Певицата Надя Стефанов празнува рожден ден
Драги приятели на оперната музика, днес на 23 юли 2020 г. ще поздравя за рождения й ден една немска певица с български произход (по бащина линия), за която нищо не се знае в България. Това е сопранът и мецосопран Надя Стефанов (Nadja Stefanoff), която не е родена в България, но съм сигурен, че има контакти с български артисти. Знам поне това за диригента Росен Гергов, тъй като тя участва през 2016 година в оперна продукция в Манхайм, която бе дирижирана от него, както и за баса Росен Кръстев, който е имал изяви с нея в Германия, а през март и април 2019 г. тенорът от Софийската опера Мартин Илиев е имал съвместни изяви с нея в операта „Валкюри“ от Вагнер в Държавната опера в Касел / Германия. В статията ще стане въпрос за тия изяви.
Фактически рожденият ден на Надя Стефанов беше вчера на 22 юли, но понеже писах статия за певицата Дора Дочева, отложих тази за Надя Стефанов за днес.
Колкото пъти пиша за такива личности от смесени бракове, където въпросното лице има изявите си предимно в чужбина, винаги ми става тъжно и неприятно, че малко се знае в България за кариерата на такива артисти, което ми е непонятно. Няма да давам примери, но този факт е толкова очебиен, че няма нужда от такива. След като фамилното име подсказва, че въпросното лице има български корен, от какво значение е кариерата – дали в България, или в чужбина? Майката на Надя Стефанов е германка, но бащата – Стефан Стефанов си е чист българин, при това оперен тенор, изучен в България, играл и в Софийската народна опера, после заминал за Източна Германия след края на Втората световна война и край – никаква информация повече.
Какви са тия български журналисти, да не проявяват интерес към такива случаи? Ако за въпросното лице се говори много, ако е някой спортист или прочут в бизнес и какво ли не още – ще се пишат какви ли не работи в БГ-медиите, но щом лицето е оперен артист – никакъв интерес. При това, като влезете с името на Надя Стефанов в Гугъл, но написано на латиница (както го цитирах по-горе), ще намерите десетки най-разнообразни линкове за нея, както в сайтовете на оперните театри, където играе или е играла, отзиви и рецензии за нейни изяви в различните медии, тя има и хубава Уикипедия-страница на немски език. Лично аз там разбрах, че баща й е бил известен драматичен тенор с голяма кариера в Германия и другаде.
Но ето нещо съвсем конкретно: след като през 2018 година писах в този ден статия за Надя Стефанов, получих скоро след това вест от моя приятел тенорът Живко Желев. Цитирам:
„Драги Борис, с Надя Стефанов пях през далечната 2001-2002 год. в Ерфурт операта на Taschi – „A Santa Lucia”.Там се запознах и с бащата – тенора Стефанов, дълги години солист в Източна Германия! След няколко години Надя се появи като солистка в Бремен! След това загубих следите й, но съм сигурен, че е направила добра кариера с чудесния си мецосопран! Да е жива и здрава и много успехи! Сега времето й принадлежи!“
(край на цитата)
Така че и друг български певец – именно Живко Желев е имал съвместни изяви с певицата Надя Стефанов.
В крайна сметка нали една от моите задачи с писането на тези „оперни истории“ е тази – да откривам и да правя познати на широката публика именно такива „забравени“ или „непознати“ оперни артисти, нали затова тенорът Михаил Светлев ми измисли наскоро прозвището „оперен археолог“! Днес обаче разликата е в това, че Надя Стефанов е още съвсем млада – тя навършва 44 години, а както ще видим в статията, вече е постигнала завидни певчески постижения и притежава в репертоара си заглавия, които обикновено имат артисти с много по-голям жизнен опит. Като имаме предвид, че тя вече е пяла Юдит в „Замъкът на херцог Синята брада“ от Бела Барток, Жулиета в едноименната опера на Бохуслав Мартину и редица трудни роли в опери от съвременни или почти непознати в България композитори като Йеньо Хубай („Анна Каренина“), Александер фон Цемлински (Бианка в „Една флорентинска трагедия“), наред с роли от класиката и предкласиката, напълно заслужено е днес да пиша за Надя Стефанов и дано допринеса за това, нейната личност да излезе от тази сянка, в която тя се намира до сега в България.
Нека на първо място изложа онова, което се казва за нея в Уикипедия.
Надя Стефанов (Nadja Stefanoff) е родена на 22 юли 1976 г. в Карл-Маркс-Щадт (сега Кемниц) и е оперна певица – сопран, преди мецосопран. Тя е дъщеря на българския героичен тенор Стефан Стефанов. Още от 11-годишно момиче принадлежи към хора на Оперния театър в родния си град.
Музикалното си обучение получава във Висшето училище за музика в Дрезден (от 1995 до 2002), като в годините 1995 до 1999 е във Вокалното студио на Държавната опера в Дрезден. Полага окончателния си изпит за солистка с оценка „отличен“. Още като студентка в майсторските класове на Висшето училище за музика в Дрезден тя събира начален сценичен опит при т.н. фестивал „ Batzdorfer Barockfestspiele .
Тя е била стипендиантка на дружеството „Рихард Вагнер“, носителка на Трета награда при вокалния конкурс „ Bundeswettbewerb Gesang Berlin „ през 2002 г. и носителка на награда при вокалния конкурс „Orpheum Public Award for Mozart – Zürich“ през 2004 г.
Първият си постоянен ангажимент Надя Стефанов получава през 2002 г. в Театъра в Ерфурт, след което следва двугодишен договор при Градския театър в Пфорцхайм от 2003 до 2005 г. Следват гостувания и договори в оперния театър Deutsche Oper am Rhein в Дюселдорф, в Държавния оперетен театър в Дрезден, както и участие в концерти с оркестъра Orchestra of the Age of Enlightenment и с Цюрихския камерен оркестър в залата Tonhalle Zürich , също и с Robert-Schumann-Philharmonie в Кемниц.
От сезона 2007/2008 до 2012 г. Надя Стефанов е член на ансамбъла на Театър Бремен. Със започване на ангажиментите й в Бремен следват гостувания с Deutsche Kammerphilharmonie Bremen , както и договори за изяви в Държавната опера в Щутгарт, в Комише Опер Берлин, Театър Бон и Държавен театър Брауншвайг.
В резултат на нейното гласово развитие от лиричен мецосопран в междинен диапазон чак до роли в младежко-драматичния сопранов жанр, Надя Стефанов дебютира в роли като Донна Елвира в „Дон Жуан“, Жулиета в „Хофманови разкази“ и Юдит в „Замъкът на херцог Синята брада“ (юни 2012 г.), след това в ролята на Тоска в Бремен (от януари до април 2013 г.) и в операта „Анна Каренина“ в Брауншвайг.
Цитат на откъс от ролите й: Жулиета в „Жулиета“ от Бохуслав Мартину, Анна Каренина в едноименната опера от унгарския композитор Йеньо Хубай, Тоска в едноименната опера от Пучини, Жулиета в „Хофманови разкази“ от Офенбах, Адалджиза в „Норма“ от Белини, Донна Елвира в „Дон Жуан“ от Моцарт, Юдит в „Замъкът на херцог Синята брада“ от Барток, Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус, Кралят на Португалия (роля за тенор или мецосопран) в оперетата „Кърпичката на кралицата (в оригинал Das Spitzentuch der Königin )“ от Йохан Щраус-син, Бианка в „Една флорентинска трагедия“ (опера от Александер фон Землински (1871-1942).
Дискография на Надя Стефанов (цитирам в оригинал):
2009: Das Spitzentuch der Königin von Johann Strauss (Sohn), Orchester der Staatsoperette Dresden unter Leitung von Ernst Theis
2012: Burnning to sing or Singing to burn und Die oberen Zehntausend, NDR Orchester Hannover unter der Leitung von Howard Griffiths
(край на цитата от Уикипедия)
Тук искам да дам малки пояснения за заглавия на опери, които не са твърде известни в България:
Операта „Жулиета“ от Бохуслав Мартину
„Жулиета“ или „Жулиет“ е лирична опера в три действия от чешкия композитор Бохуслав Мартину (1890-1959). Либретото написва самият композитор въз основа на драмата „Juliette, ou la Clé des songes“ отGeorges Neveux . Първоначално тя е написана на френски език. След като операта не е изнасяна във Франция, в Националния театър в Прага на 18 март 1938 г. е премиерата на една версия в чехски език. В Германия едва през 1959 г. творбата има своята премиера в Оперния театър във Висбаден. После операта се играе съвсем рядко. Едва след 50 години от смъртта на композитора творбата му отново се играе единично, но с голям успех например в Цюрих, Женева, Бремен, Франкфурт и Берлин.
Съдържанието и музиката на операта са типични за символизма и експресионизма в изкуството в началото на 20-и век. Ето малък цитат:
„Книжарят Мишел посещава едно малко градче в южна Франция, разположено на морето. Той търси Жулиета – една хубава млада дама, която преди години е срещнал там, но сега попада на едно общество, което е загубило паметта си и не притежава повече чувство за времетраене. В крайна сметка той намира Жулиета, но тя отново изчезва. Така Мишел също се загубва – тъй както останалите личности – в един сюрреален свят на сънищата, в който реалност и илюзия, пространство и място, както и минало, настояще и бъдеще не могат да се разграничат. Появяват се полицаи, комисари, престъпници, просяци, нощни пазачи и тъмни личности, при което винаги звучи гласът на Жулиета, като заедно с това фантазия и реалност се стопяват една в друга“.
(край на цитата)
Списък на действащите лица (на немски език): Julietta (Sopran) Michel (Tenor) Kleiner Araber (Mezzosopran) Alter Araber (Bass) Kommissar (Tenor) Mann mit Helm (Bariton) Verschiedene Einwohner der Stadt, Matrosen, Verkäufer, Chor . Времетраене на операта – около 3 часа.
Похвално е, че Надя Стефанов изпълнява главната роля в тази модерна опера. Като се запознах тия дни със съдържанието на операта, то ми напомни по смисъл това на една друга опера от това време и този стил – „Мъртвият град“ от Ерих Волфганг Корнголд, за която писах преди време специална статия. В същия стил е и операта на Бела Барток „Замъкът на херцог Синята брада“, в която Надя Стефанов също играе главната роля. И като помисли човек, колко непознати заглавия се срещат в оперната история, които едва сега откриваме, когато се вникнем по-дълбоко в подробности. Прави ми обаче впечатление, че след края на Втората световна война тук в Германия настъпва коренен обрат в програмите на редица оперни театри, които включват заглавия от почти неизвестни и неиграни преди опери, също и такива на съвсем нови творби. Това е въпрос на оперен мениджмент и средства – големите оперни театри разполагат с доста средства, но освен това шефовете им са хора с модерно мислене, които наред с традиционните заглавия включват в програмите много от онова, което в годините на националсоциализма не се е играело или е било забранено, особено творби на автори с еврейски произход, както при Корнголд и Цемлински, или такива, както при Ернст Кшенек (Кренек) – австрийско-чешки композитор (1900-1991), автор на около 20 опери, много от които тогава са били забранени в Австрия и Германия. Сега някои от творбите на Кшенек имат такъв ренесанс по целия свят, например операта „Джони надиграва (на немски език „Jonny spielt auf», op. 45, 1925) се поставя редовно както в големи, така и в по-малки театри в целия свят.
А сега информация за друга опера с участие на Надя Стефанов в главната роля – „Анна Каренина“. Това е опера в три действия от унгарския композитор и цигулар Йеньо Хубай (Jenő Hubay), роден на 15 септември 1858 г. в Pest (Кралство Австрия), починал на 12 март 1937 г. в Будапеща. Първоначалното му име е Ойген Хубер, но когато навършва 21 години, сменя името си в Йеньо Хубай през периода на унгаризация в тези територии.
Либретото на операта е от Alexander Góth по романа на Лев Толстой. Превод на немски език от Hans Liebstöckl.
Понеже съдържанието на романа от Толстой е добре известно, няма да се спирам на този въпрос, а на самата опера. Тя е композирана през 1914 година и до 30-те години има редица много успешни постановки в различни театри в Германия и другаде. Премиерата е през 1923 г. в Будапеща и има огромен успех. Ето какво четем в австрийския портал в Интернет „Online Merker“ във връзка с постановката на тази опера в Държавния театър в Брауншвайг, където играе и Надя Стефанов:
„Държавният театър в Брауншвайг, който постоянно ни изненадва със значителни оперни постановки на забравени творби, зарадва публиката с едно особено ценно оперно заглавие – „Анна Каренина“ от Йеньо Хубай. Този унгарски композитор, едва познат в нашите географски ширини, е бил по своето време един от най-значителните личности в унгарския музикален живот, който е стоял в постоянна връзка със своите колеги-композитори като Франц Лист, Жул Масне и Йоханес Брамс. В операта „Анна Каренина“ той развива един музикален език от късната романтика, който включва в себе си елементи от руския фолклор“. И по-нататък:
„В главната роля блести атрактивната Надя Стефанов със своя драматичен сопран и забележителна игра. Както в гласа й, така и в мимиката й се отразяват всички нейни душевни състояния като любов, страх, радост, щастие и траурен копнеж. Едно фантастично постижение, което в края на спектакъла е възнаградено със силни овации не само от публиката, но и от всички певици, певци и диригент. Една реакция, която не се случва всеки ден!“
(край на цитата)
А немското списание за театрална култура „Die Deutsche Bühne“ пише: „Най-хубавото ново откритие между „оперните разкопки“, които се правят всяка година – за последните години е в Брауншвайг“.
А ето и постановъчния екип и артисти:
Musikalische Leitung Christopher
Hein
Inszenierung Philipp
Kochheim
Bühne Thomas
Gruber
Kostüme Gabriele
Jaenecke
Chor Georg
Menskes, Johanna
Motter
Dramaturgie Sarah
Grahneis
Anna Karenina NADJA
STEFANOFF
Graf Wronskij Arthur
Shen
Kitty Ekaterina
Kudryavtseva
Lewin Matthias
Stier
Oblonskij Peter
Bording
Scherbatzkij Selçuk
Hakan Tiraşoğlu
Karenin ROSSEN
KRASTEV
Jaschwin Michael
Ha
Fürst Serpukowskij Oleksandr
Pushniak
Machotin / Wladimir Vladimir
Miakotine
Matrone Malgorzata
Przybysz
Fürstin Sofiya
Palamar
Dolly Theresa
Derksen-Bockermann
Serjoscha Niklas
Braband
sowie Chor
des Staatstheaters Braunschweig, Staatsorchester
Braunschweig
(край на цитата)
В ролята на Каренин четем името на Росен Кръстев – по всяка вероятност българин. Действително това е така – след като направих справка в Интернет се оказа, че това е вярно. Ето малка информация за този млад български бас, който от 2008 г. живее и работи в Германия:
„Росен Кръстев е роден на 16 май 1982 г. в Горна Оряховица. Учи от 1995 до 2001 г. в Музикалното училище в родния си град с основен инструмент туба. В годините 2001-2005 Росен Кръстев следва в Държавната музикална академия в София с основна спецалност вокално изкуство при проф. Иванка Нинова
През този период 2001-2005 Росен Кръстев пее в различни роли при многобройни турнета из Европа: Спарафучиле в „Риголето“, Пистола във „Фалстаф“, Доктор Гренвил в „Травиата“, Дулкамара в „Любовен елексир“, Дон Базилио в „Севилският бръснар“, Лепорело в „Дон Жуан“, Зарастро във „Вълшебната флейта“, Бонзо в „Мадам Бътерфлай“, Анджелоти в „Тоска“. През годините 2006-2008 следват ангажименти в солови партии в Държавната опера в Пловдив. Една от ролите му там е тази на Фиеско в „Симон Боканегра“ от Верди.
Росен Кръстев участва в песенни концерти или в такива със симфонично-ораториални творби, като: „Реквием“ от Моцарт, „Petite messe Solennelle“ от Росини, „Стабат матер“ от Дворжак, „Messa di Gloria“ от Пучини, „Magnificat“ от Йохан Себастиан Бах, в концерти с песни от Франц Шуберт и такива с български и руски песни.
В сътрудничество с Българското национално радио и със Софийската филхармония Росен Кръстев участва като гост при редица концерти и предавания на Радиото.
През ноември 2008 г. той е приет в Оперното студио към „Държавната опера Берлин“ („Deutsche Staatsoper unter den Linden”). Росен Кръстев се преселва в Германия и играе в студиото и в ансамбъла на оперния театър. Ето някои негови роли: Дон Алфонсо в „Така правят всички“, Пиетро в „Симон Боканегра“, Доктор Гренвил в „Травиата“. През 2010 г. гостува в Оперния театър в Десау в ролята на Том в „Бал с маски“ от Верди.“
(край на цитата)
Информацията до тук четем в сайта на „Държавна опера Берлин“, но Росен Кръстев в момента е член на ансамбъла на Оперния театър в Брауншвайг, където играе в редица роли от годините 2013 до сега.“
(край на цитата)
Преди да са спра на други характерни роли в репертоара на Надя Стефанов искам да цитирам една хубава статия за нея от музиковеда Йоахим Вайзе от август 2012 г. във връзка с новите ангажименти на певицата след напускане на Оперния театър в Бремен. В тази статия става въпрос и за редица подробности от биографията и кариерата на Надя Стефанов, които допълват изцяло казаното за нея в Уикипедия. Аз давам направо лревода на български език след първия абзац в оригинал:
Nadja STEFANOFF: Zu neuen Ufern
Zu neuen Ufern: Die Mezzosopranistin Nadja Stefanoff
Interview: Joachim Weise (August 2012)
Es müssen nicht immer die arrivierten Stars des geschäftigen Opernbetriebes sein, denen unsere Aufmerksamkeit und Verehrung gelten. Just jene Protagonisten, die an weniger prominenten Häusern vom Publikum hoch geachtete Kärrnerarbeit leisten, haben gleichermaßen unser Interesse und unsere Anerkennung verdient. In diesem Zusammenhang sei eine Sängerin vorgestellt, die seit Anbeginn ihrer mittlerweile zehnjährigen Laufbahn nicht nur stets die Herzen des Publikums erreichte, sondern darüber hinaus die schon von Berufs wegen oftmals kritischer ans Werk schreitende Gilde der Rezensenten für sich einzunehmen verstand. Da muss schon eine überdurchschnittliche Leistung im Spiele sein, der Nadja Stefanoff nicht zuletzt einen ständigen Gastvertrag mit der Komischen Oper verdankt. Philip Bröking, der Operndirektor des Berliner Hauses, hatte die Mezzosopranistin in einer ihrer Bremer Premieren gehört und sie umgehend als Giulietta für die Wiederaufnahme von „Hoffmanns Erzählungen“ engagiert.
Превод на цялата статия:
Към нови брегове: мецосопраното Надя Стефанов
Интервю: Йоахим Вайзе от август 2012 г.
Не винаги трябва нашето внимание да бъде обърнато винаги към най-известните звезди на оперния живот, за да им отдадем необходимата почит. Именно такива артисти в малко известни театри, които са оценени високо от публиката за тяхната тежка и напрегната работа (бел.авт. Б.К.: от немската дума „Kärrnerarbeit“ – идва от „Karren“ – количка, т.е, дърпане (каране) на количка с товар), която те полагат, трябва да получат еднакъв интерес и оценка за работата си. В тази връзка ще бъде показана една певица, която още от началото на нейната вече десетгодишна кариера достига не само до сърцата на публиката, но и освен това има професионално разбиране да понася често критичните бележки на рецензентите по отношение на работата й. Изглежда Надя Стефанов е показала в изявите си извънредно високи постижения, тъй като не на последно място има потоянни договори за гостувания в берлинската „Komische Oper“. Филип Брьокинг – директор на берлинския оперен театър – слуша изпълнение на мецосопраното при нейна премиера в Бремен и незабавно я ангажира за ролята на Жулиета при възстановяване постановката на „Хофманови разкази“ в Берлин.
Очевидно това е едно особено постижение в живота на 36-годишната певица, която се ражда в обкръжението на музикални родители и много рано вдишва театрален въздух. Тя е дъщеря на една музикална педагожка, която и сега работи с един учителски хор в Кемниц и на един български героичен тенор – Стефан Стефанов, който гостува между другото в Дрезденската държавна опера в ролята на Валтер Щолцинг („Майсторите певци от Нюрнберг“ от Вагнер), играл е на сцената на Софийската държавна опера в ролите на Манрико („Трубадур“ от Верди) и Лоенгрин („Лоенгрин“ от Вагнер), в Дубровник заедно със Сена Юринац играе в ролята на Флорестан във „Фиделио“ от Бетовен под диригентството на Ловро фон Матачич.
Още като 11-годишна Надя Стефанов принадлежи към детския хор на тогавашната опера в Карл-Маркс-Щадт. Дългите вечерни представления, при които тя засвидетелства на солистите най-високата си почит, не са повод да възбудят в нея желанието за една кариера на оперна певица. Но което трябва да стане – става. Тийнеджърката чува една вечер записи на Рената Ското като Травиата и Мими. „Гордиевият възел“ е развързан – под ръководството на бащата редовната тренировка на гласа определя хода на дневния режим. Явяването на прослушване пред Висшето училище за музика в Дрезден не е успешно. Поради това реномираното българско сопрано Нели Аилакова (Nelli Ailakowa) се погрижва това момиче, вдъхновено от музата на изкуството да бъде прието в ръководеното от нея Оперно студио към Държавната опера в Дрезден, където Аилакова е вокален педагог (бел.авт. Б.К.: уважаеми читатели, да сте чували нещо до сега за Нели Аилакова? Аз до преди няколко години изобщо не знаех, че има българска певица с това име. Как да знаем, като няма НИТО ЕДНА ДУМА ЗА НЕЯ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК някъде в родните медии, а е родена в София през 1935 г., завършва Софийската музикална академия, после заминава да работи в ГДР и т.н. Няма да пиша тук за нея, само ще кажа, че г-жа Аилакова сега живее в Австрия, през 2015 г. през юли навърши 80 години и при случай ще напиша статия за нея, като събера повече сведения. А тя е имала огромна кариера като сопрано преди всичко в Германия и в Австрия. Още един ЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ ГЛАС!).
Моя бележка за Нели Аилакова от днес – 22 юли 2020 г. След като днес споменах името на Нели Аилакова по-горе, проявих любопитство да проверя дали има нещо ново за нея в медиите. През юли 2015 г. тя навърши 80 години – аз тогава написах малка статия за нея. Дълги години тя е била певица в ансамбъла на Оперния театър в Грац в Австрия, където се е пенсионирала отдавна. Така че днес намерих няколко линка към информации за нея – продължава да има интерес към оперното изкуство. Копирах и една снимка от 2019 г., където тя е в едно фоайе на Оперния театър в Грац при разговор на оперна тема. Ето текста към снимката (на немски език):
„ORF III zu Gast in der Oper Graz: Unser Dramaturg Bernd Krispin beim Dreh mit Kammersängerin Nelly Ailakowa, die viele Jahre unserem Opernhaus angehörte. Den gesamten Beitrag seht ihr in Kürze auf ORF III“.
(край на цитата)
Превод: Телевизия ORF III (Трета програма на Австрийското Радио и Телевизия) е на гости в Оперния театър в Грац: Нашият драматург Бернд Криспин по време на снимки с каммерзенгерин Нели Аилакова, която дълги години е принадлежала към този оперен театър. Целият текст на репортажа ще се излъчи по програма ORF III.
(край на превода)
Така че Нели Аилакова е в добро здравословно състояние (вижда се от снимката), тази година навършва 85 години и нека й пожелаем добро здраве и дано вече някой от България се заинтересува повече за тази чиста българка!
(край на моето отклонение за Нели Аилакова)
В това Оперно студио Надя Стефанов е интензивно подкрепяна, но и подложена на интензивни изисквания. Теоретичните дисциплини тя изучава във Висшето училище за музика, където полага и съответни изпити, където също след отлично издържан изпит за солистка й се дава възможност да посещава майсторските класове при KS (Каммерзенгер) проф. Юрген Хартфил.
В този период на обучение студентката Надя Стефанов музицира също и с Дворцовата капела в Батцдорф за тамошния Бароков фестивал (бел.авт. Б.К.: Този фестивал е основан през 1993 г. и се провежда през последната седмица на месец август в замъка Батцдорф. През 2016 г. фестивалът се провежда за 24-и път. В течение на годините този фестивал си изгражда култов статут. В особената обстановка (рицарската зала от епохата на Ренесанса и винарската изба) на замъка посетителите могат да се наслаждават на концерти, които се изнасят от солисти и от Дворцовата капела в Батцдорф, както и от други прочути музиканти).
(край на моята бележка)
При тези изяви Надя Стефанов събира първия си сценичен опит и има контакти с редица лица, между които с Том Кваас – драматичен артист от Дрезден, който е поканен за режисьор при този фестивал. За ползата от този контакт Надя Стефанов споделя: „Той ме научи да владея този нормален и безпрепятствен език на тялото, който е освободен от конвенционалните оперни жестове и ми помогна да се доверявам на моя естествен артистичен инстинкт“. Между това репертоарът на Надя Стефанов се разпростира от Монтеверди чак до модерната опера на един Дьорд Лигети.
Участието й на музикалния конкурс „Competizione dell´Opera“ допринася за първия ангажимент и то в Ерфурт – един оперен театър, в който нейният баща близо 40 години преди това започва своята кариера в немскоезичните театри. При конкурса в Цюрих „Public Award for Mozart“ и при певческия конкурс в Берлин „Bundeswettbewerb Gesang“ младата певица получава следващи награди. Освен това Надя Стефанов получава стипендия от дружество „Рихард Вагнер“. Държавната оперета в Дрезден й предлага нещо от „веселия жанр“ – ролята на Кралят от Португалия в оперетата „Кърпичката на кралицата“ от Йохан Щраус-син, от който спектакъл съществува и запис на компакт-диск. Мецосопраното има „роли в панталони“ също и по-късно не само в Бремен, след който следват Пфорцхайм и Айзенах, но и в театрите на тия градове. Там играе Орлофски, Рамиро в операта „Градинарката“ и Идаманте в „Идоменей“ от Моцарт, Калбо в операта „Maometto II“ от Росини и не на последно място високо оценената роля на Октавиан в „Кавалерът на розата“ от Рихард Щраус.
Как Надя Стефанов изгражда всички тези артистични изисквания редовно коментира Херман Хабиц (Hermann Habitz) от портала „Online Merker“. Също и други специализирани издания (например списание „Das Opernglas“) са пълни с похвали. За нейния гласов регистър остава до сега само едно неизпълнено желание – Композиторът в „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус – „тази роля бих желала един ден да изпълня“ – казва певицата. Иначе тя се радва на нейните гостувания в Бон като Адалджиза в „Норма“ от Белини – една задача, която й е възложена вече в Бремен и като гостуваща артистка в Дортмунд. В Бон наново се кръстосват (разбира се в различни епохи) наново пътищата й с този на баща й, където той е играл в тогавашната столица на Западна Германия редица главни роли, като Радамес в „Аида“ и Роберто в „Роберто Деверьо“ от Доницети.
В последно време Надя Стефанов играе с голям успех и други роли поради гласовото й развитие – партии в областта на междинния и младежко-драматичен сопранов жанр. Така пише един рецензент, който е гледал нейното участие в операта „Дамата от Бургос (Dame aus Burgos)“: „Операта трябва да се нарича „Elvira“ вместо „Giovanni“ (бел.авт. Б.К.: очевидно става въпрос за операта „Дон Жуан“ от Моцарт, където Надя Стефанов играе в ролята на Донна Елвира (дамата от Бургос).
Цялата специализирана критика пише за особено високото качество на нейното изпълнение в ролята на Юдит в операта „Замъкът на херцог Синята брада“ от Бела Барток. Съвсем наскоро тя играе в ролята на Тоска от операта на Пучини и сериозно обмисля една смяна на жанра след промените в гласа й. Тя няма никакви трудности при високите тонове, а в ниския регистър има доверие на добрия си мецо-фундамент. „Новите брегове“ я привличат не като една „Фата моргана“.
В края на сезона 2012/2013 Надя Стефанов се разделя с Оперния театър в Бремен, за да стане артистка на свободна практика. Ние й желаем от сърце много щастие по новите пътища и между другото да има повече свободно време за така любимите й вечерни песенни концерти, които допълват много убедително картината на многостранната артистка (аз споменавам само интерпретациите на задълбоченото изпълнение на песни от Брамс).
Йоахим Вайзе (Joachim Weise)
(край на цитата и превода)
Както виждаме, това е писано през август 2012 г. А какво е станало през следващите четири-пет години? Редица линкове в Интернет ни дават възможност да научим това, но аз ще цитирам една извадка от база данни на немски език, която в систематизирана форма отговаря на този въпрос. Както ще видим, тук са включени изявите на Надя Стефанов от 2013 до 2016 г.:
| Von / Bis | Oper | Rolle | Ort | ||
|---|---|---|---|---|---|
| Apr-Jun 16 | La falena | Falena it | Staatstheater Braunschweig | R: Michael Schulz | |
| Mär-Jun 16 | Pikovaya Dama | Lisa de | Staatstheater Braunschweig | ML: Adrian Müller; R: Kochheim | |
| Feb-Apr 16 | Medea | Médée fr | Nationaltheater Mannheim | ML: Gergov; R: A Freyer | |
| Nov 15-Jan 16 | Tosca | Tosca | Staatstheater Mainz | ML: P Kirschner; R: J Hölscher | |
| Sep 15-Feb 16 | Manon Lescaut | Manon Lescaut it | Oldenburgisches Staatstheater | ML: Epple; R: P Hailer | |
| Jun-Jul 15 | Medea | Médée fr | Staatstheater Mainz | ML: A Spering; R: Stöppler | |
| Mär-Mai 15 | Tosca | Tosca | Staatstheater Mainz | ML: P Kirschner; R: J Hölscher | |
| Dez 14-Feb 15 | Die Zauberflote | 2. Dame | Theater Bremen | ML: D Mayr; R: Chris Alexander | |
| Mär-Mai 14 | Juliette | Juliette | Theater Bremen | ML: C Heil; R: Fulljames | |
| Mär-Jun 14 | Tosca | Tosca | Theater Bremen | ML: C Heil; R: V Nemirova | |
| Mär-Jun 14 | Tosca | Pastorello | Theater Bremen | ML: C Heil; R: V Nemirova | |
| Feb-Mai 14 | Anna Karenina | Anna Karenina | Staatstheater Braunschweig | ML: Beckedorf; R: Kochheim | |
| Okt-Nov 13 | Der Rosenkavalier | Octavian | Musiktheater im Revier, Gelsenkirchen | ML: R Baumann; R: Philipp Harnoncourt | |
| Okt 13-Jun 14 | Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny | Leokadja Begbick | Theater Bremen | ML: D Mayr; R: von Peter | |
| Okt-Dez 13 | Orlando furioso | Alcina | Theater Bremen | ML: O Boman; R: A Mahler | |
| Jul 13 | La traviata | Flora it | Savonlinna Opera Festival | ML: P Olmi / S Romani; R: Treliński | |
| Jun-Jul 13 | Der Rosenkavalier | Octavian de | Musiktheater im Revier, Gelsenkirchen | ML: R Baumann; R: Philipp Harnoncourt | |
| Dez 12-Jun 13 | Tosca | Tosca | Theater Bremen | ML: Poschner; R: V Nemirova | |
| Dez 12-Mär 13 | Die Zauberflote | 2. Dame | Theater Bremen | ML: D Mayr; R: Chris Alexander | |
| Okt 12-Jul 13 | Norma | Adalgisa | Theater Bonn | ML: Engelen / C Sprenger; R: F Lutz | |
| Okt 12-Jun 13 | Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny | Leokadja Begbick | Theater Bremen | ML: Poschner; R: von Peter | |
|
|
|
(край на цитата)
Както виждаме, изяви в Брауншвайг, Майнц, Манхайм, Бремен, Бон, Гелзенкирхен, Олденбург, също на Музикалния фестивал в Савонлина / Финландия.
През февруари, март и април 2016 г. Надя Стефанов играе в Манхайм под диригентството на българския маестро Росен Гергов, който доскоро беше шеф-диригент на Симфоничния оркестър на Българското радио в София. Цитирам състава при тази постановка на „Медея“:
| Luigi Cherubini | : |
Médée (Medea) |
| 11 Feb 2016; 2m, 18 Mär 2016; 24 Apr 2016 | |
| Auf Französisch mit Übertiteln auf Deutsch | |
| Mannheim, Nationaltheater | |
|
Nationaltheater Mannheim
| |
| Dirigent | Rossen Gergov |
| Regisseur | Achim Freyer |
| Ausstattung | Achim Freyer |
| ~ | |
| Médée | Cornelia Ptassek / Nadja Stefanoff |
| Jason | Andreas Hermann / Yves Saelens |
| Créon | Thomas Jesatko / Karsten Mewes |
| Dircé | Estelle Kruger |
| Néris | Edna Prochnik |
| 1. Gespielin | Jenny Gobin / Sibylle Vogel |
| 2. Gespielin | Brigitte Rackowitz / Susanne Scheffel |
(край на цитата)
Тези данни са до годината 2016, когато писах статия за Надя Стефанов във връзка с нейната кръгла годишнина – тогава тя навърши 40 години. Понеже през 2019 г. реших пак да напиша статия за нея – за новите ми ФБ-читатели и приятели, направих справка за изявите на Надя Стефанов през последните два сезона. Ето цитат от банка данни на немски език:
|
Nadja Stefanoff: Terminplan
Von Oper 9 Mär-28 Apr 2019 Die Walküre [P] Sieglinde Staatstheater Kassel (ML:Angelico, R:Dietz) Opernhaus 6 Feb-5 Mai 2019 Maria Stuarda it NoRole Gärtnerplatztheater, München (ML:Bramall, R:Sturminger, Ludigkeit) Gärtnerplatztheater 29 Sep 2018 Le nozze di Figaro [P] Contessa d’Almaviva Staatstheater Mainz (ML:Rauhalammi, R:Stöppler) Staatstheater Mai-Jul 2018 Don Giovanni [P] it Donna Elvira Gärtnerplatztheater, München (ML:Bramall, R:Föttinger) Mär-Mai 2018 Maria Stuarda [P] it Elisabetta Gärtnerplatztheater, München (ML:Bramall, R:Sturminger) Jan-Mai 2018 La clemenza di Tito [P] Vitellia Staatstheater Mainz (ML:Hogarth, R:Sedlbauer) Jan-Mär 2018 Norma Norma Staatstheater Mainz (ML:Bäumer, R:Stöppler) Okt 2017-Jan 201 Norma [P] it Norma Nationaltheater Mannheim (ML:Reiners / Toogood, R:Bothe) |
(край на цитата)
Както виждаме, Надя Стефанов разширява постепенно както репертоара си, така и оперните сцени, в които има изяви. Четем оперни театри в Мюнхен, Касел, Майнц, Манхайм, както и главни роли като Норма, Елизабета, Донна Елвира, Контеса Алмавива, в последно време Зиглинда във „Валкюри“ от Вагнер. Тя навлиза във възраст, в която такива роли стават все по-подходящи за оперния й репертоар.
Искам да цитирам състава именно при изявите във „Ваклюри“ през март и април 2019 г. в Касел, защото ще забележим участието и на друг български оперен певец – тенорът Мартин Илиев от Софийската опера:
|
Richard Wagner
:
Die Walküre
[P] 9, 16, 23, 31
Mär 2019; 13, 28 Apr 2019
Kassel, Opernhaus
Staatstheater Kassel
Dirigent
Francesco
Angelico
Regisseur
Markus
Dietz
Bühnenbild
Mayke
Hegger
Kostüme
Henrike
Bromber
Dramaturg
Christian
Steinbock
~
Siegmund
MARTIN
ILLIEV
Hunding
Yorck
Felix Speer
Wotan
Bjarni
Thor Kristinsson
Sieglinde
NADJA
STEFANOFF
Brünnhilde
Nancy
Weissbach
Fricka/ Schwertleite
Ulrike
Schneider
Helmwige
Ani
Yorentz
Gerhilde
Jaclyn
Bermudez
Ortlinde
Barbara
Senator
Waltraute
Maren
Engelhardt
Siegrune
Marie-Luise
Dreßen
Roßweiße
Inna
Kalinina
Grimgerde
Marta
Herman
Premiere |
(край на цитата)
В края на тази статия ще цитирам някои рецензии за изкуството на Надя Стефанов относно нейни оперни изяви през 2014 г., отразени в немски медии – вестници, списания и електронни портали:
Бенно Ширмайстер във в. „TAZ“ от 2 април 2014 г. за ролята й на Жулиета в едноименната опера от Бохуслав Мартину в оперния театър в Бремен на 29 март 2014 г.: „Надя Стефанов разкрива съмнението на мечтателната си героиня чрез блестящо физическо присъствие и пъстра смяна на костюмите от една страна и от друга страна – след като пее така хубаво, че това да е истина. Еднозначно – едно удоволствие“.
Волфганг Шрайбер във в. „Зюддойче Цайтунг“ от 25 февруари 2014 г. за ролята й на Анна Каренина в едноименната опера от Йеньо Хубай в Държавния театър в Брауншвайг на 15 февруари 2014 г.: „Надя Стефанов играе ролята на Анна с гореща страст и сила на страданието, като ползва суверенно своя мощен и грижливо тембриран сопранов глас“.
(край на цитатите)
През 2019 г. реших да допълня статията си с нови изяви на Надя Стефанов, които тя има или ще има през годините 2019 и 2020. Цитирам от банка данни за изяви на оперни певци (на немски език):
Die Passagierin
Marta
Oper Graz
Opernhaus
ML: Lyniv / Merkel – R: Loschky
Manon Lescaut
Manon Lescaut
Staatstheater Mainz
Grosses Haus
R: Jones
Hoffmanns Erzählungen
Giulietta
Staatstheater Mainz
Grosses Haus
ML: Houssart / R: Stöppler
(край на цитата)
Както виждаме, три нови роли: Марта в операта „Пасажирката“ – съвременна опера от полския композитор с еврейски корени Мечислав Вайнберг (сигурно непознат в България), с премиера в Москва през 2006 г., Манон Леско в операта от Пучини и Жулиета в операта „Хофманови разкази“ от Офенбах. Тъй като първата опера е сигурно непозната за повечето читатели, давам кратка информация на английски език:
| The Passenger | |
|---|---|
| Opera by Mieczysław Weinberg | |
| Native title | Пассажирка (Passazhirka) |
| Librettist | Alexander Medvedev |
|
| |
| Based on |
Pasażerka z kabiny 45 by Zofia Posmysz |
| Premiere |
25 December 2006 (2006-12-25)
Semi-staged in the Svetlanov Hall of the Moscow
International House of Music with musicians of the
Stanislavsky
Theatre 2010: staged at Bregenz Festival |
The Passenger (Russian: Пассажирка (Passazhirka) is a 1968 opera by Mieczysław Weinberg to a Russian libretto by Alexander Medvedev. It was premiered by musicians of the Stanislavsky Theatre in the Svetlanov Hall of the Moscow International House of Music on December 25, 2006, in a semi-staging conducted by Wolf Gorelik. The cast included Anastasia Bakastova as Katya, Natalia Muradimova as Marta, Natalia Vladimirskaya as Liza, Alexey Dolgov as Valter and Dmitry Kondratkov as Tadeush.
Medvedev’s libretto is based on the 1959 Polish radio play Pasażerka z kabiny 45 (Passenger from Cabin Number 45) by concentration-camp survivor Zofia Posmysz. The play was rewritten in 1962 by its author as a novel, Pasażerka. Posmysz also worked with Andrzej Munk on the screenplay for his related, posthumously finished 1963 film Pasażerka. Medvedev’s libretto was reworked in 2010 for the first staged performance of the opera at the Bregenzer Festspiele into German, English, Polish, Yiddish, French, Russian and Czech.
Performance history
Originally scheduled to be performed at the Bolshoi in 1968, the opera was not premiered until December 25, 2006, when it received a semi-staging by musicians of the Stanislavsky Theater in Moscow. The first full staging took place in 2010 at the Bregenzer Festspiele, directed by David Pountney, with a set design by Johan Engels. Teodor Currentzis conducted the Wiener Symphoniker and the Prague Philharmonic Choir. The July 31 performance was filmed and released on DVD and Blu-ray. The same production was presented in Warsaw by Polish National Opera in 2010 and received its UK première on 19 September 2011 at the English National Opera (broadcast live on BBC Radio 3 on 15 October). In 2013, it was performed in Germany for the first time at Badisches Staatstheater in Karlsruhe. The Passenger received its American premiere on January 18, 2014, at Houston Grand Opera. The opera has also been produced at the Lyric Opera of Chicago and at the Oper Frankfurt (Germany), both in early 2015. It was produced by Florida Grand Opera in 2016, by The Israeli Opera in 2019, and a new 2020 production is being prepared by Madrid’s Teatro Real.
(край на цитата)
Както четем, тази опера действително има световни изяви – не само в Русия и Полша, но и в Америка в редица театри, както и в Австрия, Великобритания, Германия, Испания и Израел.
Ще добавя, че Надя Стефанов има в Интернет отлично изградена страница на немски език, която обхваща нейната биография, репертоар, галерия от снимки, рецензии за изявите й, дискография и данни за личен контакт. Съответният адрес е: www.nadja-stefanoff.com.
Нека днес на 23 юли 2020 г. поздравим Надя Стефанов за 44-та й годишнина вчера на 22 юли и й пожелаем добро здраве, лично щастие и нови успехи във вокалната й дейност.
……..