Италианският сопран Катя Ричарели навършва днес 75 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 16 януари 2021 г. навършва кръглите 75 години една от най-големите оперни певици на Италия и на света – сопранът Катя Ричарели (Katia Ricciarelli), родена на 16 януари 1946 г. в Ровиго / Северна Италия.
Много отдавна тази певица е влязла в съзнанието ми. Как да не я запомня, като още през годините 1968 до 1971 тя спечели три важни международни вокални конкурси – един от които на медийния концерн RAI и друг, организиран в Парма. Тогава, макар и да не се занимавах основно с музика и опера, името й не можеше да не се запомни, то беше широко известно в България главно от предавания по радио и телевизия, всички оперни любители говореха за нея. И това продължи много години – Катя Ричарели разви своя талант неимоверно, изгради внушителен оперен репертоар, който надхвърля нормалните граници, приети за повечето артисти, участва в редица спектакли на най-големите оперни сцени и с най-известните за епохата партньори, постави образци в редица от тези спектакли. Един от най-редовните й партньори дълги години беше тенорът Хосе Карерас, с когото създадоха редица незабравими оперни образи, дълги години бяха и партньори в живота. През 70-те години съм бил на техни изяви във Виенската държавна опера – в „Дон Карлос“ и в „Трубадур“ от Верди.
В момента за Катя Ричарели има Уикипедия-страници на 15 различни езика, също и една малка на български език – непълна, но все пак е похвално, че я има. Цитирам по-важното от нея:
„Катя Ричарели е родена на 16 януари 1946 г. в Ровиго, Венето. Първоначално учи във Венецианската консерватория „Бенедето Марчело“ и печели няколко вокални конкурса през 1968 година.
Започва професионалната си кариера с ролята на Мими (Бохеми) в Мантуа през 1969 г., след това пее в „Трубадур“ в Парма през 1970 година. През следващата година тя печели наградата Voci Verdiane на RAI. Между 1972 и 1975 г. тя пее в големите европейски и американски опери, като Чикагската опера (1972); Ла Скала (1973); Ковънт Гардън (1974) и Метрополитън опера през 1975 г. Желаейки да се справи с роли, твърде тежки за лиричен сопран, тя претърпява и провали – неубедителни Тоска и Турандот, както и една слаба Аида. Все пак гласът и изключителното легато ѝ позволяват да се утвърди като забележителен изпълнител на трудни роли като Амелия в „Симон Боканегра“ и „Луиза Милер“, както и да триумфира през осемдесетте години в роли на италианското белканто, предимно Росини („Семирамида“, „Танкреди“, „Дамата от езерото“, „Крадливата сврака“, често под диригентството на Клаудио Абадо), както и Гаетано Доницети (особено „Лукреция Борджия“).
Освен оперната си кариера, тя играе Дездемона във филмовата адаптация на „Отело“ от Верди, режисирана от Франко Дзефирели през 1986 г., заедно с Пласидо Доминго.
През 1991 г. основава „Accademia Lirica di Katia Ricciarelli“, а от 2003 г. е артистичен директор на летния фестивал в Сферистерио ди Мачерата.
През 1986 г., по време на нейния 40-и рожден ден, се жени за Пипо Баудо, италианска телевизионна звезда, но през 2004 г. се развеждат.“
(край на цитата)
Ще започна с по-обширно запознаване относно биографията и творческия път на Катя Ричарели. Твърде тежко детство придружава живота й от самото начало. Баща й умира много рано, при една тежка автомобилна катастрофа загиват почти всички най-близки роднини, с изключение на майка й и сестра й, с която живеят в Ровиго, сетне в Милано.
Ричарели показва особени вокални способности и започва да учи в Консерваторията „Benedetto Marcello“ в Милано като студентка на Iris Adami-Corradetti. Материалното й състояние е такова, че трябва да финансира следването си като работи най-обща работа, има изяви и в циркови представления. Тя притежава силна воля и амбиция, в разстояние на три години спечелва три важни вокална конкурса – през 1969 г. конкурса „Aslico“ в Милано, през 1970 г. наградата „Voci verdiane“ на медийния концерн RAI и вокалния конкурс в Парма.
Още през 1969 г. е оперният дебют на Катя Ричарели – в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини в Оперния театър в Мантуа. След това идват нови изяви в „Teatro Regio“ в Парма в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди и в „Teatro La Fenice“ във Венеция в ролята на Медора в „Корсарят“ от Верди. През 1971 г. тя триумфира в трудната роля на Жана д’Арк в едноименната опера от Верди. През сезона 1972/1973 идва и дебюта й в Америка – тя гостува в Оперния театър в Чикаго в ролята на Лукреция в операта „Двамата фоскари“ от Верди, както и в Лос Анджелис като Мими в „Бохеми“ от Пучини. Тази последна роля тя играе и при дебюта си в Парижката опера. През 1973 г. Катя Ричарели гостува в „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел, през същата година получава ангажимент в Миланската Скала. И тук триумфалните й успехи продължават – първата изява в Скалата е в ролята на Сестра Анджелика в едноименната опера от Пучини.
Спомням си, че именно тези нейни първи големи успехи ми бяха известни в България, където живях до 1974 г. После в Германия научих и за следващите етапи в кариерата й. Така от 1974 г. Катя Ричарели редовно гостува в Кралската опера в Лондон – дебют като Мими в „Бохеми“, после Амелия в „Бал с маски“ от Верди и в редица други негови опери – главна роля в „Луиза Милер“, Елизабет в „Дон Карлос“, Аида, Леонора в „Трубадур“, Дездемона в „Отело“, Алиса Форд във „Фалстаф“, така също и като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Жулиета в „Монтеки и Капулети“ от Белини.
През 1975 г. идва дебютът на Ричарели на сцената на МЕТ в Ню Йорк – като Мими в „Бохеми“. Там през 1978 г. тя празнува един от най-големите си успехи – Дездемона в „Отело“ от Верди. Нейните ангажименти в МЕТ продължават после като Амелия в „Бал с маски“ и в главната роля в „Луиза Милер“ от Верди, както и Микаела в „Кармен“ от Бизе. Ще дам повече подробности за изявите й в МЕТ Ню Йорк.
Катя Ричарели има общо 47 изяви на тази авторитетна сцена. Те са в следните опери: Мими в „Бохеми“ от Пучини (общо 10 изяви – неин дебют в МЕТ на 11 април 1975 г.), Микаела в „Кармен“ от Бизе (4 изяви), Дездемона в „Отело“ от Верди (12 изяви), Луиза в „Луиза Милер“ от Верди (10 изяви) и Амелия в „Бал с маски“ от Верди (10 изяви), както и участие при един тържестевен гала-концерт на 22 октомври 1983 г. послучай 100 години от основаването на МЕТ.
Цитирам ансамблите при нейния дебют на 11 април 1975 г. като Мими в „Бохеми“ – партньор Хосе Карерас в ролята на Родолфо и при последната й изява на 19 март 1990 г. като Дездемона в „Отело“ с партньор Пласидо Доминго в ролята на Отело:
Metropolitan Opera House
April 11, 1975
LA BOHÈME {765}
Mimì………………..Katia Ricciarelli [Debut]
Rodolfo……………..José Carreras
Musetta……………..Rita Shane
Marcello…………….William Walker
Schaunard……………Russell Christopher
Colline……………..Giorgio Tozzi
Benoit………………Andrij Dobriansky
Alcindoro……………Charles Anthony
Parpignol……………Arthur Apy
Sergeant…………….Edward Ghazal
Officer……………..Domenico Simeone
Conductor……………Leif Segerstam
…….
Metropolitan Opera House
March 19, 1990
OTELLO {267}
Giuseppe Verdi–Arrigo Boito
Otello………………Plácido Domingo
Desdemona……………Katia Ricciarelli [Last performance]
Iago………………..Justino Díaz
Emilia………………Sondra Kelly
Cassio………………Barry McCauley [Last performance]
Lodovico…………….Paul Plishka
Montàno……………..Vernon Hartman
Roderigo…………….Charles Anthony
Herald………………Erich Parce [Last performance]
Conductor……………Carlos Kleiber
(край на цитата)
Действително една впечатлителна кариера на сцената на МЕТ в продължение на 15 години!
Катя Ричарели предприема гостувания по всички големи световни оперни сцени. Особено успешни са изявите й във Виенската държавна опера, където още през 1973 г. тя има дебюта си като Лиу в „Турандот“ от Пучини и играе 16 пъти в тази роля чак до 1986 г. Ето списък на всички изяви на Катя Ричарели на тази сцена – близо 70 изяви в 12 различни роли:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Andrea Chénier | Maddalena di Coigny | 11.09.1992–17.09.1992 | 3 mal | |
| Don Carlo (Ital.) | Elisabetta | 27.06.1974–21.11.1975 | 3 mal | |
| Fedora | Fedora Romazoff | 02.10.1995–05.10.1995 | 2 mal | |
| I Capuleti e i Montecchi | Giulietta | 14.03.1980–10.06.1986 | 4 mal | |
| Il trovatore | Leonora | 06.11.1973–22.11.1979 | 4 mal | |
| La Bohème | Mimì | 06.01.1974–24.04.1992 | 10 mal | |
| Luisa Miller | Luisa | 01.05.1983–13.05.1983 | 5 mal | |
| Maria Stuarda | Maria | 02.06.1987–18.01.1996 | 8 mal | |
| Otello | Desdemona | 25.05.1977–30.06.1991 | 5 mal | |
| Simon Boccanegra | Amelia Grimaldi | 22.03.1984–03.04.1984 | 5 mal | |
| Turandot | Liu | 09.09.1973–26.06.1986 | 16 mal | |
| Un ballo in maschera | Amelia | 04.03.1975–02.04.1980 | 4 mal |
(край на цитата)
Във Виена Катя Ричарели играе чак до 1996 г. – близо 24 години. В редица от изявите й там нейни партньори са Хосе Карерас – в „Бохеми“ и в „Бал с маски“ през 1980 г., и в „Луиза Милер“ и в „Турандот“ през 1983 г., както и Пласидо Доминго – в „Отело“ през различни години.
Катя Ричарели има съвместни изяви във Виена и с български артисти. Ето една забележителна изява заедно с Веселина Кацарова и Маргарита Лилова в „Андре Шение“ от Джордано през 1992 г.:
ANDREA CHÉNIER, Freitag, 11. September 1992 | 19:30 | in italienischer Sprache
53. Aufführung in dieser Inszenierung
- Marcello Viotti | Dirigent
- Otto Schenk | Inszenierung
- Rolf Glittenberg | Bühnenbild
- Milena Canonero | Kostüme
- Peter Burian | Chorleitung
- Giuseppe Giacomini | Andrea Chénier
- Renato Bruson | Carlo Gérard
- Katia Ricciarelli | Maddalena di Coigny
- Vesselina Kasarova | Bersi
- Anna Gonda | Gräfin di Coigny
- Margarita Lilowa | Madelon
- Hans Helm | Roucher
- Claudio Otelli | Pietro Fléville
- Goran Simić | Fouquier Tinville
- Renato Girolami | Mathieu
- Anton Wendler | Abbé
- Wilfried Gahmlich | “Incroyable”
- Dariusz Niemirowicz | Haushofmeister
- Hans Christian | Dumas
- Rudolf Mazzola | Schmidt
(край на цитата)
Още през 1975 г. Катя Ричарели има изява и с друг български мецосопран – Бойка Косева, в операта „Трубадур“ от Верди, където Ричарели играе в ролята на Леонора, а Бойка Косева е Азучена. Изявата е на 19 ноември 1975 г. Цитирам състава:
BESETZUNG | 19.11.1975
| Dirigent | Ralf Weikert |
|---|---|
| Nach einer Inszenierung von | Herbert von Karajan |
| Bühnenbild | Teo Otto |
| Kostüme | Georges Wakhevitsch / Wakhewitsch |
| Graf von Luna | Gianpiero Mastromei |
| Leonora | Katia Ricciarelli |
| Azucena | Bojka Kossewa |
| Manrico | Franco Bonisolli |
| Ferrando | Franco Ventriglia |
| Inès | Laurence Dutoit |
| Ruiz | Siegfried Rudolf Frese |
| Un vecchio zingaro | Nikolaus Simkowsky |
| Un messo | Horst Nitsche |
(край на цитата)
Само 2 дни по-късно Катя Ричарели има друга изява с Никола Гюзелев и Бойка Косева в „Дон Карлос“:
DON CARLO (ITAL.), Freitag, 21. November 1975 | 19:00 | in italienischer Sprache
40. Aufführung in dieser Inszenierung
- Franco Cillario | Dirigent
- Otto Schenk | Nach einer Inszenierung von
- Jürgen Rose | Bühnenbild und Kostüme
- Nicolai Ghiuselev | Filippo II.
- Ion Buzea | Don Carlo
- Kostas Paskalis | Rodrigo
- Reid Bunger | Il Grande Inquisitore
- Alfred Šramek | Un frate (Carlo V.)
- Katia Ricciarelli | Elisabetta
- Bojka Kossewa | Eboli
- Olga Warla | Tebaldo
- Horst Nitsche | Conte di Lerma
- Liselotte Maikl | Voce dal cielo
- Christa Reichert | Contessa d’Aremberg
(край на цитата)
Нека тук отбележа, че и до сега в Интернет няма на български език нито дума във връзка с тези две важни роли на Бойка Косева във Виена през 1975 г., да не говорим за снимки. Добре че преди една година получих от роднини на Бойка Косева нейна снимка в ролята на Азучена във Виена – на фона на Виенската опера. Днес ще приложа тази снимка след статията ми.
Катя Ричарели гастролира на други големи оперни сцени: в Женева на сцената на Grand Théâtre в ролята на Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт и Матилде във „Вилхелм Тел“ от Росини, „Болшой“-театър в Москва, Берлинската държавна опера, Баварската държавна опера в Мюнхен (в „Трубудур“, „Дон Карлос“ и „Риголето“), Държавната опера в Хамбург (при някои изяви заедно с Пласидо Доминго – дебюта му в „Отело“ от Верди), „Teatro Liceo“ в Барселона, в Ню Орлиънс. Тя играе в редица спектакли на „Арена ди Верона“ през годините 1973, 1978 („Трубадур“), 1984 („Ломбардци“ от Верди). През 1977 г. по време на Музикалния фестивал в Залцбург участва в песенен рецитал.
В началото на 80-те години Катя Ричарели обръща специално внимание на творчеството на Росини. Така от 1982 г. получава покани за участие в Пезаро. Там играе последователно при новите продукции на „Пътуването за Реймс“ в ролята на Madame Cortese и в „Bianca e Falliero“ в ролята на Бианка, през 1989 г. в „ La gazza ladra “ в ролята на Нинета, в „Жената от езерото“ като Елена и като Amenaide в „Танкреди“. През 1985 г. Ричарели играе в „Teatro La Fenice“ във Венеция главната роля в операта „Армида“ от Росини и в Парма главната роля на Семирамида в едноименната опера от Росини. През 1987 г. тя участва при спектаклите в Храмовете край Луксор в Египет в „Аида“. През същата година гостува в ролята на Анна Болейн от едноименната опера на Доницети при Музикалния фестивал в Брегенц / Австрия и на сцената на Държавната опера в Щутгарт, също така в ролята на Елизабета в операта „Роберто Деверьо“ от Доницети на сцената на „Teatro San Carlo“ в Неапол. Годината 1988 й носи участия в ролята на Маргерите в Мюнхен и в Париж в операта „Фауст“ от Гуно, съответно в Националния театър в Мюнхен и в Théâtre Châtelet в Париж.
През 1989 г. Катя Ричарели гостува във Версай като Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано – поводът е 200-годишнината на Френската революция. През 1990 г. тя гостува на две големи оперни сцени – в МЕТ Ню Йорк и в Кралската опера в Лондон в ролята на Дездемона в „Отело“ от Верди, също и в Осло като Мими в „Бохеми“ от Пучини. Годината 1991 е свързана с редица изяви в Италия, Швейцария, Монако, Белгия. Ето конкретни данни: в Рим – главната роля в „Ифигения в Таврида“ от Николо Пичини (не от Глук), в „Teatro Regio Emilia“ – Мария в „Мария Стюарт“ от Доницети, в Женева („Grand Théâtre“) – Аменаида в „Танкреди“ от Росини, в Монте Карло – Сузана в „Тайната на Сузана“ (комична опера от Ермано Волф-Ферари), в Брюксел („Théâtre de la Monnaie“) – Елена в „Жената от езерото“ от Росини.
За годината 1992 няма информации в кариерата на Катя Ричарели. През 1993 г. тя играе в ролята на Валентина в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер в „Teatro Coccia“ в Новара / Испания. През 1996 г. гастролира при Фестивала на името на Пучини в Торе ди Лаго в ролята на Лиу в „Турандот“, както и в главната роля в операта „Пепеляшка“ от Росини в „Teatro Fraschini“ в Павиа. През 1997 г. Ричарели е ангажирана за главната роля в операта „Агрипина“ от Георг Фридрих Хендел в оперния театър в Палермо на о-в Сицилия.
Годината 1998 бележи нова насока в творческия път на Катя Ричарели. На нея е поверено художественото ръководство на „Teatro Politeamo Greco“ в Лече. През същата година тя играе там в ролята на Федора в едноименната опера от Умберто Джордано. През годините 2003 до 2005 тя е художествен ръководител на годишните оперни фестивали в Мачерата.
Върхови постижения на Катя Ричарели са редица опери от извънредно големия й репертоар, като на първо място стоят оперите на Доницети – „Анна Болейн“, „Катерина Корнаро“ („Кралицата от Кипър“), „Лукреция Борджия“, „Мария де Руденц“, оперите на Белини – „Пиратът“, „Норма“, „Капулети и Монтеки“ и „Пуритани“, на Росини – „Пътуването за Реймс“, „Семирамида“, „Жената от езерото“, както и редица опери от Керубини, Верди, Пучини.
Достатъчно е да се прегледа целия й репертоар и се направи извод, какъв широк диапазон имат ролите, жанровете, стиловете! Нека дам списъка на всички роли, за да имаме представа:
Repertorio operistico
| Ruolo | Titolo | Autore |
|---|---|---|
| Zaira | Zaira | Bellini |
| Giulietta Capuleti | I Capuleti e i Montecchi | Bellini |
| Norma | Norma | Bellini |
| Elvira | I Puritani | Bellini |
| Micaëla | Carmen | Bizet |
| Medea | Medea | Cherubini |
| Corine | Anacréon | Cherubini |
| Adriana Lecouvreur | Adriana Lecouvreur | Cilea |
| Corilla Scortichini | Le convenienze ed inconvenienze teatrali | Donizetti |
| Argelia | L’esule di Roma | Donizetti |
| Anna Bolena | Anna Bolena | Donizetti |
| Adina | L’elisir d’amore | Donizetti |
| Lucrezia Borgia | Lucrezia Borgia | Donizetti |
| Maria Stuarda | Maria Stuarda | Donizetti |
| Lucia Ashton | Lucia di Lammermoor | Donizetti |
| Elisabetta I | Roberto Devereux | Donizetti |
| Maria | Maria de Rudenz | Donizetti |
| Paolina | Poliuto | Donizetti |
| Maddalena di Coigny | Andrea Chénier | Giordano |
| Fedora | Fedora | Giordano |
| Euridice | Orfeo ed Euridice | Gluck |
| Elena | Paride ed Elena | Gluck |
| Marguerite | Faust | Gounod |
| Agrippina | Agrippina | Händel |
| Almirena | Rinaldo | Händel |
| Hanna Glawari Olga | La vedova allegra | Lehár |
| Eva | Eva | Lehár |
| Nedda | Pagliacci | Leoncavallo |
| Amica | Amica | Mascagni |
| Manon | Manon | Massenet |
| Charlotte | Werther | Massenet |
| Maria | Maria Golovin | Menotti |
| Valentine | Les Huguenots | Meyerbeer |
| Donna Anna | Don Giovanni | Mozart |
| L’Opinione pubblica | Orphée aux Enfers | Offenbach |
| Iphigénie | Iphigénie en Tauride | Piccinni |
| Anna | Le Villi | Puccini |
| Tigrana | Edgar | Puccini |
| Mimì | La bohème | Puccini |
| Floria Tosca | Tosca | Puccini |
| Suor Angelica | Suor Angelica | Puccini |
| Liù Turandot | Turandot | Puccini |
| Amenaìde | Tancredi | Rossini |
| Rosina | Il barbiere di Siviglia | Rossini |
| Angelina | La Cenerentola | Rossini |
| Ninetta | La gazza ladra | Rossini |
| Armida | Armida | Rossini |
| Elena | La donna del lago | Rossini |
| Bianca | Bianca e Falliero | Rossini |
| Semiramide | Semiramide | Rossini |
| Madama Cortese | Il viaggio a Reims | Rossini |
| Pamira | L’assedio di Corinto | Rossini |
| Matilde | Guglielmo Tell | Rossini |
| Astasia | Axur, Re d’Ormus | Salieri |
| Giselda | I Lombardi alla Prima Crociata | Verdi |
| Lucrezia Contarini | I due Foscari | Verdi |
| Giovanna | Giovanna d’Arco | Verdi |
| Hélène | Jérusalem | Verdi |
| Medora | Il corsaro | Verdi |
| Lida | La battaglia di Legnano | Verdi |
| Luisa Miller | Luisa Miller | Verdi |
| Gilda | Rigoletto | Verdi |
| Leonora | Il trovatore | Verdi |
| Violetta Valery | La traviata | Verdi |
| Amelia Grimaldi | Simon Boccanegra | Verdi |
| Amelia | Un ballo in maschera | Verdi |
| Elisabeth de Valois | Don Carlos | Verdi |
| Aida Sacerdotessa | Aida | Verdi |
| Desdemona | Otello | Verdi |
| Mrs Alice Ford | Falstaff | Verdi |
| Elsa di Brabante | Lohengrin | Wagner |
| Susanna | Il segreto di Susanna | Wolf-Ferrari |
(край на цитата)
Виждаме 10 опери от Доницети, 6 от Пучини, 11 от Росини, 15 от Верди, 4 от Белини – респект!
Също и в концертната зала Катя Ричарели доказва своето голямо изкуство, като редица нейни изпълнения са заснети на музикални носители. Тя е работила с най-големите диригенти на епохата, като Клаудио Абадо, сър Колин Дейвис, Карло Мариа Джулини, Херберт фон Караян, Карлос Клайбер, Джеймс Ливайн, Лорин Маазел, Зубин Мета, Рикардо Мути, Жорж Претр и други.
Ето и някои други информации за Катя Ричарели: през 1991 г. тя основава „Accademia Lirica di Katia Ricciarelli“. През последните години тя показва интерес към театралното изкуство като драматична актриса. През 2005 г. участва в драмата „La seconda notte de nozze“ от Pupi Avati и през 2008 г. в комедията „Bianco e nero“ от Cristina Comencini . Освен това през 2006 г. участва в тв-канала „Canale 5“ при риалити-продукцията „La fattoria“.
Катя Ричарели живее в нейното имение недалеч от Сполето. По отношение на личния й живот тя е имала дълго приятелство с тенора Хосе Карерас, без да имат брачна връзка (цитат от източник на италиански език: „Dopo una lunga relazione col tenore José Carreras, durata 13 anni). От 40-годишнината си до 2004 г. тя е омъжена за тв-модератора Pippo Baudo.
За големите си заслуги в областта на музикалното изкуство Катя Ричарели е получила редица италиански и други отличия и награди. Ето част от тях (цитат на немски език):
- 1994: Verleihung des Großoffizierzeichens für Verdienste um die Republik Italien (Grande Ufficiale Ordine al merito della Repubblica Italiana) am 2. August 1994 in Rom.
- 1994: Verleihung des Titels Kammersänger an der Wiener Staatsoper.
- 2005: Verleihung des Preises Nastro d’Argento (Silbernes Band) als beste Schauspielerin für ihre Rolle in Pupi Avatis La seconda notte di nozze durch den Italienischen Filmjournalisten-Verband.
(край на цитата)
Италианските медии постоянно проявяват интерес към живота на Катя Ричарели. Ето два цитата от годината 2015 в оригинал:
31 Marzo 2015
Katia Ricciarelli si è fatta intervistare da “I radioattivi” condotto da Ettore Petraroli e Rosario Verde su “Radio Club 91”, li ha dichiarato: “Spero ancora nell’amore e non chiedetemi autografi mentre sono al video poker. Pippo Baudo? L’ultima spiaggia, l’uomo con cui invecchiare quando non ti resta nulla a 40 anni, piuttosto avrei voluto sposare Costanzo che ha materia grigia. Amo gli uomini con cui parlare. E il vero amore, quello passionale, è stato Carreras. Se rinneghi le origini sei fuori di testa ed essere perfetti è una noia mortale”. Salta fuori il vizio del gioco, pare che la’ex soprano sia una patita del video poker, ma lei risponde così alle provocazioni: “E’ solo un divertimento, mi dà adrenalina come il gioco ai bambini ma non sono malata, non lo pratico per mesi. Tra tutti i giochi mi diverto solo con il video poker, mi dà calma e serenità ma purtroppo ti vengono a chiedere gli autografi e in quel caso guardo tutti con occhi cerulei”.
(край на цитата)
И още една информация:
pubblicato il 04/dic/2015
Katia Ricciarelli contro il Volo: “Non fanno lirica”
Il soprano attacca il trio: “Cantano solo canzoni”
Roma, 4 dic. 2015 (askanews) – Katia Ricciarelli contro il Volo: “Non sono Pavarotti. I ragazzi non fanno lirica ma cantano canzoni. Hanno seguito il percorso al contrario”. Il soprano ai microfoni di Radio Club 91 non nasconde le sue riserve sul futuro del trio: “Di questo passo, è difficile che arrivino da qualche parte. Anche Pavarotti portò la lirica in tv, ma lui poteva farlo. Era già il grande Pavarotti” sottolinea parlando dello sdoganamento della lirica ma puntualizza: “Se il gruppo vuole arrivare alla lirica deve percorrere la strada inversa. Sarei felice se da ora si concentrassero su un repertorio diverso”. Archiviato l’amore e superate le delusioni, la cantante si sente pronta a trasformare la sua vita in un film. “La mia vita – racconta – vorrei che diventasse una pellicola”. Intanto il soprano si è autocandidata come giurata di un talent, visto che dichiara di intendersene “di voci e musica leggera, che comunque richiede studio e applicazione” e che quindi “potrebbe dare un contributo notevole”. D’altronde è “curiosa come una scimmia – dice – come mi descriveva la mia mamma”.
(край на цитата)
И в края на тази обзорна статия цитирам дискографията на Катя Ричарели (източник на немски език):
- Bellini: I Capuleti e i Montecchi mit Luchetti, Merighi, Monachesi, Marangoni; Chor und Orchester des Teatro La Fenice unter Piero Bellugi; Livemitschnitt vom 16. Mai 1973; Mondo Musica 1999.
- Bellini: I Puritani (Malibran-Fassung) mit Merritt, Carmona, Scandiuzzi, Jankovic, Gaifa, Riva; Chor des Teatro Petruzelli und Orchester Sinfonica Siciliana unter Gabriele Ferro; Liveaufnahme vom 10. April 1986; Fonit Cetra 1986.
- Bellini: I Capuleti e i Montecchi mit Montague, Raffanti, Lippi, Salvadori; Chor und Orchester des Teatro La Fenice unter Bruno Campanella; Livemitschnitt vom April/Mai 1991; Nuova Era 1991.
- Bellini: Zaira mit Alaimo, Vargas, Papadjakou; Chor und Orchester des Teatro Massimo Bellini di Catania unter Paolo Olmi; Livemitschnitt vom 4. März 1993; Nuova Era 1993.
- Bellini: Messe Nr. 2 g-moll; zusammen mit Giuseppe Geremia: Missa pro defunctis und Tantum ergo mit Fisichella, Zanasi, Aparo; Camerata Polifonica Siciliana unter Douglas Bostock; Classico 1999.
- Bizet: Carmen mit Baltsa, Carreras, van Dam: Berliner Philharmoniker unter Herbert von Karajan; Deutsche Grammophon 1983.
- Donizetti: Anna Bolena mit Soffel, Ballo, Ghiuselev; Chor und Orchester des Teatro Massimo di Palermo unter Evelino Pidò; Livemitschnitt von 1991; Serenissima 1991.
- Donizetti: L’elisir d’amore mit Carreras, Nucci, Trimarchi, Rigacci; Sinfonieorchester RAI Turin unter Claudio Scimone; Philips 1985.
- Donizetti: Maria de Rudenz mit Nucci, Cupido, Baleani; Chor und Orchester des Teatro La Fenice di Venezia unter Eliahu Inbal; Livemitschnitt vom Januar 1981; Fonit Cetra 1994.
- Mascagni: Amica mit Armiliato, Padovan, Chor und Orchester des Ungarischen Rundfunks unter Marco Pace; Kicco Music 1996.
- Puccini: La Bohème mit Carreras, Wixell, Hagegard, Putnam, Lloyd, Elvin; Chor und Orchester der Royal Opera Covent Garden unter Sir Colin Davis; Philips 1979.
- Puccini: Tosca mit Carreras, Raimondi, Nimsgern, Zednik; Berliner Philharmoniker unter Herbert von Karajan; Deutsche Grammophon 1980.
- Puccini: Turandot mit Domingo, Araiza, Hendricks, Raimondi, Hornik; Wiener Philharmoniker unter Herbert von Karajan; Deutsche Grammophon 1981.
- Puccini: Turandot mit Ricciarelli als Liù, Carreras, Bogart, Marton (Turandot); Chor und Orchester der Wiener Staatsoper unter Lorin Maazel; Sony 1983.
- Rossini: Tancredi mit Horne, Palacio, Zaccaria; Chor und Orchester der Metropolitan Opera New York unter Eve Queler; Livemitschnitt vom 14. März 1978, Historical Recording Enterprises HRE 238-3
- Rossini: Stabat mater mit Valentini-Terrani, Gonzales, Raimondi; Philharmonia Orchestra unter Carlo Maria Giulini, Deutsche Grammophon 1982.
- Rossini: La donna del lago mit Valentini-Terrani, Gonzales, Raffanti, Ramey; Philharmonischer Chor Prag und das Chamber Orchestra of Europe unter Maurizio Pollini; Fonit Cetra 1983.
- Rossini: Il viaggio a Reims mit Gasdia, Cuberli, Valentini Terrani, Araiza, Nucci, Dara, Raimondi, Ramey; Chamber Orchestra of Europe unter Claudia Abbado; Livemitschnitt von 1984; Deutsche Grammophon 1985.
- Rossini: La gazza ladra mit Matteuzzi, Ramey, Furlanetto, Manca di Nissa; Sinfonieorchester RAI Turin unter Gianluigi Gelmetti; Livemitschnitt 1989; Sony 1995.
- Verdi: Aida mit Freni, Carreras, Baltsa, Cappuccilli, Raimondi, van Dam, Ricciarelli (als Sacerdotessa); Wiener Philharmoniker unter Herbert von Karajan; EMI 1979.
- Verdi: Simone Boccanegra mit Cappuccilli, Domingo, Raimondi; Orchester der RCA unter Gianandrea Gavazzeni; RCA 1973.
- Verdi: Simone Boccanegra mit Bruson, Lucchetti, Raimondi; Chor und Orchester der Wiener Staatsoper unter Claudio Abbado; Livemitschnitt 1984; RCA 1999.
- Verdi: I due foscari mit Carreras, Cappuccilli, Ramey; Chor und New Philharmonia Orchestra unter Lamberto Gardelli; Philips 1976.
- Verdi: Luisa Miller mit Carreras, Bruson, Rinaudo; Chor und Orchester des Teatro Regio di Torino unter Fernando Previtali; Livemitschnitt vom 5. September 1976; Opera d’Oro 1999.
- Verdi: La battaglia di Legnano mit Carreras, Manuguerra, Ghiuselev; Chor und Symphonieorchester des Österreichischen Rundfunks unter Lamberto Gardelli; aufgenommen 1978; Universal Music 2007.
- Verdi: Un ballo in maschera mit Domingo, Cappuccilli, Connell; Chor und Orchester des Royal Opera House Covent Garden unter Claudio Abbado; Livemitschnitt 1975; auch auf DVD.
- Verdi: Un ballo in maschera mit Domingo, Bruson, Obraszova; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1980.
- Verdi: Il trovatore mit Carreras, Toczyska, Masurok, Lloyd; Chor und Orchester der Royal Opera Covent Garden unter Sir Colin Davis; Philips 1980.
- Verdi: Messa da Requiem mit Verret, Domingo, Ghiaurov; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1980.
- Verdi: Luisa Miller mit Domingo, Bruson, Obraszova; Chor und Orchester der Royal Opera Covent Garden unter Lorin Maazel; Deutsche Grammophon 1980.
- Verdi: Aida mit Domingo, Obraszova, Nucci, Valentini-Terrani, Ghiaurov, De Palma; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1983.
- Verdi: Don Carlos mit Lucchetti, Cossotto, Ghiaurov; Chor und Orchester des Teatro La Fenice di Venezia unter Georges Prêtre; Livemitschnitt 1973; Mondo Musica 1999.
- Verdi: Don Carlos mit Domingo, Raimondi, Ghiaurov, Valentini-Terrani, Nucci, Murray; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1984.
- Verdi: Falstaff mit Bruson, Nucci, Hendricks, Valentini-Terrani; Los Angeles Philharmonic Orchestra unter Carlo Maria Giulini; Deutsche Grammophon 1984.
- Verdi: Otello mit Domingo, Diaz, Malakova; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Lorin Maazel; EMI 1985 (Diese Aufnahme verwendete auch Franco Zeffirelli für seine Verfilmung).
(край на цитата)
Както виждаме, Катя Ричарели има участия заедно с българските артисти Никола Гюзелев и Николай Гяуров:
- Donizetti: Anna Bolena mit Soffel, Ballo, Ghiuselev; Chor und Orchester des Teatro Massimo di Palermo unter Evelino Pidò; Livemitschnitt von 1991; Serenissima 1991.
- Verdi: La battaglia di Legnano mit Carreras, Manuguerra, Ghiuselev; Chor und Symphonieorchester des Österreichischen Rundfunks unter Lamberto Gardelli; aufgenommen 1978; Universal Music 2007.
- Verdi: Messa da Requiem mit Verret, Domingo, Ghiaurov; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1980. Verdi: Aida mit Domingo, Obraszova, Nucci, Valentini-Terrani, Ghiaurov, De Palma; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1983.
- Verdi: Don Carlos mit Lucchetti, Cossotto, Ghiaurov; Chor und Orchester des Teatro La Fenice di Venezia unter Georges Prêtre; Livemitschnitt 1973; Mondo Musica 1999.
- Verdi: Don Carlos mit Domingo, Raimondi, Ghiaurov, Valentini-Terrani, Nucci, Murray; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1984.
(край на цитата)
Не съм сигурен, дали това са всички участия на Катя Ричарели с български артисти, цитираните по-горе са извадка от общия списък. Положително има и други.
Нека днес на 16 януари 2021 г. поздравим Катя Ричарели с кръглата й годишнина и да й пожелаем крепко здраве, лично щастие и ако все още има участия в музикалния живот на Италия и по света като член на жури при вокални конкурси – също успехи!
………………
Изпълнение на Катя Ричарели и Хосе Карерас – ария от „Травиата“ на Верди
(G. Verdi: La Traviata, “Brindisi” – Dir./Cond.: Bruno Amaducci)
https://www.youtube.com/watch?v=c9NwvLBpQrY&ab_channel=OSI-Orchestra della Svizzeraitaliana
……
Изпълнение на Катя Ричарели и Пласидо Доминго – ария от „Тоска“ на Пучини (Bari 1985)
…….
Изпълнение на Катя Ричарели – Katia Ricciarelli – Ave Maria (Schubert)
https://www.youtube.com/watch?v=GtZJFvQ4vgE&ab_channel=CantantiItaliane
…….
Katia Ricciarelli-“D’amor sull’ali rosee. Miserere d’un’alma. Tu vedrai che amore”, Macerata, 1977
……