Предна корица на “Книга зд операта” от музиколога Любомир Сагаев, роден на вчерашния ден преди 105 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 13 януари 2022 г. пиша за пръв път статия за българския музиколог Любомир Сагаев, името но когото е добре известно на всеки оперен любител, понеже Сагаев е автор на прочутата „Книга за операта“, която е единствената от този род книга в България, от която могат да се правят справки за редица български и чужди опери, повечето от които са поставяни в родните оперни театри. Вярно е, преди много години – в началото на 40-те години на миналия век големият български музиколог Иван Камбуров (1883-1955), автор на прочутия „Илюстрован музикален речник“ от 1933 година, издаде също такава „Книга за операта“, която повече не е преиздавана и в момента е антикварна рядкост, както и музикалния му речник.
Любомир Сагаев е роден на 12 януари 1917 г., починал на 28 октомври 2001 г. и вчера се навършиха кръглите 105 години от рожденето му. Не писах тази статия вчера, тъй като поместих такава за Драга Мачуганска (статията се посрещна особено радушно от голям брой читатели) и понеже днес нямам планирана друга статия, отложих тази за Любомир Сагаев с един ден по-късно.
Любомир Сагаев е автор и на други книги и множество публикации от различни области на музикалното изкуство. Той се изявява като музикален критик, лектор пропагандатор и популяризатор на класическата музика, публицист, автор на анотации към програмите на Софийската филхармония, на брошури, статии, многобройни музикални рецензии, очерци, монографии. Интерес представляват книгите му „Българското оперно творчество“, “Маестро Георги Атанасов“, “Съвременото българско оперно творчество“, “Българската култура – древна и съвремена“ – на полски език. “Книга за операта” е издадена за първи път през 1964 година и преиздавана и допълвана още няколко пъти, а „Книга за балета“ излиза през 2006 г. и съдържа информация за 60 балетни творби
Именно тази негова „Книга за операта“ се е наложила от редица години като стандартен труд в областта на оперното изкуство. Едва ли има оперен любител в България, който да не притежава или да не е виждал тази вече легендарна книга, която е претърпяла редица нови издания след първото си издаване през 1964 г. При всяко ново издание авторът добавя нови опери, като особено разширява обхвата чрез включването на все повече български оперни творби.
Нека цитирам предговора към четвъртото издание, за да разберем смисъла на онова, което подчертах по-горе:
КНИГА ЗА ОПЕРАТА от Любомир Сагаев
ПРЕДГОВОР
Излизането от печат на това ново, вече четвърто издание на „Книга за операта“, говори преди всичко за постоянно нарастващия интерес сред широките слушателски кръгове към оперното изкуство, както и за назрялата необходимост и от други подобни български книги и помагала за различните музикални жанрове, чрез които всеки любител ще има възможност да попълва своите знания и да повишава музикалната си култура и естетически вкус.
Когато през 1964 г. бе издадена за първи път „Книга за операта“, тя съдържаше всичко 71 опери, от които само 11 бяха от български композитори. В сегашното си разширено и подобрено издание книгата обхваща вече 132 опери, от които 33 са български. Високият процент български творби е доказателство за големия подем, в който се намира родното оперно творчество. С броя на включените 33 опери съвсем не се изчерпва всичко, създадено от българските композитори в тази област. Само по време на отпечатването на книгата на сцените се появиха нови творби – триптихът „Парадокси“ от Парашкев Хаджиев, „Тракийски идоли“ от Марин Големинов, „Пътуване към Кларис“ от Найден Геров, оперната версия на „Истинска апология на Сократ“ от Симеон Пиронков, детските опери „Приключенията на Тошко Африкански“ от Ал. Йосифов и „Снежанка и седемте джуджета“ от Ат. Косев. Чакат сценичната си реализация още редица опери, между които „Наследството“ от Кр. Кюркчийски, „Прикованият Прометей“ и „Чичовци“ от Лазар Николов, „Аз, Клавдий“ от Парашкев Хаджиев, „В полите на Витоша“ от Михаил Пеков, „Цар Самуил“ от Димитър Сагаев, „Почивка в Арко Ирис“ от Найден Геров, „Печалбата“ от Жул Леви, произведения от Румен Бальозов, Владимир Панчев и др.
Въпреки разширения обем на книгата и сега в нея не са намерили място много от оперните шедьоври. Това се дължи не на някакво подценяване. Дадено е предпочитание на изпълняваните у нас произведения. Това е причината и композитори като Рихард Щраус, Леош Яначек, Стравински да бъдат застъпени само с по една творба.
Книгата има в известна степен енциклопедичен характер. Освен фактическите данни за авторите и творбите, в нея се съдържат сведения за музикалните епохи и стилове, засегнати са проблеми от историческо и идейно-естетическо естество, посочват се някои от тенденциите на различните музикални школи и пр.
Старал съм се да предам в най-достъпен вид музикалния анализ върху отделните произведения. Стремил съм се да разкажа съдържанието сравнително подробно и то във версията, която е възприета у нас.
Любомир Сагаев
(край на цитата)
Най-големият парадокс е обаче факта, че всяко ново издание са разпродава много бързо и в момента на книжния пазар няма нови книги от някое от тия издания, а само антикварни. Ако влезете в Гугъл с името на автора – „Любомир Сагаев“, ще получите огромен списък от линкове, 95% от които водят до антикварни или други книжарници, които предлагат книгата, или пък само дават сведения за нея заедно с бележката „книгата е изчерпана“.
Не знам защо от доста години не се явява на книжния пазар едно ново преработено издание, след като има постоянно търсене, в което да се включат редица творби, които отдавна чакат реда си. Вярно е, авторът Любомир Сагаев се помина преди повече от 20 години – на 28 октомври 2001 г., но той има наследници – синовете Константин и Желяз, които имат моралното и юридическо право да продължат дейността на баща си.
Както ще стане дума по-късно в тази статия, двамата братя действат в тази насока – те са основали преди известно време издателство “Братя Сагаеви”, което вече е преиздало друга публикация на бащата – също много известната от близкото минало „Книга за балета“. Ето кратка рецензия за нея:
„Книга за балета” от Любомир Сагаев запознава читателите с най-ценното, което са създали световните и българските композитори. Тя дава възможност на ценителите на музиката да обогатяват познанията си и да изпитват по-голяма естетическа и емоционална наслада при срещите си с балетните творби.
Представени са основните произведения, специално написани за балетната сцена, като същевременно се проследява развитието в художествено и професионално отношение сценичен жанр – балета. Той става предпочитан за много композитори, тъй като чрез него те могат свободно да изразяват чувства и идеи.
Всеки от балетите се разглежда в три дяла: история на творбата, съдържание и кратък музикален анализ, написан на достъпен език. Посочени са също много сведения и подробности за най-изтъкнатите хореографи и балетни артисти. Включени са почти всички български балети, което дава представа за постиженията на родната музика в тази област.
(край на цитата)
А що се отнася до това издателство “Братя Сагаеви”, цитирам една статия от медия в Бургас, която дава необходимата информация:
Портал „Bourgas News.com“
30.11.2007
Още като стъпя на жп гарата и ме залива особена емоция
„Книга за балета” е адресирана до широка аудитория, казва издателят Константин САГАЕВ.
Константин Сагаев принадлежи на известната музикална фамилия, роден е през 1946 г. в София. Започва да учи история и археология в Прага, но събитията през 1968 г. го връщат в родината и дипломата си по история получава в Софийския университет. Трудовият му път минава изцяло в областта на културата – у нас и в чужбина.
Неотдавна двамата с брат си Желяз основават издателство “Братя Сагаеви”, което ще залага на стойностната литература. На книжния пазар вече се появи неговият пръв продукт “Книга за балета”, написана от техния баща Любомир Сагаев. Бургас е първият извънстоличен град, където организират публично представяне на любопитния сборник. “Книга за балета” ще се продава довечера в операта, а поводът е премиерата на “Любовна магия” и “Пролетно тайнство”.
Константин Сагаев е семеен, има син Любомир, студент по международни икономически отношения в София, който посвещава голяма част от времето си на бургаския клуб по японското бойно изкуство „кендо“.
- Г-н Сагаев, поздравления за хубавото издание – “Книга за балета”! Бихте ли очертали аудиторията, за която е предназначено четивото?
(бел. Б.К.: на това място публикуваната информация завършва, като продължението й е посочено в линк, който обаче не води до намиране на това продължение – идва отговор: „търсената страница не съществува“)
(край на цитата)
След тия общи бележки ще се спра на биографични данни и дейност на музиколога Любомир Сагаев. Същите са взети от неговата Уикипедия-страница в Интернет:
Любомир Константинов Сагаев е виден български музиколог и общественик.
Любомир Сагаев е роден на 12 януари 1917 година в семейството на Константин Сагаев (1889–1963) – писател, театрал, дипломат и основател на Българската драматическа школа, и на актрисата Олга Сагаева (1891–1968). Негов брат е композиторът Димитър Сагаев (1915–2003).
През 1941 година завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия, където негови преподаватели са проф. Панчо Владигеров (пиано) и проф. Веселин Стоянов (теория).
Професионалният му път започва още по време на следването, когато работи като пианист в театър „Одеон“ и корепетитор в Софийската народна опера.
В периода 1945–1951 година Любомир Сагаев работи като музикален редактор в Радио София.
През 1951 година започва работа в Софийската държавна филхармония: първо на длъжност артистичен секретар (до 1956), а впоследствие от 1961 до 1973 година – като неин директор. От 1973 до 1977 е директор на Българския културен център във Варшава.
Голяма част от дейността му е посветена на Съюза на българските композитори, където е организационен секретар в периода 1958–1961 година и заместник-председател от 1980 година.
В Столичния съвет за култура Сагаев заема поста заместник-председател между 1977 и 1980 година.
Сагаев развива сериозна дейност като музикален критик, лектор, публицист и популяризатор на класическата музика в България. Автор е на голям брой радиопредавания, анотации към програмите на Филхармонията, брошури, статии с музикална критика.
През 1977 година е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на изкуството“.
Любомир Сагаев умира на 28 октомври 2001 година.
Библиография
Любомир Сагаев е автор на редица изследвания в областта на българската музикална история. По данни от Енциклопедия на българската музикална култура към 1967 година, е автор на около 200 статии, на няколко кратки очерка за български и чужди композитори като Маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков и Волфганг Амадеус Моцарт и на няколко монографии:
- „Българско оперно творчество“, София, „Наука и изкуство“, 1958, 160 стр.
- „Маестро Георги Атанасов“, София, „Наука и изкуство“, 1960, 136 стр.
- „Книга за операта“, София, „Наука и изкуство“, 1964, 460 стр.
- „Съвременно българско оперно творчество“, 1974.
- „Българската култура – древна и съвременна“, 1978 (на полски език)
- „Книга за балета“, 2006
(край на биографичните данни и дейност)
Както се вижда от горното изложение, Любомир Сагаев е работил в периода 1945–1951 г. като музикален редактор в Радио София. Сигурно това е причина преди 2 дни във Фейсбук да се появи статия, посветена на неговия юбилей вчера – 105 години от рождението му. Цитирам въпросната статия:
Музей за история на радиото в България “Проф. д-р Веселин Димитров”
11 януари 2022 г.
Утре – 12 януари, се навършват 105 години от рождението на ЛЮБОМИР САГАЕВ (1917-2001) – изявен български музиколог и общественик, който днес малко хора помнят, но неговите книги продължават да се търсят. За съжаление не можах да открия снимка на Любомир Сагаев нито във “всезнаещия” Google, нито в Енциклопедия на българската музикална култура. За това пък кориците на неговите книги, претърпели не едно издание, ще ви припомнят за техния автор.
Роден и израстнал в семейството на актрисата Олга Сагаева и Константин Сагаев – известен в началото на ХХ век писател, театрал и дипломат, Любомир Сагаев заедно с брат си Димитър Сагаев (по-късно известен композитор, педагог, професор) се насочва към музикалното изкуство. Още докато следва в Музикалната академия (днес НМА „Проф. П. Владигеров“), Любомир Сагаев се изявява като пианист и корепетитор в театър „Одеон“ и в Народната опера. След това обстоятелствата го свързват с Радио София и в продължение на шест години (1945-1951) той отдава сили, енергия и младежки ентусиазъм (устрем) в колектива на тогавашната Музикална редакция на медията.
В периода от 1951 до 1973 г. Любомир Сагаев работи в Софийската филхармония – първо като артистичен секретар, а в последните 12 години като неин директор. Любомир Сагаев посвещава голяма част от дейността си на Съюза на българските композитори, заема поста заместник председател на Столичния съвет за култура и за четири години е директор на Българския културен център във Варшава. През творческия си път Любомир Сагаев е активен музикален критик, публицист, лектор и автор на десетки радиопредавания, анотации и няколко книги, популяризиращи оперната, балетната и българската музика.
Днес в Златния фонд на БНР са запазени изказвания и предавания, в които Любомир Сагаев е участвал през 60-те до 80-те години. Те са ценни звукови документи за активната му позиция на музикант и популяризатор на българското музикално изпълнителско изкуство и творчество.
(край на цитата)
Сигурно ви е направило впечатление изречението: „ (…) За съжаление не можах да открия снимка на Любомир Сагаев нито във “всезнаещия” Google, нито в Енциклопедия на българската музикална култура“.
Така е, и аз търсих тия дни напразно негови снимки, които да приложа след статията – НЯМА ТАКИВА НИКЪДЕ !!! Как е възможно това в България? Той е толкова заслужил за българското музикално изкуство, работил е в Радиото, във Филхармонията, също и в Съюза на българските композитори, където за всеки деец има биография и негова снимка, но за Любомир Сагаев не намерих такива … В медиите има снимки на неговия брат Димитър Сагаев и на сина му Константин, които ще приложа, но все още не мога да се начудя на такъв пропуск!
През 2017 г. Българското Национално Радио излъчва предаване, посветено на Любомир Сагаев във връзка със 100 години от рождението му:
БНР
Спомен за Любомир Сагаев
публикувано на 22.01.2017
Красимира Йорданова
Едва ли има любител на оперната и балетната музика, който да не притежава „Книга за операта“ или „Книга за балета“ – безценни помагала, които ни запознават с биографията на композитора, с историята на творбата, с характерното за нейната музика и помагат за разбиране на заплетените и не винаги логични сюжети на любимите музикално-сценични творби. Автор на тези книги е музиковедът Любомир Сагаев, 100-годишнината от рождението на когото отбелязваме на 12 януари 2017 г.
Роден в Пловдив, той израства в семейството на известния писател, театрал и дипломат Константин Сагаев – основател на Българската драматическа школа, и известната актриса Олга Сагаева. Негов брат е известният композитор Димитър Сагаев. Средата, в която израства, го насочва към изкуството и той завършва Музикалната академия като ученик по композиция на Панчо Владигеров, а по теория на Веселин Стоянов. Още като ученик работи като пианист в театър „Одеон“, после като корепетитор в Софийската опера. Между 1945/1951 е музикален редактор в Радио София. От 1951 започва работа в Софийската филхармония – отначало като артистичен секретар, а от 1961 до 1973 е директор на престижния оркестър. Следващите 5 години е директор на Българския културен център във Варшава. През цялата си творческа дейност той активно участва в работата на Съюза на българските композитори като организационен секретар и като заместник-председател. Любомир Сагаев умира на 28 октомври 2001 година.
Той се изявява като музикален критик, лектор пропагандатор и популяризатор на класическата музика, публицист, автор на анотации към програмите на Софийската филхармония, на брошури, статии, многобройни музикални рецензии, очерци, монографии. Интерес представляват книгите му „Българското оперно творчество“, “Маестро Георги Атанасов“, “Съвременото българско оперно творчество“, “Българската култура – древна и съвремена“ – на полски език. “Книга за операта” е издадена за първи път през 1964 година и преиздавана и допълвана още няколко пъти, а „Книга за балета“ излиза през 2006 г. и съдържа информация за 60 балетни творби.
Чуйте рубриката “Помните ли…” в звуковия файл.
(край на цитата)
Цитирам линк към това предаване на БНР:
https://bnr.bg/post/100786721/spomen-za-lubomir-sagaev
Ще завърша тази обзорна статия за Любомир Сагаев с една негова интересна публикация от 2012 г., появила се 11 години след неговата кончина през 2001 г.:
Портал „Дума“
18 април 2012 г.
Любомир Сагаев
Парашкев Хаджиев – ярък творец и педагог
Спомен от последните дни на композитора
Този разговор с големия български композитор Парашкев Хаджиев водихме спонтанно в началото на април 1992 г., само няколко дни преди неговата смърт.
С Парашкев Хаджиев ме свързваха приятелски връзки от много години, още като ученици и студенти, от съвместната ни работа в Радио София; дълголетни бяха и отношенията ни между композитор и музиковед, занимаващ се с неговото богато творчество.
След събитията от есента на 1989 г. Парашкев Хаджиев беше избран за председател на Съюза на българските композитори като свободен художник, незаангажиран с партийните изисквания на тоталитарното общество. С огромния си авторитет на творец и педагог той успя в това тревожно време да обедини композиторите в името на бъдещето на българското музикално творчество. За да затегне организационния живот на СБК, той беше подбрал сътрудниците си не по някакви идеологически или лични съображения, а преди всичко като можещи работоспособни хора. Композиторът Добри Добрев беше привлечен за председател на Творческия фонд на СБК. По това време състоянието на фонда беше доста нестабилно и това застрашаваше с несигурност издръжката на организацията. Задачата на Добрев беше да постави фонда на сериозна основа и на необходимото равнище.
Парашкев Хаджиев често ме канеше на разговор на чаша кафе в кабинета си в СБК. Темите на тези разговори бяха музикалното ни творчество, проблемите пред съюза, музикалната атмосфера, концертният живот. Естествено значителна част от разговорите ни се отнасяше за неговото творчество – за това, което пише в момента, и за това, с което възнамерява да се захване по-късно.
Беше 8 или 9 април 1992 г., когато срещнах Парашкев Хаджиев в коридора на СБК. Той изпращаше до асансьора поета Банчо Банов – либретист на три негови опери (“Лето 893”, “Мнимият болен”, “Ревизор”), два мюзикъла (“Службогонци”, “Сирано дьо Бержерак”) и на балета “Сребърните пантофки”. Като ме видя, Парашкев Хаджиев веднага ме покани в кабинета си. Разбрах, че Банчо Банов е бил при него заради замисъла да напише опера по сюжета на драмата “Към пропаст” от Иван Вазов – проект за неговата 28-а творба за музикалния театър. Основата на либретото беше от Банчо Банов, но Парашкев Хаджиев, който имаше силно чувство за драматургия, както винаги, вземаше активно участие при създаването на либретото и на тази своя опера. Всъщност той сам беше автор или съавтор на либретата на всичките си опери. Сега той отново ми заговори за намерението си да превърне драмата в истинска оперна творба.
От бъдещата опера “Към пропаст” разговорът ни прескочи към току-що поставената на софийска сцена “Любовта на Йоан Кукузел”. Казах му мнението си. Познавах операта “Любовта на Йоан Кукузел” още от прослушването й в Радио София, когато композиторът сам свиреше на пианото и пееше вокалните партии. След това Хаджиев ми прочете либретото на “Към пропаст” от Банчо Банов и ми каза какви изменения смята да направи.
Попитах го дали ще подсили още драматургията.
– Имам такова намерение, но засега премислям всичко.
– Решил ли си вече на кой оперен театър ще я дадеш за първа постановка?
През последните четири десетилетия нямаше музикална сцена в България, където творбите на Парашкев Хаджиев да не бяха желани. Написани майсторски, с отлично познаване на законите на сценичното изкуство и в духа на най-добрите традиции на романтичната опера, те обогатяваха репертоарите на театрите и се радваха на широк интерес от публиката. Очаквах да чуя някакво име, като ми беше любопитно дали и този път няма да е на Варненската народна опера, към която той като че ли имаше слабост. На Варна Парашкев Хаджиев беше доверил правото за първо представление на балета “Сребърните пантофки”, на оперите “Албена”, “Юлска нощ”, “Рицарят”. В афиша на крайморската трупа бяха намирали място и почти всички други негови опери.
Парашкев Хаджиев въздъхна, после изрече с горчивина в гласа:
– Знаеш, че докато не завърша напълно една опера, никога не се ангажирам с определен театър, нито искам да ми предложат контрактация. Аз просто написвам работите си и театрите са тези, които ме търсят, за да я поставят. Почти всичките ми опери са играни във всички наши театри…
Не само в българските – искаше ми се да допълня, защото знаех как някои от оперите на нашия класик бяха поставяни и аплодирани в Германия, Белгия, Чехия, Русия. Но не посмях да го прекъсна, тъй като усещах, че иска да излее това, което му тежи на душата.
– Положението обаче коренно се промени. След като през 1987-а Пловдивската народна опера постави “Мнимият болен”, не съм получавал предложения за постановки на оперите ми – нито на старите, още по-малко на новите, ако не смятаме “Любовта на Йоан Кукузел”, за чиято постановка в София се наложи спонсор да заплати разноските, а аз трябваше да съкратя цяла картина. Това ми се случва за пръв път!
Бях в Пловдив на премиерата на операта “Мнимият болен”, написана по едноименната комедия на Молиер. Либретото на Банчо Банов беше със стройна структура, хубав език и сгъстено действие. А музиката на Парашкев Хаджиев носеше най-добрите черти на неговото творчество в областта на комичната опера – жизнерадост, бодрост, хумор, лирика, оптимизъм. Беше написана с високо професионално майсторство и се отличаваше с богатството на хармоничния си език, класическа ясност на формата и колоритен оркестър.
– Написах опера по “Ревизор” на Гогол – продължи композиторът, – която смятам за нещо ново в творчеството ми, но така си лежи в чекмеджето ми…
Голяма част от музикално-сценичните произведения на Парашкев Хаджиев бяха създадени върху сюжетите на най-видни български и чужди писатели – Иван Вазов, Йордан Йовков, Рачо Стоянов, Камен Зидаров, Молиер, О’Хенри, Викториен Сарду. И очевидно това ново, което спомена композиторът, сигурно пак стъпваше върху безкомпромисната взискателност, която той проявяваше към сюжетите и текстовете на творбите си. Именно тази взискателност го беше насочила преди три десетилетия към българското и световното литературно наследство.
– Какво стана? С какъв ентусиазъм посрещнах нахлуването на демокрацията. А колко бързо настъпи голямото разочарование. Не знам какво да мисля…
Парашкев Хаджиев не беше от авторите, които си позволяват да разкриват личните си чувства и вълнения във връзка с изпълнението на творбите си. През 1952 г. първата му музикално-сценична творба, оперетата “Деляна”, жънеше огромен успех на сцената на Държавния музикален театър “Стефан Македонски”, когато в “Работническо дело” беше отречена като “вредно произведение” заради либретото, което било “издевателство над новото кооперативно село”. Тогава композиторът понесе мъжествено несправедливия удар и дори се пошегува, че вече ще пише опера само по текст на Вълко Червенков.
Следващите думи на Парашкев Хаджиев направо ме зашеметиха.
– Цял живот съм бил анти на социалистическите постулати. Сега обаче почвам да мисля, че демократите ще ме направят комунист. И знаеш ли защо? Не само заради досегашните придобивки в българската култура.
Той заизрежда – оперните театри, симфоничните оркестри, ансамблите, хоровете, камерните състави и пр., и пр., да не говорим за музикалните училища и за самодейността…
– През 1989-а, когато ме избраха за председател на Съюза на композиторите, бях удивен от това, което заварих. Композиторите се бяха пръснали, материалните възможности на съюза бяха неимоверно намалели. Обхвана ме отчаяние и бях склонен да се откажа. Но мисълта, че трябва да се търсят пътища за оцеляването на българската музика, ме накара да се захвана с проблемите. На първо място – с приходите на съюза. Творческият фонд беше в окаяно състояние. С опитен организатор като Добри Добрев, когото познавах още от Концертната дирекция и след това от Радио София, работите потръгнаха. Осигурихме издръжката, засилихме грижите за постъпленията по фонда, укрепихме управителните съвети на съюза и на фонда. Не срещнахме никаква подкрепа нито от Министерството на културата, нито от подведомствените му органи, които се занимаваха с музикалните въпроси. До каква степен бяхме останали само на себе си и какво беше отношението на министерството към нас съди по следния случай. Потърсихме съдействието на Боян Скопаков, първи заместник-министър на културата, когото бяхме привлекли за консултант на творческия фонд, да ни уреди среща с министъра, с госпожа Елка Константинова. Тя даде съгласие и аз, придружен от Добри Добрев, я посетих. Елка Константинова ни посрещна с думите: “Заповядайте. Вие не сте комунисти като предишните.”
Толкова бях изненадан, че не можах да се овладея и се обърнах към Добрев с думите:
“Г-н Добрев, ние нямаме работа тук. Да си ходим!”
Така завърши нашата среща с Елка Константинова, министъра на културата, която очаквахме с такава надежда.
Парашкев Хаджиев замълча. Безмълвен останах и аз. Разделихме се. След няколко дни, на 28 април 1992 г., големият български композитор Парашкев Хаджиев завърши земния си път. (Парашкев Хаджиев е роден на 14 април 1912 г. – б.р.)
————
Любомир Сагаев (1917-2001) е виден български музиковед, автор на книгите “Българското оперно творчество”, “Съвременното българско оперно творчество”, “Книга за операта”, “Книга за балета” и др. Споменът се публикува за пръв път.
(край на цитата)
Това бяха всички данни за Любомир Сагаев, които намерих в медиите.
Нека днес на 13 януари 2022 г. почетем 105 години от рождението на Любомир Сагаев, направил толкова много за популяризиране на музикалното изкуство в България, особено на оперната и балетна музика. Да се надяваме, че в скоро време на книжния пазар ще се появи ново, напълно преработено и допълнено с нови заглавия издание на неговата вече легендарна „Книга за операта“, което ще е дело на синовете му, основали наскоро издателство „Братя Сагаеви“.
Мир на праха на музиколога Любомир Сагаев.
……….