Певицата от Австралия Дебора Ридел, родена на днешния ден
Драги приятели на оперната музика, днес в последния ден на месец юли 2018 г. пиша за първи път статия за един мецосопран (по-късно сопран) от Австралия, която щеше да празнува кръгъл рожден ден – 60 години, но тя напусна житейската сцена на 8 януари 2009 г. след тежко раково заболяване. Това е прочутата в родината си и в целия оперен свят певица Дебора Ридел (Deborah Riedel), родена на 31 юли 1958 година.
През последната седмица писах също за един рано напуснал живота певец от Южна Африка – тенорът Деон ван дер Уолт, роден в същата 1958 година, който загина на 47- годишна възраст след фамилна трагедия във винарската ферма на фамилията, застрелян от собствения си баща, който след това се самоуби. Съдбата на Дебора Ридел е друга – в разцвета на световната си кариера тя заболява от рак и след дълга борба в продължение на 10 години, през които продължава да пее, в крайна сметка загубва битката за живот през 2009 година – едва на 50 години.
Аз си спомням за някои статии, които се появиха тогава тук в Германия в различни медии. Тогава не съм водил бележки, по-късно се информирах за подробности и когато научих рождената й дата, веднага реших да пиша статия за нея по случай кръглата годишнина на 31 юли 2018 г.
Трябва веднага да добавя, че името на Дебора Ридел не е така широко известно тук в Германия, като се сравнява този факт с други държави в Европа и по целия свят. Причината е тази, че просто е имала по-малко изяви в немски оперни театри за разлика от такива в Италия, Франция, Великобритания, Швейцария, особено в САЩ и Австралия. За големия й възход допринася особено много диригентът Ричард Бонинг (Richard Bonynge) –неин ментор, с когото има редица оперни и концертни изяви в много държави.
Нека още в началото цитирам данни от биографията и творческия й път.
Дебора Ридел (Deborah Riedel) е австралийски сопран, считана за един от най-големите гласове, които са произлезли от Австралия. Родена е на 31 юли 1958 г. в Карлингфорд, Нов Южен Уелс (в северозападната част на Сидни), починала на 8 януари 2009 г. след раково заболяване – на висотата на кариерата си.
Тя получава диплома за музикално образование в Консерваторията по музика в Сидни и преподава известно време в гимназията в Ривърстоун. През 1983 г. постъпва в оперния хор на „Опера Австралия (ОА) – „Opera Australia“. Тя печели редица важни конкурси, които й позволяват да учи в чужбина. След завръщането си в Австралия Дебора Ридел пее мецосопранови роли в Държавната опера на щата Виктория (Victoria State Opera) и Държавната опера в Западна Австралия (West Australian Opera). В „Опера Австралия (ОА)“ нейният ментор Ричард Бонинг ръководи прехода й от мецосопран към сопран. Той забелязва за пръв път особения звук на гласа й, и под негово ръководство тя пее през 1986 г. в ролята на Лейла в операта „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе в Държавната опера на щат Виктория. Следват изяви като Сузана в “Сватбата на Фигаро” в ОА през 1989 г. Годината 1989 е решителна за Дебора Ридел – тя се явява на редица прослушвания в Европа, получава ангажименти и е принудена да откаже някои планирани изяви в Австралия.
Понеже стана въпрос за Ричард Бонинг, чието име отдавна ми е известно от мои оперни статии, ще направя малко отклонение. Знам, че той е съпруг на известната оперна дива Джоан Съдърланд от Австралия и е бил неин диригент по големите оперни сцени в целия свят. Писал съм статии за нея и помня добре това. Бях изненадан, че когато се информирах за него в Интернет, открих Уикипедия-страница и на български език. Понеже Ричард Бонинг е голяма фигура в оперния свят, ще цитирам части от тази страница:
Ричард Алан Бонинг, CBE (на английски: Richard Alan Bonynge, командор на Ордена на Британската империя, носител на Ордена на Австралия, е австралийски диригент и пианист.
Бонинг е роден в Сидни, Австралия на 29 септември 1930 г. Учи в Мъжката гимназия в Сидни, после изучава пиано в Кралския музикален колеж в Лондон. Школува се допълнително като пианист, продължавайки обучението си като частен ученик и става корепетитор на оперни изпълнители. Сред тях е Джоан Съдърланд, на която акомпанира в Австралия. Скоро след това сътрудничество двамата сключват брак и стават дует, който в началото (до 1962 г.) дава предимно рецитали.
През 1962 г., на концерт с оперни арии на Джоан Съдърланд в Рим, когато диригентът на оркестъра бил болен, а заместникът му – ударен от автомобил, се наложило Бонинг да вземе диригентската палка. Оттогава фактически дирижира всички изпълнения на съпругата си.
Бонинг дебютира като оперен диригент през 1963 г. във Ванкувър, където дирижира „Фауст“. Същата година, отново във Ванкувър, поставя „Норма“ за пръв път със Съдърланд в главната роля и Мерилин Хорн като Адалджиза. Той дирижира и Английския камерен оркестър в много записи на опери и на класически произведения.
Проучвайки Жул Масне и италианските композитори на белкантото, Бонинг открива твърдението на Масне, че операта му „Есклармонд“ е неговото „най-добро постижение“. Това изпълва Бонинг с любопитство, дори заради потъналата в забвение опера, която почти не е изпълнявана от края на 19-и век. Бонинг се сдобива с окъсана партитура в Париж, впоследствие купува пълна на търг в Ню Йорк. Макар че съпругата му първоначално е скептична за ролята, Бонинг е ентусиаст за творбата и накрая я убеждава, че трябва да изпълни ролята на Есклармонд. Така операта е представена в Сан Франциско и Метрополитън, съответно през 1974 и 1976 г., а изпълнението на Съдърланд, поддържана от Бонинг, е емблематично за тази роля, с която са се захващали и много други големи певици. Това сочи, че Бонинг има тънък усет за избора на репертоар. Той е този, който насочва съпругата си към колоратурните роли на белкантото.
През 1977 г. Бонинг става музикален директор на оперния оркестър във Ванкувър при създаването му. Първото му дирижиране там е на операта „Кралят на Лахор“ (Масне), в която пее и съпругата му.
Дебютът си в Метрополитън прави на 12 декември 1966 г., а последното му появяване там е на 6 април 1991 г. Повечето от изпълненията в Метрополитън опера дирижира между 1966 и 1987 г., като в тях обикновено пее и Джоан Съдърланд. В началото негов „специалитет“ (до началото на 1970-те години) е музиката от ХVІІІ и началото на ХІХ век, повечето – в белкантовия репертоар: Росини, Белини и Доницети. Постепенно добавя и ранния Верди („Травиата“, „Риголето“, „Трубадур“), Жак Офенбах („Хофманови разкази“), по-късно и Масне („Есклармонд“ и „Вертер“). Бонинг дирижира и записва и всички балети на Чайковски – „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“.
През 2007 г. Ричард Бонинг дирижира серия представления в няколко американски оперни театъра (Гранд опера във Флорида, Мичиганския оперен театър), по-късно е ангажиран предимно с Австралийската оперна компания – „Лучия ди Ламермур“ през август 2008 и през 2006 г. за Опера Куинсленд; „Капулети и Монтеки“ в Мелбърн и Сидни през средата на 2009 г.
Награди
През 1977 г. Ричард Бонинг е обявен за Командор на Ордена на Британската империя за принос към музиката. През 1983 г. е обявен за Офицер на Ордена на Австралия, а през 1989 г. – Командор на Националния орден на честта на Република Франция. През 2009 г. Бонинг е награден с наградата в памет на сър Бърнард Хайнце (1894–1982) – австралийски професор по музика и диригент.
(край на цитата)
Към описанието е приложена и негова снимка заедно с други оперни певци. Бях изненадан като прочетох имената – чета името на българската певица Виолина Ангелова – моя ФБ-приятелка от 4 години, за която съм писал няколко пъти статии във връзка с неин рожден ден. Тя е от много години солистка в оперния театър в Кейптаун в Южна Африка. След статията днес ще приложа тази снимка – тя има следния текст:
„From left: Tenor Colin Lee, soprano Pretty Yende, conductor Richard Bonynge, mezzo-soprano Violina Anguelov and baritone George Stevens at a concert performance of „Lucia di Lammermoor“ in Cape Town“.
(край на цитата)
Както се убеждаваме, Ричард Бонинг е известна личност в съвременното оперно изкуство. Поради този факт и помощта за изграждане кариерата на днешната рожденичка Дебора Ридел реших да дам допълнителни сведения и за него.
След това отклонение се връщам наново към нейната биография и дейност.
Както писах по-горе, договорите на Дебора Ридел с редица оперни театри в Европа дават възможност тя да гастролира на редица от тях след 1989 г.: Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон, Парижката опера, Операта в Женева, Баварската държавна опера в Мюнхен, Римската опера, Държавната опера във Виена и много други.
През 1994 г. Дебора Ридел спечелва авторитетната френска оперна награда „Givenchy French Operatic Award”. През същата година е дебюта й в САЩ – първо в Оперния театър в Сан Диего в Калифорния, в ролята на Амина в „Сомнамбула“ от Винченцо Белини. Следват изяви в Оперния театър в Сан Франциско, а 3 години по-късно гастролира на сцената на МЕТ в Ню Йорк, където играе в ролята на Донна Анна в операта „Дон Жуан“ от Моцарт – общо 6 пъти в периода от 5 ноември до 21 ноември 1997 г. Цитирам списък на тези изяви:
| [Met Performance] CID:330132 Don Giovanni {445} Metropolitan Opera House; 11/5/1997 Debuts: Deborah Riedel, Amanda Roocroft, Maria Bayo | |
| [Met Performance] CID:330144 Don Giovanni {446} Metropolitan Opera House; 11/8/1997 | |
| [Met Performance] CID:330153 Don Giovanni {447} Metropolitan Opera House; 11/11/1997 | |
| [Met Performance] CID:330162 Don Giovanni {448} Metropolitan Opera House; 11/14/1997 | |
| [Met Performance] CID:330171 Don Giovanni {449} Metropolitan Opera House; 11/17/1997 | |
| [Met Performance] CID:330183 Don Giovanni {450} Metropolitan Opera House; 11/21/1997 (край на цитата) Съставът на ансамбъла при дебюта на Дебора Ридел е следният: Metropolitan Opera HouseDON GIOVANNI {445}Deborah Riedel [Debut] (край на цитата)Великолепен състав от солисти, като Дуайн Кроуфт, Аманда Рукроуфт, Илдебрандо д’Арканджело от Италия (той направи после световна кариера), Сергей Копчак от Русия. През 1996 г. Дебора Ридел за пръв път гастролира на сцената на Виенската държавна опера, където има две изяви в ролята на Донна Анна в операта „Дон Жуан“ от Моцарт на 28 и 30 юни 1996 г. Цитирам състава при дебюта й във Виена: Besetzung | 28.06.1996 Dirigent Michael Schönwandt Nach einer Inszenierung von Franco Zeffirelli Bühnenbild und Kostüme Franco Zeffirelli Chorleitung Dietrich D. Gerpheide Don Giovanni Samuel Ramey Der Komtur Jaakko Ryhänen Donna Anna Deborah Riedel Don Ottavio Gösta Winbergh Donna Elvira Soile Isokoski Leporello Renato Girolami Zerlina Andrea Rost Masetto Wolfgang Bankl (край на цитата) И тук солистите са отлични интерпретатори в Моцартови опери – Самюел Рейми, Гьоста Винберг, Соиле Исокоски (лиричен сопран от Финландия), Ренато Джиролами (бас-баритон от Италия). |
Що се отнася до дейността на Дебора Ридел в Австралия, тя включва роли във: “Вълшебната флейта” и “Дон Жуан” от Моцарт, “Мария Стюарда” от Доницети, “Норма” от Белини, “Травиата” и “Трубадур” от Верди, „Бохеми”, “Турандот” и “Тоска” от Пучини, “Фауст” от Гуно, “Хофманови разкази” от Офенбах и други.
През 2004 г. Дебора Ридел играе в ролята на Зиглинда в първата модерна австралийска продукция на цикъла на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, поставен в Държавната опера на Южна Австралия.
В международен план тя участва в ролята на Маршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, както и в ролята на Елън Орфорд в „Питър Граймс“ от Бенджамин Бритън.
През 1999 г. при Дебора Ридел е диагностицирано раково заболяване, но тя продължава да работи до смъртта си на 8 януари 2009 г. В най-близкото й обкръжение са съпругът й – тенорът Пол Ферис (Paul Ferris), родителите й – Даун и Артер Ридел (Dawn & Arther Riedel) и двете й сестри – Филипа Райън (Philippa Ryan) и Лесли Ридел-Раг (Lesley Riedel-Ragg).
В Интернет има редица източници, отнасящи се до биографията и творческото дело на Дебора Ридел, преди всичко на английски език. В хода на подготовка на тази статия бях изненадан, когато открих нейна Уикипедия-страница на финландски език, и то доста подробна. Понеже не знам този език, направих компютърен превод, за да науча някои подробности, които не се намират в материалите, които изложих до сега. Ще цитирам някой откъси от този източник от Финландия:
„Дебора Ридел израства в Сидни и работи първоначално като учителка. Учи в Сидни в Музикалната консерватория и започва кариерата си като хорова певица, преди да се посвети на оперното пеене. През 1983 г. постъпва в оперния хор на „Опера Австралия“ и започва участия в малки роли. През 1986 г. печели наградата „Sydney Sun Arts Award” и започва солова кариера. В началото на кариерата си играе в опери и оперети от Винченцо Белини, Джузепе Верди, Волфганг Амадеус Моцарт, Имре Калман, Енгелберт Хумпердинк, Шарл Гуно, Жорж Бизе.
През 1991 г. Дебора Ридел започва международна си кариера, като дебютира на 9 ноември в ролятя ня Фрея в операта „Рейнско злато“ от Вагнер на сцената на „Ковънт Гардън“ в Лондон. През следващата година тя гостува в ролята на Тереза в операта „Бенвенуто Челини“ от Хектор Берлиоз в Оперния театър в Женева, а през 1993 г. повтаря същата роля в „Опера Бастилия“ в Париж. Също през 1993 г. Дебора Ридел гостува в „Ковънт Гардън“ в ролята на Мими в „Бохеми“ от Пучини. Следват гастроли в Амстердам, където тя играе в ролята на Виолета в „Травиата“ от Верди, а по-късно – и редица изяви в Австралия. Дебютът на Дебора Ридел в САЩ е през 1994 г. в Оперния театър в Сан Диего в ролята на Амина в „Сомнамбула“ от Белини, заедно с големия оперен певец Рамон Варгас (Ramon Vargas). На тази оперна сцена тя има изяви и по-късно: Адина в „Любовен елексир“ от Доницети през 1996 г., Виолета в „Травиата“ от Верди през 1997 г. и Алис Форд във „Фалстаф“ от Верди през 1999 г. През 1997 г. тя има дебют в Метрополитън опера в ролята на Донна Анна в „Дон Жуан“ от Моцарт.
През 2000 г. Дебора Ридел участва в Националната опера в Уелс / Великобритания в ролята на Maршалката в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, но това присъствие вече не е последвано от други роли в опери на Рихард Щраус. През 2002 г. тя наново гостува в Националната опера в Уелс в ролята на Тоска, в която роля тя играе за първи път в Аделаида / Австралия през 2000 г. В Оперния театър в Аделаида Дебора Ридел играе в ролата на Норма в едноименната опера от Белини през 2004 г., както и в ролята на Зиглинда във „Валкюри“ от Вагнер през същата година. През 2007 г. е нейната последна изява в Аделаида – в ролята на Амелия в „Бал с маски“ от Верди. Последната солова изява на Дебора Ридел преди смъртта й през 2009 г. е през август 2008 г. в Сидни в соловата партия на Девета симфония от Лудвиг ван Бетовен. Дебора Ридел умира на 50-годишна възраст от раково заболяване, от което е страдала в продължение на почти едно десетилетие. (край на добавките от източника на финландски език)
Смъртта на Дебора Ридел, макар и болестта й да е била известна на нейните почитатели и оперни любители главно в Австралия, предизвиква голямо съчувствие и в редица медии – преди всичко в Австралия и в САЩ. Веднага се публикуват съответни статии с подробности за живота и кариерата й. Аз избрах няколко такива и ги помествам в оригинал на английски език, без да правя превод:
Deborah Riedel 1958-2009
January 8 2009
It is too sad, too wearyingly sad to think that Deborah Riedel is gone. She was a woman who exuded life, energy, joy and the radiance that comes from inner beauty and great talent.
She was one of Australian opera’s most distinguished and radiant presences on stage in recent years. She was blessed with a voice that had developed, grown and become one of the most exciting and most thrillingly promising since – who knows when. She was a performer who had grown to fit her voice: as it matured, so did her ability to portray the characters inhabited by the music.
It was remarkably obvious that Deborah grew with every production in which she appeared. Her luscious soprano voice, acting and presence became formidable. She was electrifying to hear and to watch. Among her roles for Opera Australia were Susanna in The Marriage of Figaro, Violetta in La traviata, Donna Anna in Don Giovanni and Marguerite in Faust. In truth she could do almost anything, not that she was allowed to do so in recent times: she has been on the missing list as one of The Criminally Overlooked at the national company. Indeed, OA’s press statement issued to mark the passing of one of its finest performers of recent times was unable to get right her last appearance at the House: it was in Richard Bonynge’s 2005 NYE gala concert, not the OA’s 50th anniversary concert a year later. The significance of that is Riedel’s position as a Bonynge-Sutherland protegee: the Bonynges recognised and nurtured the great voice from early on.
In 2005, the voice and the actress were also recognised as having even greater dramatic potential and Deborah was cast as Siegelinde in the historic and extraordinary Adelaide production of Wagner’s Ring Cycle. She, along with the rest of the wondrous Australian cast, set us all – and international visitors – on our ears with awe and delight. It was a life-enhancing experience for all who were there and Deborah Riedel’s contribution was significant.
There is not a great deal more to say about a woman whose death, at just 50, is untimely, cruel and robs us of a great and developing talent and a much-loved human being. She gave much to opera and should have been allowed to give so much more.
Her sisters Lesley and Philippa, husband Paul and his sister Selinda were able to be at her bedside at Sydney’s Royal Prince Alfred hospital as she courageously faced her death – which came peacefully on January 8. She was surrounded by flowers and the love of those who admired and hoped for her.
Rest in peace Deborah Riedel: 31 July 1958 – 8 January 2009.
(край на цитата)
В един от оперните театри в САЩ – Операта в Сан Диего, където тя редовно е имала гастроли, също реагират веднага след смъртта й и в същия ден в сайта на операта се публикува следната статия:
„Aria Serious“ is San Diego Opera’s official blog. We’ll focus on the serious and not-so-serious world of opera with behind-the-scenes looks at our productions, artists and news.
Thursday, January 8, 2009
Deborah Riedel
It is a sad day at San Diego Opera with news that soprano Deborah Riedel had died of breast cancer. She would have been 51 in July.
Deborah made her US debut with us in 1994 as Amina in La sonnambula with Ramon Vargas, returned as Adina in The Elixir of Love (1996), Violetta in La traviata (1997), Alice in Falstaff (1999) and Anna in Don Giovanni (2000), which is where this picture of Deborah is taken from.
She went on to sing at the Metropolitan Opera and San Francisco Opera.
Her career took her to Grand Théâtre de Genève, Opéra National de Paris, Opéra de Montpellier, Opéra de Bordeaux, Aix en Provence, Opera di Roma, Bayerische Staatsoper, Wiener Staatsoper, the Royal Opera Covent Garden, and many other top houses.
She made several recordings, including some lovely operetta highlight CD’s with Jerry Hadley and Richard Bonynge.
(край на цитата)
Особена важна е статията на видната музиколожка Елизабет Форбс (много авторитетно име в оперната литература), която тя публикува през март 2009 г. във връзка със смъртта и дейността на Дебора Ридел:
„The Independent Online“
Deborah Riedel: Versatile lyrical soprano admired in Europe and the United States
Saturday 21 March 2009
The Australian soprano Deborah Riedel, greatly admired in Sydney, Melbourne and Adelaide, was also a welcome guest in Europe and the United States. At first a mezzo, she soon developed into a lyrical soprano with a beautiful, warm, creamy-toned voice, who sang Mozart, Verdi and Puccini, as well as Berlioz, Gounod and Bizet, with much success. Later in her career, there were strong signs that Richard Strauss and Wagner might provide the road forward, but Riedel, after fighting cancer for nearly a decade, died at the age of 50.
Riedel was born and brought up in Sydney. At first she worked as a school teacher, but decided to become a singer and studied at the Sydney Conservatory. In 1983 she joined the chorus of Australian Opera, occasionally singing small roles. In 1986 she won the Sydney Sun Arts Award and began her solo career, singing Enrichetta in Bellini’s I Puritani in Melbourne, followed by Hansel in Humperdinck’s Hansel and Gretel and Meg in Verdi’s Falstaff, both in Perth, Western Australia.
During the next five years, she sang Arminda in Mozart’s La finta giardiniera and Sylva in Kalman’s operetta The Czardas Princess in Adelaide; Marguerite in Gounod’s Faust and Leila in Bizet’s Les Pêcheurs de Perles in Melbourne; and Susanna in Le nozze di Figaro and Pamina in Die Zauberflöte in Sydney.
In 1991, as a fully fledged soprano, Riedel embarked on her international career. On 9 November she made her British debut at Covent Garden as Freia in Das Rheingold, part of Wagner’s Ring cycle, directed by Götz Friedrich. The following year she sang Teresa in Berlioz’s Benvenuto Cellini at Geneva, followed in 1993 by the same role at Opéra Bastille in Paris. She returned to Covent Garden later that year to sing Mimi in La Bohème. Riedel, as one critic put it, was “a strapping Australian girl”, but she sang the music so beautifully, and with such tenderness, that there was not a dry eye in the house.
Her next port of call was Amsterdam, where she sang Violetta in Verdi’s La traviata. Meanwhile, she had been returning to Australia each year, to sing Gounod’s Juliette and Donna Elvira in Don Giovanni in Sydney, and Donna Anna (her usual role in the same Mozart opera) in Brisbane.
Riedel made her US debut at San Diego in 1994, singing Amina in Bellini’s La sonnambula. She returned in 1996 for Adina in Donizetti’s L’elisir d’amore, in 1997 for Violetta, and in 1999 for Alice in Falstaff.
In 1995 Riedel took the place of an ailing Angela Gheorghiu to sing Mimi at Covent Garden again and then appeared at the Rome Opera as Teresa in Benvenuto Cellini. She sang Marguerite in Gounod’s Faust at Geneva and Donna Anna in San Francisco, where she returned in 1997 for Ellen Orford in Britten’s Peter Grimes. Back in Sydney she had one of her greatest triumphs, singing all four heroines in Offenbach’s Les contes d’Hoffmann in 1996 and scored another huge success in the title role of Donizetti’s Maria Stuarda in 1997. That year she made her debut at the Metropolitan, New York as Donna Anna.
After a passionate Leonora in Il trovatore and a spitfire Elettra in Mozart’s Idomeneo, in 2000 Riedel appeared with the Welsh National Opera in Cardiff as the Marschallin in Strauss’s comic opera Der Rosenkavalier. Her performance was widely lauded by critics and public alike, but was not, unfortunately, followed by other Strauss roles. Riedel was already ill by this stage, although she continued to sing for several years. She returned to WNO in 2002 for the title role in Puccini’s Tosca, which she had first sung in 2000 in Adelaide, and she sang Bellini’s Norma in Sydney in 2004.
In the same year, Riedel scored possibly the greatest success of her entire career, as Sieglinde in Die Walküre in Adelaide. Riedel returned there in 2007 for Amelia in Verdi’s Un ballo in maschera. Her last appearance was as a soprano soloist in a concert performance of Beethoven’s Ninth Symphony in August 2008 in Sydney.
Deborah Riedel, opera singer: born Sydney 31 July 1958; married Paul Ferris; died Sydney 8 January 2009.
(край на цитата)
Нека днес на 31 юли 2018 г. почетем 60 години от рождението на певицата Дебора Ридел от Австралия, починала на 50-годишна възраст – толкова млада и в разцвета на внушителната си вокална кариера.
Мир на праха й!
´´´´´´
Изпълнение на Дебора Ридел:
1983: Deborah Riedel, soprano. Finals, Australian Singing …
……
Изпълнение на Дебора Ридел:
Deborah Riedel – “Ah! je ris de me voir si belle en ce miroir …
….
Изпълнение на Дебора Ридел:
Deborah Riedel: “My long hair is braided”
…….
Изпълнение на Дебора Ридел:
Meyerbeer: Semiramide ℗ 2006 Naxos Released on: 2006-06-20 Choir: Altensteig Rossini Choir Artist: Deborah Riedel Artist: Filippo Adami Artist: Fiona Janes Composer: Gaetano Rossi Composer: Giacomo Meyerbeer Artist: Hans-Jorg Kalmbach Artist: Leonardo Silva Artist: Marco Bellei Artist: Matthias Wurster Artist: Olga Peretyatko Conductor: Richard Bonynge Artist: Wojtek Gierlach Orchestra: Wurttemberg Philharmonic Orchestra
….
Изпълнение на Дебора Ридел:
Deborah Riedel – “D’amor sull’ali rosee” Il TROVATORE 1999
……