мечтана игра“, която може да бъде изпълнена с малко усилия, е едно от най-често изпълняваните произведения на композитора Ариберт Райман.

Той написва ролите в операта „Призрачна соната“ специално за певците при премиерата, особено за певицата Марта Мьодл – актрисата, играеща ролята на мумията, която временно „живее в духа“ с ансамбъла.

Премиерата на „Deutsche Oper Berlin“ се състои на 25 септември 1984 г. като част от Берлинския фестивал през 1984 г. в театър „Hebbel“. Фридеман Лайер дирижира „Ensemble Modern“ и „Junge Deutsche Philharmonie“. Продукцията е дело на Хайнц Лукас-Киндерман, костюми и сценография на Дитрих Шорас. Певците са: Ханс Гюнтер Ньокер (Старецът – директор Хумел), Дейвид Кнутсон (Студент Аркенхолц), Хорст Хистерман (полковник), Марта Мьодл (Мумия), Гудрун Зибер (Мис), Доналд Гроб (Йохансон), Уилям Дули (Бенгтсон), Барбара Шерлер (Тъмната дама) и Кая Борис (Кук).

Впоследствие критиците оценяват операта като най-доброто музикално театрално произведение на Райман досега.

(край на цитата)

Уебсайтът на издателство „Schott Music“ изброява следните продукции на операта „Призрачна соната“ (към октомври 2021 г.):


30 септември 1984 г.: Щутгарт, Държавна опера на Вюртемберг, Камерен театър – Диригент: Янош Кулка

17 ноември 1984 г.: Държавна опера в Хамбург, Opera Stabile – Диригент: Манфред Шандерт

16 април 1985 г.: „Vienna Konzerthaus“ – австрийска премиера – Диригент: Петер Лакович

28 април 1985 г.: Берлин, „Hebbel-Theater“ – Диригент: Фридеман Лайер

16 ноември 1985 г.: Копенхаген, „Musikdramatisk Teater“ – датска премиера – Диригент: Флеминг Вистесен

26 януари 1986 г.: Кьолнска опера, Оперно студио – Диригент: Антони Бомонт

15 март 1986 г.: Хановер, Държавен театър на Долна Саксония – Диригент: Кнут Малке

29 май 1986 г.: Оснабрюк, Студио Опера в „Еmma-Тheater“ – Диригент: Урс Борер

6 февруари 1987 г.: Цюрих, „Studiobühne Opernhaus“ – швейцарска премиера – Диригент: Брентън Лангбайн / Йозеф Хаселбах

12 януари 1989 г.: Общински театър в Мюнстер – Диригент: Хирошима Кодама

10 февруари 1989 г.: Мюнхен, „Prinzregententheater“ / Баварска държавна опера – Диригент: Матс Лильефорс

28 февруари 1989 г.: Лондон, „Queen Elizabeth Hall“ – Британска премиера, „London Sinfonietta“ – Диригент: Пол Даниел

25 юли 1990 г.: Сан Франциско, „Theatre Artaud“ – американска премиера – Диригент: Патрик Съмърс

14 март 1992 г.: „Theater im Künstlerhaus Wien“ – Диригент: Shao-Chia Lü

20 март 1992 г.: Опера в Бон – Диригент: Невил Доув


14 февруари 1998 г.: Страсбург, „Опера дю Рейн“ – френска премиера – Диригент: Оливие Дежур

7 май 1999 г.: Държавен театър в Брауншвайг – Диригент: Александър Винтерсен

11 ноември 1999 г.: Държавен театър Мекленбург Шверин – Диригент: Щефан Малзев

18 октомври 2000 г.: Берлин, „Hebbel-Theater“ – Диригент: Рюдигер Бон

11 ноември 2000 г.: Стокхолм, Кралска опера – шведска премиера – Диригент: Стефан Шойом

4 октомври 2002 г.: Тиролски държавен театър Инсбрук, „Kammerspiele“ – Диригент: Лейф Клинкхард / Дориан Кайлхак

27 октомври 2002 г.: Театър Хайделберг – Диригент: Михаел Клубертанц

22 февруари 2008 г.: Държавна опера в Хамбург, Opera stabile – Диригент: Кристоф Щьокер

13 февруари 2010 г.: Виенска камерна опера – Диригент: Даниел Хоем-Каваца

26 януари 2014 г.: Франкфурт на Майн, „Bockenheimer Depot“ – Диригент: Карстен Янушке

27 май 2014 г.: Женева, „Studio Ernest Ansermet – Ensemble Contrechamps“ – Диригент: Йоханес Калицке

25 юни 2017 г.: Берлин, Държавна опера в Шилер театър, семинар – Диригент: Михаел Вендеберг

11 септември 2019 г.: Сидни, „The Opera Center“ – австралийска премиера – Диригент: Уоруик Стенгардс

25 септември 2019 г.: Мелбърн, „Coopers Malthouse, Merlyn Theatre“ – Диригент: Warwick Stengards

21 май 2021 г.: Театър Любек – Диригент: Андреас Волф

(край на цитата)

Както четем, операта „Призрачна соната“ се изнася не само в Германия, но и в други държави в Европа, както и в такива от Северна Америка и Австралия.

На други опери от Ариберт Райман няма да се спирам в днеината ми стаия. В Интернет има достатъчно сведения за всяка от тях, при герание може там да се получи необходимата инфхормация.

Нека почетем днес на 14 март 2025 г. една година от кончината на големия съвременен немски пианист, композитор и музиколог Ариберт Райман, която се навърши вчера на 13 март.

Мир на праха му!

……

Записи:

Preisträger Lebenswerk Aribert Reimann

https://www.google.de/search?q=aribert+reimann&sca_esv=32ae3e4c27749343&source=hp&ei=ebnSZ5i9LI2Xxc8Pp7iQwQo&iflsig=ACkRmUkAAAAAZ9LHiWPBpvtHs8qGO4LC-wVGcLHUuLg9&gs_ssp=eJzj4tTP1TewzC5ONzZg9OJPLMpMSi0qUShKzcxNzMsDAHqLCT0&oq=aribert+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IghhcmliZXJ0ICoCCAEyBRAuGIAEMgUQLhiABDIEEAAYAzIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEC4YgARIzUZQAFiyRnAAeACQAQGYAcwHoAGzEaoBDTAuMS4xLjEuMC4xLjG4AQHIAQD4AQGYAgSgAsEPwgIREC4YgAQYsQMY0QMYgwEYxwHCAggQABiABBixA8ICDhAAGIAEGLEDGIMBGIoFwgIOEC4YgAQYsQMY0QMYxwHCAggQLhiABBixA8ICCxAAGIAEGLEDGIMBwgILEC4YgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxjUApgDAJIHDTAuMS4xLjAuMS4wLjGgB7JI&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&imgdii=OmpPTrnLDqvDRM&imgrc=kJFvMnmXraUqkM&vld=cid:cbf56428,vid:2S-M6e7qBDQ,st:0

….

TRAILER Aribert Reimann »Die Gespenstersonate …

https://www.google.de/search?q=aribert+reimann&sca_esv=32ae3e4c27749343&source=hp&ei=ebnSZ5i9LI2Xxc8Pp7iQwQo&iflsig=ACkRmUkAAAAAZ9LHiWPBpvtHs8qGO4LC-wVGcLHUuLg9&gs_ssp=eJzj4tTP1TewzC5ONzZg9OJPLMpMSi0qUShKzcxNzMsDAHqLCT0&oq=aribert+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IghhcmliZXJ0ICoCCAEyBRAuGIAEMgUQLhiABDIEEAAYAzIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEC4YgARIzUZQAFiyRnAAeACQAQGYAcwHoAGzEaoBDTAuMS4xLjEuMC4xLjG4AQHIAQD4AQGYAgSgAsEPwgIREC4YgAQYsQMY0QMYgwEYxwHCAggQABiABBixA8ICDhAAGIAEGLEDGIMBGIoFwgIOEC4YgAQYsQMY0QMYxwHCAggQLhiABBixA8ICCxAAGIAEGLEDGIMBwgILEC4YgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxjUApgDAJIHDTAuMS4xLjAuMS4wLjGgB7JI&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&imgdii=OmpPTrnLDqvDRM&imgrc=kJFvMnmXraUqkM&vld=cid:e50af300,vid:3s9GZfGfUF4,st:0

….

Cordelia Arie – LEAR – Aribert Reimann | Hanna-Elisabeth …

https://www.google.de/search?q=aribert+reimann&sca_esv=32ae3e4c27749343&source=hp&ei=ebnSZ5i9LI2Xxc8Pp7iQwQo&iflsig=ACkRmUkAAAAAZ9LHiWPBpvtHs8qGO4LC-wVGcLHUuLg9&gs_ssp=eJzj4tTP1TewzC5ONzZg9OJPLMpMSi0qUShKzcxNzMsDAHqLCT0&oq=aribert+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IghhcmliZXJ0ICoCCAEyBRAuGIAEMgUQLhiABDIEEAAYAzIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEC4YgARIzUZQAFiyRnAAeACQAQGYAcwHoAGzEaoBDTAuMS4xLjEuMC4xLjG4AQHIAQD4AQGYAgSgAsEPwgIREC4YgAQYsQMY0QMYgwEYxwHCAggQABiABBixA8ICDhAAGIAEGLEDGIMBGIoFwgIOEC4YgAQYsQMY0QMYxwHCAggQLhiABBixA8ICCxAAGIAEGLEDGIMBwgILEC4YgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxjUApgDAJIHDTAuMS4xLjAuMS4wLjGgB7JI&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&imgdii=OmpPTrnLDqvDRM&imgrc=kJFvMnmXraUqkM&vld=cid:fe1cb4a0,vid:RGFRFfo-ze0,st:0

…..

In memoriam Aribert Reimann | ensemble anniversaire …

https://www.google.de/search?q=aribert+reimann&sca_esv=32ae3e4c27749343&source=hp&ei=ebnSZ5i9LI2Xxc8Pp7iQwQo&iflsig=ACkRmUkAAAAAZ9LHiWPBpvtHs8qGO4LC-wVGcLHUuLg9&gs_ssp=eJzj4tTP1TewzC5ONzZg9OJPLMpMSi0qUShKzcxNzMsDAHqLCT0&oq=aribert+&gs_lp=Egdnd3Mtd2l6IghhcmliZXJ0ICoCCAEyBRAuGIAEMgUQLhiABDIEEAAYAzIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEAAYgAQyBRAAGIAEMgUQLhiABDIFEC4YgARIzUZQAFiyRnAAeACQAQGYAcwHoAGzEaoBDTAuMS4xLjEuMC4xLjG4AQHIAQD4AQGYAgSgAsEPwgIREC4YgAQYsQMY0QMYgwEYxwHCAggQABiABBixA8ICDhAAGIAEGLEDGIMBGIoFwgIOEC4YgAQYsQMY0QMYxwHCAggQLhiABBixA8ICCxAAGIAEGLEDGIMBwgILEC4YgAQYsQMYgwHCAgsQLhiABBixAxjUApgDAJIHDTAuMS4xLjAuMS4wLjGgB7JI&sclient=gws-wiz#fpstate=ive&imgdii=OmpPTrnLDqvDRM&imgrc=kJFvMnmXraUqkM&vld=cid:95a2656d,vid:DqFtQzBQZnQ,st:0

…..