Seefried, Irmgard (DEU / AUT, Sopran)

Днес е годишнина от кончината на австрийското сопрано Ирмгард Зеефрид

Драги приятели на оперната музика, на днешния 24 ноември 2018 г. се навършват 30 години от смъртта през 1988 г. на австрийската оперна певица с немски корени – лиричния сопран Ирмгард Зеефрид (Irmgard Seefried), която е била една от най-добрите в групата от сопраните на т.н. „златна генерация“ по това време: Schwarzkopf, Grümmer, Güden, Stader, della Casa, Nilsson, Mödl, Varnay.

До сега не съм писал статия за нея и искам да почета днес паметта на тази забележителна артистка, която в годините на активната си вокална кариера е била особено известна – изтъкната любимка на такива диригенти като Карл Бьом и Херберт фон Караян, с много богат репертоар и голям брой изпълнения на редица роли, като например Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, в която роля е играла над 600 пъти, от които 128 на сцената на Виенската държавна опера. По-долу в статията ще дам конкретни данни.

Ирмгард Зеефрид е родена на 9 октомври 1919 г. в Köngetried, недалеч от град Минделхайм в Бавария. След завършване на средното си образование учи музика в Аугсбург (Бавария) в „Leopold-Mozart-Konservatorium“ (сега „Leopold-Mozart-Zentrum“) и после в Мюнхен. През 1939 г. диригентът Херберт фон Караян я ангажира за оперния театър в Аахен, където е нейният дебют в ролята на „Калугерката в храма“ в „Аида“ от Верди. В този театър тя остава 4 сезона, като в същото време продължава музикалното си обучение под ръководството на Караян. През 1943 г. Зеефрид заминава за Виена, където бива ангажирана във Виенската държавна опера и под диригентството на главния диригент на операта Карл Бьом дебютира там като Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер. Успехът й е огромен и практически Зеефрид остава във Виенската опера (по-долу давам списък на всички нейни роли във Виена) до края на певческата си кариера, като същевременно оттам започва и световната й кариера – от Миланската Скала и Ковънт Гардън в Лондон до Ню Йоркската МЕТ, където през 1953 г. е дебюта й там като Сузана в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. Тази нейна коронна роля тя е играла около 600 пъти през цялата си певческа кариера.

На сцената на МЕТ в Ню Йорк Ирмгард Зеефрид е имала 5 изяви в „Сватбата на Фигаро“ през ноември и декември 1953 г. В други роли тя не е имала там гастроли. Цитирам състава при дебюта й на 20 ноември 1953 г. (последната й изява е на 26 декември):

Metropolitan Opera House November 20, 1953 Revised productionLE NOZZE DI FIGARO {130} Mozart-Da Ponte Figaro..................Erich Kunz Susanna.................Irmgard Seefried[Debut] Count Almaviva..........Frank Guarrera Countess Almaviva.......Lisa Della Casa [Debut] Cherubino...............Mildred Miller Dr. Bartolo.............Salvatore Baccaloni Marcellina..............Hertha Glaz Don Basilio.............Alessio De Paolis Antonio.................Lawrence Davidson Barbarina...............Genevieve Warner Don Curzio..............Gabor Carelli Peasant.................Maria Leone [Debut] Peasant.................Sandra Warfield [Debut] Conductor...............Fritz Stiedry

(край на цитата)

Както виждаме, и друга голяма певица от тази епоха – Лиза Делла Каза е имала също дебют в МЕТ в главната роля на Графинята.

Именно в роли от оперите на Моцарт Ирмгард Зеефрид постига най-значителни успехи, особено многократно на Фестивала в Залцбург, където до 1960 г. непрекъснато получава отлични оценки от критиката и от публиката, специално за ролите на Сузана, на Памина във „Вълшебната флейта“ и Церлина в „Дон Жуан“. Освен в опери от Моцарт Зеефрид пее с голям успех в много опери от Рихард Щраус. Не случайно през 1944 г. по случай 80-я рожден ден на композитора, Щраус я препоръчва да пее във Виенската опера в ролята на Композитора в операта му „Ариадна на Наксос“.

Цитирам списък на ролите й на сцената на Виенската държавна опера (пяла е там от 1943 до 1975 г.):

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Ariadne auf Naxos	Der Komponist	17.12.1943–27.05.1969	37 mal
Cardillac	Die Dame	31.01.1964–02.06.1964	6 mal
Carmen	Micaëla	18.04.1944–29.03.1951	6 mal
Così fan tutte	Fiordiligi	29.09.1943–13.06.1963	85 mal
Der Rosenkavalier	Octavian	10.09.1960–10.10.1970	37 mal
Der Wildschütz	Baronin Freimann	31.10.1960–18.01.1963	9 mal
Dialogues des Carmélites	Blanche	14.02.1959–24.04.1964	14 mal
Dido und Aeneas	Dido	19.04.1961–10.06.1961	6 mal
Die Meistersinger von Nürnberg	Eva	14.11.1955–05.04.1964	15 mal
Die verkaufte Braut	Marie	01.10.1959–22.02.1969	33 mal
Die Zauberflöte	Pamina	13.01.1948–28.05.1960	54 mal
Don Giovanni	Zerlina	06.11.1955–09.05.1962	15 mal
Fidelio	Marzelline	06.02.1944–03.03.1962	52 mal
Gastspiele: Così fan tutte	Fiordiligi	14.03.1947–16.03.1947	2 mal
Julius Caesar / Giulio Cesare in Egitto	Kleopatra	05.06.1954–14.01.1960	8 mal
Kátja Kabanowá	Kabanicha	22.10.1975	1 mal
L’ incoronazione di Poppea	Poppea	08.01.1965–22.05.1965	2 mal
Le nozze di Figaro	Susanna	01.05.1945–21.01.1963	128 mal
Le nozze di Figaro	Contessa Almaviva	20.09.1963–13.05.1966	6 mal
Les Contes d’Hoffmann	Giulietta/Antonia/Stella	22.04.1946–25.04.1954	3 mal
Les Contes d’Hoffmann	Olympia/Giulietta/Antonia/Stella	24.10.1945–26.10.1945	2 mal
Les Contes d’Hoffmann	Antonia/Stella	14.12.1945–10.09.1955	52 mal
Madama Butterfly	Cio-Cio-San	06.07.1945–25.04.1946	8 mal
Turandot	Liu	23.12.1948–16.05.1956	10 mal
Wozzeck	Marie	03.01.1969–11.02.1971	3 mal

(край на цитата)

Фактически от 1946 г. започват многократните й изяви по целия свят, пеейки редовно на всички големи оперни сцени и важни музикални фестивали, също и като солистка в симфонични концерти с участието на певци. Ето няколко примера: под диригентството на Бруно Валтер е сопистка в изпълнението на 4-а симфония от Густав Малер; с диригент Херберт фон Караян през 1950 г. във „Вълшебната флейта“ от Моцарт и с Антон Дермота като Тамино; с диригент Ferenc Fricsay във „Фиделио“ от Бетовен.

През 1948 г. Зеефрид се омъжва за австрийския цигулар-виртуоз Волфганг Шнайдерхан (Wolfgang Schneiderhan), след което ограничава изявите си на оперната сцена, а многократно гастролира на концерти или на песенни рецитали, често заедно със съпруга си. Много от тях са по целия свят, както в Европа, така и в САЩ, Индия, Австралия. Шнайдерхан е концертмайстор на Виенските филхармоници още от 1938 г., отличен цигулар и по-късно педагог, член на прочут струнен квартет в Австрия.

Специализираната критика определя Ирмгард Зеефрид като отлично лирично сопрано, със „светло и ясно звучене на гласа и със съвсем ясна и изразителна дикция, която звучи по естествен път и никога не е била специално подчертавана“. От кариерата й са останали много записи, които могат да се чуят или закупят на дискове. Най-известните й записи са: операта „Фиделио“ от Бетовен с диригент Fricsay от 1963 г., операта „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус с диригент Карл Бьом от 1959 г., операта „Мignon“ от Ambroise Тhomas (с реномирания френски оркестър „Orchestre des Concerts Lamoreux“ с диригент Jean Fournet) от 1964 г.

Следва списък на дискографията й (не е съвсем пълен) на испански език:

Discografía

Bach, Mattheus Passion, K.Richter
Bartok, Lieder, Werba
Brahms, A German Requiem, B.Walter
Haydn, Die Schöpfung, Jochum
Mahler, Symphony 4, B.Walter
Mozart, Cosí fan tutte, Jochum
Mozart, Le nozze di Figaro, Karajan
Mozart, Die Zauberflöte, Karajan
Mozart, Don Giovanni, Fricsay
Schubert, Lieder, Werba
Schumann, Frauenliebe und Leben, Werba
R. Strauss, Ariadne auf Naxos, Karajan
R. Strauss, Der Rosenkavalier, Böhm
Wagner, Die Meistersinger von Nürnberg, Reiner
Weber, Der Freischütz, Jochum
Wolf, Mörike Lieder und Lieder, Werba
Arias de Óperas de Strauss, Mozart, Bizet, Verdi, etc.
Duetos con Elisabeth Schwarzkopf, Gerald Moore, piano.

(край на цитата)

Следват някои допълнения от източник на немски език:

Ludwig van Beethoven: Fidelio. Ferenc Fricsay, 1963. Fidelio: Leonie Rysanek – Florestan: Ernst Haefliger, Marzelline: Irmgard Seefried, Jacquino: Friedrich Lenz, Rocco: Gottlob Frick, Don Pizarro Dietrich Fischer-Dieskau, Don Fernando: Kieth Engen, Chor der Bayerischen Staatsoper, Bayerisches Staatsorchester
Richard Strauss: Der Rosenkavalier. Karl Böhm, 1959. Marschallin: Marianne Schech, Oktavian: Irmgard Seefried, Sophie: Rita Streich, Baron Ochs: Kurt Böhme, Faninal: Dietrich Fischer-Dieskau, Duenna: Ilona Steingruber, Valzacchi: Gerhard Unger, Annina: Sieglinde Wagner, Ein Wirt: Gelmut Goldmann, Chor der Staatsoper Dresden (Einstudierung: Ernst Hintze), Staatskapelle Dresden
Ambroise Thomas: Mignon. Jean Fournet, 1964. Mignon: Irmgard Seefried, Philine: Catherine Gayer, Wilhelm Meister: Ernst Haefliger, Lothario: Kieth Engen, Chor Raymond St. Paul (Einstudierung: Roger List), Orchestre des Concerts Lamoreux, gesungen in deutscher Sprache

(край на цитата)

Една по-пълна дискография може да се разгледа от източник на италиански език:

Discografia

Bach: Matthäus-Passion, BWV 244 – Wilhelm Furtwängler/Irmgard Seefried/Wiener Philharmoniker, Archipel – Walhall
Bach: St. Matthew Passion – Dietrich Fischer-Dieskau/Irmgard Seefried/Munich Bach Orchestra/Munich Boys Choir/Munich Bach Choir/Max Proebstl/Karl Richter/Antonia Fahberg/Kieth Engen/Hertha Töpper/Ernst Haefliger, 1959 Deutsche Grammophon/Profil
Beethoven, Sinf. n. 9/Egmont – Fricsay/BPO/Seefried/Fischer-D, 1958 Deutsche Grammophon
Beethoven, Fidelio – Fricsay/Rysanek/Haefliger, Deutsche Grammophon
Gounod, Messa S. Cecilia – Markevitch/Seefried/Stolze, 1965 Deutsche Grammophon
Haydn: Die Schöpfung – Irmgard Seefried/Richard Holm/Igor Markevitch/Berliner Philharmoniker, 1957 – BNF/Deutsche Grammophon
Mozart: Messa di Requiem – New York Philharmonic/Bruno Walter/The Westminster Choir/Irmgard Seefried/Jennie Tourel/Léopold Simoneau/William Warfield, Classical Digital Remasterings
Mozart: Requiem – Irmgard Seefried/Gertrude Pitzinger/Richard Holm/Kim Borg/Chorus of the Vienna State Opera/Vienna Symphony Orchestra/Eugen Jochum, Deutsche Grammophon
Mozart: The Marriage of Figaro (1954) – Giuseppe Nessi/Franco Calabrese/Sena Jurinac/Luisa Villa/Irmgard Seefried/Herbert von Karajan/Antonio Pirino/Rolando Panerai/Silvio Maionica/Coro e Orchestra del Teatro alla Scala/Mario Petri/Elisabeth Schwarzkopf/Mariella Adani, IDIS
Mozart: Le nozze di Figaro (1950) – Vienna Philharmonic Orchestra/Herbert von Karajan/Chorus of the Vienna State Opera/Erich Kunz/George London/Elisabeth Schwarzkopf/Irmgard Seefried, Classical Moments
Mozart, Don Giovanni – Fricsay/Fischer-D./Stader, 1959 Deutsche Grammophon
Strauss: Der Rosenkavalier – Marianne Schech/Irmgard Seefried/Sächsische Staatskapelle Dresden/Karl Böhm, 1959 – BNF
Strauss: Ariadne auf Naxos (Salburger Festspiele) – Hilde Güden/Irmgard Seefried/Karl Böhm/Lisa Della Casa/Paul Schöffler/Vienna Philharmonic Orchestra, Deutsche Grammophon
Weber, Franco cacciatore – Jochum/Waechter/Peter/Streich, 1959 Deutsche Grammophon
Wolf: Italienisches Liederbuch – Dietrich Fischer-Dieskau/Erik Werba/Irmgard Seefried/Jörg Demus, Deutsche Grammophon
The Art of Irmgard Seefried – Vol. 8: Wolf & Strauss Lieder – Irmgard Seefried/Erik Werba, Deutsche Grammophon
The Art of Irmgard Seefried – Vol. 9: Lieder by Wolf, Hindemith & Reger – Irmgard Seefried/Erik Werba, Deutsche Grammophon
The Art of Irmgard Seefried – Vol. 10: Wolf & Egk Lieder – Irmgard Seefried/Erik Werba, 1960 Deutsche Grammophon
The Art of Irmgard Seefried – Vol. 11: Cantatas & Oratorios – Irmgard Seefried, 1958 Deutsche Grammophon
Soprano Duets – Elisabeth Schwarzkopf/Irmgard Seefried, EMI Warner

(край на цитата)

Наред с огромния оперен репертоар Ирмгард Зеефрид се изявява като отлична интерпретаторка на песни от най-различни стилове и композитори. Една от най-известните й партньорки в дуети е немският сопран – легендарната Елизабет Шварцкопф, с която имат общ музикален запис на компакт-диск (последна позиция в списъка от дискографията на испански език). След тази статия ще приложа снимка на обложката от този исторически запис. За него говори и авторитетният немски критик Юрген Кестинг (Jürgen Kesting) – един от най-добрите съвременни познавачи на вокалното изкуство в целия свят, автор на прочутия многотомен речник за оперните и концертни певци и певици.

Ето част от негово изказване: „Ihre Stimme war einzigartig (б.а. Б.К.: става въпрос за Елизабет Шварцкопф). Neben unbändigem Ausdruckswillen besaß sie ein sofort wiedererkennbares Timbre und sang mit weich geflutetem Ton. In Duetten mit Sängerinnen wie IRMGARD SEEFRIED oder Elisabeth Grümmer “ergeben sich Klangmischungen, die zum Schönsten gehören, was man klanglich von Frauenstimmen überhaupt hören kann”, schrieb Musikkritiker Jürgen Kesting. “Sie hat mit den Wortnuancierungen eines subtilen Schauspielers und den feinen Farben eines großen Malers gesungen.” Dies gilt vor allem für die Liedaufnahmen“.

Превод на български език:

Нейният глас беше изключителен. Заедно с неукротимото й желание за музикален израз, тя притежаваше един отличаващ се веднага тембър на гласа и пееше с меко разливащ се тон. В дуети с певици като Ирмгард Зеефрид или Елизабет Грюмер „се получаваха такива звукови смесици, които принадлежат към най-хубавото, което може да се чуе по отношение на тона, възпроизведен от женски гласове“, пише музикалният критик Юрген Кестинг. „Тя пееше с нюансирането на думите, които говори един чувствителен артист и финните цветове на един голям художник“. Това важи преди всичко за записите на песни.

(край на превода)

Независимо, че горните думи се отнасят за Елизабет Шварцкопф, факта че нейна партньорка често е била Ирмгард Зеефрид говори за качеството на тия общи изпълнения.

Твърде неочаквано, когато Ирмгард Зеефрид е на 69-годишна възраст и вече е преустановила певческата си дейност (последната й изява във Виенската опера е през 1975 г. в операта „Каня Кабанова“ от Леош Яначек в ролята на Марва – партия за алт), тя умира на 24 ноември 1988 г. във Виена. Погребана е в почетна гробница в същия град в гробището „Neustifter Friedhof”, където са поставени по-късно и тленните останки на съпруга й Волфганг Шнайдерхан. Той се е поминал 14 години след съпругата си през 2002 г. От брака си имат една дъщеря, родена през 1957 г. – артистката Мона Зеефрид, която от доста години е прочута преди всичко като артистка в немски телевизионни сериали, като „Sturm der Liebe (буря на любовта)“, която се излъчва и в телевизионни предаватели по целия свят (мисля и в България). Мона играе ролята на Шарлоте. Участва и в сериалите: „Praxis Bülowbogen“, „Traumschiff“, в криминалната серия от Австрия „Soko Wien“ и в „Bullen von Tölz“ (ще дам нейна снимка след статията).

Години след смъртта на Ирмгард Зеефрид медиите в Австрия и Германия отбелязват при кръгли годишнини нейната дейност чрез статии и предавания по радиото. В печатните медии преди всичко в Австрия се припомнят големите й заслуги в областта на оперното и песенно изкуство.

Ще приложа в оригинал на немски език две такива публикации – съответно при 20 и 25 години от датата на смъртта й. От тях научаваме много подробности за живота и кариерата й, които не стоят в официалните информации за нея. Ето първата с автор Готфрид Червенка от 25 ноември 2008 г.:

Zum 20. Todestag

Sie kam aus Bayern nach Wien und wurde hier nicht nur zu einem der wichtigsten Mitglieder des legendären Wiener Nachkriegsensembles, sondern zu einem Liebling der ganzen Stadt, zu einem Weltstar, dessen künstlerische Heimat stets Österreich blieb.

Mag sein, dass die Erinnerung oft verklärt. Seit es Schallplatte, Tonband, Radio und TV gibt aber ist vieles sozusagen in Stein gemeißelt. Etwa die legendäre Exilzeit der Wiener Staatsoper im ersten Jahrzehnt nach dem Zweiten Weltkrieg.

Das Haus am Ring war zerstört, Volksoper und Theater an der Wien bildeten die Ersatzquartiere. Eine absolute Notsituation. Für heutige Begriffe völlig undenkbar. Dennoch wurde auf Wunsch der russischen Besatzer bereits ab 1. Mai 1945 wieder Oper gespielt, alle Einwände rasch vom Tisch gewischt – mit der Maschinenpistole im Anschlag.

600 Mal Susanna

Eine der Säulen des Wiener Opernensembles war damals Irmgard Seefried: Sie war die Susanna in jenem legendären Figaro vom 1. Mai 1945, hat die Rolle im Laufe dieses Mai dann fast täglich gesungen und mit ihrem Enthusiasmus das ganze Ensemble angesteckt.

An die 600 Susannas waren es schließlich im Laufe ihrer ganzen Karriere, in aller Welt hat sie diese Glanzrolle verkörpert, Plattenproduktionen und Mitschnitte bestätigen den hohen Rang ihrer Interpretation.

Von Böhm nach Wien engagiert

Gerade 24 Jahre alt war die Seefried, als sie 1943 an die Staatsoper berufen wurde und als Einstandsrolle dafür das Evchen in den Meistersingern einstudiert hatte. Karl Böhm hieß damals der neue Direktor des Hauses, doch allzu lange sollte seine erste Direktionsära nicht andauern, 1944 wurde die kriegsbedingte Schließung aller Theater verfügt und Böhms zweite Ära kam erst 1955 mit der Wiedereröffnung des Hauses am Ring, war allerdings von noch kürzerer Dauer.

Dem glanzvollen Opernfest – an dem die Seefried maßgeblich beteiligt war – folgte rasch der Repertoirealltag und ein einstiges Lieblingsspiel der Wiener: das Sägen am Sessel des Operndirektors. Bereits 1956 war auch die zweite Böhm-Direktion Geschichte, allerdings stand sein Nachfolger noch vor seiner Demission fest: Herbert von Karajan – Meisterdirigent, PR-Genie in eigener Sache und (vielleicht) ein bisschen größenwahnsinnig, was das von ihm geplante Welt-Opern-Imperium betraf.

Anfänge mit Karajan

Für die Seefried war Karajan absolut kein Unbekannter. Bereits in ihrem ersten Engagement in Aachen war er ihr Generalmusikdirektor gewesen. Von ihm hatte sie unschätzbare Impulse erhalten, und die Wertschätzung war absolut gegenseitig. Nicht umsonst hat Karajan die Seefried für seine ersten wichtigen Nachkriegsaufnahmen herangezogen: als Pamina, Susanna und als Komponisten in Ariadne auf Naxos.

In Aachen hat Irmgard Seefried aber ebenso den jungen Walter Felsenstein kennen gelernt, den späteren Regie-Guru, und auch an diese Begegnung hat sie sich später begeistert erinnert.

Eine Schwäbin wird Wienerin

Irmgard Seefried war seit 1946 österreichische Staatsbürgerin, geboren wurde sie allerdings am 9. Oktober 1919 in Köngetried, an der oberschwäbischen Barockstraße. Ersten Musikunterricht erhielt sie vom Vater, bereits mit acht Jahren wirkte sie bei einer Laienaufführung von Humperdincks Märchenoper “Hänsel und Gretel” mit, um dann mit 20 ihr Staatsexamen am Augsburger Konservatorium abzulegen.

1940 folgte schließlich das Engagement nach Aachen, 1943 hatte sie bereits das höchste Ziel erreicht: die Wiener Staatsoper. Von hier aus startete sie nach dem Krieg dann auch ihre internationale Karriere, künstlerisches Zentrum aber blieb stets Wien.

Überzeugte Ensemblekünstlerin

Zum großen Unterschied zu Karajan, dem vielfach und nicht ganz zu Unrecht die Zerstörung des Wiener Ensembles nachgesagt wird, war Irmgard Seefried sozusagen der Prototyp einer Ensemblesängerin. Begierig, eine Rolle nicht nur zu kennen und zu können, sondern auch stetig an ihr zu arbeiten, sie auszufeilen, wie es beispielsweise Josef Krips fast bis zum Exzess getrieben hat.

Viele große Sängerinnen und Sänger von damals haben diese ständigen Proben auch gehasst, im Rückblick aber deren Notwenigkeit anerkannt. Und sie waren stolz, zu diesem Wiener Ensemble dazu gehört zu haben. Dabei hat es keineswegs nur das “Mozart-Ensemble” gegeben, von dem man immer spricht. Es hat ebenso ein “Wagner-Ensemble” gegeben, ein “Verdi-Ensemble”, ein “Puccini-Ensemble” und so weiter. Nur wird das heute leider oft unter den Tisch gekehrt, weil man fälschlicherweise meint, ausschließlich originalsprachige Aufführungen wären das Gelbe vom Ei.

Legendäre “Cosi”

Gerade das Beispiel Seefried aber lehrt das Gegenteil. Früher sind die Menschen gerne nach Wien oder Salzburg gekommen, um eben zum Beispiel die Seefried inmitten des großartig eingespielten Wiener Ensembles zu erleben. Heute fahren wir in alle Welt, hören dabei oft immer wieder die gleichen Sänger, nur meist in inhomogenen, von Agenten wahllos zusammen gewürfelten Kurzzeit-Ensembles.

Oder wer kann sich heute vorstellen, dass etwa “Cosi fan tutte” zwischen 1945 und 54 im Verband der Staatsoper 45 Mal gegeben wurde und dabei zumindest die Rollen von Fiordiligi, Ferrando, Guglielmo und Don Alfonso 45 Mal gleich besetzt gewesen sind: mit Irmgard Seefried, Anton Dermota, Erich Kunz und Paul Schöffler. Und in Salzburg, bei den Festspielen, hat man diese rasch weltberühmt gewordene Besetzung natürlich ebenso beibehalten.

Leidenschaft und Hingabe

Irmgard Seefried hat ihren Beruf stets mit voller Leidenschaft ausgeübt. Oper, Lied und Oratorium waren für sie dabei gleichrangig, bei allen drei Kategorien aber war ihr das Wort stets besonders wichtig: “Ich liebe das Wort” sagte sie in einem Künstlergespräch mit den Freunden der Wiener Staatsoper im Jahr 1984: “Ich mag nicht nur eine Fabrik von schönen Tönen, da fange ich sehr bald zum Schlafen an. Es ist mir zum Vorwurf gemacht worden, dass ich so maßlos war auf der Bühne. Aber ich glaube daran, dass nur der Mensch, der sich auf der Bühne ganz hergibt, das Recht hat, auf der Bühne zu stehen. Wir brauchen die Ehrlichkeit. Ich will daran glauben, dass ich auf der Bühne stehen durfte, um mich voll und ganz herzugeben. An das will ich glauben! Denn dieser Verschenkungsmoment ist der Schöpfung ähnlich.”

Irmgard Seefried ist am 24. November 1988 in ihrer Wahlheimat Wien gestorben. Sie ruht in einem Ehrengrab am Neustifter Friedhof neben ihrem Ehemann, dem international gefeierten Geiger Wolfgang Schneiderhan (1915-2002).

(край на статията)

Превод:

За 20-годишнината от смъртта

Тя идва във Виена от Бавария и става не само един от най-важните членове на легендарния виенски следвоенен ансамбъл, но и любимка на целия град, световна звезда, чиято артистична родина винаги е била Австрия.

Възможно е паметта често да се трансформира. Откакто има плочи, ленти, радио и телевизори обаче, много неща са поставени в камък, така да се каже. Например легендарният период на изгнание на Виенската държавна опера през първото десетилетие след Втората световна война.

Основната сграда на операта „аm Ring“ е разрушена, „Volksoper“ и „Theater an der Wien“ формират заместващите сгради. Абсолютно извънредно положение. Напълно немислимо за днешните стандарти. Въпреки това, по искане на руските окупатори, от 1 май 1945 г. отново се играе опера и всички възражения бързо са отхвърлени – с приготвения картечен пистолет.

600 пъти Сузана

Един от стълбовете на виенския оперен ансамбъл по онова време е Ирмгард Зеефрид: тя е Сузана в легендарния „Фигаро“ от 1 май 1945 г. и пее ролята почти всеки ден през май, заразявайки целия ансамбъл с ентусиазма си.

В края на краищата тя има около 600 „Сузани“ в хода на цялата си кариера – превъплъщава се в тази блестяща роля по целия свят, звукозаписни продукции и записи потвърждават високия ранг на нейните интерпретации.

Ангажирана от Бьом за Виена

Ирмгард Зеефрид е само на 24 години, когато е повикана в Държавната опера през 1943 г. и репетира Евa в „Майсторите певци от Нюрнберг“ като своя дебютна роля. Карл Бьом е името на новия директор на оперния театър по това време, но първата му мениджърска ера не трябва да продължи твърде дълго. През 1944 г. е наредено затварянето на всички театри, свързано с войната, и втората ера на Бьом настъпва едва след 1955 г. с повторното отваряне на основната сграда на операта „на Ринга“, но е с още по-кратка продължителност.

Бляскавият оперен фестивал – в който Ирмгард Зеефрид изиграва ключова роля, бързо е последван от ежедневен репертоар и бивша любима игра на виенчани: „рязане на директорския стол на операта“. Още през 1956 г. втората дирекция на Бьом е история, но неговият наследник все още е сигурен, преди да подаде оставка: Херберт фон Караян – майстор диригент, PR гений сам по себе си и (може би) малко мегаломан по отношение на плана си да създаде оперен театър на световно равнище.

Начални изави с Караян

Караян не беше непознат за Зеефрид. Още при първия й ангажимент в Аахен той беше неин генерален музикален директор. Тя беше получила безценни импулси от него и признателността беше абсолютно взаимна. Не напразно Караян използва Зеефрид за първите си важни следвоенни записи: като Памина, Сузана и като Композитор в „Ариадна на Наксос“.

В Аахен обаче Ирмгард Зеефрид среща и младия Валтер Фелзенщайн, който по-късно става режисьорски гуру, и по-късно си спомня с възторг тази среща.

Една жителка на Швабия става виенчанка

Ирмгард Зеефрид е с австрийско гражданство от 1946 г., но е родена на 9 октомври 1919 г. в Кьонгетрид, на бароковия път в Горна Швабия. Получава първите си уроци по музика от баща си и на осемгодишна възраст участва в аматьорско представление на приказната опера на Хумпердинк „Хензел и Гретел“, за да вземе държавния си изпит в консерваторията в Аугсбург на 20-годишна възраст.

През 1940 г. тя най-накрая е ангажирана в Аахен, а през 1943 г. вече е постигнала най-високата си цел: Виенската държавна опера. Именно оттук започва международната й кариера след войната, но Виена винаги остава център на изкуството й.

Убедена ансамблова артистка

За разлика от Караян, който често и не съвсем погрешно е обвиняван в унищожаването на Виенския ансамбъл, Ирмгард Зеефрид е, така да се каже, прототипът на певица от ансамбъла. Нетърпелива не само да знае и да може да играе ролите си, но и непрекъснато да работи върху тях, да ги шлифова, както Йозеф Крипс например натискаше почти до крайност.

Много велики певци от онова време също мразеха тези постоянни репетиции, но в ретроспекция признаваха необходимостта от тях. И бяха горди, че принадлежат към този виенски ансамбъл. В никакъв случай не беше само “Ансамбъл Моцарт”, за който хората винаги говорят. Имало е още “Ансамбъл Вагнер”, “Ансамбъл Верди”, “Ансамбъл Пучини” и т.н. За съжаление днес това често се замита под килима, защото хората погрешно смятат, че само изпълненията на оригиналния език са черешката на тортата.

Легендарните спектакли на “Така правят всички”

Примерът на Ирмгард Зеефрид обаче учи обратното. В миналото хората обичаха да идват във Виена или Залцбург, например, за да изпитат Зеефрид сред великолепно репетирания виенски ансамбъл. Днес пътуваме по целия свят, често чувайки едни и същи певци отново и отново, само че най-вече в нехомогенни краткотрайни ансамбли, събрани на случаен принцип от агенти.

Или кой може да си представи днес, че „Така правят всички” е представена 45 пъти между 1945 и 1954 г. в Асоциацията на държавната опера и поне ролите на Фиордилиджи, Ферандо, Гулиелмо и Дон Алфонсо са били дадени едни и същи 45 пъти: с Ирмгард Зеефрид, Антон Дермота, Ерих Кунц и Пол Шьофлер. И в Залцбург, на фестивала, този състав, който бързо стана световно известен, разбира се също беше запазен.

Страст и отдаденост

Ирмгард Зеефрид винаги е практикувала професията си с пълна страст. Операта, песента и ораторията са еднакво важни за нея, но и в трите категории словото винаги е особено важно за нея: „Обичам словото, думата“, казва тя в разговор с артисти от приятелите на Виенската държавна опера през 1984 г.: „Не просто харесвам фабрика за красиви тонове, там много скоро започвам да заспивам. Упрекват ме, че съм толкова прекалена на сцената. Но смятам, че само човек, който се раздава напълно на сцената, има право да бъда на сцената. Нуждаем се от честност. Искам да вярвам, че ми беше позволено да бъда на сцената, за да се отдам напълно. Искам да вярвам в това! Защото този момент на даряване е подобен на сътворението”.

Ирмгард Зеефрид умира на 24 ноември 1988 г. в „избраната си нова родина“ Виена. Тя почива в почетен гроб на гробището „Neustift“ до съпруга си, международно известния цигулар Волфганг Шнайдерхан (1915-2002).

(край на превода)

А сега втората информация през 2013 г. от Хелмут Бадер (Helmut Bader) – по случай 25 години от смъртта й. Тук се говори и за дъщеря й – Мона Зеефрид и нейните участия в редица тв-сериали:

Von der Kneippstadt aus die Bühnen der Welt erobert

Irmgard Seefrieds Tod jährt sich heuer zum 25. Mal. Ihre Tochter Mona spielt derzeit in der Nachmittags-Fernsehserie „Sturm der Liebe.

Die Wörishoferin Helga Gastel kann sich noch gut an den prominenten Gast erinnern, den sie damals in der „Neuen Apotheke“ bedient hat: „Sie kam öfter zu uns und war immer ausgesprochen freundlich zu mir“, berichtet sie. Helga Gastel kennt sich in der Kneippstädter Historie ohnehin gut aus und bewahrt viele Erinnerungen an frühere Wörishofer Zeiten in ihrem Hause auf. Bei der prominenten Dame, von der hier die Rede ist, handelt es sich um keine Geringere als Irmgard Seefried, die einst von der Kneippstadt auszog und die Bühnen der Welt als großartige Kammersängerin eroberte.

Heuer werden es 25 Jahre, dass Irmgard Seefried gestorben ist, und die Erinnerung an sie scheint auch in Bad Wörishofen mehr und mehr zu verblassen. Lange Zeit gab es auf dem Wörishofener Friedhof in der zweiten Reihe noch eine Grabstätte der Familie Seefried. „Unserem unvergesslichen Kinde“ stand dort auf einem schon etwas verwitterten Stein mit einem Engel. Er erinnerte an ein kleines Mädchen, wohl eine Schwester von Irmgard Seefried, das damals mit dem Fahrrad vom Klosterhof auf die Hauptstraße fuhr und dort tödlich verunglückte. So zumindest kann man es in einer Chronik des Klosters nachlesen.

Irmgard Seefried war die Tochter von Heinrich Seefried, einem musikalisch selbst sehr begabten Lehrer, der an der Wörishofer Knabenschule wirkte und bereits vor dem Krieg eine Singschule hier gründete. Er kam aus Köngetried, wo Irmgard Seefried auch geboren ist. Bereits im Alter von zwölf Jahren machte sie mit ihrem Talent auf sich aufmerksam, als sie in einer Aufführung der Märchenoper „Hänsel und Gretel“ von Engelbert Humperdinck auftrat. Nach dem Studium am Mozart-Konservatorium in Augsburg nahm ihre Karriere rasch Fahrt auf. Noch im Kriegsjahr 1943 erhielt sie eine Anstellung an der Wiener Oper bei Karl Böhm und stieg dann zu einer der berühmtesten Sopranistinnen ihrer Zeit auf. Schon 1946 wirkte sie bei den Salzburger Festspielen mit und startete zu Liedtourneen in alle Welt. Zwar war Wien zu ihrem Lebensmittelpunkt geworden, wo sie Wolfgang Schneiderhan einen ebenfalls bekannten Geiger heiratete, doch für die Kneippstadt war sie gerade in dieser Zeit eine echte Werbeträgerin geworden. Schon alleine deshalb sollte ihr Andenken hier nicht ganz in Vergessenheit geraten. In den 50er-, 60er- und 70er-Jahren arbeitete sie mit den großen Dirigenten der Zeit zusammen unter anderem auch mit Herbert von Karajan und begeisterte mit ihrem lyrischen Sopran als Opern-, Lieder- und Oratoriensängerin das Publikum. Für die Werke von Mozart, Strauß, Schumann, aber auch Bela Bartok war sie eine begehrte Interpretin. Gelobt wurden aber nicht nur ihre stimmlichen Fähigkeiten, sondern auch ihre temperamentvolle Bühnenpräsenz.

Verschmerzen musste sie schon relativ früh den Tod ihres Vaters, der zusammen mit Wilhelm Sproll bei einem Autounfall in der Nähe von Schlingen ums Leben kam.

Die Verbindung zu Bad Wörishofen blieb jedoch bestehen. Centa Bauer, die ehemalige Inhaberin des Friseursalons Bauer in der Hauptstraße, war noch lange mit Reiner Seefried, einem Bruder der Sängerin, befreundet. Maria Seefried, die Mutter war eine geborene Scharpf und damit in Wörishofen fest verankert. Auf den Namen Seefried jedoch können all jene heute noch stoßen, die die Nachmittags-Fernsehserie „Sturm der Liebe“ aufmerksam verfolgen. Mona Seefried ist dort in der Rolle der Charlotte Saalfeld zu sehen. Sie ist die Tochter von Irmgard Seefried, hat wohl das künstlerische Talent der Eltern geerbt und ist eine erfolgreiche Theater- und Fernsehschauspielerin geworden. Mit Rollen unter anderem in „Praxis Bülowbogen“, „Traumschiff“, bei „Soko Wien“ oder im „Bullen von Tölz“ hat sich die 1957 geborene und am Max-Reinhardt- Seminar in Wien ausgebildete Schauspielerin einen Namen gemacht.

(край на статията)

Превод:

Покори световните сцени, изхождайки от града на Кнайп

Тази година се навършват 25 години от смъртта на Ирмгард Зеефрид. Дъщеря й Мона в момента играе в следобедния телевизионен сериал „Sturm der Liebe“ (Любовна буря).

Хелга Гастел от Вьорисхофен все още добре си спомня видната гостенка, която обслужваше в „Neue Apotheke“ тогава: „Тя идваше при нас доста често и винаги беше изключително дружелюбна с мен“, съобщава тя. Хелга Гастел вече е добре запозната с историята на „Града на Кнайп“ и пази в къщата си много спомени от предишни времена във Вьорисхофен. Видната дама, за която говорим тук, е не друга, а Ирмгард Зеефрид, напуснала някога „Града на Кнайп“ и покорила сцените на света като велика камерна певица. (Моя бележка – Б.К.: Градът Вьорисхофен в Бавария се нарича често „Градът на Кнайп“. Това идва от факта, че преди години там е бил много известна личност немският католически свещеник Себастиян Кнайп (1821-1897) – духовно лице, което е провеждало специални водни профилактични лечения, които носят сега неговото име. Понеже Вьорисхофен е бил център на тия лечения, градът често се нарича „Град на Кнайп“).

Тази година се навършиха 25 години от смъртта на Ирмгард Зеефрид и споменът за нея в Бад Вьорисхофен сякаш избледнява все повече и повече. Дълго време на втория ред на гробището във Вьорисхофен е имало гробница на семейство Зеефрид. Там върху малко изветрял камък с ангелче пишеше „Нашето незабравимо дете“. Напомняше на малко момиченце, вероятно сестра на Ирмгард Зеефрид, което яхва колелото си от двора на манастира до главната улица и там претърпява фатален инцидент. Поне това може да се прочете в хроника на манастира.

Ирмгард Зеефрид е дъщеря на Хайнрих Зеефрид, музикален много талантлив учител, който работи в училището за момчета във Вьорисхофен и основава училище по пеене тук преди войната. Той идва от Kьонгетрид, където е родена и Ирмгард Зеефрид. На дванадесетгодишна възраст тя привлича вниманието с таланта си, когато се появява в спектакъла на приказната опера на Енгелберт Хумпердинк „Хензел и Гретел“. След като учи в консерваторията “Моцарт” в Аугсбург, кариерата й бързо набира скорост. През военната 1943 г. тя получава работа във Виенската опера с Карл Бьом и след това се издига до едно от най-известните сопрани на своето време. Още през 1946 г. тя участва в Залцбургския фестивал и тръгва на турнета с рецитали по целия свят. Въпреки че Виена се превръща в център на нейния живот, където се омъжва за Волфганг Шнайдерхан, който също е известен цигулар, през това време тя се превръща в истинска рекламна среда за „Града на Кнайп“. Само поради тази причина паметта й не трябва да бъде напълно забравена тук. През 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век тя работи с великите диригенти на времето, включително Херберт фон Караян, и възхищава публиката с лиричното си сопрано като оперна, песенна и ораториална певица. За произведенията на Моцарт, Щраус, Шуман, но също и на Бела Барток, тя е търсен търлкувател. Похвалени бяха не само вокалните й способности, но и енергичното й сценично присъствие.

Тя трябваше да преодолее сравнително рано смъртта на баща си, който загива заедно с Вилхелм Спрол в автомобилна катастрофа близо до Шлинген.

Връзката с Бад Вьорисхофен обаче остава. Цента Бауер, бивш собственик на фризьорски салон „Bauer“ на Хауптщрасе, дълго време е приятелка с брата на певицата – Райнер Зеефрид. Майката – Мария Зеефрид, по рождение Шарпф, и родена тук, е следователно здраво закотвена във Вьорисхофен. Въпреки това, всички, които следят внимателно следобедния телевизионен сериал „Любовна буря“, все още могат да срещнат името Зеефрид. Мона Зеефрид може да се види там в ролята на Шарлот Заалфелд. Тя е дъщеря на Ирмгард Зеефрид, вероятно е наследила артистичния талант на родителите си и се е превърнала в успешна театрална и телевизионна актриса. Това е актрисата, която е родена през 1957 г. и е обучавана в семинара на Макс Райнхард във Виена, и си е създала име с роли в „Praxis Bülowbogen“, „Traumschiff“, „Soko Wien“ или „Bullen von Tölz“, между другите роли.

(край на превода)

Нека днес на 24 ноември 2018 г. да почетем 30 години от кончината на певицата Ирмгард Зеефрид.

Мир на праха й!

…………….

Изпълнение на Ирмгард Зеефрид: