Tinka Skolufanova

Оперната певица от Варна Тинка Сколуфанова е родена на 8 август преди 97 години

Снимка на Тинка Сколуфанова заедно с Константин Петков в сцена от операта “Продадена невеста” от Смвтана – постановка на Варненската опера

Драги приятели на оперната музика, днес на 9 август 2020 г. пиша статия за втори път за особено заслужилата солистка на Варненската държавна опера Тинка Сколуфанова, която дълги години е била в ансамбъла на този оперен театър, играла е редица главни и второстепенни роли в програмата на театъра и е оставила светли спомени в съзнанието на ония, които са я гледали преди всичко на варненска сцена.

Сопранът Тинка Сколуфанова е родена на 8 август 1923 г. във Варна. Понеже в същия ден е родена и певицата Бойка Василева, също заслужила артистка на Варненската опера, вчера писах статия за нея, а днес на 9 август пиша за Тинка Сколуфанова. Жалко, никъде в медиите не е отразено, какво е станало с тази певица, жива ли е или не – „признателните“ поколения не си дават усилия поне това да отразят. Ако е жива, вчера тя е навършила достойните 97 години! Помъчих се до днес да се свържа с мои приятели във Варна, за да ги питам, но никой не можа да ми даде конкретен отговор, освен тенорът Арсений Арсов, който ми изпрати и свои спомени за Тинка Сколуфанова, които ще поместя в края на тази статия.

Ако не са предаванията на Българското Радио, посветени на живота и делото на Тинка Сколуфанова, едва ли има откъде да научим повече подробности за нейния артистичен път. Нито Уикепидия-страница за нея, нито една що годе по-подробна статия относно нейната биография и творчески път. Но аз именно това предпочитам – да се ровя и търся отделни къмъчета, които после да сглобявам като някой „оперен пъзел“ и така да запозная съвременните читатели с дадена оперна личност.

Така е и с Тинка Сколуфанова – тя принадлежи към най-заслужилите артистки в ансамбъла на Варненската опера, 25 години е била редовен член и солист в ансамбъла на този театър, но както почти винаги става – като си отиде човек от активния живот, бързо бива забравен.

Много често в мои статии се спирам на този феномен, но вече минаха 7 години, от когато го подигам – няма резултат. България е изявена оперна държава от дълги години, но по отношение разгласяване на нейните постижения (не става въпрос само за 5-6 „избрани личности“) сме много назад. Не умеем да припомняме заслугите на ония, които са дали младост, сили и енергия в областта на оперното изкуство и то така, че когато се оттеглят от сцената, поне да се говори и пише за тях. Не е така в редица други държави – има органи и институции, които непрекъснато печатат (сега вече публикуват и в Интернет) справочни материали, речници, наръчници и други, от които идващите генерации се запознават с постиженията на предшествениците им. За снимковия материал е още по-лошо – при Тинка Сколуфанова имам 2-3 снимки, в архива на Варненска опера има още други, но без надписи, ако човек не познава даден артист, не знае кой е той. Така при Тинка Сколуфанова има няколко общи и отделни снимки, но аз лично не я познавам и се съмнявам на кои снимки е самата тя.

С две думи, за да не прекалявам с негативните си мисли, някак си всичко ми изглежда много „непрофесионално“, в такава степен, като че ли няма още традиции в една област, в която България има такъв голям опит. При това в сферата на сегашния развой на информационните технологии те ни дават идеална възможност да ги ползваме в тази област, но ние не го правим както трябва.

Като начало на тази статия ще цитирам един материал от 2018 г., на който попаднах преди известно време и той беше причината да реша да пиша за Тинка Сколуфанова. Цитирам:

БНР – Архивен фонд

Тинка Сколуфанова – любимо сопрано на Варненската опера

08.08.2018

Тинка Сколуфанова в ролята на Фиордилиджи – фрагмент от „Така правят всички“ на Моцарт, диригент Недялко Неделяков – запис 1962 г. (музикален линк към изпъление)

Тя е преданата съпруга на Отело, смелата любима на Онегин, пажът на испанската кралица Елизабет, селското момиче Гергана и много други героини от класическото оперно изкуство.

Тинка Сколуфанова е сопрано във Варненската опера от втората половина на XX в. Родена е във Варна на 8 август 1923 г. Завършва музикално училище „Добри Христов“ с цигулка в родния си град и учи пеене в класа на вокалната педагожка Веселина Зафирова.

През 50-те години е приета в Националната музикална академия в класа на проф. Мара Цибулка. Творческият ѝ път преминава на сцената на Варненската опера, където през 1955 г. дебютира в ролята на Марженка от „Продадена невеста“ на чешкия композитор Бедржих Сметана.

      Тинка Сколуфанова за участието си в постановката „Бохеми“ от Джакомо Пучини – запис 1981 г. (музикален линк към изпъление)

      Тинка Сколуфанова в ролята на Мими – фрагмент от „Бохеми“, диригент Асен Найденов – запис 1981 г. (музикален линк към изпъление)

Предпочитана актриса е в оперите на българския композитор Парашкев Хаджиев, в които Тинка играе главните роли – Зорница – „Луд гидия“, Албена – „Албена“, Златина – „Рицарят“, Милкана – „Майстори“, Севина – „Лето 893“. Поддържа богат песенен репертоар, който включва произведения от Шуберт, Шуман, Брамс, Глинка, Чайковски, Добри Христов, Светослав Обретенов, Георги Златев – Черкин, Парашкев Хаджиев и други.

Тинка Сколуфанова участва в спектакли и концерти във всички български оперни театри. Гастролира в страните от бившия Съветски съюз, бивша Югославия, Източна Германия, Румъния, Полша, Чехословакия (днес Чехия и Словакия), Унгария, Италия и Испания. Работи като преподавател в средното музикално училище “Добри Христов” и като вокален педагог в Детска опера – Варна.

(край на цитата)

Както виждаме, на три места има музикални линкове, чрез които можем да чуем гласа и изпълненията на Тинка Сколуфанова когато пожелаем, стига да имаме линка към това предаване на „БНР Архивен фонд“. По тази причина цитирам съответния линк:

https://archives.bnr.bg/12703/tinka-skolufanova-lyubimo-soprano-na-varnenskata-opera/

Само 5 дни по-късно пак БНР излъчва предаване, посветено на Тинка Сколуфанова, във връзка с 95 години от рождението й. Цитирам:

БНР

Спомен за певицата Тинка Сколуфанова

публикувано на 13.08.2018

Автор: Красимира Йорданова

В рубриката “Помните ли…” на предаването “Алегро виваче” по “Хоризонт” припомняме на нашите слушатели една прекрасна певица и чаровна актриса – Тинка Сколуфанова. Вероятно много варнеци веднага ще си я спомнят – целия ѝ творчески път премина на сцената на Варненската опера. Цели 25 години тя държеше лирико-колоратурния  репертоар на театъра. Ще си я припомнят като Виолета, Памина, Маргарита, Розалинда, Гергана, Фиордилиджи, а в последните години от кариерата си и като Манон Леско, Мадам Бътерфлай, Мадалена де Коани, Дездемона, Татяна, както и в ролите от оперите на Парашкев Хаджиев, където тя бе предпочитана изпълнителка – Албена, Зорница от „Луд гидия“, Севина от „Лето 893-то“, Златина от „Рицарят“.

Помните ли… Тинка Сколуфанова?

Тинка Сколуфанова се представи в общо 30 роли и бе любимка на Варненската публика. На 8 август 2018 г. се навършват 95 години от нейното рождение. Завършила е Варненското музикално училище като цигуларка  и е учила пеене при Веселина Зафирова, завъшва и Музикалната академия в класа на Мара Маринова-Цибулка. Дебютът ѝ във Варненската опера е с ролята на Марженка от операта „Продадена невеста“ от Сметана през 1955 година, а утвърждаването ѝ идва след ролята на Гергана от операта „Луд Гидия“ на Парашкев Хаджиев.


В рецензия в пресата проф. Венелин Кръстев пише за изявата на Сколуфанова в трудната роля на Фиордилиджи от “Така правят всички жени” на Моцарт:

“Ролята на Фиордилиджи е връхно постижение за талантливата артистка Тинка Сколуфанова. Певчески много трудната партия тя преодоля без усилие, с лекота и емоционална непосредственост. В играта ѝ има много нерв и истинско артистично увлечение“.

(край на цитата)

В Златния фонд на БНР е запазено изказване на певицата от 1981 г., направено след спектакъл с нейно участие на операта „Мадам Бътерфлай“ от Пучини под диригентството на Асен Найденов, а музикалният откъс в рубриката ни е ария на Фиордилиджи от “Така правят всички жени” на Моцарт. Чуйте в звуковия файл.

Програма Хоризонт Арт зона Алегро Виваче    Помните ли…

(край на цитата)

Цитирам линк към това предаване на БНР:

http://bnr.bg/post/101007835/spomen-za-pevicata-tinka-skolufanova

По същото време в друга медия се дават кратки сведения за певицата Тинка Сколуфанова, а именно:

Портал „PALO.bg“

16.08.2018

Спомен за певицата Тинка Сколуфанова

В рубриката Помните ли… на предаването Алегро виваче по Хоризонт припомняме на нашите слушатели една прекрасна певица и чаровна актриса – Тинка Сколуфанова.

Вероятно много варнеци веднага ще си я спомнят – целия ѝ творчески път премина на сцената на Варненската опера.

Дебютът ѝ във Варненската опера е с ролята на Марженка от операта „Продадена невеста“ от Сметана през 1955 година, а утвърждаването ѝ идва след ролята на Гергана от операта „Луд Гидия“ на Парашкев Хаджиев.

Завършила е Варненското музикално училище като цигуларкаи е учила пеене при Веселина Зафирова, завъшва и Музикалната академия в класа на Мара Маринова-Цибулка.

(край на цитата)

В началото на 2017 г. в сайта на Варненската опера се появява една обява, в която става въпрос за музикален носител, който съдържа изпълнение на певицата Тинка Сколуфанова. Повода е 70-годишнината от създаването на Варненската опера. В текста по-долу се дават пояснения:

Театрално-музикален продуцентски център – Варна

2. Januar 2017 ·

По случай 70 годишнината от създаването на Варненската опера, на вашето внимание са регистрираните LP (дългосвирещи плочи) и CD с участието на Варненска народна опера (както е наименованието в периода 1947-1990), Държавен симфоничен оркестър – Варна, основан през 1946 г. и съществувал до 1999 г.


25 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА НАРОДНА ОПЕРА
БАЛКАНТОН ВОА 1500


А страна
1. Ария на Рудолф из оп. “Бохеми”, изп. Никола Николов
2. Ария на Тоска из оп. Тоска, изп. Лиляна Анастасова
3. Монолог на Жерар из оп. “Андре Шение”, изп. Михаил Зидаров
4. Ария на Лиу из оп. “Турандот”, изп. Лиляна Василева
5. Ария на Фиеско из оп. “Симоне Боканегра”, изп. Стефан Циганчев
6. Встъпителен хор из оп. “Гергана”, изп. хор на ВНО
Съпровождат СОКТР, дир. В. Стефанов, (1.4), Ат. Маргаритов (2), АПКТР, дир. Б. Хинчев (3, 5) ОВНО, дир. Й. Йосифов (6)

В страна
1. Ария на Лиза из оп. ”Дама пика”, изп. М. Бохачек
2. Ария на Далила из оп. “Самсон и Далила”, изп. Александрина Милчева-Нонова
3. Ария на Манон из оп. “Манон”, изп. Благовеста Карнобатлова-Добрева
4. Ария на Каварадоси из оп. “Тоска”, изп. Т. Костов
5. Ария на Гергана из оп. “Гергана”, изп. ТИНКА СКОЛУФАНОВА
Съпровождат СОКТР, дир. В. Стефанов (1, 2 ,3, 4) ОВНО, дир. Й. Йосифов (5)

(край на цитата)

До края на тази статия ще дам отделни информации, които съдържат изяви на Тинка Сколуфанова, сведения за нейната вокална педагожка Веселина Зафирова, за особената й роля в операта „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев, информации за нея в библиотека и за участието й през 1960 г. в мюзикъла „В една новогодишна нощ“ от Найден Геров:

Оперен концерт с възпитаници на Веселина Зафирова

100 години от рождението на именитата вокална педагожка

16 декември 2016, 18.00, ГХГ

(…) Всички тези таланти Веселина Зафирова всеотдайно посветила на своите ученици – една плеяда от имена, сред които блестят Калуди Калудов и Арсений Арсов, Стефка Евстатиева, ТИНКА СКОЛУФАНОВА-ПОПОВА, Светлана Иванова от Музикалния театър, Вяра Железова от Варненската опера, Пенка Маринова и Иван Димов от Русенската опера, Ганка Димова и Трендафил Казаков от Варненската опера и още много други. Русенската и Варненската опера дължат на Веселина Зафирова най-хубавите си гласове. И ако сега за хора на Варненската опера казват, че е най-добрият в България, то заслугата в голяма степен е на изтъкнатата педагожка, през чиято вокална школа е минал половината от хоровия състав (…)

……

Портал „Petel.bg“

С БЪЛГАРСКА ОПЕРА ПОСРЕЩАТ ЦЕНИТЕЛИТЕ КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ

21.12.2012

С две премиери на операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев посрещат музикалните фенове Коледните и Новогодишни празници днес и утре – 21 и 22 декември. Проявата е част от XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012 и принадлежи към кандидатурата на града за културна столица на Европа през 2019 година. 

Творбата е създадена по известното стихотворение на Пенчо Славейков. 

Премиерата се посвещава на 100-годишнината от рождението на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Сценограф и режисьор на постановката е Кузман Попов, също едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. През тази година изтъкнатият творец отбелязва своя 70-годишен юбилей, както и 40 творчески години във Варненската опера. Празничното събитие има своите специални знаци – Кузман Попов, поставил за пръв път операта „Луд гидия” на варненска сцена преди 40 години, сега се връща отново към нея. Той прави своя нов прочит на творбата, като в същото време, с респект към миналото, възражда по архивни скици костюмите на първата постановка. Техен автор е майката на Кузман Попов – художничката Мариана Попова, оставила забележителна диря в оперната костюмография и сценография. Двамата работят и по втората постановка на „Луд гидия” (1990). Творческият тандем майка и син години наред оформя облика, определя стилистиката и отстоява водещото място на Варненската опера в развитието на българското оперно изкуство. По повод сегашната премиера на „Луд гидия”, Кузман Попов е подготвил и изложба темпера със свои рисунки, която ще бъде открита на 21 декември от 18.00 ч., един час преди премиерата в 19.00 ч. Експозицията под наслов „Инвенции” недвусмислено насочва зрителя към размишления над вдъхновението, без което изкуството е немислимо.  

История на варненските постановки 

Първата премиера на „Луд гидия” на варненската оперна сцена се състояла на 12 ноември 1972 г. под диригентството на Георги Занев, режисьор Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: ТИНКА СКОЛУФАНОВА, Евгени Леков, Мари Крикорян, Стефан Циганчев, Амалия Маринова и др. 

Втората постановка е с премиера на 15 декември 1990 г. под диригентството на Андрей Андреев и режисурата на Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли тогава са Ганка Димова, Евгени Леков, Нико Исаков, Стефан Циганчев и др.

На диригентския пулт този път ще застане маестро Борислав Иванов. Режисьор и сценограф е Кузман Попов, художник на костюмите Мариана Попова, диригент на хора Малина Хубчева, а балетмайстор – Желка Табакова. В главните роли ще се превъплътят солистите Арсений Арсов, Пеньо Пирозов, Ирина Жекова, Филипа Руженова, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Росен Рангелов, Людмил Петров, Бойка Василева, Елеонора Христова, Антоанета Маринова, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Вяра Железова, Благовеста Статева, Евгений Станимиров, Стефан Владимиров, Пламен Димитров, Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров, Петър Генов, Димитър Илиев, Костадин Карабатаков, Димитър Ряхов, Мирослав Великов, Христо Ганевски и Стоян Финджиков (…)

….. 

Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ Варна

КАТАЛОГ

Сколуфанова, Тинка
      3  1 3 Title Author(s) ISBN Year Диригентите на Варненска опера  [CD]     Сколуфанова, Тинка (вокален изпълнител)     MK 54213     2008   Йоско Йосифов (1911-2001) диригент и композитор  [CD]     Сколуфанова, Тинка (вокален изпълнител)     MK 54029     2008   Солисти на Варненската опера от втората половина на 20 век  [CD]     Сколуфанова, Тинка (вокален изпълнител)     MK 53386     2008  

……

Портал „BAMP“ – Български Академичен Музикален Портал

Музикално събитие:
„В една новогодишна нощ“

Начало: 12/8/1960
Организатор(и)

– Варненска опера

Автор(и):

Найден Геров – Композитор
Алла Герова – Либретист

Дата: 12/8/1960
Град: Варна
Място: Варненска опера
Вид или жанр музика: Мюзикъл
Премиера

Изпълнител(и):

ТИНКА СКОЛУФАНОВА – Певец
Александрина Милчева – Певец
Ранко Дюлгеров – Певец

(край на цитата)

Както писах в началото на тази статия, днес на 9 август 2020 г. тенорът от Варненската опера Арсений Арсов ми изпрати свои спомени за Тинка Сколуфанова, които той е съхранил през годините и е отразил в подготвената от него за печат книга „Разорани бразди”. Нека тук му благодаря за това – той и друг път при други статии за певци от Варна ми е пращал материали, които съм ползвал в мои статии за тях.

Цитирам написаното от него:

Тинка Сколуфанова – Попова

Тя имаше доста голям опит и беше издържана във всяко едно отношение. Беше изпяла огромен брой роли, сред които немалко български заглавия. Сколуфанова имаше истински постижения на оперната сцена и като певица и като актриса, но доста от тях бяха предмет на спорове и не дотам искрени дискусии. Причината за всичко това се коренеше в обстоятелството, че нейният съпруг тогава беше тарторът на града в качеството си на първи партиен лидер на Варна. Думата на Сколуфанова – Попова много рядко можеше да стане на две. Каквото поискаше го правеха и в операта, а и в самия град Варна. Но и в случая на оперна прима, описан от мен в предишната глава, както и сега, когато разказвам за една от най-преданите певици на варненската опера, става въпрос преди всичко за голямо достойнство, подплатено от изострено чувство за професионална отговорност. Да, тогава по времето на социализма властта крепеше не един талант или човек на изкуството, но от него първо се искаше да докаже, че наистина е някой, на когото си струва да се помогне. Имаше и изключения, но те бяха твърде малко. Тогава личността можеше много да получи, за разлика от днес, но тази личност бе задължавана да даде наравно с взетото, а много често и доста повече. Сколуфанова – Попова беше преди всичко един много честен и тънък, деликатен творец. Тя обичаше голямото изкуство и беше посветила живота си на него.

Когато слушам записите на Тинка Сколуфанова от началото на нейната кариера на сцената на варненската опера, не мога да не се възхитя на една солидна певческа техника, съчетана с ярък темперамент и класически оперен блясък, който просто струи от всяка изпята фраза. Тя пя дълго време „Травиата” и „Прилепът”, „Бохеми”, “Манон”, „Мадам Бътерфлай”, „Кармен” и т.н. Макар и да не бе моята предпочитана партньорка – сопрано, аз винаги се възхищавах на нейните големи творчески амбиции, прекъснали наистина неочаквано, поради лекарско невнимание.

Дълъг беше творческия път на една от най-достойните певици на варненската опера от шестдесетте, седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Тя обикновено не обръщаше никакво внимание на дребнавостите и преструвките в ежедневните отношения между артистите. А когато биваха засегнати нейните интереси на творец, тя влагаше цялата си същност, за да докаже истината с абсолютно всички възможни средства, нещо, уви почти несъществуващо днес в българските оперни среди, напразно бленуващи за разкоша на миналото столетие.

Малко са певиците от недалечното минало, които са ми партнирали и които са оставили в съзнанието ми спомена за безупречно сценично поведение. Една от тях е именно Тинка Сколуфанова. Всеки неин жест и стъпка на сцената бяха безукорно премерени. Тя беше еталон на сценична овладяност. По това време певицата отдавна беше в един съвсем естествен декаданс след четиридесет сезони и след стотици изпети спектакли на сцената на варненската опера, но въпреки това тя продължаваше да респектира с цялата си личност. Тя работеше усилено и като вокален педагог в знаменитата тогава “Детско-юношеска опера”, пожънала неимоверна популярност и големи успехи при гастролите си в Австрия. Именно Сколуфанова – Попова поиска от художественото ръководство на театъра да се постави операта „Продадена невеста”, както „Манон” и „Веселата вдовица”. Това стана обаче и поради многозначителния факт, че през 1947 година самата варненска опера е била открита именно с това заглавие. Мнозина се уповаваха точно на това обстоятелство и се надяваха така да бъде възкресена поне частица от някогашната слава на театъра.

…..

Из мемоарната книга “Разорани бразди”

(край на цитата)

Нека днес на 9 август 2020 г. припомним за рождения ден на певицата Тинка Сколуфанова, който беше вчера на 8 август. Нищо не мога да кажа за това, какво е станало с нея след слизане от сцената, къде живее и изобщо дали е жива. Както писах в началото, никъде няма сведения за това. Жалко, но това е истината!

……..