123години от рождението на баритона и вокален педагог Събчо Събев
„Маестро Асен Найденов (връстник на Събчо Събев, също роден през 1899 г.), който работи в Софийската опера от 1923 до 1994 година твърди, че за тези 71 години у нас не е имало по-съвършен белкантов певец от Събчо Събев“.
(цитат от статия на Огнян Стамболиев за Събчо Събев)
Драги приятели на оперната музика, на днешния 5 април 2022 г. се навършват 123 години от рождението на един от най-изтъкнатите български баритони през първата половина на миналия век – Събчо Събев, роден на този ден през 1899 г. През 2019 г. на този ден аз пак написах статия във връзка с кръглите 120 години от рождението на този велик български певец и вокален педагог.
Започнал певческата си кариера в Софийската опера през 1924 г., през 1928 г. той я прекъсва за известен период, през който учи в Италия и заедно с това гастролира в много европейски страни, също и в Южна Африка и се завръща след дипломирането си през 1932 г. в България. Продължава дейността си в Софийската народна опера, където има над 500 изяви до 1948 г., когато заминава за Варна, където е назначен за художествен ръководител на Варненската опера, като работи там и като режисьор и солист в някои оперни спектакли.
Две години по-късно – на 29 май 1950 г. Събчо Събев умира на оперната сцена по време на спектакъл на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски. Това нещастие се знае от всички съвременници – това беше голям шок не само за любителите на оперната музика, но и за цялото българско общество.
Събчо Събев беше много известна личност не само като певец, но и като изявен вокален педагог и организатор, не случайно му беше поверен този отговорен пост във Варна. Аз си спомням много добре, в Габрово тази печална новина се разнесе като мълния и когато два месеца по-късно бях във Варна на кратка морска почивка, все още на много места бяха останали разлепените некролози със снимката му по различни сгради и обществени места. Той е гостувал през 40-те години в Габрово с песенни концерти и беше познат на местното население. Доколкото си спомням, при първото ми посещение на опера в София през 1945 г., когато гледах „Бохеми“ от Пучини, той играеше ролята на Марсел, с която роля е започнал кариерата си там през 1924 г.
Събчо Атанасов Събев е роден на 5 април 1899 г. във Венеция в семейство на италианка и българин. Баща му е лекар. От дете проявява интерес към музиката, свири на пиано, цигулка и тромбон, но проявява значителен интерес към операта и драматичния театър. Получава средното си образование в София и преди да завърши специално музикално образование, дебютира на сцената на Софийската народна опера на 2 март 1924 г. в ролята на Марсел в операта „Бохеми“ от Пучини. В продължение на 4 сезона Събчо Събев играе централни и второстепенни роли в Софийската опера като Шарплес в „Мадам Бътерфлай“ и Скарпия в „Тоска“ от Пучини, Ескамилио в „Кармен“ от Бизе.
През 1928 г. той заминава за Рим, където учи вокално изкуство в римската консерватория „Санта Чечилия“ при известния педагог Rozatti. Същият е впечатлен от таланта на ученика си и го импулсира да започне с оперни гастроли. Събев получава съответни ангажименти и е поканен да участва в много опери и концерти. Заедно с италиански певци и диригенти той обикаля много италиански оперни театри, като тези в Торино, Палермо и другаде, включително и тези в Милано и във Венеция. Има гастроли и извън Италия – на о-в Малта, в Нидерландия, Германия, Франция и Южна Африка. По време на тези обиколки той постига много високи успехи и заслужено международно признание. Този четиригодишен период на обучение и гастроли извън България допринася после в България той да се счита за типичен представител на италианския белкантов стил. Дипломира се през 1932 г. и се завръща в България. Още през същата година гостува на Белградския оперен театър, а през 1939 и 1941 г. гастролира отново в Германия.
От 1932 г. Събчо Събев продълава успешната си дейност в Софийската народна опера до 1948 г., като изпълнява много от баритоновите партии в програмата й – повече от 35 различни по характер и стил роли, които превъплащава в повече от 500 спектакъла. И той като много други артисти от тази епоха принадлежи към основния състав на столичния оперен театър. Ето къса извадка от хрониката на Софийската опера:
„ (…) През 20-те и 30-те години се открояват имената на певци като Елисавета Йовович, Цветана Табакова, Катя Спиридонова, Констанца Кирова, СЪБЧО СЪБЕВ, Илка Попова, Михаил Попов, Павел Елмазов, Михаил Люцканов, Георги Хинчев, Иван Петров, последвани по-късно от Надя Тодорова, Сийка Петрова, Любен Минчев, Евгений Ждановски и други (…) “.
(край на цитата)
На 20 април 1936 г. Събчо Събев участва в главната роля на цар Калоян при премиерата на новата опера на Панчо Владигеров „Цар Калоян“ на сцената на Софийската държавна опера:
Панчо Владигеров – Композитор
Фани
Попова-Мутафова – Либретист
Николай
Лилиев – Либретист
Ръководство и изпълнители:
Христо Попов – Режисьор
Асен Найденов
– Диригент
Стоян Миленков – Художник
Иван
Пенков – Художник
Мария Димова –
Хореограф
СЪБЧО СЪБЕВ
– Певец
Цветана Табакова
– Певец
Петър Райчев – Певец
Любен
Минчев – Певец
Георги Хинчев – Певец
Диана
Герганова – Певец
Таня Цокова –
Певец
Мария Споуста-Вишегонова –
Певец
Дора Паспалеева – Певец
Надя
Тодорова – Певец
Слави Филев – Певец
Любен
Вишегонов – Певец.
(край на цитата)
Известно ми е, че Любен Вишегонов направи значителна оперна кариера извън България, от 1933 г. до 1937 г. е член на Софийската опера, през 1937 г. отива в Прага, а между 1941 и 1948 г. е член на ансамбъла на Операта в Цюрих. После от 1949 г. заминава за САЩ, където от 1949 г. до 1963 г. е член на ансамбъла на МЕТ в Ню Йорк. Той е роден на 18 юли 1912 г. в София, ученик на Христина Морфова там и после учи в Прага. През 2015 година на 18 юли 2018 г. аз написах статия за него по случай рождения му ден – той заслужава това, понеже е един от най-големите български баси в този период, с огромна международна дейност и много широк репертоар – от класика до модерна опера, от Вагнер до Мусоргски и Бородин, участвал е при няколко световни премиери на нови опери – „Казанова във Швейцария“ от Паул Буркхард през 1942 г. в Цюрих, както и „Die Erretung Thebens (Спасението на Тебен)“ пак в Цюрих през 1963 г. от големия швейцарски композитор Рудолф Келтерборн (роден през 1931 г.).
През 1948 г. Събчо Събев е назначен за художествен ръководител на Варненската опера, като още преди това в София проявява интерес и способности на вокален педагог. В течение на тия години – той никога не преустановява с певческата си дейност – Събев обучава редица млади оперни певци и певици, като Никола Николов, Георги Белев, Кирил Кръстев, Ранко Дюлгеров, Стоян Коларов, Димитър Кожухаров, Светослав Рамаданов, Радка Йосифова и други. В различни медии са дадени по-късно сведения за неговата отлична вокално-педагогическа дейност. Ето извадки:
„ (…) Никола Николов е роден на 23 март 1925 г. в София. Баща му държи малка бръснарница, с която изхранва семейството си. От малък бъдещият оперен ас пее не само известни детски песнички, но и някои модерни шлагери. Скоро клиентите на баща му забелязват, че момчето е музикално и притежава хубав глас. Първа оценка на вокалните му данни дава големият певец и преподавател СЪБЧО СЪБЕВ, който де факто е първият и може би единствен педагог на Николов. На 17-годишна възраст Никола Николов започва вокално обучение при Събчо Събев (…) “.
„ (…) Кирил Кръстев е роден на 2 май 1921 г. в Петрич в учителско семейство. Пее от съвсем малък. През 1930 година семейството му се преселва в столицата. Там малкият Кирил попада под магията на звуковото кино. Запленен е от пеенето на Тито Скипа, Бениамино Джили, Нелсън Еди, Хосе Мохика. Иска да стане певец. Завършва гимназия. През 1940 г. Кирил пристъпва към мечтата си. Явява се на конкурсните изпити в Музикалната академия и е приет в средния отдел. Започва да учи при Елена Ангелова-Орукин, която го обучава като …тенор. Звезден миг е срещата му със СЪБЧО СЪБЕВ, който веднага открива в него баритона! После взема уроци при Иван Хр. Попов. Възприемчив и амбициозен, Кирил попива всичко от именития си професор (…)“.
„ (…) Ранко Дюлгеров е роден на 24 септември 1924 г. в гр. Търговище в семейството на интелигентни родители – баща Стефан Хр. Дюлгеров – търговец; майка – Вяра Ранкова Дюлгерова, домакиня; брат Христо Стефанов Дюлгеров – юрист. Образованието си до V гимназиален клас получава в родния си град, след което постъпва във В. Н. В. – училище в гр. София, където завършва гимназиалното си образование. На 15 май 1946 г. напуща училището по собствено желание, за да продължи висше образование в Юридическия факултет. По време на следването си през 1947-48 г. привличан винаги от хоровото пеене, влиза в хор “Гусла” с диригент Асен Димитров. В София по това време, след срещата му с известния оперен певец и педагог СЪБЧО СЪБЕВ, поради голямата му любов към пеенето, в Ранко се оформя решението да се посвети на оперното изкуство. Полага конкурсен изпит във Варненската народна опера за хорист, където от август 1948 г. е приет като такъв, а от януари 1949 г. като артист-солист на Варненската опера – до м. ноември 1985 г., когато се пенсионира еднократно по собствено желание. Оперното пеене първоначално (от 1948 до май 1950 г. ) е учил при оперния певец – баритонът СЪБЧО СЪБЕВ – тогавашен художествен ръководител на Варненската опера (…) “.
Семейството на Събчо Събев е готово да помага на млади таланти при изграждане на кариерата им. Ето какво пише за Райна Кабаиванска по този случай музикалният журналист Марин Бончев на 29 май 2010 г. в електронен вестник:
„ (…) Благодарение на стари приятели на покойния си баща тя стига до кабинета на министър-председателя и моли шестмесечната стипендия, която получава за Москва, да бъде променена на шестмесечна специализация в Италия. Молбата е окачествена като нахална, но Райна е удовлетворена и вместо за Москва заминава за Милано. Певицата прекратява изявите си като хористка в Софийската опера, където не се реализира като солистка, макар и в ролята на Трета дама.
Стайка Кабаиванска е щастлива, че дъщеря й ще учи в Италия. Тя търси познати българи в Милано, които биха помогнали на дъщеря й, но не открива такива. Двайсет и четири годишната Райна урежда всички трудности с паспорта и визите, качва се на влака и заминава за Милано. За всеки случай носи в джоба си препоръчително писмо от Илия Йосифов и едно от съпругата на певеца СЪБЧО СЪБЕВ до техни колеги в Италия, които да й помогнат в екстремни случаи.
Райна Кабаиванска пристига в Милано. Настанява се в евтин пансион за студенти и се озовава в класа на бившата оперна прима Дзита Фумагали-Рива. Днес това име може да се открие единствено в музикалните речници и енциклопедии на Италия с кратка бележка: нашумяло сопрано в двайсетте и трийсетте години на двайсети век. Виртуозна изпълнителка на опери от Белини, Доницети, Верди. Фумагали е партньорка на такива колоси в операта като тенорите Енрико Карузо и Бениамино Джили (…)“.
(край на цитата)
Всички по-възрастни българи помнят прочутия народен певец Борис Машалов. Дали обаче знаят, че и тук се е намесил винаги готовия да помага Събчо Събев. Ето доказателство:
„ (…) На 30-ти януари 2014 г. се навършват 100 години от рождението на народния певец Борис Машалов. Роден e в град Севлиево в семейството на потомствени занаятчии и певци. Певческият талант на Машалов проличава още в ученическите му години, когато заедно със сестра си има участия на празници на училището, в което учат. Изучава бояджийски занаят и заедно с четиримата си братя се мести в София. Докато върши работата си из софийските улици, пее – изпълнява еднакво добре народни песни, италиански канцонети, песни от градския фолклор. Това кара много любопитни минувачи да се спират и да слушат изпълненията му, а често го викат на бис и го подканят да не спира да пее. Така се запознава с оперния певец СЪБЧО СЪБЕВ, който му дава основите на вокалното изкуство. При случайна среща с него Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на уникален народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София – Сирак Скитник. От 1937 година започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си (…) “.
(край на цитата)
И така животът на Събчо Събев в София и във Варна протича в пълно отдаване на изкуството, в помощ на млади таланти и организационна работа в младата Варненска опера. Две години след започване на тази отговорна работа във Варна идва и голямото нещастие. На 6 май 1950 г. е премиерата на Варненска сцена на операта „Евгений Онегин“ от Чайковски, на която той е режисьор заедно с Илия Иванов (Илия Иванов е дядо на големия съвременен немски писател с български корени Илия Троянов, автор на редица романи, като „Събирачът на светове“, „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“ (по сюжет на романа има филм с международно участие) и други, всички преведени на български език), за когото съм писал тук във ФБ четири пъти статии във връзка с рождения му ден). Ето факсимиле от електронния архив на Варненската опера:
заглавие: | Евгений Онегин – премиера |
| |
автор: | П.И. Чайковски |
| |
Година: | 06.05.50 |
| |
диригент-постановчик: | Христо Манолов |
| |
режисьор: | Илия Иванов, СЪБЧО СЪБЕВ |
| |
художник (сценограф): | Владимир Мисин |
| |
диригент на хор: | Яким Попилиев |
| |
балетмайстор: | Асен Манолов |
| |
| |||
| |||
Изпълнител | Глас | Партия |
|
| |||
Николай Йорданов | баритон | Евгений Онегин |
|
Дора Цонева | мецосопран | Ларина |
|
Лиляна Анастасова | сопран | Татяна |
|
Светослав Рамаданов | тенор | Ленский |
|
Йордан Чифудов | бас | Зарецки |
|
Славейко Филев | тенор | Мосю Трике |
|
Радка Гаева | мецосопран | Олга |
|
Станка Икономова | мецосопран | Филиповна |
|
Веселин Ников | баритон | Ротний |
|
(край на цитата)
При тази премиера ролята на Онегин е играл баритонът Николай Йорданов. Не знам до фаталната дата 29 май дали само той е играл тази роля и защо на 29 май Събчо Събев е трябвало да играе Онегин. Зная само, че по време на спектакъла Събчо Събев пада на сцената, като се хваща за сърцето и остава на пода. Чух тогава от очевидци, че много от зрителите са допускали, че това е по сюжета, но веднага се разбира, че се касае за нещастен случай. Не си спомням вече, сигурно Събев е получил сърдечен инфаркт, така както преди десетина години големият италиански диригент и композитор Джузепе Синополи получи инфаркт по време на дирижиране в Берлин на операта „Аида“ от Верди и почина на самото място.
През месец март 2015, 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г. писах за тенора Никола Николов, като през 2015 г. получих няколко дни преди рождения му ден писмо от мой приятел – тенора Борис Луков, в който става въпрос и за Събчо Събев и смъртта му на сцената във Варна. Ето откъс от писмото:
„Господин Контохов, на 23 март се навършват 90 години от рождението на най-великия български тенор – Никола Николов. Надявам се да го отбележите във вашите оперни истории, които всички следим с огромен интерес. С чичо Кольо бяхме много близки семейства. Почти всеки ден бяхме заедно и знам много подробности за него и живота му с Лиляна Василева. До ден днешен съм близък с дъщеря му. Никола Николов и баба ми заедно са почнали в новооткритата Варненска опера и бяха най-добри приятели цял живот. Неговият педагог Събчо Събев умира по време на спектакъл на Евгени Онегин в операта в ръцете на баба ми, която е пяла Татяна. Събчо Събев е пял Евгени Онегин и е бил зад гърба на баба ми, когато е починал на сцената и завесата се е затворила по средата на спектакъла.“
(край на цитата)
Бабата на Борис Луков е известната певица Лиляна Анастасова, дълги години солистка във Варненската опера. За нея също съм писал тук статия във връзка с неин рожден юбилей.
През 2014 г. Българското Национално Радио излъчва предаване във връзка със 115 години от рождението на Събчо Събев, посветено на него. Ето цитат:
Спомен за баритона Събчо Събев
публикувано на 03.04.2014
Автор: Красимира Йорданова
Помните ли Събчо Събев?
На 3 април се навършват 115 години от рождението на известния български баритон Събчо Събев – най-яркият представител на италианското белканто на българската сцена. Той е певец с красив, мек, кадифен глас. Всичко в неговата игра е подчинено на певческата страна на образа (б.а. Б.К.: защо на 3 април, той е роден на 5 април?).
Събев е и прекрасен педагог. Негови ученици са Никола Николов, Георги Белев, Димитър Кожухаров, Светослав Рамаданов и др.
Чуйте интересни подробности от биографията на Събчо Събев и спомени на диригента Асен Найденов, съхранени в Златния фонд на БНР.
Програма Хоризонт Музика Алегро Виваче Помните ли…
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР, за да можем винаги да чуем спомените на диригента Асен Найденов за Събчо Събев:
http://bnr.bg/horizont/post/100403766/spomen-za-baritona-sabcho-sabev
Преди известно време ми попадна следното съобщение в печатна медия на български език:
Издателство „ЛИК“ отваря кафене / салон за среща на читателите – 12.01.2012 г.
(…) „Искахме да създадем място, на което хората да дойдат, да четат книги, да ги разглеждат и да останат повече време, за да има по-топла връзка между тях и книгите”, обяснява идеята Севда Козарева (на 21 години и с опит във връзките с обществеността), докато приготвя топли напитки в кухнята. “Чай с бисквити” се намира в сграда от 30-те години на миналия век, на ъгъла на “Цариградско шосе” и улица “Светослав Тертер” в София. Апартаментът е на втория етаж вдясно и стените му помнят истории, свързани с оперния певец СЪБЧО СЪБЕВ, актьора Георги Парцалев и писателя Ивайло Петров, които са го обитавали някога. Сега за артистичния дух на пространството се грижат Севда и майка й Елена. Стените са боядисани в бяло, по-голямата част от мебелите – също, а в рисуването наоколо се присъединява и годеникът на Севда Емил Нешев. Част от работния им процес е заснет и достъпен във vimeo.com под заглавие „Drawing on wall“ от seddensky. Домакините обещават още промени в интериора, но и без тях мястото вече функционира пълноценно. На входа, ако предпочитаме, ни посрещат пантофи, нататък са читалня, книжарница, чайна, ателие, грамофонни плочи и добра компания (…) “.
(край на цитата)
Стана ми приятно, че толкова години след трагичната смърт на Събчо Събев наново се споменава неговото име, свързано със старата културна история на столицата. Колко хубава инициатива да се запазят такива свещени места, приютили чара на една отдавна отминала епоха. При първа възможност бих посетил това уютно място в София.
През предните години писах подобни статии за Събчо Събев на днешния му рожден ден. През 2018 г. допълних с 2 нови информации, които днес давам наново:
Сайт на Софийската опера (без дата за следната статия)
125 ГОДИНИ СОФИЙСКА ОПЕРА – СЪБЧО СЪБЕВ – НЕНАДМИНАТ МАЙСТОР НА БЕЛКАНТОТО
Казват, че гласът на баритона бил „гласът на мъжа от улицата”, тоест, обикновеният и най-често срещаният вид глас. Може би е така, но оперна България като че ли ражда повече баси и дори тенори, отколкото баритони. Не са толкова много те нито в миналото, нито днес. А качествените са рядкост. В Златния фонд на Радиото са се съхранили малко записи на Събчо Събев (1899-1950), но всеки който ги чуе днес (за щастие има малко и в У тюб, Интернет!), ще се увери, че този баритонов глас е истинско чудо. Обемен, идеално изравнен в трите си регистри (нисък, среден и висок), богато тембриран, звучен, пробивен, рядко красив!
Едно чудо на италианското Белканто. Всъщност, нека да не се учудваме – Събчо Събев е полуиталианец, роден в града на Лагуната, Венеция от майка италианка, с баща българин, учил пеене в родината си, при това при големи педагози, пял предимно италиански репертоар.
Биографията му е интересна. Баща му, д-р Атанас Събев от Варна, държи той да учи право и го изпраща за тази цел в Римския университет. Но младежът е рядко музикален (роден е с абсолютен слух!), при това гласовит, темпераментен, не може да се задържи над скучния учебник по римско право. Свири на пиано и цигулка, на тромбон, на китара, пее. Започва да се занимава сериозно с педагог и насърчен от майка си, твърдо решава да стане оперен артист. Идва в България, родината на баща му, подготвя партията на Марсел от „Бохеми” на Пучини и на 2 март 1924 година излиза за първи път на сцената. Успехът му е голям, но ръководството на Народната опера, т. нар. „Художествен комитет”, не го ангажира. По-късно ще каже: „За господата от Комитета нямаше никакво значение, че имах добра школа, абсолютен слух, че свирех на четири инструмента и бях подготвил музикално вече 5 баритонови партии. Те просто решиха, че не съм нужен на Операта… Едва след пет месеца главният диригент Моисей Маркович Златин се сети за мен и ме покани и тогава „господата” от Комитета решиха, че съм „надежден млад баритон”.
Така „надеждният млад баритон” влиза в трудно достъпната за повечето млади певци Народна опера в София (да не забравяме, че по онова време тя е единствената у нас, а музикална България вече „произвежда” доста певци и инструменталисти, за които няма другаде работа). Следват ролите на Шарплес от „Бътерфлай”, Владислав от „Далибор” (Сметана), Скарпия от „Тоска”, Елецки от „Дама Пика”, Тонио от „Палячи”.
През 1927 година, след три успешни
сезона, Събчо Събев решава, че трябва
да получи висше образование в прочутата
академия „Санта Чечилия” в Рим. Там
има шанса да влезе в класа на големия
маестро Енрико Розати, който е учител
на Бенеамино Джили, Лаури-Волпи, Бенвенуто
Франчи. Като студент работи – гостува
в много театри из цяла Италия, пее още
в Холандия, Франция, Малта, стига дори
до Южна Африка. Очаква го световна
кариера, но…се връща в България вече
с диплома през 1931 година.
Вторият му
софийски период започва с една от
най-тежките баритонови партии –
Риголето. Успехът му е изключителен.
Дотогава българската публика, критика
и музиканти не са чували подобно пеене
– връх на Белкантото. Един невероятно
силен, разтърсващ вокален образ. Зареждат
се роля след роля – всички главни
баритонови партии в: „Трубадур”,
„Отело”, „Аида”, Селска чест”, „Самсон
и Далила”, „Дон Карлос”, „Силата на
съдбата”, „Кармен”, „Фауст”, „Лучия”,
„Фаворитката”, „Бал с маски”, „Фалстаф”,
„Симон Боканегра”, „Ирис”, „Таис”,
„Лоенгрин”… Общо 37 роли в повече от
600 спектакли. Участва и в няколко
български опери: „Момчил”, „Цар
Калоян”, „Гергана”… Като солист на
Софийската опера през 40-те години,
когато връзките между България и
Германия са силни, гостува с голям успех
и в редица немски и полски театри. Силата
му е преди всичко в италианския репертоар.
Маестро Асен Найденов (негов
връстник, също роден през 1899 г.),
който работи в Софийската опера от 1923
до 1994 година твърди, че за тези 71 години
у нас не е имало по-съвършен белкантов
певец от Събчо Събев.
Събчо Събев е щедра, духовна личност. Своите големи знания и култура той раздава през целия си живот на колегите си и на младите певци. Негови ученици са прекрасният тенор Никола Николов, и още редица други първокласни певци, които работиха за Софийската опера: Рада Гаева, Стоян Коларов, Георги Белев, Димитър Кожухаров, Светослав Рамаданов и др.
През 1948 година Събчо Събев е командирован във Варна като художествен ръководител на новосъздадената Варненска народна опера (1945 г.).Там продължава да пее и да обучава младите артисти на трудното и велико изкуство на италианското Белканто. През 1950 година, по време на спектакъл на „Евгений Онегин” сърцето му не издържа и издъхва на сцената. Името му оставя златна диря в историята на българското певческо изкуство.
Огнян Стамболиев
(край на цитата)
Една чудесна статия в типичния стил на Огнян Стамболиев, който от няколко години възкресява важни моменти от оперната история на Софийската опера. Това негово дело се забелязва осезателно от ония, които следят какво ново се публикува по отношение на славното минало на Софийската опера. Добре че са неговите обстойни статии, които постепенно запълват огромните празнини по отношение на редица изтъкнати солисти на този първи български оперен театър, който по отношение на архива си, особено снимковия, е в доста окаяно състояние. Ето, за Събчо Събев има само две снимки в медиите, и то не от негови изяви, а лични. Как е възможно това, той е играл главни роли в десетки опери в репертоара на Софийската опера, а нито една такава снимка не е поместена досега в Интернет. Дали тогава не е имало щатен фотограф в театъра, който да запечата тези важни исторически моменти и образи на водещите солисти? Нямам отговор …
Понеже пиша за статия на Огнян Стамболиев, наскоро открих в Сайта на Софийската опера друга негова статия на английски език, посветена на Вагнеровото оперно творчество, представено в този театър от началото му до сега. Много подробно и обосновато описание на тези опери от Вагнер, които са били играни на софийска сцена. Забележително, Събчо Събев е взел участие в две такива продукции – през сезона 1934/1935, когато е поставена операта „Лоенгрин“, в която той играе в ролята на Телрамунд – брат на главната героиня Елза. Второто му участие е през сезона 1943/1944 в продукцията на „Рейнско злато“, където той играе в ролята на Алберих. Това е и последното негово участие в опера от Вагнер. Както е известно, опери от Вагнер повече не са поставяни за дълъг период от време в България след преврата на 9 септември 1944 г. – по идеологически причини – Хитлер бил привърженик на музиката на Вагнер.
Цитирам часта от тази статия на Огнян Стамболиев, в която става въпрос за участията на Събчо Събев (оригинал на английски език):
(…) After 3 years, the Opera turned again to this author. With “Lohengrin” on 5 October 1934 was opened season 1934/1935. Conductor was Moisey Zlatin, director – the German graduate Dragan Kardjiev, set designer Aleksandar Milenkov. Lohengrin was Konstantin Karenin, Elsa – Tsvetana Tabakova, this rising star, unfortunately deceased too early, Telramund – SABCHO SABEV, Ortrud – Konstantsa Kirova. The premiere passed with great success. The applauses at the final were tremendous, enthusiastic. “Lohengrin” became “the planks of the season” and was performed long time with full halls. After a certain time it was revived several times with new soloists. In 1939 “Tannhäuser” was produced for a second time.
In the “war season” 1943-1944 there were only three premieres. Of the Bulgarian one-act ballets after Filip Kutev’s and Petko Staynov’s music, after choreography by the famous Maria Dimova and a new production of “Lucia di Lammermoor” by Donizetti with Katya Apostolova and Lyuben Minchev. “The planks” of the season was the first realization in our country of “Das Rheingold” – conductor Asen Naydenov, director – the Director of the Frankfurt Opera Hans Meissner.
According to the memories of the chorus singer Zlata Bozhkova, the premiere made a “grandiose impression, with the direction and the musical performance, as well as with the technical achievements”. As Wotan marked one of his greatest successes the baritone Hristo Brambarov, a great singer and artist, at that time in his apogee, remarkable characteristic characters made SABCHO SABEV as Alberich and Georgi Hinchev as Mime. For two months the opera was performed eight times, after which it went off the repertoire. There came the coup d’etat from the fatal 9 September 1944 (…)
(край на цитата)
В горния текст четем в ролята на Лоенгрин в операта от Вагнер името на тенора Константин Каренин, което чувам за пръв път. То не звучи като българско име. Беше ми чудно и открих много интересни неща за него (на руски език). Цитирам малка част в оригинал:
„Оперный певец Константин Емельянович Каренин обладал таким оригинальным и темпераментным тенором, что в Париже его заметил Фёдор Шаляпин, ставший впоследствии его учителем и просто другом. Каренин пел в лучших оперных театрах Европы и Америки: Мадрид, СОФИЯ, Белград, Монте-Карло, Буэнос-Айрес, Париж и, наконец, Прага. После войны он вынужден был уйти на преподавательскую работу. Среди его учеников была целая плеяда эстрадных звёзд Чехии: Вацлав Нецкарж, Марта Кубишова, Хелена Вондрачкова и знаменитый Карел Готт. В Праге живут две дамы с такой ласкающей русское ухо фамилией: Анна Каренина – дочь, и Зденка Каренина – вдова певца, которая и рассказала нам о необычной судьбе своего мужа.
Судьба эмигранта
Родился Константин Емельянович Каренин 21 мая 1897 года в Киеве в дворянской семье. Отец был офицером, и два его сына продолжили карьеру отца. О сестре сведений практически нет. Аристократическое происхождение счастья Константину не принесло, скорее, было причиной многих бед. Отца нашли застреленным у озера в собственной усадьбе. Так и осталось невыясненным: сам застрелился или нет. Началась революция. Брат погиб в горящем доме, где его заперли вместе с другими офицерами. Мать, в своё время окончившая Киевскую консерваторию, давала уроки иностранных языков. Во время Гражданской войны она подверглась гонениям. У неё забрали даже последнюю, кормившую её, козу. Оставшись одна в разрушенном родном доме, она умерла от голода. Как погибла сестра, неизвестно.
Так, Константин Каренин, учившийся в Одесской военно-инженерной академии, остался один из всей семьи. После падения Крыма он вместе с другими офицерами армии Врангеля был вынужден эмигрировать. Добравшись до Белграда, как и все эмигранты, сначала очень бедствовал. Но именно здесь начинается его певческая карьера. Ему удалось поступить в Белградскую консерваторию и успешно её окончить. Первые выступления, по словам жены, не были успешными. Но это никоим образом его не сломило (…)
Под руководством Шаляпина Каренин тщательно подготовил партию Германа из «Пиковой дамы», которая принесла ему популярность и стала одной из его лучших ролей. Выражение сильных чувств, подчёркнутый и эффектный драматизм исполнения, поддержание электризующего зал напряжения вообще были отличительными качествами актёра Каренина.
С 1934 года он стал солистом Софийской оперы. В Софии Каренин дважды попытался устроить свою личную жизнь. Обе его жены были ведущие певицы Софийской оперы. С первой женой Цветаной Табаковой он выступал в большинстве ведущих партий из репертуара Софийской оперы. Табакова умерла в молодом возрасте от дифтерии. Со второй женой семейного счастья тоже не получилось. Развелись, она вышла замуж за японца и уехала с ним в Японию.
(край на цитата)
Повече няма да цитирам, важно е да отбележа поне някои неща за този партньор на Събчо Събев в операта „Лоенгрин“ ,както и факта, че е бил оперен партньор и съпруг на известната певица Цветана Табакова (1905-1936), която е починала съвсем млада – на 30 години. За нея съм писал няколко пъти статии във връзка с нейна рождена годишнина. На български език няма абсолютно никаква информация за Константин Каренин, макар че той е бил солист на Софийската опера. Имам снимка на Константин Каренин, която ще приложа в края на статията за Събчо Събев.
Чак през 1968 г. на софийска сцена е поставена опера от Вагнер – „Лоенгрин“, в която вземат участие в главните роли едни от най-изтъкнатите солисти на театъра. Диригент е Асен Найденов. Съвсем случайно от предаване на Радио София за певицата Надя Афеян научих кои са били тези солисти. Цитирам:
„ (…) Операта „Лоенгрин“ на Вагнер – запис от 19 април 1968 г. с участието на Стефан Еленков – крал Хайнрих, Юлия Винер – Елза, Любомир Бодуров – Лоенгрин, Надя Афеян – Ортруд, Стоян Попов – Фридрих фон Телрамунд, хор и оркестър на Софийската опера, диригент Асен Найденов“.
(край на цитата)
Понеже нямам много снимки на Събчо Събев, реших днес в статията за него да публикувам снимки на ония певци по-късно, които са играли „неговите“ роли в опери от Вагнер в Софийската опера. Това са баритоните Стоян Попов в ролята на Телрамунд в „Лоенгрин“ и Бисер Георгиев в ролята на Алберих в „Рейнско злато“.
За Стоян Попов съм писал няколко пъти статии, нека цитирам началото на последната ми статия за него от 2018 г. и част от репертоара му:
„Драги приятели на оперната музика, днес на 21 октомври 2018 г. имам особено трудна задача – да пиша за един от най-успелите български оперни певци в национален и международен аспект, който днес щеше да навърши достойните 85 години – изключителният баритон Стоян Попов. Уви, съдбата пожела друго – почти 20 месеца преди той да празнува този кръгъл юбилей на днешния ден, Стоян Попов напусна житейската сцена на 23 март 2017 г. и остави след себе си незалечимите постижения от един достойно изживян творчески път, който – както казва Боянка Арнаудова по-горе – „ще си останат, несъмнено, върхове в историята на нашето оперно изкуство“.
Ще дам извадки от цитати и неговия огромен оперен репертоар:
„ (…) Важни роли в неговата кариера са Скарпия в „Тоска“, Ескамилио в „Кармен“, Яго в „Отело“, Набуко и Макбет в оперите от Верди, главната роля в „Княз Игор“ от Бородин, ТЕЛРАМУНД в „Лоенгрин“ от Вагнер, Дон Карлос в „Силата на съдбата“ от Верди, Амонасро в „Аида“ и Граф ди Луна в „Трубадур“ от Верди
(…) Pепертоар / Опери
Адолф
Адам – „Ако бях цар” – Зизел, Алкександър
Бородин –
„Княз Игор“ – Княз Игор, Княз Галицки,
Жорж
Бизе – „Кармен” – Ескамипио, „Ловци
на бисери” – Зурга, Рихард
Вагнер –
“Лоенгрин”
– Фридрих фон ТЕЛРАМУНД,
Джузепе Верди: Аида”
– Амонасро,
„Атила” – Ецио, „Бал
с маски” – Ренато, „Дон Карлос” –
Маркиз Поза, „Ернани” – Карл V,
„Луиза
Милер” – Милер, „Макбет” – Макбет,
„Набуко” – Набуко, „Отело” – Яго,
Риголето” – Риголето, „Симон Боканегра”
– Симон Боканегра, „Сицилианска вечерня”
– Монфор,
„Травиата” – Жорж Жермон,
„Трубадур” – Граф ди Луна, „Фалстаф”
– Фалстаф, Панчо Владигеров –
“Цар
Калоян” – Цар Калоян, Марин
Големинов –
“Зографът
Захарий” – Димитър, Умберто Джордано
–
“Андре
Шение” – Жерар, Гаетано Доницети –
“Мария
Стюард” – Талбот, Александър Йосифов
–
“Хан
Крум-ювиги” – Хан Крум, Руджеро
Леонкавало –
“Палячи”
– Тонио, Пиетро Маскани –
“Селска
чест” – Алфио, Юлиус Мейтус –
“Млада
гвардия” – Брюкнер, Волфганг Амадеус
Моцарт –
“Сватбата
на Фигаро” – Фигаро, Модест Мусоргски
–
“Хованщина”
– Шакловити, “Борис Годунов” – Борис
Годунов, Любомир Пипков –
“Момчил”
– Събо, Амилкаре Понкиели –
“Джоконда”
– Барнаба, Джакомо Пучини –
“Бохеми”
– Шонар, “Тоска” – Скарпия, Сергей
Рахманинов –
“Алеко”
– Алеко, Антон Рубенщайн –
“Демон”
– Демон, Джоакино Росини –
“Севилският
бръснар” – Фигаро, Бедржих Сметана
–
“Продадена
невеста” – Крушина, Парашкев
Хаджиев – “Юлска нощ” – Генералът,
“Мария Десислава” – Цар Иван Шишман.
(край на цитата)
За Бисер Георгиев писах статия за пръв път през 2018 г. тук във ФБ и цитирам само началото:
„Драги приятели на оперната музика, чудни са случайностите на съдбата – само в разстояние на 8 дни тя пожела да напиша 3 статии за едни от най-известните артисти в ансамбъла на Софийската опера понастоящем, които в тия дни имат рождени юбилеи! След като посветих първо статия за сопрана Габриела Георгиева и 2 дни след това направих същото за Радостина Николаева, ето днес на 15 юни 2018 г. наново имам рожден юбилей – този път за баритона Бисер Георгиев, който навършва днес 44 години и за пръв път ще му посветя статия по този повод (…) Бисер Георгиев поддържа голям репертоар с основните баритонови роли: Валентин („Фауст”) от Гуно, Макбет („Макбет“), Риголето („Риголето“), Жорж Жермон („Травиата“) Амонасро („Аида“), Граф ди Луна („Трубадур“), Паоло и Симоне Боканегра („Симоне Боканегра“), Ецио („Атила“), Родриго („Дон Карлос“), Набуко („Набуко“) от Верди; Джани Скики („Джани Скики“), Марсел и Шонар („Бохеми“), Скарпия („Тоска“) от Пучини; Тонио („Палячи“) от Леонкавало, Алфио („Селска чест“) от Маскани, Княз Игор („Княз Игор“) от Бородин, Върховният жрец („Самсон и Далила“) от Сен-Санс, Ескамилио („Кармен“) от Бизе, Алберих („Рейнско злато“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“), Курвенал („Тристан и Изолда“), Клингзор („Парсифал“) от Вагнер и други.
(…) Съвсем доскоро не знаех също, че Радостина и Бисер не само често играят в едни и същи оперни постановки и са солисти при редица концерти по различни поводи, но и че двамата са партньори и в личния си живот. Как научих това: на 18 март т.г. станахме с Радостина ФБ-приятели – по известен повод аз й написах кратко писмо във ФБ и й предложих приятелство. Тя прие предложението и си разменихме кратки съобщения. В едно от тях стана въпрос за предстоящата премиера на операта „Лакме“ от Лео Делиб на 23 март 2018 г., като й писах, че това е моя любима опера, а тя ми отговори, че Бисер Георгиев е неин съпруг и играе в ролята на Нилаканта в новата постановка на тази опера. Аз му пожелах успех при премиерата, а по-късно тя ми съобщи, че действително успехът на цялата постановка е бил забележителен. Аз лично съм впечатлен от този артист, тъй като в последните години той се изявява в опери от Вагнер, което не е типично за всички артисти от неговата генерация. Неговите участия в сложната роля на Алберих в „Пръстенът на нибелунга“ и особено на Клингзор в „Парсифал“ през 2017 г. бяха оценени много високо. Нека спомена, че на една от откритите репетиции на „Парсифал“ през май 2017 г. в София аз присъствах и бях впечатлен от играта на някои артисти, макар и това да беше далеч преди премиерата на операта.
(край на цитата)
Ще завърша тези отклонения за оперите „Лоенгрин“ и „Рейнско злато“ със следната забележка: при продукцията на „Рейнско злато“ през 1943 г. четем в текста на английски език наред с имената на Събчо Събев и Христо Бръмбаров и това на тенора Георги Минчев в ролата на Миме. Ето няколко думи за този певец от Стара Загора – цитат от предаване на Радио София за него през 2017 г.:
„На 25 май 2017 г. отбелязваме 120-годишнината от рождението на изтъкнатия български певец Георги Хинчев. Повече от 30 години той е на сцената на Софийската опера, започвайки с лиричния репетоар, а в последните десетилетия на кариерата си се изявява и в комичния, като създава ярки, запомнящи се образи, останали и до днес като еталон на актьорско и певческо майсторство.
Георги Хинчев е роден в Стара Загора. Баща му е учител по музика, а майка му – народна певица. От малък участва в музикалната самодейност в родния си град, после и в Бургас. През 1919 е назначен за стажант-артист в оперетния театър “Ренесанс”, където участва с малки роли в оперетите “Баядерка“, “Феята на карнавала“, “Жрицата на огъня“ и др. Учи в Музикалното училище при Иван Вулпе, после следва в Софийския университет право, но мизерства.
Постъпва като хорист в Софийската опера. Работи като чиновник и учител, докато през 1925 година заминава за Италия със стипендия, за да учи пеене. Негов учител е знаменития Надзарено де Анджелис в Неапол. Въпреки поканите да остане в Италия, Георги Хинчев се завръща в родината и прави голямо концертно турне из страната с песни, арии и канцонети.
На 29 януари 1928 година е дебютът му в Софийската опера с ролята на Фауст от едноименната опера на Гуно. Постепенно в репертоара му влизат Херцога, Рудолф, Алфред, Фентон, Ернесто, Надир и др. Понякога изпълнява и по-драматични роли като Калаф. Гостува на оперите в Загреб, Любляна, Братислава, Белград, Карлсбад, Виена. През 40-те години на отминалия век започва с голям успех да изпълнява и комични тенорови партии като Вашек от „Продадена невеста“, Моностатос от „Вълшебната флейта“, Джералдо от „Джани Скики“, Педрило от „Отвличане от сарая“, пее Шуйски и Уродливия в „Борис Годунов“.
След оттеглянето си от сцената изнася много образователни концерти по цялата страна.
Георги Хинчев умира на 13 май 1968 година.
Той е баща на двама наши видни музиканти – диригента Борис Хинчев и пианиста Александър Хинчев“.
(край на цитата)
Сега наново за Събчо Събев: Цитирам началото на статия, в която става въпрос за Събчо Събев и родителите му:
Портал „bg now . eu“ (рубрика „Гласувам за България“)
(без дата)
Адрес на линка:
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=45100
„Река Марица (480
км) е най-дългата на Балканите. Тя
извира от Рила и преминава през
България, Турция и Гърция. В
обосновката си за проектния клъстер
“Река на въображението”
експертите и авторите на
апликационната книга “Пловдив
2019” пишат: “Докато за повечето
градове реката обикновено е
гръбнакът, около който се развива
градът, то в Пловдив река Марица
е откъсната от градския пейзаж.
Тя е един от най-важните елементи
в екосистемата на града, но
гражданите са изгубили емоционалната
си връзка с нея. През последните
години са създадени няколко проекта
за инфраструктурни промени, но
нито един от тях не е приложен по
множество причини – включително
и такива, свързани със собствеността.
Ето защо вярваме, че е крайно време
да започнем процес по съживяването
на реката и на остров Адата. Идеята
ни е това да стане чрез култура,
изкуство и зелени иновации.
Проектният клъстер “Река на
въображението” ще се фокусира
върху превръщането на тези зони
в градски оазис…”
Всичко
това предстои през следващите
години, а тези дни един друг, сходен
в амбициите си проект заявява за
себе си.
За баните или плажа на река Марица споменава летописецът Никола Алваджиев в своята “Пловдивска хроника”. А Димитър Райчев в “Пловдивски алманах” на страниците за 1882 г. е записал: “За първи път са построени речни летни бани на брега на река Марица, състоящи се от 12 кабини, 4 душа и един голям басейн с пречистена вода.” На други страници в алманаха има снимка с текст: “1 юни 1930 г. – откриват се летните спортни бани край река Марица в Пловдив”.
В своята книга “Познатият непознат Пловдив” съм писала за фамилията Събеви – доктора и неговата съпруга италианка и художествена критичка, които са родители на оперните певци СЪБЧО СЪБЕВ и Елда Събева. През 30-те години стават популярни Събевите бани – на 13 юни 1937 г. се открива новият плаж при вилата на д-р Атанас Събев зад Военната палата с три басейна и спасители, наречен “Пловдивският Дианабад”, четем в местен вестник. Плажът на река Марица съществуваше и в ученическите ми години – през 60-те. После го измести плажът на Острова, когато все още нямаше гребен канал и притичвахме през територията, обрасла с храсти, до брега на реката, където днес е плувният басейн (…)
(край на цитата)
На 27 октомври 2019 г. копирах от Интернет следната статия за Събчо Събев, която помествам днес за пръв път в моя статия за него:
Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”
10. April 2019
Днес ще припомня името на един от най-ярките български оперни гласове – баритона Събчо Събев (5.04.1899-29.05.1950). Поводите са два – в началото на април се навършиха 120 години от рождението му и факта, че той е сред онези оперни дарования у нас, които застават пред микрофона на общественото „Родно радио” в ранните му години – още през 1933 г.
Неговото име днес е позабравено, защото дори и най-изявените му ученици – Никола Николов, Димитър Кожухаров, Светослав Рамаданов, вече са покойници. Въпреки това Музеят отбелязва неговото изкуство на оперната сцена и като педагог, тъй като Събчо Събев продължава контактите си с Радио София и в следващите години. След първия си рецитал той участва в радиопрограмата с концерти на живо като често са просвирвани и записи от негови грамофонни плочи. Изключително ме впечатли концертът му на живо на 11 май 1937 г., в който вече известния в Европа Събчо Събев изпълнява песни от младия тогава композитор Парашкев Хаджиев. Диригентът Асен Найденов, който по онова време развива активна дейност и като акомпанятор, си спомни през 1993 г. за него:
„Това е най-красивият баритон по тембър, който познавам въобще. Събчо Събев беше изключително музикален. Майка му бе италианка. Аз често ходех при него в дома му, там където сега е сградата на Университета. Беше рядък певец и симпатичен човек, жалко че умря твърде рано, на около 50 години.”
(край на цитата)
В Златния фонд на БНР се пазят
десетки записи на Събчо Събев.
Много от тях са песни от български
композитори, други са арии и
ансамбли из опери. За съжаление
не е запазен разговор с изявения
певец и педагог, но част от неговите
колеги в Народната опера и неговите
ученици са оставили топли спомени
за човека и артиста Събчо Събев.
Оперната прима Елисавета Йовович казва за Събчо Събев: „Беше един певец с изключително красив глас и добър колега”, а Сийка Петрова, която е пяла с него за първи път през 1937 г. също потвърждава: „ (…) притежаваше топъл, мек, изключително красив баритонов глас”. В различни интервюта прекрасният тенор Никола Николов се възхищава и прекланя пред своя учител Събчо Събев: „Беше чиста душа и каквото знаеше го предаваше на своите ученици”, накрая с много вълнение обобщава: „Той е една от най-светлите личности на нашия оперен хоризонт”.
(край на цитата)
Нека днес на 5 април 2022 г. да си спомним за големия певец, вокален педагог и преди всичко изявен хуманист Събчо Събев по случай 123 години от рождението му, така рано напуснал житейската сцена – едва 51-годишен.
Мир на праха му!
…………….
Изпълнение на баритона Събчо Събев:
Giordano: Andrea Chenier Nemico della patria
´´´´´´´´
Изпълнение на баритона Събчо Събев:
Verdi: Otello Credo
…..