Днес се навършват кръглите 100 години от рождението на изключителното френско сопрано Мадо Робен
Драги приятели на оперната музика, днес на 29 декември 2018 г. почитаме един особен юбилей – 100 години от рождението на знаменитата френска певица Мадле́н Мари́ Робе́н (фр. Madeleine Marie Robin), известна като Мадо́ Робе́н (фр. Mado Robin) – колоратурен сопран със забележителен глас, считан за един от най-високите гласове на 20-и век – с диапазон стигащ до „ре“ на четвърта октава.
До сега не съм писал в моите „оперни истории“ статия за нея и днес ще й посветя такава във връзка с тази 100-годишнина. В нея често ще се споменават факти, свързани с особено високия й и подвижен глас – феномен не само за Франция, където е започнала вокалната си кариера, но и в редица страни по-късно.
Започвам с биографични данни и творчески път.
Мадо Робен е родена на 29 декември 1918 г. в градчето Изер-сюр-Крез (Yzeures-sur-Creuse) недалеч от Тур (на френски: Tours) – град в централна Франция. Градът е административен център на департамента Ендър е Лоар. Разположен е на река Лоара и е основен туристически център в нейната долина. Население около 137 500 жители (2009 г.).
Недалеч от Изер-сюр-Крез – в Tournon-Saint-Pierre – семейството притежава замъка Шато-ле-Валле. Там Мадо Робен прекарва детските си и младежки години заедно с двете си сестри, израства в музикална среда при ученическите си години в града, като показва забележителна музикална дарба – особено хубав глас. На 13 години вокалните й способности я накарват да работи с г-жа Фурестие и когато навършва 16 години, прочутият баритон Тита Руфо (Titta Ruffo) я слуша при любителски концерт, оставайки очарован от натуралния й все още неоформен глас. По негова препоръка Мадо Робен е чута и от големия вокален педагог в Париж Марио Подестá (Mario Podestá).
Веднага след това тя постъпва в Парижката консерватория като студентка на Марио Подестá, който формира гласа й в стила белканто. Още след началните 2 години на обучение идват и първите й успехи – през 1937 г. като 19-годишна Мадо Робен печели първа награда на конкурса за сопрани на Парижката опера. През 1942 г. с помощта на Марио Подестá и лейбъла „Pathé-Marconi“, тя изнася концертен рецитал в зала „Gaveau“ в Париж.
Поради развитието на Втората световна война, когато Франция е въвлечена във военните действия, оперната кариера на Мадо Робен започва чак след края на войната. На 7 декември 1945 г. е нейният оперен дебют на сцената на Парижката опера в ролята на Джилда в „Риголето“ от Верди, където тя остава за дълги години в ансамбъла на този оперен театър. Заедно с изявите й там, Мадо Робен има редица гастроли и в другата парижка опера – „Opéra Comique“.
Нека още тук направя една интересна забележка: Когато Мадо Робен е още на 17 години, тя се омъжва за британеца Alan Smith, но брака им не трае дълго – наскоро след края на Втората световна война съпругът й умира след автомобилна катастрофа. От брака й с него Мадо Робен има една дъщеря – Мишел.
На сцените на двата парижки оперни театъра Мадо Робен изнася редица знаменити роли, между които: Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, Олимпия в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Лейла в „Ловци на бисери“ от Бизе, Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, Лакме в едноименната опера от Лео Делиб – нейна любима роля.
Цитирам и някои от изявите на Мадо Робен извън Париж и Франция: през 1950 г. тя има незапомнен до тогава успех в Марсилия в ролята на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети. През 1951 г. участието й в ролята на Славеят в операта „Le Rossignol“ („Славеят“) от Игор Стравински на сцената на Оперния театър в Монте Карло предизвиква френетични овации, а през 1954 г. наново в Парижката опера играта й като Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт получава отлична оценка от френската музикална критика. Общата оценка е почти еднаква, не само за това участие:
„Elle devient célèbre dans le monde entier pour ses excursions dans la stratosphère vocale en parvenant à donner un contre-contre-ré, la note la plus aiguë jamais chantée. Elle était souvent surnommée avec respect «The French stratospheric colorature». Un célèbre journal américain titrait alors «Elle a franchi le mur du son».
(край на цитата)
Ще се опитам да преведа, но не съм добър във френския език: „Тя стана известна по целия свят за екскурзиите си във вокалната стратосфера, като достигна до четвъртото „ре“ („ре“ на четвърта октава) – най-високата нота, която някога се е пяла. Често я наричаха с уважение “френската стратосферна колоратурна певица”. Прочут американски вестник озаглави своя статия така: “Тя прекрáчи стената на звука”.
(край на превода)
От началото на 50-те години започват знаменитите оперни изяви на Мадо Робен извън Франция – в Еврапа и в САЩ: редица гастроли в Белгия – в Лиеж, Брюксел (в „Théatre de la Monnaie“), в Италия и другаде. През годините 1954-1956 тя има редица изяви в Оперния театър в Сан Франциско, като особен успех постигат изявите й като Джилда в „Риголето“ и Лучия в „Лучия ди Ламермур“. През 1959 г. Мадо Робен предприема голямо турне в Русия. В източник на руски език се казва във връзка с това турне: „В 1959 году Робен с успехом гастролировала в СССР, где дала шестнадцать концертов».
В редица медии главно на френски език се дават редица информации за голямата й кариера като отличен колоратурен сопран с незапомнена техника и изключителни височини, както и за черти от характера й. Цитирам някои откъси от тях в мой превод (не много успешен, за което моля за снизхождение …):
„Elle triomphe en 1954 dans le rôle de Rosine lors de représentations exceptionnelles du Barbier de Séville à l’opéra de Marseille, où le jeune Roberto Benzi dirige son premier ouvrage lyrique complet, avec Michel Dens (Figaro), Michel Sénéchal (le Comte Almaviva), Raymond Armond (Bartholo), André Huc-Santana (Basile). Elle fait également de nombreuses tournées à l’étranger, notamment à San Francisco et à Los Angeles, où, la même année, elle chante Lucia di Lammermoor de Donizetti, puis en Union soviétique, où elle donne en 1959, treize concerts en vingt jours, interprétant Rigoletto de Giuseppe Verdi en russe. Par ailleurs, elle ne dédaigne pas de chanter dans les fêtes populaires, notamment au profit d’œuvres sociales et des prisonniers durant la Seconde Guerre mondiale, dans sa région natale et au Blanc.
Reynaldo Hahn, directeur de l’opéra de Paris disait à son sujet qu’avec cette chanteuse on ne transpose jamais. Son contre-si bémol émerveilla le public de nombreuses salles de spectacles à travers le monde. Elle atteignait la hauteur du ré6, soit 2 320 vibrations à la seconde. D’autres chanteuses ont atteint cette note, mais elle fut la seule à réussir une carrière internationale sur les scènes lyriques. Ses cordes vocales, étudiées par des scientifiques avaient une épaisseur d’un centimètre».
(край на цитата)
Превод: „Тя триумфира през 1954 г. в ролята на Розина при изключителното си изпълнение в операта „Севилският бръснар“ в Марсилия, където младият диригент Роберто Бенци има първия си значителен лиричен успех заедно с Мишел Денс (Фигаро), Мишел Сенешал (граф Алмавива) , Реймон Арман (Бартоло), Андре Хук-Сантана (Базилио). Тя предприема също турнета в чужбина, особено в Сан Франциско и Лос Анджелис, където през същата година пее в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети, а след това гостува в Съветския съюз, където през 1959 г. изнася тринадесет концерта в двадесет дни. Там пее в ролята на Джилда в „Риголето“ от Джузепе Верди на руски език. Освен това Мадо Робен не се въздържа да пее на популярни фестивали, както и в концерти в полза на социални организации и концерти пред пленници по време на Втората световна война, в родния си регион и в провинция Ле-Блан във Франция.
Рейналдо Хан – директор на Парижката опера казва, че при тази певица никога не сме транспонирали партитурите. Нейния „контра „си бемол“ изумява публиката на много театри по света. Тя достига височината на „ре6“ (или „ре“ на четвърта октава), при което имаме 2,320 вибрации в секунда. Други певици достигат тази височина, но тя е единствената, която успява да има тази сензационна международна кариера на оперните сцени. Нейните гласни струни, изследвани от учени, доведоха до резултат, който е изумяващ – дебелината им е един сантиметър“.
(край на превода)
Що се отнася до черти от характера на Мадо Робен, цитирам в превод един абзац от статия за нея на френски език:
„Мадо Робен – жена със сърце … Тя е била винаги високо ценена за изключителната си скромност и естествено приятелско държание. Мадо Робен посвещава много часове от времето си да се занимава с подготовка на нейните колеги при общи изяви, като ги успокоява и им предлага конкретна помощ при разучаване на партиите им. По думите на нейния агент Robert Deniau „тя все трябва да се извинява, че притежава този музикален талант“.
(край на цитата)
От източник на немски език цитирам следните думи за изкуството на Мадо Робен:
„Мадо Робен притежава изключително хубав колоратурен сопранов глас, който е в състояние да се справи идеално както с брилянтните колоратурни пасажи в средния регистър, така и с най-трудните особено високи тонове в горния регистър … Тя е единствената, която достига без мъка „ре“ на четвърта октава – една рядкост, която се е удала само на единици певици в историята на световното вокално изкуство … Като изключителни нейни постижения остават в музикалната история нейните изпълнения в ролите на Лучия в „Лучия ди Ламермур“ и на Лакме в едноименната опера“.
(край на цитата)
Нека цитирам в оригинал и едно мнение от източник на италиански език (няма да давам превод):
Vocalità e personalità interpretativa
Dotata di una voce di timbro cristallino, limpida, di volume limitato ma di straordinaria agilità ed estensione (dal si grave al re di fischio) e sorretta da un’ottima preparazione tecnica, si è distinta come interprete stilisticamente corretta del repertorio “coloratura” .
Negli anni ’50, Mado Robin fu inserita nel Guinness dei Primati per aver raggiunto la nota più acuta, un re di fischio (re6), posto tre ottave sopra il do centrale, in un concerto dal vivo a Vichy. Non esistono incisioni del concerto, tuttavia sono disponibili una serie di brani in cui la Robin emette si sovracuti (si5) e do di fischio (do6). La sua arte è testimone della grande scuola francese, ormai defunta, che veniva in parte rispecchiata dall’utilizzo della Robin di una dizione francese perfetta.
(край на цитата)
Една прекрасна рецензия!
Много печален е краят на нейния кратък живот – Мадо Робен заболява от неизлечим рак във върха на вокалната си кариера.
През 1960 г., по време на възстановяване след усилена дейност и планиране подготовката за празнуване на 42-ия си рожден ден, тя трябва да се подготви и за нейното юбилейно 1500-о участие в операта „Лакме“ от Делиб в парижката Opéra-Comique. На 10 декември 1960 г. – деветнадесет дни преди рождения си ден, Мадо Робин умира от коварния генерализиран рак, който я яде от месеци. Новината за смъртта й се разпространява във всички театри в Париж още същата вечер.
Тя е погребана в гробището на Изер-сюр-Крез.
Почести
Музей на името на Мадо Робен е посветен в родната й община Изер-сюр-Крез. Открит през декември 2009 г., той детайлизира живота й с помощта на много сувенири като костюми или стари грамофони, които са принадлежали на Мадо Робен. Близо до музея на открито стои статуя в модерна форма на нейната фигура, произведение на Jacques Walter от ателието на Ricwal.
Отличия и награди
През 1937 г. Мадо Робен печели Първа награда в Парижкия оперен конкурс. Тя получава титлата „Grand prix du disque de l’Académie Charles-Cros“ за годината 1952. Астероид 33343 е наречен в нейна чест„Madorobin“. ….. Забележка: Това „астероидно“ отличие за Мадо Робен е последвано после от други подобни: астероид 33344 „Madymesplé“, 33345 „Nataliedessay“ и 33346 „Sabinedevieilhe“. Всичките названия са имена на 4 певици – най-реномирани френски сопрани! Цитирам кратки сведения за останалите три (източник на немски език):
Mady (Magdeleine) Mesplé (* 7. März 1931 in Toulouse) ist eine französische Opernsängerin (Sopran).
Natalie Dessay (* 19. April 1965 in Lyon; eigentlich Nathalie Dessaix) ist eine französische Opernsängerin (Koloratursopran).
Sabine Devieilhe (* 12. Dezember 1985 in Ifs) ist eine französische Opernsängerin (Sopran).
(край на цитата)
По отношение дискографията на Мадо Робен цитирам кратки данни от източник на италиански език:
Discografia
Di lei rimangono due edizioni di Lakmé, una per la Decca Records, nel 1952, e una radiofonica del 1955, dei brani del Flauto Magico in francese (album live, 1954), brani di Rigoletto e Traviata in francese (EMI 1959 e 1960), brani di Mireille (Decca 1953). Numerosi recital dal vivo, radiofonici e in studio sono stati pubblicati, mentre altrettanti rimangono inediti (Robin cantò in più di mille trasmissioni radiofoniche, e più di cento passaggi televisivi).
(край на цитата)
По отношение дискографията на Мадо Робен в източник на немски език се добавят още записи на „Риголето“ и „Травиата“ при фирма „Pathé“, както и един запис от спектакъл на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно на сцената на Парижката опера през 1954 г., издаден от фирма „Accord“.
В редица източници главно на френски език в Интернет има много подробности от живота и кариерата на Мадо Робен, на които няма да се спирам. След статията ще поместя и редица нейни снимки, които показват една весела и мила жена, която остава в световната музикална история с голямото си изкуство като образец на вокална техника и изключително високи тонове – уникат в певческото изкуство.
Нека днес на 29 декември 2018 г. почетем 100 години от рождението на легендарната певица Мадо Робен, починала съвсем млада – 19 дни преди да навърши 42 години.
Мир на праха й!
…..
Изпълнение на Мадо Робен:
Mado Robin – AIR DE LA FOLIE DE LUCIE DE …
……
Изпълнение на Мадо Робен:
Mado Robin sings Bellini
…..
Изпълнение на Мадо Робен:
Mado Robin hits C7 Lucia di Lammermoor
…..
Изпълнение на Мадо Робен:
Mado Robin – “La Reine De La Nuit” (“Queen Of The Night”)
……
Изпълнение на Мадо Робен:
Mado Robin – VALSE DE L’HIRONDELLE DE MIREILLE – 1958
……