Диригентът Борис Спасов празнува днес рожден ден
Драги приятели на оперната и симфонична музика, днес на 13 април 2025 г., точно на хубавия пролетен празник Цветница, празнува своя 72-и рожден ден българският диригент Борис Спасов, когото аз дълобо уважавам, без даже да сме се срещали на живо с него и да сме имали преки контакти. Но ние отдавна сме с него ФБ-приятели и маестро Спасов е един от най-редовните читатели на моите „оперни истории“. Сърдечно му благодаря за това.
Аз отдавна знам неговото име и огромна дейност като диригент от дълги години в Софийската опера и балет, където неговата работа постоянно се свързва със спектаклите на балета към Софийската опера. Както всички негови почитатели знаят, от 40 години маестро Спасов редовно дирижира оперни и преди всичко спектакли на балетния състав и неговият огромен опит е гаранция за високо качество на изявите. Отдавна маестро Борис Спасов е наложил мащаби в изкуството да се ръководят балетни спектакли.
Не трябва да се забравя, че маестро Спасов продължава дейността си, макар че вече е надхвърлил възрастта за нормално пенсиониране, което лично много ми харесва. След като има достатъчно сили и интерес да дирижира, защо да не продължава. В това отношение Софийската опера и балет изразиха голямата си благодарност към него, след като в края на 2024 г., след като на 13 април 2023 г. той навърши 70 години, беше организирана през януари 2025 г. пресконференция в Софийската опера и балет, посветена на тази негова достойна годишнина.
Цитирам официалното съобщение на ръководството на театъра:
Портал „Софийска опера и балет“
декември 2024 г.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ ВИ КАНИ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ, ПОСВЕТЕНА НА 70 ГОДИШНИНАТА НА ДИРИГЕНТА БОРИС СПАСОВ.
ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 8 ЯНУАРИ 2015 Г. ОТ 11 ЧАСА, В ПАРТЕРНОТО ФОАЙЕ НА ОПЕРАТА.
НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА ЩЕ ПРИСЪСТВАТ:
АКАДЕМИК ПЛАМЕН КАРТАЛОВ – ДИРЕКТОР НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ
ЖОРЖ ДИМИТРОВ – ДИРИГЕНТ
МАРТА ПЕТКОВА – ХУДОЖЕСТВЕН РЪКОВОДИТЕЛ НА БАЛЕТА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ
НИКОЛА ХАДЖИТАНЕВ – ПРЕМИЕР – СОЛИСТ НА БАЛЕТА НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА И БАЛЕТ И ДРУГИ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ НА БОРИС СПАСОВ.
ЩЕ СЕ РАДВАМЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО ВИ!
ОЧАКВАМЕ ВИ!!!
(край на цитата)
Аз лично научих за това събитие от медиите, както и от редица постинги във ФБ, където ставаше дума за балетни спектакли малко след тази пресконференция, които са били дирижирани от Борис Спасов. Цитирим две такива съобщения във ФБ от средата на януари 2025 г.:
Портал „Фейсбук“
13 януари 2025 г.
Блестящо честване на 70-годишнината на диригента Борис Спасов. Софийска Опера и Балет представи балета “Жизел” под неговата диригентска палка! Участваха световно известните Мария Кочеткова и Михал Кръчмарж, които показаха на българската публика своето високо балетно и актьорско изкуство! Софийският балет отново показа своята класа! Поразителна беше изявата на Оркестъра на Софийската Опера и Балет. Те представиха този романтичен балет с необходимите нюанси в лиричните сцени и дълбокия драматизъм който обхваща цялата творба. Забележителна е изявата на диригента Борис Спасов, който с изключително верните си темпа сякаш рисуваше хореографията на сцената. Оркестърът под неговата палка звучеше фино и изключително драматично в кулминационните моменти на творбата. Спектакълът беше радост за публиката, която аплодира възторжено артистите и самия юбиляр!
(край на цитата)
Портал „Фейсбук“
Ana Groudeva (Почитатели на класическата музика)
14 януари 2025 г.
Честването на 70 годишния юбилей на маестро Boris Spassov с балета „Жизел“ беше истинска наслада за многобройната публика в Софийска опера и балет. Под вещото ръководство на маестрото, заедно с оркестъра и балета, те сътвориха неповторим драматургичен спектакъл. Гост солистите Maria Kochetkova и Michal Krčmář се превъплатиха прекрасно в главните роли и пресъздадоха по неповторим начин драматургичното усещане на балета и пренесоха публиката в една приказка.
Борис Спасов, както винаги беше неотразим и заслужено бе дълго аплодиран за прекрасния спектакъл заедно със своите колеги от Софийска опера и балет.
(край на цитатите)
Какви хубави отзиви за маестро Спасов. В крайна сметка той е един отлично подготвен музикант със солидно образование като диригент, с голям практически опит не само в България, но и при много негови изяви в чужбина и независимо от напредналата възраст, се справя отлично със задачите си. Нека не казвам само думи без доказателство, поради което ще се спра на неговата биография и дейност до сега.
Биография и дейност на маестро Борис Спасов
Борис Спасов е роден на 13 април 1953 г. Още като дете ходи на уроци по пиано, пее в хор и свири на обой. Завършва оркестрово дирижиране в класа на проф. Влади Симеонов в Българската държавна консерватория (сега Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“). Спасов дебютира на диригентския пулт още на 23 години – дирижира Моцарт и Бетовен в изпълнение на оркестъра на консерваторията. Казва, че първият му концерт е пред препълнена зала. „Да, това е сериозно начало, но човек се учи да плува в дълбоката вода“, споделя той в интервю пред БТА през 2018 г.
Маестро Спасов участва в майсторския клас по дирижиране на Витолд Ровицки във Виена.
Дейност като диригент и преподавател
• От 1980 г. до 1988 г. Борис Спасов е диригент на Русенската Държавна Филхармония.
• От 1984 г. е гост-диригент в Софийската Опера и Балет.
• От 1988 г. Борис Спасов е постоянен диригент на Софийската Опера и Балет. Там той дирижира вече 40 години. В огромният му репертоар има оперни и балетни заглавия, както и симфонична музика.
• Преподавал е в Нов Български Университет специалностите “Пеене с диригент” и “Оперно и симфонично дирижиране”.
• Преподава в Държавната Музикална Академия “Панчо Владигеров” “Оперно пеене с диригент”.
Награди
През 2005 г. е награден със “Златна муза” за успешно изпълнение на творби от руската музикална съкровищница.
През 2006 г. е удостоен с най-висока музикална награда в България – “Златна лира” за цялостно музикално творчество.
Репертоар
Богатият му репертоар включва опери, балети, симфонични и камерни творби от световната музикална класика, оперети и мюзикъли, филмова музика.
Борис Спасов дирижира на световните и български сцени впечатляващ брой спектакли на прочутите балетни заглавия: “Спящата красавица”, “Лебедово езеро”, “Лешникотрошачката” и “Серенада” (Баланчин) от Чайковски, “Ручеят” от Делиб (Баланчин), “Дон Кихот”, “Пакита” и “Баядерка” от Минкус, “Жизел” и “Корсар” от Адам, “Копелия” от Делиб, “Силфида” от Льовенскьолт, “Ромео и Жулиета” от Прокофиев, “Зле опазеното момиче” от Хертел, “Парижката Света Богородица” от Морис Жар, “Пулчинела”, “Агон” (Баланчин) и “Пролетно тайнство” от Стравински, “Кончерто бароко” от Бах (Баланчин), “Концертът” от Шопен, “Шехеразада”, “Испанско капричио” от Н. Римски-Корсаков, “Алегро брилянте” от Глинка (Баланчин), “Степинг стоунз” от Джоун Тауър, “Любовна магия” от Де Файя, “Нестинарка” от М. Големинов, “Кръстоносци” от Ал. Йосифов, “Импровизация” и “Рапсодия Вардар” от П. Владигеров, “Шопениана” (по музика от Шопен) и други.
Оперният репертоар на Борис Спасов включва: “Мадам Бътерфлай”, “Бохеми”, “Турандот”, “Момичето от Златния запад”, “Тоска” и “Джани Скики” от Пучини, “Селска чест” от Маскани, “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Бал с маски” и “Риголето” от Верди, “Севилският бръснар” от Росини, “Така правят всички”, “Дон Жуан” и “Вълшебната флейта” (Премиера по случай 250-години от рождението на композитора) от Моцарт, “Ловци на бисери” от Бизе, “Дон Кихот” от Масне, “Хованщина” и “Борис Годунов” от Мусоргски, “Евгений Онегин” и “Дама Пика” от Чайковски, “Княз Игор” от Бородин, “Годеж в манастира” от Прокофиев, “Дидона и Еней” от Пърсел, “Слугинята господарка” от Перголези, “Измаменият кадия” от Глук, “Рита” от Доницети, “Луд гидия”, “Звезда без име” и “Златната ябълка” от Парашкев Хаджиев, “Съдба за двама” от Ал. Йосифов, “Островът на мечтите” от Роберт Шолц, “Царицата на чардаша” от Имре Калман и др.
Симфоничният му и камерен репертоар обхваща произведения на Бах, Вивалди, Телеман, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Вебер, Брамс, Шуман, Менделсон, Сметана, Дворжак, Григ, Лист, Вагнер, Бизе, Берлиоз, Цезар Франк, Сен-Санс, Равел, Респиги, Глинка, Чайковски, Мусоргски, Н. Римски-Корсаков, Рахманинов, Брукнер, Малер, Шостакович, Прокофиев, Хачатурян, Шимановски, З. Кодай, Сибелиус, Стравински, Онегер, Шабрие, Бритън, Де Файя, Родриго, Албениц, Ешпай, Доминик Льометр, П. Стайнов, П. Владигеров, Л. Пипков, В. Стоянов, Н. Атанасов, М. Големинов, както и много други класически, български и модерни автори.
Борис Спасов има специален интерес към творчеството на Шуберт и оркестрира една от неговите недовършени симфонии, а именно – 7-та Симфония в ми мажор (1821 г.), чието първо изпълнение под диригентството на Борис Спасов е на 13 декември 1978 г. в София. През 2003 г. е осъществен студиен запис на произведението, дирижирано от него в БНР – нова редакция в изпълнение на Симфоничния оркестър на БНР. Симфонията е представена през 2004 г. от Симфоничния оркестър във Варна на “Великденския Фестивал”, дирижирана от Борис Спасов.
Той гастролира многократно на престижни фестивали и сцени в Русия, Япония, Италия, Германия, Великобритания, Швейцария, Испания, Франция, Египет, Тайван, Колумбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания.
От 2007 г. дирижира спектаклите на Интернационалния балет в Япония на Минору Очи с оркестър “Айчи централ оркестър” – Нагоя: “Корсар”, “Лебедово езеро”, “Дон Кихот”, “Жизел” в Айчикен Артцентър в Нагоя, Япония. През 2013 г. е поканен да дирижира Юбилейния концерт за 88 годишнината на Минору Очи, създател на балетната компания в Нагоя. През 2017 г. отново дирижира “Лебедово езеро”.
През 2008 и 2015 г. гастролира в Япония със Софийската Опера и Балет с “Турандот” от Пучини, където е приет възторжено от японската публика.
Борис Спасов е гост-диригент е на симфонични оркестри и оперни театри в България и чужбина.
От 2008 до 2010 г. той е главен диригент и на световноизвестната Детско – Юношеска Филхармония “Пионер”, с която през 2009 г. изнася концерти в зала “България” – София и участва на 20-я Юбилеен Международен Фестивал на “Еурочестрис” във Франция, където дирижира концерти на “Пионер” и на Интернационален Младежки Симфоничен оркестър, които преминават на забележително ниво. Поканен е като почетен гост-диригент от Фестивала “Еурочестрис” през август 2011 г. в Шарон-Маритим, Франция.
Борис Спасов дирижира с голям успех и на известни сцени в Европа, Азия, Америка и Африка: “Болшой театър” – Москва, “Дойче щатсопер” – Берлин, “Аалто театър” – Есен, “Ландскапеле” – Алтенбург, “Емпайър” – Ливърпул, “Хексагон” – Рединг, “Уотърсайд Театър” – Ейлсбъри, “Кингс Театър” – Глазгоу, “Плейхауз” – Единбург, “Аудиториум де Палма де Майорка” – Палма, “Театро Ариага” – Билбао, “Театро Комунале Дж. Б. Перголези” – Йези, “Класик Опен еър” – Солотурн, “Партенон Тама” – Токио, “Хйоогокенрицу Артцентър” – Осака, “Айчикен Артцентър” – Нагоя, “Симфони Хол” – Фукуока, “Инабункакайкан” – Нагано, “Санпоот Хол” – Такамацу, “Симфония Ивакуни Хол” – Ивакуни, “Кайро Опера Хауз”, “Национален театър Чан Кай-Ши”, “Национален Д-р Сун Ят-Сен Мемориал Хол” – Тайпе, Гаосюн, “Театро Пабло Тобон Урибе” – Меделин, “Македонска Опера и Балет” – Скопие, “Национален театър” – Сараево, “Национален театър” – Тирана, Зала “България” и “Национален Дворец на Културата” – София, “Сцена на вековете” – Царевец (Велико Търново), Летен фестивал “Опера на върховете” – Белоградчик.
Той осъществява записи като диригент на оперна, балетна, симфонична и филмова музика за известни музикални компании в чужбина и България: „Capriccio“, „Pentagon“, „Concord“, „Mega“, „Balkanton“, „Българско Национално Радио“.
В своята кариера Борис Спасов е бил Общински съветник в Столична Голяма Община – София и Народен представител в 38-то Народно събрание от Синята коалиция.
Борис Спасов е член на Виенския клуб – София.
В края на декември 2024 г. Борис Спасов дирижира 7 спектакъла на балета „Лешникотрошачката“ от Чайковски в рамките на 4 дни. В началото на 2025 г. бе отбелязан и неговият 70-годишен юбилей със спектакъл на „Жизел“ от Адолф Адам с участието на звездите на световния балет Мария Кочеткова и Михал Кръчмарж.
Борис Спасов е женен за певицата Кумико Терао от Япония.
(край на биографичните бележки и дейност на маестро Борис Спасов)
До края на тази статия ще се спра в хронологичен ред на различни информации в медиите относно събития, свързани с маестро Спасов или с негови изяви:
Портал „Твоят бизнес“
15 април 2015 г.
Борис Спасов дирижира класическите балети „Силфида” и „Копелия”
Спектакълът “Силфида” разказва на зрителите увлекателна приказка за феи и любов. В навечерието на сватбата си с Ефи младежът Джеймс се влюбва във въздушната фея Силфида. Той не може да я изгони от мислите си и постоянно я преследва. Един ден я проследява във Вълшебната гора, намята я с магическо було и тя умира. А Ефи се жени за друг.
Онова, което отличава “Силфида” от останалите постановки с подобен сюжет, е невероятната визия и игра на светлини и сенки. Тя говори много повече, отколкото самите движения. Сложните стъпки на балетистите са познати само на хората, които се занимават с хореография. За разлика от тях масовият зрител не следи дали стойката на танцьорите е перфектна, а се наслаждава на гледката.
С почти кинематографичен размах “Силфида” пренася публиката ту сред китните къщички на шотландско село, ту в синкавозеления полумрак на Вълшебната гора, където шетат феи и магьосници. Декорите са напълно самостоятелни. Тяхната история е не по-малко увлекателна от разказа за красивата Силфида.
Хореографката Дина Бьорн прави в Софийската опера втората постановка на легендарния балет, създаден в 1836 г. по музика на Льовенскьолд.
“Силфида” винаги се е радвала на особена почит у нас – дали заради факта, че е най-старият запазен балет, или пък просто защото родната публика почти не го познава.
Спецификата в “Силфида” са стъпките. Това е класически балет с много големи скокове, бързи движения на краката, а тялото от кръста нагоре е спокойно.
“Силфида” е най-старият балет, чиято хореография е запазена до наши дни. Легендарният датски артист Август Бурнонвил създава танците по музика на Херма Северин Льовенскьолд и либрето на А. Нури и Ф. Тальони в далечната 1836-а.
Август Бурнонвил е поставил около 50 балета. 15 от тях днес са съхранени в репертоара на големите шведски и датски трупи. Най-известни от тях са: “Неапол” или “Рибарят и неговата невеста”, “Валкирия” и “Сватбено пътешествие в Хардангере”.
(край на цитата)
Портал „Софийска опера и балет“
21 юни 2018
БТА, Оля Ал-Ахмед – Борис Спасов: Не изоставайте в развитието си, учете всеки ден нещо ново
Диригентът трябва да е уравновесен, дори, когато нещата са на ръба, или излизат от контрол – тогава самообладанието е решаващо, заяви в интервю за БТА диригентът на Софийската опера и балет Борис Спасов.
Пътят ми в диригентството не е никак лесен, той е труден, пълен с подводни камъни, но затова пък невероятно красив, разказа Борис Спасов. Точно красотата му не ми е позволила да се спъна, а напротив, освети в зелена светлина пътя ми към световните сцени, което безспорно прославяше името на България, заяви той.
“Не изоставайте в развитието си, учете всеки ден нещо ново. Ако днес не си добавил нищо, то няма как да го компенсираш впоследствие. Правете това, дори и на стари години”, съветва маестрото.
Борис Спасов е постоянен диригент на Софийската опера и балет. Завършил е “Оркестрово дирижиране” в Българската държавна консерватория (сега Държавна музикална академия “Панчо Владигеров”) в класа на проф. Влади Симеонов. Специализира в Болшой театър при световноизвестния диригент Марк Ермлер. Участва в майсторския клас по дирижиране на Витолд Ровицки във Виена. От 1980 г. до 1988 г. е диригент на Русенската държавна филхармония, от 1984 г. е гост-диригент в Софийската опера и балет, а от 1988 г. – постоянен диригент. През 2005 г. е награден със “Златна муза” за успешно изпълнение на творби от руската музикална съкровищница. През 2006 г. е удостоен с наградата “Златна лира” за цялостно музикално творчество. Борис Спасов е бил общински съветник в Столичната община и народен представител в 38-то Народно събрание. Член е на Виенския клуб – София. Женен е за певицата Кумико Терао от Япония.
Следва цялото интервю:
– Въпрос: Г-н Спасов, имате изключително богата кариера като диригент, но едва ли сте мечтал за тази професия от малък?
– Отговор: Да, така е. Съдбата беше благосклонна към мен. Дирижирам вече повече от 40 години и натрупах доста голям репертоар. Мечтата да стана диригент се формира още като тийнейджър, когато свирех във Филхармония “Пионер”, дирижирана от големия диригент проф. Влади Симеонов. Той създаде хиляди български музиканти, които и в България, и по света са сред най-добрите. Гледах го как дирижира, как работи с оркестъра и реших и аз един ден като порасна да опитам от щастието, което носи тази професия, без да предполагам колко трудности ми предстоят, а се оказа, че те са по време на целия творчески път. Като съвсем малък ме приеха в хор “Бодра смяна”, дирижирана от Бончо Бочев. Там дойде и любовта ми към музиката. След като напуснах хора, се ориентирах като инструменталист – постъпих в школата към Филхармония “Пионер” като обоист. Впоследствие постъпих и в оркестъра. Съвсем естествено ме приеха и в Държавното музикално училище.
– Въпрос: Кога всъщност разбрахте, че хващате здраво палката завинаги?
– Отговор: Постъпих в Българската държавна консерватория със специалност “Оркестрово дирижиране” в класа на проф. Влади Симеонов. Тогава разбрах с колко сериозна работа се захващам и се амбицирах да не отстъпвам пред трудностите.
– Въпрос: Дебютирате на 23 години с Моцарт и Бетовен. Не е ли прекалено сериозно начало за един младеж?
– Отговор: На 23 години беше първият ми концерт в живота с щатния оркестър на Консерваторията, който е професионален състав, както и представянето ми пред препълнена зала. Да, това е сериозно начало, но човек се учи да плува в дълбоката вода.
– Въпрос: Специализирал сте в Болшой театър, разкажете как попаднахте там? Кой е най-интересният, забележителен момент?
– Отговор: Вече бях на работа в Русенската държавна филхармония, когато кандидатствах пред Министерството на културата за стипендията. Одобриха ме и заминах за Москва. Забележителните моменти по време на специализацията ми са безбройни – това е най-високата музикална инстанция в света. Сред съзвездието на диригенти имах щастието да стана ученик на Марк Ермлер, огромен музикант и обичан от всички човек. Оркестрантите казваха за него: “Няма такъв”. Звездни моменти за мен бяха неговите репетиции и спектакли, както и часовете, които отделяше за мен, за да ме учи на висок професионализъм.
– Въпрос: Разкажете по-подробно за диалога между диригента и оркестъра и “репликите” с жестове между вас и музикантите. Какво всъщност представлява дирижирането? Възможно ли е да го обясните с думи?
– Отговор: Диалогът диригент – оркестър е задължителен. Оркестрантите са критични музиканти и веднага разбират кой е срещу тях и дали има достатъчно качества този или онзи диригент. Тук става дума за яснотата на жеста, за диригентските изисквания, за обръщението към групите, за темпоритъма, за логиката в изграждането на една творба, както и умението да направи връзката между сцената и оркестрината, да разбираме ансамбловост и баланс. Всичко това е вярно, но едва ли е достатъчно, тъй като по време на един спектакъл възникват многобройни, различни ситуации. Диригентът трябва максимално да реагира и всичко това да не се разбере от публиката. Той трябва да е уравновесен, дори когато нещата са на ръба, или излизат от контрол. Тогава самообладанието е решаващо. Всички очакват от теб да оправиш ситуацията, в теб са вперени очите на изпълнителите. Нервите няма да помогнат.
– Въпрос: Разкажете малко повече за пътя Ви в диригентството?
– Отговор: Този път не е никак лесен, той е труден, пълен с подводни камъни, но затова пък невероятно красив. Точно красотата му не ми е позволила да се спъна, а напротив, освети в зелена светлина пътя ми към световните сцени, което безспорно прославяше името на България. Гастролирал съм многократно на престижни фестивали и сцени в Италия, Германия, Великобритания, Швейцария, Испания, Франция, Египет, Тайван, Колумбия, Македония, Босна и Херцеговина, Албания, Япония. Дирижирал съм на световните и български сцени впечатляващ брой спектакли на прочутите балетни заглавия. В качеството си на гост-диригент съм работил с редица симфонични оркестри и оперни театри в България и чужбина. Дългогодишният ми творчески път на диригент се реализира успешно на сцената на Софийската опера и балет. Дирижирал съм с голяма любов и успех на известни сцени в Европа, Азия, Америка и Африка. Като диригент съм записал и доста оперна, балетна, симфонична и филмова музика за известни музикални компании в чужбина и в България.
– Въпрос: Г-н Спасов, от всичките многобройни творби, които сте дирижирал, коя все пак ви е любима и защо?
– Отговор: Това е операта “Турандот”, която съм дирижирал много пъти в България и в Япония. Това е върхът в творчеството на великия Пучини. Това е страшната и жестока приказка, която се случва на сцената, голямата любов, колосалната трагедия, която слага финала на написаното от Пучини, невероятната и екзотична оркестрация, знаменитите арии, мащабните хорови сцени. Благодарен съм на нашия директор, академик Пламен Карталов, за доверието, което ми е възлагал по повод “Турандот”.
– Въпрос: На какво се дължи специфичният Ви интерес към творчеството на Шуберт?
– Отговор: Бях още студент, когато нашият известен музиковед и шубертовед Кина Проданова ми възложи оркестрацията на истинската Симфония номер 7, в Ми – мажор, писана от Шуберт през 1821 година и оставена недовършена, само на ескизи. Задачата беше много отговорна, защото трябваше да бъдат хармонизирани, аранжирани и оркестрирани 1130 такта в стила на Шуберт. Това изискваше дълга и подробна подготовка и работа. През 1978 г. беше премиерата на тази симфония в Студентския дом, а впоследствие през 2003 г. се състоя записът на симфонията в нова редакция, изпълнена от Симфоничния оркестър на БНР. Същата година се състоя и публичното изпълнение на тази редакция на Варненския Великденски Фестивал, изпълнена от Варненската филхармония.
– Въпрос: Какво е за вас Оркестърът?
– Отговор: Това е една дълбоко уважавана от мен общност от професионални музиканти, с които заедно и отговорно изпълняваме творбите на композиторите.
– Въпрос: Как се чувствате, когато се качите на сцената с артистите за поклон? Какво е усещането, когато не си с гръб, а с лице към “журито” в залата?
– Отговор: Много важно е спектакълът да е минал добре. Тогава се чувстваш освободен и радостен, благодарен за овациите на публиката, за която сме се старали максимално. Интересно е, когато си с гръб към публиката, тогава по различните видове тишина се ориентираш за това как минава спектакълът.
– Въпрос: Най-запомнящият се гаф с оркестъра? А най-звездният миг?
– Отговор: Веднъж очаквах да започне солото на един от музикантите, подадох му, но той не влезе и се получи дупка, всички спряха, оркестърът спря. Получи се една нежелана пауза, от която може да се излезе единствено с активната намеса на диригента. Гафът бе преодолян и спектакълът продължи. Какво да се прави – това са рисковете на живия спектакъл. Имал съм много звездни мигове, но като че ли най-запомнящият се беше в Болшой театър, след спектакъла на “Корсар”.
– Въпрос: Според Вашите впечатления коя публика е по-взискателна и компетентна?
– Отговор: Дирижирал съм на много места по света. Не трябва да се правят квалификации на тема публика. Винаги трябва да си взискателен към себе си, като пред най-компетентна публика. Например, японската публика се подготвя предварително за даден спектакъл като слуша многобройни записи и чете всичко написано за съответната творба, публиката в Болшой театър е гледала и слушала възможно най-доброто. Винаги трябва да сме на ниво, независимо от това къде дирижираме.
– Въпрос: Дирижирал сте “Копелия” и “Силфида”, какво ви привлече в “Корсар”?
– Отговор: За първи път дирижирах “Корсар” в Япония. Харесва ми ярката, интересна и характерна музика, макар на места да звучат музикални номера и от други автори, не само от Адам, а именно – музика от Пучини, Делиб, Дриго. За изясняване на сюжета, както и чисто хореографски са се наложили тези допълнения.
– Въпрос: Вие дирижирахте балета “Корсар” преди месец в “Болшой театър”. Как се представихте? Как ви прие руската публика, която е смятана за най-ревностната към балета?
– Отговор: Представихме се в най-добрата си форма, и оркестърът, изключително динамичен и гъвкав, както към темпа, така и в драматургичното изграждане на творбата, и балетът, блестящ със своите солист и ансамбъл. Руската публика веднага радушно реагира на всички върхови моменти в изпълнението, както и след финала на “Корсар”. Изпълнението на оркестъра и диригента в мое лице, беше бурно аплодирано, така че това събитие остави незаличими следи в моето съзнание. Да дирижираш в Болшой театър се случва един път в живота, а може и да не се случи. Чувствах се радостен и щастлив и дадох всичко от себе си. Бяхме едно цяло – балет, оркестър, диригент. Амбицията ми беше да се представим така, както никога досега.
– Въпрос: Софийската опера и балет целогодишно ни радват с богатия си репертоар. Какво предстои скоро?
– Отговор: Съвсем скоро предстои премиерата на мюзикъла “Вива ла Мама” с режисьор акад. Пламен Карталов. Предстоят спектакли на приказните Белоградчишки скали, както и турне до Япония.
– Въпрос: Вашата съпруга е японка – известната певица Кумико Терао. Тя ви съпровождаше и в Москва по време на гастролите на операта миналия месец. Какво е да си женен за японка?
– Отговор: Това е моето най-голямо щастие в живота вече 20 години. Запознанството ни е романтично, беше по повод операта “Мадам Бътерфлай”, където Кумико участваше в ролята на Сузуки, а аз дирижирах спектакъла. Това се случи на гастрол в Старозагорската опера. От тогава сме неразделни. В нейно лице виждам не само любимата и красива жена, но и верен и самопожертвователен приятел. Кумико ме съпровожда при всички мои изяви, както в България, така и в чужбина. А аз съм постоянен участник в нейните концерти, които минават при голям интерес. Кумико, освен че пее и танцува, свири и на пиано, на комплект барабани, дори и на кастанети. Отличава се със своето благородство, финес и японско възпитание. Държи ни още и немаловажен факт, че и двамата имаме еднакви вкусове във всичко.
– Въпрос: Кой в къщи е диригентът?
– Отговор: В къщи не е добре да си диригент. Би било твърде себично. Ако мога да си позволя да дам рецепта за успешен семеен живот, то е не само да бъдем мили един с друг, не само да се обичаме, а и да се изслушваме, да влизаме в положението един на друг, да възприемаме ангажиментите на семейния партньор като свои, заедно да преодоляваме трудностите.
– Въпрос: Каква кухня предпочитате със съпругата си – японска или българска? А може би микс от двете?
– Отговор: И японската, и българската кухня намират място на нашата трапеза. Много се радваме на японското суши, както и на интересни рецепти от японската кухня, които могат да се приготвят в България. Обичаме и китайска кухня. Зеленчуците и плодовете ежедневно присъстват на нашата трапеза, това е здравословно.
– Въпрос: Как съчетавате двете култури? Коя преобладава?
– Отговор: В дома ни преобладават японските елементи. Съпругата ми се чувства комфортно, а за мен е интересно. За да има хармония всеки един от партньорите трябва да подсигурява душевния комфорт на другия. Терасата ни е отрупана с цветя, любимо занимание за Кумико.
– Въпрос: Любимата Ви философска мисъл или мото, към което се придържате?
– Отговор: Не изоставайте в развитието си, учете всеки ден нещо ново. Ако днес не си добавил нищо, то няма как да го компенсираш впоследствие. Правете това, дори и на стари години.
(край на цитата)
Портал „БТА“
София, 8 януари 2025 г.
Диригентът Борис Спасов пред БТА: Мечтата ми винаги е била след репетиция, нещата да минат добре и на самия концерт
„Мечтата ми винаги е била това, което си репетирал, да мине добре и на самия концерт – и с певците, и с балета, и с всички. Тогава и умората не се усеща“. Това казва пред БТА диригентът Борис Спасов. Софийската опера и балет отбелязва тази неделя, 12 януари, неговата 70-годишнината с балета „Жизел“ и гостуващи солисти Даниил Симкин и Мария Кочеткова.
„Дирижирал съм доста трудни пиеси и когато се постигне успех, удовлетворението е голямо“, казва още Спасов, който има в биографията си над 1500 концерта. „Тези 40 години минаха като един миг. Дирижирах много балети и за мен това е една велика дружба с това изкуство. Питали са ме кое е по-трудно – симфонична, оперна музика или балет. Веднага отговарям – балет, защото трябва непрекъснато да се съобразявам с темпа, с мизансцени, с всичко. А и всеки отделен солист има свое собствено темпо. За мен един балетен спектакъл е триумф на красотата и така би трябвало да бъде“, казва Борис Спасов.
„Най-скъпата ми част от Софийската опера е оркестърът и не бих имал нищо против да продължа нашата съвместна работа. А работата ми с певците е огромен дар и благодат“, допълва той.
Маестрото разказва за работата си с японски оркестри: „В момента, в който си свалиш ръцете, моментално спират да свирят. Пълна тишина и чакат какво ще им кажа. Така че там работата върви по-лесно и по-бързо. В България е малко по-трудно. Там хората се възпитават по този начин още от семейството“.
Борис Спасов споделя, че в цялата си кариера е имал само един инфарктен момент: „Дирижирах „Бал с маски“ и на последната картина, почти в края, от ложата се стреля с пистолет, и Ричард трябваше да бъде убит (граф Ричард Уоруик – губернатор на Бостън, бел. а.). Но гърмежът беше толкова силен и оглушителен, че оркестърът загуби ума и дума. Аз дирижирам – няма никой. Никой не свири. Изгубиха се. Не знаят къде се намират. Аз си казвам „Продължавай, продължавай, те ще се хванат!“. Най-накрая вкарах хора и всичко си дойде по местата. Така и не стана ясно с какво са заредили пистолета“, завършва с усмивка историята си маестрото.
ДРУГИТЕ ЗА НЕГО
„Привилегия е за един театър да има балетен диригент и ние сме много благодарни за това“, казва Марта Петкова – художествен ръководител на балета на Софийската опера и балет. „Многократно съм танцувала под палката на маестро Спасов и сега си давам сметка, че наистина сме много претенциозни и доста трудни“, допълва тя. „Борис Спасов е изключително благ, фин човек, винаги предразположен към балета с огромно внимание. Работата на диригента е обединяващо звено между балета, който е на сцената, и оркестъра. Той умело се справя с тази задача и почти винаги е бил на едно добро ниво“, казва Никола Хаджитанев – премиерсолист на балета на Софийската опера и балет.
„Аз съм имала срещи с Боби на три нива – като изпълнител преди време, сега като репетитор и като преподавател в Музикалната академия, където той преподаваше драматургичен анализ на балетна партитура. Когато имах честта да правя един голям спектакъл, видях какво е работа с диригент и как един хореограф трябва да е грамотен почти като музикант“, разказва проф. д-р Маша Илиева.
(край на цитата)
Портал „Свободна Европа“
15 януари 2025 г.
“Триумф на красотата”. Диригентът Борис Спасов, който след 1500 концерта пак е на сцената
Още в началото на кариерата си се хвърля в дълбоки води. Среща много подводни камъни. Но красотата по пътя не му позволява да се откаже. След близо 50 години на диригентския пулт и над 1500 концерта, диригентът Борис Спасов излезе на сцената отново.
Той дебютира като диригент на 23 години. Има зад гърба си над 1500 концерта. Казва, че пътят му в изкуството не е никак лесен, но е невероятно красив.
В неделя Борис Спасов излезе на сцената отново, за да дирижира балета „Жизел“ от Адолф Адам в Софийската опера и балет. За него дирижирането на балети е най-трудно, но и най-удовлетворяващо.
Вълшебен спектакъл на”Жизел” от Адолф Адам със звездите на световния балет Мария Кочеткова и Михал Кръчмарж. Заедно с Никола Хаджитанев и Мария Йорданова, солисти и кордебалет на Софийската опера те донесоха истинска радост и наслада за публиката. Спектакълът отбеляза и 70-годишния юбилей на диригента Борис Спасов.
„Питали са ме кое е по-трудно – симфонична, оперна музика или балет. Веднага отговарям – балет, защото трябва непрекъснато да се съобразявам с темпа, с мизансцени, с всичко. А и всеки отделен солист има свое собствено темпо“, казва Спасов, цитиран от БТА. „За мен един балетен спектакъл е триумф на красотата и така би трябвало да бъде“, казва той
Борис Спасов е роден на 13 април 1953 г. Още като дете ходи на уроци по пиано, пее в хор и свири на обой. Завършва оркестрово дирижиране в класа на проф. Влади Симеонов в Българската държавна консерватория (сега Държавна музикална академия „Панчо Владигеров“). Спасов дебютира на диригентския пулт още на 23 години – дирижира Моцарт и Бетовен в изпълнение на оркестъра на консерваторията. Казва, че първият му концерт е пред препълнена зала. „Да, това е сериозно начало, но човек се учи да плува в дълбоката вода“, казва той в интервю пред БТА през 2018 г.
След завършването си постъпва в Русенската филхармония, където е диригент 8 години. Специализира в „Болшой театър“ в Москва при руския диригент Марк Ермлер. През годините има и специализации във Виена. От 1984 г. Спасов е гост-диригент в Софийската опера и балет, а от 1988 г. – постоянен диригент. „Тези 40 години минаха като един миг“, казва той. За пътя си в изкуството е казвал, че „не е никак лесен, той е труден, пълен с подводни камъни, но затова пък невероятно красив“. „Точно красотата му не ми е позволила да се спъна, а напротив, освети в зелена светлина пътя ми към световните сцени“, казва Спасов през 2018 г.
Той е гастролирал е в Италия, Германия, Испания, Босна и Херцеговина, Египет, Тайван, Колумбия, Япония и други държави. Има записи за музикални компании в чужбина и България. В репертоара на Спасов влизат опери, балети и симфонични и камерни творби от световната музикална класика, оперети и мюзикъли. Но казва, че любимата му творба е операта „Турандот“, която е дирижирал в България и Япония. „Това е върхът в творчеството на великия Пучини“, казва Спасов.
Диригентът, смята Спасов, трябва да има много качества – яснота на жеста, темпоритъм, логика в изграждането на една творба, умение да направи връзката между сцената и оркестрината, да разбира ансамбловост и баланс. „Всичко това е вярно, но едва ли е достатъчно, тъй като по време на един спектакъл възникват многобройни, различни ситуации. Диригентът трябва максимално да реагира и всичко това да не се разбере от публиката“, добавя Спасов. „Той трябва да е уравновесен, дори когато нещата са на ръба, или излизат от контрол. Тогава самообладанието е решаващо. Всички очакват от теб да оправиш ситуацията, в теб са вперени очите на изпълнителите.“ В интервютата си той посочва като пример ситуация, в която тези качества са му помогнали: „Дирижирах „Бал с маски“ (опера на Джузепе Верди) и на последната картина, почти в края, от ложата се стреля с пистолет“, разказва Спасов. „Но гърмежът беше толкова силен и оглушителен, че оркестърът загуби ума и дума. Аз дирижирам – няма никой. Никой не свири. Изгубиха се. Не знаят къде се намират. Аз си казвам: „Продължавай, продължавай, те ще се хванат!“. Най-накрая вкарах хора и всичко си дойде по местата. Така и не става ясно с какво са заредили пистолета“, завършва историята си той.
Борис Спасов преподава в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“. Той е женен за певицата Кумико Терао от Япония. Разказва, че се е запознал с нея на гастрол в Старозагорската опера на операта „Мадам Бътерфлай“, в която тя участва, а той дирижира. Спасов е бил общински съветник в София и депутат в 38-то Народно събрание.
(край на цитата)
Портал „Sofia National Opera and Ballet“
5 февруари 2025 г.
Оперната певица Габриела Георгиева и диригентът Борис Спасов с номинации за престижната награда „Музикант на годината“
„Музикант на годината“ 2024 е категорията, в която Габриела Георгиева и Борис Спасов ще се състезават с още 13 изтъкнати творци.
Предаването “Алегро виваче” на програма “Хоризонт” провежда национална анкета сред слушателите на БНР за избор на българския “Музикант на годината” в класическите жанрове от 1991 г. Наградите имат за цел да отличат най-значимите постижения в музикалния живот у нас през изминалата година.
Габриела Георгиева направи три изключителни роли през 2024 г. През февруари тя влезе в образа на Медея в едноименната опера на Луиджи Керубини, през юни триумфира в първата си Вагнерова роля – Ортруд в „Лоенгрин“, а в края на ноември пресъздаде и Адриана Лекуврьор в операта на Франческо Чилеа.
Борис Спасов дирижира в Софийската опера вече 40 години. В огромният му репертоар има оперни и балетни заглавия, както и симфонична музика. В края на декември Борис Спасов дирижира 7 спектакъла на балета „Лешникотрошачката“ от Пьотър Илич Чайковски в рамките на 4 дни. В началото на 2025 г. бе отбелязан и неговият 70-годишен юбилей със спектакъл на „Жизел“ от Адолф Адам с участието на звездите на световния балет Мария Кочеткова и Михал Кръчмарж.
От 4 до 28 февруари 2025 г. можем да подкрепим нашите артисти, като гласуваме на: https://rb.gy/f8s1k1
(край на цитата)
Понеже знаех, че маестро Борис Спасов е спецализирал преди години дирижиране в „Болшой театър“ в Москва, беше ми любопитно да науча, дали това е отразено в техния архив. Тия дни при подготовка на статията ми влязох в сайта на „Болшой театър“ е прочетох с интерес следните неща (цитирам в оригинал на руски език (без превод):
Портал „Болшой театър“ Москва
Борис Спасов
Дирижер-постановщик
Биография
Окончил Болгарскую государственную консерваторию по классу дирижирования (педагог – профессор Влади Симеонов). Проходил стажировку у Марка Эрмлера в Большом театре (Москва). Принимал участие в мастер-классах Витольда Ровицкого в Вене. Там же в 2005 г. под руководством Риккардо Мути работал над оперой «Волшебная флейта» В.А. Моцарта.
Дебют за дирижерским пультом состоялся в 23 года. Первым оперным спектаклем стала опера «Так поступают все женщины, или Школа влюбленных» В.А. Моцарта в Софийском театре оперы и балета.
После окончания консерватории стал дирижером Филармонического оркестра Русе, в 1988 г. приглашен на должность дирижера Софийского театра оперы и балета.
В его репертуаре оперы, балеты, симфонические и камерные сочинения, а также оперетты и мюзиклы. В качестве приглашенного дирижера неоднократно работал в Италии, Германии, Египте, Македонии, Тайване, Испании, Колумбии, Японии, Боснии и Герцеговине, Албании. Дискография дирижера включает записи с престижными музыкальными компаниями в Болгарии и за рубежом: Pentagon, Capriccio, Concord, Balkanton, Mega, Болгарское национальное радио.
Борис Спасов сделал оркестровую редакцию Неоконченной симфонии Ф. Шуберта, которая была впервые исполнена 13 декабря 1978 г., а в 2003 г. записана на студии Болгарского национального радио.
Его репертуар включает: оперы «Сорви-голова» и «Безымянная звезда» Парашкева Хаджиева, «Севильский цирюльник» Дж. Россини, «Мадам Баттерфляй» Дж. Пуччини, «Аида» Дж. Верди, «Дидона и Эней» Г. Пёрселла, «Рита» Г. Доницетти, практически все детские оперы Александра Иосифова, мюзикл «Остров мечты» Роберта Шольца, оперетта «Королева чардаша» И. Кальмана и другие. Также дирижировал многими балетными спектаклями, в том числе «Дон Кихот», «Жизель», «Сильфида», «Ромео и Джульетта», «Эсмеральда», «Петрушка», «Спящая красавица», «Лебединое озеро», «Щелкунчик», «Тщетная предосторожность».
(край на цитата)
Нека днес на 13 април 2025 г. поздравим диригента Борис Спасов с навършване на 72 години, като му пожелаем добро здраве, лично и семейно щастие и нови музикални успехи.
За много години, драги маестро!
….
Записи:
Б. Сметана – „Вълтава“ зала „България“ диригент Борис Спасов, Част 1
Филхармония „Пионер“.
….
Б. Сметана – „Вълтава“ зала „България“ диригент Борис Спасов, Част 2
Филхармония „Пионер“.
….
Карл Мария фон Вебер – увертюра „Вълшебния стрелец“
…..