Katia Ricciarelli

Италианският сопран Катя Ричарели навършва днес 75 години

Драги приятели на оперната музика, днес на 16 януари 2021 г. навършва кръглите 75 години една от най-големите оперни певици на Италия и на света – сопранът Катя Ричарели (Katia Ricciarelli), родена на 16 януари 1946 г. в Ровиго / Северна Италия.

Много отдавна тази певица е влязла в съзнанието ми. Как да не я запомня, като още през годините 1968 до 1971 тя спечели три важни международни вокални конкурси – един от които на медийния концерн RAI и друг, организиран в Парма. Тогава, макар и да не се занимавах основно с музика и опера, името й не можеше да не се запомни, то беше широко известно в България главно от предавания по радио и телевизия, всички оперни любители говореха за нея. И това продължи много години – Катя Ричарели разви своя талант неимоверно, изгради внушителен оперен репертоар, който надхвърля нормалните граници, приети за повечето артисти, участва в редица спектакли на най-големите оперни сцени и с най-известните за епохата партньори, постави образци в редица от тези спектакли. Един от най-редовните й партньори дълги години беше тенорът Хосе Карерас, с когото създадоха редица незабравими оперни образи, дълги години бяха и партньори в живота. През 70-те години съм бил на техни изяви във Виенската държавна опера – в „Дон Карлос“ и в „Трубадур“ от Верди.

В момента за Катя Ричарели има Уикипедия-страници на 15 различни езика, също и една малка на български език – непълна, но все пак е похвално, че я има. Цитирам по-важното от нея:

„Катя Ричарели е родена на 16 януари 1946 г. в РовигоВенето. Първоначално учи във Венецианската консерватория „Бенедето Марчело“ и печели няколко вокални конкурса през 1968 година.

Започва професионалната си кариера с ролята на Мими (Бохеми) в Мантуа през 1969 г., след това пее в „Трубадур“ в Парма през 1970 година. През следващата година тя печели наградата Voci Verdiane на RAI. Между 1972 и 1975 г. тя пее в големите европейски и американски опери, като Чикагската опера (1972); Ла Скала (1973); Ковънт Гардън (1974) и Метрополитън опера през 1975 г. Желаейки да се справи с роли, твърде тежки за лиричен сопран, тя претърпява и провали – неубедителни Тоска и Турандот, както и една слаба Аида. Все пак гласът и изключителното легато ѝ позволяват да се утвърди като забележителен изпълнител на трудни роли като Амелия в „Симон Боканегра“ и „Луиза Милер“, както и да триумфира през осемдесетте години в роли на италианското белканто, предимно Росини („Семирамида“, „Танкреди“, „Дамата от езерото“, „Крадливата сврака“, често под диригентството на Клаудио Абадо), както и Гаетано Доницети (особено „Лукреция Борджия“).

Освен оперната си кариера, тя играе Дездемона във филмовата адаптация на „Отело“ от Верди, режисирана от Франко Дзефирели през 1986 г., заедно с Пласидо Доминго.

През 1991 г. основава „Accademia Lirica di Katia Ricciarelli“, а от 2003 г. е артистичен директор на летния фестивал в Сферистерио ди Мачерата.

През 1986 г., по време на нейния 40-и рожден ден, се жени за Пипо Баудо, италианска телевизионна звезда, но през 2004 г. се развеждат.“

(край на цитата)

Ще започна с по-обширно запознаване относно биографията и творческия път на Катя Ричарели. Твърде тежко детство придружава живота й от самото начало. Баща й умира много рано, при една тежка автомобилна катастрофа загиват почти всички най-близки роднини, с изключение на майка й и сестра й, с която живеят в Ровиго, сетне в Милано.

Ричарели показва особени вокални способности и започва да учи в Консерваторията „Benedetto Marcello“ в Милано като студентка на Iris Adami-Corradetti. Материалното й състояние е такова, че трябва да финансира следването си като работи най-обща работа, има изяви и в циркови представления. Тя притежава силна воля и амбиция, в разстояние на три години спечелва три важни вокална конкурса – през 1969 г. конкурса „Aslico“ в Милано, през 1970 г. наградата „Voci verdiane“ на медийния концерн RAI и вокалния конкурс в Парма.

Още през 1969 г. е оперният дебют на Катя Ричарели – в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини в Оперния театър в Мантуа. След това идват нови изяви в „Teatro Regio“ в Парма в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди и в „Teatro La Fenice“ във Венеция в ролята на Медора в „Корсарят“ от Верди. През 1971 г. тя триумфира в трудната роля на Жана д’Арк в едноименната опера от Верди. През сезона 1972/1973 идва и дебюта й в Америка – тя гостува в Оперния театър в Чикаго в ролята на Лукреция в операта „Двамата фоскари“ от Верди, както и в Лос Анджелис като Мими в „Бохеми“ от Пучини. Тази последна роля тя играе и при дебюта си в Парижката опера. През 1973 г. Катя Ричарели гостува в „Théatre de la Monnaie“ в Брюксел, през същата година получава ангажимент в Миланската Скала. И тук триумфалните й успехи продължават – първата изява в Скалата е в ролята на Сестра Анджелика в едноименната опера от Пучини.

Спомням си, че именно тези нейни първи големи успехи ми бяха известни в България, където живях до 1974 г. После в Германия научих и за следващите етапи в кариерата й. Така от 1974 г. Катя Ричарели редовно гостува в Кралската опера в Лондон – дебют като Мими в „Бохеми“, после Амелия в „Бал с маски“ от Верди и в редица други негови опери – главна роля в „Луиза Милер“, Елизабет в „Дон Карлос“, Аида, Леонора в „Трубадур“, Дездемона в „Отело“, Алиса Форд във „Фалстаф“, така също и като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Жулиета в „Монтеки и Капулети“ от Белини.

През 1975 г. идва дебютът на Ричарели на сцената на МЕТ в Ню Йорк – като Мими в „Бохеми“. Там през 1978 г. тя празнува един от най-големите си успехи – Дездемона в „Отело“ от Верди. Нейните ангажименти в МЕТ продължават после като Амелия в „Бал с маски“ и в главната роля в „Луиза Милер“ от Верди, както и Микаела в „Кармен“ от Бизе. Ще дам повече подробности за изявите й в МЕТ Ню Йорк.

Катя Ричарели има общо 47 изяви на тази авторитетна сцена. Те са в следните опери: Мими в „Бохеми“ от Пучини (общо 10 изяви – неин дебют в МЕТ на 11 април 1975 г.), Микаела в „Кармен“ от Бизе (4 изяви), Дездемона в „Отело“ от Верди (12 изяви), Луиза в „Луиза Милер“ от Верди (10 изяви) и Амелия в „Бал с маски“ от Верди (10 изяви), както и участие при един тържестевен гала-концерт на 22 октомври 1983 г. послучай 100 години от основаването на МЕТ.

Цитирам ансамблите при нейния дебют на 11 април 1975 г. като Мими в „Бохеми“ – партньор Хосе Карерас в ролята на Родолфо и при последната й изява на 19 март 1990 г. като Дездемона в „Отело“ с партньор Пласидо Доминго в ролята на Отело:

Metropolitan Opera House
April 11, 1975

LA BOHÈME {765}

Mimì………………..Katia Ricciarelli [Debut]
Rodolfo……………..José Carreras
Musetta……………..Rita Shane
Marcello…………….William Walker
Schaunard……………Russell Christopher
Colline……………..Giorgio Tozzi
Benoit………………Andrij Dobriansky
Alcindoro……………Charles Anthony
Parpignol……………Arthur Apy
Sergeant…………….Edward Ghazal
Officer……………..Domenico Simeone

Conductor……………Leif Segerstam

…….

Metropolitan Opera House
March 19, 1990

OTELLO {267}
Giuseppe Verdi–Arrigo Boito

Otello………………Plácido Domingo
Desdemona……………Katia Ricciarelli [Last performance]
Iago………………..Justino Díaz
Emilia………………Sondra Kelly
Cassio………………Barry McCauley [Last performance]
Lodovico…………….Paul Plishka
Montàno……………..Vernon Hartman
Roderigo…………….Charles Anthony
Herald………………Erich Parce [Last performance]

Conductor……………Carlos Kleiber

(край на цитата)

Действително една впечатлителна кариера на сцената на МЕТ в продължение на 15 години!

Катя Ричарели предприема гостувания по всички големи световни оперни сцени. Особено успешни са изявите й във Виенската държавна опера, където още през 1973 г. тя има дебюта си като Лиу в „Турандот“ от Пучини и играе 16 пъти в тази роля чак до 1986 г. Ето списък на всички изяви на Катя Ричарели на тази сцена – близо 70 изяви в 12 различни роли:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
Andrea ChénierMaddalena di Coigny11.09.1992–17.09.19923 mal
Don Carlo (Ital.)Elisabetta27.06.1974–21.11.19753 mal
FedoraFedora Romazoff02.10.1995–05.10.19952 mal
I Capuleti e i MontecchiGiulietta14.03.1980–10.06.19864 mal
Il trovatoreLeonora06.11.1973–22.11.19794 mal
La BohèmeMimì06.01.1974–24.04.199210 mal
Luisa MillerLuisa01.05.1983–13.05.19835 mal
Maria StuardaMaria02.06.1987–18.01.19968 mal
OtelloDesdemona25.05.1977–30.06.19915 mal
Simon BoccanegraAmelia Grimaldi22.03.1984–03.04.19845 mal
TurandotLiu09.09.1973–26.06.198616 mal
Un ballo in mascheraAmelia04.03.1975–02.04.19804 mal

(край на цитата)

Във Виена Катя Ричарели играе чак до 1996 г. – близо 24 години. В редица от изявите й там нейни партньори са Хосе Карерас – в „Бохеми“ и в „Бал с маски“ през 1980 г., и в „Луиза Милер“ и в „Турандот“ през 1983 г., както и Пласидо Доминго – в „Отело“ през различни години.

Катя Ричарели има съвместни изяви във Виена и с български артисти. Ето една забележителна изява заедно с Веселина Кацарова и Маргарита Лилова в „Андре Шение“ от Джордано през 1992 г.:

ANDREA CHÉNIER, Freitag, 11. September 1992 | 19:30 | in italienischer Sprache

53. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Още през 1975 г. Катя Ричарели има изява и с друг български мецосопран – Бойка Косева, в операта „Трубадур“ от Верди, където Ричарели играе в ролята на Леонора, а Бойка Косева е Азучена. Изявата е на 19 ноември 1975 г. Цитирам състава:

BESETZUNG | 19.11.1975

DirigentRalf Weikert
Nach einer Inszenierung vonHerbert von Karajan
BühnenbildTeo Otto
KostümeGeorges Wakhevitsch / Wakhewitsch
Graf von LunaGianpiero Mastromei
LeonoraKatia Ricciarelli
AzucenaBojka Kossewa
ManricoFranco Bonisolli
FerrandoFranco Ventriglia
InèsLaurence Dutoit
RuizSiegfried Rudolf Frese
Un vecchio zingaroNikolaus Simkowsky
Un messoHorst Nitsche

(край на цитата)

Само 2 дни по-късно Катя Ричарели има друга изява с Никола Гюзелев и Бойка Косева в „Дон Карлос“:

DON CARLO (ITAL.), Freitag, 21. November 1975 | 19:00 | in italienischer Sprache

40. Aufführung in dieser Inszenierung

(край на цитата)

Нека тук отбележа, че и до сега в Интернет няма на български език нито дума във връзка с тези две важни роли на Бойка Косева във Виена през 1975 г., да не говорим за снимки. Добре че преди една година получих от роднини на Бойка Косева нейна снимка в ролята на Азучена във Виена – на фона на Виенската опера. Днес ще приложа тази снимка след статията ми.

Катя Ричарели гастролира на други големи оперни сцени: в Женева на сцената на Grand Théâtre в ролята на Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт и Матилде във „Вилхелм Тел“ от Росини, „Болшой“-театър в Москва, Берлинската държавна опера, Баварската държавна опера в Мюнхен (в „Трубудур“, „Дон Карлос“ и „Риголето“), Държавната опера в Хамбург (при някои изяви заедно с Пласидо Доминго – дебюта му в „Отело“ от Верди), „Teatro Liceo“ в Барселона, в Ню Орлиънс. Тя играе в редица спектакли на „Арена ди Верона“ през годините 1973, 1978 („Трубадур“), 1984 („Ломбардци“ от Верди). През 1977 г. по време на Музикалния фестивал в Залцбург участва в песенен рецитал.

В началото на 80-те години Катя Ричарели обръща специално внимание на творчеството на Росини. Така от 1982 г. получава покани за участие в Пезаро. Там играе последователно при новите продукции на „Пътуването за Реймс“ в ролята на Madame Cortese и в „Bianca e Falliero“ в ролята на Бианка, през 1989 г. в „ La gazza ladraв ролята на Нинета, в „Жената от езерото“ като Елена и като Amenaide в „Танкреди“. През 1985 г. Ричарели играе в „Teatro La Fenice“ във Венеция главната роля в операта „Армида“ от Росини и в Парма главната роля на Семирамида в едноименната опера от Росини. През 1987 г. тя участва при спектаклите в Храмовете край Луксор в Египет в „Аида“. През същата година гостува в ролята на Анна Болейн от едноименната опера на Доницети при Музикалния фестивал в Брегенц / Австрия и на сцената на Държавната опера в Щутгарт, също така в ролята на Елизабета в операта „Роберто Деверьо“ от Доницети на сцената на „Teatro San Carlo“ в Неапол. Годината 1988 й носи участия в ролята на Маргерите в Мюнхен и в Париж в операта „Фауст“ от Гуно, съответно в Националния театър в Мюнхен и в Théâtre Châtelet в Париж.

През 1989 г. Катя Ричарели гостува във Версай като Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано – поводът е 200-годишнината на Френската революция. През 1990 г. тя гостува на две големи оперни сцени – в МЕТ Ню Йорк и в Кралската опера в Лондон в ролята на Дездемона в „Отело“ от Верди, също и в Осло като Мими в „Бохеми“ от Пучини. Годината 1991 е свързана с редица изяви в Италия, Швейцария, Монако, Белгия. Ето конкретни данни: в Рим – главната роля в „Ифигения в Таврида“ от Николо Пичини (не от Глук), в „Teatro Regio Emilia“ – Мария в „Мария Стюарт“ от Доницети, в Женева („Grand Théâtre“) – Аменаида в „Танкреди“ от Росини, в Монте Карло – Сузана в „Тайната на Сузана“ (комична опера от Ермано Волф-Ферари), в Брюксел („Théâtre de la Monnaie“) – Елена в „Жената от езерото“ от Росини.

За годината 1992 няма информации в кариерата на Катя Ричарели. През 1993 г. тя играе в ролята на Валентина в операта „Хугеноти“ от Джакомо Майербер в „Teatro Coccia“ в Новара / Испания. През 1996 г. гастролира при Фестивала на името на Пучини в Торе ди Лаго в ролята на Лиу в „Турандот“, както и в главната роля в операта „Пепеляшка“ от Росини в „Teatro Fraschini“ в Павиа. През 1997 г. Ричарели е ангажирана за главната роля в операта „Агрипина“ от Георг Фридрих Хендел в оперния театър в Палермо на о-в Сицилия.

Годината 1998 бележи нова насока в творческия път на Катя Ричарели. На нея е поверено художественото ръководство на „Teatro Politeamo Greco“ в Лече. През същата година тя играе там в ролята на Федора в едноименната опера от Умберто Джордано. През годините 2003 до 2005 тя е художествен ръководител на годишните оперни фестивали в Мачерата.

Върхови постижения на Катя Ричарели са редица опери от извънредно големия й репертоар, като на първо място стоят оперите на Доницети – „Анна Болейн“, „Катерина Корнаро“ („Кралицата от Кипър“), „Лукреция Борджия“, „Мария де Руденц“, оперите на Белини – „Пиратът“, „Норма“, „Капулети и Монтеки“ и „Пуритани“, на Росини – „Пътуването за Реймс“, „Семирамида“, „Жената от езерото“, както и редица опери от Керубини, Верди, Пучини.

Достатъчно е да се прегледа целия й репертоар и се направи извод, какъв широк диапазон имат ролите, жанровете, стиловете! Нека дам списъка на всички роли, за да имаме представа:

Repertorio operistico

RuoloTitoloAutore
ZairaZairaBellini
Giulietta CapuletiI Capuleti e i MontecchiBellini
NormaNormaBellini
ElviraI PuritaniBellini
MicaëlaCarmenBizet
MedeaMedeaCherubini
CorineAnacréonCherubini
Adriana LecouvreurAdriana LecouvreurCilea
Corilla ScortichiniLe convenienze ed inconvenienze teatraliDonizetti
ArgeliaL’esule di RomaDonizetti
Anna BolenaAnna BolenaDonizetti
AdinaL’elisir d’amoreDonizetti
Lucrezia BorgiaLucrezia BorgiaDonizetti
Maria StuardaMaria StuardaDonizetti
Lucia AshtonLucia di LammermoorDonizetti
Elisabetta IRoberto DevereuxDonizetti
MariaMaria de RudenzDonizetti
PaolinaPoliutoDonizetti
Maddalena di CoignyAndrea ChénierGiordano
FedoraFedoraGiordano
EuridiceOrfeo ed EuridiceGluck
ElenaParide ed ElenaGluck
MargueriteFaustGounod
AgrippinaAgrippinaHändel
AlmirenaRinaldoHändel
Hanna Glawari
Olga
La vedova allegraLehár
EvaEvaLehár
NeddaPagliacciLeoncavallo
AmicaAmicaMascagni
ManonManonMassenet
CharlotteWertherMassenet
MariaMaria GolovinMenotti
ValentineLes HuguenotsMeyerbeer
Donna AnnaDon GiovanniMozart
L’Opinione pubblicaOrphée aux EnfersOffenbach
IphigénieIphigénie en TauridePiccinni
AnnaLe VilliPuccini
TigranaEdgarPuccini
MimìLa bohèmePuccini
Floria ToscaToscaPuccini
Suor AngelicaSuor AngelicaPuccini
Liù
Turandot
TurandotPuccini
AmenaìdeTancrediRossini
RosinaIl barbiere di SivigliaRossini
AngelinaLa CenerentolaRossini
NinettaLa gazza ladraRossini
ArmidaArmidaRossini
ElenaLa donna del lagoRossini
BiancaBianca e FallieroRossini
SemiramideSemiramideRossini
Madama CorteseIl viaggio a ReimsRossini
PamiraL’assedio di CorintoRossini
MatildeGuglielmo TellRossini
AstasiaAxur, Re d’OrmusSalieri
GiseldaI Lombardi alla Prima CrociataVerdi
Lucrezia ContariniI due FoscariVerdi
GiovannaGiovanna d’ArcoVerdi
HélèneJérusalemVerdi
MedoraIl corsaroVerdi
LidaLa battaglia di LegnanoVerdi
Luisa MillerLuisa MillerVerdi
GildaRigolettoVerdi
LeonoraIl trovatoreVerdi
Violetta ValeryLa traviataVerdi
Amelia GrimaldiSimon BoccanegraVerdi
AmeliaUn ballo in mascheraVerdi
Elisabeth de ValoisDon CarlosVerdi
Aida
Sacerdotessa
AidaVerdi
DesdemonaOtelloVerdi
Mrs Alice FordFalstaffVerdi
Elsa di BrabanteLohengrinWagner
SusannaIl segreto di SusannaWolf-Ferrari

(край на цитата)

Виждаме 10 опери от Доницети, 6 от Пучини, 11 от Росини, 15 от Верди, 4 от Белини – респект!

Също и в концертната зала Катя Ричарели доказва своето голямо изкуство, като редица нейни изпълнения са заснети на музикални носители. Тя е работила с най-големите диригенти на епохата, като Клаудио Абадо, сър Колин Дейвис, Карло Мариа Джулини, Херберт фон Караян, Карлос Клайбер, Джеймс Ливайн, Лорин Маазел, Зубин Мета, Рикардо Мути, Жорж Претр и други.

Ето и някои други информации за Катя Ричарели: през 1991 г. тя основава „Accademia Lirica di Katia Ricciarelli“. През последните години тя показва интерес към театралното изкуство като драматична актриса. През 2005 г. участва в драмата „La seconda notte de nozze от Pupi Avati и през 2008 г. в комедията „Bianco e nero от Cristina Comencini . Освен това през 2006 г. участва в тв-канала „Canale 5“ при риалити-продукцията „La fattoria“.

Катя Ричарели живее в нейното имение недалеч от Сполето. По отношение на личния й живот тя е имала дълго приятелство с тенора Хосе Карерас, без да имат брачна връзка (цитат от източник на италиански език: „Dopo una lunga relazione col tenore José Carreras, durata 13 anni). От 40-годишнината си до 2004 г. тя е омъжена за тв-модератора Pippo Baudo.

За големите си заслуги в областта на музикалното изкуство Катя Ричарели е получила редица италиански и други отличия и награди. Ето част от тях (цитат на немски език):

  • 1994: Verleihung des Großoffizierzeichens für Verdienste um die Republik Italien (Grande Ufficiale Ordine al merito della Repubblica Italiana) am 2. August 1994 in Rom.
  • 1994: Verleihung des Titels Kammersänger an der Wiener Staatsoper.
  • 2005: Verleihung des Preises Nastro d’Argento (Silbernes Band) als beste Schauspielerin für ihre Rolle in Pupi Avatis La seconda notte di nozze durch den Italienischen Filmjournalisten-Verband.

(край на цитата)

Италианските медии постоянно проявяват интерес към живота на Катя Ричарели. Ето два цитата от годината 2015 в оригинал:

31 Marzo 2015

Katia Ricciarelli si è fatta intervistare da “I radioattivi” condotto da Ettore Petraroli e Rosario Verde su “Radio Club 91”, li ha dichiarato: “Spero ancora nell’amore e non chiedetemi autografi mentre sono al video poker. Pippo Baudo? L’ultima spiaggia, l’uomo con cui invecchiare quando non ti resta nulla a 40 anni, piuttosto avrei voluto sposare Costanzo che ha materia grigia. Amo gli uomini con cui parlare. E il vero amore, quello passionale, è stato Carreras. Se rinneghi le origini sei fuori di testa ed essere perfetti è una noia mortale”. Salta fuori il vizio del gioco, pare che la’ex soprano sia una patita del video poker, ma lei risponde così alle provocazioni: “E’ solo un divertimento, mi dà adrenalina come il gioco ai bambini ma non sono malata, non lo pratico per mesi. Tra tutti i giochi mi diverto solo con il video poker, mi dà calma e serenità ma purtroppo ti vengono a chiedere gli autografi e in quel caso guardo tutti con occhi cerulei”.

(край на цитата)

И още една информация:

pubblicato il 04/dic/2015

Katia Ricciarelli contro il Volo: “Non fanno lirica”

Il soprano attacca il trio: “Cantano solo canzoni”

Roma, 4 dic. 2015 (askanews) – Katia Ricciarelli contro il Volo: “Non sono Pavarotti. I ragazzi non fanno lirica ma cantano canzoni. Hanno seguito il percorso al contrario”. Il soprano ai microfoni di Radio Club 91 non nasconde le sue riserve sul futuro del trio: “Di questo passo, è difficile che arrivino da qualche parte. Anche Pavarotti portò la lirica in tv, ma lui poteva farlo. Era già il grande Pavarotti” sottolinea parlando dello sdoganamento della lirica ma puntualizza: “Se il gruppo vuole arrivare alla lirica deve percorrere la strada inversa. Sarei felice se da ora si concentrassero su un repertorio diverso”. Archiviato l’amore e superate le delusioni, la cantante si sente pronta a trasformare la sua vita in un film. “La mia vita – racconta – vorrei che diventasse una pellicola”. Intanto il soprano si è autocandidata come giurata di un talent, visto che dichiara di intendersene “di voci e musica leggera, che comunque richiede studio e applicazione” e che quindi “potrebbe dare un contributo notevole”. D’altronde è “curiosa come una scimmia – dice – come mi descriveva la mia mamma”.

(край на цитата)

И в края на тази обзорна статия цитирам дискографията на Катя Ричарели (източник на немски език):

  • Bellini: I Capuleti e i Montecchi mit Luchetti, Merighi, Monachesi, Marangoni; Chor und Orchester des Teatro La Fenice unter Piero Bellugi; Livemitschnitt vom 16. Mai 1973; Mondo Musica 1999.
  • Bellini: I Puritani (Malibran-Fassung) mit Merritt, Carmona, Scandiuzzi, Jankovic, Gaifa, Riva; Chor des Teatro Petruzelli und Orchester Sinfonica Siciliana unter Gabriele Ferro; Liveaufnahme vom 10. April 1986; Fonit Cetra 1986.
  • Bellini: I Capuleti e i Montecchi mit Montague, Raffanti, Lippi, Salvadori; Chor und Orchester des Teatro La Fenice unter Bruno Campanella; Livemitschnitt vom April/Mai 1991; Nuova Era 1991.
  • Bellini: Zaira mit Alaimo, Vargas, Papadjakou; Chor und Orchester des Teatro Massimo Bellini di Catania unter Paolo Olmi; Livemitschnitt vom 4. März 1993; Nuova Era 1993.
  • Bellini: Messe Nr. 2 g-moll; zusammen mit Giuseppe Geremia: Missa pro defunctis und Tantum ergo mit Fisichella, Zanasi, Aparo; Camerata Polifonica Siciliana unter Douglas Bostock; Classico 1999.
  • Bizet: Carmen mit Baltsa, Carreras, van Dam: Berliner Philharmoniker unter Herbert von Karajan; Deutsche Grammophon 1983.
  • Donizetti: Anna Bolena mit Soffel, Ballo, Ghiuselev; Chor und Orchester des Teatro Massimo di Palermo unter Evelino Pidò; Livemitschnitt von 1991; Serenissima 1991.
  • Donizetti: L’elisir d’amore mit Carreras, Nucci, Trimarchi, Rigacci; Sinfonieorchester RAI Turin unter Claudio Scimone; Philips 1985.
  • Donizetti: Maria de Rudenz mit Nucci, Cupido, Baleani; Chor und Orchester des Teatro La Fenice di Venezia unter Eliahu Inbal; Livemitschnitt vom Januar 1981; Fonit Cetra 1994.
  • Mascagni: Amica mit Armiliato, Padovan, Chor und Orchester des Ungarischen Rundfunks unter Marco Pace; Kicco Music 1996.
  • Puccini: La Bohème mit Carreras, Wixell, Hagegard, Putnam, Lloyd, Elvin; Chor und Orchester der Royal Opera Covent Garden unter Sir Colin Davis; Philips 1979.
  • Puccini: Tosca mit Carreras, Raimondi, Nimsgern, Zednik; Berliner Philharmoniker unter Herbert von Karajan; Deutsche Grammophon 1980.
  • Puccini: Turandot mit Domingo, Araiza, Hendricks, Raimondi, Hornik; Wiener Philharmoniker unter Herbert von Karajan; Deutsche Grammophon 1981.
  • Puccini: Turandot mit Ricciarelli als Liù, Carreras, Bogart, Marton (Turandot); Chor und Orchester der Wiener Staatsoper unter Lorin Maazel; Sony 1983.
  • Rossini: Tancredi mit Horne, Palacio, Zaccaria; Chor und Orchester der Metropolitan Opera New York unter Eve Queler; Livemitschnitt vom 14. März 1978, Historical Recording Enterprises HRE 238-3
  • Rossini: Stabat mater mit Valentini-Terrani, Gonzales, Raimondi; Philharmonia Orchestra unter Carlo Maria Giulini, Deutsche Grammophon 1982.
  • Rossini: La donna del lago mit Valentini-Terrani, Gonzales, Raffanti, Ramey; Philharmonischer Chor Prag und das Chamber Orchestra of Europe unter Maurizio Pollini; Fonit Cetra 1983.
  • Rossini: Il viaggio a Reims mit Gasdia, Cuberli, Valentini Terrani, Araiza, Nucci, Dara, Raimondi, Ramey; Chamber Orchestra of Europe unter Claudia Abbado; Livemitschnitt von 1984; Deutsche Grammophon 1985.
  • Rossini: La gazza ladra mit Matteuzzi, Ramey, Furlanetto, Manca di Nissa; Sinfonieorchester RAI Turin unter Gianluigi Gelmetti; Livemitschnitt 1989; Sony 1995.
  • Verdi: Aida mit Freni, Carreras, Baltsa, Cappuccilli, Raimondi, van Dam, Ricciarelli (als Sacerdotessa); Wiener Philharmoniker unter Herbert von Karajan; EMI 1979.
  • Verdi: Simone Boccanegra mit Cappuccilli, Domingo, Raimondi; Orchester der RCA unter Gianandrea Gavazzeni; RCA 1973.
  • Verdi: Simone Boccanegra mit Bruson, Lucchetti, Raimondi; Chor und Orchester der Wiener Staatsoper unter Claudio Abbado; Livemitschnitt 1984; RCA 1999.
  • Verdi: I due foscari mit Carreras, Cappuccilli, Ramey; Chor und New Philharmonia Orchestra unter Lamberto Gardelli; Philips 1976.
  • Verdi: Luisa Miller mit Carreras, Bruson, Rinaudo; Chor und Orchester des Teatro Regio di Torino unter Fernando Previtali; Livemitschnitt vom 5. September 1976; Opera d’Oro 1999.
  • Verdi: La battaglia di Legnano mit Carreras, Manuguerra, Ghiuselev; Chor und Symphonieorchester des Österreichischen Rundfunks unter Lamberto Gardelli; aufgenommen 1978; Universal Music 2007.
  • Verdi: Un ballo in maschera mit Domingo, Cappuccilli, Connell; Chor und Orchester des Royal Opera House Covent Garden unter Claudio Abbado; Livemitschnitt 1975; auch auf DVD.
  • Verdi: Un ballo in maschera mit Domingo, Bruson, Obraszova; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1980.
  • Verdi: Il trovatore mit Carreras, Toczyska, Masurok, Lloyd; Chor und Orchester der Royal Opera Covent Garden unter Sir Colin Davis; Philips 1980.
  • Verdi: Messa da Requiem mit Verret, Domingo, Ghiaurov; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1980.
  • Verdi: Luisa Miller mit Domingo, Bruson, Obraszova; Chor und Orchester der Royal Opera Covent Garden unter Lorin Maazel; Deutsche Grammophon 1980.
  • Verdi: Aida mit Domingo, Obraszova, Nucci, Valentini-Terrani, Ghiaurov, De Palma; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1983.
  • Verdi: Don Carlos mit Lucchetti, Cossotto, Ghiaurov; Chor und Orchester des Teatro La Fenice di Venezia unter Georges Prêtre; Livemitschnitt 1973; Mondo Musica 1999.
  • Verdi: Don Carlos mit Domingo, Raimondi, Ghiaurov, Valentini-Terrani, Nucci, Murray; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1984.
  • Verdi: Falstaff mit Bruson, Nucci, Hendricks, Valentini-Terrani; Los Angeles Philharmonic Orchestra unter Carlo Maria Giulini; Deutsche Grammophon 1984.
  • Verdi: Otello mit Domingo, Diaz, Malakova; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Lorin Maazel; EMI 1985 (Diese Aufnahme verwendete auch Franco Zeffirelli für seine Verfilmung).

(край на цитата)

Както виждаме, Катя Ричарели има участия заедно с българските артисти Никола Гюзелев и Николай Гяуров:

  • Donizetti: Anna Bolena mit Soffel, Ballo, Ghiuselev; Chor und Orchester des Teatro Massimo di Palermo unter Evelino Pidò; Livemitschnitt von 1991; Serenissima 1991.
  • Verdi: La battaglia di Legnano mit Carreras, Manuguerra, Ghiuselev; Chor und Symphonieorchester des Österreichischen Rundfunks unter Lamberto Gardelli; aufgenommen 1978; Universal Music 2007.
  • Verdi: Messa da Requiem mit Verret, Domingo, Ghiaurov; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1980. Verdi: Aida mit Domingo, Obraszova, Nucci, Valentini-Terrani, Ghiaurov, De Palma; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1983.
  • Verdi: Don Carlos mit Lucchetti, Cossotto, Ghiaurov; Chor und Orchester des Teatro La Fenice di Venezia unter Georges Prêtre; Livemitschnitt 1973; Mondo Musica 1999.
  • Verdi: Don Carlos mit Domingo, Raimondi, Ghiaurov, Valentini-Terrani, Nucci, Murray; Chor und Orchester der Mailänder Scala unter Claudio Abbado; Deutsche Grammophon 1984.

(край на цитата)

Не съм сигурен, дали това са всички участия на Катя Ричарели с български артисти, цитираните по-горе са извадка от общия списък. Положително има и други.

Нека днес на 16 януари 2021 г. поздравим Катя Ричарели с кръглата й годишнина и да й пожелаем крепко здраве, лично щастие и ако все още има участия в музикалния живот на Италия и по света като член на жури при вокални конкурси – също успехи!

………………

Изпълнение на Катя Ричарели и Хосе Карерас – ария от „Травиата“ на Верди

(G. Verdi: La Traviata, “Brindisi” – Dir./Cond.: Bruno Amaducci)

https://www.youtube.com/watch?v=c9NwvLBpQrY&ab_channel=OSI-Orchestra della Svizzeraitaliana

……

Изпълнение на Катя Ричарели и Пласидо Доминго – ария от „Тоска“ на Пучини (Bari 1985)

…….

Изпълнение на Катя Ричарели – Katia Ricciarelli – Ave Maria (Schubert)

https://www.youtube.com/watch?v=GtZJFvQ4vgE&ab_channel=CantantiItaliane

…….

Katia Ricciarelli-“D’amor sull’ali rosee. Miserere d’un’alma. Tu vedrai che amore”, Macerata, 1977

……