Немската певица Мета Зайнемайер, починала на днешния ден преди 95 години
Драги приятели на оперната музика, днес на 19 август 2024 г. ще почетем паметта на една почти непозната за българския оперен любител певица – немското сопрано Мета Зайнемайер (Meta Seinemeyer), която се е поминала на днешния ден преди 95 години – през 1929 г.
Когато преглеждах календара си с данни от света на операта забелязах тия дни, че днес нямам дата за български оперен деец. Тогава погледнах към чуждите артисти и открих само едно име – Мета Зайнемайер. Прочетох някои откъси от биографията й и веднага си казах – трябва да напиша нещо, краткият й живот само от 34 години заслужава това. Някои музикални критици – особено от Дрезден, отбелязват феноменални постижения в някои нейни изпълнения. При това тя е оставила доста музикални записи, особено през 20-те години на миналия век, които заслужава да се чуят. Голям талант, прекрасна външност и изразителна фигура на сцената със силно подчертана драматична игра, особено в оперите на Вагнер, Зайнемайер оставя образци за музикална интерпретация, които и сега могат да предизвикат възхищение независимо от ограничената техника в тия години.
Като пиша тия редове, става ми тъжно – в най-хубавите години на артистичния растеж, когато вратите на Виенската държавна опера или на „Ковънт Гардън“ в Лондон вече се отварят за изкуството й, Зайнемайер се разболява от левкемия и умира в Дрезден толкова млада – две седмици преди да навърши 34 години. Вижте какъв роман – само няколко часа преди да почине, лежаща на смъртното легло, тя се омъжва за диригента Фридер Вайсман, който е бил често неин диригент и е правил редица музикални записи с нейно участие. За него ще пиша някои неща по-късно.
Мета Зайнемайер е родена на 5 септември 1895 г. в Берлин в семейството на криминалния комисар Вилхелм Зайнемайер и съпругата му Анна Васерман. През годините 1909 до 1911 тя посещава девически лицей в Берлин, след това от 1911 до 1917 г. следва и завършва в Консерваторията („Stern’sche Konservatorium“) в Берлин вокално изкуство, където Николаус Ротмюл (Nikolaus Rothmühl) е неин вокален педагог. Сценичният й дебют е през 1918 г. в главната роля от оперетата „Хубавата Елена“ от Жак Офенбах в оперния театър в Берлин-Шарлотенбург, от който по-късно израства прочутата днес „Deutsche Oper Berlin“. В този оперен театър тя остава до 1925 г., след което е ангажирана в ансамбъла на „Semperoper“ в Дрезден, където играе до ранната си смърт през 1929 г.
В музикалните летописи Мета Зайнемайер е характеризирана като една от най-значителните и прочути лирико-драматични сопрани през 20-те години на миналия век. През 1923 г. заедно с ансамбъла на Оперния театър в Берлин тя гостува в Ню Йорк, където играе с голям успех в МЕТ ролята на Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“. Кариерата й после в Дрезден е особено успешна в роли от опери на Верди. В 20-те години Дрезден преживява голям ренесанс на оперното творчество на Верди и тя играе в редица негови опери, като Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“ и главната роля в „Аида“. Но и в други роли е оставила отлични спомени: Маргарете във „Фауст“ от Гуно, Мадалена в „Андре Шение“ от Джордано, Тоска в едноименната опера от Пучини. През 1925 г. тя има особен успех в главната роля в операта „Доктор Фауст“ от Феручо Бузони.
От 1927 г. Зайнемайер гостува също и във Виенската държавна опера. Там е имала само две участия, а именно:
| Titel des Werks | Rolle/Funktion der Person | Datum der ersten/letzten Vorstellung | Anzahl der Vorstellungen | |
|---|---|---|---|---|
| Aida | Aida | 24.06.1927 | 1 mal | |
| Tosca | Floria Tosca | 22.06.1927 | 1 mal |
(край на цитата)
Както се вижда, дебюта на Зайнемайер във Виенската държавна опера е на 22 юни 1927 г. в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини. Цитирам състава на ансамбъла при този дебют:
Besetzung | 22.06.1927
| Deutsche Übersetzung | Max Kalbeck |
|---|---|
| Dirigent | Hugo Reichenberger |
| Regie | Woldemar Runge |
| Bühnenbilder | Anton Brioschi |
| Floria Tosca | Meta Seinemeyer |
| Mario Cavaradossi | Alfred Piccaver |
| Baron Scarpia | Emil Schipper |
| Cesare Angelotti | Artur Wolken |
| Der Mesner | Viktor Madin |
| Spoletta | Anton Arnold |
| Sciarrone | Alfred Muzzarelli |
| Ein Schließer | Alfred Muzzarelli |
| Ein Sergeant | Fritz / Friedrich Birkmeyer / Birkmaier |
(край на цитата)
Само 2 дни по-късно – на 24 юни 1927 г. тя играе друга главна роля – на Аида в едноименната опера от Верди. Цитирам състава на ансамбъла при тази нейна последна изява във Виена:
Besetzung | 24.06.1927
| Für die deutsche Bühne bearbeitet | Julius August Schanz |
|---|---|
| Musikalische Leitung | Robert Heger |
| Regie | Woldemar Runge |
| Dekorationen (neu) von den K. und K. Hoftheatermalern | Carlo Brioschi, Hermann Burghart / Burghardt / Burkhardt, Johann Kautsky |
| Kostüme nach Zeichnungen des Historienmalers | Franz Gaul |
| Die Tänze komponiert von | Karl / Carl Telle |
| Der König | Karl Norbert |
| Amneris | Rosette Anday |
| Aida | Meta Seinemeyer |
| Radames | Alfred Piccaver |
| Ramfis | Franz Markhoff |
| Amonasro | Alfred Jerger |
| Ein Bote | William Wernigk |
(край на цитата)
През 1929 г. (годината на смъртта й) Зайнемайер има гастроли в Лондон („Ковънт Гардън“) главно в опери от Рихард Вагнер (Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“, Елза в „Лоенгрин“ и Зиглинде във „Валкюра“). В Америка тя пее в МЕТ още в ролята на Елизабет в „Танхойзер“ от Вагнер, а през 1926 г. гостува в Буенос Айрес в „Teatro Colón“ в ролята на Агате във „Вълшебният стрелец“ от Вебер.
Особените й заслуги специално в Дрезден са предмет на редица рецензии и статии за нея, които с право я определят като „one of the greatest German singers of her generation” (цитат от източник на английски език).
Ще цитирам изцяло една рецензия за нея на немски език, свързана с един компакт-диск от оперни арии в нейно изпълнение:
„Der Name Meta Seinemeyer ist aufs engste mit der aufsehenerregenden Opern-Renaissance verbunden, die sich in der Frühzeit des 20. Jahrhunderts an der Dresdener Staatsoper ereignete. Es waren zwar nur die Jahre 1925 bis 1929, in denen die Künstlerin in Fritz Buschs gefeiertem Opernensemble wirken konnte, dennoch ist der künstlerische Beitrag, den sie damals geleistet hat, bis heute unvergessen geblieben. Die Tonaufnahmen ihrer Stimme bezeugen, daß die in jungen Jahren verstorbene Sängerin keineswegs ins Reich der Legende gehört, denn im Gegensatz zu den Aufnahmen mancher einstiger Sängergrößen erreicht uns die Stimme dieser Künstlerin mit einer seltenen Zeitlosigkeit und Gültigkeit. Es hat auch kaum jemals wieder ein weibliches Gesangsorgan gegeben, in welchem eine so leidenschaftliche Flamme lodert. Das sind leuchtende, im guten Sinne vibrierende Töne, tief berührend in ihrer Dramatik und Ausdruckswärme“.
Elisabetta aus Don Carlo, Leonora aus La forza del destino – das waren Höhepunkte ihrer Dresdener Jahre, Aufführungen, welche die Vorurteile gegen Verdis damals so gut wie unbekannte Werke beseitigten. Als Desdemona in Otello, als Madeleine in Andrea Chenier steht ihr der dalmatinische Tenor Tino Pattiera zur Seite, auch er ein Repräsentant der großen Dresdener Operntage, zwar nicht auf gleicher künstlerischen Höhe seiner Partnerin stehend, aber als impulsiver Gestalter groß und mitreißend. In einem umfangreichen Ausschnitt aus dem ersten Akt von Wagners Walküre singt Kurt Taucher den Siegmund, nicht gerade repräsentativ, denn die Stärke dieses Sängers lag im italienischen Fach. Aber über allem schwebt die wunderbare, seelenvolle Stimme der Meta Seinemeyer, die in dieser Rekonstruktion bei Hänssler in klarer, ungetrübter Reinheit erklingt. Man versteht, daß die Sängerin bei manchen Gesangs-„Spechten“ als fast heilig verehrt wird.
Natürlich ist das Klangbild historisch, was bei den Aufnahmejahren nicht zu verwundern ist; doch darf die Überspielung als sehr gelungen bezeichnet werden“.
Clemens Höslinger [03.04.2006]
(край на цитата)
Превод:
„Името Мета Зайнемайер е тясно свързано със сензационния оперен ренесанс, настъпил в Държавната опера на Дрезден в началото на 20-и век. Въпреки че артистката е имала възможност да работи в прочутия оперен ансамбъл на Фриц Буш само от 1925 до 1929 г., тогавашният й артистичен принос остава незабравен и до днес. Записите на нейния глас доказват, че починалата на млада възраст певица в никакъв случай не принадлежи към легендите, защото за разлика от записите на някои бивши певчески величия, гласът на тази артистка достига до нас с рядка непреходност и валидност. Едва ли е имало женски гласов орган, в който да пламти такъв страстен пламък. Това са ярки, вибриращи тонове в добър смисъл, дълбоко трогателни в своята драма и изразителна топлина.
Елизабет от „Дон Карлос“, Леонора от „Силата на съдбата“ – това са акценти от годините й в Дрезден, изпълнения, които премахват предразсъдъците към творбите на Верди, които по онова време са почти непознати. Като Дездемона в „Отело“, като Мадлен в „Андреа Шение“, тя е подкрепена от далматинския тенор Тино Патиера, който също е представител на големите Дрезденски оперни дни, макар и не на същото артистично ниво като своя партньор, но велик и вълнуващ като импулсивен интерпретатор. В обширен откъс от първото действие на „Валкюра“ от Вагнер, Курт Таухер пее Зигмунд, не точно представително, тъй като силата на този певец се крие в италианския репертоар. Но над всичко витае прекрасният, прочувствен глас на Мета Зайнемайер, който звучи в ясна, незамъглена чистота в тази реконструкция на Хенслер. Разбира се, че певецът е почитан като почти свят от някои певчески „кълвачи“.
Разбира се, звукът е исторически, което не е изненадващо предвид годините, в които е записан; Но дублажът може да се определи като много успешен.”
Клеменс Хьослингер [03.04.2006]
(край на превода)
Komponisten und Werke der Einspielung
| Tr. | Komponist | Werk | hh:mm:ss |
|---|---|---|---|
| 1 | G. Puccini | Vissi d’arte vissi d’amore (2. Akt, Gebet der Tosca – aus: Tosca) | |
| 2 | Cantate (Singt vereint in vollen Chören – aus: Tosca) | ||
| 3 | Ancora un passo or via (aus: Madama Butterfly) | ||
| 4 | Un bel di vedremo (2. Akt, Arie der Butterfly – aus: Madama Butterfly) | ||
| 5 | Das ist sicher ein Kriegsschiff (Una nave di guerra – aus: Madama Butterfly) | ||
| 6 | G. Verdi | Tu che le vanità (Szene der Elisabetta, 4. Akt – aus: Don Carlo) | |
| 7 | Son giuntal grazie … Madre, pietosa Vergine (2. Akt, Rezitativ und Arie der Leonora – Männerchor – aus: La forza del destino) | ||
| 8 | Sull’alba il piede all’eremo (Du wirst den Schritt beim Morgenrot – aus: La forza del destino) | ||
| 9 | Pace, pace, mio Dio (Melodie der Leonora – aus: La Forza del destino) | ||
| 10 | Già nella notte densa (1. Akt: Otello, Desdemona) | ||
| 11 | U. Giordano | La mamma morta (Arie der Madeleine – aus: Andrea Chenier) | |
| 12 | Vicino a te (aus: Andrea Chenier) | ||
| 13 | R. Wagner | Der Männer Sippe – Winterstürme wichen dem Wonnemond – Du bist der Lenz (aus: Die Walküre) |
Interpreten der Einspielung
| Interpret(en) | Besetzung |
|---|---|
| Meta Seinemeyer | Sopran |
| Orchester der Berliner Staatsoper | Orchester |
| Frieder Weissmann | Dirigent |
(край на цитата)
Както виждаме, диригент на този запис е нейният съпруг Фридер Вайсман, за когото писах в началото – съпруг само за часове.
Ето част от неговата биография:
Фридер Вайсман (роден на 23 януари 1893 г. в Ланген в Хесен; † 4 януари 1984 г. в Амстердам, Холандия) е немски диригент и композитор.
Живот и работа
Вайсман е роден на 23 януари 1893 г. в Ланген (провинция Хесен в Германия) като син на еврейски кантор. Това оказва влияние по-късно в целия му живот. Гражданското му първо име е Самуил, което той запазва – под формата Семи или Семи – до 1916 г. След това той предпочита първото име Фридрих или Фридер в комбинация със Самуел, което скоро се съкращава до S., преди да изчезне напълно. През 20-те години Петер е добавено като трето първо име.
Вайсман учи право в Хайделберг за един семестър през 1911 г., преди да се премести в Мюнхенския университет през 1914 г., за да учи философия и история на музиката. През това време той взема и уроци по композиция от Валтер Браунфелс. След избухването на Първата световна война той започва своята диригентска кариера, първо като корепетитор в оперните театри във Франкфурт на Майн (1915/16) и Щетин (1916/17), след това като концертен диригент и корепетитор на свободна практика в Берлин.
През 1919 г. получава докторска степен по философия от Философския факултет на Мюнхенския университет с дисертация за композитора Георг Абрахам Шнайдер (1770-1839). В края на 1920 г. е назначен за диригент в Берлинската държавна опера; Той работи там до 1924 г. През това време той също започва да записва плочи за марките на лейбъла „Lindström“ – „Parlophon“ и „Odeon“.
През 1924 г. Вайсман се отказва от позицията си в Берлинската държавна опера и се премества първо в операта в Мюнстер (1924/25), а след това в Кьонигсберг/Източна Прусия (1926/27). От 1926 г. нататък Вайсман се изявява като диригент на симфонични произведения. Работи с Дрезденската филхармония от 1926 до 1930 г., след това с Берлинския симфоничен оркестър, който се слива с Берлинската филхармония през есента на 1932 г. До януари 1933 г. той успява да дирижира само четири концерта с Берлинската филхармония и да запише една плоча (увертюра към операта „Риенци“ от Рихард Вагнер).
През 1929 г. Вайсман се оженва за смъртно болната певица Мета Зайнемайер (брака им трае само часове), която той съпровожда като диригент при много нейни записи главно на фирмата „Parlophon“.
Когато националсоциалистите идват на власт през 1933 г., Фридер Вайсман, като музикант с еврейски произход, също вижда пряко заплашено съществуването си. Той напуска Германия през юни 1933 г. и заминава за Нидерландия, където дирижира оркестъра на „Concertgebouw Amsterdam“ и оркестъра на „AVRO-Rundfunkgesellschaft Hilversum“. Това е последвано от шестмесечни престои в Аржентина от 1934 до 1937 г. – редуващи се с Нидерландия – където дирижира концерти в „Radio Splendid“ и в „Teatro Colón“ в Буенос Айрес.
В Буенос Айрес Вайсман, който е получил аржентинско гражданство през 1935 г., се жени за втората си съпруга Розита Шевалие-Бутел през 1937 г. След дебюта си в САЩ в края на 1937 г. със Симфоничния оркестър на Синсинати, той премества основната си резиденция в Ню Йорк през 1938 г., където предизвиква сензация през лятото на 1939 г. с поредица от концерти на открито на стадион „Lewissohn“. Той прави записи първо с „Columbia“ (включително с певицата Risë Stevens), а от 1945 г. с „RCA Victor“ – връзка, която продължава до около 1950 г. От 1940 до 1947 г. Вайсман, който става американски гражданин през 1944 г., дирижира Симфоничния оркестър на Ню Джърси, а от 1943 до 1950 г. Филхармоничния оркестър на Скрантън, Пенсилвания. Като наследник на Артър Роджински, той поема ръководството на Филхармоничния оркестър на Хавана, Куба, от 1950 до 1953 г.
Вайсман приема диригентски позиции до дълбока старост. Става известен с цикъл от симфонии на Малер, с които започва в края на 50-те години и дирижира в Италия до 70-те години.
Един бележит записи на Вайсман с „Odeon-Künstler-Orchester“ и Рихард Таубер е песента „Grüß’ mir mein Wien“ (Поздрави моята Виена) от оперетата „Графиня Марица“ (1932).
Фридер Вайсман е централна фигура в немската звукозаписна индустрия между 1920 и 1930 г. Той е надеждният домашен диригент на лейбъла „Lindström“, за когото звукозаписната дейност вече не крие никакъв ужас. Той не само осигурява акомпанимент на многобройни вокални и оперни записи с водещи солисти от 20-те години като Гита Алпар, Вера Шварц и Рихард Таубер, но също така дирижира записи на чисто оркестрова музика със сериозен и весел характер. Репертоарът му е изключително широк и включва оперета и лека класическа музика, както и основните произведения на симфоничната литература.
Фридер Вайсман умира на 4 януари 1984 г. в Амстердам. Един забележител диригент с международна кариера.
(край на цитата)
Що се отнася до първата му съпруга – певицата Мета Зайнемайер, тя също е оставила огромна дискография. Ето някои заглавия и архивен материал от източник на английски език:
“Seinemeyer made 106 recordings. Preiser issued a four CD collection entitled The Art of Meta Seinemeyer (89402). Other CD compilations include:
- The Art of Meta Seinemeyer Dutton CDBP 9770
- Meta Seinemeyer Hamburger Archiv für Gesangskunst 10228
- Meta Seinemeyer Pearl GEMM CD 9082
- Meta Seinemeyer Preiser 89029
- Meta Seinemeyer. Ses rôles italiens 1926 à 1928. LYS 439
- Meta Seinemeyer sings Puccini, Verdi, Giordano and Wagner Haenssler Classic 94.511”
Именно пълното описание на тези 106 записа могат да се намерят в Интернет в линка
Seinemeyer.com discography, accessed 17 October 2008
Едно обширно и интересно архивно богатство!
Сега ща добавя още информации за вокалната дейност на Мета Зайнемайер, особено за периода от 1925 до 1929 г. на сцената на „Земпер“-опера в Дрезден (превод от немски език):
Мета Зайнемайер е само на тридесет години, когато генералният музикален директор на Дрезден Фриц Буш довежда талантливото сопрано в Дрезден в интерес на планираното от него подмладяване на солистичния ансамбъл и продължава да я подкрепя артистично там.
През 1918 г. Мета Зайнемайер дебютира в главната роля на оперетата на Жак Офенбах „Хубавата Елена“ в Берлин-Шарлотенбургската опера (предшественик на днешната „Дойче Опер Берлин“) и е член на ансамбъла, докато не се премества в Дрезденската държавна опера.
Певческите способности на Зайнемайер като „немски глас с италианско звучене“ (по думите на музикалния критик Томас Фойгт) и нейното сценично излъчване отговарят напълно на артистичните идеи на Фриц Буш и през 1925 г. той я наема като наследник на Елизабет Ретберг, която е била изгонена от Метрополитън опера. С лирично-драматичния глас на Зайнемайер Фриц Буш е намерил идеалния интерпретатор за ренесанса на Верди, който той инициира. Сопраното вече е оставило траен отпечатък в оперната публика на Дрезден като гост-солист.
По молба на Фриц Буш на 29 ноември 1924 г. тя поема ролята на Маргарет в „Проклятието на Фауст“ на Ектор Берлиоз като „заместителка в последния момент“ на Елиза Щюнцнер, която е болна.
След това тя пее като гост в ролята на Агата във „Вълшебният стрелец“ (13 януари 1925 г.), Ева в „Майсторите певци от Нюрнберг“ (17 януари 1925 г.), Памина във „Вълшебната флейта“ (21 януари 1925 г.), Розалинда в „Прилепът“ (22 януари 1925 г.), Елза в „Лоенгрин“ (28 януари 1925 г.), както и Мадалена в дрезденската премиера на „Андре Шение“ от Джордано (31 януари 1925 г.).
Като постоянен член на ансамбъла, тя поема следните роли до ранната си смърт през 1929 г.:
Мадалена в „Андре Шение“ (31 януари 1925 г.) · Мими в „Бохеми“ · Аида · Тоска · Цветарката на Клингзор в „Парсифал“ · Зиглинда във „Валкюра“ · Дездемона в „Отело“ · Памина във „Вълшебната флейта“ · Агата във „Вълшебният стрелец“ · Елза в „Лоенгрин“ · Херцогиня на Парма в „Доктор Фауст“ · Сента в „Летящият холандец“ · Сафи в „Цигански барон” · Елизабет в „Tанхойзер” · Амалия в „Бал с маски” · Сантуца в „Селска чест” · Марта в „Eвангелиман” · Розалинда в „Прилепът” · Леонора в „Tрубадур” · Ариадна в „Аридна на Наксос“ · Леонора в „Силата на съдбата” · Розина в „Сватбата на Фигаро” (3 октомври 1926 г.) · Маршалката в „Кавалерът на розата“ · Фиордилиджи в „Така правят всички жени“ · Елена в „Египетската Елена“ · Манон в „Манон Леско“ · Графиня Людмила в „Заговорът на жените“ · Маргиана в „Багдадският бръснар“ · Лиза в „Дама Пика“.
В концертите на „Staatskapelle Dresden“ тя пее сопрановите партии в 9-та симфония на Бетовен и в „Реквием” на Моцарт, както и песни на Шуберт и Малер.
Мета Зайнемайер отменя изпълнението на „Силата на съдбата“ на 22 юни 1929 г. по здравословни причини.
На 19 август 1929 г. великолепната певица умира от рак на кръвта в Дрезден на тридесет и три години.
Само няколко часа преди смъртта си тя се омъжва за диригента Фридер Вайсман.
Фриц Буш наема младото сопрано Мария Чеботари на мястото на Мета Зайнемайер.
Оперни представления в Дрезден с Мета Зайнемайер:
Джордано: АНДРЕ ШЕНИЕ 31 януари 1925 г.
Пучини: ТОСКА 6 април 1925 г.
Вагнер: ВАЛКЮРА 18 април 1925 г.
Верди: ОТЕЛО 26 април 1925 г.
Бузони: ДОКТОР ФАУСТ (Първо изпълнение) 21 май 1925 г.
Вагнер: ТАНХОЙЗЕР 28 юни 1925 г.
Верди: СИЛАТА НА СЪДБАТА 20 март 1926 г.
Моцарт: СВАДБАТА НА ФИГАРО 3 октомври 1926 г.
Моцарт: ТАКА ПРАВЯТ ВСИЧКИ ЖЕНИ 27 септември 1927 г.
Пучини: МАНОН ЛЕСКО 12 септември 1928 г.
Корнелиус: БАГДАДСКИЯТ БРЪСНАР 17 декември 1928 г.
Чайковски: ДАМА ПИКА 26 януари 1929 г.
…….
Два месеца след ранната смърт на Мета Зайнемайер, звукозаписната компания “PARLOPHON” също почита сопраното от Дрезден на корицата на своя актуализиран клиентски каталог от октомври 1929 г., който включва много от ролите, които тя пее в „Земпер“-опера.
Документ: Колекция Dr. Йенс Уве Фьолмеке
(край на цитата)
Както писах в началото, ненавършила 34 години Мета Зайнемайер умира от коварната болест левкемия и е погребана не в Дрезден, където работи през последните години, а в родния Берлин. Гробът й се намира в гробището „Stahnsdorfer Südwestfriedhof“ край Берлин.
Нека днес на 19 август 2024 г. да почетем паметта на тази рано напуснала световната сцена певица по случай 95 години от кончината й.
…………..
Записи:
Meta Seinemeyer; “Mild un leise”; TRISTAN UND ISOLDE; Richard Wagner
´´´´
Meta Seinemeyer; Tino Pattiera; “Pur ti riveggo, mia dolce Aida”; AIDA; Giuseppe Verdi
………
Meta Seinemeyer; “Ma dall’arido stelo divulsa”; (In German); UN BALLO IN MASCHERA; Giuseppe Verdi
´´´´´´
Meta Seinemeyer; “Abends will ich schlafen geh’n”; HÄNSEL. UND GRETEL; Engelbert Humperdinck
´´´´
Meta Seinemeyer; “Oh, lieb’, so lang du lieben kannst”; Franz Liszt
´´´´