На 21 април 2024 г. ще се навършат 22 години от кончината на големия хоров диригент Георги Робев
„Освен за ума, едновременно трябва да мислим и за сърцето. Неподготвеното сърце не може да познае необозримия чуден свят на изкуството. За хладносърдечния човек светът има тесни измерения“.
„Духовното богатство идва с докосването до изкуството! Щастливци са тези, които познават чародейната магия на музиката!“
(мисли на големия хоров диригент проф. Георги Робев)
Драги приятели на оперната и хорова музика, на 25 април 2024 г. ще се навършат 22 години от кончината през 2002 г. на един от най-известните и заслужили български хорови диригенти, оставил незаличими спомени в историята на националното хорово изкуство – знаменитият проф. Георги Робев, свързал името си преди всичко със световните успехи на легендарната Хорова капела „Светослав Обретенов“. Понеже в този ден сигурно ще пътувам за България и не мога да го почета със статия, реших днес на 1 април да направя това – имам свободна дата. За последен път писах статия за него през 2020 г.
По една или друга причина днес пиша за трети път статия за този изключително успешен диригент и ерудит, който наред с Васил Арнаудов, Самуел Видас, Лилия Гюлева, Марин Чонев, Валентин Бобевски, Здравко Медникаров, Христо Арищиров и още няколко други допринесоха през втората половина на миналия век да се заговори по света за „българското хорово чудо“ – толкова впечатлителни бяха постиженията не само на отличната Хорова капела „Светослав Обретенов“ при нейните турнета из редица държави по целия свят, но и тия на десетки любителски хорове от различни градове на България по многобройните международни хорови конкурси преди всичко в Европа. Имаше дълъг период, през който почти правило беше първите места на такива много авторитетни конкурси като този в Ланголен (Великобритания), Гориция и Арецо (Италия), Монтрьо и Нюшател (Швейцария), Велдховен (Нидерландия), Серес (Гърция), Марсилия (Франция) и други, да се завоюват от български хорове – мъжки, дамски и смесени. Самият аз като хорист в Мъжкия хор на запасните офицери в Габрово през годините от 1961 до 1974, когато заминах за Германия, съм бил пряк участник в такива фестивали, при които сме заемали първи места, както през септември 1970 г., когато на фестивала в Гориция заехме двете първи места в групата на мъжките хорове – камерен и голям състав.
Тези успехи не бяха случайни – още от началото на 60-те години от катедрата по Хорово дирижиране при Музикалната академия в София с ръководител големият диригент и педагог проф. Георги Димитров започна изграждането на един надежден и способен елит от български хорови диригенти, които после се наложиха с голямото си майсторство и умение и допринесоха за тези огромни успехи на българското хорово изкуство по света. Най-ярките имена в тази група споменах по-горе и един от най-именитите беше именно Георги Робев.
През годините около 1970 той е идвал няколко пъти в Габрово при репетиции на Хора на запасните офицери, тъй като беше близък приятел и колега с нашия диригент проф. Христо Арищиров. Лично аз съм имал щастието да присъствам на концерти в София и в Габрово на Хоровата капела „Светослав Обретенов“ под негово диригентство и съм бил винаги очарован от изкуството му. Не говоря за десетките други концерти преди това, на които също съм бил. Да не забравяме, че Георги Робев преди да стане диригент на Капелата (бил е неин главен диригент от 1960 г.), е бил от 1957 до 1960 г. диригент на хора при Ансамбъла за песни и танци на МВР, а те изнасяха концерти в цяла България, също и в Габрово, където работех в тия години.
Преки впечатления от Георги Робев имам при два случая – по време на следването ми в София през годината 1952, когато един семестър се храних в стола на Музикалната академия и втори път – в годините около 1995 при един мой престой в София. Тези два случая съм отразил в моята книга „Спомени“, която издадох през 2014 г. в Габрово. Ще дам първо вторият случай, описан в тази книга на стр. 139:
„ (…) Музиката започна много да ме интересува, особено след като в 6-ти или 7-ми клас си купих от книжарница “Наука” музикалната енциклопедия на Иван Камбуров, после неговата “Книга за операта”, които четях като “евангелие” и много неща научих от тях: имена на композитори и диригенти, биографиите им, музикални епохи и произведения и всички важни понятия в музиката, така че непрекъснато разширявах познанията си. Едновременно с това, всяка неделя – още от началното училище – ходех с баща ми в църквата “Света Богородица”, където той пееше от много години в смесения църковен хор. Аз също пеех с тях, в началото на полуглас, а после научих целия им репертоар. Диригенти бяха Колю Гутев, после Иван Сарънедялков, а хористите бяха симпатични, културни хора, често семейства, много от които разполагаха с прекрасни гласове и понеже пееха на четири гласа, оттогава харесах хоровата музика, после оперното изкуство и други музикални жанрове. По-късно много години аз пях като бас-баритон в различни светски хорове. Този църковен хор се разтури малко след 1946/47 г., понеже властите не обичаха религията и църквата и ликвидираха църковните хорове. После като студент съм ходил специално в софийската катедрала “Александър Невски”, за да слушам смесения църковен хор, един от най-добрите състави в България. Тази църква притежава прекрасна акустика и там често се правят записи на хорова музика “а капела” (без съпровод).
Все си спомням при едно мое посещение около средата на 90-те години – бях в София по работа – случайно минах край “Ал. Невски” един следобяд да запаля свещ (това правя винаги, когато съм в София). На един от страничните входове – централният беше затворен – стоеше човек, който не позволяваше да се влиза, понеже се правел музикален запис. Аз замолих и тихо влязох. Бях изумен: световно-известният български смесен хор “Светослав Обретенов” с диригент проф. ГЕОРГИ РОБЕВ правеше запис на едно прочуто произведение за солисти и смесен хор на Сергей Рахманинов, ако не се лъжа “Среднощно бдение” и аз останах около половин час, седнал встрани на един стол. Отдавна не бях изпитвал такова удоволствие, както от вълшебната музика, така и от изпълнението, което бе предназначено за издаване на компакт-диск“.
(край на цитата)
Ето и вторият спомен – от студентските ми години в София през 1952 г. (на стр. 219 в същата книга):
„ (…) Редовни посетители на почти всички концерти бяха проф. Панчо Владигеров със съпругата си (те имаха постоянни места в ложата на левия балкон), Боян Икономов, Марин Големинов, Любомир Пипков, Васил Стефанов и други композитори, инструменталисти и диригенти. Винаги съм виждал на постоянно място в левия балкон дългогодишния министър на финансите Минчо Нейчев – любител на класическата музика. В многобройната публика се открояваха физиономиите на хора, които разпознавах почти винаги и ги запомних за дълги години – все изискано облечени софиянци, повечето на средна възраст, но имаше и много млади хора, предимно студенти, любители на симфоничната музика.
Няколко пъти в първите години срещах там мои съученици от Габрово, учещи в Музикалната академия, като пианистките Дора Пенчева и Румяна Хаджиева (тя се омъжи по-късно за композитора Александър Танев), диригента Алипи Найденов, съседката ми в Габрово Румяна Хасекиева, също пианистка и др. Един път Румяна ми предложи да се видим в стола на Академията, недалеч от Университета (беше още през първия семестър) и там си уредих купони за обяд в продължение на един месец, след като не бях никак доволен от нашата университетска менза. Академията имаше малък стол, атмосферата там беше като в ресторант, пък и студентите бяха весели и засмяни хора, много различни от нашите колеги в Университета. През този месец – февруари или март 1952 г. – съм бил на обща маса с много музиканти, които после станаха звезди в най-различни насоки на музикалния живот в България. Спомням си: певците Пенка Коева и Асен Селимски, диригентите Васил Арнаудов и ГЕОРГИ РОБЕВ, композиторите Борис Карадимчев и Александър Танев и много други. Срещал съм и габровеца Христо Питев, който следваше също в Музикалната академия. Имах желание и по-нататък да се храня в този стол, но дойде забрана студенти от други висши училища да обядват там.
(край на цитата)
Големите успехи на маестро Георги Робев не са случайни – започнал още от дете да се занимава с музика, той завършва с отличен успех през 1957 г. специалността хорово дирижиране при проф. Георги Димитров в Софийската музикална академия и веднага започва да работи като диригент в редица хорове – Хора на софийските учителки, Хор „Кавал“ в София, Хора на софийските девойки, Ансамбъла на МВР, преподава в Консерваторията още когато е на 25 години. От 1960 година започва работа в Хоровата капела – първия български професионален хор, създаден като Държавен радиохор на 1 ноември 1944 г. по идея и с огромните усилия на младия, но утвърден вече композитор Светослав Обретенов, който остава негов диригент до 1955 г. Георги Робев постъпва в Капелата през 1960 г., когато там главен диригент е Димитър Русков, а от 1966 г. до смъртта си през 2002 г., цели 37 години, е главен диригент.
Маестро Георги Робев дирижира по всички точки на земното кълбо, изнася хиляди концерти, прославя името на България и заедно с прекрасните си хористи става посланик на страната ни, показва на света красотата на хоровото пеене и силната чувствителност на славянската душа.
Многобройни и особено ценни са отзивите на големи музиканти за особената класа на Хоровата капела. Под негово ръководство тя израства неимоверно много – търсена е и свободно работи със световноизвестните диригенти Зубин Мета, Херман Абендрот, Рикардо Мути, Генадий Рождественски, Курт Мазур, Емил Чакъров и много други. Критиката навсякъде отбелязва с най-ласкави отзиви огромното артистично и професионално майсторство на диригента Георги Робев и неговия „хор на световно равнище, за който няма нищо невъзможно!“ (в. „Льо Монд“, Франция). Капелата е пяла и под палката на много световноизвестни диригенти и музиканти – Кабалевски, Хренников, Херман Абендрот, Ролф Клайнерт.
Дмитрий Шостакович пише за този хор: „Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ е първокласен артистичен състав. Горещо им благодаря за голямото удоволствие, което имах, слушайки забележителното изкуство на хора.“ А френският диригент Шарл Брюк споделя: „Прекарах един много приятен час, слушайки вашия хор. Той е един от най-добрите, които някъде съм чувал, а аз съм обиколил почти цяла Европа“.
(край на цитатите)
След тези встъпителни бележки ще се спра на данни от биографията му, дейност и статии, в които става въпрос за неговото изкуство.
За маестро Георги Робев няма особено много данни на български език в Интернет, освен една сравнително подробна Уикипедия-страница, посветена на него, също и едно предаване на Българското радио от 2018 г., в което е запазен запис на ценно интервю с него през 1975 г. и спомени на дъщеря му Татяна Робева, както и няколко съобщения за смъртта му през април 2002 г. Радостно е, че в момента съществува Капела „Георги Робев“, която възражда спомена за неговото хорово изкуство. По-долу в статията ми ще цитирам статия от 12.09.2019 г. за този хоров състав, който носи името на големия хоров диригент, чиято годишнина от рождението припомням днес.
На латиница за маестро Георги Робев има доста подробна негова дискография с редица подробности, която ще цитирам също. Тя е много полезна за припомняне, защото в нея са включени имената на десетки артисти от най-славните години на възход на българското музикално изкуство. Също на латиница има статия и за една ученичка на Георги Робев в Софийската музикална академия, която сега има кариера в Германия.
Започвам с източниците на български език. Първо цитирам неговата Уикипедия-страница (с малки допълнения):
Георги Борисов Робев е български хоров диригент, направил известен Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“, професор, народен артист.
Георги Робев е роден на 14 ноември 1934 г. във Варна, България. Има сестра, която живее във Варна и е омъжена за адмирал Христо Контров. Произхожда от артистичен род. Баща му е бил музикант, майка му – балерина, двете му лели – Филисита и Сия Москови – артистки, последната е играла в Народния театър.
Завършва реална гимназия във Варна през 1952 година. Още като ученик е участник като самодеец – изпълнител и диригент в детски и младежки колективи, като през 1950-1951 година e диригент на градския представителен младежки колектив „Стефан Йовчев“.
През 1952 година е приет като студент в Държавната музикална академия в София, която завършва през 1957 г. със специалност „Хорово дирижиране“ в класа на проф. Георги Димитров. В този период дирижира войнишки, студентски и други хорове.
Професионална кариера
В периода 1954 – 1957 година работи като диригент в Хора на софийските учителки, хор „Кавал“ и в Хора на софийските девойки. От 1957 до 1966 г. като главен диригент на „Хора на софийските девойки“ придобива званието „Лауреат“ на I и II Републикански фестивали и става носител на златни медали. От октомври на 1957 до юли 1960 г. работи като диригент на хора в професионалния Ансамбъл при МВР. От 1960 до 1966 г. работи като диригент на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. От началото на 1966 г. до края на живота си е главен диригент на същия хор.
Преподава дирижиране в Музикалната академия в София от 1959 г. Минал с конкурси през всички степени от 1984 г. до смъртта си през 2002 година е редовен професор.
Пише трудове по срециалността си, отпечатани в изданията на Института за художествена самодейност и много статии в ежедневния и периодичен печат. В колектив от колеги от Катедрата по дирижиране участва при подготовката на учебник по „Хорознание“.
В периода 1979 – 1982 г. е завеждащ катедрата по хорово дирижиране. От 1979 г. е заместник-председател на Съюза на музикалните дейци в България, като от 1984 до 1990 г. е и негов председател. Член е на Централния съвет на българските професионални съюзи. Работи като композитор на забавна, детска, хорова и оркестрова музика, както и брилянтен оркестратор.
Дирижира над 800 концерта в България и по целия свят. Реализира 72 концертни турнета, преминали с огромен успех. Дирижира записи на хорова и друга музика в Радио София, Радио Москва, Радиото в Братислава и Прага, Би-Би-Си – Лондон и Кардиф, Радио Брюксел. Записи, дирижирани от него, са издадени на грамофонни плочи от фирмите „Балкантон“, „Дека“, „Пате-Маркони“ и „Хармония мунди“.
Дирижирал премиерните изпълнения на значителен брой български и чужди заглавия.
Починал на 25 април 2002 г. в София.
Дискография
- БЪЛГАРИЯ – Балкантон. Гега-ню (повече от 50 програми между които пълен запис на Месия от Хендел, всички меси от Шуберт, единственият в света запис на Литургия Доместика от Ал. Гречанинов със солист Борис Христов);
- ФРАНЦИЯ – Decca, Раthе Marconi, Harmonia Mundi, Forlan (произведения от тази фирма диск със запис от концерт със Софийската филхармония, дирижиран от Робев на Кармина Бурана от Карл Орф е обявен от “Revue Compakt” (Париж) за „Запис на тримесечието“ – 2-ро трим на 1967);
- ВЕЛИКОБРИТАНИЯ – EMI;
- ЩВЕЙЦАРИЯ – Sonatina;
- ЯПОНИЯ – Columbia;
- ГЪРЦИЯ – Concerto Athens;
- ГЕРМАНИЯ – Сарпссю (10 компактдиска с оперна и ораторна музика със СФ под диригентството на Робев, а капелни програми);
- АВСТРИЯ И КАНАДА – Голямата меса до минор – Моцарт – със СФ. дир. Робев;
- САЩ – Monitor, RCI Records.
Филмография
Телевизионни филми
- Бьлгарска телевизия – много програми и цели концерти;
- Брюксел – една програма;
- ВВС – Кардиф – една програма;
- Париж – два филма по 27 минути; участия в предаванията „Grand Echiquier” с Доминго, Рампал, Ан Софи Мутер и др.;
- в предаването на Жак Мартен;
- Fr3 изпраща в България специален екип, за да заснеме едночасов филм „Под палката на Георги Робев – източноправославна музика и оперни хорове“
Концертни турнета извън България
- Русия – 1957, 1960, 1970, 1974, 1975, 1979;
- Гърция – 1965, 1981, 1983, 1984, 1993, 1997;
- Чехословакия – 1963, 1966, 1973, 1979, 1988;
- Италия – 1965, 1986, 1989, 1997, 1998, 1999;
- Англия – 1966, 1968;
- Югославия – 1966, 1980, 1982, 1988, 1991, 1994, 1995, 1998;
- Белгия – 1972, 1973, 1974, 1995, 1996;
- Австрия – 1962, 1981;
- Швейцария – 1981, 1989, 1991;
- Полша – 1974,76;
- Финландия – 1961;
- Япония – 1977;
- Канада – 1989;
- САЩ – 1992, 1993;
- Израел – 1992, 1993;
- Турция – 1996, 1997, 1998, 1999;
- Египет – 1997.
Водени курсове за диригенти
- Мориен, Франция – 1981, 1982 – организирани от Сорбоната-Париж;
- Флоренция, Италия (Фиезоле J – 1981, 1982, 1983);
- Рубин академи, Ерусалим, Израел, 1992.
Членства в журита на международни конкурси
- Варна;
- Арецо, Италия – 1967, 1972, 1975, 1985;
- Гориция, Италия – 1974, 1977, 1978, 1979;
- Ланголен, Великобритания – 1970, 1972, 1976;
- Дебрецен, Унгария – 1986;
- Белград, Югославия – 1988.
Постоянен член е на редица организационни и фестивални комитети и комисии. Непрекъснато оказва помощ на самодейни хорови колективи.
Работил е в Турция, Израел и САЩ.
Политическа кариера
Георги Робев е председател на Комитета за култура (с ранг на министър) и заместник-председател на Националния съвет за образование, наука и култура в правителството на Георги Атанасов.
Семейство
Има две деца – дъщеря Татяна, и син Георги.
Отличия
1977 г. – удостоен е със званието „Народен артист“.
Носител е на златни медали от I и II Републикански фестивали, орден „Кирил и Методий“ I степен, юбилейния медал „25 години народна власт“, почетния знак на град Русе, златната значка с щит и мечове за културна дейност в БНА, медала „За заслуги към БНА“, „Кристална лира“ за върхово постижение, реализирано в цикъл концерти „Ортодоксална музика“, „Народен орден на труда“ – златен.
(край на цитата)
Сега ще се спра на въпросното предаване на Българското радио:
Архив на Българското Национално Радио
Георги Робев – роден за музиката, израснал с нея и останал в историята ѝ
14.11.2018
На 25 февруари 1975 г. в зала „България“ щастливците, добрали се до билет или покана, са присъствали на рядко музикално събитие – изпълнение на ораторията „Месия“ от Георг Фридрих Хендел. Произведения от такъв формат се свирят не всеки ден и не от всеки състав. Тогава обаче е бил един от звездните мигове на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ и нейния диригент Георги Робев. След концерта музикалният редактор от БНР Мария Пухлева е разговаряла с маестро Робев за този „проект“, както се казва в днешно време, между Симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио и Капелата:
Разговор на Мария Пухлева с Георги Робев, запис от 1975 г.
Линк към този запис:
…..
Татяна Робева за баща си:
„Освен за ума, едновременно трябва да мислим и за сърцето. Неподготвеното сърце не може да познае необозримия чуден свят на изкуството. За хладносърдечния човек светът има тесни измерения“. Този цитат от изказване на моя баща Георги Робев, една от най-ярките личности в историята на българското хорово изкуство, избрах за началото на моя разказ за него.
Роден за музиката, израснал с нея и дал прекрасното си, огромно сърце на хилядите хористи, артисти, музиканти, студенти и публика, които са имали честта и удоволствието да се срещнат с него и да попият от колосалния му талант и вълшебно сценично присъствие, той беше точно това – съвършен артист, обграден с аурата на вълните, които черпеше от партитурата, прекарваше през душата си, зареждаше с емоции и предаваше на публиката.
Обичаше да казва, че добрият диригент дирижира с гърба си и го правеше. Успяваше да обедини чувствата, мислите и гласовите умения на десетки певци и чрез таланта си да предава живителната енергия на музиката на слушателите. А те, препълнените зали в различни точки по света, са навсякъде все същите – безмълвни, вцепенени, отдадени нему и на певците, чиито гласове проникват безкрайно навътре и надълбоко, до дъното на душата, носейки просветление и мир. Аплодисментите са винаги бурни, несдържани, изискващи още и още – и кротките японци, и невъздържаните англичани изразяват по един и същ начин – с преклонение – желанието си този душевен рай да не свършва. Българският хор да изпее още нещо, да се чуят пак прекрасните църковнославянски песнопения или части от меса на велик композитор… Все едно какво – само да е сега …и да не свършва. И това става – винаги с бис и безспорен успех на турнетата в Белгия, Франция, Австрия, Япония, Египет, Канада, Израел, Турция, Италия…
Бях започнала този разказ, както правилата повеляваха – роден, израснал, творческа биография …, но нещо не ми вървеше. Стана ясно защо – неговият натюрел, творческата му душа, безкрайното му човешко отношения към всичко в света не заслужаваха сухата статистика. Но не може и без нея.
Роден е във Варна през 1934 г., на 4 години научава първо нотите и после буквите, свири на цигулка, кларинет, саксофон. Приет е в първия хорово-диригентски клас на проф. Георги Димитров – основоположника на българската хорово-диригентска школа, и заедно с прекрасните си колеги Самуел Видас, Лилия Гюлева, Васил Арнаудов, Марин Чонев, Валентин Бобевски развива диригентската професия и хоровото пеене в България и ги извежда на завидна висота.
Но това не е първото му сблъскване с професията. „Бях на десетина години, когато учителят ме изправи да дирижирам хорчето на основното училище „Свети Ангеларий“. При това мое първо излизане пред публика като „диригент“ изпълнихме три песни за Кирил и Методий“, казва той в едно интервю и продължава: „На 14 години получих първия си хонорар като диригент. Спомням си, че получих пари колкото да си купя нови струни за цигулката“. След като завършва Консерваторията сред първите през 1957 г., работи като диригент в Хора на софийските учителки, хора „Кавал“, Хора на софийските девойки, Ансамбъла на МВР в София, преподава в Консерваторията още на 25 години. От 1960 година започва работа в Хоровата капела – първия български професионален хор, създаден като Държавен радиохор на 1 ноември 1944 г. по идея и с огромните усилия на младия, но утвърден вече композитор Светослав Обретенов, който остава негов диригент до 1955 г. Георги Робев постъпва в Капелата през 1960 г., когато там главен диригент е Димитър Русков, а от 1966 г. до смъртта си през 2002 г., цели 37 години, е главен диригент.
Дирижира по всички точки на земното кълбо, изнася хиляди концерти, прославя името на България, заедно с прекрасните си хористи става посланик на страната ни, показва на света красотата на хоровото пеене и силната чувствителност на славянската душа.
И „ (…) ръководена майсторски от Георги Робев, който превръщаше в събитие и най-обикновените нотни страници“ (в. „Nacionale“, Флоренция, 1986 г.), Капелата израства много – търсена е и свободно работи със световноизвестните диригенти Зубин Мета, Херман Абендрот, Рикардо Мути, Генадий Рождественски, Курт Мазур, Емил Чакъров и много други. Критиката навсякъде отбелязва с най-ласкави отзиви огромното артистично и професионално майсторство на диригента Георги Робев и неговия „хор на световно равнище, за който няма нищо невъзможно!“(в. „Льо Монд“, Франция). Капелата е пяла и под палката на много световноизвестни диригенти и музиканти – Кабалевски, Хренников, Херман Абендрот, Ролф Клайнерт.
Дмитрий Шостакович пише за този хор: „Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ е първокласен артистичен състав. Горещо им благодаря за голямото удоволствие, което имах, слушайки забележителното изкуство на хора.“ А френският диригент Шарл Брюк споделя: „Прекарах един много приятен час, слушайки вашия хор. Той е един от най-добрите, които някъде съм чувал, а аз съм обиколил почти цяла Европа.“
Основание за високата оценка на работата на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ дават и хилядите минути записи в Българското национално радио, в радиостанциите на Москва, Париж, Лондон и Брюксел, 50-те компактдиска и касети, издадени в България, Австрия, Англия, Германия, Гърция, САЩ, Франция, Швейцария и Япония, над 70-те задгранични турнета в Европа, Азия и Америка, популяризирането на църковнославянските песнопения и на крупни кантатно-ораториални творби.
Освен артистичната си дейност има още дълги и успешни преподавателски години като професор по дирижиране и обществена работа като председател на Съюза на музикалните дейци в България, председател на Комитета за култура и народен представител от Варненския избирателен район в Деветото Народно събрание. Носител на орден „Народна република България“ I степен, „Кирил и Методий“, „Кристална лира“ на Съюза на музикалните дейци в България и още много, много други. И да, нещо, с което малцина, изкушени от властта, днес могат да се похвалят – той беше и си остана неизкушен от държавната пара, достойнството му си остана неопетнено. Даде всичко, което можеше да даде от себе си, и взе само изработеното с честен труд.
Поколения български хорови диригенти са негови възпитаници. Освен тях до преподавателското му майсторство са се докоснали и студенти в негови майсторски класове в Италия, Франция, Израел. Неговата студентка Нели Трошева казва: „Аз дирижирам, защото Георги Робев ми показа пътя. Аз живея чрез музиката, така както той живя. Георги Робев ме направи диригент.“
Журирал е на едни от най-престижните световни хорови конкурси – Гориция и Арецо – Италия, Ланголен – Великобритания, Варна – България.
Висока оценка за работата на Георги Робев са наградите от международни конкурси и записите за фирмите DEKKA, ЕМИ, Хармония Мунди, „Пате Маркони“, „Колумбия“ и други. Записът на „Кармина Бурана“ от Карл Орф (FORLAN-Paris UCD 16556) e обявен за запис на тримесечието във Франция.
Съкратената до минимум статистика свърши и пак се връщам на творческия му портрет, на това силно излъчване, което караше хората в стаята да разбират кога той е влезнал, кога носи в сърцето си топчица любов, справедлив гняв или просто пролетно ноктюрно… И с трите се справяше блестящо – любовта му беше нужна, за да грее с нея семейството си и да я раздава с огромни шепи на всички, които имаха нужда от нея. Справедливия гняв изсипваше върху неправдите, с които се сблъскваше – били те битови проблеми на хора, ниските заплати и недооценяването на музикантския труд. А пролетното ноктюрно беше и то винаги в него – всички тези прекрасни и само негови мелодии, оркестрации за най-различни състави или гласове. През годините той написа или аранжира както песни за герои, така и за Кирил и Методий, както детски песни, така и естрадни или за бенд… Имаше както златно сърца, така и златно перо, което превръщаше в шедьовър празния нотен лист пред него. Пишеше нотите честно, с много внимание и уважение – всичко изписваше само на ръка, с винаги подходящия молив, с точната гума … и те му се отплащаха – връщаха му уважение, възхищение, аплодисменти и вяра в това, че работата му носи удовлетворение, че е успял да изпълни мисията си. Обичаше музиката в себе си, а не себе си в музиката. Беше старателен до перфекционизъм – до последния концерт почти ме питаше винаги в диригентската стая: „Как беше, дали успях?“ … Съмняваше се, търсеше, искаше само най-доброто и го намираше за всички, които идваха да се поклонят на хоровото изкуство.
Призваните с талант хора рано узнават за мисията си. Тръгват по нелекия път на израстването и знаят, че всяка крачка е на показ, че всеки детайл от работата им се вижда и оценява, че нямат право на грешка. Затова призваните с талант са много силни – като присъствие, като енергия, като излъчване, като резултат. Силни като интелект, разбиране за света и човешки отношения и заради това безкомпромисни към себе си преди всичко и после към всички наоколо. Тази сила им дава възможност да са полезни в множество области и той беше точно такъв – съвместяваше всичко, с което можеше да е полезен с огромното си дарование и творчески и човешки капацитет.
За този голям талант, мащабен ерудит, явление в музикалната култура нямаше непостижима партитура с любимия му хор, в който бяха вградени сърцето и сянката му. За него той казваше: „Българската хорова капела или ще я има, или … пак ще я има“, а аз добавям – докато я има, ще го има и него.
(край на цитата)
Една прекрасно написана статия-изповед, която може да бъде само за пример на подражание. Колко е хубаво, че г-жа Татяна Робева е оставила тези знаменити редове, написани с голямо проникновение и дълбока душевност … Нищо друго да нямаше за маестро Георги Робев, това би било напълно достатъчно, за да остане съвсем свежа паметтта за неговото голямо изкуство!
Сега ще цитирам две статии за Хорова Капела „Георги Робев“, за която вече споменах по-горе:
Портал „Арена Медиа“
Капела „Георги Робев“ възражда хоровото изкуство у нас
12.09.2019
Българска Хорова Капела „Георги Робев“ от близо година насам възражда българското хорово изкуство. Тя е създадена с решение на Министерството на културата на 14 ноември 2018 година по желание на ентусиасти, които се стремят да популяризират българската хорова капела.
По съвпадение, датата на връчването на удостоверението е рождения ден на Маестро Георги Робев, а първото изпълнение, с което започва сценичната изява на новата Хорова Капела “Георги Робев” бе в памет на диригента Георги Робев, любимото му “Отче наш” по музика на Николай Кедров. Това се случва по време на концерта “Новото Начало – Хорове на Ангели” на 30 януари 2019 г. в Централния Военен Клуб в София.
Малко история... През 1944 година в България се създава Българската Хорова Капела, дирижирана тогава от композитора Светослав Обретенов. Първоначално в Капелата пеят заедно самодейци и професионални певци и мисията им е да прогласяват, днес казваме да “популяризират” хорово-певческото изкуство в България. Връх в развитието си Българската Хорова Капела бележи под диригентството на Георги Робев.
Българската Хорова Капела “Светослав Обретенов” достига до завидни висоти в изпълненията си и се нарежда сред най-добрите хорове в света. И всичко това – заради своя диригент – Маестро Георги Робев, който успява да превърне в събитие и най-обикновените нотни страници (в. „Nationale“, Флоренция, 1986 г. )… И така до 1986 г., когато съставът става част от Софийската филхармония и днес е Национален Филхармоничен Хор.
Отзиви за концерта, в който се роди Българската хорова Капела “Георги Робев” на 30 януари:
„Беше вълшебно. Превърнахте залата в храм. Осветихте я“ (Румен Леонидов, поет и журналист).
„Концертът беше прекрасен… словото на диригента е очарователно, а жестът й – силен, прекрасен… бях свидетел на историческо събитие в българския музикален живот“ (Пламен Бейков, оперен певец и режисьор).
„Една хубава новина за нашия културен музикален живот! Българската Хорова Капела ‘Георги Робев’. Прекрасно е, че оживява името на един незаслужено позабравен голям майстор на хоровото изкуство. Приятна изненада е добре постигнатия баланс на състава – вероятно резултат от сгъстена във времето упорита работа на младите хористи със харизматичната диригентка Нели Трошева“ (Ани Чобанова, музикален критик).
(край на цитата)
И втората статия за Хорова Капела „Георги Робев“, в която става въпрос за концерт на Капелата на 1 декември 2019 г.:
Портал на Българската хорова капела „Георги Робев“ във Фейсбук
Българска хорова капела “Георги Робев”. Съвършенството на хоровия звук
1. Oktober 2019
В първия ден на декември… за нашата обичана Публика!
Билетите в EVENTIM почти се изчерпаха. На касата на EVENTIM в ДЮКЯН МЕЛОМАН на ул. 6-ти септември 7а, има възможност да се вземат билети. Освен това в Дюкяна ще получите допълнителна информация за концерта, репертоара и солиста, ще можете да чуете и дори да си закупите наши дискове с църковна музика. Очакваме ви, скъпи приятели!
Поклон пред личността, делото и учениците на Маестро Георги Робев. “Магията на Витлеем. Хорове на ангели” 1.12.2019 …
1 декември 2019. Централен военен клуб. Публиката притаява дъх…Кедров “Отче наш”… на крака… В памет на маестро Робев…
Съвършен хоров звук ще ни потопи в любимите вълшебни дни пред Рождество, ще ни въведе в магията на блестящия от святост Витлеем, ще ни разтърси от емоция, ще ни успокои и освети в надежда…
Вълшебен, докосващ и искрен концерт-спектакъл на хорове ще ни пренесе в света на красотата и Духа с песни на композиторите от музикалната класика и църковно-славянски произведения с удивителна история, някои от които ще бъдат изпълнени за пръв път в България… Известният в България и по света оперен певец Пламен Бейков, който е и последният ученик на легендарния Борис Христов, ще бъде солист на Българската хорова капела „Георги Робев“ в едно съвършенство на звук и хармония.
С участието на струнен квартет и синтезатор/орган ще бъдат представени части от грандиозното произведение „Литургия Доместика“ на А. Гречанинов (опус 79), заедно с произведения от Моцарт, Рахманинов и Аркаделт, „Тиха нощ“ ще бъде изпълнена заедно с публиката, а на сцената ще танцува младата надежда на българския балет Рада Иванова.
Подарък за духа в навечерието на Вълшебната Коледа. Поклон пред личността, делото и учениците на маестро Георги Робев – големият български диригент и несравним майстор на песента, чието име носят нашите хорове…
Всяко произведение ще бъде представено на публиката с интересен разказ за песента и нейния автор от диригента Нели Трошева, учила в последния хорово-диригентски клас на музикалната академия, ръководен от проф. Георги Робев.
(край на цитата)
За кончината на проф. Георги Робев през април 2002 г. има няколко съобщения в медиите. Цитирам едно от тях:
Портал „Vesti.bg“
Почина диригентът проф. Георги Робев
На 68-годишна възраст след продължително боледуване е починал големият български музикант, диригент и педагог проф. Георги Робев
25 април 2002
На 68-годишна възраст след продължително боледуване е починал големият български музикант, диригент и педагог проф. Георги Робев, предаде БНР.
Проф. Робев беше
дългогодишен председател на Съюза на
музикалните и танцовите дейци в България,
главен диригент на Националния
филхармоничен хор “Светослав
Обретенов”. Освен уважаван преподавател
в Държавната музикална академия “Панчо
Владигеров”, той бе един от двигателите
на международния фестивал “Софийски
музикални седмици”.
(край на цитата)
Портал „Софийска митрополия“
2 декември 2019 г.
В София се състоя концерт в памет на големия хоров диригент проф. Георги Робев
На 1 декември в Централния военен клуб, гр. София, се проведе концерт в памет на големия български хоров диригент Георги Робев. Концертът беше по повод 85-годишнината от рождението на бележития български диригент.
На сцената на ЦВК – София, излязоха Българска хорова капела „Георги Робев“, Камерен хор „Спасение“, при храм „Св. Параскева“, гр. София, камерен хор „Георги Робев“, под диригентството на г-жа Нели Трошева и специалното участие на г-н Пламен Бейков.
В програмата на концерта бяха включени православни църковни песнопения, любими на проф. Робев, както и други произведения от световен характер и слава.
Концертът бе уважен от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, иконом Кирил Попов и свещеник Костадин Тренев.
Епископ Поликарп благослови диригента и изпълнителите от името на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит и им пожела здраве и сили, за да бъдат все така съвършени изпълнители на хоровото ни църковно творчество и музика.
От името на Негово Светейшество, епископ Поликарп поднесе на г-жа Трошева букет цветя, с думите, че се радва, че църквата ни има такива достойни хора, които се трудят чрез своя талант за благото на духовния живот и преуспяване на вярващите християни.
(край на цитата)
Сега за източниците относно проф. Георги Робев на латиница. Първо цитирам информацията за негова ученичка с кариера в Германия:
„Belcanto Frauenchor Sandhausen e.V.“
Anetta Nicolai Stanewa-Gilbert Diplom-Chordirigentin (Sofia), Chordirektor (FDB)
Geboren in Bulgarien. Abschluss am Staatlichen Musikgymnasium Varna mit Fach Klavier.
Juli 1973 Abschluss des Musikstudiums mit Auszeichnung an der Theoretischen Komponisten-und Dirigentenfakultät der Staatlichen Musikakademie “Pancho Vladigerov” Sofia mit Fach Chordirigent bei Professor Georgi Robev, Chefdirigent des professionellen Nationalchors Bulgariens.
Debüt als Dirigent 1971 in St. Petersburg bei einer Konzertreise mit dem Studentenkammerorchester. Januar 1973 Gründung des Städtischen Kinder-/Jugendchors der Stadt Samokov, Leitung des Gemischten Chores der Stadt Samоkov sowie des Kinderchores „Bulgarische Nachtigall“ in Sofia. Mit diesen Chören Konzerte im In- und Ausland. Teilnahme an Radio-und Fernsehsendungen, sowie Goldmedaillien bei Nationalen Chorwettbewerben Bulgariens. Dieses führte zur Ehrung für besondere Leistungen durch die Kultusministerin Bulgariens, Ludmilla Schivkova.
Teilnahme an mehreren nationalen und internationalen
Chorleiterseminare
in Bulgarien sowie am XXI. Internationalen
Chorleiterseminare der DDR in Berlin-Ost.
1982 bis1986 Studienleiter für Chor am „Friedrich Wolf Theater“ Neu Strelitz. Daneben auch Dirgentin des Männerchores „Buchholz“ in Ost-Berlin. Ab 1986 Dirigentin des Kinderchores beim “Zentralpalast der Pioniere” in Sofia sowie des Gemischten Chores und Orchesters beim “Kulturpalast der Gewerkschaft für Transportwesen“ (Chefdirigent: Prof. Krum Maximov) ebenfalls in Sofia. Auch mit diesen Chören Konzerte im In-und Ausland.
Ab 1992 in Deutschland Leitung von Kinder-, Jugend-, Frauen und Gemischten Chören mit Konzerten im In- und Ausland sowie erfolgreiche Teilnahme an Chorwettbewerben
(край на цитата)
Превод:
„Женски хор Belcanto Sandhausen e.V.“
Анета Николаева Станева-Гилберт е квалифициран хоров диригент (в София), хоров директор (в Германия)
Родена в България. Завършва Варненската държавна музикална гимназия със специалност пиано.
Юли 1973 г. Завършва музикално обучение с отличие в Композиторско-диригентския факултет на Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” София със специалност хорово дирижиране при проф. Георги Робев, главен диригент на Професионални национални хорове на България.
Дебютира като диригент през 1971 г. в Санкт Петербург на концертно турне със студентски камерен оркестър. Януари 1973 г.: Създаване на общински детско-юношески хор гр. Самоков, ръководител на смесен хор в гр. Самоков и детски хор “Български славей” в София. Концерти у нас и в чужбина с тези хорове. Участия в радио и телевизионни предавания, както и златни медали от български национални хорови конкурси. Това довежда до отличие за специални заслуги от българския министър на културата Людмила Живкова.
Участие в редица национални и международни семинари по хорово дирижиране
в България и на „XXI. Международни семинари по хорово дирижиране“ на ГДР в Източен Берлин.
От 1982 г. до 1986 г. директор на хоровите студии в „Театър Фридрих Волф“ Neu Strelitz. Тя е и диригент на мъжкия хор „Buchholz” в Източен Берлин. От 1986 г. диригент на детския хор към „Централен дворец на пионерите” в София и на смесения хор и оркестър към „Двореца на културата на Синдиката на транспорта” (гл. диригент: проф. Крум Максимов), също в София. Концерти у нас и в чужбина с тези хорове.
От 1992 г. в Германия ръководи детски, младежки, женски и смесени хорове с концерти у нас и в чужбина, както и с успешни участия в хорови конкурси.
(край на превода)
Ще завърша тази обзорна статия за маестро Георги Робев с цитиране на дискографията му от източник на латиница. Тя е много подробна. Не показвам при това изброяване снимките на съответните музикални носители, някои от тях ще дам отделно след статията:
Дискография на Георги Робев:
1 – 20 von 20
(край на цитата)
Както виждаме, описание на 20 музикални носители с много ценна информация!
И накрая още някои допълнения към дискографията на маестро Робев:
Musikdatenbank
Titel
“Mondchor” / “O süsser Mond” aus der Oper “Die lustigen Weiber von Windsor”
Otto Nicolai
Information
Interpreten:
Georgi
Robev (Dirigent)
Sofia
Philharmonic Orchestra (Orchester / Ensemble)
Sofija
Obretenov Bulgarian National Choir (Chor)
Komponist Salomon
Hermann Mosenthal
* 14.1.1821, Kassel, Hessen,
Deutschland
† 17.2.1877, Wien, Österreich Otto
Nicolai
* 9.6.1810, Königsberg (Kaliningrad),
Ospreussen, Russische Föderation
† 11.5.1849, Berlin,
Berlin, Deutschland
Album
Opernchöre. Bulgarischer Nationalchor, RIAS-Kammerchor, Chor & Orchester der Bayerischen Staatsoper
Georgi Robev, Kurt Wöss, Boris Hinchev, Hanns-Martin Schneidt, Deutsches Symphonie-Orchester Berlin, Lamberto Gardelli, Herbert Kegel
LabelLaserlight / 24444
Produktionsjahr1997
Tracks – CD 1
Giuseppe Verdi
(aus:) Nabucco.
Dramma lirico in 4 Teilen
1. Va, pensiero, sull’ali dorate. Gefangenenchor, II
Giuseppe Verdi
(aus:) Il Trovatore.
Oper in 4 Akten
2. Vedi! Le fosche notturne. Chor der Zigeuner, II
Giuseppe Verdi
(aus:) La forza del
destino. Oper in 4 Akten
3. Il santo nome. Finale, II
Giuseppe Verdi
(aus:) Aida. Oper in
4 Akten
4. Gloria all’ Egitto. Triumphmarsch. Chor, II = Gloria all’ Egitto – Marcia trionfale = Triumphmarsch – Ballabile – Vieni, o guerriero vindice. Chor, II
Giuseppe Verdi
(aus:) Macbeth.
Melodramma in 4 Akten
5. Patria oppressa. Chor Schottischer Flüchtlinge, IV
Giuseppe Verdi
(aus:) La traviata.
Oper in 3 Akten
6. Noi siamo zingarelle. Chor der Zigeunerinnen, II
7. Di Madride noi siam mattadori. Chor der Stierkämpfer, II
Giuseppe Verdi
(aus:) I lombardi
alla prima crociata. Dramma lirico in 4 Akten
8. Gerusalem! Geusalem! Chor, III
Gaetano Donizetti
(aus:) Lucia di
Lammermoor. Dramma tragico in 3 Akten
9. Per te d’immenso giubilo. Chor, II
Gioachino Rossini
(aus:) Mosè in
Egitto. Azione tragico-sacra in 3 Akten
10. Dal tuo stellato soglio. Preghiera, IV
Giacomo Puccini
(aus:) Tosca.
Melodramma in 3 Akten (Schickling 69)
11. Tre sbirri, una carrozza – Te deum laudamus. Finale, I
Tracks – CD 2
Richard Wagner
(aus:) Lohengrin.
Romantische Oper in 3 Akten (WWV 75)
1. Vorspiel, III. – Treulich geführt, ziehet dahin. Brautchor, III
Albert Lortzing
(aus:) Zar und
Zimmermann oder Die beiden Peter. Komische Oper in 3 Akten
2. Greifet an und rührt die Hände. Introduktion, I
Wolfgang Amadeus Mozart
(aus:) Die
Zauberflöte. Deutsche Oper in 2 Akten (KV 620)
3. O Isis und Osiris. Chor der Priester, II
Carl Maria von Weber
(aus:) Der
Freischütz. Romantische Oper in 3 Akten (Jähns 277)
4. Was gleicht wohl auf Erden. Jägerchor, III
Otto Nicolai
(aus:) Die lustigen
Weiber von Windsor. Komisch-fantastische Oper in 3 Akten
5. O süsser Mond. Mondchor, III
Wolfgang Amadeus Mozart
(aus:) Die
Entführung aus dem Serail. Komisches Singspiel in 3 Akten (KV 384)
6. Singt dem grossen Bassa Lieder. Chor der Janitscharen, I
Ludwig van Beethoven
(aus:)
Fidelio. Oper in 2 Akten (Op.72 b)
7. O welche Lust. Gefangenenchor, I
Richard Wagner
(aus:) Tannhäuser
und der Sängerkrieg auf Wartburg. Grosse romantische Oper in 3 Akten
(WWV 70)
8. Freudig begrüssen wir die edle Halle. Einzug der Gäste auf der Wartburg. Chor, II
9. Die Pilger sind’s. – Beglückt darf nun dich o Heimat, ich schauen, III
Richard Wagner
(aus:) Der fliegende
Holländer. Romantische Oper in 3 Aufzügen (WWV 63)
10. Summ und brumm, du gutes Rädchen. Chor der Spinnerinnen, II
11. Steuermann, lass die Wacht. Chor der Matrosen, III
Richard Wagner
(aus:) Parsifal.
Bühnenweihfestspiel in 3 Aufzügen (WWV 111)
12. Geleiten wir im bergenden Schrein. Chor der Gralsritter, III
Richard Wagner
(aus:) Die
Meistersinger von Nürnberg. Oper in 3 Aufzügen (WWV 96)
13. Wach auf, es nahet gen Tag. Chor, III
(край на цитата)
В самия край на статията искам да добавя следното: През последните 5-6 години често съм споделял мисли относно проф. Георги Робев с тенора Михаил Светлев, за който знаех от предни разговори, че е имал тясна лична и професионална връзка с маестро Робев както в началото на вокалната си кариера в България, така и по-късно. Михаил Светлев ми беше споделял, че е записал диск с канцонети и други творби в съпровод на Хоровата капела и голям симфоничен оркестър в София с диригент Георги Робев. След като реших да пиша през 2019 г. статия за маестрото, помолих Михаил Светлев тогава да ми напише няколко реда от най-хубавите си спомени за маестро Робев, което той направи и той ми прати написаното. Цитирам го по-долу:
Михаил Светлев на 14 ноември 2019 г.:
„Драги Боре, действително ценя много Георги Робев, лично и професионално. Започнах да контактувам с него още в самото си начало при опитите ми да започна да пея професионално и при първо прослушване за хорист в Хоровата Капела. Не успях да си изпея арийката на Каварадоси (единственото нещо, което бях понаучил от оперния репертоар). На излизане от прослушването си забравих нотите на пианото при корепетитора, но той ме настигна и ми ги връчи, като каза: “вземи си ги мойто момче, те пак ще ти потрябват” и имаше право. Действително, само след една година (след като учих със Стоян Кисьов), пак се явих и той ми предложи договор за Хорист в Капелата със солови изяви. Но, бяха ме прослушали и в Музикалния театър „Стефан Македонски“ и предложили договор за Артист-солист. Предпочетох да стана Артист и….така – Музикалният театър, в лицето на Светозар Донев и диригентката Росица Баталова сложиха началото на моята оперна кариера…
Георги Робев беше този, който ме предложи и взе със себе си в групата студенти за Фестивала в Байройт през 1970 г. Там ме чуха и ми предложиха договор да пея оперни роли в Западна Германия. Години по-късно, Георги Робев аранжира за мен към 20 канцонети и заедно с голям оркестър и Хоровата капела записахме един компакт диск, който се продаваше по цял свят и улесни моята популярност (по света). Продаваха го дълги години в музикалната книжарница под Виенската опера. (В България се опитаха да го предлагат пиратски и не го пуснах в продажба). Интересното е, че по време на записите, които направихме в зала „България“, често се събирахме с хорът, оркестърът и персоналът – към 150 души. Трудно се финансират сега такива проекти.
С Георги Робев имахме чудесни приятелски отношения и се виждахме винаги, когато се връщах в България. Вечна памет и голяма благодарност към Жорето (както аз го наричах).“
(край на цитата)
След статията ми заедно с другите снимки ще приложа и снимка на този диск, който Михаил Светлев е направил под диригентството на маестро Робев.
Нека днес на 1 април 2024 г. почетем 22 години от кончината на маестро Георги Робев, които ще се навършат на 25 април т.г. Маестро Робев е оставил светли спомени в историята на българското хорово изкуство …
Мир на праха му!
….
Изпълнения:
The Liturgy of St. John Chrysostom No. 3, Op. 79: Velika ektenia (The Great Litany)
The Liturgy of St. John Chrysostom No. 3, Op. 79: Velika ektenia (The Great Litany) · Boris Christoff Grechaninov, A.T.: Liturgy of St. John Chrysostom (The), Op. 79 ℗ 1997 Capriccio Released on: 1997-01-01 Artist: Boris Christoff Artist: Todor Grigorov Artist: Grigor Yanev Artist: Blagoi Spassov Choir: Bulgarian National Svetoslav Obretenov Choir Conductor: GEORGIROBEVOrchestra: Bulgarian National Radio Chamber Orchestra Composer: Alexander Gretchaninov
´´´´
БЪЛГАРСКА ХОРОВА КАПЕЛА “ГЕОРГИ РОБЕВ“ ПАВЕЛ …
……
ТЕБЕ ПОЕМ ДОБРИ ХРИСТОВ Българска хорова капела …
„Тебе поем” – “Св. Литургия на Св. Йоан Златоуст” от Добри Христов – Българска хорова капела “Светослав Обретенов”, диригент Георги Робев
…..
“Panis angelicus“, соло сопран Гиргина Гиргинова, Българска хорова капела “Георги Робев“…
…..
„Жертва вечерняя“, солист Пламен Бейков (бас), Българска хорова капела “Георги Робев”, диригент Нели Трошева, Концерт във Военен клуб, София, 23.04.2023 г.
….
Да воскреснет Бог, Българска хорова капела “Георги Робев”
„Да воскреснет Бог“ Българска хорова капела “Георги Робев” диригент
Нели Трошева. Концерт във Военен клуб, гр. София
……
Достойно ест, Българска хорова капела “Георги Робев”
…..
ПЕСНОПЕНИЯ В РИЛА | Хорова капела “Георги Робев” и …
В изпълнение на: Хорова Капела “Георги Робев” при храм Св. Параскева с диригент Нели Трошева солисти: Пламен Бейков | Деница
……