Колоратурното сопрано от Италия Лучана Сера празнува днес рожден ден

Драги приятели на оперната музика, както вече писах преди няколко часа в статията си за Джоан Роджърс, днес на 4 ноември 2016 г. има рожден ден още една именита певица от Италия – сопраното Лучана Сера (Luciana Serra), родена на този ден през 1946 година.

Лучана Сера също не е преустановила окончателно певческата си дейност, подобно на Джоан Роджърс. Лучана Сера (днес навършва 70 години) е играла през м. октомври 2011 г. ролята на Corilla Scortichini – една от главните роли – в операта „Le convenienze ed inconvenienze teatrali“ от Гаетано Доницети. Тази опера-буфа е от ранното творчество на Доницети, композирана през 1827 г. с премиера на 21 ноември с.г. в Неапол и е била позабравена доста време, независимо от първоначалния успех (премиера в Миланската Скала на 20 април 1831 г.). Чак през 1963 г. чрез един спектакъл на операта в Сиена това произведение наново добива известност по целия свят. В Германия премиерата е на 18 февруари 1969 г. в Мюнхен, заглавието е „Viva la Mamma!“. Следват постановки в други страни, както и такива в Италия, където Лучана Сера често играе тази роля. Тази певица има в репертоара си роли в 10 опери от Доницети. За това ще пиша по-късно.

Колоратурното сопрано Лучана Сера е родена на днешния 4 ноември през 1946 г. в Генуа. По време на певческото си образование в Генуа още на 20 години дебютира в Будапеща, но първият й дългосрочен оперен ангажимент е в Кралската опера в Техеран / Иран. След изтичане на договора й Сера се завръща в Италия и пее по всички по-големи оперни сцени в родината си, включително и в Миланската Скала. Най-високи успехи постига през 80-те години, след като изпълнява ролята на Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт на сцената на Кралската опера в Лондон. През 1988 г. Сера дебютира във Виенската опера, където играе тази роля 27 пъти в разстояние на два сезона. Ето конкретна информация:

Titel des Werks	Rolle/Funktion der Person	Datum der ersten/letzten Vorstellung	Anzahl der Vorstellungen
Die Zauberflöte	Königin der Nacht	19.03.1988–12.06.1990	27 mal

(край на цитата)

Цитирам състава на ансамбъла при тази премиера:

BESETZUNG | 19.03.1988

Dirigent	Nikolaus Harnoncourt
Inszenierung	Otto Schenk
Bühnenbild und Kostüme	Yannis Kokkos
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Sarastro	Matti Salminen
Königin der Nacht	Luciana Serra
Pamina	Patricia Schuman
Erste Dame	Joanna Borowska
Zweite Dame	Gabriele Sima
Dritte Dame	Anna Gonda
Tamino	Jerry Hadley
Papageno	Mikael Melbye
Papagena	Eva Lind
Sprecher	Hermann Prey
Monostatos	Heinz Zednik
Erster Priester	Waldemar Kmentt
Zweiter Priester	Robert Kerns
Erster Geharnischter	Kurt Schreibmayer
Zweiter Geharnischter	Goran Simić
Drei Knaben	Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

Ето състава на ансамбъла при последната изява на Лучана Сера във „Вълшебната флейта“ от Моцарт във Виенската държавна опера на 12 юни 1960 г.:

BESETZUNG | 12.06.1990

Dirigent	Carlos Kalmar
Inszenierung	Otto Schenk
Bühnenbild und Kostüme	Yannis Kokkos
Choreinstudierung	Helmuth Froschauer
Sarastro	Kurt Moll
Königin der Nacht	Luciana Serra
Pamina	Janet Perry
Erste Dame	Joanna Borowska
Zweite Dame	Rannveig Braga
Dritte Dame	Anna Gonda
Tamino	Deon van der Walt
Papageno	Anton Scharinger
Papagena	Manuela Felice
Sprecher	Hans Helm
Monostatos	Wilfried Gahmlich
Erster Priester	Waldemar Kmentt
Zweiter Priester	Alexander Maly
Erster Geharnischter	Peter Jelosits
Zweiter Geharnischter	Goran Simić
Drei Knaben	Wiener Sängerknaben

(край на цитата)

През годините 1987 и 1988 Лучана Сера играе с огромен успех в „Teatro Regio di Torino“ главните роли в „Севилският бръснар“ от Росини и в „Дон Паскуале“ от Доницети, заснети на музикални носители. Критиката я определя като изключително добра изпълнителка в италианския колоратурен жанр, главно в опери от Белини, Доницети, Росини и др. В репертоара й влизат роли от: Аубер („Fra Diavolo“), Белини („Капулети и Монтеки“, „Лунатичката“, „Пуритани“), Доницети (10 опери, между които: „Анна Болейн“, „Любовен елексир“, „Торквато Тасо“, „Лучия ди Ламермур“, „Дъщерята на полка“, „Дон Паскуале“), Лео Делиб („Лакме“), Гуно („Фауст“, „Ромео и Жулиета“), Моцарт („Идоменей“, „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“), Офенбах („Хофманови разкази“), Росини (10 опери, между които: „Севилският бръснар“, „Пътуването до Реймс“, „Превземането на Коринт“, „Мойсей и фараонът“, „Принц Ори“).

Лучана Сера е играла и в опери от Верди: Джилда в „Риголето“, Виолета в „Травиата“, Мис Форд във „Фалстаф“, също в опери от Тома, Майербер, Ригини, Чимароза, както и в оперети от Лехар („Веселата вдовица“) и Йохан Щраус („Прилепът“).

През годините 1991 и 1994 Лучана Сера играе общо 14 пъти на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк съответно в оперите „Вълшебната флейта“ (10 пъти) и „Идоменей“ (4 пъти) от Моцарт в ролите на Царицата на нощта и Елетра.

Изявите във „Вълшебната флейта“ са на датите: 10, 14, 17, 23, 26 и 30 януари и на 2, 6, 9 и 14 февруари 1991 г. Нейни партньори в главните роли при първите изяви са: Катлийн Бетл (Памина), Франсиско Арайса (Тамино), Курт Мол (Сарастро), Манфред Хем (Папагено) и Барбара Килдъф (Папагена). В следващи изяви играят заедно с Лучана Сера и други артисти.

Изявите в „Идоменей“ са на датите: 1, 4, 7 и 10 октомври 1994 г. Нейни партньори в главните роли са: Пласидо Доминго (Идоменей), Андреа Крюгер (Елис), Сузане Менцер (Идаманте), като всички играят и при четирите изяви, само в ролята на Елис при двете последни изяви играе Хей-Кун Хонг.

Цитирам в оригинал на немски език и в превод на български език редица подробности от музикалната кариера на Лучана Сера:

„Sie debütierte 1966 in Budapest in „Il convito “ von Domenico Cimarosa und feierte dann in den siebziger Jahren vollen Erfolg, als sie in „Lucia di Lammermoor“ von Donizetti und in „La sonnambula“ von Bellini auftrat , Rollen, mit denen sie schnell Anerkennung erlangte Haupttheater auf der ganzen Welt.

Anfang der 1970er Jahre folgte er dem Maestro Michele Casato nach Teheran , wo er in einigen Rollen debütierte.

Am Teatro Verdi (Triest) war sie 1979 die Lakmé , 1981 die Amina in La sonnambula und 1983 die Dinorah .

Am Teatro alla Scala in Mailand debütierte sie 1983 als Lucia in Lucia di Lammermoor in der Uraufführung mit Luciano Pavarotti . Anschließend kehrte sie mehrmals ans Piermarini zurück: 1985 war sie Alcina mit Bernadette Manca di Nissa und Norina in der Uraufführung von Don Pasquale mit Sesto Bruscantini und Alfredo Kraus , 1986 führte sie Regie als Amina in La sonnambula mit Bonaldo Giaiotti und Gloria Banditelli von Gianandrea Gavazzeni und der Königin der Nacht in der Uraufführung der Zauberflöte mit Hermann Prey , 1988 Teti in der Uraufführung von Fetonte von Niccolò Jommelli mit Luciana D’Intino und Sumi Jo sowie Berenice in der Uraufführung von L’opportunity fa il ladro mit William Matteuzzi , 1992 Zerlina in der Uraufführung von Fra Diavolo und 1994 gab er ein Liederabend.

An der Chicago Opera war sie 1983 Lakmé und 1986 die Königin der Nacht in der Zauberflöte unter der Leitung von Leonard Slatkin .

An der San Francisco Opera war sie 1984 die Gilda in Rigoletto und 1987 die Königin der Nacht in der Zauberflöte .

Wieder in Triest war sie 1985 Fräulein Lucia in Lucia di Lammermoor , 1987 Marie in Die Tochter des Regiments und 1988 Anna Glavari in Die lustige Witwe .

1985 war sie die Adina in L’elisir d’amore am Teatro dell’Opera di Roma .

In Erinnerung geblieben sind insbesondere die Aufführungen von 1987 und 1988 im Teatro Regio in Turin , jeweils in Rossinis Barbiere di Siviglia und in Donizettis Don Pasquale , deren Live-Mitschnitte die Plattenfirma Nuova Era auf CD veröffentlicht hat . Ebenso bemerkenswert war, wiederum in den Achtzigern , ihre Interpretation der Königin der Nacht in Mozarts Zauberflöte , zunächst am Royal Opera House in London und später an der Wiener Staatsoper .

1987 war sie die Königin der Nacht in „Die Zauberflöte“ mit Barbara Bonney am Grand Théâtre von Genf und an der Opéra de Montréal die Elvira in „I Puritani“ von Vincenzo Bellini.

Serra als Königin der Nacht in der Zauberflöte (Metropolitan, 1991)

Für das Gran Teatro La Fenice in Venedig war sie 1988 Amina in La sonnambula, 1992 gab sie ein Rezital, 1993 war sie Margherita in Faust mit Chris Merritt und Samuel Ramey und Anaïde in Moïse et Pharaon mit Ruggero Raimondi , 1997 Lucia di Lammermmor im PalaFenice in Tronchetto und gab im Jahr 2000 ein Konzert mit Bellinis Kammerromanzen in der Scuola Grande di San Giovanni Evangelista .

1988 war sie die Königin der Nacht in „Die Zauberflöte“ unter der Regie von Nikolaus Harnoncourt an der Wiener Staatsoper und die Prinzessin von Navarra in der Uraufführung von Gianni di Parigi am Teatro Gaetano Donizetti in Bergamo .

In Bilbao sang er 1989 in I puritani und 1990 in La sonnambula .

Ihr Debüt am Metropolitan Opera House in New York unter der Leitung von James Levine gab sie 1991 als Königin der Nacht in der Zauberflöte mit Kathleen Battle und 1994 kehrte sie als Elettra in Idomeneo mit Plácido Domingo und Dawn Upshaw zurück .

Bei den Salzburger Festspielen mit den Wiener Philharmonikern unter der Leitung von Georg Solti war sie 1991 die Königin der Nacht in der Zauberflöte und 1993 Mrs. Alice Ford in Falstaff mit José van Dam und Susan Graham .

An der Opéra national de Paris war sie 1991 die Königin der Nacht in „Die Zauberflöte“ und 1993 Olympia in „Hoffmanns Erzählungen “ .

1993 spielte sie am Bunka Kaikan Theater in Tokio die Gilda in Giuseppe Verdis Rigoletto unter der Leitung von Riccardo Chailly.

1995 war sie Gilda in Rigoletto mit Ramón Vargas in der Arena in Verona und Violetta in La traviata im Sferisterio in Macerata .

In den letzten Jahren gab er in Zusammenarbeit mit dem Orchester „Giovani Archi Veneti“ zahlreiche Konzerte in Italien und der Schweiz .

Als Spezialist für das italienische Opernrepertoire des frühen 19. Jahrhunderts ist er in der Lage, von der komischen Oper bis zum dramatischen Genre zu reichen und die virtuosesten Stücke mit relativer Leichtigkeit zu bewältigen, und zwar mithilfe einer kristallklaren, ausgedehnten und sehr beweglichen Stimme, die im Nach Meinung der Kritiker ist sie eine natürliche Erbin von Toti Dal Monte .

Derzeit gibt er Meisterkurse auf der ganzen Welt und ist Lehrer für Gesangstechnik an der Accademia del Teatro alla Scala in Mailand“.

(край на цитата)

Превод:

„Тя дебютира през 1966 г. в Будапеща в „Il convito“ от Доменико Чимароза, а след това се радва на пълен успех през 70-те години, когато се изявява в „Лучия ди Ламермур“ от Доницети и в „Сомнамбула“ от Белини, роли, с които тя бързо става известна в големите оперни театри по целия свят.

В началото на 70-те години тя последва маестро Микеле Касато в Техеран, където дебютира в няколко роли.

В „Театро Верди“ (Триест) тя играе в ролята на Лакме в едноименната опера от Лео Делиб през 1979 г., тя е Амина в „Сомнамбула“ от Белини през 1981 г. и Динора през 1983 г.

Дебютира в Миланската Скала през 1983 г. като Лучия в „Лучия ди Ламермур“ в премиерата с Лучано Павароти. След това се връща няколко пъти в Пиермарини: през 1985 г. тя е Алчина с Бернадет Манка ди Ниса и Норина в премиерата на „Дон Паскуале“ със Сесто Брускантини и Алфредо Краус, а през 1986 г. играе в ролята на Амина в „Сомнамбула“ под режисурата на Джанандреа Гавацени с Боналдо Джайоти и Глория Бандители, както и Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ от Моцарт при премиерата с Херман Прей. През 1988 г. на е Тети при премиерата на „Fetonte“ от Николо Йомели с Лучана д’Интино и Сами Йо, както и Беренис в премиерата на „L’occasione fa il ladro“ с Уилиям Матеуци, през 1992 г. е Церлина в премиерата на „Фра Дяволо“ и през 1994 г. изнася рецитал.

В Чикагската опера тя е Лакме през 1983 г. и Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ през 1986 г. под ръководството на Леонард Слаткин.

В Операта на Сан Франциско Лучана Сера е Джилда в „Риголето“ през 1984 г. и Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ през 1987 г.

Обратно в Триест тя е Лучия в „Лучия ди Ламермур“ през 1985 г., Мари в „Дъщерята на полка“ през 1987 г. и Анна Главари във „Веселата вдовица“ през 1988 г. През 1985 г. тя е Адина в „Любовен елексир“ в „Teatro dell’Opera di Roma“.

Особено запомнящи се нейните изпълнения през 1987 г. и 1988 г. в „Teatro Regio“ в Торино, съответно в „Севилският бръснар“ от Росини и „Дон Паскуале“ от Доницети, чиито записи на живо са издадени на CD от звукозаписната компания „Nuova Era“. Също толкова забележителна, отново през 80-те години, е нейната интерпретация на Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ на Моцарт, първо в Кралската опера в Лондон, а по-късно във Виенската държавна опера.

През 1987 г. тя е Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ с Барбара Бони в Държавната опера в Женева и Елвира в „Пуритани“ от Винченцо Белини в Операта на Монреал.

Лучана Сера е Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ в Метрополитън опера в Ню Йорк през 1991 г. За „Гран Театро Ла Фениче“ във Венеция тя е през 1988 г. Амина в „Сомнамбула“, през 1992 г. тя изнася рецитал, а през 1993 г. е Маргерита във „Фауст“ от Гуно с Крис Мерит и Самуел Рейми и Анаида в „Moïse et Pharaon“ с Руджеро Раймонди, през 1997 г. играе в „Лучия ди Ламермур“ в „PalaFenice“ in Tronchetto при Венеция и през 2000 г. изнася концерт с камерни романси на Белини в „Scuola Grande di San Giovanni Evangelista“ във Венеция.

През 1988 г. тя е Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“, режисирана от Николаус Арнонкур във Виенската държавна опера и Принцесата на Навара в премиерата на Джани ди Париджи в „Театро Гаетано Доницети“ в Бергамо.
В Билбао тя пее в „Пуритани“ през 1989 г. и в „Сомнамбула“ през 1990 г.

Лучана Сера дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк под ръководството на Джеймс Ливайн през 1991 г. като Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ с Катлийн Батъл, а през 1994 г. се завръща като Елетра в „Идоменей“ с Пласидо Доминго и Доун Ъпшоу.

На фестивала в Залцбург с Виенската филхармония под диригентството на Джордж Шолти тя е Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ през 1991 г. и Алис Форд във „Фалстаф“ с Жозе ван Дам и Сюзън Греъм през 1993 г.

В „Opéra national de Paris“ тя е Кралицата на нощта във „Вълшебната флейта“ през 1991 г. и Олимпия в „Хофманови разкази“ от Офенбах през 1993 г.

През 1993 г. тя играе Джилда в “Риголето” от Джузепе Верди в театър “Бунка Кайкан” в Токио под диригентството на Рикардо Шайи.

През 1995 г. тя е Джилда в „Риголето“ с Рамон Варгас в „Арена ди Верона“ и Виолета в „Травиата“ в Сферистерио в Мачерата.

През последните години Лучана Сера изнася множество концерти в Италия и Швейцария в сътрудничество с оркестъра „Джовани Арки Венети”.

Специалист в италианския оперен репертоар от началото на 19 век, тя може да варира от комична опера до драматичен жанр, справяйки се с най-виртуозните пиеси с относителна лекота, благодарение на кристално чистия, разширен и много гъвкав глас, като според критиците тя е естествен наследник на Тоти Дал Монте.

В момента Лучана Сера води майсторски класове по целия свят и е преподавател по вокална техника в „Accademia del Teatro alla Scala“ в Милано“.

(край на превода)

По-долу давам списък на целия репертоар на Лучана Сера (на италиански език):

Repertorio

Repertorio operistico

Ruolo	Titolo	Autore
Zerlina	Fra Diavolo	Auber
Giulietta Capuleti	I Capuleti e i Montecchi	Bellini
Amina	La sonnambula	Bellini
Elvira	I puritani	Bellini
Eleonora	Il convito	Cimarosa
Lakmé	Lakmé	Delibes
Giulia	L’ajo nell’imbarazzo	Donizetti
Corilla Scortichini	Le convenienze ed inconvenienze teatrali	Donizetti
Anna Bolena	Anna Bolena	Donizetti
Principessa di Navarra	Gianni di Parigi	Donizetti
Adina	L’elisir d’amore	Donizetti
Eleonora	Il furioso all’isola di San Domingo	Donizetti
Eleonora d’Este	Torquato Tasso	Donizetti
Lucia Ashton	Lucia di Lammermoor	Donizetti
Marie	La Fille du régiment	Donizetti
Norina	Don Pasquale	Donizetti
Donna Elvira	Don Giovanni o sia Il convitato di pietra	Gazzaniga
Marguerite	Faust	Gounod
Juliette	Roméo et Juliette	Gounod
Teti	Fetonte	Jommelli
Hanna Glawari	La vedova allegra	Lehar
Dinorah	Dinorah	Meyerbeer
Elettra	Idomeneo Re di Creta	Mozart
Contessa d’Almaviva Susanna	Le nozze di Figaro	Mozart
Konigin der Nacht	Die Zauberflote	Mozart
Olympia	Les Contes d’Hoffmann	Offenbach
Edonide	Alcide al bivio	Righini
Giulia	La scala di seta	Rossini
Berenice	L’occasione fa il ladro	Rossini
Zenobia	Aureliano in Palmira	Rossini
Rosina	Il barbiere di Siviglia	Rossini
Ninetta	La gazza ladra	Rossini
Contessa di Folleville Madama Cortese	Il viaggio a Reims	Rossini
Pamyra	La siège de Corinthe	Rossini
Anaï	Moïse et Pharaon	Rossini
Comtesse Adèle	Le Comte Ory	Rossini
Rosalinde	Die Fledermaus	Strauss, Johann
Philine	Mignon	Thomas
Giselda	I Lombardi alla prima crociata	Verdi
Gilda	Rigoletto	Verdi
Violetta Valery	La traviata	Verdi
Mrs Alice Ford	Falstaff	Verdi

(край на цитата)

Много от музикалните критици в Италия и другаде намират, че певческото изкуство на Лучана Сера е на особено високо ниво, редицата концерти, които тя дава от началото на новото хилядолетие главно в Италия и във Швейцария са повече от убедителни. Много често я придружава оркестъра „Giovani Archi Veneti“. Набляга се на факта, че „Сера е особено добра в италианския репертоар от началото на 19-и век, че същата е в състояние да бъде така добра в интервала между „опера-буфа“ и драматичната опера, че се справя с относителна лекота с най-виртуозни пасажи чрез кристално звучащия й глас – много подвижен и податлив на всички необходими нюанси – една истинска наследница на незабравимата Toti Dal Monte“.

Най-голяма популярност Лучана Сера постига в оперната си кариера след големия триумф като Царицата на нощта в Лондон и после във Виена, при постановката на Ото Шенк с диригент Николаус Харнонкур, след това през Моцартовата година 1991 при Фестивала в Залцбург с диригент сър Джордж Шолти и режисьор Йоханес Шааф.

През годините 1981 и 1991 Лучана Сера участва и в заснемането на два музикални филма, а именно:

1981 — Хофманови разкази (John Schlesinger) / Jacques Offenbach: Les Contes d’Hoffmann
1991 — Вълшебната флейта (John Cox) / James Levine – Mozart: Die Zauberflote.

(край на цитата)

В последно време в източници на италиански език се появяват повече подробности за участия на Лучана Сера и в други музикални филми. Цитирам подробната й филмография:

Anno	Titolo Ruolo	Cast	Direttore	Etichetta
1981	Les Contes d’Hoffmann Olympia	Plácido Domingo, Agnes Baltsa, Ileana Cotrubaș	Georges Prêtre	Warner Classics
1984	L’ajo nell’imbarazzo Gilda Tellemanni	Enzo Dara, Alessandro Corbelli, Paolo Barbacini	Bruno Campanella	Hardy Classic
1986	Lucia di Lammermoor Lucia Ashton	Alfredo Kraus, Giorgio Zancanaro, Boris Martinovich	Angelo Campori	Pioneer
1987	Rigoletto Gilda	Leo Nucci, Alfredo Kraus, Michele Pertusi	Angelo Campori	Pioneer
1990	La scala di seta Giulia	Alessandro Corbelli, David Kuebler, Alberto Rinaldi	Gianluigi Gelmetti	EuroArts
1991	Die Zauberflöte La Regina della Notte	René Pape, Deon Van Der Walt, Herbert Lippert	Georg Solti	Decca
1991	Die Zauberflöte La Regina della Notte	Francisco Araiza, Kathleen Battle, Kurt Moll	James Levine	Deutsche Grammophon
2000	Le convenienze ed inconvenienze teatrali La primadonna Corilla	Andrea Concetti, Sabrina Vitali, Maurizio Leoni	Enrique Mazzola	Kicco Classic

(край на цитата)

При „Лучия ди Ламермур“ през 1986 г. и при „Риголето“ през 1987 г. четем името на испанския тенор Алфредо Краус (24.11.1927 – 10.9.1999), който беше активен до пределна възраст и пееше главни роли в редица опери. Спомням си играта им заедно с Веселина Кацарова във Франция в операта „Вертер“ от Жул Масне, където тя като Шарлоте пожъна нескончаеми овации, а Алфредо Краус в тази своя коронна роля беше чудесен. Пишейки тези редове гледам негова цветна снимка в една оперна енциклопедия – същата опера на сцената на „Опера комик“ в Париж през 1994 г. (бил е на 67 години). Негова партньорка е френското мецосопрано Martine Dupuy. Алфредо Краус беше един от любимите ми тенори. За неговата вокална техника се носят легенди, сравняват го с Тито Скипа. Ето няколко реда от един източник в немска музикална енциклопедия: „Редица оперни познавачи и специалисти във вокалното изкуство определят Алфредо Краус за един от най-добрите тенори през 20-и век. Неговият леко оцветен носов тембър го характеризира като особено подходящ за роли от френския репертоар. Краус беше един от малкото тенори, който можеше леко да достигне „високото ре“ в познатия дует „Vieni fra queste braccia“от операта „Пуритани“ от Белини и по тази причина можеше да пее тази оперна роля в оригиналния й тон. Като „Tenore di grazia“ той е считан наред с Тито Скипа за недостижим“ (б.а. Б.К.: Моля извинете за отклонението, но често то е полезно!)

Дискографията на Лучана Сера е впечатлителна. Ето откъс от най-важните:

Discografia parziale

Mozart, Flauto magico – Davis/Schreier/Price/Serra, 1984 Philips
Rossini: Il Viaggio a Reims – Claudio Abbado/Enzo Dara/Luciana Serra/Ruggero Raimondi/Raul Gimenez/Samuel Ramey/Lucio Gallo/Sylvia McNair/Janet Johnson/William Matteuzzi/Lucia Valentini Terrani/Cheryl Studer, 1993 Sony

……

Opere complete

Righini, Alcide al bivio – Gotti/McKinney/Serra/Browne/El Hage, 1979 Bongiovanni
Auber, Fra Diavolo – Zedda/Serra/Dupuy/Raffanti/Portella, 1981 Warner Fonit
Rossini, Aureliano in Palmira – Zani/Serra/Barbacini/Müller-Molinari/Tosi/Pizzoli 1981 Ars Nova LP – Sarx CD
Meyerbeer, Dinorah – Podic/Serra/Romero/D’Artegna/Cosotti, 1983 Living Stage
Mozart, Il flauto magico – Davis/Schreier/Price/Serra, 1984 Philips
Donizetti, L’elisir d’amore – Gelmetti/Kraus/Serra/Corbelli/Alaimo, 1984 Living Stage
Donizetti, Torquato Tasso – De Bernart/Alaimo/Serra/Palacio/Coviello/Ciliento, 1985 Bongiovanni
Rossini, Il barbiere di Siviglia – Campanella/Dara/Blake/Serra/Pola/Montarsolo, 1987 Nuova Era
Offenbach, I racconti di Hoffmann – Cambreling/Shicoff/Norman/Plowright/Serra/Van Dam/Murray, 1988 EMI
Donizetti, Gianni di Parigi – Ciliario/Serra/Romero/Morino, 1988 Nuova Era
Rossini, Il Viaggio a Reims – Abbado/Dara/Serra/Raimondi/Gimenez/Ramey/McNair/Matteuzzi/Studer, 1992 Sony
Rossini, Le siege de Corinthe – Olmi/Serra/Raffanti/Lippi/Caforio/Comencini, 1992 Nuova Era

…..

Recitals e arie

Belcanto Recital – Rizzi/Serra, Ars Nova LP
Luciana Serra in Concerto – Kettelson/Moruzzi/Serra, Bongiovanni LP
In Concerto – Molinari/Serra/La Scola/Raimondi, Bongiovanni
Portraits – Zedda/Serra, 1985 Fonit Cetra LP – Warner Fonit CD

(край на цитата)

През последните години Лучана Сера води майсторски класове по певческо изкуство в целия свят, както и преподава вокална техника в Театралната академия при Миланската Скала, също и във „Villa Medici“ в Рим. Често при някои изяви на учениците си при концерти тя също взема участие като пее, за да подкрепя кариерата им.

Да пожелаем на Лучана Сера в деня на рождението й днес на 4 ноември 2016 г. добро здраве и дълъг живот.

……………………….

Изпълнения:

Luciana Serra

https://www.facebook.com/watch/?v=437702023254523

´´´´´´