Veröffentlicht am

Gioachino Rossini

Днес е годишнина от рождението на италианския композитор Джоакино Росини

Драги приятели на оперната музика, днес е изключителната дата 29 февруари 2020 г., което се случва на всеки 4 години, както всички знаем – при високосна година.

Още от младеж ми беше направило впечатление, че малко „велики хора“ са се родили в такъв ден, които по правило трябва да празнуват или да се припомня за тях на всеки четири години. Именно един от тях е знаменитият италиански композитор Джоакино Росини (Gioachino Rossini), роден на този ден преди 228 години – през далечната 1792 година – 22 години след рождението на Лудвиг ван Бетовен, чиято 250-годишнина от рождението се празнува по целия свят през 2020 година.

Аз пиша днес статия за Джоакино Росини за трети път след 2016 г. – пак при високосна година и втори път през 2018 г., когато на 13 ноември 2018 г. се навършиха кръглите 150 години от смъртта му. Нека припомня началото на тази втора статия:

„Драги приятели на оперната музика, днешният 13 ноември 2018 г. е особен празник за всички любители не само на оперната музика – те почитат един от най-големите композитори в многовековната история на музиката – великият италианец Джоакино Росини, починал на този ден преди 150 години – на 13 ноември 1868 г.

В много мои статии до сега съм писал по косвен път за него, най-често при артисти, свързани с неговото творчество или при премиери на негови опери в даден ден, отбелязани в моя календар. Днес за втори път пиша за него, след като един път писах статия във връзка с рождения му ден. Той е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро – значи във високосна година и отбелязваме рождения му юбилей на всеки четири години. Аз пиша моите „оперни истории“ от лятото на 2013 година, поради което едва през 2016 г. имах случай да се спра по-подробно на неговия живот и творчество“.

(край на цитата от статията през 2018 г.)

Сега ще изложа основните данни за Джоакино Росини. След като съм писал за него преди 2 години, нека новите ми ФБ-читатели от 2018 г. до сега – близо 300 на брой, научат какво съм писал за този знаменит италианец, за който се носят и до сега легенди, най-често относно бързината, с която е писал оперните си произведения – някои за няколко седмици!

В световната музикална литература са изписани милиони страници за него, от създаването на електронните медии за него също съществуват милиони източници за информация. Специално в Уикипедия има вече страници на 79 различни езика, също и на български език – средно голяма, добре оформена и придружена от доста снимки. Да не забравяме, че Росини е един от най-много играните оперни композитори в България, макар и повечето поставяни негови опери да не са много. Като се има предвид, че Росини е един от най-плодовитите оперни композитори в историята на този музикален жанр – точно 39, създадени през периода 1808-1829, играните в България сигурно не са повече от 10-12. Не съм сигурен, но имам това чувство. Поне аз знам за „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Танкреди“, „Турчинът в Италия“, „Пепеляшка“, „Мойсей в Египет“, „Жената от езерото“, „Семирамида“, „Пътуването до Реймс“, „Мойсей и фараонът“, „Граф Ори“ и „Вилхелм Тел“. За някои заглавия не съм напълно сигурен.

Реших днес да пиша въз основа на информации главно от немски и полски източници. Ако знаех добре италиански език, може би най-редно беше да ползвам информации от неговата родина, но днес световните източници за информация са вече толкова развити в основните чужди езици, така че от опит съм убеден, че много неща, които ползвам на немски или полски език, са на високо информационно ниво.

През 2018 година във връзка с кръглата 150-годишнина от смъртта му немските медии, преди всичко радио- и тв-предаватели отделиха особено място в предавания и статии за него. Спомням си, че на 28 февруари – един ден преди да напиша статията си за Росини, като пътувах с колата си за покупки, слушах части от едно радиопредаване на HR2 – емисията за култура на Радиото на провинция Хесен във Франкфурт, което трая почти час. Имаше поканен гост, един от най-известните вокални специалисти на Германия – Юрген Кестинг (Jürgen Kesting), роден през 1940 г., който в диалог с модератора широко коментира оперното творчество на Росини, но с такива подробности и вещо тълкуване, което дълбоко ме впечатли.

Юрген Кестинг е автор между другото на един труд в 3 тома – „Die großen Sänger“, посветен на най-известните певци през 20-и век, като описанието е по държави и жанрове. Аз съм го преглеждал основно през 90-те години на миналия век и съм бил възхитен от дълбоките познания на автора. Спомням си, че имаше отделна глава за българските оперни певци и тяхната школа. Кестинг изказва много ласкави думи в тази насока, като изброява поне 15-20 имена на именити певици и певци, като анализира отделно най-добрите им изяви. Нека спомена и някои други много прочути негови книги: монография за Мария Калас през 1990 г., преведена на английски, руски и японски езици, книга за Лучано Павароти през 1991 г., преведена на английски език и редица други. От 2005 г. той е редовен член на журито при известния вокален конкурс в Гютерсло „Neue Stimmen“ (Нови гласове) тук в Германия. Както редица оперни любители си спомнят, именно при този конкурс Веселина Кацарова спечели първа награда в началото на 90-те години, а през 2017 г. също там първа награда спечели Светлина Стоянова.

Да се върна наново на Росини: В другите медии – особено в Интернет тогава попаднах на 5-6 основни статии във връзка с юбилея, в които широко се описва дейността на Росини, правят се анализи и обобщения, разглеждат се причините, поради които Росини сравнително млад е престанал да пише нови опери (както се знае, това става, когато той живее в Париж и е на 37 години. На този въпрос ще се спра по-късно. Направи ми впечатление една обява за концерт в град Майнц, посветен на годишнината. Ето подробности:

Montag 12. November 2018, 19:30 Uhr – 21:00 Uhr

Gioachino Rossini zum 150. Todestag

© Martina Pipprich

Mit Studierenden der Gesangs- und Instrumentalklassen
Leitung: Prof. Claudia Eder

Am 13. November vor 150 Jahren verstarb der Komponist Gioachino Rossini. Der Italiener gilt als einer der bedeutendsten Opernkomponisten des Belcanto. Opern wie „Il barbiere di Siviglia“, „La Cenerentola“ oder „L’italiana in Algeri“ gehören weltweit zum Standardrepertoire von Sängern und Opernhäusern. Am Vorabend seines Todestags wird Rossini in der HfM Mainz musikalisch geehrt.

Veranstaltungsort

JGU – Roter Saal, Hochschule für Musik

Jakob-Welder-Weg 28

55128 Mainz

Veranstalter

Hochschule für Musik

Jakob-Welder-Weg 28

55128 Mainz

Telefon: +49 6131 39 28 003

veranstaltungen-musik@uni-mainz.de

Preise

Freier Eintritt

(край на цитата)

Няма да превеждам дума по дума, става въпрос за концерт в Майнц, който се изнася от студенти на проф. Клаудия Едер в Музикалната академия в града. Сигурен съм, че на много места – разбира се, не само в Германия, но и по целия свят, през тия дни около 13 ноември е имало такива концерти или оперни спектакли в негова чест.

Няма да цитирам в оригинал на немски език такива статии, макар че някои са много интерени и подробни. Избрах само началото на една от тях, понеже става въпрос за това, как в Пезаро – родния град на Росини, се приготвят за юбилея на маестрото през 2018 г. Цитирам началото на статията:

„Leipziger Volkszeitung“, 11.11.2018

Von Peter Korfmacher

150. Todestag – Vor 150 Jahren, am 13. November 1868, starb der italienische Komponist Gioacchino Rossini

Als Gioacchino Rossini am 13. November 1968 in der Nähe von Paris starb, hatte der Italiener bereits seit fast 40 Jahren keine Oper mehr komponiert. Dennoch blieben seine Werke, vor allem die komischen, lange unerreicht.

Pesaro ist außerhalb der Saison ein bestenfalls beschauliches Städtchen an der Adriaküste zwischen Rimini und Ancona. In diesen Tagen deutet nicht allzu viel auf Gedenkfeierlichkeiten für Gioacchino Rossini hin. Vor 150 Jahren ist „il cigno di Pesaro“, der Schwan von Pesaro gestorben. In der Stadt, in der er am Schalttag des Jahres 1792 das Licht der Welt erblickte, gibt es im Theater, das immerhin seinen Namen trägt, ein Gedenkkonzert: Conservatorio Rossini, Rossini Opera Festival und Fondazione Rossini, die entscheidenden Institutionen, die sich der Pflege seiner Werke und seinem Andenken verpflichtet haben, laden zum Stabat mater, musiziert von Chor und Orchester des Konservatoriums und Solisten aus der zweiten Reihe. Es dirigiert Umberto Benedetti.

Rossini hinterließ nur wenige Spuren in Pesaro. Sein Geburtshaus beherbergt ein kleines Museum. An der Fassade der Hauptpost findet sich in einer Nische eine zweitklassige Statue. Und Carlo Marochettis plumpes Denkmal von 1902, das dem selbstironischen Spötter allenfalls ein mattes Lächeln abgerungen hätte, verbirgt sich im Garten des Konservatoriums (…)

(край на цитата)

Превод: 150 години от смъртта – преди 150 години, на 13 ноември 1868 г. почина италианският композитор Джоакино Росини

Когато на 13 ноември 1868 г. Джоакино Росини почина недалеч от Париж, почти 40 години италианецът не беше композирал никаква опера повече. Въпреки това неговите творби, особено комичните, остават и до сега ненадминати.

Пезаро е извън сезона едно в най-добрия случай лесно обозримо градче на адриатическия бряг между Римини и Анкона. През тия дни нищо особено не подсказва особени приготовления за празниците относно Джоакино Росини. Преди 150 години се помина „il cigno di Pesaro“ – „Лебедът от Пезаро“. В града, в който през високосната 1792 година Росини видя „светлината на света“, сега се организира един празничен концерт в театъра, който носи неговото име. В концерта участват: Консерваторията Росини, Фестивалът Росини и Фондация Росини – главните институции, които се чувстват задължени за опазване на творбите му. Те поканват за присъствие при програмата: „Стабат матер“, която ще бъде изпълнена от хора и оркестъра на консерваторията и солисти от „втората редица“ (б.а. Б.К.: става въпрос за солисти, които не са от най-известните). Дирижира Умберто Бенедети.

Росини оставя само малки следи в Пезаро. В неговият роден дом е уреден малък музей. На фасадата при входа се намира ниша със статуя, но „втора категория“. Не особено впечатлителният паметник на Карло Марокети от годината 1902, който извайва на лицето на често самоиронизиращия се маестро една лека усмивка, сега се намира в градината на консерваторията (…)

(край на превода)

Не мога да твърдя дали в момента е точно така, това пише немският автор Петер Корфмахер от Лайпциг. Дано нещата не са точно така.

Сега ще разгледам по-подробно биографията и творчеството на маестрото.

Джоакино Антонио Росини (Gioachino Antonio Rossini, също Gioacchino) е роден на 29 февруари 1792 г. в Пезаро, починал на 13 ноември 1868 г. в Париж. Той е автор на 39 опери, от които „Севилският бръснар“ и „Пепеляшка“ влизат в репертоара на почти всеки оперен театър по целия свят. Забележително е, че този голям брой опери са композирани в доста кратък срок – между 1808 и 1829 години, след което Росини се посвещава на други музикални жанрове – кантати и песни, като преди всичко твори сакрална музика, където също създава шедьоври, като кантатата „Жана д’Арк“ (1832) и двете грандиозни творби „Стабат матер“ (1842) и „Petite messe sollenelle“ (1864). Повече подробности ще дам в хода на изложението по-долу.

Джоакино Росини е единственото дете на музикална фамилия – хорнистът Джузепе Росини и певицата Анна Росини. Като дете Росини учи цигулка и чембало, но притежава и хубав глас. Майката на Росини отклонява енергично предложението на брат си да запазят сопрановия глас на детето като „певец-кастрат“, за което по-късно Росини е крайно благодарен на майка си. Когато през 1802 г. фамилията отива да живее в град Луго (град и община в Северна Италия, провинция Равена, регион Емилия-Романа), малкият Росини се запознава с богатия благородник и музикален меценат Giuseppe Malerbi, който упражнява особено влияние върху него. В богатата му библиотека Росини се запознава с творбите на Хайдн и Моцарт. На 22 април 1804 година 12-годишният Росини заедно с майка си има първата си публична изява в градския театър на Имола (град и община в провинция Болоня на Северна Италия. Намира се в област (регион) Емилия-Романа). През същата година Росини пише и първата си композиция за две цигулки, виолончело и контрабас.

През 1805 г. фамилията на Росини заминава за Болоня, където Джоакино Росини има изяви като певец. От април 1806 г. той учи там в „Liceo Musicale“. Негови съученици са Франческо Морлаки и Гаетано Доницети. В това училище той има занимания по композиция и пеене, свири на виолончело, хорна, пиано. През 1810 г. Росини напуска това училище без да го завърши и отива във Венеция. По това време той вече е написал първата си опера „Demetrio e Polibio“, както и някои други композиции. За постиженията си като певец той е приет в „ Accademia Filarmonica di Bologna“. Във Венеция 20-годишният Росини се явява на 3 ноември 1812 г. за първи път публично като композитор при премиерата на операта си „La cambiale di matrimonio“.

През следващите години Росини композира редица опери, които не стават особено популярни. Едва през 1813 г. с операта „Танкреди“ той има вече значителен успех. Следват няколко нови оперни произведения, между които „Италианката в Алжир“, които са поставени на различни театри в Италия. През 1815 г. Росини става директор на двата оперни театра в Неапол. Съгласно договора си, той е длъжен да пише по една опера за всеки от двата оперни театра, но също така може да работи и за други театри. Разбира се, не всички негови опери се приемат веднага с възторг. Премиерите на „Севилският бръснар“ и „Пепеляшка“ в Рим нямат особен успех. Чак след по-късни спектакли тези опери стават особено популярни.

В Неапол Росини се запознава с оперната певица Изабела Колбран (1785-1845), с която има брак от 1823 до 1836 година. Тук ще направя бележка, че през 2015 г. при кръглия юбилей на певицата – както рожден, така и на смъртта й – аз написах статия за нея, в която писах твърде много и за Росини и техния съвместен живот, както творчески, така и личен. Понеже Изабела Колбран играе особена роля в живота на Росини по отношение на оперното му творчество, тук ще цитирам най-важното от тази статия, за да се вникнем по-основно в детайли, някои от които и до сега не можем да си обясним. Както ще видим, Росини след раздялата си с Колбран не я забравя – подпомага я финансово и по-късно, а когато той умира в Париж и първоначално е погребан там, през 1887 година съгласно завещанието му е препогребан в родната Италия – във Флоренция. Ето части от статията ми за Колбран:

„Драги приятели на оперната музика, на 7 октомври 1845 г. е починала в Болоня испанската певица – драматичен сопран – Изабела Колбран (Isabella Colbran), рожденно име Isabel Colbrandt), считана в началото на 19-и век за най-добрият драматичен сопран в цяла Европа. Много богат на разнородни събития, голямо щастие и нещастие са съпътствали не дългия живот на тази велика певица (починала е на 60-годишна възраст), която е била съпруга на големия италиански оперен композитор Джоакино Росини в продължение на 15 години, като преди брака им са имали връзка 7 години. В много източници се отбелязва, че в тия години Росини е бил в най-интензивната и плодотворна творческа фаза, Колбран е била неговата муза. След раздялата им през 1837 г. Росини е имал връзка с друга артистка – Olympe Pelissier в Париж (след 1825 г. много от оперите на Росини са имали премиери в Париж, както и последната му опера от 1829 г. „Вилхелм Тел“). Всъщност още преди раздялата му с Колбран, вече 8 години Росини не е писал опери, отдал се е на църковна музика, кантати и песни, с които също е оставил трайни следи в музиката. Върхови постижения са кантатата „Giovanna d’Arco“ от 1832 г., както и прекрасната творба „Stabat mater“ от 1842 г. В края на 1822 г., малко след брака им гласът на Колбран започва да губи свежестта и силата си и тя се оттегля от сцената. Последната й голяма роля е в премиерата на операта от Росини „Семирамида“ през 1823 г. След това тя започва да композира песни. Независимо от нещастния край на отношенията им не трябва да се забравя, че именно в годините на връзката им между 1815 и 1837 г. Росини създава повечето от шедьоврите си, започвайки от операта „Елизабета, Кралица на Англия“ (1815 г.) и последната „Вилхелм Тел“ от 1837 г. – общо 25 опери, създадени в течение на 22 години. Между тях са „Севилският бръснар“ (1816), „La cenerentola (Пепеляшка)“ (1817), „Мойсей в Египет“ (1818), „Семирамида“ (1823) и други, които се играят до днес с огромен успех в целия свят. В много от тях Колбран е пяла в главните роли, за което ще стане въпрос по-късно в тази статия.

Изабела Колбран е родена на 2 февруари 1785 г. в Мадрид. От малко момиче прави впечатление с хубавия си глас, първите си занятия по музика получава в Мадрид, после учи в Париж при Girolamo Crescenti и дебютира там едва 16-годишна. На 20-годишна възраст тя вече е сред най-известните певици по това време в цяла Европа. С гласа и сценичния си темперамент Колбран учудва публиката във Франция и после в Италия, където заминава за Неапол през 1811 г. Още от годините в Париж, а после в Италия прави впечатление бурния й личен живот. В Неапол – център на европейската музика през 18-и и 19-и век – тя бързо става примадона на известния „Teatro San Carlo“, в който бива ангажирана от прочутия импресарио на този театър Domenico Barbaia, на когото става след това интимна приятелка. Същевремнно бива ухажвана от краля на Неапол, като става любимка и на местната публика, която я награждава с бурни овации при всяка нейна изява. В частия си живот Barbaia обича хазартните игри, има успех в тях и постига доста добри финансови успехи, като увлича в тия игри и приятелката си Колбран. Същевременно като отличен импресарио, виждащ огромния талант на Колбран и желаещ нейното развитие, той подписва 7-годишен договор с Джоакино Росини за написване на творби за оперния театър в Неапол.

Росини пристига през 1815 г. в Неапол и започва да създава шедьоврите си, някои от които имат премиери в Неапол („Отело“ – 1816 г., „Мойсей в Египет“ – 1818), други в Рим или във Венеция, по-късно в Париж. След като Росини написва още през 1815 г. специално за Колбран операта „Елизабета, Кралица на Англия“, в която тя пее с огромен успех в главната роля, между нея и Росини се създава интимна връзка, която довежда до факта, че Колбран се отказва както от приятелството си с импресариото, така и с това с краля на Неапол. Росини бива зашеметен от таланта на Колбран, тя става негова муза и той пише опера след опера, мислейки за нея. Само за 5 години – от 1815 до 1820 – той написва 16 опери, в някои от които Колбран играе главни роли: в „Отело“, „Армида“, „La donna del Lago (Жената от езерото)“, „Мойсей в Египет“, „Семирамида“ и „Мaometto II (Мохамед Втори)“. В ролята на Дездемона от „Отело“ (1816 г.) Колбран е била на върха на славата си, гласът й е бил на особена висота и в тази си роля е блестяла при всички нейни изяви, които са ставали все по-често. Това е била може би причината по-късно този блясък на гласа й постепенно да се загубва, макар че в следващите роли като Армида в едноименната опера, като Елсиа в „Мойсей“, Елена в „Жената от езерото“, Анна в „Мохамед“ и други да е имала още значителни успехи.

През 1822 г., след 7 години в Неапол, Колбран и Росини заминават за Болоня, където сключват брак и преживяват много романтични моменти. По това време умира бащата на Колбран, което тя приема много трагично. Росини поръчва специален мавзолей за семейството й, където родителите й биват погребани, в който има скулптура на плачеща жена в подножието на бащиния гроб. След това двамата пътуват до Виена и Венеция, като през 1823 г. във Венеция е премиерата на „Семирамида“, в която Колбран играе главната роля. Операта е приета много радушно, но Колбран вече не е в добра форма, макар че Росини се е постарал да напише ролята така, че да не се забелязва затихващия й вече талант. През 1824 г. в Лондон тя пее същата роля (за сравнително висок хонорар), но получава лоши критики. Малко след това Колбран окончателно се оттегля от сцената.

Росини продължава да пише още опери, например „Пътуването до Реймс“, „Обсадата на Коринт“, „Мойсей и фараонът“, „Граф Ори“ и последната от 1829 г. – „Вилхелм Тел“, които вече не са композирани специално за Изабела Колбран. Повечето от тях имат премиерите си в Париж, някои са и с либрето на френски език. Може би поради връзката на Росини с Olympe Pelissier в Париж двамата се развеждат през 1837 г. Тогава започва и трагедията на Колбран – тя има здравословни проблеми и постепенно запада, премества се да живее в имението на починалия си баща в Castenaso близо до Болоня. Страстта й към хазарта се усилва, продава части от имението но баща си. Забележително е, че в този период Росини постоянно й изпраща от Франция финансова подкрепа, може би като благодарност за факта, че тя е била най-добрата изпълнителка на много от произведенията му.

На 7 октомври 1845 г. в Болоня умира на 60-годишна възраст тази изключително добра певица. Погребана е близо до Болоня в гробницата на родителите си. Росини умира през 1868 г. – 23 години по-късно в Париж, където е погребан, а през 1887 г. тленните му останки са препогребани във Флоренция. Една година след раздялата им той се оженва в Париж за Olympe Pelissier, но изглежда никога не е забравил какво е допринесла за славата му Изабел Колбран. История, достойна за роман и филм! (Навярно такива са написани и направени вече).

Писах в началото, след приключване на певческата си кариера, Колбран е композирала песни (четири сбирки), които е посветила на руската императрица, на учителя си по пеене Crescenti, на испанската кралица и на принцеса Eugenie de Beauharnais.

Що се отнася до самата певческа техника на Колбран, специалистите пишат, че гласът й е бил мек, сладък, с богат среден регистър. Музиката на Росини, създадена специално за нея е подчертавала чудесната й техника в трилери, полутрилери, стакати, легати, възходящи и низходящи скали и октавни скокове. Вокалният й диапазон се е простирал в рамките на няколко октави.

Жалко, че в тия времена звукозаписната техника е била все още неразвита – няма никакви възможности да чуем гласовете на тези велики певци и певици от тази епоха, каквато е била Изабела Колбран и да ги сравним с тези на днешните първенци на оперната сцена. Може би така е добре, запазените хроники, спомени и словесни предания от това време за редица от тях носят една тъжна носталгия за постиженията им, останали в тайнство само за тогавашните зрители и слушатели. Добре че има рисунки и донякъде техни снимки (в по-късната епоха), за да съдим за тях поне отчасти, гледайки образите им. Като приложение давам една чудесна рисунка на Изабела Колбран, както и една обложка на компакт-диск, посветен на връзката й с Росини. Известната съвременна певица Joyce DiDonato пее арии от опери на Росини. Дискът може да се закупи в съответен магазин или чрез Интернет в „Амазон“.

(край на статията за Изабела Колбран)

През 1823 г. Росини прекарва 5 месеца в Лондон, където има ангажимент в „King’s Theatre“, за което получава значителния хонорар от 7000 паунда (британски лири). През следната 1824 г. той приема поста на придворен композитор и генерален инспектор по вокално изкуство във Франция. През 1829 г. Росини написва своята последна опера „Вилхелм Тел“.

Статистиката показва, че през две десетилетия той е сътворил точно 39 опери. В тези години той получава титлата „майстор на жанра Opera buffa – „комичната опера“, макар че е композирал и некомични опери.

През 1830 г. Росини загубва службите си във Франция, понеже френският монарх абдикира след юлската революция. Нека да припомним, Френската революция от 1830 г., известна също като Юлската революция, е въстание против действащата монархия във Франция, в резултат на което е детрониран крал Шарл X, представител на Бурбонската династия, и на негово място се възкачва братовчед му Луи-Филип, Херцог Д’Орлеан, който след 18 несигурни години на престола също е свален. Бележи се преходът от конституционната монархия, от Бурбонската реставрация към Юлската монархия, властта преминава от Бурбоните към Орлеаните.

Все пак Росини успява чрез съдебни процеси да си осигури доживотна пенсия.

След като Росини напуска Франция и се връща в Италия, през годините 1836-1848 той е директор на Музикалния лицей в Болоня. Продължава да работи като композитор, но се посвещава на камерна и сакрална музика. През 1846 г. той се оженва за втори път – за Olympe Pélissier от Франция, като този брак трае до неговата смърт. Забележете, това става една година след като първата му съпруга Изабела Колбран се е поминала в Болоня през 1845 г. – все пак Росини е бил крайно етичен човек. Заради политическите събития в Болоня, Росини заминава през 1848 г. за Флоренция, но през 1855 г. той отново се връща във Франция, като се установява в Париж, където живее до края на живота си през 1868 г.

От 1858 г. той композира редица творби, които днес не са особено познати, т.н. „Péchés de vieillesse (Грехове на старостта)“, които Росини събира в 13 поредици и 2 допълнения. Между тях са също повече от 100 клавирни творби, които са известни с комичните си заглавия и съдържание. Някои от тях имат следните наименования: „Изтезаваният валс“, „Астматичният етюд“, „Хроматичната въртяща се чиния“, „Несполучливото раждане на една полка-мазурка“. Особено значение днес имат двете чудесни творби след периода му на изявен оперен композитор – „Стабат матер“ (1842) и „Petite messe sollenelle“ (1864). Незавиимо от заглавието си „Малка меса“, тази втора творба трае 90 минути.

Особено през втората половина от живота си Росини страда от депресии, които вероятно са следствие от заболяване от гонорея, която е получил в младите си години. Той умира на 13 ноември 1868 г. в Париж от последиците на стомашна операция. Най-напред е погребан в парижкото гробище Пер-Лашез, после през 1887 г. тленните му останки са погребани в църквата Santa Croce във Флоренция.

Под влияние от смъртта на Росини, Джузепе Верди поканва 12 от най-известните тогава италиански композитори да участват в написването на една траурна меса, която да бъде изпълнена при първата годишнина от смъртта на Росини. Това действително става, т.н. “Messa per Rossini“ е написана през 1869 г., изпълнението й обаче не е осъществено по различни причини. Тази обща композиция е изпълнена за пръв път през 1988 г. с диригент известният немски музикант Хелмут Рилинг (Helmuth Rilling), роден през 1933 г. Интересно е да се отбележи, че този музикант Рилинг дирижира и друга световна премиера – през 1995 г., пак при особен случай: 50 години след завършване на Втората световна война. Тогава под шефството на президента на Германия Роман Херцог е изпълнен „Реквием на помирението“, написан от 14 съвременни композитори в знак на побратимяване. Хелмут Рилинг е „майстор на премиерни спектакли“ – освен двете творби споменати по-горе, той има още следните световни премиери: „Кредо“ (Credo) от Кшищоф Пендерецки през 1998 г. и през 2004 г. една младежка опера от Феликс Менделсон Бартолди, неизпълнявана до сега, с името „Чичото от Бостън“ или „Двамата братовчеди“.

Интересно е да се отбележи, че частта на “Messa per Rossini“, написана от самия Верди, която е последната в тази меса и носи името „Libera me“, той ползва като основна тема при композирането на своя собствен Реквием. При смъртта на Росини освен тази обща траурна меса, композиторът от Флоренция Guido Tacchinardi написва тогава свой собствен „Requiem a Rossini“, който е публикуван едва през 2014 година.

Правителството на Италия е обозначило родната къща на Росини в Пезаро, която днес е негов музей, както и родните къщи на Пучини и Верди, с т.н. „Печат на Европейското културно наследство“.

УВЕРТЮРИТЕ НА РОСИНИ

Повечето от оперните увертюри на Росини са композирани по една обща схема, при която съдържанието на операта в повечето случаи не играе роля в музиката на увертюрата. В началото обикновено стои едно бавно въведение, съдържащо най-често определено напрежение. Например в увертюрата на операта „La gazza ladra“ (Крадливата сврака) от 1817 г. въведението започва с малък барабан, тази на „Италианката в Алжир“ от 1816 г. съдържа в началото част с бързо темпо и две контрастиращи теми, които се развиват във възходяща линия както по динамика, така и по темпо. Обикновено липсва една изградена в класическа форма линия, поради което съществува само една краткотрайна основна сонатна част, при която хармоничното протичане се редува най-често между тоника и доминанта. В края на дадена увертюра е особено ефектно въздействието при отваряне на завесата, което се постига чрез използването на кресченди в оркестъра, при което някои мотиви се повтарят няколко пъти, но при всяко ново изпълнение динамиката и инструментацята вървят по възходяща линия. Тази тенденция се чувства особено добре при оперите „Семирамида“ и „Отело“.

Въпреки това формално повтаряне на композиционната техника на Росини в неговите оперни увертюри, всички те съдържат собствен мелодичен почерк, както например речитативът в началото на увертюрата към „Вилхелм Тел“, елегичните сола с обой в „Отело“ и „Италианката в Алжир“, анархичното чукане на лъковете на цигулките по нотните пултове в „Il signor Bruschino“ или началото на „La scala di seta“ почти във формата на канон. Често само увертюрите на някои от всичките 39 опери на Росини са преживели времето от създаването им, само няколко негови опери стоят изцяло в репертоара на големите оперни театри.

МУЗИКАЛНИ ФЕСТИВАЛИ НА ИМЕТО НА РОСИНИ

Творчеството на Росини стои в центъра на редица музикални фестивали, които се провеждат всяка година по света. Може би най-известен е „Rossini Opera Festival“ (от 1980 година) в родния му град Пезаро. Спектаклите се провеждат в „Teatro Rossini“ – построен през 1818 г. със зала за 850 зрители. През 1988 г. местата са увеличени чрез включването на т.н. „Palasport“ – спортна арена, която обхваща 1500 места. От годината 2000 се използва и „Teatro Sperimentale“ за такива оперни творби, в които играят малък брой артисти и се очаква по-ограничено число посетители. Основна цел на този фестивал е да се представят по-рядко играни творби на Росини, а също и от други негови съвременници, като Pietro Generali и Carlo Coccia. Една голяма част от тези продукции се предават по радиото и телевизията, често се записват на музикални носители – CD’s или DVD’s.

През 2016 г. на фестивала в Пезаро са били предвидени следните опери от Росини (имената на солистите не са известни) :

“La donna del lago“
8., 11., 14., 17. August 2016
Musik von Gioachino Rossini
Musikalische Leitung: Michele Mariotti

“l turco in Italia“
9., 12., 15., 18. August 2016
Musik von Gioachino Rossini
Musikalische Leitung: Speranza Scappucci


„Ciro in Babilonia“
10., 13., 16., 19. August 2016
Musik von Gioachino Rossini
Musikalische Leitung: Jader Bignamini

(край на цитата)

Друг фестивал на името на Росини е този в Германия – в курорта Bad Wildbad (Бад Вилдбад) в провинция Баден-Вюртемберг, където се играят също рядко представяни опери от Росини, както и от негови съвременници. От 2001 г. в САЩ – в „Knoxville Opera“ в град Knoxville – щата Тенеси всяка година се провежда фестивал на името на Росини, който се съпровожда и от една италианска улична манифестация.

В общи линии даденото до тук е същността на моята статия за Джоакино Росини. Остава още да дам списъка на всичките му 39 опери с подробности за премиерите им и сведения за другите му музикални творби. Преди това искам да цитирам една мисъл на Росини, от която се вижда типичната за него весела черта в характера му, която чувстваме в редица от произведенията му. Цитирам:

„Признавам честно, че в моя живот съм плакал три пъти: когато първата ми опера пропадна (нямаше успех), когато чух как Паганини свири на цигулката си и когато при една разходка-пикник с лодки един приготвен за ядене пуяк, гарниран с гъби-трюфели падна във водата“.

(край на цитата)

Искам да дам малка информация за този род много скъпи гъби (цитат от Уикипедия):

Трюфелите (Tuber) са вид гъби. Според вътрешния и външния си вид те се разделят на три групи – черни, червени и бели, от където и наименованието „черен диамант“, което им се дава понякога.

Отглеждат се много трудно, което, заедно със създадения стереотип, ги прави изключително скъпи – понякога се продават на търгове с благотворителна цел на изключително завишени цени. Цените на трюфелите започват от 100 лева и могат да достигнат до 10 000 лева за килограм. Цената им зависи от кой вид са трюфелите, с какво качество са и в коя държава се търгуват. Съществуват над 100 вида, но ценени са само няколко. Белият зимен трюфел се счита за един от най-големите деликатеси в света и се среща най-вече в Южна Франция и Северна Италия. Откриват се и в много други държави, но в по-малки количества. Въпреки това основно се търгуват в Италия, Франция, САЩ и Германия.

(край на цитата)

Все си спомням още от младеж – бях чел и слушал, че Росини наред с големия си музикален талант и изключителна работоспособност е бил и голям гастроном и любител на хубавите храни. Така че напълно можем да разберем, защо е плакал при падането на деликатесната храна във водата.

Предполагам, че много от читателите знаят, че името на Росини се използва твърде често за наименование на ресторанти в различни държави. Дали това се дължи на неговата любов към храненето или просто фамилното му име е много благозвучно, не ми е известно. Мога само да кажа, че редица първокласни ресторанти в Германия носят неговото име – например във Франкфурт има 3 ресторанта с това име, също и един във Висбаден – столицата на провинция Хесен, в която аз живея.

Още една подробност относно името Росини – един от най-успешните немски филми през годината 1997 носи името „Росини“ (по названието на фиктивен ресторант в Мюнхен). Това беше комедиен филм, който предизвика особен интерес тогава и бе посетен от 3,2 милиона посетители – най-успешният филм за годината 1997. Режисьор – прочутият Хелмут Дитл (помина се преди няколко години), участващи артисти – едни от най-известните по това време, като Гьотц Георге, Марио Адорф, Хайнер Лаутербах, Гудрун Ландгребе, Вероника Ферес (тя се омъжи после за Хелмут Дитл), Йоахим Крол, Ханелоре Хогер, Армин Роде, Ян Йозеф Лиферс, Мартина Гедек, Мерет Бекер и други.

И в края на статията – списък на оперното творчество на Джоакино Росини и на другите му произведения (източник на немски език):

ОПЕРИ (С ДАННИ ЗА ПРЕМИЕРИТЕ)

………

ТЕАТРАЛНА МУЗИКА

  • Edipo a Colono (1817)

……..

КАНТАТИ

  • Il pianto d’Armonia sulla morte di Orfeo (1808)
  • La morte di Didone (1811/1818)
  • Dalle quiete e pallid’ ombre (1812)
  • Egle ed Irene (1814)
  • L’Aurora (1815)
  • Le nozze di Teti, e di Peleo (1816)
  • Omaggio umiliato… (1819)
  • Cantata da eseguirsi… (1819)
  • La riconoscenza (1821)
  • La Santa Alleanza (1822)
  • Il vero omaggio (1822)
  • Omaggio pastorale (1823)
  • Il pianto delle Muse in morte di Lord Byron (1824)
  • Cantata per Aguado (1827)
  • Giovanna d’Arco (1832)
  • Cantata in onore del Sommo Pontefice Pio Nono (1847)

……..

ХИМНИ, ХОРОВА МУЗИКА

  • Inno dell’Indipendenza (1815)
  • De l’Italie et de la France (1825)
  • Coro in onore del Marchese Sampieri (1830)
  • Santo Genio de l’Italia terra (1844)
  • Grido di Esultazione… (1846)
  • Coro delle Guardia Civica di Bologna (1848)
  • Inno alla Pace (1850)
  • Hymne à Napoléon III (1867)

………

ЦЪРКОВНА МУЗИКА

  • Messa (Bologna 1808)
  • Messa (Ravenna 1808)
  • Messa (Rimini 1809)
  • Laudamus
  • Quoniam (1813)
  • Miserere
  • Messa di Gloria (1820) Soli, Chor, Orchester, 65′ [Ed. Kunzelmann CH-Adliswil]
  • Deh tu pietoso cielo (1820)
  • Tantum ergo (1824)
  • Stabat mater (1832/42)
  • Trois Chœurs religieux (1844)
  • Tantum ergo (1847)
  • O salutaris hostia (1857)
  • Laus Deo (1861)
  • Petite Messe solennelle (1863)

……..

ВОКАЛНА МУЗИКА

  • Soirées musicales (1830–35)

………

ИНСТРУМЕНТАЛНА МУЗИКА

  • Sei sonate a quattro (1804)
  • Sinfonia di Bologna (1807)
  • Sinfonia al Conventello (1808)
  • Introduction, Theme and Variations für Klarinette (1809)
  • Duetto für Violoncello und Kontrabass (1824)
  • Le rendez-vous de chasse (1828)
  • Sonata für Harfe (1837)

(край на цитата)

Нека днес на 29 февруари 2020 г. почетем 228 години от рождението на великия италиански композитор Джоакино Росини.

Мир на праха му!

…………………