Giuseppe Sinopoli

Италианският диригент и композитор Джузепе Синополи, който щеше вчера да навърши 75 години

Драги приятели на оперната и симфонична музика, на вчерашния 2 ноември 2021 г. щеше да навърши 75 години един изключителен човек – музикант (композитор и диригент със световна кариера), дипломиран лекар, археолог (малко преди да се помине през 2001 г. е бил готов да защити докторска дисертация) – италианецът Джузепе Синополи (Giuseppe Sinopoli), роден през 1946 г. във Венеция. Пиша днес на 3 ноември статия за него, понеже вчера писах такава за мецосопрана Елена Чавдарова-Иса, която празнуваше рожден ден.

При това смъртта на Джузепе Синополи на 20 април 2001 г. беше нещо изключително драматично събитие, което тогава се разнесе като мълния в медиите, понеже стана тук в Германия – в Берлин. Ето накратко: по време на оперен спектакъл на „Аида“ от Верди на сцената на „Deutsche Oper“ в Берлин Джузепе Синополи получи сърдечен инфаркт на диригентския пулт и малко след това почина – нещо ужасно и същевременно дълбоко емоционално – там на сцената, където е протекъл смисъла на музикалния му живот. Тленните му останки бяха пренесени в Италия и той бе погребан в Рим.

Не случайно вчера четох в Интернет статия за него във връзка с годишнината му – само какви хубави думи са написани за него от Северно-германското радио в Хамбург, поради което ще цитирам линк към предаването. Но нека дам в превод първия абзац:

„ (…) Приветстван като един от най-вълнуващите артисти на 20-ти век, добре образован интелектуалец, за когото музиката се превърна в най-важното изразно средство: Джузепе Синополи. Венецианецът е изучавал не само музика, но и медицина, психиатрия, криминална антропология и археология. Но най-голямата му страст беше операта …(…) “.

(край на цитата)

Ето и съответния линк:

https://www.ndr.de/kultur/sendungen/opernkonzert/Giuseppe-Sinopoli-zum-75-Geburtstag,sendung1196594.html

Вчера имаше и други статии, посветени на Джузепе Синополи, и то от редица медии в Германия, Австрия и Италия.

Той е прекарвал летни периоди в живота си в едно село в Австрия, където сега напомнят за него. Цитирам, после ще дам превод:

Портал „MeinBezirk.at“

Mit dem Dorf verbunden

Giuseppe Sinopoli wäre heute 75

NEUMARKT AN DER RAAB (ps). Heute, am 2. Nov. 2021 wäre Giuseppe Sinopoli 75 Jahre alt geworden. Er verstarb vor 20 Jahren am 20 April 2001 in Berlin.

Jahrzehnte lang verbrachte er mit seiner Familie die Sommerferien im eigenen Haus in Neumarkt an der Raab. Zum dortigen Dorfleben und zum Kulturverein verbanden ihn viele Freundschaften. Berühmt auf den großen Opernbühnen der Welt war er in Neumarkt Schwammerlsucher, Sammler von Antiquitäten, Gastgeber für viele Freunde und ein großer Liebhaber des Jennersdorfer Kultlokals Raffel.

Waren die Sinopolis bei einheimischen Bauern geladen, erwiesen sie sich als dankbare Gäste. Erdapfelsalat mit Kernöl, frische Grammelpogatscherl oder Salzstangerl z. B. regte sie zu frenetischem Applaus an.

Dem Jennersdorfer Madrigalchor widmete er eine Vertonung des Rilkegedichtes “Manchmal geschieht es in tiefer Nacht”. Das Lied blieb bisher unaufgeführt, weil sich der Laienchor leicht überfordert fühlte, doch nun wollen sich die Rudersdorfer darum annehmen, und es in einer Gedenkstunde beim Raffel oder in der Dorfgalerie zum Erklingen bringen.

(край на цитата)

Превод:

СВЪРЗАН СЪС СЕЛОТО

Джузепе Синополи днес щеше да навърши 75 години

2 ноември 2021 г.

Ноймаркт на Рааб (ps). Днес, на 2 ноември 2021 г., Джузепе Синополи щеше да навърши 75 години. Той се помина преди 20 години на 20 април 2001 г. в Берлин.

В продължение на десетилетия той и семейството му прекарваха лятната ваканция в собствената си къща в Ноймаркт ан дер Рааб. Много приятелства го свързват със селския живот там и с културното дружество. Известен на големите оперни сцени на света, в Ноймаркт той е бил събирач на гъби, колекционер на антики, домакин на много приятели и голям любител на култовия бар „Raffel“ в Йенерсдорф.

Ако семейството на Синополи беше поканено от местни жители, семейните членове се оказваха благодарни гости. например картофена салата с масло от семена, пресен „Grammelpogatscherl“ или „Salzstangerl“ (бел. Б.К.: австрийски регионални специалитети) насърчаваха гостите за неистови аплодисменти.

Джузепе Синополи посвети композицията си върху стихотворението на Райнер Мария Рилке „Понякога това се случва в глухата нощ“ на мадригалския хор в Йенерсдорф. Песента досега не е изпълнявана, защото самодейният хор се чувства леко претоварен с интерпретацията й, но сега жителите на Рудерсдорф искат да се погрижат за тази песен и да я накарат да звучи по време на час за възпоменание в бара „Raffel“ или в селищния салон.

(край на превода)

Сега един парадокс – през 2013 година, когато започнах да пиша моите „оперни истории“, на тази дата – 2 ноември аз не знаех рождената дата на маестро Синополи – бях влязъл в Интернет и случайно открих – „Синополи е роден днес – на 2 ноември 1946 г.“. След това написах кратка статия, в която отбелязах: „Ако беше жив, щеше да празнува днес 67-та си годишнина. Ако знаех това по-рано, бих подготвил нещо повече за неговия творчески път. Едно мога да кажа: музикант с такава обща култура едва ли може да се намери: наред с превъзходната му кариера като диригент и композитор с международна известност преди всичко на съвременна авангардна музика, преди да започне кариерата си е завършил медицина, има огромни познания в археологията (малко преди да се помине е бил готов да защити докторска дисертация по археология – тема от историята, свързана със сегашна Сирия)“.

Това беше всичко, което написах тогава.

Както на 2 ноември 2016 година, когато се навършиха кръглите 70 години от рождението му, така и днес през 2021 г. ще се постарая да дам повече информация за този изключителен интелектуалец, може би единствен между колегите си с познания в толкова различни области – музика, медицина (специално в психиатрията), археология. Цитирам биографични данни:

Джузепе Синополи (Giuseppe Sinopoli) е роден на 2 ноември 1946 г. във Венеция, починал на 20 април 2001 г. в Берлин. Синополи прекарва детството си на остров Сицилия – в Месина, където като 12-годишен започва музикално обучение в тамошната консерватория „Арканджело Корели“ със специалност орган. Като 15-годишен се завръща в родния си град Венеция и в годините 1965-1967 продължава музикалното си обучание в Консерваторията във Венеция. В същия период, по желание на баща си учи едновременно в Университета в Падуа медицина, психиатрия и антропология. Специално обучение по композиция получава в Дармщадт / Германия (б.а. Б.К.: градът в който аз живях от 1974 до 2012 г.) при Бруно Мадерна и в Сиена при Франко Донатони. През 1972 г. Джузепе Синополи завършва медицинското си образование с промовиране.

След това той се концентрира изцяло на музикалното изкуство и става доцент по специалността „електронна и съвременна музика“ в Консерваторията във Венеция. През същата 1972 г. той започва обучение по дирижиране при Ханс Сваровски във Виена. През 1975 г. Синополи основава ансамбъла за нова музика „Ensemble Bruno Maderna“. През 70-те години той има кариера главно като композитор, чиито произведения се изпълняват преди всичко на различни фестивали за нова музика.

През 1978 г. започва диригентската кариера на Джузепе Синополи, първо във Венеция. Дебюта му е в операта „Аида“ от Верди. Забележете, каква игра на съдбата – същата опера, в която той получава инфаркт на сцената в Берлин през 2001 година и скоро след това умира!

Той интерпретира музиката на Верди чрез проучване на оригиналната партитура за разлика от тогавашната практика на колегите си, като по този начин неговите изпълнения получават по ясна звучност на оркестъра и се слушат детайли от тази партитура, които до тогава не са били познати. Така например при операта „Макбет“, изнесена през 1980 г. на сцената на „Deutsche Oper“ в Берлин, той постъпва както и при „Аида“ по отношение на тия детайли от оригиналата партитура на Верди. Тази премиера в Берлин има огромен успех и слага началото на една международна кариера като диригент. Може би това е причината по това време Джузепе Синополи да преустановява почти изцяло дейността си като композитор.

Цитирам особени успехи в този период: 1980 г. – много успешна премиера на ранната опера на Верди „Атила“ с Николай Гяуров, Мара Зампиери, Пиеро Капучили – негов дебют във Виенската държавна опера (издаден е запис на компактдиск), 1982 г. на същата сцена – „Макбет“ с Ренато Брузон, Николай Гяуров, Мара Зампиери. През 1986 г. той дирижира във Виена операта „Манон Леско“ от Пучини със солисти Мирела Френи, Петер Дворски, Бернд Вайкл и Курт Ридл, режисьор Ото Шенк. Последната премиера на Джузепе Синополи във Виена е през 1999 г. – операта „Жената без сянка“ от Рихард Щраус, режисьор Робърт Карсен.

Цитирам по-долу всички изяви на Джузепе Синополи на сцената на Виенската държавна опера – общо 65 изяви в 6 опери и диригент на 18 май 2000 г. в концерт в памет на Густав Малер:

Titel des WerksRolle/Funktion der PersonDatum der ersten/letzten VorstellungAnzahl der Vorstellungen
AidaDirigent01.09.1984–02.01.19904 mal
AttilaDirigent21.12.1980–17.06.198214 mal
Die Frau ohne SchattenDirigent11.12.1999–14.05.20008 mal
Konzert zum Gedenken an Gustav MahlerDirigent18.05.20001 mal
MacbethDirigent07.02.1982–05.05.198520 mal
Manon LescautDirigent02.02.1986–30.06.198614 mal
Tannhäuser und der Sängerkrieg auf WartburgDirigent20.11.1988–01.12.19884 mal

(край на цитата)

От 1985 година Джузепе Синополи дирижира оперни спектакли на Вагнеровия фестивал в Байройт: от 1985 до 1989 – „Танхойзер“, от 1990 до 1993 – „Летящият холандец“ (режисьор Дитер Дорн), от 1994 до 1999 – „Парсифал“ (режисьор Волфганг Вагнер) и от 2000 – новата постановка на „Пръстенът на нибелунга“ (режисьор Юрген Флим). След смъртта на Синополи през 2001 г. унгарският диригент Адам Фишер дирижира спектаклите на този „Пръстен“.

През пролетта на 1985 г. Синополи е поканен за пръв път да дирижира оперни спектакли в МЕТ Ню Йорк. Той дирижира там с грамаден успех в периода от 11 март до 18 април общо 11 спектакъла на операта „Тоска“ от Пучини. Цитирам състава при първия спектакъл (при първата и при другите изяви в трите главни роли играят винаги артистите Хилдегард Беренс (сопрано от Германия) – Тоска, Пласидо Доминго – Каварадоси и Корнел Макнийл (баритон от САЩ) – Барон Скарпия:

[Met Performance] CID:279860
New Production
Tosca {678} Metropolitan Opera House: 03/11/1985.

(Debut: Giuseppe Sinopoli)

March 11, 1985
Benefit sponsored by the Metropolitan Opera Guild
for the production funds
New Production

TOSCA {678}
Puccini-Illica/Giacosa

Tosca...................Hildegard Behrens
Cavaradossi.............Plácido Domingo
Scarpia.................Cornell MacNeil
Sacristan...............Italo Tajo
Spoletta................Anthony Laciura
Angelotti...............James Courtney
Sciarrone...............Russell Christopher
Shepherd................Melissa Fogarty
Jailer..................Richard Vernon

Conductor...............Giuseppe Sinopoli [Debut]

Production..............Franco Zeffirelli
Set designer............Franco Zeffirelli
Costume designer........Peter J. Hall
Lighting designer.......Gil Wechsler

(край на цитата)

Цитирам по-важните етапи от ръководните постове на Джузепе Синополи с различни оркестри:

  • от 1983 до 1987 – Главен диригент на Orchestra dell’Accademia di Santa Cecilia в Рим
  • от 1984 до 1994 – Главен диригент и от 1987 – Музикален директор на Лондонската филхармония
  • от 1990 Синополи има договор за главен диригент на „Дойче Опер Берлин“, но още преди започване на тази дейност през 1990 г. той се отказва от договора си в Берлин
  • от 1992 – Главен диригент на Sächsische Staatskapelle в Дрезден.

(край на цитата)

Както писах в началото, на 20 април 2001 г. Джузепе Синополи получава сърдечен удар по време на дирижиране на операта „Аида“ от Верди на сцената на „Дойче Опер Берлин“. Този спектакъл е бил замислен от Синополи като акт на помирение с наскоро починалия интендант и главен режисьор на този оперен театър – легендарният Гьотц Фридрих, една голяма личност в оперното изкуство на Германия (писах статия за него преди няколко години). В предните години двамата са имали спорове по различни въпроси и Синополи не е имал доста време изяви на сцената на този авторитетен театър в Берлин. Както писах по-горе, през 1990 г. Синополи е трябвало да поеме поста на главен диригент на театъра, но той се отказва още преди това от договора си.

Споменах и за това, че поради този сърдечен удар спектакълът се прекъсва, Синополи е откаран спешно в болница, но умира още в същия ден. Погребението се извършва в Италия – на гробището Campo Verano в Рим.

Музикалните критици и журналисти пишат особено положителни критики за изкуството на Джузепе Синополи като първокласен оперен и симфоничен диригент, за задълбоченото му тълкуване на всяко произведение, дирижирано от него. Очевидно голямата обща култура на маестрото след особено интензивното му обучение като млад мъж и после в най-различни области на музиката и в някои науки като философия и археология дават по косвен път отражение върху това. Знанията му и като изучен лекар и специалист по психоанализа допринасят до това дълбоко интерпретиране на творбите. Основни насоки в интересите му са опери от Верди и Пучини, както и музикалните традиции на Германия и Австрия през 19-и и 20-и век чрез творбите на композитори от Шуберт до Вагнер, Малер и Рихард Щраус, чак до такива от творците на „Втората виенска школа“ (Арнолд Шьонберг, Албан Берг, Антон Веберн).

Съвсем наскоро преди внезапната му смърт през 2001 г. Джузепе Синополи подготвя докторската си дисертация в областта „Археология на предна Азия“ на тема „Сирийската култура в Месопотамия“.

След смъртта на Синополи музикалното му дело не е забравено – напротив, в негова чест се организират и провеждат редица фестивали главно в Италия и то на остров Сицилия, където е започнал музикалото си образование. През 2005 г. в град Таормина организацията „Taormina Arteпосвещава в негова памет един фестивал, който се провежда през месец октомври всяка година. Това не е случайно – от 1989 до 1997 г. Синополи е „филмов архитект“ при музикалния отдел на „Църковните празници в Таормина“. Таормина е град и община на източния бряг на остров Сицилия в провинция Месина, с 11 093 жители (към 31 декември 2011). Намира се на около 40 км. североизточно от Етна на Йонийско море между Месина и Катания. От Месина е отдалечен на 45 км., а от Катания на 57 км.

При този фестивал маестрото е почетен не само като музикант, диригент и композитор, но и като лекар, археолог и „човек на духа“.Така че фестивалът обединява музика, театър, литература и изобразително изкуство в общи изяви, изложби, публикации и концерти. При тия концерти всяка година гостуват прочути оркестри. Във връзка с първия фестивал през 2005 г. е създаден заедно с консерваторията „Арканджело Корели“ в Месина (там където Синополи започва музикалното си образование) камерен оркестър носещ неговото име. В този оркестър музицират млади таланти, студенти и преподаватели в тази консерватория, които всяка година се разменят и при концертите се изпълняват предимно композиции от Джузепе Синополи.

Що се отнася до музикалните произведения на Синополи, в неговата Уикипедия-страница на италиански език са изброени в хронологичен ред творбите му – внушителен списък от камерни, симфонични, вокални, инструментални и други творби, много от тях от жанровете на „новата“ или „авангардна“ музика, към която той отдава особено внимание. За това стана въпрос още в началото на тази статия, когато писах за обучението на Синополи при Бруно Мадерна в Дармщадт. Бруно Мадерна (роден през април 1920 г. във Венеция, починал през ноември 1973 г. в Дармщадт) е известен немско-италиански композитор, диригент и педагог, с големи заслуги в развитието на съвременното музикално изкуство в Европа. Редица години той е педагог преди всичко в Дармщадт в „Института за Нова музика“ (през 2016 г. писах статия посветена на годишнината на „Фестивала за Нова музика“, който през 2016 г. имаше кръгъл юбилей и се организира от този институт).

От тази Уикипедия-страница на италиански език относно творбите му ще цитирам само тези, които са свързани с вокалното изкуство:

Sunyata, Thema con varianti per soprano e quintetto d’archi su testo di Kridaya Sutra, (1970).

Opus Schir per mezzosoprano e strumenti su liriche di Rolando Damiani (1971)

Symphonie imaginaire per voci soliste, 10 voci bianche, 3 cori e 3 orchestre (1973)

Souvenirs à la mémoire per 2 soprani, controtenore e orchestra (1974)

Hashshirim per Lou Salomé (1976), dedicato a Paul Beusen.

Lou Salomé, opera teatrale, libretto di Karl Dietrich Gräwe (1981)

(край на цитата)

В Уикипедия-страницата на Синополи на немски език са изброени малко творби, но в края се дава както и по-горе заглавието и сведения за операта му Lou Salomé, която има извънредно интересна история. За нея ще пиша малко по-късно. Ето цитат от тази Уикипедия-страница на немски език:

Werke

  • Kompositionen (Auswahl)
  • Vom Dirigenten Giuseppe Sinopoli sind zahlreiche Einspielungen als CD bei der Deutschen Grammophon und bei Teldec erschienen
  • Parsifal in Venedig. Roman, Claassen Verlag, Berlin 2001 (postum; die italienische Originalausgabe erschien 1993), ISBN 3-546-00252-0

(край на цитата)

Тук става въпрос и за някои музикални записи, в които той е диригент, осъществени от фирмите „Deutsche Grammophon“ и „Teldec“ , както и за романа му „Парсифал във Венеция“ от 2001 г. след смъртта му в превод на немски език, оригинал на италиански език от 1993 г.

Особено впечатление прави единствената му опера „Lou Salomé” от 1981 г., която е имала премиера през същата година на сцената на Баварската държавна опера в Мюнхен.

Трябва да споделя, че когато се запознах наскоро с тази информация, доста се изненадах от името на операта. То ми напомни за „Саломе“ от Рихард Щраус, но това няма никаква връзка. Названието идва от името на една писателка и философ, както и деятелка на културата с руско-немски произход, която е главната героиня в операта. Ето цитат от източник на руски език:

Лу Саломе, Лу фон Саломе, Лу Андреас-Саломе, Луиза Густавовна Саломе (Lou Andreas-Salomé ; 12 февраля 1861 – 5 февраля 1937) – известная писательница, философ, врач-психотерапевт немецко-русского происхождения, деятель культурной жизни Европы к. XIX – нач. XX вв., женщинa, оставившая след в жизни Ницше, Фрейда и Рильке.

Родилась в Старом Петергофе. Её отец был русским дворянином; наследственное дворянство было пожаловано ему Николаем Первым в 1830 г. Дочь генерала Густава фон Саломе, младший ребёнок в семье, имела пять старших братьев. Как и все её братья, Луиза училась в старейшей немецкой школе Санкт-Петербурга — Петришуле с 1874 по 1878 год. В 1878 семья теряет отца, Густава Саломе. Первая любовь 17-летней девочки, голландский пастор Гийо, читавший лекции в Петербурге, сокращает «Луизу» до «Лу» – имени, которому суждено прославиться. В 1880 г. в сопровождении матери едет в Швейцарию, слушает университетские лекции – как и многие другие русские девушки того периода (в Российской империи в тот период не существовало высшего образования для женщин).

(край на цитата)

Тук няма да си спирам продробно на биографията и живота й – крайно интересни и любопитни, достатъчно е като четем в първия абзац в горния цитат на края – „оставила е следи в живота на философа Фридрих Ницше, психоаналитика Зигмунд Фройд и писателя Райнер Мария Рилке. Научих, че сюжета на операта е връзката на Лу Саломе и Фридрих Ницше. Има достатъчно информации главно на руски и немски езици, от които могат да се научат подробностите. През 2016 г. бях особено изнанедан като открих, че за Лу Саломе има Уикипедия-страница и на български език, и то не съвсем малка. Ще я цитирам – щом има такава, значи тя е позната личност в съответните кръгове от интересуващи се в България:

Лу Андреас-Саломе (Lou Andreas-Salomé,на руски: Луиза Густавовна Саломе) е руска психоаналитичка и писателка, родена на 12 февруари 1861 г. в Петербург, починала на 5 февуари 1937 г. в Гьотинген / Германия. Нейните разнообразни интелектуални интереси я водят до приятелство с широк кръг видни европейски личности като Ницше, Вагнер, Фройд и Рилке.

Лу Саломе е профилиран творец и написва днес малко познати новели, пиеси и есета. Тя е автор на Химн на живота”, който толкова дълбоко впечатлява Ницше, че той го причислява към музиката. Литературата и аналитичните изследвания на Саломе стават на мода в Гьотинген, където тя живее в последните си години. Малко след като умира от уремия през 1937 г., Гестапо “разчиства” библиотеката ѝ от работите на евреи (тя е била ученичка на Зигмунд Фройд и негов сътрудник в създаването на психоанализата).

През последните си дни Саломе казвала: “Наистина не съм направила нищо, освен да се трудя цял живот, труд… защо?” А в предсмъртните си часове споделяла: “Ако оставя моите мисли да странстват, няма да открия нищо. Най-доброто, в края на краищата, е смъртта”.

Саломе написва повече от дузина новели като (“Im Kampf um Gott”, “Рут”, “Родинка”, “Ма”, “Fenitschka – eine Ausschweifung”), а също научни изследвания като “Henrik Ibsens Frauen-Gestalten” (1892), изследване върху женските характери у Ибсен и прочута книга за своя приятел Фридрих Ницше “Friedrich Nietzsche in seinen Werken” (1894), една от най-информативните книги на 19-и век върху дейността на Ницше.

Също редактира мемоарна книга на своя близък приятел през целия си живот (а отначало и любовник), поета Райнер Мария Рилке след неговата смърт през 1926 г. Сред нейните работи са също и “Lebensrückblick”, книга, която тя написва по време на последните си години, основана на спомените ѝ като свободна жена.

(край на цитата)

Що се отнася до операта „Lou Salomé» от Джузепе Синополи, в различните източници има малко сведения за спектаклите с нея. Такива е имало и след премиерата през 1981 г., като най-пълни сведения могат да се получат от една статия на италиански език, публикувана наскоро във вестник „Corriere della Sera“ в Италия. Цитирам тази статия от 9 януари 2012 година, в която се говори за италианската премиера на операта във Венеция, за личния живот на главната героиня Лу Саломе и редицата й приятелства с велики личности на епохата, за сюжета на операта и за редица други интересни подробности (превод може да се направи с помощта на Гугъл-преводача):

Corriere della Sera >

Debutto

La riscoperta di «Lou Salomé» l’opera scritta da Sinopoli

Alla Fenice la storia dell’autrice amica di Nietzsche

ROMA – Silvia Sinopoli ricorda bene la sera del 10 maggio 1981 a Monaco di Baviera. In scena c’era Lou Salomé, l’unica opera che ha scritto suo marito, Giuseppe Sinopoli, il non dimenticato direttore che morì sul podio nel 2001 a Berlino. Prima di diventare un grande interprete del repertorio tardo-romantico, egli fu compositore. «Il pubblico si divise, gli applausi e le contestazioni alla regia».

L’unico esperimento teatrale di Sinopoli ha un sapore utopico e non è mai stato ripreso. Il 21 gennaio aprirà, in prima italiana dunque, e diretta da Lothar Zagrosek, la stagione della Fenice. «Nell’omaggio a Sinopoli – dice il sovrintendente Cristiano Chiarot – c’è anche il nostro desiderio di un simbolico risarcimento di un teatro che non sempre ne ha saputo cogliere il rilievo e il valore».

Giuseppe Sinopoli (1946- 2001), morì dopo un malore sul podio a Berlino. Scrisse l’opera su Lou Salomé a 35 anni nella sua casa austriaca al confine con l’Ungheria. Vi lavorò per almeno sei mesi accantonando l’attività di direttore Lou Salomé fu una scrittrice e psicoanalista (allieva di Freud), con radici tra San Pietroburgo e la Germania, passò come la «grande rivoluzione russa» nella vita di Nietzsche. Di lei era innamorata anche Rilke. Questi personaggi, al pari del filosofo Paul Reé, amico del cuore di Nietzsche, e di Friedrich Carl Andreas che Lou sposerà, sono il coro attorno alla protagonista dell’opera: lei. «Un’eccezionale donna ebrea – dice Silvia – uno spirito libero che nell’opera di Giuseppe è alla ricerca di Dio e soprattutto di se stessa, chiamata a dare risposta ai quesiti legati al senso della vita. Alla fine ne accetterà il limite e dirà sì alla morte, con un certo senso di serenità». Lou Salomé era nata nel 1861, l’anno in cui in Russia si liberarono i servi della gleba. Lei assiste alla partenza di milioni di persone verso una libertà sconosciuta. Questo racconta il primo atto, dopo il prologo in cui appare alla fine della propria esistenza. E medita, sogna ricorda mentre davanti a lei risorgono lacerti di memorie, pensieri, visioni». La narrazione procede in una serie di quadri che si succedono l’un l’altro, ispirati alle memorie di Lou Salomé, una donna che può ricordare Alma Mahler. Il ruolo sarà sdoppiato tra il soprano Angeles Blancas Gulìn e l’attrice Giorgia Stahl.

(Il soprano Angeles Blancas Gulin protagonista alla Fenice )

L’allestimento è affidato alla Facoltà di Design e Arti dell’Istituto universitario di Architettura di Venezia: regìa, scene, costumi, luci e proiezioni ideati dal Laboratorio di teatro musicale, guidato da dieci tutors tra i quali Luca Ronconi e Walter Le Moli. Il libretto si deve a Karl Dietrich-Gräwe, all’epoca drammaturgo alla Deutsche Oper di Berlino, dove nel 1980 Sinopoli aveva diretto il famoso Macbeth «che gli aprì la carriera internazionale». Come compositore, Sinopoli non ha un catalogo vasto. Lou Salomé la scrisse a 35 anni nella sua casa austriaca al confine con l’Ungheria. «Io ero accanto a lui, credeva molto in quest’opera, vi lavorò per almeno sei mesi accantonando l’attività di direttore. Giuseppe era «figlio» di Darmstadt e dello strutturalismo, che poi abbandonò per uno sguardo più soggettivo. Qui c’è un linguaggio retrospettivo, si sentono Mahler e la cantabilità di Berg, c’è qualche recupero melodico, con la sua opera disse che doveva definitivamente morire il belcanto».

Un’opera intrisa di cultura tedesca di cui Giuseppe si nutrì e di quell’inquietudine che mai l’abbandonò. «Non è stata mai ripresa per la disattenzione verso la musica d’oggi, io poi non mi sono mai attivata per farla rappresentare, è la storia a decidere». Non pensò di scriverne un’altra? «Sì, sempre su un argomento a lui caro, Memorie di un malato di nervi, il libro del giudice tedesco Daniel Paul Schreber che influì la psichiatria». Ma d’un tratto fu perentorio, l’affascinante personalità di Sinopoli era così. «Mi è difficile dare una risposta univoca. Mi disse che l’arte del comporre stava vivendo un periodo ellenistico, di decadenza. Smise. E, proseguendo come direttore, si dedicò all’archeologia e allo studio delle civiltà antiche».

Valerio Cappelli

9 gennaio 2012 | 17:31© RIPRODUZIONE RISERVATA

(9 януари 2012)

Il personaggio
Lou Andreas-Salomé (San Pietroburgo, 12 febbraio 1861 – Gottinga, 5 febbraio 1937), scrittrice e psicoanalista (nella foto), conobbe Nietzsche nel 1882 e lo ispirò per «Così parlò Zarathustra»

(край на цитата)

Дадени са и някои обяснения към приложените снимки, както и забележката, че връзката през 1882 г. между Лу Саломе и Ницще го инспирира да напише известното си произведение „Тъй рече Заратустра“ – философска поема и най-популярното произведение на германския философ Фридрих Ницше, издадена през 1885 г. Идеите, изразени от Ницше в книгата, оказват неимоверно влияние върху мисълта на 20-и век.

Няколко думи за тази книга в България:

Камелия Жабилова твърди, че „Тъй рече Заратустра“ е най-превежданата, коментирана и цитирана книга на Ницше в българското културно пространство. На практика за първи път части от поемата са преведени от Димитър Дечев, публикувани през 1905 г. на страниците на сп. „Мисъл“. Първият цялостен и художествено издържан превод, за който е правено сравнение с френски и руски преводи, е осъществен от поетесата Мара Белчева, извършен „под вещата и взискателна редакция на Пенчо Славейков“, издаден след смъртта на Славейков от пловдивското издателство „Христо Г. Данов“ през 1915 г. През 1919 г. Николай Райнов предлага свой превод, излязъл със заглавие „Тъй каза Заратустра“. Най-късният превод на поемата е на Жана Николова-Гълъбова (1990).

(край на цитата)

Както знаем, по-късно Рихард Щраус композира през 1896 г. чудесната си симфонична поема със същото заглавие въз основа на тази творба на Ницше. Ето оригинален цитат:

Also sprach Zarathustra op. 30 TrV 176 (1896).

Ще завърша днешната ми статия за Джузепе Синополи с една публикация от април 2021 г., която ще даде още сведения за този голям музикант, който ни напусна точно преди 20 години:

Портал „Deutschlandfunk Kultur“

INTERPRETATIONEN / ARCHIV |

Beitrag vom 18.04.2021

Der Dirigent, Komponist und Universalist Giuseppe Sinopoli (1946-2001)

Im Labyrinth des Geistes

Berühmt wurde er als Dirigent, doch er war auch Komponist, Arzt und Archäologe. Giuseppe Sinopoli passte in keine Schublade, sein Universalismus begeisterte die einen und überforderte die anderen. Wie wird er 20 Jahre nach seinem frühen Tod gesehen?

Einen schöneren Tod kann sich vielleicht kein Dirigent vorstellen: am Pult, umgeben von Musik. Nur war Giuseppe Sinopoli dafür viel zu jung. Völlig unerwartet starb er während einer „Aida“-Vorstellung am 20. April 2001 in der Deutschen Oper Berlin.

Sein gerade einmal 54 Jahre währendes Leben macht in der Rückschau den Eindruck, als wäre es von mindestens drei Menschen gelebt worden. Und das, obwohl Sinopoli als spätem Debütanten nur eine vergleichsweise kurze, 20-jährige Dirigenten-Laufbahn beschieden war.

Nie war Sinopoli nur auf eine Sache fokussiert. Immer wollte er mehr lernen, mehr wissen, mehr können. Und so war er eben nicht nur ein Star-Dirigent und davor erfolgreicher Komponist, er war promovierter Arzt, kosmopolitischer Psychologe und Kriminalanthropologe.

Vom Orchestergraben zur Ausgrabungsstelle

Der umfassend gebildete Geistesmensch las die Vor-Sokratiker in Originalsprache und liebte Nietzsche; vielen galt er selbst beinahe als Philosoph. Und während ihn das Publikum und die Kritiker rund um die Welt als Bühnenkünstler verehrten, studierte er wieder, und zwar Archäologie bis zur Promotion.

Von Natur aus neigte Giuseppe Sinopoli dazu, jedem Ding seine Zeit und seine Reife zu gewähren. Es war ihm ein existenzielles Bedürfnis, komplementäre Interessen-Felder zu beackern und bestellen. Und selbst wenn das von außen nach einer gewissen Planlosigkeit aussah: Er folgte damit seinem inneren roten Faden von Ägypten und den alten Griechen über die Renaissance bis zum deutschen Idealismus und der innig geliebten Kultur des Wiener Fin de siècle.

Musiker der Sächsischen Staatskapelle Dresden erinnern sich an Proben, die Vorlesungen glichen, weil Giuseppe Sinopoli als Chefdirigent beispielsweise Robert Schumann auf eine Stufe stellte mit Friedrich Hölderlin – ein Outsider mit unerhörter Kraft –, und damit Werke in einem Licht zeigte, in dem sie wohl noch niemand gesehen hatte. Oder wenn er Franz Schuberts „Unvollendete“ in die Kategorie des Grabgesangs einordnete und psychologische Gedanken einflocht vom Vorbewussten und Traumbesitz, dann waren Aha-Erlebnisse im Orchester garantiert.

Erkenntniswege durchwanderte Giuseppe Sinopoli sein ganzes Leben, so wie Wagners Parsifal den Weg zum Gral. Komplexe kulturgeschichtliche Überlegungen zur Symbolik von Leben und Tod, Raum und Zeit, von mesopotamischer Palastarchitektur über die von ihm gesammelten griechischen Vasen bis hin zum allgegenwärtigen Dreh- und Angelpunkt in Sinopolis Denken: Gesundheit und Krankheit.

Spaghetti mit Schokoladensoße

Dabei war Sinopoli kein weltentrückter Eremit, sondern ein auch mit manch praktischem Talent gesegneter Familienvater, der von Freunden für seine kreativen Kochkünste geschätzt wurde. Karl-Dietrich Gräwe, Librettist von Sinopolis Oper „Lou Salomé“ und langjähriger Moderator der „Interpretationen“, erinnerte sich an die Spezialität „Spaghetti mit Schokoladensoße“. Auch konnte man mit Sinopoli den perfekten al-dente-Moment beim Nudelkochen erfahren, indem man dem Blubbern des Wassers genau zuhörte.

All dem soll zum 20. Todestag des Universalisten in dieser Sendung nachgespürt werden. Beatrice Schwartner kommt ins Gespräch mit der Musikwissenschaftlerin Ulrike Kienzle, die eine umfangreiche Biografie über Sinopoli geschrieben hat, sowie mit dem Hörfunk-Produzenten Michael Oehme und zwei prägenden Musikern der Staatskapelle Dresden in der Ära Sinopoli: Peter Mirring (Konzertmeister) und Eckart Haupt (Soloflötist).

(край на цитата)

Мой превод:

Публикация от 18 април 2021 г.

Диригентът, композитор и универсалист Джузепе Синополи (1946-2001)

В лабиринта на ума

Джузепе Синополи става известен като диригент, но е и композитор, лекар и археолог. Той не можеше да бъде пренебрегнат, неговият универсализъм вдъхновяваше едни и поразяваше други. Как се вижда той 20 години след преждевременната му смърт?

Може би никой диригент не може да си представи по-красива смърт: на подиума, заобиколен от музика. Само Джузепе Синополи беше твърде млад за това. Той умира напълно неочаквано по време на представление на „Аида“ на 20 април 2001 г. в „Deutsche Oper Berlin“.

В ретроспекция, животът му от само 54 години създава впечатлението, че е живян от поне трима души. И че въпреки че Синополи, като късен дебютант, имаше само сравнително кратка 20-годишна диригентска кариера.

Синополи никога не е бил фокусиран само върху едно нещо. Винаги е искал да научи повече, да знае повече, да може да направи повече. И така той не беше просто звезден диригент и преди това успешен композитор, той беше доктор по медицина, космополитен психолог и криминален антрополог.

От оркестрината до мястото на разкопките

Изчерпателно образованият интелектуалец четеше трудовете на учените преди Сократ на оригиналния език и обичаше Ницше; мнозина го виждаха почти като самия философ. И докато публиката и критиците по целия свят го обожаваха като сценичен артист, той се върна към изучаването на археология до до степен на промовиране.

По природа Джузепе Синополи е склонен да дава на всичко време и зрялост. За него беше екзистенциална нужда да оре и да култивира допълващи се области на интереси. И дори да изглеждаше като известна безплановост отвън: той следваше вътрешната си червена нишка от Египет и древните гърци през Ренесанса до германския идеализъм и обичаната култура на виенския „fin de siècle“.

Музикантите от „Sächsische Staatskapelle Dresden“ помнят репетиции, които приличаха на лекции, защото Джузепе Синополи, като главен диригент, постави Роберт Шуман на същото ниво като Фридрих Хьолдерлин – аутсайдер с нечувана сила – и по този начин показа произведения в светлина, в която вероятно все още никой не беше ги виждал. Или ако класифицира „Незавършената симфония” на Франц Шуберт в категорията на погребалната музика и вплетени психологически мисли от предсъзнателното и мечтаното владение, тогава аха-моментите в оркестъра бяха гарантирани.

Джузепе Синополи се скита по пътя на знанието през целия си живот, точно както Парсифал на Вагнер се скита по пътя към Граала. Сложни културно-исторически разсъждения върху символиката на живота и смъртта, пространството и времето, от месопотамската дворцова архитектура до гръцките вази, които той събира, до вездесъщия крайъгълен камък в мисленето на Синополи: здраве и болест.

Спагети със шоколадов сос

Синополи не беше светски отшелник, а семеен човек, който също беше благословен с известен практически талант и беше оценен от приятели за творческите си кулинарни умения. Карл-Дитрих Греве, либретист на операта на Синополи „Лу Саломе” и дългогодишен модератор на „Интерпретации”, си спомня специалитета „Спагети със шоколадов сос”. С Джузепе Синополи можете също да изживеете перфектния момент „ал-денте“, докато готвите паста, като слушате внимателно бълбукането на водата.

Всичко това ще бъде проследено в това предаване по повод 20-годишнината от смъртта на универсалиста. Беатрис Швартнер влиза в разговор с музиколога Улрике Кинцле, която е написала обширна биография за Синополи, както и с радиопродуцента Михаел Оеме и двама формиращи музиканти от „Staatskapelle Dresden“ в ерата на Синополи: Петер Миринг (концертмайстор) и Екарт Хаупт (соло флейтист).

(край на превода)

Нека днес на 3 ноември 2021 г. почетем 75 години от рождението на големия композитор, диригент, лекар и археолог Джузепе Синополи, които си навършиха вчера на 2 ноември, и който така рано напусна житейската сцена през 2001 г. Все си мисля каква игра на съдбата – започва кариерата си като диригент с „Аида“ от Верди, със същата опера я приключва поради сърдечния инфаркт по време на спектакъла в Берлин, след което напуска този свят. И то в изява, в която е искал да укаже чест в помен на скоро починалия интендант и режисьор Гьотц Фридрих, с когото са имали приживе известни проблеми в този оперен театър. Дали всичко това не е допринесло за фаталния край на Синополи? Никой не може да даде отговор на този труден въпрос.

Мир на праха на маестро Джузепе Синополи.

………………..